???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

енеРГИЙнАтА ПОЛИтИкА нА ОБеДИненА еВРОПА
би дошла и по-централизираната власт в рамките на еО и в самата комисия. Освен
това комисията контролира част от финансирането в развитието на енергийния сектор
едновременно с част от по-слабо развитите сфери на икономиката на Общността. това
оказва влияние на новите компетенции, които следва да се включат в Дес като развитие
на инфраструктурата или т.нар. транс-европейски мрежи. на трето място, комисията
засилва и прилагането на правилата за конкуренция след 1990 г. като започва да атакува
не само монополните практики, но също и самото съществуване на подобни монополни
компании в енергийния сектор. ек започва също така много по-силно да се намесва в
националните схеми за субсидиране производството на въглища. И накрая - комисията
започва да се възприема от заинтересованите от енергетиката лобита като основната
институция, която взима решенията в енергийната област на европейската сцена.
Множество външни за еО събития стават предпоставка за настъпилите промени –
войната в Персийския залив след окупацията на кувейт от Ирак (1990-1991 г.) води до
предложенията за колективно членство на Общността в МеА, обсъжда се и създаването
на общ за страните членки механизъм на реакция в случай на кризи с доставките на нефт
и интервенциите на Общността за стабилизиране цените му. Проблемите с доставките
на енергоресурси в ОнД и Централна европа след промените, настъпили с разпадането
на сссР, допринасят за развитието на идеята за енергийната харта. Глобалният характер
на проблемите с околната среда прави енергетиката все по-силен фактор в дневния
ред на Общността и води до обща секторна политика едновременно в енергетиката и
околната среда. Процесът е благоприятстван и от процедурните промени, съдържащи
се в ееА. Всичко това може да обясни защо се стига до прогрес по отношение на общата
енергийна политика и вътрешния енергиен пазар, който обаче остава относително бавен
поради засегнатите интереси и опозиция в енергийния сектор.
През 1991 г. е подписана т. нар. европейска енергийна харта (ееХ). тя създава режим
за свободен пазар и търговия на енергия. Изхождайки от принципите на ВеП, в
Хартата е направен опит за интегрирането на околната среда (например с таксите за
въглеродния двуокис и критериите за заемите и финансова помощ за енергийния сектор)
в общата енергийна политика. 26
следващият етап от цялостното ревитализиране на европа става с подписването на
Маастрихтския договор през 1992 г. наред с всички други промени, той официализира
компетенциите на външната политика на ес чрез създаването на институционалната
структура на ОВВПс, но енергийната сигурност отново не е изрично включена в нея. В
проектите на текстове за новия договор раздел за енергийната политика присъства само
във варианта на комисията, докато в тези на Люксембургското и Холандското председателства
и на съвета няма дори и споменаване. Основните причини за отпадането на
този раздел отново се коренят в отказа на държавите-членки да се лишат от автономията
си в енергийната сфера. Великобритания, Холандия и богатата на въглища Германия
винаги са се противопоставяли на предоставянето на компетенции на Брюксел, докато
страните, лишени от собствени енергийни ресурси като Италия, Испания, Белгия следват
линия за осигуряване на общностна политика, която да им гарантира енергийната сигурност.
27 Освен това политиката на Великобритания по това време е част от стратегията
й за ограничаване обхвата на наднационалния характер на ес.
Друг фактор, който възпрепятства формирането на общата енергийна политика са
изключително различните структури на националните енергийни системи, както и държавите,
от които идва вносът на енергийните ресурси, на които разчитат техните иконо-
26 Договорът за ееХ влиза в сила на по-късен етап (през 1998 г.) и затова няма да бъде разгледан поподробно
тук.
27 Egenhofer, Ch., Op. cit.
diplomacy 6/2011
39