Via magazine / For Him - August 2014

Via Magazine • For him • август ‘14 

48


Фотографи 

2 

Фотограф 

Десислава Комарова 

Автори 

Тори Алберт 

Габриела Куршумова 

Иван Шишиев 

Вероника Маринова 

Ивайла Тодорова 

Емилиан Дечев 

Красен Фердинандов 

Ангел Данаилов 

Мина Дедова 

Автори 

Фотографи 

Ивайло Петров 

Алекс Манчев 

Георги Неделчев 

Владмир Балканов 

Кирил Станоев 

Емилиан Дечев 

Лазар Гушев 

Ангел Данаилов 

Офис 

гр. София 1000 

ул. „Позитано“ №62 

тел.: 02 943 50 50 

GSM: 0889 33 73 73 

Офис 

съдържание 

Изпълнителен Директор 

Славчо Славов 

Главен редактор 


Помощник редактор 

Иван Шишиев 

Art-директор 

Елеонора Радева 

PR 


Бояна Бояджиева 

Изпълнителен 

директор 

Главен 

ART редактор 

директор 

PR 

www.via-magazine.com 

Издател • 3 • 2014 • август 

GO, GO, GADGET! 

Играчки за мъже – фотоапарати 

Yess, boss! 

Как да охладим летните страсти? 

Флавио Молин - интервю 

Любен Христов - интервю 

Разбулените тайни на женската съблазнителност 

100 години ЛЕВСКИ 

Най-Най...! 

SEXODUS 

15 места, подходящи за секс? 

Да опънем палатка в планината 

Какво искат жените след секс 

Нека си бъдем само приятели 

В УМА МИ 

Ханк Мууди 

ЦЦП и Бащинството 

Проблемът „Време-Пространство” 

Защо съм САМ? 

На бойното поле 

VIA VOYAGE 

Остия Антика 

Барселона 

Николай Хаджидончев - 

подводна фотография 

LiFE 

Ели Гигова 

Владимир Гаджев 

Боби Ваклинов 

печат: “ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА” ЕАД 

FOR HIM 

4-15 

16-21 

22-29 

30-39 

40-47

Мили момчета, 

ако искате да разберете 

какво се 

случи с дългоочаквания 

футболен 

брой на VIA 

MAGAZINE, прочетете 

обръщението 

ми в женската 

част. Въпреки 

че съвсем успешно 

успяха да ни саботират 

тематичния 

брой, посветен на 

Световното, в новите 

ни страници 

все пак ще имате 

възможност да се 

порадвате на малко 

футболно присъствие. 

Понякога в живота 

на човек има 

определени обстоятелства, 

които го 

подтикват да реагира 

по начин, чужд 

дори на самия себе 

си. Ние жените не 

сме изключение от 

вас, колкото и да не 

ви се вярва. Ако искате 

да ограмотите 

себе си и да се 

опитате да вникнете 

в нашата душевност, 

следващите 

страници са за 

вас. 

Ето и момичешкото 

ни послание към 

вас: „Бъдете секси, 

освободени, директни 

и... щедри! 

Подарете ни страхотни 

почивки, ние 

го заслужаваме!”. 


3

Играчки за мъже – фотоапарати 


GO, GADGET! 

Via Magazine • For him • август ‘14GO, 

4 

Никога няма да се изморя да повтарям, 

че обичам мъжете. Обичам ги още повече, 

когато се занимават със своите любими 

малки играчки, усъвършенстват ги 

и ги приспособяват по невероятен начин 

в ежедневието си. Мъжките играчки се 

оказват и силен афродизиак или поне повод 

за събиране на много момичета покрай 

тях. Техните играчки имат различни 

форми, различни... размери и със сигурност 

тези влакове имат много пътнички. 

Едно от любимите ми мъжки занимания 

(добре, де и женски) е фотографията. 

Фотографията е един специален метод 

за изразяване на вътрешните емоции. Визуалната 

част от живота на човека е 

най-пряката, чрез която се възприемат 

всички настроения. Всичко идва от нестихващото 

желание да запазиш ценните 

моменти по-дълго и всеки път, когато 

погледнеш снимката, да си припомняш 

всичко, свързано с момента – аромати, 

цветове, образи, усмивки... или сълзи. Но, 

за да разберем повече за фотографията 

и специализираната техника, ще се допитам 

до един истински професионалист в 

областта. 

Покрай него постоянно има красиви момичета, 

влюбени двойки, които искат да 

заснемат сватбите си, моделки, купони, 

ангажименти и много приключения. Името 

му е Ивайло Петров, а призванието - 

фотограф. 

Кога разбра, че искаш да си фотограф? 

Фотографията е призвание и страст 

за мен. За да си фотограф, трябва да 

имаш талант, да го усещаш вътрешно, да 

се слееш с обекта, който фотографираш 

и не на последно място - да имаш вдъхновение. 

Скъпата профсионална техника не 

прави фотографа, както притежаването 

на шофьорска книжка не те прави шофьор 

(разбира се, прави впечатление и улеснява 

в много аспекти, ако знаеш как да се 

възползваш от нея максимално). А кога 

точно разбрах, че искам да се занимавам 

с фотография по-професионално, наистина 

нямам спомен. От около десет години 

снимам с дигитален фотоапарат, първият 

ми беше компактен Olympus FE-140 

(както жаргонно се изразяваме - сапунерка), 

значи може би е оттогава. 

Какво за теб е фотографията? 

Какви емоции ти носи? 

За мен цифровата фотография от хоби 

и документиране на екскурзии и семейни 

празници и всичко онова, което всеки от 

нас снима в ежедневието си, се превърна 

през последните години във втора моя 

професия, която работя с голяма страст 

и желание и на която отделям всичкото 

си свободно време. Не съм учил фотография, 

магистър инженер съм по компютърни 

системи и технологии, но пък винаги 

съм смятал, че фотографията е изкуство. 

За да си добър фотограф, трябва да имаш 

много изострени сетива, бързи реакции и 

усещането за добро кадриране, да следваш 

правилата и добрите практики, но 

не и сляпо да им се подчиняваш, понякога 

правилата са за това, за да се нарушават. 

Така се изгражда и собственият 

стил. Аз все още изграждам моя и търся 

себе си в необятните фотографски жанрове. 

Емоции - различни - и положителни, 

и отрицателни. Тъй като напоследък снимам 

повече персонална фотография, работя 

с много млади модели, разбира се, това 

ми носи много удовлетворение, не мога да 

скрия и малко вълнение преди всяка фотосесия, 

чуствам се щастлив и се радвам, 

когато моите модели и клиенти са доволни 

и харесват заснетите от мен кадри. 

Невинаги една фотосесия се получава 

по начина, по който е предвидена. Понякога 

се налага да се имровизира, възникват 

проблеми, но пък най-хубавото е, когато 

въпреки всичко се заснемат добри 

и въздействащи кадри и се забавляваме, 

докато снимаме. Смея да кажа, че с почти 

всички модели, застанали пред обектива 

ми, съм приятел и е имало онази 

връзка, симбиоза между мен като фотограф 

и тях, която е задължително условие 

за успех на фотосесията. От друга 

страна заснемането на едно събитие – 

сватба, кръщане, абитуриентски бал, рожеден 

ден и т.н., винаги ме кара да съпреживявам 

празника и емоциите на хората, 

които снимам, което ми помага да навляза 

бързо в атмосферата, да открия найдобрата 

позиция, ъгъл, ракурс и точен момент, 

за да запечатам в кадър мига и да 

го превърна в незабравим за тях спомен. 

Ако мога да обобщя с една дума - фотографията 

е любов! 

Разкажи ни повече за техниката и 

спецификата при нея? 

За фотографската ми техника мога да 

изпиша цяла дипломна работа, това е слабостта 

ми, все пак съм компютърен инжинер. 

Фотоапаратът, обективите, осветлението, 

аксесоарите за тях, това са 

изразните средства във фотографията, 

както за художника са четките, палитрата 

и платното – не можем без тях. Техниката 

определено е важна, но не е всичко, ако знаеш 

и можеш да я използаш, тя ще ти е от 

полза, ако не - ще ти пречи. Най-добрият 

фотоапарат и обекитв са тези, които можеш 

да си позволиш и, разбира се, да носиш. 

В професионалния клас DSLR-и килограмите 

понякога идват в повече. Марки много, 

модели също, непрекъснато се развиват и 

усъвършенстват, аз съм избрал Nikon и от 

три години снимам с огледално-рефлексни 

фотоапарати от тази марка, както и обективи. 

В момента имам 3 DSLR – Nikon 

D800, D300 и D7000 с 9 обектива с фокусно 

разстояние от 8 до 450мм (DX форамт) и 

24-300мм (FX формат). Определено любим 

ми е пълнокадровият D800 и най-често го 

ползвам с обекив Nikkor AF-S 24-70 F/2.8G 

ED. Харесвам много портретната фотография, 

съответно и портретните обективи 

– AF-S 85mm F/1.8D, също ползвам 

доста често малък, лек, твърд обектив, 

сравнително евтин, но пък със страхотно 

боке и голяма светлосила. Фен съм на 

светлосилните обективи, както варио, 

така и твърди.Скоро ще се орентирам 

повече към средния телефото обхват със 

закупуването на обектив Nikkor AF-S 70- 

200 F/2.8G VR ED и на твърд обектив на 

105mm или 135mm. 

Защо се насочи в точно този тип 

техника? 

С избора ми на първия ми DSLR Nikon 

D7000 стана всичко, за него и за първия 

ми обектив AF-S DX Nikkor 18-105mm f/3.5- 

5.6G ED VR спестявах няколоко месеца. 

Оттам вече втори телефото, трети 

портретен, широкоъгълен обектив и се 

започна - светкавици, импулсно студийно 

осветление, студийно оборудване, още 

два DSLR-а (почти всеки колега фотограф 

знае как е). Общо взето състезанието 

е между Nikon и Canon, въпреки че и 

Sony, Pentax, Olympus също не отстъпват 

в DSLR класа фотоапарати. Въпросът коя 

марка е по-добрата няма верен и точен 

отговор. Въпрос е на избор, на ергономия, 

на навици, на целите, за които ще 

се ползва всеки фотоапарат в съответния 

клас, за съответната цена има определени 

възможности и характеристики, 

плюсове и минуси. Обективите също са 

много важни, осветлението е от голямо 

значение, много колеги го подценяват и не 

инвестират много в добро и качествено 

импулсно осветление, в това число и студийно. 

Също така е много важно техниката, 

която ползвате, да е надеждна и отказоустойчива, 

но в това няма как да сте 

на 100% сигурни, така че аз винаги нося 

със себе си поне два фотоапарата, няколко 

обектива, поне две ръчни светкавици, 

заредени батерии и празни карти памет. 

Всичко това си има и своята цена, не 

само във финансово изражение, но и като 

обем и тегло. Спирам дотук... 

И накрая моят съвет към всеки, на 

когото му предстои избора на фото техника, 

купете си най-доброто, което ще ви 

върши работа и което можете да си позволите. 

Знайте, че скоро няма да ви е 

достатъчно и ще искате още по-нова и 

с по-големи възможности система, но не 

збравайте, че фотографията е рисуване 

със светлината и че фотоапаратът не 

снима сам, снима фотографът!


6 

Yess, 

boss! 


фотогроф: Алекс Манчев 

В 

предишните броеве обсъждахме сексуалните 

фантазии и на мъжете, и 

на жените. След проучванията, разговорите, 

разпитите, анкетите и личен 

опит, стигнахме до извод, че една 

от най-интересните фантазии е именно сексът 

с шефа. Дали като метафора на някой, който те 

контролира, или с истинския шеф, сякаш сексът с 

такъв индивид винаги ще предизвиква интерес и 

за участниците, и за околните. Какво става обаче, 

когато се обърнат ролите и шефът е една 

сексапилна, строга, вдъхваща респект жена? 

Какви може да са последиците? Като мъже вие 

вероятно ще кажете: „Как какви? Все хубави.”. А, 

замисля ли ли сте се, че ако същата жена ви е в 

дома, няма да сте съвсем щастливи? 

Наскоро гледах репортаж за едно семейство, в 

което жената беше толкова властна, изкарваща 

пари и казваща кое как да бъде, а мъжът толкова 

смирен, тих и изглеждаше направо изнасилен, 

че не само ми дожаля, но и ме хвърли в сериозни 

размисли. След проверка в интернет, разбрах, че 

не само мъжете са в състояние да тормозят жените 

си, но има и доста случаи на точно обратното. 

Но откъде и защо избива такава агресия в 

жена? Ако смятате това за възбуждащо – евала, 

успели сте да подтиснете всичко мъжко в себе 

си, което не е толкова интересен факт, колкото 

следващото ми предположение, че освен, че вече 

не сте мъже, но и сте признали абсолютното господство 

на жените-тирани. В крайна сметка 

нито един вид подтисничество не е оправдано. 

Не може да не споменем и последиците от сексуалните 

преживявания в този тип връзка. Обикновено 

винаги се стига до клюки зад гърба, сълзи, 

тайни срещи на неприлични места и какво ли още 

не. Все неща, които могат да объркат ежедневието 

ти, но и да го направят интересно. Все 

пак не можем да пренебрегнем напълно факта, че 

живеем в период, който счита всяко забранено 

нещо за невероятно забавно, а липсата на морал 

и здрава ценностна система – направо за привилегия 

и повод за гордост. Както и да е. Факт е, че 

романтичната игра между работодател и служител 

може да бъде и много възбуждаща, ако всичко 

остане тайно, скрито и покрито, без да се дават 

поводи за обсъждане между останалите. А 

останалите само това и чакат, за да ви сочат 

с пръст. 

В капана на тази ситуация не е трудно да се 

попадне. Напоследък всички жени харесваме силните 

и влиятелни мъже, които могат да ни осигурят 

спокоен живот и разнообразни забавления. 

Когато жената е the boss обаче играта може да 

стане и по-напрегната, ако вие се отдръпнете 

от нея. Тя преди всичко е жена. Това означава, че 

пред нищо няма да се спре, ако иска своето. Тя е 

отракана, смела, нагла, егоцентрична, никой не я 

харесва, но всички я уважават и се страхуват от 

нея. Ако вие сте в мрежите на една такава – опитайте 

се с разговор да постигнете разлъката. 

Ако не стане с разговор – RUN! 

Тори Алберт

Какво става на улицата? 

„Защо всички си затварят очите за гнилите 

плодове, които нашата държава създава? 

Защо всички коментират проблемите, а 

никой не поема отговорност?” – се чува от 

всяко „семейство” вечерно време пред импровизираната 

трапеза и бучащия телевизор, настроен 

на някой си канал, показващ грозни и 

тотално безсмислени новини. Първо думата 

семейство я употребявам с най-голямата си 

ирония. Семейства вече няма. Тъжно е, неприятно 

е, грешно е, но е факт. Мъжете искат 

слугини за вкъщи, без да ги уважават и почитат, 

а жените раждат деца (бъдещи жертви 

на разбити илюзии), мислейки си, че по този 

начин ще задържат неверния си мъж. И цялата 

картинка става още по-смешна, защото 

фантазиите и мечтанията са грандиозни, 

плодът отвън изглежда добре оформен и 

лъскав, а отвътре е като Европейския съюз – 

гнил, извратен, безбожен и безмилостен към 

чисто човешките нужди. 

В квартала, където се намира моето работно 

място – Зона Б5, има една банда от десетина 

момиченца и момченца, някои са цигани 

(повечето), другите са българи. Всеки ден, 

без да пропускат, най-нагло идват пред вратата 

и питат дали имам огънче... какво ще 

кажете? Вероятно знаете какво е чувството 

и може би ви харесва, мили политици, щом 

сте го допуснали. Вероятно ви възбужда идеята 

деца да правят тези неща, защото друго 

психологическо обяснение никой психолог не е 

намерил и няма да намери. Все пак вие се фукате 

с вашите перверзии и извращения. Поставяме 

въпроса защо деца в пети и шести 

клас пушат, пият, правят секс и се дрогират. 

Нека разгледаме цялата верига от събития. 

Успешният човек се създава, когато има в 

живота си три стабилни стожера – семейство, 

училище и Църква. Може да ги разгледаме 

като пирамида, като Църквата е на върха 

– за безбожните, разбирайте вярата, опитайте 

се да излезнете от клишето: „Ама, Църквата 

е долна институция.” Вие сте долна институция, 

която създава наркомани нарочно, 

за да подлудявате майки и бащи и да ги докарвате 

до отчаяние. Така. Едно от трите 

да не е наред и смятаме, че този човек вече 

има проблем. Но ако другите две са наред, не 

е толкова страшно. Два от трите стожера 

да куцат е много лошо, но ако се облегне на 

един от тях, който и да е, пак ще преживее, 

че и достоен може да стане. Както се досещате, 

когато и трите липсват – вече нищо 

не може да се направи. Но защо липсват? Липсват, 

защото всяка една институция, всяка 

една политика, всяко едно „начало” в България 

е нищо повече от долна конспирация, която 

има за цел да унищожи народа. И така една 

шепа идиоти ще бъдат безмерно богати. Евала, 

измислили сте го. 

Малко по малко се разбиват еднин по 

един тези три стожера. Започнаха с 

Църквата. Най-важното за един човек е 

да вярва. Да се уповава на Бог, да се моли, защото 

всеки има нужда от чувството да вярва 

в нещо. Тези, които казаха, че са „атеисти” 

лъжат. Самата дума не е подплатена нито 

семантично, нито метафорично с нищо. НЯМА 

атеисти. Всеки вярва в някого и в нещо. Когато 

се издига един малоумник за диктатор и 

се боготвори, какво е – атеизъм ли? Както и 

да е. Премахнаха вероучението, разпаднаха се 

ценностните системи, обезвери се народът. 

Народът повярва, че Бог Е убит. 

Семейството. Както вече казах, семейството 

също е изтрито от българския 

речник. Обяснено ни е, че се женят само старомодните. 

Не ни се поема отговорност. 

„Попът” иска пари за църковния хор, свещичките 

са по 20 ст. и въобще нищо не ни предразполага 

да се женим. Раждат се деца, без да се 

дава сметка, че тези човешки животи значат 

нещо – искат любов, любовта Е Бог, а както 

вече разбрахме, Бог Го няма. Народът повярва, 

че семейството е убито. 

Образованието. Най-болната ми 

тема. Най-мащабната конспирация от всичките. 

Тази им отне малко повече време – 20 

години. Обаче успяха. Разбиха и него. Започнаха 

да се пускат неграмотни педагози, които 

обучават децата с разбити семейство 

и вяра. По този начин се създават поколения 

след поколения неграмотници, които могат 

съвсем лесно да бъдат изманипулирани. Целта 

е да се създаде нация от животни, а не 

от хора. Училището е непоносимо за никого. 

Даже идеята да се учи отвращава младите 

хора, комплексира ги. Да не говорим за висше 

образование. Всеки знае, че трябва да има 

там някакво, но защо... никой не може да каже. 

Няма критерии, които да се следват, всеки е 

допуснат и минава през класовете – широки 

сърца имат родните учители. И те не са виновни. 

Народът повярва, че училището е убито.Е, 

мили читатели, как смятате? 

Позната картинка, 

нали? Вече не ми е чудно 

защо 13-годишните правят 

секс, дрогират се и се напиват. 

За тях това са само 

глаголи и нищо повече. Те не 

се чувстват наранени. Те даже мислят, че е 

несправедливо да им се отнеме това „право”. 

Нека си го пазят децата. И те повярваха, че 

животът не струва. 


7


Как да охладим 

летните страсти? 

Истории 

на любимите 

коктейли – първа част 

8 

Bloody Merry. Рецепта: Водка, доматен сок, 

сол, пипер и сос Уорчестър. За първи път се сервира в 

Harry’s Bar от френския барман Фернандо „Пит” Петио 

през 1920 година. Името на напитката най-вероятно 

идва от Мария I Тюдор, дъщеря на Хенри VIII, която била 

известна с пословичната си жестокост. Блъди Мери 

съществува и в още няколко варианта: Red snapper 

(водката е заменена с джин), Смъртоносна Мери (прибавят 

се 25 гр. текила), Блъди Мария (водката е заменена 

с текила). 

Tequila Sunrise. Обожавам го този. Много подходящ 

за летните страстни нощи. Рецепта: текила, 

портокалов сок, гренадин, парченце портокал и черешка 

мараскино. В началото си коктейлът се е предлагал 

в хотел Аризона Балтимор, накъде през 1930-1940 година. 

Името, както може да се досетите, се получава, 

когато неговият създател е видял творението си 

в чашата, наподобяващо цветовете на залеза. И тъй 

като аз харесвам повече залезите от изгревите, не е 

за учудване, че именно Текила Сънрайз е във VIA TOP 

10. Странни неща стават на залез... 

Cuba Libre. Един малък подарък за света от свободна 

Куба. Рецепта: бял ром, кока-кола, лимонов сок и 

парченца лайм (зеленото лимонче). Корените на Куба 

Либре намираме в Хавана, 1900 година. Поводът обаче е 

интересен. Американски войници смесват рома с кола 

и вдигайки наздравица произнасят: „Viva Cuba libre!” или 

„За свободна Куба!”. 

Green Dragon. Цветът е великолепен! Рецепта: 

водка, ментов ликьор, натрошен лед и коктейлни череши. 

История на този коктейл е трудно да се каже, че 

има. Е, истории с напитката има много, но ако ви разкажа 

всичките... много хора ще ми се разсърдят. Иначе 

е изключително питие. В чаша за шот се изсипват 

съставките и гледай какво става – купон, естествено. 

Личният ми фаворит, по много причини, е Cape Cod 

(Cape Codder). Като изключим това, че коктейлът 

ми носи емоционални и душевни наслади, несъмнено 

мога да кажа същото и за вкусовите му качества. Разбираемо 

е защо е най-поръчваният коктейл в североизточните 

части на САЩ. Рецепта: водка, сок от боровинка 

(оказва се, че много трудно може да се намери в 

България, бил скъп), много лед и лайм. Уникално! Зеленият 

лимон носи превъзходен аромат на питието. Много 

девойки бяха сваляни с Кейп Код в Лозенец през 2013. 

(Да, бейби, още помня какво направи миналото лято!) 


Нали знаете, всеки има по един приятел, 

който винаги е наясно с вашите 

нужди и дава мнение кое е най-добро за 

вас. Обикновено това е задължителната 

приятелка без гадже, която всяка 

сутрин прави 40-минутен джогинг, а 

след това закусва със салата от авокадо 

и ягоди. Е, в моя случай обаче приятелят 

е момче. Той не тича сутрин и 

не се храни здравословно, но за сметка 

на това много често си позволява 

да ме обвинява в „умишлена злоупотреба” 

с алкохол. Разбира се, вече знаете, 

това са само долни исинулации. Аз не 

само не прекалявам, но смея да твърдя, 

че имам строго и отговорно отношение 

към приемането на алкохолни напитки. 

Та това си е цяла култура, с 

която ако се запознеш както трябва, 

никога няма да се оплакваш от главоболие 

и отвратителен махмурлук, губещ 

времето ти и никога не предизвикващ 

съжаление у другите хора. Да, на 

тях наистина не им пука. Както татко 

ми каза след бала: „Не прави мили очи. 

Знам, че си пила. Не съжалявам пияни 

хора.”. И беше прав. 

Но темата ни е историята на някои 

от любимите ни летни коктейли, 

който са били перфектна предпоставка 

за готини, ГОТИНИ, преживявания. 

Повръщането и безразборният секс не 

влизат в тази категория (въпреки, че 

„категория” в случая е силна дума, изискваща 

поне ментално ниво). 

Не мога да ви изброя всичките си любими 

коктейли, но мога да ви разкажа 

за някои от тях. Интересен факт е, 

че преди около 3000 години в Азия са 

смесвали различни сокове, което направо 

си минава за коктейл. Азиатска 

му работа. За името на думата не се 

знае много. Има някакво бегло твърдение, 

че „коктейл” се свързва с шарената 

„опашка на петел”, но вярно ли е или 

не – така и никой не може да даде точен 

отговор. Но ето, че идваме до 1860 

година, когато Джефри Томас обогатява 

литературното творчество с книга, 

посветена на различните рецепти 

за коктейли – Bon Vivants Guide 

to Mix Drinks. Тори Алберт

Флавио 

Молин 

Властелинът 

на изкушението 

снимка: Габриела Куршумова, личен архив 

В един топъл и прекрасен летен 

ден в центъра на София се срещнах 

с Флавио Молин. Италианецът е майстор 

в приготвянето на сладолед и 

пази 130-годишната тайна рецепта. 

Леденото изкушение радва малки 

и големи, а българинът с радост 

консумира „джелато”. В жегата няма 

нищо по-приятно от похапването на 

неустоимо вкусния летен десерт. На 

плажа, вкъщи или в компанията на 

приятели, всички с удоволствие консумират 

сладолед и се радват на отпускарския 

сезон. Разнообразието е 

голямо - лайм, карамел с кедрови ядки, 

тропически плодове, малина с мента, 

ягода с балсамико, манго с нар и още 

много други. 

Как реши да се занимаваш с кулинария? 

Аз съм от Тервизо, моето семейство 

е известно с произвеждането 

на сладолед вече 130 години. Ние сме 

едни от първите в Европа. Във Виена 

дядото на моя дядо е основал бизнеса, 

той е открил първия италиански сладоледен 

салон. След като завърших 

гимназия реших да отида в Австрия. 

Бях на 17 години и заминах през лятото, 

за да помагам. В продължение на 

15 години живях там, но баща ми реши 

да продаде завединието, защото той 

се пенсионира. След това отворих 

собствен салон. Преди 7 години беше 

най-големият в Европа, но моят договор 

приключи. 

Разкажи ни повече за теб, по 

професия си готвач, но как реши 

да правиш сладолед? 

Това е семейна традиция. Баща ми 

ме помоли, когато бях на 17 години да 

започна да се уча, за да мога да произвеждам 

сладолед. По онова време аз 

не исках да уча нищо, вълнувах се само 

от партита, като всеки млад човек 

на моята възраст. Много съм щастлив, 

че баща ми ме научи на този занаят, 

а както ти знаеш в България 

нашият бизнес е много успешен. Нашият 

сладолед е много специален. 

Правим го без да слагаме химикали, 

работя с рецепта от преди 130 години. 

Наистина летният десерт, който 

предлагаме, е много различен. Много 

съм щастлив, че се научих да правя 

сладолед. Вече 30 години това е моята 

професия. Произвеждаме джелато 

по тайна рецепта, но всяко поколение 

развива приготвянето в различен 

стил, защото пазарът се променя. 

Сладоледът, който аз предлагам, 

е по-модерен. Хората сега имат различен 

вкус и поради тази причина аз 

развивам производството. Всяка година 

се старя да съм по-добър. 

Защо дойде в България? 

Партньорът ми от вашата родина 

един ден ми се обади и ми предложи 

да работим заедно и да отворим ресторант. 

Причината да дойда е откриването 

на Confetti. Пристигнах в 

София 6 месеца преди началото, за 

да организирам всичко. Много лесно 

взех решението да дойда тук, а и във 

вашата страна производството на 

сладолед не беше развито. В България 

няма „сладоледена традиция”. Преди 5 

години беше най-правилният момент 

да започна. 

Колко вида сладолед предлагахте 

във Виена? 

90 вкуса, а в България са 66. Напра- 

вихме реновация съвсем скоро. Имаме 

две допълнителни витрини, за да 

може да предложим новите вкусове. 

Преди беше по-трудно, защото имаше 

само 5 вкуса - ягода, ванилия, шоколад, 

шамфъстък, лимон. Това се предлагаше 

в Европа. Сега разнообразието е 

голямо и мога да направя 200 различни 

вида сладолед 

Коя е любимата ти рецепта за 

сладолед? 

Харесвам всички, които приготвям. 

Знам какви съставки съдържат. Обичам 

плодовите вкусове. Специално 

при тях няма химикали. Най-любим ми 

е лешниковият, също така и ванилия. 

За мен най-интересно е смесването 

на вкусовете. Може да се приготвят 

най-различни и неустоими ледени изкушения. 

Как може да си направим домашен 

сладолед? 

Възможно е, но не е никак лесно. Необходима 

е машина. Продуктите, които 

се използват ги има почти във 

всеки дом. Аз никога не приготвям сладолед 

в домашни условия. За постигатето 

на отличния вкус са нужни доста 

компоненти, а и най-важното за 

мен е използването на професионална 

машина. 

Какво друго обичаш да готвиш? 

Харесва ми да приготвям основни 

ястия и десерти. 

За летния сезон, кое е найподходящото 

меню? 

Риба, антипасти, свежи зеленчуци и 

плодове. Харесвам също и фюжън кухнята. 

Това са отлични предложения, 

но най-важното е продуктите да са 

пресни. 

Харесваш ли българската кухня? 

Много харесвам агнешкото месо и 

традиционната българска кухня. Обичам 

да ям шкембе чорба и месо, приготвено 

на грил. Доста е интересен 

вкусът на храната, която може да се 

консумира в България. 


9


фотограф: Георги Неделчев • грим: Деница Кундурджиева • Дрехи: магазин Blok shop - София, ул. „Солунска” №41 • SELECT MUSIC MEDIA Ltd 

10 

Христов 

Любен 

Хора, не губете правото 

си да знаете!

Артистът има нужда от увереност, 

за да бъде успешен. Често обаче 

хората се опитват да го убедят, 

че крие Аз-а си зад тайнствена маска 

и не разкрива изцяло истинската си 

същност. Точно такъв случай ме заинтригува 

с един необичаен български 

изпълнител и ето ни тук с моя помощник-редактор 

в студиото на Селект 

Мюзик Медиа, където получаваме отговори 

на много въпроси и поставяме 

нови такива. 

Любен Христов е четвърто поколение 

музикант с атрактивна визия 

и аристични татуси, който привлече 

внимание със своя специфичен глас и 

с участието си в българско музикално 

риалити. Ексцентричният му външен 

вид буди впечатления на гангстер, 

лошо момче, бунтар и човек, който 

няма теми табу, но е факт, че е изключително 

интелигентен, музикален 

и открит към света. Ето какво сподели 

той пред нас. 

Здрасти, Любо! Изглеждаш 

много артистично. Аз самата 

съм фен на татусите – имам няколко, 

но ми е интересно да разбера 

какво място заемат те в 

живота ти? 

Мястото, което заемат е кожата 

ми предимно. (Смее се...) Специално 

аз винаги съм казвал, че не обичам 

много да се вкарвам в някакво разтягане 

на локуми по отношение на символиката, 

защото, както знаем, татуировките 

не са явление от вчера. 

Те са по-стари, отколкото е документирано. 

Хората са се татуирали по 

различни причини. В днешно време, 

като че ли не можем да ги определим 

като нещо крайно. Ако си запален, поскоро 

си правиш на определени периоди 

от живота, които приключват. 

Като прелистена страница... 

Имаш ли необмислени татуси? 

Да, разбира се. Първата ми татуировка, 

която се намира на гърба ми, 

но трябва да се покрие. 

Как възприемат твоите близки 

външния ти вид? 

Аз нямам много близки хора тук в 

България, тъй като семейството ми 

е в чужбина. Така че повечето неща, 

които правя от 17-годишен, са си на 

моя глава... Няма много кой да ме съди. 

Татуси или музика? 

И двете! (Усмихва се...) Въпреки, че 

са толкова далеч едно от друго като 

изкуство. Трудно е да се поставя пред 

такъв избор. 

Като заговорихме за музика – 

какво беше за теб участието в 

„Музикална академия”? 

Нещо, което ще се радвам бързо 

да забравя... Още повече, че творчеството 

ми след края на формата 

успя да надгради първите ми стъпки 

в музиката. За мое огромно съжаление 

медийният образ, който редакторите 

и психолозите ми създадоха, не 

беше идеалният старт за един млад 

изпълнител, защото излъчиха материал, 

който е далеч от творчеството 

и музиката. 

Животът ти преобърна ли се 

на 180 градуса? 

Да! Не от вчера са тези риалити 

формати. Имам доста познати, които 

преди това са участвали в такива, 

съответно и аз имах някакъв скромен 

опит преди да се явя. Всички, които си 

мислят, че месеците прекарани в реалитито 

са една отворена врата и после 

всичко ще им се сервира на тепсия, 

много се лъжат. След това идва 

тежкият труд! Там е нещо като малка, 

бегла и не много добре показана 

демо версия на това, което музикалната 

индустрия представлява всъщност. 

Пазарът в България е страшно 

малък и тесен. Има достатъчно наложили 

се образи. Образът, който ми 

се изгради, беше на антигерой. Но моето 

послание е съвсем различно от 

това. 

Едно от интересните неща покрай 

теб е, че си четвърто поколение 

музикант. Ти представяш 

ли си себе си като нещо друго? 

Господ ми е свидетел, че опитах 

какво ли не! То като те зове (сочи 

към сърцето си...), явно кръвта е посилна 

от всичко останало. Майка ми 

се шегуваше, че е направила всичко 

възможно да не се занимавам с музика, 

но то не пита. 

Кои са музикалните ти вдъхновения? 

Хората! (Поглежда през прозореца...) 

Предимно хората ме вдъхновяват. 

За добро или лошо, всяка една 

емоция, която се внедрява в главата 

ми и чувствата ми, е свързана с отношенията 

между хората. Най-просто 

илюстрирано – седиш си в тролея, заглеждаш 

се в някой човек, погледа му, 

изражението му, това може да отключи 

творчеството ти. 

Какво ново покрай теб в творчески 

план? 

Написах романтичното лятно 

реге „Трябваш ми ти”, което се радва 

на засилен интерес във водещи 

радиостанции. То е много вдъхновено 

от понятието любов. Виж това е 

нещо, което предаването, споменато 

одеве, не позволи да бъде показано. 

Там се предпочитаха дискусиите 

за престъпност, за затвор, за това 

с какво съм се занимавал (прави недоволно 

изражение). Ако ти не обосновеш 

творчеството си най-вече 

с любов, тъй като това е главната 

движеща идея на изкуствата, значи 

си заникъде... Пуснах любовно лятно 

парче, посветено на всички влюбени! 

Аз съм казал на всичките си фенове, 

че от мен не може да очакват наркотици 

и цици! 

Спортуваш ли? Световно по 

футбол – фен ли си? 

Много голям фен съм! (Усмихва се..) 

Обожавам футбола! Обичам футбола 

от осемгодишен, защото си спомням, 

че с дядо гледахме как националният 

мачкаше големите отбори. Тогава не 

съм осъзнавал какво специално има в 

това отборът ти да елиминира гиганти 

в този спорт, ама си спомням 

еуфорията. Спомням си, че с дядо се 

хващахме на бас за едно блокче шоколад 

дали ще бием немците, които 

бяха шампион и аз пак като оптимист 

и патриот казах, че ще ги бием. Никой 

в света не си го представи, ама стана! 

Иначе съм израстнал в Испания и 

половината ми кръвни роднини са испанци 

по националност. Естествено, 

че когато нашият национален отбор 

не се представя много добре, викам 

за испанския. С това свързвам футбола... 

Според мен в България всеки, 

който е любител на спорта, не трябва 

да гледа сеира на нашите отбори. 

Аз съм възпитаник на ЦСКА-рско 

семейство. Проблемът е, че в момента 

наистина много ме е срам от 

софийските отбори. Понякога ми се 

иска да живея в онези години, когато 

като кажеш Левски или ЦСКА всеки се 

разтреперваше, защото е имало такова 

време... (Замечтава се). Сега е 

една поредна машина за стотинки и 

няколко човека си правят гавра със 

спорта. 

Какво е посланието ти към нашите 

читатели? 

Първо пожелавам на списанието ви 

много години да се задържи на пазара, 

защото е наистина едно класно издание 

за разлика от многото жълти, 

които се въртят по сергиите. Да 

продължавате да образовате хората, 

да им покажете алтернативния, европеиден 

начин на мислене. На хората 

пожелавам това, което винаги казвам 

– племе, не губете правото си да 

знаете! Вие сте родени с това право. 

Има много повече свят там навън. 

интервюто изготви: 

редакторски екип 

юни, 2014 г. 

11

Ти правиш комплимент на новото гадже на 

най-добрия ти приятел. Огромна грешка! 

Разбулените тайни на 

женската съблазнителност 


12 


фотограф: Ивайло Петров 

модел: Теодора Христова

Не че ми е много приятно да ви издавам 

тайни от кухнята, момчета, но 

понякога си заслужава да ви се каже 

това-онова, защото определено сте 

способни да се поставяте в безумни 

ситуации (прочетете разказите 

на Барахир Грей и ще разберете какво 

имам предвид). Всеки човек се нуждае 

от малки дози съблазняване, защото 

то си е доста добър метод, когато 

искаш да постигнеш нещо. Обаче границата 

и тук, както и при много други 

неща, е тънка и вие честичко се 

подвеждате. Разбира се, изискват се 

и добри умения, особено, когато под 

прожекторите на съблазнителката 

е някой наистина интелигентен 

джентълмен. 

В първия брой ви научихме как да 

избягвате „сладките” флиртаджийки, 

които направо нагарчат на вкус. Сега 

ще ви издам някои малко по-тънки методи, 

чрез които ние, по-красивата 

част от населиението, ви манипулираме. 

Всички сте чували общоприетите 

клишета за съблазняване на мъж: когато 

жената си оправя косата, смее 

се кокетно, поклаща бедра, демонстрира 

интерес и т.н. Всичко това 

е доста възбуждащо за вас и напълно 

ви разбирам. Все пак това са и найелементарните 

методи, въпреки че 

„метод” в случая не е съвсем правилно, 

тъй като това са инстинкти, които 

са подсъзнателни. Методът изисква 

пълно осъзнаване на ситуацията, 

отлична преценка на мъжа, перфектно 

изпипан план за действие и решителност 

в „боя”. Ето ви един пример. 

Най-добрият ти приятел се е 

върнал от странстване в чужбина. 

Искаш да го видиш, каниш го вкъщи 

на гости, но той върви в комплект с 

новото си гадже и още няколко приятели. 

Ти също си имаш сериозна приятелка, 

която държи да я наричаш 

„моята жена”. Събирате се вкъщи и 

всичко върви добре до момента, в който 

„новата” започва да ти прави комплименти. 

Твоята не прави вид, че се 

притеснява. Напротив. Даже засилва 

комплиментите към теб. Първа 

разбулена тайна – тя винаги се 

притеснява. Това й е направило отвратително 

впечатление, но е запазила 

самообладание. Тук ти няма как 

да й го отречеш, а душата ти е направо 

размекната, че твоето момиче 

е толкова самоуверено и оперирано 

от ревност. Грешка! Това, че не ти го 

казва, може да означава две неща: или 

е блъснала колата, или ще иска нещо. 

Втора ситуация. Ти правиш комплимент 

на новото гадже на найдобрия 

ти приятел. Огромна грешка! 

Реакция от жена ти обаче няма. 

Втора разбулена тайна. Внезапно 

следващите няколко седмици вкъщи е 

съвършено чисто, тя има невероятни 

постижения на работа и изглежда 

зашеметяващо от сутрин до вечер. 

Ти, разбира се, си впечатлен и 

зашеметен от нея. Мислиш си, че тя 

е жената мечта (мисия постигната 

- тя наистина е!), но не си мисли, че 

всичко това е без повод. Всъщност 

тя жлъчно помни отправения комплимент 

към оная и сега прави всичко 

по силите си, за да ти докаже какво 

може да изпуснеш. И не, не й минава 

през главата, че си искал само да подкрепиш 

приятеля си от куртоазия. 

Трета ситуация. Прибираш се 

вкъщи късно вечерта. След обичайните 

процедури в банята, отиваш 

да си легнеш и... какво да видиш. Тя 

спи и изглежда като принцеса. Косата 

е перфектно извита по раменете, 

без нито един косъм отстрани, главата 

леко настрани със сладко нацупени 

устни, лицето спокойно, аромат 

на нежни цветя лъха от нея, ръцете 

нежно поставени върху нея, а крачето 

съвсем леко отвито... гола, естествено. 

Трета разбулена тайна – 

всичко е прекалено перфектно, за да 

е случайно. Тя не само не спи, но й се 

прави най-страстен секс. Ефектът 

е постигнат. Ти си видял само сияйността, 

докато спи. 

Последна четвърта ситуация 

и ви стига толкова. Имате среща с 

избраната девойка. На теб обаче ти 

изниква ангажимент. Звъниш й с извинение, 

че няма да се получат нещата 

и наистина го мислиш. Тя найусмихнато 

и ведро ти съобщава, 

че няма проблем и даже щяла да си 

свърши нейната работа. Четвърта 

разбулена тайна – проблем винаги 

има. Ти обаче няма как да го знаеш, 

защото тя е най-добрата актриса, а 

желанието й да те има е по-голямо от 

собствената й гордост. Резултатът 

е ясен – ти си впечатлен, желанието 

ти към нея е усилено, защото тя те 

„разбира и подкрепя” и безспорно си 

съблазнен. 

Разказвам ви всичко това, не защото 

искам да ни саботирам. Няма как 

да стане и саботаж, защото вие пак 

ще се връзвате и ще ви е хубаво до 

момента, в който останете без заплата, 

без апартамент и без нерви. 

Когато се сблъскате с този тип актриси, 

не се плашете, не им показвайте, 

че вече знаете какво правят, 

а по-скоро се опитайте да разберете 

истинската причина за поведението 

им. Ако е нещо безобидно, е, какво пък 

толкова. Нали затова сте мъже – да 

ни глезите! 


13

Фото репортаж за VIA MAGAZINE: Иван Шишиев 

СТО годишна слава. 

СТО години футбол. 

СТО години ЛЕВСКИ. 

Футболен клуб „Левски” отбеляза своя стогодишен 

юбилей по подобаващ начин. Грандиозното събитие 

се състоя на 23-ти май на националния стадион „Васил 

Левски”. Там „синя” България благодари и награди всички 

легенди от клуба във всички области на спорта. Сред наградените 

и участници на празника бяха: Наско Сираков, 

Мария Гроздева, Тервел Пулев, Георги Иванов-Гонзо, Борислав 

Михайлов, Стефка Костадинова, Нешка Робева и още 

153 други спортисти. А кулминацията на вечерта бе футболната 

среща между Левски и Лацио. VIA MAGAZINE имаше 

изключителната привилегия да бъде на стадиона и да 

застане очи в очи с великаните на българския спорт и на 

това събитие от световна величина. 

Барахир Грей 


14 

GO, GO, GADGET!

Най-Найинтересните 

играчи, отбори и животни, 

в най-най-великото 

първенство on the Earth 

1. Най-грозен – Франк Рибери (Франция). 

Тоя няма конкуренция. Един от най-добрите и 

възможно най-нелицеприятни на това Световно, 

а и изобщо на което и да е Световно. (Да 

ме прощават Оливър Кан и Трифон Иванов). 

2. Най-добър вратар – Джанлуиджи Буфон 

(Италия). Подобно на грозотията на френския 

национал и тук имаме един играч, който няма 

равен в нещо и това е - пазенето. Буфон не 

случайно пази вече 20 години вратата на Италия. 

3. Най-бърз – Антонио Валенсия (Еквадор). 

Гарет Бейл не успя да класира страната си 

на Световно. Антонио Банде... да де, Валенсия 

успя. Тича като кон, предозирал с енергийни 

напитки. Ако не вярвате, питайте Спийди 

Гонзалез. 

4. Най-млад – Фабрис Олинга (Камерун). 

Шестнадесетгодишното черно келеме и представа 

си няма какво ще му се случи в една 

група с Бразилия, Хърватска и Мексико. Единствената 

надежда е татко Ето‘о и майка 

Идрису да зашиват гол след гол. А с полузащитник 

като Олинга - жална им баба. 

5. Най-много приличащ на Иисус – Йоргос 

Самарас (Гърция). Каква изненада! Южната 

ни съседка не само е на Световно, но и Господ 

не Е българин, както си мислехме преди 

20 години. Грък Е! 

6. Най-лошо гледащ – Дидие Дрогба (Кот 

Д‘ивоар). Пред погледа на краля на африканския 

футбол и Бразуката (новата топка за 

Мондиал 2014) се свива на кълбо. 

7. Най-стреснат тим – Южна Корея. Тия 

са тук по някаква много дебелашка шега на 

съдбата (и на природата). 

8. Най-пре...цакан отбор – Австралия. В 

една група са с действащия шампион на планетата 

– Испания. А като бонус имат Холандия, 

на Снайдер, Робен и Ван Перси. Да не забравим 

и Чили с имена като Алексис Санчес, 

Артуро Видал, Едуардо Варгас. А Австралия 

имат само един Брат Джоунс и много кенгура. 

9. Най-яка отборна машина – Германия. 

Каква изненада! Момчетата на Йоаким Льов и 

този път ще намачкат всичко живо и умряло 

по пътя си. Накрая ще паднат от Испания или 

Бразилия, но няма значение. Ние сме с Германия 

(Освен, когато ги бием!). 

10. Най-яка футболна мадама – Ирина 

Шейк. Само заради нея ще успеем да издържим 

и този Мондеал Кристиано Роналдо. 

11. Най-добър стадион – Маракана. Не 

просто стадион, а храм! Не просто Рио де Жанейро, 

а Маракана! Вече 64 години 100 000 души 

избиват задружно чуждите отбори. А и финалът 

ще е там… Друго няма какво да кажа. 

12. Най-вероятен финал – Испания VS. 

Бразилия! Не вярваш, че Испания пак ще е финалист. 

Я обърни няколко страници по-нататък 

и виж интервюто с Любен. Смееш ли да му кажеш 

на татуировките, че Испания няма да е 

на финала? За Бразилия всички знаем. Тя си е у 

дома. Но и Германия си бяха у дома през 2006… 

13. Най-невероятен финал – Англия срещу 

Гърция. Едните са измислили футбола и не 

могат да го играят, а другите са измислили 

философията и трагедията. Кой по-напред ще 

стигне? 

14. Най-скъпарски тийм – Португалия. 

Само гела на Роналдо запълва 90% от бюджета 

на отбора. 

15. Най-як треньор – Йоаким Льов. Това 

дори няма нужда от коментар. Точка! 

16. Най-велик талисман – Броненосец. На 

това световно ще гледаме (освен орела на Лудогорец) 

и изперкалия броненосец на Селесао, 

който ще закове един на Хърватска в първия 

мач на Световното. 

17. Най-вероятен носител на златната 

топка – Лионел Меси (Аржентина). Него 

могат да го спрат само с автомат, както се 

бе изразил Камате преди години. Пък и Владо 

Гаджев го подкрепя, а на него ще му кажете ли 

нещо, а? 

18. Най-яко списание на световното – 

VIA MAGAZINE! Ако не отидем с целия редакторски 

екип да ги замерваме с по един брой, те 

пък на! Не вярваш?! Бегай си на село и не ни занимавай 

повече. Но преди това обърни по средата 

на тази библия. Не ти ли стана приятно 

бе, Джовани? 

юни, 2014 г. Барахир Грей 

15

Via Magazine • For him • август ‘14SEXODUS 

15 

16 

Една от най-налудничавите теории 

гласи: „Никога не спи с момиче 

в стаята на родителите ти (респективно 

на жена ти)!”. Само че 

това списание не е такова, че да 

ти казва как да пре... цакаш мама 

и тати по фермоналния начин (или 

жената – засрами се, бе!). Но в 

онази тиква без семки, която си 

я имаш, съществува и желание за 

разнообразие и по-интересно сексуалнотопографско 

изживяване. 

И ако кажем, че съвсем случайно 

имаш и жена до себе си, която да 

ти се навие да изпълниш тази класация, 

ти казвам честно... и двамата 

сте луди за връзване. Това обаче 

не е моя работа. Така че, добре 

дошли в джунглата... 

1. В басейна. Едно от найдобрите 

места, стига жената да 

е отгоре. Пози от ранга на мисионерска 

малко трудно ще ти се получат. 

Освен ако жената до теб не 

е надуваема – буквално. Via трудност: 

4/10 + ухилени зяпачи. Via 

удоволствие: 6/10. 

2. На улицата. А стига бе, как 

става това?! Облегната на стената 

на някоя сграда, ей така! Ако си 

си помислил да я налегнеш на паветата, 

си много сбъркан и не чети, 

а отиди да се прегледаш. В някои 

щати от САЩ обаче физическото 

доказване на любов е забранено. 

Ако те хванат, ще отнесеш глоба 

и екстра, включваща наколко месеца 

уютен престой в хотел „Занзибар”. 

Но ти си в България! А това е 

страна на неограничените възможности. 

Via трудност: 8/10. Via удоволствие: 

6/10. 

3. Водопад. Известно количество 

розово-потресаващи филми и 

книги показват, че няма по-яко нещо 

от секса под водопада. Грешат! Има, 

бе - в кофата за боклук или върху запалена 

печка, например. Защо? Защото 

е студено, шумно и има остри 

камъни, прекалено близо до найважното 

нещо, което притежаваш 

(подсказвам - не е чифтът чорапи, 

който не си свалил, ‘щото е студено). 


1/10. 

4. В къщата/апартамента на 

родителите й. При едно условие - 

поне единият от тях да си е у дома! 

Иначе не е забавно. Макар че реакцията 

ако те хванат в интензивни 

движения с дъщеря им, ще е потресаващо 

запомняща се и ако оживееш, 

ще издадеш книга, озаглавена 

„Как моите атрибути не бяха одрани”. 


11/10. 

5. На стадиона. О, да? Много 

„Да”! Ако има до теб и бутилка бира 

(както снакс, уиски и водка с лед), 

ще дойда за компания. Ама, няма да 

ме пипаш! Обещаваш ли? Via трудност: 

10/10. Via удоволствие: 10/10 

за футболните фенове и 7/10 за 

останалите 5% от населението. 

6. Планината. Да викаш: „Ехоо-о”, 

докато си играеш на чичо доктор 

с благоверната е вълнуващо... 

преди да се появят горският, ловната 

дружинка, планинарят Кънчо, 

някой вълк или ламята Спаска. Via 

трудност: 5/10. Via удоволствие: 

6/10. 

7. На плажа. През деня е горещо, 

през нощта е студено. Пясъкът ти 

влиза буквално навсякъде. А в нашето 

родно Черноморие и други неща ти 

влизат навсякъде. И ако романтично 

настроена двойка не ви види, това ще 

е някоя баба (или по-лошо - баба ти), 

която ще цъка с език, а пък нейният 

дядо ще получи гърчове или инфаркт. 

Недей. И без това демографски сме 

зле. Via трудност: 6/10. Via удоволствие: 

4/10. 

8. В детската ти стая. Виж, 

знам, че си прекарвал дълги нощи в 

мечти, как някоя кака ще те отрака 

на твоето си легълце. Това е найлесно 

изпълнимо, стига майка ти да 

не смята стаята ти за нейна нова 

гардеробна. Или баща ти да не се е 

преместил там, за да избяга от майка 

ти. Тогава не е cool. Via трудност: 

2/10. Via удоволствие: 7/10. 

9. В колата. Рано или късно трябваше 

да напиша нещо и за МПС-то 

ти. Словосъчетанието „Секс в кола” 

не важи за каращи Голф двойка, Лада 

петица и трамвай (мисля обаче, че за 

последното не съм много убеден). Via 

трудност: 7/10. Via удоволствие: 8/10. 

10. Асансьор. Изобщо някой правил 

ли го е там? Има два начина да 

стане подобно нещо – да заседнеш 

с девойката ти (или изобщо с която 

и да е девойка) или да си много, ама 

много бърз. И в двата случая не ти 

вярвам, че ще успееш. Първо – това 

си ти, и второ – по-вероятно е да заседнеш 

(и по разбираеми причини) със 

150-килограмовата Годзила от третия 

етаж. Via трудност: 12/10. Via 


SEX 

места, подходящи за 

мъжката версия 1.0

11. В Университета/Училище. 

Интересното в случая е не дали ще те 

хванат, а какво ще кажат преподавателите 

ти, когато те хванат. Ако започнат 

да ти поправят грешките с 

червен маркер, значи наистина нещо са 

мръднали (или ти си мръднал, защото 

халюцинираш от многото порно, което 

си изгледал относно класните стаи). 


6/10. 

12. Върху масата, на която бившата 

ти се храни. Това е отвратително, 

дори за моя вкус. Ако го направиш, си 

много болен. Върви, предай се на съответните 

органи и повече не отваряй 

списанието ни. Via трудност: 8/10. Via 


13. Палатка. Има много неща, които 

се купуват с пари… синките по коленцата 

- не. Ако си чист гражданин и 

си оправиш палатката, я върху мравуняк, 

я върху дупката на змия (въпреки, 

че вече си си пуснал една змия в палатката, 

де), я срещу дома на някой самотник, 

направо те съжалявам. Via трудност: 

8/10. Via удоволствие: 5/10. 

14. На терасата. Има жестока 

гледка - съседният блок и бай ти Петко 

на прозореца. Жената крещи, а майка 

й я вижда. Все безценни моменти за 

споделяне. Не се безпокой – ще ги помниш 

цял живот. Via трудност: 6/10. Via 

удоволствие: 8/10 (само за ексхибиционисти). 

15. Където и да е. Колкото и да отричаш, 

знаем се! Където и да ти предложи 

жена, ще си навит. Не се плаши – ти 

си мъж! Какво са няколко синини, прободни 

и огнестрелни рани или да останеш 

без някой и друг чарк. Бъди мъж и оцелей! 

Твой брат по оръжие! 


фотограф: Ивайло Петров • модел: Радост Тодорова 

17


Българинът обича да се разнообразява. 

Българинът обича да ходи 

на места, които трудно може да 

си позволи. Българинът има много 

недостатъци, но едно не може да 

му се отрече – като е рекъл да се 

забавлява, българинът се справя 

най-успешно от всички други нации. 

Едно време българските мъже 

са били сериозн, отговорни, трудили 

са се здраво, за да гледат 

семейства от жена и пет-шест 

деца и тъй като не са имали време 

да мислят за глупости, са запомняли 

много добре от какво се 

нуждаят техните любими съпруги 

(да, тогава хората все още са 

се женили). Това е много трудно в 

днешно време, разбираме ви, момчета. 

В днешно време не правите 

тези изброени неща, но за сметка 

на това сте развили прекрасно 

въображение за разнообразно 

и вълнуващо прекарване на ваканциите 

и почивките, които май идват 

в повече на всички. 

Как да прекараме лятната ваканция 

по различен начин? Този 

въпрос вълнува целия български 

народ в тези летни и горещи дни. 

Явно всички градушки и наводнения 

са ни малко, та сме започнали 

планове за пътешествия да правим. 

След като е така, нека разгледаме 

една от многото възможности, 

които нашата мила родина 

ни предлага, а именно планинарство. 

Секс в планината. Еха, колко 

вълнуващо звучи. Всички влюбени 

девойки си мислят, че ще прекарат 

една дълга и изключително 

шеметна ваканция с невероятния 

нов принц. Е, първо не е цяла 

ваканция, а една седмица. Второ, 

това се случва само с ново гадже. 

Не че не става и със семейни хора, 

но интензитетът не е същият. 

Всичко това обаче е възможно, ако 

хората имат афинитет към планината. 

Ако нямат, на жените започват 

да им липсват елементарните 

хигиенни приспособления, с 

които да се поддържат. Проблем! 

Всички знаем това положение, когато 

има хормонални бури в новата 

връзка. Те са способни да ни 

дадат сили да обикаляме И планините. 

Тогава няма да ни пречат 

18 

всичките неудобства. Или поне няма 

да си го признаваме пред момчетата, 

така че да им „строшим хатъра”, 

както са казали старите хора. А какво 

правим с дивите животни, комари, 

папатаци, студ и отрязани пънове, 

които винаги се намират точно под 

палатката? За запознати с преживяванията, 

това може да е уникално 

прекарано време. Иначе страховете 

надделяват и всичко отива по дяволите. 

Иначе би могло да бъде забавно. 

Поне първите два дена. След това 

става някак досадно за нас жените. 

Разбира се, не пропускаме и дамите, 

които предпочитат да се катерят 

по камъни, скали, хлъзгави листенца и 

прочие. Не можем да подценим красотата 

на всичко това. Има си и предимства 

– например чистият въздух 

и възможността да останем малко 

насаме, за да разберем с какъв човек 

сме се захванали. Само трябва 

да внимаваме да не се загубим. Колкото 

и смешно да звучи, все още има 

хора, които се губат в планините и 

представа си нямат как да се спасят. 

След моите скромни проучвания, 

успях да намеря няколко адекватни 

съвета, които ако запомним, никога 

няма да се стигнем до унизителната 

за момчето и отвратителна за момичето 

загуба в планината. Ето какво 

е полезно да направите: оставяйте 

следи, старайте се да слизате в 

ниското, правете подслони (момчета, 

ако не знаете как, по-добре не 

ни канете на такова събитие), запалете 

огън, подгответе сигнали 

при необходимост. Това е само една 

малка част от подготовка за планинарство. 

Ако не друго, то поне ще ни 

впечатлите с малко по-различни умения, 

от това да ни заведете на плаж 

в някое от опошлените южни курорти. 

И в крайна сметка, всичко ще бъде 

наред ако ние оставим нещата да 

се случват по естествен начин. Не 

пресилвайте събитията. Ако нея я е 

страх от насекоми или диви животни, 

не й се подигравайте, не ги улавяйте 

нарочно, за да й показвате колко невинни 

са те. Уважавайте страховете 

на всекиго. Момичета, на вас пък 

мога да кажа, че докато той не извади 

брадва от раницата си и се насочи 

към вас с налудничав поглед – място 

за притеснение няма. 


SEXODUS 

Да опънем палатка в планината

Драги ми господа, в живота си със 

сигурност сте били с доста и различни 

жени, но последните ми проучвания 

сочат, че много от вас си 

задават въпроса: Какво искаме ние 

след секс. Е, просто е - най-общо казано 

- има няколко типа жени: 

Заблудените романтички. 

Това е типът жени, които вярват 

във вечната любов с принца от приказките, 

изискват прекалено много 

внимание, мрънкат за най-дребното, 

несъществено, според вас, нещо и 

са обсебващи (ама, много). Сигурна 

съм, че още с първите два реда 

си спечелих няколко псувни, защото 

в ума ви изскочи някоя бивша изгора, 

от която все още се опитвате да 

се отървете. Те имат нужда да усещат, 

че са желани, не само докато 

трае сексът, имат нужда да бъдат 

милвани и гушкани, най-малко половин 

час след това, иначе настъпва 

Третата световна, докато вие имате 

нужда просто да… заспите. 

Мъжкото момиче. По мое 

мнение този тип жени са любимият 

тип партньори за секс на мъжете. 

Естествено, това е типът, 

чието поведение най-много наподобява 

мъжкото такова. Било то секс 

за една нощ или дълга връзка, тази 

жена просто знае кога, какво трябва 

да направи, за да задоволи максимално 

както себе си, така и вас и то 

не само по време на секс, но и след 

това. Тя няма нужда да бъде възхвалявана 

или засипвана с комплименти, 

не изисква вашето внимание, 

точно в момента, когато сте найнеадекватни 

и, по-важното, няма 

против да бъде сама със себе си, 

защото знае какво иска от живота 

си, знае точно каква е и няма нужда 

някой друг да й казва колко е „велика”. 

Достатъчно е да й подадете 

една цигара и пепелник и ще бъдете 

оставени на мира на секундата. 

Куклите. Имаше време, когато 

си задавах доста въпроси по отношение 

на това защо мъжете харесват 

глупави и безхарактерни жени, 

но пък за сметка на това красиви. 

Все още се опитвам да дам отговор 

на този въпрос защо вие, драги 

ми господа, обичате да ви е безинтересно. 

Е, най-накрая, след доста 

проведени разговори с познати и 

непознати, успях да задоволя любопитството 

си. Натруфените кукли, 

които се интересуват само от 

това дали гланцът им е все още на 

мястото си, са ужасни сексуални 

партньори. Те не смятат за нужно, 

че трябва да положат каквото и да 

е усилие в секса, само защото са… 

красиви. На вас ви е оказана честта 

да си легнете с една надуваема 

кукла, разликата е само на пипане. 

Те самите от своя страна не изискват 

много от партньора до себе 

си, защото просто нямат умствения 

капацитет да го направят. 

Всъщност точно това ги прави изключително 

подходящи, ако искате 

да премахнете напрежението, без 

излишно да се натоварвате. 

Вероника Маринова 

фотограф: Ивайло Петров • модел: Биляна Василева 

Какво искат жените след секс? 

Голямата тайна ще бъде разкрита 

19


фотограф: Кирил Станоев 

модели: Василена Станчова, 

Владимир Станчев (група Изолирбанд) 

Нека 

си бъдем 

само 

приятели 

20 

SEXODUS 

Да си останем приятели 

звучи като: „Кученцето 

ни умря”, но дай 

да си го задържим. 

Любовта еволюира в 

разни много странни състояния... 

Аз ли съм старомодна или светът 

се върти, ама в обратна посока... 

Напоследък е водеща тенденция 

запазването на приятелски отношения 

с екс-половинката. Да сееш 

картофи на нива, на която вече не 

никнат. Любовта да се появи след 

приятелство между двама души е 

първата фаза от зараждането на 

качествени връзки при много хора. 

Създаването на приятелски взаимоотношения 

след разпада на любовните 

обаче е по-сложно начинание. 

И жените, и мъжете са я заучили 

тази прословута фраза: „Нека 

си останем приятели” и не мога да 

разбера защо изобщо я използват. 

Ще се пробвам да обоснова женската 

логика, но не гарантирам успех. 

Извинете ме. 

Разсъждение №1 Теорията ми 

за прехода, към който много дами 

уж се стремят, е че просто искат 

да омекотят удара от съобщаването 

на евентуален край на отношенията 

в най-интимна форма... 

демек, казват го, за да изглеждат 

мили преди да ви бият шута, ама с 

12-сантиметрово токче, със засилка 

и в слабините. Заболя ли ви при 

мисълта, защото на мен ми се изправиха 

чупливите коси. 

Разсъждение №2 Възможно е 

тези думи да са отчаян опит за 

спасяване на рутините от някога 

стабилните ви любовни взаимоотношения. 

Признавам, доста глупаво! 

Дори най-изтърканите жестове в 

опит за връщане на романтиката 

в изконсумирана като чиния с манджа 

връзка, биха помогнали повече

от гореспоменатото изречение. 

Разсъждение №3 Възможно е много 

жени да го казват от гузна съвест 

или мислейки си, че това ви помага 

по някакъв начин да преодолеете изчезваща 

близост и да се залъжете, 

че все още има надежда. Тези думи 

са като зрънчо, ама в случая – казваш 

нещо - правиш нищо. Едва ли не: „Миличък, 

аз ти отнемам правото да си 

лягаш с мен, но можеш да ми звънкаш 

от време на време”. Безсмислено е 

мъж да звъни за кафе на жена, която 

ще му върже тенекия, ама на 100%. Би 

предпочел да пие бира с мъже, които 

даже ще го приберат до вратата, ако 

пресуши повече, отколкото му позволяват 

възможностите. 

Ако става въпрос обаче 

за приятелство с 

привилегии, всички 

сте навити. Една 

дума в допълнение, а 

променя реакциите 

ви на 180 градуса. 

Никой мъж не би отказал нещо, което 

никога не е в излишък. Щом те черпят 

– вземай, щом те гонят – бягай. Друг 

въпрос е, че не всички жени са толкова 

щедри. Нека да имаме предвид, че 

много от тях обещават, а телефоните 

им са вечно изключени, графиците 

пълни, извън града са, фейсбукът им е 

офлайн, а всъщност или са на лов за 

нова плячка, или вече я разфасоват от 

глава до пети. 

Никой не може да ти стане 

толкова чужд, колкото този, когото 

някога си обичал. Беше си 

го написала една позната в мрежата. 

Блудкаво е за вас мъже, но е правилно. 

Приятелството и любовта са 

сложни материи, аз не мога да ги степенувам 

по важност и бих предпочела 

да ги разграничавам. Всяко едно да 

има своите два квадрата пространство, 

за да съществува добре. Когато 

смесваш грешните съставки, резултатът 

е плачевен. Вие най-добре 

знаете как да отделяте по приоритет 

нещата, защото според мен мъж 

е измислил онази прословута фраза да 

не се смесва работата с удоволствието, 

а жена другата – да съчетаем 

полезното с приятното. Затова женският 

живот е хаос. 

Бившите се наричат така неслучайно. 

И историята трябва да има с 

какво да се храни. Не се размеквайте 

като сладолед на слънце пред тези 

митове с приятелството. След време 

може съдбите ви пак да се кръстосат. 

Дотогава не кръстосвайте 

ръце, а запретвайте ръкави... Светът 

е пълен с жени. Въдицата е във вашите 

ръце. Наслука! 


21

МИ 

Via Magazine • For him • август ‘14В УМА 

„Това грешно ли е? Вече не мога 

да преценя. Мамка му, вече не мога!” 

– казва Ханк, след като е поръчал на 

сина си проститутка, за да може той 

да загуби девствеността си, поне докато 

е още на деветнадесет години. 

И това е само една от глупостите, 

които извършва. Другите се простират 

от пушене на трева, шмъркане 

и изневяра вкъщи (а жена му впрочем 

е излязла за 15 минути), до секс 

в църква (католическа), тройка, четворка, 

каране на крадена патрулка по 

тротоара… Ханк Мууди, героят на 

култовия “Californication” (българският 

превод на заглавието е „Секс до 

дупка” и е ужасен), който е автор на 

велика книга, казваща се „Бог мрази 

всички ни”, продава я за филмиране, 

а продуцентите я преобразуват 

в тъпа комедия с наименование „Малкото 

лудо нещо, наречено любов”. После 

заминава за Ел Ей с приятелката 

си Карън и дъщеря си (синът дойде в 

последния сезон) и там успява да се 

прецака по най-глупав начин. Следващите 

сезони се въртят около събирането 

и късането с Карън, пиенето, 

дрогата, рок божествата и великите 

афоризми, относно това да бъдеш 

такъв, какъвто си. И ако това не е 

достатъчно, то мастурбиращият му 

агент и красивото му Порше на фона 

на Холивуд и Западния бряг, допълват 

картинката. 

След всички тези изречения на 

тема who the f*ck is героят, макар че 

ако четеш тази статия знаеш много 

добре кой е, ми дойде един много 

интересен въпрос (добре де, пет са, 

но толкова ми отпуска списанието) 

възможно ли е да съществува такъв 

индивид в действителността? Отговорът 

е: „Да!”, мамка му. До голяма 

степен патетичното и детско-юношеско 

държане на героя е заложено на 

95% у всеки мъж. Хей, мъжете никога 

не порастват, нали така? А и съм 

добър в законите (и заповедите; За 

сравнение - брой 1 на това списание), 

Да бъдеш 

22 

така че просто погледни по-надолу: 

Закон №1 Каквото и да правиш, 

винаги знай какви са ти целите. Ханк 

прави това, в което го бива най-много 

– спи с много жени, но винаги обича 

само и единствено едно момиче. Винаги 

в неговата егоцентричност има 

място за неговата любима, с която 

смята да прекара остатъка от живота 

си.Обичай безсмъртно жената до 

теб! 

Закон №2 Вярвай в късмета 

си. „Толкова сме пре*бани!” – казва 

агентът му. „Да – отвръща Ханк – 

пре*бани сме. Бяхме пре*бани и преди… 

в г*за. С крака, заковани зад ушите. 

Без лубрикант. И винаги излизаме 

усмихнати. И знаеш ли защо? Защото 

сме от типа „късметлийски уличници”, 

каквито сме, човече!” 

Закон №3 Не съжалявай за постъпките 

си, а виж как да оправиш кашата. 

Няма хомо сапиенс (освен онези 

които са наистина хомо), който да 

не се е вкарвал в кучешки… нос и да 

не е (поне веднъж) успявал да оправи 

нещата. Но след това не е повтарял 

простотиите си. Тук е грешката! Повторението 

е майка на ученето, нали 

така? 

Закон №4 Когато те хванат, просто 

се дръж естествено и се моли да 

си чаровен. Ти луд ли си? Това е найдобрият 

начин да се измъкнеш от всяка 

една каша, ‘щото ако се мислиш за 

красив, значи си в огромна грешка. 

Закон №5 Говори каквото мислиш. 

Но говори красиви или поне умни 

неща. „Жените знаят на секундата 

какво искат – секс, сватба или да убият 

мъжа”. – велики думи. Грозни, но велики. 

Закон №6 Пий колкото можеш или 

не можеш. С условието, че ще си в 

състояние да си спомниш какво си 

извършил. След това да отидеш и да 

платиш счупената кола, стол, знак 

„Стоп”. 

Закон №7 Бъди романтик. Колкото 

и да си прецакан, не е възможно да не 

Ханк Мууди 

направиш поне една романтична вечер 

на любимата. 

Закон №8 Джентълмен. Дори когато 

е проститутка, групи на рок банда, 

приятелката на дъщеря ти, приятелката 

на жена ти или просто 

непозната жена. Кой знае, може би в 

последната се крие ключа за щастието 

ти. 

Закон №9 Обличай се семпло, но 

добре. Сако, тениска без надпис, 

дънки и спортно-елегантни обувки. 

Какво му трябва повече на човек? 

Закон №10 Не бъди задник. Секс 

сте правили. Това е ок. Не бягай, след 

като е заспала. На сутринта й кажи: 

„Добро утро, скъпа!”. След това се 

измъкни набързо. 

Закон №11 Обичай. С риск да повторя 

още веднъж първи закон, ще 

кажа, че големият успех на сериала 

не се състои в секса, развратните 

разговори и простотията (както и 

много хора се бъркат, гледайки един 

епизод). Успехът е заради любовта – 

онази ненаситна, леко изперкала, на 

моменти луда, но винаги истинска. 

Закон №12 You can’t always get what 

you want. “But if you try, sometimes well 

might find. You get what you need”, както 

пеят великите The Rolling Stones. 

Неслучайно тази песен е в саунтрака 

на сериала. 

Закон №13 Живей. Ако не сега - 

кога? Ако не тук – къде? Ако не ние 

– кой? Живей, така че след време 

да дойде една твоя бивша ученичка 

и да ти каже: „Ей, ти не спа ли с 

онази студентка, която после стана 

стриптизьорка? Не си ли легна с 

асистентката и жената на декана? 

Беше изключително известен онзи 

семестър, когато преподаваше.” - 

следващото изречение е по-добре да 

остане непреведено, защото посочва 

целия живот)- „You just f*ck them all”. И 

после да иска да се снимате за спомен. 

Безценно! 


в реалността

VIA MAGAZINE • NEW • VIA MAGAZINE 

Няма нужда да ги разбираш, просто ги обичай. 

ЕМИЛИАН Дечев 

Още малко разсъждения върху разликите 

между мъжкото и женското мислене. 

Теория за различния свят 

Не случайно се казва, че: 

“Мъжете и жените живеят 

в 2 различни свята” 

Дори може да се приеме, че 

човечеството е разделено на 

2 отделни вида. Колкото и да 

си приличаме, има физиологични 

и най-вече социални и 

психически различия, които 

няма как да бъдат разбрани. 

Нито мъжът ще разбере жената, 

нито жената ще разбере 

мъжа, но всеки от тях ще 

си мисли, че е прав. 

Един прост пример за 

социални различия: 

Лятото мъжете могат без 

проблеми да ходят по улиците 

голи до кръста, а жените 

не. 

Но за сметка на това, входовете 

на нощни клубове често 

са безплатни само за жените. 

Дискриминация ли е 

това? 

Един приятен фактор в полза 

на жените е това, че могат 

да имат множествен оргазъм. 

Ебати кефа. Но за сметка 

на това всеки месец са подложени 

на особено неприятен 

дискомфорт. Тези две особености 

не могат да бъдат 

разбрани от мъжете... 

Друга популярна разлика 

между половете е схващането, 

че ако една жена спи с 

много мъже е курва, а ако мъж 

спи с много жени, значи е готин 

сваляч. 

Производно от това схващане 

е, че ако една жена си 

поиска секс, или ако се даде 

лесно, то значи тя е “лесна”. 

Това за мен са пълни глупусти 

и предразсъдъци! Аз не ги 

разбирам и не ги приемам. 

От там идват и някои 

недоразумения. 

Ако харесам някоя жена, аз 

очаквам от нея директен отговор, 

защото това за мен е 

логичното и нормалното поведение. 

Само че тя се влияе от 

тези предразсъдъци и съответно 

не ми отговаря, или 

отговаря отклончиво. 

При което аз вече я отписвам 

- за мен тя не е ЛОГИЧ- 

НА. (абе защо изобщо търся 

логика в жените?) 

За мен е много важно да 

има директна и качествена 

комуникация между хората. 

Просто си казваш 

нещата и това е. 

23


илюстрация (по истински случай): 

Радостина Стефанова 

24 

ЦЦП и Бащинството 

Раждането на сина ми, първородният, 

Явор „Дракона”, промени възприятията 

ми, пренареди преценките ми, 

пренастрои сетивата ми за време 

и уместност, смисъл и състоятелна 

перспектива в живота ми. 

С раждането му дойде и първото 

остро и болезнено чувство, което не 

очаквах да е и толкова полезно, и в 

същото време надари интуицията ми 

с толкова много интензивни впечатления. 

Разпознах в това чувство „ритъма 

и смяната на синхрона и асинхрона”, 

разминаването и асиметрията между 

намерения и действия. Преди не отдавах 

толкова сериозно внимание на 

това. Бях приел, че хората са несъвършени 

и че допускат разминавания в 

намеренията си поради нормалните или 

конфликтни различия в разбиранията: 

„Как нещо да се случи, кога и с кого...” 

Когато обаче едно невръстно и беззащитно 

дете стана залог на ежедневния 

ми ритъм, сетивата и чувствата 

ми се изостриха. Дали от безсънните 

нощи, от неравномерните забързвания 

и смени със застой, търсенето на 

промеждутъци за почивка, задъханите 

срещи с приятели и роднини, глътка 

въздух или бира, докато малкия отново 

спи... Сигурно съм изглеждал доста 

придирчив за всички около мен, когато 

им споменавах, че „Ей така стоят 

нещата”. Имам чувството, че пак се 

разминаха, а можеше и да е малко посинхронизирано, 

ако не мислехме само 

за Негово величество „бебето”. И след 

това промените започнаха да се напластяват 

като „смола и катран” в задния 

ми джоб. Синхронността ме отведе 

до цялостно ценностно преосмисляне 

(ЦЦП) на всички мои отношения и 

истории с познати и непознати. Ако не 

беше настъпило ЦЦП-то, сигурно животът 

ми щеше да е по-едноизмерен, 

подписан с краткосрочно пренебрежение 

към генералното чувство за „синхрон-асинхрон”. 

Трябваше да впрегна целите си наблюдателност 

(роден съм с разсеян, 

обидчив и ревнив темперамент), както 

и изобретателност, на които съм 

способен (да поправям всякакви китайски 

боклуци с тиксо например и да понасям 

грабителската мафия в бизнеса 

с детски принадежности и играчки...), 

за да оцелея в джунглата на пристрастието 

между майка и син. Научих се 

да еквилибрирам с три топки (факт) и 

сега ми е като навика да карам велосипед 

(фактически). След това (дефакто) 

осъзнах, че трябва да еквилибри- 


рам с три различни по големина и размер 

топки. Сега съм благодарен на началния 

тласък, който ми даде новото ми семейство. 

Ако разбирате метафората, ще 

разберете и как се научих да разбирам 

просто и ясно живота около мен, вътре 

в мен, без да губя много време, и как всяка 

начална точка е и един финал за друга 

начална точка в неизвестното предстояще. 

Разбрах колко важно е, и най-вече 

мъдро е, един баща да предчувства, долавя 

и обяснява просто и ясно ритъма 

циклите на живота, дори и когато никой 

от най-близките няма време за трите 

изречения. Това ме възпита да бъда 

максимално кратък и фокусиран, докато 

се опитвам да правя „фокусите на бащата”: 

„Подбери точните думи, осъзнай 

емоциите си и покажи намерението си 

толкова непоколебимо, колкото джунглата 

може да понесе да я занимаваш с анимациите 

си”. 

Сбогувах се с илюзиите ми за дългосрочна 

предвидимост – животът е низ 

от неочаквани обрати и необходими случайности. 

Отървах се от самочувствието 

ми, че бащата е Провидението, което 

може да прави „чудеса” и да спасява 

винаги положението. Примирих се, че не 

мога да правя винаги така, че всички да 

са щастливи и никой да не го боли. Приех, 

че всичко в живота ми идва и си отива, 

а спомените избледняват, и точно затова 

най-важен е моментът, без излишни 

сантименталности. Съгласен съм, че не 

винаги мога да намеря успешен изход от 

великите магии на Детето: 

I магия: 

“Врещене, повръщане, мръщене” 

II магия: 

“Мрънкане, врънкане, крънкане” 

и започнах да се наслаждавам пълноценно 

на: 

III магия: 

“Лиготене, кикотене и мрънкотене” 

IV магия: 

“Тряскане, пляскане, кряскане” 

Намерих тунел в лабиринта от седем 

мощни магически заблуди, които магьосникът 

син можеше да подсилва с умножение 

по между им и така ме вкарва в 

безизходица като от „Дилемата на Затворника”. 

Изкопах тунела сам, но все 

още не съм убеден докъде ще ме изведе. 

Синът ми е още на 3 години и 10 месеца, 

а има още толкова много „дарове 

на бащинството”, които ще ми поднесе. 

Надявам се, че ще ме зарадва в повечето 

случаи и затова не смея и да гадая какви 

ще са те. Малките са хитри, много похитри, 

отколкото предполагаме... 

Фердинандуш Красенсон

фотограф: Владмир Балканов 

Проблемът 

Всеки човек сам по себе си е 

съвършено самотен, изключителен и 

самодостатъчен. Всеки, на практика, 

е добър и интересен от негова (1 л., 

ед. ч.) гледна точка. Но когато намериш 

някой, който е съвършен за теб 

(и колкото теб), вече не си тази изключителна 

личност, тъй като не 

си единственият. С това се премахва 

и терминът „самотен” от дотук 

изложената формула в първото изречение. 

Но се появява съвсем друга 

проява на великия човешки ум (освен 

скуката б.р.), който се корени в 

проблематиката на времето и пространството. 

Или иначе казано – ти 

вече не си съвършен и изключителен, 

защото има още един индивид, без когото 

ти не можеш да се чувстваш 

както преди. 

Всичко се състои в това, че когато 

не си самодостатъчен, имаш нужда 

от другия. Но не може да си в постоянно 

взаимотношение с индивида 

с дългата/късата коса и да не сваляш 

дясната си ръка от задния джоб на 

полуокъсаните й/му дънки, защото накрая 

ще се изгубиш в нещо като гора, 

от която почти няма измъкване. Налага 

се да имате и свой живот, който 

е отделно от другия (онзи с жената/ 

мъжа до теб). 

След като имаш живот, в който човека 

до теб не е в пряко взаимодействие 

с теб, се появява копнеж, специализиращ 

се в постоянно търсене 

на другата половина на съвършената 

ти същност. От този копнеж няма 

измъкване. Това е проблем или иначе 

казано – проблемът „Време-Пространство”. 

Времето и пространството са… 

е, те са една реалност, макар че в 

последното столетие се преустроиха 

значително – автомобили, телефони, 

самолети, интернет. Успяха до голяма 

степен да разрушат една част 

от тези измерения. И точно тук се 

появява в острота целият проблем: 

„Защо не ми звъни, не сме се чували 

вече един час, ами, ако е при някоя/ 

някого?” – времето значително се 

скъсява, “Звънни като стигнеш” или 

„Да те закарам с колата – само половин 

час път е?” – пространството го 

няма. И в същото време (или от друга 

страна б.р.), индивидът до теб е 

ужасно далече. Толкова близо е, докъдето 

е GSM-ът ти, а е толкова далече. 

Има страх, има нереалност, има 

съчувствие, има болка, има студенина, 

има мъка. Чудили сте се как влюбените 

в миналото са си пращали 

писма по пощата, или чрез пратеник, 

и писмата са пътували с дни – какво 

ли са изпитвали тогава? Повече спокойствие 

навярно, защото времето и 

пространството в наши дни са двете 

остриета на една кама (не Христо 

Стоичков, а друг вид кама), на 

чийто връх е реалността. Всичко е 

така изопачено и трудно за разбиране, 

особено когато ти си в този калабалък 

от формули и изречения, фикции 

и факти, загатващи проблема. 

Една много добра приятелка на родителите 

ми, преди време, публикува 

стихосбирка, озаглавена „Между мен 

и теб горчи пространство”. Не знам 

защо това заглавие така се е впило 

в мен, като ноктите на орела в романите 

на Никос Казандзакис, или като 

песента „Englishman in New York” на 

Стинг, и това ме ужасява. Пространството 

и времето на света се е прецакало 

и стопило, но и така се е увеличило, 

че само човек, който не е с 

всичкия си, може да го осмисли. 

Сега се огледай и потърси човека 

до себе си. Ако го няма, запитай 

се колко е далеч от теб – в другата 

стая, в кръчмата, на планина? А ако 

е много по-далече? Истината е, че 

колкото по-близо е човекът до теб в 

сърцето ти, толкова по-далече ти се 

струва, че се намира в реалността. 

А проблемът „Време-Пространство” 

се задълбочава и се маха, едва когато 

този човек е изчезнал завинаги. 


„Време - Пространство“ 

25

фотограф: Кирил Станоев • модел Лилиана Станаилова 


Защо 

съм 

САМ? 

26 


Eргенският живот е 

фазата, в която мъжете 

са във вихъра си. 

Предварително наваксват 

за изгубената 

евентуално свобода на 

мислите, словото, погледа, 

ръцете, трите букви 

и всички останали забранени” 

неща, когато в 

живота им се появи сериозна, 

подчертавам, сериозна, 

жена.

Докато чувстват свободата, ергените 

създават такива истории, които 

заслужават филмова лента, но 

майките им никога не трябва да чуват 

и виждат. Да живееш сам си има 

своите преимущества – няма кой да 

тича след теб и да мърмори като развалена 

плоча как не правиш нищо правилно, 

ставаш и лягаш, когато си искаш, 

не трябва да се бръснеш всеки 

ден, за да си заслужиш целувка, дрехите 

ти са навсякъде – земята, печката, 

хладилника, а в гардероба – не 

искам да си помислям какво се крие... 

Можеш да пиеш бира и да играеш карти 

до ранни зори и да заспиш на канапето, 

поръсено с чипс, както и да 

гледаш мач – открай докрай, не само 

първите 5 минути, защото жена ти е 

луда на тема сериали, а телевизорът 

е само един. 

Стига сте се 

надъхвали! 

Това не може 

да продължава 

вечно! Рано или късно 

всичките ви приятели ще напуснат 

ергенския кръг и онези пищни запои 

ще бъдат просто част от миналото, 

за което ще си спомняте с усмивка 

и още нещо. Майка ви ще започне 

да мръкна като за сто жени, че 

сте сам и ще прави неуспешни ретро 

опити да ви сгаджоса с някоя престаряла 

и скучна комшийка, която готви 

добре и... да, готви добре. Това 

постоянно мърморене ще ви побърка 

малко по малко, бавно и мъчително. 

Ще ви се прииска рано или късно да 

има кой да ви сготви нещо домашно, 

защото в китайския вече знаят колко 

чифта гащи имате, представете 

си колко често доставчикът идва до 

дома ви. И кафето сутринта ще бъде 

по-хубаво, ако ви го донесе тя. Ако 

всичките ви приятели са минали под 

венчилото, самотата така ще ви налегне, 

че низходящата градация е гарантирана 

за вас. 

Само че никога не е късно за любов. 

Още повече в днешно време е толкова 

лесно да завързваш контакти, благодарение 

на всичките социални мрежи. 

Вярно е, че я няма тръпката да заговориш 

мацката в супера. Най-много 

след две големи да забършеш някоя в 

клуба, за която сутринта ще си биеш 

главата, докато оплешивее. 

Същественото обаче не е запознанството, 

а всичко, което 

носи то след себе си. 

Много мъже след дълги и изтощителни 

връзки стават отново 

членове на пълноправния 

клуб - ергенски живот. В предишния 

брой говорих за почивката. 

Нужна е! С предварителна 

уговорка да не се превърне в 

постоянен начин на съществуване. 

Проклинате 

жените в 

някои моменти, 

но признайте 

- не можете 

без нас. Просто 

подбирайте 

добре, защото 

във всяка 

щайга с круши 

има по няколко 

изгнили. И 

без това както 

е тръгнала 

световната 

тенденция, 

за всеки мъж 

ще има харем... 

Ама, дали от 

всеки мъж ще 

излезе шейх? 

Ергенството се превръща в 

стил на живот за някои, но не 

съм сигурна, че е най-добрият 

избор, а попринцип се славя с 

добър вкус. Не се плашете. Жената 

няма да ви изтощи, ще ви 

освежи. А ако успеете да намерите 

такава, която да ви позволи 

да практикувате поне едно 

от правилата на ергенския живот 

- халал да ви е! Току-що 

спечелихте джакпота. Бийте 

тъпана, слагайте масата и викайте 

компанията. Да ви изпратят 

подобаващо, че вече минавате 

в графа „обвързан”! 


27

Първо можеш ли да го 

причиниш на двете 

жени или на тази, 

която наистина 

държиш (само в 

случай, че ходиш с 

две)? 

Имал съм случаи, 

когато просто съм 

отнасял по една 

цветна и красива 

българска псувня и от 

двете. Но не мога да 

отрека, че съм получавал 

и смс-и от порядъка на 

„6te ti stujnqjivoteca!”. 

Ангел Данаилов • Барахир Грей 

фотограф: Алекс Мачев 

На бойното поле 


Ситуацията, която трябва да обясним тук, е доста 

сложна, затова отиваме първо да вземем ракията от 

мазето. Така, след този ритуал може да започнем по 

същество. Разговорът е строго класифициран, само 

защото главната редакторка ни подтикна да напишем 

тази статия, ще използваме СРС-та за случая. 

Двама мъже (много силно казано б.р.) сме седнали на 

едно канапе и говорим. Темата: 

Между две жени, 

каращи се за теб. 

Това сбъркано 

или възбуждащо е? 

28 


БАРАХИР: Това да ти кажа, Ангеле, 

е една наистина прецакана тема, особено 

за нас двамата… Но какво да се 

прави? Хора, не е възбуждащо. Вижте 

ги арабите, имат няколко жени и много 

дълга брада. Хората дори не могат 

да се обръснат заради онези дългокосите, 

защото те постоянно се карат за 

тях (в повечето случаи и с тях). Сега 

пренеси цялата ситуация там, където 

смъртната присъда за жените е отменена, 

сиреч Майка България, и виж какво 

става. Първо можеш ли да го причиниш 

на двете жени или на тази, която наистина 

държиш (само в случай че ходиш 

с две)? И по-важното е - можеш ли да 

причиниш на себе си това главоболие? 

Ти как мислиш? 

АНГЕЛ: Честно да ти кажа, приятелю, 

ходил съм едновременно не само с една 

или две жени и не си е работа! Въпреки 

това е доста възбуждащо за един мъж 

да знае, че е желан от нежния пол. В ня-

кои от случаите красавиците знаеха, 

че някъде там съществува момиче, 

която се води моя приятелка, но това 

не ги спираше да се борят за сърцето 

ми или поне за приятна вечер с мен. Аз 

мисля, че освен възбуждащо си е и доста 

натоварващо психическата система, 

това нещо с двете приятелки. 

Дори и без да знаят, някак си инстинктивно 

се мразеха и постоянно слушах 

как другата била „еди-каква си”. 

Б. Ти си бил скрита лимонка, бе. 

Аз това, човече, никога не бих си го 

причинил. Стига ми една. Тя ме прави 

щастлив (и луд) колкото за всички 

жени. И все пак, как може да е хубаво 

това положение, при което едната 

знае за другата и осъзнава, че е втора 

цигулка. Не я ли кара това да се 

чувства, че ти не държиш на нея? Че 

само я използваш? 

А. Ми, не знам. Питай я. И аз винаги 

съм се чудил. (Тук звъним на разни 

номера, но след въпроса чуваме нецензурни 

думи, които ако напишем, ще 

бъдем изхвърлени от списанието и 

пратени на съд) 

Б. (След последния кратък разговор 

по телефона) Аха, това има своята 

доза логика. А при положение, че две 

жени те искат и се карат за теб, но 

ти дори не си решил с коя да тръгнеш. 

Става ли ти приятно от това или те 

отвращава, защото жената не се 

държи на нивото си? 

А. Разбира се, че не ми пука. Нека си 

се карат, аз така или иначе ще избера 

тази, която ми харесва повече. В 

повечето от случаите е била трета 

съвсем различна. А иначе наистина е 

грозна гледка две жени, каращи се за 

някой, който много вероятно не ги заслужава. 

Стига си ме затормозявал и 

кажи своето мнение по този въпрос. 

Б. Извън еротичната страна на 

две биещи се жени, е наистина повърхностно 

някои да се бият заради 

мен. Първо, това не е виждането ми 

за жената. Тя трябва да бъде летвата, 

която се опитвам да стигна, 

иначе просто ще я прекрача и ще 

продължа напред. Една истинска жена 

трябва да бъде на нивото си. Но ако 

това ниво е толкова ниско… А какво 

става, ако не знаят една за друга и 

разберат, че излизаш и с двете? На 

един приятел му се случи нещо подобно. 

След това не беше красива гледка. 

А. В този случай всичко си зависи 

от жената. Имал съм случаи, когато 

просто съм отнасял по една цветна 

и красива българска псувня и от двете. 

Но не мога да отрека, че съм получавал 

и смс-и от порядъка на „6te ti 

stujnqjivoteca!”. 

Б. И в крайна сметка - заслужаваше 

ли си? 

А. И да, и не. „Да”, защото в живота 

на един мъж трябва да има и такива 

моменти, това си е една доза адреналин, 

а когато те хванат, чувството е 

велико. „Не”, защото човек не трябва 

да си играе с чувствата на другите, 

когато има такива, разбира се. А и 

сега на последната чашка ракийчица, 

като се замисля, просто не е хуманно. 

Б. Това жените, братче, първо не са 

хора. Това ги прави по-добри от нас. 

Затова и не мисля, че трябва да се 

държим така с тях. Но ако си знаят 

и нарочно си търсят простотията, в 

повечето случаи ще си я намерят. Аз 

обаче в техните глупости по-навътре 

не се бъркам. Навярно и ти няма да се 

бъркаш. (Ангел отчаяно поклати глава). 

Значи се споразумяхме… 

Всички прилики в статията с лица 

и случки от действителността са 

напълно възможни. Което означава, че 

са самата истина. 

29

Остия 

Антика 

VIA VOYAGE 


Ден в пристанището 

на Римската Империя 

снимки: личен архив Димитър Шишиев 

30 

Часът е 8:30 сутринта. 

Брат ми ме събужда 

в стаята. Тръсвам 

глава и се осъзнавам 

къде съм. Не съм в моята 

стая, а в колежа 

Русикум. Градът – Рим. 

Колкото и да пиша за 

този град, все ще е 

малко, все пак той е 

„вечен” и „всички пътища 

водят към него”. 

VIA - VOYAGE

Но днес няма да разглеждаме столицата. 

Отиваме на 23 км. югоизточно от Колизеума. 

Там, на устието на р. Тибър, почти до брега на 

Тиренско море, се намира Остия Антика, старото 

пристанище на Рим. Останките на древния 

град са толкова добре съхранени, че не им 

е трябвало вулкан да ги запази за туристите, 

както в случая с Помпей и Херкулан. И ако Везувий 

е далече, то какво е станало в Остия? 

Пристанището възниква около 450 г. пр. Хр. 

като военен лагер, който трябвало да предпазва 

Столицата на развиващата се държава 

от набези. Самото име на града означава 

„уста”, която пропуска плаващите съдове нагоре 

по реката. С разрастването на територията 

и могъществото на Рим, Остия се развива 

като негов помощен град, побиращ в себе 

си войници, храни и роби. И в крайна сметка се 

превръща в изходния пункт, от който тръгват 

военните и търговски кораби. Западането на 

Остия настъпва, когато р. Тибър става негодна 

за плаване и след варварските нашествия и 

епидемия от малария, е изоставен. Градът се 

запазва до днешно време толкова добре, само и 

единствено заради тинята, която след забравата 

му го залива и на места е достигнала до 

втория етаж на сградите. 


32 

VIA VOYAGE

Отиваме до гара „Остиензе” и хващаме 

влакчето. За да пътуваш с такова 

влакче, трябва да имаш две неща 

– билет (на стойност 1 евро) и акъл 

(ако първото се купува с пари, второто 

ти е подарък от това списание). 

След около половин час, слизаме. Пресичаме 

един мост и пред нас изникват 

античният град и замъкът на 

Джулиано Втори де ла Ровере, който 

е построен с тухли и камъни, отмъкнати 

от Остия. Цената за разглеждане 

на двете забележителности е 9 

евро като билетът е един и важи за 

всичко, което показва още една развита 

част на туризма в Италия – 

твоите билети важат за повече от 

един обект. Пазете ги! Някои от тях 

важат и на другия ден. 

След разглеждането на замъка, навлизаме 

в античния град. Две бабички 

си купуват билети преди нас и преминават 

през портата. Виждам, че едната 

изпуска нещо и го взимам. Оказва 

се красива банкнота от 100 евро. 

Настигам бабичките и им връщам изгубеното, 

а едната така ме изгледа, 

че ми се прииска да не ги бях връщал 

тези пари европейски. Тогава осъзнах, 

че къдрокосите злобни гадинки ги има 

във всяка култура и всеки народ. Найдобрият 

съвет, който ще получиш – 

пази се от бабите, където и да си. 

Силни са като кон и няма да се свенят 

да използват непозволени средства. 

Ходим по главната улица - Декуманус 

Максимус, дълга около два километра. 

След десет минути достигаме 

Античния театър, запазил непокътнати 

своите 3500 места. Оттам 

отиваме в музея, където се намира 

статуята на целувката между Купидон 

и Психие (ако се чудиш, жената е 

Психие и това обяснява много - защо 

жена ти те прави на луд, например). 

Сред другите по-големи забележителности 

на града са: Митрериумът, 

невероятните мозайки, форумът с 

храма на Церера, рибният магазин и 

обществената тоалетна, побираща 

20 души наведнъж – хо-хо. 

Тръгваме си. Аз лично съм изумен. 

„Стига, бе! 20 души наведнъж…” 

Слънцето започва да пада на запад. 

Това донякъде ми припомня моя роден 

град и лека носталгия ме обхваща. 

Отиваме до спирката на влакчето 

и си взимаме билет. „Едно евро” е 

изписано на машината за издаване на 

карти. Връщаме се във Вечния град... 


33

градът наГауди 

Барса 


34 

VIA VOYAGE 

Дават ми страница и половина, за 

да опиша Барселона. Чуват ли се какво 

говорят? Но да опитам... 

Винаги съм искала за видя града 

на Гауди. И го видях. Първият ми поглед 

беше, като описаното от Малкия 

принц – залез. Обаче нямах много 

време да гледам залеза, защото исках 

да видя Барселона. 

Основана през II в. пр. Хр. от картагенците. 

После мнозина са я харесали 

и e владяна от римляните, осготите, 

маврите, франките, била е част 

от Арагонското кралство, завладява 

я и Наполеон. Тук Колумб се е завърнал 

триумфално след първото си пътуване 

на Запад. Барселона е домакин на 

XXV-те Олимпийски игри през 1992 г. 

и възпята от Фреди Меркюри и Монсерат 

Кабаие. Но най-много от всичко, 

Барселона е градът на Гауди. 

Дори цветовете на такситата са 

в памет на Гауди: черно (цветът на 

траура) и жълто (цветът на позора). 

Антони Гауди завършва живота 

си в болница, след като е блъснат от 

трамвай. Тъй като се е обличал небрежно 

и скромно, и не е носел никакви 

пари в себе си, нито един файтон 

не поискал да го качи, не са го приели 

в друга болница, освен за бедни. Умира 

след 3 дни. Подиграван през целия 

си живот, Гауди донася в крайна сметка 

истинската слава на Барселона. 

„Лудият архитект” Антони Гауди 

и Корнет (1852-1926) е създал найпосещаваните 

в Барселона сгради: 

Каса Висенс (1885 г.), Каса Калвет 

(1904 г.), Каса Батло (1906 г.), Каса 

Мила – Ла Педрера (1910 г.). За своя 

покровител Еузеби Гюел и Бациглупи 

създава Двореца Гюуел (1889 г.), а от 

1884 г. до 1887 г. работи по имението 

Гюел, където проектира уникалния 

парк, едно от задължителните за посещение 

места в Барселона. Винаги 

съм свързвала Барселона с Ла Саграда 

Фамилия, катедралата-символ на 

града. Гауди посвещава последните 

години от живота си на нея, знаейки, 

че няма да я види завършена. Строежът 

на катедралата е започнал

през 1981 г. и се очаква да завърши 

през 2032 г. Основната част е готова 

и отворена за посещение. 

Хората в Барселона са много дружелюбни 

към туристите и изключително 

услужливи, но непохватни. 

Проблемът е характерната за цяла 

Испания езикова бариера, рядко извън 

туристическите зони някой говори 

различен от испански език. (Изгубихме 

се, търсейки Имението Гюел. 

Всички имаха желание да ни упътят, 

но това доведе до още повече лутане.) 

Ако, като мен, си падате по високи, 

стройни мъже – това не е вашето 

място. Намират се в изобилие 

единствено сред туристите. Местните 

жители са ниски и дребни – със 

скромните ми 1.60 м височина се чувствах 

едва ли не гигант там. 

Стъргалото е „Ла Рамбла”. Продължава 

1.2 км, започвайки от площад 

„Каталуния” и завършва близо да плажа 

„Барселонета” с колоната на Христофор 

Колумб. По „Ла Рамбла” са 

разположени кафенета, барове, ресторанти, 

магазини за сувенири, 

улични артисти, живи статуи, гледачки 

на Таро, пазарът за цветя, а ако 

погледнете надолу, ще видите мозайки, 

дело на Хуан Миро. Тук се намират 

много театри, Операта и... Музеят 

на еротиката. Пазете си чантите! 

Навсякъде. 

Невъзможно е да подминете Площад 

Реал. Обърнете внимание на двата 

фенера, проектирани от Гауди (изненада?!). 

Седнете да се насладите на 

храната и кафето, посетете нощните 

клубове. Или просто се снимайте 

до фонтана. 

„Ла Рамбла” преминава през два емблематични 

за града квартала – Ел 

Равал и Бари Готик. Ел Равал е емигрантският 

квартал. Тук мирише доста 

неприятно, сградите са западнали, 

пълно е с евтини хостели и барове, 

и пияни до безобразие туристи. Почувствах 

се като в „Сенките” на Анкх 

Морпорк, а пред очите ми се разиграха 

сцени, достойни за „Последния ергенски 

запой”. Разбира се, притежва 

своя чар и си заслужава разходката 

из него, най-малкото, защото там е 

Дворецът Гюел. Бари Готик (Готическият 

квартал) приютява сгради още 

от римско време, готически църкви, 

еврейския квартал, множество антикварни 

магазини. Тесните улички минават 

през очарователни площади, 

между които с изненада открих един, 

носещ името на Джордж Оруел. Има 

много ресторанти, а вечер отварят 

врати и мъничките барове, каквито 

има едва ли не във всяка сграда. Не 

се изненадвайте, когато видите купищата 

боклук пред вратите – заради 

ширината на улиците (колкото 

нормален торотар) е невъзможно да 

бъдат поставени контейнери. На сутринта 

всичко е чисто. 

Плажът „Барселонета” е централният 

градски плаж. Изключително 

красив, но водата не е чиста, тъй 

като се намира между две пристанища. 

Вечер отварят клубовете и няма 

да е изненада да осъмнете там. 

Искате да се върнете отново? Барселона 

има своята магия за завръщане 

там – да пиете вода от фонтана 

на площад „Каталуния”. 

Мина Дедова 

снимки: личен архив Мина Дедова 35

Приятели, помните ли как в първия брой нашата 

красива авторка Таня Петрова ви говори за този тип 

мъже, които аз обичам да наричам Dollar Bill? Те са 

успели, интересни, предизвикателни и покрай тях винаги 

има поводи за екстремни преживявания. Нашият 

екип най-накрая успя да се срещне с един от тези 

мъже и да надникне по-дълбоко в личните му разбирания 

за живота. 

VIA MAGZINE разговаря с генералния мениджър на 

Тева България за страстта му към подводната фотография. 

Вода, плуване, красиви дестинации, заснемане 

на подводната флора и фауна и как съчетава 

всичко това с работата и семейството. 


Николай 

Хаджидончев 

Най-хубавото е да намериш място, което да ти дава 

възможност да разсъждаваш над една друга страна на 

живота. Защото той е много разнообразен. 

36 

life 

Намираме се в изискано заведение 

в столицата и ще си поговорим 

за страстта на г-н 

Хаджидончев към подводната 

фотография. Здравейте! Моля, 

представете се съвсем кратичко 

на нашите читатели. 

Аз съм генерален мениджър на Тева 

България, 49 години, семеен, две деца, 

зодия близнаци. 

В предварителния разговор 

говорихме за това, че Ваша 

страст е подводната фотография. 

Кога се запалихте? 

Аз винаги съм харесвал подводната 

фотография. Още от малък се занимавах 

с плуване и винаги водата ме е 

привличала. Преди много години обаче 

имах един малък инцидент, който 

ме накара за дълго време да забравя 

гмуркането и започнах отново през 

2008 година, когато се опитах да ангажирам 

малкия ми син, записвайки го 

на курсове за водолаз. Покрай него и 

аз си възвърнах страстта. Изкарахме 

изпитите заедно и започнахме да 

се гмуркаме. Първият път бяхме заедно 

в Червено море, след това с една 

група от гмуркачи на едно Сафари 

в Египет и там си носех фотоапаратче, 

съвсем примитивно – първият 

ми подводен фотоапарат. Направих 

снимки, не бях много доволен, но видях 

мои приятели, които бяха направили 

много по-добри. Исках и аз да направя 

още по-хубави. Купих друг апарат. 

По-добър, но не чак толкова. И така, 

малко по малко купувах все по-добра 

техника, за да стават снимките все 

по-красиви и екзотични. Съответно 

това пък допълнително стимулираше 

страстта ми да искам все повече да 

се гмуркам. Слава на Бога, имал съм 

възможност многократно да се гмуркам 

в Индийския океан – Малдивите, 

VIA VOYAGE

Червено море, Карибско море. Бил съм 

и в Мексико, Куба. Дългосрочните ми 

планове включват Индийскя океан, но 

по-различни дестинации, Австралия, 

и дай Боже, някой ден френска Полинезия 

– Бора Бора. 

На практика отговорихте и 

на следващия ми въпрос, но все 

пак ще Ви попитам кои са найвълнуващите 

и интересни места? 

Едно от най-интересните е последното 

ми пътуване с кораб по найюжната 

част на Малдивите. Бяхме с 

големия ми син за една седмица. Оттам 

тръгнахме на север с намерението 

да намерим различни видове акули. 

Бих казал, че най-впечатляващото 

и най-запомнящето се беше като видяхме 

чукоглава акула, каквато не бях 

виждал до момента. Но освен нея видяхме 

и много различни рифни китове. 

Но определено чукоглавата акула 

беше най-интересна. Също и един 

момент, в който бяхме в един канал, 

където плувахме с около 120 акули – 

беше разкошно. 

Все пак от всичките ви пътешествия 

– най-любимата Ви дестинация? 

Или коя искате да покорите? 

Първо заради разнообразието, второ 

заради сравнителната близост 

това са Малдивите. Там наистина 

има огромно разнообразие от морски 

животински видове – риби, акули, 

дребни раци, скариди – всичко. Уникално 

разнообразие от корали, които 

също са невероятно красиви. Достъпно 

е, защото пътуването трае 

обикновено една нощ. Докато другите 

по-екзотични дестинации, които 

бих искал да покоря са значително подалече. 

Изискват по-дълъг период почивка, 

която не могада си отделя за 

сега. 

Как се съчетава управлението 

на една такава огромна и сериозна 

компания и хобито, с което 

релаксирате? Намирате ли 

нещо общо? 

Надявам се да няма общо, защото 

за мен това е моментът, в който изключвам 

за всичко друго и се отдавам 

на един изцяло друг свят. Светът под 

водата е уникален. Мир, спокойствие, 

красиви цветове, имаш време да се 

отърсиш от натрупаните стрес и 

проблеми. Избягвам и се старая да не 

си гледам имейлите. Да не говорим, 

че когато съм на кораб, това е невъзможно, 

защото няма обхват. Така че 

наистина една седмица с кораб е перфектна. 

Предпочитам кораб, защото 

се иска дисциплина и всичко, което 

може да правиш, е да се гмуркаш. 

Започва се от 6 часа сутринта и се 

правят три или четири гмуркания за 

целия ден. 

Имали ли сте екстремни ситуации? 

Страшни моменти, в които 

си мислите, че рискът е повече 

от удоволствието? 

Да, два пъти. Екстремни не, но в самото 

начало, като неопитен водолаз, 

имаше един момент, в който изпаднах 

в паника и трябваше да овладея паниката, 

за да изляза много внимателно 

и постепенно с групата от дълбочина 

30 метра. Вторият случай беше сега 

с последното пътуване, когато попаднахме 

в силно течение, което ми 

разкъса жилетката, която фактически 

помага да се изплува и потапя. Тя 

е основен елемент от оборудването 

на един водолаз. Но, когато човек се е 

гмуркал сто-двеста пъти, в един момент 

се стига до една рутина, която 

помага дори екстремните ситуации 

да се овладеят. 

Какво ще посъветвате начинаещите 

водолази и всички, които 

имат такава страст? 

Това ми е хоби и страст, но аз не 

мога да кажа, че съм професионалист. 

Напротив. Правя снимки, за да 

им се радвам аз, да ги споделям с найблизките 

си хора, не го правя с професионална 

идея. Надявам се някой 

ден да придобия това умение, уча се. 

37

Усещането да си сред този друг свят 

и да го споделям с двамата си сина 

е невероятно. Това е време, в което 

имаме възможност да бъдем заедно 

по мъжки, да се опознаваме, да коментираме 

ежедневието и всичко останало. 

Такива моменти са много ценни. 

Вашето послание на нашите 

читатели? 

Пожелавам на всички да търсят 

красотата в живота си. Аз съм я намерил 

на едно място, но всеки я намира 

по своя начин. Най-хубавото е 

да намериш място, което да ти дава 

възможност да разсъждаваш над една 

друга страна на живота. Защото той 

е много разнообразен. 

Интервюто изготви: Елеонора Радева 


38 

life 

VIA VOYAGE

фотограф: Лазар Гушев • грим и коса - Слав 

Много неща 

ме вълнуват. 

Всъщност 

детската ми 

мечта беше 

да стана актриса 

и много 

се зарадвах, 

че имам 

такива ангажименти. 

Via Magazine • For him • август ‘14life 

40 

Ели 

Гигова

Красива усмивка, ведра и 

чаровна, позитивна и енергична, 

Ели Гигова ме посреща 

в атмосферата на кафенето 

в БНТ. Тук тя е в свои води. 

Водим разговора си непринудено 

и леко, а аз не спирах да 

мисля колко здраво е стъпила 

на земята Ели и колко високо 

пърхат крилете й в същото 

време. 

Здравей, Ели! Разкажи малко 

повече за себе си. 

За мен много неща са чути. Мога 

да повторя доста неща, защото няма 

какво да крия. Завършила съм в Париж, 

след това в американски университет. 

След това се върнах в България, 

тук в БНТ, където се намираме и 

в момента. Започнах като репортер 

на предаване, което разказва истории 

на деца, попаднали в социални домове. 

От тази гледна точка започнах 

много трудно кариерата си, защото 

преживявах всичко с тях. След това 

бях поканена да ко-водя с Камен Алипиев, 

едно от големите имена на 

българската спортна журналистика, 

и по този начин започна кариерата ми 

на водеща. Работила съм в Нова ТВ, 

БТВ, но в момента се чувствам много 

щастлива, че се върнах в БНТ, където 

започнах. 

Как приемаш новите ти ангажименти 

покрай световното? 

Вълнуваш ли се? 

О, естествено, че е вълнуващо. 

Вълнуващо е, защото отново съм в 

националната телевизия, вълнуващо 

е, защото футболът е голямата ми 

страст, защото аз идвам от футболно 

семейство и винаги емоциите 

покрай едно световно първенство са 

неописуеми – няма как да ги изкажеш 

с една дума, особено след като ще е 

в Бразилия, въпреки, че Англия е дала 

много на света в това отношение, 

може би Бразилия е най-футболната 

държава в света. 

Къде намираш вдъхновение? 

Много неща ме вълнуват. Всъщност 

детската ми мечта беше да 

стана актриса и много се зарадвах, 

че имам такива ангажименти. Друго, 

което ме вълнува, е модата и политиката. 

Не мога да кажа, че нещо ме 

вълнува повече от друго. Всяко нещо 

41


42 

Имах около две 

години от живота 

си, които 

прекарах с един 

куфар в ръка и 

спях в различни 

хотели почти 

всеки ден. 

life 

намира място в моето ежедневие. 

Разкажи ни за страстта ти 

към модата. 

Привърженик съм повече на класическия 

стил, по-френски стил, въпреки 

че в България се харесват повече други 

неща. 

Кой е бил най-трудният ти репортаж? 

Може би самото начало на моята 

кариера, предаването „Под дъгата”. 

Тогава пътувахме страшно много, 

разказвахме истории на деца, които 

са попаднали в домове и как са попаднали 

там, как преживяват, какво 

се случва с тях, след като излязат 

оттам. И като чух историите им, 

връщайки се вкъщи, плаках неуморно. 

Това беше най-трудното време. 

Как минава един твой ден? 

Много зависи от деня. Днес ще премине 

в БНТ. Вчерашният се занимавах 

със спорт, видях се с приятели. При 

мен няма събота, неделя, всеки ден е 

различен от другия. 

Как разпускаш? Пътуваш ли? 

Аз толкова много съм пътувала 

през живота си, че това вече не ми 

е любимо занимание, а нещо естествено. 

Имах около две години, които 

прекарах с един куфар в ръка и спях 

в различни хотели почти всеки ден. 

Пътуването не го взимам като хоби, 

а като необходимост. 

Какво те натъжава? 

Натъжава ме ситуацията в страната, 

която много искам да се подобри 

с много по-бързо темпо. Натъжава 

ме бедността, мъката в очите на 

много хора. 

Какъв човек си извън телевизията? 

Аз не мога да кажа, че съм различен 

човек вътре и извън телевизията. 

Аз съм една и съща навсякъде. Както 

хората ме виждат на екрана, същата 

ще ме видят и в живота. 

Коя е най-голямата ти мечта? 

При мен няма една голяма мечта, 

към която се стремя. При мен мечтите 

идват градивно. Когато изпълня 

по-малка мечта, веднага си поставям 

по-голяма, затова не мога да конкретизирам 

и да кажа: „Това е голямата 

мечта.”. 

Какво ще пожелаеш на читателите 

ни? 

На читателите пожелавам да са 

щастливи. Това е най-важното, защото 

всичко останало няма значение, 

ако нямат нещо, което да ги радва в 

живота им.

Интервюто изготви: Ели Радева 


43


фотограф: Ангел Данаилов 

Владимир 

Гаджев 

Според много хора животът на един футболист се върти около богатството, 

дискотеките, чалгата, славата и алкохола. Това не е вярно! 

Животът на тези хора е пълен догоре с напрежение, болка, контузии, 

тренировки и само волята ги крепи да се задържат а върха. Защото 

футболът не е просто игра, а страст. Не напразно казваме, че футболът 

е феномен. А за някои е и живот. 

Списание VIA MAGAZINE в разговор с един от любимите футболисти 

на България – Владимир Гаджев, за семейството, жените на живота 

му, лятото, хобитата и Великата игра. Екипът ни отправя своите 

почит и възхищение към Влади Гаджев, който с удоволствие се съгласи 

да проведем срещата си в Мадарската градинка, заобиколени от десетки 

деца, негови фенове. 

44 

life 

Здрасти, Владо! Как се чувстваш 

като играч в националния 

ни отбор? Сигурно чувството 

е невероятно да обикаляш 

постоянно? 

Със сигурност за всеки един спортист 

е гордост да защитава националната 

чест, да облича екипа на националния 

отбор, в който и да е спорт. 

Аз не правя изключение. В последните 

години нещата във футбола се подобриха, 

защото играем пред препълнени 

стадиони, което допълнително мотивира 

всеки един спортист да дава 

100% от себе си. Обикаляме много, 

да, но и нямаме много свободно време, 

за да разгледаме всички интересни 

неща, които са интересни за един 

турист. Ние отиваме там да вършим 

работа. От друга страна не е много 

хубаво хората да ни разпознават, защото 

не можем да се отпуснем много, 

когато излизаме навън. 

А славата как се отразява на 

семейния живот и особено вниманието 

на жени фенки? 

Ако трябва да бъда честен, аз получавам 

достатъчно женско внимание 

от съпругата ми и дъщеря ми. Не съм 

привърженик много на нощните заведения 

и рядко мога да се забележа по 

нощна София. Обичам по-скоро да съм 

в тесен кръг, сред много близки приятели. 

Така се чувствам по-освободен 

и ми е по-забавно. Не обичам много, 

много да обикалям дискотеки, не се 

чувствам добре – постоянно си под 

лупа и някой те следи. 

Какъв е Владимир Гаджев извън 

терена? 

Нищо общо с Владимир Гаджев на 

терена. (Усмихва се...) Сравнително 

спокоен. На терена съм по-избухлив, 

по-прям. Не умея да губя и когато 

губя, ставам наистина емоционален. 

И обратното – извън терена съм 

по-спокоен и уравновесен. Общо взето 

съм добронамерен. Не зная как изглеждат 

нещата на терена, но съм 

добре настроен. Позитивен човек съм 

– мисля позитивно. 

Какви са твоите планове? И 

след него какво те чака като ангажименти 

след лятото? 

Много интересен въпрос, тъй като 

това ще ми е най-дългото и напрегнато 

лято, което ще изкарам, предвид 

факта, че очаквам да сменя местоработата 

си. Надявам се това да се 

случи в близко бъдеще, ако не – плановете 

относно почивката се нарушават. 

Със семейството планирахме да

отидем някъде, където можем спокойно да си починем. 

Плановете се промениха и нещата ще се 

случват в движение, и се надявам да имам поне 

една седмица, за да заведа моите хора на почивка. 

А аз ще направя всичко възможно. 

Това, което казваш звучи много мило и 

прави впечатление, че си отговорен мъж 

и баща. Какво е да бъдеш отговорен за 

още едно човешко същество, а не само за 

себе си? 

Наистина е тежко и трудно, но същевременно 

това ти дава сили да се развиваш да работиш 

и като човек, и като спортист. Аз съм на такава 

възраст, че имам какво да уча, а раждането 

на дъщеря ни ни накара с моята съпруга да 

бъдем много по-отговорни отпреди това, което 

сме били. Надявам се да се развивам толкова, че 

един ден, когято тя порасне, да се чувства горда 

със семейството и с баща си, и аз като неин 

баща да се опитам да й осигуря добро образование, 

за да се развива в това, което тя си избере. 

Футболът освен работа можеш ли да 

кажеш, че е и твое хоби? И имаш ли други 

хобита? 

Футболът, да, освен работа е и удоволствие, а 

това е много важно. Когато човек изпитва удоволствие, 

нещата стават много по-лесно. Общо 

взето моите интереси са изцяло свързани със 

спорта. Имах навик да играя тенис през почивните 

дни, волейбол също. Друго любимо ми е да се 

разхождаме със семейството, да обикаляме различни 

дестинации и да се забавляваме с малката. 

Вярващ ли си? 

Мога да кажа, че съм вярващ, но не съм вманиачен. 

Имам мои определени разбирания по въпроса 

и когато имам възможност, ходя на църква 

със семейството. 

И за край имам една молба към теб – обещай, 

че ти ще помогнеш на България да се 

класира на Евро 2016 Франция! 

(Усмихва се...) Мога да обещая, че ще дадем 

всичко от себе си. Мотивирани сме страшно 

много да покажем на света, че ние можем да 

играем пред всички, както прави волейболният 

отбор, който най-успешно представя България 

на големи първенства и постига големи успехи. 

Така и ние искаме да зарадваме хората, които 

през последните години си върнаха вярата 

в националния отбор. Не мога да обещая, че ще 

се класираме на 100%, но мога да обещая, че на 

100% ще дадем всичко от себе си. Регламентът 

тази година малко ще ни облагодетелства, тъй 

като позволява на още един отбор да се класира. 

Ще имаме възможностите, надявам се да ги 

използваме правилно и да постигнем нужния резултат. 

И твоето послание към нашите читатели 

е... 

...да бъдат по-толерантни, по-добри, поусмихнати 

и да се радват на живота, тъй като 

наистина е кратък. Когато се обърнат назад, да 

не съжаляват за нищо. 

фотограф: Десислава Комарова 

Интервюто изготви: редакторски екип 


Капитанът на Левски Влади Гаджев 

остана в синия клуб, след като подписа 

нов договор за една година с опция 

за продължаване на контракта с още 

една, отказвайки скъпи оферти! 

45


46 

Боби Ваклинов 

Журналистиката не е лесна професия. 

Изисква се взискателност, 

енергия, ирония, вглъбяване в истината. 

И най-вече търпение. Човек 

не може да се заеме с даден случай, 

без да е търпелив, без да може да 

чака в колата или пред къща, както 

и където и да е другаде, по 5-6 

часа, осъзнавайки, че случаят може 

и да не бъде решен в следващите 

седмици. Това е сериозната журналистика. 

life 

„Господари на ефира”, макар и с комедийна 

насоченост, имат едни от 

най-добре развитите разследващи 

журналисти в страната. Статистиката 

сочи, че са и най-резултатни. 

Предаването показва както смешното, 

така и тъжното, както красивото, 

така и грозното в живота 

на българския народ. Поради това 

и журналистите им са едни от найкадърните. 

След редица проучени и 

разрешени случаи (както и доста раздадени 

награди „Златен скункс”) от 

разследващите журналисти на „Господари 

на Ефира” се откроява един, 

за когото бих казал, че няма равен на 

който и да е друг в България. Името 

му е Боби Ваклинов, мястото е Южен 

парк, а темата – е, то може ли само с 

една тема да минем? 

Здрасти, Боби! Как си? 

Много добре и става все по-добре. 

Как минава един твой ден? 

Ми, понякога минава трудно. Когато 

съм чакал някого за скункс по десет 

часа в колата и няма кога дори 

до тоалетна да отида, е много напрегнато. 

Нося си буркани понякога. 

(Смее се...) Тази седмица съм дал четири 

скункса и са останали още два, 

но няма да издам за кого са. 

Какво е чувството, когато подадеш 

златния скункс? 

Неописуемо е. Определено е голям 

адреналин, защото в повечето случаи 

е свързано с дебнене, с гонене, с 

прикриване. Много адреналин. Направо 

може да се сравни със скачане от 

мост с бънджи. Повечето хора се крият 

и аз не трябва да бъда разпознат, 

до момента, в който не им изскоча. 

Извън предаването кога се 

чувстваш най-пълноценен? 

Най-пълноценен се чувствам по 

време на секс. (Смее се...) Може да 

питаш приятелката ми за това. 

Коя е най-важната съставка, 

която прави живота ти щастлив? 

Това е една от съставките. Аз наистина 

мога да кажа, че живея за работата, 

понеже много я обичам. С голям 

кеф работя за „Господари на ефира”. Винаги 

съм харесвал това предаване и когато 

ми се отдаде тази възможност 

да работя там, се почувствах много 

щастлив. Тук е моментът да изразя голямата 

си благодарност на Джуди Халваджиан 

за това, че ме взе. Работата 

и музиката. Аз се занимавам и с музика, 

но тя е на второ място. 

Значи разбираме, че се занима-

фотограф: Ангел Данаилов 

ваш и с музика. Каква е твоята 

музика? 

Хип-хоп. В моя случай хип-хопът 

предшества „Господари на ефира”. На 

18-19 години започнах да записвам доста 

парчета. Още от 12 клас от Благоевград 

съм хващал влака за София, 

за да предам парчета по разни музикални 

компании, но когато си млад и 

зелен, никой не ти обръща внимание. 

Майка ми е актриса, не някоя бизнес 

дама, която може да ме издигне 

на върха веднага. След това стана 

така, че влязох да уча журналистика, 

рапът отиде на второ място. Определено 

имам големи амбиции обаче и 

имам какво да кажа. 

Разкажи за някой твои интересен 

проект. 

Парчето ми вече излезна. Това е дебютната 

ми песен, която е добронамерен 

бъзик с един от нашите родни 

рапъри – 100 кила. По време на заснемането 

на клипа бях ударен много 

жестоко от една коза. Тази коза ми 

партнираше по време на случващото 

се в клипа, а след това се превръща 

в момиче, което ми е приятелката 

всъщност. 

А твоята приятелка как се 

съгласи на това? 

Съгласи се. Тя е много широко-скроена. 

Ивана се казва и я поздравявам. 

Много готин клип стана. Междувременно 

работя по едно лятно парче с 

Хонг Конг, авторът на хита „Куката”. 

Отделно има много други проекти, които 

рано или късно ще видят бял свят. 

Аз и главната редакторка сме 

богослови по образование и много 

искаме да те погнем за Троянския 

манастир. Историята за 

баба Гуси – какво беше чувството 

да разговаряш с... „тези” 

хора? 

Аз с баба Гуси не съм разговарял. Получихме 

сигнали, разобличихме ги и ги 

видя цяла България. Каквото и да кажа, 

то се вижда. Имаше претенции от 

страна на въпросния йеромонах Кирил, 

че всичко било скалъпено. Но какво му 

е скалъпеното като той си развя достойнството. 

Не знам как се струва 

това на хората, но за мен не е много 

богоугодно. Такива хора за мен нямат 

място в Божия храм. 

Слава Богу, новият игумен дядо 

Йони ги разгони. Ти самият вярващ 

ли си? 

Не мога да кажа, че всеки ден ходя 

на църква, но съм вярващ. 

В крайна сметка случката промени 

ли отношението ти и погледа 

ти върху вярата? 

Да, промени го, но не слагам под общ 

знаменател всички Божи служители. 

Малко или много, мога да кажа, че съм 

предубеден към повечето. Аз лично познавам 

свещеници, които нямат нищо 

общо с йеромонах Кирил и компания. 

Кое е било най-шокиращото 

преживяване в живота ти? 

Пет години в това предаване, да ти 

кажа, явно съм претръпнал. В тази 

държава винаги ще има работа за нас 

и нищо не може вече да ме впечатли. 

Българинът си е далавераджия, затова 

има на този свят „Господари на 

ефира”. 

Чувстваш ли се завършен човек 

и ако не какво би променил в 

себе си? 

Надявам се, че не съм завършен, защото 

би било много зле ако това е 

крайният резултат. (Смее се...) Особено 

за околните. Има неща, върху които 

да поработя. Искам да бъда потърпелив. 

Аз нямам никакво търпение 

да се случват нещата – в музиката 

и във всичко останало. Търпението 

е много важно нещо. С господарите 

смятам, че съм постигнал нещо, но 

ми предстоят още много „гърмежи”. 

Какво е посланието ти към нашите 

читатели и твои фенове? 

Това, което се опитвам и чрез 

текстовете, които не са стигнали 

все още до всички хора, е да предам, 

че животът не е само развлечения, 

ядене и пиене, а да гони целите си и 

да остави нещо след себе си. Не искам 

да звуча грандомански, но това 

е моето верую. Моите наблюдения 

са, че младите хора напоследък злоупотребяват 

с наркотиците. Аз 

като рапър мога да кажа, че не съм 

пробвал нито веднъж дори и трева. 

Младите хора трябва да наблягат 

повече и на спорта. 


47

Via magazine / For Him - August 2014

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?