17.03.2021 Views

Krasota-Yumpu

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП

В ТЪРСЕНЕ НА

ТАЙНСТВЕНАТА

КРАСОТА

ПЪТЕВОДИТЕЛ

ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

Второ допълнено и преработено издание

Издателство „Фабер“

Велико Търново

2021


Пламен Легкоступ

В ТЪРСЕНЕ НА

ТАЙНСТВЕНАТА КРАСОТА

Българска

Второ допълнено и преработено издание

Рецензенти: проф. д-р Лучия Ангелова

проф. д-р Радослав Радев

д-р Галина Николова

Редактор и коректор:

д-р Люба Атанасова

Формат 60х90/16

Печатни коли 16,5

ISBN 978-619-00-1267-2

Издателство „Фабер“

2021


Съдържание

Предговор към първото издание.................................................7

Предговор към второто издание.................................................9

Цветовете нямат възраст...........................................................11

Пътуване към тайнствената красота

на изобразителното изкуство....................................................13

Вместо увод................................................................................15

Тайната на черната папка..........................................................17

Инструментите на художника...................................................21

Тайната на черния камък...........................................................26

Азбука на рисуването................................................................32

История с ластик........................................................................41

Тайната на безценната дарба....................................................47

Графиката и нейните тайни.......................................................56

Тайната на честните лъжци.......................................................61

Трите вълшебни цвята...............................................................70

Топли и студени цветове............................................................73

Тайната на един банкет..............................................................78

Тайнствената наука хералдика..................................................89

Тайната на кралския пурпур.....................................................93

За какво са необходими картините.........................................101

Особеностите на пейзажа........................................................114

Техниката на акварелите.........................................................120

5


Как да рисуваме пейзаж..........................................................123

Тайната на гледането в далечина............................................129

Да нарисуваме натюрморт.......................................................149

Да изобразим човешка фигура................................................154

Образ и характер на човека.....................................................157

Да нарисуваме портрет............................................................163

Тайната на лондонската мъгла................................................172

Тайната на очевидното............................................................178

Да изобразим движението.......................................................186

Тайната на обемните фигури..................................................191

Да изобразим животни............................................................196

Необикновеният отпечатък.....................................................199

Фантазията на илюстратора....................................................202

Тайната на застиналите звуци.................................................207

Актьор и образ..........................................................................222

Тайнствената разходка.............................................................227

Секрети при оформяне на рисунката.....................................237

Архитект и архитектура..........................................................245

Компютърни тайни..................................................................253

Тайнствените квадратчета.......................................................256

Тайната на шифъра..................................................................259

Тайният списък.........................................................................263

6


ТАЙНАТА НА ЧЕРНАТА ПАПКА

В един съвсем необикновен дом, близо до града, живеели

брат и сестра. Много често на гости на тяхната баба идвал

тайнствен мъж с брада. Това бил вуйчото на техния баща. Наричали

го Карабаджо (Художника). Той винаги носел със себе

си черна папка.

Децата често си играели на двора. Веднъж те видели папката,

оставена на пейката, а стопанинът ѝ не се виждал наоколо.

Анатолий знаел, че не е хубаво човек да си пъха носа там, където

не му е работа, но папката сякаш го молела да я отвори.

Той обещал на сестра си:

– Само с едното око ще погледна какво има вътре и никога

повече няма да пипам чужди вещи.

– Аз също – казала Марина.

Децата отворили папката и... огромно слънце разпръснало

в очите им милиони искри. То заливало със светлина прекрасен

град. Чисти и големи улици, също като реки, течали към

площадите. Къщи като приказни пристанища извисявали снаги

по бреговете. А хората били с такива усмихнати и радостни

лица, сякаш по-хубав и красив град няма и не може да има в

целия свят. Братът и сестрата онемели от възхищение. От унеса

ги извадил глас:

– Какво, харесва ли ви вашият град?

Изненадани, децата чак подскочили. Зад тях стоял собственикът

на загадъчната папка.

– Нима това е нашият град? – възразила Марина.

– Разгледайте внимателно. Ето главната улица, а това тук е

училището ви.

– Вярно! – съгласил се Анатолий. – Как се получило

всичко това? Уж е само рисунка, а е по-хубаво, отколкото в

17


действителност. Там слънцето не грее, а Вашето чак пари. Вече

започнах да се изпотявам. Вие сте вълшебник.

– Художник, усмихнал се Карабаджо. А художниците виждат

света по различен начин.

– Така значи. Ти си нарисувал нашия град такъв, какъвто го

виждаш? – казала с разбиране Марина.

– Разбира се. Други художници са го изобразявали по различни

начини.

– А Вие велик художник ли сте? – полюбопитствал

Анатолий.

– Е, чак пък велик! – скромно отвърнал Художникът.

– Защо наричат някои художници велики? – попитала

Марина.

– Великият художник открива нова гледна точка към света

– не само за други художници, но също така и за широката публика

и след него вече е невъзможно да се рисува, както преди.

Той навлиза в историята на изкуството като пионер и новатор,

чието творчество е повлияло на цели поколения художници.

Неговите шедьоври са неразривно свързани с времето, в което

работи, но при това не са подвластни на модните промени. Великият

художник променя света на изкуството, става модел за

подражание, но в същото време остава неподражаем. Леонардо

да Винчи прави откритието с използването на най-тънките нюанси

на светлосянката, т.н. сфумато; Караваджо за първи път

започва да прилага резките светлосенъчни контрасти; Дега показа

изразителността на човешките движения и пози и т.н.

– А могат ли всички хора да се научат да рисуват? – внимателно

попитал Анатолий.

– Разбира се. Особено когато са малки, всички деца рисуват.

За жалост, когато пораснат и станат възрастни, заети с

работа и други грижи, забравят за това.

– Хм, а как се учи за художник? – продължил да пита

Анатолий.

– През Средновековието и през Ренесанса ученето започва

много рано. На около десет години способни деца са били

18


вземани като ученици при известни художници. В ателието на

Маестрото те първо са научавани как се подготвят боите: да

мелят камъните на прах, да смесват получените пигменти и

т.н., след това започва обучението им по рисуване и накрая –

по живопис или скулптура. Този процес продължава с години,

като през това време ученикът преминава пътя от помощник до

действителен участник в работата на неговия учител. Когато

ученикът израсне до степен да може сам да получава и изпълнява

поръчки, той бил признаван като пълноправен художник,

който започва да работи със собственото си име и обикновено

отваря ателие, където на свой ред преподава на младите.

Ясно е защо в миналото рисуването е семейна професия, която

се предава от баща на син. През 17-и век започват да се появяват

академиите по живопис, които обединявали опитни

художници, за да водят теоретични и практически занятия за

начинаещи художници. Такива центрове са се превърнали в

предшественици на съвременните училища по изкуствата. Вие

нали рисувате в къщи?

– Рисуваме – отговорили едновременно децата.

– Но не така красиво като теб – добавила Марина.

– Всичко зависи от практиката. Колкото по-често рисуваш,

толкова по-добри стават твоите рисунки – казал Художникът и

се засмял.

– А ще имаш ли време да се занимаваш с нас и да ни разкриеш

някои тайни на рисуването? – попитал Анатолий.

– С удоволствие! – отговорил Карабаджо.

19


ВЪПРОСИ ЗА ПРЕГОВОР

1. Какво носи тайнственият мъж?

а) черна папка;

б) скицник;

в) черна чанта.

2. Когато децата отворили папката те първо видели:

а) реки;

б) радостни лица;

в) огромно слънце.

3. Как са се почувствали децата, след като са отворили

черната папка?

а) онемели от възхищение;

б) радост;

в) страх.

4. Какъв бил нарисуваният град?

а) прекрасен град с чисти и големи улици;

б) прекрасен град с малки улици;

в) мрачен град с малки улици.

5. Какви са хората в нарисувания град?

а) тъжни и мрачни;

б) весели;

в) с усмихнати и радостни лица.

6. Защо за Анатолий и Маринка Карабаджо е вълшебник?

а) Защото умее да прави фокуси и да кара предметите да

изчезват и отново да се появяват;

б) Заради умението и таланта му да ги въведе в един тайнствен,

непознат до тогава за тях красив свят;

в) Защото от черната папка книгите, които вади и които

им чете, са изключително въздействащи.

7. Защо децата не разпознали своя град, нарисуван от

Карабаджо на картината?

а) защото градът на рисунката е по-хубав и красив, отколкото

в действителност;

б) защото картината е нарисувана от вълшебник;

в) защото всеки художник вижда града по различен начин

и така го рисува.

20


ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ХУДОЖНИКА

На следващия ден, в уречения час, децата отишли при

Художника на първия си урок. Анатолий почукал веднъж на

входната врата, почукал втори път. Никой не отварял. „Нима

го няма в къщи?“ – въздъхнала огорчена Марина. Изведнъж се

раздал страшен писък. Студена пот обляла Анатолий. Той си

спомнил страшните истории, които приятелите му си разказвали

на улицата, и прегърнал сестричката си, готов да я защитава

до смърт.

Изведнъж вратата се отворила и двамата, без да разберат

как, се озовали в къщата. Те видели на пода зелени следи. В

този момент вратата се хлопнала зад гърба им и те страхливо

се притиснали един към друг.

– Здравейте! – казал Карабаджо – извинете ме, но се наложи

спешно да мия Цезар. Заповядайте да влезем в ателието!

Децата лека полека се успокоили и се запитали какви са

тези странни следи:

– Живее ли още някой при теб? – заинтересувал се Анатолий,

като показал с треперещ пръст зелените петна.

– Аа! Това е моят Цезар. Той е истински художествен котарак.

Аз рисувам с четки по платното, а той – с лапи по пода.

– Нима е възможно! – удивил се Анатолий.

– Може да се рисува където искаш и с каквото искаш. Стига

да не пречиш на другите. – казал Художникът, като заплашил

Цезар с пръст.

– А може ли да се рисува на тази хартия? – попитала Марина

и извадила лист от принтера.

– Не е желателно. Тя е прекалено тънка. Моливите бързо я

разкъсват, а от боите се нагърчва. За нашата работа е най-добре

да се използват блокчета или скицници. С гладка хартия – за

21


рисуване с флумастери или туш с перо, и с грапава – за моливи

и бои. Може да се рисува и върху картон, който обикновено е

с размери 100 на 70 см, разрязан на две (50/70 см), на четири

(35/50 см) или на осем части (25/35 см).

Необходимо е да знаем не само върху какво, но и с какво

можем да рисуваме. Да започнем с обикновените моливи. Те,

както и хората, имат различни характери – меки и твърди.

– А как ще узная какъв е характерът му? Той не говори –

казала Марина, въртейки в ръцете си един молив.

– Това е лесно. Нали можеш да четеш? Достатъчно е да го

погледнеш отстрани.

– Мога. Нали ходя на училище. Тук е написано Н и някакви

други знаци. Навярно това е вълшебен молив. Прочиташ какво

е написано на него и картината е готова. Нали?

– Ха, ха! Това е обикновен молив, но надписът е на английски

език. Kолко много има още да учиш – присмял ѝ се

Анатолий.

– А ти, а ти, – обидила се Марина, – страх те е от котарака.

– Тихо – направил им забележка Художникът. Това наистина

е обикновен молив. Не са необходими никакви заклинания,

когато рисуваш с него. Направен е в Германия. Има свои братовчеди

в Англия, Франция, Чехия, Русия. Даже и в Съединените

американски щати. На всички е написано Н, което означава, че

моливът е твърд или НВ – нито твърд, нито мек. Твърдият молив

оставя суха, тънка линия. С него се изобразяват по-лесно

различните детайли. А ако е написана буквата В, това означава,

че моливът е мек.

– И все пак той не е мек. – възразила Марина. – Аз опитах,

не се огъва, дори можеш да чукаш с него по масата.

– Не трябва да се чука с молива, – намръщил се Карабаджо

– от това той се чупи. Не може да го спаси и дървената му

дреха. Ако я съблечеш, ще видиш, че графитът е натрошен на

няколко парчета. Това означава, че моливът е умрял.

– А в детската градина ние строихме къщи от моливи.

Едни такива неустойчиви – все падаха. Колко жалко, значи те

са умирали.

22


– Марина, не се разстройвай. Хайде да подострим твоя молив.

Може и да е цял. Виждаш ли? Той пак рисува. Линията е

ярка, пухкава, сочна. Затова казваме, че моливът е мек.

А сега ще ви поставя една задача: Подредете моливите по

твърдост, като започнете от най-мекия. НВ, 3Н, 6В, Н, 2В, В.

Децата отговорили, а Художникът продължил с уроците:

– Моливите биват обикновени и цветни. Графитът – така

наричаме пръчицата, която оставя следа по хартията, – при

обикновените е сребристосив. Знаете ли какъв е при цветните?

– Червен! – извикал Анатолий.

– Зелен! – ехидно подхвърлила Марина.

– Отговорихте правилно, но непълно. Цветните моливи

носят цветовете на дъгата. А всеки един молив трябва да е подготвен

за работа. Ето така:

– За домашна работа пригответе блок и моливи за следващата

ни среща – казал Художникът.

Братът и сестрата се прибрали вкъщи. Анатолий отишъл в

работилницата на дядо си, за да си майстори нещо, а Марина започнала

да събира учебниците, необходими за следващия ден.

Пред очите ѝ попаднал учебникът по изобразително изкуство.

23


От корицата съучастнически я гледали Вълшебникът Арт и неговият

приятел и ученик – Цветьо.

– Ех, защо не мога да съм ученичка на Арт! Така ще се

уча от двама учители и ще зная повече за изобразителното

изкуство от брат ми Анатолий, въпреки че е по-голям от мен –

помислила си Марина.

– На Вашите услуги, млада госпожице! Вашите желания са

мое задължение. Авторите на учебника са ми поставили приятната

задача да помагам на децата, а понякога и на техните

родители, при търсенето на тайнствената красота – прозвучал

приятелски глас.

– Какво, какво? Кой говори? Има ли някой в стаята? – изплашено

се озърнала Марина.

– Това съм аз, Вълшебникът от твоя учебник. Искаш ли за

известно време да ми бъдеш ученичка вместо Цветьо?

– Искам, как да не искам! – радостно възкликнала Марина.

Само че аз вече ходя на уроци при художника Карабаджо, при

това – заедно с брат ми Анатолий.

– Нищо лошо няма в това. Дори е по-добре, когато човек

има повече учители. Знанията и упражненията не са излишни

никому. Какво учихте досега?

– Ние всъщност досега сме имали само един урок – за моливите

и за хартията. Ти знаеш ли нещо за тях?

– Разбира се – отговорил Арт. Сега ще ти разкрия една от

моите тайни.

24


ВЪПРОСИ ЗА ПРЕГОВОР

1. С коя буква се отбелязва, когато моливът е твърд?

а) „НВ”;

б) „Н”;

в) „В”.

2. С коя буква се отбелязва, когато моливът е мек?

а) „Н”;

б) „НВ”;

в) „В”.

3. Ако е написана буквата „В“, това означава, че моливът

е:

а) твърд;

б) нито твърд, нито мек;

в) мек.

4. Гладката хартия е най-подходяща за рисуване с:

а) флумастери и туш с перо;

б) моливи и бои;

в) восък и пясък.

5. Карабаджо постави на децата задача да подредят

моливите по твърдост, като започнат от най-мекия.

Марина и Анатоли са отговорили вярно и правилната

подредба е :

а) “HB” – “3H” – “6B” – “H” – “2B” – “B”;

б) “6B” – “2B” – “B” – “H” – “HB” – “3H”;

в) “6B” – “2B” – “B” – “HB” – “H” – “3H”.

6. За домашна работа децата трябва да приготвят:

а) блок и моливи;

б) блок и флумастери;

в) блок и бои.

7. Как се казва вторият учител на Марина:

а) Цветьо;

б) Цезар;

в) Арт.

25


ТАЙНАТА НА ЧЕРНИЯ КАМЪК

– Ще ти разкажа за молива.

Веднъж, през 1849 год., един английски пътешественик и

археолог – казвал се Остин Хенри Лейард (англ. Austen Henry

Layard), като търсел древни паметници, разкопал хълм на брега

на река Тигър и открил останки на могъщия цар на Асирия

– Ашурбанипал, който е живял преди повече от 2500 години.

Пак там били намерени глинени плочки. Те били много:

тридесет хиляди на брой. Всички плочки били изписани със

клиновидни знаци. Оказало се, че това е царската библиотека.

Малките клиновидни знаци били букви, с които се пишели

тогава глинените книги. На тези глинени книги-плочи били записани

закони, описани исторически събития, военни походи.

Асирийците пишели с пръчица върху мокри глинени плочи,

след това ги изсушавали или обгаряли, както се пече тухлата.

Затова те са се съхранили и до наши дни. Такива плочи след

това са били намирени по цялата територия на Асирия. Всеки

археологически сезон добавял нови и нови плочи. Сега в музеите

по света те са повече от милион и половина.

Когато успели за разчетат всичко, което е било написано

върху плочките, се оказало, че по това време е имало школи,

където учели четене и писане. Учениците също пишели на глинени

плочи.

– Представям си, колко е тежала такава ученическа тетрадка,

– отбеляза Марина.

– Доста. Друг асирийски цар даже си построил дворец в

град Сидон от поздравителните „писма“ на плочки, които получил

по случай качването му на престола.

Хората по това време изпитвали неудобство от такава

„хартия“. Трябвало да бъде измислено нещо по-леко. И тогава

в Древния Рим се появяват дървените дъсчици, покрити с

26


восък, върху които пишат с пръчици. От тези пръчици, които

се казвали стилоси, започва историята си славният и древен

род на моливите.

Когато хартията сменила дъсчиците, стилосите станали ненужни.

На тяхно място дошло оловото. Оказало се, че ако с

олово драснеш по хартия, то остава бледа сива следа.

Оловото разтегляли като тънка пръчица и я поставяли в

дървен или железен държател. Названието на тези моливи се е

съхранило в немския език. На немски език моливът се нарича

bleistift, т.е. оловна пръчица.

По-късно оловото било заменено от много мек черен минерал,

който получил името си от древногръцката дума „графос“

– пиша. Така графитът, или наричан още Черен камък, станал

пишещата сърцевина на молива. Наистина, да се пише с графит

се оказало много по-добре, отколкото с олово. Той правел

четлива, ясна линия на хартията.

През 1565 година в английското графство Кимбърленд открили

големи залежи от графит и тогава окончателно забравили

оловото. Режели графита на тънки пластинки, шлифовали ги,

след това изпилявали пръчици, които заработвали в тръстика

или залепвали в дървена рамка. Такива моливи стрували скъпо

и били малко. Постепенно запасите от графит в Кимбърленд

започнали да свършват. С указ на краля било разрешено да се

добива графит само шест седмици в годината и било строго

забранено да се изнася зад граница. За нарушителите имало

смъртна присъда. По-късно графит бил открит и на други

места.

И тук – тайнствено понижи гласа си Арт – се случило, на

пръв поглед, незначително събитие – чашата се счупила.

– Обикновена чаша?

– Не съвсем. Чашата била специална. Това била малка

тигла за химическата промишленост. Такива чаши-тигли изработвал

чешкият архитект и индустриалец Йозеф Хартмут.

Той се увличал от архитектурата, предложил нов метод за обработка

на дървесината и изобретил особен вид глина, която се

27


втвърдявала с течение на времето като камък. През 1878 година

Хартмут се заел с производството на порцелан. Точно тогава

получил поръчка за изработка на тигли. Разглеждайки готовите

чаши, той случайно изпуснал една от тях. Събрал парчетата

и замислено драснал с едно от тях по хартия. Останала ярка

черна следа. Друг на негово място не би обърнал внимание, но

Хартмут…

– … умеел нестандартно да мисли и да вижда! – радостно

възкликна Марина.

– Именно! Затова той не пропуснал този факт, а започнал

да си изяснява защо парчето оставя толкова ясна следа. Оказало

се, че за изработката на тиглите се добавял графит. Графит,

смесен с глина, пишел дори по-добре от чисто графитната

пръчица.

От този ден пред моливите се открило необикновено

бъдеще. Вече не били необходими залежи от графитни пластове.

Всеки графит, в какъвто и да било вид, бил пригоден

за раждането на молива. Изтеглените от смес между графит и

глина фитилчета били с изключителни, неподозирани качества.

Йозеф разработил революционна технология за серийно производство

на графити за моливи, която и днес е в основата на

производството им. В зависимост от различното количество

глина в графита, се получават графитни пръчици с различна

твърдост. И Хартмут станал моливен индустриалец.

Първите моливи той изработил през 1889 година. След

единадесет години на Световна изложба в Париж на тези моливи

бил присъден златен медал. Моливите били много хубави.

Нямали равни на себе си. Затова той ги нарекъл на името на

най-големия елмаз – „Кохинор“ (Koh-i-noor)

Днес има около четиристотин вида моливи. Има черни и

цветни, твърди и меки. Знаеш ли как се определя твърдостта

на молива?

– Като пробвам да пиша.

– Това е, ако е подострен. А ако не е подострен? Всичко

е много просто. На моливите има написани букви и цифри

28


– нещо като удостоверение за личността на молива. Има 70

цвята моливи и 18 степени на твърдост.

– Това го зная. Нашият учител Карабаджо ни го обясни –

важно каза Марина. А кои са най-добрите?

– Не бива да се поставя така въпросът. Всичко зависи

от това за какво се използва молива. За чертане е необходим

твърд, за рисуване – мек.

– За какво са ни моливи, след като имаме флумастери?

– При всичкото ми уважение към флумастерите, трябва да

призная, че за рисуване е по-добре да се използват моливи.

– Защо?

– Дори и заради това, че линията, направена с флумастер,

не можеш да я изтриеш с гумата. Когато художникът рисува,

той прави отначало скици, които винаги коригира. С флумастер

е хубаво да пишеш, да оцветяваш.

– А гумата? – не спира с въпросите Марина.

– Какво гумата?

– Тя кога се е появила? Заедно с молива ли?

– Не, това е друга история. Има такова дърво – хевеа. Индианците

го наричат плачещо дърво. Това е стройно дърво с

малки тесни листа, от ствола на които изтича бял сок – каучук.

Пръв споменава за плачещото дърво на индианците някой

си Антонио Херера в описанието на второто пътешествие на

Христофор Колумб. А през 1615 година Хуан де Торквемада,

завоевател и бандит, описал как туземците добиват белия сок.

В Мадрид всички се удивлявали и се забавлявали с донесените

от „Новите земи“ топчици от втвърден сок, които, като ги

удариш в земята, подскачали много високо.

По-късно се оказало, че сокът може да се използва не само

за топки, че течащите от раните-резки на хевеата каучукови

сълзи могат да се превърнат в гуми, плащове, галоши… Хевеата

се е превърнала в приказно дърво, на което растат пари.

Но първенец в семейството на каучуковите изделия е станала

обикновената ученическа гума.

Когато през 1738 година в Парижката академия на науките

за първи път попаднал този необикновен материал, химикът

29


Джозеф Пристли открил, че каучукът изтрива написаното с

молив. Най-забавното е, че това е било първото и единствено

използване на този продукт.

– А с какво са изтривали, когато не е имало гуми?

– Най-често със среда от хляб.

– Разкажи ми още за молива.

– Почти всичко ти разказах. Ще добавя само, че с обикновен

молив може да се нарисува линия дълга почти 60 километра

или да се напишат 50 хиляди думи.

Марина внимателно слушаше Арт и въртеше пред лицето

си молив. Като забеляза това, Вълшебникът се оживи:

– Марина, вземи молива и го разгледай от разстояние.

– Е и, разгледах го.

– А сега го погледни на фона на прозореца. Нищо особено

ли не виждаш?

– Нищо. Виждам молив, виждам прозорец, а зад прозореца

– къща.

– А кое е по-голяма – къщата или моливът?

– Моливът.

– В действителност не е така.

– Но така изглежда.

– Никога ли не си се замисляла защо така изглежда?

– Не. Това също ли е някаква тайна? – попитала Марина.

– Тайна! И то каква, но ще ти я разкажа друг път. Сега е

време да подготвиш за утре уроците си по другите предмети,

защото художниците трябва да разбират и от математика, и от

литература, да знаят история, музика и много други неща.

30


ВЪПРОСИ ЗА ПРЕГОВОР

1. Ако драснеш с олово по хартия, то оставя:

а) бледа черна следа;

б) бледа сива следа;

в) ярка сива следа.

2. С какво били изписани глинените плочки?

а) йероглифи;

б) клиновидни знаци;

в) арабски числа.

3. Как е името на първия моливен индустриалец?

а) Томас Лавчис;

б) Йозеф Хартмут;

в) Джозеф Пристли.

4. Какъв молив е необходим за рисуване:

а) твърд;

б) нито твърд, нито мек;

в) мек.

5. Как индианците наричат още дървото хевея, от ствола,

на което изтича бял сок?

а) Плачещо дърво;

б) Дървото на живота;

в) Драконово дърво.

6. От какво е направена гумата?

а) от листата на дървото хевеа;

б) от сока на дървото хевеа;

в) от корените на дървото хевеа.

7. Защо хевеата се превърнала в приказно дърво, на което

растат пари?

а) защото добиваният от сока на дървото каучук изтрива

написаното с молив;

б) защото каучукът станал основна суровина в производството

на хиляди продукти в индустрията и бита;

в) защото каучуковите топчици подскачали много високо.

31


АЗБУКА НА РИСУВАНЕТО

След няколко дни дошло време за втората среща с Карабаджо.

В стаята на брата и сестрата царял голям безпорядък.

Много от вещите били разхвърляни на всякакви места, само не

там, където им е мястото. Това определено затруднявало Марина

и Анатолий в търсенето на кутията с цветните моливи.

– Къде ли е пропаднала? Закъсняваме, а това е невъзпитано

– простенала Марина.

– И без да ми казваш, го зная. Колко пъти съм те учил да

поставяш нещата по местата им? А ти постоянно разхвърляш.

– Не може ли да отидем така, без цветни моливи? – неуверено

предложила Марина – Приготвили сме блокове с листове.

Имаме обикновени моливи. Ще нарисуваме нещо, а ще го оцветим

следващия път.

– Ще се наложи! – увесил устни Анатолий – Но ми се струва,

че днес няма да имаме урок. Та ние сме без домашно.

– Е, нищо. Тъкмо ще се върнем по-рано и ще разтребим.

Поне да зарадваме мама и тате.

Противно на очакванията им, Художникът не се скарал за

това, че братът и сестрата не носят цветни моливи.

– Знае ли някой от вас, че обикновеният графитен молив е

истински вълшебник?

Марина стрелнала тържествуващо Анатолий с поглед.

Нали беше научила някои неща от Арт.

– Разгледайте тези две рисунки. По какво се различават?

– Единият клоун е весел, а другият тъжен – бързо отговорила

Марина.

– Как разбра? По какво позна?

32


– По устата – намесил се Анатолий – При единия клоун

ъглите на устните са нагоре, а при втория – надолу. Все едно

единият се усмихва, а другият плаче.

– Вие сте съвършено прави. Лицата на клоуните са почти

еднакви. Разликата е само в линията на устата. В резултат на

това са се получили различни физиономии. Също както при

думите. Промениш или сгрешиш буква и променяш значението

на думата. Например „Бос“ и „Нос“. Бос – това е човек,

който не е обут, а нос?

– Това го знаем! – едновременно отговорили малките

художници.

– Линията на молива, с който рисуваме, за художника е

като буквата от азбуката, с която пишем. Дебелата, тлъста

линия показва, че изобразяваният предмет е плътен и тежък.

Тънката – обратно – създава впечатление за лекота и ефирност.

Да се овладее моливът, точността и изразителността на неговата

линия, означава да се научи азбуката на рисуването.

Хайде, да направите някои упражнения:

Вземете молива и направете линии в различни посоки.

Старайте се те да бъдат на еднакво разстояние една от друга.

33


Нарисувайте с прави линии, без да използвате линийки,

различни предмети. (рис. 5)

Нарисувайте кръг и овал, без да повдигате молива от листа.

Движете ръката, с която рисувате, леко и свободно, без напрежение.

(рис. 6)

– Някои предмети изглеждат така, като че ли са направени

от две еднакви половинки. Ако мислено ги похлупим една към

друга, те ще съвпаднат. Тези предмети наричаме симетрични,

а линията на сгъването – ос.

Нарисувайте предмет със симетрична форма и проверете

дали двете му части са еднакви, като прекарате оста на

симетрия.

34


– Щрихите, – продължил с урока Художникът, – това са

много на брой прави, а понякога не толкова прави линии, които

повтарят една и съща форма, посока на движение, имат еднаква

дебелина и са разположени на равно разстояние един от друг.

Щрихите и линиите могат да бъдат с различен характер, така

както и моливите. Например твърд.

35


– Помислете! Какъв ли е характерът на тези линии?

– Когато искаме да нарисуваме

с молива петно,

е необходимо да полагаме

щрихите близко един до

друг. Опитайте и вие!

Съществува и друг начин за

рисуване на петна. Необходимо е

да се усилва и отслабва натискът

на молива върху листа. Ето така:

След като прегледал изпълнението на упражненията и похвалил

децата за положеното старание, Художникът поставил

следващата домашна задача:

– Поупражнявайте се, като рисувате линии, щрихи и овали.

Старайте се те да бъдат разнообразни по посока, дебелина,

36


по-близко и по-далече една от друга. Огледайте се около вас

и, ако видите линии с интересен характер, се опитайте да ги

нарисувате.

Братът и сестрата вежливо и весело се сбогували с Карабаджо

и се прибрали вкъщи. Там настроението им се развалило,

защото освен разхвърляната стая, ги очаквали и ядосаните им

родители. Наложило се да разтребват, да подготвят уроците

си за училище и отново не останало време за домашното по

рисуване.

– Пак не изпълнихме поръката на Художника – унило казал

Анатолий, докато го чакали за следващия урок. Той ни накара

да нарисуваме интересни линии, а ние не ги намерихме и нищо

не свършихме. Този път вече ще ни изгони.

– Няма! – казала Марина и посочила към Цезар, който сладко

спял на прозореца. – Виж, там където е козината, е меко,

вълнисто...

Изведнъж котаракът рязко се протегнал и показал ноктите

си.

– ... а където са ноктите, там са твърди и остри линии. Хайде

бързо да нарисуваме Цезар, докато Художникът е зает.

Няколко минути след това в ателието влязъл техният

учител.

– С какво се занимавахте, докато отсъствах? Аха, това прилича

на моя Цезар – бързо преценил той, след като децата му

показали своите рисунки.

– Само че не прилича на жив, – оплакала се Марина – един

такъв плосък – уточнил Анатолий.

– Това е така, защото сте използвали линии, щрихи и петна

в един тон. Ако изпълните песен в един тон, тя ще звучи

равно и неизразително. Същото е и при рисуването. – казал

Карабаджо. – Тонът в изобразителното изкуство е едно от

най-силните изразни средства на графика или живописеца. С

него може да се нарисува както плосък, така и обемен предмет.

Тонът позволява на зрителя да види в рисунката близките

и далечни обекти. Това става, когато художникът използва

37


светли и тъмни тонове. В рисуването тонът зависи от твърдостта

на молива и от силата на натиск върху листа. Натиснете

по-силно с молива и ще получите по-тъмен тон. Погледнете

към Цезар – козината, която е осветена от слънцето, е по-светла,

отколкото тази, която е на сянка.

– Дори белият лист не е еднакъв по тон. Анатолий, сложи

си ръката до листа. Виждате ли? Там, където дланта прави

сянка, листът е по-тъмен. Където и да погледнете, ще видите

същото явление. Много са художниците, които използват тона

в своята работа. Те се наричат графици. С помощта на тона те

предават своето настроение. Достатъчно е да имат на разположение

само два цвята – бял и чер, за да отразят богатството и

разнообразието на заобикалящия ни свят.

Безкрайната лента от тонове, която започва с белия, а завършва

с черния, наричаме тонална скала. Дължината ѝ

зависи от това колко оттенъка на сивото можем да получим.

38


Човешкото око различава около 200. Колкото сме по-близо до

белия цвят, толкова тонът е по-светъл и обратно – по-тъмен,

когато черното е по-близо. Главното условие на тоналното упражнение

е постепенният, плавен преход от един цвят към друг.

Да повторим упражнението, като защриховаме няколко

правоъгълника с постепенно засилване на натиска на молива.

За да може всеки изобразен предмет да получи обем, е

необходимо да се използват щрихи. Опитайте да нарисувате

предметите, които виждате (рис.17). Знаете ли как се наричат?

Мисля, че ще успеете. Нали, Цезар?

– Мърр, – съгласил се котаракът.

– Засега довиждане. Продължавайте с упражненията вкъщи!

– казал Карабаджо и усмихнат изпратил децата до входната

врата.

39


ВЪПРОСИ ЗА ПРЕГОВОР

1. С помощта на кои цветове графиците предават своето

настроение?

а) жълт и зелен;

б) червен и син;

в) бял и черен.

2. Какво наричаме „тонална скала”?

а) безкрайна лента от тонове, която започва с белия и

завършва с черния цвят;

б) безкрайна лента от цветове;

в) една линия.

3. От какво зависи дължината на тоналната скала?

а) от това колко оттенъка на сивото може да получим;

б) от постепенния, плавен преход от един цвят към друг;

в) от това доколко сме по-близо до белия цвят.

4. За какво служи според Карабаджо тоналната скала?

Какво изобразява тя?

а) Безкрайната лента от тонове, започваща с белия и завършваща

с черния;

б) Силата на емоционалния тонус;

в) Начина на разположение на нотите върху петолинието.

5. Какво показва дебелата линия?

а) Че изобразяваният предмет е плътен и тежък;

б) Цели да насочи вниманието ни към даден обект;

в) Показва, че изобразяваният предмет е важен за

художника.

6. Какво е необходимо да се използва, за да получи един

изобразен предмет обем:

а) линии;

б) щрихи;

в) петна.

7. По какво се различават лицата на клоуна?

а) носа;

б) ушите;

в) устата.

40


ИСТОРИЯ С ЛАСТИК

Пред брата и сестрата стояли тежки за решаване задачи.

В училище вървели проверки и трябвало много да се учи. На

Марина не ѝ било до съветите на Арт, а и на двамата не им

оставало много време за упражненията на Карабаджо. Дошло

време за следващия урок. Все пак, въпреки голямата си натовареност,

Анатолий и Марина отишли при Художника.

– Искате ли малко да си починете и да поиграете? – предложил

Карабаджо, след като забелязал умората в очите на

двамата си питомци.

– На какво? – веднага попитал Анатолий.

– На ластик! – бързо се включила Марина.

– Може. Но нека първо да го разгледаме! – казал Художникът

и поставил парче ластик на масата. – Какво е това, според

вас?

– Линия, пътечка – предположила Марина.

– Стрела, копие, не, змия – казал Анатолий.

– Добре! А какво прави?

– Лежи. – Лети.

– А сега?

– О, извива се.

– Да видим какво ще стане по-нататък? – казал Карабаджо

и дръпнал ластика към себе си.

41


– Изплаши се. Ще избяга. – запляскала с ръце Марина

– Как ще избяга?

– Удивено! – определил Анатолий.

– А сега на какво прилича?

– На вълна.

– Уверен ли си? – Художникът повдигнал ластика

– Ето, че не позна! – подразнила го Марина, – Това е електрически

стълб. – добавила тя, след като помислила малко.

– Как стои този стълб?

– Гордо. – определил Анатолий.

– А сега какво става с него? – попитал Художникът и разклатил

ръката си.

– Трепери. Замръзнал е от студ, горкият. – пошегувала се

Марина.

– Добре. – съжалил се Карабаджо – Да го оставим да се

стопли. – и пуснал ластика на масата. (рис.20). – В какво се

превърна ластикът?

– В пружина! – бързо определил Анатолий.

– Счупена. – уточнила Марина.

– Какво се получи сега? – попитал Художникът, след като

съединил двата края на ластика.

42


– Кръг, колело, барабан.

– Ето как един обикновен ластик се превръщаше в много

интересни неща. Той ни показа различни линии, които очертават

силуетите на предметите. Тези линии наричаме контури.

Вземете молив или флумастер, кой каквото иска. Аз ще ви

показвам различни фигури с ластика, а вие отбелязвайте промените

върху лист с едно движение на ръката. Започвайте! В

какво се превърна кръгът?

– В овал, яйце, краставичка.

– Какво направихме с ластика?

– Изтеглихме кръга нагоре и надолу.

– Нарисувахте ли го? – попитал учителят и възстановил

кръга. След това отново променил очертанията му. – Какво ще

кажете?

– Горната част на кръга се е спуснала надолу.

– Mожем да кажем, че кръгът се е усмихнал. На какво ви

прилича?

– На луна, на лодка, на обърнат чадър.

– Браво! Опитайте да нарисувате усмихнат кръг. – следвала

задача след задача. – А сега какво стана с кръга?

43


– Кръгът заприлича на таралеж, не – на смачкана хартия.

– Отлично! Нарисувайте го.

Когато децата изпълнили поредната задача, Художникът ги

погледнал изпитателно и казал:

– Не знам дали ще можете да се справите със следващата

задача? Чувствам, че ластикът е намислил нещо, което не е и

по моите сили.

– Ще се справим! – в хор отговорили заинтригуваните деца.

– Е, добре. Какво е това? – попитал Карабаджо и направил

от ластика бримка с едно движение.

– Рибка. Не, кит. – уточнил Анатолий.

– Не е кит. Над китовете има винаги фонтан, а това тук

няма. – започнала да спори Марина.

– Не спорете. Вие видяхте как ластикът с едно движение

се превърна на бримка. Опитайте да повторите същото движение,

но с молива върху лист. След това дорисувайте получената

фигура и я превърнете в нещо друго. Когато завършите си измислете

задачи един на друг.

Върху блоковите листи се появили самолети, гори, птици,

риби, животни, фантастични същества.

– Хареса ли ви играта? – попитал в края на интересните

занимания Художникът.

– Много. Беше страхотно изживяване. – отговорили братът

и сестрата.

– Радвам се, но това не означава, че няма да имате домашно.

Направете тонална скала от 10 квадрата и ги защриховате с

различни нюанси на сивото, като започнете с бяло и завършите

44


с черно. Помнете, че неправилните линии или щрихи можете

да изтриете с гума, но не прекалявайте с нейната употреба.

На другия ден Марина имаше час по изобразително

изкуство. Под впечатлението на уроците на Карабаджо за развитието

на въображението и картините в неговото ателие тя взе

дейно участие в часа. Уж всичко беше както трябва, но...

...Марина се върна от училище явно от нещо огорчена. Извади

учебника си по изобразително изкуство и се загледа в Арт.

– Какво се е случило? – попита Вълшебникът. – Двойка ли

ти писаха?

– Шестица.

– По какво?

– По рисуване.

– Браво! – възкликна Арт. – А защо си се разстроила?

– Нарекоха ме въображателка и фантазьорка.

– За какво?

– За моите разкази.

– Чакай, чакай. Обясни по-добре.

– Когато учителката попита кой знае как трябва да се разглежда

картина, аз станах и разказах. Тя много ме похвали и

ми постави шестица. А всички започнаха да крещят „Въображателка!

Фантазьорка!“

– Сигурно много си се хвалила със знанията си. Това не се

е харесало на децата.

– Защо, обаче, „Въображателка“?

– Думата „въображение“ и думата „образ“ са сродни. Вероятно,

когато си им разказвала, си се представила като голям

всезнайко. Е, получи си заслуженото.

– Повече нищо няма да им разказвам.

– Недей така. Знанията красят човека. Само че той не бива

да е самохвалко. Сега ще ти разкрия още една от моите тайни.

45


ВЪПРОСИ ЗА ПРЕГОВОР

1. Кой предложил да играят на ластик?

а) Карабаджо;

б) Марина;

в) Анатолий.

2. В какво се състои домашното, дадено на Анатолий и

Маринка?

а) Да направят тонална скала от десет защриховани

квадратчета;

б) Да нарисуват своята къща;

в) Да открият и нарисуват нови различни форми чрез

ластика.

3. Каква оценка е имала Марина в час по изобразително

изкуство?

а) двойка;

б) шестица;

в) добър.

4. Как децата в училище нарекли Марина?

а) самохвалко;

б) вълшебник;

в) въображателка.

5. Как наричаме линиите, които ни показва ластикът?

а) прави;

б) криви;

в) контури.

6. Що е то контури?

а) различни линии, които очертават силуетите на

предметите;

б) различни фигури с ластика;

в) промяна на очертанията на ластика.

7. Как се наричат линиите, който очертават силуети?

а) контури;

б) права линия;

в) щрихи.

46

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!