???????? ?????????? ???? 6, 2011 ?. - Diplomatic Institute

ИДеОЛОГИЯ нА ИсЛЯМИЗМА
ни. това са умерените, синкретични мюсюлмани в Пакистан които се наричат „барелви”,
шиитите, които между другото много от радикалните ислямисти не признават въобще
за мюсюлмани и ако знаете какво е отношението например на радикалните „деoбанди”
секти в Пакистан, те искат да обявят шиитите за апостати на държавно ниво. Други които
постоянно се убиват там са суфистите, така наречените „ахмади”, сектата на ахмадите,
исмаили и прочие. Важно е да се разбере, че нерадикалните мюсюлмани са не по-малко
жертва на радикалния ислям отколкото неверниците – евреи, християни, индуси и прочие.
Може ако има въпроси да говорим по-късно за Шериата, тя е една много интересна
тема, малко екзотична, разбира се за тези които не са имали възможност да прочетат
самия Шериат.
нека да минем към тези части от радикалния ислям, които са заимствани, според
мен от тоталитарните доктрини на XX век. тук трябва да кажа че това е нещо съвсем
ново. тази радикална ислямистка теория или идеология не съществуваше до средата на
XX век, тя е съвсем модерна доктрина. тя беше създадена от най-големите философи
на ислямизма, идеолозите на ислямизма, най-вече двама души: Абул Ала Маудуди от
Пакистан и саийд кутуб, който наистина е така да се каже светецът, патрон на ислямистите
на Мюсюлманското братство. Голяма част от тази доктрина, за която си говорим
в момента е създадена и фактически се проповядва от Мюсюлманското братство
в египет. така че от гледна точка на съвременните събития много важно е да се види
дали това Мюсюлманско братство, което в момента съществува в египет продължава да
разделя тези идеологически позиции. те са три позиции: саийд кутуб в частност, както и
Маудуди, ги описват в доста голям детайл.
Първата е доктрината на външния враг. тази доктрина много прилича на нацистката
теория за арийската, чиста раса и нейните врагове навън, които са болшевиците,
англо-американците, описаните като получовеци (untermenschen),славяни и др. и също
на комунистическата теория за световната буржоазия и империализма като врагове на
пролетариата. Маудуди е първия, който говори за това и той взима един добре известен
термин от ислямското учене, който се нарича джахилия. Джахилия е този период в арабската
история преди Мохамед, който те смятат за период на невежество и безбожие или
варварство и в корана доста добре се описва това. Маудуди и след него саийд кутуб,
който заимства много от идеите на Маудуди казват, че целия Запад по специално е в
период на джахилия, с други думи, всичко което в момента е модерно на Запад, самия
Запад, неговото общество, неговото духовенство и прочие са Джахилия – невежество и
безбожие. По този начин те демонизират западното общество като цяло. същото между
другото се отнася и за индусите, но фокуса и на Маудуди и на саийд кутуб е Запада.
саийд кутуб, в своята прочута книга „показатели по пътя” или „километрични камъни”,
на английски е “Milestones”, казва, че не само Запада, e в състояние на джахилия, но
той е смъртен враг на исляма, че ислямът никога не може да съществува мирно, додето
съществува тази западна джахилия и между исляма и тази джахилия не може да има
примирие, само война ще реши кой ще спечели. За да съществува ислямът, той трябва
да победи тази джахилия не само чрез военни средства, но също чрез покръстване и
вътрешна субверсия, но основното тук е, че не може да има никакво примирие между
двете системи и това е в базата на идеологията на радикалния ислям до ден-днешен.
Втората част заимствана по мое мнение от модерните тоталитарни идеологии е идеята
за вътрешния враг. Идеята, че в исляма, истинския ислям, според тях има един
много сериозен вътрешен враг и това е вътрешната джахилия. този вътрешен враг между
другото много наподобява на така наречения вътрешен враг в тоталитарните док-
diplomacy 6/2011
43