?????????????? ? ??????????? ????? (2008-2009 ?.)

Проект: “Българската политика за развитие: прозрачност при създаването на
нормативна уредба и програмна рамка”
ИКОНОМИЧЕСКАТА И ФИНАНСОВАТА КРИЗА (2008-2009 г.),
РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ И ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА РАЗВИТИЕ
През 2008-2009 г. светът преживява най-дълбоката рецесия след 30-те
години на ХХ век – рецесия със сериозни последствия за развиващите се
страни. Бързо развилата се глобална финансова и икономическа криза доведе
до силно забавяне на икономическия растеж по целия свят, а в някои страни и
до свиване на икономиката - по данни на ООН през 2009 г. доходът на глава от
населението в целия свят може да спадне с 3.7 процента. 1 Това, от своя
страна, силно влияе върху напредъка при осъществяването на Целите на
Хилядолетието за развитие (ЦХР) и другите международно договорени цели на
развитието. Кризата поставя под съмнение успешното постигане на Целите към
2015 г. в съответствие с решенията на Срещата на Хилядолетието на найвисоко
равнище от септември 2000 г. и други важни международни форуми в
тази област. Мащабът на кризата налага предприемане на незабавни мерки, за
да се предотврати прерастването на икономическата рецесия в хуманитарна
катастрофа за най-уязвимите страни и слоеве от населението по целия свят.
Кризата от 2008-2009 г. – причини и форми на проявление
Годините преди кризата се характеризират с високи темпове на растеж в
глобален план, както и относително стабилни и ниски темпове на инфлация.
Благодарение на този растеж е постигнато увеличение на производителността
в много страни, което, в комбинация с по-голямата интеграция на развиващите
се страни в глобалната икономика и значителното нарастване на търговията,
позволява цените на повечето стоки и услуги да останат относително
непроменени за няколко години. Краткосрочните лихвени проценти също се
запазват ниски, отразявайки благоприятната монетарна политика, провеждана
от водещите индустриални страни, докато дългосрочните лихвени проценти
1
“World economic situation and prospects as of mid-2009” (E/2009/73) -
www.un.org/esa/policy/wess/wesp.html.

остават поносими поради относително високите нива на спестявания в Азия и
страните-износителки на петрол.
Този растеж в комбинация с недостатъчната регулация води, в крайна
сметка, до прекалена задлъжнялост на финансовите институции, бизнеса и
домакинствата в САЩ и Европа – задлъжнялост, която трудно може да бъде
поддържана дълго време. Поради ниските лихвени проценти инвеститорите се
насочват към по-рискови финансови инструменти, включително акционерен
капитал, недвижима собственост и суровини. В редица индустриални страни и
развиващи се икономики цените на финансовите активи нарастват, а много от
развиващите се страни са облагодетелствани от високите цени на суровините.
Относителната стабилност на пазарите и прекаленият оптимизъм, предизвикан
от последователните години на ускорен растеж, привлича вниманието на
инвеститорите към още по-рискови активи. Недостатъчната регулация
позволява на финансовите системи да създадат нови структури и инструменти,
които пораждат измамното впечатление, че увеличените доходи са
предпазени от риск. Редица специалисти смятат, че при евентуална адекватна
регулация това развитие на събитията е щяло да бъде предотвратено, но даже
в страните, където такива правила съществуват, прилагането им не е
достатъчно последователно. Разпознаването на задълбочаващите се
проблеми става твърде късно – най-вече поради слабост на институциите,
отговорни за надзора върху финансовите пазари.
В този контекст стремежът към по-високи печалби е съпътстван от
нарастващи финансови дисбаланси. Високите нива на спестявания в Азия и в
страните с доходи от петрол по същество финансират високи нива на
потребление в САЩ и други индустриални страни. За засилване на
капиталовите потоци в посока към индустриално развитите страни съдейства и
увереността, че американските активи носят по-нисък риск и са по-ликвидни от
активите в други страни – увереност, съпътствана от опасение, че ако се
обърне посоката на движение на тези капиталови потоци, ще последва рязко
снижаване на курса на щатския долар с отрицателни последствия за
глобалната икономика.
През 2008 г. проблемите идват не оттам, откъдето се очакват - вместо да
възникне като резултат от отлив на активи, деноминирани в долари, кризата е
предизвикана от резкия спад в глобалното доверие към силно задлъжнелите
финансови институции в развитите страни и сложните структури на търгуваните
активи. Също така, вместо да предизвика спад, кризата води до повишаване на
курса на долара. Възникналите дисбаланси между Азия и развитите икономики
се коригират със свиване на търсенето в индустриално развитите страни
вследствие на ограничаването на кредита, свиване на реалната икономика и
падане на цените на недвижимата собственост. В условията на високо
интегрирана глобална икономика без адекватна регулация провалът в една
част от системата логично води до сериозни последствия за други нейни части.
Още от началото на кризата правителствата на редица развити срани
предприемат масирани вливания на ликвидност във финансовата система и
предоставят непосредствена помощ за някои от най-големите финансови
институции. Огромното публично финансиране, достигащо до 18 трилиона или
почти 30 процента от брутния глобален продукт (БГП) за периода от 1
септември 2008 г. до 31 март 2009 г., има за цел да рекапитализира водещи
2

банки, да национализира финансови институции с претенции за лидерство в
световния бизнес като цяло, да осигури гаранции за банковите депозити и, по
възможност, за други силно разпространени финансови активи. 2 Признавайки,
че монетарните и финансовите мерки няма да са достатъчни за
предотвратяване на рецесията, много развити и развиващи се страни приемат
планове за фискално стимулиране, предназначени за периода 2009-2011 г.,
чиято стойност към април 2009 г. достига приблизително 2.7 трилиона долара
(т.е. приблизително 4 процента от БГП). 3
Основната цел на тези мерки е спиране на задълбочаването на
рецесията и предотвратяване на загубата на работни места, т.е. избягване на
социална катастрофа в резултат на икономическата криза. Трудно може да се
очаква, че спадът на икономическите показатели ще спре през 2009 г., макар че
има надежда за известно възстановяване през 2010 г. Естествено, към средата
на 2009 г. се запазва рискът от продължителна глобална рецесия - проблемите
във финансовия и корпоративния сектор на най-големите пазарни икономики
остават; тенденциите към протекционизъм се засилват; оптимизмът на бизнеса
и на потребителите остава нисък в повечето страни, в които се поддържа
такава статистика.
Последствия на глобалната криза за развиващите се страни
Глобалната криза през 2008-2009 г. има различни лица. Тя се проявява
като продоволствена, суровинна, финансова и икономическа криза като цяло и
оказва въздействие върху всички страни по света – както развити, така и
развиващи се, макар и това да става по различен начин и в различна степен в
зависимост от тяхната уязвимост към външни шокове.
Негативните ефекти от глобалната икономическа криза бързо се
разпространяват в най-бедните и уязвими страни и заплашват сериозно да
подкопаят напредъка в икономическата и социалната област от последните
години. Въпреки че много развиващи се страни не са директно изложени на
финансовите ефекти на кризата, те са засегнати чрез рязкото съкращаване на
търговията, силно неустойчивите цени на суровините, пренасочването на
капиталовите потоци, увеличената цена на кредита, намаления приход от
парични преводи, проблемите в предоставянето на официална помощ за
развитие и пр. Ефектите от кризата са небалансирани, а страните са повлияни
в различна степен, в зависимост от икономическата им структура и уязвимост
към шокове. Най-бедните страни са най-уязвими към негативните явления на
глобалната икономика. Те силно зависят от външно финансиране, включително
помощ, и от търговията. Освен това, приходите в чужда валута и доходите на
държавата като правило зависят от малък брой суровини. Въздействието на
кризата още повече се засилва поради ограничения капацитет на
правителствата на развиващите се държави да противодействат на нейните
последствия чрез работещи механизми за контрациклична макроикономическа
2 World Economic Situation and Prospects, Monthly Briefing No. 7 (2 April 2009) -
www.un.org/esa/policy/publications/wespmbn/sgnote_7.pdf.
3 Ibid.
3

политика, развити системи за социална сигурност, регулаторни рамки и
структури за управление. То зависи и от тяхната политическа стабилност. Тези
фактори имат значение за мащаба на въздействие на кризата върху
различните социални групи.
а) въздействие на продоволствената и суровинната криза
През периода 2006-2008 г. цените на суровините и продоволствието
отбелязват невиждан ръст, който няма прецедент през последното столетие -
както по отношение на продължителността на периода на нарастване на
цените, така и по отношение на обхвата от стокови позиции. През юли 2008 г.
цената на петрола достига 147 долара за барел вследствие на нарасналото
търсене в развиващите се страни, най-вече в Китай и Индия. Високите цени на
горивата, които са съществен компонент при образуването на цените на
селскостопанските стоки, са една от многото причини за продоволствената
криза наред с намаляването на производството на животновъдството и
нарасналото търсене на зърно за производството на биогорива. В резултат на
това през 2006 г. цените на хранителните продукти нарастват значително; този
ръст се ускорява през 2007 г., а през първите месеци на 2008 г. те достигат
своя връх след три десетилетия ценови спад. За по-малко от година цените на
зърното, месото и млечните продукти нарастват практически едновременно с
двуцифрен и даже трицифрен процент.
Развиващите се страни и най-уязвимата част от тяхното население
страдат най-силно от продоволствената криза. Докато ръстът на цените в
редица развиващи се страни-износителки на суровини е съпътстван от
увеличаване на цените на суровините, включително цената на петрола,
възможностите за ръст в страните-вносителки сериозно намаляват.
Нарастването на цените на храните в тези страни има силно влияние върху
бедните домакинства, особено върху тези, които не произвеждат хранителни
продукти – както в градски, така и в селски райони, тъй като все по-голяма част
от техния доход отива за прехрана. Високите цени на хранителните продукти
ограничават възможностите им да придобиват важни стоки и услуги, особено в
областта на образованието и здравеопазването. В този смисъл
продоволствената криза е допринесла за рязко обръщане на тенденцията на
напредък в осъществяването на ЦХР, най-вече на ЦХР №1 (изкореняване на
крайната бедност и недохранването), тъй като делът на недохранените хора в
развиващия се свят се е увеличил. Така например, по преценка на
Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) рязко нарасналите
цени на храните са довели до най-голямото увеличение на глада след 1990-
1992 г.: през периода 2003-2007 г. броят на недохранените хора е нараснал със
75 милиона души и през 2008 г е достигал 923 милиона 4 , а прогнозите за 2009
г. сочат, че той ще надхвърли 1 милиард. души. 5 По-сериозно последствие е
въздействието на кризата върху домакинствата, за които вече е било проблем
да си осигурят ежедневната прехрана – за най-бедните двойният шок от
4
FAO, “The State of Food Insecurity in the World 2008: High food prices and food security threats
and opportunities”, Rome, 2008.
5
Вж. One Sixth of Humanity Undernurished – More Than Ever Before,
http://www.fao.org/news/story/en/item/20568/icode/
4

нарастването на цените на храните и на петрола представлява заплаха за
физическото им оцеляване.
Сравнително дългият период на нарастване на цените на суровините
приключва през втората половина на 2008 г. с рязко спадане на цените на
международните пазари в резултат на по-бавния икономически растеж,
увеличеното предлагане и ревизираните очаквания относно потреблението.
Въпреки това, по оценка на ФАО цените на храните на вътрешните пазари в
редица развиващи се страни спадат по-малко, ако въобще спадат, , като към
средата на 2009 г. продоволствената криза продължава в 32 страни по света,
включително в 20 африкански държави (графика 1). 6 Според предвижданията
на Световната банка в дългосрочен план цените на хранителните продукти ще
останат по-високи през следващите 20 години, отколкото през 90-те години на
миналия век, частично поради по-високите цени на горивата и търсенето на
биогорива. 7
Графика 1. Динамика на цените на храните през 2006-2009 г. 8
б) пряко въздействие на финансовата криза
Въпреки първоначалните прогнози, според които се очакваше кризата да
се отрази главно върху най-интегрираните страни в световната икономика, от
началото на 2009 г. става ясно, че практически всички развиващи се страни са
6 FAO, "Early indications hint a smaller 2009 cereal drop", 12th February 2009, Rome,
http://www.fao.org/news/story/en/item/10127/icode.
7 World Bank, See footnote 11.
8 United Nations. Conference on the World Financial and Economic Crisis and Its Impact on
Development. The World Financial and Economic Crisis and Its Impact on Development. Report of
the Secretary General. 22 June 2009. A/Conf.214/4*, p. 7.
5

пострадали от финансовата криза и последвалия глобален икономически спад.
Ефектът на финансовата криза се предава по два основни канала.
Най-интегрираните развиващи се страни в световната икономика
(Бразилия, Индия, както и други с относително развити финансови пазари –
например Пакистан, Нигерия, Тайланд, Южна Африка и Филипините) страдат от
изтичането на капитали поради това, че са пряко свързани с международната
финансова система. В тези страни обикновено се наблюдава най-рязко спадане
на индексите на финансовите пазари и значително поевтиняване на
националната валута. В повечето от останалите развиващи се страни се
наблюдава свиване на кредитирането, инвестициите и частните потоци на
капиталовите пазари.
Като цяло, по-трудно достъпният кредит и увеличената несигурност
водят до намаляване на инвестициите както в развитите, така и в развиващите
се страни. Частните капиталови потоци към развиващите се страни спадат
рязко. Според Световната банка се очаква тези потоци да намалеят от
1 трилион щатски долара през 2007 г. до около 600 милиарда щатски долара
през 2009 г. 9 Въпреки че намаление на частните капиталови потоци се очаква
във всички развиващи се страни, ООН очаква най-съществен спад в сравнение
с предишните нива в страните в преход от Източна Европа. Съществува риск
глобалната финансова криза да доведе до вътрешни финансови кризи в някои
развиващи се страни, тъй като ще извади на показ наличните структурни
слабости в техните финансови системи - за най-рискови се смятат страни с
висок ръст през последните години на вътрешното кредитиране в частния
сектор.
Цената на външното финансиране за икономиките на развиващите се
страни регистрира рязко повишение. Само в рамките на няколко седмици през
третото тримесечие на 2008 г. рисковите премии по кредитите за тези страни
скачат средно с 250 докъм 800 базисни пункта. За разлика от предишните
години, когато този марж варира сериозно по региони и страни, отразявайки
различните оценки за риска, рязкото му повишаване в средата на 2008 г. е
практически еднакво за повечето развиващи се страни. Това показва
съществуването на ефект на заразяване, съпроводен от общо нежелание за
инвестиране в чужбина. Въпреки че маржовете след това се свиват до 500
базисни пункта към април 2009 г., те са все още много високи в сравнение с
условията преди кризата. 10
Вследствие на влошаващата се международна среда се очаква повечето
развиващи се страни да изпитат сериозни проблеми в платежните си баланси.
По преценка на Световната банка от 98 до 104 развиващи се страни няма да са
в състояние да покрият нуждите си от външно финансиране, като възможният
недостиг би могъл да достигне 268 милиарда през 2009 г., макар че би могъл да
бъде и 700 милиарда, ако спадът в частните капиталови потоци и увеличението
на репатрирането на капитала към индустриализираните страни продължава. 11
По преценка на МВФ само в страните с нисък доход шокът в областта на
9
World Bank, “Weathering the Storm: Economic policy responses to the financial crisis”, Washington
D.C., November 2008.
10
Ibid.
11
United Nations. Conference on the World Financial and Economic Crisis and Its Impact on
Development. The World Financial and Economic Crisis and Its Impact on Development. Report of
the Secretary General. 22 June 2009. A/Conf.214/4*, р. 9.
6

платежния баланс би могъл да достигне 140 милиарда долара през 2009 г. 12
Въпреки че някои развиващи се страни са натрупали огромни международни
резерви, тези резерви са неравномерно разпределени – повечето от тези
страни имат недостатъчен валутен ресурс за справяне с мащаба на външния
шок. Даже в бързо развиващите се икономики, които имат солидни позиции от
резерви в чужда валута, тези резерви са намалели с 20 до 40 процента. Все поголям
брой държави се обръщат към МВФ с молба за спешна финансова
помощ, за да ограничат по-нататъшната дестабилизация на своите
икономики. 13
в) въздействие на намаления глобален икономически растеж
Въпреки че горните ефекти на “заразяване” на развиващите се
икономики в условията на глобална криза имат важни последствия, по-сериозен
ефект за развиващите се страни има забавянето на глобалния икономически
растеж в сравнение с периода 2002-2007 г. (графика 2).
Графика 2. Темпове на растеж (реален БВП) в развитите и развиващите се
страни 14
В редица развиващи се страни темповете на икономически растеж вече
са сериозно намалели. Прогнозите за 2009 г. са различни за различните
развиващи се страни и региони. Според МВФ глобалният растеж ще бъде 3.4
процента за 2008 г. и 0.5 процента за 2009 г.; в страните с висок доход той ще
спадне от 2.7 процента за 2007 г. до -2 процента за 2009 г., докато за
развиващите се страни той ще спадне рязко от 8.3 и 6.3 процента съответно
през 2007 г. и 2008 г. до 3.3 процента през 2009 г. Така например, в Африка на
12 Ibid.
13 Ibid.
14 IMF, “World Economic Outlook Update”, January 2009 -
http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2009/update/01/.
7

юг от Сахара растежът ще спадне до 3.5 процента през 2009 г. в сравнение с
6.9 процента през 2007 г., макар че може да се увеличи до 5 процента през
2010 г. 15 Този по-нисък растеж сериозно ще попречи на постигането на ЦХР и
ще увеличи броя на бедните хора. Според Световната банка един процент спад
в растежа в развиващите се страни води до увеличаване на бедността с 20
милиона души. Като цяло, очаква се в резултат на кризата под линията на
бедността от 1.25 щатски долара на ден да се окажат още 46 милиона души , а
под нивото от 2 долара на ден – още 53 милиона, в допълнение към 130-155
милиона души, които са се влели в редиците на бедните през 2008 г. поради
рязкото нарастване на цените на храните и горивата. 16 На практика е поставен
край на 7-годишния период на намаляване на бедността в света.
Друга важна последица от глобалната икономическа криза е
съкращаването на обема на световната търговия за първи път след рецесията
от 1982 г., което има сериозно въздействие върху развиващите се страни, тъй
като значителна част от националният доход на много от тях зависи от
търговията. Търговските потоци в целия свят силно намаляват от края на 2008
г. (графика 3). Според СТО през 2009 г. обемът на световната търговия със
стоки като цяло може да спадне с 9 процента. 17
Най-рязък спад в търговията се наблюдава при азиатските икономики, в
някои случаи с 50 и повече процента на годишна база. 18 Най-пострадали от
този спад са страни, които традиционно разчитат на значителни приходи от
износа (Мексико, Папуа Нова Гвинея, Бангладеш, Камбоджа, Република Конго,
Гвиана и Сейшели). За това допринася и значителният от средата на 2008 г.
спад в цените на суровините.
Графика 3. Обем на световната търговия 2006-2009 г. 19
15
Ibid.
16
World Bank, Global Economic Prospects 2009: Commodities at the crossroads, Washington
D.C., December 2008.
17
See “World economic situation and prospects 2009”, United Nations,
http://www.un.org/esa/policy/wess/wesp2009files/wesp2009.pdf.
18
Ibid.
19
United Nations. Conference on the World Financial and Economic Crisis and Its Impact on
Development. The World Financial and Economic Crisis and Its Impact on Development. Report
of the Secretary General. 22 June 2009. A/Conf.214/4*, р. 15.
8

Резкият спад в цените на суровините се отразява негативно върху
страните-нетни износители, особено върху страните-износители на петрол и
метали, за които спадът в цената е най-голям. Въпреки че този спад води до
намаляване на инфлационния натиск, сериозно намаляване на инфлацията в
развиващите се страни не се наблюдава. Очаква се в средносрочен план
цените на суровините да останат нестабилни главно поради съществуващите
дисбаланси на техните пазари – тъй като много развиващи се страни
продължават да разчитат на приходите от износа на суровини, те остават
особено уязвими към тази нестабилност, която предизвиква негативни ефекти
както на макро-, така и на микроикономическо ниво. Очаква се приходите от
износа да продължат да бъдат ниски в много развиващи се страни. Условията
за търговия за страните, които внасят храни и енергия, могат да се подобрят,
макар че в повечето случаи това подобрение може да бъде компенсирано от
рязко намалялото търсене на техния износ, поскъпването на кредита за тях и
намалелите потоци парични преводи.
Очаква се недостигът на средства и забавеният растеж в развиващите се
страни да засегнат практически всички сектори на икономиката. Така например,
туризмът в Северна, Източна и Южна Африка страда от сериозно намаление на
търсенето от страна на потребители от развитите страни. Недостигът на
достъпно финансиране може да има сериозни последствия върху разходите за
инфраструктура, което е от изключително значение за постигането на растеж в
дългосрочен план. При предишни кризи през 80-те и 90-те години на ХХ век
инвестициите в проекти от публичната и частната инфраструктура в Африка на
юг от Сахара, Латинска Америка и Източна Азия съществено намаляват. Така
например към 2007 г. инвестициите в инфраструктурата на Югоизточна Азия
след кризата от края на 90-те години все още не са стигнали своето
предкризисното ниво. 20
Нарасналата цена на външното финансиране се отразява на
устойчивостта на дълга в много развиващи се страни. Така например, налага се
външният дълг с падеж през 2009 г. да бъде рефинансиран на много по-висока
цена от тази, на която предварително е издаден. Устойчивостта на дълга за
много развиващи се страни ще бъде повлияна от падащите темпове на
икономически растеж, намаляването на приходите от износа и силно
променените валутни курсове (от началото на кризата в много страни със
среден и с нисък доход националните валути силно поевтиняват - понякога с
20 до 50 процента). Устойчивостта на дълга в много страни с нисък доход е
поставена под особена заплаха, даже в онези от тях, които са получили
значително облекчаване на дълга в рамките на Инициативата за силно
задлъжнелите бедни страни (HIPC) и на Многостранната инициатива за
облекчаване на дълга. Според Световната банка и Международния валутен
фонд към края на 2008 г. дългът само на осем от силно задлъжнелите бедни
страни не е бил силно рисков; в 31 държави дългът е бил от средно до
високорисков, а в 10 страни той е бил в състояние на практическа
невъзможност за изплащане. Една трета от страните с нисък и среден доход в
Африка на юг от Сахара имат съотношение на външния дълг към БНП повече
от 50 процентна и съотношение на средствата за обслужване на дълга към
20
World Economic and Social Survey 2006: Diverging Growth and Development (United Nations
publication, Sales No. E.06.II.C.1).
9

БНП повече от 2 процента, което ги прави изключително уязвими към външни
шокове. 21
Поради икономическите трудности и слабостта на трудовите пазари се
забавя потокът от парични преводи към развиващите се страни. В резултат от
намаляващата заетост в развитите се страни, особено в секторите с много
работещи имигранти (строителство, търговия на дребно, услуги и пр.)
миграционните потоци от развиващите се страни отбелязват спад. Намалелият
брой икономически емигранти и по-малкият обем преведени средства от всеки
един емигрант водят до стагнация на общия обем преведени средства през
2008 г. и до намаляване през 2009 г. През 2008 г. преводите възлизат на над
300 милиарда щ. д. (т.е. почти три пъти повече от годишната официална помощ
за развитие) и в много развиващи се страни са важен източник на средства
както за текущо потребление, така и за инвестиции, макар и да не
представляват добър заместител на наличието на адекватна система за
социална сигурност. Най-силен абсолютен спад бележат преводите към
страните със среден доход, но относителният спад е еднакво голям за страните
с нисък и със среден доход. Потокът от парични преводи все повече се
затруднява от по-активно предприеманите мерки за контрол върху
имиграцията, насилственото експулсиране и понижаването на сигурността на
труда на работещите мигранти. При предишни кризи преводите от емигранти
като правило са били контрациклични, представлявайки един вид
компенсаторен механизъм в условията на рецесия. При сегашната криза в
развитите и в развиващите се страни, обаче, контрацикличният ефект
практически отсъства, макар отслабването на курса на националните валути на
развиващите се страни да увеличава тяхната покупателна способност.
г) социални последствия и последствия за околната среда
Цялостната икономическа нестабилност и негативното й въздействие
върху растежа и доходите има значителни дългосрочни последствия в
социален план. Международната организация на труда (МОТ) предупреждава,
че през 2009 г. броят на безработните в света може да се увеличи с нови от 18
до 30 милиона души в сравнение с 2007 г., а 200 милиона заети, главно в
развиващите се страни, могат да се окажат в крайна бедност. 22 Очаква се
увеличение на неформалната заетост, което води до задълбочаване на редица
съществуващи социални проблеми, като например липсата на адекватна
минимална социална сигурност за големи групи от населението.
Според МОТ в повечето региони на света кризата ще бъде по-тежка за
жените, отколкото за мъжете, като безработицата сред женското население ще
достигне 6.5 - 7.4 процента, а броят на безработните жени ще се увеличи с от
10 до 22 милиона. 23 Сегашната криза засяга особено силно основните
експортни сектори в развиващите се страни, работещи за пазарите в Северна
Америка и Европа, и най-вече трудоемките производства на дрехи и обувки,
преработката на хранителни продукти и електрониката. Тъй като жените са
21 Delivering on the Global Partnership for Achieving the Millennium Development Goals (United
Nations publication, Sales No. E.08.I.17). Also available from
www.un.org/esa/policy/mdggap/mdg8report_engw.pdf.
22 ILO, Global Employment Trends 2009, Geneva, January 2009.
23 ILO, Global Employment Trends for Women Report, March 2009.
10

мнозинство сред заетите в тези сектори, състоянието на пазара на труда за тях
значително се е влошило. Същевременно доходите, получавани от жените, са
по-несигурни, а натоварването им в домакинството е по-голямо. Намаляването
на обществените разходи за здравеопазване и образование в по-голяма степен
се отразява на женското население – например, на достъпа на момичетата до
образование поради необходимостта те да се включат в осигуряването на
прехраната за семействата си. 24
Продължителната рецесия и недостатъчното внимание към социалните
нужди предизвикват обществено недоволство, увеличава се престъпността и
отслабват механизмите за управление. Темповете на намаляване на бедността
се забавят и това предизвиква социална и политическа нестабилност, която
пречи на осъществяването на дългосрочните задачи за постигане на ЦХР.
Затова е необходимо адекватно балансиране на мерките, прозрачност в
действията на правителствата и конструктивен диалог с гражданското
общество за гарантиране на добро управление в период на нестабилност и
ограничени ресурси.
Намалените инвестиции в опазването на околната среда, в енергийната
ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници, в
управлението на водните, земните и горските ресурси може да забави
осъществяването на действия за постигане на устойчиво развитие, за
адаптация към промените в климата и за намаляване на последствията от тези
промени. По-ниските цени на горивата не стимулират търсенето на по-чисти
технологии-заместители на изкопаемите горива. Същевременно, глобалната
рецесия може да доведе до намаляване на емисиите от парникови газове
поради свиване на производствените дейности. Очаква се, обаче, общият
ефект от тези противоположни тенденции да бъде отрицателен – забавянето
на емисиите от парникови газове ще има неголям ефект върху концентрациите
в атмосферата и, съответно, върху промените в климата поради дългия живот
на основните парникови газове. От друга страна, намалените инвестиции в
енергия от възобновяеми източници и други нисковъглеродни технологии ще
забавя намаляването на разходите и приспособяването към тях вследствие на
по-широкото им въвеждане.
д) въздействие върху официалната помощ за развитие
Поради съкращаването на приходите от износа, на частните финансови
потоци и паричните преводи, както и намаления достъп до кредит в
развиващите се страни предоставянето на официална помощ за развитие
(ОПР) има по-голямо от всякога значение за намаляване на въздействието на
кризата и осъществяването на ЦХР. Очаква се през 2009 г. потоците помощ да
отслабнат поради спада в БНД на основните страни-донори. Допълнително
основание за притеснение е фактът, че потоците ОПР могат да станат понепредсказуеми
и неустойчиви. Преди кризата помощта за страните с нисък
доход, особено за най-слабо развитите страни бележи значителни скокове
надолу и нагоре, които достигат 2-3 процента от БВП (графика 4).
24 See 1999 World Survey on the Role of Women in Development: Globalization, Gender and Work
(United Nations publication, Sales No. E.99.IV.8).
11

Несигурността относно очакваните нива на ОПР още повече усложнява
формулирането на макроикономически политики в отговор на кризата.
Графика 4. Нестабилност на потоците по международна помощ (процент от
БВП) 25
Действия в национален план в отговор на глобалната криза
Действията във вътрешнонационален план са от изключително значение
за осъществяване на ЦХР и за оползотворяване на възможностите, които
глобализираната икономика предоставя. Правилният подбор на съответните
мерки е различен за различните страни, тъй като проблемите за разрешаване и
конкретните условия могат да са различни.
В отговор на нарастващите цени на храните от 2007 г. редица страни
започват да прилагат защитни мерки, за да намалят въздействието върху
собствените им потребители. Тези мерки целят насърчаване на
производителите на храни да пласират производството си в рамките на
националния, вместо на външните пазари и включват премахване на
експортните субсидии (Китай), увеличаване на експортните мита (Аржентина,
Русия, Индонезия, Малайзия, Казахстан, Китай), количествени ограничения
върху износа (Украйна, Индия, Виетнам, Аржентина), забрана за износ на някои
продукти (Индия, Сърбия, Украйна, Египет, Камбоджа, Виетнам, Казахстан) и
пр. От началото на 2008 г. страните-вносители също предприемат защитни
мерки срещу високите цени на храните, за да може скъпите вносни стоки да
бъдат достъпни за потребителите на по-ниски цени. Тези мерки включват
намалени вносни мита (Индия, Индонезия, Сърбия, Корея, Монголия, Тайланд),
25 United Nations. Conference on the World Financial and Economic Crisis and Its Impact on
Development. The World Financial and Economic Crisis and Its Impact on Development. Report of
the Secretary General. 22 June 2009. A/Conf.214/4*, р. 9.
12

потребителски субсидии (Мароко, Венецуела). 26 Експортните ограничения,
обаче, представляват краткосрочна мярка, която в крайна сметка води до понататъшно
увеличаване на световните цени, до вреди за други страни и
пропуснати ползи за местните производители.
Отговорът на други страни се свежда до укрепване на съществуващите
системи за социална сигурност. Ефектите варират в различните страни – от 25процентно
покритие на бедното население чрез социални програми в Латинска
Америка до 57-процентна ангажираност на бедните в социалните програми в
Азия. 27 Същевременно към средата на 2009 г. вече е ясно, че повечето
програми за социална сигурност не съдържат ясен механизъм за работа с
т.нар. “нови бедни”, т.е. с хората, доведени до бедност от регистрираните
шокове. Реформите често се правят без ясна перспектива или „на парче”.
В отговор на финансовата криза много развити и развиващи се страни
изготвят пакети от финансови стимули за повишаване на потребителското и
производственото търсене. За съжаление, към средата на 2009 г. мерките,
предприети в развитите страни, далеч надхвърлят както по размер, така и по
реално въздействие върху възможно най-голям брой хора мерките, предприети
в развиващите се страни. Очевидно, капацитетът на държавата за интервенция
в икономиката и в социалната сфера е от огромно значение. Недостигът на
добро управление се оценява като друга сериозна пречка за постигане на
реален ефект в противодействието на глобалната криза.
Действия в отговор на кризата в международен план
Още от самото начало на кризата се забелязва стремеж на
международната общност към относително бърза и координирана реакция. В
тази връзка би следвало да се прави разлика между спешните действия за
подпомагане на развиващите се страни с цел облекчаване на последствията от
финансовата криза и дългосрочните действия за реформиране на
икономическата и финансовата архитектура на базата на поуките от текущата
глобална криза.
26 Commission of the European Communities. Commission Staff Working Document, accompanying
the Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the Economic
and Social Commisttee and the Committee of the Regions. Supporting Developing Countries in
Coping with the Crisis, Millenium Development Goals – Impact of the Financial Crisis on Developing
Counries, Brussels, 8.4.2009, COM (2009) 160 final, p. 30.
27 Ibid.
13

Действия, предприети от международната общност в отговор
на глобалната криза
• безпрецедентни финансови стимули, които към момента достигат 2.7 трилиона
долара (около 4 процента от БГП);
• специални програми за пряко и непряко подпомагане на финансовите
институции за гарантиране на адекватна капитализация, възстановяване на
доверието, кредитирането и международните капиталови потоци;
• действия в посока на създаване на по-силна, по-всеобхватна и попоследователна
надзорна и регулаторна рамка в комбинация със системи за
ранно предупреждение, които по-добре ще разпознаят и реагират на рисковете
във финансовия сектор;
• засилено международно сътрудничество в областта на данъчното облагане,
включително действия срещу офшорните данъчни убежища и други подобни
администрации с цел намаляване на неплащането на данъци;
• по-гъвкави условия и бърз достъп до финансиране на националния платежен
баланс от МВФ;
• по-значимо, по-ефективно и по-предсказуемо финансиране за най-уязвимите
хора в контекста на ангажиментите на донорите относно предоставянето на
помощ в духа на Дневния ред за действие от Акра (2008 г.);
• текущи реформи за укрепване на дългосрочната актуалност, доверие,
отчетност, резултатност и легитимност на международните финансови
институции;
• непосредствен мониторинг върху устойчивостта на дълга на развиващите се
страни;
• ангажименти за избягване на засилването на протекционизма и за по-скоро
приключване в рамките на СТО на кръга търговски преговори от Доха, в който
сериозно внимание да се отдели на ролята на търговията за развитието.
а) спешни мерки в отговор на кризата
По-голямата част от спешните действия срещу кризата имат за цел
оказване на финансова помощ за някои от най-силно пострадалите развиващи
се страни. На глобално ниво от страна на специализираните агенции на ООН,
фондовете, програмите и Бретън-Уудските институции са предприети важни
мерки за мобилизиране на ресурси за подпомагане на уязвимите страни и
части от населението за справяне с последствията от кризата. Още през
декември 2007 г. ФАО излиза с Инициативата в помощ на страните,
пострадали на най-силно от нарастващите цени на храните. Чрез тази
инициатива правителствата са получили безвъзмездно почти 59 милиона
долара за покупка и предоставяне на дребните фермери на семена, торове,
селскостопански инструменти и материали. ФАО призова за осигуряване на
подкрепа в размер на 1.7 милиарда щатски долара за спешни действия до края
на 2009 г. Във връзка с продоволствената криза през юни 2008 г. в Рим се
провежда среща на високо равнище, по време на която страните-участнички
обещават 22 милиарда долара за нейното преодоляване. Но както често се
14

получава в подобни случаи, една година след тази среща по-голямата част от
обещаните средства все още не е предоставена. 28
В рамките на ООН е създадена Работна група на високо равнище по
глобалната криза в областта на продоволствената сигурност, ръководена от
Генералния секретар на ООН, която изработва Обща рамка за действие, 29
призовавайки към устойчив растеж на предлагането на храни чрез:
подпомагане на дребните производители; подобрени системи за социална
сигурност; засилени системи за управление на продоволствената сигурност;
подобрени международни пазари на продоволствени стоки и международен
консенсус по устойчивите биогорива. Предложените непосредствени действия
включват мерки за спешно подпомагане на уязвимото население – както сред
потребителите, така и сред производителите. Предложените действия в
дългосрочен план са фокусирани върху основните структурни въпроси на
изграждането на устойчивост в глобалната продоволствена сигурност и
намаляване на бедността в контекста на ЦХР.
В допълнение към съществуващите текущи инициативи,
Координационният съвет на ръководителите на агенции, фондове и програми
на ООН излиза с девет основни инициативи, имащи за цел да се подпомогнат
дадени развиващи се страни за справяне с финансовата и икономическата
криза, да се ускори възстановяването и да се постигне честна глобализация,
която да създава условия за устойчиво икономическо, социално и екологично
развитие за всички. 30 Предложените действия са в следните области:
• допълнително финансиране за най-уязвимите;
• по-голяма продоволствена сигурност;
• активизиране на търговията (включително приключване на кръга
търговски преговори от Доха и укрепване на инициативата „Помощ за
търговията”);
• инициатива за зелена икономика, която цели дългосрочни инвестиции за
екологична устойчивост;
• глобален пакт за заетост, който има за цел гарантиране на достоен труд
(decent work) за всички;
• минимално ниво на социална защита (обхващаща основните социални
услуги, подслон, еманципация и защита за бедните и уязвимите);
• спешни действия за осигуряване на хуманитарна стабилност и социална
сигурност;
• технологии и иновации;
28
Ibid., p. 31.
29
UN High-level Task Force on the Global Food Crisis, “Comprehensive Framework For Action”, New
York, July 2008.
30
20 United Nations System Chief Executives Board for Coordination, communiqué of 5 April 2009;
and the related CEB issue paper entitled “The global financial crisis and its impact on the work of the
United Nations system” (CEB/2009/HLCP-XVII/CRP.1), April 2009.
15

• мониторинг и анализ (макроикономически и финансов), както и система
за ранно предупреждение.
В отговор на недостига на ликвидност в някои от развиващите се страни
МВФ създава нов Фонд за подпомагане на краткосрочната ликвидност (Short-
Term Liquidity Facility - SLF) за осигуряване на значително краткосрочно
финансиране за развиващи се страни, в които се осъществява правилна
икономическа политика. През декември 2008 г. Световната банка създава
новия си Фонд за бърз отговор на финансовата криза (Financial Crisis Response
Fast-Track Facility) в размер на 2 милиарда долара за най-бедните страни.
Средствата са предназначени главно за мерки за социална сигурност,
инфраструктура, образование и здравеопазване.
През април 2008 г. министри от 150 страни се срещат във Вашингтон, за
да одобрят Нов курс на банката по глобалната продоволствена политика, който
включва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия, като:
предоставяне на храна в училищата и на работното място, парични трансфери
под условие; мерки за подкрепа за увеличаване на селскостопанското
производство; по-добро разбиране относно въздействието на производството
на биогорива върху продоволствената сигурност; мерки в областта на
търговията за намаляване на деформиращите субсидии и търговски бариери.
Създаден е и нов фонд за бързо финансиране в размер на 1.2 милиарда за
ускоряване на помощта за най-нуждаещите се страни.
По време на срещата си в Хокайдо (Япония) през юли 2008 г. лидерите
на Г-8 приемат Заявление по глобалната продоволствена сигурност, като
призовават за координирани действия и цялостна стратегия от страна на
международната общност.
На Конференцията на ООН по финансиране на развитието в Доха през
декември 2008 г. беше подчертана необходимостта от спазване на поетите
ангажименти към бедните страни, даже в условията на текущата икономическа
криза, и беше възложен мандат на Председателя на Общото събрание на ООН
да свика Конференция на ООН по световната финансова и икономическа криза
и въздействието й върху развитието.
На базата на тези международни инициативи на Срещата на високо
равнище “Продоволствена сигурност за всички”, проведена през януари 2009 г.
в Мадрид, започва консултативен процес за създаване на Глобално
партньорство за сигурност в областта на селското стопанство и
продоволствието. Това партньорство има за цел въпросът за продоволствената
сигурност да присъства трайно в политическия дневен ред, като помага за
координиране на помощта и хармонизиране на глобалните цени на храните с
тези в национален план, както и съдейства на развиващите се страни да
подготвят и осъществят национални планове за преодоляване на глада и за
подкрепа на селскостопанското развитие.
По време на срещата в Лондон на 2 април 2009 г. лидерите на страните
от Г-20 се договарят да направят всичко необходимо за намиране на глобално
решение на световната икономическа и финансова криза. Това включва
възстановяване на икономическия растеж и заетостта; подпомагане на
финансовата система за възстановяване на кредитирането; засилване на
финансовата регулация за възстановяване на доверието; реформиране на
16

световните финансови институции с цел преодоляване на кризата и
предотвратяване на бъдещи кризи; съдействие за развитието на глобалната
търговия и инвестиции; отричане на протекционизма; гарантиране на
устойчиво, справедливо и природосъобразно възстановяване. Лидерите на Г-20
обявяват също началото на изпълнението на програма за подкрепа за
възстановяване на кредитирането, растежа и заетостта в световната икономика
в размер от 1.1 трилиона долара, от които 500 милиарда долара са
предназначени за оказване на помощ от страна на МВФ за най-силно
засегнатите икономики, 250 милиарда – за стимулиране на международната
търговия, други 250 милиарда долара се предоставят под формата на
Специални права на тираж за всички членове на МВФ, а в международните
банки за развитие се вливат 100 милиарда долара за отпускане на
допълнителни заеми.
Редица важни инициативи за спешно преодоляване на продоволствената
криза са предприети и на регионално ниво . През април 2008 г. Азиатската
банка за развитие публикува доклад, очертаващ стратегическия й отговор на
кризата. 31 Един месец по-късно по време на годишната си среща банката
осигурява бюджетна подкрепа от почти 500 милиона долара за найпострадалите
страни от Азия и Тихоокеанския басейн. В средносрочен и
дългосрочен план е изразено намерение за увеличаване на кредитирането за
селското стопанство и развитието на селските райони до над 2 милиарда
долара през 2009 г. През юли 2008 г., Африканската банка за развитие излиза с
инициативата “Африкански отговор на продоволствената криза”, която
представлява рамка за подкрепа за страните-членки, пострадали от високите
цени на храните. Инициативата добавя 1 милиард към средствата за развитие
на селското стопанство и има следните цели: да намали уязвимостта на
бедното население от високите и нестабилни цени на храните; да подкрепи
икономическия растеж чрез увеличена производителност в областта на
селското стопанство, участие на пазара и укрепнали правителствени политики
за устойчиво развитие на селските райони; да увеличи капацитета и да създаде
условия за устойчив растеж в селското стопанство.
През май 2008 г. Европейската комисия призовава към три вида мерки –
краткосрочни с хуманитарни цели, средносрочни – за създаване на мрежи за
безопасност, и дългосрочни – за увеличаване на селскостопанското
производство. По предложение на Комисията е създаден Фонд за хранителни
продукти в размер от 1 милиард долара в помощ на най-бедните страни за
преодоляване на проблема с високите цени на храните. Фондът трябва да
осигурява подкрепа за селскостопанските производители в най-пострадалите
страни чрез доставка на семена и торове, помощ за посрещане на основните
нужди на хората в най-уязвимо положение и мерки за гарантиране на
селскостопанското производство в дългосрочен план. Тази инициатива има
своите времеви рамки (2008-2010 г.) и допълва съществуващите инструменти
на Комисията за подпомагане на развитието на селските райони,
продоволствената сигурност и селскостопанското производство в развиващите
се страни.
31 Asian Development Bank, “Soaring Food Prices — Response to the crisis”, Manilla, 2008.
17

б) мерки в отговор на кризата в дългосрочен план
Към края на 2008 г. в международната общност се очертава консенсус, че
наред с непосредствените проблеми по справяне с последствията от
глобалната криза са необходими действия в дългосрочен план, предназначени
за решаване на редица системни въпроси, имащи пряко отношение към
нейните причини и последствия. От обсъжданите в тази връзка мерки се
очаква: а) да отразяват реалностите на съществуващите глобални дисбаланси;
б) да водят до намаляване на асиметриите между развитите и развиващите се
страни при осъществяването на контрациклични политики и осигуряването на
допълнителна социална защита; в) да включват мерки срещу системните
дефекти в глобалната финансова система; и г) да носят гаранции, че стимулите
за икономическо възстановяване няма да повторят предишни грешки и
неустойчиви модели на растеж, а вместо това ще поставят създаването на
работни места и намаляването на бедността като приоритети и по този начин
ще създадат основата за наистина устойчиво глобално развитие.
Дългосрочните действия в отговор на финансовата криза се състоят
главно от инициативи за реформиране на международната финансова и
икономическа архитектура. Следва да се отбележи, че – макар бавно и трудно
- в МВФ и Световната банка вече от няколко години тече процес на реформа на
двете институции с оглед постигане на по-голяма прозрачност, отчетност и
демократичност на тяхното управление, особено чрез предоставяне на посилен
глас и представителство на развиващите се държави при вземането на
решения, засягащи световните финанси и икономика. Например, едно от
предложенията в рамките на този процес предвижда да се увеличат гласовете
на развиващите се страни в Световната банка до 44 процента и да се
предостави още едно място за Африка в Съвета на директорите, с което
местата в Съвета за Африка на юг от Сахара ще станат 3 (от общо 25).
Инициативи за реформа на международната финансова и икономическа
архитектура се разглеждат в различни международните организации,
включително Г-20 и ООН. През ноември 2008 г. Председателят на Общото
събрание на ООН създава Работна група от експерти на високо равнище под
ръководството на нобеловия лауреат проф. Джоузеф Стиглиц за извършване
на цялостен преглед и формулиране на предложения за подобряване на
състоянието и функционирането на глобалната финансова система,
включително на международните финансови институции. През март 2009 г.
проф. Стиглиц представя доклада и препоръките на Комисията, съдържащи
предложения за радикална реформа на международната икономическа и
финансова архитектура чрез: създаване на Съвет за глобална икономическа
координация – форум-алтернатива на Г-20, който да бъде равнопоставен с
Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН и който да се събира всяка
година на ниво държавни глави, за да дискутира и дава насоки по глобални
икономически, социални и екологични въпроси; въвеждане на нова резервна
система, която да замени настоящата система за поддържане на резерви в
щатски долари; реформи в управлението на Световната банка и МВФ; налагане
на нова система за регулация на финансовите пазари. В допълнение,
Комисията препоръчва да се създадат редица други нови органи, между които
Панел от експерти по икономически въпроси (по подобие на
Междуправителствения панел по въпросите на изменението на климата),
Комисия по сигурността на финансовите продукти, орган за глобална
18

финансова регулация, Световна комисия по въпросите на конкуренцията,
Международен съд за държавен банкрут и др.
Институционалната реформа е в центъра на срещите - както официални,
така и неформални - на министрите на развитието на ЕС през първата
половина на 2009 г. На среща на най-високо равнище на Г-20 в Лондон през
април 2009 г. е изразена готовност за въвеждане на реформи за справедлива и
устойчива световна икономика. Постигнато е споразумение за затягане на
контрола над хедж фондовете и агенциите за кредитен рейтинг, както и за
прилагане на координиран подход за разчистване на „токсичните” банкови
авоари и прекратяване на съществуването на „данъчни оазиси”. Взето е
решение също за създаване на форум за финансова стабилност, който
съвместно с МВФ да осигури широко глобално сътрудничество в тази област и
система за ранно предупреждение за бъдещи финансови кризи.
От 24 до 26 юни 2009 г. в Ню Йорк се провежда Конференция на високо
равнище по въпросите на световната икономическа и финансова криза и
въздействието й върху развитието. Основните заключения и препоръки от
дебатите са обобщени в резюме на Председателя (вж. по-долу), а участниците
договарят и приемат Заключителен документ, с който се ангажират да укрепят
ефективността, ефикасността и капацитета на системата на ООН за отговор на
световната криза и преодоляване на негативните й последици, особено по
отношение на развитието на страните-партньори; да предоставят адекватно
финансиране - както с краткосрочна ликвидност, така и дългосрочно
финансиране за развитие - на най-уязвимите държави; да вземат под внимание
отражението на националите мерки за стимулиране на икономиките върху
развиващите се държави; да подобрят механизмите за надзор и регулиране на
световните финансови пазари; да продължат реформите на МВФ и Световната
банка с оглед постигане на справедливо и адекватно представителство на
развиващите се страни в управлението на двете институции и пр. Взето е
решение също за създаване на работна група на Общото събрание на ООН,
която да проследи прилагането на решенията, приети по време на
конференцията и на Панела от експерти по международни икономически
въпроси.
19

Резюме на основните препоръки на Конференция на ООН на високо равнище по
въпросите на световната икономическа и финансова криза и въздействието й
върху развитието, представено от Председателя
1) В условията на глобалната икономическа и финансова криза многостранните
институции трябва да мобилизират всичките си ресурси и капацитет за бърз,
координиран и ефективен отговор;
2) Международната общност трябва да намери начини за координиране на
допълнителни мерки за създаване на по-добри фискални стимули, които имат
пряко отношение към глобалните дисбаланси, дестабилизиращи движения на
обменните курсове и необходимостта да се позволят контрациклични отговори от
страна на развиващите се страни;
3) Операциите за спасяване на финансовия сектор трябва да бъдат подчинени на
приоритетите за възстановяване на достъпен кредит за производствените сектори
на икономиката чрез по-адекватна банкова капитализация и регулаторни реформи;
4) По-голям дял от новоосигурената ликвидност за спешно финансиране трябва да се
предостави на развиващите се страни чрез гъвкави мерки в съответствие с нуждите
на страните и в подкрепа на техните контрациклични политики;
5) Предоставянето на кредити и ОПР трябва да се увеличи съществено, за да се
гарантира надеждно финансиране за развиващите се страни, което да им даде
възможност за бърз отговор на кризата, като същевременно се позволи правенето
на дългосрочни инвестиции в човешкото развитие и устойчива глобална икономика.
Това от своя страна изисква рекапитализиране на многостранните банки за
развитие и ускорено изпълнение на поетите ангажименти за предоставяне на
помощ;
6) Трябва да се предотврати налагането на евентуални протекционистки мерки в
търговията. Необходими са действия за приключване на многостранните търговски
преговори от Доха в полза на развитието. Трябва да бъде предоставена
допълнителна помощ за търговията. Пълен достъп до глобалните пазари трябва да
бъде предоставен за износа от най-слабо развитите страни;
7) Дискриминацията срещу работещите мигранти трябва да бъде прекратена, защото
паричните преводи за сметка на техните доходи играят важна роля за
икономическия подем в развиващите се страни;
8) Международната общност трябва да проучи необходимостта от цялостна реформа
на финансовия сектор, както и възможните последствия от тази реформа за
развиващите се страни;
9) Трябва да се укрепи международното сътрудничество в областта на данъчното
облагане, а Комитетът от експерти по международно сътрудничество по данъчните
въпроси трябва да бъде издигнат до нивото на междуправителствен комитет;
10) Устойчивостта на дълга трябва да бъде стриктно наблюдавана, като трябва да се
проучи дали е възможно създаването на международен механизъм за
реструктуриране и опрощаване на държавен дълг;
11) Процесът на реформиране на Бретън-Уудските институции трябва да продължи, за
да се укрепи техният капацитет да предотвратяват и управляват бъдещи кризи и да
се затвърди тяхната легитимност;
12) Международната финансова архитектура трябва не само да гарантира по-голяма
финансова стабилност, но също да създаде условия за устойчиво развитие,
достоен труд, по-ефективни инвестиции, по-добри технологични политики и
финансова ангажираност както на национално, така и на международно ниво.
20

Действия в рамките на Европейската политика за развитие
по повод на кризата
В различните си измерения глобалната рецесия от 2008-2009 г. става
предмет на вниманието на Европейския съюз още от самото си начало –
първоначално като продоволствена криза, а впоследствие и като финансова и
икономическа. Тя представлява важен елемент от дневния ред както на
заседанията на Съвета в различните му формати, така също и в работата на
неговите помощни органи и на Европейската комисия. От гледна точка на
колективния отговор на последствията от глобалната криза за развиващите се
страни позицията на Съюза е най-пълно формулирана в заключенията на
Съвета по общи въпроси и външни отношения от ноември 2008 г. и от май 2009
г., на Съвета на министрите ЕС-АКТБ от май 2009 г., както и в Комуникацията
на Комисията относно подпомагането на развиващите се страни при
преодоляването на кризата. 32
Европейският съюз е водещ фактор в международното сътрудничество
за развитие, като продължава да бъде най-големият донор на ОПР с около 59
процента от общата сума на предоставена ОПР в света през 2007 г. Общите
нива на ОПР за 2008 са достигнали 0.40 процента от БНД на Съюза –
повишение, в сравнение с 0.37 процента от БНД през 2007 г., което
демонстрира готовност за изпълнение на количествените ангажименти за ОПР
към 2010 и 2015, съответно 0.56 и 0.7 процента от БНД на ЕС. Въпреки тази
тенденция към нарастване на ОПР, изгледите за идните години са несигурни.
Освен това ЕС поддържа становището, че сама по себе си ОПР не е
достатъчна за преодоляване на последствията от кризата и осъществяването
на ЦХР в срок.
Според ЕС на първо място е необходимо не просто осъществяване на
вече поетите ангажименти в рамките на Европейската политика за развитие, а и
приемане на допълнителни мерки – както от гледна точка на непосредствения
отговор на последствията от кризата, така и в дългосрочен план. Второ,
необходими са антициклични действия – тъй като по-слабо развитите
икономики изпитват остра нужда от финансиране по време на кризата, трябва
да се преформулират приоритетите за развитие, което включва по-бързо
предоставяне на помощ, включително с увеличени първоначални траншове, и
ускоряване на бюджетната подкрепа. Трето, крайно необходимо е да се повиши
ефективността на помощта. Непостоянният и непредвидим характер на
помощта, както и нейната обвързаност (tied aid) може да увеличи цената й с
около 15-20 процента. 33 Четвърто, необходимо е смекчаване на социалните
последствия от кризата и подпомагане на реалната икономика, което включва
32 Commission of the European Communities. Commission Staff Working Document, accompanying
the Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the Economic
and Social Commisttee and the Committee of the Regions. Supporting Developing Countries in
Coping with the Crisis, Millenium Development Goals – Impact of the Financial Crisis on
Developing Counries, Brussels, 8.4.2009, COM (2009) 160 final.
33 В световен мащаб 225 двустранни и 242 многостранни агенции финансират стотици хиляди
дейности всяка година. В 108 страни повече от 10 ЕС донора предоставят помощи по
индивидуални програми. Донори от ЕС финансират около 60 000 проекта при среден
годишен принос за 2007 от едва €400 000 до €800 000 за всеки проект.
21

мерки за предпазване на най-уязвимите слоеве на населението; поддържане
на икономическата активност и заетостта чрез поддръжка и изграждане на
инфраструктурата, стимулиране на земеделието, инвестиране в „зелен” растеж,
стимулиране на търговията и частните инвестиции, съвместна работа за
утвърждаване на практиките на добро управление и стабилност.
Според ЕС предложените мерки за справяне с последствията от
глобалната криза могат да имат ефект само в условията на възможно найпълна
отвореност на националните икономики и отказ от протекционизъм,
което предполага въздържане от въвеждането на нови препятствия пред
търговията и инвестициите, както и постигане на реален напредък в кръга
търговски преговори от Доха, включително по т.нар. Дневен ред за развитие от
Доха. Друго условие за успеха на предложените мерки е постигането на поголяма
ефективност и всеобхватност на световните институции. Реформата на
ООН трябва да продължи, за да може тя успешно да координира
международните усилия за подпомагане на развиващите се страни в борбата
им с редица социални, икономически и финансови предизвикателства от
световен мащаб. Необходимо е съществено да се увеличат ресурсите на
международните финансови институции (МФИ), за да се повиши способността
им да подпомагат нуждаещите се страни, включително чрез въвеждане на нови
по-всеобхватни и гъвкави правила за отпускане на заеми, провеждане на
реформа на мандатите, обхвата и управлението на МФИ, за да се постигне подобро
представителство на развиващите се страни в ръководните им органи.
22

Инициативи на ЕС за подпомагане на усилията на развиващите се страни за
преодоляване на последствията от глобалната криза
(1) Изпълнение на поетите ангажименти за ОПР (към 2010 и 2015 г.), което
означава допълнителни 20 милиарда евро за 2010 г.
(2) Мобилизиране на нови ресурси. Всяко евро, изразходвано за ОПР, да се
съпровожда от 5 евро извън сферата на ОПР (трансфер на технологии, търговско
финансиране, частни инвестиции и пр.). Държавите-членки да прилагат по-широко
иновативни източници на финансиране (доброволни данъци за солидарност, такси
върху самолетните билети за финансиране на здравни програми и пр.).
(3) Пренасочване на приоритетите. В хода на Средносрочния преглед на
стратегическите документи и програми по страни през 2009 и 2010 г. да се отразят
новите нужди и приоритетни въпроси. Насочване на вниманието към антициклични
действия в такива области, като инфраструктурата, енергетиката, изменението на
климата и финансовия сектор.
(4) По-бързо предоставяне на помощта. По-гъвкави процедури за страни в
извънредни ситуации в съответствие с договорени задължения за финансиране.
(5) Увеличаване на размера на началните траншове на помощта – както за
страните от АКТБ, така и за страните, обхванати в Европейската политика на
съседство, и страните-кандидати за присъединяване.
(6) Засилване на бюджетната подкрепа – в комбинация с увеличаването на
размера на началните траншове на помощта.
(7) Проучване на необходимостта от макроикономическа подкрепа за
страните, включени в Европейската политика на съседство, и страните-кандидати -
съвместно с МВФ.
(8) Предприемане на двустранни действия. Държавите-членки на ЕС и
Комисията трябва да работят съвместно за изготвяне на индивидуални планове за
изпълнение на поетите ангажименти.
(9) Възприемане на колективен подход. През 2009 г. Комисията ще предложи
кодекси за поведение съответно за глобалните и вертикалните фондове при
използване на националните системи и оказване на техническа помощ. Комисията
ще насърчи и общ европейски подход към разделението на труда между отделните
страни.
(10) Колективен подход на ЕС за справяне с кризата. Държавите-членки на ЕС
са поканени да представят през 2009 г. мерките, въведени в отговор на кризата.
(11) Допълнителни реформи в структурата на международната помощ.
Реформите, за чието осъществяване ЕС може да допринесе, включват „условност
на базата на резултати” с подобрена принадлежност, предсказуемост, прозрачност
и демократичен надзор върху условията за ползване на ресурсите.
(12) Целенасочени мерки за социална защита. Подкрепа за усилията на
развиващите се страни в борбата им с преките социални последствия от кризата.
Специално внимание се отделя на мрежите за социална сигурност, сферите на
интензивен труд и реформите на трудовите пазари.
(13) Механизми за стимулиране на разходите за социални цели. Препоръчва се
през 2009 да се заделят най-малко €500 милиона от Десетия ЕФР за подпомагане
на най-силно засегнатите от кризата страни от АКТБ.
(14) Подпомагане на създаването на инфраструктура и на работни места.
Съдействие за изпълнение на трудоемки инфраструктурни дейности. Планиране на
ускорени инфраструктурни инвестиции за 2009-2010 г.
(15) Създаване на регионална инфраструктура в Средиземноморието.
Изграждане на главните морски и сухоземни пътища, производство на
възобновяема енергия, мерки против замърсяването на околната среда.
23

(16) Увеличаване на субсидиите, отпуснати по Доверителния Фонд за
инфраструктура на ЕС и Африка, с 500 милиона евро до 2010 г. Комисията ще
отпусне 200 милиона евро за 2009-2010 г., като призовава държавите-членки да се
присъединят към инициативата. Мобилизиране на 2.5 милиарда евро под формата
на т. нар. „меки” заеми за подпомагане на инфраструктурата.
(17) Ускоряване на финансирането на земеделието. Срочно предоставяне на 1
милиард евро от Фонда за храни с големи първоначални траншове.
(18) Инвестиране в земеделски коридори. Работа с местни организации и
частния сектор за насочване на инвестициите към връзката на потребителите с
пазарите.
(19) Начало на работата на Алианса срещу изменението на климата. ЕС
трябва да допринесе за каузата на Световния алианс срещу изменението на
климата (САИК) в съответствие с решенията на Европейския съвет от 2008 г.
(20) Иновативно финансиране на борбата с изменението на климата.
Държавите-членки трябва да използват част от приходите си от търговията с
вредни емисии за предприемане на мерки за адаптиране към климатичните
промени, за залесяване, презалесяване и трансфер на технологии в развиващите
се страни. Държавите-членки могат да разгледат възможността за включване в
Глобалния механизъм за финансиране на борбата с изменението на климата
(ГМФБИК) като свързваща инициатива в преходния период между 2010 и пълното
изграждане на нова финансова структура, която ще бъде договорена на
конференцията в Копенхаген през декември 2009 г.
(21) Съсредоточаване върху възобновяемите източници на енергия.
Инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност. Регионално
измерение, включващо регионални енергийни трансмисии и проекти за
газопроводи и газоразпределение.
(22) Подпомагане на трансфера на екологично чисти и устойчиви
технологии. Подкрепа за Световния фонд за енергийна ефективност и
възобновяема енергия, управляван от Групата на ЕИБ и целящ да ускори
трансфера, развитието и разпространението на щадящи околната среда
технологии в развиващите се страни.
(23) Ускоряване на осъществяването на инициативата “Помощ за
търговията” и повишаване на ефективността на тази помощ. Отпускане на 2
милиарда евро помощи. Отпускане на регионални пакети за АКТБ и Латинска
Америка за регионално стимулиране.
(24) Увеличаване на експортното кредитиране. Допълнително увеличаване на
капацитета за обхващане на по-голям по обем бизнес в подпомагането на
развиващите се страни.
(25) Осигуряване на инвестиционни гаранции и кредитни линии.
а) Повишаване на инвестиционните гаранции чрез Доверителния фонд за
инфраструктурата и Инвестиционния механизъм на ЕИБ; б) Финансово
осигуряване на Механизма за евро-средиземноморски инвестиции и партньорство
(МЕСИП); в) Засилване на Инвестиционния механизъм за източноевропейските
страни от Европейската политика на съседство; г) увеличение на помощта,
оказвана от ЕИБ на микрофинансовите институции и банковия сектор.
(26) Подобряване на политиките и политическия диалог. Във връзка със
Средносрочния преглед и Инициативата за добро управление през 2009 Комисията
ще постави икономическото и финансовото управление в центъра на политическия
диалог със страните-партньори.
(27) Укрепване на данъчното управление. Насърчаване на доброто управление
в данъчната област на международно, регионално и национално ниво.
(28) Избягване на нови дългови кризи. Насърчаване на диалога за подобряване
на механизмите за реструктуриране на държавни дългове на основата на
съществуващите правила и принципи.
24

България и преодоляването на последствията от кризата
в развиващите се страни
На пръв поглед самият въпрос за мястото на България в работата за
преодоляване на последствията от глобалната криза в развиващите се страни
се възприема трудно. Това не е без основание по редица причини, които бихме
могли да обобщим в две групи. Първата група от тях има отношение към
въздействието на кризата върху българската икономика и общество. Това
въздействие все още не е изяснено докрай, но по-важно е, че към средата на
2009 г. очертаващите се мерки в отговор на последствията от рецесията в
България са насочени до голяма степен в посока, противоположна на мерките,
предприети в най-развитите икономики, от които се очаква да помогнат в найголяма
степен в развиващите се страни. Опитът от действията на
правителствата по време на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век,
както и по време на рецесиите през втората половина на миналия век, има
важно значение за очертаващия се консенсус относно необходимостта от
контрациклична икономическа политика, при която правителствата вливат
ликвидност в системата, правят всичко необходимо за възстановяване на
банковото кредитиране и за предотвратяване на рязкото намаляване на
икономическата активност. Икономическата цена на тези мерки е висока, но
правителствата на развитите страни като цяло са на мнение, че
икономическата и социалната цена, която биха платили в противен случай, би
била неизмеримо по-голяма. Първоначалните ефекти от действията срещу
кризата в България са проциклични – наблюдава се сериозен спад в
икономическата активност, реалните лихвени проценти са в пъти по-високи от
тези в някои стари държани-членки на ЕС, намаляват се публичните разходи,
макар да няма съмнение, че ще последва спад в търсенето и задълбочаване на
рецесията. В този контекст трудно може да се очаква активна подкрепа, макар и
главно вербална, за курс, който поне до лятото на 2009 г. самото българско
правителство не е било склонно да следва.
Втората група причини имат отношение към способността на България
да съдейства на развиващите се страни за излизане от кризата чрез по-големи
по обем и по-ефективно действащи потоци от помощ. Увеличаването на
качеството и количеството на помощта е важна за Европейския съюз задача в
хода на съдействието за преодоляване на последствията от кризата. Наред със
стимулирането на контрациклични мерки от страна на правителствата на
развиващите се страни, за каквито стана въпрос по-горе, държавите-членки и
Комисията се стремят да приспособят методите си за предоставяне на помощ
към текущата ситуация и съществено да увеличат размера на първоначалните
траншове за получателите на помощ с цел намаляване на тяхната уязвимост
към непосредствените ефекти от кризата. За съжаление, към средата на 2009 г.
на практика България трудно би могла да се включи в такава инициатива - найвече
поради твърде малкия обем на предоставяната помощ. За България не е
лесно да откликне на призивите на Комисията и Съвета за увеличаване на
обема на помощта поради липсата на институционален механизъм както за
формиране на националната политика, така и за предоставяне на помощ за
развитие.
25

Изказаните по-горе съображения са повод да се замислим за ролята на
България в международното сътрудничество за развитие, за това как ще бъдат
изпълнявани поетите ангажименти за количествените измерения на
предоставяната от България помощ, тъй като 2010 и 2015 г. не са толкова
далеч. В този контекст би било полезно България да участва пълноценно в
политическите дебати относно съдействието, което се предоставя на
развиващите се страни за справяне с последствията от кризата – участие, в
хода на което ангажираните български представители и институции ще
постигнат по-добро разбиране на проблематиката по приоритетните въпроси на
Европейската политика за развитие, и на базата на чуждия опит ще имат
възможност да преценят кои конкретни действия и подходи работят добре и кои
не дават търсените резултати. Пълноценното включване в предоставянето на
помощ за справяне с кризата е въпрос на критична маса, с каквато повечето от
новите държави-членки на ЕС не разполагат – затова не би трябвало да се
поставя под съмнение мястото на България в донорската общност.
Натрупването на такава критична маса е продължителен и труден процес - за
неговия успех се изисква най-вече политическа воля и готовност за действия,
от които не могат да се очакват бързи резултати.
26