Views
1 year ago

Вестник Струма брой 33

четвъртък 9 февруари 2017

Хотелиери

Хотелиери блокират с бусове улица в Банско, заплашват общинарка: Ще срежем гумите на колата ти Управителката на "Емералд": Шатълите не са наши, а на транспортни фирми по туроператорски договори, не носим отговорност за тях Огромни задръствания, нервни шофьори, закъснения за работа, агресивни портиери - това се случва ежедневно на ул. "Кралев двор" пред хотел "Емералд" в Банско, а и пред много други хотели в курортния град. Особено тежко е положението в пиковите часове на деня - преди 8:00 часа сутринта, в началото на работния ден, и след 17:00 часа, в края му. Причината за това са шатълите, превозващи гостите, които спират на и без това тясната уличка, без да се съобразят с останалите участници в движението, които са принудени да чакат поне по 10 минути, за да преминат. Особено неприятно е това за живущите в близост, които бързат за работа. Такова задръстване завчера за пореден път е предизвикало недоволството на водачите, а пътят е останал блокиран близо 20 минути заради три спрели пътнически микробуса. Една от колите, попаднали в задръстването, била на началник отдел "Хуманитарни дейности" в община Банско Мая Стоицева, която живее съвсем близо до хотела и за нея това е ежедневие. Изнервена от тежкия работен ден, й писнало от дългото чакане и тя качила автомобила си пред входа на хотела, а служител - портиер или пиколо, си позволил дори да й отправя заплахи, че ще спука гумите на автомобила й. Пред репортер на "Струма" вчера тя сподели: "Прибирах се от работа и пред хотела за пореден път спрели, този път три микробуса. Изчаках търпеливо повече от пет-шест минути и през това време започнаха да се събират коли. Подадох звуков сигнал на шофьорите, а те само ми даваха знак да изчакам и не помръдваха. От хотела никаква реакция - никой не излезе да им направи забележка или поне да помогне при разтоварването на ски оборудването на гостите им, за да може по-бързо да се махнат шатълите. Този път търпението ми се изчерпа, качих колата СТРУМА КОНФЛИКТНА ТОЧКА стр. 12 Единият от бусовете, препречващи движението Четвъртък, 9 февруари 2017 г. на площадката пред хотела, където има достатъчно място дори и за бус, и я оставих пред входа. Слязох и започнах да снимам. Моментално отвътре излезе служител, който ми заяви, че нямам право да спирам там и незабавно да изместя автомобила. След като отказах, той започна да ми отправя заплахи, че ще среже гумите на колата ми. Има достатъчно място пред самия хотел, където бусовете спокойно могат да се качат и да не пречат на никого. Опитваме се да влезем в положение, но всичко си има граници!", разказа за поредното си затруднение по пътя за дома Мая Стоицева. Тя е категорична, че ако от хотела не вземат отношение по въпроса, ще паркира колата си пред него и ще я остави там за целия сезон. Тя допълни, че едва след като от хотела са излезли и се е стигнало до пререкания, шатълите бързо са потеглили и са освободили пътя. Репортер на "Струма" отиде вчера на място, управителката отсъстваше, но покъсно в телефонен разговор беше категорична, че бусовете не са на хотела, а на туроператорски фирми. "Ние нямаме нужда от шатъли, тъй като сме много близо до началната станция и не е нужно. Хотелът има единединствен бус, който се ползва за други цели и не паркира там. Бусовете, които стоварват гости, са на чужди транспортни фирми по туроператорски договори. Спират автобуси, микробуси на турски, гръцки туристи. Още повече че има около 15-20 апартамента в хотела, които се менажират от други фирми. Ние не можем да следим всяко транспортно средство, Площадката пред хотела, която е достатъчно широка, но, по думите на управителката, непригодена за високи натоварвания На площадката имаше паркиран авто- още повече че отдолу има спа център и мястото не е пригодено за паркиране и движение на автомобили, а само за хора". На същата тази площадка вчера имаше паркиран автомобил с чуждестранна регистрация, вероятно на гост на хотела. Той беше паркиран така, че да не може да мине друг автомобил навътре към входа и точно на мястото, откъдето завчера Мая Стоицева е влязла със собствената си кола. Мястото е и единственото, откъдето може да премине автомобил, тъй като непосредствено до високите бордюри има саксии. Плочките на площадката са дялан камък, който според специалисти би могъл да издържи на натоварване, ако, естествено, не е много тънък. Имаше и микробус, поредният спрял на улицата и превозващ туристи. Оказа се, че ръководството на хотела не е обмисляло друг вариант за спиране на микробусите и автобусите, стоварващи гостите му. Мотивът им е, че всеки гост има право на достъп до входа на Мая Стоицева мобил с чужда регистрация просто няма как да носим някаква отговорност за спиращите пред хотела превозни средства", каза управителката на хотела, която се представи като Лидия. На въпроса защо след като все пак бусовете превозват гости на хотела не се качват на площадката пред него, за да не пречат на движението, отговорът беше: "Няма как да се качват отгоре, тъй като там настилката е със специален камък, не е устойчива на такова натоварване, Автомобилът на Мая Стоицева, паркиран пред входа хотела. Встрани от хотела, само на метри от входа му, улицата е достатъчно широка за разминаването на два автомобила и кратък престой няма да затрудни движението особено, установи репортер на "Струма". Това е глупава констатация, тъй като всеки един нормален човек има право на достъп до входа на хотела, беше отговорът на управителката. Тя заяви, че инфраструктурата е грижа на общината и подчерта, че улицата пред хотела е асфалтирана от фирмата собственик. Относно заплахите и грубото държание на портиера тя призна, че не е запозната в детайли със случая, но изцяло защити служителя си, като заяви, че е изключително ерудиран и възпитан. "Почти съм убедена, че той не е отправял груби упреци към госпожата. Не е употребена думата "срязване на гуми". Явно жената многократно е била подканена да си премести автомобила и след като не го е направила, се е стигнало до някакви пререкания, може да са и на личностна основа", допълни Лидия. Проблемът може много лесно да бъде решен с човешко отношение, толерантност един към друг и търсене на варианти за решаването му, коментираха банскалии ситуацията. От една страна, стоят чисто човешките проблеми в забързаното ежедневие - закъснение за работа или важна среща, които допълнително изнервят участниците в движението, а от друга страна - бизнесът, който се стреми да привлича туристи и да глези гостите си, да оцелее в тази огромна конкуренция. ЯНА ЙОРДАНОВА

81-г. баба Живка Филатова от Черниче не пропуска театрална постановка в Благоевград, обича операта, не харесва чалга, на младини е била шампион по спортна стрелба Живка Стефанова Филатова е родена през 1936 година. Завършила е практическо промишлено училище в Благоевград със специалност "Горно дамско облекло". Била е национален състезател и първенец на Благоевградска област по спортна стрелба. Трудовият й стаж е като детска учителка, куриер и лаборант на мина "Пирин" - Брежани. Почитателка е на операта, оперетата, театъра и киното. Самодейка от моминските години, и сега участва в хор към църквата "Св. Георги Победоносец". Корените й са от известния род Чивиеви, а по мъж е от род Филатови, от който свекърът й Кипро Филатов е кавалер на Ордена за храброст от Втората световна война. Създава семейство със Ставри Филатов, имат двама синове - Иван и Христо. - Живка, вече си понапълнила раницата на живота си с 8 десетилетия, тежат ли годините? - Приемам старостта като нещо естествено в реда на живота и като единствената възможност да се поживее по-дълго във времето. Приемам пък живота като състезание в устояване и побеждаване на времето и неговото осмисляне в измеримостта на човешките възможности, и това ме стимулира и ободрява. Естествено, натрупващите се години понатежават, но все още без тояжка в десницата си ги нося /смее се/. - Какъв е животът ти в Черниче? - Ами като на човек от третата възраст, но не и като трето качество. Не съм изолирана от хора, чувствам се общественополезна, малко в сегашно време и повече с миналото си живея. - Към какво най-много те връщат спомените? - Естествено, към младите години. Виждам се ученичка в практическото промишлено училище в Благоевград, където се специализирах по съшиване на горно дамско облекло, виждам се като детска учителка, виждам се като участничка в ученическа самодейност, после към читалището. Припомням си седенки с дружки, участия в певчески групи и хорове. Към 50-те години на миналия век празниците се тачеха повече от сега и това ни даваше възможност да извиваме гласове много пъти, най-вече на Коледа, Великден, Голяма Богородица, Гергьовден и други. През 1958 година в селото ни се учреди читалище, та и чрез него взехме да наобикаляме сцени и по други селища. Да не се приеме като хвалба, но за такива като мен то си стана и нещо като втори дом, а мъжът ми Ставри Филатов пък му бе и сред основателите. - Разбрах, че и сега не използваш гласа си само за 1 СТРУМА ЖИВОТЪТстр. 13 Четвъртък, 9 февруари 2017 г. 3 2 Живка Филатова с общественика и бивш кмет на Черниче Валентин Чивиев /сн. 1/. Филатова /в средата на сн. 2/ с воден от нея самодеен състав /1970 г./ Живка брои излизащите вагонетки с въглища от ДМ "Пирин" /сн. 3/. Със самодейки от Черниче представят на "Пирин пее" обичая "Седянка" /сн. 4/. говорене? - Да, така е. Участвам в хор към църквата "Свети Георги Победоносец". С църковнославянски и други служебни песнопения с Йорданка Чивиева, Радка Здравчина, Спаса Лулейска и други жени се опитваме да придаваме на службите в църквата повече възторженост. Като казах църквата, не мога да не добавя, че за Черниче, а и за община Симитли, тя е посвята от другите. Всичко иде от това, че в нея се съхраняват костици на Свети Трифон /Зарезан/, патронът на лозарите и винарите, а знае се, че в Черниче е основана единствената в страната, а и в света, Винена партия с председател Иван Лулейски, чиято единствена цел и политика е веселието. Всяка година в Деня на Свети Трифон в църквата се води специално служене и оттам тръгват празничните шествия на Винената партия, а и на селото. - Как виждаш Черниче от младостта си досега, когато вече е станало евросело? - Е, тогава не беше евросело. Нямаше канализация, улиците не бяха покрити с асфалт, нямаше тротоари. Селото не бе и наполовина - нямаше си кметство, църквата - и тя стана по-късно, построи се училище. Но не беше замряло, а растеше и това вдъхваше надежди. Взеха да се появяват електричество, радиоапарати, дойде и онова голямо чудо, наречено кино. Е, прожекциите бяха примитивни, лентите на филмите се късаха, а самите филми бяха предимно български и руски /тогава съветски/. Даже имаше един лаф "Филмът хубав ли е, или съветски" /смее се/. Това, киното, си беше наистина чудо. Помня и киномеханика Владо Костов от Крупник. В Крупник 4 имаше постоянно монтирани киномашини, а в Черниче идваше с подвижни машинарии. Докарваше ги в някакви сандъчета, натоварени върху самар на едно магаре... - В селото си известна като голяма почитателка на операта и театъра. - Вярно е. Мога да добавя и оперетата. Самодейка съм от много години, но не само в пеенето, че в младостта си падах и малко актриса. С други такива като мен подготвях разни постановки в театрални измерения. С наши постановки се представяхме освен в Черниче, още и в Орловец, Полето и други селища. Изпълнявах различни роли, но като любима ми остава тази на Лили от пиесата "Тревога" на Орлин Василев. Театърът и операта за мен са нещо като брат и сестра. Приемам ги не само като възможност за приятно и осмислено прекарване на времето, но и като своеобразни университети за възпитание. - Един твой родственик, бивш кмет на Черниче - Валентин Чивиев, казва, че почти не пропускаш опера и театър, ако имаш възможност. - Не е излъгал. Както си мисля, едва ли ще има театрална постановка на ДТ "Никола Вапцаров" в Благоевград, която да не съм я гледала. Не съм пропускала гостувания на който и да е театър от София, Перник, Кюстендил, Благоевград в Симитли, Черниче или другаде наблизо. На сърце ми е и операта, ама там имам и пропуски, че това не е изкуство за село. Прескачала съм до София, като не съм пропускала и Музикалния театър "Стефан Македонски" за някоя оперета, където в нея да е големият Видин Даскалов. на стр. 14

Вестник "Струма", брой 227, 28 септември 2018 г., петък
Вестник "Струма", брой 145, 26 юни 2017 г., понеделник
Вестни "Струма" брой 246
Вестник "Струма" брой 240
Вестгник "Струма" брой 229
Вестник "Струма", брой 143, 21 юни 2018 г., четвъртък
Вестник "Струма" брой 77
Вестник "Струма" брой 114
Вестник Струма брой 45
Вестник "Струма" брой 42
Вестник "Струма" брой 68
Вестник Струма брой 35
Вестник "Струма" брой 237
Вестник "Струма" брой 193
Брой 106 вестник "Струма"
Вестник Струма брой 36
Вестник "Струма" брой 252
вестник "Струма" брой 174
Вестник "Струма", брой 276, 27 ноември 2017 г., понеделник