RETE!/Брой 2/октомври

Брой 2, 2016 г. 

октомври 

Всичко за 

Калчото 

- Лъжа ли са историите от 

Истанбул? 

- Какви са разликите между 

Италия, Англия и Испания? 

- Защо е ударил Ибрахимович 

в ПСЖ? 

СИГНАЛЕН 

ПУШЕК 

ОТ 

ЛЕГА ПРО 

Де Бур спаси. 

кожата с най-. 

ценната победа. 

Детето на. 

Рим стана. 

на 40.

Серия А се обръща към 

източна европа за 

спасение 34 

47 3 

Вижте списък 

на всички 

футболисти 

от 

Балканите в 

Италия. 

Повече са 

отколкото си 

мислите 

Милан и 4-3-3 

по-голяма 

любов от тази 

в “Здрач“ 

15 

8/ Вечната любов във вечния град 

17/ Соуса и пестеливата Фиорентина 

29/ Как Гулит взе своето срещу 

Милан 

32/ Приказката на Кротоне в Серия А 

NO ПЯНИЧ NO ПАРТИ 

39/ Интер напомни за себе си по найдобрия 

начин 

49/ Паоло Берлускони съжалява за 

Марко Пяца 

27 

НА КОРИЦАТА 

КАРЛО АНЧЕЛОТИ 

фотография на 

FourFourTwo

Медалите го обичат 

Хората казват, че за успелите хора се говори лесно, но 

всъщност е точно обратното. Именно за такива личности 

не знаеш от къде да започнеш и се страхуваш да не 

оставиш един успех в сянката на друг. 

Карло Анчелоти е в спомените на по-голямата 

част от феновете в Европа. Минал през редица 

велики отбори и постигнал, къде по-малки, 

къде по-големи, успехи във всеки един от тях. 

Младите го познават като прошарения мъж 

до тъч линията, който говори малко, но 

когато реши да го прави всички 

футболисти го слушат. По-възрастните 

обаче си спомнят и другия Карло – 

непримиримият халф в сърцето на 

„дрийм тийма“ на Ариго Саки – онзи Милан на 80-те и 90-те, които всяваше ужас у 

всеки един противник. Ако не друго, със сигурност си спомняте онова торнадо, с 

което откри разнищването на Реал Мадрид на Сан Сиро през 1989г. Самият той 

признава: „Тогава изгубих съзнание за момент, тичах и не виждах нищо. Едва пазех 

равновесие.“. 

Само златните медали, окичвани на врата му като футболист и треньор са 32 на 

брой: Четири Скудета, пет Купи на Италия, две Суперкупи на Италия, пет Шампионски 

лиги, пет Суперкупи на Европа, четири Интернационални купи, едно Интертото, една 

Премиър Лийг, една ФА Къп, една Комюнити Шийлд, една Лига 1, една Купа на Краля, 

една Суперкупа на Германия. 

Всичко това още преди да е завършил първият му сезон начело на баварската машина. 

Карло е еталон за треньроската работа, тъй като носи италианския стил на 

ръководтене – елегантен, гъвкав, но и строг, когато е нужно. Какво се крие зад този 

образ, ще можете да разбере в този брой. Завършвам с един от най-хубавите цитати 

на Карло, който е релеванетен както за футбола, така и за живота. 

Ш

МИЛАН ТРЯБВА ДА 

ИЗБЯГА ОТ 4-3-3 

В последните седем години, Монтела е седмият треньор на 

„росонерите“. От Леонардо до Броки, отборът само един път 

промени 4-3-3 – в първите два сезона на Алегри на „Сан Сиро“. 

Случайно или не, това са двете най-успешни години на отбора в 

този период на напрестанни смени на наставници. 

Много голяма част от феновете 

на отбора се чудят на 

постоянните провали на тима с 

въпроса: „По-слаби ли са 

футболистите ни от тези на ...“ 

след шокиращо изгубени точки. 

Отговорът е „Не“. Проблемът 

идва от там, че не са използвани 

по най-добрия начин. 

Началото на тази схема дойде 

малко насила след трансфера на 

Кака в Реал Мадрид през 2009г. 

Тогава Леонардо избра наистина 

оптималния вариант с Роналдиньо 

и Пато по двете крила, където 

единият с техниката и 

извеждащите си пасове, а 

другият със скоростта си, да 

внасят нужната острота в атака. 

Тандемът, които те двамата 

заформиха с Бориело пък се 

оказа бонус за още повече 

отбелязани голове. Тогава обаче 

по-ключово беше положението зад 

тях. Пирло, Сеедорф и Амброзини 

също не бяха кой знае колко 

активни в трамбоването по 

терена, но тактическата им 

интелигентност успяваше да 

компенсира с правилно 

позициониране, точни пасове и 

движение без топка. Това в 

момента липсва. Монтоливо е 

далеч от най-добрите си 

години след онази тежка 

контузия, която го извади от 

Бразилия 2014. Бонавентура 

пък не може да намери себе си 

от началото на сезона и не 

успява да бъде този лидер, 

който влачеше на гърба си 

„росонерите“ още от първия 

ден на пристигането си на 31- 

ви август 2014г. 

Един от проблемите на Милан 

са пропукванията в защита. 

Гледайки гола на Перица в 

мача срещу Удинезе, ще 

видите, че Абате е крачка зад 

него, когато центрирането е 

пратено към наказателното 

поле. Рикушетът пък дойде 

именно от опита да се 

компенсира слабото 

позициониране. Няма 

причина за това 

Абате да не стигне 

до топката преди 

нападателя или поне 

да затрудно 

хърватина. Това 

наруши едно от 

златните правила в 

защита – никога да 

не позволяваш на 

нападател да отиграе 

лесно топката. 

Тези грешки не може 

да продължават, 

защото ще бъдат

експлоатирани от 

противникови 

футболисти през 

целия сезон. Същото 

се случи и при третия 

гол на Наполи срещу 

„росонерите“ във 

втория кръг. Ако не 

бяха получили гол, 

защитата срещу 

Удинезе всъщност 

беше за 5+, тъй като 

през останалото 

време се справи с 

малкото опасности 

пред себе си. 

Фаталната грешка в 

самия край обаче 

разруши всичко. 

Не е случайно това, че в 

последните години Милан 

играят по-впечатляващо 

срещу топ отборите, а в 

мачове с по-малките 

тимове губят лесно точки. 

Причината се крие в това, 

че за 4-3-3, „росонерите“ 

имат нужда от повече 

свободни пространства, за 

да могат Нианг и Сусо да 

използват скоростта си. 

При две от трите си 

победи този сезон, те 

стигнаха до трите точки 

след като съперниците им 

се 

се втурнаха по-смело в атака. Синиша 

Михайлович искаше да се докаже пред 

бившия си тим и падна в капана на 

триото напред. Симоне Индзаги 

повтори упражнението в междинния 

пети кръг и резултатът беше същият. 

Три дни преди това Бака измъкна 

победата срещу Сампдория на косъм, 

тъй като „моряците“ видимо играеха 

по-компактно в защита и 

„росонерите“ рядко поглеждаха към 

вратата им. Двата им гола срещу 

Наполи пък паднаха в момента, който 

момчетата на Сари търсеха трето 

решаващо попадение, а не бяха плод 

на тактически изградена атака. 

Една от причините е, че фланговете 

на Милан стават прекалено наситени 

с по двама човека на страна, а в 

същото време почти винаги губят 

центъра с трима човека и то един 

(Монтоливо) пред защитата. Именно 

затова Юрай Куцка се превърна в 

един от водещите полузащитници още 

при Михайлович, тъй като покрива поголям 

периметър и сваля до минимум 

тези проблеми. Освен него обаче друг 

не може да се похвали с толкова 

голям обем на мотора и дефектите 

изникват веднага. 

При Леонардо, причината за 4-3-3 

беше Роналдиньо, а при Алегри през 

2013г. – заради Ел Шарауи. Тогава 

обаче нещата що-годе вървяха, тъй 

като крилата в нападение успешно

влизаха на скорост към 

наказателното поле, с което носеха 

момента на изненадата. От тогава 

подобни футболисти в Милан няма. 

Най-близо до този модел са Нианг и 

Сусо, които по тази причина са 

неизменни титуляри при Монтела този 

сезон. При тях проблемът е друг – 

слаботият им коефициент на полезно 

действие в защита. Нещото, което 

правеше Ел Шарауи беше именно това, 

а сега липсва. 

като на практика плеймейкър липсва. Топката 

започва да се разтяга по крилата, където 

нападателите и бековете се сблъскват на 

малко разстояние и се елиминират взаимно, 

докато там където е нужен ресурс, хора 

няма. Няколкото опита на Карлос Бака да 

играе фалшива деветка с връщане пред 

наказателното поле не бяха успешни, защото 

около малкия пеналт пък нямаше никой, който 

да чака центрирания от фланга, което при 4- 

3-3 е най-често срещаното нещо. 

Най-близкият момент на Нианг и Сусо 

в защита е преливането в 4-5-1, 

когато отбора се защитава, но това 

далеч не е достатъчно. 

Когато са оставяни повече 

пространства на „росонерите“, нещата 

се получават, но стигне ли се те да 

поемат инициативата, футболистите 

на Монтела влизат във Водевил. 

Ситуацията около дъгата на 

наказателното поле е плачевна, тъй 

Нианг 

Бака 

Сусо 

Бонавентура 

Антонели 

Романьоли 

Монтоливо 

Палета 

Куцка 

Абате 

Милан трябва да намери решение на проблема в 

първите 20 метра от провивниковата половина. 

При защита, нещата не са порозови. 

С изнесен напред Бака и 

дръпант Монтоливо като реджиста, 

се образува мъртва точка от около 

40 метра, в която няма нито един в 

червено-черно, от което се 

възползват ризграващите халфове

на съперника. На 

практика, минаването на 

централната линия става 

без кой знае каква 

съпротива. Ако някой 

измежду Бонавентура и 

Куцка реши да се изнесе 

към центъра, се образува 

нова празна зона между 

крилата и бековете, с 

което топката се изнася 

още по-близо до 

Донарума. 

Логичният въпрос е 

„Каква да е формацията 

тогава?“. Взимайки 

предвид 

характеристиките на 

футболистите, на теория 

най-ефективна би била 

4-4-2 в диамант с 

Монтоливо или Локатели 

реджиста, Куцка и 

Бонавентура вътрешни 

халфове и Сусо зад Бака 

и Нианг. Французинът 

показа по време на 

предсезонната подготовка, че няма проблем да е в центъра на 

нападението. Сусо пък е най-креативният футболист в 

състава, като скоростта му би помогнала за изненадвщи 

включвания от втора линия. Наличие на трекуартиста ще 

освободи Бонавентура и Куцка от задължение да покриват 

центъра и ще имат по-голяма свобода на действие. 

Предстои да видим какво решение ще вземе Монтела – дали 

да заложи на любимото си 4-3-3 с други изпълнители или ще 

предприеме риск с промяна на подредбата и да види дали няма 

да е по-добрият вариант. Ясното е, че нещо трябва да се 

промени, тъй като нестабилните резултати не са по вкуса на 

никого, 

особено на 

Ченцо, който 

обеща да 

изгради „свой 

Милан“. За 

това е нужно 

и нещо 

различо от 

последните 

години.

Третият брат на 

Ромул и Ремус 

Няма нещо от футбола, което да не можете да видите в 

безкрайния списък от голове и асистенции на Франческо 

Тоти, който ще ви излезе в YouTube. Тоти се разви в 

профил на сложен играч. Такъв, чиито стил на игра се приближава до отношенията 

му с Рим. Все пак историята на тази връзка остава недоизказана или най-малкото 

недоразбрана. 

Андреа Таларита 

Безспорно един ранен талант, 

хлапе от Порта Метрония много 

бързо успя да спечели сърцата 

на романистите. Дори и в 

тийнейджърските си години той 

притежаваше техническа 

гъвкавост, която изглеждаше 

изпреварила времето си и беше 

естествено ранните му прякори 

да бъдат свързвани с думата 

„дете“ – Er Bimbo de Oro 

(Златното момче), Er Pupone 

(Голямото дете). Тези прякори 

предвещаваха ролята, която 

щеше да играе Рим в живота му 

в следващите години – като 

преувеличена, прекомерно 

защитна фигура на майка. 

Франческо е защитаван от 

столицата, а не обратното. 

Тази връзка започна, чесно 

казано, като нормална 

спонтанна реакция. 

Съвременната култура на 

столицата е често и 

несправедливо свързвана с 

невежество и вулгарност в 

Италия. Тоти се открояваше не 

само за подвизите му на терена, 

но и заради силния му романеско 

акцент и диалект извън него. В 

изключително непримиримата 

среда на футбола беше 

неизбежно, че той ще бъде 

стереотипизиран като глупав, 

скотски и невеж романист. 

Тези стереотипи са нараснали до 

такава степен, че те всъщност 

се развиха в квази-митично 

измерение. Историята на 

известните „Шеги на Тоти“, в 

които капитанът обикновено 

влиза в образа на глупаво момче 

и всичко се гради върху 

диалекта му и са достойни 

за отделна статия. 

Достатъчно е да се 

каже, че след всичко 

това, което започна 

като шикалкавене, в 

крайна сметка се 

стигна до 

изграждането на 

уникален културен 

статус в лицето на 

Франческо. 

По-просто казано – 

Тоти се превърна в 

обикновения човек на 

римската култура. В 

днешно време вече 

„Шегата на Тоти“ се 

отнася в много 

малка степен до 

Франческо, а поскоро 

е за всички 

жители на Рим и 

тяхната култура.

тяхната култура. И в този смисъл 

трябва да се признае, че 40- 

годишният футболист се превърна 

в символ на града си по начин, 

който най-вероятно никой друг 

няма да го направи. 

Това, което беше найзабележително 

в стила на игра на 

Тоти беше (и все още е), е че той 

е диаметрално противоположен на 

доброто си име. Много повече от 

всичките му съвременници, с 

изключение може би на Зинедин 

Зидан, играта на Тоти беше 

аристокрация в действие. 

Елегантността и изискаността на 

гола му с копване срещу Лацио 

през март 2002 г. е в абсолютен 

контраст със съмнителния му вкус 

за празнуване през април 1999 г., 

когато показа под екипа си 

фланелка с надпис „Vi xo purgato 

Ancora” (“Отново ви продухах“). 

Разбирането на фигурата и 

наследството на Франческо Тоти 

се крепи на тази необикновена 

естетическа 

симетрия. Никой друг италианец 

не може първо да изрече 

римската метафора „Mo je faccio 

er cucchiaio” (Сега му давам 

лъжицата“), последвано веднага 

от деликатно изпълнената 

„паненка“ на дузпите срещу 

Холандия на Евро 2000, която 

няма как да се забрави. 

На футболното игрище Тоти 

позволи на Рим да бъде себе си 

и едновременно с това да бъде 

благороден, възвишен и 

грациозен. Следователно и 

ентусиазмът, с който градът го 

прегърна и необичайната 

колективна сила, с която 

римляните го защитават. 

Много смятат, че събирането на 

всички „Шеги на Тоти“ в книга и 

публикуването й с цел 

благотворителност беше 

брилянтен маркетинг ход от 

страна на играча. Но Il Capitano 

не се сети сам за 

тази идея, само 

я одобри. Самото 

решение беше 

взето зад 

кулисите – от 

силната Римска 

вълчица-майка и 

нейните синове в 

града. 

Това няма и да е 

последният път. 

Вместо да вземе посериозен 

контрол 

върху публичния си 

образ с времето, 

Тоти остана „детето 

на Рим“ през всички 

тези години. 

Неговите медийни 

изяви се увеличиха 

драстично, но те 

ставаха все повече 

организирани, като 

пикът беше през 

2005 г. с неговата 

бомбастична, 

телевизионно 

излъчена сватба за 

римско момиче от 

шоубизнеса и тв 

водеща Илари Бласи. 

Гражданите на 

столицата се явиха 

на тълпи на 

събитието и дори 

кметът на Рим 

Валтер Велтрони

беше на церемонията. След Световното 

първенство през 2006 г. Тоти засне няколко 

хумористични реклами (често с Дженаро Гатузо), 

в които той реновира профила си в такъв на 

груб, но дълбоко любим на всички невежа. 

Статусът на Тоти като „символ на Рим“ 

изведнъж се превърна от тънка подигравка в 

една от най-големите му пазарни козове, което 

беше резултат главно от ръцете на Франческо. 

Сякаш самият град – неговите институции, 

обществени и политически фигури, частният 

бизнес, агентите под прикритие работят, за да 

защитят своето скъпоценно Bimbo de Oro. 

На пресконференцията, с която Тоти 

обяви оттеглянето си от националния 

отбор той неслучайно показа 

татуировката си на римски войн 

върху дясната си ръка – напълно 

видима, което беше като заявление и 

оплакване от нелоялното отношение 

към него от страна на обществото. 

Той твърдеше, че хората го мразят, 

защото е от Рим. Въпреки, че това 

беше същата причина те да го 

обичат безкрайно. 

Колкото и романтично да звучи, сякаш самият 

Рим защити един такъв млад, блестящ, но и 

недисциплиниран талант като Тоти да влети в 

тъмните улици на града. Други не по-малко 

талантливи вундеркинди като Антонио Касано и 

Марио Балотели нямаха такива крила над 

главата си и се оказаха като сирачета в света 

на футбола. Вълчицата защитаваше и насочваше 

Франческо точно така както прави и с Ромул в 

известния мит. 

Може би най-разочароващото е, че този 

изключително талантлив играч никога не влезе 

в други обувки извън тези на града. Вместо 

това, Тоти се затвори в черупката си, 

изглеждайки на моменти, че целият свят е 

срещу него. Той имаше редица конфликти със 

съотборници, колеги и треньори от караниците 

с Фабио Канаваро през 2007 г. до последните му 

такива с Лучано Спалети тази година. Те често 

бяха лошо отразени от медиите, с което за 

пореден път се доказа, че „детето“ не се 

представя много добре в публичните си изяви, 

когато е оставено без ръка, която да стиска. 

Селфито на Тоти с тифозите на 

Рома след гола му срещу 

градския съперник Лацио 

показа колко ценни са те за 

неговата кариера.

Символ, въпреки характера си, Тоти е роден 

да играе футбол без да е роден да бъде 

футболист. Той нямаше нито характера, 

нито коварството, за да изпълни ролята си, 

но именно поради тази причина се опази от 

яростта на феновете. 

В епохата на виртуалната идентичност, в 

която комедианти се превръщат в 

проповедници, певци стават актьори и 

милионери стават президенти, Тоти е 

виновен, че за всички тези години беше 

само себе си – добросърдечното дете от 

Рим с Девета симфония вклинена в краката 

му. 

И може би затова хората не могат да 

спрат да го обичат. Дори и сега – в есента 

на вълците. 

Франческо е дете на Рим и го запечата 

вечно на дясното си рамо

Марк Дойл 

Бепе Марота потвърди малко преди 

да започне мача между Ювентус и 

Севиля, че времето за приказки е 

приключило. „Тази вечер трябва да 

докажем, че сме наистина добри 

заради играта си, а не заради 

многото комплименти, които 

получаваме.“, заяви босът на 

„торинци“ пред Медиасет Премиум. 

„Имаме голям отбор и сме щастливи 

да притежаваме толкова много 

качествени футболисти, от които да 

избираме. Фактът, че треньорът 

може да си позволи да остави 

толкова силни играчи на пейката е 

позитивно.“ 

Това е така, но да оставиш грешните хора 

на скамейката е негативно и точно това 

направи Алегри на 14-ти септември. 

Решението да извади Миралем Пянич от 

стартовия състав, който започна по 

перфектен начин престоя си в Юве с гол 

срещу Сасуоло през изминалия преди това 

уикенд, изглеждаше нелогично дори преди 

началото на срещата. До полувремето 

изглеждаше самоубийствено за амбициите на 

Юве за първото място в Група H. 

Италианците създадоха по-добрите 

положения през първите 45 минути, но това 

бе главно заради креативността на Паоло 

Дибала и динамиката на Сами Кедира. 

Всъщност, „бианконерите“ не само бяха 

затруднени да пробият добре 

организираната защита на Севиля, а въобще 

да задържат топката, което се доказа от

забележителните 59% притежание на 

топката от гостите след първите 35 

минути. 

Те не само нямаха темпо, а и бяха, както 

спореха Паоло Роси и Давид Трезеге на 

почивката, странно статични. 

Положителното поне беше, че изглеждаха 

убедително в защита, но беше очевидно, че 

нещо в атака трябва да се промени. 

Определено Алегри е имал какво да каже на 

своите футболисти по време на интервала 

между, полувремената, тъй като през 

втората част те изглеждаха далеч помотивирани. 

Все пак, Дибала отново беше 

катализатора на идеите им. Аржентинецът 

все още търси първия си гол в Серия А през 

този сезон, но си остава най-сигурният 

източник на вдъхновение при черно-белите. 

Именно той на два пъти изведе Кедира 

срещу вратата в началните минути. Отново 

аржентинецът беше основата допреди 

неефективния Дани Алвеш да изскочи на 

скорост отдясно и да центрира към Игуаин 

малко преди да е изминал час игра, когато 

Гонсало нацели гредата на севилци. 

Шампионска лига (само 13 гола в 56 

мача), но е факт, че това беше 

първият сносен пас към деветката 

на торинци за цялата вечер. Това 

очевидно трябваше да се промени и 

всъщност се случи, когато именно 

Пянич беше пуснат на терена в 

последната четвърт от срещата. 

Десет минути преди края, 

босненецът беше на милиметри от 

страхотна асистенция за Игуаин 

ако не беше намесата на Николас 

Пареха в последния възможен 

момент. Малко по-късно отново 

Пянич се опита да счупи каръка на 

„Ювентус Стейдиъм“, но ударът му с 

глава мина встрани. 

Накрая Юве останаха в позиция да 

мислят „какво щеше да е ако Пянич 

игра цял мач“. И още по-конкретно 

– защо Алегри не му подари тези 

90 минути? 

Отговорът дойде в следващия кръг 

при визитата на Динамо Загреб. 

Само за едно полувреме Пянич на 

практика спечели мача с гол и 

асистенция. На полувремето 

Куадрадо го замени и за торинци не 

беше проблем да запазят, та дори и 

увеличиха преднината си. Сякаш 

това трябваше да направи Алегри и 

на Ювентус Стейдиъм ... 

Да, да струваш 90 милиона евро означава, че 

си задължен да реализираш такива 

възможности и това само припомни за лошия 

рекорд на Игуаин в

Когато Фиорентина 

опря до 0:0 срещу 

ПАОК в топлата лятна 

солунска нощ навръх 

първия учебен ден, 

беше още една 

индикация за това 

колко много може да 

отегчи този турнир 

клубовете, които 

едновременно играят в 

Еропа, но нямат 

финансите от 

Шампионска лига. 

Клоуи Бересфорд 

Въпреки че Паоло Соуса 

можеше да си позволи 

някои ротации в 

стартовия си състав, 

той избра единадесет, 

които малко или много 

са абонати и за 

мачовете в Серия А. 

Най-очевидният пример 

за това беше Борха 

Валеро, на когото 

Фиорентина разчитат 

много и винаги 

получава свободна роля 

в халфовата линия, 

което се компенсира 

от допълнителна 

работа от страна на 

останалите. 

Имайки предвид, че 

след само три дни 

идваше важен мач 

срещу Рома в Италия, 

испанецът изигра 

пълни 90 минути в 

Гърция, 

тъй като Виола не можеше да си позволи да бъде 

без такъв ключов играч, който вече пропусна един 

тежък сблъсък този сезон – срещу Ювентус. 

Малкият състав, с който Фиорентина трябва да се 

конкурира не е нищо ново, както феновете, а и 

треньорите винаги са се оплаквали от липсата на 

инвестиции от богатите си собственици Андреа и 

Диего Дела Вале. Соуса е просто най-скорошният 

човек, който огласи недоволството си в медиите, 

разравяйки жарта на непрестанните слухове, че 

португалецът може да напусне поста си, но до 

сега той отрича тези неща. 

Тосканци са хвалени през последните години за 

надскачането на себе си, завършвайки четвърти 

три поредни години при Винченцо Монтела и пети 

миналия сезон при Соуса без никаква финансова 

инжекция, която носи опасност от падане още понадолу. 

Такава политика е нестабилна в 

дългосрочен план и ако те продължат да продават 

най-добрите си играчи без да се обордуват с 

подходящи заместници, определено ще изгубят 

още много добри треньори. 

Малцинство очакваха 

Маркос Алонсо да бъде 

продаден на Челси в 

последния трансферен 

ден и докато сумата 

от 23 милиона паунда 

е прекалено добра, за 

да се откаже, Фио 

останаха само с 

Хървое Милич за 

единствен заместник. 

Хърватинът дойде през 

лятото от Хайдук 

Сплит за 850 хиляди 

паунда като резервен 

вариант за Алонсо, но 

изведнъж се оказа 

първи избор на левия 

бек.

Тези разочарования подхраниха слуховете за 

потенциално напускане на Соуса, а медиите 

стигнаха още по-далеч, след като италиански 

журналист обяви, че треньорът си е събрал 

багажа от къщата си във Флоренция, за да се 

върне в Португалия. Това се оказа фалшива 

тревога, защото стана ясно, че бившият 

мениджър на Суонси просто е сменил къщата си, 

но това не потуши спекулациите по този адрес. 

Проблемите в отбора след пристигането му от 

Базел означават, че дори и след пълен сезон е 

невъзможно да се прецени дали Соуса е 

правилният човек за поста. Леки точки бяха 

изпуснати през миналия сезон, но все още е 

неясно дали това се длъжи на ограничен състав, 

липсата на тактическа гъвкавост 

у треньора или смесица от двете. 

След като напусна Куинс Парк Рейнджърс и 

Лестър Сити заради неразбирателство със 

собствениците, в момента Соуса трябва да се 

докаже, че има силите да свърши работата си. 

Когато пристигна в Италия през 2015г., той 

замени Винченцо Монтела, който бе уволнен 

именно след настояването му за повече 

инвестиции. Това още тогава е трябвало да 

му даде представа за обстановката в клуба и 

след като следващият трансферен прозорец 

отваря след близо два месеца, треньорът 

трябва да реши какво да прави. 

В момента не само сезонът на Фиорентина е 

на тезгяха, а собствената кариера и 

репутация на Соуса.

„Нещото, което прави Карло 

уникален е, че въпреки успехите си 

и начините, по които е стигал до 

триумф в миналото, има част в него, 

която еинаги е готова да научи още 

нещо, да се адаптира към нови идеи 

и начини на работа“ 

Leaders Performance Institute

ФИНАЛЪТ В 

ИСТАНБУЛ 

БЕШЕ НАЙ- 

СИЛНИЯТ НА 

МОЯ МИЛАН 

Бил ли е близо до поемането на 

Манчестър Юнайтед? Как се 

справи с егото на 

Ибрахимович? Би ли поел 

Скуадра Адзура? Защо е в 

новия филм на „Стар Трек“? 

Легендата отговаря! 

Представяме Ви обширните шест страници, в които са обединени въпроси от две 

интервюта на Карло Анчелоти от последния месец – за спиасние FourFourTwo и 

италианското Radio Anch’io Sport. 

Идеята да си наследник на Пеп 

Гуардиола ще накара повечето 

мениджъри да потръпнат. Но те нямат 

CV-то на Карло Анчелоти. В Лондон, 

седнал в конферентната зала на 

издателството, което праща новата му 

книга на пазара, треньорът на Байерн 

Мюхнен наистина прилича на „плюшено 

мече“, както го кръсти преди време 

Паоло Малдини. 

Резервираният италианец изглежда мил, 

чаровен и забележителен характер, като 

носи със себе си успех както като 

футболист, така и като наставник, 

събирайки над 30 титли във витрината си 

през последните 40 години. Неговото CV 

като мениджър изглежда като подбран 

списък на най- 

добрите клубове в света – Ювентус, Милан, Челси, ПСЖ, 

Реал Мадрид и сега – Байерн Мюхнен. Заедно с Боб 

Пейзли, той остава единственият треньор, спечелил 

Шампионската лига три пъти ... за сега. 

- Преди сте казвал, че сте бил „много беден“ като 

дете. Какво научихте от това? 

- Спомням си този период от живота ми и е истина, че 

нямахме много пари, но израстнах в страхотно 

семейство – работещо. Беше тихо и спокойно време. 

Баща ми никога не ми е крещял. Живях с цялото си 

семейство – баща, майка, сестра ми, баба ми и дядо ми. 

Това изгради моя характер. Семейството ми 

обработваше земята – бяха фермери. Правехме 

пармезан. Още знам как да го направя. Всяка сутрин 

дояхме млякото от кравите, за да се направи сиренето. 

- Кой беше най-хубавият момент от времето Ви в 

Милан като играч и какво беше чувството да играете с 

толкова много легенди по това време?

- Избрах правилния момент да 

ида в Милан, нали? Беше 

наистина, наистина 

фантастичен отбор и 

играехме за треньор, който 

знаеше точно какво иска. 

Ариго Саки правеше нещо ново 

във футбола от гледна точка 

на организацията ни на 

терена. Научи ни да 

разкриваме себе си, което ни 

помогна да останем на върха. 

Имах прекрасни 

взаимоотношения с Паоло 

Малдини и Франко Барези, но 

Саки беше ключът. 

- Кой беше по-добрият отбор: 

Милан през 80-те или 

Барселона през 2015г.? 

- (Смее се) Това наистина е 

много сложно да се определи, 

защото футболът се измени 

много от 80-те. Честно 

казано, мисля, че Барселона 

играе с по-висок интензитет 

сега. Но е сложно да се 

сравнява, защото правилата в 

играта се измениха, особено с 

правилото за засадата. Много 

по-лесно е да се отбелязват 

голове тези дни, защото е потрудно 

да се държи 

защитната линия толкова 

напред. Сега си в засада ако 

си футболистът, който 

докосва топката или си близо 

до нея, докато по мое време 

трябваше всички да са зад 

защитата на последния. 

- Какво научихте от Ариго 

Саки като негов асистент по 

време на Мондиал 94‘? Какво 

казахте на Роберто Баджо 

след изпуснатата дузпа? 

- Да бъда с него за три 

години беше добър опит. 

Научих методологията на 

трениране, а също така и 

стратегията и фокусирането 

върху дребните детайли. Не 

съм говорил с Баджо след 

дузпата, защото какво може 

да се каже? Двамата ни найдобри 

изпълнители бяха той и 

Барези и двамата пропуснаха. 

Това е лотария. Всичко опира 

до психика, а не до качества. 

- Защо феновете на Ювентус 

не Ви обикнаха по време на 

престоя Ви там? Имаше ли 

нотка на реванш, когато ги 

победихте на финала в 

Шампионска лига през 2003г.? 

- Проблемът между мен и 

тифозите на Юве беше заради 

миналото ми като футболист 

на Милан и Рома. На тях не 

им харесваше. През 80-те 

имаше голямо съперничество 

между Милан и Ювентус. 

Бореха се винаги за титлата, 

а преди това – през 1983г. 

бях част от Рома, които 

победиха „бианконерите“ за 

Скудетото. И то страхотен 

тим на Юве с Платини, Бониек, 

Джентиле, Ширеа и Дзоф. Не 

бих го нарекъл реванш, но 

беше странно да играя финал 

на Шампионската лига срещу 

отбор, който ме беше уволнил 

не толкова отдавна. Това 

обаче беше първата ми 

Шампионска лига като 

треньор, така че емоциите ми 

не бяха реваншистки, а просто 

щастие. 

- Какво може да направят Юве 

през този сезон? 

- Те ще бъдат главни герои в 

Шампионската лига до края. 

Преди две години стигнаха 

финала, а миналата отпаднаха 

след втория мач с Байерн 

Мюнхен. Конкурентноспособни 

са. Гонсало Игуаин отбелязва 

голове, за което е роден. Той 

го прави навсякъде и Юве 

няма да е изключение. 

- Спечелил сте повече купи от 

Шампионската лига отколкото 

в Серия А (Три срещу една) 

Съжалявате ли, че не 

спечелихте повече на домашна 

сцена?

- До известна степен да, 

защото в Милан имах 

възможностите да спечеля 

повече титли, но доста пъти 

финиширахме втори. В Парма 

през 1997г. също бях на 

крачка. Съжалението е, че 

трябваше да спечеля повече с 

Милан като треньор, защото 

имах прекрасен състав. 

Справихме се добре в 

Шампионската лига, играхме 

на три финала и спечелихме 

два, но да – трябваше да 

спечелим повече титли в 

Италия. 

- Как си обяснявате загубата 

през 2005г. в Истанбул, след 

като водехте с 3:0 на 

полувремето? Можеше ли да 

направите нещо, за да спрете 

обрата на Ливърпул? 

- Връщам се към онази вечер 

доста често, но не мисля, че 

има нещо, което бих променил 

и сега. Всичко стана за шест 

минути. Ние доминирахме в 114 

минути, Ливърпул игра само за 

онези шест. Това е цялата 

истина. Беше много странен 

мач. Знаете ли, изведох този 

отбор на Милан на три финала 

и този в Истанбул беше найдобрият 

ни от гледна точка 

на игра. 

- Празнуваха ли 

футболистите ви на 

полувремето? Мислеха ли си, 

че вече са спечелили? 

- Не, не това са глупости! 

Абсолютни глупости! Бяхме 

много щастливи, защото бяхме 

изиграли прекрасно първо 

полувреме, но знаехме, че има 

още 45 минути. Дори и 

при 3:3 трябваше да победим в 

последната минута, когато Андрий 

Шевченко имаше шанс за гол, но 

Йежи Дудек спаси. 

- Какво мислите за продажбата на 

клуба на китайския консорциум? 

- Това е край на един цикъл – 

този на великия президент 

Берлускони. Има тенденция на 

забравяне какво е направил той за 

футбола и за Милан в частност. 

Остава си уникална ера. Надявам 

се, че новите собственици ще имат 

знанието, желанието и ентусиазма 

да върнат клуба отново на високо 

ниво. 

- Икономическият аспект е от 

главно значение. Как изглежда 

това в Байерн Мюнхен? 

- Това е велик клуб със страхотна 

организация, която се води от 

бивши играчи и това е разликата. 

Фактът, че президентът Карл- 

Хайнц Румениге познава 

атмосферата в съблекалнята от 

първо лице е предимство и ние 

казваме, че Байерн е клуб, воден 

от семейство и дишаш чист въздух. 

Има страхотна атмосферта. Това е 

стилът на Байерн, хората тук 

го правят от край време. 

Прилича малко на ситуацията, 

която беше в Милан. Голямата 

разлика между футбола в 

двете страни? Германия имат 

големи съоръжения, 

стадионите са винаги пълни и 

хората се забавляват. От 

техническа гледна точка няма 

кой знае колко голяма 

разлика. В Италия е трудно да 

се привлекат топ играчи, 

което е сходно и с Германия, 

но обстановката в лигата тук 

е прекрасна. 

- Вашият Челси през 

2009/2010г. спечели Висшата 

лига със стил, счупвайки 

бариерата от 100 отбелязани 

гола. Каква беше тайната? 

- Просто имахме страхотни 

играчи – момчета като 

Николас Анелка, Дидие Дрогба, 

Франк Лампард и Михаел 

Балак. Формата ни този сезон 

също беше перфектна. Това 

беше ключът. Най-вече 

футболистите се чувстваха 

комфортно на техните

позиции. 

- Какво се обърка във втория 

Ви сезон начело на Челси? Как 

се почувствахте, когато Рей 

Уилкинс напусна без дори да 

разберете за това? 

- Започнахме добре, тогава 

дойдоха много контузии. Тери, 

Есиен и Дрогба бяха аут. Не 

бях щастлив, че Рей Уилкинс 

беше уволнен по време на 

сезона. Аз исках да остане. 

- Какво беше чувството, 

когато Роман Абрамович влезе 

в съблекалнята на отбора 

след загубата от Юнайтед на 

четвъртфиналите в ШЛ през 

2011г.? 

- Нормално е за един 

собственик да влиза в 

съблекалнята след мача, за да 

поздрави футблистите. Но 

в този момент, след 

загубата, всеки беше 

малко или много засрамен. 

Имаше пълна тишина. 

Опитах се да я разчупя с 

малка реч. 

- Заслужавахте ли нещо 

повече от това да бъдете 

уволнен от Челси в 

последния ден от сезона 

след мача с Евертън на 

Гудисън Парк? 

- Не, знаех ситуацията и 

очаквах това да се случи. Бях 

в съблекалнята, но не беше 

изненада , защото да бъдеш 

уволнен е част от 

професията. Няма мениджър, 

който никога да не е бил 

уволняван. 

Добре, може би Пеп Гуардиола, 

който сам решава да напуска 

клубовете си, но той има 

малко години зад гърба си до 

момента – само осем. 

- Как се справихте със 

Златан Ибрахимович и 

прословутото му голямо его в 

ПСЖ? 

- Ибра е много забавен, но в 

същото време екстремен 

професионалист. Един треньор 

иска това его във 

футболистите си. Ибра ползва 

егото си за добро. Той има 

индивидуален талант, но играе 

за отбора. Кристиано Роналдо 

е същият в това отношение. 

- Какво беше чувството да 

тренирате Кристиано? У 

феновете остава 

впечатлението, че е труден за 

работа, но как извлякохте 

най-доброто от него в 

Мадрид? 

“ 

Когато Абрамович 

ме уволни не бях 

изненадан. Няма 

мениджър, който 

никога не е бил 

уволняван. Може 

би само Гуардиола 

„ 

- Той е много лесен 

футболист за трениране, 

защото като професионалист, 

не трябва да му казваш нищо. 

Той знае много ясно какво 

трябва да прави, за да е 

готов за мачовете и 

тренировките. Като треньор, 

бях голям късметлия да имам 

в състава си футболист като 

него, защото вкарва по 50 

гола на сезон. Той иска да е 

на върха и да е най-добрият. 

Мисля, че надпреварата му с 

Лионел Меси помага и на 

двамата да показват още подобри 

неща. Много е трудно 

да кажеш кой е по-добър, 

защото заедно със Златан, те 

могат да печелят сами 

мачове. Спомням си, че обичах 

да се шегувам с Роналдо. 

Веднъж му казах: „Мачът ни е 

в 4 следобед, но ще си 

почиваш утре.“ Той ме 

погледна абсолютно шокиран. 

Тогава му казах, че се 

шегувам. 

- Кой беше по-добър шеф? 

Силвио Берлускони в Милан, 

Флорентино Перез в Реал или 

Роман Абрамович в Челси? 

- Споделих осем години с 

Берлускони и все още имам 

добри отношения с него. 

Фактът, че и тримата ме 

уволниха не означава, че 

отношенията ни са 

прекъснали. Все още се 

разбирам с Флорентино и 

макар да не съм говорил 

много с Абрамович след 

напускането ми на Челси, няма 

никакъв проблем с него. 

- Алекс Фъргюсън каза: 

„Надявах се Карло да дойде в 

Юнайтед. Не се получи. Някой 

друг път може би.“ Кога се 

случи това?

- След като той се отказа през 2013г. той 

говори с мен, но вече бях дал дума на 

Реал Мадрид. Юнайтед бяха закъснели. 

Другояче, щях да съм заинтригуван да 

отида на Олд Трафорд. 

- Кой е футболистът, който съжалявате, 

че не сте взели? 

- Опитах се да взема Стивън Джерард от 

Ливърпул, когато бях в Милан, но просто 

не беше възможно. Бях близо и до 

трансфер на Баджо в Парма, 

но не се получи, защото искаше да играе 

на друга позиция от тази, която бях 

предвидил за него. Днес мога да кажа, че 

беше грешка, но тогава не исках да 

променям системата ми. Сега, по-опитен, 

бих казъл „Окей, няма проблем – ще се 

опитаме да намерим позиция за него.“. В 

Италия също щях да съм щастлив да имам 

Франческо Тоти. Щеше да е интересно да 

тренирам и Уейн Рууни. 

- Споменахте Тоти, какво мислите за 

него? 

- Научих едно нещо и това е да не даваш 

възможност на други да ти казват кога 

да спреш. Ти трябва да го решиш. Така 

беше за Малдини и ще е същото за 

Франческо. Той иска да играе, чувства се 

комфортно и е много важен. Сам ще реши 

деня, в който да започне нещо ново. 

Красиво е да виждаш футболисти на 

такова ниво във футбола, които все още 

са привързани. Тоти и Малдини винаги са 

играли само за един отбор и имат връзка с 

екипа, който е различен от всеки друг. Франческо 

все още може да играе. Някои играчи са толкова 

умни и талантливи, че знаят как да тренират 

подходящо. Не може да играеш до 40г. ако не си бил 

сериозен винаги. 

- Бяхте наставник на Антонио Конте в Ювентус. Как 

мислите, че ще се справи той в Челси през този 

сезон? 

- Конте е работохолик. Много сериозен, истински 

професионалист и винаги е фокусиран върху 

работата си. Челси взеха топ мениджър, който ще 

гледа и най-малките детайли. Идвайки в Англия от 

Италия, той ще открие нов свят. По-малко 

напрежение, без насилие, страхотна атмосфера. 

Определено може да бъде успешен в Челси. Клубът 

има добра история с италиански мениджъри. 

Джанлука Виали, аз, Роберто Ди Матео, който им 

помогна да спечелят Шампионската лига. 

- Играхте под ръководството на Фабио Капело 

докато бяхте футболист на Милан. Защо мислите, че 

се провали като мениджър на Англия? 

- Той се справи много добре в квалификациите за 

Световното през 2010г. Спечели девет мача от общо 

десет. Но за първенство, което се развива в кратък 

период от време, трябва да имаш всичките си 

футболисти в оптимално състояние. Това е много 

сложно след пълен сезон във Висшата лига и 

Шампионска лига. 

- Кое е най-трудното първенство за спечелване в 

Европа? 

- Откъм качество на игра, това е Испания. Всички 

отбори 

могат да 

играят, дори 

и малките. 

Просто вижте 

какво правят 

испанските 

клубове в 

евроейските 

турнири. 

“ 

Красиво е да 

виждаш хора като 

Паоло Малдини и 

Франческо Тоти с 

такава 

привързаност към 

един екип 

„ 

Атлетико и Реал бяха на финала на Шампионска 

лига, Севиля бяха на финала в Лига Европа, а 

Виляреал – на полуфинала. Що се отнася до тактика, 

бих казъл Италия. Там трябва да мислиш за много

различни системи. Една седмица може да 

играеш 4-4-2, след това 4-3-3, а покъсно 

и 3-5-2, така че италианските 

мениджъри събират много опит и знания. 

Тактически, Серия А е много трудно 

първенство, защото играта е много 

“ 

В ПСЖ ударих 

Ибрахимович с 

кашон по главата. 

Той не реагира 

„ 

компресирана. В Англия, лигата също е 

различна. Доста по-напрегната е, а 

мачовете са впечатляващи. Вижте Лестър 

през миналия сезон. Много отбори могат 

да създадат проблеми за големите 

клубове. Много балансирано първенство. 

Във Франция сега има само един отбор – 

ПСЖ. 

- Всички Ви познават като спокоен 

човек. Губите ли самообладание някога? 

Какво се случи, когато бяхте най-бесен? 

- Беше през 2013г. в ПСЖ. Изгубихме на 

дузпи от Евиан в Купата на Франция, 

като преди това бяхме играли много, 

много зле. Бях бесен. Толкова, че счупих 

врата. Ритнах и кашон, с който уцелих 

главата на Ибрахимович. Той не реагира. 

Ако някога изгубя самообладание, трябва 

да изляза от съблекалнята и да изпуша 

една бърза цигара. След това съм подобре. 

- А има ли шанс да поемете националния 

отбор на Италия? 

- Кой знае, но има нещо, което много 

обичам и това е ежедневната работа с 

футболистите. Да работя три пъти в 

месеца не ме привлича особено, макар че 

това може да се промени, когато остарея 

още малко. 

- Вярно ли е, че сте голям фен на „Стар Трек“ и, че 

имате роля в новия филм? 

- Да. Имам малка сценка в новия филм. Играя доктор, но 

нямам реплики. Просто съм на заден план. Живеех във 

Ванкувър и това беше мястото, къде те снимаха. Имам 

добро приятелство с актрисата Зоуи Салдана. Тя е 

омъжена за италианец и тя е във филма. Зоуи се 

пошегува, че можело да имам роля във филма и попитала 

режисьора. След един ден бях на снимачната площадка. 

О, аз съм ужасен актьор. Обожавах „Стар Трек“ като 

дете, така че беше уникално да бъда във филма сега.

„Да виждам Масимо на скамейката в Серия А не е изненада.“, 

заяви треньорът на Лацио Симоне Индзаги, когато беше попитан 

за сблъсъка между „римските орли“ и Пескара, който доведе и до 

среща между него и Масимо Одо. „Той прекара толкова много 

години във футбола, умен е и може да се види, че ще стане 

треньор с главно „Т“. Щастлив съм за него.“. 

Ливио Кафероглу 

След като започна сезона с 

реми, поражение и 

впечатляваща победа с 3:0 

срещу Сасуоло, Пескара на 

Одо до този момент беше 

най-добре представящият се 

новак в първенството и 

изглежда в много добра 

позиция да запише повече 

точки от Кротоне и Каляри, 

след като бяха на косъм от 

победи срещу Наполи и Интер 

преди късните голове на 

Дрис Мертенс и Мауро 

Икарди. 

Въпреки че не е съвсем от 

Земанландия 

(термин, използван за 

атакуващ стил на игра. 

Името идва от Зденек Земан, 

който е известен с 

офанзивната си философия 

б.р.), Одо със сигурност 

донесе фактор на доброто 

усещане обратно на „Стадио 

Адриатико“ малко след 

година. Сериозен десен бек и 

от време на време фризьор 

за съотборниците си в 

Лацио, Милан, Байерн Мюнхен 

и Скуадра Адзура, 

световният шампион от 

2006г., окачи бутонките през 

2012г. и веднага започна 

треньорското си обучение. 

ОДО ВЛЕЗЕ 

В КЛУБА 

НА 

НОВИТЕ 

ТРЕНЬОРИ 

ЗА ИТАЛИЯ 

Той отказа да лежи на стари 

лаври, че е бил футболист на 

високо ниво и преди да се 

впусне в мениджърството, 

предпочете да положи 

основите първо. 

Той следваше спортен 

мениджмънт през 2007г., 

когато всъщност триумфира с 

Шампионската лига с Милан. 

След това Одо се записа в 

Коверчиано за неговия UEFA 

Pro лиценз няколко месеца 

след отказването си и 

веднага си намери работа в 

един от младежките отбори 

на Дженоа през 2013-14г. Една 

година по-късно той се 

завръща в родния Пескара, 

където ръководи Примаверата 

за 12 месеца, срещайки Симоне 

Индзаги

през този период, преди 

първият отбор да почука на 

вратата. 

Към момента на 

назначаването му през май 

2015г., Пескара бяха почти 

сигурни за плейофите в Серия 

Б, но все пак напрежението 

от задължителната победа в 

последния кръг срещу Ливорно 

не стигна до момчетата на 

Одо и те триумфираха с 3:0. 

Бъдещето изглеждаше светло 

за делфините под 

ръководството на младия 

треньор, който беше награден 

с дългосрочен договор и 

започна „ремонт“ на отбора 

по стила на Пеп Гуардиола. 

Бяха стиснати зъби и Биркир 

Бярнасон, Матео Политано, 

Лукас Торейра и Рикардо 

Фиамоци си заминаха от клуба 

срещу общо 10 милиона евро. 

Въпреки това, на Одо му беше 

позволено да харчи малко 

повече от една десета от 

тази сума. Това го постави в 

положение да гради нов отбор 

от футболисти под наем и 

свободни агенти в лицето на 

Валерио Вере, Ахмед бенали и 

Джанлука Лападула, докато 

едно от най-скъпите му 

попълнения беше Ледиан 

Мемушай за 200 хил. евро. 

Отборът на Одо не беше 

толкова ефективен, но със 

сигурност най-завлядяващ. 

Водени от голмайстора 

Лападула, чиито 30 гола не 

включват дузпи, асистенциите 

на Вере и Бенали, споявани от 

Мемушай, Пескара се нареди 

втори по най-много 

отбелязани попадения в Серия 

Б. Новата им философия се 

доказа при победата им срещу 

Новара, управлявана от 

предшественика на Одо Марко 

Барони, с 6:2 общ резултат в 

плейофите. 

Както твърди една местна 

медия, „Одо унищожи за 

отрицателно време 

разочарованието, гнева и 

отровата, които тлееха в 

сезоните след Земан.“ и 

това се трансформира в 

привлекателна атмосфера 

за игра - ключова съставка 

за всеки един клуб, който 

има амбиции да се развива. 

Още повече, тазгодишните 

попълнения на отбора 

Алберто Акуилани и Симоне 

Пепе отбелязаха 

вдъхновението, което носи 

със себе си бившият им 

колега в националния отбор. 

Заедно с Роберто Донадони, 

Джовани Мартушиело, Иван 

Юрич, Марко Джанпаоло и 

Еузебио Ди Франческо, Одо 

е част от нова генерация 

италиански треньори, 

известни със своето 

щателно тактическо 

планиране, ясни концепции и 

винаги отщояващи на своят 

атакуващ стил. Треньорът 

на Пескара вече даде да се 

разбере, че не възнамерява 

да ограничава ничия 

творческа свобода, което 

обедини още повече отбора 

и Пескара е тим, който 

трябва да се следи през 

2016-17г.

Спомени от миналото 

С прекрачването на 

последното десетилетие на 

20 век, Милан не само бяха 

най-добрият отбор в 

Италия, но и доминант в 

световния футбол. 

Сблъскваха се със 

Сампдория, които също 

изживяваха най-добрия си 

период в историята. 

Мачовете между тях бяха 

със статус, който е трудно 

да се представи в днешни 

дни. 

Въпреки че моряците имаха 

своите моменти на слава, 

Милан бяха на върха. 

Както при повечето от 

успехите на 

клуба, и тук те дойдоха 

благодарение на малка 

група сънародници. 

В началото на 1950г. 

Милано беше изпълнен с 

възхищение от храбростта 

на шведските гиганти Гре- 

Но-Ли, които чупеха рекорд 

след рекорд. Милан се 

опита да повтори всичко 

това в началото на 80-те. 

Под егидата на Силвио 

Берлускони, „росонерите“ се 

отказаха от британския си 

експеримент, отмятайки 

Марк Хателай и Лутър 

Блисет, за да освободят 

място за по-сериозно 

подкрепление. 

В този контекст, си струва 

да припомним, че Рууд 

Гулит пристигна в Милано 

уж като заместник на Рей 

Уилкинс. Категорично може 

да се каже, че 

пристигащите по това 

време холандци бяха напът 

за много по-големи успехи. 

Титлите в Италия валяха 

една след друга, а в 

същото време и Купите на 

европейските шампиони. 

Имаше и трудности, но те 

бързо бяха премахвани – 

първо Наполи, а след това 

и Сампдория.

И двата отбора се 

опълчваха смело на 

„росонерите“, но 

миланистите просто 

бяха прекалено 

амбициозни в парада 

на трофеите. 

До лятото на 1993г. 

всичко започна да 

се променя. Ван 

Бастен и Гулит 

започнаха да губят 

от блясъка си 

поради контузии, 

всеки един записал 

само 15 мача в сезон 

1992/1993г. Ван 

Бастен щеше да 

остане при 

„росонерите“, но 

никога повече 

нямаше да е същият 

футболист. 

И Рийкард, и Гулит 

предпочетоха да 

напуснат клуба, 

последният пое 

стъпка надолу, 

избирайки наем в 

Сампдория. Дори и 

сред имена като 

Роберто Манчини и 

Дейвид Плат, Гулит 

беше звездата. 

Бившият му отбор 

започна сезона като 

влак. Въпреки 

добрата форма на 

моряците в първите 

седмици, Милан 

изглеждаха 

величествени. След 9 

кръга, „росонерите“ 

бяха на върха в Серия 

А, наравно с Парма и 

на точка пред Юве и 

Дория. 

По програма те 

трябваше да отидат 

на Мараси навръх 

Хелуин, надявайки се, 

че ще се изплъзнат на 

бившия си герой. До 

този момент, Милан 

бяха начело в 

класирането за 72 

последователни 

седмици – поголямата 

част от тях 

с холандеца в състава 

си. 

Гулит вече бе 

започнал да се 

доказва като човек за 

големите мачове в 

новите си цветове. 

Той бе извел отбора 

си напред срещу 

Ювентус преди 

„бианконерите“ да 

направят пълен обрат 

до 3:1, а за победата 

в Неапол, той и Девид 

Плат бяха 

голмайсторите. 

Сигналите по 

вестниците бяха зловещи, като се говореше за 

отмъщение, което холандецът може да търси 

срещу бившия си клуб. Мачове от такова 

значение не се нуждаят от допълнителни искри, 

но да се привлече вниманието на цялата нация, 

тази история помогна. 

Не се знае дали Гулит е бил воден от 

желанието си за реванш – той отрече със 

сигурност за това след края на мача. Това, 

което е сигурно е, че беше нахъсан.

играта. 

С дванайсет минути до края, Гулит беше 

намерен на границата на наказателното поле. 

Пое с едно докосване преди да завърти 

топката във вратата пред отчаяния поглед на 

Марио Иелпо. Гулит изрази радостта си почти 

като катарзис. С този удар на Гулит, 

великият Милан беше разбит. Тяхната серия 

от 72 седмици беше приключена, макар, че все 

пак спечелиха титлата. 

След като се доказа отново, успешният сезон 

на Гулит продължи и беше в основата на 

третото място на Сампдория в края на 

сезона.Той се завърна в Милан през 1994г. 

само, за да се върне в Сампдория след осем 

мача. 

Въпреки това, Милан беше отборът, който 

започна срещата на по-висока скорост, 

изглеждайки като Ролс Ройса, какъвто 

всъщност бяха. 

Деметрио Албертини изведе състава на 

Капело напред преди Брайън Лаудруп да 

отбележи първия си и единствен гол за 

Милан, с който увеличи преднината. 

Тогава Гулит излезе напред. Той получи 

топката отляво, изработи си пространство 

и центрира към Сречко Катанец, който 

прати кълбото в мрежата. Страхотно 

движение на Роберто Манчини спечели дузпа, 

която той реализира и върна отбора в

Болницата е толкова 

близо до стадиона в 

Кротоне, че 

пациентите могат да 

гледат мача от стаите 

си. Дори има шега в 

града, че феновете 

само трябва да се 

направят на болни, за 

да отидат там ако 

билетите на касите са 

свършили. 

Майкъл Йокин, 

ESPN 

Някак си звучи логично, 

защото футболът се явява 

единственият лек за един 

болен град. Намиращ се на 

тока на италианския ботуш в 

Калабрия, Кротоне е найбедният 

град дори и по 

стандарите в Южна Италия. 

Управляван е ужасно в 

продължение на десетилетия, а 

коефициентът на безработица 

е най-високият в страната – 

невероятните 31 на 100 през 

2015г. Младите хора нямат 

бъдеще и се насочват на 

север в първия възможен 

момент. Опцията да го 

направят с влак дори не 

съществува, защото гарата в 

Кротоне е затворена отдавна, 

докато главната магистрала е 

толкова окаяно състояние, че е 

наречена „пътят на смъртта“. 

Положението е отчайващо, но 

местният клуб влезе за първи 

път в елита на Италия. 

Кротоне разболява. Буквално. 

Сензацията на Кротоне е от 

огромна стойност. Те почти се 

измъкнаха от плейофите за 

оцеляване в Серия Б през 

2015г., а оставането им във 

втория ешелон беше 

единствената цел през 

предишната кампания. Никой не 

можеше да си представи, че ще 

оглавяват таблицата през 

2016г., още повече на 14 точки 

пред Новара. 

Стадионът на клуба е кръстен 

на Ецио Шида, може би найголямата 

звезда на града, 

който почина в автомобилна 

катастрофа на 30г. на път за 

гостуване през 1946г. Найизвестната 

личност, родена в 

Кротоне е Рино Гаетано, един 

от най-високо ценените 

италиански певци и 

композитори, който също умира 

на 30г. в автомобилна 

катастрофа през 81-ва година. 

Кротоне прие найголемия 

му хит Ma Il 

Cielo E Sempre Piu Blu 

(„Но небето винаги е 

по-синьо“) като свой 

химн и се пуска на 

стадиона преди всеки 

мач. 

Редно е да се спомене 

и Антонио Гаярдо. 

Местният идол прекара 

почти цялата си 

кариера в клуба, 

достигайки 400 мача. 

Когато прави дебюта 

си през 1995г., 

питагорците са 

аматьори в пета 

девизия. През август 

2015г. той окачи 

бутонките на 39г. и 

веднага бе назначен за 

треньор на младежите. 

Без да знае, той 

пропуска за малко

най-невероятния сезон 

в историята на клуба. 

Забележителното е, че 

Гаярдо е работил само 

с един собственик и 

един спортен директор 

в Кротоне през цялата 

си кариера. 

Стабилността е 

рядкост в Калчото, но 

Рафаеле Врена е 

президент, отккато 

той съживи клуба след 

фалита от 

1991г в осма 

девизия. 

Изведе ги до 

Серия Б само 

за девет 

години, като 

не трябва да 

се подценява 

и ролята на 

спортния 

директор. 

Бепе Урисно, 

назначен през 95-та 

година. Той работи 

чудесно с почти 

никакъв бюджет за 

повече от две 

десетилетия, като 

най-добрият му ход 

беше назначаването 

на 40-годишния Иван 

Юрич за треньор преди 

две лета. 

Бившият хърватски 

полузащитник игра за 

Кротоне в продължение на 

пет години, повече от тях 

под ръководството на 

Джан Пиеро Гасперини. 

Когато Гасперини премина 

в Дженоа през 2006г., той 

взе Юрич със себе си, след 

като двамата развиха 

много силно приятелство 

помежду си. След като 

Юрич се отказа отказа 

през 2010г., той стана 

асистент 

на Гасперини. Първо за 

краткия му престой в Интер, 

а след това и в Палермо. 

„Дължа му почти всичко“, 

заяви хърватинът наскоро. 

Това наистина е така, тъй 

като Юрич залагаше на 

същото 3-4-3 като 

Гасперини. Кротоне обаче 

наблягаше повече на 

атаката, макар и да излиза 

с по-сериозни противници. 

Налагаха висока преса по целия 

терен и все още са непредвидими, 

когато притежават топката, като 

опасността може да дойде от всеки 

един техен футболист. „Иван е 

истински лидер. Той беше добър 

като футболист, но е още по-силен 

като треньор.“, заяви Врена през 

миналия сезон. 

За Кротоне, важна е историята. 

„Карпи и Фрозиноне идват от 

богатите региони. 

Ние сме найбедните, 

а това 

означава, че 

света е с нас.“, 

заявяват 

местните 

фенове. 

Фактът, че 

животът е 

толкова труден 

в Кротоне е 

тъжен, тъй 

като преди градът е бил проспериращ. 

Дори самият стадион е построен върху 

останките от древен гръцки град. 

Място, което е можело да се превърне 

в рай за туристите, но градът не го е 

използвал. Може би футболът ще 

промени това сега, когато Кротоне 

получава своя дял внимание. 

„Ние имаме наследство от хиляди 

години и сега прибавяме към него и 

футбола.“, заяви местният журналист 

Джовани Монте. По този начин, 

болницата в Кротоне може да се 

превърне в една от най-добрите 

трибуни през 2016-2017г.

ИТАЛИЯ ТЪРСИ 

СПАСЕНИЕТО СИ 

НА ИЗТОК ОТ РАЯ 

По традиция Серия А гледа към Южна Америка като 

земя, от която да черпят талант, но след като цяла 

Европа оцени потенциала им, Източна Европа е новият 

кладенец, към когото, логично, много италиански 

клубове извърнаха глави. 

Калчото е ставало свидетел на 

многомилионни трансфери от 

източноевропейски първенства, 

като този на Андрий Шевченко в 

Милан и Марко Пяца в Ювентус. 

Въпреки това, за останалите 

клубове, които нямат такива 

финансови възможности, остава 

шансът да открият качествени 

футболисти с по-ниски цени в 

първенствата, които в последно 

време не успяват да трупат кой 

знае какъв коефициент. 

Преминаването на Павел 

Недвед от Спарта Прага 

в Лацио през 1996г. беше 

исторически момент в 

тази тенденция да се 

гледа и на изток,след 

като халфът, който 

дойде за 1.7 милиона 

евро, спечели Скудетото 

в Рим, а след това и с 

Ювентус. 

Първият пирон беше 

Збигниев Бониек, които 

отиде в Юве за 1,45 

милиона евро от Видзев 

Лодз, след като 

впечатли на Мондиала. 

Той вдигна титлата и 

европейската купа 

преди да замине в 

Рома. 

В по-близкото минало, 

Бреша показаха 

впечатляващ нюх, след 

като платиха само 

500 хил. евро за 17- 

годишния Марек 

Хамшик. Оттогава 

той отиде в Наполи, 

стана капитан, а с 

последния си гол 

срещу Палермо, 

изпревари Диего 

Марадона и 

Партенопей по голове 

за клуба. Фиорентина 

е може би клубът с 

най-голяма вяра в 

балканските 

таланти. 

Те похарчиха 

10.75 и 8 мил. евро 

за Стеван

Йоветич и Адем Ляич през 

2008-ма и 2010-та година, като 

и двете суми получи Партизан 

Белград. 

През това лято Сампдория 

и Болоня също 

намериха качество на 

Балканите. „Рособлу“ купиха 

Ладислав Крейчи от Спарта 

Прага и Адам Наги от 

Ференкварос. Крилото от 

чехия не е първа 

младост със своите 

24г., но изглежда като 

завършен проект с уменията си 

да преодолява съперник един на 

един и даването на последния 

пас, които му донесоха вече 

три асистенции през сезона. 

Той показа, че италианските 

защитници не са сериозна 

задача за него още миналия 

сезон в Лига Европа при 

победата на Спарта Прага над 

Лацио. 

Като унгарската голяма 

надежда, Наги дойде в Емилия- 

Романя за само милион и 

половина евро, след като 

„хвана окото“ на поголемите 

клубове на Евро 

2016. Бившият състезател 

по футзал се доказа като 

много интелигентен за 

своите 21 години със своя 

инстинкт да пресича пасове 

с постоянното си движение 

и позициониране в 

сърцевината на играта със 

своята box-to-box роля. 

По-насевер в Лигурия, 

Сампдория ентусиазирано 

загреба с пълни шепи в 

Източна Европа, след като 

продаде по-големите си 

имена като Роберто 

Сориано, Лоренцо Де 

Силвестри и Хоакин Корея 

на добра печалба. 

Новият им треньор 

Марко Джанпаоло беше 

назначен именно, за 

да извлече максимума 

от по-малко 

известните им 

футболисти в състава. 

В продължение на 

тази стратегия, 

словашкият защитник 

Милан Скриниар 

пристигна от Жилина 

плюс поляка Карол 

Линети от Лех Познан, 

като и двамата 

показаха положителни 

неща в първите 

кръгове на Серия А. 

Преди Линети беше 

свързван с Тотнъм, 

като поврътливият 

халф впечатли с 

опростения си стил на 

игра, пасовете си и 

дрибъла. Нападателят 

Патрик Шик (Чехия) 

пък влезе три пъти 

като резерва. Найобнадеждаващото 

е, 

че и трите нови 

попълнения са под 22 

години. 

В другия край на 

града, 26-годишният 

Дарко Лазович 

впечатлява още от 

начало на сезона

за Дженоа, където дойде 

преди година от Цървена 

звезда. 

Що се отнася до вече 

изградили се имена в 

Серия А, Торино също 

обраха плодовете на 

Цървена звезда, след 

като привлякоха Никола 

Максимович през 2013г. и 

веднага се превърна 

ключов играч преди 

очаквания му трансфер на 

Сан Паоло това лято. 

Неаполитанците са 

дом на много впечатляващи 

кадри 

от Източна Европа, след 

като взеха и Пьотр 

Зиелински 

от Удинезе и Марко Рог, 

който акостира от 

Динамо Загреб. 

Зиелински е пример за 

това защо италианските 

клубове държат под око 

пазара на изток, след 

като Загреб го купуват 

за само 100 хил. евро, а 

трансферът му в Наполи 

е на стойност около 16 

милиона. 

Докато Серия А намери 

пътя си на възраждане и 

връщане сред Премиър 

Лийг, Бундеслигата и Ла 

Лига, клубовете в 

средата на класирането 

няма да бъдат 

примамлива дестинация 

за младежи, имайки 

предвид конкуренцията. 

Все пак, планът да се 

гледа към 

източноевропейските 

първенства показва, че 

все още може да се 

купуват качествени 

играчи за малко пари. 

Уменията на Наги и 

Крейчи могат да избутат 

Болоня до нещо повече 

от пазене от опасната 

зона. Кариерата на 

Зиелински начерта 

пътека, в която донесе 

приходи за Удинезе, 

запази нефинансирания 

Емполи в първенството, а 

сега донесе широчина на 

състава на Наполи, които 

се целят в титлата. 

Този тип играчи са 

идеалните инвестиции с 

„нисък риск“, за които 

италианските клубове 

мечтаят тези дни. 

Гърция 

Константинос Манолас – Рома 

Орестис Карнезис – Удинезе 

Панагьотис Коне – Удинезе 

Мариос Ойкономоу – Болоня 

Василис Торосидис – Болоня 

Панагьотис Тахсидис – Каляри 

Хърватска 

Марко Пяца – Ювентус 

Марсело Брозович – Интер 

Иван Перишич – Интер 

Иван Стринич – Наполи 

Марко Рог – Наполи 

Марио Пашалич – Милан 

Иван Варгич – Лацио 

Франьо Прче – Лацио 

Душан Баста – Лацио 

Сергей Савич – Лацио 

Филип Джорджевич – Лацио 

Ненад Томович – Фиорентина 

Хрвое Милич – Фиорентина 

Милан Бадел – Фиорентина 

Никола Калинич – Фиорентина 

Андрия Балич – Удинезе 

Стипе Перица – Удинезе 

Анте Будимир – Самдория 

Дарио Зупарич – Пескара 

Роберт Мурич – Пескара 

Йосип Посавеч – Палермо 

Марио Манджукич – Ювентус

Албания 

Томаш Стракоша – Лацио 

Арлинд Аджети – Торино 

Фредерик Весели – Емполи 

Рей Манай – Пескара 

Леонардо Малоку – Пескара 

Македонния 

Горан Пандев – Дженоа 

Александър Трайковски – Палермо 

Илия Нестеровски – Палермо 

Черна гора 

Стеван Йоветич – Интер 

Елсеид Хусай – Наполи 

Черхия 

Якуб Янкто - Удинезе 

Лукаш Зима – Дженоа 

Патрик Шик – Сампдория 

Ладислав Крейчи – Болоня 

Босна и Херцеговина 

Миралем Пянич – Ювентус 

Един Джеко – Рома 

Сенад Юлич – Лацио 

Ервин Зуканович – Аталанта 

Ервин Зуканович – Аталанта 

Мато Яяло – Палермо 

Раде Крунич – Емполи 

Румъния 

Влад Кирикеш – Наполи 

Богдан Лобонт – Рома 

Стефан Раду – Лацио 

Чипрян Татарусану – Фиорентина 

Янис Хаджи – Фиорентина 

Александру Митрита – Пескара 

Адам Стоян – Кротоне 

Валентин Койоцару – Кротоне 

Словения 

Йосип Иличич – Фиорентина 

Лука Крайнц – Сампдория 

Ясмин Куртич – Аталанта 

Синиша Анделкович – Палермо 

Бостян Цезар – Киево 

Валтер Бирса – Киево 

България 

Ивайло Чочев – Палермо 

Александър Тонев – Кротоне 

Сърбия 

Сами Ханданович – 

Интер 

Никола Максимович – 

Наполи 

Саша Лукич – Торино 

Адем Ляич – Торино 

Никола Нинкович – 

Дженоа 

Дарко Лазович – Дженоа 

Филип Джуричич – 

Сампдория 

Урош Косич – Емполи 

Иван Радованович – 

Киево 

Слободан Райкович – 

Палермо 

Александър Пешич – 

Аталанта 

Словакия 

Марек Хамшик – Наполи 

Юрай Куцка – Милан 

Милан Шкриниар – Сампдория

Ако бяхте попитали който и 

да е от феновете на Интер 

на входа на Сан Сиро преди 

19:00ч. на 18-ти септември, 

много малък процент щяха да 

отговорят, че идват, за да 

видят победа на своя отбор в 

„Дерби ди Италия“. За жалост, 

в последните години, когато 

на гости на Интер и Милан 

идва Ювентус, стадионът в 

Милано се пълни по дефоут, 

защото се срещат два 

именити отбора. 

Същото беше и в онази 

събота, защото Интер стъпи 

в дербито на пет точки 

изсотаване от „бианконерите“ 

още преди да са изминали и 

четири кръга в Калчото. В 

петък „Гадзета дело 

Спорт“ отпечата на първата 

си страница лицето на Де 

Бур, под което текстът 

гласеше, че холандецът 

може да си тръгне след 

няма и пет мача на 

кормилото. 72 часа преди 

дербито пък Сан Сиро стана 

свидетел на една от найсрамните 

загуби на 

„нерадзурите“ в Европа – 

0:2 срещу Апоел Бер-Шева – 

205-ят по коефициент в 

ранглистата на УЕФА. След 

четири изиграни мача, бяха 

допуснали по гол и половина 

средно, показвайки много 

малко от теоретичния си 

потенциал. 

С две думи - атмосферата в 

Интер не беше от найрозовите. 

Всички в черносиньо 

бяха изпълнени с 

позитивизъм, след като 

набедения за старомоден 

Манчини си тръгна, а за 

младия Де Бур бяха взети 

Габриел Барбоса и Жоао 

Марио, но очевидно слабото 

познание на холандеца 

относно Серия А и 

неубедителния му италиански 

бяха в основата на 

колебливото начало на 

неговия тим. 

Явно обаче именно за това 

тези мачове носят титлата 

„дерби“, тъй като носят със 

себе си нотката на 

непредизвестеност, която 

разплава фенските сърца. 

Дали разколебани след 

неочакваното нулево реми 

срещу Севиля през седмицата, 

или надменно подценили 

шансовете на Интер в мача, 

Ювентус бяха далеч от найдобрия 

си

образ. Фактът, че откриващият 

гол на Лихщайнер беше приет с 

изненада от неутралния фен е 

достатъчно показателен. 

Много от анализаторите в 

Италия отделят внимание на 

факта, че Алегри реши да заложи 

на Марио Манджукич, а не на 

влезлия в страхотна форма 

Гонсало Игуаин, но в това 

действие имаше известна логика, 

тъй като хърватският нападател 

на практика се превърна в 

нападател номер две след 

идването на аржентинеца и в мач 

като този, наставникът на Юве 

избра да пусне човек, който 

трябваше да е пределно 

мотивиран да се докаже. 

Въпросът е там, че Де Бур 

направи така, че да няма 

значение кой ще бъде на 

върха на атаката за 

„бианконерите“. 

Ръзковничето беше в 

центъра, а там домакините 

бяха видимо по-адекватния 

тим. 

За изненада на всички, 

Алегри реши отново да 

пусне Асамоа в халфовата 

си линия, макар ганаецът 

да получи най-ниската 

оценка от всички срещу 

Севиля. Покрай него, пък, 

движението на торинци 

беше прекалено малко, 

което улесни Интер. 

Де Бур взе тактически 

решения, които очевидно 

изненадаха Алегри. 

Холандецът постави Гари 

Медел пред Паоло Дибала, 

за да попречи до 

аржентинеца да стигат 

лестни пасове и да пробива 

на скорост напред. 

След като и Миралем 

Пянич беше поставен зад 

централната линия, 

Ювентус се мъчеха в 

опитите си да изградят 

качествена атака, тъй 

като бившото динамо на 

Рома беше прекалено далеч 

от наказателното поле на 

Интер, а колегите му 

напред (особено Асамоа) са 

с по-ограничени качества и 

динамика, изключае Дибала. 

От другата страна, Банега 

и Жоао Марио организираха 

перфектни контраатаки, 

които направиха така, че 

преди гола на Лихщайнер, 

Интер да имат повече 

положения от съперника си. 

В допълнение Жоао Миранда 

и Джейсон Мурило скриха в 

малкия си джоб Маджукич. 

Нещо, което се доказа от 

шокиращата статистика, че 

нападателят няма един 

точен удар в очертанията 

на вратата за всичките

си минути на терена. 

Основна част от успеха на 

„нерадзурите“ изигра и 

Антонио Кандрева. Видимо 

той се превръща в ключов 

играч за Интер, след като 

два пъти стартира като 

титуляр и именно в тези 

случай отборът спечели 

двете си победи през този 

сезон до онзи момент. 

Над всички обаче беше 

Мауро Икарди. 

Аржентинецът измъкна 

своите в Пескара и направи 

същото срещу Ювентус, 

правейки така, че жълтата 

лента на лявата му ръка 

да изглежда логично на 

мястото си. Сам отбеляза 

изравнителния и изработи 

победния гол за Интер, с 

което още повече подхрани 

започналото от медиите 

съперничесто на 

аржентинските деветки 

срещу Игуаин. 

Ако Интер приемат този 

наистина сериозен триумф за 

основен камък в сезона си, 

могат много бързо да 

забравят първите няколко 

кръга. През миналия сезон те 

започнаха перфектно, но след 

това се сринаха. Тази година 

може да стане точно 

обратното. Всичко обаче 

трябва да остане далеч от 

напрежението от медиите. За 

това призова и Де Бур след 

края на дербито: „Вчера 

казвахте, че съм свършен, а 

днес ме питате за 

Скудетото. Трябва 

спокойствие!“

ИНТЕР ИМАТ СВОЯ 

НЕЙМАР 

ТРЯБВА САМО ДА СЕ ГРИЖАТ 

ЗА НЕГО 

Марк Дойл 

В 69-та минута на последния 

мач на Неймар за Сантос на 26- 

ти май 2013г., тогавашният 

треньор Муриси Рамальо даде на 

16-годишния Габриел Барбоса 

Алмейда неговия дебют в 

Бразилската Серия А. 

Символизмът не убегна на 

никого на Ещадио Вила Белмиро 

онази нощ. Щафетата беше 

подадена. Всичко сякаш си дойде 

на мястото, когато това лято 

Неймар и Габриел бяха 

съотборници в националния 

отбор на Бразилия, който донесе 

така жадуваното злато от 

Олимпийски игри. 

За малко, изглеждаше възможно 

тяхното партньорство да 

продължи и в Барселона. 

Възможност, която запали 

интереса на „Габигол“, който 

получава този прякор, след като 

вкарва 600 пъти в младежката 

формация на Сантос. „Да играя 

рамо до рамо с него ще бъде 

наистина красиво“, потвърди 

Габриел, 

след като окичи на врата си 

златото в Рио. 

Въпреки това, „балугранас“ 

прекрати интереса си към 

бразилеца, за да оставят 

място за Пако Алкасер от 

Валенсия, оставяйки само 

двама главни заподозрени за 

подписа на Габриел – 

Ювентус и Интер. 

Не беше изненада, че 

възможността да се 

присъедини към италианския 

шампион и един от 

фаворитите за Шампионска 

лига, беше по-привлекателна 

за Габриел, отколкото да 

стъпи на Сан Сиро, където 

„нерадзурите“ са в положение 

на безпорядък на и извън 

терена. Въпреки това, Юве не 

пожелаха да платят повече 

от 20 милиона евро на 

тийнейджъра. За сметка на 

това, Интер предложи 25 

милиона плюс бонуси. Това 

беше ключът, тъй като 

икономическите 

права на Габриел бяха 

разделени на три. 

Сантос притежаваше 

40%, още 40% бяха на 

самия играч, а Дойен 

Спорт притежаваха 

оставащите 20%. 

Въпросът се усложни 

допълнително от 

присъствието на 

клауза, която гласеше, 

че Сантос би позволил 

на Габриел да напусне 

за 18 милиона евро ако 

той се откаже от 

своите права. Въпреки 

това Интер гарантира 

на Сантос тази сума 

като част от 

офертата им,

като по този начин проправиха път 

за играча към Милано. Разбира се, 

въпросът сега е дали ще оправдае 

парите и чакането. 

В интерес на истината, обаче, той има 

повече прилики с Неймар. Въпреки това, 

както потвърждава и бившият халф на 

Олимпик Лион Жуниньо Пернамбукано, Габриел 

не е на същото ниво като сънародника си. 

Или поне все още не е. 

„Не виждам Габриел като новия Неймар, 

защото в Бразилия няма много играчи като 

него, които да комбинират в себе си скорост, 

впечатляващ демараж, талант и усет за 

гола.“, заяви пред Тутоспорт бразилският 

майстор на свободни удари. „Неймар е 

уникален. Габриел е младок, който дава найдоброто 

от себе си, когато играе отдясно. 

Той има силен ляв крак, с който води 

топката добре и умее да навлиза в 

наказателното поле. Трябва да се развие 

тактически, понякога задържа топката 

прекалено много, когато играта трябва да 

се ускори. Трябва да се развие, но има 

таланта да играе в отбори от ранга на 

Ювентус, Интер и Барселона.“ 

Очевидно, ще има мигновенни 

сравнения с бившата звезда на Сан 

Сиро Роналдо, но освен 

националността и позицията им, те 

са много различни играчи. Габриел е 

по-малък, по-малко мощен и не 

толкова мобилен централен 

нападател. Въпреки това, начинът, по 

който той поставя прецизността 

пред силата, поражда спомени за „Ил 

Феномено“ в разцвета на силите си.

Както си пролича от начина, по който се 

събраха тълпи на летище Малпенса в Милано, 

той ще получи много любов от тифозите на 

Интер. За щастие, изглежда има малка 

вероятност от хвалебствия и свръх 

натоварване на плещите му. Заслужава да се 

отбележи, че само Пеле и Коутиньо са 

достигнали границата от 50 гола в по-малко 

мачове от Габриел. Въпреки това, той е 

земен, скромен характер, човек, който знае 

името на всеки един от служителите в 

Сантос. 

Той е мобилизирано и решено момче, което 

води със себе си личен треньор по време на 

почивките си. „Искам да се развивам“, 

потвърди той наскоро. „Искам да се подобря 

във всичко и да бъда най-добрия във 

всичко.“. 

Интер може да не е най-стабилният клуб в 

момента, но с Жоао Марио зад Кандрева, 

Икарди и Перишич, те изградиха среда, в 

която Габигол може да процъфти. 

Освен това, Интер може да бъде правилният 

клуб за амбициозен млад талант, който се 

нуждае и жадува едно нещо повече от 

всичко друго – редовна игра. За разлика от 

Барса и Юве, Интер може да му предложи 

точно това и „нерадзурите“ ще бъдат 

стимулирани от факта, че младежът е 

изключително благодарен на тези, които го 

подкрепят. Това се вижда и от 

татуировката на баща му, който го носи на 

рамене за тренировка, изрисувана върху 

ръката му. Това се е случвало, когато 

семейството му не е можело да си позволи 

пари за автобус. 

Урокът там е ясен – ако Интер се грижи 

за Габигол, с отделено време и търпение, 

той ще се погрижи за останалото.

Президентът на Футболната федерация на Италия Карло 

Тавекио поиска намаляване на отборите в Серия "А" от 20 на 

18. Тевекио коментира пред Radio Rai, че подобна стъпка би 

помогнала за вдигане на нивото на първенството и може да 

привлечено по-голям брой фенове на по-оспорвани двубои. 

Президентът на централата поиска и намаляването на 

отборите в Серия "Б" и в трета дивизия. Той ще обсъди 

плановете за следващите три-четири години с представители 

на Лигата през тази седмица. "Знам, че имаме икономически 

проблеми и не можем да осъществим тази идея за една 

година", добави Тевекио. Президентът на Серия "А" Маурицио 

Берета намекна, че е отворен за дискусии по темата. Серия "А" 

беше с формат от 18 отбора от 1988 до 2004 година, след като 

беше увеличена на 20 тима.

АЛЕСИО ПО СТЪПКИТЕ 

НА АЛЕСАНДРО 

ЗВЕЗДА ОТ 

Едно от малкото положителни неща, които се 

случиха в Милан през последните две години 

беше привличането на Алесио Романьоли през 

2015г. Младият защитник се превърна в човек 

номер едно в отбраната на „росонерите“ от ден 

първи. Офертата на Челси през изминалия 

трансферен прозорец за Романьоли беше 

поредното доказателство, че той е част от 

генерация футболисти, които ще са водещи за 

бъдещите десет години. 

Романьоли е роден в крайбрежния град Анцио, на 

около 50 километра южно от Рим през 1995г. Той 

е забелязан от скаутите на Рома като младо 

момче и прекарва няколко години в тяхната 

академия преди да му бъде даден шанс от Зденек 

Земан през 2012г. Тогава Алесио е едва на 17г. 

Той изиграва пълни 90 минути срещу Аталанта 

при победата на „джалоросите“ с 3:0 в Купата на 

Италия. 

Първият му мач в Серия А последва скоро след 

това и той се представя страхотно срещу 

Милан. Рядкото участие се превръща в позначително 

през следващия сезон, като 

централният защитник записва малко под една 

трета от всички 38 срещи в Серия А. Тогава 

Руди Гарсия решава да го отдаде под наем в 

Сампдория за сезон 2014/2015 и това решение се 

оказва мъдро, като Романьоли става част от 

гръбнака на националния отбор на Италия под 

21г. 

Той е използван 30 пъти в първенството същия 

сезон, като това му дава жизненоважен опит в 

конкурентна и висококачествена среда, 

което помага на Сампдория да стигне до 

отличното и неочаквано седмо място. 

Наред с Даниеле Ругани, Романьоли беше 

отбелязан като бъдеща звезда, която ще 

грее през следващите години. 

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО 

ПОЗНАВАТЕ? 

Романьоли е оприличаван на бившия 

легендарен защитник на Милан и Лацио – 

Алесандро Неста. Представянето му през 

миналия сезон показаха защо. Той 

затвърди репутацията си, като се 

отличаваше в един слаб Милан, поемайки 

отговорност едва на 21г. и откроявайки 

се физически, което беше впечатляващо. 

СИЛНИ СТРАНИ: 

Висок, атлетичен и елегантен с топката 

в крака. Романьоли е архетипният 

модерен централен защитник. Бърз по 

целия терен и силен в

БЪДЕЩЕТО 

това не беше толкова убедителен на втори етаж. 

ТЕ КАЗАХА ... 

единоборствата, той доказа и зрялост, 

ноу-хау и тактическо осъзнаване въпреки 

крехките си години зад себе си. Рядко е 

хващан извън позиция и никога не 

позволява да загуби концентрация. 

Той има и добър ляв крак, който му 

позволява да играе централен защитник 

във всяка една половина, балансирайки 

играта на отбора, когато е поставен до 

десничар в сърцето на дефанса. 

Универсалността сред централните 

защитници е рядкост, за разлика от 

други позиции и способността на 

Романьоли да изпълнява множество роли 

е голям плюс за него. 

СЛАБОСТИ: 

Романьоли сам сподели в интервю през 

2015г., че играта му един на един е 

нещото, което трябва да подобри, но 

вече показва признаци, че това се случва, 

особено срещу силни физически 

нападатели. Той впечатляваше във 

въздуха през изминалия сезон, като преди 

Франческо Тоти винаги му е бил фен. След дебюта 

на Романьоли в Серия А за Рома срещу Милан пре 

2012г., вечният капитан на римляните заяви, че пред 

Алесио годините изглеждат много светли. „Трябва 

да похваля Романьоли. В моите очи това дете има 

светло бъдеще пред себе си.“ 

През септември миналата година, бившият 

италиански защитник Алесандро Костакурта го 

сравни с Джон Стоунс от Манчестър Сити. „Ако 

Евертън искат 50 милиона за Стоунс, то Романьоли 

е поне 70. Той играе семпло, действа правилно без 

излишни действия и нека не забравяме – той е само 

на 20г.“ 

ЗНАЕХТЕ ЛИ, ЧЕ ... 

Романьоли носи номер 46 в Рома заради любовта си 

към италианския мотоциклетист Валентино Роси, 

чийто мотор е със същата номерация. Изборът на 

Роси се основава на баща му Грациано, който носи 

същия номер, когато печели първото си Гран При в 

Югославия през 1979г, при условие, че се чудите. 

КАКВО СЛЕДВА? 

Романьоли не е напът, а вече е един от лидерите 

на Милан. Самият факт, че отказаха близо 40 

милиона евро от Челси през лятото го доказа. Той 

пък веднага заяви, че е бил много щастлив след 

като е разбрал, че остава в Милан. От напускането 

на Тиаго Силва през 2012г., „росонерите“ не са 

имали централен защитник от световна класа и 

сякаш вече го намериха. А, за да се върнат към 

славните си години, те имат нужда от човек като 

Алесио. Никога Милан не е бил велик без прекрасна 

защита. Романьоли може да е началото на нова 

светла ера за отбора.

Братът на Силвио Берлускони говори за новите собственици в едно от малкото си интервюта 

ПАОЛО БЕРЛУСКОНИ: 

Паоло Берлускони, братът на президента на Милан, говори за това защо нямаше 

инвестиции в клуба през лятото и разкри, че китайското правителство е зад закупуването 

на „росонерите“. 

- Как оценявате сегашното 

положение в Милан? 

- Не е толкова лошо. Когато 

брат ми реши да продаде Милан, 

той го направи с тъжащо сърце, 

но с пълното съзнание, че това е 

правилният избор в правилния 

момент. Той подготви сделката, 

търсейки голяма инвестиция за 

клуба. Това беше последният 

подарък на Силвио. Знаем, че 

времето, в което всичко беше 

приключено беше в такъв 

момент, че да не позволи на 

Милан да е активен на 

трансферния пазар. Трябва ни 

търпение. Европейските турнири 

са в инвазия от арабски и руски 

пари. В Италия Ювентус са найдобрите, 

много е трудно и 

всички други отбори изглеждат 

като статисти във филм. 

- Как е Силвио в момента? 

Всички знаем, че влезе в болница 

малко преди да бъде завършена 

сделката с китайските 

инвеститори. 

- Той спокойно продължава 

рехабилитацията си. Това е 

дълъг и болезнен период, но 

всичко минава без усложнения. 

Той ще остане в Милан като 

почетен президент. 

- Можете ли да 

обясните защо Милан 

изпитват такива 

затруднения? 

- Причината е много 

проста. В днешния 

футбол, 

Шампионската лига 

носи най-големите 

доходи. Когато си 

извън нея, става 

много сложно. Без 

Шампионска лига 

губиш около 50 

милиона евро на 

година.

- А летния трансферен прозорец? Защо 

липсваха големи попълнения? 

- Новите собственици не бяха съгласни с 

Финивест, които вече бяха похарчили много 

пари, а нямаше намерение да се инвестира без 

печалба. Съжалявам, че изпуснахме 

възможността да подпишем с Марко Пяца. За 

мен той е новият Шевченко. Алегри вярва, че е 

страхотен футболист, но го държи на пейката. 

Всичко се планираше заедно с консорциума и 

също така не можехме да направим нищо и за 

спонсорски договори. Пазарът беше афектиран 

от това. 

Миналата година ние инвестирахме в млади 

играчи и страхотен централен нападател, но 

нещата не се развиха добре. Футболът опира до 

ситуации, съдии, лош късмет, заболявания, 

контузии и много други фактори, които 

определят резултати. Италиански Милан? Не ми 

харесва да виждам отбори като Удинезе без 

нито един италианец в състава си. 

- Какво е мнението ви за китайския 

консорциум? 

- Когато правиш бизнес с чуждестранни 

инвеститори, 

винаги има 

неяснота, но в 

този случай 

бюджетът идва от 

правителството. 

Китай разива 

сериозно футбола и 

китайският 

президент желае 

да инвестира в 

спорт, за да даде 

на децата повече възможности. Също 

така има желание световното първенство 

да бъде посрещнато от държавата. За да 

постигнат всичко това, те искат да 

засилят футболната култура, тъй като 

амбициите им са високи. Това носи 

спокойствие за нас. Това не е тайфун или 

чудо за един ден, а една организация с 

подкрепа на китайското правителство, 

което показва тези ценности. 

- Със сигурност в такъв момент си 

спомняте и за историческите трансфери 

от миналото. 

- Адриано Галиани и Ариедо Брайда 

правеха най-доброто, на което бяха 

способни. Разбира се, имаше и грешки. 

Бяхме близо до Карлос Тевез, но го 

изпуснахме. Все пак футболът е пълен с 

истории като тази. Спомням си за Жан- 

Пиер Папен, Звонимир Бобан, Кака, Марко 

ван Бастен, Джордж Уеа. Някои ни се 

изплънзаха, но взехме много други. 

Напускането на Пирло през 2011г. беше 

продиктувано от това, че вече смятахме, 

че е дал всичко, на което е способен на 

футбола.

ЛЕГА 

ПРО 

ПОТЪВА 

.. И ТОВА Е ВАЖНО 

А ВСИЧКИ! 

Кевин Нолан 

Всеки от нас гледа лъскавата страна на 

витрината в Италия – Серия А е блестящото 

злато, когато отворим съндъка. Наблюдаваме го 

и се наслаждаваме. Стремим се да не го пипаме 

с голи ръце, за да не го увредим. 

Това, което малко от нас знаят, е че под него, 

на дъното на този съндък стои основата на 

Лега Про – златните нишки, от които се трупа 

скъпият камък. А там ситуацията не е 

обнадеждаваща и ако Италианската футболна 

федерация не вземе мерки, е много възможно 

скоро всички да усетим мащаба на ямата. 

В момента всеки един от високите етажи 

затваря очи и смята, че проблемът ще се реши 

от само себе си. 

Дори след лято, изпълнено с футбол от 

Евро 2016, остана това натрапчиво 

чувство, че нещо липсва от живота ни. За 

щастие, тази дупка беше запълнена от 

Серия А и цялата страст, в която сме 

влюбени дойде отново. 

За някои, това не е толкова добра новина 

заради безмилостно и обезкуражаващо 

силния Ювентус. Техните летни 

придобвики, най-вече в лицето на Пянич и 

Игуаин, говорят за техните амбиции за 

Европа, но също има зловещи последици 

за конкурентноспособността в борбата за 

титлата в Серия А. Независимо от това, 

има и още други „малки шампионати“ зад 

Юве (като например битката за второто 

място и квоти за ШЛ), които

червени картона се случат в някой мач. За позапалените 

любители на книги и телевизионни 

сериали, ролята на Лега Про е еквивалента на 

Нощния страж от „Гейм ъф Троунс“ за Калчото. Това 

е нещо като забравена реликва, бавно загиваща, 

отлъчена от мисълта и вниманието на масата. 

И все пак, това е последният бастион в защитата 

на италианския професионален футбол пред ордите 

аматьорски такъв. Въпреки, че никой не вижда 

смисъл да го спаси, нещата за Калчото ще станат 

много страшни без него. 

Въпреки това принудено сравнение, Лега Про остава 

едно от най-интригуващите първенства в Европа, 

поне за тези, които решат да му дадат шанс и част 

от времето си. 

ще ни държат пред екрана в 

следващите месеци. 

Извън елита, нещата също се 

зараждат отново, като клубовете 

в по-ниските дивизии в Италия си 

започват задачите далеч от 

светлината на прожекторите и 

вниманието на медиите. За едно 

първенство по-специално, обаче, 

може да се каже, че отборите 

искат лятната подготовка да 

продължи още малко. 

Само няколко дни след като програмата за новия 

сезон в Серия А беше изтеглена, Лега Про се 

намираше в състояние на хаос. Първоначалната идея 

беше да има 60 отбора, разпределени в три групи по 

20 спрямо географски признаци. Към онази дата, 

отборите, записани за участие бяха между 47 и 50. 

Дори и това число не беше сигурно, защото за много 

клубове всекидневно излизаха информации за лошото 

За много хора, Лега Про е дивизия, 

която идва на преден план, само 

когато нещо необичайно като 

хандбален резултат или шест

им финансово състояние. 

Още от края на миналия сезон, шансовете 

на Мартина Франка, Спортинг Белинзаго и 

Виртус Ланчиано се изпариха. Други, за 

които излезе информация, че са пред 

фатална присъда бяха Павия, Римини, 

Паганесе, Часертана, Лучезе, Мачератезе и 

Комо, като последният е обявен в 

несъстоятелност от 24 юли тази година. 

Финансовите трудности са обсадили 

толкова много клубове на това ниво, че 

изчезването на някои от тях сега вече се 

приема за даденост. 

Мащабът на тези финансови неуспехи, 

обаче, е наистина зашеметяващ. В статия 

на italianfootballdaily.com стана ясно, че 

лигата е на път да достигне 80 отписани 

клуба за последните осем сезона. Това е 

умопомрачително съотношение на десет 

клуба на сезон, които са изчезнали от 

статистиката не в резултат на изпадане, 

а заради финанси. 

От 18-те клуба, които са избрани от 

parmafanzine.it, само два са излезли и 

заявили, че ще запълнят освободените 

места в Лега Про. Още два са 50 на 50, а 

една шепа още тепърва бавеха отговорите 

си. 

Обикновено италианецът има малко 

излишни пари, които да харчи с лека ръка и 

е малко вероятно тези банкноти да се 

отделят за гледане на мачове от трета 

дивизия на порутени стадиони от отминали 

епохи. 

По тази причина и цените на билетите 

остават повече от достъпни. Когато 

пътувах до Мантова миналия сезон, билет 

Както вече споменахме, през този сезон 

дивизията се опитваше да сглоби лига от 

60 отбора в три групи и вече целта им 

беше да запълни липсващите 13 до тази 

бройка. Обикновено, това се случва чрез 

даването на втори шанс на отбори от 

Серия Д, които са пропуснали за малко 

места за промоция, както и предлагането 

на изпадналите отбори от там да се 

върнат в нея. Все пак, има някои 

недостатъци в този план. Например, само 

два от деветте изпаднали отбора миналия 

сезон са допустими за връщане, като един 

от тях дори трябва да намери подходящ 

стадион, на които да домакинства.

за главната трибуна струваше 5 евро. 

За обикновения фен на Калчото, това 

не е особено притеснение. Но за тези 

от нас, които следят всяко едно ниво в 

Италия с изперкала страст, това е от 

голямо значение. Казано по-просто, 

това не е просто проблем за Лега Про. 

Това ще донесе верижна реакция. 

Например, ако клубове са взети от 

Серия Д, освободеното от тях място 

ще трябва да бъде запълнено от 

Ечеленца и така нататък. 

По-нагоре по стълбата също има 

причина за безпокойство. Помислете 

например, за клубове от Серия Б, чиито 

финанси са опасно близо до нулата и знаят, че 

те са един потенциално изпадащ отбор. За 

тимовете от елита, Лега Про е мястото, което 

предлага възможност за изпращане на млади 

момчета за обиграване и натрупване на опит. 

Още повече, има шанс с толкова много клубове, 

които се борят за финансовото си оцеляване, 

този пазар да става все по-слабо конкурентен, и 

да започва да „изсъхва“. 

Най-голямото раздразнение, причинено от тези 

проблеми се крие във факта, че те отвличат 

вниманието от това, което потенциално може да 

бъде най-вълнуващият сезон в Лега Про от 

доста дълго време. Някога забравена от всички 

лига, сега тя е дом на видни имена като Парма, 

Падова и Пиаченца. Филипо Индзаги пък е в 

ролята си на треньор на Венеция, друг бивш клуб 

от елита, който сега се подвизава в Лега Про. 

А какво да кажем за комунистите от Ливорно и 

добре известната ни Сиена? Там са и Реджина, 

които са собственост на бейзболната легенда 

Майк Пиаца. Освен това на юг имаме Лече и 

Фоджа, а да не забравяме и сицилианското дуо 

Катания и Месина. 

Може би това е паника за нищо, но мащабите на 

проблемите този сезон са зашеметяващи и 

разкриват по-дълбоки корени в проблемите на 

италианския футбол. Може да не е най-любимото 

ни първенство, може да не ви пука и йота за 

него, но неговото оцеляване и просперитет е от 

жизненоважно значение за Калчото като цяло. 

Независимо от това как се развие този сезон, 

очаква се да е нова порция лудост още веднъж.

ПОМИСЛЕТЕ ДО ДРУГИЯ ПЪТ ... 

В първия ни брой Ви попитахме кой италиански защитник 

произнася прословутата фраза . „Футболът не е за балерини“ след 

мача между Италия и Аржентина на Мондиал 82‘. 

Верният отговор е Клаудио Джентиле 

Поздравления за Асен Йорданов от Ямбол, 

който единствен прати този отговор на 

нашата електронна поща! 

Клаудио Джентиле е бивш италиански защитник и треньор. Джентиле играе 

за „Скуадра Адзура“ на две Световни първенства и е в състава на шампионския 

отбор от 1982г. Неговата клубна кариера, той отделя главно в Ювентус, където 

записва почти 300 мача в Серия А, печелейки шест пъти Скудетото. 

Той става известен с твърдата си, безкомпромисна и често граничеща с груба игра 

в защита, но въпреки това е считан за един от най-добрите защитници на своето 

време и един от най-твърдите на неговата позиция някога. 

Заедно с Дино Дзоф, Кабрини и Ширеа в Ювентус, той сформира една от найдобрите 

централни линии в историята на футбола. През 2007г. „Таймс“ слага 

Джентиле под номер осем в топ 50 на най-твърдите футболисти в историята. 

В момента той заема поста на съветник в националния отбор на Южна Корея. 

НОВИЯТ НИ ВЪПРОС: 

Кой футболист държи рекорда за най-млад състезател, дебютирал 

в Серия А и през коя година се е случило това? 

Можете да изпращате отговорите си на нашата електронна поща: 

retemagazine@gmail.com , като ни напишете двете си имена и град.

Рома – Интер 02.10. – 21:45ч. 

Наполи – Рома 15.10. – 16:00ч. 

Сампдория - Дженоа 22.10. – 19:00ч. 

Милан – Ювентус 22.10 – 21:45ч. 

Ювентус – Наполи 29.10. – 21:45ч.

Списание “Rete” 

Брой 2 

Издание: октомври 

Всички права запазени © 

2016

RETE!/Брой 2/октомври

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?