???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

More Magazines

Recommendations

Info

ЛИСАБОНСКИяТ дОгОВОР «Общностният метод» е застрашен от нахлуването на «междуправителствения»… За мен това е фалшив дебат. Изказване на Председателя на Европейския Съвет Херман Вaн Ромпой, Париж, Сианс По, 20 септември 2010 Лисабонският договор или изкушенията на междуправителствения метод*? Душан Сиджански 1 Този въпрос лежи в основата на европейския проект. Той е фундаментален за бъдещето на Европейския съюз и за ролята му в света. Лисабонският договор се роди oт пепелта на Европейската конституция. В резултат на стимула от страна на Ангела Меркел в качеството й на председател на Европейския съвет, на Никола Саркози и Жозе Мануел Барозу най-същественото от напредъка на Конституцията бе запазено с цената на някои отстъпки и символични жертви, за да може Съюзът да стане по-ефективен и по-демократичен. Нововъведенията, предвидени от Лисабонския договор, променят разпределението на отговорностите и на властите в рамките на Европейския съюз. От една страна, те се стремят да подсилят някои институции в сравнение с предходния баланс. От друга страна – имат за цел да пренастроят използването на общностния метод, създавайки Постоянно председателство на Европейския съвет и поверявайки двойна задача на постоянния представител, който става едновременно председател на Съвета на министрите на външните работи и заместник-председател на Комисията. Несъмнено, още от създаването си Съюзът страда от разрива между Европейската общност и политиче- Проф. Душан Сиджански е роден на 23.10.1926 г. в Белград. От 1943 г. живее в Швейцария. Той е един от основателите на Факултета по политология на Женевския университет. Понастоящем е почетен председател на Европейския център за култура в Женева, хоноруван преподавател по политически науки във Факултета по политически и социални науки на Женевския университет, хоноруван преподавател в Европейския институт на университета и асоцииран съветник към Швейцарския форум за международна политика. Проф. Сиджански е и специален съветник на Председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. От средата на 90-те години насам развива в своите трудове идеята за федералното бъдеще на Европа, изтъквайки европейския федерализъм като най-доброто средство за противодействие на ново зараждане на национализма в Европа. Член е на Международния консултативен съвет на Дипломатическия институт. Проф. Сиджански е автор на множество книги, доклади и публикации в областта на европейската интеграция. Владее френски, сърбо-хърватски, испански, английски, италиански, гръцки, немски езици; ползва руски. * Изразените в тази статия мнения са напълно лични и ангажират единствено своя автор. 1 Почетен професор на Женевския университет, почетен председател на Европейския център за култура – Женева. diplomacy 6/<strong>2011</strong> 9
10 ЛИСАБОНСКИяТ дОгОВОР ското сътрудничество както в Единния европейски акт, така и в Маастрихтския договор. Обединявайки тясно тези две области, в едната от които преобладава общностното, а другата носи белега на междуправителственото, трябва да се запитаме какви ще бъдат последствията от това интимно съжителство. дебатът относно тези два метода и тяхното взаимодействие е не само легитимен, но и неизбежен. Още повече, че настоящата криза изисква обвързване на върховните политически представители на държавитечленки. Повторното отваряне на този дебат би трябвало да даде по-ясна картина и по възможност да допринесе за засилване на Съюза и превръщането му в глобален играч на световната сцена. Европейският съвет в Брюксел бе показателен за традиционното разделение, произтичащо от разнообразието с което се характеризира Съюзът на 27-те. От Конгреса в Хага през 1948 г. насам Англия, вярна на традиционната си политика, е начело на група страни, предани на междуправителствения метод или метода на сътрудничество, като контрапункт на френско-германския тандем и държавите от Еврозоната, които повече клонят към общностния или федералистки метод 2 . Разделенията, които варират според интересите на държавите-членки или според секторните интереси, съвпадат с различията относно това дали да се даде приоритет на задълбочаването за сметка на разширяването, на политическа Европа за сметка на пазарноориентирана Европа. Основната поука, която можем да извлечем от дебатите и противоречията, е че въпреки отстъплението на общностния дух, затвърждаването на националните интереси и съпротивата на премиера Блеър и на полския президент, «Тройката» успя да възобнови европейската динамика. Този успех напомня за фундаменталната роля едновременно на личностите и на Европейския съвет, съставен от държавни или правителствени ръководители и от председателя на Европейската комисия. Отсега нататък Европейският съвет и неговото динамично ядро се утвърждават като най-високия политически авторитет в Европейския съюз. до каква степен Лисабонският договор успява да поддържа баланса между общностните институции – Европейския парламент, Комисията и Съда на Европейските общности, и междуправителствените институции – Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз? Още повече, че на пръв поглед големите победители са, от една страна, Европейският парламент и, от друга - Европейският съвет и Съветът на Европейския съюз. Съдът на Европейските общности утвърждава позицията си на съдебна власт, а Комисията, изглежда, не извлича явна полза от новото разпределение на властите. Въпреки това, нейните правомощия за предложения се разпростират паралелно с разширяването на процедурата за съвместно взимане на решения и тя се утвърждава като институцията с най-голям капацитет за анализ и действие. Въпросът е дали Европейският съвет, получил по-голяма власт, ще се вдъхнови от общностния модел на Съвета на Европейския съюз, взимайки решения по предложение или препоръка на Комисията, или ще предпочете начин на действие, по-близък до неговите членове. Що се отнася до сферата на външната политика и отношенията между външната политика и политиката за сигурност и отбрана, върховният представител лейди Аштън изгради мост между тези две сфери чрез Oбщата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС) и за отбрана, принадлежащи към области, които са иманентно присъщи на националната държава. Вписва ли се тази амбициозна реформа във федералисткия път и вдъхновена ли 2 На Хагския конгрес «юнионистите» се противопоставят на «федералистите». германия не е ли в процес на преминаване към «юниюнисткия метод» за сметка на собствения си федералистичен опит? Дипломация 6/<strong>2011</strong>
Page 1 and 2: joUrNal DIplomacy DIplomaTIc INSTIT
Page 3 and 4: Редакционна колеги
Page 5 and 6: 4 CONTENTS Contents PUBLIC LECTURE
Page 7 and 8: 6 сВетЪт ПРеЗ сЛеДВ
Page 9: 8 сВетЪт ПРеЗ сЛеДВ
Page 13 and 14: 12 ЛИСАБОНСКИяТ дОг
Page 25 and 26: 24 20 ГОДИнИ От сЪЗДА
Page 31 and 32: 30 енеРГИЙнАтА ПОЛИ
Page 43 and 44: 42 ИДеОЛОГИЯ нА ИсЛЯ
Page 49 and 50: 48 МеЖДунАРОДнИте О
Page 59 and 60: 58 EВРОПеЙскИЯт сЪЮЗ
Page 61 and 62:
60 EВРОПеЙскИЯт сЪЮЗ
Page 63 and 64:
62 EВРОПеЙскИЯт сЪЮЗ
Page 65 and 66:
64 РОЛЯ И ПОЗИЦИОнИР
Page 67 and 68:
Page 69 and 70:
Page 71 and 72:
Page 73 and 74:
Page 75 and 76:
Page 77 and 78:
76 Пет ГОДИнИ сЛеД Д
Page 79 and 80:
Page 81 and 82:
Page 83 and 84:
Page 85 and 86:
Page 87 and 88:
86 БЪДещетО нА МеЖДу
Page 89 and 90:
88 БЪДещетО нА МеЖДу
Page 91 and 92:
90 сЪтРуДнИчестВО н
Page 93 and 94:
92 сЪтРуДнИчестВО н
Page 95 and 96:
94 БРИк - еДнО От ПРО
Page 97 and 98:
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
Page 109 and 110:
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
Page 115 and 116:
114 БИБЛИОГРАФИЯ Дип
Page 117 and 118:
116 БИБЛИОГРАФИЯ 62 Ц
Page 119 and 120:
118 THE WORLD IN THE NEXT 20 YEARS
Page 121 and 122:
120 THE WORLD IN THE NEXT 20 YEARS
Page 123 and 124:
122 THE TREATY OF LISBON OR INTERGO
Page 125 and 126:
Page 127 and 128:
Page 129 and 130:
Page 131 and 132:
Page 133 and 134:
Page 135 and 136:
Page 137 and 138:
136 TWENTY YEARS SINCE THE ESTABLIS
Page 139 and 140:
Page 141 and 142:
Page 143 and 144:
142 THE ENERGY POLICY OF A UNIFIED
Page 145 and 146:
Page 147 and 148:
Page 149 and 150:
Page 151 and 152:
Page 153 and 154:
Page 155 and 156:
154 IDEOLOGY OF ISLAMISM the Qur’
Page 157 and 158:
156 IDEOLOGY OF ISLAMISM the follow
Page 159 and 160:
158 IDEOLOGY OF ISLAMISM Brotherhoo
Page 161 and 162:
160 INTERNATIONAL RELATIONS IN THE
Page 163 and 164:
Page 165 and 166:
Page 167 and 168:
Page 169 and 170:
Page 171 and 172:
170 THE EUROPEAN UNION, CHINA AND C
Page 173 and 174:
172 THE EUROPEAN UNION, CHINA AND C
Page 175 and 176:
174 ROLE AND POSITIONING OF SERBIA
Page 177 and 178:
Page 179 and 180:
Page 181 and 182:
Page 183 and 184:
Page 185 and 186:
Page 187 and 188:
186 FIVE YEARS AFTER GEORGE KENNAN
Page 189 and 190:
Page 191 and 192:
Page 193 and 194:
Page 195 and 196:
Page 197 and 198:
196 THE FUTURE OF INTERCULTURAL REL
Page 199 and 200:
198 THE FUTURE OF INTERCULTURAL REL
Page 201 and 202:
200 COOPERATION BETWEEN THE DIPLOMA
Page 203 and 204:
202 COOPERATION BETWEEN THE DIPLOMA
Page 205 and 206:
204 THE BRICS - ONE OF THE MANIFEST
Page 207 and 208:
Page 209 and 210:
Page 211 and 212:
Page 213 and 214:
Page 215 and 216:
Page 217 and 218:
Page 219 and 220:
Page 221 and 222:
Page 223 and 224:
Page 225 and 226:
224 BIBLIOGRAPHY 32 Фамилна
Page 227 and 228:
Преводачи Иванка А
show all

???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

Transform your PDFs into Flipbooks and boost your revenue!

Delete template?

Save as template ?