???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

енеРГИЙнАтА ПОЛИтИкА нА ОБеДИненА еВРОПА
които от своя страна налагат бариери за вноса, за да защитят местното производство
на въглища. Действията на институцията приемат формата на молба за предоставяне
на спешни правомощия, за да се предотврати пълния застой в развитието на общия
пазар като цяло, но това предложение не постигна необходимото мнозинство. По същия
начин, когато малко по-късно субсидиите за въглищата са в дневния ред на Общността,
държавите-членки отказват да се съгласят със системата за общо финансиране. В знак
на разочарование от провала на еОВс да създаде обща енергийна политика, Ж. Моне
подава оставка още през 1955 г. 8 така вместо да работи за увеличаване на сферите на
компетентност на еОВс, Върховното управление постепенно замира и отговорността за
по-нататъшната интеграция се прехвърля на съвета на министрите (създаден през 1957
г. с договора от Рим), в който европейските страни предпочитат да следват междуправителствения
подход.
Първоначалният опит за създаването на наднационални институции и федерална
власт в областта на енергетиката, чрез които да се разширят и целите на енергийната
политика на държавите-членки постига ограничен успех и води само до даването на
минимален импулс на по-нататъшната интеграция. същевременно започва да се търси
механизъм за преодоляване на различните национални интереси и в друга тясно
свързана сфера – тази на ядрената енергетика на страните от еОВс. През 1957 г. те
подписват договора за еВРАтОМ, който освен всичко друго е насочен и към намаляване
на увеличаващата се зависимост от вноса на нефт от страните от Близкия изток и към
мирното използване на ядрената енергия на европейския континент. 9 При преговорите
около подписването му се очертава специфичният подход на Франция, която е заинтересована
от развитието на общия пазар и предпочита секторната интеграция в различни
икономически пространства. Още през 1955 г. именно Париж предлага създаването на
еВРАтОМ и общия европейски пазар за ядрена енергия, включващ също механизъм за
доставката на уран и европейски план за неговото обогатяване. Окончателният текст
на договора обаче не съдържа силни мерки за създаването на общ европейски ядрен
сектор. Германия например се ориентира към много по-евтиния уран, доставян от сАщ
и въпреки общите програми за изследвания в ядрената сфера под шапката на еВРАтОМ,
стартира собствени програми, за да не допусне Франция да продължи да доминира
сектора. следователно и в сферите на дейността на еВРАтОМ държавите-членки
продължават да действат в защита на икономическия си и национален суверенитет, настоявайки
ядрените им програми да останат под национален контрол. Всичко това дава
основание на кристиан Дойбнер да нарече еВРАтОМ „мъртвородена интеграционна
схема”. 10
Очертаващият се застой в развитието на интеграцията в енергийната сфера води
до прехвърлянето на центъра на вниманието върху по-всеобхватната икономическа интеграция.
През същата 1957 г. шестте държави-членки на еОВс и еВРАтОМ подписват
8 Address given by Jean Monnet on the occasion of his resignation from the ECSC High Authority, 9 June 1955
- http://www.ena.lu/address_given_jean_monnet_occasion_resignation_ecsc_high_authority_june_1955-
022600034.html, last accessed 12.06.2011
9 Договорът за еВРАтОМ е резултат от суецката криза през есента на 1956 г. и има за цел главно да
създаде противовес на военната и политическата хегемония на двете суперсили сАщ и сссР, категорично
потвърдени именно след кризата. Вж.: Egenhofer, Christian, Understanding the Politics of European Energy
Policy: The Driving and Stopping Forces, the Politics of European Energy, the Energy of European Politics and
Maastricht II - Online Journal of the Centre for Energy, Petroleum, Mineral Law and Policy at the University of
Dundee, vol. 2, 1997 - http://www.dundee.ac.uk/cepmlp/journal/html/vol2/article2-9.html, last accessed 10.03.2011
10 Deubner, Christian, The expansion of West-German Capital and the founding of Euratom - International Organiza-
tion, vol. 33, 1979, p. 223
diplomacy 6/2011
33