Съчинение по картинка

Много народи е струпал около себе си
Дунавът – сякаш да го бранят, ако някоя
по-голяма река го нападне. Държавите и градовете
са различни, а той е един и същ навсякъде.
Голяма вода, която за никъде не бърза, но и никога
не спира. Сякаш отмерва времето на всички.
И все пак, мисли си Сени, докато минава с
автобуса по моста „Ержебет“, в Русе бе живяла
край някаква друга река, която никога не бе текла
под краката ѝ. Преди това Дунавът се беше
изправял пред очите ѝ все като стена. Отвъд нея
– и тополите уж са същите, и небето е същото,
но е друга държава, друг свят, в който не беше
стъпвала. И колкото пъти бe слизала с приятели
на кея – първо като деца да се гонят, после да се
натискат и да се целуват, – водата си течеше неизменно
само в една посока. А сега в Будапеща
на единия бряг водата течеше наляво, на другия
– надясно, и Сени все още се объркваше. Сякаш
компасът в мозъка ѝ се парализираше и стрелката
започваше да трепери безпомощна. Веднага
си правеше пред очите малка карта и си казваше
Русе е Буда, Гюргево е Пеща. Посоките веднага
се наместваха, Сени се успокояваше, реката
141