You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Главен редактор<br />
Тори Алберт<br />
Помощник-редактор<br />
Главен<br />
редактор<br />
ART<br />
директор<br />
Иван Шишиев<br />
Art-директор<br />
Елеонора Радева<br />
Дизайн и предпечат<br />
Радостина Стефанова<br />
PR<br />
Бояна Бояджиева<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14Фотографи<br />
2<br />
фотограф Ивайло Петров<br />
грим Марио Костовски<br />
прическа Студио Арлет<br />
дрехи и колан Юнона<br />
обувки и чанта Deichmann<br />
часовник WatchesBG.com<br />
бижута Art & Design by Haley<br />
стилист Ели Илиева<br />
модели Петя Димитрова<br />
Владимир Борисов<br />
Автори<br />
Тори Алберт<br />
Мег Коновска<br />
Вероника Маринова<br />
Ели Илиева - Haley<br />
Ивайла Тодорова<br />
Иван Шишиев<br />
Ели Радева<br />
Фотографи<br />
Ивайло Петров<br />
www. iphotography.info<br />
Мартина Емилова<br />
Кирил Станоев<br />
www.kirilstanoev.eu<br />
Кенан Мехмедов<br />
Момчил Миков<br />
Автори<br />
Никаква част от това издание не може да бъде<br />
репродуцирана изцяло или частично без<br />
изричното писмено разрешение на издателите.<br />
Всички права са запазени.<br />
София,бул. Христо Ботев 161<br />
0899-827-674,0878-666-087<br />
съдържание<br />
PRETTY HURTS<br />
Кои козметични продукти са<br />
подходящи за употреба при дълъг път<br />
Как поддържат форма железничарите<br />
Healing trip<br />
Train fashion<br />
Добре дошли в РЕМИЗ<br />
FOR HER • 2014 • RAILWAY Lifestyle<br />
www.via-<strong>magazine</strong>.com<br />
4-25<br />
sensual seduction<br />
Истории от купе №6<br />
My big train wedding<br />
Флирт във влака - нейната гледна точка<br />
Нощен влак<br />
БЕСОВЕ<br />
Smooth criminal<br />
Седнали четири приятелки<br />
Съвети за приятно пътешествие с железница<br />
БДЖ - за хората от старото<br />
и новото поколение<br />
ЕДНА ОТДЕЛНА<br />
РЕАЛНОСТ<br />
VIA vita es<br />
Черепишки манастир<br />
LiFE<br />
Петя Димитрова<br />
Сергей и Николай<br />
NEWS<br />
On-line система за купуване на билети<br />
WI-FI по гарите<br />
26-31<br />
32-36<br />
38-41<br />
42-45<br />
47
Ало, мили дами, имаме ли връзка?<br />
Чувате ли ме? Усещате ли ме?<br />
Ето, че екипът на рекламна агенция<br />
„Феникс Медия Груп” отново излиза<br />
с нещо ново на българския<br />
пазар, а именно първият изцяло корпоративен<br />
брой - VIA MAGAZINE -<br />
RAILWAY. Предстоящите страници и<br />
истории са свързани с БДЖ Пътнически<br />
превози, влаковете, пътуванията,<br />
пътешествията, историята и<br />
всичко, което може да се разкаже с<br />
тези елементи.<br />
Както знаете, аз не мога да огранича<br />
нещо толкова съвършено като<br />
нашето малко чудо, затова заедно<br />
с всички професионалисти решихме<br />
да излезем отново с нещо ново<br />
и революционно. Всички служители<br />
на БДЖ Пътнически превози откликнаха<br />
безусловно на нашата покана<br />
за участие и по този начин ни<br />
позволиха да осъществим мащабния<br />
проект. В тази връзка искам да благодаря<br />
на всички фотографи, модели<br />
и автори, които вложиха максимума<br />
от себе си, за да накараме VIA<br />
MAGAZINE - RAILWAY да заблести истински.<br />
И тъй като наистина не искам да<br />
ви отегчавам повече, ви пожелавам<br />
приятно пътуване из следващите<br />
страници!<br />
Тори Алберт<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
3
PRETTY HURTS<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Път. Дълъг. Прашен. Изтощителен. Ти пътуваш с<br />
влак - търпеливо и продължително, с багаж до теб.<br />
До мястото, където ще прекараш нощта, остават<br />
поне още няколко часа, така че се налага да издържиш<br />
без много-много да се оплакваш. А и да се<br />
оплакваш, това няма да помогне особено. Краката<br />
ти са схванати, дрехите ти понамирисват, по челото<br />
ти се стичат вадички пот, а косата ти вече се<br />
е слепнала и сплъстила на мръсни кичури... Романтично,<br />
нали?<br />
В такъв един момент ти се искат основно три<br />
неща – почивка, храна и... чистота. Е, добре, де. Последното<br />
може би ще ти се иска в повечето случаи,<br />
ако си от женски пол, но нека не дискриминираме!<br />
Вместо това, да разровим заедно раницата до теб<br />
и да видим какво имаме в нея!<br />
Храна. О-о-ох, на батя! И до нея ще стигнем.<br />
Дрехи. Е, няма да ходим на модно ревю, но все пак...<br />
Аха! Ето ги и козметичните продукти!<br />
Мокри кърпички. Идеален начин бързо и ефективно<br />
да отстраним полепналата мръсотия и в<br />
същото време да се освежим!<br />
Ами... Не, че нещо, но ако хромозомите ти са Х и<br />
Y, най-вероятно твоите запаси от средства за чистота<br />
се изчерпват дотук. Ако обаче случаят не е<br />
такъв, може да продължиш да ровиш.<br />
Гребен. Да разрешим малко тази коса, преди да я<br />
приведем по-сериозно във вид!<br />
Сух шампоан. Това чудо на козметиката може да<br />
бъде изключително полезно, когато няма условия за<br />
класическо миене на косата. Безспорно има разлика<br />
(в полза на класиката, представете си!), но въпреки<br />
всичко, сухият шампоан може да придаде приличен<br />
вид на косата, да намали секрецията на себум и по<br />
този начин да подпомогне за удължаване на времето<br />
до следващото измиване.<br />
Тампони памук. Ще са нужни при употребата на<br />
някои от другите продукти за почистване.<br />
Почистващо мляко/масло. Ефективно отстранява<br />
мръсотията и остава кожата мека и хидратирана.<br />
Ако има и слънцезащитен фактор – още<br />
по-добре!<br />
Термална вода. Още една от „глезотиите”, които<br />
можем да намерим в дамския арсенал за почистване.<br />
Алтернатива или допълнение на тоалетното<br />
мляко.<br />
Мострички и пътни опаковки. Тези малки<br />
пликченца и шишенца са изключително удобни при<br />
пътуване, защото заемат минимално място. В такава<br />
разфасовка се намират различни душ гелове, шампоани,<br />
сапунчета, хидратиращи кремове, дори декоративна<br />
козметика, като фон дьо тен. Ще можеш да ги употребиш<br />
пълноценно, когато се настаниш.<br />
Може би е крайно време да посъбереш тази дълга<br />
коса в опашка или плитка, така че да се запази чиста<br />
за по-дълго време, а и да не ти полепва излишно<br />
по лицето и врата. Как не го направи още в началото<br />
на пътя?<br />
Какво? Косата ти е къса? Ами още по-добре тогава!<br />
Няма излишно да губим време! Хайде да хапнем<br />
нещо!<br />
Мег Коновска<br />
4<br />
PRETTY HURTS<br />
Кои козметични<br />
продукти са<br />
подходящи за<br />
употреба при<br />
дълъг път?<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел Габриела Цветомирова • грим и прически: Калин Иванов
фотограф: Ивайло Петров<br />
Дотам и обратно<br />
Храната<br />
Във влака сме и от доста време<br />
се клатушкаме, червата ни започват<br />
да къркорят, а все още дълъг<br />
път ни чака.<br />
Дори и да сме с лошия късмет да<br />
страдаме от пътна болест и да ни<br />
прилошава винаги по време на пътуване,<br />
това не значи, че трябва да<br />
умираме от глад! За всички ни има<br />
подходящи провизии, които могат<br />
да поддържат жизнените ни сили<br />
така, че да стигнем до дестинацията<br />
в максимално добро стомашночревно<br />
и енергийно състояние.<br />
За голям наш късмет, при пътуване<br />
във влака не се налага да мъкнеш<br />
всички продоволствени ресурси на<br />
гръб и по този начин чисто психологически<br />
да посягаш през десет<br />
минути към тях с мисълта: „Абе, я<br />
да хапна нещо, че да не мъкна тежко!”,<br />
като по този начин се тъпчеш<br />
излишно и непремислено, оставаш<br />
без храна за по-късен етап и увеличаваш<br />
шанса да ти призлее от прекомерната<br />
консумация. Е, има друг<br />
един момент, че при пътуване с влака<br />
просто от скука може да си гризеш<br />
по инерция, но въпреки всичко<br />
можеш да си позволиш лукса да вземеш<br />
със себе си по-здравословни варианти<br />
за бързо и засищащо хапване,<br />
което в същото време няма да<br />
повлияе зле на талията или на стомашното<br />
ти разположение.<br />
Ето и някои общи препоръки при<br />
избора на храна за из път.<br />
Храни:<br />
Стремете се не просто да залагате<br />
на такива храни, които няма да заемат<br />
много място в багажа и имат<br />
висока хранителна стойност, но<br />
също така и ще ви поддържат сити<br />
за по-дълго време. Освен това е поудобно<br />
да вземете такива, които са<br />
по-издръжливи и не се мачкат или разтичат.<br />
Плодове и зеленчуци – банани,<br />
ябълки, моркови, цитруси. Каквото ти<br />
душа иска от разнообразието на плодовете,<br />
все е добре дошло!<br />
Ядки и сушени плодове, пълнозърнести<br />
блокчета – малки по обем,<br />
с висока енергийна плътност (голям<br />
брой калории за малък грамаж), те<br />
също така са и изключително полезен<br />
вариант за време на път. Поддържат<br />
ситост за дълго време, благодарение<br />
на фибрите и мазнините, които се усвояват<br />
по-бавно от организма.<br />
Сандвичи – добър избор, стига да<br />
са балансирано приготвени. По темата<br />
може да се напише цяла отделна<br />
статия, затова да спрем дотук.<br />
Вафли, чипсове, тестени изделия<br />
– с голямо прискърбие към привържениците<br />
на този вид храни, ще се<br />
наложи да съобщим, че те не само<br />
имат висока енергийна плътност, но<br />
и също така спадат в категорията<br />
на бързите захари. Усвояват се много<br />
бързо от организма и след „нула<br />
време” отново сме гладни и се чудим<br />
какво да захапем. За капак на всичко,<br />
могат и да раздразнят стомаха. На<br />
печелившите – честито!<br />
Железниците са запазили множество<br />
принадлежности с царския<br />
герб, въпреки че композицията<br />
е използвана дълги години и<br />
от държавните мъже по времето<br />
на комунизма. Такъв сервиз и<br />
рядкост дори за разкошните резиденции.<br />
Напитки:<br />
Вода – неслучайно животът е произлязъл<br />
от водата! Винаги е добре да<br />
носите шише минерална вода – поне<br />
литър и половина, което да изпиете<br />
по пътя. В крайна сметка влакът<br />
е снабден с тоалетна и човек винаги<br />
може да облекчи биологичните си<br />
нужди.<br />
Чай – подходящ в случаите, когато<br />
ви става лошо, или просто предпочитате<br />
разнообразие пред водата. Билки<br />
като мента, маточина или корен<br />
от джинджифил успокояват дразненето<br />
и в същото време придават приятен<br />
аромат.<br />
Плодови сокове – приемлив вариант,<br />
но само донякъде. Важна уговорка<br />
е сокът да е максимално натурален<br />
– с други думи, най-добре ние сами<br />
да сме си го изцедили.<br />
Газирано – черна точка е, черна<br />
точка! Газове, излишни калории под<br />
формата на бързи захари, множество<br />
добавки, на които по многообразие би<br />
завидял и самият Менделеев.<br />
Алкохол – ако си мислите, че като<br />
малко си сръбнете и най-много да се<br />
развеселите... ами, пригответе се за<br />
веселба! Освен, че е прословут със<br />
своите „празни калории”, алкохолът<br />
допринася за разстройване на вестибуларния<br />
апарат, както и за раздразнение<br />
в стомаха. Да не забравяме и<br />
дехидратацията, до която води.<br />
И все пак, каквото и да проповядваме<br />
тук, крайният избор си е изцяло<br />
ваш! Стягайте провизиите и приятно<br />
пътуване! И... весело!<br />
Мег Коновска<br />
5<br />
”
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Работата с локомотиви, особено<br />
парни, изисква перфектна физическа<br />
хорма, здраво тяло, тъй като натоварването<br />
е огромно. Ако искаме да<br />
стигнем до крайната точка живи и<br />
здрави, със сигурност ще разчитаме<br />
повече на мишинст, който има силно<br />
тяло и непреклонна воля. Не е тайна<br />
още, че поддържането на такова<br />
тяло изисква освен стриктно следване<br />
на физически упражнения, но и още<br />
по-стриктно спазване на един добър<br />
хранителен режим. Или поне редовен.<br />
Докато правих проучване, научих, че<br />
поради отговорността, която носят<br />
машинистите и времето, което изисква<br />
тяхната работа, те нямат особено<br />
много време за фитнес, тичане,<br />
скачане или каквото и да е извън самия<br />
локомотив. Респективно, за тях<br />
истинският фитнес е работното място.<br />
Всичко, което се иска от тях, е<br />
да имат достатъчно желание и мотивация,<br />
за да вършат работата си понай-добрия<br />
начин.<br />
Но все пак, за да разберем как се<br />
мотивират работниците и феновете<br />
на БДЖ, решихме да потърсим отговор<br />
в тайните архиви и ето на какво<br />
се натъкнахме.<br />
„Идеята е да активизираме<br />
работническия спорт” - обобщава<br />
Петър Бунев, председателят на Синдиката<br />
на железничарите в България<br />
(СЖБ), след приключването на тазгодишната<br />
железничарска спартакиада.<br />
Г-н Бунев, тази година за пръв<br />
път в железниците, спартакиадата<br />
се проведе съвместно с<br />
Българската работническа федерация<br />
„Спорт и здраве”. Каква<br />
беше ролята на синдикатите в<br />
подготовката й?<br />
Това е организация в структурата<br />
на КНСБ, която организира спартакиади,<br />
както и други спортни изяви на<br />
различни отрасли. Тя има голям опит,<br />
дори участваше в подготовката на<br />
Световните работнически игри, които<br />
се проведоха в България. Затова<br />
решихме да работим с нея, за да повдигнем<br />
нивото. През юли изпратихме<br />
писма – покани до всички работодатели<br />
в сектора на железопътния<br />
транспорт. Целта беше съвместно<br />
да организираме различните спортни<br />
изяви и ако е възможно да увеличим<br />
дисциплините, в които нашите хора<br />
се състезават.<br />
Кога е създадена федерацията?<br />
Веднага след демократичните про-<br />
6<br />
Как поддържат<br />
форма железничарите?<br />
фотограф: Ивайло Петров
мени у нас, през 1992–1993 година.<br />
Смятам, че тя има определен положителен<br />
принос за по-професионалното<br />
провеждане на тазгодишната железничарска<br />
спартакиада. Организацията<br />
на всички срещи бе на значително<br />
по-високо ниво и личеше, че е направена<br />
от хора, които са участвали в много<br />
по-големи спортни събития, отколкото<br />
е нашето. В курорта „Свети<br />
Константин и Елена” бяха осигурени и<br />
съдиите, и лекарските екипи, и линейките.<br />
Всичко бе предвидено, в случай<br />
на внезапно възникнал проблем, който<br />
е напълно възможно да се появи при<br />
едно спортно състезание.<br />
Тъй като за пръв път работим<br />
съвместно, в последния момент се<br />
появиха някои детайли, за които се<br />
наложиха дребни компромиси, свързани<br />
с регламента. Например заявките<br />
за участие, които не бяха подадени в<br />
определения срок на организаторите,<br />
за да се изготви навреме програмата<br />
за участие. Тя окончателно бе завършена<br />
в нощта преди старта, защото<br />
хората едва след пристигането<br />
си продължаваха да заявяват кой<br />
в какъв вид спорт ще участва. Оттук<br />
нататък обаче, ако продължим<br />
сътрудничеството си с федерацията<br />
подобни пропуски няма да бъдат допускани.<br />
И още – тази година (2014)<br />
не се проведоха регионални състезания,<br />
на които да се излъчат победители.<br />
В бъдеще идеята е те да предшестват,<br />
а на финала най-добрите<br />
в тях да се срещнат на национално<br />
ниво.<br />
Възнамерявате ли на регионално<br />
равнище да търсите съдействието<br />
на Българската работническа<br />
федерация?<br />
Все още е рано да се каже. На местно<br />
ниво може сами да направим организация,<br />
за да съставим отборите,<br />
които ще участват на национално<br />
ниво в шестте или седемте вида<br />
спорт, застъпени в спартакиадата.<br />
Но, за да се постигне равнопоставеност,<br />
държим да има представители<br />
на всички дружества. Защото,<br />
ако от едното дойде само един отбор,<br />
а от другото два, естествено<br />
е предимството да натежи на страната<br />
на по-широкото представителство.<br />
През следващата година ще<br />
подобрим регламента точно в тази<br />
насока. Така ще се знае например, че<br />
пътническото или товарното дружество<br />
на БДЖ ще изпрати по един или<br />
по два мъжки и по толкова женски отбора.<br />
Всъщност основният замисъл<br />
е да активизираме работническия<br />
спорт и да привлечем повече железничари<br />
да спортуват.<br />
Но нали и преди са били организирани<br />
различни спортни изяви<br />
и спартакиади?<br />
Националните прекъсват някъде<br />
около 1997 година. Сега се опитваме<br />
да възродим тази хубава традиция<br />
не само в национален мащаб, но и<br />
по места. Ако повече хора се запалят<br />
активно да спортуват и то не само<br />
преди спартакиада, а редовно, през<br />
цялата година, резултатите ще са<br />
далеч по-добри. Не става дума само<br />
за престиж, но и за повишаване на индивидуалния<br />
здравословен статус на<br />
всеки човек поотделно. Освен това<br />
постоянните тренировки подобряват<br />
спортната квалификация и изграждат<br />
положителни качества, свързани<br />
с екипността.<br />
Съществуват ли необходимите<br />
условия по места, за да се постигне<br />
това, към което казвате,<br />
че се стремите?<br />
Ако трябва да бъда откровен, те<br />
са доста скромни. Но мисля, че при<br />
толкова собствени терени, с които<br />
железницата разполага, и с малко<br />
средства, но с голямо желание и<br />
мобилизация от наша страна като<br />
синдикати, спортните площадки могат<br />
да се възстановят. На този етап<br />
това продължава да звучи като пожелание.<br />
Трябва обаче да се търсят<br />
възможности, като преди всичко се<br />
ангажират местните ръководители.<br />
Убеден съм, че никой от тях няма да<br />
откаже съдействие.<br />
Как оценявате, г-н Бунев, приключилата<br />
спартакиада в сравнение<br />
с предишните?<br />
Не мога да ги коментирам, защото<br />
не съм участвал в тяхната подготовка.<br />
Но твърдя, че засега сме направили<br />
първата крачка. Ако има воля и<br />
желание в ръководствата на БДЖ и<br />
НКЖИ, ще може да възродим добрата<br />
традиция и значително да разширим<br />
периметъра на спортуващите железничари.”<br />
Т. А. & Б. Г.<br />
7
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Да си<br />
кажа<br />
честно,<br />
не<br />
познавам<br />
човек,<br />
на<br />
когото<br />
всичко<br />
да му е наред. Ако вие познавате някой<br />
такъв, моля най-официално да го<br />
попитате как го постига. Начините,<br />
по които съм се опитвала да се разтоваря,<br />
са били хиляди, не – милиони,<br />
и въпреки това не успявах напълно да<br />
се откъсна от това, което ме тормозеше.<br />
До един прекрасен момент, когато<br />
преди няколко години ме поканиха<br />
на гости в друг град. В началото<br />
реагирах скептично, не за друго, просто<br />
винаги трябва да кажа „не” преди<br />
да обмисля каквото и да било. Женска<br />
черта. Такава съм си от малка. Все<br />
наобратно. Но, ето че след като се<br />
размислих малко, установих, че временно<br />
откъсване от създалата се ситуация<br />
няма да ми се отрази зле, ама,<br />
8<br />
Healing<br />
trip<br />
Да откриеш себе си във... влака<br />
изобщо. Имах нужда да остана сама<br />
със себе си и просто да релаксирам<br />
до несвяст.<br />
И така, след няколко седмици размишления,<br />
отидох съвсем сама на<br />
гарата. Чувството беше... странно<br />
опияняващо. Бях поела не просто<br />
пътешествие, а очистващ път към<br />
блаженото състояние на духа, към<br />
което подсъзнателно всяко човешко<br />
същество се стреми. Стоях и наблюдавах,<br />
останала без дъх, хилядите<br />
хора, които минаваха от там. Идваха<br />
и си отиваха. Влизаха за секунда в<br />
живота ми, в мислите ми, а после си<br />
тръгваха толкова бързо, колкото бяха<br />
дошли и никога повече нямаше да видя<br />
лицата им.<br />
И изведнъж ме осени една мисъл.<br />
Можех да бъда която пожелая и нямаше<br />
да има каквито и да било последствия,<br />
защото всичко беше само за<br />
момента. Нещо в мен потрепери... от<br />
сърцето идва нагласата за мислене.<br />
Нищо друго нямаше значение, освен<br />
случващото се на тази гара. Замислих<br />
се обаче дали искам да бъда някоя<br />
PRETTY HURTS<br />
фотограф: Мартина Емилова<br />
друга, вместо себе си, дали не съм изгубила<br />
същността си, погълната от<br />
циничния свят, в който живеем. Свят<br />
на разруха, войни, аморално поведение,<br />
забравени ценности и безверие. Свят,<br />
в който единствено материалното<br />
има значение. А хората... те обичат<br />
да носят маските на безразличието,<br />
в жалък опит да постигнат нещо, което<br />
си мислеха, че е лелеяна мечта, а<br />
всъщност се оказва поредната заблуда<br />
– за тях, за света, за всичко. Може<br />
би просто имах нужда да намеря себе<br />
си отново и с надеждата малкото момиченце<br />
в мен да не е погубено завинаги,<br />
се запътих към перона, за да намеря<br />
моя влак, моето спасение. Исках<br />
да се махна от тъмнината на греха<br />
и все пак да остана трезва. Защото<br />
по-страшно от греха е отчаянието.<br />
То шепне на ухото, че в нас вече няма<br />
надежда – вярата е омъртвена. Не! Аз<br />
не мога и няма да допусна това.<br />
Прекрачих стълбите на вагона, условието<br />
за моето пречистване на<br />
сърцето, и ме лъхна познат аромат.<br />
Аромат, който като дете свързвах с<br />
нервна възбуда от непознатото, смесена<br />
с глад за приключения и нови познанства.<br />
Намерих купето и мястото<br />
си. Влакът тръгна бавно, като се отдалечаваше<br />
от гарата, малко по малко,<br />
от неизпълнените обещания, от<br />
недоизказаните думи и провалените<br />
надежди – от сивата реалност. Имаше<br />
нещо магическо и успокояващо в<br />
тракането, което се разнесе когато<br />
влаковата композицията потегли.<br />
Заслушах се в този звук на модерната<br />
психотерапия и потънах в мислите<br />
си, които препуснаха към непознати<br />
места, интересни хора и нови<br />
по-добри времена. И тогава разбрах,<br />
че не е важно къде отиваш, а дали си<br />
щастлив по пътя си. Аз съм жива и<br />
съм тук. Нищо друго няма значение...<br />
Вероника Маринова
Светла Иванова е певица и писател,<br />
която поддържа добрата си форма с<br />
йога от 15 годишна. Сертифициран йога<br />
инструктор е. Преподава класическа<br />
хат-ха йога за деца и възрастни. Завършила<br />
е също предучилищна педагогика<br />
и музика.<br />
Йога е създадена за всички<br />
възрасти, но ранното навлизане<br />
в нея помага на детето да стане<br />
здраво и силно, изгражда уравновесена<br />
личност и създава баланс<br />
между тялото и ума.<br />
От месец ноември<br />
търсете новото DVD на<br />
Светла Иванова<br />
„Моята програма – йога<br />
за родители и деца”<br />
За децата и техните заети родители<br />
дискът е един прекрасен<br />
начин да прекарват времето си<br />
заедно. Йога е само вашето време!<br />
Играйте заедно! Забавлявайте<br />
се! Да отгледаме здрави и добри<br />
деца!<br />
Светла<br />
Иванова<br />
предлага едно пътешествие<br />
в света на йогата този път за<br />
най-малките и техните родители<br />
Дискът излиза с подкрепата на:<br />
Частни детски ясли, градини и училище „Светлина”, магазини „Минене”,<br />
магазини „И за мама”, „Philips AVENT”, “Arya Sense” и „Dstrct”.<br />
„Моята програма – йога<br />
за родители деца”<br />
предлага чудесни идеи как да се забавлявате<br />
с децата си, докато практикувате<br />
йога.<br />
Дискът съдържа 3 програми:<br />
• За майка и бебе над 4 месеца<br />
• За родители и деца от 3-5 г.<br />
• За родители и деца от 5-8 г.<br />
И всичко това поднесено от една<br />
майка и нейните деца!<br />
От поредицата на Светла Иванова<br />
търсете още:<br />
„Моята програма -<br />
Йога за бъдещи майки”<br />
„Моята програма -<br />
Йога за възстановяване след раждане”<br />
Очаквайте през м. декември<br />
„Моята програма – Йога за всички”<br />
Повече информация за курсовете на<br />
Светла Иванова може да намерите на:<br />
www.svetlaivanova.com<br />
https://www.facebook.com/yogatime.bg<br />
9
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Train fashion<br />
Модерно или удобно облечени<br />
Когато тръгвате на път<br />
с влак на първо място е да<br />
се чувствате удобно във вашите<br />
дрехи и обувки. Поне<br />
аз мисля така. Хора всякакви,<br />
вкусове различни. Дамите<br />
обичат да привличат вниманието<br />
към себе си дори и да<br />
се намират в едно купе с три<br />
клюкарстващи пенсионерки и<br />
само един индивид, който да<br />
заслужава женското внимание.<br />
Този тип дами предпочитат<br />
да пътуват с тесни, неудобни<br />
дрехи и да подложат<br />
краката си на мъчения с висок<br />
ток, само за да бъдат забелязани.<br />
От студ умри, гъзар бъди! Твърде<br />
тесните дрехи не са удобни за такъв<br />
тип пътуване. Ако носите много<br />
багаж със себе си, едва ли ще ви<br />
е приятно да балансирате между<br />
придърпването на блузката надолу и<br />
дънките на горе, докато се борите и<br />
с тежкия багаж. Облеклото за нощно<br />
заведение, като полата тип колан, е<br />
крайно неудобно и същевременно несъобразено<br />
за пътуването с железопътен<br />
транспорт.<br />
Нека не се залъгваме, всяка дама би<br />
предпочела, някой да й помогне с багажа<br />
при качването и слизането от влаковете.<br />
Според логиката на повечето<br />
дами обаче джентълмените биха по-<br />
10<br />
могнали с куфарите на една жена ако е<br />
облечена по-секси. Е, явно не сте попадали<br />
на правилните „джентълмени”. Един<br />
истинки джентълмен би ви помогнал с<br />
багажа, дори и да сте облекли удобния<br />
ви широк пуловер, купен преди две години,<br />
и стари кецове.<br />
Влакът не е мястото, където да<br />
показвате новите си модерни дрехи<br />
и обувки. Заложете на удобството,<br />
за да не съжалявате още от момента, в<br />
който стъпите на перона.<br />
Женствени със самочувствие и... мазоли.<br />
Да, вярно е, че тънките токчета<br />
винаги са присъствали във фантазиите<br />
на мъжете. Те са женствени, секси и<br />
всеки мъж с удоволствие се наслаждава<br />
PRETTY HURTS<br />
фотограф Ивайло Петров<br />
обувки Deichmann<br />
часовник WatchesBG.com<br />
модел Петя Димитрова<br />
на издължените във високи обувки<br />
женски крака, но кагато прокарат<br />
очи на горе към измъчената ви<br />
физиономия, едва ли ще задържат<br />
още дълго поглед върху вас.<br />
Представете си как търсите<br />
своя вагон с куфар в ръка, клатушкайки<br />
се, качени на любимите си, но<br />
неудобни високи обувки. Така гледката<br />
не ви се струва толкова секси?<br />
Мъжете споделят, че и не са<br />
много дамите, които наистина могат<br />
да ходят добре на висок ток.<br />
Всяка дама би признала (поне<br />
пред себе си), че би предпочела да<br />
тръгне на път с влак на ниски и<br />
удобни обувки, но самочувствието<br />
й не би го преживяло. Нека обаче си<br />
кажем истината – никой няма да ви<br />
повярва, че ви е удобно да ходите и<br />
пътувате на 15-сантиметров ток.<br />
Жените са щастливи, когато се<br />
чувстват добре в дрехите, обувките<br />
и собствената си кожа, а когато<br />
се чувствате добре, изглеждате<br />
добре и в очите на другите.<br />
Нищо не може да ви направи толкова<br />
щастлива, колкото личното<br />
ви чувство за удволетвореност и<br />
щастие, а едва ли ще се чувствате<br />
щастливи ако цял ден подлагате<br />
краката си на средновековни<br />
мъчения.<br />
И като споменах средновековни<br />
мъчения, не е тайна, че и мъжете<br />
са носили високи токове, които<br />
били символ на лукс и царственост,<br />
но не случайно решили, че са<br />
неудобни и глупави и ги отхвърлили<br />
още през 1740 година.<br />
И все пак, ако държите да пътувате<br />
с високи обувки, изберете<br />
такива на платформа. Така кракът<br />
ви ще има по-добра упора.<br />
Ако обувките ви не са с релефна<br />
подметка, използвайте ножица<br />
или шило, за да надраскате повърхността<br />
й. Драскайте с върха на<br />
затворена ножица за да си спестите<br />
излишни рани по ръцете.<br />
Всяка жена иска да изглежда привлекателно<br />
и да е красива, където<br />
и да е, но за тази цел не е нужно да<br />
сте робини на поговорката „Трай,<br />
бабо, за хубост”. Облечете нещо<br />
удобно за пътуване, вземете си хубава<br />
книга или просто се насладете<br />
на гледката по пътя, особено<br />
ако минавате покрай Искърското<br />
дефиле.<br />
Приятен и удобен път!<br />
Ели Илиева - Haley
Калин Иванов – талантлив,<br />
креативен и артистичен!<br />
Калин владее майсторството да<br />
твори самочувствие, да създава<br />
красота! Професионализъм и<br />
прецизен усет към детайла, образа<br />
и духа на всяка прическа, са<br />
от безценните качества на младия<br />
творец!<br />
В един миг Пепеляшка се<br />
превръща в бляскава принцеса, а<br />
незабележимото момиче от улицата<br />
– в модна икона!<br />
11
Пътуване във времето с<br />
VIA MAGAZINE<br />
и грандиозната фотосесия<br />
на фотографа Ивайло Петров<br />
прически: Калин Иванов - фризьорски салон „Дама Пика”<br />
грим: Ина Вучкова, Елица Илиева<br />
аксесоари: Sin’ derella Boutique, Iva Rusinova Fashion Line<br />
© Ivaylo Petrov - Photography WWW.IPHOTOGRAPHY.INFO<br />
Добре дошли в<br />
РЕМИЗ<br />
първа част 12-25 стр.<br />
автентичния<br />
си вид,<br />
композициите<br />
„Корона<br />
Експрес”<br />
и „Витоша<br />
Експрес”,<br />
завладяват<br />
и привличат всеки успял да<br />
ги зърне! История на личности<br />
и събития от две епохи, обитава<br />
в РЕМИЗ! (РЕМИЗ е френска<br />
дума и означава гараж за специални<br />
вагони.)<br />
От 1880 година тук са домували<br />
първите вагони на цар Фердинанд,<br />
част от които днес са<br />
в железопътния музей в Русе. В<br />
този си вид, сградата на Ремиза<br />
е от края на 30-те години, а 14-<br />
те дкара двор е използван като<br />
разсадник за Двореца и столицата.<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14С<br />
12<br />
PRETTY HURTS - VIA Fashion
„Корона експрес”, съставен от<br />
пет вагона, произведени по поръчка<br />
между 1938-1942 година в Германия,<br />
е бил предназначен за официалните<br />
пътувания на царското семейство.<br />
Три вагона: на цар Борис III, царица<br />
Йоана и принц Кирил, са съставени<br />
от апартамент, спални кабини и<br />
баня. Композицията е запазена<br />
в напълно автентичен<br />
вид, а ремонти се извършват<br />
единствено по техническата<br />
част.<br />
Вагонът на принц Кирил е<br />
построен идентичен с този<br />
на Адолф Хитлер, но през 1954<br />
година той става личен на<br />
новия министър-председател<br />
Вълко Червенков. Поради неговия<br />
висок ръст, се е наложило<br />
преустройство на две кабини<br />
в една и поставянето на поголямо<br />
легло. „Корона експрес”<br />
е бил правителствен състав<br />
чак до 1975 година.<br />
В началото на 70-те години<br />
властта решава, че има<br />
нужда от нови, модерни вагони<br />
за представителни цели<br />
и от Гьорлиц, ГДР е доставена<br />
10-вагонната специализирана<br />
композиция „Витоша<br />
експрес”. В нейния състав<br />
влизат вагони - ресторант,<br />
кухня, телефонна централа,<br />
заседателна зала, луксозни<br />
апартаменти с баня за оглавяващите<br />
делегации и други.<br />
Композицията е изцяло климатизирана,<br />
с контакти за 220<br />
V и предоставя пълна автономност<br />
на 30 души за една<br />
седмица - храна, вода, електричество.<br />
В нея са пътували<br />
редица световни лидери.<br />
„Реално композициите и<br />
оборудването им не може да<br />
се остойности, те са уникални.<br />
Преди около 10 година<br />
собственикът на „Ориент<br />
експрес”, разбрал за влака<br />
на цар Борис III, прояви желание<br />
да го разгледа и остана<br />
изключително впечатлен<br />
от това какво сме успели да<br />
съхраним. Неговата композиция<br />
е изцяло възстановена<br />
по архивни материали и в нея<br />
няма почти нищо автентично”,<br />
разказва Юли Пейчев, отговарящ<br />
за ретро вагоните в<br />
Поделение за пътнически превози<br />
София.<br />
Ели Радева<br />
13
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
14<br />
PRETTY HURTS - VIA Fashion<br />
модел: Ина Вучкова - Комплект от две<br />
части Graciella - Ina Vuchkova Fashion<br />
Line - Collection Graciella 2014
модел: Радост Тодорова - Мис Национален<br />
Отбор ФУТБОЛ 2014, модна агенция „Рара Авис” -<br />
рокля Charmant - Iva Rusinova Fashion Line -<br />
Collection Ellegance 2014<br />
15
модели: Петя Иванова - Рокля En Blanco y<br />
Negro - Ina Vuchkova Fashion Line - Collection<br />
Graciella 2014, Калин Иванов<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
16<br />
PRETTY HURTS - VIA Fashion
модел: Гергана Гергова - Рокля Estilo - Ina<br />
Vuchkova Fashion Line - Collection Graciella 2014<br />
17
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Юли Пейчев<br />
„Оптимист съм, разбира се.<br />
Трябва да сме повече оптимисти.”<br />
18<br />
life<br />
Здравейте, г-н Пейчев! Вие<br />
сте организатор производство<br />
към ППП София, звено<br />
спални вагони, служба РЕМИЗ.<br />
Интересно ми е, как успявате<br />
да се справяте всеки ден<br />
с всички задачи и ангажименти,<br />
които неизменно вървят<br />
ръка за ръка заедно с тази<br />
професия?<br />
Справям се с помощта на всички<br />
колеги, които са тук. Ние сме<br />
шест човека, които работим<br />
съвместно. Общата ни работани<br />
позволява да се справяме с всичко.<br />
Проблеми възникват с техническата<br />
поддръжка, защото вагоните<br />
са много стари. Знаете,<br />
че са от 1938 година, разбира се,<br />
няма резервни части за тях. Те са<br />
уникални, няма други подобни вагони<br />
запазени и се налага всичко<br />
да се прави по индивидуални проекти<br />
като резервни части, като ремонтна<br />
дейност и с много ръчен<br />
труд преди всичко.<br />
Кой е първият Ви спомен с<br />
влак?<br />
Моят баща е от Стара Загора<br />
и живеехме близо до гарата. Над<br />
района на гарата има един голям<br />
мост, който води до промишлената<br />
зона на града. Като дете обичах<br />
да заставам на този мост и<br />
да наблюдавам влаковете, които<br />
спираха на тази гара и заминаваха.<br />
Тогава машините бяха предимно<br />
парни с много пушек и с много<br />
дим. Беше наистина интересно.<br />
Като деца се събирахме там на<br />
моста да гледаме влаковете, това<br />
са първите спомени. И, разбира се,<br />
пътуването от Стара Загора до<br />
София през ваканциите.<br />
Ако се върнем назад във времето,<br />
как решихте, че искате<br />
именно с това да се занимавате?<br />
Какво е личното Ви<br />
отношение към влаковете, с<br />
какво ги свързвате метафорично,<br />
освен с работа?<br />
Кога реших ли? Всъщност, когато<br />
дойде време за средното ми образование.<br />
По майчина линия почти<br />
всички роднини са железничари.<br />
Моят свако, който беше много<br />
възрастен човек, работел заедно<br />
с Вапцаров. Имаше много снимки<br />
вкъщи. Тогава са се снимали целият<br />
колектив за всеки празник. Това<br />
много ме впечатли по онова време.<br />
Този поет беше сериозно изучаван.
След това се записах и в ЖП техникума.<br />
Минавайки за училище, минавахме<br />
и от тук, от тази стара гара. Тогава<br />
вагоните работеха много често и<br />
това провокира интереса ми да работя<br />
тук. След като завърших, се записах<br />
с висше военно транспортно училище.<br />
Кандидатствах да работя тук<br />
именно заради старите вагони. Това<br />
ме провокира.<br />
Да се отклоним от професионалното<br />
и да навлезнем в личното.<br />
Какъв тип човек сте? Как<br />
бихте определили себе си – като<br />
отпимист или песимист?<br />
Оптимист, разбира се. Трябва да<br />
сме повече оптимисти.<br />
Кога сте се чувствали найщастлив?<br />
Когато се роди дъщеря ми.<br />
Кои са най-големите Ви слабости?<br />
И как се борите с тях?<br />
Слабости мога да кажа, че нямам.<br />
Нескромно звучи, но е истина. (смее<br />
се...).<br />
Без какво не може да се живее?<br />
Не мога да живея без семейството<br />
ми, макар че дъщеря ми има свой живот.<br />
Какво липсва на нашата родина?<br />
Какво трябва да се промени,<br />
че всички да се почувстват посигурно<br />
и спокойни?<br />
Това, че мърморим непрекъснато<br />
и се оплакваме. Аз пътувам много и<br />
имам приятели в много страни и не е<br />
така, както тук. Дори битовите проблеми<br />
са големи. Никой не иска да положи<br />
усилия. За съжаление това е нашият<br />
манталитет.<br />
По-забавен въпрос. Казахте,<br />
че Вашият баща е от Стара Загора.<br />
Вие от Берое ли сте?<br />
Не. Аз съм от Левски (усмихва се...).<br />
Какво е Вашето послание към<br />
читателите? Какво бихте ги<br />
посъветвали?<br />
Наблягам да оставя нещо след себе<br />
си. С колко правителства се боря<br />
вече да направя някаква промяна, ремонт<br />
на тази сграда! Да остане нещо<br />
за следващото поколение, защото не<br />
си ли знаем историята, нямаме бъдеще.<br />
Посланието ми към младите хора<br />
е да наблегнат повече на учението и<br />
най-вече на историята, за да продължат<br />
по-смело напред. В днешно време<br />
има по-голяма възможност да се<br />
научи истината, а не това, което е<br />
било преди 40 години.<br />
Тори Алберт<br />
19
модел: Ива Русинова - Рокля Coquette - I<br />
va Rusinova Fashion Line - Collection<br />
Ellegance 2014<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
20<br />
sensual PRETTY HURTS seduction - VIA Fashion
модел: Александра Цветкова - Рокля<br />
Red Diamond - Ina Vuchkova Fashion Line -<br />
Collection Graciella 2014<br />
21
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
22<br />
sensual PRETTY HURTS seduction - VIA Fashion<br />
модел: Биляна Василева -<br />
Комплект от две части: риза и пола -<br />
Perla Negro - Ina Vuchkova Fashion Line -<br />
Collection Graciella 2014
модел: Мариела Павлова - Challenge -<br />
Iva Rusinova Fashion Line -<br />
Collection Ellegance 2014<br />
23
Аделина Ангелова - Комплект от две<br />
части: риза и пола - Linea roja - Ina<br />
Vuchkova Fashion Line - Collection<br />
Graciella 2014<br />
<strong>Via</strong> Magazine • RAILWAY <strong>For</strong> her • Lifestyle август ‘14<br />
• <strong>For</strong> her •‘14<br />
24<br />
PRETTY sensual HURTS seduction - VIA Fashion
Посредством „червения телефон”, първите<br />
във властта са имали постоянен и директен<br />
контакт с лидери от цял свят. Композицията<br />
разполага със специализиран вагон-централа и<br />
защитена от подслушване телефонна връзка.<br />
25
seduction<br />
Истории<br />
Тайните погледи<br />
от купе №6<br />
Много дълго мислех дали или<br />
по-точно как да опиша това, което<br />
чувствам в момента. Докато<br />
пътувах най-блажено, мислейки<br />
си за нещата от живота, съвсем<br />
случайно погледнах мъжът, който<br />
стоеше пред мен. И тогава<br />
ме срази този зелен поглед, казващ<br />
всичко. Облада ме мисълта<br />
за тайните погледи, които хората<br />
си разменят, докато пътуват.<br />
Например, чисто по женски,<br />
бих използвала момента, за да<br />
разпаля желанието, но не на непознатия,<br />
а... да, правилно, на моето<br />
момче.<br />
Ех, това е една от найлюбимите<br />
женски теми. Тайните<br />
погледи на един малко влюбен,<br />
малко объркан и малко разтревожен<br />
мъж. Не е ли прекрасно чувството,<br />
когато той седне до<br />
теб и те погледне някак изпитателно,<br />
сякаш си направила нещо лошо<br />
или непослушно и той иска да изпита<br />
верността ти? Не е ли някак извратено<br />
и възбуждащо, когато си накарала<br />
него да ревнува, да се побърка<br />
от ревност, дори до мисли за предателство<br />
да се достигне, а след това<br />
си вложила всичките си женски манипулации,<br />
за да го накараш да те<br />
поиска отново близо до него, въпреки<br />
вероятността от още много други<br />
мъжки погледи? Това е момент, за<br />
който си заслужава да се живее. Това<br />
е моментът, в който жената се чувства<br />
жена. Истинска, желана, секси,<br />
нестандартна жена. Жената е жена,<br />
когато има уменията да накара един<br />
мъж да прави всичко, което тя пожелае.<br />
Има случаи, в които той не е сигурен<br />
дали иска да дава всичко, което<br />
дава, но въпреки това той продължа-<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
sensual<br />
26
ва да дава. Каква е тази женска сила?<br />
Каква е тази примамлива магия, която<br />
прави жената наистина неустоима?<br />
Такава жена притежава тайни<br />
сили, които да предизвикат неговите<br />
погледи. Те са целта на играта.<br />
Крайната, сюблимна точка, от която<br />
дори те изпитват удоволствие.<br />
Едно странно удоволствие. Микс от<br />
много емоции, които обаче завинаги<br />
ще останат скрити в техните мисли.<br />
Нарочно не казвам сърца, защото<br />
в този грешен век е много трудно да<br />
се говори за сърцето и неговото потенциално<br />
съществуване.<br />
Тайната в тайните погледи – звучи<br />
прекрасно. Каква е тази мистерия,<br />
която всички мечтаем да разбулим?<br />
Какво искат да ни кажат тези погледи...<br />
тези очи, които така страстно<br />
покоряват цялото тяло? Много мнения<br />
успях да чуя, много мъже изказаха<br />
различни тези и предложиха различни<br />
варианти. До един извод стигнах обаче.<br />
Двете най-често срещани мнения<br />
са абсолютно противоположни. Едното<br />
гласи, че тайният поглед може да<br />
означава завишен интерес на мъжа<br />
към жената. Тук се включва всичко,<br />
което мъжът очаква от едно такова<br />
запознанство – разговори, допирни<br />
точки, общи интереси, разкази на забавни<br />
случки, интимност и т.н. Другото<br />
мнение, което ми направи много<br />
силно впечатление и не можах да отмина<br />
с лека ръка е тотално противоположно.<br />
Казват така: „Всъщност аз<br />
нищо не мисля в този момент. Не си<br />
представям как я правя моя жена. Не<br />
си виждам бъдещето с нея. Просто<br />
засичане на погледите. Това е.”. Наистина<br />
ли? Наистина ли ще ни кажат<br />
само това? А какво стана с онова известно<br />
правило, че ние жените искаме<br />
да чуем нещо хубаво за нас, истината,<br />
но поднесена така, че да ни е<br />
приятно да я приемем? Истината<br />
е една – не можем да подхождаме<br />
всеки път към тях с толкова<br />
много очаквания и изисквания.<br />
Опитът доказва, че по-големият<br />
брой мъже се плашат именно от този<br />
тип жени, които постоянно изискват<br />
нещо, които са постоянно недоволни<br />
и които всеки път променят правилата<br />
на играта. А едно е ясно – мъжете<br />
никак не обичат промяната. Нито<br />
обичат притискането до стената.<br />
Не можех да не се запитам – тайните<br />
погледи все пак остават ли си<br />
само наше внушение и налудничева<br />
приумица или все пак има баланс между<br />
това, което ние искаме да чуем и<br />
това, което те ни предлагат като<br />
отговор. Може би отговорът не се<br />
крие тук. Може би въпросът не е зададен<br />
правилно. Ами, ако няма нищо<br />
мистериозно в тайните погледи? Човек<br />
би се замислил какво толкова има<br />
в един скрит, бърз поглед. Тайната<br />
се крие зад друг ъгъл – тайната НА<br />
погледите. Ако предположим, че една<br />
от тайните на жената за съблазняване<br />
е играта с очите, то смело<br />
може да се твърди, че същото важи<br />
и за мъжете. Тайните наистина<br />
се крият в погледа. Ако сме малко<br />
по-проницателни, лесно можем да разгадаем<br />
какво си мисли той отсреща.<br />
Направете следния експеримент. Когато<br />
той спре зрението си към вас,<br />
вие започнете лек, приятелски разговор,<br />
целящ да научите какви са неговите<br />
краткосрочни и дългосрочни<br />
планове. Когато сте натрупали нужната<br />
инфрмация, започнете да вмятате<br />
коментари, свързани с вашите<br />
дългосрочни планове и се загледайте<br />
в очите му. Ако зениците му се разширяват,<br />
това значи само едно – на<br />
него му харесва. Много психологични<br />
проучвания отдавна доказаха, че по<br />
този начин се разбира дали човекът<br />
отсреща лъже или му харесва това,<br />
което чува. И в двата случая зениците<br />
се разширяват. Има и други ситуации,<br />
в които зениците реагират<br />
така – например телесната възбуда,<br />
употреба на наркотици и т.н. Нека не<br />
забравяме, че езикът на тялото е важен<br />
елемент, който трябва да следим<br />
ако искаме да опознаем по-добре<br />
човека, от когото се интересуваме.<br />
Следете внимателно как ще реагира<br />
събеседникът ви, когато му задавате<br />
въпроси. Ако избягва погледа ви... е,<br />
вече знаете какво ще кажа – срамува<br />
се и не иска да си признае истината.<br />
Както вече намекнах по-горе, понякога<br />
просто ни се иска да повярваме<br />
на това, което чуваме, но истината<br />
обикновено е някъде посредата.<br />
И все пак – важно е да не пропускаме<br />
собствената си женска интуиция<br />
и мотивация. Ако той наистина си заслужава,<br />
ще се съгласите с мен, една<br />
или две малки тайни не биха могли да<br />
подействат като пречка. Ако обаче<br />
смятате, че си губите времето, не<br />
му мислете много – бийте му шута и<br />
прекратете този фарс от лъжи.<br />
Тори Алберт<br />
27
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
My big train<br />
wedding<br />
От както свят светува, откакто човечеството на<br />
любов се любува, на сватбени церемонии човек да се нагледа.<br />
И аз честно казано си мислех, че съм се нагледала<br />
на какво ли не в любовта (буквално, имам свидетели), но<br />
също така бях забравила да великото всемирно правило<br />
никога да не подценявам животът, способностите на човешкото<br />
въображение и още повече – никога да не си мисля,<br />
че любовта може да има някакви граници.<br />
Да бъдеш влюбен е едно чувство на сплотеност, комфорт<br />
вътре в себе си и до човека, когото си избрал. Именно<br />
затова хората се женят... се женеха... В днешно време<br />
много малко двойки искат да се свържат законно завинаги,<br />
продължавам да не разбирам защо, и това размива<br />
представите на подрастващите за това как изглежда<br />
лицето на истинската обич. В този материал аз ще ви<br />
разкажа за една двойка, сключила брак в ретро влак след<br />
победа в конкурс. Това е различната любовна история, която<br />
проблясва като слънчев лъч в България, на фона на<br />
едно неблагоприятно социално затъмнение.<br />
От край време мъжете и жените измислят всевъзможни<br />
начини да демонстрират любовта си и да организират<br />
пищни или скромни сватби. Не съм сигурна как мога да<br />
определя точно тази сватба, но ето, тя е факт.<br />
На 21 юни 2012 година „Холдинг БДЖ” решава да направи<br />
нещо свежо за влюбени двойки и обявява конкурс за<br />
най-оригинален сценарий на сватбено тържество, като<br />
крайният срок е 15 август същата година. В този срок,<br />
разбира се, се включват и нашите лирически герои. 27-годишните<br />
младоженци Екатерина и Искрен от София печелят<br />
вниманието на журито с творческите си представи<br />
за оформлението на сватбата си като кетъринг, интериорен<br />
дизайн, музика и т.н., а и освен това едно от много-<br />
28<br />
sensual seduction<br />
то неща, които ги обединява, е страстта им към пътуване<br />
с влакове. На 23 юни 2013 година (неделя) влюбената двойка<br />
си казва „Да” в ретро композиция, съставена от парен локомотив,<br />
2 вагона от влака на Цар Борис III („Корона Експрес”)<br />
и салон-вагонът от влака на бившия държавен глава Тодор<br />
Живков („Витоша Експрес”). По желание на младата двойка,<br />
специалният сватбен ретро влак пътува по маршрут<br />
от Подуяне до Черепиш, където младоженците встъпват в<br />
граждански брак, а церемонията по сключването на църковния<br />
брак, се провежда в Черепишкия манастир „Успение Богородично”,<br />
който ще споменем още няколко пъти в този<br />
брой. Сватбата на Екатерина и Искрен ще остане в спомените<br />
им не само с невероятното преживаване да пътуват<br />
в ретро влак, но и с неочаквани и непредвидени моменти,<br />
какъвто може да бъде обилният дъжд, прерастващ в град.<br />
Така дори случайни хора, търсещи място, където да се скрият,<br />
стават съпричастни към сватбеното парти. Ама, какво<br />
парти само! След приключването на двете церемонии,<br />
младото семейство и техните гости отпътуват обратно<br />
към гара Подуяне, която можем да приемем за символичното<br />
начало на брачния, щастлив житейски път. Билетите,<br />
под формата на пръстени, са в ръцете на двамата пасажери,<br />
а самите те доказват максимата, че за всеки влак наистина<br />
си има пътник (или цяла фамилия).<br />
Тори Алберт
Sin’derella Boutique<br />
e онлайн бутик за дрехи<br />
и бижута. Бутикът<br />
включва две марки: Ina<br />
Vuchkova Fashion Line<br />
и Iva Rusinova Fashion<br />
Line. Всяка от тях изразява<br />
и носи името, индивидуалността<br />
и стила<br />
на своя дизайнер.<br />
Бутикът започва своята<br />
дейност през лятото<br />
на 2014 година, предоставяйки<br />
на своите<br />
клиенти възможността<br />
да изберат моделите,<br />
които отговарят наймного<br />
на тяхната същност,<br />
характер и начин<br />
на живот. Моделите се<br />
изработват по поръчка<br />
и размери на клиента.<br />
Линиите, на които наблягат<br />
двете марки, са<br />
от строго елегантни и<br />
официални тоалети, до<br />
спортно елегантни и<br />
ежедневни облекла.<br />
Facebook: Sin’derella Boutique<br />
29
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Петя Иванова<br />
Флирт<br />
във влака - нейната гледна точка<br />
Рано сутринта. Ти. Гарата. Командировка.<br />
Папката с досадни<br />
документи. Кафе, вода, солети.<br />
Четвърт цигара. Сирената<br />
на влака. Път. Умора. Важна<br />
среща. Бих добавила към скучното<br />
описание още една дума.<br />
Флирт. Твърде рано? Твърде не<br />
на място? Твърдо „не”? Убедена<br />
съм, че хората, за които гореспоменатата<br />
последователност<br />
от думи е позната верига,<br />
биха отхвърлили безкомпромисно<br />
добавената от мен подправка<br />
– флирт. Биха казали, че тя<br />
по никой начин не кореспондира<br />
с останалите съставни части.<br />
Биха се изсмели недоверчиво или<br />
биха ме изгледали с укорителни<br />
и остри очи, казващи: „Ей, глупаво<br />
момиче, слагай си още поглупавите<br />
подправки на своята<br />
манджа!” Не бързайте да ме апострофирате,<br />
че звуча нелепо.<br />
Keep calm and read.<br />
За някои хора пътуването е<br />
част от работните задължения.<br />
Често командированите<br />
се предвижват с БДЖ. Обикновено<br />
уплътняват продължителността<br />
на пътуването в осъществяване<br />
на бъдещи делови<br />
задачи и сън, защото ще са им<br />
нужни сили и енергия или занимания<br />
от категория „убиване на<br />
време”. По мои наблюдения, никога<br />
не общуват с другите пасажери<br />
и са сериозни личности,<br />
които са нагърбени с още посериозни<br />
отговорности. В този<br />
контекст, вероятно имат сериозни<br />
връзки, кариери и ще погледнат<br />
несериозно на следващото<br />
ми предложение, така де,<br />
разсъждение. Между другото, аз<br />
съм напълно сериозна.<br />
Преди да споделя размислите<br />
си относно флирта във влака,<br />
бих искала да дам едно синтезирано<br />
определение на думата<br />
30 sensual seduction<br />
флирт, по своему. Той е безобидно усещане,<br />
което не предвещава сериозни<br />
последствия, освен ако сами не ги пожелаете.<br />
Много по-слаб като действие<br />
от „химията”, романтиката, дума да не<br />
става за любовта. Може да бъде контролиран<br />
безпроблемно. Ако съм ви<br />
спечелила поне малко, ето алтернативни<br />
варианти да се сдобиете с тази<br />
съвсем небрежно пикантна подправка,<br />
не оставяща траен вкус в устата.<br />
Флиртът във влака не е на всяка<br />
цена. Той е естествено стечение<br />
на обстоятелствата. Ако тръгнете<br />
да го търсите, може да го няма във<br />
вашето купе, вашия вагон, даже в целия<br />
влак. Ако обаче има подходящ човек<br />
около вас, действайте! Флиртуването<br />
може да се осъществи чрез погледи и<br />
усмивки, разговорът не е задължителен.<br />
Важното е да усещате приятни<br />
вълни вътре в себе си. Ако пък искате<br />
да поговорите, най-удачната реплика<br />
за старт е: „Накъде пътуваш?”, напълно<br />
тематично и в унисон със ситуацията.<br />
Ако това е подходящата „флиртполовинка”,<br />
е допустимо да се случи и<br />
докосване по лицето, ръката и докъдето<br />
ви стига желанието. Но дори да<br />
си останете на ниво разговор, ако ви е<br />
приятно, повярвайте ми, няма да усетите<br />
пътя, ще се чувствате възстановени,<br />
все едно сте спали денонощие, и ще<br />
се усмихвате през целия ден. Флиртът<br />
е почти полюсно далеч от връзка. Той е<br />
просто топло отношение, което оставя<br />
топлина за целия ден. Независимо<br />
какъв е сезонът, след флиртуване винаги<br />
е август. Не се притеснявайте<br />
от пискливия глас на гузната<br />
съвест. Даже и на него ще му стане<br />
уютно топло и ще заспи дълбоко.<br />
Така че ще ви остане само споменът,<br />
който не обещава трайност. Може да<br />
се присетите при евентуално следващо<br />
пътуване, при някакво deja vu, знам<br />
ли. Казвам просто, че няма тежест на<br />
огромен белег в съзнанието.<br />
С всеки следващ влак идва и потенциален<br />
следващ флирт. Казвам го за<br />
успокоение, ако вече съжалявате за<br />
пропуснатите възможности. Флиртът<br />
е част от емоционалната интелигентност<br />
на човека. Него няма да го намерите<br />
в папката с формални книжа. А е<br />
добре да знаете какви усещания носи,<br />
в случай, че ви е хладно и ободряващите<br />
напитки по време на пътуването с<br />
влак са на привършване. Просто вариант.<br />
За крайни случаи или още за следващия<br />
път.<br />
Ивайла Тодорова
Нощен влак<br />
Facebook на живо<br />
Удоволствията на<br />
живота често<br />
биват забравени<br />
от много от нас,<br />
погълнати от сивото<br />
ежедневие.<br />
Защо не си подарим<br />
един незабравим<br />
спомен,<br />
питам аз, ей така, просто за спорта,<br />
както казва един познат. Нямате<br />
време? Не мисля. По-скоро това е<br />
оправданието, което повечето хора<br />
използват, за да останат в комфорта<br />
на познатото и донякъде скучното.<br />
Защо пък не си спретнете едно<br />
приключение, което да отвори мирогледа<br />
ви за света и извади на показ<br />
черти от характера ви, отдавна<br />
забравени под натиска на живота и<br />
кръга на комфорт? Едно просто пътуване<br />
за ден или два може да даде много<br />
повече, от висенето пред лап-топа<br />
през почивните дни. Замисляли ли<br />
сте се, че дори дестинацията не би<br />
била толкова важна, колкото самото<br />
пътуване, заради хората, които може<br />
да срещнете. Би било толкова отрезвяващо,<br />
ако вдигнете глава от телефона<br />
и погледнете хората около вас и<br />
наистина ги видите!<br />
Питам се защо, пътувайки във влака<br />
към така дългоочакваната почивка,<br />
продължаваме да носим в нас<br />
всички негативи, като би било толкова<br />
по-лесно просто да се усмихнем,<br />
осъзнавайки, че това е нашето време<br />
на свобода. Знаем, че сме се запътили<br />
към бленуваната от нас дестинация,<br />
било то, за да се забавляваме или<br />
да релаксираме до безкрай, а защо не<br />
и да си помързелуваме доволно и все<br />
пак сме толкова вглъбени в проблемите<br />
си.<br />
Не се чудете защо ви говоря за<br />
тези неща, а помислете какво получавате<br />
ако до нескончаемо презареждате<br />
страниците на виртуалния<br />
живот. Защото фейсбук дава възможности,<br />
но и ни взима много ценни<br />
неща. Забравяме какво е да общуваш,<br />
какво означава да дадеш усмивка лице<br />
в лице и да получиш такава в замяна.<br />
Направете си истински фейсбук с хо-<br />
рата около вас и ще видите, че точно<br />
след няколко минути всичко ще ви изглежда<br />
по-добре.<br />
Социалните мрежи са се превърнали<br />
в толкова голяма част от ежедневието<br />
ни без дори да усетим, че повечето<br />
от нас не могат и ден без да<br />
ги отворят, в очакване на поредния<br />
„лайк” или интересен пост. Да, никой<br />
не отрича, че представляват голямо<br />
удобство, свързват ни с хора, с които<br />
имаме общи интереси, научаваме<br />
новини и какво ли още не. Но къде<br />
остава магията на чувствата, които<br />
изпитваме, прегръщайки любимия човек,<br />
разговора наживо с хора, които<br />
не сме подозирали, че биха могли да<br />
са част от нашия живот? Дребни, на<br />
пръв поглед, незначителни неща, носещи<br />
ни емоции, които няма как да са<br />
изразени на една „стена”. Какво: „Ако<br />
нашият facebook беше животът - истинският,<br />
пълен с изненади, прекрасен,<br />
гаден, несправедлив, но толкова<br />
обичан от нас, живот в пълния смисъл<br />
на думата”? Смело мога да заявя, че<br />
всички щяхме да сме по-щастливи, поусмихнати,<br />
по-доверчиви и най-вече<br />
по-пълноценни хора. Погълнати от сивото<br />
ежедневие, не забелязваме малките<br />
неща, които всъщност правят<br />
живота ни красив.<br />
Поради всички изброени причини, аз<br />
взех решение да хвана първия нощен<br />
влак и да замина на пътешествие.<br />
Избрах си най-удобното място, в<br />
най-красивото купе и се запътих нанякъде.<br />
Докато всички тези мисли<br />
се въртяха из главата ми, неусетно<br />
бях пристигнала във Варна. Хареса<br />
ми да помечтая във влака през нощта.<br />
Толкова много спомени се върнаха<br />
при мен и всичките бяха позитивни...<br />
само защото взех решение да потегля<br />
на поредната екскурзия с неясна<br />
дестинация. А какво ли щеше да бъде<br />
ако го бях правила всеки път, когато<br />
бях потъвала някъде в пределите<br />
на ежедневието? Но сега вече нямам<br />
време за размисли. Есента е прекрасна,<br />
а морето е спокойно. Не е за плаж,<br />
но определено може да отмие всичко<br />
насъбрало се в мен. Не че имам много<br />
време за губене. Имам среща в Черепишкия<br />
манастир с мой приятел<br />
и честно казано нямам търпение да<br />
тръгна натам. Очаквайте да ви пишем<br />
от там, а сега ми пожелайте:<br />
„Bon voyage!”.<br />
Вероника Маринова<br />
31
на Тори Алберт - exclusive<br />
БЕСОВЕ<br />
Бесовете<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
21 ноември 1959 година.<br />
Петък. В 23:45 бе първият<br />
среднощен влак за вътрешността<br />
на страната. Той<br />
беше мистериозен, загадъчен,<br />
със зашеметяващ поглед<br />
и... смъртоносно опасен.<br />
Стилният куфар в дясната му<br />
ръка и черното бомбе, чиято зловеща<br />
сянка покриваше лицето<br />
му наполовина, загатваха само<br />
една много малка черта от характера<br />
му. Влакът тепърва започваше<br />
да издава първите звуци<br />
от потеглянето си, когато<br />
той се запъти с плавна походка,<br />
като дебнеща пантера, към<br />
купе №9, където трябваше да<br />
седи близо до щастливото семейство,<br />
заминаващо за почивка<br />
някъде по Балкана. Когато вече<br />
бе настанил себе си на удобната<br />
седалка до прозореца, забеляза<br />
с периферията на зрението<br />
си как една възрастна дама помаха<br />
на неговите съседи. Как би<br />
могла тя да знае, че ги вижда за<br />
последен път. Нощта се разстилаше<br />
страховито по заоблените<br />
хребети на Стара Планина, когато<br />
смъртоносните фиксации<br />
на непознатия отново започнаха<br />
да го подтикват към действия.<br />
Детенцето се сгуши уплашено в<br />
баща си, без да осъзнава какво<br />
всъщност се случва. Влакът потегли...<br />
Мили читатели, това е различната<br />
история. Лирическият<br />
ни герой е една от онези<br />
страшни персони, с които вероятно<br />
никога няма да се сблъскаме<br />
или по-точно – не вярваме,<br />
че ще се сблъскаме, докато не<br />
стане твърде късно. Да, именно<br />
за серийният убиец от кошмарите<br />
на всеки човек говоря.<br />
Как звучи само... „сериен убиец”.<br />
Достатъчно демонична е<br />
представата за съществуването<br />
на този тип хора, камо ли<br />
сблъсъкът с тях. Но тъй като<br />
аз обичам да ви провокирам до<br />
краен предел, да изваждам найдълбоките<br />
ви страхове наяве и<br />
да ги стъпквам със стилните си<br />
токчета, реших този път да ви<br />
Smooth<br />
criminal<br />
32<br />
бЕСОВЕ<br />
разкажа за един истински ужас, с<br />
който човечеството е било принудено<br />
да живее – The Railroad Killer,<br />
Анхел Матурино Ресендиз (1 август<br />
1959 – 27 юни 2006). И преди<br />
да сте изпаднали в истински психотичен<br />
епизод, бързам да уточня,<br />
че Анхел Ресендиз не е извършвал<br />
престъпленията си в самите влакови<br />
превозни средства. Просто<br />
ги е използвал... за превоз.<br />
Ресендиз бил забележителна<br />
личност. Умело прекосявал Мексико,<br />
САЩ и Канада, използвайки железопътен<br />
превоз, абсолютно незаконно,<br />
без никой да го усети в<br />
продължение на години. Без фиксирана<br />
адресна регистрация, Анхел<br />
правел всичко възможно да не<br />
бъде заловен. Броят на жертвите<br />
му достигнал над 15. Използваните<br />
оръжия се разпростирали<br />
между камъни и откраднати предмети<br />
от собствените домове на<br />
убитите. До тук нищо интересно<br />
няма, ще кажете вие. И е точно<br />
така. Интересното се крие в мотива<br />
на нашия smooth criminal.<br />
На 21 юни 2006 година, хюстънски<br />
съдия обявява присъдата<br />
на Анхел Ресендиз – екзекуция.<br />
И именно тук идва интересната<br />
част. Философията на Анхел<br />
и сбърканата му психика са двата<br />
основни елемента в главата<br />
му, които са идеална предпоставка<br />
той да не приеме присъдата си<br />
като екзекуция. Нещо повече. Той<br />
не вярва в самата смърт като<br />
унищожително събитие в човешкото<br />
битие. Присъдата приема с<br />
цялото си същество, изпадайки в<br />
дълбоко покаяние минути преди да<br />
заспи завинаги, като преминаване<br />
на ново ниво в отвъдното и убийството<br />
му няма как да бъде екзекуция,<br />
тъй като той не я приема<br />
като такава. Тук не може да не се<br />
запитаме дали действително е<br />
имало екзекуция в класическия вид.<br />
Повече от 15 жертви... повече<br />
от 15 разбити семейства, мечти,<br />
любовни приказки, деца, останали<br />
без родителите си... как се поправя<br />
това? Не зная. Зная едно обаче<br />
– където и да е Анхел сега, със сигурност<br />
духът му плаща за всичко<br />
сторено. А колкото до нас, които<br />
пътуваме често с влакове – нека<br />
направим всичко възможно да запазим<br />
най-ценното си... живота.
Седнали четири приятелки<br />
Има едно място, което аз наричам<br />
скромно „мястото на сбъднатите<br />
мечти”. Не знам защо. Това е един<br />
ресторант с прекрасна градина, близо<br />
до София, който се наслаждава<br />
на още по-забележителна картина –<br />
преминаването на влаковете. Когато<br />
имам нужда да избягам от всички<br />
и да се нахраня със свеж въздух и време<br />
за себе си, обикновено идвам именно<br />
тук. Не че го правя толкова често.<br />
Ако можех, щях да идвам всеки ден, но<br />
все нямам време.<br />
Един ден, седейки под красивата,<br />
но не добре оформена асма, хапвайки<br />
свежа салата, се замислих за<br />
присъствието на вярата, надеждата<br />
и любовта. Исках да потърся как<br />
се съчетават трите в живота на<br />
една жена, от къде намира тя сила<br />
да ги задържи в себе си и възможно<br />
ли е. Толкова дълбоко се бях впуснала<br />
в собствените си размисли, че единственото,<br />
което можеше да ги разсее,<br />
беше преминаването на поредния<br />
влак. След това аз и моите три<br />
приятелки продължавахме да разговаряме.<br />
Ние четирите обаче сякаш<br />
говорехме на различни езици. Не можех<br />
да разбера защо е толкова трудв<br />
ресторанта, до който минава влак, и замълчали<br />
но да запазя надеждата си за добро<br />
бъдеще, когато всичко тук, в моята<br />
родина, отива на място, което аз не<br />
разбирам... няма любов, няма мечти<br />
тук, няма нищо, за което да се хванеш,<br />
а от мен се очакваше да вярвам,<br />
да се надявам и да мотивирам. Нещо<br />
не се връзваше в мислите ми, не можех<br />
да се освободя от тъгата, която<br />
ме бе налегнала. За мен това положение<br />
беше непознато. Гледах как препускат<br />
влаковете и си представях, че<br />
аз съм на един от тях. Исках наистина<br />
да избягам, да не се връщам никога<br />
повече назад, но изведнъж телефонът<br />
ми позвъня и беше, за да ми бъде още<br />
по-неприятно, мъжът причина да съм<br />
нещастна. Той ме караше да се чувствам<br />
особено тъжна. Не ме радваше<br />
вече нито гласът му, нито погледът<br />
му, нито присъствието му и въпреки<br />
това намираше винаги начин да ме<br />
кара да се чувствам объркана. Телефонът<br />
не спираше да звъни, а аз вече<br />
не чувах натрапчивия шум на моите<br />
три приятелки в главата си, които<br />
водеха така разпалено своя спор. Исках<br />
нещо, което да ме разтърси. Ново<br />
знание. Не сегашното. От сегашното<br />
боли...<br />
И внезапно се случи нещо. Беше време<br />
да се освободя от всичко старо и<br />
да поема по новия път. Как разбрах ли?<br />
Изсвири локомотивът на поредния преминаващ<br />
влак, затворих очи, притаих<br />
дъх и всичко старо изчезна. Като по<br />
филмите. Беше настъпил точният момент<br />
да продължа напред. Да оставя<br />
всеки вреден човек в миналото си и<br />
никога, никога да не си спомням какво<br />
ми се е случило. Защото силата, която<br />
миналото има, е равна на вида знание,<br />
което човек си позволява да притежава.<br />
„Какъв смисъл има да знаем<br />
непотребни неща обаче? Те няма да<br />
ни подготвят за неизбежната среща<br />
с непознатото.”. И така, реших да<br />
тръгна към непознатото, с моя влак,<br />
както се тръгва на война – въоръжена,<br />
нащрек, с уважение, с увереност и с<br />
мъничко страх, защото знаех, че всеки<br />
един друг метод би бил грешка и надали<br />
щях да доживея, за да разкажа какво<br />
ми се случи, когато слязох на поредната<br />
спирка от живота си.<br />
Вярата, надеждата и любовта<br />
замълчаха за известно време.<br />
Знаеха, че още не съм готова<br />
ги чуя. Имах нужда от вътрешна<br />
тишина. А ти?<br />
33
Съвети<br />
за приятно пътешествие с железница<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
34<br />
бЕСОВЕ<br />
фотограф: Ивайло Петров • модели: Гергана Гергова, Калин Иванов • грим и прически: Калин Иванов<br />
Както всички знаем, в днешно време<br />
повечето хора предпочитат да<br />
пътуват, било то по работа или екскурзия,<br />
предимно с автомобили. По<br />
мъничка част от човечеството предпочита<br />
автобусите. Друга – самолетите.<br />
Има един определен тип хора<br />
обаче, залагащи на железопътния<br />
транспорт, както ще разберете в<br />
интервюто с Николай и Сергей от Габрово,<br />
които бих искала да нарека романтици.<br />
Несъмнено свързвам пътуванията<br />
с влак с много „цветя и рози”,<br />
но, като повечето млади хора, рядко<br />
поемам инициативата да се разходя<br />
с влак до някое красиво място. И все<br />
пак, колкото и лесно да изглежда, съм<br />
сигурна, че има някои правила, които е<br />
хубаво да се спазват по време на път,<br />
за да пристигнеш невредим до избраната<br />
дестинация (например да не си<br />
забравиш куфара на перона, в който<br />
си подредила черната вечерна рокля,<br />
ролките, хавлиените чорапи и пижамата<br />
си Мини Маус).<br />
Rail Tip №1 Малките неща.<br />
Обръщайте особено внимание на дестинациите,<br />
които посещавате.<br />
Зная, че на всички ни е интересно мястото,<br />
но все пак има някои особености,<br />
които не трябва да забравяме.<br />
За да няма неприятни изненади и спомени<br />
от тип „слаба организация”, винаги<br />
е полезно ако предварително сме<br />
проверили цените в съответния град<br />
или селище. Осведомете се в подробности<br />
за хотелите, мотелите и ресторантите.<br />
От личен опит ви казвам,<br />
не е cool, когато попаднеш през<br />
нощта в Гоце Делчев и от рецепцията<br />
на хотела те осведомят, че има<br />
един-единствен отворен ресторант<br />
по това време, но той се намира на<br />
два километра. Затова подготви<br />
предварително цялостното си пътешествие,<br />
преди да си се запътила към<br />
гарата.<br />
Rail Tip №2 Кога да пътувам?<br />
Важно е да се съобразим и с много<br />
други неща, например метеорологичното<br />
време или часовете, които са<br />
най-напрегнати. На никой не му е при-
ятно да се бута и блъска нито в градския,<br />
нито в пътническия транспорт<br />
(освен ако си момче и обичаш непринудения<br />
допир до дамите). Ние дамите<br />
обаче със сигурност не обичаме<br />
никакви допири от непознати, затова<br />
ако искаме да ги избегнем, би било<br />
добре да проверим предварително кои<br />
са най-напрегнатите часове за път.<br />
Предимно това са часовете сутрин<br />
и привечер, когато всички отиват и<br />
се връщат от работа. През останалото<br />
време ще можем да се наслаждаваме<br />
на блажено спокойствие с книжка<br />
в ръка.<br />
Rail Tip №3 На перона. Бъди навреме<br />
или по-рано. Стигнахме и до точката,<br />
която споменах по-горе, а именно<br />
да не забравиш сака с пижамката<br />
на Мини Маус. Има едно привидно, неписано<br />
правило – когато ти закъсняваш,<br />
влакът идва по-рано и обратното<br />
– ако ти си навреме или по-рано,<br />
ти се струва, че влакът закъснява. Не<br />
забравяй че влаковете затварят врати<br />
преди реално да отпътуват, затова<br />
бъди сигурна, че си там преди да<br />
те оставят немила-недрага с пръст<br />
в уста и куфар в ръка (тук и рима се<br />
получи даже).<br />
Rail Tip №4 Спазвай правилата!<br />
Тук бих включила няколко подточки.<br />
Стой зад която и да е ограничителна<br />
линия, защото не искаме да паднеш<br />
на релсите! Ако паднеш на релсите,<br />
нарушаваш следващото правило – не<br />
се разхождай по релсите! Ако все пак<br />
си близо до ръба на платформата и<br />
носиш раница, не стой с гръб към идващия<br />
влак, защото може да отнесе<br />
и раницата ти и главата ти! Не се<br />
докосвай до нито един оголен кабел,<br />
нито стълб, защото по него тече<br />
ток, а ти със сигурност не искаш да<br />
свършиш като някой тъмнокож брат,<br />
объркал предназначението на инвентара.<br />
Rail Tip №5 Не бързай! Ако си<br />
преминала успешно през всички оказания<br />
по-горе, значи си способна да<br />
издържиш и следващите.<br />
Не бързай да се качваш на влака.<br />
Първо изчакай да слезнат останалите.<br />
Сигурна съм, че не искаш<br />
да станеш част от комичната картинка<br />
като тази, на която стават<br />
свидетели „тъпкачите” в азиатските<br />
държави. Да, има такава професия.<br />
Това са хора, които помагат на<br />
огромна група от други хора да се качат<br />
във влака.<br />
Също така не си и помисляй да се<br />
хвърляш, скачаш и истерясваш по потеглящ<br />
влак! Станалото-станало.<br />
Ако си го изпуснала, то така е трябвало<br />
да се случи. Запази спокойствие,<br />
погледни философски на нещата, пий<br />
една студена вода и виж кога е следващият.<br />
Rail Tip №6 Най-накрая вътре.<br />
Когато се качваме във влака обикновено<br />
какво правим? ‘Ми, път си правим<br />
до купето. Но това не означава<br />
да изпоблъскаме хората, които са застанали<br />
на нашия път. Нека се опитаме<br />
да подражаваме на западни девойки<br />
и помолим спътниците ни да се<br />
отместят. Когато вече си успяла да<br />
се настаниш, погрижи се за багажа<br />
си така, че да не пречи на другите, но<br />
и да е на добро място за теб.<br />
Rail Tip №7 За коремчето. След<br />
като всичко до тук върви по план, време<br />
е да се погрижим и за доброполучието<br />
на нашия организъм. Не забравяй<br />
да се снабдиш със сладко, солено<br />
и вода. Обикновено това са кроасан,<br />
солети и... вода. И все пак, моят личен<br />
съвет е да не се прекалява с храната<br />
по време на път, защото има опасност<br />
организмът, който и без това<br />
е подложен на стрес, да реагира неприятно.<br />
Е, мили дами, до тук с моите съвети<br />
за безопасно пътуване с влак. Аз<br />
се качвам на моя и потеглям към следващата<br />
спирка, където ще се видим<br />
отново.<br />
35
Не е лъжа ако кажа, че разбиранията<br />
на хората от „старото” поколение<br />
са на съвсем друга планета от<br />
тези на „новото”. Защо? Социализъм,<br />
липса на вяра, ограничения или точно<br />
обратното – ценностна система, изграждане<br />
на полезни житейски навици<br />
и дисциплина? Когато се замисля<br />
защо не се разбирам добре с възрастните<br />
хора, винаги стигам именно до<br />
този извод – едно поколение разлика<br />
(25 години). Ето, например отношението<br />
към транспорта. Едно време, за<br />
да тръгнеш на екскурзия до където и<br />
да е в България (да, тогава „Слънчака”<br />
още не е бил фактор в туризма, примирете<br />
се с това) с влак, се е ставало<br />
в пет сутринта с максимум два<br />
стегнати куфара, нищо, че влакът<br />
тръгва в десет. Странно, нали?<br />
Спомням си моята баба как ме е будила<br />
в тъми зори, за да стоим на перона<br />
като грешници, случайно да не изпуснем<br />
влака. Дълго време я обвинявах<br />
в небрежност и липса на ориентация,<br />
но се оказа, че въобще не съм била<br />
права. Влакът за човека отпреди 25<br />
години е означавал нещо. Означавал<br />
е романтика, пътешествие, нетърпение<br />
да се качиш на огромната машина<br />
и да потеглиш по пътищата на<br />
родината, мечтаейки за нови приключения.<br />
Представяте ли си? Чакали са<br />
с нетърпение да си вземат внучето<br />
и заедно да създадат един спомен…<br />
мил спомен.<br />
Как мислите, мили читатели, сега<br />
същото отношение ли имаме към железопътните<br />
пътешествия? Или към<br />
каквито и да е пътешествия? Сега е<br />
важна само крайната цел, достигането<br />
до курорта, който единственото,<br />
което иска, е да ни вземе паричките,<br />
да ни алкохолизира и да не запомним с<br />
нищо цялото преживяване. А къде отиде<br />
романтиката от това да наблюдаваш<br />
зелените ливади, огнените полета,<br />
плашещите планини, дълбоките<br />
реки, синьото небе, които се откриват<br />
като майсторски живопис пред<br />
пътуващия? Защо хората се обездушиха<br />
толкова? Хора, има свят и извън<br />
интернет, извън София, извън Бургас,<br />
извън Плевен, извън Враца... има свят<br />
извън нас самите.<br />
Сещам се за още един случай, когато<br />
трябваше да пътувам с баба нанякъде.<br />
Беше пролетно време и баба<br />
беше поканена на гости при нейна<br />
близка в едно недалечно село, близо до<br />
София. За да ми покаже, че има какво<br />
да се види в прекрасната ни България,<br />
тя реши да вземе и мен, макар че аз<br />
настоявах да остана пред така важния<br />
компютър. Дърпах се дълго, без да<br />
мога да се аргументирам, разбира се,<br />
но тя някак си успя да ме убеди, че<br />
ще е полезно да видя всъщност реални<br />
животни, реални птици, реални<br />
езера и т.н. Когато пристигнахме на<br />
Централна гара, тя изведнъж се замечта.<br />
Стана и’ някак мило. И знаете<br />
ли какво ми отговори – каза, че си<br />
спомня първия път, когато ме е завела<br />
на гарата и аз съм се изплашила<br />
от многото хора, от бързащите и чакащите,<br />
от тъжните и от радостните.<br />
Толкова любов имаше в очите на<br />
баба, че не можеше да не ме докосне и<br />
мен… да дръпне най-тънката струна<br />
на огнетеното ми сърце. Възрастните<br />
хора ги е грижа… на тях им „пука”!<br />
Те обръщат внимание на всеки дребен<br />
детайл – от солетите, водата и шоколада,<br />
до багажа, другите в купето и<br />
кондуктора. И нищо не им убягва.<br />
Ние. Хората от „новото” поколение.<br />
Какво знаем ние за истинските изживявания<br />
и истински ценно прекараното<br />
време? Оценяваме ли всъщност<br />
каквото и да е в днешното време?<br />
Време на тревоги, неволи, несполуки,<br />
вечната липса на пари, вечното<br />
недоволство, вечния гняв. Имаме ли<br />
любов в сърцата си? И тук любовта<br />
не представлява само любов към<br />
мъжа ти, а към живота с всичките<br />
му елементи. Защото е глупост да се<br />
каже, че любовта е различни видове,<br />
тя е една. Ако човек обича, той обича<br />
– има любов в сърцето си. А тя неминуемо<br />
води и до свобода. Сега сме<br />
свободни от ограниченията на словото,<br />
на морала и на начина на живот.<br />
Но свободни ли сме от човешките си<br />
форми? От човешките си страсти и<br />
желания?<br />
Влакът може да е нищо. Найвероятно<br />
е нищо. Но ние няма как да<br />
разберем, докато нещо в нас не се<br />
промени. Докато не си отворим очите<br />
и не започнем да обръщаме внимание<br />
на света около нас. Не е виновно<br />
времето… то не съществува за<br />
невидимия влак на живота.<br />
БДЖ<br />
за хората от старото<br />
и новото поколение<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
фотографи: Кенан Мехмедов и Момчил Миков<br />
36<br />
Невидимият влак<br />
бЕСОВЕ
ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ<br />
by Барахир Грей<br />
ЕДНА <strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
фотографи: Кенан Мехмедов и Момчил Миков<br />
38<br />
<strong>Via</strong><br />
vita es<br />
Виа Милитарис, Виа Понтика,<br />
Виа Траяна, Виа Мата – какво е общото<br />
(освен Виа)? Това са едни от<br />
най-важните пътни артерии (да ме<br />
прощава новият стар министърпредседател<br />
Б.Б.), преминаващи на<br />
територията на нашите земи по<br />
време, когато магистрала „Тракия” е<br />
била само пътека, по която се ходило<br />
за незнайни и незабранени от държавата<br />
билки, а турци нямало, ‘щото<br />
българите не били тук, та те да им<br />
пречат. Или казано с по-перфориращи<br />
думи и от късащия билетчета кондуктор<br />
– времето на Римската империя.<br />
Римската държава дължи до голяма<br />
степен своята сила и стабилност<br />
на пътищата. Без тях, поне на практика,<br />
не би могла да функционира.<br />
„Защо?” – изниква в твоята хелуинска<br />
тиква без семки и с много издълбана<br />
вътрешност, в която дори гласът<br />
на симпатичната девойка отсреща<br />
отеква като тридневните боеве на<br />
Шипка. Защото звеното, управляващо<br />
териториите на Рим, е армията. Армията<br />
има нужда от бързина за действие.<br />
Тази бързина се осъществява<br />
само посредством първокласен път,<br />
по който подкованите сандали на войниците<br />
да преминават в тръс, заедно<br />
с хората, които са ги обули, де. Капиш?<br />
Едва ли.<br />
Това е едната страна на функцията<br />
на пътя в древния свят. Другата<br />
е духовната.<br />
Християнството, в по-голямата си<br />
част от съществуването си, щяло<br />
да си остане в границите Близкия изток,<br />
ако не били двете явления – Рим<br />
и пътят. Едното осигурило направата<br />
на второто, а второто превзело<br />
първото. По римския път преди<br />
почти двадесет века един човек, по<br />
име Павел, тръгнал да проповядва за
възкръсналия Бог и от тогава<br />
насетне всичко е история,<br />
защото и той, подобно<br />
на мнозина, използва латинската<br />
сентенция: „<strong>Via</strong> vita<br />
es” или „Пътят е живот”. И<br />
носейки живота в себе си,<br />
тръгнал по пътя. И този<br />
път, според Библията и народната<br />
памет, го довел на<br />
Балканския полуостров. Тук<br />
той положил основата на вярата<br />
такава, каквато я познаваме<br />
днес. А след това и<br />
в Рим, защото „всички пътища<br />
водят към Рим”. И преди<br />
този материал да се превърне<br />
в някаква проповед с протестантска<br />
нотка и червен<br />
пипер на вкус, ще добавя, че<br />
макар и не създадени по времето<br />
на ап. Павел и несъществуващи<br />
днес (в голямата<br />
си част) пътища, които изброих<br />
в началото на този<br />
сбор от думици, все пак е<br />
вярно, че християнството<br />
е път, защото то е тръгнало<br />
по него, дошло е тук и ние<br />
много ясно може да го видим<br />
материално - в лицето<br />
на ротондата „Св. Георги”<br />
и нематериално – във всеки<br />
един от нас. Защото Той<br />
е „Пътят, Истината и Животът”.<br />
Абстрактното в този<br />
текст е думата „път” –<br />
древните пътища, каквато<br />
е и Виа Диагоналис, са<br />
свързвали съдбите, умовете<br />
и вярата на хората на Балканите.<br />
Затова пътят е живот<br />
и свидетелство за Живота.<br />
И макар тогава да не<br />
е имало влакове, които да<br />
свързват цяла Европа, са<br />
имали пътека, по която вярата<br />
се е разнасяла като железница.<br />
Пилигрими, занаятчии, земеделци<br />
или войници – няма<br />
значение какви са били.<br />
Всички до един са използвали<br />
стария римски път – буквално<br />
и преносно, по отношение<br />
на вярата и бита. Така<br />
че остава само да потретя<br />
латинските думи: „Пътят е<br />
живот”. А Християнството<br />
е това, което ехти по него.<br />
39
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
40<br />
Черепишки манастир<br />
ЕДНА ОТДЕЛНА РЕАЛНОСТ<br />
Всички пътища водят до манастира.<br />
Българската държавна<br />
железница е свидетел на много забележителни<br />
места, докато пътува<br />
върху полуполираните си релси. Едно<br />
от тях, скътано из Искърското дефиле,<br />
покрай едноименната река и недалеч<br />
от мястото, където Иванвазовият<br />
герой дядо Йоцо гледа как е дошла<br />
така жадуваната свобода, чрез преминаващия<br />
влак, е Черепишкият манастир.<br />
Според народно-глуповатата<br />
и не толкова глуповата памет, манастирът<br />
бива основан от цар Иван<br />
Шишман. И от тогава е крепило на<br />
българщината и байганьовщината. А<br />
сега хайде малко по-сериозно... сериозно!<br />
Обичайните заподозрени: раница,<br />
влак и гара. Но не гарата на София,<br />
а една малка, покрита с пукнати и носталгия.<br />
Черепишката гара. Тя е получила<br />
своето наименование от манастира<br />
наблизо – няма къщи, няма<br />
село, само старата, пълна с призраци<br />
и спомени, сграда на Софийската<br />
духовна семинария, която се извисява<br />
над гарата като канарите отсреща.<br />
Слизам. По стария асфалтиран път<br />
се носи меланхолия и романтика. След<br />
около десет минути пеша,отпред изниква<br />
входната порта на манастира.<br />
Време е малко за история.<br />
Сухи факти през призмата на<br />
историята. Манастирът е основан<br />
през XIV век. Разрушен от османците<br />
(естествено!) и възстановен<br />
през 1660 година. Неговата история<br />
е кървава и пълна с действия в просветен<br />
и духовен план. Опожаряван<br />
след тази година още няколко пъти<br />
и възстановяван със средствата на<br />
хората, в крайна сметка сградите<br />
тук, включително и храмът „Успение<br />
Богородично”, се превръщат в средище<br />
на вярата и народното самосъзнание.<br />
И като споменхме храма – той<br />
представлява еднокорабна, сводеста<br />
сграда, с остър купол, отворена галерия<br />
и красиви стенописи. Сред не-
щата, които трябва да се видят са<br />
плащеницата, извезана през 1844 година<br />
и невероятният иконостас, както<br />
и намиращият се наблизо храм<br />
на Семинарията. Въпреки, че последният<br />
е заключен и с липсващ иконостас,<br />
който от своя страна показва<br />
страшната страна на 25 години преход<br />
в историята ни. Сред сградите<br />
на манастира си заслужават: Данаиловата<br />
и Владишката къща, училищната<br />
и приемната. Високо над тях е и<br />
параклисът костница, посветен на св<br />
Йоан Кръстител. Тук временно пребивавал<br />
както Софроний Врачански,<br />
така и хората на врачанския ревюционен<br />
окръг.<br />
„Любимата тераса на патриарха<br />
на българската литература<br />
Иван Вазов” – този надпис стои<br />
до спалните помещения на монасите,<br />
показващ, че единственият, когото<br />
България е наричала не писател, не<br />
поет, а просто „дядо Вазов”. На това<br />
място са написани две от големите<br />
му произведения – „Дядо Йоцо гледа”<br />
и „Една българка”. И ако това не<br />
ви е достатъчно да хванете пътническия<br />
влак в посока Мездра, то думите<br />
на Щастливеца са красноречиви:<br />
„А хубав е наистина; Боже, колко<br />
е хубав този пусти Черепишки манастир!<br />
Извивките на шумящия Искър,<br />
притиснат от едната си страна със<br />
зелени и разцъфтели лесисти хълмове,<br />
препълнени със славеи; от другата<br />
страна притиснат от надвиснали<br />
разноцветни и разноформени гигантски<br />
скали, изпъстрени с пещери...” („В<br />
българска Швейцария” от Алеко Константинов).<br />
Отново в реалността. Завърнал се<br />
обратно в настоящето, се взирам в<br />
сградите. Отсреща скалите шептят.<br />
Влакът профучава в далечината.<br />
Не си правя селфи. Не мога да разваля<br />
магията с простотията на днешния<br />
свят, защото това ще убие магията<br />
на сърцето. Искърът продължава<br />
да тече „в крак с времето”. А до мен<br />
седи тя. Коя е тя? Аз знам най-добре.<br />
фотограф: Ивайло Петров • модел: Росица Йолова • грим и прически: Калин Иванов<br />
41
фотограф: Ивайло Петров<br />
грим: Марио Костовски<br />
прическа: Студио Арлет - София, бул.<br />
Арсеналски №5, ет. 3, 0879 886 260<br />
дрехи и колан: Юнона<br />
обувки и чанта: Deichmann<br />
часовник: WatchesBG.com<br />
бижута: Art & Design by Haley<br />
стилист: Ели Илиева<br />
life<br />
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Петя<br />
Димитрова<br />
42
Специалното издание на VIA<br />
MAGAZINE – RAILWAY има честта<br />
да приветства една истинска<br />
дама на своята женска<br />
корица. Тя се занимава със<br />
спортни танци повече от 15 години.<br />
От две години е треньор<br />
към КСТ „Дъга Тийм”, а от 2014<br />
година е лицензиран съдия по<br />
спортни танци към КСТ „Дъга<br />
Тийм” и Българска Федерация<br />
по Спортни Танци. Списъкът с<br />
титли, които получава, е безкраен.<br />
Тя е: шампион на България<br />
за 2014 година за Професионалисти<br />
латиноамерикански<br />
танци, финалистка на Български<br />
шампионат за 10 танца,<br />
многобой, носител на 4-то място<br />
в ранглистата на България<br />
за 2012 година в категория<br />
Аматьори – латиноамерикански<br />
танци, участник във видеоклипове<br />
на известни български<br />
и гръцки изпълнители. Тя още:<br />
участва в последния видеоклип<br />
на английския музикант, рокендрол<br />
и блус вокалист Джон Лоутън,<br />
участва като професионален<br />
танцьор и треньор в едно<br />
от най-популярните български<br />
предавания – „Шоуто на Слави”,<br />
танцува като професионален<br />
танцьор във втория сезон<br />
на виетнамския „Денсинг<br />
старс” през 2011 година, където<br />
заема 3-то място с един от<br />
най-извесните им изпълнители<br />
- Нгуен Ву, взима участие в<br />
4-те сезона на най-известното<br />
българско предаване „Денсинг<br />
Старс”, където си партнира с<br />
Георги Костадинов, Тодор Кирков,<br />
Люси Иларионов, Енчо Данаилов.<br />
Дами и господа, нашата<br />
прима дама е Петя Димитрова.<br />
Тори Алберт<br />
Здравей, Петя! За нашия екип<br />
е изключително удоволствие<br />
именно ти да присъстваш на<br />
женската корица. Изглеждаш<br />
прекрасно и в този ред на мисли<br />
няма как да не започна разговора<br />
ни с въпроса как успяваш да<br />
го постигнеш, разбира се, освен<br />
танците. Издай някоя мъничка<br />
тайна.<br />
Здравейте! Благодаря много! За мен<br />
е огромно удоволствие и щастие да<br />
бъда точно на вашата корица.<br />
Нямам никаква тайна, всичко се<br />
дължи на танците, занимавам се от<br />
15 години и това е най-приятният начин<br />
да поддържам форма.<br />
А как протича един твой ден?<br />
Къде намираш препъни-камъчета<br />
и как се справяш с тях? А<br />
„помощници” в предизвикателствата?<br />
В момента ми предстои откриване<br />
на едни уникални по рода си зали<br />
за спортни танци и не само… По цял<br />
ден се занимавам с неща, свързани покрай<br />
танцовия комплекс, а те хич не<br />
са малко. Ще работя с най–близките<br />
ми приятели и професионалисти - Петьо<br />
Стоянов и Яна Димитрова, с които<br />
си помагаме постоянно.<br />
Къде Петя Димитрова намира<br />
най-голямо спокойствие? Къде<br />
разпускаш? Какви са твоите начини<br />
и методи за релакс, почивка<br />
на тялото и... на душата?<br />
Моите най-големи спокойствие и<br />
удоволствие намирам в клуба, в който<br />
преподавам „Дъга Тийм”. Там е моята<br />
среда, моите колеги и приятели. Иначе,<br />
когато имам време пътувам винаги,<br />
не мога без да обикалям.<br />
Като богослов аз няма как да<br />
пропусна и този въпрос – вярваща<br />
ли си? Какво е отношението<br />
ти към Църквата, към религията<br />
и отделно от тях – къде се<br />
намира самата вяра?<br />
Вярваща съм, да. Моята вяра е в Господ,<br />
в семейството, в моите приятели.<br />
Щастлива ли си? Каква е личната<br />
ти филофосия за любовта?<br />
Щастлива съм. Имам човек до себе<br />
си, с който споделяме общи интереси,<br />
работим заедно, уважава ме и ме подкрепя.<br />
Също така имам приятели, които<br />
са страхотни. Правя това, което<br />
искам и постепенно постигам целите<br />
си. Какво повече му трябва на човек?<br />
Какво ненавиждаш в общуването<br />
между мъже и жени и какво<br />
поощряваш?<br />
Ненавиждам това, че в последно<br />
време мъжете не уважават жените<br />
до тях. От друга страна между мъже<br />
и жени може да се създаде истинско<br />
приятелство. Трудно, но се случва.<br />
И, за да бъде съвсем тематичен<br />
към специалното ни издание<br />
този материал, следващите<br />
няколко въпроса са свързани<br />
с БДЖ. Интересно ми е, какъв<br />
е първият ти спомен с влак? На<br />
къде пътува, с кого? Беше ли изплашена<br />
или обратното?<br />
Много дълго време съм пътувала с<br />
влак, ходех всеки ден на тренировки.<br />
Първият ми спомен е, че изпуснах влака,<br />
защото имах изпит и бях забравила<br />
нещо вкъщи. Мислех, че мога да<br />
го спра, но уви не се получи. Навсякъде<br />
съм пътувала с влак. Преди време<br />
обикаляхме по състезания само и<br />
единствено с влак. Имала съм страхотни<br />
моменти с приятели и никога<br />
не сам била изплашена, а обратното.<br />
Коя е любимата ти дестинация<br />
в България?<br />
Варна е любимата ми дестинация.<br />
Харесвам този град.<br />
Отношението ти към изкуството.<br />
Каква литература<br />
предпочиташ, когато си на път<br />
с влак? Каква музика обичаш?<br />
Или предпочиташ спокойствието?<br />
Харесвам и литература, и музика.<br />
Последният път, когато пътувах<br />
с влак, беше тази година в Италия и<br />
книгата, която четох, докато пътувах,<br />
беше „Не без дъщеря ми”. Когато<br />
пътувам, предпочитам да чета. Иначе<br />
слушам всякаква музика.<br />
Какво „виждаш”, когато пътуваш<br />
с влак? Какво има извън „купето”?<br />
Виждам всичко – природа, хора, забележителности.<br />
Обикновено се<br />
стремя да не изпускам интересни<br />
неща, особено, когато за първи път<br />
пътувам към дадена дестинация.<br />
И твоето послание към нашите<br />
читатели е...<br />
Има магия, която се случва, когато<br />
танцуваш. Всичко се нарежда.<br />
Светът е в синхрон. И за един идеален<br />
момент се чувстваш напълно<br />
жив. В този ред на мисли искам да пожелая<br />
на всички да се чустват винаги<br />
живи, а това се постига, когато<br />
се занимаваш с това, което обичаш.<br />
Бъдете здрави!<br />
43
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
Момчетата, които искам да познавате<br />
и вие, са фенове на БДЖ и влаковете.<br />
Сергей и Николай<br />
Те са хората, които предпочитат<br />
да живеят здравословно, природосъобразно<br />
и уважително към околната<br />
средна и себе си. Тяхната любов към<br />
железниците е метафора на желанието<br />
за свобода, желанието да освободиш<br />
себе си от всичко напрягащо,<br />
всичко задължаващо и заробващо.<br />
Пътешествията са начин на живот<br />
за тях. Приключенията – тяхна основна<br />
цел.<br />
Здравейте, момчета! Аз и целият<br />
ни екип сме озадачени. Как<br />
стана така, че сте такива фенове<br />
на БДЖ и всичко, свързано<br />
с влаковете. Преди да премина<br />
към по-личните въпроси, наистина<br />
държа да разбера всичко,<br />
свързано с тази ви мания. Кой<br />
беше преломният момент?<br />
Н. - Казвам се Николай Колев на 25<br />
години, родом съм от Габрово. Завършил<br />
съм техническата гимназия в<br />
града със специалност „Електрообзавеждане<br />
на производството”, в последствие<br />
завършвам и техническия<br />
университет със специалност „Електроенергетика<br />
и Електрообзавеждане”,<br />
т.е. нищо, свързано с железопътния<br />
транспорт. Още от малък<br />
обичам пътуването с влак и всяко<br />
лято с баба ми пътувахме по няколко<br />
пъти от Габрово, до родния и’ град<br />
Полски Тръмбеш, където играехме с<br />
братовчедите. През 2008 година за<br />
абитуриентския бал ми подариха дигитален<br />
фотоапарат, тогава започнах<br />
и да снимам различни неща, найчесто<br />
тролейбусите от градския<br />
транспорт. За втората бална нощ<br />
със съученици решихме да направим<br />
44<br />
life<br />
мероприятието на Слънчев бряг, но<br />
до Бургас да пътуваме с влак, тогава<br />
си издадох и първата карта за пътуване<br />
с влак с намаление от 50%. Няколко<br />
седмици по-късно, ровейки се в<br />
интернет, попаднах на форум, посещаван<br />
от любители на железопътния<br />
транспорт. Там се коментират множество<br />
неща, също така има качени<br />
много снимки на влакове. Така аз реших<br />
да се регистрирам и да се пробвам<br />
със снимките. Отидох на гарата<br />
в Габрово с новия фотоапарат и<br />
направих няколко снимки, които качих<br />
във форума. В последствие получих<br />
много похвали, запознах се с някои<br />
момчета, които посещават форума<br />
и до днес се познавам с много хора.<br />
Чрез снимки с мен, които Сергей е<br />
виждал във форума, той ме заприказва<br />
на гарата в Царева ливада, така<br />
се и запознахме. Това беше моят преломен<br />
момент - подареният фотоапарат.<br />
С. – При мен не е имало преломен<br />
момент. Моят живот винаги е бил<br />
свързан с влаковете и с обществения<br />
транспорт. Семейството ми никога<br />
не е имало дори идеята да притежава<br />
автомобил и винаги е било свободно<br />
от този ангажимент. Израснал съм<br />
в българските влакове. Преди да се<br />
пенсионира, моят баща работи 30 години<br />
в БДЖ и покрай него съм имал<br />
възможността да науча повече за<br />
функционирането на системата, за<br />
проблемите в нея, за същността и’. В<br />
един момент образованието ми също<br />
започна да ме насочва към предимствата<br />
на обществения транспорт.<br />
Завършил съм биология (бакалавър и<br />
магистър) в Софийския университет<br />
това ми дава и друг поглед върху значението<br />
на масовия транспорт за намаляване<br />
на натиска от страна на хората<br />
върху околната среда.<br />
Кое е било най-впечатляващото<br />
пътуване, което сте имали и с<br />
какво сте го запомнили?<br />
Н. - Най-впечатляващите ми пътувания<br />
са няколко, но със сигурност<br />
тазгодишното пътуване в 14 държави<br />
в централна и западна Европа,<br />
посредством възможността която<br />
предлага офертата Интеррейл,<br />
е най-запомнящото се. За 22 дни<br />
имахме възможността да пътуваме<br />
и посетим държави като Унгария,<br />
Австрия, Словакия, Германия, Швейцария,<br />
Италия, Франция, Гърция, както<br />
и по-нестандартните Дания,<br />
Швеция и Норвегия. Интересното е,<br />
че едно такова пътуване може да излезе<br />
около 1500 лева. Друго запомнящо<br />
се пътуване е миналогодишното, когато<br />
посетихме държави от Балканския<br />
полуостров, а именно Румъния,<br />
Сърбия, Черна гора и нетрадиционната<br />
Молдова. Любими са ми пътуванията<br />
и по живописни линии в България,<br />
най-вече единствената запазена<br />
и функционираща теснолинейка у нас<br />
Септември–Добринище.<br />
С. - Най-впечатляващо и за мен<br />
е същото пътуване. Благодарение<br />
на билета за неограничено пътуване<br />
в 30 европейски държави –<br />
InterRailGlobalPass, имахме възможността<br />
да попътуваме в рамките на<br />
22 дни през 14 държави от Централна<br />
и Западна Европа. Този тип активна<br />
почивка много ми допада. Всъщност<br />
това е седмата подобна ваканция, която<br />
си устройвам. Тази година пътуването<br />
беше най-мащабното и едно<br />
от най-добре организираните, предвид<br />
многото държави, многото места,<br />
които искахме да посетим, многото<br />
влакове, които ползвахме, и<br />
сравнително краткото време. Подобно<br />
пътуване не се помни само с едно<br />
нещо. Във всяка държава, във всеки<br />
град, в който спираш, има нещо, което<br />
те впечатлява и което запомняш.<br />
Това, което тази година най-много<br />
ми правеше впечатление беше организацията<br />
на всичко в посетените<br />
държави. Не говоря само за транспорта<br />
или туристическите атракции, но<br />
за живота на хората като цяло. Моята<br />
тъжна констатация е, че не само<br />
парите са проблем в България, а и до<br />
голяма степен много слабата ни ор-
ганизация във всяко едно отношение.<br />
Намирате ли утеха във влаковете<br />
или по-скоро изпитвате<br />
адреналин?<br />
Н. – Да, намирам утеха. Много<br />
пъти, когато съм ядосан или разстроен,<br />
хващам влака за Царева ливада<br />
или по-далеч и това ми помага да забравя<br />
за проблемите в някаква степен.<br />
Адреналин съм изпитвал, когато<br />
съм пътувал по екзотични линии,<br />
които разкриват страхотни гледки<br />
и пейзажи. Подобни линии в България<br />
са Кюстендил–Гюешево, Септември–<br />
Добринище, Горна Оряховица–Стара<br />
Загора, Карнобат–Варна. Разбира се,<br />
има и много други.<br />
С. - Според случая – понякога, пътувайки<br />
с влак се успокояваш, намираш<br />
време за релаксиращи занимания като<br />
четенето на книга или любуването на<br />
пейзажа (при дневно пътуване). Друг<br />
път влакът или някоя по-специална<br />
линия са цел на пътуването и тогава<br />
то е и адреналин. В моя случай вторият<br />
тип пътувания са много по-малко.<br />
Обикновено пътувам по работа, да<br />
видя близки или за разходка в почивните<br />
дни, но недалеч от Габрово по добре<br />
познати влакове и линии.<br />
Какви са вашите цели?<br />
Н. - Моите цели са много, едната от<br />
тях е да променя начина на мислене и<br />
разсъждаване на българите. Добре е<br />
човек да се научи да живее природосъобразно,<br />
да не си купува излишна техника,<br />
да не яде боклуци от магазина,<br />
които включват цялата Менделеева<br />
таблица, да се намали и използването<br />
на лични автомобили и много други.<br />
Аз самият съм шофьор, но мразя и не<br />
намирам за необходимост да управлявам<br />
автомобил. Разчитам винаги на<br />
железопътния транспорт, който доказано<br />
е най-екологичният и удобен<br />
вид транспорт. Именно това ми е основната<br />
цел - да подтикна хората да<br />
използват железопътния транспорт,<br />
като им показвам предимствата, а<br />
и както правят западноевропейците.<br />
С. - Най-общо, да допринеса за промяната<br />
статуквото в областите,<br />
в които работя – организацията на<br />
природозащитата и на обществения<br />
транспорт, най-вече железопътния.<br />
Подходът в двата случая е доста различен.<br />
В първия случай съм част от<br />
държавната администрация, което<br />
ми дава много предимства и възможности<br />
за чуваемост, но също така налага<br />
и някои ограничения. Във втория<br />
случай положението ми на външен за<br />
системата на железниците човек ми<br />
дава повече възможности за безпристрастна<br />
критика и повече свобода<br />
в мисленето, което води до генерирането<br />
на по-голям брой предложения и<br />
препоръки. Липсата на пряк контакт<br />
със системата обаче се отразява на<br />
ефективността и ефикасността на<br />
опитите ни за инициране на различните<br />
промени.<br />
На какво държите най-много в<br />
живота?<br />
Н. - Най-много държа на близките<br />
хора, особено на тези, които разчитат<br />
на мен и аз разчитам на тях.<br />
Разбира се, държа и на справедливостта,<br />
която в България е на много<br />
ниско ниво.<br />
С. - На справедливостта, която за<br />
съжаление отсъства почти напълно<br />
от нашия живот. Все пак много ми се<br />
иска да има реална оценка на заслугите<br />
на хората и на вредите, които<br />
нанасят с действията и поведението<br />
си.<br />
Какви са вашите мечти? Имате<br />
ли сбъднати такива?<br />
Н. - Една от мечтите ми е била да<br />
посетя множество държави. Тази година<br />
част от мечтата ми се сбъдна.<br />
Вече съм посетил около 20 държави.<br />
Като всеки човек, имам и много други<br />
мечти, част от тях лесно реализуеми,<br />
други не, но се надявам че поголямата<br />
част ще ги сбъдна.<br />
С. - Мечтите са много – част от<br />
тях по-скромни и постижими, други –<br />
по-мащабни и трудни за постигане.<br />
Не са много нещата лично за мен, за<br />
които си мечтая. Обикновено и те са<br />
по-лесните за сбъдване мечти. Иска<br />
ми се да имам възможността да помогна<br />
на близките си да решат някои<br />
Николай при подготовката<br />
на изложбата<br />
с детски рисунки<br />
от конкурса „Нарисувай<br />
габровския влак”.<br />
45
<strong>Via</strong> Magazine RAILWAY Lifestyle • <strong>For</strong> her •‘14<br />
снимки: личен архив на Николай и Сергей<br />
life<br />
46<br />
Сергей<br />
свои проблеми, но засега успехът е частичен. По<br />
отношение на „мащабните” мечти... там нещата<br />
на този етап са нереализуеми.<br />
Кои са вашите герои? А вашата гордост?<br />
Н. - Герои нямам. Гордости много, най-вече постигнатото<br />
на работа в образуванието и в железопътния<br />
транспорт. Винаги ми предоставя<br />
удовлетворение, като видя как нещо, за което<br />
съм се трудил и съм постигнал, е добре оценено.<br />
За жалост това не се случва много често. Винаги<br />
се намират хора, които да ти убият доброто<br />
желание, но това не ме отказва.<br />
С. - Нямам герои и не си търся такива. Възхищавам<br />
се от силни хора, преборили се с някакъв<br />
сериозен житейски или професионален проблем.<br />
Не са малко тези хора в България. Моята гордост<br />
са постиженията ми по време на обучението и в<br />
работата, която върша днес. Имам малки поводи<br />
за гордост и по отношение на работата ми<br />
за Националния парк и в подкрепа на железопътния<br />
транспорт.<br />
Имате ли други хобита? Или интересни<br />
занимания?<br />
Н. - Имам едно хоби и то се казва Трейнспотинг<br />
(Trainspotting), то е свързано с железопътния<br />
транспорт. Хобито се занимава със следене<br />
и заснемане на подвижен железопътен състав.<br />
Това включва и посещение на интересни места,<br />
с интересни хора и, разбира се, с влак.<br />
С. - Освен разходките сред природата и пътуването<br />
с влак, много обичам да се занимавам с<br />
градинарство, но през последните години времето<br />
за това е твърде ограничено. В предишни периоди<br />
от живота ми съм имал тази възможност.<br />
Какво ще кажете на нашите читатели<br />
за спомен?<br />
Н. - Хората трябва да променят мисленето<br />
си и да приемат, че пътуването по работа, за<br />
развлечение, за почивка и на гости с влак е поудобно,<br />
евтино и щадящо околната среда и не е<br />
отживелица. Другото, което ще пожелая на читателите<br />
Ви е да имат възможността и времето<br />
да направят уникална екскурзия в много<br />
от европейските държави с влак, посредством<br />
офертата на Интеррейл.<br />
С. - Ще кажа най-важното за мен. Моля всички<br />
да преосмислят отношението си към природата,<br />
да преосмислят консуматорските си нагласи, да<br />
превъзмогнат в някаква степен личния комфорт,<br />
свързан с покупката на все повече нови и нови<br />
вещи, с непрестанното движение с автомобил<br />
дори и до най-близки дестинации в града. Общественият<br />
транспорт и разумното задоволяване<br />
на нуждите ни от ресурси и вещи дават възможност<br />
да намалим отпечатъка си върху околната<br />
среда. Надявам се все повече хора да се ръководят<br />
в ежедневието си от желанието да бъдат<br />
по-малко опасни за средата, в която живеем.<br />
Тори Алберт
On-line<br />
система за купуване<br />
на билети<br />
В света на модерните технологии,<br />
електрически автомобили, лесен (почти<br />
навсякъде, ако изключим местността<br />
между Хасково и Стара Загора)<br />
достъп до интернет и бликащите от<br />
всеки ъгъл революционни идеи, крайно<br />
време беше и в България да стане<br />
възможно закупуването на пътнически<br />
билети on-line. ‘Ей, това си е новина и е<br />
важно да го знаем поради няколко причини.<br />
А ето и кои са те.<br />
Причина №1 Спокойствието.<br />
Най-накрая има система, която да ми<br />
осигури билетче за местата, които<br />
обожавам, без да ми се налага да излизам<br />
до гарата. Някои хора все още харесват<br />
традицията, спазвайки всеки<br />
пътнически обичай, но за тези от вас,<br />
които предпочитат всичко да стане<br />
по-бързо – ето, вече си имаме on-line<br />
система.<br />
Причина №2 Бързината. Е, побързо<br />
закупуване на билет, здраве му<br />
кажи! Единствените елементи, от които<br />
имаш нужда са интернет и устройство,<br />
с което да го ползваш – телефон<br />
например. (За жителите или преминаващите<br />
през областта между Хасково<br />
и Стара Загора – sorry!).<br />
Причина №3 ...и други. Аз например<br />
познавам един човек, мой приятел,<br />
който е от хората, които не харесват<br />
да общуват много-много с други хора<br />
на живо. Такъв си е откакто го познавам.<br />
Няма лошо. В този ред на мисли,<br />
повече от всичко на света може да го<br />
зарадва някаква иновация, която да му<br />
спести комуникацията със служители<br />
на която и дае сфера. Направо си го<br />
разбирам. Трябва да се съгласите с нас,<br />
общуването с касиери не винаги е найприятното<br />
преживяване от цялостното<br />
предприемане на пътешествие.<br />
Та, мили читатели, ако сте открили<br />
себе си в по-горното описание, не му<br />
мислете. Отивайте в сайта и правете<br />
първата поръчка! Обещавам да стане<br />
за три минути, ако пък ли не... имаме си<br />
и гара... действаща.<br />
https://bdz.transportinfo.bg/bg/<br />
Тори Алберт<br />
WI-FI ПО ГАРИТЕ ЗА<br />
УДОБСТВО НА ПЪТНИЦИТЕ<br />
Стартирането на изграждане на свободен безжичен интернет<br />
достъп по гарите на територията на страната датира от месец юни<br />
2010 година. Първите гари, които стават безплатни интернет точки<br />
за всеки, който има нужда от бърза и удобна интернет връзка, са Централна<br />
гара София и гарите в Бургас, Варна и Пловдив.<br />
Услугата е част от стратегията на Министерство на транспорта и<br />
Национална компания „Железопътна инфраструктура” за модернизиране<br />
на железопътния транспорт в страната и за възможно най-широко разпространение<br />
на безжичната интернет комуникация.<br />
Предлаганата услуга е абсолютно безплатна и от нея могат да се<br />
възползват всички притежатели на лап-топи и мобилни устройства с<br />
възможност за интернет сърфиране, независимо от оператора, който<br />
ползват.<br />
В края на месец септември 2014 година. бе изградена и пусната в експлоатация<br />
Wi-Fi връзка и в обновената ж.п. гара Пазарджик – проект,<br />
на който НКЖИ е бенефициент, финансиран по Оперативна програма<br />
„Транспорт” 2007-2013 година, със съфинансиране от Европейския фонд<br />
за регионално развитие. Предстои обновяването на достъп до безжичен<br />
интернет и на останалите две приемни здания от проекта – Централна<br />
гара София и ж.п. гара Бургас, след тяхната реконструкция.<br />
Безспорни са предимствата от възможността за ползването на такава<br />
услуга на едни от най- комуникативните места, каквито наред<br />
с парковете, градинките, кафенета, са и гарите. Основно сред тях е<br />
удобството и улеснението на пътниците за получаване на информация<br />
от различен характер, пример, за което е модернизираната ж.п. гара<br />
Пазарджик, която вече разполага и с информационни колони за бърза<br />
справка за разписания на автобуси, влакове, такси, самолети и т.н.<br />
НКЖИ<br />
NEWS<br />
фотограф: Ивайло Петров<br />
47