България, Министерство на външните работи и европейската интеграция на Р Черна гора,Посолство на Р България в Подгорица и др.В третата глава на работата източниците са главно Докладът за напредъка на Чернагора 3 , обявен от Европейската комисия през октомври 2012 г., Работният план наизпълнение на препоръките 4 , дадени в Докладът за напредъка на Черна гора, изготвен отЕвропейската комисия, официалните сайтове на външните министерства на дветедържави, официалните сайтове на Европейския съюз и Европейската комисия, както имножество анализи и статии.3 Montenegro progress report, 10.10.20124 Action Plan for Fulfilling Recommend<strong>at</strong>ions Given in the EC 2012 Progress Report for Montenegro, 12.20126
II. РЕТРОСПЕКТИВЕН ПРЕГЛЕД НА ДЪРЖАВНО-ПОЛИТИЧЕСКОТОРАЗВИТИЕ НА ЧЕРНА ГОРА„В историческото развитие на държавите от Югоизточна Европа сеустановяват такива форми на държавно и общствено-политическо устройство, които вповечето случаи имат недълговечна трайност, оказват се недостатъчно зрели, липсватдемократични традиции, обществените процеси протичат скокообразно, присъществено нарушаванена приемствеността, със силови методи и почти пълноотрицание на предшестващите периоди и форми.” 5 – Черна гора обаче може да се откроисред повечето държави в региона и проследяването на нейното държавно-политическоразвитие ще даде аргументи за това.Първите доказателства за населване на територията на Черна гора са от Бронзоватаера (2000-1500 г. пр.н.е.). На базата на открити артефакти се смята, че тази земя еобитавана от илири - индоевропейски племена, които са населявали западната част наБалканския полуостров докато са покорени от Рим. През III в. пр. н. е. възникваИлирийско царство, със столица Шкодра (днешната столица на Албания). В края на III в.сл. н.е. част от тези земи формират нова провинция – Превалитания. Нейните границисъвпадат с тези на днешна Черна гора. След разпадането на Римската империя,провинцията остава в пределите на Източната Римска империя, която по-късно ставаВизантия.В следващите столетия (III-VI в.) славяните населяват голяма част от Балканскияполуостров, като с тях навлизат и черногорците, които са част от южно-славянската група.Константин VII Багренородни в книгата „За управлението на империята” ги наричадоклеани или дукляни, обяснявайки това със земите, които те населяват около римскияДоклеа или Дукля.В началото на X в. византийското влияние в тези земи постепенно намалява,особено след победоносните походи на българския цар Симеон. По време на неговотоуправление, границите на дуклянските земи са в непосредствено съседство с тези на5 Първанов, А. „Етномалцинствени проблеми в Югоизточна Европа през 90-те години на XX в. иевроатлантическата интеграция на България”, София, „Албатрос”, 2001 г., стр. 177