Вяра и Дело, брой 1 (9), година IV, януари 2018 г.

В деня на Светлото Христово Рождество каварналии и
гостите на града имаха двоен повод за радост – освен на тържествената
Света Литургия те можаха да присъстват и на освещаването
на реставрираната и консервирана плащаница
на храм „Св. вмчк. Георги“, извършено от ик. Василий Селемет.
Плащаницата – релефна и майсторски извезана на ръка
през XIX в. в Русия, е истинско произведение на изкуството.
Тя е с изображение на положения в гроба Спасител и символизира
савана, с който е било завито Неговото пречисто
тяло след свалянето Му от Кръста. Поставена е в специално
художествено изработен кивот.
Негов автор е дърворезбарят
Дончо Дончев, който
през 2007 г. изработи и новия
иконостас на храма – също истински
шедьовър.
При реставрацията, дело
на Силвия Варадинова - Пападаки,
се установи, че за основа,
при изработването на плащаницата,
е използван памучен
плат – кадифе в пурпурно-лилав
нюанс. Върху него с дебел памучен конец в правоъгълна
композиция са пришити фигурите на Иисус Христос и
Апостолите, които представляват фотографски изображения,
залепени върху картон. В четирите края в квадратни
полета, също чрез фотографии, са представени образите на
евангелистите. Около централната композиция има надпис
и орнаментална украса, изпълнена от конци с метална нишка,
имитираща цвят на злато. Цялата плащаница е обшита с
малки пискюли. В два от ъглите има запазен по един голям
пискюл, също изработени от конци с метална нишка. На
гърба на основата е пришито тънко памучно платно.
Интересен факт е, че в сравнение с реставрацията на кавалетни
произведения, примерите за възстановяване на
плащаници в България са малобройни. Още по-малко са
изследванията относно техниката и технологията на изпълнение
и материалите, използвани при този вид произведения.
Това също беше сериозно, но не и непреодолимо
препятствие за възстановяването на плащаницата. Преди
реставрацията беше нарушена физическата й цялост, което
се дължеше най-вече на деструктивните процеси, настъпили
в структурата на целулозните влакна, изграждащи памучния
плат. Наблюдаваха се множество разкъсвания на плата
във всички посоки. Друга основна деструкция беше причинена
от восъчни капки, които покриваха почти цялата повърхност.
Наблюдаваше се и обезцветяване.
Сега плащаницата – възвърнала предишния си блясък, е
още един повод да въздадем слава на Отца и Сина и Светия
Дух. За майсторството и вдъхновението, с което дарява Свои-
ХРАМОВАТА ПЛАЩАНИЦА ОТНОВО ЗАСИЯ
те раби, както и за това, че винаги помага в добрите дела и
намерения, колкото и невъзможно да изглежда тяхното осъществяване.
Реставрацията на плащаницата и изграждането на кивота
станаха възможни благодарение на дарители, с което се
продължава дълголетната традиция за обновяване на храма
и поддържане на духовния живот в Каварна.
След тържествения молебен о. Василий отправи кратко
и прочувствено слово към присъстващите. В него той акцентира
върху факта, че обновената плащаница задължава каварналии
и ги приканва към
висок духовен живот. С благи
думи о. Василий обърна вниманието
на присъстващите
върху няколко основнш истини:
„Затова, гледайки Плащаницата,
на нас ни остава само
да решим: а с кого сме сега
ние – с Христос или с Неговите
врагове. Ако ние се подчиняваме
на Неговата воля,
както и Той се подчинил на
волята на Отца, казвайки: „да бъде не Моята воля, но Твоята”,
тогава ние сме с Него. Ако носим своя кръст безропотно,
не отговаряме на клевети, но се молим за своите врагове – тогава
ние сме с Него. Затова, възлюбени, нека всички заедно,
с една уста, едно сърце и една душа днес молитвено да възкликнем:
Помяни Господи, благотворителей и благоукрасителей,
имена их же Ты Сам ведаеши!“.
ВД
В деня на раждането на Спасителя църквата бе
изпълнена с деца. По традиция малчуганите получиха
подаръци и Рождественски образователни картички
с 3D пъзел, издание на Центъра за образователни
инициативи „Двери“.
ВД

стр. 2
Вѣра и Дѣло
Денят е чудесен и в душите е песен, заедно сме в радостта
на Христовото Рождество.
ВД
МОЛИТВАТА
„Непрестанно се молете!“ (1 Сол. 5:17)
Животът ни на земята протича
сред най-различни опасности,
защото изначалният враг на човека
(Иоан.8:44) – дяволът – „като
рикащ лъв обикаля и търси кого
да глътне“ (1 Петр. 5:8). Неизброими
са ходовете му срещу спокойствието,
здравето и живота на
човека; неизброими са и страданията,
които му причинява той.
Ту собственото ни сърце насилва
и отбива от това що е право, що
е честно и що е полезно; ту пък
близки наши хора въвежда в заблуда.
И всякога прави всичко това, за да докара гибелта на
колкото е възможно повече хора, и да причини колкото е
възможно повече страдания и повече скръб в живота.
Като размисля човек за хилядите опасности, сред които
протича собственият му живот и животът на близки нему
хора, грижи и тревоги гнетят душата му. Понякога над нас
самите или над някого от близките ни надвисва някакво нещастие.
Обстоятелствата се стичат така, че от никъде не идва
надежда за избавление. Страх и отчаяние късат сърцето ни.
Друг път тежка болест приковава в леглото нас самите
или близък наш човек. Всичко, което е в наша възможност,
сме направили. Болестта се оказва упорита. Вместо облекчение
всеки нов ден става по-лошо и по-тежко. И в такива
случаи мъка и тревога мъчат душата.
Всички ние, както казва в посланието си св. ап. Иаков,
много грешим (3:2). И „ако кажем, че нямаме грях, себе си
мамим и истината не е в нас“ – поучава св. ап. и ев. Йоан
Богослов (1 Йоан 1:8).
От всички тия случаи на грижи, тревоги, страдания
и скърби Бог, по великата си милост, е дал изход: Своята
неизменна готовност да подкрепи и спаси, когато бъде потърсен.
Нашият Спасител казва: „И каквото поискате от
Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в
Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“
(Йоан 14:13-14). Ще рече, че както за себе си, така и за други,
ние можем да се молим Богу за закрила, за здраве, за прощение
на граховете и за спасение. Но преди всичко сестри
и братя, какво нещо е молитвата?
Молитвата е душата на всяка религия, а най-вече на
християнската. Тя е най-достъпното за всекиго едного от
нас средство, най-краткият път да се достигне до престола
на Бога. Молитвата е най-същественият елемент на вярата
ни в Бога. Тя е необходима за борба със злото. Който живее
без молитва, той блуждае като изгубен кораб в бурно
море без компас. Молитвата е беседа на човешката душа с
Бога, тайнствен разговор с невидимия наш Небесен Баща.
Каквото е въздухът за тялото, това е молитвата за човешкия
дух; има ли молитва – духът диша и живее; няма ли молитва
– за духа няма въздух, за него няма живот. Ала истински
се моли само оня човек, който вярва в благостта и всемогъществото
на Бога и който има съзнание за своето душевно
и телесно безсилие, за пълната своя зависимост от Твореца
Промислител.
При истинската пламенна молитва човешката душа
се издига над земното, към Бога, нейния Творец, а Бог,
Който чува нашия зов, слиза и там някъде – в небесата,
те се срещат. Следователно молитвата е единение на душата
с Бога. От всички земни твари само човекът се моли.
Това е една велика чест за него – да може да разговаря с
Твореца на всичко. Затова молитвата не унижава човека,
а напротив – издига го.
Молитвата, това е езикът, с който творението беседва
с Твореца. Език, който изразява скръбта и надеждата на
християнската душа. Език, който преди да заговори се чува
от Бога. Молитвата е роден език на душата, но тоя език лесно
се забравя, ако на него не се говори.
Сам Бог ни е заповядал и научил да се молим.
Още във Ветхия Завет, Той ни подканя „призови Ме в
скръбен ден – и ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“
(Пс. 49:15). Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите и
Аз ще ви чуя. Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме
потърсите от все сърце (Иерем. 29:12-13). Мойсей и Аарон
са изпросвали много пъти помилването на иудейския народ
когато поради греха му го е застрашавало пълно изтребление.
До услугите на учредената от Бога, по времето
на Мойсея, свещеническа йерархия са прибягвали всички
иудеи по разни поводи – за принасяне на жертви, очистване
от греховете и спасение. Обръщали са се и частно с
молитви към Бога за избавление от разни беди.
Иудейският цар Езекия като бил на смъртно легло
„обърна се с лицето си към стената и се помоли Господу,
думайки: о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето
Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше
угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно. Исаия още
не беше излязъл от средния двор, и биде слово Господне
към него: върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ:
тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: чух молитвата
ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия
ден ще идеш в дома Господен; и ще прибавя към дните ти
петнайсет години (4 Царст. 20:2-6).
Св. цар и пророк Давид казва: „В деня, когато повиках
Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.“ (Пс. 137:3).
След усърдна и пламенна молитва Бог дава навреме изобилни
дъждове, праща роса и покрива земята с изобилна
жътва. Във времето на пророк Илия в израилската земя
три години и половина нямало нито дъжд, нито роса, а
вследствие на това нито жито, нито трева. Гладът достигнал
големи размери. Търпели глад не само бедни, но и богати.
И що станало? Сам пророк Илия се помолил, и земята се
оросила с дъжд и дала изобилно плодородие.
Сам Господ Иисус Христос се е молил. Той често се е
усамотявал в природата, за да се помоли. В Гетсиманската
градина, в навечерието на Своите кръстни страдания, Той
също се предал на молитва и то толкова усилена, че кърва-

Вѣра и Дѣло стр. 3
ва пот се появила на челото Му. Като човек Той моли Бога:
„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, но
веднага добавя – обаче не както Аз искам, а както Ти” (Мат.
26:39). От кръста се е молел за враговете Си, които не знаели
що вършат – че те убиват своя Изкупител. Апостолите
също са прекарвали постоянно в молитва.
Спасителят, за да ни предпази от всякакви беди и напасти,
препоръчва да се молим винаги,
като ни посочва главния предмет на
нашата молитва – Царството Божие,
т.е. вечното наше спасение. Бъдете будни
и се молете, – казва ни Той, – за да не
паднете в изкушение (Мат. 26:41). Искайте,
и ще ви се даде; търсете, и ще намерите
(Мат. 7:7). Всичко, що поискате
в молитва с вяра, ще получите (Мат.
21:22). Каквото и да поискате от Отца в
Мое име, да ви даде. (Йоан 15:16). Всякой,
който иска, получава, и който търси, намира (Мат. 7:8).
Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и
всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33).
А св. ап. Павел, като ни дава съвет да се молим непрестанно
(1 Сол.5:17, Еф. 6:18), ни заповядва да се обръщаме
към Бога с просби, молитви, молби и благодарения (1 Тим.
2:1), като с това ни дава понятие за разните видове молитви.
Св. ап. Иаков препоръчва: Болен ли е някой между вас,
нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят
над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата,
произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ
ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят
(Иак. 5:14-15).
Както Спасителят и светите апостоли са съветвали, така
и са постъпвали първите християни. При общите богослужения
са били поменавани имената на живи и починали.
А и частни служби са били извършвани от свещенослужителите
по молба на християните. И по време на тия служби
са поменавали живи или починали.
Отците на Лаодикийския поместен събор са се занимали,
между другото и с поменаване починалите, като с нещо
съществуващо. Внесли ред, що се касае за помените през
Св. Четиридесятница (51 правило). Така чe поменаването
при богослуженията на имена не е друго, а моление за
живи и починали.
Книга Деяния апостолски ни разказва за чудотворната
молитва на св. ап. Павел. На път за Рим, за да бъде съден,
ап. Павел пътувал с кораб като apeстант. На кораба имало
260 души. На третия ден се дигнала страшна буря. 12 дни
корабът се люшкал полуразбит, без мачта и платна. Всички
примирали от страх. Апостолът се молел и на 12-ия ден
казал: Братя, станете и яжте и не се плашете, защото Бог
ми откри, че нито един от пътниците няма да загине, само
корабът ще бъде разбит. И наистина корабът бил разбит в
подводните скали, но всички пътници се спасили.
Иисус Христос ни е дал образец с молитвата „Отче
наш...“ (Мат. 6:9-13). Тя е образец, понеже обхваща същността
и предмета на молитвата. Същността й е любовта
към Бога, изразена с молитвения копнеж за прослава на
Неговото име – „да се свети Твоето име“, за идването на
Неговото царство „да дойде Твоето царство“, и осъществяването
на Неговата воля „както на небето, тъй и на земята“.
Тази всеобхватна молитва е зов на послушни деца, които
обичат Своя небесен отец и вярват в Неговата любов към
човека. В нея вярващият се моли от името на всички и за
всички човеци. Такова е и молитвеното обръщение към
Бога – „Отче наш“, а не „Отче мой“. То е изповед на единството
на човеците в любовта и в богосиновството. В обществените
богослужения Църквата прославя с едни уста
и едно сърце Бога като Отец на всички човеци. Изпросва
Неговата милост и благоволение към всички човеци без
разлика между тях. В тия богослужения вярващите се молят
за мир на земята, за материалното
благополучие, за изобилие на земните
плодове, за здраве и напредък, за всички,
които плават, пътуват, боледуват,
за затворниците, за млади и стари, за
семействата, държавата и тия, които я
ръководят. Обществената молитва на
Църквата е постоянен пламтящ жертвеник
на любовта, от който се издига
към небесния Отец, като благоуханен
тамян, молитвата на вярващите. Така и
пее Църквата на всяко вечерно богослужение – „Да се изправи
молитвата ни като тамян пред Тебе, приеми въздигането
на ръцете ни, като вечерня жертва“.
Някои смятат, че християните трябва да се молят само
за духовни блага, но не и за материални. Това е крайност в
разбирането. Сам Христос в молитвата „Отче наш“ ни учи
да искаме: насъщния ни хляб дай ни днес. Обстановката в
храма и онова, което се извършва, вижда и слуша там е от
такова естество, че само може да спомага за създаване и засилване
на молитвеното настроение. Затова Господ казва,
че гдето двама или трима са събрани в Негово име, и Той
е между тях.
Молитвата дава много „плодове“. Тук ние ще посочим
някои от тях:
Молитвата дава облекчение и покой. Кой от нас не е
изпитвал чувството на облекчение и отдъхване, което настъпва
след като се изкажем пред някой близък нам човек
и сме убедени, че той напълно и правилно ни е разбрал.
Този именно резултат от нашите най-обикновени човешки
отношения, безспорно, трябва да се очаква, даже и в повисша
степен, и след сърдечната беседа на човека с Бога. И
действително – опитът сочи, че след молитва, настъпва в
човешката душа лекота, покой, зацарява сладък мир.
Фактът, че храмовете се пълнят от страдащи и нещастни
и че това се случва особено през време на изпитания,
най-красноречиво говори, че молитвата облекчава и успокоява.
Молитвата дава на човека ново сърце и нов дух. Безспорна
истина е, че всички хора, които се срещат един с
друг, си оказват някакво влияние. Дружбата обаче е слънцето,
което разтваря човешките сърца и ги прави взаимно
отзивчиви. От това следва, че дружбата ни чрез молитвата
с Бога особено ще ни облагородява и възвисява както никоя
друга дружба.
Молитвата е път към Господа. Отначало тоя път не е
гладък. Призоваваме в нужда името Господне и са спасяваме.
Когато името Господне постоянно е в устата ни, ние
сме спасени.
Молитвата лекува. Общо признат факт в медицината
е, че при лекуването на повечето болести само „препаратите
на латинската кухня“ не са достатъчни. Трябва да се
въздейства върху душата – да се внуши на болния, че е възможно
да оздравее, да се събудят у него надежда и радост.
И доказано е, че по тоя начин са били излекувани и такива
болни, които вече от никакви лекарства не са се повлиявали.

стр. 4
Ако едно внушение от страна на доктора действа лековито,
трябва да приемем, че много по-целебно за болния
ще бъде влиянието на Божията благодат, изпросвана чрез
молитвата. И има безброй случаи, при които само чрез молитва
е било помогнато.
От всичко дотук нам ни става ясно, че молитвата е необходима
и много полезна за нас човеците.
Ние обаче трябва да знаем как
да се молим. Нашата молитва в повечето
случаи е просителна. Ние все
искаме от Бога, а това в много случаи
не е необходимо понеже Бог знае от
какво имаме нужда и ни го дава преди
да сме го поискали. В просителната
молитва оправдано и потребно е
да искаме Божията милост и прошка
на греховете. Нашата молитва преди
всичко трябва да бъде хвалебна. Ние
прославяме Бога за Неговата премъдрост
и величие. Молитвата има
най-голяма величина когато е безкористна,
когато не искаме от Бога материални
блага, които много често са
пречка за нашето спасение и причина
за нашето духовно загиване.
Другият вид молитва е благодарствената.
За какво трябва да благодарим
на Бога? Св. ап. Павел заповядва:
За всичко благодарете! Ние трябва
да благодарим за живота, който ни е
даден от Бога и се отнема по Негова
воля. Да благодарим за здравето, за
разума и за всичко, което Той е създал
за наша радост.
Често ние си задаваме въпроса –
молих се, молих се, но защо Бог не
чу молитвата ми? Мнозина от нас не
знаят как да се молят, затова и отбягват
молитвата и не й отдават значение.
Спасителят през земния си живот
се отзовава само на ония молби,
които са съпроводени с вяра: „нека
ти бъде според твоята вяра“, „твоята
вяра те спаси“. От това следва, че
Господ прави добрини и тогава, когато
съвсем не заслужаваме. Когато
застанем на молитва, често пъти в нас
се явява някой спомен и отклонява вниманието ни от молитвата.
Като вярващи ние трябва да превъзмогнем всяко
нападение на лукавия и да съсредоточим настроението си
за молитва.
Сестри и братя, между нас има такива, които не знаят как
да се молят. Мнозина са тия, които смятат, че са достатъчно
добри и че нямат нужда от по-голямо усъвършенстване
в духовния живот. „Ние не сме убийци, не сме крaдци,
не сме развратници.“ – казват те. Слава Богу, че не сме
паднали, както еди кого си. За нас е достатъчно да посетим
един път в седмицата Божия дом и да си запалим свещ.
Нека се молят повече ония, които са грешни и имат нужда
от разкаяние. Никой християнин не бива да разсъждава
така! Никой човек, никога, не се е спасил сам със собствени
сили. Трябва постоянно да търсим Божията подкрепа.
Още едни път, братя и сестри, задавам въпроса – знаете
Вѣра и Дѣло
ли да се молите? Тоя въпрос ви смущава? Вие недоумявате?
Може би той ви изненадва. Вие никога не сте се замисляли
върху него. Този въпрос го поставям така настойчиво,
защото знам, че мнозина от нас не знаем да се молим, защото
молитвата не е в думите, а в молитвения дух. Нейната
сила не е във външната форма, а във вътрешното молитвено
настроение.
Спасителят рече: кога се молиш,
Молитва
влез в скришната си стая и, като
си заключиш вратата, помоли се...
(Мат. 6:6). Всеки човек си има своята
скришна стаичка: сърцето – светилището
на душата. Само в скришната
стаичка може истински да се помолим.
Вън от нея има показ, хвалба,
фарисейщина, но не и молитва.
Ето например, стоим в църква.
Присъстваме на богослужение. Молим
се. Но главата ни, като въртележка
се обръща наляво, надясно.
Очите ни измерват от глава до пети
кой влиза и кой излиза. Как и защо
е облечен. Духът ни често напуща
храма и обикаля пазара, магазина,
работата, дома и т.н. Питам тогава:
молим ли се? Не!
Истина, ние се кръстим. И молитви
шепнем. Но все пак не се молим.
Не сме влезли в скришната си
стаичка и не сме заключили вратата.
Затова първата и най-важна задача е
да се научим да се молим. Да знаем
да се молим е най-голямото духовно
изкуство. Него трябва да усвоим още
от деца. Молитвата трябва да стане
необходимост за душата, както въздухът
за тялото. С молитва да започваме
и с молитва да свършваме всяка
работа. Когато приказваме с близки
и приятели и тогава да влезем във
вътрешната си стаичка и като заключим
вратата, да се помолим.
За да бъде полезна молитвата,
трябва постоянно да търсим Божията
подкрепа. Нека винаги, особено
през предстоящия Велик пост,
да се молим с думите на св. Ефрем
Сирин – Господи и Владико на моя
живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и
празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение
и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю!
Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам
моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин!
ставр. ик. Минко Казаков
И ако всичко е накрая
напразен труд и празен шум
о, Боже, що да пожелая
и аз в суетния си друм?
Да искам ли удобства леки?
Блестяща слава. Но защо?
Та по затрънени пътеки
въври ли се с таквоз тегло?
Не, аз не искам златни знаци
ни тоз надут и смешен грим
със кой се кичат вси глупаци –
аз знам, че всичко Теб дължим.
Каквото имаме е Твое –
и ум, и радост, и хвала,
дори богатството е твое,
дошло от Твоята ръка.
Но що ми са на мене меки
разкошни дрехи и дори
тоз пир житейски дето всеки
към него алчно се стреми?
Не искам аз съдба такава,
нито имот непостижим,
нито увяхващата слава,
нито живот изпълнен с грим,
а сал едно желай душата
от Тебе, Боже – в моя друм
перо сложи ми на ръката
и словото Си в моя ум.
о. Йовчо Иванов
(12.10.1941–2.3.2017)
храм „Св. вмчк Георги“
9650 Каварна, ул. „Г. С. Раковски“ 2, тел.: 0570 82584
Основател на енорийския бюлетин: о. Василий Яков
Идея за възстановяване на изданието и съставителство:
Атанас Димитров – АтаДим
Предпечатна подготовка: Бисер Стоянов
ISSN 2535 – 0455