???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

енеРГИЙнАтА ПОЛИтИкА нА ОБеДИненА еВРОПА
чаващата се зависимост от вноса на природен газ, предимно от тогавашния сссР и на
по-големия дял на ядрената енергетика. нефтените кризи така и не засилват наднационалния
елемент в провеждането на европейската политика и не водят до съзнанието, че
европейската енергийна зависимост има по-дългосрочен стратегически контекст. Оттук,
през 70-те и по-голямата част от 80-те години понятието европейска енергийна политика
означава предимно енергийна сигурност – намаляване на вноса на нефт и управление
на риска по отношение на нестабилните страни производителки.
същевременно, през втората половина на 80-те години вътре в еО започват да протичат
интензивни процеси на преосмисляне на структурата и характера на икономическите
връзки и потенциала за развитието им с оглед научно-технологичната революция
и глобализиращия се свят. Оригиналното намерение на бащите на европейската интеграция,
заложено в Римския договор е създаването на митнически съюз и постепенно
оформянето на свободен и функциониращ без ограничения пазар. концепцията за вътрешния
пазар съвсем не е нова за еО, но тя получава нов импулс през 1985 г. време,
когато в европа преобладава силен песимизъм, а често цитираната „евросклероза” е
показателна метафора за ширещото се чувство за икономическа безперспективност.
тласъкът за промени идва и от нарастващата загриженост относно конкуренцията, идваща
от Япония и сАщ, както и от конкуренцията между самите държави-членки.
Заглъхващите рефлекси на студената война (получили силен тласък с опитите за
реформиране на социалистическия свят посредством по-силни икономически връзки и
взаимодействие със Западна европа) също пораждат взаимодействия, повлияли и на
еО. нежеланието на държавите-членки да отдадат част от националния си суверенитет
в името на общата енергийна сигурност и безсилните вследствие на това европейски институции
водят до предприемането на инициативи в области, сблъскващи се с по-малка
съпротива и все пак с влияние върху енергийната политика. Времето от края на 80-те и
началото на 90-те години на ХХ в. е период на цялостно преосмисляне на състоянието и
политиките на еО. Законодателният и институционален застой, икономическата несигурност
и липсата на координирана европейска политика в редица сфери води до първата
основна ревизия на съществуващите договори. това става чрез единния европейски акт
(ееА), който влиза в сила през 1987 г. и създава основата за окончателното изграждане
на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, разширява правомощията на еП
и комисията, реформира процеса на взимане на решения и очертава възможността за
политическо сътрудничество в областта на външната политика.
ееА носи промени в процедурите на Общността и улеснява приемането на повече от
300 директиви, необходими за създаването на вътрешния пазар. енергийната политика
не е изрично включена в предложенията на комисията за вътрешния пазар, но търпи
влиянието на предприетите институционални и законодателни промени в ееА. 22 Въведено
е гласуването с квалифицирано мнозинство в определени области, което заменя
изискването за единодушие и по този начин се дава възможност за преодоляване на
съпротивата на националните държави. това, разбира се, не се отнася до енергийната
политика, но внася динамика в процеса на наднационално взимане на решения в еО и
в тази област. на практика се създават условия за постепенно прилагане на принципите
на свободния пазар към протекционистките вътрешни енергийни пазари, а оттам към
външната търговия с енергийни ресурси.
енергийната сфера не намира място и в приетата през 1985 г. от ек Бяла книга, но
в концепцията за вътрешния пазар се открояват основните предизвикателства в тази
22 Lasok, Dominik., Law and Institutions of the European Union (London: Butterworths, 1994), p. 20-21
diplomacy 6/2011
37