Вестник "Струма" брой 31

СТРУМА
Харесай ни във Facebook: facebook.com/vestnik.struma
6 февруари 2018 г. РЕПОРТЕР
стр. 3
Хиляди с аплодисменти вместо с траурен марш
изпратиха обичания актьор Николай Кимчев
Приятелят му Жорж Гатев: Днес обедняхме,
културният ни живот няма да е същият...
Н. Кимчев
С аплодисменти и песни
вместо с траурен марш хиляди
изпратиха вчера една от емблемите
на благоевградския театър
- актьора Николай Кимчев.
На поклонението, което бе в
продължение на четири часа
във фоайето на театъра, се стекоха
близки, приятели, колеги,
почитатели на актьора от цялата
страна и от Македония.
Тежкият ангажимент да води
траурната церемония на баща
си бе поел синът му Станислав,
който четеше десетките
съболезнователни телеграми
за семейството, пристигнали
от много институции, организации
и партийни централи. Голяма
група дойде от Струмишкия
театър, където Николай
Кимчев има побратим.
"Нестандартна личност, човек
със собствен аромат и
цвят, различен", така го описа
един от близките му приятели
- Жорж Гатев, бивш шеф на
направление "Култура" в община
Благоевград.
"Няма човек, на когото да е
могъл да помогне и да не го е
направил. Затова толкова много
го обичаха", допълни го зам.
директорът на благоевградския
театър Валери Миленков.
"Бяхме едно цяло, запознахме
се преди 25-30 години, защото
работехме на един фронт.
Ние сме тандем и спектаклите,
които сме правили заедно, си
остават една висока летва", откровен
е Гатев. Той е приятелят,
с когото Кимата изкарал
последния си ден, 5 януари, до
16.30 часа. Разделили се, защото
той искал да отиде до
Ораново в Симитли, мястото,
където се родил и израснал. Като
се прибрал у дома вечерта,
му станало зле и по спешност
бе откаран и опериран в "Пирогов".
"Разказвал ми е интересен
случай като дете - продължи
разказа си Ж. Гатев. - Кольо
бил овчарче със стадото, когато
попаднал на леговище на
вълчица. Взел малките вълчета,
но по-стари овчари го нахокали,
казали му, че такова
нещо не се прави, грях е да
вземеш рожбите от майката, и
му помогнали да върне вълчетата".
Кольо бил буйно дете, затова
и доста училища сменил, докато
завърши средно образование.
В различни интервюта
актьорът разказва, че често не
си мълчал в училище и неведнъж
го изключвали, но така
опознал Пиринския край.
Веднъж, след поредното изгонване,
обаче се засрамил от
близките си и вместо към дома
тръгнал към Осоговска планина.
Станал миньор, изкарал
година и половина, но негов
колега издъхнал в ръцете му от
газ гризу. Уплашил се, че можел
да е на негово място, и се
върнал обратно вкъщи. Дипломата
си за средно образование
взима от гимназията в Катунци,
където учил цели два месеца,
с типичното си чувство за
хумор подчертава актьорът.
Театърът го пленява в казармата.
Сам признава, че тогава
прозрял, че сцената е
мястото, където можеш да кажеш
истината без лоши последствия.
Захванал се с художествена
самодейност и на
преглед пред войниците спечелил
златен медал. Явил се на
конкурс и го приели в художествения
взвод на ДНА - Пазарджик.
Уволнил се през 1973 г.
и вече знаел какво иска да прави.
Казал на близките си, но те
Хиляди аплодираха за последно големия актьор Николай Кимчев
опитали да го разубедят, защото
знаели колко труден бил
приемът във ВИТИЗ. Това допълнително
го мотивирало и на
първия кръг в Благоевград се
явил с монолога на Шекспировия
Тимон Атински от едноименното
произведение.
"Ще ти кажа как е станал актьор,
никой не е застанал зад
гърба му, когато го е решил",
разкрива синът Станислав Кимчев.
"Покойният Коко Азарян
явно е видял таланта в него и
му казал, че го чака на прослушване
във ВИТИЗ. Най-интересното
е, че там песента не му
се е получила, май била "Шарените
черги" на Петър Чернев".
Коко Азарян бил в комисията
и той му дал криле за театъра,
като го уверил, че ако и в София
повтори същото, няма да
има проблем. През септември
1975 г. Кимчев минал първия
кръг във ВИТИЗ като златен медалист
от художествена самодейност.
Сам обяснява, че на
втория се притеснил и не се
справил по най-добрия начин,
но прескочил към трети кръг,
където трябвало да пее. В едно
интервю Николай Кимчев разказва,
че избрал песен, която
знаел от майка си Христина -
"Заплакала е Янинка". Другите
кандидати ги спирали още на
първия или втори куплет, него
го оставили да я изкара докрай.
Режисьорът Филип Филипов се
обадил: "Чакай, чакай. Представи
си, че си нависоко. Къде
си?". И тъй като предната вечер
Кольо и други кандидати
били на Копитото, отговорът
дошъл от само себе си "На Копитото
съм и виждам мъглата
над София", а Филипов продължил
с препитването: "Е, покажи
как се гледа в мъгла!". Николай
изстинал, тръгнал да си
ходи, но се върнал и изстрелял:
"Автобусът за София тръгва.
Няма да стоя на терасата цяла
нощ и да гледам мъглата".
Приели го в класа на режисьора
Димитрина Гюрова.
"От обикновено овчарче
стигна до висините на голямото
изкуство!", не крие възхищението
си приятелят му Жорж
Гатев и си спомня друг случай
отпреди няколко години, когато
Кольо Кимчев демонстрирал
светкавична мисъл и реакция,
която спасила човек. "Беше на
кукерския фестивал в Симитли,
а Кольо е водещ. В един момент
от факлите един от кукерите се
запалва. Той моментално грабва
един ямурлук от друг човек
и се хвърля с него върху пламъците
да ги потуши.
"Цялата му музикална кариера
е свързана с мен. "Вината"
Кольо да изпълни песента
"Македонийо" е моя. Аз го заведох
при Димитър Янев, Бог да
го прости и него, в с. Градево,
а той не искаше да му я даде,
че била за други. И с нея Николай
спечели първото място на
"Македония фолк". В началото
той бе труден изпълнител, защото
не можеше да се отпусне
на сцената и да излезе от амплоато
си на актьор. Колкото и
да е странно, след време той
стана един от най-популярните
изпълнители, дори на турнета
из региона с театъра много
хора казваха: "Играе певецът!".
"Фамилията за Кольо беше
като религия, а домът му в Ораново,
в т. нар. Излишната маала,
бе неговият дворец", откровен
е приятелят му Ж. Гатев.
"Кимчевият род е уникален,
много задружен и между всички
има огромна обич и доверие.
Баща му беше бохем и
страшно красиво пееше, а майка
му (аз не я познавам) беше
голямата му обич. Тя е била
стожерът на семейството и Кольо
много ми е разказвал за
нея. Те са четирима братя и една
сестра, сега останаха само
Иван Кимчев и сестра им - Домозетска.
Със съпругата му се запознават
като студенти в София,
тя е севернячка, от Байкал,
близо до Оряхово, а сватбата
им била много интересна, направо
на улицата в Ораново",
разказва Гатев.
Половинката му Антоанета
била студентка в Софийския
университет, когато се запознали.
"Нещата тръгват от една
студентска бригада във Варна",
на която са били заедно", разказва
синът им Станислав. "Като
станали гаджета, той отишъл
в село Байкал, а тя го посрещнала
по нощничка, тъкмо се била
събудила от следобедна
дрямка. Отвел я в Ораново и
майка ми е разказвала как се
ужасила, като видяла един котел
боб да ври в плевника. Но
не е избягала. Останала. От
сватбата им имат прекрасни
снимки, той на черен, тя на бял
кон. Никой не я питал дали я е
страх да язди, баща ми искал
да се спазят старите традиции.
Обичала го е, затова и две сватби
е имало - едната в Северна
България, другата тук. Обича го
и сега. И баща ми я обичаше",
откровен е Станислав Кимчев.
Благодарение на нежната
си половинка Кольо Кимчев се
отървал от разпределение в
Русе, далеч от любимия му Пирински
край. Приели я за асистент
във Висшия педагогически
институт в Благоевград и така
той се озовал в ДТ "Н. Вапцаров".
Имат двама синове,
Станислав е взел артистичните
дарби на баща си и се реализира
в сферата на телевизията,
а Яни има тирове и се
занимава със спедиторска
дейност.
Семейството и приятелите
му разказват като виц случка
от дипломния спектакъл на
Кимата във ВИТИЗ, на който
присъствал и баща му Яне.
Повечето родители на останалите
студенти предвидливо
били купили цветя и след
представлението ги поздравявали.
Бай Яне излязъл на
сцената, извадил банкнота от
5 лв., размахал я да я видят
всички и гордо я връчил на
сина си да се почерпи. После
завалели роли, роли... В театъра
и в киното, в български
и чуждестранни продукции.
Както самият Николай Кимчев
обясняваше с широка усмивка
- "заради аграрната ми физиономия".
Два мандата той бе директор
на благоевградския театър,
но и не спря да играе. Името
му и сега е в повечето афиши
на постановките на благоевградската
трупа, в която е от 1
юли 1979 г.
"Николай има безкрайно
много приятели и днес той ги
измерва", с пълни очи сочи
Жорж Гатев огромното множество
във
фоайето на
театъра, дошли
да се простят с
актьора, и продължава:
"Допускам,
че подадените
документи
за пенсия
му повлияха
да си отиде
толкова скоро.
Не го каза, беше
подготвен,
очакваше да го пенсионират и
имаше силата да ми покаже,
че го разбира като необратим
процес. Но чувствах болката в
сърцето му. Той е стена в този
театър, част от сградата. Не
знам дали знаеш, но като прави
големия ремонт на благоевградския
театър (тогава той
беше директор, а министър беше
Стефан Данаилов), реши да
разруши страничните стени,
за да се получи по-добра акустика.
Но пари за това нямаше.
Отиват със строителя Веселинчев,
който изпълняваше
обекта, в София, в Министерството
на културата. Взимат със
себе си един стол от тези, които
сега са в салона и които са
едни от най-красивите в България,
има ги само в още един
театър. Чакат го при секретарката
да излезе от заседание,
идва той, сяда на стола, одобрява
го, а Кольо му казва, че
има проблем с парите, защото
разрушили и стените. Стефан
Данаилов ги изгонил и
двамата, Николай и Веселинчев
останали под дъжда пред
министерството със стола в
ръце. За радост на Кольо Веселинчев
застанал зад него и
обещал, че ще довършат ре-
СЗМ ООД
Метални халета
по проект
Арматурна
заготовка
0899/953405
www.szm.bg
монта на всяка цена, а скоро
след това министърът по телефона
от Италия му се обадил
с успокоение, че ще осигури
парите. "Та тоя салон също е
заслуга на Николай. Той беше
пълен с изненади. Колата си
никога не заключваше. Книжката
му, всичко беше вътре и
никой никога не посегна да я
открадне. Господ го пазеше в
това отношение.
Отиваме да записваме песента
"Що е на глава писано,
на камен не оди" в Скопие. Беше
преди 2 години. Пристигаме
в 9 часа и трябва да влезем
на запис. Композиторът Миле
Барбароски ни очаква, но не му
хареса и му казва: "Коле, гласот
не е добър сега". "Не е добър,
верно, дай малко ракийка",
съгласи се Кольо, отпи
глътка и записът стана отличен,
като с магия някаква променен.
В Македония той е водещият
артист на България, много хора
го познават и му отдават голяма
почит. Беше колекционер
на заслужени аплодисменти.
Той е носител на голямата награда
"Обичта на хората", няма
друг! Безкрайно комуникативен,
можеше да бъде с всеки,
умееше да изслушва също толкова
добре, както и да говори.
Търпението му също беше безкрайно.
Това е, днес обедняхме и
културният живот няма да е същия
без Кимчев", заключи с
болка Жорж Гатев.
"Аз му казвах Коле, подаде
ми ръка в тежък момент и
за мен е светъл човек", откровен
е и Валери Миленков.
"Разказвал ми е за една негова
мечта да докосне слънцето.
Бил дете, видял слънчицето
и се затичал да го хване,
но то се изплъзнало високо
над Пирина. Мисля си, че
слънцето приживе го беше докоснало,
а сега той е до него,
в елитната трупа на небесния
театър. При него нямаше "Не
мога" или скрита задна мисъл.
"Право куме, в очи" бе девизът
му. Затова и приятелите
му са толкова много, заради
голямото му сърце, заради
чувството му за хумор, взаимопомощ
и критичност. Един
достоен човек, изживял достойно
живота си", не крие
болката зам. директорът на
благоевградския театър.
А синът на актьора Станислав
Кимчев заключи: "Той обичаше
хората, обичаше публиката,
затова и тя го обичаше.
Толкова много смях имаше в
него! Затова и толкова много
хора дойдоха да покажат обичта
си. И затова го изпращаме
с неговата музика!".
ДИМИТРИНА АСЕНОВА