05.03.2015 Views

Via magazine/For Her - Exclusive Railwey

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Главен редактор<br />

Тори Алберт<br />

Помощник-редактор<br />

Главен<br />

редактор<br />

ART<br />

директор<br />

Иван Шишиев<br />

Art-директор<br />

Елеонора Радева<br />

Дизайн и предпечат<br />

Радостина Стефанова<br />

PR<br />

Бояна Бояджиева<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14Фотографи<br />

2<br />

фотограф Ивайло Петров<br />

грим Марио Костовски<br />

прическа Студио Арлет<br />

дрехи и колан Юнона<br />

обувки и чанта Deichmann<br />

часовник WatchesBG.com<br />

бижута Art & Design by Haley<br />

стилист Ели Илиева<br />

модели Петя Димитрова<br />

Владимир Борисов<br />

Автори<br />

Тори Алберт<br />

Мег Коновска<br />

Вероника Маринова<br />

Ели Илиева - Haley<br />

Ивайла Тодорова<br />

Иван Шишиев<br />

Ели Радева<br />

Фотографи<br />

Ивайло Петров<br />

www. iphotography.info<br />

Мартина Емилова<br />

Кирил Станоев<br />

www.kirilstanoev.eu<br />

Кенан Мехмедов<br />

Момчил Миков<br />

Автори<br />

Никаква част от това издание не може да бъде<br />

репродуцирана изцяло или частично без<br />

изричното писмено разрешение на издателите.<br />

Всички права са запазени.<br />

София,бул. Христо Ботев 161<br />

0899-827-674,0878-666-087<br />

съдържание<br />

PRETTY HURTS<br />

Кои козметични продукти са<br />

подходящи за употреба при дълъг път<br />

Как поддържат форма железничарите<br />

Healing trip<br />

Train fashion<br />

Добре дошли в РЕМИЗ<br />

FOR HER • 2014 • RAILWAY Lifestyle<br />

www.via-<strong>magazine</strong>.com<br />

4-25<br />

sensual seduction<br />

Истории от купе №6<br />

My big train wedding<br />

Флирт във влака - нейната гледна точка<br />

Нощен влак<br />

БЕСОВЕ<br />

Smooth criminal<br />

Седнали четири приятелки<br />

Съвети за приятно пътешествие с железница<br />

БДЖ - за хората от старото<br />

и новото поколение<br />

ЕДНА ОТДЕЛНА<br />

РЕАЛНОСТ<br />

VIA vita es<br />

Черепишки манастир<br />

LiFE<br />

Петя Димитрова<br />

Сергей и Николай<br />

NEWS<br />

On-line система за купуване на билети<br />

WI-FI по гарите<br />

26-31<br />

32-36<br />

38-41<br />

42-45<br />

47


Ало, мили дами, имаме ли връзка?<br />

Чувате ли ме? Усещате ли ме?<br />

Ето, че екипът на рекламна агенция<br />

„Феникс Медия Груп” отново излиза<br />

с нещо ново на българския<br />

пазар, а именно първият изцяло корпоративен<br />

брой - VIA MAGAZINE -<br />

RAILWAY. Предстоящите страници и<br />

истории са свързани с БДЖ Пътнически<br />

превози, влаковете, пътуванията,<br />

пътешествията, историята и<br />

всичко, което може да се разкаже с<br />

тези елементи.<br />

Както знаете, аз не мога да огранича<br />

нещо толкова съвършено като<br />

нашето малко чудо, затова заедно<br />

с всички професионалисти решихме<br />

да излезем отново с нещо ново<br />

и революционно. Всички служители<br />

на БДЖ Пътнически превози откликнаха<br />

безусловно на нашата покана<br />

за участие и по този начин ни<br />

позволиха да осъществим мащабния<br />

проект. В тази връзка искам да благодаря<br />

на всички фотографи, модели<br />

и автори, които вложиха максимума<br />

от себе си, за да накараме VIA<br />

MAGAZINE - RAILWAY да заблести истински.<br />

И тъй като наистина не искам да<br />

ви отегчавам повече, ви пожелавам<br />

приятно пътуване из следващите<br />

страници!<br />

Тори Алберт<br />

фотограф: Ивайло Петров<br />

3


PRETTY HURTS<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Път. Дълъг. Прашен. Изтощителен. Ти пътуваш с<br />

влак - търпеливо и продължително, с багаж до теб.<br />

До мястото, където ще прекараш нощта, остават<br />

поне още няколко часа, така че се налага да издържиш<br />

без много-много да се оплакваш. А и да се<br />

оплакваш, това няма да помогне особено. Краката<br />

ти са схванати, дрехите ти понамирисват, по челото<br />

ти се стичат вадички пот, а косата ти вече се<br />

е слепнала и сплъстила на мръсни кичури... Романтично,<br />

нали?<br />

В такъв един момент ти се искат основно три<br />

неща – почивка, храна и... чистота. Е, добре, де. Последното<br />

може би ще ти се иска в повечето случаи,<br />

ако си от женски пол, но нека не дискриминираме!<br />

Вместо това, да разровим заедно раницата до теб<br />

и да видим какво имаме в нея!<br />

Храна. О-о-ох, на батя! И до нея ще стигнем.<br />

Дрехи. Е, няма да ходим на модно ревю, но все пак...<br />

Аха! Ето ги и козметичните продукти!<br />

Мокри кърпички. Идеален начин бързо и ефективно<br />

да отстраним полепналата мръсотия и в<br />

същото време да се освежим!<br />

Ами... Не, че нещо, но ако хромозомите ти са Х и<br />

Y, най-вероятно твоите запаси от средства за чистота<br />

се изчерпват дотук. Ако обаче случаят не е<br />

такъв, може да продължиш да ровиш.<br />

Гребен. Да разрешим малко тази коса, преди да я<br />

приведем по-сериозно във вид!<br />

Сух шампоан. Това чудо на козметиката може да<br />

бъде изключително полезно, когато няма условия за<br />

класическо миене на косата. Безспорно има разлика<br />

(в полза на класиката, представете си!), но въпреки<br />

всичко, сухият шампоан може да придаде приличен<br />

вид на косата, да намали секрецията на себум и по<br />

този начин да подпомогне за удължаване на времето<br />

до следващото измиване.<br />

Тампони памук. Ще са нужни при употребата на<br />

някои от другите продукти за почистване.<br />

Почистващо мляко/масло. Ефективно отстранява<br />

мръсотията и остава кожата мека и хидратирана.<br />

Ако има и слънцезащитен фактор – още<br />

по-добре!<br />

Термална вода. Още една от „глезотиите”, които<br />

можем да намерим в дамския арсенал за почистване.<br />

Алтернатива или допълнение на тоалетното<br />

мляко.<br />

Мострички и пътни опаковки. Тези малки<br />

пликченца и шишенца са изключително удобни при<br />

пътуване, защото заемат минимално място. В такава<br />

разфасовка се намират различни душ гелове, шампоани,<br />

сапунчета, хидратиращи кремове, дори декоративна<br />

козметика, като фон дьо тен. Ще можеш да ги употребиш<br />

пълноценно, когато се настаниш.<br />

Може би е крайно време да посъбереш тази дълга<br />

коса в опашка или плитка, така че да се запази чиста<br />

за по-дълго време, а и да не ти полепва излишно<br />

по лицето и врата. Как не го направи още в началото<br />

на пътя?<br />

Какво? Косата ти е къса? Ами още по-добре тогава!<br />

Няма излишно да губим време! Хайде да хапнем<br />

нещо!<br />

Мег Коновска<br />

4<br />

PRETTY HURTS<br />

Кои козметични<br />

продукти са<br />

подходящи за<br />

употреба при<br />

дълъг път?<br />

фотограф: Ивайло Петров • модел Габриела Цветомирова • грим и прически: Калин Иванов


фотограф: Ивайло Петров<br />

Дотам и обратно<br />

Храната<br />

Във влака сме и от доста време<br />

се клатушкаме, червата ни започват<br />

да къркорят, а все още дълъг<br />

път ни чака.<br />

Дори и да сме с лошия късмет да<br />

страдаме от пътна болест и да ни<br />

прилошава винаги по време на пътуване,<br />

това не значи, че трябва да<br />

умираме от глад! За всички ни има<br />

подходящи провизии, които могат<br />

да поддържат жизнените ни сили<br />

така, че да стигнем до дестинацията<br />

в максимално добро стомашночревно<br />

и енергийно състояние.<br />

За голям наш късмет, при пътуване<br />

във влака не се налага да мъкнеш<br />

всички продоволствени ресурси на<br />

гръб и по този начин чисто психологически<br />

да посягаш през десет<br />

минути към тях с мисълта: „Абе, я<br />

да хапна нещо, че да не мъкна тежко!”,<br />

като по този начин се тъпчеш<br />

излишно и непремислено, оставаш<br />

без храна за по-късен етап и увеличаваш<br />

шанса да ти призлее от прекомерната<br />

консумация. Е, има друг<br />

един момент, че при пътуване с влака<br />

просто от скука може да си гризеш<br />

по инерция, но въпреки всичко<br />

можеш да си позволиш лукса да вземеш<br />

със себе си по-здравословни варианти<br />

за бързо и засищащо хапване,<br />

което в същото време няма да<br />

повлияе зле на талията или на стомашното<br />

ти разположение.<br />

Ето и някои общи препоръки при<br />

избора на храна за из път.<br />

Храни:<br />

Стремете се не просто да залагате<br />

на такива храни, които няма да заемат<br />

много място в багажа и имат<br />

висока хранителна стойност, но<br />

също така и ще ви поддържат сити<br />

за по-дълго време. Освен това е поудобно<br />

да вземете такива, които са<br />

по-издръжливи и не се мачкат или разтичат.<br />

Плодове и зеленчуци – банани,<br />

ябълки, моркови, цитруси. Каквото ти<br />

душа иска от разнообразието на плодовете,<br />

все е добре дошло!<br />

Ядки и сушени плодове, пълнозърнести<br />

блокчета – малки по обем,<br />

с висока енергийна плътност (голям<br />

брой калории за малък грамаж), те<br />

също така са и изключително полезен<br />

вариант за време на път. Поддържат<br />

ситост за дълго време, благодарение<br />

на фибрите и мазнините, които се усвояват<br />

по-бавно от организма.<br />

Сандвичи – добър избор, стига да<br />

са балансирано приготвени. По темата<br />

може да се напише цяла отделна<br />

статия, затова да спрем дотук.<br />

Вафли, чипсове, тестени изделия<br />

– с голямо прискърбие към привържениците<br />

на този вид храни, ще се<br />

наложи да съобщим, че те не само<br />

имат висока енергийна плътност, но<br />

и също така спадат в категорията<br />

на бързите захари. Усвояват се много<br />

бързо от организма и след „нула<br />

време” отново сме гладни и се чудим<br />

какво да захапем. За капак на всичко,<br />

могат и да раздразнят стомаха. На<br />

печелившите – честито!<br />

Железниците са запазили множество<br />

принадлежности с царския<br />

герб, въпреки че композицията<br />

е използвана дълги години и<br />

от държавните мъже по времето<br />

на комунизма. Такъв сервиз и<br />

рядкост дори за разкошните резиденции.<br />

Напитки:<br />

Вода – неслучайно животът е произлязъл<br />

от водата! Винаги е добре да<br />

носите шише минерална вода – поне<br />

литър и половина, което да изпиете<br />

по пътя. В крайна сметка влакът<br />

е снабден с тоалетна и човек винаги<br />

може да облекчи биологичните си<br />

нужди.<br />

Чай – подходящ в случаите, когато<br />

ви става лошо, или просто предпочитате<br />

разнообразие пред водата. Билки<br />

като мента, маточина или корен<br />

от джинджифил успокояват дразненето<br />

и в същото време придават приятен<br />

аромат.<br />

Плодови сокове – приемлив вариант,<br />

но само донякъде. Важна уговорка<br />

е сокът да е максимално натурален<br />

– с други думи, най-добре ние сами<br />

да сме си го изцедили.<br />

Газирано – черна точка е, черна<br />

точка! Газове, излишни калории под<br />

формата на бързи захари, множество<br />

добавки, на които по многообразие би<br />

завидял и самият Менделеев.<br />

Алкохол – ако си мислите, че като<br />

малко си сръбнете и най-много да се<br />

развеселите... ами, пригответе се за<br />

веселба! Освен, че е прословут със<br />

своите „празни калории”, алкохолът<br />

допринася за разстройване на вестибуларния<br />

апарат, както и за раздразнение<br />

в стомаха. Да не забравяме и<br />

дехидратацията, до която води.<br />

И все пак, каквото и да проповядваме<br />

тук, крайният избор си е изцяло<br />

ваш! Стягайте провизиите и приятно<br />

пътуване! И... весело!<br />

Мег Коновска<br />

5<br />


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Работата с локомотиви, особено<br />

парни, изисква перфектна физическа<br />

хорма, здраво тяло, тъй като натоварването<br />

е огромно. Ако искаме да<br />

стигнем до крайната точка живи и<br />

здрави, със сигурност ще разчитаме<br />

повече на мишинст, който има силно<br />

тяло и непреклонна воля. Не е тайна<br />

още, че поддържането на такова<br />

тяло изисква освен стриктно следване<br />

на физически упражнения, но и още<br />

по-стриктно спазване на един добър<br />

хранителен режим. Или поне редовен.<br />

Докато правих проучване, научих, че<br />

поради отговорността, която носят<br />

машинистите и времето, което изисква<br />

тяхната работа, те нямат особено<br />

много време за фитнес, тичане,<br />

скачане или каквото и да е извън самия<br />

локомотив. Респективно, за тях<br />

истинският фитнес е работното място.<br />

Всичко, което се иска от тях, е<br />

да имат достатъчно желание и мотивация,<br />

за да вършат работата си понай-добрия<br />

начин.<br />

Но все пак, за да разберем как се<br />

мотивират работниците и феновете<br />

на БДЖ, решихме да потърсим отговор<br />

в тайните архиви и ето на какво<br />

се натъкнахме.<br />

„Идеята е да активизираме<br />

работническия спорт” - обобщава<br />

Петър Бунев, председателят на Синдиката<br />

на железничарите в България<br />

(СЖБ), след приключването на тазгодишната<br />

железничарска спартакиада.<br />

Г-н Бунев, тази година за пръв<br />

път в железниците, спартакиадата<br />

се проведе съвместно с<br />

Българската работническа федерация<br />

„Спорт и здраве”. Каква<br />

беше ролята на синдикатите в<br />

подготовката й?<br />

Това е организация в структурата<br />

на КНСБ, която организира спартакиади,<br />

както и други спортни изяви на<br />

различни отрасли. Тя има голям опит,<br />

дори участваше в подготовката на<br />

Световните работнически игри, които<br />

се проведоха в България. Затова<br />

решихме да работим с нея, за да повдигнем<br />

нивото. През юли изпратихме<br />

писма – покани до всички работодатели<br />

в сектора на железопътния<br />

транспорт. Целта беше съвместно<br />

да организираме различните спортни<br />

изяви и ако е възможно да увеличим<br />

дисциплините, в които нашите хора<br />

се състезават.<br />

Кога е създадена федерацията?<br />

Веднага след демократичните про-<br />

6<br />

Как поддържат<br />

форма железничарите?<br />

фотограф: Ивайло Петров


мени у нас, през 1992–1993 година.<br />

Смятам, че тя има определен положителен<br />

принос за по-професионалното<br />

провеждане на тазгодишната железничарска<br />

спартакиада. Организацията<br />

на всички срещи бе на значително<br />

по-високо ниво и личеше, че е направена<br />

от хора, които са участвали в много<br />

по-големи спортни събития, отколкото<br />

е нашето. В курорта „Свети<br />

Константин и Елена” бяха осигурени и<br />

съдиите, и лекарските екипи, и линейките.<br />

Всичко бе предвидено, в случай<br />

на внезапно възникнал проблем, който<br />

е напълно възможно да се появи при<br />

едно спортно състезание.<br />

Тъй като за пръв път работим<br />

съвместно, в последния момент се<br />

появиха някои детайли, за които се<br />

наложиха дребни компромиси, свързани<br />

с регламента. Например заявките<br />

за участие, които не бяха подадени в<br />

определения срок на организаторите,<br />

за да се изготви навреме програмата<br />

за участие. Тя окончателно бе завършена<br />

в нощта преди старта, защото<br />

хората едва след пристигането<br />

си продължаваха да заявяват кой<br />

в какъв вид спорт ще участва. Оттук<br />

нататък обаче, ако продължим<br />

сътрудничеството си с федерацията<br />

подобни пропуски няма да бъдат допускани.<br />

И още – тази година (2014)<br />

не се проведоха регионални състезания,<br />

на които да се излъчат победители.<br />

В бъдеще идеята е те да предшестват,<br />

а на финала най-добрите<br />

в тях да се срещнат на национално<br />

ниво.<br />

Възнамерявате ли на регионално<br />

равнище да търсите съдействието<br />

на Българската работническа<br />

федерация?<br />

Все още е рано да се каже. На местно<br />

ниво може сами да направим организация,<br />

за да съставим отборите,<br />

които ще участват на национално<br />

ниво в шестте или седемте вида<br />

спорт, застъпени в спартакиадата.<br />

Но, за да се постигне равнопоставеност,<br />

държим да има представители<br />

на всички дружества. Защото,<br />

ако от едното дойде само един отбор,<br />

а от другото два, естествено<br />

е предимството да натежи на страната<br />

на по-широкото представителство.<br />

През следващата година ще<br />

подобрим регламента точно в тази<br />

насока. Така ще се знае например, че<br />

пътническото или товарното дружество<br />

на БДЖ ще изпрати по един или<br />

по два мъжки и по толкова женски отбора.<br />

Всъщност основният замисъл<br />

е да активизираме работническия<br />

спорт и да привлечем повече железничари<br />

да спортуват.<br />

Но нали и преди са били организирани<br />

различни спортни изяви<br />

и спартакиади?<br />

Националните прекъсват някъде<br />

около 1997 година. Сега се опитваме<br />

да възродим тази хубава традиция<br />

не само в национален мащаб, но и<br />

по места. Ако повече хора се запалят<br />

активно да спортуват и то не само<br />

преди спартакиада, а редовно, през<br />

цялата година, резултатите ще са<br />

далеч по-добри. Не става дума само<br />

за престиж, но и за повишаване на индивидуалния<br />

здравословен статус на<br />

всеки човек поотделно. Освен това<br />

постоянните тренировки подобряват<br />

спортната квалификация и изграждат<br />

положителни качества, свързани<br />

с екипността.<br />

Съществуват ли необходимите<br />

условия по места, за да се постигне<br />

това, към което казвате,<br />

че се стремите?<br />

Ако трябва да бъда откровен, те<br />

са доста скромни. Но мисля, че при<br />

толкова собствени терени, с които<br />

железницата разполага, и с малко<br />

средства, но с голямо желание и<br />

мобилизация от наша страна като<br />

синдикати, спортните площадки могат<br />

да се възстановят. На този етап<br />

това продължава да звучи като пожелание.<br />

Трябва обаче да се търсят<br />

възможности, като преди всичко се<br />

ангажират местните ръководители.<br />

Убеден съм, че никой от тях няма да<br />

откаже съдействие.<br />

Как оценявате, г-н Бунев, приключилата<br />

спартакиада в сравнение<br />

с предишните?<br />

Не мога да ги коментирам, защото<br />

не съм участвал в тяхната подготовка.<br />

Но твърдя, че засега сме направили<br />

първата крачка. Ако има воля и<br />

желание в ръководствата на БДЖ и<br />

НКЖИ, ще може да възродим добрата<br />

традиция и значително да разширим<br />

периметъра на спортуващите железничари.”<br />

Т. А. & Б. Г.<br />

7


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Да си<br />

кажа<br />

честно,<br />

не<br />

познавам<br />

човек,<br />

на<br />

когото<br />

всичко<br />

да му е наред. Ако вие познавате някой<br />

такъв, моля най-официално да го<br />

попитате как го постига. Начините,<br />

по които съм се опитвала да се разтоваря,<br />

са били хиляди, не – милиони,<br />

и въпреки това не успявах напълно да<br />

се откъсна от това, което ме тормозеше.<br />

До един прекрасен момент, когато<br />

преди няколко години ме поканиха<br />

на гости в друг град. В началото<br />

реагирах скептично, не за друго, просто<br />

винаги трябва да кажа „не” преди<br />

да обмисля каквото и да било. Женска<br />

черта. Такава съм си от малка. Все<br />

наобратно. Но, ето че след като се<br />

размислих малко, установих, че временно<br />

откъсване от създалата се ситуация<br />

няма да ми се отрази зле, ама,<br />

8<br />

Healing<br />

trip<br />

Да откриеш себе си във... влака<br />

изобщо. Имах нужда да остана сама<br />

със себе си и просто да релаксирам<br />

до несвяст.<br />

И така, след няколко седмици размишления,<br />

отидох съвсем сама на<br />

гарата. Чувството беше... странно<br />

опияняващо. Бях поела не просто<br />

пътешествие, а очистващ път към<br />

блаженото състояние на духа, към<br />

което подсъзнателно всяко човешко<br />

същество се стреми. Стоях и наблюдавах,<br />

останала без дъх, хилядите<br />

хора, които минаваха от там. Идваха<br />

и си отиваха. Влизаха за секунда в<br />

живота ми, в мислите ми, а после си<br />

тръгваха толкова бързо, колкото бяха<br />

дошли и никога повече нямаше да видя<br />

лицата им.<br />

И изведнъж ме осени една мисъл.<br />

Можех да бъда която пожелая и нямаше<br />

да има каквито и да било последствия,<br />

защото всичко беше само за<br />

момента. Нещо в мен потрепери... от<br />

сърцето идва нагласата за мислене.<br />

Нищо друго нямаше значение, освен<br />

случващото се на тази гара. Замислих<br />

се обаче дали искам да бъда някоя<br />

PRETTY HURTS<br />

фотограф: Мартина Емилова<br />

друга, вместо себе си, дали не съм изгубила<br />

същността си, погълната от<br />

циничния свят, в който живеем. Свят<br />

на разруха, войни, аморално поведение,<br />

забравени ценности и безверие. Свят,<br />

в който единствено материалното<br />

има значение. А хората... те обичат<br />

да носят маските на безразличието,<br />

в жалък опит да постигнат нещо, което<br />

си мислеха, че е лелеяна мечта, а<br />

всъщност се оказва поредната заблуда<br />

– за тях, за света, за всичко. Може<br />

би просто имах нужда да намеря себе<br />

си отново и с надеждата малкото момиченце<br />

в мен да не е погубено завинаги,<br />

се запътих към перона, за да намеря<br />

моя влак, моето спасение. Исках<br />

да се махна от тъмнината на греха<br />

и все пак да остана трезва. Защото<br />

по-страшно от греха е отчаянието.<br />

То шепне на ухото, че в нас вече няма<br />

надежда – вярата е омъртвена. Не! Аз<br />

не мога и няма да допусна това.<br />

Прекрачих стълбите на вагона, условието<br />

за моето пречистване на<br />

сърцето, и ме лъхна познат аромат.<br />

Аромат, който като дете свързвах с<br />

нервна възбуда от непознатото, смесена<br />

с глад за приключения и нови познанства.<br />

Намерих купето и мястото<br />

си. Влакът тръгна бавно, като се отдалечаваше<br />

от гарата, малко по малко,<br />

от неизпълнените обещания, от<br />

недоизказаните думи и провалените<br />

надежди – от сивата реалност. Имаше<br />

нещо магическо и успокояващо в<br />

тракането, което се разнесе когато<br />

влаковата композицията потегли.<br />

Заслушах се в този звук на модерната<br />

психотерапия и потънах в мислите<br />

си, които препуснаха към непознати<br />

места, интересни хора и нови<br />

по-добри времена. И тогава разбрах,<br />

че не е важно къде отиваш, а дали си<br />

щастлив по пътя си. Аз съм жива и<br />

съм тук. Нищо друго няма значение...<br />

Вероника Маринова


Светла Иванова е певица и писател,<br />

която поддържа добрата си форма с<br />

йога от 15 годишна. Сертифициран йога<br />

инструктор е. Преподава класическа<br />

хат-ха йога за деца и възрастни. Завършила<br />

е също предучилищна педагогика<br />

и музика.<br />

Йога е създадена за всички<br />

възрасти, но ранното навлизане<br />

в нея помага на детето да стане<br />

здраво и силно, изгражда уравновесена<br />

личност и създава баланс<br />

между тялото и ума.<br />

От месец ноември<br />

търсете новото DVD на<br />

Светла Иванова<br />

„Моята програма – йога<br />

за родители и деца”<br />

За децата и техните заети родители<br />

дискът е един прекрасен<br />

начин да прекарват времето си<br />

заедно. Йога е само вашето време!<br />

Играйте заедно! Забавлявайте<br />

се! Да отгледаме здрави и добри<br />

деца!<br />

Светла<br />

Иванова<br />

предлага едно пътешествие<br />

в света на йогата този път за<br />

най-малките и техните родители<br />

Дискът излиза с подкрепата на:<br />

Частни детски ясли, градини и училище „Светлина”, магазини „Минене”,<br />

магазини „И за мама”, „Philips AVENT”, “Arya Sense” и „Dstrct”.<br />

„Моята програма – йога<br />

за родители деца”<br />

предлага чудесни идеи как да се забавлявате<br />

с децата си, докато практикувате<br />

йога.<br />

Дискът съдържа 3 програми:<br />

• За майка и бебе над 4 месеца<br />

• За родители и деца от 3-5 г.<br />

• За родители и деца от 5-8 г.<br />

И всичко това поднесено от една<br />

майка и нейните деца!<br />

От поредицата на Светла Иванова<br />

търсете още:<br />

„Моята програма -<br />

Йога за бъдещи майки”<br />

„Моята програма -<br />

Йога за възстановяване след раждане”<br />

Очаквайте през м. декември<br />

„Моята програма – Йога за всички”<br />

Повече информация за курсовете на<br />

Светла Иванова може да намерите на:<br />

www.svetlaivanova.com<br />

https://www.facebook.com/yogatime.bg<br />

9


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Train fashion<br />

Модерно или удобно облечени<br />

Когато тръгвате на път<br />

с влак на първо място е да<br />

се чувствате удобно във вашите<br />

дрехи и обувки. Поне<br />

аз мисля така. Хора всякакви,<br />

вкусове различни. Дамите<br />

обичат да привличат вниманието<br />

към себе си дори и да<br />

се намират в едно купе с три<br />

клюкарстващи пенсионерки и<br />

само един индивид, който да<br />

заслужава женското внимание.<br />

Този тип дами предпочитат<br />

да пътуват с тесни, неудобни<br />

дрехи и да подложат<br />

краката си на мъчения с висок<br />

ток, само за да бъдат забелязани.<br />

От студ умри, гъзар бъди! Твърде<br />

тесните дрехи не са удобни за такъв<br />

тип пътуване. Ако носите много<br />

багаж със себе си, едва ли ще ви<br />

е приятно да балансирате между<br />

придърпването на блузката надолу и<br />

дънките на горе, докато се борите и<br />

с тежкия багаж. Облеклото за нощно<br />

заведение, като полата тип колан, е<br />

крайно неудобно и същевременно несъобразено<br />

за пътуването с железопътен<br />

транспорт.<br />

Нека не се залъгваме, всяка дама би<br />

предпочела, някой да й помогне с багажа<br />

при качването и слизането от влаковете.<br />

Според логиката на повечето<br />

дами обаче джентълмените биха по-<br />

10<br />

могнали с куфарите на една жена ако е<br />

облечена по-секси. Е, явно не сте попадали<br />

на правилните „джентълмени”. Един<br />

истинки джентълмен би ви помогнал с<br />

багажа, дори и да сте облекли удобния<br />

ви широк пуловер, купен преди две години,<br />

и стари кецове.<br />

Влакът не е мястото, където да<br />

показвате новите си модерни дрехи<br />

и обувки. Заложете на удобството,<br />

за да не съжалявате още от момента, в<br />

който стъпите на перона.<br />

Женствени със самочувствие и... мазоли.<br />

Да, вярно е, че тънките токчета<br />

винаги са присъствали във фантазиите<br />

на мъжете. Те са женствени, секси и<br />

всеки мъж с удоволствие се наслаждава<br />

PRETTY HURTS<br />

фотограф Ивайло Петров<br />

обувки Deichmann<br />

часовник WatchesBG.com<br />

модел Петя Димитрова<br />

на издължените във високи обувки<br />

женски крака, но кагато прокарат<br />

очи на горе към измъчената ви<br />

физиономия, едва ли ще задържат<br />

още дълго поглед върху вас.<br />

Представете си как търсите<br />

своя вагон с куфар в ръка, клатушкайки<br />

се, качени на любимите си, но<br />

неудобни високи обувки. Така гледката<br />

не ви се струва толкова секси?<br />

Мъжете споделят, че и не са<br />

много дамите, които наистина могат<br />

да ходят добре на висок ток.<br />

Всяка дама би признала (поне<br />

пред себе си), че би предпочела да<br />

тръгне на път с влак на ниски и<br />

удобни обувки, но самочувствието<br />

й не би го преживяло. Нека обаче си<br />

кажем истината – никой няма да ви<br />

повярва, че ви е удобно да ходите и<br />

пътувате на 15-сантиметров ток.<br />

Жените са щастливи, когато се<br />

чувстват добре в дрехите, обувките<br />

и собствената си кожа, а когато<br />

се чувствате добре, изглеждате<br />

добре и в очите на другите.<br />

Нищо не може да ви направи толкова<br />

щастлива, колкото личното<br />

ви чувство за удволетвореност и<br />

щастие, а едва ли ще се чувствате<br />

щастливи ако цял ден подлагате<br />

краката си на средновековни<br />

мъчения.<br />

И като споменах средновековни<br />

мъчения, не е тайна, че и мъжете<br />

са носили високи токове, които<br />

били символ на лукс и царственост,<br />

но не случайно решили, че са<br />

неудобни и глупави и ги отхвърлили<br />

още през 1740 година.<br />

И все пак, ако държите да пътувате<br />

с високи обувки, изберете<br />

такива на платформа. Така кракът<br />

ви ще има по-добра упора.<br />

Ако обувките ви не са с релефна<br />

подметка, използвайте ножица<br />

или шило, за да надраскате повърхността<br />

й. Драскайте с върха на<br />

затворена ножица за да си спестите<br />

излишни рани по ръцете.<br />

Всяка жена иска да изглежда привлекателно<br />

и да е красива, където<br />

и да е, но за тази цел не е нужно да<br />

сте робини на поговорката „Трай,<br />

бабо, за хубост”. Облечете нещо<br />

удобно за пътуване, вземете си хубава<br />

книга или просто се насладете<br />

на гледката по пътя, особено<br />

ако минавате покрай Искърското<br />

дефиле.<br />

Приятен и удобен път!<br />

Ели Илиева - Haley


Калин Иванов – талантлив,<br />

креативен и артистичен!<br />

Калин владее майсторството да<br />

твори самочувствие, да създава<br />

красота! Професионализъм и<br />

прецизен усет към детайла, образа<br />

и духа на всяка прическа, са<br />

от безценните качества на младия<br />

творец!<br />

В един миг Пепеляшка се<br />

превръща в бляскава принцеса, а<br />

незабележимото момиче от улицата<br />

– в модна икона!<br />

11


Пътуване във времето с<br />

VIA MAGAZINE<br />

и грандиозната фотосесия<br />

на фотографа Ивайло Петров<br />

прически: Калин Иванов - фризьорски салон „Дама Пика”<br />

грим: Ина Вучкова, Елица Илиева<br />

аксесоари: Sin’ derella Boutique, Iva Rusinova Fashion Line<br />

© Ivaylo Petrov - Photography WWW.IPHOTOGRAPHY.INFO<br />

Добре дошли в<br />

РЕМИЗ<br />

първа част 12-25 стр.<br />

автентичния<br />

си вид,<br />

композициите<br />

„Корона<br />

Експрес”<br />

и „Витоша<br />

Експрес”,<br />

завладяват<br />

и привличат всеки успял да<br />

ги зърне! История на личности<br />

и събития от две епохи, обитава<br />

в РЕМИЗ! (РЕМИЗ е френска<br />

дума и означава гараж за специални<br />

вагони.)<br />

От 1880 година тук са домували<br />

първите вагони на цар Фердинанд,<br />

част от които днес са<br />

в железопътния музей в Русе. В<br />

този си вид, сградата на Ремиза<br />

е от края на 30-те години, а 14-<br />

те дкара двор е използван като<br />

разсадник за Двореца и столицата.<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14С<br />

12<br />

PRETTY HURTS - VIA Fashion


„Корона експрес”, съставен от<br />

пет вагона, произведени по поръчка<br />

между 1938-1942 година в Германия,<br />

е бил предназначен за официалните<br />

пътувания на царското семейство.<br />

Три вагона: на цар Борис III, царица<br />

Йоана и принц Кирил, са съставени<br />

от апартамент, спални кабини и<br />

баня. Композицията е запазена<br />

в напълно автентичен<br />

вид, а ремонти се извършват<br />

единствено по техническата<br />

част.<br />

Вагонът на принц Кирил е<br />

построен идентичен с този<br />

на Адолф Хитлер, но през 1954<br />

година той става личен на<br />

новия министър-председател<br />

Вълко Червенков. Поради неговия<br />

висок ръст, се е наложило<br />

преустройство на две кабини<br />

в една и поставянето на поголямо<br />

легло. „Корона експрес”<br />

е бил правителствен състав<br />

чак до 1975 година.<br />

В началото на 70-те години<br />

властта решава, че има<br />

нужда от нови, модерни вагони<br />

за представителни цели<br />

и от Гьорлиц, ГДР е доставена<br />

10-вагонната специализирана<br />

композиция „Витоша<br />

експрес”. В нейния състав<br />

влизат вагони - ресторант,<br />

кухня, телефонна централа,<br />

заседателна зала, луксозни<br />

апартаменти с баня за оглавяващите<br />

делегации и други.<br />

Композицията е изцяло климатизирана,<br />

с контакти за 220<br />

V и предоставя пълна автономност<br />

на 30 души за една<br />

седмица - храна, вода, електричество.<br />

В нея са пътували<br />

редица световни лидери.<br />

„Реално композициите и<br />

оборудването им не може да<br />

се остойности, те са уникални.<br />

Преди около 10 година<br />

собственикът на „Ориент<br />

експрес”, разбрал за влака<br />

на цар Борис III, прояви желание<br />

да го разгледа и остана<br />

изключително впечатлен<br />

от това какво сме успели да<br />

съхраним. Неговата композиция<br />

е изцяло възстановена<br />

по архивни материали и в нея<br />

няма почти нищо автентично”,<br />

разказва Юли Пейчев, отговарящ<br />

за ретро вагоните в<br />

Поделение за пътнически превози<br />

София.<br />

Ели Радева<br />

13


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

14<br />

PRETTY HURTS - VIA Fashion<br />

модел: Ина Вучкова - Комплект от две<br />

части Graciella - Ina Vuchkova Fashion<br />

Line - Collection Graciella 2014


модел: Радост Тодорова - Мис Национален<br />

Отбор ФУТБОЛ 2014, модна агенция „Рара Авис” -<br />

рокля Charmant - Iva Rusinova Fashion Line -<br />

Collection Ellegance 2014<br />

15


модели: Петя Иванова - Рокля En Blanco y<br />

Negro - Ina Vuchkova Fashion Line - Collection<br />

Graciella 2014, Калин Иванов<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

16<br />

PRETTY HURTS - VIA Fashion


модел: Гергана Гергова - Рокля Estilo - Ina<br />

Vuchkova Fashion Line - Collection Graciella 2014<br />

17


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Юли Пейчев<br />

„Оптимист съм, разбира се.<br />

Трябва да сме повече оптимисти.”<br />

18<br />

life<br />

Здравейте, г-н Пейчев! Вие<br />

сте организатор производство<br />

към ППП София, звено<br />

спални вагони, служба РЕМИЗ.<br />

Интересно ми е, как успявате<br />

да се справяте всеки ден<br />

с всички задачи и ангажименти,<br />

които неизменно вървят<br />

ръка за ръка заедно с тази<br />

професия?<br />

Справям се с помощта на всички<br />

колеги, които са тук. Ние сме<br />

шест човека, които работим<br />

съвместно. Общата ни работани<br />

позволява да се справяме с всичко.<br />

Проблеми възникват с техническата<br />

поддръжка, защото вагоните<br />

са много стари. Знаете,<br />

че са от 1938 година, разбира се,<br />

няма резервни части за тях. Те са<br />

уникални, няма други подобни вагони<br />

запазени и се налага всичко<br />

да се прави по индивидуални проекти<br />

като резервни части, като ремонтна<br />

дейност и с много ръчен<br />

труд преди всичко.<br />

Кой е първият Ви спомен с<br />

влак?<br />

Моят баща е от Стара Загора<br />

и живеехме близо до гарата. Над<br />

района на гарата има един голям<br />

мост, който води до промишлената<br />

зона на града. Като дете обичах<br />

да заставам на този мост и<br />

да наблюдавам влаковете, които<br />

спираха на тази гара и заминаваха.<br />

Тогава машините бяха предимно<br />

парни с много пушек и с много<br />

дим. Беше наистина интересно.<br />

Като деца се събирахме там на<br />

моста да гледаме влаковете, това<br />

са първите спомени. И, разбира се,<br />

пътуването от Стара Загора до<br />

София през ваканциите.<br />

Ако се върнем назад във времето,<br />

как решихте, че искате<br />

именно с това да се занимавате?<br />

Какво е личното Ви<br />

отношение към влаковете, с<br />

какво ги свързвате метафорично,<br />

освен с работа?<br />

Кога реших ли? Всъщност, когато<br />

дойде време за средното ми образование.<br />

По майчина линия почти<br />

всички роднини са железничари.<br />

Моят свако, който беше много<br />

възрастен човек, работел заедно<br />

с Вапцаров. Имаше много снимки<br />

вкъщи. Тогава са се снимали целият<br />

колектив за всеки празник. Това<br />

много ме впечатли по онова време.<br />

Този поет беше сериозно изучаван.


След това се записах и в ЖП техникума.<br />

Минавайки за училище, минавахме<br />

и от тук, от тази стара гара. Тогава<br />

вагоните работеха много често и<br />

това провокира интереса ми да работя<br />

тук. След като завърших, се записах<br />

с висше военно транспортно училище.<br />

Кандидатствах да работя тук<br />

именно заради старите вагони. Това<br />

ме провокира.<br />

Да се отклоним от професионалното<br />

и да навлезнем в личното.<br />

Какъв тип човек сте? Как<br />

бихте определили себе си – като<br />

отпимист или песимист?<br />

Оптимист, разбира се. Трябва да<br />

сме повече оптимисти.<br />

Кога сте се чувствали найщастлив?<br />

Когато се роди дъщеря ми.<br />

Кои са най-големите Ви слабости?<br />

И как се борите с тях?<br />

Слабости мога да кажа, че нямам.<br />

Нескромно звучи, но е истина. (смее<br />

се...).<br />

Без какво не може да се живее?<br />

Не мога да живея без семейството<br />

ми, макар че дъщеря ми има свой живот.<br />

Какво липсва на нашата родина?<br />

Какво трябва да се промени,<br />

че всички да се почувстват посигурно<br />

и спокойни?<br />

Това, че мърморим непрекъснато<br />

и се оплакваме. Аз пътувам много и<br />

имам приятели в много страни и не е<br />

така, както тук. Дори битовите проблеми<br />

са големи. Никой не иска да положи<br />

усилия. За съжаление това е нашият<br />

манталитет.<br />

По-забавен въпрос. Казахте,<br />

че Вашият баща е от Стара Загора.<br />

Вие от Берое ли сте?<br />

Не. Аз съм от Левски (усмихва се...).<br />

Какво е Вашето послание към<br />

читателите? Какво бихте ги<br />

посъветвали?<br />

Наблягам да оставя нещо след себе<br />

си. С колко правителства се боря<br />

вече да направя някаква промяна, ремонт<br />

на тази сграда! Да остане нещо<br />

за следващото поколение, защото не<br />

си ли знаем историята, нямаме бъдеще.<br />

Посланието ми към младите хора<br />

е да наблегнат повече на учението и<br />

най-вече на историята, за да продължат<br />

по-смело напред. В днешно време<br />

има по-голяма възможност да се<br />

научи истината, а не това, което е<br />

било преди 40 години.<br />

Тори Алберт<br />

19


модел: Ива Русинова - Рокля Coquette - I<br />

va Rusinova Fashion Line - Collection<br />

Ellegance 2014<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

20<br />

sensual PRETTY HURTS seduction - VIA Fashion


модел: Александра Цветкова - Рокля<br />

Red Diamond - Ina Vuchkova Fashion Line -<br />

Collection Graciella 2014<br />

21


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

22<br />

sensual PRETTY HURTS seduction - VIA Fashion<br />

модел: Биляна Василева -<br />

Комплект от две части: риза и пола -<br />

Perla Negro - Ina Vuchkova Fashion Line -<br />

Collection Graciella 2014


модел: Мариела Павлова - Challenge -<br />

Iva Rusinova Fashion Line -<br />

Collection Ellegance 2014<br />

23


Аделина Ангелова - Комплект от две<br />

части: риза и пола - Linea roja - Ina<br />

Vuchkova Fashion Line - Collection<br />

Graciella 2014<br />

<strong>Via</strong> Magazine • RAILWAY <strong>For</strong> her • Lifestyle август ‘14<br />

• <strong>For</strong> her •‘14<br />

24<br />

PRETTY sensual HURTS seduction - VIA Fashion


Посредством „червения телефон”, първите<br />

във властта са имали постоянен и директен<br />

контакт с лидери от цял свят. Композицията<br />

разполага със специализиран вагон-централа и<br />

защитена от подслушване телефонна връзка.<br />

25


seduction<br />

Истории<br />

Тайните погледи<br />

от купе №6<br />

Много дълго мислех дали или<br />

по-точно как да опиша това, което<br />

чувствам в момента. Докато<br />

пътувах най-блажено, мислейки<br />

си за нещата от живота, съвсем<br />

случайно погледнах мъжът, който<br />

стоеше пред мен. И тогава<br />

ме срази този зелен поглед, казващ<br />

всичко. Облада ме мисълта<br />

за тайните погледи, които хората<br />

си разменят, докато пътуват.<br />

Например, чисто по женски,<br />

бих използвала момента, за да<br />

разпаля желанието, но не на непознатия,<br />

а... да, правилно, на моето<br />

момче.<br />

Ех, това е една от найлюбимите<br />

женски теми. Тайните<br />

погледи на един малко влюбен,<br />

малко объркан и малко разтревожен<br />

мъж. Не е ли прекрасно чувството,<br />

когато той седне до<br />

теб и те погледне някак изпитателно,<br />

сякаш си направила нещо лошо<br />

или непослушно и той иска да изпита<br />

верността ти? Не е ли някак извратено<br />

и възбуждащо, когато си накарала<br />

него да ревнува, да се побърка<br />

от ревност, дори до мисли за предателство<br />

да се достигне, а след това<br />

си вложила всичките си женски манипулации,<br />

за да го накараш да те<br />

поиска отново близо до него, въпреки<br />

вероятността от още много други<br />

мъжки погледи? Това е момент, за<br />

който си заслужава да се живее. Това<br />

е моментът, в който жената се чувства<br />

жена. Истинска, желана, секси,<br />

нестандартна жена. Жената е жена,<br />

когато има уменията да накара един<br />

мъж да прави всичко, което тя пожелае.<br />

Има случаи, в които той не е сигурен<br />

дали иска да дава всичко, което<br />

дава, но въпреки това той продължа-<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

sensual<br />

26


ва да дава. Каква е тази женска сила?<br />

Каква е тази примамлива магия, която<br />

прави жената наистина неустоима?<br />

Такава жена притежава тайни<br />

сили, които да предизвикат неговите<br />

погледи. Те са целта на играта.<br />

Крайната, сюблимна точка, от която<br />

дори те изпитват удоволствие.<br />

Едно странно удоволствие. Микс от<br />

много емоции, които обаче завинаги<br />

ще останат скрити в техните мисли.<br />

Нарочно не казвам сърца, защото<br />

в този грешен век е много трудно да<br />

се говори за сърцето и неговото потенциално<br />

съществуване.<br />

Тайната в тайните погледи – звучи<br />

прекрасно. Каква е тази мистерия,<br />

която всички мечтаем да разбулим?<br />

Какво искат да ни кажат тези погледи...<br />

тези очи, които така страстно<br />

покоряват цялото тяло? Много мнения<br />

успях да чуя, много мъже изказаха<br />

различни тези и предложиха различни<br />

варианти. До един извод стигнах обаче.<br />

Двете най-често срещани мнения<br />

са абсолютно противоположни. Едното<br />

гласи, че тайният поглед може да<br />

означава завишен интерес на мъжа<br />

към жената. Тук се включва всичко,<br />

което мъжът очаква от едно такова<br />

запознанство – разговори, допирни<br />

точки, общи интереси, разкази на забавни<br />

случки, интимност и т.н. Другото<br />

мнение, което ми направи много<br />

силно впечатление и не можах да отмина<br />

с лека ръка е тотално противоположно.<br />

Казват така: „Всъщност аз<br />

нищо не мисля в този момент. Не си<br />

представям как я правя моя жена. Не<br />

си виждам бъдещето с нея. Просто<br />

засичане на погледите. Това е.”. Наистина<br />

ли? Наистина ли ще ни кажат<br />

само това? А какво стана с онова известно<br />

правило, че ние жените искаме<br />

да чуем нещо хубаво за нас, истината,<br />

но поднесена така, че да ни е<br />

приятно да я приемем? Истината<br />

е една – не можем да подхождаме<br />

всеки път към тях с толкова<br />

много очаквания и изисквания.<br />

Опитът доказва, че по-големият<br />

брой мъже се плашат именно от този<br />

тип жени, които постоянно изискват<br />

нещо, които са постоянно недоволни<br />

и които всеки път променят правилата<br />

на играта. А едно е ясно – мъжете<br />

никак не обичат промяната. Нито<br />

обичат притискането до стената.<br />

Не можех да не се запитам – тайните<br />

погледи все пак остават ли си<br />

само наше внушение и налудничева<br />

приумица или все пак има баланс между<br />

това, което ние искаме да чуем и<br />

това, което те ни предлагат като<br />

отговор. Може би отговорът не се<br />

крие тук. Може би въпросът не е зададен<br />

правилно. Ами, ако няма нищо<br />

мистериозно в тайните погледи? Човек<br />

би се замислил какво толкова има<br />

в един скрит, бърз поглед. Тайната<br />

се крие зад друг ъгъл – тайната НА<br />

погледите. Ако предположим, че една<br />

от тайните на жената за съблазняване<br />

е играта с очите, то смело<br />

може да се твърди, че същото важи<br />

и за мъжете. Тайните наистина<br />

се крият в погледа. Ако сме малко<br />

по-проницателни, лесно можем да разгадаем<br />

какво си мисли той отсреща.<br />

Направете следния експеримент. Когато<br />

той спре зрението си към вас,<br />

вие започнете лек, приятелски разговор,<br />

целящ да научите какви са неговите<br />

краткосрочни и дългосрочни<br />

планове. Когато сте натрупали нужната<br />

инфрмация, започнете да вмятате<br />

коментари, свързани с вашите<br />

дългосрочни планове и се загледайте<br />

в очите му. Ако зениците му се разширяват,<br />

това значи само едно – на<br />

него му харесва. Много психологични<br />

проучвания отдавна доказаха, че по<br />

този начин се разбира дали човекът<br />

отсреща лъже или му харесва това,<br />

което чува. И в двата случая зениците<br />

се разширяват. Има и други ситуации,<br />

в които зениците реагират<br />

така – например телесната възбуда,<br />

употреба на наркотици и т.н. Нека не<br />

забравяме, че езикът на тялото е важен<br />

елемент, който трябва да следим<br />

ако искаме да опознаем по-добре<br />

човека, от когото се интересуваме.<br />

Следете внимателно как ще реагира<br />

събеседникът ви, когато му задавате<br />

въпроси. Ако избягва погледа ви... е,<br />

вече знаете какво ще кажа – срамува<br />

се и не иска да си признае истината.<br />

Както вече намекнах по-горе, понякога<br />

просто ни се иска да повярваме<br />

на това, което чуваме, но истината<br />

обикновено е някъде посредата.<br />

И все пак – важно е да не пропускаме<br />

собствената си женска интуиция<br />

и мотивация. Ако той наистина си заслужава,<br />

ще се съгласите с мен, една<br />

или две малки тайни не биха могли да<br />

подействат като пречка. Ако обаче<br />

смятате, че си губите времето, не<br />

му мислете много – бийте му шута и<br />

прекратете този фарс от лъжи.<br />

Тори Алберт<br />

27


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

My big train<br />

wedding<br />

От както свят светува, откакто човечеството на<br />

любов се любува, на сватбени церемонии човек да се нагледа.<br />

И аз честно казано си мислех, че съм се нагледала<br />

на какво ли не в любовта (буквално, имам свидетели), но<br />

също така бях забравила да великото всемирно правило<br />

никога да не подценявам животът, способностите на човешкото<br />

въображение и още повече – никога да не си мисля,<br />

че любовта може да има някакви граници.<br />

Да бъдеш влюбен е едно чувство на сплотеност, комфорт<br />

вътре в себе си и до човека, когото си избрал. Именно<br />

затова хората се женят... се женеха... В днешно време<br />

много малко двойки искат да се свържат законно завинаги,<br />

продължавам да не разбирам защо, и това размива<br />

представите на подрастващите за това как изглежда<br />

лицето на истинската обич. В този материал аз ще ви<br />

разкажа за една двойка, сключила брак в ретро влак след<br />

победа в конкурс. Това е различната любовна история, която<br />

проблясва като слънчев лъч в България, на фона на<br />

едно неблагоприятно социално затъмнение.<br />

От край време мъжете и жените измислят всевъзможни<br />

начини да демонстрират любовта си и да организират<br />

пищни или скромни сватби. Не съм сигурна как мога да<br />

определя точно тази сватба, но ето, тя е факт.<br />

На 21 юни 2012 година „Холдинг БДЖ” решава да направи<br />

нещо свежо за влюбени двойки и обявява конкурс за<br />

най-оригинален сценарий на сватбено тържество, като<br />

крайният срок е 15 август същата година. В този срок,<br />

разбира се, се включват и нашите лирически герои. 27-годишните<br />

младоженци Екатерина и Искрен от София печелят<br />

вниманието на журито с творческите си представи<br />

за оформлението на сватбата си като кетъринг, интериорен<br />

дизайн, музика и т.н., а и освен това едно от много-<br />

28<br />

sensual seduction<br />

то неща, които ги обединява, е страстта им към пътуване<br />

с влакове. На 23 юни 2013 година (неделя) влюбената двойка<br />

си казва „Да” в ретро композиция, съставена от парен локомотив,<br />

2 вагона от влака на Цар Борис III („Корона Експрес”)<br />

и салон-вагонът от влака на бившия държавен глава Тодор<br />

Живков („Витоша Експрес”). По желание на младата двойка,<br />

специалният сватбен ретро влак пътува по маршрут<br />

от Подуяне до Черепиш, където младоженците встъпват в<br />

граждански брак, а церемонията по сключването на църковния<br />

брак, се провежда в Черепишкия манастир „Успение Богородично”,<br />

който ще споменем още няколко пъти в този<br />

брой. Сватбата на Екатерина и Искрен ще остане в спомените<br />

им не само с невероятното преживаване да пътуват<br />

в ретро влак, но и с неочаквани и непредвидени моменти,<br />

какъвто може да бъде обилният дъжд, прерастващ в град.<br />

Така дори случайни хора, търсещи място, където да се скрият,<br />

стават съпричастни към сватбеното парти. Ама, какво<br />

парти само! След приключването на двете церемонии,<br />

младото семейство и техните гости отпътуват обратно<br />

към гара Подуяне, която можем да приемем за символичното<br />

начало на брачния, щастлив житейски път. Билетите,<br />

под формата на пръстени, са в ръцете на двамата пасажери,<br />

а самите те доказват максимата, че за всеки влак наистина<br />

си има пътник (или цяла фамилия).<br />

Тори Алберт


Sin’derella Boutique<br />

e онлайн бутик за дрехи<br />

и бижута. Бутикът<br />

включва две марки: Ina<br />

Vuchkova Fashion Line<br />

и Iva Rusinova Fashion<br />

Line. Всяка от тях изразява<br />

и носи името, индивидуалността<br />

и стила<br />

на своя дизайнер.<br />

Бутикът започва своята<br />

дейност през лятото<br />

на 2014 година, предоставяйки<br />

на своите<br />

клиенти възможността<br />

да изберат моделите,<br />

които отговарят наймного<br />

на тяхната същност,<br />

характер и начин<br />

на живот. Моделите се<br />

изработват по поръчка<br />

и размери на клиента.<br />

Линиите, на които наблягат<br />

двете марки, са<br />

от строго елегантни и<br />

официални тоалети, до<br />

спортно елегантни и<br />

ежедневни облекла.<br />

Facebook: Sin’derella Boutique<br />

29


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

фотограф: Ивайло Петров • модел: Петя Иванова<br />

Флирт<br />

във влака - нейната гледна точка<br />

Рано сутринта. Ти. Гарата. Командировка.<br />

Папката с досадни<br />

документи. Кафе, вода, солети.<br />

Четвърт цигара. Сирената<br />

на влака. Път. Умора. Важна<br />

среща. Бих добавила към скучното<br />

описание още една дума.<br />

Флирт. Твърде рано? Твърде не<br />

на място? Твърдо „не”? Убедена<br />

съм, че хората, за които гореспоменатата<br />

последователност<br />

от думи е позната верига,<br />

биха отхвърлили безкомпромисно<br />

добавената от мен подправка<br />

– флирт. Биха казали, че тя<br />

по никой начин не кореспондира<br />

с останалите съставни части.<br />

Биха се изсмели недоверчиво или<br />

биха ме изгледали с укорителни<br />

и остри очи, казващи: „Ей, глупаво<br />

момиче, слагай си още поглупавите<br />

подправки на своята<br />

манджа!” Не бързайте да ме апострофирате,<br />

че звуча нелепо.<br />

Keep calm and read.<br />

За някои хора пътуването е<br />

част от работните задължения.<br />

Често командированите<br />

се предвижват с БДЖ. Обикновено<br />

уплътняват продължителността<br />

на пътуването в осъществяване<br />

на бъдещи делови<br />

задачи и сън, защото ще са им<br />

нужни сили и енергия или занимания<br />

от категория „убиване на<br />

време”. По мои наблюдения, никога<br />

не общуват с другите пасажери<br />

и са сериозни личности,<br />

които са нагърбени с още посериозни<br />

отговорности. В този<br />

контекст, вероятно имат сериозни<br />

връзки, кариери и ще погледнат<br />

несериозно на следващото<br />

ми предложение, така де,<br />

разсъждение. Между другото, аз<br />

съм напълно сериозна.<br />

Преди да споделя размислите<br />

си относно флирта във влака,<br />

бих искала да дам едно синтезирано<br />

определение на думата<br />

30 sensual seduction<br />

флирт, по своему. Той е безобидно усещане,<br />

което не предвещава сериозни<br />

последствия, освен ако сами не ги пожелаете.<br />

Много по-слаб като действие<br />

от „химията”, романтиката, дума да не<br />

става за любовта. Може да бъде контролиран<br />

безпроблемно. Ако съм ви<br />

спечелила поне малко, ето алтернативни<br />

варианти да се сдобиете с тази<br />

съвсем небрежно пикантна подправка,<br />

не оставяща траен вкус в устата.<br />

Флиртът във влака не е на всяка<br />

цена. Той е естествено стечение<br />

на обстоятелствата. Ако тръгнете<br />

да го търсите, може да го няма във<br />

вашето купе, вашия вагон, даже в целия<br />

влак. Ако обаче има подходящ човек<br />

около вас, действайте! Флиртуването<br />

може да се осъществи чрез погледи и<br />

усмивки, разговорът не е задължителен.<br />

Важното е да усещате приятни<br />

вълни вътре в себе си. Ако пък искате<br />

да поговорите, най-удачната реплика<br />

за старт е: „Накъде пътуваш?”, напълно<br />

тематично и в унисон със ситуацията.<br />

Ако това е подходящата „флиртполовинка”,<br />

е допустимо да се случи и<br />

докосване по лицето, ръката и докъдето<br />

ви стига желанието. Но дори да<br />

си останете на ниво разговор, ако ви е<br />

приятно, повярвайте ми, няма да усетите<br />

пътя, ще се чувствате възстановени,<br />

все едно сте спали денонощие, и ще<br />

се усмихвате през целия ден. Флиртът<br />

е почти полюсно далеч от връзка. Той е<br />

просто топло отношение, което оставя<br />

топлина за целия ден. Независимо<br />

какъв е сезонът, след флиртуване винаги<br />

е август. Не се притеснявайте<br />

от пискливия глас на гузната<br />

съвест. Даже и на него ще му стане<br />

уютно топло и ще заспи дълбоко.<br />

Така че ще ви остане само споменът,<br />

който не обещава трайност. Може да<br />

се присетите при евентуално следващо<br />

пътуване, при някакво deja vu, знам<br />

ли. Казвам просто, че няма тежест на<br />

огромен белег в съзнанието.<br />

С всеки следващ влак идва и потенциален<br />

следващ флирт. Казвам го за<br />

успокоение, ако вече съжалявате за<br />

пропуснатите възможности. Флиртът<br />

е част от емоционалната интелигентност<br />

на човека. Него няма да го намерите<br />

в папката с формални книжа. А е<br />

добре да знаете какви усещания носи,<br />

в случай, че ви е хладно и ободряващите<br />

напитки по време на пътуването с<br />

влак са на привършване. Просто вариант.<br />

За крайни случаи или още за следващия<br />

път.<br />

Ивайла Тодорова


Нощен влак<br />

Facebook на живо<br />

Удоволствията на<br />

живота често<br />

биват забравени<br />

от много от нас,<br />

погълнати от сивото<br />

ежедневие.<br />

Защо не си подарим<br />

един незабравим<br />

спомен,<br />

питам аз, ей така, просто за спорта,<br />

както казва един познат. Нямате<br />

време? Не мисля. По-скоро това е<br />

оправданието, което повечето хора<br />

използват, за да останат в комфорта<br />

на познатото и донякъде скучното.<br />

Защо пък не си спретнете едно<br />

приключение, което да отвори мирогледа<br />

ви за света и извади на показ<br />

черти от характера ви, отдавна<br />

забравени под натиска на живота и<br />

кръга на комфорт? Едно просто пътуване<br />

за ден или два може да даде много<br />

повече, от висенето пред лап-топа<br />

през почивните дни. Замисляли ли<br />

сте се, че дори дестинацията не би<br />

била толкова важна, колкото самото<br />

пътуване, заради хората, които може<br />

да срещнете. Би било толкова отрезвяващо,<br />

ако вдигнете глава от телефона<br />

и погледнете хората около вас и<br />

наистина ги видите!<br />

Питам се защо, пътувайки във влака<br />

към така дългоочакваната почивка,<br />

продължаваме да носим в нас<br />

всички негативи, като би било толкова<br />

по-лесно просто да се усмихнем,<br />

осъзнавайки, че това е нашето време<br />

на свобода. Знаем, че сме се запътили<br />

към бленуваната от нас дестинация,<br />

било то, за да се забавляваме или<br />

да релаксираме до безкрай, а защо не<br />

и да си помързелуваме доволно и все<br />

пак сме толкова вглъбени в проблемите<br />

си.<br />

Не се чудете защо ви говоря за<br />

тези неща, а помислете какво получавате<br />

ако до нескончаемо презареждате<br />

страниците на виртуалния<br />

живот. Защото фейсбук дава възможности,<br />

но и ни взима много ценни<br />

неща. Забравяме какво е да общуваш,<br />

какво означава да дадеш усмивка лице<br />

в лице и да получиш такава в замяна.<br />

Направете си истински фейсбук с хо-<br />

рата около вас и ще видите, че точно<br />

след няколко минути всичко ще ви изглежда<br />

по-добре.<br />

Социалните мрежи са се превърнали<br />

в толкова голяма част от ежедневието<br />

ни без дори да усетим, че повечето<br />

от нас не могат и ден без да<br />

ги отворят, в очакване на поредния<br />

„лайк” или интересен пост. Да, никой<br />

не отрича, че представляват голямо<br />

удобство, свързват ни с хора, с които<br />

имаме общи интереси, научаваме<br />

новини и какво ли още не. Но къде<br />

остава магията на чувствата, които<br />

изпитваме, прегръщайки любимия човек,<br />

разговора наживо с хора, които<br />

не сме подозирали, че биха могли да<br />

са част от нашия живот? Дребни, на<br />

пръв поглед, незначителни неща, носещи<br />

ни емоции, които няма как да са<br />

изразени на една „стена”. Какво: „Ако<br />

нашият facebook беше животът - истинският,<br />

пълен с изненади, прекрасен,<br />

гаден, несправедлив, но толкова<br />

обичан от нас, живот в пълния смисъл<br />

на думата”? Смело мога да заявя, че<br />

всички щяхме да сме по-щастливи, поусмихнати,<br />

по-доверчиви и най-вече<br />

по-пълноценни хора. Погълнати от сивото<br />

ежедневие, не забелязваме малките<br />

неща, които всъщност правят<br />

живота ни красив.<br />

Поради всички изброени причини, аз<br />

взех решение да хвана първия нощен<br />

влак и да замина на пътешествие.<br />

Избрах си най-удобното място, в<br />

най-красивото купе и се запътих нанякъде.<br />

Докато всички тези мисли<br />

се въртяха из главата ми, неусетно<br />

бях пристигнала във Варна. Хареса<br />

ми да помечтая във влака през нощта.<br />

Толкова много спомени се върнаха<br />

при мен и всичките бяха позитивни...<br />

само защото взех решение да потегля<br />

на поредната екскурзия с неясна<br />

дестинация. А какво ли щеше да бъде<br />

ако го бях правила всеки път, когато<br />

бях потъвала някъде в пределите<br />

на ежедневието? Но сега вече нямам<br />

време за размисли. Есента е прекрасна,<br />

а морето е спокойно. Не е за плаж,<br />

но определено може да отмие всичко<br />

насъбрало се в мен. Не че имам много<br />

време за губене. Имам среща в Черепишкия<br />

манастир с мой приятел<br />

и честно казано нямам търпение да<br />

тръгна натам. Очаквайте да ви пишем<br />

от там, а сега ми пожелайте:<br />

„Bon voyage!”.<br />

Вероника Маринова<br />

31


на Тори Алберт - exclusive<br />

БЕСОВЕ<br />

Бесовете<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

21 ноември 1959 година.<br />

Петък. В 23:45 бе първият<br />

среднощен влак за вътрешността<br />

на страната. Той<br />

беше мистериозен, загадъчен,<br />

със зашеметяващ поглед<br />

и... смъртоносно опасен.<br />

Стилният куфар в дясната му<br />

ръка и черното бомбе, чиято зловеща<br />

сянка покриваше лицето<br />

му наполовина, загатваха само<br />

една много малка черта от характера<br />

му. Влакът тепърва започваше<br />

да издава първите звуци<br />

от потеглянето си, когато<br />

той се запъти с плавна походка,<br />

като дебнеща пантера, към<br />

купе №9, където трябваше да<br />

седи близо до щастливото семейство,<br />

заминаващо за почивка<br />

някъде по Балкана. Когато вече<br />

бе настанил себе си на удобната<br />

седалка до прозореца, забеляза<br />

с периферията на зрението<br />

си как една възрастна дама помаха<br />

на неговите съседи. Как би<br />

могла тя да знае, че ги вижда за<br />

последен път. Нощта се разстилаше<br />

страховито по заоблените<br />

хребети на Стара Планина, когато<br />

смъртоносните фиксации<br />

на непознатия отново започнаха<br />

да го подтикват към действия.<br />

Детенцето се сгуши уплашено в<br />

баща си, без да осъзнава какво<br />

всъщност се случва. Влакът потегли...<br />

Мили читатели, това е различната<br />

история. Лирическият<br />

ни герой е една от онези<br />

страшни персони, с които вероятно<br />

никога няма да се сблъскаме<br />

или по-точно – не вярваме,<br />

че ще се сблъскаме, докато не<br />

стане твърде късно. Да, именно<br />

за серийният убиец от кошмарите<br />

на всеки човек говоря.<br />

Как звучи само... „сериен убиец”.<br />

Достатъчно демонична е<br />

представата за съществуването<br />

на този тип хора, камо ли<br />

сблъсъкът с тях. Но тъй като<br />

аз обичам да ви провокирам до<br />

краен предел, да изваждам найдълбоките<br />

ви страхове наяве и<br />

да ги стъпквам със стилните си<br />

токчета, реших този път да ви<br />

Smooth<br />

criminal<br />

32<br />

бЕСОВЕ<br />

разкажа за един истински ужас, с<br />

който човечеството е било принудено<br />

да живее – The Railroad Killer,<br />

Анхел Матурино Ресендиз (1 август<br />

1959 – 27 юни 2006). И преди<br />

да сте изпаднали в истински психотичен<br />

епизод, бързам да уточня,<br />

че Анхел Ресендиз не е извършвал<br />

престъпленията си в самите влакови<br />

превозни средства. Просто<br />

ги е използвал... за превоз.<br />

Ресендиз бил забележителна<br />

личност. Умело прекосявал Мексико,<br />

САЩ и Канада, използвайки железопътен<br />

превоз, абсолютно незаконно,<br />

без никой да го усети в<br />

продължение на години. Без фиксирана<br />

адресна регистрация, Анхел<br />

правел всичко възможно да не<br />

бъде заловен. Броят на жертвите<br />

му достигнал над 15. Използваните<br />

оръжия се разпростирали<br />

между камъни и откраднати предмети<br />

от собствените домове на<br />

убитите. До тук нищо интересно<br />

няма, ще кажете вие. И е точно<br />

така. Интересното се крие в мотива<br />

на нашия smooth criminal.<br />

На 21 юни 2006 година, хюстънски<br />

съдия обявява присъдата<br />

на Анхел Ресендиз – екзекуция.<br />

И именно тук идва интересната<br />

част. Философията на Анхел<br />

и сбърканата му психика са двата<br />

основни елемента в главата<br />

му, които са идеална предпоставка<br />

той да не приеме присъдата си<br />

като екзекуция. Нещо повече. Той<br />

не вярва в самата смърт като<br />

унищожително събитие в човешкото<br />

битие. Присъдата приема с<br />

цялото си същество, изпадайки в<br />

дълбоко покаяние минути преди да<br />

заспи завинаги, като преминаване<br />

на ново ниво в отвъдното и убийството<br />

му няма как да бъде екзекуция,<br />

тъй като той не я приема<br />

като такава. Тук не може да не се<br />

запитаме дали действително е<br />

имало екзекуция в класическия вид.<br />

Повече от 15 жертви... повече<br />

от 15 разбити семейства, мечти,<br />

любовни приказки, деца, останали<br />

без родителите си... как се поправя<br />

това? Не зная. Зная едно обаче<br />

– където и да е Анхел сега, със сигурност<br />

духът му плаща за всичко<br />

сторено. А колкото до нас, които<br />

пътуваме често с влакове – нека<br />

направим всичко възможно да запазим<br />

най-ценното си... живота.


Седнали четири приятелки<br />

Има едно място, което аз наричам<br />

скромно „мястото на сбъднатите<br />

мечти”. Не знам защо. Това е един<br />

ресторант с прекрасна градина, близо<br />

до София, който се наслаждава<br />

на още по-забележителна картина –<br />

преминаването на влаковете. Когато<br />

имам нужда да избягам от всички<br />

и да се нахраня със свеж въздух и време<br />

за себе си, обикновено идвам именно<br />

тук. Не че го правя толкова често.<br />

Ако можех, щях да идвам всеки ден, но<br />

все нямам време.<br />

Един ден, седейки под красивата,<br />

но не добре оформена асма, хапвайки<br />

свежа салата, се замислих за<br />

присъствието на вярата, надеждата<br />

и любовта. Исках да потърся как<br />

се съчетават трите в живота на<br />

една жена, от къде намира тя сила<br />

да ги задържи в себе си и възможно<br />

ли е. Толкова дълбоко се бях впуснала<br />

в собствените си размисли, че единственото,<br />

което можеше да ги разсее,<br />

беше преминаването на поредния<br />

влак. След това аз и моите три<br />

приятелки продължавахме да разговаряме.<br />

Ние четирите обаче сякаш<br />

говорехме на различни езици. Не можех<br />

да разбера защо е толкова трудв<br />

ресторанта, до който минава влак, и замълчали<br />

но да запазя надеждата си за добро<br />

бъдеще, когато всичко тук, в моята<br />

родина, отива на място, което аз не<br />

разбирам... няма любов, няма мечти<br />

тук, няма нищо, за което да се хванеш,<br />

а от мен се очакваше да вярвам,<br />

да се надявам и да мотивирам. Нещо<br />

не се връзваше в мислите ми, не можех<br />

да се освободя от тъгата, която<br />

ме бе налегнала. За мен това положение<br />

беше непознато. Гледах как препускат<br />

влаковете и си представях, че<br />

аз съм на един от тях. Исках наистина<br />

да избягам, да не се връщам никога<br />

повече назад, но изведнъж телефонът<br />

ми позвъня и беше, за да ми бъде още<br />

по-неприятно, мъжът причина да съм<br />

нещастна. Той ме караше да се чувствам<br />

особено тъжна. Не ме радваше<br />

вече нито гласът му, нито погледът<br />

му, нито присъствието му и въпреки<br />

това намираше винаги начин да ме<br />

кара да се чувствам объркана. Телефонът<br />

не спираше да звъни, а аз вече<br />

не чувах натрапчивия шум на моите<br />

три приятелки в главата си, които<br />

водеха така разпалено своя спор. Исках<br />

нещо, което да ме разтърси. Ново<br />

знание. Не сегашното. От сегашното<br />

боли...<br />

И внезапно се случи нещо. Беше време<br />

да се освободя от всичко старо и<br />

да поема по новия път. Как разбрах ли?<br />

Изсвири локомотивът на поредния преминаващ<br />

влак, затворих очи, притаих<br />

дъх и всичко старо изчезна. Като по<br />

филмите. Беше настъпил точният момент<br />

да продължа напред. Да оставя<br />

всеки вреден човек в миналото си и<br />

никога, никога да не си спомням какво<br />

ми се е случило. Защото силата, която<br />

миналото има, е равна на вида знание,<br />

което човек си позволява да притежава.<br />

„Какъв смисъл има да знаем<br />

непотребни неща обаче? Те няма да<br />

ни подготвят за неизбежната среща<br />

с непознатото.”. И така, реших да<br />

тръгна към непознатото, с моя влак,<br />

както се тръгва на война – въоръжена,<br />

нащрек, с уважение, с увереност и с<br />

мъничко страх, защото знаех, че всеки<br />

един друг метод би бил грешка и надали<br />

щях да доживея, за да разкажа какво<br />

ми се случи, когато слязох на поредната<br />

спирка от живота си.<br />

Вярата, надеждата и любовта<br />

замълчаха за известно време.<br />

Знаеха, че още не съм готова<br />

ги чуя. Имах нужда от вътрешна<br />

тишина. А ти?<br />

33


Съвети<br />

за приятно пътешествие с железница<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

34<br />

бЕСОВЕ<br />

фотограф: Ивайло Петров • модели: Гергана Гергова, Калин Иванов • грим и прически: Калин Иванов<br />

Както всички знаем, в днешно време<br />

повечето хора предпочитат да<br />

пътуват, било то по работа или екскурзия,<br />

предимно с автомобили. По<br />

мъничка част от човечеството предпочита<br />

автобусите. Друга – самолетите.<br />

Има един определен тип хора<br />

обаче, залагащи на железопътния<br />

транспорт, както ще разберете в<br />

интервюто с Николай и Сергей от Габрово,<br />

които бих искала да нарека романтици.<br />

Несъмнено свързвам пътуванията<br />

с влак с много „цветя и рози”,<br />

но, като повечето млади хора, рядко<br />

поемам инициативата да се разходя<br />

с влак до някое красиво място. И все<br />

пак, колкото и лесно да изглежда, съм<br />

сигурна, че има някои правила, които е<br />

хубаво да се спазват по време на път,<br />

за да пристигнеш невредим до избраната<br />

дестинация (например да не си<br />

забравиш куфара на перона, в който<br />

си подредила черната вечерна рокля,<br />

ролките, хавлиените чорапи и пижамата<br />

си Мини Маус).<br />

Rail Tip №1 Малките неща.<br />

Обръщайте особено внимание на дестинациите,<br />

които посещавате.<br />

Зная, че на всички ни е интересно мястото,<br />

но все пак има някои особености,<br />

които не трябва да забравяме.<br />

За да няма неприятни изненади и спомени<br />

от тип „слаба организация”, винаги<br />

е полезно ако предварително сме<br />

проверили цените в съответния град<br />

или селище. Осведомете се в подробности<br />

за хотелите, мотелите и ресторантите.<br />

От личен опит ви казвам,<br />

не е cool, когато попаднеш през<br />

нощта в Гоце Делчев и от рецепцията<br />

на хотела те осведомят, че има<br />

един-единствен отворен ресторант<br />

по това време, но той се намира на<br />

два километра. Затова подготви<br />

предварително цялостното си пътешествие,<br />

преди да си се запътила към<br />

гарата.<br />

Rail Tip №2 Кога да пътувам?<br />

Важно е да се съобразим и с много<br />

други неща, например метеорологичното<br />

време или часовете, които са<br />

най-напрегнати. На никой не му е при-


ятно да се бута и блъска нито в градския,<br />

нито в пътническия транспорт<br />

(освен ако си момче и обичаш непринудения<br />

допир до дамите). Ние дамите<br />

обаче със сигурност не обичаме<br />

никакви допири от непознати, затова<br />

ако искаме да ги избегнем, би било<br />

добре да проверим предварително кои<br />

са най-напрегнатите часове за път.<br />

Предимно това са часовете сутрин<br />

и привечер, когато всички отиват и<br />

се връщат от работа. През останалото<br />

време ще можем да се наслаждаваме<br />

на блажено спокойствие с книжка<br />

в ръка.<br />

Rail Tip №3 На перона. Бъди навреме<br />

или по-рано. Стигнахме и до точката,<br />

която споменах по-горе, а именно<br />

да не забравиш сака с пижамката<br />

на Мини Маус. Има едно привидно, неписано<br />

правило – когато ти закъсняваш,<br />

влакът идва по-рано и обратното<br />

– ако ти си навреме или по-рано,<br />

ти се струва, че влакът закъснява. Не<br />

забравяй че влаковете затварят врати<br />

преди реално да отпътуват, затова<br />

бъди сигурна, че си там преди да<br />

те оставят немила-недрага с пръст<br />

в уста и куфар в ръка (тук и рима се<br />

получи даже).<br />

Rail Tip №4 Спазвай правилата!<br />

Тук бих включила няколко подточки.<br />

Стой зад която и да е ограничителна<br />

линия, защото не искаме да паднеш<br />

на релсите! Ако паднеш на релсите,<br />

нарушаваш следващото правило – не<br />

се разхождай по релсите! Ако все пак<br />

си близо до ръба на платформата и<br />

носиш раница, не стой с гръб към идващия<br />

влак, защото може да отнесе<br />

и раницата ти и главата ти! Не се<br />

докосвай до нито един оголен кабел,<br />

нито стълб, защото по него тече<br />

ток, а ти със сигурност не искаш да<br />

свършиш като някой тъмнокож брат,<br />

объркал предназначението на инвентара.<br />

Rail Tip №5 Не бързай! Ако си<br />

преминала успешно през всички оказания<br />

по-горе, значи си способна да<br />

издържиш и следващите.<br />

Не бързай да се качваш на влака.<br />

Първо изчакай да слезнат останалите.<br />

Сигурна съм, че не искаш<br />

да станеш част от комичната картинка<br />

като тази, на която стават<br />

свидетели „тъпкачите” в азиатските<br />

държави. Да, има такава професия.<br />

Това са хора, които помагат на<br />

огромна група от други хора да се качат<br />

във влака.<br />

Също така не си и помисляй да се<br />

хвърляш, скачаш и истерясваш по потеглящ<br />

влак! Станалото-станало.<br />

Ако си го изпуснала, то така е трябвало<br />

да се случи. Запази спокойствие,<br />

погледни философски на нещата, пий<br />

една студена вода и виж кога е следващият.<br />

Rail Tip №6 Най-накрая вътре.<br />

Когато се качваме във влака обикновено<br />

какво правим? ‘Ми, път си правим<br />

до купето. Но това не означава<br />

да изпоблъскаме хората, които са застанали<br />

на нашия път. Нека се опитаме<br />

да подражаваме на западни девойки<br />

и помолим спътниците ни да се<br />

отместят. Когато вече си успяла да<br />

се настаниш, погрижи се за багажа<br />

си така, че да не пречи на другите, но<br />

и да е на добро място за теб.<br />

Rail Tip №7 За коремчето. След<br />

като всичко до тук върви по план, време<br />

е да се погрижим и за доброполучието<br />

на нашия организъм. Не забравяй<br />

да се снабдиш със сладко, солено<br />

и вода. Обикновено това са кроасан,<br />

солети и... вода. И все пак, моят личен<br />

съвет е да не се прекалява с храната<br />

по време на път, защото има опасност<br />

организмът, който и без това<br />

е подложен на стрес, да реагира неприятно.<br />

Е, мили дами, до тук с моите съвети<br />

за безопасно пътуване с влак. Аз<br />

се качвам на моя и потеглям към следващата<br />

спирка, където ще се видим<br />

отново.<br />

35


Не е лъжа ако кажа, че разбиранията<br />

на хората от „старото” поколение<br />

са на съвсем друга планета от<br />

тези на „новото”. Защо? Социализъм,<br />

липса на вяра, ограничения или точно<br />

обратното – ценностна система, изграждане<br />

на полезни житейски навици<br />

и дисциплина? Когато се замисля<br />

защо не се разбирам добре с възрастните<br />

хора, винаги стигам именно до<br />

този извод – едно поколение разлика<br />

(25 години). Ето, например отношението<br />

към транспорта. Едно време, за<br />

да тръгнеш на екскурзия до където и<br />

да е в България (да, тогава „Слънчака”<br />

още не е бил фактор в туризма, примирете<br />

се с това) с влак, се е ставало<br />

в пет сутринта с максимум два<br />

стегнати куфара, нищо, че влакът<br />

тръгва в десет. Странно, нали?<br />

Спомням си моята баба как ме е будила<br />

в тъми зори, за да стоим на перона<br />

като грешници, случайно да не изпуснем<br />

влака. Дълго време я обвинявах<br />

в небрежност и липса на ориентация,<br />

но се оказа, че въобще не съм била<br />

права. Влакът за човека отпреди 25<br />

години е означавал нещо. Означавал<br />

е романтика, пътешествие, нетърпение<br />

да се качиш на огромната машина<br />

и да потеглиш по пътищата на<br />

родината, мечтаейки за нови приключения.<br />

Представяте ли си? Чакали са<br />

с нетърпение да си вземат внучето<br />

и заедно да създадат един спомен…<br />

мил спомен.<br />

Как мислите, мили читатели, сега<br />

същото отношение ли имаме към железопътните<br />

пътешествия? Или към<br />

каквито и да е пътешествия? Сега е<br />

важна само крайната цел, достигането<br />

до курорта, който единственото,<br />

което иска, е да ни вземе паричките,<br />

да ни алкохолизира и да не запомним с<br />

нищо цялото преживяване. А къде отиде<br />

романтиката от това да наблюдаваш<br />

зелените ливади, огнените полета,<br />

плашещите планини, дълбоките<br />

реки, синьото небе, които се откриват<br />

като майсторски живопис пред<br />

пътуващия? Защо хората се обездушиха<br />

толкова? Хора, има свят и извън<br />

интернет, извън София, извън Бургас,<br />

извън Плевен, извън Враца... има свят<br />

извън нас самите.<br />

Сещам се за още един случай, когато<br />

трябваше да пътувам с баба нанякъде.<br />

Беше пролетно време и баба<br />

беше поканена на гости при нейна<br />

близка в едно недалечно село, близо до<br />

София. За да ми покаже, че има какво<br />

да се види в прекрасната ни България,<br />

тя реши да вземе и мен, макар че аз<br />

настоявах да остана пред така важния<br />

компютър. Дърпах се дълго, без да<br />

мога да се аргументирам, разбира се,<br />

но тя някак си успя да ме убеди, че<br />

ще е полезно да видя всъщност реални<br />

животни, реални птици, реални<br />

езера и т.н. Когато пристигнахме на<br />

Централна гара, тя изведнъж се замечта.<br />

Стана и’ някак мило. И знаете<br />

ли какво ми отговори – каза, че си<br />

спомня първия път, когато ме е завела<br />

на гарата и аз съм се изплашила<br />

от многото хора, от бързащите и чакащите,<br />

от тъжните и от радостните.<br />

Толкова любов имаше в очите на<br />

баба, че не можеше да не ме докосне и<br />

мен… да дръпне най-тънката струна<br />

на огнетеното ми сърце. Възрастните<br />

хора ги е грижа… на тях им „пука”!<br />

Те обръщат внимание на всеки дребен<br />

детайл – от солетите, водата и шоколада,<br />

до багажа, другите в купето и<br />

кондуктора. И нищо не им убягва.<br />

Ние. Хората от „новото” поколение.<br />

Какво знаем ние за истинските изживявания<br />

и истински ценно прекараното<br />

време? Оценяваме ли всъщност<br />

каквото и да е в днешното време?<br />

Време на тревоги, неволи, несполуки,<br />

вечната липса на пари, вечното<br />

недоволство, вечния гняв. Имаме ли<br />

любов в сърцата си? И тук любовта<br />

не представлява само любов към<br />

мъжа ти, а към живота с всичките<br />

му елементи. Защото е глупост да се<br />

каже, че любовта е различни видове,<br />

тя е една. Ако човек обича, той обича<br />

– има любов в сърцето си. А тя неминуемо<br />

води и до свобода. Сега сме<br />

свободни от ограниченията на словото,<br />

на морала и на начина на живот.<br />

Но свободни ли сме от човешките си<br />

форми? От човешките си страсти и<br />

желания?<br />

Влакът може да е нищо. Найвероятно<br />

е нищо. Но ние няма как да<br />

разберем, докато нещо в нас не се<br />

промени. Докато не си отворим очите<br />

и не започнем да обръщаме внимание<br />

на света около нас. Не е виновно<br />

времето… то не съществува за<br />

невидимия влак на живота.<br />

БДЖ<br />

за хората от старото<br />

и новото поколение<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

фотографи: Кенан Мехмедов и Момчил Миков<br />

36<br />

Невидимият влак<br />

бЕСОВЕ


ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ<br />

by Барахир Грей<br />

ЕДНА <strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

фотографи: Кенан Мехмедов и Момчил Миков<br />

38<br />

<strong>Via</strong><br />

vita es<br />

Виа Милитарис, Виа Понтика,<br />

Виа Траяна, Виа Мата – какво е общото<br />

(освен Виа)? Това са едни от<br />

най-важните пътни артерии (да ме<br />

прощава новият стар министърпредседател<br />

Б.Б.), преминаващи на<br />

територията на нашите земи по<br />

време, когато магистрала „Тракия” е<br />

била само пътека, по която се ходило<br />

за незнайни и незабранени от държавата<br />

билки, а турци нямало, ‘щото<br />

българите не били тук, та те да им<br />

пречат. Или казано с по-перфориращи<br />

думи и от късащия билетчета кондуктор<br />

– времето на Римската империя.<br />

Римската държава дължи до голяма<br />

степен своята сила и стабилност<br />

на пътищата. Без тях, поне на практика,<br />

не би могла да функционира.<br />

„Защо?” – изниква в твоята хелуинска<br />

тиква без семки и с много издълбана<br />

вътрешност, в която дори гласът<br />

на симпатичната девойка отсреща<br />

отеква като тридневните боеве на<br />

Шипка. Защото звеното, управляващо<br />

териториите на Рим, е армията. Армията<br />

има нужда от бързина за действие.<br />

Тази бързина се осъществява<br />

само посредством първокласен път,<br />

по който подкованите сандали на войниците<br />

да преминават в тръс, заедно<br />

с хората, които са ги обули, де. Капиш?<br />

Едва ли.<br />

Това е едната страна на функцията<br />

на пътя в древния свят. Другата<br />

е духовната.<br />

Християнството, в по-голямата си<br />

част от съществуването си, щяло<br />

да си остане в границите Близкия изток,<br />

ако не били двете явления – Рим<br />

и пътят. Едното осигурило направата<br />

на второто, а второто превзело<br />

първото. По римския път преди<br />

почти двадесет века един човек, по<br />

име Павел, тръгнал да проповядва за


възкръсналия Бог и от тогава<br />

насетне всичко е история,<br />

защото и той, подобно<br />

на мнозина, използва латинската<br />

сентенция: „<strong>Via</strong> vita<br />

es” или „Пътят е живот”. И<br />

носейки живота в себе си,<br />

тръгнал по пътя. И този<br />

път, според Библията и народната<br />

памет, го довел на<br />

Балканския полуостров. Тук<br />

той положил основата на вярата<br />

такава, каквато я познаваме<br />

днес. А след това и<br />

в Рим, защото „всички пътища<br />

водят към Рим”. И преди<br />

този материал да се превърне<br />

в някаква проповед с протестантска<br />

нотка и червен<br />

пипер на вкус, ще добавя, че<br />

макар и не създадени по времето<br />

на ап. Павел и несъществуващи<br />

днес (в голямата<br />

си част) пътища, които изброих<br />

в началото на този<br />

сбор от думици, все пак е<br />

вярно, че християнството<br />

е път, защото то е тръгнало<br />

по него, дошло е тук и ние<br />

много ясно може да го видим<br />

материално - в лицето<br />

на ротондата „Св. Георги”<br />

и нематериално – във всеки<br />

един от нас. Защото Той<br />

е „Пътят, Истината и Животът”.<br />

Абстрактното в този<br />

текст е думата „път” –<br />

древните пътища, каквато<br />

е и Виа Диагоналис, са<br />

свързвали съдбите, умовете<br />

и вярата на хората на Балканите.<br />

Затова пътят е живот<br />

и свидетелство за Живота.<br />

И макар тогава да не<br />

е имало влакове, които да<br />

свързват цяла Европа, са<br />

имали пътека, по която вярата<br />

се е разнасяла като железница.<br />

Пилигрими, занаятчии, земеделци<br />

или войници – няма<br />

значение какви са били.<br />

Всички до един са използвали<br />

стария римски път – буквално<br />

и преносно, по отношение<br />

на вярата и бита. Така<br />

че остава само да потретя<br />

латинските думи: „Пътят е<br />

живот”. А Християнството<br />

е това, което ехти по него.<br />

39


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

фотограф: Ивайло Петров<br />

40<br />

Черепишки манастир<br />

ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ<br />

Всички пътища водят до манастира.<br />

Българската държавна<br />

железница е свидетел на много забележителни<br />

места, докато пътува<br />

върху полуполираните си релси. Едно<br />

от тях, скътано из Искърското дефиле,<br />

покрай едноименната река и недалеч<br />

от мястото, където Иванвазовият<br />

герой дядо Йоцо гледа как е дошла<br />

така жадуваната свобода, чрез преминаващия<br />

влак, е Черепишкият манастир.<br />

Според народно-глуповатата<br />

и не толкова глуповата памет, манастирът<br />

бива основан от цар Иван<br />

Шишман. И от тогава е крепило на<br />

българщината и байганьовщината. А<br />

сега хайде малко по-сериозно... сериозно!<br />

Обичайните заподозрени: раница,<br />

влак и гара. Но не гарата на София,<br />

а една малка, покрита с пукнати и носталгия.<br />

Черепишката гара. Тя е получила<br />

своето наименование от манастира<br />

наблизо – няма къщи, няма<br />

село, само старата, пълна с призраци<br />

и спомени, сграда на Софийската<br />

духовна семинария, която се извисява<br />

над гарата като канарите отсреща.<br />

Слизам. По стария асфалтиран път<br />

се носи меланхолия и романтика. След<br />

около десет минути пеша,отпред изниква<br />

входната порта на манастира.<br />

Време е малко за история.<br />

Сухи факти през призмата на<br />

историята. Манастирът е основан<br />

през XIV век. Разрушен от османците<br />

(естествено!) и възстановен<br />

през 1660 година. Неговата история<br />

е кървава и пълна с действия в просветен<br />

и духовен план. Опожаряван<br />

след тази година още няколко пъти<br />

и възстановяван със средствата на<br />

хората, в крайна сметка сградите<br />

тук, включително и храмът „Успение<br />

Богородично”, се превръщат в средище<br />

на вярата и народното самосъзнание.<br />

И като споменхме храма – той<br />

представлява еднокорабна, сводеста<br />

сграда, с остър купол, отворена галерия<br />

и красиви стенописи. Сред не-


щата, които трябва да се видят са<br />

плащеницата, извезана през 1844 година<br />

и невероятният иконостас, както<br />

и намиращият се наблизо храм<br />

на Семинарията. Въпреки, че последният<br />

е заключен и с липсващ иконостас,<br />

който от своя страна показва<br />

страшната страна на 25 години преход<br />

в историята ни. Сред сградите<br />

на манастира си заслужават: Данаиловата<br />

и Владишката къща, училищната<br />

и приемната. Високо над тях е и<br />

параклисът костница, посветен на св<br />

Йоан Кръстител. Тук временно пребивавал<br />

както Софроний Врачански,<br />

така и хората на врачанския ревюционен<br />

окръг.<br />

„Любимата тераса на патриарха<br />

на българската литература<br />

Иван Вазов” – този надпис стои<br />

до спалните помещения на монасите,<br />

показващ, че единственият, когото<br />

България е наричала не писател, не<br />

поет, а просто „дядо Вазов”. На това<br />

място са написани две от големите<br />

му произведения – „Дядо Йоцо гледа”<br />

и „Една българка”. И ако това не<br />

ви е достатъчно да хванете пътническия<br />

влак в посока Мездра, то думите<br />

на Щастливеца са красноречиви:<br />

„А хубав е наистина; Боже, колко<br />

е хубав този пусти Черепишки манастир!<br />

Извивките на шумящия Искър,<br />

притиснат от едната си страна със<br />

зелени и разцъфтели лесисти хълмове,<br />

препълнени със славеи; от другата<br />

страна притиснат от надвиснали<br />

разноцветни и разноформени гигантски<br />

скали, изпъстрени с пещери...” („В<br />

българска Швейцария” от Алеко Константинов).<br />

Отново в реалността. Завърнал се<br />

обратно в настоящето, се взирам в<br />

сградите. Отсреща скалите шептят.<br />

Влакът профучава в далечината.<br />

Не си правя селфи. Не мога да разваля<br />

магията с простотията на днешния<br />

свят, защото това ще убие магията<br />

на сърцето. Искърът продължава<br />

да тече „в крак с времето”. А до мен<br />

седи тя. Коя е тя? Аз знам най-добре.<br />

фотограф: Ивайло Петров • модел: Росица Йолова • грим и прически: Калин Иванов<br />

41


фотограф: Ивайло Петров<br />

грим: Марио Костовски<br />

прическа: Студио Арлет - София, бул.<br />

Арсеналски №5, ет. 3, 0879 886 260<br />

дрехи и колан: Юнона<br />

обувки и чанта: Deichmann<br />

часовник: WatchesBG.com<br />

бижута: Art & Design by Haley<br />

стилист: Ели Илиева<br />

life<br />

<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Петя<br />

Димитрова<br />

42


Специалното издание на VIA<br />

MAGAZINE – RAILWAY има честта<br />

да приветства една истинска<br />

дама на своята женска<br />

корица. Тя се занимава със<br />

спортни танци повече от 15 години.<br />

От две години е треньор<br />

към КСТ „Дъга Тийм”, а от 2014<br />

година е лицензиран съдия по<br />

спортни танци към КСТ „Дъга<br />

Тийм” и Българска Федерация<br />

по Спортни Танци. Списъкът с<br />

титли, които получава, е безкраен.<br />

Тя е: шампион на България<br />

за 2014 година за Професионалисти<br />

латиноамерикански<br />

танци, финалистка на Български<br />

шампионат за 10 танца,<br />

многобой, носител на 4-то място<br />

в ранглистата на България<br />

за 2012 година в категория<br />

Аматьори – латиноамерикански<br />

танци, участник във видеоклипове<br />

на известни български<br />

и гръцки изпълнители. Тя още:<br />

участва в последния видеоклип<br />

на английския музикант, рокендрол<br />

и блус вокалист Джон Лоутън,<br />

участва като професионален<br />

танцьор и треньор в едно<br />

от най-популярните български<br />

предавания – „Шоуто на Слави”,<br />

танцува като професионален<br />

танцьор във втория сезон<br />

на виетнамския „Денсинг<br />

старс” през 2011 година, където<br />

заема 3-то място с един от<br />

най-извесните им изпълнители<br />

- Нгуен Ву, взима участие в<br />

4-те сезона на най-известното<br />

българско предаване „Денсинг<br />

Старс”, където си партнира с<br />

Георги Костадинов, Тодор Кирков,<br />

Люси Иларионов, Енчо Данаилов.<br />

Дами и господа, нашата<br />

прима дама е Петя Димитрова.<br />

Тори Алберт<br />

Здравей, Петя! За нашия екип<br />

е изключително удоволствие<br />

именно ти да присъстваш на<br />

женската корица. Изглеждаш<br />

прекрасно и в този ред на мисли<br />

няма как да не започна разговора<br />

ни с въпроса как успяваш да<br />

го постигнеш, разбира се, освен<br />

танците. Издай някоя мъничка<br />

тайна.<br />

Здравейте! Благодаря много! За мен<br />

е огромно удоволствие и щастие да<br />

бъда точно на вашата корица.<br />

Нямам никаква тайна, всичко се<br />

дължи на танците, занимавам се от<br />

15 години и това е най-приятният начин<br />

да поддържам форма.<br />

А как протича един твой ден?<br />

Къде намираш препъни-камъчета<br />

и как се справяш с тях? А<br />

„помощници” в предизвикателствата?<br />

В момента ми предстои откриване<br />

на едни уникални по рода си зали<br />

за спортни танци и не само… По цял<br />

ден се занимавам с неща, свързани покрай<br />

танцовия комплекс, а те хич не<br />

са малко. Ще работя с най–близките<br />

ми приятели и професионалисти - Петьо<br />

Стоянов и Яна Димитрова, с които<br />

си помагаме постоянно.<br />

Къде Петя Димитрова намира<br />

най-голямо спокойствие? Къде<br />

разпускаш? Какви са твоите начини<br />

и методи за релакс, почивка<br />

на тялото и... на душата?<br />

Моите най-големи спокойствие и<br />

удоволствие намирам в клуба, в който<br />

преподавам „Дъга Тийм”. Там е моята<br />

среда, моите колеги и приятели. Иначе,<br />

когато имам време пътувам винаги,<br />

не мога без да обикалям.<br />

Като богослов аз няма как да<br />

пропусна и този въпрос – вярваща<br />

ли си? Какво е отношението<br />

ти към Църквата, към религията<br />

и отделно от тях – къде се<br />

намира самата вяра?<br />

Вярваща съм, да. Моята вяра е в Господ,<br />

в семейството, в моите приятели.<br />

Щастлива ли си? Каква е личната<br />

ти филофосия за любовта?<br />

Щастлива съм. Имам човек до себе<br />

си, с който споделяме общи интереси,<br />

работим заедно, уважава ме и ме подкрепя.<br />

Също така имам приятели, които<br />

са страхотни. Правя това, което<br />

искам и постепенно постигам целите<br />

си. Какво повече му трябва на човек?<br />

Какво ненавиждаш в общуването<br />

между мъже и жени и какво<br />

поощряваш?<br />

Ненавиждам това, че в последно<br />

време мъжете не уважават жените<br />

до тях. От друга страна между мъже<br />

и жени може да се създаде истинско<br />

приятелство. Трудно, но се случва.<br />

И, за да бъде съвсем тематичен<br />

към специалното ни издание<br />

този материал, следващите<br />

няколко въпроса са свързани<br />

с БДЖ. Интересно ми е, какъв<br />

е първият ти спомен с влак? На<br />

къде пътува, с кого? Беше ли изплашена<br />

или обратното?<br />

Много дълго време съм пътувала с<br />

влак, ходех всеки ден на тренировки.<br />

Първият ми спомен е, че изпуснах влака,<br />

защото имах изпит и бях забравила<br />

нещо вкъщи. Мислех, че мога да<br />

го спра, но уви не се получи. Навсякъде<br />

съм пътувала с влак. Преди време<br />

обикаляхме по състезания само и<br />

единствено с влак. Имала съм страхотни<br />

моменти с приятели и никога<br />

не сам била изплашена, а обратното.<br />

Коя е любимата ти дестинация<br />

в България?<br />

Варна е любимата ми дестинация.<br />

Харесвам този град.<br />

Отношението ти към изкуството.<br />

Каква литература<br />

предпочиташ, когато си на път<br />

с влак? Каква музика обичаш?<br />

Или предпочиташ спокойствието?<br />

Харесвам и литература, и музика.<br />

Последният път, когато пътувах<br />

с влак, беше тази година в Италия и<br />

книгата, която четох, докато пътувах,<br />

беше „Не без дъщеря ми”. Когато<br />

пътувам, предпочитам да чета. Иначе<br />

слушам всякаква музика.<br />

Какво „виждаш”, когато пътуваш<br />

с влак? Какво има извън „купето”?<br />

Виждам всичко – природа, хора, забележителности.<br />

Обикновено се<br />

стремя да не изпускам интересни<br />

неща, особено, когато за първи път<br />

пътувам към дадена дестинация.<br />

И твоето послание към нашите<br />

читатели е...<br />

Има магия, която се случва, когато<br />

танцуваш. Всичко се нарежда.<br />

Светът е в синхрон. И за един идеален<br />

момент се чувстваш напълно<br />

жив. В този ред на мисли искам да пожелая<br />

на всички да се чустват винаги<br />

живи, а това се постига, когато<br />

се занимаваш с това, което обичаш.<br />

Бъдете здрави!<br />

43


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

Момчетата, които искам да познавате<br />

и вие, са фенове на БДЖ и влаковете.<br />

Сергей и Николай<br />

Те са хората, които предпочитат<br />

да живеят здравословно, природосъобразно<br />

и уважително към околната<br />

средна и себе си. Тяхната любов към<br />

железниците е метафора на желанието<br />

за свобода, желанието да освободиш<br />

себе си от всичко напрягащо,<br />

всичко задължаващо и заробващо.<br />

Пътешествията са начин на живот<br />

за тях. Приключенията – тяхна основна<br />

цел.<br />

Здравейте, момчета! Аз и целият<br />

ни екип сме озадачени. Как<br />

стана така, че сте такива фенове<br />

на БДЖ и всичко, свързано<br />

с влаковете. Преди да премина<br />

към по-личните въпроси, наистина<br />

държа да разбера всичко,<br />

свързано с тази ви мания. Кой<br />

беше преломният момент?<br />

Н. - Казвам се Николай Колев на 25<br />

години, родом съм от Габрово. Завършил<br />

съм техническата гимназия в<br />

града със специалност „Електрообзавеждане<br />

на производството”, в последствие<br />

завършвам и техническия<br />

университет със специалност „Електроенергетика<br />

и Електрообзавеждане”,<br />

т.е. нищо, свързано с железопътния<br />

транспорт. Още от малък<br />

обичам пътуването с влак и всяко<br />

лято с баба ми пътувахме по няколко<br />

пъти от Габрово, до родния и’ град<br />

Полски Тръмбеш, където играехме с<br />

братовчедите. През 2008 година за<br />

абитуриентския бал ми подариха дигитален<br />

фотоапарат, тогава започнах<br />

и да снимам различни неща, найчесто<br />

тролейбусите от градския<br />

транспорт. За втората бална нощ<br />

със съученици решихме да направим<br />

44<br />

life<br />

мероприятието на Слънчев бряг, но<br />

до Бургас да пътуваме с влак, тогава<br />

си издадох и първата карта за пътуване<br />

с влак с намаление от 50%. Няколко<br />

седмици по-късно, ровейки се в<br />

интернет, попаднах на форум, посещаван<br />

от любители на железопътния<br />

транспорт. Там се коментират множество<br />

неща, също така има качени<br />

много снимки на влакове. Така аз реших<br />

да се регистрирам и да се пробвам<br />

със снимките. Отидох на гарата<br />

в Габрово с новия фотоапарат и<br />

направих няколко снимки, които качих<br />

във форума. В последствие получих<br />

много похвали, запознах се с някои<br />

момчета, които посещават форума<br />

и до днес се познавам с много хора.<br />

Чрез снимки с мен, които Сергей е<br />

виждал във форума, той ме заприказва<br />

на гарата в Царева ливада, така<br />

се и запознахме. Това беше моят преломен<br />

момент - подареният фотоапарат.<br />

С. – При мен не е имало преломен<br />

момент. Моят живот винаги е бил<br />

свързан с влаковете и с обществения<br />

транспорт. Семейството ми никога<br />

не е имало дори идеята да притежава<br />

автомобил и винаги е било свободно<br />

от този ангажимент. Израснал съм<br />

в българските влакове. Преди да се<br />

пенсионира, моят баща работи 30 години<br />

в БДЖ и покрай него съм имал<br />

възможността да науча повече за<br />

функционирането на системата, за<br />

проблемите в нея, за същността и’. В<br />

един момент образованието ми също<br />

започна да ме насочва към предимствата<br />

на обществения транспорт.<br />

Завършил съм биология (бакалавър и<br />

магистър) в Софийския университет<br />

това ми дава и друг поглед върху значението<br />

на масовия транспорт за намаляване<br />

на натиска от страна на хората<br />

върху околната среда.<br />

Кое е било най-впечатляващото<br />

пътуване, което сте имали и с<br />

какво сте го запомнили?<br />

Н. - Най-впечатляващите ми пътувания<br />

са няколко, но със сигурност<br />

тазгодишното пътуване в 14 държави<br />

в централна и западна Европа,<br />

посредством възможността която<br />

предлага офертата Интеррейл,<br />

е най-запомнящото се. За 22 дни<br />

имахме възможността да пътуваме<br />

и посетим държави като Унгария,<br />

Австрия, Словакия, Германия, Швейцария,<br />

Италия, Франция, Гърция, както<br />

и по-нестандартните Дания,<br />

Швеция и Норвегия. Интересното е,<br />

че едно такова пътуване може да излезе<br />

около 1500 лева. Друго запомнящо<br />

се пътуване е миналогодишното, когато<br />

посетихме държави от Балканския<br />

полуостров, а именно Румъния,<br />

Сърбия, Черна гора и нетрадиционната<br />

Молдова. Любими са ми пътуванията<br />

и по живописни линии в България,<br />

най-вече единствената запазена<br />

и функционираща теснолинейка у нас<br />

Септември–Добринище.<br />

С. - Най-впечатляващо и за мен<br />

е същото пътуване. Благодарение<br />

на билета за неограничено пътуване<br />

в 30 европейски държави –<br />

InterRailGlobalPass, имахме възможността<br />

да попътуваме в рамките на<br />

22 дни през 14 държави от Централна<br />

и Западна Европа. Този тип активна<br />

почивка много ми допада. Всъщност<br />

това е седмата подобна ваканция, която<br />

си устройвам. Тази година пътуването<br />

беше най-мащабното и едно<br />

от най-добре организираните, предвид<br />

многото държави, многото места,<br />

които искахме да посетим, многото<br />

влакове, които ползвахме, и<br />

сравнително краткото време. Подобно<br />

пътуване не се помни само с едно<br />

нещо. Във всяка държава, във всеки<br />

град, в който спираш, има нещо, което<br />

те впечатлява и което запомняш.<br />

Това, което тази година най-много<br />

ми правеше впечатление беше организацията<br />

на всичко в посетените<br />

държави. Не говоря само за транспорта<br />

или туристическите атракции, но<br />

за живота на хората като цяло. Моята<br />

тъжна констатация е, че не само<br />

парите са проблем в България, а и до<br />

голяма степен много слабата ни ор-


ганизация във всяко едно отношение.<br />

Намирате ли утеха във влаковете<br />

или по-скоро изпитвате<br />

адреналин?<br />

Н. – Да, намирам утеха. Много<br />

пъти, когато съм ядосан или разстроен,<br />

хващам влака за Царева ливада<br />

или по-далеч и това ми помага да забравя<br />

за проблемите в някаква степен.<br />

Адреналин съм изпитвал, когато<br />

съм пътувал по екзотични линии,<br />

които разкриват страхотни гледки<br />

и пейзажи. Подобни линии в България<br />

са Кюстендил–Гюешево, Септември–<br />

Добринище, Горна Оряховица–Стара<br />

Загора, Карнобат–Варна. Разбира се,<br />

има и много други.<br />

С. - Според случая – понякога, пътувайки<br />

с влак се успокояваш, намираш<br />

време за релаксиращи занимания като<br />

четенето на книга или любуването на<br />

пейзажа (при дневно пътуване). Друг<br />

път влакът или някоя по-специална<br />

линия са цел на пътуването и тогава<br />

то е и адреналин. В моя случай вторият<br />

тип пътувания са много по-малко.<br />

Обикновено пътувам по работа, да<br />

видя близки или за разходка в почивните<br />

дни, но недалеч от Габрово по добре<br />

познати влакове и линии.<br />

Какви са вашите цели?<br />

Н. - Моите цели са много, едната от<br />

тях е да променя начина на мислене и<br />

разсъждаване на българите. Добре е<br />

човек да се научи да живее природосъобразно,<br />

да не си купува излишна техника,<br />

да не яде боклуци от магазина,<br />

които включват цялата Менделеева<br />

таблица, да се намали и използването<br />

на лични автомобили и много други.<br />

Аз самият съм шофьор, но мразя и не<br />

намирам за необходимост да управлявам<br />

автомобил. Разчитам винаги на<br />

железопътния транспорт, който доказано<br />

е най-екологичният и удобен<br />

вид транспорт. Именно това ми е основната<br />

цел - да подтикна хората да<br />

използват железопътния транспорт,<br />

като им показвам предимствата, а<br />

и както правят западноевропейците.<br />

С. - Най-общо, да допринеса за промяната<br />

статуквото в областите,<br />

в които работя – организацията на<br />

природозащитата и на обществения<br />

транспорт, най-вече железопътния.<br />

Подходът в двата случая е доста различен.<br />

В първия случай съм част от<br />

държавната администрация, което<br />

ми дава много предимства и възможности<br />

за чуваемост, но също така налага<br />

и някои ограничения. Във втория<br />

случай положението ми на външен за<br />

системата на железниците човек ми<br />

дава повече възможности за безпристрастна<br />

критика и повече свобода<br />

в мисленето, което води до генерирането<br />

на по-голям брой предложения и<br />

препоръки. Липсата на пряк контакт<br />

със системата обаче се отразява на<br />

ефективността и ефикасността на<br />

опитите ни за инициране на различните<br />

промени.<br />

На какво държите най-много в<br />

живота?<br />

Н. - Най-много държа на близките<br />

хора, особено на тези, които разчитат<br />

на мен и аз разчитам на тях.<br />

Разбира се, държа и на справедливостта,<br />

която в България е на много<br />

ниско ниво.<br />

С. - На справедливостта, която за<br />

съжаление отсъства почти напълно<br />

от нашия живот. Все пак много ми се<br />

иска да има реална оценка на заслугите<br />

на хората и на вредите, които<br />

нанасят с действията и поведението<br />

си.<br />

Какви са вашите мечти? Имате<br />

ли сбъднати такива?<br />

Н. - Една от мечтите ми е била да<br />

посетя множество държави. Тази година<br />

част от мечтата ми се сбъдна.<br />

Вече съм посетил около 20 държави.<br />

Като всеки човек, имам и много други<br />

мечти, част от тях лесно реализуеми,<br />

други не, но се надявам че поголямата<br />

част ще ги сбъдна.<br />

С. - Мечтите са много – част от<br />

тях по-скромни и постижими, други –<br />

по-мащабни и трудни за постигане.<br />

Не са много нещата лично за мен, за<br />

които си мечтая. Обикновено и те са<br />

по-лесните за сбъдване мечти. Иска<br />

ми се да имам възможността да помогна<br />

на близките си да решат някои<br />

Николай при подготовката<br />

на изложбата<br />

с детски рисунки<br />

от конкурса „Нарисувай<br />

габровския влак”.<br />

45


<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />

снимки: личен архив на Николай и Сергей<br />

life<br />

46<br />

Сергей<br />

свои проблеми, но засега успехът е частичен. По<br />

отношение на „мащабните” мечти... там нещата<br />

на този етап са нереализуеми.<br />

Кои са вашите герои? А вашата гордост?<br />

Н. - Герои нямам. Гордости много, най-вече постигнатото<br />

на работа в образуванието и в железопътния<br />

транспорт. Винаги ми предоставя<br />

удовлетворение, като видя как нещо, за което<br />

съм се трудил и съм постигнал, е добре оценено.<br />

За жалост това не се случва много често. Винаги<br />

се намират хора, които да ти убият доброто<br />

желание, но това не ме отказва.<br />

С. - Нямам герои и не си търся такива. Възхищавам<br />

се от силни хора, преборили се с някакъв<br />

сериозен житейски или професионален проблем.<br />

Не са малко тези хора в България. Моята гордост<br />

са постиженията ми по време на обучението и в<br />

работата, която върша днес. Имам малки поводи<br />

за гордост и по отношение на работата ми<br />

за Националния парк и в подкрепа на железопътния<br />

транспорт.<br />

Имате ли други хобита? Или интересни<br />

занимания?<br />

Н. - Имам едно хоби и то се казва Трейнспотинг<br />

(Trainspotting), то е свързано с железопътния<br />

транспорт. Хобито се занимава със следене<br />

и заснемане на подвижен железопътен състав.<br />

Това включва и посещение на интересни места,<br />

с интересни хора и, разбира се, с влак.<br />

С. - Освен разходките сред природата и пътуването<br />

с влак, много обичам да се занимавам с<br />

градинарство, но през последните години времето<br />

за това е твърде ограничено. В предишни периоди<br />

от живота ми съм имал тази възможност.<br />

Какво ще кажете на нашите читатели<br />

за спомен?<br />

Н. - Хората трябва да променят мисленето<br />

си и да приемат, че пътуването по работа, за<br />

развлечение, за почивка и на гости с влак е поудобно,<br />

евтино и щадящо околната среда и не е<br />

отживелица. Другото, което ще пожелая на читателите<br />

Ви е да имат възможността и времето<br />

да направят уникална екскурзия в много<br />

от европейските държави с влак, посредством<br />

офертата на Интеррейл.<br />

С. - Ще кажа най-важното за мен. Моля всички<br />

да преосмислят отношението си към природата,<br />

да преосмислят консуматорските си нагласи, да<br />

превъзмогнат в някаква степен личния комфорт,<br />

свързан с покупката на все повече нови и нови<br />

вещи, с непрестанното движение с автомобил<br />

дори и до най-близки дестинации в града. Общественият<br />

транспорт и разумното задоволяване<br />

на нуждите ни от ресурси и вещи дават възможност<br />

да намалим отпечатъка си върху околната<br />

среда. Надявам се все повече хора да се ръководят<br />

в ежедневието си от желанието да бъдат<br />

по-малко опасни за средата, в която живеем.<br />

Тори Алберт


On-line<br />

система за купуване<br />

на билети<br />

В света на модерните технологии,<br />

електрически автомобили, лесен (почти<br />

навсякъде, ако изключим местността<br />

между Хасково и Стара Загора)<br />

достъп до интернет и бликащите от<br />

всеки ъгъл революционни идеи, крайно<br />

време беше и в България да стане<br />

възможно закупуването на пътнически<br />

билети on-line. ‘Ей, това си е новина и е<br />

важно да го знаем поради няколко причини.<br />

А ето и кои са те.<br />

Причина №1 Спокойствието.<br />

Най-накрая има система, която да ми<br />

осигури билетче за местата, които<br />

обожавам, без да ми се налага да излизам<br />

до гарата. Някои хора все още харесват<br />

традицията, спазвайки всеки<br />

пътнически обичай, но за тези от вас,<br />

които предпочитат всичко да стане<br />

по-бързо – ето, вече си имаме on-line<br />

система.<br />

Причина №2 Бързината. Е, побързо<br />

закупуване на билет, здраве му<br />

кажи! Единствените елементи, от които<br />

имаш нужда са интернет и устройство,<br />

с което да го ползваш – телефон<br />

например. (За жителите или преминаващите<br />

през областта между Хасково<br />

и Стара Загора – sorry!).<br />

Причина №3 ...и други. Аз например<br />

познавам един човек, мой приятел,<br />

който е от хората, които не харесват<br />

да общуват много-много с други хора<br />

на живо. Такъв си е откакто го познавам.<br />

Няма лошо. В този ред на мисли,<br />

повече от всичко на света може да го<br />

зарадва някаква иновация, която да му<br />

спести комуникацията със служители<br />

на която и дае сфера. Направо си го<br />

разбирам. Трябва да се съгласите с нас,<br />

общуването с касиери не винаги е найприятното<br />

преживяване от цялостното<br />

предприемане на пътешествие.<br />

Та, мили читатели, ако сте открили<br />

себе си в по-горното описание, не му<br />

мислете. Отивайте в сайта и правете<br />

първата поръчка! Обещавам да стане<br />

за три минути, ако пък ли не... имаме си<br />

и гара... действаща.<br />

https://bdz.transportinfo.bg/bg/<br />

Тори Алберт<br />

WI-FI ПО ГАРИТЕ ЗА<br />

УДОБСТВО НА ПЪТНИЦИТЕ<br />

Стартирането на изграждане на свободен безжичен интернет<br />

достъп по гарите на територията на страната датира от месец юни<br />

2010 година. Първите гари, които стават безплатни интернет точки<br />

за всеки, който има нужда от бърза и удобна интернет връзка, са Централна<br />

гара София и гарите в Бургас, Варна и Пловдив.<br />

Услугата е част от стратегията на Министерство на транспорта и<br />

Национална компания „Железопътна инфраструктура” за модернизиране<br />

на железопътния транспорт в страната и за възможно най-широко разпространение<br />

на безжичната интернет комуникация.<br />

Предлаганата услуга е абсолютно безплатна и от нея могат да се<br />

възползват всички притежатели на лап-топи и мобилни устройства с<br />

възможност за интернет сърфиране, независимо от оператора, който<br />

ползват.<br />

В края на месец септември 2014 година. бе изградена и пусната в експлоатация<br />

Wi-Fi връзка и в обновената ж.п. гара Пазарджик – проект,<br />

на който НКЖИ е бенефициент, финансиран по Оперативна програма<br />

„Транспорт” 2007-2013 година, със съфинансиране от Европейския фонд<br />

за регионално развитие. Предстои обновяването на достъп до безжичен<br />

интернет и на останалите две приемни здания от проекта – Централна<br />

гара София и ж.п. гара Бургас, след тяхната реконструкция.<br />

Безспорни са предимствата от възможността за ползването на такава<br />

услуга на едни от най- комуникативните места, каквито наред<br />

с парковете, градинките, кафенета, са и гарите. Основно сред тях е<br />

удобството и улеснението на пътниците за получаване на информация<br />

от различен характер, пример, за което е модернизираната ж.п. гара<br />

Пазарджик, която вече разполага и с информационни колони за бърза<br />

справка за разписания на автобуси, влакове, такси, самолети и т.н.<br />

НКЖИ<br />

NEWS<br />

фотограф: Ивайло Петров<br />

47

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!