Вестник "Струма", брой 34, 9 -10 февруари 2019 г., събота - неделя
Вестник "Струма", брой 34, 9 -10 февруари 2019 г., събота - неделя
Вестник "Струма", брой 34, 9 -10 февруари 2019 г., събота - неделя
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Първата интелектуална кражба, или ка<br />
история на Македония, част от т<br />
"Гоце Делчев е свързан<br />
емоционално с нашата, бъл<strong>г</strong>арската<br />
история", но те, Скопие,<br />
"е тяхно право да <strong>г</strong>о честват<br />
и смятат за техен", заяви<br />
на 5 <strong>февруари</strong> в ефира на национална<br />
телевизия Ан<strong>г</strong>ел Димитров,<br />
председател на бъл<strong>г</strong>арската<br />
част на Съвместната<br />
мултидисциплинарна експертна<br />
комисия по исторически<br />
и образователни въпроси.<br />
Която, съ<strong>г</strong>ласно член 8, ал. 2<br />
на бъл<strong>г</strong>аро-македонския до<strong>г</strong>овор<br />
от 1 ав<strong>г</strong>уст 2017 <strong>г</strong>., трябва<br />
да изчисти мно<strong>г</strong>олетния спорен<br />
въпрос за бъл<strong>г</strong>арското<br />
културно-историческо наследство,<br />
о<strong>г</strong>рабвано от Скопие<br />
вече 75 <strong>г</strong>одини.<br />
Раз<strong>г</strong>оворът с бившия посланик<br />
на Бъл<strong>г</strong>ария в Скопие<br />
ясно показа странна, озадачаваща<br />
двусмисленост, безпринципност,<br />
мекушавост в<br />
позицията му.<br />
Ексдипломатът, старателно<br />
избя<strong>г</strong>вайки точните зададени<br />
въпроси, освен общи обтекаеми<br />
фрази, каза, че било<br />
по<strong>г</strong>решно да се смята Гърция<br />
"едва ли не за ментор (наставник)<br />
относно историко-културното<br />
наследство на Балканите".<br />
Според А. Димитров, за<br />
разлика от средновековния<br />
период на скопските историци,<br />
било далеч по-лесно да се<br />
откажат от тяхната позиция за<br />
Древна Македония, че днешната<br />
македонска държава е<br />
неин естествен и законен<br />
приемник".<br />
Да, така е. За Скопие, но<br />
не и за Бъл<strong>г</strong>ария. Горният извод<br />
е повод да се повди<strong>г</strong>не<br />
принципен въпрос, десетилетия<br />
премълчаван. Касае се за<br />
най-тънката кражба на историко-културно<br />
наследство -<br />
интелектуалната. Днешните<br />
<strong>г</strong>ърци смятат Македония за<br />
инте<strong>г</strong>рална част от тяхната история<br />
и култура. Става дума за<br />
кражба на част от историята<br />
и културата на Древна Тракия,<br />
представляваща най-дълбинната<br />
част на фундамента на<br />
бъл<strong>г</strong>арската духовност и държавност.<br />
Това, че в лъскави<br />
рекламни брошури и шумни<br />
клипове южната ни съседка<br />
кани туристи от цял свят с повика<br />
"Елате в страната на Орфей!",<br />
е само малка част от<br />
проблема.<br />
Да почнем с Орфей - Великият<br />
тракийския вожд, мъдрец,<br />
прорицател, музикант<br />
още древните елински историци<br />
Херодот, Тукидид, Страбон<br />
и др. ясно наричат тракиец.<br />
Самият факт, че Орфей<br />
е роден в Пиерия (Ю<strong>г</strong>озападна<br />
Македония), а двете версии<br />
за лобното място сочат<br />
Пиерия или планината Пан<strong>г</strong>ей<br />
(Ю<strong>г</strong>оизточна Македония, на<br />
изток от устието на Струма),<br />
подсказва размера и дълбочината<br />
на кражбата. Доказва<br />
докъде на ю<strong>г</strong>озапад се е<br />
ПРОСТИРАЛ ТРАКИЙ-<br />
СКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ АРЕАЛ.<br />
От ХV в. пр. н.е. чак до VI<br />
век след Христа Македония<br />
плътно била населена с тракийски<br />
племена, на ю<strong>г</strong> прехвърлящи<br />
Олимп планина, в Тесалия.<br />
Изворите са кате<strong>г</strong>орични:<br />
тракийският ареал обхващал<br />
освен Древна Тракия и<br />
цяла Антична Македония. Атина<br />
смята, че тя е елинско държавно<br />
творение. Неслучайно<br />
Митин<strong>г</strong> за името<br />
„Македония“, Атина,<br />
04.02.2018 <strong>г</strong>.<br />
на мно<strong>г</strong>охилядни митин<strong>г</strong>и в<br />
Атина и Солун в протест срещу<br />
това думата "Македония"<br />
да влезе в новото название на<br />
БЮР Македония най-масов бе<br />
лозун<strong>г</strong>ът "Macedonia is<br />
Greece!" ("Македония е Гърция")<br />
в смисъл, че е <strong>г</strong>ръцка.<br />
За разлика от малодушните<br />
софийски политици, Атина<br />
успя да "пречупи Скопие" и<br />
чрез член 7 и 8 <strong>г</strong>о принуди завина<strong>г</strong>и<br />
да се откаже от историко-културни<br />
и териториални<br />
претенции към Южна (Е<strong>г</strong>ейска)<br />
Македония. Нала<strong>г</strong>айки<br />
името "Северна Македония",<br />
<strong>г</strong>ърците йезуитски създадоха<br />
проблем за Бъл<strong>г</strong>ария, доколко<br />
<strong>г</strong>ео<strong>г</strong>рафски в нея влиза и<br />
Бла<strong>г</strong>оев<strong>г</strong>радска област. В бъл<strong>г</strong>аро-македонския<br />
до<strong>г</strong>овор<br />
(1.08.2017 <strong>г</strong>.) управляващите<br />
псевдодесни и лъжепатриоти<br />
извършиха спрямо Бъл<strong>г</strong>ария<br />
три предателски акта: 1) признаха<br />
официално коминтерновското<br />
творение "македонски<br />
език"; 2) не<strong>г</strong>лижирайки<br />
името "Северна Македония",<br />
широко "отвориха портата" за<br />
териториални и пр. претенции;<br />
3) чрез двусмисления<br />
термин "обща история" дадоха<br />
възможност на Скопие йезуитски<br />
да тълкува, без да декларира<br />
отказ от кражбата на<br />
бъл<strong>г</strong>арската история през<br />
Средните векове и Възраждането<br />
(VII - нач. на ХХ век).<br />
Ареалът на древните траки<br />
на север прехвърля Дунава<br />
чак до Карпатите. На североизток<br />
дости<strong>г</strong>а Крим и Меотида<br />
(Азовско море). На ю<strong>г</strong>озапад<br />
траките прехвърляли<br />
Епир и планината Олимп,<br />
включая Тесалия. На ю<strong>г</strong>оизток<br />
траките прехвърляли проливите<br />
Босфора и Дарданелите<br />
в Северозападна Мала Азия,<br />
давайки име на две исторически<br />
области - Фри<strong>г</strong>ия и Мисия.<br />
Фри<strong>г</strong>ия иде от името на<br />
племето фри<strong>г</strong>и, преселили се<br />
ок. 1200 <strong>г</strong>. пр. н.е. от долината<br />
на Стримон (Струма), дето<br />
били известни под името бри<strong>г</strong>и.<br />
А Мисия - от мизите, тракийско<br />
племе, част от което<br />
се изселва от днешна Мизия<br />
ок. 1500 <strong>г</strong>. пр. н.е. Резултатът:<br />
на изхода на Дарданелите<br />
бри<strong>г</strong>ите-фри<strong>г</strong>и основали знаменитата<br />
Троя, възпята от <strong>г</strong>ения<br />
Омир в безсмъртните поеми<br />
"Илиада" и "Одисея".<br />
Траките, чиято кръв тече в<br />
жилите на бъл<strong>г</strong>арите, редом с<br />
дру<strong>г</strong>ите две кръвно-духовни<br />
"течности" - прабъл<strong>г</strong>арска и<br />
славянска - на ю<strong>г</strong>озапад дости<strong>г</strong>али<br />
Средна Гърция. След<br />
нахлуването от север между<br />
1150 <strong>г</strong>. и 1130 <strong>г</strong>. пр. н. е. на<br />
елините в три последователни<br />
вълни - йонийци, еолийци<br />
и дорийци - те постепенно изтласкали<br />
траките на север, до<br />
планината Олимп.<br />
На север от Олимп с вековете<br />
в обширната област, заключена<br />
между: на север до<br />
Шар планина и Рила, на изток<br />
долината на Нестос (дн. Места),<br />
на запад Албанските планини,<br />
македонските траки били<br />
разделени на 16 племена.<br />
По азбучен ред: бисалти, ботиеи,<br />
бри<strong>г</strong>и, бризи, дерони,<br />
дерсаи, добери, едони, крестони,<br />
меди, ми<strong>г</strong>дони, одоманти,<br />
пеони, пиери, сатри и синти.<br />
Под влияние на <strong>г</strong>ръцката<br />
шовинистична и скопската<br />
македонистка историо<strong>г</strong>рафия,<br />
десетилетия наред се премълчава<br />
тракийският характер на<br />
племената, населявали Македония.<br />
Има обаче още едно, 17-<br />
то племе, което някак "стои в<br />
сянка". Въпреки че от всякъде<br />
е об<strong>г</strong>радено от тракийски<br />
племена. Единствено <strong>г</strong>олям<br />
руски учен, осмелил се директно<br />
да <strong>г</strong>о назове, е Генадий<br />
Литаврин. "По отношение на<br />
Македония важно е да се отбележи,<br />
че територията на едноименната<br />
византийска провинция<br />
не съвпадала с <strong>г</strong>раниците<br />
на <strong>г</strong>ео<strong>г</strong>рафската област<br />
Македония. Дъл<strong>г</strong>о време столица<br />
на тема (провинция) Македония<br />
се явявал Адрианопол<br />
(Едирне) [Одрин - бел. Н.<br />
Ст.]. Това название нямало етнически<br />
смисъл и <strong>г</strong>ърците тук<br />
не следва да се обиждат; този<br />
топоним възникнал още в<br />
тракийската епоха, в периода<br />
на управление на Филип Македонски.<br />
Думата "македонци"<br />
се явява самоназвание на<br />
тракийско племе, а не на <strong>г</strong>ръцко".<br />
Продължаващият с десетилетия<br />
процес на<br />
РОЕНЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ<br />
ПЛЕМЕНА В МАКЕДОНИЯ<br />
наподобява роенето на пчелните<br />
семейства. Ко<strong>г</strong>ато племето<br />
ставало мно<strong>г</strong>олюдно, а<br />
ресурсите за изхранване недости<strong>г</strong>али,<br />
по-малката част<br />
начело с предводител напускало<br />
в търсене на ново обиталище.<br />
От първия вожд на отроилото<br />
се племе иде етнонимът<br />
на племето македони.<br />
Гръцкият историк Страбон:<br />
"Се<strong>г</strong>ашна Македония едно<br />
време се наричала Ематия. Това<br />
име получила от едно<strong>г</strong>о от<br />
старите си <strong>г</strong>лаватари - Македон.<br />
Тая страна владеели епироти<br />
и илирийци, но по-<strong>г</strong>олямата<br />
й част заемали ботиеи<br />
и тракийци.<br />
Този процес е свързан с<br />
две по-стари тракийски племена<br />
- едони и ми<strong>г</strong>дони.<br />
Хроноло<strong>г</strong>ически появата на<br />
македоните е тъмен процес,<br />
доколкото нито траки, нито<br />
илири, нито елини имали писменост.<br />
Най-вероятно през<br />
тъмните векове (ХII-VIII<br />
пр.н.е.), настъпили след<br />
Троянската война, нашествието<br />
от ю<strong>г</strong> на "морските народи"<br />
и инвазията от север на<br />
<strong>г</strong>ръцките племена, се отроява<br />
тракийското племе македони.<br />
То "се ражда" по етно-<strong>г</strong>енетичната<br />
линия едони-ми<strong>г</strong>дони.<br />
Димитър Даков: "Тракийските<br />
племена едони, македони<br />
и ми<strong>г</strong>дони са наследници<br />
на една и съща етническа общност.<br />
По западните <strong>г</strong>раници<br />
на едоните били разположени<br />
ми<strong>г</strong>доните: между <strong>г</strong>радовете<br />
Пела (Pella) и Амфиполис<br />
(Amphipolis). Наименованието<br />
ми<strong>г</strong>дони е по-древното название<br />
на по-късните македони,<br />
разпространили се на запад.<br />
Ми<strong>г</strong>доните произлезли от едоните,<br />
тези, за които [контекстуално]<br />
намеква Омир в "Илиада".<br />
В триадата едони-ми<strong>г</strong>дони-македони<br />
най-древни са<br />
били едоните. Във фундаментален<br />
но племенната принадлежност<br />
или <strong>г</strong>ео<strong>г</strong>рафският<br />
произход на тракийците на Резос,<br />
текстът на "Илиада" дава<br />
достатъчно индикации в това<br />
отношение чрез споменаването<br />
на бащата на Резос - Ейоней,<br />
древно име на реката<br />
Стримон (дн. Струма), наследено<br />
и от <strong>г</strong>ръцкия <strong>г</strong>рад Ейон<br />
при устието й".<br />
Какво <strong>г</strong>оворят изворите за<br />
ми<strong>г</strong>доните" Споменавайки похода<br />
на персийския цар<br />
Ксеркс към Елада с флота, Херодот<br />
казва: "От Енея, последният<br />
от споменатите от мене<br />
<strong>г</strong>радове, флотата се отправила<br />
вече към самия Термейски<br />
залив и към областта Ми<strong>г</strong>дония.<br />
Най-после сти<strong>г</strong>нала в<br />
Терма и в Синд и Халастра на<br />
река Аксий (Вардар). Тая река<br />
служи за <strong>г</strong>раница между<br />
Ми<strong>г</strong>дония и Ботиеида,в която<br />
на една тясна крайбрежна<br />
ивица лежат <strong>г</strong>радовете Ихна и<br />
Пела".<br />
Проф. Александър<br />
Фол<br />
Едоните населявали долното<br />
течение на р. Стримон, а<br />
на<strong>г</strong>оре, последователно следват<br />
тракийските племена синти,<br />
меди, дентелети. Долината<br />
на Нестос (Места) пък била<br />
населена с мно<strong>г</strong>о<strong>брой</strong>ното<br />
племе сатри. Името се<br />
появява през V в. у Херодот,<br />
там дето описва похода на<br />
Ксеркс през Тракия през 480<br />
<strong>г</strong>. пр. Хр. "Те [сатрите] владеели<br />
и прорицалището на Дионис,<br />
което се намирало в найвисоките<br />
планини".<br />
Проф. Христо Данов за<br />
сатрите: "Ако се<strong>г</strong>а се придвижим<br />
на изток към поселищата<br />
на тракийските племена в<br />
долината на р. Нестос (Места),<br />
ще трябва да споменем<br />
преди всичко името на сатрите,<br />
за които се <strong>г</strong>овори още у<br />
ПОХ<br />
Събота-<strong>неделя</strong>, 9-<strong>10</strong> фев<br />
Оброчна плоча с Херос, <strong>г</strong>р. Серес<br />
Херодот. Те са включени между<br />
Пирин планина и средната и<br />
част от <strong>г</strong>орното течение на Нестос.<br />
По този начин южната покрайнина<br />
на племенното землище<br />
на сатрите дости<strong>г</strong>а може би<br />
до планината Пан<strong>г</strong>ей (дн. Кушница)".<br />
Защо се спираме на сатрите,<br />
локализирани в Ю<strong>г</strong>оизточна<br />
Македония? Защото в техните<br />
земи се намирало за<strong>г</strong>адъчното<br />
Дионисово светилище.<br />
Заради което, ко<strong>г</strong>ато тръ<strong>г</strong>нал<br />
на поход с армията си по<br />
северното крайбрежие на<br />
Е<strong>г</strong>ейско море към проливите за<br />
война с Персийската империя,<br />
за няколко дена Александър<br />
Македонски се отклонил, за да<br />
<strong>г</strong>о посети с цел <strong>г</strong>лавният жрецпрорицател<br />
да му <strong>г</strong>адае за мисията<br />
му на Изток..<br />
Още в края на ХIХ век - пише<br />
руският учен С. Жебельов -<br />
"се нала<strong>г</strong>а в историо<strong>г</strong>рафията<br />
тезата, че "обитателите на Македония,<br />
лежаща на север от<br />
Тесалия, принадлежали към<br />
<strong>г</strong>ърците по език и култура". От<br />
дру<strong>г</strong>а страна - странно! - "в политическо<br />
отношение Македония<br />
коренно се отличавала от<br />
Гърция. Авторът се конкретизира:<br />
"В Гърция <strong>г</strong>осподстваща<br />
система било съществуването<br />
на различни самостоятелни републики,<br />
<strong>г</strong>радове-държави, а<br />
Македония представлявала<br />
единна монархическа държава".<br />
Това е изключително важен<br />
ар<strong>г</strong>умент, доказващ фундаменталната<br />
отлика на македоните<br />
от елините. На Балка-
Change language