???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

20 ГОДИнИ От сЪЗДАВАнетО нА ВИШеГРАДскАтА ГРуПА
ЦеФтА, но и от започнатите от вишеградските страни преговори с ес (в края на 90-те
години). сътрудничество между главните преговарящи се превърна в своеобразна добавена
стойност на тези преговори.
Може би за съживяването на Групата допринесе и новият формат на сътрудничество,
който беше иницииран през 1999 г., т.е. сътрудничество, основаващо се на програми,
създавани от страни - ротационни председатели на Групата. Подхождайки резервирано
към всякакви форми на институционализация, вишеградските страни се съгласиха да
назначат национални координатори, които въпреки че разполагаха с много малки екипи
от сътрудници в министерствата на външните работи, поеха на плещите си съставянето
на програмите на поредните председателства, гарантирането на приемствеността
в дейността на Групата, изработването на общи позиции, инициирането на нови общи
действия и др. В средата на 1999 г. Полша, като председател на Вишеградската група
(от юли 1999 г. до юни 2000 г.), състави своята първа програма. Всъщност това беше
списък от задачи, които Вишеградската група щеше да изпълнява през този период.
най-важна от тях беше подкрепата, оказана на словакия, за да се ускори присъединяването
й към нАтО, тъй като тя беше единствената страна, останала извън Алианса.
Освен това, сред задачите имаше въпроси, свързани с интегрирането на региона в ес
и с присъединяването на централноевропейските страни към Шенген. Първият набор от
задачи определяше партньорите на Вишеградската група, които си сътрудничеха във
формат V4+, т.е. срещи и консултации, организирани ad hoc. Преди всичко това бяха
европейската комисия, словения, украйна, Литва и Хърватия. До времето на третото
полско председателство (2008 г.), това обикновено бяха срещи с високопоставени представители
на държавите, които скоро щяха да поемат председателството на ес и със
страни, които имаха изключително голямо значение за Групата или сами проявяваха голям
интерес към установяване на по-тесни контакти с нея. По време на гореспоменатото
полско председателство, кръгът на тези страни беше разширен с държави със сходен
начин на мислене. на някои срещи този формат достигаше 13 участници. така беше
например по време на дискусията по пакета „климат-енергетика”, когато по покана на
полския премиер Доналд туск през ноември 2008 г. във Варшава пристигнаха 12 премиери
и високопоставени представители не само на вишеградските страни, но също така на
Швеция, прибалтийските републики, България, Румъния и словения. следващото председателство
– унгарското – допълнително разшири този формат, отправяйки покана за
участие в срещи, посветени на регионалното енергийно сътрудничество, не само към
вишеградските страни, България и Румъния, но и към словения, страните от Западните
Балкани и представители на многонационални организации, занимаващи се с енергийни
въпроси. При обсъждането на въпроси, свързани с Източното партньорство, бяха канени
също министрите на външните работи на всички вишеградски и прибалтийски страни,
както и на държавите от Източното партньорство и европейския комисар по разширяването
щефан Фюле. Година по-късно, през март 2011 г. в Братислава, в подобна среща
на върха вместо представители на прибалтийските републики взеха участие Върховният
представител на ес по външната политика и сигурността катрин Ащън, европейският
комисар по разширяването и европейската политика за съседство щефан Фюле и немският
министър на външните работи Гидо Вестервеле.
Погледната от перспективата на настоящето, първата програма на председателството
беше само рамков документ, определящ общите насоки на развитие в дадения
период. Понастоящем тези документи са много подробни и освен конкретни насоки на
политическото сътрудничество, определят съвсем конкретни задачи на между-ведом-
diplomacy 6/2011
25