???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

ЛИСАБОНСКИяТ дОгОВОР
е тя повече или по-малко осъзнато от духа, методите и принципите на федерализма?
Първите елементи от отговора ще бъдат подкрепени доказателствено от функционирането
на Лисабонския договор. Понастоящем периодът на адаптация, който протича на
фона на финансовата и икономическата криза, дава няколко индикации. Същевременно
търсенето на несъстоялия се европейски федерализъм продължава 3 . За да изпитаме
това твърдение, предлагам да прегледаме новото разпределение на властите, да анализираме
примера на външните работи и работната група (task force), председателствана
от Ван Ромпой, както и да усетим в каква посока се ориентират първите стъпки под
знака на Лисабонския договор.
От страна на междуправителствените институции
Едно голямо нововъведение: председател на Европейския
съвет
Европейският съвет, съставен от държавни или правителствени ръководители и от
председателя на Европейската комисия, се сдоби с постоянен председател, засилвaйки
ролята си в политическата система на Съюза. Според логиката на системата, в колкото
по-голяма степен функциите на Съюза засягат проблемите с нарастващо политическо
значение, толкова повече се налага участието на върховните представители. Въпросите
от висшата политика, свързани със суверенните правомощия, от типа на валутната, икономическата
или външната политика изискват ангажираност на членовете на Европейския
съвет. В същото време глобализацията, както и многополюсността и утвърждаването
на бързо развиващите се икономики, наред със Съединентите американски щати,
изискват по-голяма степен на единство в областта на външната политика, ако Съюзът
иска да се утвърди като глобален играч и влиятелна сила. Оттук произтича и функционалната
необходимост от постоянен председател.
Избирането на председателя чрез квалифицирано мнозинство позволява да се избегне
ветото и да се улесни постигането на консенсус, както в случая с Херман Ван
Ромпой. Той председателства и модерира дейността на Европейския съвет, като така
гарантира подготовката и последователността в сътрудничество с председателя на Комисията,
опирайки се на дейността на Съвета по общи въпроси. Той работи за улесняване
на постигането на единство и консенсус в Европейския съвет. Освен това той
представлява Съюза във външните отношения на ниво държавни или правителствени
ръководители в областта на ОВППС, без да накърнява административната компетентност
на върховния представител на Съюза и, бих добавил: «нито тази на председателя
на Комисията». Всъщност, международното представителство на Съюза на най-високо
равнище изисква присъствието на двамата председатели и на върховния представител.
Още повече, че външната политика има силно икономическо измерение, а - на свой
ред - сигурността излиза извън рамките на тясното разбиране за военна сигурност и се
стреми да обедини икономически, социални, културни, научни и технологични дейности.
Макар че Европейският съвет действа на базата на консенсус, доверието, спечелено
от практиката на сътрудничество, би трябвало да позволи постепенно да се разшири
полето на квалифицираното мнозинство. Отсега нататък чрез тези нови компетенции и
чрез дейността на председателя Европейският съвет засилва междуправителствената
3 Dusan SIDJANSKI, L’Avenir fédéraliste de l’Europe, Paris, PUF, 1992, The Federal Future of Europe, University
of Michigan Press, 2000 et L’approche fédérative de l’Union européenne ou la quête d’un fédéralisme européen
inédit, Notre Europe, 2001. За допълнителни справки относно федерализма: www.dusan-sidjanski.eu [на
френски език].
diplomacy 6/2011
11