Вестник "Струма", брой 111, 19 май 2021 г., сряда

Арсени Костенцев - български
горноджумайци през
Арсени Костенцев
Руско-турската война от
1877-1878 година е поредна
между Русия и Турция и за част
от земите на Балканите се оказва
освободителна. В резултат
на нея се създава Княжество
България и подвластната на
Турция част Източна Румелия.
Войната обаче не се оказва
освободителна за голяма част
от Македония, а това включва
и град Горна Джумая /Благоевград/
и Горноджумайска каза
/околия/ в тамошното турско
административно устройство.
В Пиринския край е известно,
че руски войски стигат на
изток до седловината Предел,
на юг от селата Сърбоново
/Брежани/ и Изворите /Симитли/,
а мястото, докъдето са
стигнали руски солдати, сега
е обозначено с паметен знак
и се намира край шосето между
Симитли, Крупник и Черниче.
На запад казаци достигат и
до селата Лешко и Селище.
Взвод казаци стига и в Кресна
/Стара Кресна/, но това е вече
по времето на Кресненско-
Разложкото въстание.
РУСКО-ТУРСКАТА
ВОЙНА В 1878 ГОДИНА
ПО ДОЛИНАТА НА Р.
СТРУМА В ЗАПИСКИ НА
СТЕФАН КАРЧЕВ ОТ
СЕЛО КРЕСНА /СТАРА
КРЕСНА/
Стефан Георгиев Карчев
/1850, Кресна - 1956, Ветрен,
Пазарджишко/ получава образование
в родното си село,
Мелник и Банско. Учителства
в Кресна и по време на Кресненско-Разложкото
въстание
е секретар на главния войвода
Стоян Карастоилов. След
въстанието учителства в много
селища, включително и в
село Славовица, където ученик
му е бъдещият министър-председател
Александър Стамболийски,
с когото поддържа и
приятелски връзки до убийството
му.
Даскал Стефан Карчев е
сътрудничел на вестниците
"Зорница" в Цариград и "Марица"
в Пловдив. Автор е на
стихотворения, мемоари и
други творби, събрани в сборниците
"Кресненска сбирка" и
"Ветренска сбирка". Изявява
се във фолклористиката, сред
основателите е на Археологическия
музей в Сандански.
Дарява личната си библиотека
и много ценни авторски и
други материали на Етнографския
музей в
Пловдив, а на
родното си село
- личните си
недвижими
имоти. Читалището
в Стара
Кресна сега
носи името му.
Любопитство
представляват
писмените
спомени на
Стефан Карчев
/непубликувани
досега/, в
които календарно
проследява
Руско-турската война по
долината на Струма във фазата
й през 1878 година и събитията
след нея до Кресненско-Разложкото
въстание в календарно
обозначение по стар стил.
3.I. - 1300 души пехота и
конница руска се опитва да опази
от турски грабежи побягнали
турци към Разложко и Мелнишко.
4-5.I. - 300 души въстаници
в с. /дн. град/ Рила, нападнали
селата Стоб и Пороминово и с
успешен бой взели 70 души турски
пленници.
14.I. - Сражения, сбивания
между 600 души турски аскер
при селата Кочериново, Бараково,
с резултат един убит християнин,
от турски аскер неизвестно.
31.I. - Събрали се 600 души
въстаници, заградили град Горна
Джумая от двете страни и изпратили
парламентьор Спас М.
Петров от Лом с предложение
да се предадат турците, обаче
те го пресрещнали с изстрели
и той едва се спасил с бягство.
5.II. - Русите с 1100 пешаци
и конници с 4 оръдия тръгнали
от Дупница и като стигнали баира
над Кочериново и изхвърлили
гранати, станали сражения в
Бараково - при моста на Рилска
река. Бил е убит един турски
войник. От изхвърлените 6
гранати една попаднала в Горна
Джумая, турците взели да
бягат.
6.II. - Русите пристигнали на
5.II. през нощта, а въстаниците
от Ораново, Градево изгорели
през нощта Железнишкия мост
над р. Струма на южна страна и
бягащите турци били принудени
да пътуват по лявата страна
на реката, дето били заградени,
едни взети пленници, други избити
и ограбени, трети в Струма
се хвърлили и се удавили.
Русите поставили на турското
село Осеново 250 души стража,
на Сърбиново и Крупник по
една рота войници патрул -
постове, за да пазят от изненади
и грабежи.
6.II. - На Света Петка турците
изкарали с бой хора от
Кресна и ги откарали на Шейтан
Кюприя /на р. Струма/, за
да помагат на бягащи турци да
прекарват животни и багаж.
23.II. /и до 27.II./ турците с
1500 души редовен аскер под
командата на Асли Бег от Петрич
нападнали села. Водени
сражения със 130 четници от
четата на войводата Торолинко
/Стою Торолинко от Кършияка/.
1.IX. - Турски аскер напада
село Сенокос, че не дало на
гръцкия владика владичината.
16.IX. - Турски аскер и башибозук
води сражение с чети
при село Грънчар /сега не
съществува/.
5.X. - През нощта под водачеството
на 15 войводи към
600 въстаници заградили 110
души турски аскер, квартирувал
в двата хана на братята
Цвето и Мито Вескови в Кресна.
Пламва Кресненското въстание.
В това сражение /по описание
на Карчев/ станали жертва
3-ма селяни, 1 къща, 8 души
юшуджии, 1 въстаник, 9 души
аскер, 4-ма турци ранени, 3-ма
въстаници ранени, 110 турци
пленени и хранени 38 дни с по
2 овни на ден, хляб и ориз в
Кресна, във Френски и Милошев
хан.
1878 ГОДИНА В ГОРНА
ДЖУМАЯ И ГОРНОДЖУ-
МАЙСКО В КРАТКО
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ
АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ -
БЪЛГАРСКИЯ ГАРИБАЛ-
ДИ
Арсени Георгиев Костенцев
/1842, с. Ново село, Щипско -
6.XI.1921, София/ е виден деец
на националноосвободителните
борби, книжовник и просветител.
Освен като учител е
работил и като пътуващ книжар.
Учителства на различни
места, а от 1872 до 1879 година
е учител в Горна Джумая.
Заедно с учителя Костадин Василков
превръщат училището
от начално в класно. Член е на
Димитър Попгеоргиев
ръководството нa
християнската община
в Горна Джумая,
учредител на
местен таен революционен
комитет,
който работи съвместно
с такъв комитет
в Рила. Дейно
работи по подготовка
на местното население
за въстание
през 1876 година.
По време на Рускотурската
война организира
чета за защита
на населението
от бягащите турски
войници и население.
Турското
привременно управление
на Горна
Джумая е член на
местния съдебен съвет.
След връщането
на турците в града
/1879 година/ се
Паметен знак на мястото, където е пукнала първата пушка на Кресненско-Разложкото
въстание в местността Шиавица, Стара Кресна
преселва в Бобошево и е учител
в погранични селища. Автор е на
ръкопис "Спомени".
Животът на Арсени Костенцев
от времето на учителстването му
в Горна Джумая е изпълнен с
много любопитни истории и перипетии.
По негова информация
при погрома на Априлското въстание
и най-вече след клането в
Батак турците в Горна Джумая се
били много наежили. Арестувани
били Георги Чапрашъков,
Георги Мициев и учителят Димитър
Марков, отведени в София и
осъдени там на смърт. Потърсено
било застъпничество от влия-
Паметник на Йосиф Шевченко
Какво се случва /по описание
на Арсени Костенцев в резюме/:
Събира се голяма част
от населението: граждани, свещеници,
учители от училището,
и всички отиват в турския конак.
Там ходжи започват своите
молитви и събралото се
християнско множество извиква:
"Да живее хиляди години
царят!". Започва да пее поп Ангел
"Спаси, Господи, люди,
твоя" и всички му пригласят и
се споглеждат, защото знаят,
че тази молитва е за руския
цар, а не за турския султан.
Като свършили молитвите,
каймакамът се обърнал към
всички: "Слушайте, братя по
вяра, и вие, комшии, снощи получихме
телеграма, в която пише:
"Великият княз Николай,
който бил в Едренската църква
/Одринска/, го заробили!".
"Хиляди години да живее
царят!" - пак викат всички, като
това се отнася пак за руския
цар.
Към края на 1877 година в
Горноджумайско често нахлуват
грабители черкези. Случват
се и сражения. Много горноджумайци
забягват в околните
села. Арсени Костенцев и други
ръководни дейци организират
две чети: едната повежда
Иван Андреев от София и Иванчо
Костов, също от София, а
другата се води от Арсени Костенцев
и Михаил Векилски от
Ловеч. Повечето от четниците
са от Радомирско, Самоковско
и Трънско. Това е вече време,
през което руски войски се
придвижват на юг по Струма.
Част от населението и от селата
взело да се укрива из горите.
Ехтежът на военните действия
започва да се долавя и в
Горноджумайско. Бягащи туртелния
арнаутин
Ахмедаа Белградлията,
търговец
на тютюни, но той
успял да издейства
освобождаването
само на
Чапрашъков и
още един от тримата,
който да бъде
този, който той
посочи. Тримата
направили съвещание
в присъствието
на Ахмедаа
Белградлията. Димитър
Марков тогава
казал: "Щом
не може и тримата,
то нека се освободят
двамата
Георгевци".
През същата нощ Димитър
Марков бил доведен от Горна
Джумая и бил обесен на моста
всред чаршията /до реката/,
известен е в Горна Джумая
като просветител-възрожденец,
занимавал се е и с
търговия, един от най-видните
участници в националноосвободителните
борби. Роден
е в 1842 година в Горна Джумая.
Учил е в Рилския манастир.
Един от основателите е на
революционния комитет Горна
Джумая - Рила.
РУСКО-ТУРСКАТА
ВОЙНА ВОДИ ДО
ПРИВИДЕН СЪЮЗ
МЕЖДУ МЮСЮЛМА-
НИТЕ И ХРИСТИЯНИТЕ
В ГОРНА ДЖУМАЯ
В началото на Руско-турската
война в Горноджумайска
каза се случват чести набези,
зверства и грабежи от
черкезки групи. Първенците
от страна на турците и първенците
от общината на българите
се събрали на съвещание
за взаимопомощ. Случилото
се заслужава да бъде припомнено.
Стигнало се до съгласие,
щото турците да бранят българите
от черкезите и башибозуците,
а българите пък -
турците от русите и комитите.
Стефан Карчев
Оръжие, използвано в 1878 годин