Вестник "Струма" брой 171

СТРУМА 29 юли 2021 г. ОТТУК-ОТТАМ стр. 16
Защо не правим много комплименти, а би трябвало
Получаването на искрена
и добре формулирана
похвала може да
ни донесе същото усещане
като при неочаквана
печалба.
За нещастие нашето
безпокойство относно
начина, по който другите
биха могли да възприемат
собствените
ни думи, може да ни
пречи да изказваме комплименти.
„Комплиментите са
най-лесният начин да
накараме други хора, а
в резултат на това и
самите нас, да се чувстваме
по-добре,“ казва
пред BBC Никълъс Епли,
преподавател по поведенчески
науки в Чикагския
университет. „Когато
обаче им дойде на
ум някаква любезност,
хората често не я изричат.“
Въпреки това три
нови проучвания на психологията
около правенето
и получаването
на комплименти предполагат,
че страховете
ни относно това как
ще бъде възприета нашата
възхвала са напълно
необосновани.
Ако се освободим от това
неловко усещане, бихме
могли да се насладим
на по-добри отношения
с нашите приятели,
роднини и колеги.
Правилото на реципрочността
Едва от относително
скоро психологията
обръща по-голям внимание
на нашите комплименти,
като по-голяма
част от ранните
проучвана се съсредоточават
върху потенциала
им да убеждават.
В проучване от 2010
г. Наоми Грант, преподавател
по психология
в университета Маунт
Роял в Калгари, кани
участници да се включат
в изучаването на
„формирането на впечатления“.
Докато участниците
попълвали
един по-скоро скучен
въпросник, актьор, който
се представял като
студент по начална
психология, завързвал
разговор с тях, в който
ненатрапчиво правел
комплименти за облеклото
на съответния
участник. Разговорът
продължавал още малко,
след което актьорът
споменавал, че раздават
листовки за кариерно
събитие в университета
и питал
участниците дали биха
искали да помогнат с
раздаването.
Ефектът от ласкателството
бил драстичен,
като 79% от
участниците предложили
да помогнат, в
сравнение с 46% от участниците,
които не били
получили комплименти.
Най-новото проучване
на Грант показва, че
това се дължи на усещането
за реципрочност.
Като цяло колкото
повече хората
вярват в това, че на
добрите постъпки
трябва да се отвръща
с добро, толкова по-голяма
е вероятността да
последват комплимент
с полезна постъпка.
Антителата, образувани от ваксините,
започват да намаляват след 2-3 месеца
Според ново проучване на
Лондонския университетски
колеж нивата на антителата
започват да намаляват
най-рано 6 седмици
след пълната ваксинация
срещу COVID-19 и могат да
спаднат с над 50% в рамките
на 10 седмици.
Тези констатации са последователни
за всички групи
хора, независимо от възрастта,
хроничните заболявания
или пола. Те са публикувани
в The Lancet и са направени
въз основа на данни
от над 600 души. Според тях
нивата на антителата са
значително по-високи след
две дози от ваксината на
Пфайзър, отколкото две на
Астра Зенека. Стойностите
са много по-големи и при
хората, които вече са били
заразени със SARS-CoV-2.
Да, все още да не знаем
какви точно ще бъдат клиничните
последствия от
намаляването на антителата.
Учените обаче подчертават,
че това не е съвсем
неочаквано и че сегашното
проучване показва, че ваксините
остават ефективни в
битката с това остро заболяване.
При Пфайзър нивата на
антителата спадат средно
от 7506 U/mL (единици за
милилитър) през първите
21-41 дни до 3320 U/mL след
70 дни или повече. При Астра
Зенека нивата на антителата
намаляват средно 1201
U/mL през първите 20 дни до
190 u/ML (67-644) след 70 дни
или повече.
Първоначално нивата на
антителата след ваксинацията
с две дози както от
Астра Зенека, така и от
Пфайзър„ са изключително
високи, което вероятно е една
от причините те да предоставят
толкова добра защита
срещу острите симптоми
на COVID-19, казва
д-р Мади Шротри от Лондонския
университетски колеж.
Учените обаче откриват,
че тези нива намаляват значително
в рамките на 2-3 месеца.
Притесняваме се, че
Усещането за реципрочност
може също така
да обясни защо положителната
обратна
връзка може да бъде
толкова влиятелен инструмент
на работното
място. Проучване
на автори от технологичната
компания Intel
и университета Дюк в
САЩ показва, че вербалните
похвали са по-ефективно
по отношение
на увеличаване на продуктивността,
отколкото
паричните бонуси.
„Хората като цяло
не осъзнават, че нещо
толкова малко може да
има толкова голям
ефект,“ обяснява Ванеса
Бонс, преподавател
по социална психология
в университета Корнел
и автор.
Пренебрегваните
ползи
За съжаление проучването
на Бонс показва,
че рядко оценяваме силата
на нашите думи.
В сътрудничество с
Ерика Бутби от университета
на Пенсилвания,
Бонс моли участници
в проучването
да отидат до определено
място в университета
и да направят малък
комплимент на
някой произволен непознат.
След като правят
комплимента участниците
дават на въпросния
човек запечатан
плик, който съдържа
кратко проучване с
въпроси за това как се
е почувствал непознатият
от този кратък
разговор.
При множество експерименти
учените
откриват, че участниците
значително подценяват
колко щастлив
би бил другият човек
да чуе похвалата и
значително надценявали
това за колко досаден
ще сметнат разговора.
„Те смятаха, че
разговорът ще премине
супер неловко и че няма
да могат да направят
комплимента достатъчно
добре,“ казва
Бонс. Реалният разговор
обаче се оказва далеч
по-приятен.
Епли проучва сходни
идеи заедно с Ксуан Жао
но вместо да се фокусира
върху разговорите
между непознати, те
молят участниците да
направят комплимент
ако продължат да спадат с
такава степен, ще отслабнат
и защитните ефекти
от ваксините - особено срещу
новите варианти; все
още обаче не можем да кажем
колко скоро това би могло
да се случи, допълва д-р
Шротри.
Според проф. Роб Олтридж
когато решаваме кой
да получи трета подсилваща
доза ваксина, най-вероятно
това трябва да са хора, които
са се ваксинирали най-рано
(и с Астра Зенека) при
тях нивата на антитела би
трябвало да са най-ниски.
Учените обаче отбелязват,
че тяхното изследване
е съпроводено с различни
ограничения така например
изследваният брой хора
на някой, който вече
познават. Те също откриват,
че участниците
са песимистично
настроени в прогнозите
си за това как ще
протече разговора. Те
предполагали, че техният
познат или позната
няма да е осособено
доволен и че ще се чувства
по-неловко, отколкото
всъщност се чувства,
когато получава
комплимента.
Задълбавайки още подълбоко
Епли и Жао откриват,
че тези страхове
произтичат от
възприятието на участниците
на техните
собствени умения за общуване;
те се притеснявали,
че няма да могат
да изкажат комплимента
правилно, без да объркат
тона. „Оказва, че
на получателя на комплимента
не му пука
особено за това,“ казва
Епли. „На него или нея
му пука единствено от
това колко мил е комплиментът.“
„Тук става въпрос за
това да накараш другия
човек да се почувства
забележим,“ казва
Жао.
Разбира се, има опасност
и да се престараете.
Ако правите
прекалено много комплименти
на приятел,
партньор или колега,
той или тя може да се
отегчи от хвалебствията
ви и да ги счете
за прекомерни.
Проучване на Епли и
Жао обаче показва, че
тази реакция също е далеч
по-малко вероятна,
е съвсем малък, а всеки един
от тях е дал само една проба
за анализ. Т.е. учените не
могат да потвърдят колко
бързо падат нивата на антителата
при всеки човек
или дали ще продължат да
падат или ще се стабилизират
през следващите няколко
месеца. Не на последно
място различните хора
имат различни нива на имунитет
в зависимост от това
колко способни са антителата
им в неутрализирането
на вируса, както и колко
дейни са Т-клетките. Също
така дори когато нивата
на антителата са ниски,
тялото най-вероятно ще
запази т.нар. имунологична
памет, която ще ни предпазва.
отколкото си мислим. В
това проучване се
включват двойки участници,
които вече се
познавали. Един от членовете
от всяка двойка
е помолен за пет
комплмента за другия.
След това учените доставят
тези комплименти
на части по
един на ден през следващата
седмица.
Като цяло задоволство
на получателите
от похвалата не намалява
през цялата седмица.
„Те просто се чувстваха
страхотни, всеки
ден,“ казва Епли.
Ако се надявате да
приложите тези проучвания
при себе си, Бонс
насочва вниманието
към важността на контекста.
Съвсем ясно е,
че не е уместно да правите
комплимент на
някого за облеклото,
ако има риск да го обективирате.
„Етикетът
е да се придържате
към комплименти,
които наистина предават
нечия социална
стойност,“ казва тя.
Това може да включва
похвала за презентация
или за начина на справяне
с труден клиент.
Ако имате мила мисъл,
която изразява искрено
уважение към
другия човек, посланието
от научните изследвания
е ясно - споделете
я.
„Не струва нищо“,
казва Жао. „Това наистина
е един ефективен
начин да накарате другите
хора да се чувстват
щастливи.“
Простите правила
за спокоен и
щастлив живот
Стойте далече от хора,
които ви критикуват и подценяват.
Стойте далече от хора,
които завиждат на успехите
ви и никога не са ви похвалили.
Стойте далече от битки,
които не можете да спечелите.
Стойте далече от хора,
които си мислят, че спорите
всеки път, когато не сте
на едно мнение с тях.
Не се опитвайте да угодите
на всички.
Не се интересувайте от
мнението на хора, които не
са важни за вас.
Стойте настрана от хора,
които не виждат колко струвате
и не могат да ви оценят.
Стойте далече от хора,
които ви приемат за даденост
и смятат, че винаги
сте им длъжни.
Колкото повече се пазите
от неща, които тровят душата
ви, толкова по-здрави,
щастливи и спокойни ще бъдете.