???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

енеРГИЙнАтА ПОЛИтИкА нА ОБеДИненА еВРОПА
заляга в първите договори на Обединена европа - договорите за европейската общност
за въглища и стомана (еОВс) от 1952 г. и европейската общност за атомна енергия (еВ-
РАтОМ) от 1957 г. чрез тях се цели установяването на контрол върху тези промишлени
отрасли, но не и създаването на обща енергийна политика (поне не в смисъла, който
се влага днес в това понятие – засягаща всички енергийни ресурси, включително възобновяемите
енергийни източници, мерките за защита на околната среда, аспектите на
сигурността и правата на потребителите и др.). същевременно обаче, зад наложилото
се тогава разбиране стои и идеята за предотвратяване на евентуална световна война,
опасността от която е съвсем реална в края на 50-те години (или поне се възприема като
такава). Извън двата сектора - на въглищата и стоманата, от една страна и на ядрената
енергетика – от друга, политиката на еО се ограничава до насърчаването на рационалното
използване на енергията и до опити за намаляване зависимостта на европа от
вноса на нефт.
Динамичното развитие на световната икономика и технологичният прогрес през последвалото
десетилетие тласкат европейските политици в други посоки. Първите стъпки
на сътрудничество в енергийната сфера днес може би изглеждат недостатъчно всеобхватни
и стимулиращи икономическия растеж, въпреки че темповете на големите западноевропейски
страни са впечатляващи (да си спомним за „германското“ и „италианското
икономическо чудо“). Освен на други фактори като Плана Маршал и някои специфични
процеси в отделните страни, тези темпове се дължат до голяма степен и на задоволително
решения за момента проблем с енергийните ресурси, направили възможен подобен
растеж. скоро обаче конкуренцията на американската и на японската икономики ще
покажат енергийната уязвимост на западноевропейските икономики и ще наложат обрат
в търсенето на нови енергийни източници и евентуално – идеята за облагите от общ
енергиен пазар. Ако в началото на 50-те години въглищата са били основният ресурс,
на който се е разчитало за възстановяването и ускорения икономически растеж на европейските
икономики, през 60-те и особено през 70-те години на ХХ в. все по-осезаема
ще стане нуждата от нефт и неговите деривати, които се превръщат в основен източник
на енергия и суровина за редица модерни производства. Оттук механизмите на еОВс
ще продължат да действат, но ще се наложи търсенето на нови форми за сътрудничество,
които да облекчат растящата зависимост от доставките на нефт, особено с оглед
десетилетната криза в Близкия изток – един от основните световни доставчици на тази
стратегическа суровина.
В подобна обстановка енергийната политика започва да се осъзнава като въпрос
на национална и общностна сигурност, а понятието „европейска енергийна политика“
все повече ще се свързва с идеята за общия енергиен пазар като съществена част от
вътрешния европейски пазар. По тази линия можем да проследим еволюцията на идеята
за енергийното сътрудничество през 80-те и в началото на 90-те години. В крайна сметка
именно на тази база ще се стигне до разбирането, че Вътрешният енергиен пазар (ВеП)
е вероятно първият същностно необходим елемент на очертаващата се обща енергийна
политика на ес – политика, съизмерима с Общата селскостопанска политика или Общата
външна политика и политика на сигурност (ОВППс).
***
Мнозина изследователи изтъкват като парадоксален факта, че два от трите основополагащи
договора, създали основата на интеграционния проект Обединена европа
diplomacy 6/2011
31