Вестник "Струма" брой 17
събота-неделя 20-21 януари 2017 година
събота-неделя 20-21 януари 2017 година
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Краеведът Ат. Ячков: Единственият в света паметник<br />
на Ленин и Димитров е в разложкото с. Баня, поръчан и платен<br />
с $12 000 от емигрант в САЩ,<br />
Банско се опита да си присвои<br />
баба Парашкева и Неофит Рилски<br />
- Г-н Ячков, Баня е едно<br />
от малкото селища в България,<br />
запазили паметниците<br />
на социализма. Тук все<br />
още стои паметникът на Ленин<br />
и Димитров, който е<br />
единствен не само в България,<br />
но и в Европа, знаете<br />
ли неговата история?<br />
- Паметникът на Ленин и<br />
Димитров в Баня е в пряка<br />
връзка със съдбата на дядо<br />
Костадин Калчов, който едва<br />
<strong>17</strong>-годишен през 1912 година,<br />
веднага след освобождението,<br />
напуска селото и отива в Америка.<br />
Още преди освобождението<br />
турците заклали в семейния<br />
им дюкян баща му,<br />
който защитавал бедните и<br />
слабите, и той остава сирак.<br />
Принудил се да замине, за да<br />
може да изкарва прехраната<br />
си. В Америка получава добро<br />
образование и открива<br />
собствена бакалия. През 60-<br />
те години той решава да даде<br />
нещо на Баня. Праща писмо<br />
на неговия приятел от детинство<br />
- учителя Герасим Донев.<br />
Пише му, че иска да направи<br />
нещо, и стигат до идеята да се<br />
изгради паметник на Ленин и<br />
Димитров и да се построи читалищна<br />
сграда.<br />
- Защо точно Ленин и Димитров,<br />
след като според<br />
много историци двамата в<br />
реалния живот никога не са<br />
се срещали?<br />
- Така смятат много учени,<br />
но това може и да не е точно<br />
така. Няма спор, че никъде на<br />
друго място ги няма двамата<br />
да са се прегърнали, но има<br />
една податка, че на един от<br />
пленумите на комунистическия<br />
интернационал са били<br />
там и двамата. Каква всъщ-<br />
И<br />
здирвател и пазител<br />
на историята на<br />
Баня, така хората<br />
определят краеведа Атанас<br />
Ячков, който е отдал<br />
голяма част от живота си<br />
на това да събира, съхранява<br />
и пази богатата история<br />
на селото. И днес, вече на 76 години, той е пред компютъра и запечатва в<br />
трудовете си всичко, което е успял да издири за миналото, бита и традициите на<br />
Баня и околността. За да го предаде на поколенията след него, за да се помни и да<br />
се знае, той е побрал трудовете си в три книги - "Баня - сърце и огън от България",<br />
"Баня - древна, млада, вечна" и "Каракьой - селото на чернокапците". Работи върху<br />
четвърта с работно заглавие "Документите разказват истината за Баня". За Атанас<br />
Ячков няма тема табу, няма тема, свързана с миналото и историята на селото,<br />
дори и с цялата Разложка околия, по която той да не може да коментира. С<br />
голяма гордост разказва подробно и увлекателно за всяко историческо събитие,<br />
което е проучил и изследвал като местен патриот и краевед. Категоричен е в<br />
едно - бели петна в историята не трябва да има. Изказването му всъщност е<br />
свързано с един от паметниците от времето на социализма - паметника на Ленин<br />
и Димитров, който и до днес посреща гостите на Баня и привлича тяхното внимание.<br />
Величествената триметрова скулптура дори се е превърнала в забележителност<br />
на селото. Местните я свързват не толкова с личностите на нея, които са<br />
лидери от комунизма, колкото с името на човека, благодарение на който тя е изградена<br />
- Костадин Калчов. За Атанас Ячков това е история, която не бива да бъде<br />
заличавана, колкото и мрачен период да описва.<br />
ност е истината със сигурност<br />
никой не може да каже. Първата<br />
идея на дядо Костадин е<br />
била да се направи паметник<br />
на Маркс, Енгелс, Ленин и Димитров.<br />
По-късно се аргументира,<br />
включително и за този<br />
паметник, че тези хора са се<br />
борили за подобряване живота<br />
на бедните. Изразил се<br />
е чисто по баненски. Борили<br />
са се против сиромашията<br />
(беднотията), за доброто на<br />
сиромасите. Това всъщност<br />
го е впечатлило него, че такива<br />
хора, които са се борили<br />
за по-добър живот на обикновения,<br />
беден човек,<br />
трябва да бъдат увековечени,<br />
и така предлага да се направи<br />
паметник на Ленин и Димитров.<br />
Започва една дълга<br />
кореспонденция и в Баня се<br />
прави обществен комитет, в<br />
който влизат тогавашният<br />
кмет Георги Стипцов, Герасим<br />
Донев и Елена Захова, която<br />
е от най-близките му роднини.<br />
Задачата им е да контролират<br />
изразходването на<br />
средствата. Първоначално<br />
превежда 12 хил. долара за<br />
паметника и 36 хил. долара<br />
за читалището. Знаел е дори<br />
Старинни предмети и вещи от бита,<br />
разказващи историята на селото,<br />
се съхраняват в местния етнографски<br />
музей<br />
СТРУМА<br />
НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО<br />
Събота-неделя, 20-21 януари 2018 г. стр. 13<br />
Във венечен надпис на портрета на Неофит Рилски, поставен начело на таблото на видните<br />
банялии, пише "Баня, Разлогъ" /сн. вляво/. Единственият в света паметник на Ленин и Димитров<br />
в Баня посреща гостите на селото, превърнал се в атракция /сн. вдясно/.<br />
как иска да изглежда самият<br />
паметник. Изпраща включително<br />
и изрезка от вестник, в<br />
който имало подобен, за да<br />
видят как трябва да стане. Нещо,<br />
което много малко хора<br />
знаят, е, че първият вариант<br />
на паметника е два постамента<br />
- на Ленин и Димитров<br />
поотделно. Впоследствие се е<br />
появила идеята те да бъдат на<br />
един постамент. Архитект на<br />
паметника също е човек с баненски<br />
корени - Иван Димов,<br />
а скулптор е Георги Гергов. Изграждането<br />
му започва някъде<br />
през 1964 година. По същото<br />
време вече тече и строителството<br />
на читалището. Паметникът<br />
се открива по-късно,<br />
на 18 юни 1967 година - рождената<br />
дата на Георги Димитров.<br />
Строителството му се бави,<br />
тъй като се облагородява<br />
мястото около него и улиците.<br />
На откриването присъстват<br />
над 1000 местни жители и гости<br />
от страната и чужбина. Гост<br />
на тържеството беше и д-р<br />
Паул Вендел, председател на<br />
тогавашното Сдружение между<br />
България и бившата ГДР<br />
(Германска демократична република).<br />
Освен тържествените<br />
слова от местни лидери самото<br />
откриване, или както сега<br />
е модерно да се казва -<br />
прерязването на лентата, беше<br />
направено от ген. Никола<br />
Рачев, който беше герой на РБ,<br />
също от Баня.<br />
- След 1989 година много<br />
такива паметници на социализма<br />
бяха разрушени<br />
и премахнати, но този остана.<br />
Какво смятате, трябва<br />
ли и той да бъде премахнат?<br />
- Аз бях кмет на Баня точно<br />
по времето на прехода<br />
между двете системи - социализъм<br />
и демокрация. Имаше<br />
идея всички паметници и паметни<br />
знаци от времето на<br />
социализма да бъдат заличени.<br />
Моето мнение и тогава, и<br />
сега е друго. Бели петна в историята<br />
не може да има. Добре,<br />
нека разрушим всичко и<br />
да мълчим, че е имало социалистически<br />
период. Как ако<br />
дойде чужденец и аз му разказвам<br />
историята на България<br />
или Баня и прескоча този<br />
немалък период, а той ме<br />
попита за него, какво да му<br />
отговоря? Това, което го е<br />
имало, и особено паметниците<br />
и паметните места, трябва<br />
да се запазят.<br />
- Т.е. нямаме право да<br />
заличим почти половин век<br />
от историята си?<br />
- Точно така. И сега, когато<br />
през Баня минат чуждестранни<br />
групи, се спират и се<br />
снимат. Аз лично съм виждал<br />
групи от по 30-40 души туристи<br />
да спират за дълго време<br />
пред него. Гледат го, възхищават<br />
се, разпитват. Паметникът<br />
вече се е превърнал в забележителност<br />
на Баня. Запазили<br />
сме го и трябва да остане.<br />
Не само той, а всички останали<br />
в страната паметници от<br />
времето на социализма<br />
трябва да се запазят, дори и<br />
да напомнят лош период. Това<br />
е история. Животът на хората<br />
не е само върхове, има<br />
и падения. Нещо друго, което<br />
също много малко хора знаят,<br />
майката на Г. Димитров също<br />
е от Баня - баба Парашкева<br />
Досева Димова. Лично срещу<br />
мен се изказа едно мнение,<br />
че съм откраднал историята<br />
на Банско и съм я преиначил,<br />
тъй като те твърдяха, че баба<br />
Парашкева е от Банско, както<br />
твърдят, че и Неофит Рилски<br />
е от Банско. Това не е така.<br />
Още навремето чрез вестник<br />
"Пиринско дело" аз отговорих:<br />
"Не е така! Вземете<br />
бял лист и черен молив и<br />
смятайте математически".<br />
- Какво имате предвид?<br />
- За да излъжат, те бяха<br />
хванали един журналист, който<br />
не знам дали е жив и на<br />
когото няма да споменавам<br />
името, и според това, което<br />
беше написал, излизаше, че<br />
баба Парашкева е родила на<br />
три години. Такъв случай в<br />
световната история няма.<br />
- Ако ги попитате сега,<br />
към днешна дата, откъде е<br />
баба Парашкева, какво<br />
смятате, че биха Ви отговорили?<br />
- Сигурен съм, че няма да<br />
имат претенции, но защо<br />
трябва да се срамуваме от историята<br />
си, защото и това е<br />
част от историята. Г. Димитров<br />
е един от хората, които са се<br />
борили срещу фашизма. Ние,<br />
българите, отричаме, че е имало<br />
фашистки режим, но е факт,<br />
че го е имало като явление.<br />
- Споменахте Неофит<br />
Рилски, в този ред на мисли,<br />
навсякъде, специално за<br />
него, пише, че е от Банско,<br />
че е роден и израснал в Банско,<br />
Баня никъде не се<br />
на стр. 14
Change language