Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
СТРУМА<br />
Харесай ни във Facebook: facebook.com/vestnik.struma<br />
6 февруари 2018 г. РЕПОРТЕР<br />
стр. 3<br />
Хиляди с аплодисменти вместо с траурен марш<br />
изпратиха обичания актьор Николай Кимчев<br />
Приятелят му Жорж Гатев: Днес обедняхме,<br />
културният ни живот няма да е същият...<br />
Н. Кимчев<br />
С аплодисменти и песни<br />
вместо с траурен марш хиляди<br />
изпратиха вчера една от емблемите<br />
на благоевградския театър<br />
- актьора Николай Кимчев.<br />
На поклонението, което бе в<br />
продължение на четири часа<br />
във фоайето на театъра, се стекоха<br />
близки, приятели, колеги,<br />
почитатели на актьора от цялата<br />
страна и от Македония.<br />
Тежкият ангажимент да води<br />
траурната церемония на баща<br />
си бе поел синът му Станислав,<br />
който четеше десетките<br />
съболезнователни телеграми<br />
за семейството, пристигнали<br />
от много институции, организации<br />
и партийни централи. Голяма<br />
група дойде от Струмишкия<br />
театър, където Николай<br />
Кимчев има побратим.<br />
"Нестандартна личност, човек<br />
със собствен аромат и<br />
цвят, различен", така го описа<br />
един от близките му приятели<br />
- Жорж Гатев, бивш шеф на<br />
направление "Култура" в община<br />
Благоевград.<br />
"Няма човек, на когото да е<br />
могъл да помогне и да не го е<br />
направил. Затова толкова много<br />
го обичаха", допълни го зам.<br />
директорът на благоевградския<br />
театър Валери Миленков.<br />
"Бяхме едно цяло, запознахме<br />
се преди 25-30 години, защото<br />
работехме на един фронт.<br />
Ние сме тандем и спектаклите,<br />
които сме правили заедно, си<br />
остават една висока летва", откровен<br />
е Гатев. Той е приятелят,<br />
с когото Кимата изкарал<br />
последния си ден, 5 януари, до<br />
16.30 часа. Разделили се, защото<br />
той искал да отиде до<br />
Ораново в Симитли, мястото,<br />
където се родил и израснал. Като<br />
се прибрал у дома вечерта,<br />
му станало зле и по спешност<br />
бе откаран и опериран в "Пирогов".<br />
"Разказвал ми е интересен<br />
случай като дете - продължи<br />
разказа си Ж. Гатев. - Кольо<br />
бил овчарче със стадото, когато<br />
попаднал на леговище на<br />
вълчица. Взел малките вълчета,<br />
но по-стари овчари го нахокали,<br />
казали му, че такова<br />
нещо не се прави, грях е да<br />
вземеш рожбите от майката, и<br />
му помогнали да върне вълчетата".<br />
Кольо бил буйно дете, затова<br />
и доста училища сменил, докато<br />
завърши средно образование.<br />
В различни интервюта<br />
актьорът разказва, че често не<br />
си мълчал в училище и неведнъж<br />
го изключвали, но така<br />
опознал Пиринския край.<br />
Веднъж, след поредното изгонване,<br />
обаче се засрамил от<br />
близките си и вместо към дома<br />
тръгнал към Осоговска планина.<br />
Станал миньор, изкарал<br />
година и половина, но негов<br />
колега издъхнал в ръцете му от<br />
газ гризу. Уплашил се, че можел<br />
да е на негово място, и се<br />
върнал обратно вкъщи. Дипломата<br />
си за средно образование<br />
взима от гимназията в Катунци,<br />
където учил цели два месеца,<br />
с типичното си чувство за<br />
хумор подчертава актьорът.<br />
Театърът го пленява в казармата.<br />
Сам признава, че тогава<br />
прозрял, че сцената е<br />
мястото, където можеш да кажеш<br />
истината без лоши последствия.<br />
Захванал се с художествена<br />
самодейност и на<br />
преглед пред войниците спечелил<br />
златен медал. Явил се на<br />
конкурс и го приели в художествения<br />
взвод на ДНА - Пазарджик.<br />
Уволнил се през 1973 г.<br />
и вече знаел какво иска да прави.<br />
Казал на близките си, но те<br />
Хиляди аплодираха за последно големия актьор Николай Кимчев<br />
опитали да го разубедят, защото<br />
знаели колко труден бил<br />
приемът във ВИТИЗ. Това допълнително<br />
го мотивирало и на<br />
първия кръг в Благоевград се<br />
явил с монолога на Шекспировия<br />
Тимон Атински от едноименното<br />
произведение.<br />
"Ще ти кажа как е станал актьор,<br />
никой не е застанал зад<br />
гърба му, когато го е решил",<br />
разкрива синът Станислав Кимчев.<br />
"Покойният Коко Азарян<br />
явно е видял таланта в него и<br />
му казал, че го чака на прослушване<br />
във ВИТИЗ. Най-интересното<br />
е, че там песента не му<br />
се е получила, май била "Шарените<br />
черги" на Петър Чернев".<br />
Коко Азарян бил в комисията<br />
и той му дал криле за театъра,<br />
като го уверил, че ако и в София<br />
повтори същото, няма да<br />
има проблем. През септември<br />
1975 г. Кимчев минал първия<br />
кръг във ВИТИЗ като златен медалист<br />
от художествена самодейност.<br />
Сам обяснява, че на<br />
втория се притеснил и не се<br />
справил по най-добрия начин,<br />
но прескочил към трети кръг,<br />
където трябвало да пее. В едно<br />
интервю Николай Кимчев разказва,<br />
че избрал песен, която<br />
знаел от майка си Христина -<br />
"Заплакала е Янинка". Другите<br />
кандидати ги спирали още на<br />
първия или втори куплет, него<br />
го оставили да я изкара докрай.<br />
Режисьорът Филип Филипов се<br />
обадил: "Чакай, чакай. Представи<br />
си, че си нависоко. Къде<br />
си?". И тъй като предната вечер<br />
Кольо и други кандидати<br />
били на Копитото, отговорът<br />
дошъл от само себе си "На Копитото<br />
съм и виждам мъглата<br />
над София", а Филипов продължил<br />
с препитването: "Е, покажи<br />
как се гледа в мъгла!". Николай<br />
изстинал, тръгнал да си<br />
ходи, но се върнал и изстрелял:<br />
"Автобусът за София тръгва.<br />
Няма да стоя на терасата цяла<br />
нощ и да гледам мъглата".<br />
Приели го в класа на режисьора<br />
Димитрина Гюрова.<br />
"От обикновено овчарче<br />
стигна до висините на голямото<br />
изкуство!", не крие възхищението<br />
си приятелят му Жорж<br />
Гатев и си спомня друг случай<br />
отпреди няколко години, когато<br />
Кольо Кимчев демонстрирал<br />
светкавична мисъл и реакция,<br />
която спасила човек. "Беше на<br />
кукерския фестивал в Симитли,<br />
а Кольо е водещ. В един момент<br />
от факлите един от кукерите се<br />
запалва. Той моментално грабва<br />
един ямурлук от друг човек<br />
и се хвърля с него върху пламъците<br />
да ги потуши.<br />
"Цялата му музикална кариера<br />
е свързана с мен. "Вината"<br />
Кольо да изпълни песента<br />
"Македонийо" е моя. Аз го заведох<br />
при Димитър Янев, Бог да<br />
го прости и него, в с. Градево,<br />
а той не искаше да му я даде,<br />
че била за други. И с нея Николай<br />
спечели първото място на<br />
"Македония фолк". В началото<br />
той бе труден изпълнител, защото<br />
не можеше да се отпусне<br />
на сцената и да излезе от амплоато<br />
си на актьор. Колкото и<br />
да е странно, след време той<br />
стана един от най-популярните<br />
изпълнители, дори на турнета<br />
из региона с театъра много<br />
хора казваха: "Играе певецът!".<br />
"Фамилията за Кольо беше<br />
като религия, а домът му в Ораново,<br />
в т. нар. Излишната маала,<br />
бе неговият дворец", откровен<br />
е приятелят му Ж. Гатев.<br />
"Кимчевият род е уникален,<br />
много задружен и между всички<br />
има огромна обич и доверие.<br />
Баща му беше бохем и<br />
страшно красиво пееше, а майка<br />
му (аз не я познавам) беше<br />
голямата му обич. Тя е била<br />
стожерът на семейството и Кольо<br />
много ми е разказвал за<br />
нея. Те са четирима братя и една<br />
сестра, сега останаха само<br />
Иван Кимчев и сестра им - Домозетска.<br />
Със съпругата му се запознават<br />
като студенти в София,<br />
тя е севернячка, от Байкал,<br />
близо до Оряхово, а сватбата<br />
им била много интересна, направо<br />
на улицата в Ораново",<br />
разказва Гатев.<br />
Половинката му Антоанета<br />
била студентка в Софийския<br />
университет, когато се запознали.<br />
"Нещата тръгват от една<br />
студентска бригада във Варна",<br />
на която са били заедно", разказва<br />
синът им Станислав. "Като<br />
станали гаджета, той отишъл<br />
в село Байкал, а тя го посрещнала<br />
по нощничка, тъкмо се била<br />
събудила от следобедна<br />
дрямка. Отвел я в Ораново и<br />
майка ми е разказвала как се<br />
ужасила, като видяла един котел<br />
боб да ври в плевника. Но<br />
не е избягала. Останала. От<br />
сватбата им имат прекрасни<br />
снимки, той на черен, тя на бял<br />
кон. Никой не я питал дали я е<br />
страх да язди, баща ми искал<br />
да се спазят старите традиции.<br />
Обичала го е, затова и две сватби<br />
е имало - едната в Северна<br />
България, другата тук. Обича го<br />
и сега. И баща ми я обичаше",<br />
откровен е Станислав Кимчев.<br />
Благодарение на нежната<br />
си половинка Кольо Кимчев се<br />
отървал от разпределение в<br />
Русе, далеч от любимия му Пирински<br />
край. Приели я за асистент<br />
във Висшия педагогически<br />
институт в Благоевград и така<br />
той се озовал в ДТ "Н. Вапцаров".<br />
Имат двама синове,<br />
Станислав е взел артистичните<br />
дарби на баща си и се реализира<br />
в сферата на телевизията,<br />
а Яни има тирове и се<br />
занимава със спедиторска<br />
дейност.<br />
Семейството и приятелите<br />
му разказват като виц случка<br />
от дипломния спектакъл на<br />
Кимата във ВИТИЗ, на който<br />
присъствал и баща му Яне.<br />
Повечето родители на останалите<br />
студенти предвидливо<br />
били купили цветя и след<br />
представлението ги поздравявали.<br />
Бай Яне излязъл на<br />
сцената, извадил банкнота от<br />
5 лв., размахал я да я видят<br />
всички и гордо я връчил на<br />
сина си да се почерпи. После<br />
завалели роли, роли... В театъра<br />
и в киното, в български<br />
и чуждестранни продукции.<br />
Както самият Николай Кимчев<br />
обясняваше с широка усмивка<br />
- "заради аграрната ми физиономия".<br />
Два мандата той бе директор<br />
на благоевградския театър,<br />
но и не спря да играе. Името<br />
му и сега е в повечето афиши<br />
на постановките на благоевградската<br />
трупа, в която е от 1<br />
юли 1979 г.<br />
"Николай има безкрайно<br />
много приятели и днес той ги<br />
измерва", с пълни очи сочи<br />
Жорж Гатев огромното множество<br />
във<br />
фоайето на<br />
театъра, дошли<br />
да се простят с<br />
актьора, и продължава:<br />
"Допускам,<br />
че подадените<br />
документи<br />
за пенсия<br />
му повлияха<br />
да си отиде<br />
толкова скоро.<br />
Не го каза, беше<br />
подготвен,<br />
очакваше да го пенсионират и<br />
имаше силата да ми покаже,<br />
че го разбира като необратим<br />
процес. Но чувствах болката в<br />
сърцето му. Той е стена в този<br />
театър, част от сградата. Не<br />
знам дали знаеш, но като прави<br />
големия ремонт на благоевградския<br />
театър (тогава той<br />
беше директор, а министър беше<br />
Стефан Данаилов), реши да<br />
разруши страничните стени,<br />
за да се получи по-добра акустика.<br />
Но пари за това нямаше.<br />
Отиват със строителя Веселинчев,<br />
който изпълняваше<br />
обекта, в София, в Министерството<br />
на културата. Взимат със<br />
себе си един стол от тези, които<br />
сега са в салона и които са<br />
едни от най-красивите в България,<br />
има ги само в още един<br />
театър. Чакат го при секретарката<br />
да излезе от заседание,<br />
идва той, сяда на стола, одобрява<br />
го, а Кольо му казва, че<br />
има проблем с парите, защото<br />
разрушили и стените. Стефан<br />
Данаилов ги изгонил и<br />
двамата, Николай и Веселинчев<br />
останали под дъжда пред<br />
министерството със стола в<br />
ръце. За радост на Кольо Веселинчев<br />
застанал зад него и<br />
обещал, че ще довършат ре-<br />
СЗМ ООД<br />
Метални халета<br />
по проект<br />
Арматурна<br />
заготовка<br />
0899/953405<br />
www.szm.bg<br />
монта на всяка цена, а скоро<br />
след това министърът по телефона<br />
от Италия му се обадил<br />
с успокоение, че ще осигури<br />
парите. "Та тоя салон също е<br />
заслуга на Николай. Той беше<br />
пълен с изненади. Колата си<br />
никога не заключваше. Книжката<br />
му, всичко беше вътре и<br />
никой никога не посегна да я<br />
открадне. Господ го пазеше в<br />
това отношение.<br />
Отиваме да записваме песента<br />
"Що е на глава писано,<br />
на камен не оди" в Скопие. Беше<br />
преди 2 години. Пристигаме<br />
в 9 часа и трябва да влезем<br />
на запис. Композиторът Миле<br />
Барбароски ни очаква, но не му<br />
хареса и му казва: "Коле, гласот<br />
не е добър сега". "Не е добър,<br />
верно, дай малко ракийка",<br />
съгласи се Кольо, отпи<br />
глътка и записът стана отличен,<br />
като с магия някаква променен.<br />
В Македония той е водещият<br />
артист на България, много хора<br />
го познават и му отдават голяма<br />
почит. Беше колекционер<br />
на заслужени аплодисменти.<br />
Той е носител на голямата награда<br />
"Обичта на хората", няма<br />
друг! Безкрайно комуникативен,<br />
можеше да бъде с всеки,<br />
умееше да изслушва също толкова<br />
добре, както и да говори.<br />
Търпението му също беше безкрайно.<br />
Това е, днес обедняхме и<br />
културният живот няма да е същия<br />
без Кимчев", заключи с<br />
болка Жорж Гатев.<br />
"Аз му казвах Коле, подаде<br />
ми ръка в тежък момент и<br />
за мен е светъл човек", откровен<br />
е и Валери Миленков.<br />
"Разказвал ми е за една негова<br />
мечта да докосне слънцето.<br />
Бил дете, видял слънчицето<br />
и се затичал да го хване,<br />
но то се изплъзнало високо<br />
над Пирина. Мисля си, че<br />
слънцето приживе го беше докоснало,<br />
а сега той е до него,<br />
в елитната трупа на небесния<br />
театър. При него нямаше "Не<br />
мога" или скрита задна мисъл.<br />
"Право куме, в очи" бе девизът<br />
му. Затова и приятелите<br />
му са толкова много, заради<br />
голямото му сърце, заради<br />
чувството му за хумор, взаимопомощ<br />
и критичност. Един<br />
достоен човек, изживял достойно<br />
живота си", не крие<br />
болката зам. директорът на<br />
благоевградския театър.<br />
А синът на актьора Станислав<br />
Кимчев заключи: "Той обичаше<br />
хората, обичаше публиката,<br />
затова и тя го обичаше.<br />
Толкова много смях имаше в<br />
него! Затова и толкова много<br />
хора дойдоха да покажат обичта<br />
си. И затова го изпращаме<br />
с неговата музика!".<br />
ДИМИТРИНА АСЕНОВА