Вестник "Струма" брой 169

Благоевградският
ултрамаратонец Вл. Милушев:
Когато става въпрос д
не знам какъв консенсус може да се по
Проблемите в България идват от политическите назначения, които са навсяк
лната среда и водите не знаят какво правят там, но нареждат на останалите,
Б
лагоевградският ултрамаратонец Владимир Милушев
е роден на 22 юни 1979 г. в Благоевград. Завършва
средно образование в ПМГ "Акад. С. П. Корольов",
а висше - в Лесотехническия университет /Сф/. В детскоюношеските
си години не е спортувал организирано, като
се изключат тренировките по лека атлетика, продължили
около месец в Спортния интернат, когато бил в трети
клас. За първи път участва в състезание по планинско бягане
в "Бодлите на розите" преди 15 г., по-късно участва в
най-голямата любителска проява по рода си у нас - Обиколката
на Витоша /100 км бягане/. Сред най-големите
му успехи са победите в "Пирин Ултра" /160 км/ през 2017
г. и 2019 г. Прехраната си изкарва като природозащитник.
Именно обичта към природата е основната причина
за опита му да подобри рекорда на Калоян Пейчев /51:08
ч./ за най-бързо пешеходно изминаване на 240-километровия
планински участък по туристическия маршрут Е-4 през
Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
- Влади, ден след неуспешния,
но изнурителен опит
да подобриш рекорда вече се
разхождаш из центъра на
Благоевград със семейството
си и се усмихваш все едно си
бил на обикновен излет в
планината?
- След цялото изпитание
трябва да обърна внимание и
на семейството си, а относно
почивката - имаше време, спах
цялата нощ след пробега и съм
възстановен. Освен това се бях
подготвил за 240 км, а направих
само 165 км. Не се чувствам
толкова изморен, а просто
леко разочарован, че не успях
да завърша докрай маршрута
и да постигна целта, която
си бях поставил.
- Какво точно се случи на
хижа "Вихрен", преди да вземеш
тежкото решение да се
откажеш?
- То и аз малко трудно си го
обяснявам. Обикновено не се
отказвам много лесно. Този път
основната причина беше натрупаната
умора, защото освен
165-те километра с над 10 000
метра изкачване и почти 34 часа
движение без никакво спане,
ме налегна и малко разочарование,
че не можах да
поспя на хижа "Вихрен". Исках
да легна и да дремна за 15-20
минутки и малко да се повъзстановя,
но не успях. Пробвах
се веднъж, втори път, сменях
местата и позициите, ала не можах
да заспя и това някак си
ме разочарова допълнително,
заедно с умората. Етапът, който
следваше, бе с много труден
терен, почти няма пътека и
се минава през морени, скални
късове, разхвърляни по планината,
едно от най-високите
била и това се случва малко
преди 2 ч. сутринта. Беше и
малко хладно горе и някак си
всички тези фактори заедно ме
убедиха, че няма да изпитам
удоволствие, ако продължа
напред в опит да подобря рекорда.
Реших, че след като ще
е така, по-добре е да прекратя
изпитанието.
- Сигурен бе, че нямаш
шанс да подобриш рекорда?
- А, не. За рекорда бях сигурен,
че имам шанс да го подобря,
защото докъдето бях
стигнал, се движех с около 2
часа пред времето на Калоян
Пейчев. Там си изчислявах
мислено, докато се чудех дали да
се откажа, че със средна скорост
от 4 км/ч., което е ходене, и то
не много бързо, пак щях да подобря
рекорда. Разбира се, ако
имах силата да стигна до крайната
точка. Най-вероятно щях да я
имам, но това не мога да кажа сега
със сигурност. Не ми беше
фикс идея рекордът. Основното
бе да мина по маршрута, да изпитам
себе си дали мога и как мога
да го премина. Затова и не съм
се много замислял, мога ли да го
подобря. А шансове имах и дотам
бях по-добре от Калоян Пейчев,
времето ми беше малко подобро
и това на Кирил Николов-
Дизела, който се пробва миналата
година, но пак в Пирин се отказа
малко по-нататък. Като обобщение,
до хижа "Вихрен" имах
най-добро време от нас тримата,
но се отказах.
- Ако беше заспал на хижата,
това щеше ли да промени
нещо?
- Мисля, че щеше. Дори 15 минути
сън наистина помагат да се
презареди организмът, а с храната
на пункта, който бе уреден
там, щях да възстановя още от загубите.
- Ти си могъл да спиш и 1 час
с този аванс?
- Така е по принцип, но аз си
бях решил, че искам да спя 15
минути до 20.
- Да не би някой да ти попречи
на комфорта, весели туристи
или строг хижар...
- Не, не, нямаше такива неща.
Просто може би бях натрупал повече
адреналин, бях развълнуван
и не можах да заспя. Никакви
странични фактори не нарушаваха
спокойствието ми. Даже имах
приятели на пункта, съпругата ми
също беше там, подготвена бе
храна, вкусни неща за подкрепа,
похапнах, дори ми направиха масаж.
Всичко беше наред, но...
- Как се запали по този
рядък и изключително тежък
спорт?
- Обичам планините от ранни
тийнейджърски години, запалих
се първо по туризма, след това
по по-дългите и предизвикателни
преходи, така избрах и професията
си - природозащита, оттам
тръгнаха нещата. Иначе любителско
планинско бягане започнах
да практикувам преди не повече
от 5 г. По-рано съм правил бързи
преходи и съм участвал в приключенски
състезания, като например
кой най-бързо ще стигне
от Родопите до Рила или
планински дуатлон - колоездене
и бягане. Но те винаги са били
любителски и без никаква
подготовка. В последните 5 г.
се захванах малко по-сериозно,
защото и планинското бягане
стана по-популярно, бягам
няколко пъти в седмицата и
участвам по състезания. Само
в планински, по равни писти,
асфалт и стадиони - не.
- Каква е подготовката за
скоростно преминаване на
240 км в пресечена местност,
как протича състезанието и
как се възстановяваш?
- 240 км е сериозно нещо,
с 13-14 000 метра изкачване
и специфичен терен. Теренът е
нещото, което го отличава от
всички други маршрути. Примерно
от билото на Стара планина.
Много хора са чували за
маршрута Ком-Емине. Той е
по-дълъг, ала теренът е по-лесен,
пътеките са по-нормални
в голяма част от маршрута. Тук,
по Рила и Пирин особено, по
Славянка, че и в част от Витоша,
пътеките са изключително
трудни, а на места въобще
няма такива. Натъкваш се на
камъни, стръмни спускания и
изкачвания, затова трябва сериозна
подготовка. Първо физическа
- опитвам се да бягам
5-6 пъти седмично, за колкото
намеря време. Все пак имам
семейство и работа. Но преди
"Е-4 - 5 планини, 1 приключение",
което бе най-сериозното
ми предизвикателство досега,
ми се събираха по 8-9 часа
бягане на седмица. От януари
тази година до юни качвах постепенно
обема навъртени километри.
Достигнах до 340 км
в последния месец, което не е
много, хората правят доста повече
километри. Аз се придържах
към 70 км средно на седмица
по пресечен терен, което
по мои изчисления е минимумът
за предстоящото изпитание.
Разчитах, че имам опит в
подобен вид състезания и в
планинарството, защото съм и
планински спасител между
другото. Почти не бягам по
асфалт, в Благоевград сме
щастливци, имаме си хълмове,
а планината е близо.
Най-често бягам към село
Делвино, тръгвам от вкъщи,
аз живея в центъра на града,
минавам покрай Ловния
дом, с. Делвино, може и
малко по-нагоре. Там по
хълмовете има много добри
пътеки, стръмни спускания
и изкачвания, подобно
на маршрута Е-4. Само физическа
подготовка за въпросните
240 км не е достатъчна.
Добре е човек да е
подготвен и психически за
това, което го очаква в
няколко аспекта. Първо, да
познаваш добре маршрута.
Не само да не се загубиш,
а и да знаеш пред какво се
изправяш. Да приемеш, че
наистина е нещо сериозно
и трудно за преодоляване,
както и да знаеш, че имаш подход
как да се справиш с тях. Нито
да подценяваш маршрута, нито
да си прекалено изплашен.
Друга част от подготовката е организационната,
защото не го
минавам сам. С мен имаше екип
от 8 човека почти през цялото
време. Не до мен по пътеката,
но ме обикалят и организират
подкрепителните пунктове, оказват
ми логистична подкрепа.
Трябва да знаят къде ще бъде
пунктът, от какви храни и напитки
имам нужда, трябва ли да
сменям екипировка, необходим
ли ми е някакъв малък масаж...
- Като базови лагери...
5
- Точно като базови лагери,
защото искаш да минеш от там
за 10-20 минути и да излезеш
освежен, нахранен, нещо като
питстопа на Формула 1.
- За разлика от рекордьора
К. Пейчев, ти нямаше пейсъри?
- Точно така, а това е доста
предизвикателно. Досега никой
не се е опитвал да го прави без
такива. А пейсъри са хора, които
помагат, като се движат до
теб и определят темпото, с което
ще успееш да си постигнеш
целта. Има ги примерно в маратонските
бягания, където
поддържат темпото, необходимо
за световен рекорд. В изпитание
като моето пейсърът върши
и много други неща. Мотивира
те, когато е с теб, не си
сам горе, в средата на тъмната
планина, в средата на нощта,
където духа студен вятър. Просто
ти помага да се разсееш, да
не си мислиш колко си изморен.
Може дори да разкаже
някой виц, каквото и да е, върши
работа. Отделно ако имаш
проблем с намирането на маршрута,
защото в тъмната част на
деня или в мъгла това се случва.
Аз също имам Джи Пи Ес и
карта, но това може да свърши
пейсърът и така ти спестява енергия.
Тоест освен мотиватор,
определящ темпото, той е и навигатор.
Аз обаче се отказах от
всичките тези неща, за да го
направя още по-предизвикателно.
Нямах хора с мен по трасето.
Само по пунктовете, които
бяха през 3-4 часа по маршрута.
Тогава се срещах с екипа,
зареждах и продължавах.
- Стигаме до възстановяването,
след като се прибереш у
дома?
- Не правя нещо особено.
Да, сънят е много важен, защото
прекарах горе почти 34 часа
без сън, докато стигна да легна
минаха още 3-4 поне. Така че,
първото нещо, което направих,
е да се наспя. След това човек
трябва да възстанови калориите,
които е загубил. При мен става
с пълноценно хранене, без
някакви специални хранителни
добавки.
- Не си на скъпия вариант,
а на човешкия?
- По-вкусно ми е. То и по
време на състезанието доста хора
ползват специални високовъглехидратни
гелове, но на мен
такива неща не ми допадат на
вкус и приемах нормална храна.
С възстановяването продължих
и след като се върнах от работа
на следващия ден след
края на тежкото бягане. Вечерта
отидох да потичам малко, за
да се поотпуснат мускулите, защото
бе минало доста време
без бягане, след като прекратих
опита за подобряване на рекорда.
Общо взето за два дни
се възстанових сравнително
добре. Друго подобно предизвикателство
ще мога да приема
най-рано след няколко седмици
евентуално.
- Кога ще опиташ пак да подобриш
рекорда?
- Не съм се замислял дали и
кога, но може да се случи, не го
изключвам като вариант. Нямам
конкретен отговор засега, но
като цяло съм любопитен да се
пробвам пак.
- Личи, че си сигурен в себе
си и нещата изглеждат въпрос
на настроение, а и като
прибавим победите на 160
км... Каква е съпоставката с
"Пирин Ултра"?
- Еднакви са почти нещата.
Теренът е еднакъв, изкачването
е с подобни размери, разстоянието
е малко по-късо.
- Как издържаш на всичко
това, хем трудно, хем некомерсиално?
- Не го приемам като професионалист
и като спорт, с който
си изкарвам прехраната, а
като хоби. Така не съм само аз,
а и хилядите хора, които практикуват
любителски състезания
по планинско бягане. За всички
нас това е шанс да си сред
хубави места в планината, сред
хубави хора, които мислят като
теб. Събираме се и бягаме заедно.
Това хоби обаче е един от
сериозните разходи за семейния
бюджет. Отиват и време, и
почивни дни от отпуската.
- Реакцията у дома?
- Вкъщи го приемат, не са ме
изгонили още, съгласни са. С
жената и децата също ходим,
правим си кратки семейни почивки.
Примерно за 3 дни, в
един от които аз се състезавам
там някъде из планините, а в останалото
време сме заедно. Не
гледам много да им натрапвам
нещо, но те знаят, виждат...
- Личният пример е найсилният
елемент на възпитанието...
- О, така е. Ето покрай рекорда
и децата се вълнуваха. Заваляха
и въпроси: "Тате, тате,
какво ще ядеш на този пункт?
На другия ще има ли нещо? Там
за колко се изкачва? Ама като
ходихме на Мусала... ще мина-