Via magazine / For Him - May 2014

Изпълнителен 

директор 

Изпълнителен Директор 

Славчо Славов 

Главен 

ART редактор 

директор 

Главен редактор 

Тори Алберт 

Art-директор 

Елеонора Радева 

Via Magazine • For him • май ‘14 

Помощник 

редактор 

Фотографи 

2 

Помощник редактор 

Иван Шишиев 

Автори 

Автори 


Таня Петрова 

Иван Шишиев 

Филип Захариев 

Мира Тошева 

Ивайла Тодорова 

Вероника Маринова 

Владимир Миков 

Фотографи 

Емилиан Дечев 

Алекс Манчев 

Ивайло Петров 

Пламен Ангелов 

Atakan Uzun 

Офис 

гр. София 1000 

ул. „Позитано“ №62 

тел.: 02 943 50 50 

0889 33 73 73 

Офис 

съдържание 

FOR HIM 

GO, GO, GADGET! 

Книгата, която промени живота ми 

Моята забавна история 

SEXY CAR WASH 

Насио Монов 

Miss Party 

Станислав Яневски 

Герасим Гергов 

Наргиле, Cypress Hill и сок от грейпфрут 

SEXODUS 

ЖЕНСКИТЕ СЕКСУАЛНИ ФАНТАЗИИ 

Изненада в леглото 

Тя има дълги нокти 

В УМА МИ 

Да използваме несигурностите 

си, за да стигнем до сигурни места 

GUILTY 

Почивка 

Няма нужда да ги разбираш, 

просто ги обичай 

Защо тя изпада в истерия 

За маймунката, клона и още нещо 

VIA - VOYAGE 

Клисурски манастир 

LiFE 

Калин Сърменов 

ICE CREAM 

Моден съвет за мъже 

Jedi style Тик-Так 

Ние избрахме VIA MAGAZINE 

www.via-magazine.com 

Издател Печатница Абонамент 

2 • 2014 • май 

4-13 

14-19 

20-29 

30-31 

32-47

Скъпи читатели, 

Този втори брой е акцентиран 

повече върху вашите забавни 

истории, спомени, интереси 

и желания. Никога не 

съм спирала да търся какво 

ви вдъхновява, а това от 

своя страна да вдъхнови мен 

и заедно да създаваме. Защото 

в крайна сметка това 

е заложено в същността ни. 

Някои могат да спорят и да 

вадят аргументи как ние 

умеем само да разрушаваме, 

да подтискаме, да насилваме, 

но истината е някъде посредата. 

Аз избирам да бъда 

щастлива... да не се примирявам 

никога с нито една 

норма, с нито един опит на 

натиск върху емоциите и 

копнежите ми. 

Ако можех някога да си представя, 

че ще дойде ден, в който 

да обсъждам всичко това 

с толкова голям кръг от хора, 

щях да се постарая повече 

в изграждането на личните 

си качества. Моят призив 

към вас за този брой е – 

никога не спирайте да се 

развивате! 


фотограф: Ивайло Петров 

3

GO, GADGET! 


GO, 

фотограф: Емилиан Дечев • модел: Жени Лозева 

4 

Книгата, 

която промени 

живота ми 

„Не могадаживея без книги“ 

Томас Джеферсн

Тук не става въпрос за точно определена 

книга, не става въпрос и за няколко 

книги. Става въпрос за това, 

може ли книгатата да разклати живота 

ти до такава степен, че да 

се замислиш за себе си; за твоята 

душа; за начина си на съществуване; 

за пътя на промените, които са те 

направили това, което си. Може ли 

това, което прочетеш да те отблъсне 

или накара да се движиш из пределите 

на познанието. Книгата е като 

Белия заек, примамващ Алиса да го последва. 

Какво правиш ти? 

Първо пред теб е корицата. Тя обаче 

в 99% създава грешна представа 

за съдържанието, не й се доверявай. 

Повечето издателства на територията 

на нашата малка страна бъркат 

изключително много по отношение на 

външността на книжното тяло, като 

изключенията са много малко. Оттук 

идва въпросът как трябва да избираме 

книгата? Ми, много просто – на 

задната корица е написано с красиви 

(български б.р.) букви за какво става 

въпрос. Останалото е въпрос на настроение, 

което също е предпоставка 

за това дадено произведение да те 

разтърси из основи. 

Историята в книгата също е много 

важна. Не можеш да очакваш да изкараш 

смисъла на произведението от 

„Наръчник за отглеждане на цветя“ 

(освен ако не си цветар). Нека ви разкажа 

един пример от краткия ми живот. 

За именния ми ден получих безсмъртната 

(вече за мен) книга на Ървин 

Уелш „Трейнспотинг“, отнасяща се за 

банда приятели и хероиновозависими 

в Единбург. По нея впрочем е заснет 

и едноименният филм на Дани 

Бойл, с Юън Макгрегър. Както и да 

е, показвайки бруталния и същевременно 

смешния патос на тези хора, 

Уелш успя да ми завърти главата, както 

и да ми покаже себичното в начина 

на мислене у шотланците – смисленото 

им безсмислие. И ако това не 

е достатъчно, то думите на Марк 

Рентън са крещящи, като влак преминаващ 

през слепоочието ти: „Мислех, 

че аз съм го закъсал с наркотиците. 

Но като виждам какво могат да си 

причинят някои копелета от любов, 

направо не ми се мисли“. 

Могат ли да те грабнат първите 

20 страници? За да те промени една 

книга, трябва да я изчетеш; за да я изчетеш, 

трябва да те грабне... „Беше 

се родил с дарбата да се смее и с чувството, 

че светът се е побъркал“ – 

това е първото изречение от книгата 

на Рафаел Сабатини „Скарамуш“. 

Само това изречение може да ти покаже 

какъв трябва да бъдеш ти. Не, 

не е измислен герой, а разсъждаващ 

правилно човек, защото „Животът е 

прекалено важен, за да говорим сериозно 

за него“, бе казал Оскар Уайлд. 

В крайна сметка кой клати дървото, 

на което си стъпил, ако не самият 

ти? Ще може ли книгата да промени 

подобието на начина на живот и 

разсъждение - много вероятно е. Дали 

ще е към добро? Може и да не бъде, 

може да срине нравствените ти ценности 

и накрая единственото, по което 

да те познаят, да са пръстените 

ти (не вярваш, чети „Портретът 

на Дориан Грей“). Например може 

да разсъдиш така - книгата е найсвирепото 

оръжие, създавано някога 

от човек, защото единственото полошо 

от това да те убият, е да променят 

начина ти на мислене. 

От друга страна обаче, започнеш 

ли дадено приключение чрез петшестотин 

страници, без дори да излизаш 

от вкъщи, може да ти покаже, 

как да разсъждаваш правилно в различните 

ситуации на живота ти, който 

е така сложен, че направо ти се 

струва ненормален и измислен. Тогава 

какво по-хубаво от това да използваш 

историята на книгата, която четеш, 

като оръжие срещу света, в който 

живееш? 

Барахир Грей 

5


6 

Историите, в които се забърква 

средностатистическият хомо сапиенс, 

за да се покаже супермен пред 

онези с дългите коси, са достатъчно 

покъртителни и без да представям 

случка, свързана с полу-самоубийствения 

ми начин на кретане. 

За голямо мое съжаление (и за голяма 

радост на читателите ми обаче) 

се съгласих да представя интересна 

ежедневка, преди да се усетя накъде 

вървят нещата. Следващото изречение 

е обърнато специално към жената 

до мен: „Мило, не чети това! Моля 

те! Живее ми се!“. 

Така. След като изпълних тази част 

от статията на колене (повтарям – 

на колене) и със сълзи в очите, е време 

да представя и самата история. 

Дълго мислех коя да е тя и разбрах, 

че за хотелската стая, французойката 

и презерватива, определено няма 

да е. Тогава за коя да бъде, а сетих 

се. Притаете дъх, започвам да пиша 

епично... 

В една дупка в студентски град живееше 

човек. Но тя не беше просто 

дупка, защото дупката предполага 

уют. Имаше прозорци, през които 

студът преминаваше така, все едно 

те не съществуват и само облепените 

с тиксо рамки му подсказваха, че 

нещо не е наред. Балатумът предаваше 

по-голям дискомфорт и от Космодиск, 

а мивката беше счупена на 

пет равни части (за последното съм 

си виновен сам). 

Един студен декемврийски ден при 

мен дойде най-добрият ми приятел, 

носеше го човек. Та той ми вика: “Барахире! 

Колегите ни вдигат купон 

за студентския празник в ж.к. „Овча 

купел“. Идваш ли?“ На такава покана 

човек не отказва. Тръгнахме двамата 

в боен строй, с надеждата да 

се омажем в женски хормони или поне 

с алкохолни блистери. А когато пристигнахме 

там, надеждите ни се 

размножиха, тъй като бяхме единствените 

момчета сред цяло племе 

фимейли. И естествено, най-добрият 

ми приятел ме изостави и пое трудната 

задача да свали едно момче... 

момиче, абе не беше ясно какво е, с 

което обаче доказа старата теория, 

че пред жена приятелят не струва 

и ролка тоалетна хартия. А мен ме 

остави сам срещу дванадесет, предвождани 

от най-гадния злодей в историята 

на сапунените сериали - Атила 

а.к.а Бившата. И тук се появява 

най-естественото нещо, което всеки 

мъж прави в такава ситуация - напива 

се. На екс! Без да използва ГМО! 

След седмата чашка уиски на екс, повярвай, 

че нищо вече не е същото! Изпаднах 

в пространствено-времева 

дупка. Когато ме освестиха с помощта 

на лимонов сок, нищо не беше както 

трябва. А да, и никой не ми обясни 

какво съм извършил, но по непотвърдени 

данни съм (внимание!) - танцувал 

лунната стъпка, валс и съм пял караоке. 

Предложил съм брак на две жени 

и едно куче. Врекъл съм се (като истински 

пиян мъж) в любов на бившата 

и съм се самонаранил с пластмасова 

чиния. Докато аз съм правил това, 

момчето-момиче за всичко си тръгнала 

само след час и показала друга важна 

житейска истина: „Съдбата е гадна 

кучка - помогни на приятеля си, защото 

накрая ще ти се върне“! Естествено, 

за да не остане на сухо, приятелят 


Моята 

забавна 

история 

фотограф: Алекс Манчев • модел: Анита Николаева 

ми забил още една, само че с талия 

два метра, която се опита да го изнасили. 

Но това е друга история. На 

сутринта тръгнахме пеша към Студентски, 

но сбъркахме посоката и се 

озовахме в квартал „Илиянци”. 

Не знам, мой объркан читателю, 

каква поука ще си вземеш от тази 

история, освен: никъде не излизай на 

8 декември, както и на който и да е 

празник. Наспи се и не се занимавай с 

простотии! 

П.С. За сведение на служителите 

в нашата родна полиция. Ако случайно 

след публикацията на тази статия 

съм намерен разфасован с помощта 

на гаечен ключ - обърнете се 

към главния редактор. Тя ще ви покаже 

спътницата в живота ми, която е 

направила това. 

П.П.С Обичам те, мило! Вечно твой 

Барахир Грей!

• Цялостни проекти 

• Хардуерна и софтуерна поддръжка 

• Видеонаблюдение проектиране и изграждане 

• Контрол на достъп проектиране и изграждане 

• Видеоконференти системи 

• Мрежова сигурност 

• Изработка на специализиран софтуер 

• Изработка на Уеб сайтове 

• Мрежови услуги 

• Управление на печата 

• Специализирани решения 

• Доставка и продажба на компютърно, комуникационно 

и офис оборудване, софтуер и консумативи 

гр. София бул. Ал. Стамболийски 126 I www.cssc.bg I office@cssc.bg 

+359 2 4412388, +359 887 112388, +359 888 123848, +359 888 123884, +359 876 123884 , +359 888 123969 

7

SEXY 

CAR 

WASH 


Ето това е вече нещо, което си заслужава 

да се разгледа по-подробно. 

Не зная за вашите представи за Sexy 

Car Wash, но моите със сигурност 

бяха доста противоречиви. Не бях сигурна 

дали ми харесва или не, докато 

не станах пряк свидетел в подготовката 

на един такъв тип шоу. Тук можем 

смело да се захванем за думата 

шоу, да я яхнем и разнищим както си 

трябва. 

Тази година ще се радваме не само 

на летни вълнения, море, безгрижие 

и приятни плажни коктейли, но и на 

едно събитие, дало началото си в 

България през 2011 година, наречено 

Sexy Car Wash. Организатор на шоу 

програмата е Насио, което обяснява 

защо е толкова успешна. Насио е завършил 

музикален театър и успоредно 

развива кариерa като актьор, изпълнител, 

водещ и... списъкът продължава, 

но за това ще говорим друг път. Шоу 

програмата включва красиви момичета, 

които ще забавляват публиката 

със сексапилна хореография, изгряващата 

звезда на DJ-ския подиум Мария 

Панева - Djane Miss Party, Насио като 

водещ и изпълнител, както и не една, 

ами цели две изненади. Присъствието 

на Станислав Яневски и Герасим Гергов, 

известни с участието си в един 

от най-качествените български сериали 

досега - „Под Прикритие“. И този 

път няма да изневеря на стила си и ще 

ви представя от първо лице всичко, което 

ме впечатли. 

Повече за този, вълнуващ всички ни 

проект, ще ни разкаже самият виновник 

- Насио. 

8 


фотограф: Пламен Ангелов 

Здравей, Насио! 

Разкажи 

ми повече за 

този интересен 

и... секси 

проект. Как 

стигна до това 

решение? Какво 

те вдъхнови? 

Преди три години 

бях потърсен 

от фирмата 

за автокозметика 

„Мафра“ да направим 

заедно 

шоуто, понеже 

то съществува 

в Италия и други 

страни в Европа 

от няколко години 

и нямаше как 

България да остане 

назад, при наличието 

на едни от 

най-красивите жени в световен мащаб. 

Първоначално като видях идеята 

и замисъла на шоуто, не бях много 

впечатлен, но след първите няколко 

издания се вдъхнових да го направя 

в нощен клуб, под формата на спектакъл 

със сюжет и хореография. От 

тогава шоуто има успехи, а след новата 

ни визия и стил, които подготвяме 

сега мисля, че хората ще се впечатлят 

повече и ще се забавляват 

искрено заедно с нас. 

Каква е твоята роля в шоуто? 

От самото му създаване, аз съм водещ 

и изпълнител на шоуто и организирам 

всичко свързано с него. Общо 

взето съм човекът с микрофона и 

пред зрителите и в „кухнята“. Обичам 

да забавлявам хората и не мога да 

кажа, че играя роля в шоуто, защото 

винаги съм себе си. Когато се забавлявам, 

предавам това на хората и цялата 

тази енергия се завърта многократно, 

тогава аз съм удовлетворен 

от себе си и зрителите не съжаляват, 

че са си дали парите и са отделили 

от времето си, за да дойдат. 

Това е най-голямото щастие за един 

артист и след всяко участие съм благодарен, 

че имам възможността да го

изпитам. 

Какъв друг тип артисти са 

участвали в шоуто досега? 

Първоначалната идея беше в шоуто 

да участват красиви момичета, както 

и се разбира от самото име, а аз 

да бъда с тях, освен като техен мениджър 

по онова време, и като водещ 

и изпълнител. Още на първото клубно 

участие прибавихме и мъже танцьори, 

а по-късно и го направихме заедно 

с други известни изпълнители. В момента 

концепцията рязко се сменя и 

съставът е от 8 члена – четири момичета, 

DJane Miss Party, Стан, Геро и 

аз. Радвам се, че тези хора искат да 

работим заедно и съм сигурен, че ще 

се получи нещо ново и свежо за лятото. 

За първи път в шоуто се включват 

актьори, които ще имат специално 

участие. 

Какви са твоите очаквания? 

Позитивни както винаги! Екипът е 

добър, повечето са професионалисти 

и след като се заформя кръг от позитивни 

и красиви хора се очаква и 

резултатът да е такъв. В момента 

подготвяме шоуто да влезе в няколко 

големи нощни клуба, а с началото 

на лятото и да направим едно турне 

по българското Черноморие, пък нещата 

като тръгнат ще присъединяваме 

и още артисти към нас, които 

имат качества и някой ден Sexy Car 

Wash да стане част от самостоятелен, 

атрактивен спектакъл, може би! 

Ще издадеш ли на читателите 

ни, колко време ще продължи 

турнето „SEXY CAR WASH“? 

Още не е ясно колко издания ще 

бъдат, но ще се постараем през поголямата 

част от лятото да поддържаме 

настроението на парти животните 

по Черноморието, както и 

за тези, които не могат да си позволят 

да отидат до морето, ще подготвим 

няколко партита на басейни. 

Има ли конкуренция в този тип 

шоу бизнес и как влияе тя на проекта? 

В България има няколко клубни шоу 

програми и с повечето съм работил 

и не мисля, че се приемаме като конкуренция. 

Уважавам всички, които 

се стремят да направят нещо качествено. 

Имал съм конфликти на няколко 

пъти с хора от този бранш, но 

няма никой, с когото да съм в лоши 

отношения и когато и да се видя с 

мои бивши партньори, оставам с хубави 

впечатления. От мен лошо за никой 

няма да се чуе и се надявам да ми 

се отвръща със същото, 

въпреки злобата в 

хората, която ги е налегнала 

напоследък, и 

всеки се бори със зъби 

и нокти да си топне 

пръста в кацата с меда. 

Ясно е, пазарът е малък, 

а в България всеки втори 

взе да се занимава с 

шоу бизнес, но всички се 

пресяват с годините и 

остават само тези, на 

които наистина това е 

призвание. 

Благодаря ти, Насио. 

Вече съвсем стана 

ясно какъв ще бъде 

хитът това лято в развлекателния 

бранш. И 

като казах развлекателен, 

основен елемент на 

забавлението ще бъде 

музиката. Като истински 

меломан, признавам 

си – най-интересно ми 

беше да разбера повече 

за Miss Party, която 

освен с познанията си 

в музиката, впечатлява 

и с безупречната си визия. 

Здравей, Miss Party! 

Като начало много 

бих искала да ни разкажеш 

малко повече 

за себе си? 

Казвам се Мария Панева 

от гр. Варна, а псевдонимът 

ми е Miss Party. 

Освен DJ съм и доста 

мултифункционална личност. 

От ранна детска 

възраст се занимавам 

с танци, бях много музикално 

дете и, разбира 

се, както на повечето 

артистични деца, мечтата 

ми беше да стана 

певица. Интересите 

ми са свързани изцяло 

с творчество. Освен с 

музика се занимавам и с 

мода. Всички тези неща 

ме определят като човек 

и артист и се старая 

да предам на публиката 

всичко, което съм. 

Как се свързахте с 

Насио? 

Насио се свърза с мен и ми предложи да участвам 

в шоуто, понеже се залага, освен на качества, и на 

визия. Той е сериозен човек, занимава се с интересни 

и иновативни неща, и аз приех поканата. Не след 

дълго пристигнах в София с мениджъра ми DJ Double 

D, обсъдихме с Насио бъдещите планове за шоуто 

и стана ясно, че ще си допаднем като екип, понеже 

имаме доста сходни интереси. 

Какви са допирните ви точки? 

Видях, че той прави същото, което и аз – забавлява 

хората. Вече направихме заедно няколко партита 

и до момента се сработваме доста добре, 

което ще се види съвсем скоро и от по-широката 

аудитория. 

На каква музика ще заложиш? 

Предимно на r&b и хип-хоп. Направила съм специални 

миксове за програмата, които още никъде не 

са пускани. Подготвям се сериозно, давам всичко от 

себе си и ще се погрижа всичко, което зависи от 

мен, да бъде на високо ниво. 

Какво е посланието ти към читателите 

на VIA MAGAZINE и твоите фенове? 

Животът е доста кратък и трябва да се забавляваме. 

Да не обръщаме внимание на негативното. 

Да ценим всеки един момент! 

Благодаря ти, Miss Party! Аз лично нямам 

търпение да се даде официалният старт на новото 

шоу. 

9

За да разберем какво е мнението на 

„изненадите“ в шоуто, се допитах до 

Станислав Яневски. 

Преди всичко ще ни разкажеш 

ли как стана така, че с Насио да 

работите по общ проект? 

Аз и Насио се познаваме от много 

време. В случаен разговор стана 

ясно, че имаме едни и същи възгледи, 

в една и съща посока. Спечели ме с 

това, че все пак работи по един интересен 

проект, който има силата и 

волята да тръгне интернационално и 

да е нещо, което ще се отличава от 

всичко, на което сме свикнали. Крайната 

цел е много по-грандиозна. 

По какъв начин те докосва 

този проект? 

Като начало мога да кажа, че 

екипът е много позитивен и красив. 

Работата в екип с млади и талантливи 

хора, контактите, създаването 

на мрежа. Това е един свят, в който 

нещата се случват много динамично. 

Зареждат ме енергията на екипа 

и настроението. 

Ок. Искам да разбера някои полични 

факти за теб и, разбира 

се, първото най-интересно е... 

„Под прикритие“. Как стигна до 

„Под прикритие“? 

(смее се) Това е много интересна 

история, защото съвсем в началото, 

преди въобще да се събере екипът, 

ме поканиха на кастинг и ставаше 

въпрос за главната роля. Описанието 

на героя ме описваше идеално. В 

последствие концепцията бе изменена 

и вече дори чисто визуално не подхождах 

на тази роля. Въпреки това 

обаче моето присъствие остана желано 

от екипа и те решиха да ми дадат 

възможност да участвам с друга 

роля. Аз се съгласих и така всичко 

потръгна. 

В този ред на мисли, коя е ролята 

на живота ти? 

До тук, това е ролята на Виктор 

Крум. Не съм сигурен, че тази роля 

може да се надмине. Интересното 

е, че в момента се пише нова книга 

специално за световното по куидич, 

където би трябвало да участва и Виктор 

Крум. 

Това е изключителна гордост 

за нас - българите. Аз самата 

съм се вълнувала много покрай 

твоята кариера. Ти как я приемаш? 

Ако трябва да съм честен аз вече 

съм свикнал с тази част от живота 

ми. Покрай това участие ми се наложиха 

много пътувания и срещи с фенове, 

които обожествяват своите 

идоли, които ни приемат и в двете 

посоки – като героя от филма и като 

актьора, изиграл ролята. Нещото, което 

ме стимулира е радостта в очите 

на феновете, които се вълнуват, 

пеят песни, кефят се. 

Каква е философията ти за 

живота и успеха? 

Моята лична философия за успеха е, 

че няма „не искам“ и „не мога“. Още от 

малък така съм научен. Същото съм 

доказал и в училище. Същото искам 

и да предам на всички, които ми се 

радват – труд и усилие. Това е формулата. 


Последен коментар за шоуто от Герасим 

Гергов. 

Здравей, Геро! С какво „SEXY 

CAR WASH“ те спечели? 

Реших да участвам, защото е интересно, 

нещо ново. Нямам никакви 

странични цели. Правя го заради шоуто 

и забавлението. 

Как виждаш себе си в проекта? 

Доста семпло. 

„Под прикритие“ каква част 

заема от живота ти? 

Стана изключително естествено. 

Не се чувствам великолепен, нито 

че съм направил нещо кой знае какво. 

Гущера ще си остане мой псевдоним. 

Всичко е положително, не виждам 

нищо лошо в това. 

Каква е тайната на успеха? 

Когато хората започнат да те харесват. 

Но това не е моя теория, аз 

се уча от най-добрите. Това е обща 

философия. 

10 


Е, скъпи приятели, 

аз мога да кажа 

само едно - моите 

стереотипи за секси 

шоу бяха напълно 

разбити. Оказа 

се, че на фона на 

всичко, случващо се 

в България, има все 

още млади хора, които 

искат да проявят 

талантите си 

по различен от познатия 

ни досега 

начин. Провокативни, 

свежи, мислещи и 

креативни - „SEXY 

CAR WASH“ 2014 

е на път за взриви 

България. 

Тори Алберт


фотограф: Ивайло Петров • модел: Гергана Гергова 

Наргиле, 

Cypress Hill 

и сок от 

грейпфрути 

12 


Някога имах приятел. 

Единственият впрочем. 

Заедно прекарвахме цялото 

време на света – 

обичахме се истински 

и колкото и да не ви се 

вярва, ние бяхме изклю- 

чението от правилото. Между мъж 

и жена Е възможно приятелството, 

когато няма секс и интимност... ха, 

та той дори не обичаше да го прегръщам. 

Както и да е. Мога да ви изброя 

толкова много причини, поради които 

той ми липсва, че само с тях да 

запълня целия брой. Но съвсем различна 

е моята цел - умението да „запазиш“ 

момента или секундата, в които 

си почувствал истинско удоволствие 

от живота... ама, истинско. 

Повечето време от ежеденевието 

си прекарваме, скучаейки от нещо - 

я от работа, я от неработа. В един 

такъв момент, с известна носталгия, 

си припомних хилядите пъти, в 

които съм имала пълния пакет на удоволствия, 

а накрая пак не съм била 

щастлива. Сега не мога да си отговоря 

на въпроса защо. 

В последствие разбрах смисъла на 

вечното клише, че малките неща правят 

живота велик... както е въгленът 

за наргилето. Без въглен, който да 

те разпалва, животът е немислим. 

Но просветлението идва чак, когато 

човек се чувства свободен от предразсъдаците 

си. 

В момента слушам Cypress Hill, пия... 

сок от грейпфрут, а междувременно 

изрисуваните цветя на стената, 

осветени от неоновата лампа, като 

йо-йо разиграват спомените ми. Още 

помня онази вечер, когато моят приятел 

дойде със силно главоболие при 

мен, а аз го излекувах с... едно наргиле. 

Тогава той каза: „Наргилето ни събира 

в кръг около себе си и по този начин 

ни сплутява, както огънят преди 

хиляди години е събирал в кръг хората 

и е бил синоним на уют, обежище, мир 

и радост“. Тогава не си давах сметка 

колко е прав. Така той без да иска 

даде формулата за щастлив живот - 

удоволствието да дадеш право на сетивата 

си, да уловят цялата палитра 

на човешкото. Аз не го направих 

тогава. В опити да бъда перфектна 

във всичко, забравих за тревогата в 

сърцето си, че нещо постоянно не е 

както трябва, а всичко през цялото 

време пред очите ми – плод на грейпфрут, 

подходящ за RЕfresh. 

Сега, след толкова години, когато 

той намери своята радост в семейния 

живот, а аз продължавах да живея 

в спомени, питайки се какво стана с 

нас, стигнах до едно мъдро заключение 

– да не живея като безсмъртна... 

и запалих наргиле. 


фотограф: Ивайло Петров • модел: Радост Тодорова 

SEXODUS 

"Не перверзни, а направо 

извратени! Не извратени, 

а подсъдими!" 


14

SEX 

ЖЕНСКИТЕ 

ФАНТАЗИИ 

Заобиколени сме от секс. Той е навсякъде 

и във всичко. Реклами, филми, 

на улицата - изобщо в цялото ни 

ежедневие. Сексът продава. Но защо 

повечето реклами, използващи секса 

като основно оръжие, са насочени към 

мъжете и мъжките продукти. За жените 

има реклами на прах за пране с 

хубава музика, ефирни, цветни... е, и 

някои много, много тъпи с Мария... На 

мен това ми се струва малко нелогично. 

Излиза, че ние обичаме да правим 

секс, а жените да перат!? Е да, ама 

не! Жените обичат да правят секс не 

по-малко от нас, без значение, че перат 

малко повече. 

А какво знаем за женските сексуални 

фантазии? Или по-точно, 

какво си мислим, че знаем. Знаем, че 

при 90% от жените главно действащо 

лице в тяхната „страна на чудесата” 

е техният възлюбен. Знаем 

още, че жените обичат мъжът да е 

доминиращата страна и дори в погрубата 

игра. Първото нещо, което 

прави впечатление, отваряйки линк, 

водещ към някой от стотиците материали 

за женските сексуални фантазии 

в интернет, е чифт белезници. 

Дали с розов пух, дали с бял пух, дали 

черни или най-обикновени белезници. 

Но защо? Наистина ли женското 

съзнание е толкова чисто и невинно, 

че чукането с белезници е едва ли не 

някаква кой знае каква перверзия, че 

се причислява към фантазиите!? Едва 

ли... даже не едва ли, ами направо НЕ! 

Това е просто една много малка част 

от фантазиите на жените, не основната 

както се опитват да ни убедят 

и те, че и разни учени от разни прословути 

университети. 

Женските фантазии са не по-малко 

перверзни от мъжките, а всички знаем 

колко перверзни могат да бъдат 

мъжките фантазии. Не перверзни, а 

направо извратени! Не извратени, а 

подсъдими! Слава Богу, никой не може 

да ни съди за това, което е в главите 

ни. Може би си мислим, че мъжките 

фантазии са по-широкоспектърни, 

понеже мислим с две глави, но не, не 

са. Това, което се върти в главиците 

на нежната част от човечеството, е 

не по-малко шокиращо и може би е подобре, 

че в повечето случаи си остава 

само в главите им. И като казвам, 

че в повечето случаи си остава само 

в главите им, нямам предвид, че не се 

случва наистина, а че дори не го изричат 

на глас. 

Наистина ли искаме да разберем 

за какво фантазират жените? 

Замисляли ли сте се върху този 

въпрос? Бихте ли споделили с жената 

до себе си реалните си сексуални 

фантазии? Дълбоко се съмнявам. 

В това отношение и двата пола сме 

същински айсберги. Споделяме само 

това, което смятаме, че човекът отсреща 

би приел за нормално, може би 

малко извратено, но в същото време 

възбуждащо. Изобщо не се съмнявайте, 

че тя споделя с вас същото. И 

няма как да е иначе, когато рискът да 

бъдеш помислен за изверг е немалък. 

Но това не бива да ви притеснява. 

Ни най-мъничко! Трябва да сте наясно, 

че никой не може да контролира 

това, което го кара да изпитва сексуална 

възбуда. Дори и самият той 

да е погнусен от собственото си 

съзнание. Човекът все още не е еволюирал 

до такава степен, че да контролира 

подсъзнанието. Но не очаквайте 

да чуете от жена си как снощи 

е свършила шест пъти, представяйки 

си как я чукате вие, брат ви и баща 

ви! А и вие по-добре не й споделяйте 

за майка й и сестра й! 

Колкото и разкрепостена да е една 

жена, колкото и дълбоки да са дебрите 

на извратените й фантазии, те 

си остават чисто и просто фантазии 

и нищо повече. 

Тъй че, когато прочетете някъде 

колко е полезно и заздравително за 

връзката споделянето на сексуалните 

фантазии, мислете два пъти, преди 

да споделите каквото и да било, 

освен общоприетото. Никой мъж 

няма да ви се разсърди, че искате да 

бъдете притиснати до стената, да 

си поиграете на полицаи, да ви съблича 

бавно, да ви напляска и там другите 

му подобни клишета. Много важно 

е обаче стадият на връзката ви с 

този човек и какво очаквате от нея. 

Ако очаквате сериозна връзка, НЕ споделяйте 

повече от гореспоменатото 

плюс още нещо от сорта. Рискът 

да си навлечете ревност е огромен! 

Търсите ли обаче само секс, нещата 

стоят по съвсем различен начин. 

Тогава вече може да развържете някои 

от зверчетата на подсъзнанието 

си, макар че наистина е по-добре 

най-свирепите да си останат вързани. 

А подобна връзка веднъж задълбочи 

ли се, няма съмнение, че с този човек 

сте един за друг и проблемите в 

секса ще са равни на нула. Но подобни 

случаи са рядкост. Обикновено ревността 

надделява и убива всичко хубаво. 

Ще започнем ли някога да наричаме 

нещата с истинските им имена 

и да прочетем топ 10 на истинскит 

е с е кс у а л н и ф а н т а з и и н а же н и т е ? 

Като секс с извънземни създания, 

коне или кучета, роднини и всички 

умопомрачителни неща, за които много 

малко жени се осмеляват да говорят. 

Женското сърце е дълбок океан 

от тайни, а женската фантазия още 

по-бурна река! Важно е да правим 

разлика между женските мечти 

и женските фантазии, защото 

нежната любов на лунна светлина 

е това, за което жената мечтае, 

а това, което я възбужда до полуда... 

по-добре никой мъж да не разбира. 

Филип Захариев 

15

Изобщо не съм 

изненадан, 

драги Homo 

Sapiens, как 

в момента 

се пулиш крокодилската 

пред заглавието 

и си казваш: “Дам, харесвам, 

когато жената ми прави изненади в 

леглото - със секси бельо или без...“ 

и затваряш за десет-петнадесет 

минути твоята нова библия за живот 

по разбираеми (не и за мен) 

причини. „Да, ама не!“ - както би се 

изразил Брус Уилис, ако някой гений 

има непримиримото желание да го 

удари. В действителност, на тази 

трибуна ще обсъждаме твоите изненади 

спрямо твоята фея нимфоманка. 

И преди да кажеш: „Мъжете 

не правят изненади в леглото (‘айде 

бе, а когато не стане работата, 

какво е? Изненадааа!) помисли си 

пак. Помни, че и жена ти (или все 

някоя жена) чете това списание и 

когато попита какво си научил, ще 

пелтечиш като братовчеда Спуки 

срещу питбула на съседката. Както 

и да е... 

Първо трябва да осъзнаеш, че има 

добри и лоши изненади - това да сложиш 

нова панделка на стария или да 

се намацаш с шоколад на интересни 

места, определено е лоша идея (за 

такива хрумвания мъжете осакатяват, 

да знаеш). И когато осъзнаеш, че 

добра идея не е презерватив в леглото, 

ще ти обясня едни малки трикове 

за по-добър семеен живот (то това 

живот ли е?). 

Започваме със 

старата схема 

(не 4-4-2, а другата). 

Бонбони, 

шоколад или 

роза, поставена 

на леглото, 

винаги вършат 

работа, само 

тя да не обръща внимание повече на 

бонбоните, отколкото на теб, че тогава 

имаме проблем (или е алергична 

към цветя и нещата загрубеят с линейка 

до Трета градска. В такъв случай, 

не си ни чел!). За да я изненадаш, 

използвай въображението си: можеш 

да накъсаш цветя по пода и на леглото, 

да запалиш ароматни свещи (не 

използвай църковни, макар и да са поевтини), 

да пуснеш музика и да я накараш 

да се почувства желана. За 

жените всичко това е красиво, романтично 

и изтънчено. Ние може и да 

не го разбираме по този начин, но те 

се прехласват и дори всички да знаем, 

че това са клишета – реакцията им 

е учудващо еднаква всеки път. Повярвай 

- те знаят, че средностатистическият 

Bulgarus bacilicus повече не 

може, ще го оценят като жест на добра 

воля и ще ти помогнат в твоята 

потна тренировка (ако пак затвориш 

списанието за една десетминутка, 

повече няма да си пишем с теб, честно). 

По-трудната част е да разбереш, 

че леглото не е двор, в който да 

я изненадаш с пиратки, затова прави 

нещо, което да я накара да остане в 

него, а не да избяга. Използвай червен 

шал, завържи очите й (не стягай прекалено), 

направи нещата интересни 

и по-бавни. Все пак не си Хитлер, че 

да правиш бързи инвазии над девойката. 

Давай по-леко и нежно... тя също 

е човек (образно казано). Има защо! И 

когато момчетата те питат: „Какво 

стана снощи, машино?“, ще има да 

разказваш повече от 34 секунди. 

И накрая, но не на последно място, 

заглавието на статията се казва „Изненада 

в леглото“. Да й обясниш предварително 

какво я чака, не е изненада. 

Да знаеш - днес ти й правиш изненада, 

утре тя на теб (или след девет 

месеца, знае ли човек). Надвиших си 

лимита за писане във Facebook, пък и 

ме зоват за изненади в леглото. Чао, 

братко (дали е по оръжие?). 


Изненада 


16 

в леглото 

SEXODUS 

фотограф: Атакан Узун• модел: Марибела Веселинова

Опасност! 

Тя има дълги нокти 


18 

фотограф: Алекс Манчев • модел: Кристин 

„Рарр! Даа, ти си красива и секси 

и държиш на перфектния си 

маникюр. Но както всичко хубаво 

в този живот, и тази екстра 

не е без пари (буквално и преносно). 

Вече си представям уплашения 

поглед на гаджето ти, като види 

колко са пораснали... ноктите ти.“ 

SEXODUS

Е, как пък нито 

един мъж не 

пожела да 

пише по тази 

тема!? Много 

трудно мога 

да ви опиша 

реакцията на 

всеки един от 

тях, но със сигурност, 

дори да успея, то ще има 

да се смеете ли смеете. В общи линии 

всеки мъж, когото попитах какво 

е усещането да бъде докосван с 

орелски нокти, първо изкриви лицето 

си в гримаса, наподобяваща тази на 

Робърт Де Ниро, когато казва: „Show 

time!“. Много от вас ще скочат и ще 

кажат, че не трябва да категоризираме 

всички мъже под общ знаменател... 

моят отговор на тази простотия 

е „бла-бла-бла”. На вас би ли ви 

било приятно да ви пускат огромни 

нокти по кожата и да ви убеждават, 

че това всъщност е от любов. Каква 

ти любов!? Това си е жива заплаха 

за живота. Само си представетеаранжирали 

са специално за вас целия 

апартамент по особено романтичен 

начин, правят ви мили очички, показват 

нови дрешки, сготвили са ви невероятно 

чили кон карне (за още поневероятно 

продължение на вечерта) 

и точно в сюблимния момент ви хващат 

за врата с... тези нокти. Ще 

смеете ли да се оплачете от чилито 

тогава? Но все пак, нека не бъда толкова 

критична. Дългите нокти също 

имат своята поетичност. 

Рарр! Даа, ти си красива и секси и 

държиш на перфектния си маникюр. 

Но както всичко хубаво в този живот, 

и тази екстра не е без пари (буквално 

и преносно). Вече си представям 

уплашения поглед на гаджето ти 

като види колко са пораснали ноктите 

ти. 

Наскоро слушах интервю 

на Къци Вапцаров, който 

преди броени дни беше правил 

сценичен образ на жена 

в популярно предаване. За 

ролята му беше направена 

ноктопластика. Човекът 

така и не можеше да се начуди 

как жена борави със 

смартфон, как ходи до тоалетна 

и какво, по дяволите, 

му е готиното на тея 

дълги нокти, дето само 

пречат? Само ние си знаем 

какво удовлетворение 

изпитваме като погледнем 

към изящните си ръце 

и ноктите си са прекрасно 

оформени и изрисувани.. 

Даа, като душевен оргазъм 

е! 

Мили дами, модните тенденции в 

маникюра може и да ни вълнуват до 

лудост, да събираме с дни картинки 

на различни видове маникюр, докато 

изберем какво да си поръчаме при маникюристката, 

но истината е, че... 

мъжете това изобщо не ги интересува! 

Даже напротив – гледат с недоумение, 

когато изпадаме в шок и 

ужас при чупенето на нокът. „Е, какво 

му е толкова страшното? Голяма 

работа - пак ще порасне.” И темата 

е приключена. Но всъщност за 

нас перфектният маникюр има много 

по-сантиментална стойност. Освен 

признак на добра поддържаност, той 

е сила и оръжие в любовната игра, в 

леглото също. НО все пак, да не отсвирваме 

изцяло мнението на мъжете. 

Те може и да не се впечатляват от 

конкретните цветове и шарки, изпъстрени 

по ноктите ни, но определено 

им прави впечатление, ако са зле 

поддържани или пък прекалено дълги. 

Така че не прекалявайте. Поддържайте 

се, не изневерявайте на стила 

си, но и не забравяйте максимата 

„много хубаво - не е на хубаво”. Та така 

и с ноктите. Прекалената дължина не 

само че стои неестесвено, но също 

така и стряска представителите на 

противоположния пол. Не, мъжете не 

си мислят, че е секси, а по-скоро съдистично 

и отблъскващо. Използвайте 

ги с мярка и по предназначение. 

Жената котка 

идва към теб! 

Ръцете участват активно в любовната 

игра, както вече споменахме. 

От възбуждащото прокарване с върха 

на ноктите по цялото тяло на половинката, 

до настръхване и тотална 

възбуда, чак до страстните белези 

по гърба, които казвам само едно: аз 

бях тук. 

Може и да ти се прави на раздразнен 

следващата сутрин (как ще се съблече 

утре в съблекалнята на фитнес залата), 

но не го слушай. Всъщност му е 

харесало и още как. Споменът за дивата 

нощ го кара да иска още и още, 

но мъжкото му Его ти прави фасони. 

Не забравяйте обаче, че това е само 

една мъничка част от тях! 

Опасност или оръжие? Как ще 

възприеме твоите „безценни съкровища“ 

половинката ти? 

Хубаво е да си 

му вземеш страха 

от началото. 

Да, аз съм неповторима и секси. 

Имам прекрасни нокти и изящни ръце, 

които можеш да украсиш с, хм... бижута 

по избор? Или поне да плащаш 

сметките ми от маникюристката, 

защото да имаш красива и поддържана 

жена никак не е лесно и евтино 

също! 

Използвайте цялата сила и слабост 

на своята женска природа. Бъдете 

нежни като малки и гальовни котенца 

и дръзки тигрици, когато е необходимо. 

В крайна сметка си го знаем: 

„Who 

run the 

world? 

Girls!“ 

Таня Петрова 

19



20 

Да използваме 

несигурностите 

си, за да стигнем 

до сигурни места 

Последният от 

„силните мъже“ 


фотограф: Емилиан Дечев • модел: Теми Барбушева

Сила. 

Каква 

клиширана 

дума. 

Заемаща основно 

място в живота ни 

и определяща личността 

ни. Силни 

и слаби не е квалификация, 

това е 

клеймо... 

Той е успял, очарователен, внушаващ 

респект. Същият този мъж, чиито 

външност и поведение по никакъв 

начин не показват вътрешните му 

усещния, ми разказва какво е да си в 

клишето, да отговаряш на изискванията, 

да имаш и да нямаш. Неговата 

история всъщност е история на 

много от успелите мъже в наше време 

- размити ценности, нездрави отношения, 

липса на дълбочина в общуването. 

„Казвам, че съм сигурен - в мен, в 

живота, в бъдещето, в това, че утре 

ще е по-добре. Казвам, но не го мисля. 

Имам много, но не го искам, защото 

тялото се е наживяло, ама на душата 

й липсва сигурност. Че я има, 

че я чака още смисъл. Водя разни битки 

- мъжки, както се вика. Битка, заради 

самата битка - не, защото ми 

пука за какво - важното е да спечеля. 

А аз това го мога. Умея да се отказвам 

от едно, за да постигна друго. И 

така натрупах много победи, множество 

аплаузи, достатъчно уважение 

и нито грам истинност, нито грам 

сигурност. Че съм аз, че това е моят 

път, че той ме води към моето, лично 

щастие. Водя битки, за да побеждавам. 

И представяте ли си да седна да 

обяснявам на някого, че реално съм абсолютно 

и тотално несигурен, че не 

знам къде отивам и най-важното, че 

забравих да поставям граница между 

стойностно и непотребно. Да улавям 

мига, да мечтая, да искам някого повече 

от това да водя моята си борба. 

Борбата ми е щит - без нея лъсва 

всичко това, което моята реалност 

не може да понесе. Живея в стереотипа, 

че всяко покaзване на не-сила, 

ме прави не-мъж. Мен несигурност не 

ме лови. Дядо ми беше такъв, баща 

ми беше такъв, ето ме и мен. Корави, 

арогантни, борбени и непоколебими 

мъже, които накрая завършват живота 

си, удавени в собствената си 

невъзможност да живеят, да обичат, 

да дават. Забравили за радостта да 

си жив. Вперили животински поглед в 

поредното предизвикателство, което 

ще покаже на света кой колко е. Защото 

важен е светът - той да види. 

Да има кой да ръкопляска след финалните 

надписи. Всичко друго си е чиста 

загуба на време. 

Аз съм капацитет, с 

възможност да оцелявам при 

всякакви обстоятелства. Мога 

всичко. А най-добре мога да 

не казвам истината. Да се 

скатавам от онези въпросителни, 

надвиснали над мен 

като черни облаци. 

Влизам и излизам от разни срещи, 

животи, партита, конфликти, провокации, 

любови, връзки. А тя стои и 

ме гледа като котка, мамка й. Тя е... 

Нали разбирате, всеки такъв като 

мен има по една любов, която го човърка. 

Не от несподеленост, а защото 

отказва да го приеме. Странното 

е, че и аз не се приемам. Вероятно 

затова разбирам, че на нея нищо не 

й трябва. И това, че избира мен, 

ме прави по-добър човек. Че не ми 

подхвърля одобрителни реплики, когато 

очевидно съм сгрешил и не я интересува 

нищо друго освен да е честна 

с мен. Да, та тя стои до несигурната 

ми, разделена на сто душа и диша 

в съгласие с мен. Непокорно, подкрепящо. 

Разбивам й илюзиите, а това 

същество с девет живота, се преражда 

всеки път, за да е тук. Блъскам 

живота, блъскам се в стени, отблъсквам 

и нея. И да не й говоря, тя знае 

що за стока съм. Ако не беше толкова 

умна, щеше да ми е по-лесно. Когато 

е най-тиха, най ме плаши. Защото, 

ако викне - знам какво й е. Но 

като замълчи... несигурността ми е 

пред нея. Тя е част от житейския ми 

пейзаж. Пaрченцето пъзел, което уж 

добре пасва, но, за да съм сигурен, ще 

пренаредя всичко още веднъж. Гледа 

като дете и искам да й кажа, че тия 

погледи не ги издържам. Правят ме 

слаб. Но вероятно имам нужда да съм 

несигурен пред нея, за да съм сигурен 

в нея самата. 

Истината е, че патриархатът 

не позволя на мъжа да е нещо друго 

освен сила, канара, борба. И докато 

множеството от мъжки пол 

се старае да изпълни своята „мисия“, 

множеството от женски пол, 

стои очакващо за поредната мачовска, 

спартанска постъпка. Силата, 

обаче не е в постъпките, изпълнени 

с публичност, тя е в усещането към 

хората, в приемането на живота по 

определен начин. В убежденията с висока 

морална ценност и тяхното непогазване. 

Истината е нещо субективно, но 

незнайно защо, общата истина, макар 

да е грешна, често пъти става 

и лична истина. Изморително е. Тази 

„дреха“ не ми пасва. Тежи ми. Не ми e 

нужна вече. А ми беше като „втора 

кожа“. Каква ирония. 

Ще съм последният от поредицата 

„силни мъже“. Ще 

съм краят на порочния кръг, 

отхвърлящ човешкото, желаното, 

ценното. Ще се намеря, 

когато пътят ми стане 

еднопосочен, когато спра да 

живея като катаклизъм. Когато, 

за да ти кажа, че си хубав 

човек, си представя душата 

ти без външната обвивка. Когато 

мигът ми е единственото, 

което после ще ме 

кара да се чувствам жив, ценен, 

обичан, щастлив. 

Не съм успял 

в нищо, ако не 

мога да живея с 

чувството на радост, 

че съм тук. 

Когато полуудавен 

в собствената 

си несигурност, 

изкрещя в 

лицето на живота 

„Жив съм! 

Има ме!“. 

Мира Тошева 

21

фотограф: Емилиан Дечев • модел: Зорница Симиджийска 


GUILTY 

Виновен, до доказване на противното 

22 

В УМА МИ

Небезизвестен факт 

са различията в поведението 

на мъжете и жените, 

поставени в една 

и съща ситуация. И двата 

пола имат своите 

мръсни, малки тайнички 

манипулации, с които да 

поставят на колене другия. 

Освен това всеки 

човек е уникален сам по 

себе си, така че нека не 

прибързваме с изводите. 

Понякога има ситуации, 

които могат много да 

засегнат една жена, според 

женските критерии, 

но ако жената е в „онова“ 

особено, забавно настроение 

- приема и найгадното 

случващо се, за 

страшно интересно и 

смешно. Ето какво имам 

предвид. 

Днес е неделя. Навън 

е мъгливо, неприятно, 

вратът ме боли, нямам 

вдъхновение и за първи 

път опитах мазни ребърца. 

Неделен ден - сами 

се досещайте какво 

имам предвид. Цялата 

скука на земята, цялата 

мъгла и цялата празнота 

на улицата пред нас не 

могат да опишат съвсем 

напълно това, което преживавам. 

В единствения, 

едничък момент на проблясък 

в съзнанието ми, 

след третото превъртане 

на новия албум на Бионсе, 

се сещам за онзи 

ден в турския магазин в 

Швеция, където бях шокирана 

от изобилието 

репликирани парфюми и 

най-вече от един, наречен 

2 Billion, респективно 

копиран от 1 Million 

на Paco Rabanne. Разбира 

се, това е тема на друг 

разказ, но всичко започна 

от тук. 

„El amore es un aroma“ 

лирично споделят Чамбао 

в песента „Desconosido“. 

Прави са хората, ще кажат 

жените, но попитайте 

мъжете си. Моят 

принц бе принуден преди 

три месеца да си купи 

Ето как стоят нещата - 

мъжете наистина умеят 

да дразнят жените. 

Не че ние не го правим, 

доста успешно при 

това, но те..., те просто 

имат специален, 

особен талант, с който 

могат да ни обезсилят. 

Мили читатели, 

не ме разбирайте погрешно. Аз ги харесвам, 

дори когато проявяват характер. Дори много 

ги харесвам. Това, което ще ви разкажа обаче 

няма нищо общо с тяхната мила страна. 

Те имат и друга - тъмна. Или просто незаинтересована. 

Страната на нехайството, ето 

къде се подвизават, когато са си свършили 

ежедневните задължения. Адмирации на 

тези, които все пак го правят. От предстоящите 

ми истории няма как да не забележите 

изумителната същност на тяхната 

природа. Това е една микстура между очарователна, 

детска наивност и феноменална, 

нечута нужда да досадят на половинките си. 

Това им поведение е не само впечатляващо, 

но и дори поетично. Само един доказал се 

във времето поет може да опише това... пословично 

безгрижие. И преди да съм ви отегчила 

с описанията и сравненията си, които 

могат да продължат страници наред - нека 

най-накрая да премина към ядрото на разказа 

си. 

този исторически 1 

Million, което ме направи 

и щастлива, и не 

толкова, предвид обръщанията 

след него на 

улицата. Развеселена 

от случката в шведско-турския 

магазин, 

аз мило погледнах парфюмчето 

на моето 

момче и изведнъж, в непосредствена 

близост 

до него, в очите ми 

лъсна шишенцето на 

друг парфюм. Този път 

авторът е Gucci, а произведението 

се казва... 

Guilty. За секунда се замислих, 

но смехът ми 

така напря, че вече не 

можех да го задържам, 

и избухнах в 5-минутен 

делириум. След дълъг 

разпит, с цел да проуча 

„виновния“ от кого му е 

и кога е подарен, стана 

ясно, че е от госпожица, 

която преди две 

години го е подарила, 

очевидно с подтекст, 

но познайте дали нашият 

лиричен герой е 

разбрал намека. Точно 

така! Не само не го е 

разбрал, не само че и 

тогава, и сега, не е видял 

името на парфюма, 

но и не беше обърнал 

внимание, че въобще 

стои върху нощното му 

шкафче на една нога с 

другите му вещи... Мацката, 

разбира се, от 

тогава не го е търсила. 

Даже лек спомен му 

се отключи за жлъчното 

й оттегляне... 

Неприятна ситуация. 

Напълно влизам в положението 

на тази жена. 

Не съм феминист. Не 

съм дори близо до феминистичните 

идеали. 

Но има едно друго 

качество, което има 

способността да ме 

учуди и в двете крайности 

- човещината. Когато 

тя липсва, вече 

няма значение дали си 

мъж или жена. Всички 

сме изпадали в неудоб- 

23


24 

ни моменти, а този е един от обидните 

такива. Забавни за едни, обидни 

за други. Ще оставя на вашето артистично 

въображение да прецени към 

коя категория ще включи тези случки. 

От предходния пример за мъжка несъобразителност, 

веднага си припомних 

личен сблъсък с една такава. 

Преди време, още в началото на романтичната 

ми връзка със същия човек, 

имах силна нужда да показвам 

любовта си. Макар и по детски, бях 

измислила перфектния подарък, който 

той сам да открие и да оцени. 

Всички момичета искаме и мечтаем 

ТОЙ да забележи малките ни жестове, 

понякога дори се получава. Моята 

идея беше да напиша върху огромното 

огледало в банята „ОБИЧАМ ТЕ!“ 

с най-скъпото си доматено червено, 

червило на Dior. Ах, обожавам това 

червило! Прави устните плътни, големи 

и толкова подканващи за целувка. 

Моят приятел се прибра от работа, 

влезе да вземе душ, а аз затаих 

дъх пред вратата на банята, очакваща 

да ме покани вътре и да я изпотим 

заедно. Уви! Нито аз, нито червилото 

ми постигнахме този ефект. Милият 

дори не беше забелязал, че върху огледалото 

има нещо. Нещото вече беше 

просто червено петно, а стимулът 

ми занапред - изпарен, като гореща 

вода. 

Това обаче не е най-важното. Не е 

посланието, което искам да ви предам. 

Те НАИСТИНА не виждат тези 

малки жестове. Не го правят нарочно, 

поне не през цялото време. Не демонстрират 

нищо. Не е конспирация. 

А лицата им, когато попаднат в такава 

ситуация... е, това е едно от 

многото неща, които не трябва да 

се пропускат, докато сме живи. Ето 

това е детайлът, който може да разтопи 

и най-студеното женско сърце. 

Невинността, с която те гледа. Абсолютно 

непроумяващ какво се случва, 

защо се сърдиш, защо го приемаш 

лично. Блуждаещият поглед, виновно 

търсещ причината на поредната 

драма... безценно! 

Същият ден, в който всички тези 

мисли ме обладаха, не можех да не 

се запитам - всички мъже ли реагират 

така или само моят е специален. 

И още - има ли начин да намерим решение 

и веднъж завинаги да сключим 

примирие по въпроса с малките жестове. 

Защото, разбирате ли, някои 

от мъжете, когато ни правят подаръци 

(макар и 20-левова рокля), да реагираме 

сякаш са ни купили звезда (оказа 

се, че е възможно) или 500-левова рокля. 

Защо? Запитах се още, защо аз 

трябва да се науча да понасям: „Мерси, 

мила! (целувка)“, да се задоволявам 

с този отговор, а когато той направи 

нещо мило, аз да съм готова да направя 

церемониално парти. 

Е, просто нямаше 

как да не се 

допитам до моите 

приятелки. 

Класическо 

клюкарстване, но тове е 

положението в женския 

свят. Тук ще ви предизвикам 

за пореден път да познаете 

какво ми споделиха 

те. Оказа се, че осем 

от десет имат идентични 

случаи. Осем от десет... 

другите две са изключението. 

Нали знаете, 

всяко правило има своето 

изключение и ние много 

рядко, да не кажа никога, 

попадаме в този процент. 

Останалите осем явно 

трябва да се опитаме да 

живеем в класическа „несправедливост“ 

(по-късно 

ще разнищим и този термин). 

Но не си мислете, че приключвам до 

тук. Аз имам и други любими сцени. 

Една от приятелките ми успя истински 

да ме развесели, когато ми сподели 

нейните преживявания. 

Сещате ли се за специфичните, 

дребни скандалчета, които нищо не 

означават, но са достатъчно силни, 

за да ви оставят горчилка в устата 

за целия ден? Обикновено ние жените 

първи прощаваме, колкото и да 

се сърдим. Когато простим обаче изпадаме 

в един друг вид драматична 

постановка - вината у самите нас, 

подсказваща ни, че ние също сме наранили 

момчетата. Когато вината 

заговори, обикновено какво правим - 

връзваме косите (екстеншъни, кичури, 

плитки и т.н), запретваме ръкави, 


прощаваме се с дългите нокти и вадим 

старата книга на баба с рецепти. 

От сутринта в 8:00 бройте пет 

часа - толкова продължава чистенето, 

подрежданено и декорирането на 

съвместния ни дом. От там бройте 

още два-три за готвене, 30 мин. за 

подготвяне на масата, което включва 

сипване на ракийка и поставяне 

на ледчета, секунда преди той да се 

прибере. Е, не звучи ли като старание? 

Всичко, което получаваме обаче 

е въпросът: „Бейби, какво прави 

днес?“... по дяволите! Не е ли очевидно!? 

Други такива случаи безброй. Например, 

когато искаш да си покажеш 

професионалните грим и прическа, за 

които вероятно той е платил, новата 

рокля и ултрависоките токчета, 

но мачът е много по-важен в този момент. 

Или когато го очакваш той де 

се прибере късно от работа, направила 

си се артистично на заспала в 

леглото, леко отвито краче и перфектни 

букли на възглавницата, а обувките 

- секси разбутани на земята. А 

онзи път, когато му остави романично 

послание в бельото и то седя толкова 

дълго, че когато ти самата го 

намери, го помисли за боклук и хвърли 

в кошчето. 

Всичко това, мили дами, НЕ означава, 

че те не ни обичат и че не биха направили 

всичко по силите си, за да ни 

напрявт щастливи. И преди да ме репликирате, 

казах всичко ПО СИЛИТЕ 

СИ. Не по нашите сили. Мъжете, особено 

специалните ни избраници, имат 

качества. От нас се иска да ги разберем, 

като по-деликатни и сензитивни 

от тях, да повярваме във възможностите 

им, да им дадем шанс и отдих 

от постоянните постановки. За тях 

е показателно как проявяваме класическото 

си съмнение и веднъж усетили, 

че не им вярваме или ги притискаме 

твърде много - трудно ще 

възвърнем доверието им и ще се затварят 

все повече в черупките си. Те 

са в състояние да ни успокоят, 

ако ние им позволим. 

Впрочем, когато все пак реших да 

подсетя моето момче за всичко, което 

ме е обидило, когато се опитах да 

го накарам да се почувства виновен 

за всички мъже, които реагират така, 

той съвсем справедливо (казах ви, че 

ще стигнем до тук) ме попита: „А ти 

забеляза ли, че някой е откраднал емблемата 

на колата, която купих, за да 

се гордееш с мен?“.... 



26 

Почивка 

снимка: личен архив VIA MAGAZINE 

Абе, като кажете „почивка” на една 

жена, в главата й веднага се появяват 

плажовете на Бали, Малдивите, 

романтиката на Рим, Париж, 

страстта на Рио де Жанейро, общо 

взето все неща от този тип. Какво 

се оказва обаче? Напоследък мъжете 

започват да предлагат на половинките 

си едни такива, по-особени почивки, 

които пак са свързани със събиране 

на багаж и пътуване, но този път 

пътуването е от неговия дом до нейния 

- с таксито. Или иначе казано - 

пътят, чантата, гората... 

Аз съм жена, но нищо мъжко не ми 

е чуждо. Често ми се случва да играя 

ролята на изповедалня за приятели 

от силния пол, когато имат турбуленция 

във връзките. Не, че не вдигат 

самолета. Напротив! Самолетът 

е напът да катастрофира. 

Жените са сложна материя. Става 

за пипане, ама не и за разбиране. 

А вие, момчета, хич не обичате да 

затормозявате мисленето си с излишни 

и нерационални неща, още помалко 

да се обяснявате като ученички, 

когато тя ви обвини в евентуална 


стъпка в страни, изневяра или там, 

каквито сте ги сготвили – признайте 

си! Да предположим, че след поредица 

от диви скандали, раздаване на псувни 

и ругатни като дъвки, сте си простили, 

хипотетично, поне на думи, започва 

да ви стяга и искате да скъсате 

синджира, понякога временно, понякога 

окончателно. Ако вашето момиче 

ви е ограничавало, проверявало, следило, 

набеждавало, разпитвало, влизало 

е и е излизало от най-щурите 

филми, че прелюбодействате с абсурдни 

субекти, ревнувало ви е от 

всичко, което носи високи токчета и 

мърда, в някакъв момент се чувствате 

задушени, искате чист въздух, 

спокойствие, мъжки сбирки, дори не 

е задължително да си търсите друга. 

Разбирам ви. Повярвайте, никой не 

иска да бъде затворник на любовта в 

едно напълно свободно време. Обикновено 

започвате да мислите как точно 

да й кажете, че искате да не се чувате 

и виждате с нея известно време, 

за да проверите чувствата си и да 

се уверите в тяхната достоверност. 

И задължително й казвате, че я обичате 

и я искате, но сте се уморили. 

Обещавате, че ще й звъннете, когато 

ви залипсва, а тя си мисли, че ще бъде 

утре или другата седмица и откъде 

да знае, че може да имате предвид в 

някой друг живот. Нали е такава схемата?! 

Да кажем, че вече сте преминали 

през 9-те кръга на Ада и сте 

успели да си издействате почивка. 

Ура! Ваканция! Не е задължително 

да сменяте географските ширини, 

за да си починете подобаващо. Опитайте 

си пак от деликатесите, които 

предлага ергенският живот, но 

имайте предвид, че ако искате да се 

върнете след известно време при нея, 

не във всички случаи би простила изневяра. 

Нищо, че ловният сезон за вас 

е бил открит. Истинският ловец преценява 

плячката си и си взима найстойностните 

трофеи. А един от 

тях може да ви чака 24/7 на телефона 

да поискате да си го приберете от... 

как да кажа, „заложната къща“. 

Почивката е хубаво нещо. Даже Господ 

си я е позволявал, та ние човеците 

ли няма. Но мили ми господа, знайте, 

че с точната жена може да се 

чувствате като на СПА-център, а не 

като на работа. Все пак, ако искате 

да излезете в неплатена отпуска, помислете 

дали всъщност не искате да 

смените „работодателя“ ... 

Ивайла Тодорова

Емилиан Дечев е кино режисьор 

и фотограф на свободна 

практика. Обича да снима 

момичета, защото оценява 

женската красота, като висше 

творение на природата. 

След като е опознал в детайли 

външността на дамите, 

Емо от години си е поставил 

за цел, да си отговори на 

вечния въпрос: “Какво искат 

жените?” 

Тази книга показва само 

част от опитите му, да вникне 

в крехката психика на 

представителките на нежния 

пол. Не за друго, а за да може 

да ги разбира по-добре. 

Тази задача се оказва изключително 

сложна, защото липсата 

на рационална логика в 

женското мислене преобладава 

застрашително. Душата 

на дамите е изпълнена с 

много комплексни и противоречиви 

чувства и мисли - тя е 

свещен храм, на чиито порти 

мъжката логика удря на камък. 

VIA MAGAZINE • NEW 

“Още от малък не разбирах жените. 

Приемах ги като различен 

вид хора, някак трудно се общуваше 

с тях. 

По-късно когато се влюбих за 

пръв път разбрах, че жените са 

нещо специално. 

Разочарованието дойде след 

първата ми връзка, която беше 

2 години. Аз я обичах, а и тя 

твърдеше, че ме обича. Бяхме 

повече от гаджета, бяхме приятели. 

Докато един ден тя си намери 

друг. Аз не и правех никакъв проблем 

да се вижда с него, но оня и 

бил казал, че тя повече не бива 

да общува с мен. А тя да вземе 

да го послуша и да спре всякакви 

контакти с мен. Браво бе, защо 

беше нужно това? Мистерия! 

Това момиче с лека ръка просто 

изтри от съзнанието си нашето 

2 годишно приятелство. 

Сякаш никога не е било, сякаш не 

се познаваме. 

Тогава за пръв път си помислих, 

че жените не са хора. 

Никога няма да мога да си 

обясня, как е възможно, някой да 

направиш нещо толкова ненужно 

и БЕЗСМИСЛЕНО.” Е. Д. 

Няма нужда да ги разбираш, просто ги обичай. 

Тази книга посвещавам на всички жени! 

(читателки на VIA Magazine • For him) 

Драги дами, вие не сте по-слабият пол, нито по-глупавият. Ето защо 

знам, че можете повече! 

Бъдете себе си и бъдете по-добрият пол! 

Обичайте си мъжете и им духайте поне веднъж на ден. 

Чували ли сте някой мъж, да каже за някоя жена “тя е пич”? Това се 

харесва страшно много - повече от силиконовите цици! 

Ако си “пич” мъжете ще те уважават. 

Ако си мила и добра, мъжете ще те обичат. 

Ако си точна, мъжете ще ти бъдат приятели. 

Ако си секси, мъжете ще искат да те чукат. 

27

Защо 

Когато не ми вдига или не е на линия 

във Facebook, е с някоя кучка, когато 

ми дава заето или е онлайн - значи 

си говори/пише с някоя кучка. Логиката 

на женската логика е, че всъщност 

няма никаква логика. Дано ме разбрахте, 

ако не сте, прощавайте, жена съм 

все пак... 

Ревността на дамите може спокойно 

да се конкурира с природните катаклизми, 

терористичните актове и 

всички видове лудост, които са познати 

на човечеството. Ревността обаче 

не върви сама, а ръка за ръка със 

своята най-вярна, дългогодишна и доказала 

се приятелка - истерията. Тази, 

последната, е може би (не)изживeният 

кошмар на всеки мъж. Ако във вашия 

случай частицата „не” е излишна, искрено 

съжалявам... Дяволът и без да го 

дърпате за опашката, пак си е дявол. 

Освен ако нямате отворена връзка, 

всичко останало се брои за изневяра. 

Плътската любов е ясна, да не говорим, 

че някои жени възприемат като 

кръшкане мисълта за друга, погледа, 

който сте хвърлили на мацката от супермаркета, 

момичето от телевизия- 

тя изпада в истерия 

та, жестовете ви, говоренето ви към 

познати и непознати. Това е така, защото 

тя вижда „сивото” единствено 

и само като черно, бялото не е опция. 

А в много случаи като червено, като 

същински разярен бик, на който токущо 

са му пораснали рога (надявам се 

само въображаеми). Все пак ние сме 

от Венера, а вие - от Марс. 

Дали изневярата е реална или плод 

на лабилния женски разум, факт е, че 

тя става основната предпоставка за 

пререкания и раздели. Съществуващите 

в пространството табута, че има 

няколко изтъркани лъжи, които мъжете 

ползват, за да замазват очите на половинката 

си, когато се виждат с други, 

са успели да се загнездят в съзнанието 

на почти всяка жена, като изключим 

единиците либерални и разбрани 

такива. Именно тези стереотипи подклаждат 

огъня на съмнението, в който 

често и двамата изгаряте, барабар с 

връзката, спомените, хубавите моменти 

и плановете ви за бъдещето. Част 

от тях са: отивам да играя мач, ще 

пия по бира с приятели, задържаха ме 

в службата, имаше задръстване, майка 

ме помоли да мина да я видя и тем 

подобни. Преди да ви дам съвет как да 

се справите със ситуацията, ако приятелката 

ви просто се филмира, отправям 

изявление към прелюбодейците 

- тя знае, че й кръшкате, независимо 

колко сте оригинални, а ако все още не 

знае, ще научи след 3, 2, 1, 0... 

Така де, за да се избавите от истеричните 

пристъпи, поканете жена си 

с вас, да дойде да погледа как играете 

или да ви придружи в бара, или да 

мине да ви вземе от службата и да вечеряте 

навън. Дори и да се съгласи, 

ще го направи само веднъж, за да се 

увери, че наистина говорите и правите 

едно и също. Да не говорим, че на 

по-съобразителните им стига само 

офертата, ще ви откажат тактично, 

но ще се успокоят вътрешно и няма да 

смущават сбирката ви с приятели. 

Изневерите в нейната глава, често 

си остават само в нейната глава. Разчитам 

на ВАС да е така! И не забравяйте, 

че любовният триъгълник е опасно 

нещо, може точно вие да се окажете 

тъпия ъгъл! 

Ивайла Тодорова 


28

Една 

история 

за маймунката, 

клона и още нещо 

Не карайте 

жените да чакат! 

Вероника Маринова 

Всяка прилика с действителни лица 

и събития е случайна… Или пък не… 

Кой ли знае… 

Драги ми господа и дами, (или пък 

кучки, на която както и харесва, нали 

сега е модерно това да е комплимент- 

50 Cent го каза, на него се сърдете) 

седя си аз на една пейка и си размишлявам, 

и си гледам хората около мен, и 

си седя, и пак си размишлявам… Сега 

си мислите, че измислих нещо велико, 

нали (да, тавтологията не е случайна), 

че Великият дух слезе и ми наля 

малко небесен акъл в така изпразнената 

тиква, промита от всякакъв вид 

извратени пропаганди… Е, да ама НЕ! 

Та, да се върнем на маймунката и 

клона (нали помните заглавието, все 

още… Да?! Поздравления…, значи сте 

80% по-умни от цялото население на 

Земята… Така, след като спрете да 

се подсмихвате и да се чувствате 

окрилени от това откритие - комплимент, 

нека минем към темата). 

Та си седя аз и си мисля, и си гледам 

хората и... О, НЕ! - Какво виждат 

очите ми!? Всъщност виждат човека, 

с когото имах среща и заради когото 

седя на тая потрошена пейка (забравен 

паметник на социализма). Същи- 

ят се задава към мен САМО с половин 

час закъснение. Драги ми господа, за 

ваше и наше добро, моля разберете - 

никой не обича да чака! И да, в това 

число спадаме и ние момичетата, които 

от време на време, главно заради 

вас, си позволяваме да закъснеем 

малко. 

И гледам аз, срещу мен се задава… 

моят клон. „Кое?!“ – ще попитате. 

Да, правилно прочетохте. И жените, 

като маймуните, не се пускат от 

първата лиана, преди да хванат втората. 

Че даже и да останем и да повисим 

малко на някой клон, който сме 

хванали здраво и не пускаме преди да 

хванем следващия – няма никакъв проблем. 

Те никога не се чупят. Вероятно 

в този момент сте усетили лека 

уплаха (да не кажа ужас), но фактите 

са си факти. Понякога клонът, който 

сме хванали е толкова стабилен, 

че сърце не ни дава да се преметнем 

на следващия. Да, истината боли, но 

пък в крайна сметка всеки маймун да 

си знае клона. 

Първото нещо, което забелязах в 

моя клон е, че има нещо, което премълчава. 

Естествено моя милост като 

опитен летец-изтребител моментално 

настрои ракетите си в пълна бойна 

готовност за обстрел от въпроси, 

предположения и болезнени мъчения 

в стил Испанската инквизиция. След 

часове на яростни атаки, които бяха 

по-скоро мъчения за мен, отколкото 

за г-н Прекрасен, стана ясно, че 

нещо е счупено, но не външно, защото 

външно, както винаги изглеждаше 

безупречно, а вътрешно. За първи път 

видях циничната гола истина, прокрадваща 

се някъде от дълбокия извор 

на… душата. Не тази маска, която 

всички слагаме, за да се направим 

на Дарт Вейдър пред света, а онази 

немаска… истинската,чистата. 

И така, нека цинизмите започнат! 

Заля ме порой от въпроси: защо жените, 

колкото и да се смятат за сериозно 

обвързани и да парадират с 

това пред целия свят, играят номера 

(онези баш женските, флиртаджийско 

гадните, които така умело отричаме, 

но всъщност всички правим)? Оказа 

се, че моя г-н Прекрасен, забравих 

да спомена, че това е най-добрият ми 

приятел (да не си помислите нещо) в 

момента има взаимоотношения с три 

девойки, всяка една, от които, „сериозно 

обвързани”. Няма как да го виня, 

че се чудеше човекът защо, Бога ми, 

така се получава с всички създания 

от женски пол, независимо колко крехка 

е възрастта им и как да се довери 

на някоя, като това е широко разпространено 

поведение. Сигурна съм, 

че сега дамите чакат със затаен дъх, 

дали съм оставила тайните им скрити, 

а пък господата умират от любопитство, 

какво съм казала. Дамите 

реших да разочаровам, а господата 

да зарадвам. 

Под светлината на следобедното 

слънце, прецених, че е време да призная 

една проста истина, на която 

никоя от нас няма съвсем точен отговор, 

на така зададения въпрос защо 

нежната половинка на великия хомо 

сапиенс (вид, господстващ над цялата 

планета, ако не знаете), възприемаше 

поведението на т.нар. примати 

в опит да си живее живота както 

иска?! Защо ли… защото мили мои 

„джентълмени”, маймуните не скачат 

от клон на клон, току така. Те обичат 

свободата (все пак имат цели джунгли 

на разположение), но обичат и сигурността, 

пускат клона, на който 

са, едва след като са хванали следващия. 

А може ли да ги (НИ) вините?! 

По този начин всички остават доволни 

(е добре де, поне нежната половинка). 

На какво се дължи това поведение, 

съм убедена, че всяка една от 

нас може да изброи хиляди причини, но 

главната е една. Колкото и да се правим 

на силни и независими, каквито и 

маски да слагаме пред света, искаме 

да се чувстваме чисто и просто 

ЖЕНИ, а една жена никога не бива да 

остава сама (просто не ни е писано). 

Искаме да бъдем защитавани, обичани, 

уважавани (да, знам господа, че 

тази думичка бърка в главния мозък 

на повечето от вас), но най-вече да 

се чувстваме закриляни от всичко, от 

света, от трудностите, от ураганните 

ветрове, от вулканични изригвания… 

Абе, мисля че схванахте идеята. 

Така че, господа, вместо да се чудите, 

защо се получава така и не 

може да задържите до вас, едно от 

малкото хубави неща, които са ви 

се случили последното десетилетие, 

следващият път, когато видите дамата 

на сърцето си просто я целунете, 

така както само вие можете. 

Да… да, точно това имах предвид по 

мръсния, гаден, лепкав, изгарящ начин, 

по който всеки един от вас може да 

накара коленете ни да омекнат. Чакам 

feedback, защото съм убедена, че 

резултатът ще изуми и вас самите. 

29

Клисурски 

манастир 

VIA - VOYAGE 


снимки: архив VIA MAGAZINE 

30 

VIA - VOYAGE

снимки: личен архив VIA MAGAZINE 

Клисурският манастир е 

една от основните забележителности 

на Северозападна 

България. Често чувам подмятания 

на колеги, които казват: 

„Иване, знаеш ли Клисурския 

манастир? А кръчмата пред 

него?“. Дам... манастирът си 

има и кръчма. При това доста 

интересна, която се проявява 

и като основна забележителност 

на обителта и непременно 

трябва да бъде посетена, 

след (повтарям след) като посетите 

поне църквата вътре. 

Историята на манастира 

води началото си от тъмните 

векове, където един ден (от 

1240 г.), цар Иван Асен II решил 

да основава монашески жилища 

наред. Видял реката, на която 

тогава все още не са се редили 

тополите, и си казал: „Що 

пък не?“. Забил знамето, дошли 

хората от строителната ком- 

пания, подали му договора, той се подписал 

на един хрисовул, а те му дали 

акт 16. И така манастирът бил готов... 

до XV век, когато турците виждат, 

че актът е фалшив и го изгарят. 

Остава пълен с призраци за около 300 

години, докато родолюбиви българи и 

истински монаси отново не взели да 

строят. Живуркал манастирът още 

100 лета, но на турците нещо им се 

свидило вътре да живеят сто и двадесет 

безработни души. Дошли и ги 

изклали, като между другото, пак разрушили 

манастира, за което обвинили 

втората окупация на ректората. И 

хайде пак без манастир, но този път 

един мъж в черно, наречен от другите 

мъже в черно архимандрит Антим 

Дамянов, решава да изкара истинския 

акт 16 и го построява без проблеми 

през 1869 г. А малко по-късно и главната 

църква, наречена „Св. Св. Кирил 

и Методий“, бива осветена. 

Клисурският манастир е действащ 

(означава, че има монаси, в случая монахини) 

с две църкви, жилищни сгради, 

стопанство и фирма (ти да видиш). 

Главната църква „Св. Св. Кирил 

и Методий“ представлява трикорабна 

кръстокуполна сграда, с две кули 

(не тези от „Властелина на пръстените“). 

По-малката е нова и е построена 

преди няколко години. Има си 

и аязмо, както и всички други екстри 

(споменахме ли за кръчмата б.р.). 

Поради факта, че монашеството в 

България е леко поостаряла традиция, 

манастирът си внесе легално и 6 монахини, 

made in Macedonia. 

Манастирът разполага с 80 легла и 

2 апартамента, като цената да преспиш 

там е 8 и 10 лева, в зависимост 

от това, къде искаш да те настанят. 

А стаите имат дори и санитарен 

възел. Ако ви се хапва манастирски 

боб (респективно картофи, грах или 

леща), който впрочем е много добър - 

сега му е времето. 

Последният въпрос е как да се 

отиде до там (или да се допълзи до 

кръчмата пред Клисурския манастир). 

Този въпрос винаги ми е действал 

изключително развеселяващо... 

отидете, за да разберете защо. Манастирът 

се намира на пътя между 

град Бързия и град Вършец, има табели, 

които ще ви упътят (в случай 

на неуспех използвай Google map). Последно 

правило - не карай пил... навръщане! 


31

“Това е труд. 

Както за всяко 

нещо, полагам 

усилия. Плюс това 

ти като разбереш, 

че животът 

е толкова кратък 

и че днес те има, 

а утре те няма - 

няма за какво да 

се преструваш. 

Отказваш се от 

всички преструвки 

и започваш 

да виждаш поготини 

неща около 

теб.“ 


LiFE 

32

Калин 

Сърменов 

фотограф: Емилиан Дечев • грим: Елена Тодорова 

Ако има нещо, което да обичам 

на равна нога със слушането 

на музика и четенето 

на интересна литература, то 

със сигурност това е другото 

най-разпространено изкуство 

- киното. Обичам киното 

във всичките му форми - игрални 

филми, сериали, мюзикъли и 

т.н. На всички ни е ясно, че холивудското 

кино държи класациите, 

но българското кино бе 

замряло за известно време до 

преди няколко години - което си 

е така, така си е. Никой не би 

казал нещо по-различно. Преминали 

през морето от любов 

на латино сериалите, след интересната 

и нелепа, според някои, 

инвазия на турски сериали, 

смело можем вече да се похвалим 

с наличието на български, 

при това качествени сериали 

и игрални филми. Както всеки 

път, когато се замисля над изкуството, 

така и в този случай 

започнаха да ми изникват 

все повече въпроси. И понеже 

аз обичам да изпипвам нещата 

до съвършенство, информирайки 

се директно от достойни 

източници, този път няма да 

направя изключение и обект на 

моето внимание е един актьор 

и артист - Калин Сърменов. 

Освен телевизионните си участия 

и прояви в актьорския бранш, Калин 

разкри на екипа ни една друга негова 

страна - на художник. New actors 

studio стана свидетел на нещо наистина 

интересно, една по-различна 

визия, която ще споделя с вас в 

следващите страници. 

Здравей, как си? 

Благодаря, добре съм. Аз съм от 

хората, на които винаги им е добре. 

Ще започна разговора ни с 

един въпрос, който винаги съм 

искала да ти задам. Как успяваш 

да си лъчезарен и усмихнат 

с толкова много ангажименти? 

Това е труд. Както за всяко нещо, 

полагам усилия. Плюс това ти като 

разбереш, че животът е толкова 

кратък и че днес те има, а утре те 

няма - няма за какво да се преструваш. 

Отказваш се от всички преструвки 

и започваш да виждаш поготини 

неща около теб. 

В този ред на мисли, съществува 

ли постоянно щастие? 

Не, разбира се. Постоянно щастлив 

е само глупакът. Ти си постоянно 

нещастлив, за да може от време 

на време да си щастлив. 

Как се справяш в ситуациите, 

когато е много напрегнато? 

Как намираш изход? 

Аз започвам да мрънкам. Изключително 

лигав съм (смее се). Найблизките 

ми хора много страдат, но 

33


си позволявам само пред тях. Това е 

моя тактика, която съм измислил, 

защото все пак някъде човек трябва 

да се покаже слаб. За да не давам 

козове в ръцете на враговете 

си, аз предпочитам да споделям на 

най-близките ми хора. Те са подложени 

на всичките ми отчаяния, съмнения 

и стресови ситуации. 

А къде се крие тайната на 

успеха? 

За съжаление в България се крие на 

много глупави места, а не там, където 

трябва. Но ако се опитаме да се 

абстрахираме от тази неприятна 

дестинация, на която се намираме 

ние - може би в труда. Аз много вярвам 

в труда и ученето. За мен хората 

се делят на учители и ученици - 

аз съм ученик. 

Освен очевидните твои таланти 

и качества, в предварителните 

ни разговори стана 

ясно, че се занимаваш професионално 

с още един вид изкуство 

- рисуването. Разкажи ни повече. 

Учил съм много години рисуване. 

Обичам да рисувам, но за съжаление 

нямам много време. Приемам го като 

моя втора професия. Даже наскоро 

продадох една моя картина, на учудваща 

за мен цена. (смее се) 

Какво място заема творчеството 

в сърцето ти? 

Аз тази дума като че ли не я приемам. 

За мен няма творчество и изкуство 

- има работа. И ако искаш 

да дадеш свобода на този порив, би 

трябвало да остане като един много 

личен акт. Запази истината за изкуствово 

за себе си. Трябва да се прави 

разлика между творчество и продукт, 

който искаш да продадеш и да 

направиш бизнес от това. Разликата 

е много важна! 

Коя е най-голямата ти победа 

в кариерата ти? 

Аз имам малко победи, но за сметка 

на това пък са качествени. Важен 

е крайният резултат. Например, когато 

бях ученик, се опитаха да ме 

изключат от училището. Аз, разбира 

се, бях твърдо решен, че няма да го 

направят и това няма да се случи на 

мен. Опитвах се да ги убедя, че няма 

да ме изключат, защото съм много 

добър, но те не показваха интерес, 

докато не им предложих да нарисувам 

такава картина, че ако някой 

друг успее да нарисува по-добра от 

моята, тогава ще приема да ме из- 

34 

LiFE 

ключат. До съвсем скоро рисунката 

ми стоеше там, но вече е в рамка и в 

моя офис. Аз и в разказите съм така. 

Всъщност писането е моето хоби. 

Ако погледнем малко пофилософски 

на живота и можем 

да връщаме времето назад, какво 

би променил? 

Има няколко неща. Бих слушал баща 

си и бих свирил повече на цигулка. 

Съжалявам, че си зарязах така инструмента. 

Тогава се интересувах 

повече от баскетбол и момичета. 

Трябваше повече да свиря. 

Другото нещо, за което съжалявам 

е, че изпуснах момента да науча перфектно 

френски. Вкъщи всички говорят 

френски, само аз не се справям, 

което е лошо. Моята баба ме молеше 

да излизам от стаята, когато ме 

чуваше как говоря френски. (смее се) 

Част от психологията обаче е да намериш 

вина у другите, за да оправдаеш 

себе си. Паспаланов, мой преподавател, 

казваше, че вечерно време 

всички се оправдаваме, а никой не казва 

за себе си: „Аз съм голям мръсник“, 

а по-скоро: „Аз му ударих шамар, защото 

той е лош“. При мен е същото - обвинявам 

майка си, че не научих френски. 

Мислех си, че си говорят на друг 

език, за да не ги разбирам какво си 

казват, а това много ме изнерявше. 

Сега виждам, че не е било така. Но 

въпреки всичко, понеже бях художник, 

както и баба ми, затова тя ми прощаваше. 

Подем на българското кино 

съществува ли? 

Не, няма такъв подем. Българското 

кино страда и продължава да страда. 

Ние виждаме резултатите колко 

са плачевни. Това, което се случи по 

телевизията с тези няколко сериала, 

бяха едни споредични изблици, които 

за съжаление надали ще се повторят. 

Ние не сме създадени да анализираме. 

Ние не можем да открием защо едно 

нещо се случва. Защо Милото е толкова 

добър образ. Този образ има логика, 

не защото съм аз. Има дълбок 

смисъл. Но дори цяла група учени да 

седнат - пак няма да се установи 

защо Милото е фаворит на всички. 

Милото е абсолютен фаворит. 

Това е факт. 

Да, така е. Ние не разбрахме защо 

тези няколко филма, които направихме, 

са добри. Отбягваме анализирането. 

Тенденция е. Неведнъж ми се 

е случвало да ми дават рецензии по 

мои проекти, подписани с правописни 

грешки... за какво говори това? Докато 

това продължава, ние никога няма 

да мръднем напред. На такива хора 

трябва да им се забрани да работят. 

Какъв пример дават те? Точно найдоказаните 

трябва да работят още 

по-усилено, за да дадат добър пример 

на младите. Да ги вдъхновяват 

и поощряват, да ги карат да искат 

да приличат на тях. Възможно ли е 

в една комисия от десет човека, които 

ме оценяват по десетобалната 

система, един да ми пише осмица, а 

друг - единица? Това говори, че ние нямаме 

критерии. Това е изключителен 

порблем. 

Има ли начин да се оправят нещата? 

Да тръгне по по-добър 

път? 

За съжаление, не. За да има революция, 

трябва да има кръв. Ние не го можем. 

Българинът не е революционер. 

Ние сме по-склонни да се топим едни 

други. Ставаме свидетели ежедневно 

на огромни завист и мързел. Няма 

как тези качества да създадат революция. 

Истината е, че ние седим и 

чакаме европейските проекти, всички 

знаем защо. И не мисля, че трябва 

да сме толкова чувствителни, при положение, 

че всичко това е очевидно. 

Както Бойко навремето каза, че материалът 

ни е лош – прав беше. 

Защо се получава това 

нещо - при животните селектираме 

най-доброто, а при хората 

излиза, че е обратното? 

Най-големият проблем на човешкото 

съществуване е мозъкът. Първо, 

ние използваме много малка част от 

него, а и не знаем как да я използваме, 

което е много страшно. Освен 

това ние сме единственото същество 

на тази планета, което знае, че 

ще умре. Това ни прави изключително 

уязвими. Само и само да оцелееш, ти 

си готов на всичко – да се подмазваш, 

да се унижаваш, да убиеш. Ако един 

кораб потъне, човекът ще започне да 

дърпа другия, не защото го мрази, а 

защото знае, че ще умре и отчаяно 

ще се бори, за сметка на чужд живот. 

Животното се страхува, но в никакъв 

случай не отива да дави другото. Е, 

ние се давим. Това е страшна трагедия. 

Социото създава едни условия, 

които така нареченото мнозинство, 

не стигат до тази мизерщина – това 

в по-развитите държави го няма. 

Съжаляваш ли, че си роден в 

България, че именно тук са се


36 

LiFE

развили твоите кариера и живот? 

До някъде съжалявам, да. Късно 

е вече. Може би и аз съм толкова 

страхлив, колкото всички останали. 

Измислям си причини. Ако ме питаш 

сега защо не съм заминал, аз ще ти 

кажа хиляди причини. Истината е, че 

съм изпитвал страх. Имах възможност 

преди много години, когато бях 

заминал за Париж - можех да остана 

там. 

Явно нещо в теб те дърпа много 

силно към родното. 

Разбира се. Аз съм толкова критичен, 

защото обичам България. 

Това е осъзнат процес. Като родител, 

който се кара на детето си, защото 

го обича и иска да бъде успешно в живота. 

Ако не исках да има кино, нямаше 

да се паля толкова. Ако не исках 

България да е добре, нямаше да съм 

толкова краен. 

А какво трябва да се случи все 

пак, за да се промени положението? 

Съвсем простичко – да се създадат 

критерии и тези критерии да се следват. 

Ето днес е 7 април – денят на 

Сатиричния театър. Миналата година 

на този ден аз напарвих нещо, което 

е много важно за развитието му, 

но то не се продължи, само защото 

съм го правил аз. Докато един е работил, 

другите са мързелували, а после 

не разбират какво се е случило и 

логично нещата не се получават както 

трябва. 

Щях да те попитам как 

определяш себе си – като поемоционален 

или по-апатичен, 

но по това, което ни разказваш 

аз със сигурност бих те определила 

като емоционална личност. 

Напоследък съм започнал и много да 

плача на кино. Станал съм чувствителен. 

(смее се) 

Ако не беше станал актьор, 

художник и автор, с какво друго 

би се занимавал? 

Честно, не си представям себе си 

в друга светлина. Не мога да се занимавам 

с друго... не зная как става. Ако 

стане катаклизъм, аз съм от първите, 

които ще умрат – изключително 

непригоден. Някой друг ще намери начин, 

ще открадне само и само, за да 

оцелее – аз не мога. 

Много искам да разбера повече 

за връзката ти с Милото. До 

каква степен ти и той се припокривате 

и имате ли въобще 

общи черти? 

Аз много го харесвам този човек. С 

него живяхме три години заедно. До 

такава степен съм свикнал с него, че 

понякога, когато си облека сакото и 

се погледна в огледалото – виждам и 

неговото присъствие. Това, което направихме 

са 60 игрални филма в много 

дълги разкази. Този герой всеки път 

трябва да бъде интересен, с изграден 

характер, различен, любопитен 

за това, което се случва. Аз толкова 

свикнах с него, че не мога да кажа, 

че съм извън него или той извън мен. 

Не ми достигна обаче, че аз в живота 

нямам нищо общо с него. Винаги съм 

искал да бъда такъв, но не мога... за 

съжаление. 

Коя е ролята на живота ти? 

Тази ми е. Имам малко роли, нали говорихме 

– при мен нещата са малко, 

но качествени. (смее се) 

А коя роля би искал да изиграеш? 

Нямам такава. Има роли, които ми 

харесват и такива, които не ми харесват. 

Има роли, написани от посредствени 

автори и такива, написани 

от гениални. Обикновено ние 

българите сме много нетрудолюбиви 

и вечно неподготвени. Когато не са 

положени грам усилия, много се усеща. 

Много хора се опитват да ме изненадат 

с житейски философии, но 

напоследък само глупости дочувам. 

Коя е най-голямата ти слабост? 

Децата. Аз много се поддавам на 

тази тема, признавам. Може би и жените. 

(смее се) 

Има ли нещо в жените, което 

те отблъсква? 

Не, няма такова нещо. Аз имам изключително 

сериозно отношение към 

жените. Смятам, че жената е поотговорното 

същество от двете. 

Защото тя носи в себе си плода – новия 

живот. Мъжът отива, ловува и 

носи вкъщи, спи, яде и на следващия 

ден излиза. Той няма отношение към 

грижата. Тя е в ръцете на жената. 

Жената е много по-отговорно и смислено 

творение. В този свят, в който 

живеем, тя е доста по-онеправдана. 

Аз винаги съм на страната на жените. 

То няма и мъже, както виждаме. В 

отношенията няма мъж – той ти казва 

„да“, а се оказва, че е „не“. Да не говорим 

за хомосексуализма. Аз съм доста 

краен в това отношение. 

Кой е истинският двигател на 

обществото? 

Отново жените. Мъжете свикнаха 

все повече жената да свърши работа. 

Как се получи тази размяна на 

ролите? Наистина жените станаха 

по-силни, а мъжете разчитат 

на нейните грижи. 

Цивилизацията ни направи това. 

Всичко е измислено за нашето улеснение. 

Например, когатно се качвам в 

колата, едно копче не натискам. Тя си 

тръгва сама. Мъжът вече няма къде 

да се докаже. Навремето той излиза 

и отива на лов – носи храна. А сега? 

Отиваш в магазина, обаждаш се – носят 

ти храната вкъщи. Щом мъжът 

няма къде да се доказва (а по принцип 

се доказва на много ниски нива), той 

започва да се доказва на 

жената - на слабия пол. В един момент 

се губи битката. Колкото повече 

се развиват нещата, толкова повече 

ние ставаме едно – среден род. В 

Дания децата не ги разделят на „тя“ 

и „той“, а на „то“- среден род. Защото 

по този начин ние им влиаем да 

се самоопределят. Т.е. те трябвало 

сами да се определят. Това е много 

страшно, за което говорим. Когато 

няма последователност в мисленето, 

на повърхонстта излиза посредтвеността. 

И колкото повече тя седи, 

толкова повече в един момент унищожава 

критериите и тя започва да 

създава свои собствени критерии за 

качество и те залива с тях. 

И за край на нашия разговор, 

какво би оставил като послание 

на нашите читатели и твои фенове? 

Много е важно едно нещо, което 

аз никога не съм си позволявал да изпусна 

- целта. Важно е да имаш една 

цел и да я преследваш. Дори да падаш 

безброй пъти, защото хиляди хора 

ще искат да те разколебаят. Това е 

ясно. Обаче идва един момент, в който 

ставаш все по-добър, а те все позле 

и некачествени противници, но И 

това не трябва да те отказва. 

Тори: Е, драги читателю, вярвам, че 

ще се съгласиш с мен и тук. В разговора 

с Калин Сърменов успяхме да изясним 

не един или два сложни въпроса, 

но също така възникнаха много нови. 

Ежедневието на Калин е изпъстрено с 

разнообразни случки, които са го довели 

до основни изводи за живота в 

България. Разочарован или не, той взима 

решение да остане тук, където е 

неговото родно място. Ти какъв избор 

ще направиш? 

Интервюто изготви: Тори Алберт 

37

ICE CR 


38 

38 LiFE 

Монти 

„...А искахме само да останеме за през нощта...“ Е, 

не мога да ви опиша колко пъти мога да въртя парчетата на 

Ice Cream! Забавни, млади, талантливи, идейни – те притежават 

всичко, от което българската сцена се нуждае. „Взимам- 

Давам“, „М&М“, „Захир“ и „Щом падне мрак“ звучат постоянно 

в редакцията на VM и точно, когато искам да ги пусна отначало, 

до мен се приближават моите колеги и ми казват: „Чуй 

това!“. Така за първи път всички се влюбихме и в най-новия им 

проект „Скачай“. Това беше черешката на тортата. Вече 

нямаше как да не ги потърся и да разбера откъде идва тяхната 

муза.Монти 

Здравей, Монти! Разкажи ми повече за 

най-новия проект на Ice Cream. Как се роди 

идеята? Кои бяха вдъхновенията? 

Новите проекти са два. „Скачай“, която пускаме 

сега и „Седмото небе“, която ще излезе в 

края на май. Цялата работа около „Скачай“ стана 

съвсем непринудено. Постоянното ни желание да 

търсим нови върхове налага едно непрестанно 

скачане. В преносен смисъл, разбира се. Това се 

опитахме да покажем с тази песен. Увереността, 

която трупаме след всеки малък или голям 

скок. Така че просто „Скачай“. 

Каква е личната ти философия за успеха? 

Не знам дали е философия, но успеха бих обобщил 

така: желание, следвано от себераздаване, 

обвито в дисциплина, лишено от мързел и черпещо 

енергия от сърцето. 

Къде е границата между прилично и пошло? 

Хм. Мисля, че за всеки човек е различна. Но 

определено зависи какво прсвиш в живота. Представете 

си ако Лейди Гага продава желенчуци на 

Женския пазар как ще изглежда сергията й, и ако 

баба Гуна от същия пазар има поп кариера. Кое 

ще е прилично и пошло... не знам. 

Какво те дразни най-много в отношенията 

между хората? 

Чак да ме дразни, не. Според мен не трябва да 

слагаш под един знаменател взаимоотношенията 

и не трябва да си мислиш, че разбираш от 

тях. Всеки човек и ситуация зависят от обстоятелства, 

с които трябва да се съобразиш. Ако 

не го направиш, вероятно повечето хора те наричат 

„задник“. 

Кога за последно се почувства истински 

щастлив? 

О, то е толкова често. Аз съм щастлив почти 

постоянно. Безгранично щастлив и едновременно 

леко тъжен. Онзи ден видях една баба в метрото 

и тя предизвика в мен и двете емоции. 

Но няма как да го обясня. Или усещаш какво казвам, 

или просто разбираш живота по различен 

от мен начин.

EAM 

Здравей, Ели! Сподели 

ни твоите вдъхновения. 

Когато човек е изпълнен с 

любов, е вдъхновен. Не само, 

когато е влюбен, а когато 

обича всичко, с което е заобиколен. 

Любов към музиката, 

към преживяванията с момчетата, 

публиката, която виждам 

да пее песните ни. Това 

ми дава сили, дори когато съм 

уморена или тъжна. 

Какво прави Елена уникална? 

Трудно се отговаря 

на такъв въпрос. Тихата 

ми лудост със сигурност е 

фактор. Балансът ми между 

скромност и разкрепостеност, 

мисля, че съм го постигнала 

добре. Притежявам 

и една интересна свръхчувствителност, 

която на моменти 

стресира хората, 

но успява и да покаже много 

скрити качества и емоции 

в мен. Хората, гледайки отстрани, 

казват по-добре човек 

с какво е уникален. 

Ако можеше да избегнеш 

някои случки в живота 

ти, кои би пропуснала? 

Моментите, в които проявявам 

наивност. За мен всички 

хора са добри и готини при 

първоначално мнение. Никога 

не тръгвам със съмнение. 

Както и онези, в които упорито 

се боря с вятърни мелници. 

Считаш ли, че имаш 

всичко, от което се нуждаеш? 

Абсолютно всичко! Всяко 

едно нещо, което е допълнително, 

е бонус, който дава 

допълнителна радост. 

Какво ти струва да 

бъдеш това, което си? 

Кога осъзна, че това, което 

правиш е голямо? 

Още не съм го осъзнала и 

още не го мисля за голямо. 

Стремежите ми растат с 

всеки следващ успех. 

Елена 

фотограф: Алекс Манчев 

ас. фотограф: Борис Михайлов 

39


Freezy 

40 

LiFE 

Здравей, Дани! Какво е Ice 

Cream за теб? 

Всичко, което е и за всички хора, които 

ни подкрепят. Кауза, вяра, начин, 

причина и още хиляди неща. 

Какво е мястото на музиката 

в сърцето ти? 

Сериозно. 

Какво инспирира теб, за да 

бъдеш това, което си? 

Всичко, което ме заобикаля. Аз съм 

под въздействие на реалността. 

Как виждаш бъдещето си? 

Дълго. 

На кого най-много разчиташ в 

живота си? 

На себе си. Всичко друго е мъгла.

Здравей, Викторе! Ние сме 

адаши – носим силно име. В 

този ред на мисли, коя е твоята 

най-голяма победа? 

Мисля, че моята голяма пабеда 

още не съм я постигнал, но вярвам 

че и това ще стане. И само искам да 

вметна, че според мен да се бориш и 

да живееш в България в наши дни си 

е направо един вид победа. 

Казват, че хората си живеят 

с миналото и го носят на гърба 

си. Ако погледнеш назад, можеш 

ли да кажеш, че съжаляваш за 

нещо? 

Аз съм от хората, които вярват, 

че за всяко нещо в този живот си 

има причина. Не съжалявам за нищо и 

мисля, че нашето минало ни е изградило 

като личности, такива каквито 

сме в момента. 

Какво е отношението ти към 

другите изкуства - литература, 

религия, арт? 

Обичам да снимам, обичам да рисувам, 

обичам да чета. Обичам изкуствата. 

На какво не можеш да устоиш? 

На искрена усмивка. 

До къде може да стигне човек, 

за да пробие в България? 

Зависи от това кой какви цели си 

е подставил. Иначе мисля, че независимо 

дали у нас или навън, човек винаги 

може да ни изненада, ако иска да 

постигне нещо. 

Интервюто изготви: 


Виктор 

41


Хей, господа! 

Имам добра новина. 

Днес ще получите 

моден съвет 

от една жена. Обещавам 

да бъда 

максимално реалистична 

в съветите 

си към вас! 

Знам, че според 

голяма част 

от вас модата 

е по-скоро нещо 

педе*аско, но днес 

ще се постарая 

специално за вас 

да пречупя предложенията 

от 

световните модни 

подиуми, така 

че всеки да намери 

нещо, което да 

може да приложи 

в своя гардероб, 

за да впечатли с 

визиятa си момичето 

на мечтите, 

работодателя или 

приятелите си. 

42 

МОДЕН СЪВЕТ ЗА МЪЖЕ 

VIA FASHION 

фотограф: Емилиан Дечев • модел: Калин Сърменов

Да започваме! 

Както много пъти ще ви подсещам, 

всеки елемент от облеклото винаги 

трябва да бъде съобразен със сезона. 

Тази пролет идва тиха и пастелна. 

След меката зима, изглежда някак 

логично пролетта да бъде нежна и 

цветна. През топлите месеци на 2014 

елегантността и спортният стил 

ще влязат в прекрасен синхрон, за да 

удовлетворят нуждите и очакванията 

на съвременния мъж. 

Да бъде светлина! Бяло и пастелно. 

Началото е запазено за повелителя 

на модата Giorgio Armani, който, 

както винаги, удивлява с прекрасни, 

изчистени кройки и цветове. Супер 

стил и класа! Класически и спортноелегантни 

костюми, изцяло в бяло, пастелни 

нюанси чак до кафяво, тъмно 

или светлосиньо, а също и графит. 

На хармонични визии залага и друг 

еталон за класа - марката Hermes. Гамата 

тук обхваща светло и тъмносиньо, 

сиво, черно, слонова кост и керемидено. 

Комбинация на панталон, 

сако и вратовръзка, всички в тъмносиньо, 

допълнени с риза в по-светъл 

нюанс, или черен широк панталон, 

бяла блуза и сако в тюркоазено синьо, 

ще се хареса и на най-претенциозния 

вкус. 

Райета 

Отново са хит! В своята колекция 

друг майстор на лукса Louis Vuitton, 

залага на шикозното каре. Класическият 

принт доминира в различни 

комбинации на панталон с ръб, ризи 

и дори при модел кожено яке на марката. 

Завръщат се 

и дълбоките дънки. От лични впечатления 

мога да споделя притесненията 

на голяма част от мъжкия пол, относно 

плитките дънки. Е, за тези, на които 

не са им удобни, вероятно и до 

сега не са ги носили. Но сега имаме 

още по-добра новина - вече не са и модерни, 

така че пазарът ще бъде залят 

и от модели с по-дълбоко дъно. 

Казах ви, че пролетта освен нежна 

ще бъде и цветна. И слава Богу, 

че вече всички имаме настроение за 

нещо по-весело и шарено. 

Флорални мотиви 

за търсачите на силни усещания сред 

мъжкото население. От модна къща 

Gucci провокират с предложения за 

костюми в пастелни цветове, изпъстрени 

с цветя. Versace пък ни предлага 

ново 20 - типичните за спортистите 

загряващи ленти, разположени 

по различни части на тялото, като 

открояващ се елемент в колекцията. 

Пънк елементи под формата на 

метални мотиви, в други модели на 

марката за сезона, допринасят за помъжкарското 

излъчване, това аз наричам 

агресивна нежност. 

Олекотена кожа. 

Вдъхновени от образа на Зоро и 

традиционните мексикански състезатели 

по езда, Etro ни потапят в света 

на маргаритено-жълти нюанси, 

каубойски мокасини, ботуши за езда и 

ръчно избродирани ленени шалове. Господа, 

смело вадете от гардеробите 

кожените якета, дойде им времето! 

DKNY също е подготвила идеи за 

младия и активен градски мъж. В тяхната 

основа стои тъмният прав панталон 

с ръб, който е комбиниран с 

риза и сако, или пуловер. Изчистена и 

класическа комбинация, която могат 

да приложат в ежедневието си работещите 

момчета. 

Камуфлаж... класически... 

А за по-смелите в лилаво и розово, 

класикът Valentino ни показва ново 

приложение на денима върху официални 

костюми с преливащ цвят. Камуфлажът 

е основен принт в колекцията. 

Късите панталонки се носят с класически 

затворени обувки и риза, а кожените 

якета са обагрени в маслиново 

зелено. Идеално белите ризи пък са 

с яки в тъмно-синьо. 

Модата през сезон пролет/лято 

2014 има едно име и то е контраст. 

Визиите за този сезон включват, както 

очертаващи фигурата елементи, 

така и много свободни облекла, а в 

някои случаи съчетават двата вида 

силует. Точно това ги прави различни, 

интересни и лесно приложими. 

На практика излиза, че трудно ще 

сбъркате този сезон. Все нещо в гардероба 

ви ще бъде модерно. 

Провокация към съвременния мъж 

отправя Lanvin със своите модели. 

Широки панталони, ризи и шлифери 

със свободна кройка. Потници с 

U-образно деколте. От бяло до сиво, 

синьо, та през розово, чак до черно. За 

завършек пък имаме аксесоари като 

кожени чанти, раници, ръкавици и нестандартни 

модели ботуши. 

Широките тениски са емблема на 

мъжката пролетна колекция на дуото 

D&G. Вдъхновени от Древна Елада, 

италианските дизайнери ни представят 

модерните за този сезон широки 

тениски, изпъстрени с цели исторически 

картини от южната ни съседка. 

По тях виждаме изображения както 

на боговете, така и на Акропола. 

Сандали в същия стил допълват модерното 

облекло за сезона. 

И не само Слави Трифонов носи обувки 

на босо. Оказва се, че този сезон 

голяма част от популярните имена в 

модния бизнес представят моделите 

си точно в този стил. 

В заключение мога 

да кажа, че както 

всичко в нашия 

живот, модата 

и този сезон не 

е едностранна. Какво 

по-прекрасно от 

коктейл разнолики 

предложения? До тук 

разпознахте ли се в 

някой стил? Основните 

правила за този 

сезон са: кожените 

якета и камуфлажът 

ще са хит, класическите 

костюми в 

тъмносиньо и черно. 

Също: сака с различни 

принтове, широки 

тениски и панталони. 

Мъже, дерзайте и после 

пратете по една 

снимка! 

Тана Петрова 

43

фотограф: Алекс Манчев • модел: Грациела Ковачева, VISAGES 

Тик-Так 


44 

LiFE - JEDi STYLE 

...Сега осъзнавам 

колко е щастлив! Той 

владее времето, а не 

то него...

Сутрин. Телефонът ми звъни, после и другият. 

Шок и хаос. Главата ми не знае къде е тялото. 

Ставам. Паля цигара и отивам към кафе машината. 

Чакам. Усещам аромата на кафето, главата 

и тялото са напът да се намерят. Поглеждам часовника, 

рано е. Паля втора цигара. В главата ми 

започват наченки на мисли. Трябва да свърша толкова 

неща днес. Нямам време. Пия кафето набързо, 

за да имам време. Пуша бързо, за да имам време. 

Обличам се бързо… пестя време. Днес реших, че 

няма да се бръсна, не искам да губя време. Така си 

казах и вчера, и онзи ден, и деня преди него. Всъщност, 

с брада се харесвам, а и пестя време. На работа 

съм. Не ми се работи, а най-много мразя някой 

да ти пожелае „Приятна работа!”, двете думи 

в словосъчетание се самоизключват! Както и да 

е! Говоря с толкова много хора. За да имам време 

за всички, говоря бързо. Дано ме разбират, май да. 

Гледам часовника, движа се добре. Към обяд вече 

толкова много съм бързал, че се чувствах като 

Белия заек от „Алиса в страната на чудесата”, не 

само се чувствах, но май и приличах на него. Над 

петдесет пъти погледнах часовника си този ден, 

все едно ме беше страх да не съм го загубил. Харесвах 

го, ама чак пък толкова… Имам един колега, 

неговият часовник не работи, а той прилежно 

го носи и редовно го поглежда. Винаги ми е ставало 

смешно, но защо ли!? Може би смешният съм аз! 

Човекът просто харесва аксесоара си, без значение, 

че не го използва по предназначение (а, тук се 

получи рима)! Сега осъзнавам колко е щастлив! Той 

владее времето, а не то него. Пък и часовникът 

му е готин (аз съм ценител)! Стана следобед, а аз 

нищо не съм хапнал, нямах време. Нищо, ще ям покъсно! 

Исках да свърша всичките планирани задачи, 

за да мога да се посветя след това на себе си, 

нали затова все бързах. В главата ми постоянно 

нещо тиктака. 

Вечер. Положих морното си тяло на дивана, пуснах 

си John Legend и се замислих. Цял ден препусках, 

за да имам повече свободно време, не си 

изпих кафето с кеф, не обърнах достатъчно внимание 

на никого (най-вече на себе си), не сложих 

нищо в стомаха и защо… за да спестя време, време, 

в което се чувствах като парцал, изморен от 

търчане и втренчване в стрелките. Сега нито ми 

се ядеше, нито ми се говореше. Имах време, но 

кухо и празно. 

Поводът да ти напиша всичко това, „читателю”, 

е една гротескна картина, която виждам всеки 

ден, на път за работа, а именно – погребална 

агенция, а над офиса й, сложен огромен електронен 

часовник. Яко! Броят ни секундите! Както казва 

женският любимец Куката: „ Господ, братле, 

има график за всеки от нас!”. Смисъл от бързане 

няма! Читателю, наслаждавай се на всеки миг и 

превръщай всяка минута в шейсет достойни, прекрасни 

и стойностни секунди! Аз съм пушач и веднага 

си спомних любимата ми мерна единица за 

време: „Всичко ще стане… след една цигара време”! 

Мисля, че имам какво още да споделя с теб, 

ама първо ще запаля… с кеф… 

Владо Миков 

LiFE 45


46 

VIA EVENT 

Ние избрахме 

VIA MAGAZINE 

Ето така се получава, когато човек 

работи, има цели и си ги преследва, 

независимо от всички трудности и 

пречки. Може да звучи като клише, 

но си е точно така. Усилената работа 

води до разширяване на таланата, 

ангажиментите, напредването 

в качествата и много хора, вдъхновяващи 

се от теб. Този материал е 

посветен на един прекрасен екип от 

професионалисти, вдъхновени от 

работата на VIA MAGAZINE, пожелали 

да отпразнуват заедно своите 

и наши успехи.

„На 7-ми април в град Враца се състоя презентирането 

на новото lifestyle списание VIA MAGAZINE, в което 

намери място и чаровната Аделина Ангелова, фотомодел 

на Ivaylo Petrov Photography. Тя и всички модели на Ивайло 

отпразнуваха заедно успеха на тяхната приятелка и 

колежка, Ади. Фотографът Ивайло Петров успя да събере 

едни от най-красивите и отдадени на работата си 

момичета, сред които беше и прекрасната Мис Северозапад 

2013 Радост Тодорова. Въпреки натоварения си 

график, Радост уважи с присъствието и чара си събитието 

и изрази положителното си мнение за първия брой на 

списанието! Както се и подразбира, на партито не липсваха 

снимки, на които всички позират с логото на любимото 

си списание VIA MAGAZINE. Събитието събра 

погледите на врачани в клуб No name. Градусът на настроението 

беше висок и всички много се забавляваха 

и разглеждаха списанието с нескрит интерес. Аделина 

Ангелова получи колаж от свои снимки, намерили място 

в първия брой. Всички гости, сред които и водещите модели 

на Ivaylo Petrov Photogrpahy: Гергана Гергова, Биляна 

Василева, Михаела Миткова, Хариета Ценова, Деница 

Цолова и Теди Христова, получиха подарък списание VIA 

MAGAZINE и автограф от колежката им Аделина. Всички 

си пожелаха още много бъдещи успехи и реализирани 

фотопроекти за VIA MAGAZINE, заснети от любимия 

им фотограф и приятел - Ивайло Петров и неговите асистент-фотографи 

Вероника Маринова и Цвети Иванова. 

За VIA MAGAZINE от Враца предаде Деница Цолова.“ 

И VIA MAGAZINE 

ви благодари, колеги! 


47

Via magazine / For Him - May 2014

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?