Изобразително изкуство за 6. клас

lumberjackbg

Издание 2017 г.
Одобрен с максимална оценка от МОН

6. клас

ИЗОБРАЗИТЕЛНО

ИЗКУСТВО

Мариета Петрова Савчева

Елена Веселинова Панайотова

Благомир Папазов


6. клас

ИЗОБРАЗИТЕЛНО

ИЗКУСТВО

Мариета Петрова Савчева

Елена Веселинова Панайотова

Благомир Кирилов Папазов


Одобрен със заповед № ______________

на министъра на образованието и науката

Материалите в учебника са разработени, както следва:

• Мариета Петрова Савчева–Ангелова – „Видове декоративно-приложни изкуства“,

„Формите в изкуството – обем, пространство, светлина и сянка“, „Човешката глава –

форми и пропорции“, „Изразни средства в декоративно-приложните изкуства“,

„Композицията в декоративно–приложните изкуства“

• Елена Веселинова Панайотова – „Визуални символи и знаци и дигитални технологии“,

„Изкуство и фотография“, „Визуални проекти чрез интегриране на образ и текст“

• Благомир Кирилов Папазов – „Изкуството и архитектурата на Европейското

средновековие и Ренесанса“, „Изкуството и архитектурата на Българското средновековие

и възраждане“

Мариета Петрова Савчева–Ангелова

Елена Веселинова Панайотова

Благомир Кирилов Папазов

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

6. КЛАС

Дизайн и корица Пенко Пенков

Коректор Ани Гешева

Издава ПЕДАГОГ 6

Адрес на издателството: София, 1408, п.к. 82

тел. 02 954 41 43, тел./факс 02 851 91 47

e-mail: pedagog6@yahoo.com

web: www.pedagog6.com

Българска. Първо издание, 2017

Формат 60 90/8. Печатни коли 12

Печат Алианс Принт – София

© Мариета Петрова Савчева–Ангелова

Елена Веселинова Панайотова

Благомир Кирилов Папазов – автори, 2017 г.

© Пенко Пенков – графичен дизайнер, 2017 г.

© ПЕДАГОГ 6, 2017 г.

ISBN 978-954-324-XXX-X


Съдържание

Ориентация за работа с учебника. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4

Какво знам от миналата година? 6

ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И РЕНЕСАНСА

Византийско изкуство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8

Романско изкуство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11

Готическо изкуство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14

Италиански ренесанс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18

Северен европейски ренесанс . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22

ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ

Изкуството на Първата българска държава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26

Изкуството на Втората българска държава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30

Българско възраждане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33

Какво научих по История на изкуството? 36

ВИДОВЕ ДЕКОРАТИВНО-ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА

Видове декоративно-приложни изкуства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

Стилизация на натурата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

ФОРМИТЕ В ИЗКУСТВОТО – ОБЕМ, ПРОСТРАНСТВО, СВЕТЛИНА И СЯНКА

Форма, цвят, пластична форма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42

Светлосянка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44

Материали и техники – сфумато . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45

ЧОВЕШКАТА ГЛАВА – ФОРМИ И ПРОПОРЦИИ

Човешка глава – форми и пропорции . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА В ДЕКОРАТИВНО-ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Изразни средства в декоративно-приложните изкуства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48

Ритъм, симетрия, асиметрия, контраст . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 50

Колаж с прежда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 52

КОМПОЗИЦИЯТА В ДЕКОРАТИВНО–ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Декоративен елемент, мотив, фриз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 54

Отворена декоративна композиция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56

Затворена декоративна композиция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58

Какво научих за декоративно-приложните изкуства? 60

ВИЗУАЛНИ СИМВОЛИ И ЗНАЦИ И ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Символи и знаци – същност и значение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62

Иконичен знак и лого . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64

Проект на лого . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 66

ИЗКУСТВО И ФОТОГРАФИЯ

Фотографията в миналото и днес . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 69

Компютърна обработка на фотографски изображения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 71

Фотографията като изразно средство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 76

Компютърни ефекти върху фотоизображения (част 1) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 78

Фотография и декоративно-приложно изкуство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 80

Компютърни ефекти върху фотоизображения (част 2) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 82

ВИЗУАЛНИ ПРОЕКТИ ЧРЕЗ ИНТЕГРИРАНЕ НА ОБРАЗ И ТЕКСТ

Визуална комуникация. Понятие за плакат . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 85

Училищен плакат с компютърен графичен редактор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 87

Шрифт . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 90

Шрифтовете в компютъра . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 92

Какво научих през учебната година? 94

Речник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 95

Списък на ученическите творби . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96


Ориентация за работа с учебника

Teмa на урока

Брой на учебните часове,

предвидени за темата

Основен текст

на темата

колонна сянка светлина

рефлекс

полутон

Видове

декоративноприложни

изкуства

Бусинска керамика

Светлосянка Светлината е важно средство за възприемане и пресъздаване

на формите в обкръжаващата ни среда. Тя може да бъде

естествена (от Слънцето и Луната) и изкуствена, когато е създадена

от човека (свещи, лампи и др.). Естествената светлина

се променя сама и различните състояния на слънчевото осветление

могат да създадат различни емоционални впечатления

от природата. Най-пълно се изявяват обектите, когато са осветени

странично – отляво или отдясно. За по-голям ефект в

картината може да има няколко източника на светлина.

Неосветената част на обектите се нарича сянка.

Светлината и сянката са взаимносвързани и тяхното количествено

съотношение образува светлосянка. Тя е изразно

средство в изобразителното изкуство, с помощта на което се

предава обемната форма на обектите, тяхната фактура, както

и положението им в обкръжаващата ги среда (близко – далечно).

Светлосянката зависи от силата и вида на осветлението,

разстоянието между източника на светлина и обекта, неговата

фактура и цвят и др. При ръбестите предмети осветената част

контрастира рязко със засенчената, а при кръглите образува

плавен преход.

Керамична пещ, с. Бусинци

Във всекидневието сме обкръжени от разнообразни предмети.

Сред тях има такива, които са изкусно украсени. Те се

отнасят към сферата на декоративно-приложното изкуство. То

обединява два вида изкуство – декоративно и приложно.

Възникнало още в праисторическо време, декоративно-приложното

изкуство е област от декоративното изкуство

за създаване на художествени изделия с практическо предназначение

в бита. Сътворени изцяло ръчно, те се отличават с

красота и неповторимост, като отразяват материалните и

духовните интереси на хората, които ги използват. В тях са

вложени естетическият вкус и фантазията на художника.

Керамиката, дърворезбата, текстилът, металопластиката

са видове декоративно-приложни изкуства. Произведенията

им съхраняват националните особености и стила на историческата

епоха, през която са изработени. Изразителността им

зависи както от майсторството на техния създател, така и от

качеството на използваните материали и техниката на работа.

Целта на художника е да изяви най-добрите качества на материалите

(пластичността на глината, влакнестата структура на

дървото, крехкостта и прозрачността на стъклото, мекотата на

текстила, блясъка на метала, матовата повърхност на костта и

др.), като ги въплъти в предмети с разнообразни форми.

Произведенията на декоративно-приложните изкуства се

изработват със специални инструменти в художествени

ателие та и работилници, а в миналото са реализирани и в

домашни условия. В съвременността творческият процес е

облекчен, като за проектиране на изделията се използват възможностите

на компютърните технологии.

Рубрика

„Автори“

Автори

Томас Кинкейд (1958 – 2012) е

американски творец, който сам се

характеризира като „художник на

светлината“. Неговите произведения

напомнят вълшебни приказки.

Те са изпълнени със светещи

контури и прозорци на уютни каменни

къщи, градски улички и

пътеки, градини, мостове и ручеи.

Въпроси и задачи

1. Какви видове осветление

познавате?

2. Какво представлява светлосянката?

Изяснете ролята Ӝ

като изразно средство в

изобразителното изкуство.

3. Скицирайте различни обекти,

като с помощта на светлосянката

разграничите

тяхната фактура.

4. Конструирайте обемни геометрични

тела от твърда

хартия. Насочете към тях

изкуствено осветление. Нарисувайте

ги и отделете с

черен молив осветената

част от сянката.

38

Пошивана украса на риза

Пиринска носия

Любопитно

Хоризонтален тъкачен стан

Различните състояния на слънчевото осветление могат силно да изменят

един и същ пейзаж и да повлияят на нашето емоционално впечатление

и настроение. Пейзажът е радостен при ярко слънце и тъжен в

облачен ден. Рано сутрин контурите на обектите са смекчени, като че

ли са обвити в дим (т.нар. сфумато). На обяд контрастът между светлината

и сянката се усилва, като ясно се изявяват детайлите. В лъчите

на залязващото слънце природата може да изглежда загадъчна и романтична.

44

4


Вид урок за:

Нови

знания

Практически

дейности

Контрол или

самоконтрол

Преговор

или обобщение

Материали и техники

Станът е традиционен уред за тъкане. Тъче се с различни

видове текстилни материали (вълна, памук,

коприна, лен, синтетика и др.). Разположението на

основните нишки (хоризонтално или вертикално) определя

и разновидностите станове. Най-старият вид

(вертикален) се е състоял от три дървени части, като

нишките на основата са навивани на хоризонталната

(горно кросно), а ролята на долно кросно са изпълнявали

глинени тежести.

Рубрика

„Материали и техники“

Вертикален стан

Илюстрация

Е. Панайотова. Сервиз за чай

Tекст към

илюстрация

Дърворезба. Царски

двери на иконостас.

19. век

Любопитно

Инструменти

за дърворезба

Напрестолен кръст

(металопластика, филигран)

Троянски манастир. 19. век

Декоративното изкуство (от dekorate – декорирам, украсявам) служи за

художествено оформяне на околната среда, която обитава човека (сгради,

улици, паркове, площади), както и за украса на битови предмети.

Обхваща декоративната живопис и скулптура, стъклописта, мозайката,

приложната графика, сценографията, дърворезбата, керамиката, металопластиката,

художествените тъкани, бижутерията и др. Приложното

изкуство (за приложение) е тясно свързано с бита на човека и включва

красиви предмети с практическо приложение за украса на интериор от

дърво, порцелан, метал, стъкло... (вази, прибори, сервизи и др.). Декоративното

и приложното изкуство се допълват взаимно.

Въпроси и задачи

1. За какво служат произведенията

на декоративно-приложното

изкуство?

2. Какви видове декоративно-приложни

изкуства познавате?

Посочете техни

произведения, като използвате

илюстрациите в урока.

3. Каква е връзката между качествата

на материалите и

формата на изделията?

4. Нарисувайте сервиз за чай.

Украсете предметите по

ваш избор със смесена техника

– апликиране и рисуване.

Рубрика

„Въпроси и задачи“

39

Рубрика

„Любопитно“

5


Какво знам от миналата година?

1. Какво е изобразено на илюстрациите?

А) Пещерна рисунка

Б) Ловна сцена. Релеф от

Северния дворец в Ниневия

В) Златната маска на Тутанкамон

А) Чернофигурна вазопис

Б) Колизеумът в Рим

В) Панагюрското златно съкровище

2. Изразни средства в скулптурата са:

А) черна и бяла линия и петно

Б) обемна триизмерна форма

В) цветна линия и цветно петно

3. Кое от показаните произведения е натюрморт?

6

1 2 3

4. С помощта на компютърни графични редактори създаваме:

А) музикални файлове

Б) хард дискове

В) дигитални изображения

5. Интерактивните мрежи за сътрудничество чрез изкуство служат за:

А) споделяне и обмен на информация, развиване и усъвършенстване на творчески идеи

Б) прецизиране на географски карти

В) дегустиране на хранителни продукти

6. Можем да работим с информация от чуждестранни сайтове с помощта на:

А) самолетни билети

Б) Google преводач

В) музикални програми

7. Изобразете фантастични същества, като ги включите в измислена ситуация и среда.

Използвайте смесени техники.


„Животът е кратък, изкуството – вечно.“

Хипократ

ИЗКУСТВО И АРХИТЕКТУРА

Европейско средновековие и Ренесанс

Българско средновековие и възраждане

7


ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА НА

ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И

РЕНЕСАНСА

Византийско

изкуство

След разпадането на Римската империя (476 г.) източната

ѝ част приема името Византия. Императорите държали цялата

власт и оказвали силно влияние върху църквата и върху

религиозните възгледи. Християнската религия (възникнала

през I в.), проповядваща вярата в един Бог (за разлика от

„езическото“ многобожие през епохата на Античността),

постепенно полага началото на принципно нова култура.

Византийското изкуство е базирано и вдъхновено изцяло от

християнската религия. Така църковният храм е най-типичният

пример за византийска архитектура, а иконата – за

изобразително изкуство. Поради факта, че Византия първоначално

става своеобразен център на християнския свят, то

византийското изкуство в двете му основни разновиднос ти

– архитектура и живопис, е родоначалник и на християнското

изкуство. Освен иконописта и монументалната живопис

(мозайка и стенопис), от изобразителните изкуства подчертано

развитие се наблюдава в релефа, миниатюрата (основно

книжна), декоративната скулптура (като архитек турна украса)

и декоративно-приложните изкуства.

„Свети Георги и деца“ –

мозайка от базиликата

„Св. Димитър“, Солун (VII в.)

Базиликата „Сан Витале“ в Равена, Италия, е един от най-бележитите

примери на византийското изкуство и архитектура. В интериора

на базиликата правят впечатление изящните мозайки,

изобразяващи фигурални и декоративни композиции, както и библейски

сцени.

Императрица Теодора –

мозайка от Равена

Византийски златни монети на

император Юстиниан (I – VI в.)

Император Юстиниан и свитата

му – мозайка от Равена

8


Византийското изкуство

обхваща едно хилядолетие и

се дели на пет основни

периода. Първият период е

наречен „Ранновизантийски“,

или „Юстинианов ренесанс“

(IV – VII в.). Вторият период

се нарича „Иконоборчески“ и

продължава до началото на

IХ век. През този период се

води борба между противници

и почитатели на икони,

мозайки и стенописи с религиозни

сюжети. През периода

на Македонската династия

(средата на IХ – средата на XI

в.) изкуствата достигат

най-голям разцвет (известен

Ротондата

„Св. Георги“

в Солун

(IV в.)

и като „Византийски ренесанс“). Четвъртият период (XII в.)

носи името на управляващата династия Комнини. Петият

период е наречен „Палеологов ренесанс“ – по името на

последната династия, управлявала империята – Палеолози, и

продължава до 1453 г.

Любопитно

Украсата на храма „Света София“ в Константинопол ни поразява

със своето изящество и разкош. В интериора на нито една сграда от

древността не е предадено така убедително, както тук, чувството за

разкриващото се пред посетителя величие на всемира. От всички

краища на Византийската империя са набавени разноцветни мрамори,

скъпоценни камъни и злато, които, преработени от византийските

майстори, засияли във вътрешността на храма. По стените са

изоб разени библейски сцени със стенописи и традиционните за тази

епоха мозайки. Иконостасът се издигал върху 12 позлатени колони,

а иконите били обковани със злато. Със златен обков и скъпоценни

камъни са украсени евангелията и другите църковни книги, а църковната

утвар (предметите, които се употребяват в църковните

служби) представлявала

върха на византийското

декоративно-приложно

изкуство по това време.

Един от най-забележителните

елементи от интериора

на храма са

шестте хиляди полюлея

и свещници, които осветявали

огромното вътреш

но пространство и

създавали неповторима

тайнственост на църковното

богослужение.

Храмът „Света София“

в Константинопол

(дн. Истанбул)

Триумфът на Юстиниан I

(резба върху кост)

Мозайка с изображение

на Исус Христос

в храма „Св. София“

в Константинопол

9


„Децата на Йов на пир“ – византийска книжна миниатюра (XI в.)

„Владимировска Богородица“ –

икона от XII век

Кръстокуполният храм „Христос

Пантократор“ в Несебър

(XIII в.)

Въпроси и задачи

1. Разгледайте фотоилюстрациите.

Кои от тях са свързани

с фигуралната композиция?

Какви други жанрове

изобразителни изкуства

са представени?

2. Посочете различията в архитектурното

изграждане

на ротонда, базилика и

кръстокуполна църква.

3. Опитайте се да създадете

проект и реализация на мозайка.

Използвайте късове

или парчета от картон, камъчета,

пластмаса или други

разноцветни материали.

Желателно е подбраните

елементи да са от еднакъв

материал.

Според архитектурния си план християнските храмове се

делят на три основни типа – ротонди, базилики и кръстокуполни

църкви. Ротондата е кръгъл или многоъгълен храм.

Базиликата (от гръцки – „владетелска“) е с правоъгълен план,

разделен на три или повече (но винаги нечетен брой) основни

части, известни като „кораби“. При кръстокуполната църква

основният ѝ план е под формата на кръст, който е символ на

Христовата саможертва, а кръглият купол – на вечността на

Божията слава. Този тип църква се появява във Византия и е

характерен само за православието.

Византийското изкуство оказва силно влияние и върху

българската култура от Средновековието. Известни архитектурни

паметници у нас, повлияни от византийското изкуство,

са старата митрополия „Св. София“ и храмът „Христос

Пантократор“ (Вседържател) в Несебър, ротондата „Св.

Георги“ и църквата „Св. София“ в София, „Златната църква“

в Преслав.

Любопитно

Изображението на „Белият

ангел“ от църквата „Възнесение

Христово“ в Милешевския

манастир (Западна Сърбия),

заедно с песента на Валя

Балканска „Излел е Дельо

хайдутин“, е изпратено през

1977 г. в Kосмоса с космическите

кораби „Вояджър“ като

послание към извънземни цивилизации.

„Белият ангел“ от Милешево

(Западна Сърбия), стенопис –

неизвестен автор от XIII в.

10


Романско

изкуство

Романското изкуство

обхваща времето от началото

на XI до края на XII век.

Понятията „романско изкуство

и „романски стил“ са

въведени през XIX век от

историци на изкуството, за да

се подчертае сходството с

древноримското изкуство (по

името на Рим, на латински Roma). Първоначално това изкуство

се появява в днешните земи на Германия и Франция, като бързо

се налага в почти цяла Западна и Централна Европа, включително

и в земите на Великобритания. Архитектурата, скулптурата,

живописта и декоративно-приложните изкуства се развиват

най-силно, като формират свой специфичен облик (т. нар.

„романски стил“).

Едно от водещите изкуства е архитектурата,

която се характеризира основно с прецизното

композиране на обемите на сградите,

съразмерността между интериор и екстериор

и ясната употреба на пространствени елементи

(конуси, цилиндри, арки, пирамиди и др.).

Първите романски храмове заимстват в конструктивно

отношение от раннохристиянските

базилики, но ни поразяват със завършеността,

величието и тържествеността на

архитектурните си решения. Романската

архитектура се характеризира с използването на полукръгли

арки и цилиндрични сводове, а основните композиционни

Катедралата в Шпайер,

Германия (XI в.)

Розета от

централната

фасада

на катедралата

в

Шпайер

Катедралата „Нотър дам ла

Гранд“ в Поатие, Франция (XI в.)

Любопитно

След построяването на втория етаж на Наклонената

кула в Пиза през 1173 г., тя започва да се

накланя на север. Въпреки това майсторите строители

продължават строежа. Причината за наклона

е, че под основите на кулата има нестабилни

земни пластове, които започват да поддават. Височината

на кулата е 55,86 м при по-ниската страна

и 56,70 м – при по-високата. През 2007 г. успешно

е намалено отклонението при върха с 45

см до положението на кулата от 1838 г. с отнемане

на 70 тона почва от северната ѝ страна и поставянето

на баласт. Днес посетителите могат да се ната кула – камбанария в Пиза, Италия (XII в.)

Катедралата „Успение Богородично“ и Наклоне-

качат по 295-те стъпала до върха и да погледнат

отвисоко забележителностите на града. Наклонената кула в Пиза е

включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

11


Мастер Гислебертус. „Ева“ –

скулптурен релеф от портала

на катедралата в Отан,

Франция (XII в.)

Орнамент от романски

капител

„Целувката на Юда“ –

стенопис от църквата „Сант

Анджело ин Формис“, около

1085 г. Капуа, Италия

решения са съобразени и подчинени на хоризонталните линии.

По сградите на романската архитектура се появяват кръгли

прозорци, познати под името „розета“, върху които чрез разноцветни

рисунки върху стъкло се изобразяват декоративни

украси, библейски герои и сюжети. Освен църковни храмове,

романската архитектура ни е оставила редица манастири,

укрепени с високи стени и кули, замъци, камбанарии, градски

ансамбли и др.

Романската скулптура е обвързана преди всичко с архитектурата

на църковните сгради, като участва основно в художественото

изграждане на порталите и капителите на колоните.

По входните портали (които обикновено са три) се разгръщат

композиции с изображения на светци и библейски сцени.

По капителите и други пространства от вътрешното и външното

оформление на катедралите се изобразяват и декоративни

композиции с растителни и зооморфни елементи.

Изображенията на животни представляват по-скоро фантастични

чудовища, които така въплъщавали свръхчовешкото

зло. Понякога по капителите намират място човешки изображения,

страховити маски и сцени от житията на светци.

Релефната скулптура се изявява и при оформлението на вратите

на храмовете, по които основно се изобразявали библейски

сцени. Бронзовите врати се разпространяват през XI в.

първо в Италия и Германия (катедралите в Магдебург, Пиза,

Верона и др.). Една от най-известните скулптурни школи на

романското изкуство е тази в областта Бургундия във Франция,

където творят Мастер Гислебертус (Гизелберт) и монахът

Мартен.

Сюжетите при романското живописно изкуство са

основно с библейска тематика, но за разлика от архитектурата,

в стилово отношение се забелязват съществени различия.

Любопитно

Глостърският свещник е изработен

от позлатена смес от седем

метала, като най-голямо е количеството

на среброто. Съществуват

легенди, че свещникът е

изработен от претопяването на

стари монети от открито съкровище.

Ваятелят е изобразил човешки

фигури, маймуни и фантастични

животни, разпръснати

между преплетени клонки. Така

подбраните изображения имат

за цел да представят борбата

между силите на доброто и злото.

Сега свещникът е част от експонатите на най-големия музей за

декоративни изкуства в света – „Виктория и Албърт“ в Лондон.

Глостърският свещник

и детайл от него (XII в.)

12


Любопитно

Най-известното изображение върху гоблена от Байо е това на Халеевата

комета, която през 1066 г. минава край Земята. Войските на Уилям

Завоевателя я приемат като добър знак при покоряването на Англия.

Гобленът от Байо е всъщност бродиран плат с размери 0,5 на

68,38 м. Надписите на гоблена са на латински, а сега оригиналът е

изложен в град Байо, Франция.

Сцена от бродирана тъкан

(Байо, Нормандия – XI в.)

Миниатюра от „Апокалипсис на

Сен-Север“, Франция (XI в.)

Основно се налагат местните традиции,

но често изображенията се

приближават до византийския стил,

а в други случаи – до античното

изкуство. В романските миниатюри,

предназначени за илюстрации на

църковни книги, рисунката е наивна,

образите са изградени плоскостно,

а багрите са малко на брой, но

се отличават с наситеност на цветовете,

които са предимно син, жълт и червен. Романската

стенна живопис се отличава с подчертано разнообразие при

използването на иконографските схеми.

Приложните изкуства заемат достойно място в историята

на романското изкуство. Запазени са редица артефакти в

областта на металопластиката, ювелирните изкуства, църковната

утвар и текстила. В областта на металопластиката се

развива основно художествено изработване на метални

врати за църковните храмове. От ювелирните изкуства се

отличава майсторството на златарите от Лимож (Франция) и

Мозелската школа във Фландрия (по името на едноименната

река). Едно от най-известните произведения на романското

приложно изкуство е Глостърският свещник, изработен в

началото на XII в. за катедралата „Св. Петър“ в Глостър,

Англия, откъдето носи и името си.

Друго забележително произведение на приложните изкуства

е прочутата бродирана тъкан от Байо, Нормандия (известна

и като „Гобленът от Байо“). Сцените, бродирани върху

плата, разказват историята на завладяването на Англия, като

събитията са изобразени в хронологичен ред.

Изображение на

Халеевата комета върху

гоблена от Байо

Въпроси и задачи

1. Разгледайте ансамблите на

катедралите в Пиза и Поатие.

Опишете особеностите

на архитектурните елементи

и украси.

2. Разгледайте фотоилюстрациите.

На кои от тях са изобразени

произведения на

приложните изкуства? Какви

други приложни изкуства

познавате?

3. Опитайте се да нарисувате

проект за цветен розетен

прозорец. Използвайте декоративни

растителни

и/или геометрични елементи.

Съчетайте ги с образи

на фантастични животни.

Ограничете броя на използваните

цветове максимум

до четири.

13


Готическо

изкуство

Катедралата в Реймс,

Франция

В средата на ХІІ и началото на ХІІІ в., с развитието на

феодалния строй, в Западна Европа настъпват редица промени,

продиктувани от засилените потребности за търговия и

пазари.

В областта на изкуствата най-ярко се отличава архитектурата,

чрез която се откриват възможности за изява и на изобразителните

изкуства. Строителството на готически катедрали

е една от най-забележителните страници в историята на тази

епоха. Благодарение на усъвършенстването на строителните

технологии първо във Франция, а постепенно и в останалите

части на Западна Европа се издигат величествени катедрали.

Архитектурните решения на катедралите, характеризиращи се

с подчертаната си монументална възвишеност, събуждат у

посещаващия ги както религиозни помисли, така и силни усещания

за необятността на човешките творчески възможности.

Архитектурните композиционни елементи се сливат в неудържим

устрем, обединени от подчертаните линии на преобладаващите

вертикали. Докато чрез интериорното си устройство

романската катедрала по-скоро приканвала към молитва и

вътрешна съсредоточеност, готическата предизвиква у посетителя

повишена чувствителност, стигаща до усещане за

божественото. Влизайки в катедралния храм, вярващите са

удивени от великолепното интериорно решение, обагрено от

приказното въздействие на преминаващата през многоцветните

витражи светлина. Усещането за силата на постигнатото от

архитекти и художници се подсилва, не на последно място, от

тържествените звуци на органа, който като че ли обобщава

единодействието на синтеза от величественaта експресивност

на изразните средства на готическото изкуство.

Общ изглед от катедралата

в Кьолн, Германия

14

Катедралата в Кьолн


Любопитно

Катедралата в Шартър е сред

най-великите произведения на

готическата архитектура в средновековната

християнска култура.

На мястото на днешната катедрала

от 350 г. н.е. непрекъснато

е имало църкви. Те често

били строени наново, защото

старите били опожарявани, и така

до последния строеж, започнал

през 1194 г. Шартърската

катедрала е прочута със своите

1200 стъклописа, които имат обща

площ над 2000 м 2 . За катедралата

са създадени около 1800

скулптури и над 10 000 фигурални

изображения, което я превръща

в една от най-прекрасните

сбирки на скулптури в света.

Интериор от

катедралата

в Шартър

В сравнение с романската, готическата скулптура е с

много по-илюстративен и развлекателен характер. Скулптурните

изображения обхващат широк спектър от герои –

свет ци, библейски сцени, рицари, работещи селяни, височайши

особи и дори страховити образи (които имат за цел да

плашат злото). Заради това многообразие от изображения

готическата катедрала е наричана основателно „каменна енциклопедия“.

Едни от най-известните готически скулптури са

тези на граф Екехард и графиня Ута от катедралата в

Наумбург, Германия. Женствеността в образа на графиня Ута

и дълбоката ѝ индивидуалност се противопоставят на грубоватия

образ на мъжа ѝ. Неизвестният скулптор е оставил в лицето

на графинята един пропит с дълбока изразителност женски

облик, който в историята на изкуството изкуствоведите често

сравняват с тези на Джокондата и Нефертити.

Скулптурна външна украса от

катедралата „Парижката Света

Богородица“

Катедралата в

Наумбург,

Германия (XIII в.)

– скулптурен

портрет на

граф Екехард и

графиня Ута

15


„Пиета“ – картина върху дърво.

Авиньонска школа, Лувър (XV в.)

Братя Лимбург –

илюстрация от „Часословът на граф дьо Бери“.

Метрополитън музей, САЩ

Витраж с изображение на Богородица

от катедралата в Шартър (фрагмент)

От живописните изкуства най-впечатлява,

безспорно, монументалната стъклопис,

известна и като витраж. Готическата архитектура

осигурява обширни пространства в

катедралите, които да бъдат заети от витражи.

Както мозайките отразяват най-силно

византийската живопис, така витражите са

характерни за готиката. Техните багри са

пламтящо алени, изумрудено зелени, наситено

сини, пурпурни, а преминаващата през

тях слънчева светлина ги кара да искрят и

трептят като живи багри. Предназначени да

придържат стъклата, оловните рамки образуват

красива орнаментална плетеница,

която засилва още повече великолепието на

блясъка от цветовете.

Въпреки приоритетната изява на витража,

стенописът и кавалетната живопис заемат

достойно място в готическото изобразително

изкуство. По време на т. нар „късна готика“

най-силни изяви има живописната школа в

областта Авиньон, Франция.

16


Гобленът „Дамата с еднорога“ (XV в.).

Музей „Клюни“, Париж

Готическото изкуство се характеризира с подчертаната

изява и на приложните изкуства, като особено силно се развиват

и художествените занаяти (каменоделство, ковано желязо,

керамика, златарство, текстил, мебелно изкуство и др.).

Значим е делът на книжната илюстрация, художествената

миниатюра и малката пластика (изработка на статуетки и църковни

принадлежности от слонова кост, алабастър и др.).

„Богородица и младенеца“

(миниатюра)

Въпроси и задачи

Капакът на „Ковчежето на Уолтърс“ –

рицарски турнир (XIII в.), резба, слонова кост.

Художествен музей, Балтимор, САЩ (XIV в.)

Любопитно

Терминът „готика“ се използва за първи път от известния италиански

художник и писател-биограф Джорджо Вазари през XVI в., по

името на племето „готи“. По този начин Вазари е наричал „френския

маниер“ в произведенията на изкуството.

Освен като религиозни храмове, готическите катедрали служели и

като място за обществени срещи, дискусии, четения, а понякога и за

театрални представления.

1. Разгледайте готическа катедрала

от фоторепродукциите.

Опишете какво е характерно

за архитектурния

ѝ облик отвън и в интериора.

Направете съпоставка с

катедрала от романския

стил.

2. Посетете сайта в интернет

за готическо витражно изкуство.

Обърнете внимание

на разнообразието от

сюжети, образи и декоративни

мотиви. Определете

кои цветове се използват

най-често във витражите.

3. Назовете ключови думи за

термина „готическо изкуство“.

17


Италиански

ренесанс

Катедралата „Санта Мария

дел Фиоре“, Флоренция

Развитието на изкуствата в края на средновековна Европа

поражда необходимостта от насочване към един качествено нов

процес за художествено пресъздаване на живота и действителността,

който установява своето статукво в следващия велик

период от човешката цивилизация – епохата на Ренесанса.

Изкуството на Италианския ренесанс (Възраждане) обхваща

периода от края на XIII до 80-те години на XVI век. Основните

периоди са четири – Предренесанс, Ранен, Зрял (или Висок

ренесанс) и Късен ренесанс. Още в средата на XIII в. в италианските

градове започнали положителни промени в икономиката,

политическия живот и материалното състояние на населението.

Причини за този подем са засилената търговия с

Византия и Близкия изток, развитието на занаятите, предприемачеството

и банковото дело. Влияние оказали също Великите

географски открития и не на последно място – появата на

заможни меценати, които осигурявали материалните възможности

за развитието на изкуствата и науката.

Художествената култура на Ренесанса е коренно различна

от всичко, което я предхожда. Тласъкът, който дават новите

познания по анатомия, перспектива, оптика, математика и

редица други области, се използва рационално и води до органичен

синтез между наука и изкуство. Постигнатият ренесансов

хуманизъм в изкуството е не само своеобразна идеализация

на античното наследство, но е и в основата на светогледа

на творците. Живописта и скулптурата се отделят от неотменната

си дотогава зависимост от архитектурата, утвърждават се

постепенно рисунката и графичното изкуство.

Катедралният храм „Св. Петър“ с купола,

проектиран от Микеланджело Буонароти.

Рим, Ватикана

Джото ди Бондоне. „Целувката на Юда“

(фрагмент от стенопис), Падуа

Микеланджело Буонароти.

„Давид“ (фрагмент)

18


Любопитно

Умението на Леонардо да Винчи да работи като архитект, военен инженер

и в същото време художник и скулптор говори много за неговия

остър интелект. Както много творци от Италианския ренесанс,

Леонардо не намирал разлика между науката и изкуството. Смятал е,

че изучаването на науките го правело по-добър творец; също така, че

зрението е най-важното сетиво на човека.

Леонардо да Винчи.

„Автопортрет“

Изкуството на архитектурата

в ренесансова Италия

се отличава със симетрията и

пропорциите на конструктивните

части. Равномерното

разполагане на колони и други носещи елементи, както и

използването на полукръгли арки, куполи и ниши, заменят

по-усложнените конструктивни решения на средновековните

сгради. Появил се първоначално във Флоренция, този стил

бързо се разпространява и в другите италиански градове.

Едни от най-известните архитекти от тази епоха са Арнолфо

ди Камбио, Филипо Брунелески, Леон Батиста Алберти,

Микеланджело Буонароти, Браманте, Паладио и др.

От всички изкуства най-силен разцвет получават живописта

и скулптурата. В резултат на развитието на изобразителните

изкуства се формират няколко големи художествени

школи, като между тях изпъкват тези във Флоренция,

Сиена, Рим и Венеция. Флорентинската школа въплъщава

най-пълно идеалите на Ренесанса – утвърждаването на идеята

за хуманността, за прекрасното, и тясната връзка между

наука и изкуство.

Един от великите творци в историята на световното изобразително

изкуство – Джото ди Бондоне, се „освобождава“

от канона на византийските изобразителни схеми и по този

начин става първият творец на реалното и земното. Видният

скулптор на флорентинската школа Лоренцо Гиберти заявява:

„Джото прозря в своето изкуство

онова, което другите не виждаха. Той

въведе естественото в изкуството, а

заедно с него – верния вкус, и никога не

изневери на чувството за мярка.“

Рафаело Санцио.

„Атинската школа“ (стенопис)

Рафаело Санцио.

„Сикстинската мадона“

Сандро Ботичели. „Пролетта“

19


Лоренцо Гиберти. „Давид и Голиат“,

релеф (фрагмент от

„Вратите на рая“, Флоренция)

Леонардо да Винчи – рисунка,

проект за летателен апарат

Любопитно

На тринайсет години Микеланджело е ученик в ателието на прочутия

флорентински художник Гирландайо, а на петнайсет постъпва в Платоновата

школа на Медичите, където изучава философия, литература и

изкуства. Освен велик скулптор, живописец и архитект, Микеланджело

е и даровит поет. Автор е на над 300 стихотворения и сонети, част от

които неговият племенник Микеланджело Младши издава през 1623 г.

Когато след години великият немски поет и философ Гьоте посещава

Сикстинската капела, възхищавайки се на сътвореното от Микеланджело,

казва: „Това не е възможно да се създаде само от един човек!“

Микеланджело. „Сътворението на Адам“,

стенопис от Сикстинската капела

Леонардо да Винчи е една от най-великите личности на

Италианския ренесанс. Освен знаменит живописец, Леонардо е

скулптор, архитект, изобретател, астроном и инженер. За него

се казва, че е всеобхватен гений и първообраз на ренесансовия

„универсален“ човек. Едва четиринайсетгодишен, Леонардо

учи при известния флорентински живописец Андреа дел

Верокио, чието ателие е смятано за едно от най-добрите. За

творчеството на Леонардо се отнасят всички черти на зрялото

ренесансово изкуство – независимост от религиозното, творчески

индивидуализъм, натурализъм и хуманизъм. За него нарисуваното

трябва не само да съответства на околния свят, но и да

отговаря на заложената в човека потребност от хармония.

Композициите в картините и стенописите са изградени в строг

и точен геометричен принцип. Блестящото владеене на моделировката,

перспективата и анатомичните познания допринася за

постигане на онази жизненост и реалност в картините на художника,

които карат зрителя да занемее от възхищение. Занимавайки

се с изучаването на оптиката, художникът стига до идеята и

реализацията на т. нар. „сфумато“ – постепенното омекотяване

и заглъхване на активността на цветовете и контурите в живописта.

Едни от най-прочутите творби на Леонардо са картините

„Мона Лиза“ (известна и като „Джокондата“), „Мадоната сред

скалите“, „Дамата с хермелина“ и стенописът „Тайната вечеря“.

Микеланджело Буонароти е съвременник на Леонардо, с

изключителни постижения в

областта на живописта, скулптурата

и архитектурата.

Творил основно във

Флоренция и Рим, Микеландже

ло ни поразява със своето

ненадминато творчес ко въображение

и работоспособност.

Една от най-известните негови

творби – статуята на Давид,

символ на свободата на

Флоренция, е шедьовърът на

неговото скулптурно творчество.

С тази творба се ут -

върж дава репутацията на

Микеланджело като скулптор

с изключителни технически

умения и титанична сила на

художествения изказ. Не помалка

признателност получава

за фигурите в гробницата на

Медичите (във Флоренция) и

скулптурната композиция

„Пиета“, изработена за базиликата

„Св. Петър“ в Рим.

Микеланджело се изявява и като блестящ архитект с изработения

от него проект за купола на „Св. Петър“. Силата на негово-

20


Паоло Веронезе.

„Оплакването на Христос“

Джорджоне. „Буря“

то живописно творчество особено ярко проличава в стенописите

на Сикстинската капела в Рим, които изразяват величествеността

на духовната и нравствената сила на човека.

Картините, стенописите и портретите, създадени от

Рафаело Санцио, са сред най-известните шедьоври на

Италианския ренесанс, за което заедно с Микеланджело и

Леонардо да Винчи е признат за един от тримата големи майстори.

Най-известният стенопис – „Атинската школа“ на

Рафаело, посветен на развитието на философията и науките

през Античността, е пример за отлично владеене на композиционното

изграждане и използване на линейната и въздушната

перспектива в живописта. В творбата „Сикстинската мадона“

(наречена така на коленичилия на преден план папа Сикст)

Рафаело изгражда блестящо образа на майчинството в изображението

на Богородица и младенеца. Известни негови творби

са „Мадоната с щиглеца“ (където е използвана пирамидалната

композиция, въведена от Леонардо), „Мадоната с младенеца“,

„Прекрасната градинарка“ и др. В портретите на Рафаело

(„Глава на ангел“, „Папа Юлий II“, „Автопортрет“) се изявява

не само неговата наблюдателност и живописно майсторство,

но и умението за предаване на благородната и излъчваща достойнство

човешка индивидуалност.

Като представител на венецианската

живописна школа,

Джорджоне поставя в творбите

си на преден план хармонията

между човека и природата

(„Буря“). Друг известен майстор

на Късния ренесанс е

Тициан, чиято живопис ни

по ра зява с колоритното си богатство

и с пре ме реното нюансиране

на тоновете. Забе лежителна

част от неговото творчество

са портретите. В тях

Тициан постига умело предаване

на индивидуалната характеристика

и завидна психологическа

задълбоченост на израза.

Изкуството на Итали анско

то възраждане заема почетно

място в културната история

на човешката цивилизация.

Ху дож ниците, архитектите и

скулпторите от земите на

Италия разнесли силата на

художествените си възгледи и

постижения из цяла Европа, с

което оказали огромно въздействие

върху по-нататъшното

развитие на изкуствата и културата.

Тициан. „Динарите на кесаря“

(фрагмент)

Донатело. „Гатамелата"

Въпроси и задачи

1. Сравнете фрагмента от стенописа

„Целувката на

Юда“, нарисуван от Джото,

с едноименната творба

от църквата „Сант Анджело

ин Формис“ (тема „Романско

изкуство“). Посочете

различията в изобразяването

на двете творби.

2. Потърсете в интернет сайтове

за Леонардо да Винчи

(или вижте стр. 45 от учебника).

Разгледайте и сравнете

картините „Мона Лиза“,

„Мадоната сред скалите“

и „Дамата с хермелина“.

Посочете в кои от тях

великият художник е използвал

техниката сфумато

и какво е въздействието ѝ

при изобразяване на пространството

в творбите.

21


Хуберт и Ян ван Ейк.

Гентският олтар

Северен

европейски

ренесанс

Постиженията на Италианския ренесанс оказват въздействие

върху културата на цяла Западна и Средна Европа.

След ХIV в. на север от Алпите се обособили градове, в които

развитието на занаятите и търговията получава силен разцвет.

Въпреки че влиянието на Италианския ренесанс в Северна

Европа е неравномерно, това изкуство има свои характерни

особености, поради което е

прието да се нарича Северен

ренесанс. Докато италианските

художници рисували възвишени

и идеални човешки

образи, то северните им колеги

предпочитали да отразяват

личния и вътрешния свят на

човека. Изкуството на Севера

представяло човека предимно

в естествената му среда –

сред природата или в дома.

От всички изобразителни

изкуства най-ярко се развиват

живописта и графиката.

Фламандският художник

Ян ван Ейк усъвършенства

технологията на маслената

живопис, което позволява да

се изразява още по-убедително

колоритното богатство, засилва се участието на светлината.

С брат си Хуберт са автори на олтара в катедралата в гр.

Гент – най-прочутото им произведение. Известни картини на

Ян ван Ейк са „Мадоната с канцлера Ролен“, „Мадоната на

Лука“ и „Портрет на семейство Арнолфини“.

22

Ян ван Ейк. „Мадоната на Лука“

(фрагмент)

Хуго ван дер Гус. Фрагмент от

триптих „Портинари“

Робер Кампен.

„Портрет на жена“


Йеронимус Бош. „Градината на

удоволствията“ (фрагмент)

Йеронимус Бош. „Носене на кръста“

Други утвърдени художници от ранния

Северен ренесанс са Робер Кампен, Рогир

ван дер Вейден, Ханс Мемлинг и Хуго ван

дер Гус. Като изключителни колористи, в

творчеството им преобладават композиции

с религиозно съдържание и портрети с подчертан

реализъм.

Роденият през 1450 г. Йеронимус Бош

притежава уникален художествен стил и

няма аналог в нидерландската живопис.

Творбите на Бош са своеобразна комбинация

от реалност и фантазия. В тях се

използват метафори, чрез които авторът

показва невероятно богатото си въображение

и разбирането си за добро и зло. С подчертаното

си новаторско чувство Бош

умело използва артистични прийоми, за да

осмее негативното в нравите на съвременниците

си. Освен брилянтен художник, той

е бил много добре образован, познавал е

литературата и изобразителното изкуство

на своето време, а посланията на картините

му са актуални и до днес.

Питер Брьогел Старши. „Детски игри“

Питер Брьогел Старши. „Селска сватба“

23


Любопитно

Освен бележит живописец и график, Албрехт

Дюрер е автор на теоретичните трудове „Ръководство

за измерване“ (1525), „Ръководство

за укрепване на градовете“ (1527) и „Четири

книги за пропорциите на човека“ (1528). Запазени

са отделни части и от „Книга за изкуството“

(„Трактат за живописта“) и други негови

проекти, в които представя естетичес ките си

възгледи и дава практически съвети на младите

художници. Тези трудове разкриват широчината

и разнообразието от интереси на един

от най-големите представители на изкус твото

на Ренесанса.

Албрехт Дюрер. „Автопортрет“

Питер Брьогел Старши е наречен

също „Селски“, защото неговото творчество

се характеризира с дълбокото си

народностно начало. В картините си

художникът пресъздава реалистично

образите на различни слоеве от жителите

на нидерландските градове и села.

Заедно с житейската мъдрост на обикновения

човек, в многофигурните му композиции

се отразяват делниците и празниците

на хората, а също и тяхното

негодувание срещу неправдата. Брьогел

е известен и с пейзажите си, в които възторжено

предава красотата на природата.

Художникът е оставил и произведения

на графичното изкуство – рисунки и

тиражирана графика. Някои незапазени

негови произведения са известни от

копия на синовете му – художниците

Брьогел Младия и Ян Брьогел.

През XV и XVI в. Германия се

утвърждава постепенно като една от

развиващите се европейски страни,

което допринася за разцвет на културата

и изкуствата. Откриването на книгопечатането

в средата на XV в. от

Йоханес Гутенберг оказва силно влияние

върху развитието на изкуствата,

науката и образованието.

24

Албрехт Дюрер. „Конникът, смъртта и дяволът“ (медна гравюра)


Художникът, който най-ярко изразява постиженията на

ренесансовото изкуство в Германия, е Албрехт Дюрер. Освен

живописец и график, Дюрер е блестящ теоретик на изобразителните

изкуства. Както повечето представители на Северния

ренесанс, той посещава Италия, като не само се възхищава, но

и се учи от творчеството на великите майстори. В портретите

му изпъква умението му да подчертае най-същественото, да го

подчини на второстепенното и едновременно да вникне в

душевността на личността. Едни от най-значимите графични

творби на Дюрер са гравюрите върху медни плочи

„Меланхолия“, „Св. Йероним в килията“ и „Конникът, смър т-

та и дяволът“. В тези графични отпечатъци с особена вещина

е постигнато богатство и разнообразие на щриха, а тоналните

им стойности съперничат дори на живописното изкуство.

Друг известен представител на немското ренесансово

изкуство е Ханс Холбайн Младши. Получил художественото

си образование в родния си град Аугсбург от баща си и чичо

си, които са известни художници, Холбайн посещава Италия и

се учи от класическите образци на Ренесанса. По-голяма част

от живота си прекарва в Англия, където се прочува с изключителната

си дарба на портретист и майстор на рисунката.

Неговите портрети завладяват зрителя с лаконизма на изображението

и натурализма, който се излъчва от тях.

Албрехт Дюрер.

„Малък полски заек“ (акварел)

Въпроси и задачи

Ханс Холбайн Младши.

„Портрет на дама с катеричка“

Любопитно

Ханс Холбайн Младши. „Портрет

на Еразъм Ротердамски“

Съдържащите се в маслените бои пигменти (веществата, които определят

цвета) са разтворени в различни видове масла, откъдето идва наименованието

им. Поради гъстотата си маслените бои се използват с разредители,

най-често терпентин. Те се отличават с наситеността и дълбочината

на цветовете си, както и с дълготрайността си. Използването им

изисква предварително покриване на картинната повърхност (платно,

дърво) с основа, наречена грунд.

1. Разгледайте фотоилюстрациите.

Посочете кои от тях

са от жанра „фигурална

композиция“. Кои други

жанрове изобразителни изкуства

са представени?

2. Посетете сайта на Италианския

ренесанс в интернет.

Разгледайте и сравнете

тематичното съдържание

на фигуралните композиции

с тези на Северния ренесанс.

3. Нарисувайте фигурална

композиция по избрана от

вас тема. Опитайте се да

предадете характерните пози

и движения на фигурите

съобразно сюжетното съдържание.

25


ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА

НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

И ВЪЗРАЖДАНЕ

Изкуството на

Първата

българска държава

Разположени на кръстопът на култури и цивилизации,

земите ни пазят изключително богат и разнообразен арсенал

от паметници на българското културно-историческо наследство.

Запазените до наши дни останки от архитектурата на

Плиска и Велики Преслав респектират с мащабността и величието

си. Монументалното архитектурно строителство в първата

българска столица Плиска допринася за утвърждаването

ѝ като един от най-представителните градове в ранносредновековна

Европа. В Плиска са изградени общо 3 укрепителни

пояса, а оградените от тях пространства са известни като

Външен, Вътрешен град и Дворцов център с обща площ от

23 км 2 . След покръстването през 865 г., в Плиска е построен

най-големият в средновековна Югоизточна Европа религиозно-дворцов

комплекс „Голяма базилика“ с дължина 99 м и

широчина 29,50 м. Тук приетите през 886 г. от княз Борис I –

Покръстителя ученици на Кирил и Методий Климент, Наум и

Ангеларий положили началото на Плисковско-Преславската

Общ изглед от

Голямата базилика в Плиска

Мадарският конник

Златен съд – съкровище

от Наги Сент Миклош

26


Общ изглед от Кръглата (Златната) църква

във Велики Преслав

Любопитно

книжовна школа. Приемането на православната религия и създаването

на славянската писменост бележат славна епоха в

българската история и култура. В границите на средновековна

Европа се утвърждава нова християнска цивилизация със своя

писменост, език и културна идентичност.

В първата ни столица Плиска, освен архитектурни останки,

са открити редица артефакти, между които изпъкват каменна

лъвска фигура, украси за колани, златни пръстени, медальони,

обеци, керамика.

Забележителен паметник на монументалната скулптура е

уникалният скален релеф Мадарският конник. Релефът е

единствен по рода си в Европа и е ярък образец на старобългарската

култура, символизиращ мощта и величието на държавата.

В естествена големина са изобразени конник, летящ

орел, куче и прободен с копие лъв, повален в предните крака

на коня. Разположението на изобразените фигури определя

конструкцията на едно безупречно композиционно решение.

Скалният релеф е с размери 3,15/2,90 м и е на височина 23 м

над земята. През 1979 г. Мадарският конник е обявен от

ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

Един от най-видните представители

на Преславската книжовна

школа – Йоан Екзарх, в съчинението

си „Шестоднев“ описва

впечатлението си от старопрестолния

Преслав: „Когато някой

обикновен и беден човек и

чужденец, идвайки отдалече,

стигне до портите на княжеския

двор, още щом го зърне, започва

да се учудва и изпълнен с

възхита, пристъпва и моли да

го пуснат, и като влезе вътре,

той вижда да се издигат къщи

от двете страни, украсени с

камък и дърво и целите изписани.

А като влезе в самия дворец

и съзре високите палати и

църквите, украсени, необикновено

богати с камък и дърво и с

различни краски, а отвътре с

мрамор и бронз, сребро и злато,

той няма да знае с какво да

ги сравни…“

27


Св. Теодор Стратилат –

керамична икона от Х век

Рисувана керамична плочка от

Преслав (IX в.)

Реставриран керамичен олтар

от манастира в дворцовия

комплекс на столицата

Преслав (Х в.)

Каменен релеф от Преслав

(IX в.)

Златното съкровище от Наги Сент Миклош е открито през

1799 г. в едноименното село, намиращо се сега на територията

на Румъния. Съкровището се състои от 23 златни съда с общо

тегло близо 10 кг. По стените и дъната на съдовете са гравирани

изображения на хора и животни, обединени в сюжети,

около които са преплетени симетрични растителни и геометрични

орнаменти.

Времето на разцвета на изкуствата и книжнината по време

на управлението на цар Симеон Велики е наречено „Златен

век“. В столицата Преслав, освен изявите на бележитата

Преславска книжовна школа, се създават прекрасни условия

за развитие на архитектурата, изящните и декоративно-приложните

изкуства и художествените занаяти.

Шедьовър на църковната архитектура, който се слави

както с архитектурния си план, така и с пищната си украса, е

Кръглата църква в Преслав. Нарича се още „Златна“, защото

централният купол е бил със златно покритие. Вътрешната,

основна част (наос) е с 12 колони, поместени в кръг, върху

които се издига втори етаж с купол над него. Колоните са от

мрамор и варовик, с богато украсени капители. По пода,

покрит основно с мрамор, украсата е от резбована мозайка,

съчетана с керамика и златен обков.

Едно от забележителните постижения

на приложно-декоративните изкуства

по време на Златния век е преславската

рисувана керамика. Сред богатата

продукция на преславските майстори

могат да се разграничат три вида рисувана

керамика – религиозна, декоративна и

трапезна. Рисуваната керамична икона

няма аналог във византийското и западноевропейското

изкуство. Главно изразно

средство е контурът, изображенията

са изградени плоскостно, а цветовете са ярки и наситени.

Сравнително добре запазена до наши дни е керамичната икона

„Свети Теодор Стратилат“, открита до манастира „Свети

Пантелеймон“. Уникален е и рисуваният керамичен олтар от

манастира в дворцовия комплекс на Симеоновата столица.

Скулптурното релефно изкуство е било особено добре развито

по времето на Първата българска държава. Използвани

са предимно растителни, зооморфни и геометрични орнаменти.

Най-добре запазените украси са на капители и корнизи от

Преслав и каменни плочи с релефни изображения на птици и

животни от Старозагорско.

От тази далечна епоха има изключително малко оцелели

произведения на монументалната стенопис. Много добре е

запазен само фрагмент от ангел, рисуван през Х век точно под

купола на един от най-древните църковни храмове у нас –

ротондата „Св. Георги Победоносец“ в София. Неговият

изключително одухотворен човешки образ ни дава ясна представа

за високите умения на тогавашните зографи.

28


Каменна релефна плоча от

Стара Загора (Х в.)

От ювелирните изкуства най-известно е Преславското

съкровище, което съдържа над 120 златни и позлатени украшения

– златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета,

пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. Прецизната

изработка свидетелства за високия естетически вкус на преславската

болярска аристокрация от Х век.

Едни от най-ранните български ръкописи е „Асеманиевото

евангелие“, което се съхранява понастоящем във Ватикана. То

е написано в средата на Х век с глаголически букви в

Симеоновите придворни скриптории. Евангелието е важен

първоизточник за историята на българския език и писменост,

а художественото му

оформление ни впечатлява

с богатата си и

оригинална орнаментална

украса.

Създадената през

годините на „Златния

век“ духовна и материална

култура надхвърля

границите на България

и се разпространява в

славянския свят, като

заедно с това установява

един уникален модел

в историята на европейската

цивилизация.

Страница от Асеманиевото

евангелие (Х в.)

Фрагмент от изображение на

ангел – ротонда „Св. Георги

Победоносец“, София (Х в.)

Преславското златно

съкровище (Х в.)

Въпроси и задачи

1. Разгледайте фотоилюстрациите.

Посочете кои от тях

са от декоративно-приложните

изкуства. Кои други

видове изобразителни изкуства

са представени?

2. Посетете сайта на Мадарския

конник в интернет.

Научете за надписите около

релефа.

3. Нарисувайте проект за керамична

плочка, като използвате

геометричен декоративен

мотив.

29


Изкуството на

Втората

българска държава

Крепостта Царевец –

общ изглед

Хрельовата кула

в Рилския манастир

През 1185 г., в резултат на успешното въстание на братята-боляри

Петър и Асен, в Търново се отбелязва началото на

Второто българско царство. Търново е новата столица и център

на обществения, духовния и културния живот. Столицата,

както и повечето градове от късното Българско средновековие,

били разположени на естествено укрепено място – хълм

или плато, или близо до река. На хълмовете Царевец, Трапезица

и Света гора се съсредоточават църковно, официално и

жилищно строителство. За разлика от църковната архитектура

на Плиска и Преслав, търновската е със сравнително по-малки

размери, но с разнообразни конструктивни решения и с богата

интериорна и външна украса. В

подобен стил са и църквите в

Несебър, Охрид и Средец. Строят се

множество манастири, които, освен

столицата, се формират като средища

на българската духовност и култура.

В Рилския манастир, основан

още през Х век от св. Иван Рилски,

до наши дни е съхранена много добре

построената през 1335 г. Хрельова

кула. Запазени паметници на архитектурата

са останали в Асеновград,

Видин, Мелник, Ловеч, крепостите

Урвич (край София), Червен (до р. Бели Лом) и др.

Едно от най-значителните постижения на изобразителното

изкуство от времето на Втората българска държава е художественото

наследство от Търновската живописна школа. В

общи линии школата следва традициите на византийската

религиозна живопис, но българските творци създават човешки

образи с реалистичен подход и витално излъчване. Признати

за паметник на световното културно наследство, фреските в

Боянската църква са най-добре запазените стенописи от тази

епоха не само у нас, но и в Европа. Особено силно впечатление

оставят изображенията в двата двойни портрета – на цар

Константин Тих и царица Ирина и на ктитора на църквата –

местния владетел

Калоян и неговата

съпруга Десислава,

чието изображение

е признато за един

от най-забележителните

портрети

на българското

средновековно

изкуство.

Фрагмент от

портрета на

Десислава –

Боянската църква

30


Обликът на живописното изкуство се допълва от блестящото

изпълнение на стенописите в Хрельовата кула, църквата

„Св. 40 мъченици“ в Търново, ктиторския портрет на цар

Иван Александър в Бачковския манастир, изображенията от

скалните манастири край село Иваново, Русенско, и др.

Силно развитие се отбелязва и в изкуството на книжната

миниатюра. Оставените ръкописи от известната Търновска

книжовна школа – Лондонското евангелие и Манасиевата хроника,

се отличават с висока художественост на композиционните

си оформления, колорит и точност на рисунъка.

Лондонското евангелие е написано през 1356 г. по поръчение

на цар Иван Александър. Ръкописът, съставен от 286 листа

пергамент и 366 многоцветни миниатюрни илюстрации, се

съхранява в Лондон, откъдето носи името си. Манасиевата

хроника съдържа 206 листа с 69 миниатюри към текста. В

илюстрациите преобладават изображения на цар Иван

Александър, а на една от тях за фон служи реалистично предаденият

силует на Търново с хълмовете Царевец и Трапезица.

Хрониката е собственост на Библиотеката във Ватикана.

Иконописта по времето на Втората българска държава достигнала

изключително

силно развитие. Сред многото

шедьоври на българската

средновековна иконография

особено място

заема двустранната икона

от Погановския манастир

„Св. Йоан Богослов“.

Нарича се двустранна,

защото и от двете ѝ страни

Страница от Лондонското

евангелие с изображения на

цар Иван Александър, царица

Теодора и синовете им Иван

Асен и Иван Шишман

Изображения от двете

страни на иконата от

Погановския манастир

Любопитно

Технологията „сграфито“ се използва в керамичното изкуство през XIII

и XIV век и е широко разпространена в столицата и във всички големи

градски центрове на България. Повърхността на съдовете предварително

се покривала с течен глинен разтвор (наречен „ангоба“). След засъхването

му, с остър инструмент се очертавали контурите на декоративните

мотиви. По този начин, след изпичане, изображенията изпъквали

с цвета на глината, а за фон оставал цветът на ангобата.

Сграфито-керамика от

Втората българска държава

31


Сребърна дарохранителница

от Бачковския манастир

Пръстенът на цар Калоян

Въпроси и задачи

1. Има ли във вашето населено

място или регион паметници

от средновековното ни

изкуство? Разкажете за тях.

2. Споделете впечатленията

си от посещения на крепости

или исторически

места, свързани с Втората

българска държава.

3. Направете колективно художествена

конструкция на

крепост, като използвате

картон, хартия, флумастери,

темперни бои и други

материали по ваш избор.

Предварително разгледайте

в интернет пространството

известни наши крепости

и отбранителни съоръжения.

Използвайте познанията

си от архитектурното

изкуство на Българското

средновековие.

има изображения на светци и библейски сцени. Запазени до

нас известни образци от това изкуство са чудотворната икона

„Св. Богородица с Исус Христос“ от Бачковския манастир,

иконите от Несебър „Св. Никола с житийни сцени“ и

„Богородица – Владетелка на живота“ и др.

По време на Втората българска държава голям разцвет

достигнали и художествените занаяти. Техните произведения

ни очароват с високите си художествено-естетически качества.

Произведенията на керамиката се отличават с голямото си

разнообразие и широко приложение. Освен традиционната

битова (трапезна) керамика, се изработва и строителна, предназначена

за декорация на представителните сгради и църковните

храмове. При битовата керамика се използва предимно

врязана линеарна украса и техниката „сграфито“, където едновременно

с геометричните и растителните орнаменти се изобразяват

реални и митични човешки и животински фигури,

взети от народни притчи и легенди.

От златарското изкуство най-силно развитие получават

изделията, предназначени за различни видове църковна утвар

– съдове и украси, дарохранителници, кръстове, кандила,

обков на икони и подвързии на евангелия. От този вид изделия

до днес са запазени само отделни образци, като сребърната

дарохранителница от Бачковския манастир, сребърни обкови

върху несебърската икона, емайлов медальон на светец от

Търново, метални токи за колани и др. Особено интересен е

откритият през 1972 г. златен пръстен в гроб в северната галерия

на църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, за

който се предполага, че е на цар Калоян.

Любопитно

Ивановските скални църкви са част от манастирския комплекс „Св. Архангел

Михаил“. Комплексът се състои от средновековни църкви, параклиси

и монашески килии, издълбани в стръмния варовиков склон по

височините над течението на р. Русенски Лом, източно от село Иваново,

Русенско. Стенописите доразвиват прогресивните черти на Търновската

живописна школа и се определят като едно от най-значителните постижения

на българското средновековно изкуство. Има сведения, че в

манастира са се оттеглили на старини като монаси цар Георги Тертер и

първият патриарх на Втората българска държава Йоаким. Скалните

църкви са включени в Списъка на световното културно наследство под

закрилата на ЮНЕСКО от 1979 г.

32


ISBN 978-954-324-XXX-X

XXXX

Eкземпляр

за безвъзмездно

ползване

More magazines by this user
Similar magazines