???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

енеРГИЙнАтА ПОЛИтИкА нА ОБеДИненА еВРОПА
на дългосрочна стратегия, която да предпази държавите-членки от превръщането им
в жертва на бъдещите опити на страните износителки да използват енергетиката като
политическо и икономическо оръжие.
За решаването на първия проблем – засилването на сътрудничеството между
страните потребители и страните производители, страните от еО избират по-широкия
международен подход. През 1974 г. на конференция във Вашингтон е създадена Международната
енергийна агенция (МеА), която се превръща в основен инструмент за наблюдение
и анализ на световния енергиен пазар 14 . МеА е форма на сътрудничество
за създаването на общ механизъм между повечето западноевропейски държави (плюс
Япония, Австралия, нова Зеландия, норвегия, Швейцария и др.) за реакция в случай на
криза с доставките на нефт. Позицията на еО по време на конференцията е свързана не
само със споразумението за изграждането на обща система в случай на кризи с доставките,
но също и за цялостното намаляване на зависимостта от вноса на нефт чрез предприемането
на усилия за дългосрочно съхранение на енергия, увеличаване развитието
на изследванията и проучването на нови технологии и програми в енергийната сфера.
Вторият проблем е за институционалния капацитет на еО и способността му да
намери адекватен механизъм за реакция при кризисни ситуации в енергийната сфера.
ефектът от кризите през 70-те години на ХХ в. е, че те показват безсилието на еО в тази
насока след като страните в европа избират двустранните споразумения с арабските
страни производителки на нефт, които от своя страна ги възнаграждават или наказват в
съответствие с позицията им по арабско-израелския конфликт. Именно това се случва
на срещата на върха на еО в копенхаген през 1973 г., когато държавите-членки не постигат
съгласие за обща позиция. така например Великобритания и Франция подписват
двустранни споразумения с някои от страните от ОПек, за да осигурят своите доставки
на нефт, като в същото време първата интензифицира проучванията на нефт в северно
море, а втората започва да развива ядрената си енергетика. Холандия разширява проучванията
на собствените залежи и открива повече природен газ, а Германия се насочва
към ядрената енергетика. самостоятелното спасяване на държавите-членки от кризата,
както и създаването на МеА, която да се занимава с международните аспекти на кризата,
блокират по-широката роля на еО. 15
същевременно се очертава опит за решаване и на третия съпътстващ проблем –
този за изработване на дългосрочна енергийна стратегия, която да прерасне в бъдеща
обща политика. В резултат на кризата от 1973 г. комисията се опитва да сближи националните
интереси, но без особен успех, като вместо това разработва първия общностен
документ, посветен на бъдещата външна енергийна политика на Общността. 16 Документът
носи заглавието „към нова енергийна стратегия на европейската общност” и е публикуван
през 1974 г. той обаче има само пожелателен характер и очертава тогавашната
зависимост на европейските икономики от вноса на нефт. В документа се признава, че
енергийната независимост е непостижима цел, поради ограничения производствен капацитет
на енергийни ресурси на еО. ето защо са дефинирани конкретни цели по отношение
подобряването на енергийната ефективност, които да доведат до намаляването
на зависимостта от внос – така например за 1985 – 1995 г. се предвижда увеличава-
14 Ibid., p. 3
15 Surrey, John, Energy Policy in the European Community: Conflict Between the Objectives of the Unified Single
Market, Supply Security and a Clean Environment. – The Energy Journal, 1992, vol. 13, issue 3, p. 207-234
16 European Commission, “Towards a New Energy Policy Strategy for the European Community. Communication
and proposals from the Commission to the Council. [COM (74) 550 final],” 26 June 1974, http://aei.pitt.
edu/5190/01/001648_1.pdf , last accessed 11.12.2010)
diplomacy 6/2011
35