Pravo na svoboden izbor_broi3_prеview

1001usmivki

777

arlos

artwood

adytaistvena

aidasv

alav

autocad

avangardi

bai4ec

alexs

alhimik1

ambroziia

amrak

anastasiia

andi2

andrei

andrinamark

anibel

anonymous1212

apollon

aqualia

aqwaris

aragami

balgarski7vinarki

balkanec

batstefan

bgsever

bigbro

bizcocho

blackle

blogena

bojo12345

boliarkabg

brym4ence87

budha

bulgarianation

bulgarinut57

bven

cecka1504

cefulesteven

chara

cinichedonist

ckarlet

coffee

cornflower

corruption

crusader

danailpetrov

danidan

danielpetef

ddima

demokratizator

desirella

devnenetz

didim

djgator

dorichela

dressy

drlubenova

dum

ednodete1

eien

eleonoraknyazheva

elika

elina71

elineli

elinora

ellahikari

eloiz

emil60

erato7

essy

estirbg

evchet0

evelin

fabula

faktifakti

feq

freyja

friendly1

gothic

helios

hink

hristo27

idealist

joysii

juliet

jwk

kapito

karambol5

kroraina

krotalka

kulinar

kuracpalac

kushel

frina

gabar4eto

galinabg

gandolfini

ili4e

iliada

injnina

inkata22

karanikolov

kardamom

kass

kastel

kykowsky

lado

ladydream

lagrima

gerganasp

giminibilibob

giminibilibob

giorodafa

gita969

gliptolit

gmihov

gocho52

iren5

iseva

ivana59

ivanna4ev

ivelinapetrova

ivobonchev

ivoso

jabalka

katan

katovprikazka

kentoff

kontrasti

kordon

kosara2008

kostadin

kostas

lamiata

laurencia

legna

libertybell

lidis

lidislidis

lila

lilims

gogi6666

gosho568

jesusbg

jim101

kozme

kraevedi

lion1234

lubara

БРОЙ 3

СВОБОДНИ ПОЕТИ

в

blog.bg

Списание на блогърите,

публикуващи

в blog.bg

София, 1 ноември 2012 г.

Здравейте, приятели!.....................................................................................3

Бележки върху буквата ъ................................................................................4

Българите – мислители, съзидатели, откриватели.................................5

Феноменология на вярата...............................................................................6

Кризите в сянката на егото..........................................................................8

„Справихме се с депресията...“......................................................................9

Губилище...........................................................................................................10

„Царят е гол“ или нищетата на съвременното изкуство....................12

„Човек трябва да се бори ежедневно с изкушението

да се отчае“ *.................................................................................................13

Среща с богинята...........................................................................................14

Небе...................................................................................................................15

Бомба със закъснител.....................................................................................16

Отвъд очите на дуалността......................................................................17

„Най-загубеният ден е онзи, през който не сме се смели“ ....................18

„Интересно“ и „банално“ - провокация!.....................................................19

Елегия за Димчо Дебелянов............................................................................20

Елегия................................................................................................................20

Покаяние...........................................................................................................20

Alone and lonely...............................................................................................21

Не чупи светлината!.....................................................................................21

Отвъд точката..............................................................................................21

Непосилната лекота на битието..............................................................22

Дървото на живота.......................................................................................23

„Поет“ не е звание или професия – коментар..........................................24

„Барабанът може да заглуши целият оркестър,

но не може да го замени“ – коментари......................................................25

Лавина от липов цвят...................................................................................26

Пресечни точки...............................................................................................27

Морски прообрази...........................................................................................27

Поетичен девиз: дойдох, прописах, пропищяха!.......................................28

Браздата между спомените........................................................................29

Кой съчини мита за изчезването на траките?........................................30

Тя не е пепеляшка...........................................................................................32

Такава си ми... ..................................................................................................32

Сбъдната вселена...........................................................................................32

Немоливно........................................................................................................33

В дирене на еднорога.....................................................................................33

Където принадлежа........................................................................................33

Уникалните места на България – от Триград до Ягодина.......................34

С ъ д ъ р ж а н и е

СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG.BG

Издател – Владимир Качаклиев

Главен редактор: Дела Раи

wonder.blog.bg

Зам. главни редактори:

Кирил Кирилов – Редактор на бр. 1

comfy.blog.bg

Борис Тодоров – Редактор на бр. 2

boristodorov56.blog.bg

Графичен дизайн и

предпечат – Арам Агопян

Дизайн корица – Цвети Христова

aqwaris.blog.bg

Печат – „ОфсетГрафик“ АД

ISSN – 1314–6742

Тираж – 2000

Ако се завъртим..............................................................................................36

Сюр романс за третото око........................................................................37

Когато още не влизахме в интернет........................................................37

Практическо приложение за 2012г?............................................................38

Магелани...........................................................................................................39

Копнежът на душата....................................................................................40

Джимбо.............................................................................................................41

Подарък за приятели: Dark Moor – „Swan Lake“..........................................42

Насмешливо за речника и... Любовта..........................................................43

Да целунеш слънчогледи................................................................................44

Какво можем да си наберем на Еньовден....................................................45

Спиралата на времето.................................................................................46

Tибетско коремно-ключово упражнение....................................................47

Малка пластика...............................................................................................48

Аз вярвам..........................................................................................................48

Колко е нужно..................................................................................................48

Малката ми любов..........................................................................................48

Просто живях..................................................................................................49

Определения.....................................................................................................49

Да си свободен ................................................................................................49

Обич...................................................................................................................49

Аз и Антарктида............................................................................................50

Човек.................................................................................................................52

Да прегърнеш.. ...............................................................................................52

Къде завършвам в тишината си..................................................................52

Защо няма радост в любовта ни?...............................................................53

Любовта на небето.......................................................................................53

За мъничко щастие........................................................................................53

Важно свидетелство за кимерийския произход на българите..............54

Фън шуй на българския лев............................................................................55

Какво не е наред с връзката ни?..................................................................56

Езикът на прабългарите...............................................................................58

„Народе????“ или как четем Васил Левски повърхностно!......................59

Накратко за същността на гравитацията в светлината на общата

теория за базова същност на вечността................................................60

Тетралектика, материя и дух.....................................................................61

Моята среща с Ги Гофет...............................................................................62

Жената, която го обичаше..........................................................................63

Българите – мислители, съзидатели, откриватели (продължение).......64

Здравейте, Приятели!

www.ka4ak.blog.bg

Автор: ka4ak

Категория: Политика

Прочетен: 718771

Постинги: 168

Коментари: 9356

Скъпи приятели, радостно е да докоснем

висините на мислите си и да бъдем заедно на тези страници.

При представянето на първия брой, в читалището ни кръстиха

„ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ“, а сега вложихме „Свободата да

изразим най-доброто от себе си“.

Като Дракон в годината на Дракона – символ на победата на

свободния човешки дух, нека бъдем щедри и да споделим със

Света този прекрасен Български празник – „Ден на Народните

Будители“! Нека срещите в този прекрасен ден, бъдат началото на

„Световен Ден на Народните Будители“!

Древните ни корени са

призвание, което сме длъжни

да споделяме, за един

свят на одухотворената

хармония, която

поезията на живота е

вложила във всички

нас!

Нека бъде

СВЕТЛИНА! :)))

Обичайте и бъдете

обичани! :)))

С ОБИЧ,

Владимир Качаклиев

Автор: artwood.blog.bg

България и Света

4

Има няколко думи, които започват с Ъ и всички те са производни на думата ъгъл.

Преди реформа- та на правописа Ъ е стояла в края на думите,

завършващи

със съгласна. Буквите в българския

език вървят

по двойки. Например, докато О

формира

множества, светове, реалности,

то У въ-

вежда. О създава място. У инжекти-

ра построенията с нещо ново.

Т о в а

са съвсем противоположни

Автор: kikowsky

въз-

действия върху света. Докато

Категория: Други

Е

осъществява, то И обединя-


в а .

Е прожектира образите върху

екрани, а И ги наслагва по че-



тири различни начина. Едно

е да направя сграда по чертежи

(тогава съм Е), друго е да

направя обединения на чертежи.

Е и И действат по противоположни

начини. Същото е

с А и Ъ. А отклонява, препраща,

пренасочва. Ъ провежда.

Ъгълът е точно там, където

различни плоскости на света

се обединяват в едно цяло.

Има голяма разлика между

думите СБИРАМ и СЪБИ-

РАМ. Да сбирам значи да

трупам на едно място различни обекти без ясен замисъл, който да

ги пронизва всичките и да се явява нишка, преминаваща от единия през

другия и водеща към някакъв завършек, както това е при СЪБИРАМ. РЕКА,

например, съдържа в себе си КА, което е осъществената душа, осъщественият

замисъл. Р е плътността Р,

която изглежда да е от найвисшите

- там е разумът. Е го

проектира. Да се движиш

като река значи да следваш

плавно живота без ясно

разграничими промени. Т.е.,

реката е постоянната материализация

на Р. За разлика

Бележки от РЕКА, думата РЪКА

показва, че има преминаване

на Р към КА. Самата ръка

е инструмент за реализация

(проводник) на Р, докато

реката е реализацията на Р.

върху

Буквата Ъ е образно подобна

с Б, а Б - с Ф. Но Ф с во-

доравна чертичка отгоре,

както това е в Магура. Това Ф

дели обемите на противоположни

такива по свойства.

буквата Само така нещата придобиват

съществуване, защото

светът ни е двойствен. Б

е построението на частите,

Ъ

които ще се осъществяват.

Но Ъ-то е преминаването

през ъгъла на разделение

(обединение) между едни- те неща с една същност

и нещата с друга същност. Въвеждам, съединявам,

съглеждам, бъда, върху... Фина е логиката на Ъ. То

не се намесва в построенията, а

само помага на различните

неща да взаимодействат. Така че,

не е правилно да имаме други

думи, започващи с Ъ освен ЪГЪЛ и производните й. И нямаме. Вероятно идват времена,

когато ще се общува с телепатия. Но както са нужни атоми и молекули за

телата ни, ще са нужни и букви и думи за умовете ни. А при едно извисяване на

съзнанието от телесното към менталното познаването на буквите и думите

ще е еквивалентно на познаването на химията, математиката или физиката.

СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg

БЪЛГАРИТЕ – МИСЛИТЕЛИ,

СЪЗИДАТЕЛИ, ОТКРИВАТЕЛИ

Автор: wonder

Категория: Изкуство




Българийо, ти свято чудо,

умито в слънчеви лъчи,

отрасло с ветровете луди

на свойте силни планини.

Дарила спомена забравен

за чист поток и синева,

за мъката, за пътя славен

на всяка българска душа.

БЪЛГАРИЯ

Българите

– най-духовната

нация, чиито корени и

крила бележат световната история

с възход и съзидание от Орфей

до Симеон Велики и Калоян,

от Йоан Кукузел до Петър Берон и

Джон Атанасов, от Никола Димков

до Асен Йорданов и Иван Митев.

Да носим гордо Огърлицата на

сътвореното българско Наследство

значи да Знаем!

Корените ни са древни, а крилата

мощни. От нашите земи и души

са черпили сила много световни

открития – от машините за дестилация

на розово масло /1841/, норията

на р. Витбол, „петролната“

човка на р. Камчия, Чипровското

килимарство, Theoreme de Popoff

/1875/, най-добрите Географски

Народ сме горд – от мъченици,

пребродил много векове.

На светлината ученици

сме всички твои синове.

Българийо – земя светиня,

голяма колкото сърце,

за теб е радост да се гине

и да се пишат стихове.

карти

на Европа

и Азия през

1852 г., най-голямата и

модерна текстилна фабрика на

Балканите, създадена от Добри

Желязков в Сливен /1838/, Самоковското

желязо, предпочитано

пред Шведското /1846/, а още поназад

и през водите ни – Аспаруховата

флотилия, Крумовите

корабостроителници, флотата на

Иван Асен II, първият български

кораб „Амалия“ /1891/ и миноносецът

„Дръзки“ /1912/, а днес от

много АероКосмически открития

на колоси като Димитър Мишев,

Асен Йорданов, Иван Ночев, Димитър

Съселов, Кръстьо Кръстев

и много други. Всяко Българско

Изобретение е Mirabile dictu – Достойно

за удивление!

Велики българи е имало през

всички времена. Мистици-будители,

мислители и откривателимъдреци

като енциклопедистът

Петър Берон, написал „Всенация“

/7-томна

Панепистемия/,

публикувал „Голям космобиографичен

атлас“, „Атмосферология“,

„Физико-Химия“, „Система

на Геологията“, 3-томна „Небесна

физика“, труд за Земния магнетизъм,

изобретил уникална Система

за гасене на пожари /1850/, открил

Безжичния телеграф, доразвил го в

морски, усъвършенствал Парните

машини и др.

Българи Сме! – можем да възкликнем

с национална гордост

още хиляди пъти заради гениите

построили Преслав, Плиска

и Търново, заради етрополецът

Веселин Панайотов, построил

най-дългия мост в света /40 км/

в Пончартрейн, САЩ; заради

майстор Манол /съградил найголямата

джамия „Селимие“ в

Турция, гр.Одрин и джамията

в София/, заради Отец Матей

Преображенски – Миткалото,

изобретил от помпи за напояване,

самозадвижваща се мелница,

първото българско огнестрелно

оръжие /два вида пушки с барут

и патрони, както и една 12-цевна/,

продължава на страница


5

Белите лястовици

Автор: lion1234





Когато говорим за вярата,

обикновено имаме предвид религиозната

вяра. По съшия начин,

когато кажем ,,вярващ“, подразбираме

религиозно вярващ. Ето

обаче, че има хора, които не са религиозно

вярващи, но пък вярват

в други неща: едни вярват в приятелството,

други – в успеха, трети

– в бъдещето, четвърти – в парите

и т.н. И въпреки, че нерелигиозно

вярващите по традиция биват

определяни като невярващи, като

атеисти, то фактът, че при тях все

пак е налице някаква вяра, прави

абсурдни определенията, от рода

на ,,невярващи“ или ,,неверници“

(в по-радикалния вариант).

Самото понятие ,,атеист“ ми се

струва не съвсем точно, доколкото

индиферентността към Бога и

отрицанието на Бога не са едно и

също нещо. Може би за тази група

хора най-удачно би било определението

,,нерелигиозно вярващи“,

ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ВЯРАТА

но тъй като съгласно религиозните

канони всичко вън от религията

и Бога бива определяно като

неверие, то и носителите на тази

нерелигиозна вяра попадат автоматически

в графата ,,атеисти“

(,,невярващи“). Разбира се, нямам

намерение да влизам в спорове,

относно терминологията. Далеч

съм и от мисълта да упреквам теолозите

и богословите в това, че

стриктно следват каноните – това

е тяхно неотменно право.

Целта на настоящия текст е поскоро

да разкрие същината, смисъла,

ценността на онази нерелигиозна

вяра – или в по-широк

смисъл – на вярата въобще, на

вярата по принцип. В този ред на

мисли, при разкриването на универсалния

характер на вярата бях

принуден да се обърна тъкмо към

феноменологията (науката за чистото

съзнание), в качеството й на

универсален метод за анализ на

такива психически феномени, какъвто

безспорно се явява вярата.

ФЕНОМЕНОЛОГИЧЕСКА РЕДУКЦИЯ НА

ВЯРАТА. ЧИСТАТА ВЯРА.

За да се ориентираме по-добре

в мистерията на чистата вяра, ще

прибегнем към една аналогия с

Киркегоровия първичен страх.

Що за страх е това? Авторът нееднократно

подчертава, че той

коренно се различава от уплахата,

боязънта, плашливостта, които

имат конкретен предмет, напр.:

някои се плашат от тъмнината,

други – от кучета, трети – от змии,

четвърти – от самотата и пр.

Какъв е предметът на първичния

страх? Страх от какво е

той? Неговият предмет е малко

по-особен, доколкото е нереален,

без каквато и да е конкретика.

По-скоро той е изтеглен

напред в бъдещето, под формата

на възможност. Тази му неналичност,

модалност го превръща във

фикция. Киркегор дава пример с

невинността – тя е в покой, споделя

той, но въпреки това я гложди

страха, че би могла да бъде

настигната от греха и покварата.

Последните са възможни в необозримото

бъдеще, но за момента

те не са налични и по тази причина

лишават страха от предмет,

от основание. Тъкмо този, лишен

от основание страх е въпросният

първичен страх, който си позволих

да нарека чист, доколкото

неговият предмет е нищото. Иначе

казано, чистият страх е страх,

лишен от предмет, страх от нищо

(ср.: ,,не ме е страх от нищо“).

По абсолютно аналогичен начин

стоят нещата и с чистата

(първична, изначална)

вяра: тя е лишена

от основание, от

предмет, тя е

вяра в нищо

или просто

вяра. Нека

илюстрираме

това

положение:

вече

споменахме

по-горе,

че във

всекидневието

хората

вярват в

това или

онова, но

ето че се намират

смелчаци,

които твърдо

и категорично декларират:

,,Не вярвам

в нищо!“ Тези симпатяги

на практика осъществяват

една феноменологическа редукция,

доколкото изключват целия

свят, всичко, в което биха могли

да вярват и моментално се насочват

към чистата, трансцендентална,

лишена от предмет вяра в

нищо.

Естествено, тук ще ми бъде

възразено: нали тези смелчаци

декларират, че не вярват – как

така се насочват към чистата

6


вяра? Дали обаче наистина не

вярват, както декларират? Ако

те не вярваха в нищо, биха последвали

пътя на самоубийците и

биха сложили край на живота си,

защото човешкото битие и вярата

вървят ръка за ръка – краят на

първото е край и на последната.

Тъй като продължават съществуването

си, това само по себе

си е знак, че дълбоко у тях

мълчаливото съгласие,

мълчаливото „Да!“,

относно битийната

подредба на

света, е факт.

Иначе казано,

тяхната

първична,

чиста,

трансцендент

а л н а

вяра е

факт.

В едноимен-

ната си

творба

Киркегор

споделя,

че въпреки

своя негативен

характер,

първичния страх

има и една изключително

позитивна

страна: довеждайки духа

до отчаяние, той същевременно

извежда последния към

най-прекия път към вярата и

Бога. С други думи, Киркегор полага

страха (от нищо) и вярата в

отношение на корелация, където

Нищото на страха среща Всичкото

на вярата (за отчаяния дух

вярата е всичко).

Всъщност, Киркегоровият

чист страх препраща отчаяния

дух към чистата вяра, защото тук

на карта е поставена именно последната,

в качеството й на мълчаливо

съгласие с отредената априори

битийна подредба. Защото

тъкмо разклатената чиста вяра е

причината за обсебилото духа отчаяние,

а не религиозната вяра. С

оглед на естеството им (,,чистотата“,

отсъствието на предмет), истинската,

автентична корелация

е между чистия страх и чистата

вяра. В този ред на мисли, чистият

страх може да бъде неутрализиран

тъкмо от чистата вяра.

Нека се върнем сега към разглеждания

феномен и да се

насочим към характера и ,,съдържанието“

му (доколкото го

има). Оскъдната информация за

чистата вяра ме принуждава да

прибягна към съпоставката й с

най-близко стоящата до нея посестрима

– религиозната вяра, за

да я осветлим, доколкото можем.

За разлика от своята посестрима,

чистата вяра определено има онтологически

характер и обслужва

битието на човешкото съществуване,

в цялост. Нейната ключова

задача е да поддържа ,,играта на

криеница“ – двойнствения статут

на ,,лично-наличното“ човешкото

битие (да си припомним: всеки

от нас носи своето ,,какво“ и

своето ,,как“). Ако при познатите

ни религии историзмът и емпиризмът

са неотменна част (много

от пророците са исторически

личности, всяка от религиите

разполага с писмени документи

и се подчинява на определени

специфични практики) и поради

това са с ограничен периметър

на действие, в рамките на своите

поддръжници, то чистата вяра

изцяло е лишена от историзъм и

емпиризъм, което предопределя

трансценденталния й характер, а

оттам и нейната универсалност.

Тъкмо по тази причина и чистата

вяра е фундаментът, без който

човешкото битие е немислимо:

без религиозната вяра можеш да

продължиш съществуването си,

без чистата вяра (без съгласието

си с битийната подредба) – не.

В центъра на религиозната вяра

е многоликият, но разпознаваем

Бог, на когото изпадналият в

беда вярващ може да се помоли,

на когото може да се довери; в

центъра на чистата вяра е анонимният

и абсолютно неразпознаваем

Произвол, вариращ в

рамките на скритостта (Обичая)

и нескритостта (Случая). Нему е

невъзможно да се довериш (той

постоянно те препраща към теб

самия), него просто можеш да го

приемеш и да ,,продължиш нататък“

или да го отхвърлиш тотално

и да сложиш край на ,,играта“.

Накрая, нека концентрираме

вниманието си върху оскъдното

съдържание на чистата вяра: вече

споделихме, че тя мълчаливо съгласие,

но въпросът е – с какво?

Тя е съгласие с това, че:

– е по-добре да ,,продължиш

нататък“, отколкото да сложиш

край на ,,играта“, защото Случаят

едва ли ще ти предостави отново

щастливата възможност да се

припознаеш и себеосъществиш;

– от дълбините на бъдещето те

чакат изравнени (откъм плюсове

и минуси) възможности, затова е

излишно да оплакваш дадена алтернатива,

за сметка на друга;

– което ти се случи или предстои

да ти се случи, е най-доброто

от всичко възможно, така че да се

стряскаш от предстоящото е напълно

ненужно;

– битието ти е дар, но и отговорност

(получаваш, но трябва и

да дадеш);

– всяка една религиозна вяра е

ценна, но следва да се внимава с

прочита й.


7

Актуално

Автор: tomich





Нещо странно става с хомо

сапиенс. Неговата хомосъщност

бавно корозира и чезне, разтваряйки

се в свръхелектронизираната

технологична и бездушна атмосфера

на съвременния свят. Не

че той е оглупял. Напротив, неговият

разум почти се е превърнал

в хуманоиден компютър, в съвършена

машина за генериране

на идеи от най-безобидните до

най-налудничавите; в машина за

програмиране, управление и реализиране

на чудовищни печалби;

в машина за фино манипулиране

на съзнанието; в машина за необратимо

унищожение на природните

богатства и красоти; в съвършено

оръдие за самоунищожение

и унищожение на другите

като него и цивилизацията. Нима

изчезна стремежът на човешкия

дух към градивно познание и се

превърна в неистов стремеж към

някакво фаталистично-мистично

„завладяване и преобразяване

на природата“, в сатанински

стремеж към безогледни фантастични

печалби, полети обилно с

човешка кръв? Имам чувството,

че сънувам един безкраен кошмарен

театър на абсурда, в който

действащи лица сме всички ние,

рожбите на същата тая божествена

природа, уседнала във всяка

клетка и микрочастица на Живота

и космоса, унищожавайки я в

бавен необратим каданс. Отговорът

на тези въпроси е в ПРОГРЕ-

СИРАЩИЯТ УПАДЪК НА ИН-

ТЕГРАЛНАТА ДУХОВНОСТ НА

КРИЗИТЕ В СЯНКАТА НА ЕГОТО

ЧОВЕКА. Съвременният хомо сапиенс

изпраща в забвение своите

добродетели или ги свежда пренебрежително

до нивото от времето

на пещерните си прадеди.

Цивилизацията ни дари с духовна

култура, сътвори материални

чудеса, но си въобрази, че е достатъчно

могъща, за да обезобрази

и разруши красотата и хармонията

в природата в името на една

налудничава егоцентрична, попила

първобитна алчност идея за

„прекрояването й в полза на човечеството“,

всъщност – в полза

на най-богатите. Какъв цинизъм

и гавра с човек!! И безпощадният

отговор на Земята и природата не

закъсня: проливни библейски дъждове

и наводнения, убийствени

урагани и страхотни свлачища

на земни маси, незапомнени студове,

горещини, суша и смърт на

милиони хора от глад и болести.

През маската на житейския

прагматизъм, нахлузена му не без

помощта на разпадащата се обща

духовност, човек вижда себе си в

ореола на безсмъртен. Границите

на екзистенциалния хоризонт се

затварят на върха на неговия нос.

Същността на човека е колапсирала

в злия АЗ.

На черния фон на тия природни

бедствия и човешки страдания

се откроява фаталистична верига

от причинно-следствени връзки :

УПАДЪК НА ДУХОВНОСТТА

И ЗАЛИНЯВАНЕ НА ДОБРОДЕ-

ТЕЛИТЕ В ЧОВЕКА ЗА СМЕТКА

НА ЛИЧНОТО И ГРУПОВОТО

ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ – ФЕ-

ТИШИЗИРАНЕ НА ПАРИТЕ И

МАТЕРИАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ

– АНТИХУМАННО ЕГОЦЕН-

ТРИЧНО ИЗВРАЩЕНИЕ НА

ТВОРЧЕСКАТА МИСЪЛ – ИЗ-

НИКВАНЕ НА ФИНАНСОВИ,

ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕ-

СКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ВОЕН-

НИ И ДРУГИ КРИЗИ – ЗАДЪЛ-

БОЧАВАНЕ НА ИНВОЛЮЦИЯ-

ТА НА ДУХОВНОСТТА

И... кръгът на веригата се затваря.

Няма по-големи съпротивителни

сили, които могат да

се противопоставят на тая обща

разруха, от потъващите в забрава

добродетели, като честност, миролюбие,

добронамереност, самоуважение

и взаимно уважение и

любов към Човек и Природа, толерантност,

чувство за справедливост,

достойнство и чест, самооценка

на постъпките и действията,

усет към красота и хармония и

още...и още... Затова мисля и съм

убеден, че именно деградацията

на духовния свят е първоизточника

на зачестилите нещастия и

беди, сполетяващи човешкия род.

Когато всички хора осъзнаят, че

са прашинки във величествения

Космос, тогава ще разберат, че са

длъжни да се съобразяват и примиряват

с неговите закони, а не

със законите на своята обезумяла

цивилизация.

Зная, че има не малко интелигентни

люде, чашата на оптимизма

на които прелива. Те ще възразят

с мъглявия аргумент на писателите

фантасти, че човешкият

гений ще измисли как да запази

земната цивилизация и да обезсмърти

човешкия живот. Полетът

на тяхната фантазия наистина

е фантастичен... Човечеството

има все пак известен, макар и малък

шанс, да удължи съществуването

си тук на Земята, ако надмогне

разделящите го егоистични

цели и стремежи, расистки предразсъдъци,

завистта и омразата и

се обедини в името на една обща

цел: хората да живеят в мир и се

трудят спокойно, да не умират от

глад, болести и липса на питейна

вода, да се обичат и взаимно подпомагат,

образованието и кул-

8


турата да станат общодостъпни.

Това би направило живота им полек,

по-безопасен, следователно

и по-дълъг и цикличната верига

е възможно да бъде прекъсната

в някое от нейните звена. Тогава

съпротивителните сили срещу

общата разруха ще укрепнат и

човешката цивилизация може би

ще продължи да съществува и се

развива.

Общата ни съдба на разумни

хора зависи най вече от самите

нас. Достатъчно е човек да бъде

не враг на себе си, а осъзнал се

господар на живота, не повелител,

а приятел и защитник на природата.

Дано!

Автор: frina





„Справихме

се с

депресията...“

Влюбената двойка срещу мен

стои на пухкаво, извоювано с тежък

емоционален труд безметежно

облаче. Два чифта сини очи се гледат

със смесица от близост, доверие

и гордост, и преплетените пръсти

рисуват една история за пречистването,

подкрепата и силата...

„Справихме се с депресията...“.

Мъжът срещу мен е силен,

спретнат, приятен и чудесен професионалист.

Скоро е преминал

50-те. От осанката му лъха овладяност

и премереност, но аз усещам

задавянето в гласа, когато

произнася тези думи. И знам, че

множественото число в „справянето“

не е случайно. Две заглъхнали

срички говорят много

за общото, споделеното и съпреживяното.

Страховитите белези

по китките на много по-младата

му половинка, която стои до

него, говорят за борбата на този

интересен и достолепен мъж

да разбере, задържи и излекува

своя най-близък човек. Файловете

говорят за тежкото детство,

изолацията, безотговорността на

близките,отхвърлянето, опитите

за самоубийство. Двамата са успели

да се справят – трябват ми

само усмивките им и витаещата

около тях добра енергия и позитивизъм,

за да го разбера...

Любов ли е? Със сигурност...

Понякога предразсъдъците

предлагат примамливата възглавница

на познатото – иска ти се да

разпознаваш видяното и да го

уеднаквиш с общоприетото. Тази

история би трябвало да е проста

и лесно тълкуваема според онова,

което се вижда най-често – чичко

си е намерил доста по-млад

трофей и Егото му не позволява

да го изпусне. Уязвимата и донякъде

глезена младост в лицето на

половинката си е намерила смесица

от спонсор и баща, който е

спомогнал за неминуемото прекрачване

в света на възрастните...

Отключената човечност, обич и

онова, което усещам със сетивата

си, гледайки тази двойка, не влизат

в полезрението на предразсъдъка.

Затова той се сгромолясва с

оглушителен трясък...

Става ми някак нелепо да „терминизирам“

видяното – знам, че

не им пука за СкАлата на центъра

за епидемиологични изследвания,

имената на Аткинсън или

Грийнфийлд, прогнозите или нашите

лонгитудни проекти. Дори

и когато те им носят добри новини.

Тук просто има електричество

и споделеност – в дискретно

допрените колене и в усещането,

че те познават всяка своя емоция,

жест и дихание. И че смятат да останат

на една вълна дълго време

– кощунствена ли е думата „завинаги“,

когато говорим за човека?

Завинаги след годините от Ада,

сълзите на разделяне, събиране и

връщане от онзи свят – след безсънните

нощи и интензивното

отделение, отстъпили място на

безсънието за подготовка на изпити.

Оцеляването беше дало път

на мечтано образование, кариера

и спокоен живот. „Завинаги“? Защото

някак ми идва отвътре да я

използвам тук – и усещам, че ще

бъде на мястото си.

Любов е...

Оставам сама зад бюрото с

едно приповдигнато, леко усещане

в душата. Искам да запомня

имената на тези хора, които наистина

ме зарадваха и ми дадоха

добър старт за деня...

Повтарям си – Дерек и Джон.

Трябваше ли да отдам значение

на факта, че бяха еднополови? Не

мисля. Пол ли – какво беше пък

това? И откъде-накъде ще дефинира

Човека?

Дерек и Джон...

Актуално

9

3

Дарове на Природата

Губилище

Коста Вътков

Понорът* Орлова бара – райско

кътче от планините на България,

е един от четирите Големи

понора в южната половина на

Балкана, в Понор планина между

прохода Петрохан и Искърския

пролом. В този район понорите

са към 3000. Понори има и от другата

страна на Петрохан, има ги и

в района на Чепеларе и Триград,

но тези са най-великите. Казвам

го с пълното убеждение, че това е

така. Тревата по дъното на понора

е в най-нежното зелено и цъфтят

стотици видове цветя. Северната

половина се казва Козница –

тя е стръмна, скалиста, страшна.

Била е обитавана по непристъпните

си чукари от кози преди

ловците да се сдобият със снайперови

ловни карабини. Който е

поглеждал от Тодорините кукли

към долината на с. Заножене знае

за страховитите скали, спускащи

се чак до долината на р. Батуня.

Природата там наподобява умален

модел на Северния Джендем.

Понор е съвсем различна планина.

Ако при Козница от платото

на планината започват скалисти

остри върхове, то при Понора от

платото започват... дупки – огромни

пропадания, заобиколени от

всякъде с меки хребети, покрити

с букова гора или огромни пасища.

Едни от тези пропадания

Автор: planinitenabulgaria

Категория: Туризъм




представляват дълги слепи долини,

в които тече река, достигаща

преграждащи я скала или голям

рид със скалист отвор, в който

водата й влиза. Красотата на тези

понори е вълшебна, но тя остава

почти непозната за хората. Позната

е само на туристите. Пред

красотата на картините от река

Мандренска, която се влива в Орловата

бара, настръхвам.

Големите понори са четири.

Достъпът до тях е най-лек от

прохода Петрохан, като колата се

оставя над първия понор, наречен

Перачката бара. Този понор

е най-малък, но това не важи за

красотата му. Следващият понор

– Орловата бара, известен още

под името Воденичната бара е

най-голям по площ. Този понор се

състои от две части и наподобява

бял дроб. Гръклянът на този бял

дроб е ридът Орлова чука, който

разделя „дробовете“ на две. В десния

лоб тече една доста голяма

река, която достига предназначената

за нея дупка и навлиза в

нея. Тази вода изтича от карстов

извор при с. Бракьовци. Над тази

дупка – в Родопите те се наричат

харлоги – има малък рид. След

рида има още една голяма дупка,

в която навлиза водата на реката

от другия лоб на „дроба“. Тази

дупка не бива да се приближава,

защото за разлика от другите

дупки по понорите тя не е скалиста,

а земна и може да се случи

нещо лошо с пожелалият да я

разгледа или снима от близо - ведно

със земната маса в дупката да

изчезне и той.

Реката, вливаща се в дупката

се състои от две реки, които

се вливат непосредствено преди

нея. Лявата е по-голяма и на нея

е имало воденица за мелене на

фураж – предимно магарешки

тръни за да могат да ги ядат овцете

при лош сезон за тревата.

Тази река идва чак от билото на

Козница и се нарича Мандренска.

Дясната река извира от самото

дъно на понора, тече бавно и се

вие като змия. Дъното на този

лоб е различно от това на първия,

което все пак наподобява долина.

Тук дъното на понора наподобява

стадион, в сравнение с който

Маракана е като една шушка.

Между двата лоба има рид,

който е с изявен скалист връх,

наричан Орлова чука. Следващата

бара – Студената – наподобява

на долина с голяма река, която

влиза в естествена каменна решетка

под преграждащия я рид.

А между Орловата и Студената

бара има едно триъгълно пасище,

по площ може би колкото цялата

планина Плана. Представлява

един огромен триъгълник с опряна

на билото на планината хипотенуза.

Посещението на Орловата бара

се извършва по следния начин:

Колата се оставя при овчарника

над Перачката бара. По шосе

върху водохващането се достига

10


3 4 5

първият

лоб на Орловата

бара и се слиза в него. От дясно

идва реката, но не се върви покрай

нея. Има изоставени пътища

за прибиране на сеното от ливадите,

които могат да се ползват.

Достига се мястото, където тази

река „пропада“ в планината. Преминава

се едно ридче. От него

може да се слезе при следващото

място на „пропадане“, където

водата на реката от другия лоб

изчезва в недрата на планината.

Това място е много коварно,

защото тревата расте върху наносна

пръст! След това се върви

покрай дясната река и по дъното

на понора се достига земна

преграда, разделяща Орловата

и Студената бара. Преградата в

участъка е съвсем тънка и нежна

в сравнение с другите прегради

между понорите. Към Орловата

бара преградата е заоблена, а

към Студената бара е стръмна.По

преградата между тези два отвора

– величавите понори Орлова

и Студена бара – се върви в ляво

и се достига до водохващането,

което представлява

път. Ако

се ползва пътя над водохващането,

при колата се достига наймалко

след два часа сериозно

ходене. А какви гледки се разкриват!

Изворната област е букова

гора, която не е сечена и в която

има пътеки на животните. И за

мен. През нея се отива до билото

на Козница. От преградата между

Орловата и Студената бара

започва страхотен преход към

върховете Тодорини кукли, но

този преход е продължителен по

време и тежък. И в момента пред

очите ми оживяват цветята там.

*понор – губилище, проходен въртоп, почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено

биват поглъщани реки.


1. Понорът Орлова бара 2. Цветя от понора 3. Пропастни пещери 4. Изглед към Орлова бара 5. Козница и понора са две

планини с общ гръбначен

стълб. Изглед към Понора

от билото на Козница

11

„ЦАРЯТ Е ГОЛ“ или НИЩЕТАТА НА

СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО

Култура и Изкуства

http://serjo.blog.bg/ Серьожа Стефанов

Автор: kordon





Без съмнение днешното изкуство

е отражение на отношенията,

които господстват в модерното

общество – меркантилизъм, постигане

на печалби без оглед на

средствата, консуматорска мания,

подклаждана от търговците чрез

тотална реклама. Поставено в тази

неблагоприятна свръхкомерсиализирана

среда, то мутира от продукт

с художествена стойност до нискокачествена

търговска стока. Причините

за тази колосална девалвация

е много проста – тези, които

потребяват тази стока не разполагат

със сетивните възприятия и

критерии да я оценят. Това позволява

да им бъде пробутан всякакъв

боклук. Терминът Изкуство съдържа

в себе си възвишена конотация,

но в днешно време предизвиква

единствено асоциации с финансов

оттенък и скандален привкус.

Подходящ

пример с преобръщането

на

критериите

в изкуството

е приказката

„Новите

дрехи на

царя“. Днес

имаме същата

конфигурация

– „творци“,

които са

културно-неграмотни

консуматори

и мълчаливо

мнозинство, което, под

страх да не бъде заподозряно и обвинено

в естетическа некомпетентност,

спотаява в себе си очевидния

факт, че „царят е гол“, т. е. съвременното

изкуство е дезавуирано

от собствената си немощ. Това дава

възможност на парвенющината и

бездарието да излязат в настъпление

и да се развихрят. Всеки упрек

срещу царящия културен нихилизъм

е посрещан от глутниците с

френетични анатеми и „разпни го“.

Също като в приказката некомпетентни

и користни „адепти“ на съвременното

изкуство се опитват да

ни убедят, че негативното отношение

спрямо безобразните му проявления

се дължи на непознаване на

неговата същност, характер и др.

под. Естествено, това е все същата

уловка от посочената приказка –

който не вижда „дрехите“, е некомпетентен

и глупав. Наистина, каква

удобна формула за оправдаване на

бездарието!

Не е необходимо някакво извънредно

умствено усилие, за да

се отгатне причината за пословичната

ненавист на модерните днес

„творци“ към красивото, към симетрията

и реализма – ненавист,

която флагрантно се откроява в

умопомрачителните им до патологизъм

творения. Първоизточникът

на тази неприязън е комплексът,

породен от проумяването на неспособността

им да ги пресъздават

в собствените си работи поради

творческата си имбецилност. Днес

имаме нещастието да сме свидетели

на неговата кулминация, която

ознаменува триумфа на посредствеността.

Красотата е обругана

и низвергната, защото дори само

нейното съществувание е отрицание

на инфантилните прояви на

днешните производители на изкуство.

Талантът е абсолютен антипод

на несръчните им експерименти

и самото му присъствие ги денонсира

категорично. Защото само

талантът е критерии за ситото, през

което се отсяват некадърниците.

Ето затова той толкова упорито е

атакуван и торпилиран от ордите,

лишени от талант, самозванци.

Детронирането на тези критерии

позволи на тия варварски пълчища

да нахлуят в храма на изкуството и

да му отмъстят за собственото си

бездарие. Естетическите ценности,

развивали се в продължение на

хилядолетия, днес са безсрамно поругани

от агентите на съвременното

изкуство. Техните атрофирали

креатури са стряскаща епитафия

за една преждевременна кончина –

тази на истинското изкуство!

Все пак, изхождайки от историческите

закономерности, можем да

предположим, че след дългия период

на мракобесие и деградация,

характеризиращ се с пълен упадък

на критериите и стойностите, изкуството

ще преживее отново своето

прераждане, както това се случи в

периода на Ренесанса. То отново ще

се върне към изконните си ценности

– хармония, симетрия, реализъм,

естественост, художественост,

стремеж към съвършенство, убедително

представяне на стойностни

идеи, способност да доставя естетическа

наслада и ще се изпълни

с традиционния си смисъл и същност,

правейки ни благословени

свидетели на върховното майсторство

на гениалния творец да пресъздава

красотата в най-изящните

й форми и багри. И изкуството пак

ще възкръсне от пепелта на днешната

разруха, защото „животът е

кратък, а изкуството – вечно“.

12


Автор: boristodorov56





„Човек трябва да се бори

ежедневно с изкушението

да се отчае“ *

Действената и работеща демокрация

в смисъл на свободна волеизява

на общността е комплекс

от политико-социални обществени

отношения, за които само

гражданско общество не стига.

Нито пък единствено гражданското

общество безусловно гарантира

функционирането на

демокрацията. Гражданското общество

е само една от градивните

предпоставки за реализиране на

свободната воля на обществото

като цяло и

социализирания индивид

в частност.

Демокрацията е

функция от реалността

на собствеността

в

ръцете

на

гражданите

и възможността

за

субективно

материализиране на интелекта

им, които да гарантират

независимостта им от държавата

или от определящо влияние на

други граждани.

Собствеността обуславя свободата

не като липса на ограничения,

а като стимул за действие.

Свободата и демокрацията не са

тъждествени и взаимно обуславящи

се, а взаимно допълващи

се необходимости. Липсата на

свобода не е обществен порок,

а доказателство за отсъствие на

публични добродетели. Не винаги

липсата на демокрация е робство,

а по-скоро доказателство за

липсата на стремеж и действие

за преодоляване на всеобщата

нищета, защото Свободата е интимно

качество на човешкия индивид

и непреодолимо лично реализиране

на творческия му дух.

Тя е гаранция за правата върху

собствеността и свободата за вземане

на решения за разпореждане

с нея. Този процес дава израз на

личностната изява осъществявана

в един свободен избор, както и

легитимира персонална отговорност

от последиците на избора.

Народовластието е непрекъсната

борба в защита на ненакърнимостта

на тези изконни човешки

права и обличането им в непоклатима

законова форма.

Демокрацията само по себе си

не означава перманентна свобода

и не гарантира никому на готово

нищо в изобилие и завинаги. Тя

не е гарантирана привилегия и

подарък от добри и състрадателни

хора – напротив, всеки сам и

всички общо полагат съзнателни

усилия за нейното съществуване

и защита. В противен случай

всички губят привилегията да

бъдат свободни, защото няма

персонална свобода и демокрация,

както няма спасяване по

единично.

В общество на хора, като нашето

– състоящо се от асоциални

безработни, деморализирани

безимотни и лениви анонимни

личности, останали без всякаква

житейска, творческа и морална

перспектива – няма свободни

граждани и демокрация. Те са непрекъснато

остракирани, подтискани

и ограбвани от всеядността

на държавната машина и монополите.

В преобладаваща си част

те са се деградирали до степен на

безлика аморфна маса от лесно

манипулируеми и чалгализирани

лумпени – предпоставка и основа

на всяка диктатура.

Но искрицата която ще запали

огъня в умовете на хората съществува

и те знаят, че за хляба,

свободата и демокрацията неизбежно

и винаги под някаква форма

се заплаща с кръв!


* Майкъл Новак

13

Среща с Богинята


Автор: amrak





Картината се намира в център Сен Жермен

Четвъртата йероглифноструктурирана

картина с енергиите

на Златния делфин въплъщава

срещата с Богинята. Златните

делфини в проявлението на

плана се явяват като емисари на

Божествената Майка.

Енергийната структура, която

картината помага да бъде интегрирана

е Короната, Слънчевият

код и Космическото сърце. При

съприкосновение с картината

чрез ръцете (което реализира

много добър енергиен контакт)

или съзерцаване се спуска короната,

която носи усещането над

главата за ефирен пламък или

полет на птица. Това състояние

на съзнанието е аспект на нашето

космическо съзнание и подлежи

да бъде синхронизирано по наша

воля с личностното ни съзнание,

докато това не се случи се усеща

над главата ни леко люлеене

или подобно на реещ се полет

(това е преди да се отъждествим

с космическото си съзнание). В

енергийно отношение синхронизацията

с короната може да

стане като вниманието се насочи

към скъпоценността/диаманта в

лотоса на Христовото ни сърце

и диамантът, който е в короната,

каквото горе, такова и долу, както

е изобразено на картината – единият

диамант се намира в лотоса,

а другият диамант се намира над

Богинята в короната на върха

на Космическото сърце. Мисълта

за тези две диамантени точки

позволява люлеенето на короната

да се установи, птицата да се

отъждестви с личността ни или

да интегрираме едно по-високо

наше присъствие в съзнанието

си на земен план. При това вече

короната е на мястото си, издигнат

е лъча между двата диаманта

и следващата стъпка е спускането

на Слънчевия код. Сега вече

започва да тече буквално златна

светлина, която ни изпълва от

стъпалата нагоре постепенно и

14


много бавно. Дишайте и се наслаждавайте

на тази светлина,

вижте какво се случва, когато

изпълването със светлина достигне

сърцето, а след това и главата.

Картината е изработвана в

седмицата точно по време и след

слънчевото изригване на 23-ти

януари и с това в нея са внедрени

соларните кодове.

Следващата интересна нота е

да се върнете към короната, да

се качите със съзнанието си там

горе и да погледнете през очите

на космическото същество, което

сте! От тази височина на вашето

съзнание съзерцавайте с космическия

си поглед планетата, почувствайте

целостта си с безпределите

на хоризонта, на това, което е под

и над вас, наслаждавайте се на

собствената си природа, на единно

и цялостно Космическо сърце,

което е в състояние да прегърне

всяка една звезда, грееща в обятията

на Божествената Майка.

Картината притежава енергийни

портали за ръцете, съобразени

с хиромантията/палмистрията.

Те представляват двете сини

ръце с всевиждащите очи, това е

много древен символ, присъстващ

в много култури и цивилизации.

Този древен символ съчетава

ръката като инструмент

за проявление на Творението с

всевиждащото око на Бога/Богинята,

наричан още с имена като

„Ръката на Мистериите“ и „Ръката

на Фатима“.

Един от съществените моменти

е срещата с Богинята,

това може да го направите като

се обърнете към нея с едно от

имената на нейното проявление

- Махатма Ра Менора, Шекина,

Богородица, Куан Ин, Изида,

Лакшми, Сарасвати, Taрa, Гая и

много други, като всяко име носи

вибрацията на аспектите с които

се отъждествява съответното

проявление на Богинята.

Небето E Винаги над Теб –

Едно и Също, където и да си.

Отвъд променящите се човешки

творения на повърхността,

можеш във всеки един момент

да огледаш себе си в Него и да

откриеш там Истинската си, Непроменлива

и Изначална Същност

(„Аз и Отец ми Едно сме“),

далече отвъд променящите се,

създаващите и вкопчващите се в

илюзията преходни мисли – ти

можеш да спреш света (мислите)

във всеки един момент – и да се

потопиш в Центъра на Истинското

Себе, което е Безпределно

Чисто, Необусловено и Свободно

като БезкРайната Синева на Небето.

Потопи се в Чистото Сърце

на Истината – Извиси Духа си и

стани Едно с Небето (Чистото и

Безкористно Съзнание Отвъд мислите),

което е твоята и на всеки и

всичко – Истинска, Необусловена,

Любяща, Свободна, Радостна

Автор: vencislavomtatsat





Небе

и Просветляваща Същност. Ти

си Небесната Синева, Свобода и

Безпределност. Излез навън (от

повърхностно-преходните илюзорни

трептения на мислите, които

създават твърдостта и преходността

на люшканите от потока

на обусловеността относителни

форми) – и се потопи в БезкРайната

и Необятна Синева на Небето,

в което изгрява Свободата

на Твоето Истинско Себе, което

е Самото Небе. Преди познатият

ти свят на повърхността от относителни

представи и форми да

започне да се топи, виж Вечната и

Непроменлива Светлина, която Е

Истинската Същност на всичко,

отвори очите си за Великата Виделина,

в която няма загуба или

промяна – Бъди Едно с Небето,

стани Небе и лети в БезкРайната

и Абсолютна Свобода, която Е

Истинското и Изначално Състояние

на всичко съществуващо.


15


Автор: ren

Категория: Забавление




Оттатък, в банята, покапваше

забравен кран. Кап-кап – с перфидна

монотонност. Младата

жена седеше тихо като мишка на

стола си, докато вечерта навън

ставаше все по-виолетова.

Той всеки момент щеше да се

върне и да изпълни със себе си

малкия апартамент. Щеше първо

да бръкне във фризера за запотеното

шише ракия, после щеше да

се просне на креслото и да удави

стените в безкрайните си тиради.

Как никой не работел – само той,

как шефът е скапаняк, как другите

за нищо не ставали, как животът

му е гаден и как той не заслужава

ни тая мизерия, ни мухла

като нея. Поне да го била разбирала,

но тя и това не можела!

А тя ще постеле покривката

на холовата маса тихомълком

и, пазейки се от лявата му ръка,

ще принесе чаши, прибори, мезе,

салфетка и сол. Непременно ще

внимава да не забрави солта! Ще

бъде тиха и почти невидима и ще

държи далеч от светлината грозния

си белег...

Кап-кап – забива се в мозъка й

шумът от банята. Също като тогава,

когато той за пръв път, месец

след сватбата, й разби носа.

Дори вече не си спомняше защо.

Помнеше обидата и потреса си –

той казваше, че я боготвори, че я

обича?!

Кръвта тогава капеше в мивката,

докато тя се правеше, че не я

боли и миеше съдовете... миеше...

миеше... Смяташе, че е виновна –

Бомба със закъснител

щом я удрят. Мислеше,

че, ако се старае повече,

това няма да се случва.

Е, какво? И другите

жени ги плясват. Да не

е тя първата? Нито пък

последната ще е... А и

той беше така мил на

другия ден. Извиняваше

се, целуваше ръцете й, заклеваше

се, че няма никога повече да си

„изтърва ръката“.

Жената се навежда, оправя

дръжката на пътната чанта до

краката си, обляга се на масата

и очите й попадат върху отражението

й в стенното огледало. От

слепоочието до брадичката й червенее

белег. Тя го прикрива с ръка

като срамна тайна.

Кап-кап – така капеше тогава

кръвта й от ръбовете на бутилката,

с която той я перна. Помнеше

защо го отнесе – беше забравила

да му пусне фиша с тотото. Не, че

щеше да спечели... Той години играеше

с едни и същи числа и не

те бяха изтеглени по телевизора.

Просто го вбеси с разсеяността

си. Пък и се случи да е пил доста

от любимата си бутилка ракия.

Нарочно я беше предупредил

още в самото начало, че обича

ракията му да се точи като олио

– мазна и мека – направо от фризера.

Пиеше сам – нямаха много

приятели. Пък и живееха далече

от роднини. А той така обичаше

да говори! Описваше деня си, колегите,

споровете с тях, оплакваше

се от съдбата си, от незаслужения

невървеж – целият свят беше

срещу му!

И тогава тя – не му била пуснала

тотото?! Как наистина да му

проработи късметът, когато тя го

саботира?! Прасна празната вече

бутилка в ръба на холната маса и

с назъбеното стъкло замахна към

нея. Лошото беше, че тя в момента

се бе притекла да обира стъклата.

Острите ръбове порнаха кожата

на лицето й и кръвта шурна...

Кап-кап – капеше лекарството

в системата – бяха я шили. Лежа

в болница, а той смутен идваше

всеки ден и носеше ли, носеше.

Портокали, цветя, сладолед...

всичко! Седеше с часове на леглото

й и говореше – как ще се оправи,

как ще се приберат, как ще си

заживеят... Плака дори! Молеше

я! Искаше дете от нея!

Жената пак се размърда на

стола и погледна с очакване телефона

до себе си. Чакаше позвъняване

от таксиметровата служба.

Поръчала си беше такси и те казаха,

че ще й звъннат, когато колегата

им е пред блока й.

Кап-кап – проклет кран! Трябваше

да му се смени гумичката...

Ех, каква радост беше! Тя забременя!

Представяше си го вече

– едно такова мъничко и пухкаво

бебче с големи очи и сладка

устичка. Заглеждаше се по витрините

с бебешки дрешки, мечтаеше

си каква количка ще купят

и как ще го разхожда гордо

в паркчето до тях. Как ще цъкат

бабите на пейката пред входа, как

ще се викат с другите майки да

излизат, как ще им правят рождени

дни на бебоците, как...

Той беше много пиян и бесен,

а тя толкова непредпазлива. Уж

беше всичко сложила, уж мълча

и внимава, а солта забрави! И да

се пази от лявата му ръка – също

забрави. Тялото й прелетя през

стаята и се бухна във витрините

на библиотеката. После се свлече

на пода, а библиотечната секция,

заедно със сервизите и книгите,

се прекатури върху й.

Пищя. Много пищя. И не заради

себе си – нещо се прокъса

и запулсира в корема й. „Детето

ми, божичко!“ – пищеше, колкото

16


Автор: nav





сили има. Пищеше като корабна

сирена, като добитък в кланица.

Пищеше за всичките часове

мълчание, за всичко... После припадна

– още там, под нападалите

предмети и полици.

Кап-кап-кап – пак на системи.

Пак в болница. Слава Богу!

– този път в гинекология, а там

той не можеше да дойде. Казаха,

че детето е мъртво. Казаха, че е

много вероятно да няма повече

деца. Казаха, че... Тя не можеше

да чува повече какво казваха, защото

умря. Там – в болничното

легло на гинекологията, с ръка,

надупчена от системи, с тяло, насинено

от падането, с очи, празни

от всичко – тя умря. А той не знаеше,

че взима от болницата трупа

й, че го качва на такси, че напразно

говори... и говори... и говори.

Тя вече беше мъртва.

Телефонът звънна. Таксито

било пред блока й. Тя каза, че слиза

след пет минути.

Много мисли тя оттогава. За

труп – мисленето наистина бе

много. Обади се на съученичка,

която работеше в Италия като

болногледачка на една възрастна

жена. Къде е питала съученичката

й – тя не знаеше, но след няколко

седмици й осигури работа. Също

като болногледачка. Сега оставаше

само да се качи в таксито, да

иде на международна автобусна

гара и да се качи на автобуса до

Италия... Не! Не само това...

Жената отиде до фризера,

извади оттам бутилката ледена

ракия, изля я в мивката и сипа в

празната вече бутилка кислола от

шкафчето под мивката. После завинти

пак капачето на бутилката

с надпис „Пещерска гроздова“ и

я постави много внимателно във

фризера. Взе пътната си чанта и,

като изгаси лампата в хола, излезе

на стълбището.

Трясна след себе си автоматичната

брава и заслиза към таксито.

Кранът в банята остана далеч зад

нея и не се чуваше повече.

Отвъд очите

на дуалността

Отвъд очите на дуалността

има едно дете и едно хвърчило.

Там, на зеления хълм, където вятърът

ги слива, детето полита, а

хвърчилото се смее с гласа му.

… Има една пчела и едно цвете.

Когато пчелата се гмурне в

недрата му, светът й се изпълва

с аромата му и не съществува

друг свят, освен възторгът от

тази уханна замаяност, която

кара пчелата да мисли в медени

пити. А цветето пътува през света

с радостта на пчелата, с меда

на радостта й, с филията с мед на

детето с хвърчилото и с полета на

усмивката му.

… Има едно момче и едно момиче,

които могат да се видят без

поглед, да се докоснат без допир.

Погледнат се в очите и виждат

света. Погледнат света и се гледат

в очите. А докоснат ли се, светът

е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.

Светът е това докосване.


17

Смях и Бисерни размисли

Автор: furiika





Всеки път сутрин, когато чуя

някоя дама в тролея да моли с думите

„Господине, може ли малко

по-навътре“, се изпълвам със смесени

чувства.

Ако Камасутра се разлиства с

24 страници в секунда, картинката

оживява!

Мъжът по-лесно се отказва от

двадесетгодишна връзка, отколкото

от връзка с двадесетгодишна.

Тя беше много добре сложена...

Само лявата й ръка стърчеше от

куфара...

Деца на предната седалка могат

да причинят инциденти, а инциденти

на задната седалка могат

да причинят деца!

Опитна жена – това е жена,

която умее да се преструва на неопитна.

Ако трети ден от началото на

седмицата не ви се работи, значи

е сряда.

Ако пърхотът ви се движи -

това са въшки!

Министерството на здравеопазването

предупреждава: „Злоупотребата

с виртуалния живот може

да доведе до реални хемороиди!“.

Ако един мъж отваря вратата

на колата на жена, то или колата

е нова, или жената...

„Най-загубеният ден е онзи,

през който не сме се смели“

Ако приятелката, или жена ви

са ви изневерили и искате да се

хвърлите от 8-я етаж, помнете:

Вие имате рога, не крила!

Хайку на стената на обществена

тоалетна: „Лунна нощ. Цигани

отиват на театър“.

Внимание! Употребата на дезодорант

не ви освобождава от

задължението да се къпете.

Любов от пръв поглед обикновено

се случва някъде след втората

бутилка.

Обява: Боклук на средна възраст

търси подходяща кофа за

зимата.

Лекуващ лекар звучи като крадлив

крадец.

Скъпи, благодаря ти за хубавата

вечер и за прекрасните 45

секунди!

Ако не получавате удоволствие

от секса, значи вие сте ръка...

В края на седмицата желанието

за работа силно намалява. Въпреки

че в началото на седмицата

направо липсва.

На лъжата полата е къса, краката

й – дълги. Усещам, как бавно

настръхва Голата истина.

Ако не може да намерите своята

половинка, започнете с четвъртинки.

„Честито скъпи абитуриенти,

от днес вече имате нова социална

мрежа – jobs.bg“

Спящата красавица така и не се

събуди, но принцът остана доволен.

Вълшебниците имали вълшебни

пръчици, а вълшебничките –

вълшебни... дупчици.

По-добре да плачеш при психолога,

отколкото да се смееш

при психиатъра...

Поверие: „Жените спрат ли да

си бръснат краката, зимата ще

бъде студена.“

Не

разговаряйте

с шофьора

на автобуса!

Едно малко невнимание

– цял живот мъртви!

Презервативи MACH-3! Вие

правите едно движение, те правят

три!

И най-малкото деколте е за

предпочитане пред полото.

Ако мъжът ви не ви помага в

кухнята, не му помагайте в леглото.

Нека се мъчи.

Господи, искам дебел портфейл

и тънка талия. И моля те, не

обърквай като миналия път.

За да не ви мъчи безсъница,

намерете си безсрамница.

Всички разводи започват с думите

„Хайде да се оженим!“.

Ако една жена се смее на вашите

шеги, то значи сте намерили

„Хи-хи“-точката и вече може

да търсите G-точката.

Има разлика между това да

влагаш чувства и да чувстваш

влага!

Бележка до мъжа ми: „Отивам

да си лекувам нервната система!

Ще се прибера късно и пияна“.

Колкото повече остарявам,

толкова повече години до пенсия

ми остават...

Сексът е като математиката.

Събираш леглото, изваждаш дрехите,

разделяш краката и се умножавате.

Реклама на презервативи:

„Ако искаш да ти е мирна главата,

тури я в торбата!“ След смъртта -

всички сме земляци.

В най-прекрасната възраст

съм: и мога, и искам, и знам как.

18


„Интересно“ и „банално“

- провокация!

Автор: comfy

Категория: Хоби




Приятели,

Определено искам да ви провокирам

с нарочно разгледаната

накратко и по този начин тема: за

„баналността“.

Колко често всеки от нас е отхвърлял

с лека ръка човек, предмет,

явление, произведение на

изкуството, проблем и т.н., и т.н.,

само с три думи: „това е банално“!

Съществува ли въобще „баналност“?

Има ли нещо, за което със сигурност

можем да твърдим, че

е банално?

Веднага искам да ви предпазя

от инерцията и да спомена, че

масовостта на даден обект, или

явление, не е признак за „баналност“

– банално ли е да се говори

за демокрация, макар че се прави

ежедневно; банално ли е раждането

- макар че ежеминутно се

раждат хиляди деца, банална ли е

смъртта – макар че измират ежеминутно

хиляди хора, при това

поради съвсем различни причини

(и „банални“ и не толкова???);

нима е банално, че всеки ден изгрява

Слънцето и залязва; „банално“

ли е... и т.н.

„Любви все возрасты покорны“

– банално ли е това?

Според информацията, която

съдържа и количеството цитирания

– абсолютно „банално“!

А дали така е смятал Пушкин?

Явно не – щом си е позволил да

го напише...

... Аналогичен е въпросът, ако

решим да „етикираме“ нещата,

мислейки, че щом нещото си

има етикет - вече знаем всичко за

него и то не е интересно! А да се

говори пък за етикирани неща - е,

това вече е проява на лош вкус и е

толкова банално....:-)

Но нека се приближим повече

към „баналното“ мнение за баналността

чрез един пример от

живота ми!

... Спомням си един разговор с

мой приятел математик:

- С какво се занимаваш сега?

- питам го.

- С теория на числата… – отговаря

неуверено той.

- Че не е ли известно вече всичко

за числата? - питам тъпо аз.

- Как да ти кажа – не е! Даже

и за 2 + 2 = 4 може да се мисли,

изследва и пише не един живот...

- Искаш да кажеш, че числата са

толкова интересни? Че всички

числа са интересни?? - питам, а

вече започвам да усещам някакво

безсилие, че сега ще ме хванат в

логически капан и ще трябва да

Да-кам до побъркване...

- Ами, нека вземем, да кажем,

числата от 1 до 1000... но сам разбираш,

че това е произволно, граници

можем и да не поставяме...

но за да ти стане по-ясно! Нека

разделим тези 1000 числа на две

групи - според твоята логика -

„интересни“ и „банални“. Премахваме

интересните и се захващаме

с баналните... Веднага се сещаме,

че сред тях има точно едно число,

което е най-малко, а и такова,

което е най-голямо - само поради

това те вече не са тривиални в разглежданата

група - т.е. не са банални.

Следователно, те стават интересни

и ще трябва да ги махнем

от групата на баналните... С така

получената нова група от банални

числа можем да постъпим по

същия начин и т.н., докато накрая

останат или две „банални“ числа,

които вече не са банални дори и

само с това, че са двете единствени

банални числа, а освен това

едното е по-голямо от другото.

Възможно е да остане само едно

„банално“ число - нима неговата

единственост не го прави вече

интересно за изследване?...

Той помълча малко, но аз нямаше

какво да кажа, и продължи:

- Няма, Комфи, безинтересни

или „банални“ неща... Това са

конкретни за всеки човек понятия,

обекти и явления. Но „банални

неща“, обективно, не съществуват

- те са в нашите глави,

при това за всеки са различни по

съдържание...

Аз запомних този урок... по

математика. Беше ми криво, кофти,

тъпо, чувствах се ужасно

- сякаш някой беше откраднал

голяма част от вярванията ми и

скъпите ми ценности... Тежко ми

беше - дълго време... Защото си

мислех, че аз се занимавам с интересни

и небанални неща, а не

като някои - а се оказа, че... нямало

разлика... Много трудно приемах

това и много постепенно...

Но го приех - след хиляди малки

и по-големи проверки...

Сега знам, че не съществува

баналността и затова не се страхувам

от нея - дори пломбираният

ми зъб вече ме интересува и

множество други съвсем дребни

и „банални“ неща...

... Какво избирам аз ли? - Качеството

и информираността. Защото

такова нещо като „баналност“ няма

- „няма такова животно“!

А какво мислите вие? ;)


19


Автор: slavimirgenchev1953

Категория: Поезия




Елегия

за Димчо

Дебелянов

(28 март 1887 - 2 октомври 1916)

Виждам, че никое време

няма

верни очи.

Който се ражда

гений,

до края не му личи.

О, нека страда за трима –

пада му се, и толкова.

Той ще успее в рими

да си излее болката…

Приживе не умеел

първи

да се вреди.

Ако знаеше

да живее,

нямаше да се роди...

Утре в изпитна тема

ще го включим достойно,

та кандидат-студентите

да си изкарат тройките.

Взели сме му невинно

всичко,

що му се пада,

но на негово име

ще учредим награда.

За да схванем отново

пред високия гроб,

че безсмъртни основи

се наливат в окоп.

20


Автор: osi4kata





Елегия

Ноември, а времето – толкова хубаво...

Мирише на пролет, както през май.

Нарамили сакове,спомени, куфари,

днес тръгваме... (има ли някъде рай?)

и плачем -

децата,

защото и тук им е хубаво,

а ние,

защото от страх ни боли.

Насляпо отиваме,

чакаме чудото...

и вътре в душите ни някой крещи:

„не гледай назад!

Бягай,

Бягай...

ще свикнеш със болката си по дома.“

Не свикнахме.

Възелът все се затяга...

До гуша сме в заеми и в самота

сред хиляди други, нагърбили болката

по дом, стара майка и болен баща...

Натрупали злоба и кредити, колкото

да плащат дорде съществува света...

Нещастници...

Ние сме глухи нещастници,

говорещи смешно на странен език...

На Шекспир езикът е мъртъв по прашните

лавици. Езикът на Шекс пир, простете, е мит...

Кога ли ще стискам във шепите залеза,

потъващ зад бледочервен хоризонт,

кога ще съм сигурен, гордо изправен

на моя, потънал във дългове фронт?

Кога ще забравя съня за ноември,

полюшван от топлия вятър на май,

когато със нашите куфари семпли

поехме с надежда посоката „рай“?

И дявол го взел! Ще получим ли прошка

от нашите смели и умни деца,

задето за шепа кредиторски грошове

сменихме дома си. Светът е жена –

примамва, когато е чуждо-далечна,

обаче живееш ли в близост, в контакт

набързо разбираш, че бил си във грешка

и твоята иде в топ-листата пак.

Изтръгнати корени рядко поникват,

особено щом са от старо дърво...

Присаждат се лесно и сигурно тиквите...

И Господ, затворил едното око,

пресмята в проценти, наум си се чуди

дали пък е сбъркал... Защо и кога

светът се задръсти от пънове луди,

а длан от земя нейде там опустя...

Автор: raders





Покаяние

„Виновен съм“

Калпурний*

Виновен съм. Безспорно съм виновен.

Не вярвам нито в Цезаря, ни в Бога.

Осъждам се. Прилагам безусловно

закона в цялата му строгост.

Признавам си, че те обичам.

Признавам, че изобщо нямам право.

Признавам си. Виновен съм за всичко

и всякаква присъда заслужавам.

Приключил съм отдавна по въпроса.

Мълчи и Бог, щом фактите говорят.

Не се допуска никакъв компромис

и няма достъп даже онзи горе.

И, ако има ад, то вече съм във ада.

И, ако има Бог, то вече съм без Бога.

Изгарям сам на собствената клада

и сам подклаждам своя собствен огън.

И как от себе си ще мога да се скрия?

И на какво, и на кого да се надявам?

По кучешки бих искал да завия,

но тихо! Арбитражът заседава.

Една любов – химера или басня –

получена е може би назаем.

Един е прокураторът наясно

и справедливият му гняв е разбираем.

Сценарият ще трябва да приключи.

Ръцете си Пилат без друго ще измие.

Но някъде скимти от мъка куче –

това съм вероятно аз – самият.

Виновен съм, че много си далече.

Виновен съм, че липсваш ми жестоко.

Виновен съм и разполагам с вечност

в способността си да понасям болка.

Виновен съм, че губя те отново

и моята вина е непростима.

Виновен съм. Виновен съм. Виновен,

но има съд и справедливост има.

За този грях не се предвижда давност.

Подобна процедура липсва априори.

Съдът не счита туй за меродавно

и всеки факт за себе си говори.

Темида нито вижда, нито чува.

От този аргумент не следва функция.

Невинност принципно не съществува,

когато си осъден по презумпция.

Прилагам иск и сам се обвинявам

и пледоариите смешно плачат.

Приемам всеки казус. Призовавам

центурия, магистъра, палача.

Нестихваща е моята вина.

В нестихващ ритъм дните отминават.

Балкон. Катарзис. Тишина.

Безумец. Метеор. Забрава.

* Римски пълководец, самоубил се по заповед

на Нерон с думите: „Виновен съм“, без

да знае в какво го обвиняват.

Автор: lila





Alone and Lonely

Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -

да не би да събуди и другата дума „самотен“.

Обитава прозорец в отсрещната къща до късно

и говори с китарата-бас на езика й нотен.

И, провесил коси, по слухарски налучква римейка

на живота си, който е труден за хващане в ритъм.

А е само един обичаен шофьор на линейка

и по малкото радио често животът го вика.

Аз го гледам и виждам как моята дума „самотна“

ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора.

Аз съм повече даже от него сама и сиротна

и китара си нямам, с която така да говоря.

Ние с него сме двете предсърдия на самотата.

Две нелеки съдби на кантара висят доживотно.

И е ясно защо се държи равновесно везната -

несамотен, но сам е като несама, но самотна.

Автор: andrinamark

Категория: Лични дневници




Не чупи светлината!...

Не обличай ме с думи и с миражи недей ме заменя.

Виж ме, колко съм земна. Като стръкче трева под небето.

Не търси по косите ми от онези звезди в Андромеда,

нито слънчеви залези, ни луни. Те са там – зад пердето.

Не търси и магия! Боговете не са ми роднини,

нито горските феи, нито речните нимфи и духове.

Не, не съм на дъгата сестра. Но цветът ми е синият.

Не летя и със птици и не тичам наравно с кошутите.

Нито вятъра гоня, нито морски вълни укротявам,

не говоря с пчелите, но цветята почти ги разбирам...

... Всеки ден лабиринт е, всеки час е сърдит Минотавър

и не съм Ариадна, но чрез тях и до днес се намирам.

А леглото ми (нашето) не е твоето морско пристанище.

Не обръщай света ми (той не е огледало) към себе си.

Не очаквай от думи да заселя очите си с празници

нито днес, нито утре, нито в някой от другите делници.

И недей ме подменя с някакви твои измислици.

Не рисувай маршрути, в моя свят няма пътища прави –

имам всички посоки – на слънцето, вятъра, птиците.

Ако искаш тръгни с мен, ако – не, по-добре да забравим...

Да забравим дори (имам дръзки очи), че съм твоя.

Самотата... Не ми е проблем. Аз съм... цяла планета...

Намери си убежище (не чупи светлината, за Бога!),

ако толкова силно... ако толкова силно ти светя!...

Автор: nadagr





В безплодието

на бездействието

зрее Смисълът.

Непрекъснатото действие

поражда

Хаос.

Бездействието

Твори

порядък.

Автор: meiia





Отвъд точката

Когато тръгва, за да я спасява,

е с ризата си за любовни рани.

И нищо не желае да й обяснява,

щом и с мълчанието си я храни.

Приема болката й несравнима

в душата си от стъпки все накриво.

Не мисли телом колко ще я има.

Той знае, тя ще му плете коприва.

И по-добре, че мръсните чорапи

пере си сам и сам вините глади.

Когато тръгва, няма да натрапи

ръцете си като изгарящи я клади.

Понеже смогва да спасява всичко,

което тя, бог знае, как му носи,

оставя я да се обича и самичка,

да стане укротител на въпроси.

Пристига най-накрая, щом у Нея

страстта, отровната, се уталожи.

Поднася й любов, да се живеят…

И точка, та Началото да сложи.


21


Автор: svoboda64





Живея без да се замислям.

Просто живея. Всеки ден има десетки

и стотици решения, които

да вземам. Повечето са приключени

мълниеносно. Обработката

на възможните последствия и

рискове (т.нар. swot анализ) често

се взема за части от секундата.

Не че после не се връщам назад и

не се питам дали е било „правилното“,

но дори и впоследствие да

се чудя, се оказва, че най-първата

реакция е била „най-вярната“.

Не се съмнявам в интуицията

си. Съмнявам се в рациото

си, в момента, в който искам да

го използвам на 100 %. Заучените

ми знания и реакции са често

„грешни“ и, ако искам да ги възпрепятствам,

трябва да се боря

много със „социалното“ себе си

:))) Тази борба не бих нарекла

„рационална“... Определено тя е

Непосилната лекота на

битието

„ментална“, но е рискована. Емоциите

имат своята част в борбата

за „накланянето на везните“, но и

емоциите може да са подвеждащи

:) Не мога изцяло да се доверя и

на тях... Чудя се, кое е онова, което

не е рацио и не е „сърце“ (чувства),

на базата на което вземам

решенията си :)))

Някои го наричат вслушването

във „Вътрешния Глас“, други

– в пътя на Бога, трети – като покойният

вече Пак Дже Ву ( създателят

на Су Джок Терапията, който

имах щастието и привилегията

да ми бъде Учител) го наричаше

„neutro state“ (неутрално състояние).

Когато влезеш в това състояние

наистина изпадаш в безкрайно

точно формулираното от

писателя-поет Кундера: „Непосилната

лекота на битието“: СИ в

Потока и затова можеш да извлачваш

тежести, които нормалното

човешко съзнание и тяло не е в

състояние да издържи... За БГ-то

това е задължително... ако искаш

да запазиш съзнанието и тялото

си здраво и да продължиш да

„парираш“ идиотизма на заобикалящото

те.

Понякога, а и твърде често,

благодаря на Бог или каквото и да

е там „висшето“, че ме е пратило

Тук, на тази географска ширина

и дължина, с цялата минала (историческа)

и съвременна (мафиото-глобалистка)

компликация

на положението. Защото ако не

беше така, никога нямаше да мога

да изживея, почувствам и разбера

„като човек“ какво означава

„да си потопен в дуалността и да

трябва винаги да избираш“, дори

само и само, за да си „оцелял“

(във физическо тяло), одухотворен

(когато повечето пъти си

спъван и заливан от помия), като

основно и преди всичко, което

правиш, е да си запазил и опазил

„човечността“ си.

М-да... много жестоко като изпитание.

Но толкова истинско.

Точно колкото и „НЕПОСИЛНА-

ТА ЛЕКОТА НА БИТИЕТО“ :)))

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ! (ВЕЧЕ

ПОСАДИХ ЦВЕТЯТА!!!)

22


Дървото на Живота...

Ще използвам този израз като

метафора.. И няма да коментирам

тук наскоро излезлият по кината

едноименен филм (не съм го и

гледала още, но ще го направя).

Просто отдавна харесвам този

израз за заглавие на свой постинг…

Но по същество.

Мисля, че едно красиво сравнение

може да бъде направено между

човешкия живот и животът на

едно дърво. И в двата живота има

сходен смисъл – да бъдеш (но да

бъдеш балансирано) между земята,

която те ражда и храни, и

в която са корените (или тялото)

ти, и небето, което дава простор,

дух, необят и стремеж нагоре,

стремеж за развитие, за даване на

плод, за растеж на душата…

Хората, които са отдадени предимно

на задоволяване страстите,

желанията и нуждите на тялото

си, приличат на дърво, което

не може да израсне нагоре и да

даде плод, защото липсва емоцията

и душата, липсва духа и простора,

погледа към околното и нагоре…

Обречени са на безплодие

(не във физически, а в човешки, в

истински и в творчески смисъл),

на непълноценен живот, осакатен

(от оскотяване). Тогава, мисля, и

корените са обречени да изгният.

Тогава дори връзката (която

тук не е връзка, а вкопчване) със

земното липсва или излинява и

загива.

От друга страна, и хората, отдадени

единствено на духовния

си живот и на духовното си развитие,

изпадайки в другата крайност,

са обречени на безплодие,

за съжаление. Примери много.

Аскети (от древността, та до

наши дни), анорексици… Много

думи, които започват с буквата

„а-“, което значи отрицание. (На

телесната ни природа или на друго…).

Тъжно, но е факт. И корените,

и стъблата, и клоните

(метафорично казано) на

такива хора изсъхват, те не

искат да се хранят от земята

и съответно няма как да

дадат плод.. Красив порив,

но неспособен да се развие

както трябва тук, на този

земно-небесен свят, съчетание

от противоположности, които

трябва да бъдат в хармония. В

нас и извън нас.. А е тъжно нещо

безплодният живот, безплодният

човек, безплодното дърво… Звучи

като проклятие. И е такова…

Според Библията Исус проклина

едно дърво да е безплодно: „На

другия ден, когато излязоха от

Витания Той огладня; и като видя

отдалеч една смоковница, покрита

с листа, отиде, дано намери

нещо на нея; но като дойде при

нея, не намери нищо освен листа,

понеже още не беше време за смокини.

И рече й Иисус: занапред

никой да не вкуси плод от тебе

вовеки!“ (Евангелие от Марка,

глава 11, стихове 12 и 13).

Ето колко важно е да раждаме

плодове – във всякакъв смисъл.

Да се научим на баланс вътре

в себе си между земното и духовното

в нас, и да поддържаме

този баланс. Да бъдем в хармония

с различните неща у себе си,

колкото и да са противоречиви

понякога… Само тогава можем

да бъдем пълноценни човешки

същества, от плът и кръв, но и с

душа… А и от плътта, и от душата

си можем да раждаме и това

е най-красивото.. В това е смисълът

на Живота, според мен. И

неговата пълнота. Да „предадем

нататък“… Животът, енергията…

Да оставим следа, да оставим

нещо (или много неща) след себе

си... Да родим и да (съз-) дадем,

след като сме родени и ни е било

дадено (и душа, и плът и кръв, и

Автор: candysays





храна, и грижа…), за да ни има и

да бъдем…

Да бъдем проводници между

световете в нас и извън нас, които

можем да опознаваме… Както

и между миналото (предишните

поколения, от които произхождаме)

и бъдещето – нашите деца,

следващите поколения. И да бъдем

чисти в това… Да бъдем като

едно дърво, което е проводник на

земната енергия, която е нужна

на Живота тук, от корените си

нагоре към върховете на клоните

си... Към необята.

Щастието е в това да даваш. Да

имаш какво да дадеш...

Представям си метафоричното

Дърво на Живота ето така:

frina.blog.bg


23


„Поет“

Автор: evrazol

не Категория: Политика не е звание или професия –




коментар

„Поет“ не е звание или професия,

нито каквато и да било категория.

За това са несравними поетите.

По какво да ги сравняваме.

По какво да сравним уникатите.

Това не е спорт. Не може да се направи

олимпиада. Как да сравняваме

Дебелянов с Яворов и Ботев

с Вапцаров. Това са светове. Поради

което поетите не могат да

бъдат роби. Да поробиш поета

означава да го убиеш. Следва че

те са свободни априори.

Виж придворните писачи са

друго нещо. Всичко друго, но не

и поети.

Според наложените тук понятия

и аз мога да вляза в категорията

„свободен поет“, понеже нито

съм свободен, нито поет, макар да

мога да вържа две непремерени

речи в рима. Като бях на петнаЕсе,

се мислех за поет. Като се размечтая

мамка му, като заглъзна в

невъзможните си щения, па като

зяпна срещу месечината да си

прекроявам света според нагона и

фантазията и те почват да се редят.

Непремерени речи, завършващи

с рими.

Че това не е поезия ми каза

една много читава жена – учителката

ми по литература: Чуй,

казва, едно стихотворение. И

изрецитира:

„Обичам те, мое мило отечество!

Обичам твоите балкани, гори,

сипеи, скали и техните бистри и

студени извори! Обичам те, мой

мили краю! Обичам те от всичката

си душа и сърце, ако ти и да

си обречен на тежки страдания и

неволи... Ти си оная благословена

земя, която цъфти, която е пълна с

нежности, със сияние и величие...

ти си ме научила да плача над всяко

едно човешко нещастие – а това

е вече много за един човек...“.

Наложи се да разбера, че поезията

е свят, а не вой срещу месечината,

изправен на задните лапи

на неосъзнатите щения. Така и я

обикнах. Че и ценител станах, но

помня как се мислех за поет и разпознавам

този спомен в претендиращите

за категорията словоредци.

Да съкратя многословието ще

перифразирам Толстой: Всички

поети са свободни по своему, но

не всички свободни са поети.

Грозен, или красив, авторът

на поста вероятно усеща нещата

като мен. Затова го разбирам. Не

разбирам само какво му пречат

„свободните поети“. Всеки може

да се кичи с кички. Но това нито

го прави познат, нито признат. И

уважавани и непризнавани, стойностните

поети не са се смятали

за поети. Те ИЗРАЗЯВАТ световете

си. Останалите го ИЗОБРА-

ЗЯВАМЕ. Но и дете различава

едното от другото. Поетите ние

ги обичаме, четем и препрочитаме.

Помним ги. Словоредците се

четат един друг. Да не забравяме,

че Бачо Киро Петров е държал защитната

си реч пред турския съд

в стихотворна форма, но до днес

никой не го е нарекъл поет.

То за това има писател и автор,

музикант и свирач, художник и

рисувач, блогър и трол. Първите

ги определя публиката, а ги

издават други хора. Вторите се

самопровъзгласяват. Критиката

прави първите по-добри, а вторите

по-злобни.

„Силата на изкуството е в безсилието

на времето“

24


„Барабанът може да заглуши

целият оркестър, но не може

да го замени“ – коментари

Автор: blackpredator



Постинги: 4


❦ И кухите лейки имат някакъв обем, за разлика от пишещите

решета.

❦ Рисунката не е картина. Не съм против рисуването, но

си е много тъпо, модераторска и няколко други патерици,

да си те правят Модиляни.

❦ Това с коня не го разбрах, надявам се ти като каруцар да

ме светнеш.

❦ Историята е като изложба на колибри, с претенции за

кондори.

❦ Не ставам за творец, но бих добавил съчка към кладата...

с риск за несвещенна простота.

❦ Подобно тръскане и сегрегация на флуиди, стават само

в тенджерата на раменете ти. Ти си почесан овреме от природата,

няма нужда да даваш мнение за останалите феномени.

❦ За мнение не съдят. Съдят по него.

❦ Много е удобно, за собствената си некадърност, вместо в

огледалото, да търсим образ в евтини клишета.

❦ Важи и за мен, между другото, но аз не пренебрегвам

собствения си образ.

❦ Тук в блога, фобиите и филиите са байряк. По извезаните

байряци ще ги познаеш гейшите-княгини.

❦ Баси ментето, много е истинско!

❦ Простакът е като гъбичка, създала си среда да се развива.

Лекарството е не да чешеш сърбежа с отговори, а да

забравиш, че те сърби.

❦ Както беше почти казал Карл фон Клаузевиц, „войната

е продължение на политиката на Блог.бг с други средства“.

Тук модераторите, вместо да бъдат сини каски, са ван дер

Влюбени и са като огняри-пиротехници... На война, като

на война.


Картина-фон: sunn.blog.bg

25

Лавина от липов цвят


Автор: jwk





И не бе

важно.

Знам, че при мен

реалността е изопачена през призмата

на самолюбието. Не желаех

да те обича друг. Не желая да те

обича който и да е – включително

и аз. По някакъв начин изпреварих

собственото си вдетиняване.

А любимият ми сезон идваше

и си отиваше. Дано не повторя

грешките, които допуснах през

този живот. За мен той идва и си

отива, и макар младостта ми да

лъже... Аз съм стар. Възприемам

идея, а след поредната цигара от

сезона осъзнавам колко глупав

и заблуден съм бил. Ето ви съд.

Съдете ме. Нали това го пишеше

някъде? За пропилените възможности

аз сълзи няма да пророня.

Те сами ще ме накарат да плача.

Насила. Без избор и алтернатива.

Сънувам и го знам. Ще се събудя

за да видя този, в когото вярвам.

Единственият. Кой ли пък е той?

Греша отново и греша, заради човешки

приказки и божествени

писания. Аз вярвам в двама и не

мога да разбера кой от тях е олицетворение

на моята истина. Не

мога. Бих бил откровен и честен с

вас, но се убедих, че тогава страданието

и болката са най-силни.

Хора. Аз не спадам към тази категория,

защото ми внушиха да

съм в ролята на насекомо. Не

желая вашето състрадание. „Ох,

бедното момче“... Всеки отминава

и забравя. Но се получава друго

и то точно същото. Състрадание.

Стига с това. Не съм нито добър

нито безкористен. И все пак...

Двама...

Свети Архангел Михаил осве-

тяваше небето по свой начин.

Той бе красив и безстрашен.

Знаеше какво му предстои.

Всички останали взимаха

пример от неговата храброст.

Моментът, когато щеше да из-

върши своето дело и да победи

изменника наближаваше. Как-

вото и да бе писано за него бе

възхвала на една преувеличена

мощ. Въпреки това, много добре

знаеше как да победи. Имаше

един единствен начин – с добро.

Такъв бе по природа и действаше

спрямо ученията на Спасителя.

Всички в тази вселена знаеха,

че победата е съдба изписана на

много страници. Четени и пазени.

В сърцето на всеки човек присъстваше

неговия образ на справедливост.

Водач и лидер. Такива

нямат право отстъпление. Нямаше

да прояви колебание. Той

щеше да се бори докрай в името

на доброто за цялото човечество.

Грях е да не му признаем тази заслуга.

Бе готов да води битката, а

ако се наложи и войната, стотици

милиони години. А красотата му

не бе опорочена. И да допуснем,

че го е страх... Никога и в никакъв

случай не би го признал. Никога

и в никакъв случай не би се

усетило. Никога и в никакъв случай

не би го проявил.

Победата му бе сигурна!

Княз Самиел бе самонадеян

и вечно ухаещ на човешка кръв.

Обичаше да изкушава и след това

да отхвърля пионките, както наричаше

хората. Знаеше, че скоро

ще се опитат веднъж и завинаги

да му отнемат всичко, но никак

не се притесняваше, понеже много

добре познаваше противника

си. Тактиката на „красивия“,

според иконите и хората, никога

досега не бе сработвала. За него

бе непонятно защо бе изобразен

като някакво чудовище от пъкъла.

Направо не му се вярваше, че

хората имат толкова ограничено

мислене. Защо лошият трябва

да е грозен непременно? Напротив.

Той бе красив и обаятелен.

Откъде тази злоба против него?

Не вършеше простотиите на хората.

Нито пиеше, нито пушеше,

нито употребяваше наркотици

и дори женската плът бе табу за

него. Достоверните книги относно

неговата личност бяха закупени

от истински ценители. Никой

обикновен човек нямаше достъп

до тях. Те бяха притежание за

избрани. Бе смел и притежаваше

абсолютна безкомпромисност,

когато се наложи. Смяташе да я

използва. Неговата тактика щеше

да бъде опитът. Щеше да ги изнервя

бавно и постепенно, а след това

щеше да нанесе един единствен

удар. Нарочно посещаваше Църквата.

Гледаше противника си, видян

през очите на хората. И себе

си. Неблагодарници. Освен своите

избраници, никой друг не знаеше

какво ще последва и че той ще

е вечен. Не знаеха най-важното.

Победата му бе сигурна!

Когато гледам звездите усещам,

че някъде там има една безкрайност,

предназначена за мен.

Толкова много желая да видя, че е

така. Желая падащи звезди с ухание

на липов цвят и кръв изписана

по небето. Желая изгревът

да донесе отговора чрез неопровержим

факт. Във всички книги,

до които съм имал достъп, пише

едно и също. Винаги доброто побеждава.

А в другите, до които

нямам достъп? Предпочитам да

не ги чета. Обичам когато зимата,

посредством снега, ме залее с

илюзии и заблуди, защото това

ми носи радост и щастие.

26


Пресечни точки

Монахът бавно наля чай, подаде на госта си едната чаша и попита :

– Какво се е случило, за да дойдеш днес при мен?

– Тъжен съм, Монахо, защото разбрах как моята годеница ме е мамила

през цялото време – отвърна гостенина . – Винаги се стремях да

засвидетелствам своето внимание, но…

– Защо така приемаш нещата? Всичко проявено се развива на цикли. За някакъв миг пътищата на проявените

частички се сливат…

– Прав сте, Монахо, бедата е там, че тя е забегнала с млад и имотен мъж, сякаш й е малко това, което

имаше с мен!

– Нима си истински учуден от факта? Почитанието на физическата красота, култът към плътската любов,

трескавият ламтеж за пари и материални придобивки, които властват понастоящем, не могат да не

се отразят пагубно върху душата на човека и да не изкривят всяка представа за морални стойности…

– Каква любов е това тогава, аз бях излъган… Не мога да го простя!

– Опитай се да погледнеш на случилото се от една панорамна гледна точка. Когато загубиш нещо, това

обикновено е отворена врата към друго. Истинската любов не винаги дава на получателя си очакваното,

но винаги това, което е най-доброто за развитието му!

Морски прообрази

Автор: hikari





Автор: universalnite000






27

Автор: starbuck69






Поетичен девиз:

Дойдох, прописах, пропищяха!

Дайте ми повод за радост и ще Ви разрева от смях!

Страх ме е да извикам, за да не събудя чувството си за отговорност.

Духовен канибализъм – когато Вярата се изражда в политика...

Има опасност да се похаби реколтата – политиците пак го подкараха през просото...

Пернишко божество с четири букви – „GOLF “.

Уточнение на домоуправителя: Кокошките от блока са кукувици!

Възползвайте се от правото си на глас... в пустиня!

Едно време е имало всичко щом всички приказки започват с „Имало едно време“...

Българинът, е винаги изцяло положително настроен към чуждите неуспехи...

Тя извади късмет. Не ме питайте откъде.

Поддържането на зъл дух в здраво тяло, се оказва една скъпо струваща инфекция...

Кога някоя фармацевтична фирма ще пусне на пазара капки срещу дебелоочие?

На разклона за светлото бъдеще, някой умишлено промени посоката на българската табела.

Криминалисти откриха съвестта му в напреднал стадий на разложение.

Имаше уважителни причини да отсъства от работа. Днес му се роди Първа … мисъл!

Животът е най-дългият изпитателен срок.

Любовта й даде криле. На патица...

Каза, че отива да търси себе си. Бройте го за безследно изчезнал...

Веднъж му заговори съвестта. На непонятен за него език...

Днес извоювахме страхотна победа. Над здравия Разум!

28


Браздата между спомените

Заставайки на поредното

бардо, символичната духовна

граница между две състояния

на емоционалния ми свят, се

застопорявам в някакво странно

равновесие.

Въпреки че споменният калейдоскоп

предизвиква лавина от

преживени чувства, споделени

моменти, сакрално пазени във

вътрешния ми кристален душевен

съд.

А той е крехък, и прозрачноуязвим.

И отразява – като магична

филмова лента, само че с обратен

ход назад, случвалото се с мен и

емоционалния кънтеж на съприкосновенията

с различни ключови

фигури в живота ми...

В това крехко състояние на

духа съм не хаотична, не бясно

търсеща корените на нещо стойностно

и непрежалимо, не вкопчена

в идеята за минали възможности,

безвъзвратно оттеглили

траекторията на пътя си напред.

Не, не чакам да бъда всмукана от

вакуума на илюзорната прегръдка

на миналото, обещаващо забрава,

но не и реминисценция в

позитивен план.

Не искам житейски ремикс,

дори хипотетично – като конфигурация

на значими личности, събития,

тръпки, взаимоотношения.

Не се стремя към емоционален

резонанс, който да разклати трудно

осъществената стабилност на

вътрешните ми устои.

Не търся поуки, не ровя в отминали

болки, не извиквам –

като в магично кристално кълбо,

образи, впечатани в съзнателния

ми споменен тръст.

А съзерцавам.

Изкачена на символичното

Плато на уравновесеното

вътрешно махало.

Отгоре, от равнинната височинност

на балансираните ситуации,

се вижда ясно, безпристрастно,

сякаш с взети назаем

Вселенски очи.

Там е пределно изчистено – от

болезнени зависимости, от ненужно

обсебване, от тягостни радиации

на разнопосочни съмнения.

Там преминават пред сетивата

ми – сякаш зад символична стъклена

преграда, всички болезнени

взаимодействия с особено скъпи

за мен същества.

Там се блъскат – в същото това

стъкло на поставената емоционална

бариера, моите досега не-

Автор: temenuga





опитомени болки и се стичат, като

капки от проливен дъжд, вадите

на моите неизплакани сълзи...

Там се сбогувам символично

с емоцията, свързваща ме с болезнената

събитийност. И скъсвайки

пъпната връв на болката,

съхранявам само скъпите образи,

незабравимите случвания,

завещаните радости. И потеглям

напред, благословила миналото,

взела позитивното натрупване на

неминуемата мъдрост. И загърбила

тягостната сянка на ненамерените

отговори.

Просто приемам, че някои

неща остават в кръстословицата

на Времето като непопълнени

квадранти. За да осъществят

своята пълнота в един бъдеща

пресечна точка на случвания,

когато отговорите ще ме посетят

сами – в тайнството на съня, или

в моментното прозрение при рутинно

изживени земни мигове.

Това е.


29


Автор: sparotok





Преди

около

две хиляди и петстотин

години Херодот посещава

нашите земи и споделя в

книгите си следното: „Тракийският

народ след индийския е найголям.

Ако той се съединеше под

един господар и ако бе единен,

той би бил според мене непобедим

и много по-силен от всички

народи....“

Някои наши дълбоко уважавани

учени смятат, че древният

летописец предава по-скоро

лично впечатление, отколкото

статистическа реалност (Al. Fol,

K.Jordanov, K.Prozhanov, V. Fol,

Ancient Thrace, стр. 25), т.е. траките

не ще да са били огромен народ

както стария автор твърди...

По принцип не е грешно дадено

сведение да се подложи на съмнение

и проверка, извършим ли

такава обаче установяваме, че и

други летописци от Античността

считат дедите ни за огромен народ.

Пет века след Херодот Страбон

също споделя това, че траки-

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА

ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?

те са силен и многоброен народ

като даже дава конкретни цифри:

„Днес (I–ви век) има 22 племена

в Тракия и макар страната

да е пообезлюдена

(от римляните) тя е в

състояние да изправи армия

от 200 000 пехотинци и 15 000

конника“ („География“ фрагмент

47-48)

Римския писател Плиний

също потвърждава кaзаното

oт другите стари

автори, споменавайки

в книгата си „Естествена

История“,

че „Tраките са един

от най-могъщите

народи на Европа“ -

Thracia sequitur, inter validissimas

Europae gentes.( „Е.И.“ - IV-XI)

За това, че дедите ни са били

голям народ и след времето на

Страбон свидетелства Павзаний,

който твърди: „Лизимах управлявал

над съседните с македонците

траки... това ще да е била малка

част от тях, понеже по-многоброен

народ от траките няма, ако не

броим келтите“. („Описание на

Гърция“ - I-IX-5)

Доста по-късно, през IV-ти

век в „ Totus Orbis Descriptio“ се

твърди, че Тракия енеизчерпаем

извор на способни войници (

цитирано от Веселин Бешевлиев,

„Проучвания върху личните

имена у траките“, стр. 62). Съвременни

изследователи смятат, че

тракийското население само през

първите три века на римската

власт е възлизало вероятно общо

на 3 250 000 души (В. Бешевлев,

Проучваня...стр. 51)

Още по-късно, през VI-ти век

император Юстиниан (чиято тракийска

фамилия е Сабазий) споделя:

„Tова е важно и всекиму известно,

че ако някой спомене името

Tракия, веднага щом думите

излетят от устните му, слушащия

осъзнава благородните качества

на този народ – невероятна мъжественост

и страховита войнственост,

изпитани по всякакъв

начин на бойните полета. Teзи качества

са типични само за тях, те

ги имат по рождение в кръвта Си.“

(превод на цитирано от Веселин

Бешевлиев изказване на Юстиниан,

„Проучвания върху личните

имена у траките“, стр. 62).

Вярно е, че през първия век на

римска окупация много от нашите

деди са разселени и известни

области пообезлюдени, но през

останалите пет века тракийското

население расте неудържимо, а

ролята на траките в управлението

на империята е значително.

Първия император от тракийски

произход е идващият от нашата

Добруджа Максимин. След него

на престола сядат много други:

Клавдий II, Квитилий, роденият

в София Галерий, Максимин

Дакиецът, Лициний, Константин

Хлор, Константин Велики, Констанс,

Кoнстантин II, Тиберий II,

Ветран, Юлиан, Лъв Бесът, Маркиан,

Юстин I, Юстиниан I, Фока

(царувал в Константинопол до

610година)...

Траките дават не само императори,

но и способни военноначалници,

управители. Бащата

30


на Аеций, наречен още последният

римлянин е местен жител

от Дуросторум (Силистра). Найвеликият

пълководец в Късната

Античност е роденият в Германеа

(Сапарева Баня) Велизарий.

Предвождащият през 513 година

българи генералВиталин е също

тракиец... По времето на Константин

Велики управител на

Египет и Либия е бил тракиец с

фамилия Реметалк (Бешевлиев,

Проучвания, стр. 54). Колкото

повече време минава толкова повече

се засилва тракийският елемент,

не се забелязва абсолютно

никакво отслабване, да не говорим

пък за изчезване на траките,

това е пълен абсурд.

Нали, ако имаше нашествие на

чужди народи в Тракия щеше да

се наблюдава рязка промяна на

материалната култура, погребални

ритуали, топонимия, а и не на

последно място обичаи. Такава

промяна обаче няма, старите българи

погребват мъртвите си така,

както са правели траките по времето

на Херодот. До боецът са се

полагали конят му, а в някои случаи

и куче. Типичната за старите

българи изкуствена черепна деформация

се практикува в нашите

земи още през Каменната епоха

и е типична за траки и пелазги.

Житните ями на старите българи

са познати на траките още от найдълбока

древност. Тракийските

криви рефлексни лъкове са типично

оръжие и на старите българи,

а поне пет тракийски вида

остриета на стрели се ползват от

старите българи. Нашите рала,

брани, дикани, а също и пастирските

атрибути са от тракийски

произход, това се знае много отдавна

от етнолозите ни.

Езиковедите пък знаят, че основните

тракийски топографски

термини са безспорно и български.

Тракийските думи за вода,

блато, гора ( планина), езеро, са

вода, белте, гара, езер... Тракийската

дума за село е виса, това е

по-стария вариант на старобългарската

въсъ – село. Много тракийски

селища съдържат елемента

пара, бара (Зуро Бара, Темон

Бари). Не е трудно да се види, че

това е българската дума бара–рекичка,

срещаща се дори днес в

топоними като Крива Бара, Голяма

Бара, Тънка Бара... Да не забравяме

Барище, Барица, Слана

Бара, Барьето, Барище... Известно

е, че много селища в Мизия и

Дакия съдържат частицата дава,

имаща вариант дева. В. Георгиев

обяснява, че дава, дева е свързано

с нашия глагол дявам, девам, т.е

полагам, поставям. Нашият езиковед

добавя, че вариантите дава-дева

се обясняват с български

диалектни особености – е-кането

и я-кането (Въпроси

на българската

етимология).

Ние не само

имаме обяснение

за древният

топоним, но и

вариантите му

са типични за

нашите говори.

Аспарух не

нахлува в Тракия,

не довежда

нов народ, а

само обединява

две области, които

са обитавани от еднородно

население.

На север от Дунав са

живели свободните траки,

а на юг тези, които са били

подвластни на Римската Империя.

Напълно естествено е, че

царуващите в Константинопол

са били недоволни, дори бесни

от това, че дедите ни са успели не

само да извоюват независимост,

но и да нанесат унизително поражение

на имперската армия.

Всяка държава е зависима от данъците

на поданиците си, а Тракия

е рай, не случайно е наречена

от римляните хамбарът на Церес

(богинята на урожая). В нашите

земи се е добивало желязо, мед,

злато, сребро, мрамор, горите ни

са давали ценен дървен материал,

дедите ни са произвеждали в

големи количества жито, просо,

пшеница, кожи, пчелен мед, сушена

риба...

За мен е неясно само това –

кой и как успя да докаже, че траките

са изчезнали и, че народът

на Аспарух е чужд? Защо до ден

днешен българските студенти са

принудени да изучават лъжи?


31

Автор: hristam





Автор: vedrin






Автор: lamiata





32


Автор: mariposatracionera





Автор: vladun





Автор: eleonoraknyazheva






33

Автор: whitepigeon

Категория: Туризъм




Уникалните места на

от Триград до


Искам да ви покажа една приказна

част от нашата Родина -

Триград и село Ягодина – невероятно

изживяване сред удивителната

природа на Родопа планина.

В края на лятото посетихме

Триград. След настаняването ни

в симпатична къща, излязохме да

търсим вечеря. Не беше трудно

да я намерим, просто следвахме

тънката нишка миризма на чеверме

през цялото село. И така,

докато стигнахме нашата страноприемница.

На следващата утрин слънчевото

начало на деня и разказите,

че пеш до ягодинската пещера

се стига бързо ни подлъга и

тръгнахме неподготвени, като за

разходка.

Поема се към входа на Триград,

посока „Дяволското гърло“

и след табелата за влизане в

селото се хваща стръмна пътека

наляво, която след 5 мин, излиза

на черен път. И от тук... започват

удивително красиви гледки.

На отсрещния скат срещу Триградското

ждрело е пещерата

„Харамийската дупка“, в която се

влиза със спускане с въже от 40

метра височина.

Преживяването си е сериозно

и не случайно накрая ти дават

сертификат, че си бил в харамийската

пещера. Само не попитах

преди спускане, дали раздават

памперси. Долу те чакат двама

неандерталци, (кукли естествено),

седнали до пра-огнище.

34


България –

Ягодина

Пътя за Село Ягодина продължава

по равно с изключително

красиви полянки и малки горички.

Дъжд предния ден беше освежил

всичко наоколо и живот

изпълваше всяко клонче. Всяка

тревичка изпъваше снага нагоре,

към Слънчо. Толкова беше живо

всичко около нас, че ако се заслушаш...

може да чуеш дишането

на Гората. Имаше гъби, охлюви,

птички.

Много се радвах на малките

елхички – едни такива мънички,

светлозелени, ококорени. Застанали

до огромните си родители

с надежда за бъдещето. Полянки,

като от приказките.

Ето и село Ягодина в далечината.

До Ягодинската пещера има

още доста път 40-50 мин.

И пак величествени гледки.

Пред пещерата се събра група

и влязохме заедно с водача – опитен

и шеговит пещерняк. За пещерата

ще кажа само, че е много

хубава, интересна и голяма. Заслужава

си да се види от всеки.

Изживяванията в Родопа планина

са различна в отделните й

части. И за да я опознаеш трябва

да я пребродиш цялата.

За мен ТЯ е Магичната българска

планина. Планина, която крие

най-много тайни. Тя е музика, Тя

е легенди, Тя е морето от зелени

вълни, догде ти поглед стига. Тя е

тази, която отново те вика.

И може би заради това си

спомням:.. за безкрайно дълбока

Родопска песен...

За голяма камина… за една маса

с вкусни гозби... за приятна компания...

за мурсалски чай... Спокойствие,

съчетано с леко приповдигнат

дух. Нослето леко изтръпнало

от свежия хладен въздух. Носещи

се вкусни аромати, около пукащите

цепеници в огнището и лица

стоплени и озарени от Огнената

топлина.

Някъде далеко се чуват хлопките

на прибиращите се овцете

и блеенето на малките припрени

агънца. Слънчо се оттегля тихо

зад планината и става тъмно, но

уютно, около камината....

Често имам нужда да се откъсвам

от ежедневието си. Хубавото

е, че вече знам как и къде.


35

Ако се завъртим


Беше по обед. Бързах с детето

към българското училище и

я стисках здраво за ръка, че бе

фрашкано с народ в станцията на

метрото. Тая станция е огромна,

има много заведения, магазини,

казина, пекарни, вестници, а на

една огромна стена върви числото

Пи, което като знаем е 3.14, ама

то било безкрайно... Точно преди

да завием покрай Пи-то, видях

младо момче да носи голяма синя

чанта, от тези, в които си вземаш

прането от химическото чистене.

Носеше я в една ръка, а в другата

носеше младо русо, красиво

момиче. Момичето беше неживо.

Отпуснато, с оцъклени очи.

„Още малко, Бебо...“

Подпря я до вратата на една

пекарна, пусна на земята чантата

и извади бяло одеялце, грижовно

го сгъна и оправи гънките. Момичето

стоеше превито на две и

тялото й се полюшваше като върба

под напора на вятъра. Косата й

падаше надолу като дъжд. Ръцете

й се вееха като обесени водорасли.

Всеки момент можеше да

падне. Спрях и пуснах детето, ако

политне да мога да я хвана. Момчето

лазеше и оправяше одеялото

и не спираше да говори „Сега,

Бебо, сега...“

Момичето се люлееше все така

с бели, неживи очи. Започна да

кашля. Носът й потече, момчето

се изправи и я хвана точно преди

да падне. Устните й бяха бели.

Уплаших се и тръгнах бързо като

тези с камерите.

– Какво й е на тази какичка?

– Болна е.

Автор: virginblack





– Тя е много болна.

Може би нямат

пари за вода.

– Да. Може би.

И се обърнах. И

се върнах. Той бе успял да я сложи

да легне на земята на одеялото

и да извади другото, меко, синьо

одеяло да я завие и се бе сгушил

седнал до нея, положил глава на

коленете си. Зима е сега... топлинка

е нужна. Приближих се

неловко и го попитах дали имат

нужда от помощ или от нещо изобщо.

Момчето ме погледна и се

гледахме много, много дълго...

Беше едно дълго гледане в болката.

Това бе този миг в живота ми,

когато видях за втори път гола,

тръпчива, яростна, чиста, безумна,

разяждаща като гангрена...

болка.

Влязох в пекарната и взех минерална

вода, две кафета и две закуски.

Той я бе сгушил и я галеше

нежно по косите. Тя бе все така

нежива. Подадох му нещата. Той

взе бавно водата и изсипа в шепа

и леко, както се гали бебе, както

се докосва снежинка.... започна да

мие лицето й. Бръкна да ми даде

пари. Имаше центове. По ръцете

на момичето имаше огромни лепенки.

Не взех центовете. Подадох

му две пликчета салфетки и

той ужасно сконфузено ги взе и

пак се гледахме дълго, дълго... и

болката му влезе в мен. И цялата

любов към това отиващо си рано

или късно прекрасно дете... отиваща

си като есенно листо.

В чантата си носех Книгата на

Мормоните. Предния ден ми я

бяха подарили три мисионерки и

ми казаха да я прочета, за да разбера

посланието на Исус към мен.

Извадих я и му я дадох. Не знам

защо я дадох. Беше тъпо. Гледаше

ме безнадеждно. Понечи да върне

закуските и ги подаде на детето.

– Не, аз съм яла, мама ги купи

за твоята принцеса.

Момчето каза „Бог да ви пази“

и сбута назад агонията, и почти

се усмихна. Тръгнах.

– От какво е болна какичката,

мамо?

– Светът около нея се е завил и

е загубила равновесие.

– А ако се завърти на обратно

нали ще се оправи?

– Да.

– Мамо, те нямат къде да живеят.

– Да.

– Какво ще се случи с тях?

– Ще ги намерят добри хора и

ще им помогнат... Лъжех безсрамно

и нагло аз.

– Мамо, тя е като Ейми Уайнхаус,

нали?

– Да.

– Значи има майка и татко сигурно?

Нали?

– Сигурно.

– Ще умре ли?

– Принцесите не умират. Трябваше

да прочетем книгата и може

би там има някакъв отговор.

Навън бе мека, топла есен.

Слънцето почти пареше. Листата

бяха луди. Лек ветрец се заиграваше

с полите на дамите, пазарът

беше пълен с весели, безгрижни

хора, излезли да наблъскат хладилниците

си с храна за месеци

напред.

Някои наричат тези деца отрепки.

Не, тези деца са децата, на

които някой е откраднал усмивката,

детството и живота. И този

грабеж е почнал у дома. И е останал

един избор. И все пак един. И

все пак избор. И все пак боли…

36


Автор: elineli





Когато още

не влизахме

в интернет...

Автор: aqualia





Сюр романс за

третото око

Тя беше с три очи –

едно антена и две тихи сини.

Когато го видя не го оприличи –

бе толкова навътре видим.

Разказваше ù тайните си бавно.

Прескачаше назад, напред хронологично.

Спестяваше най-важното навярно,

но от почти случаен се превърна

в коренно различен.

Потъваше я с поглед, после с бяс

посред дуел въображаем с уж съперник,

заставаше пред нея блед като Атлас

и от сърцето му до струйка

нежността бе верна.

От нея бликаше да е добра и с устни

по раменете му написа стих.

Той сякаш милион години в слепота го търси

накрая каза нищо не видях.

Тя се протегна леко, ежедневно,

прилично на земята се върти.

Във двете тихи сини мигличка не трепна.

Откъсна третото око и му го подари.

Успя да я засрича с топъл глас.

Бе неподготвена за никак не си предсказуем.

Попиваше дрезгавината му от вДъх, от страст

от някаква умора и от шумен,

прескачащ пулс на кръв едва сдържана,

която би му сторила мехлем не рана.

Би шурнала навред и в справедливо превъзходство

би втурнала любов във всяка грозна проза

... а той от най-далече я четеше в девет рози ...

В настръхване цигулково... до земно...

Или пък просто беше свикнала антенно

да чува колко удивително безценно е

да можеш в думи чувстване да полетиш.

Сега той имаше от нея, беше жив

и с изразителна

категоричност ù разказа

за себе си през нейните очи.

.

.

.

Когато свърши, третото око въздъхна.

Във запетайка помежду им се превърна.

Застана там подобно свързваща врата,

усмихна се невинно и като дете заспа.

В далечната `91а нямах интернет, но

още имах надежди...

Вместо народен календар...

неделя

Ти знаеш ли, Войводо,

че пак се сдумват –

дано да те склонят чрез обли, хлъзгави,

неясни прорицания?

Да ги нахлузят като броеница

– да чаткат о челата ни –

та да отскачаме един от друг,

наместо за ръцете да се хванем?

понеделник

И обещават, обещават, обещават...

Затуй с огрибка пъпна връв прегризваме,

свободни от порочни мисли.

Сега да седнем заедно

на сиромашката саката маса –

ще я подпрем на ръбест камък:

Горчива е за нас дори водата!

Назаем-хляб за питащите ни уста!

Гладът със сън се утолява...

вторник

По цял ден до прегракване те викаме,

до обездумване говорим,

до оглушаване се вслушваме,

до ослепяване се взираме,

до окуцяване стоим и... чакаме

и тъпчем под нозете

окървавена глина...

Безродната земя ни е сърдита,

тежим ù като вулкани заглушени.

сряда

Висим с глави надолу,

та не усещаме,

че всички изгреви са слепи ясновидства

на незаключения мозък.

Лавинно трябва да се върнем

под скъпите развалини

на хубавата Вавилонска кула –

отново да я съградим,

та да престанем да говорим

до гроб неразчленено.

Да наречем Утробата на Времето

за връщането на идеите.

четвъртък

Дали ще ни постигне космическо безветрие

или ще ни погълне несигурно бевремие?

Оставаме си все такива –

болни от безверие,

отричащи и сричащи

сред логиката на абсурда,

че Земята преди и след Откритието

все се е въртяла...

ранявана, недоизбухнала, но в нас!

петък

А ситна кръгла мрежа

с противотежести юмручни

не пуска рибка да прехвръкне,

ни пиле да се гмурне,

ни песен да се понесе,

ни шепот да ни огласи...

Заметнали са я отдавна

и оттогава дърпат –

нещо да измъкнат.

Не знаят само,

че е пълна с овършани тръне...

които безмилостно бодат!

събота

На масата ни няма нищо!

Все тъй седим и чакаме те,

та да се напием!

И ха дано ни няма нищо!

И ха дано да бъдем живи-здрави,

че все до нас умират здрави...

И ха да вземем да повярваме

в света задгробен... за утеха.

Че тук е адският ни Ад

и наши кучета ни хапят по петите,

защото нямаме и кокал да им метнем.

неделя

Ръцете ни са вързани така,

че за ръка не можем да се хванем,

ни стъпка ситна да ситним,

че ни изтръгнаха до жило ритъма,

за да ни думкат пробития си тъпан

като на разстрел...

Къде си днес, Войводо?

Като не можем друго –

поне до бяло

ризата ти днес да изперем...


37

Автор: diadokolio

Категория:

Изкуство




Практическо приложение

за 2012г?

Актуално

Добър да е денят Ви, Уважаеми Допускащи и Необяснимото!

Празниците минаха, но ежедневието ни притиска,

а всеки вложен труд, трябва и да дава резултати.

Направихте картата и таблицата, за забавление и

изненада на близките, но сега да потърсим и работните

й възможности.

Открийте любимата си картонена кутия. Начертайте

и изрежете 6 елипси с дължина 6 см. и широчина

3 см… Начертайте на три от тях непрекъсната

линия, начертайте на три от тях прекъсната линия.

Завийте ги в копринено парче и ги сложете под

възглавницата. Вече са заредени с Вашата енергия.

Ще получите отговор на въпросите „Какво?“, „Кога“

и „Къде?“.

Да продължим с нашите картончета, защото вярвам,

че моята енергия е и мой съветник, а при сън,

ние излъчваме и зареждаме хартията.

При настъпилият ден с притесняващия ни въпрос,

ставаме рано, докато другите спят. Отиваме в

кухнята, правим си кафе и сядаме. Постиламе бяла

кърпа и задържаме картончетата в ръка за минута,

докато си формулираме въпроса.

Затваряме очи и бавно започваме да подреждаме

картончетата едно над друго. Отваряме очи,

подреждаме ги с линиите към нас и начертаваме

фигурата на листа до нас. Имаме 6 линии, които са

начертани една над друга. Долните три сме ние, а

горните три са обстоятелствата. Това е ситуацията,

в която сме, но ние искаме и отговор.

Сега внимателно, на нов лист си начертаваме

долни три линии от 2, 3 и 4 на старата, а горната

е съставена от 3, 4 и 5 на старата (предният лист).

Получават се нови 6 линии. Сега изваждаме листите

с картата и таблицата.

Откриваме, че първата фигура, от първият лист е

в 3 дом – неподвижното е в изчакване, отговаря на

застой и правеното с ръка.

Интересува ни “Кога“, поглеждаме периода 15.01-

01.03.

Интересува ни “Къде“, поглеждаме картата – североизток.

Кой се намира в тази позиция, нашият

началник, нашата възможност или нашето действие.

Проверяваме символите – езеро, басейн, блато,

влажно място.

Вече имаме общата характеристика, която да ни

припомни ситуацията и да ни насочи към следващата

фигура с евентуалното ни решение.

Защо е различно това занимание?

Защото участват нашите емоции и нашата енергия,

и нашият социален опит, и нашата Свободна

Воля, като сме дистанцирали предопределеността.

Внимание!!!

Използвайте картончетата и таблиците при нужда,

и не повече от веднъж на ден, защото ще доведе до

объркване.

Първата седмица си задавайте въпроси за минали

периоди, за да проверите отговорите и при убеденост

ги приложете към бъдещ период.

Приятна проверка на Вашият труд!

С Уважение, дядо Кольо.

38


Магелани

Предапокалиптични провинции

обсъждат струнни теории,

гравитони и извънземни. Намесват

бог, с главна буква, когато дискутират

измеренията и частиците.

Бог представлява кръг, чийто

център е навсякъде, а окръжността

му не е никъде.

Едни несъвместими сравнения

като извадят…

Извънземните им винаги са

представени като по-висши, еднакво

добри, а ние като малоумни

в сравнение с тях и затова те

не комуникирали със земляни.

Можело ли да общуваш с маймуна.

Това сме представлявали ние

за извънземните.

Ако могат да ни видят и са такива

свръх създания, според нашите

представи, много щяха да са

различни нещата. Такъв живот,

подобен на земния, пълен с ограничения,

не знам къде може да

има. Не трябва да шумя. Пък да

работя – и след смъртта.

Прибират се, за да гледат

„Стъклен дом“.

Не мога да пиша в единствено

число. Намесени са други. Винаги

намесвам други. Сега си го забелязвам.

а колко откровено еднолично

пишат останалите, единствени.

Усмихната съм.

Често ме обхващат пристъпи

на страхотно настроение, не знам

какво го предизвиква, без повод

е, определени причини не могат

Автор: coffeen





така да ме накарат

да се чувствам.

Сигурно има обяснение, но

не съм попадала на становище по

въпроса.

Чета приказката. Отново бедният

момък се жени за царската

дъщеря, получава царство, корона.

Живеят си щастливо и охолно.

А какво правят останалите?

Няма кралство и принцеса за всеки.

Как печелившите живеят

щастливо и забравят останалите,

които също могат да са смели,

умни, но не може всеки да царува.

Властта живее щастливо. Много

й е трудно, сложно, затова бива

и да е пребогата. И животът на

поданиците й да е обикновен или

в недоимък.

Как меря успеха? Когато видя

човек, на когото никой не му

дири сметка защо е такъв, какъвто

е или постъпва така, както

реши, знам, че той е успял. Не го

съдя добър ли е, зъл ли е, честен

или хитрец. И всъщност успехът

за мен не е важно нещо. Хората се

стремят към някакъв успех и той

им е по-ценен от това да бъдат

цялостни личности.

Уравновесени ми наподобява

примирени хора, дори и улегнали

ми звучи по-лошо. Но стабилните

са съвсем друго.

Никой след девети клас не търси

смисъл. Имат всичко, плюс излишното.

Най-успелите са неизвестните.

Които не се смесват с простолюдието.

Избраните, за които никой

не е чувал. Гениалните в обикновението

си.

Всеки, който се чувства малко

различен почва да писателства,

и си мисли, че е гений и уникат.

Едно време хората спокойно си

преживяваха уникалността. Сега

например всяка неомъжена дама

трябва да обясни подробно на целия

свят защо наистина се усеща

добре като е необвързана. Първо,

не им вярвам на благоденстването.

Второ, защо си мисли, че някой

й иска обяснение, не вярвам

да се чувства толкова некомфортно,

че да трябва изявление.

... Мъже и жени, които искат

деца. Без да им е от голямо значение

другия родител. Те първо

искат деца. Извинявам само такива,

които си вярват, че имат да

предадат уникално ценни гени.

Както Хачо Бояджиев, да речем,

си вярва.

... Които не искат деца. Но и те

не искат първо партньора си. Искат

само себе си. Не искали още

нещастници в нещастен свят. Но

не се самоубиват.

... Които избират държави, литература.

Обясняват ми Защо.

Актуално

39


Автор: compassion





Копнежът на душата

Майк не забеляза как днес с Аня започнаха да говорят за различните

начини за постигане на целта в живота.

– Харесвам твоя начин... чрез съвестно поемане на задълженията...

– заключи тя.

– А аз харесвам твоя... чрез съзнателно подготвяне за бъдещето...

– На бившия ми съпруг начинът беше... като трупа състояние...

– А моята съпруга просто се възползваше по най-добрия начин от

всяка възможност...

– Но, ако имаме пред вид духовната цел на живота, тя се постига чрез свързване с вътрешния АЗ, при

общение с Бога...

– Аз не вярвам в Бог!

– Представата за Бог е винаги различна... за всеки е индивидуална. Аз исках да кажа достигането на

чиста радост, на състояние на покой, установяването на дух на самодостатъчност, независимост, истинска

свобода... Това е основната цел на всяка душа и тя се нарича духовно постигане.

– Не може да има духовно постигане, Аня. Копнежът, това е вечният глад на душата...

– Да, копнежът за живот е основният двигател, но в него е и основният страх от смъртта. Много хора

страдат и не достигат целта си, завладени от този сковаващ страх. А то е много лесно да се освободиш като

схванеш, че смъртта не е опасност за живота. Тя е само промяна на формата на живот.

– Като казах гладът на душата, аз в същност визирах копнежа за познание, а зад него стои копнежът на

човека за сила, да придобие сила над другите и над природата. Затова всеки се стреми да стане по-знаещ,

по-можещ, по-добър в нещо от другите.

– Повечето хора го разбират само като интелектуално, външно познание, а аз мисля, че трябва да се

стремим към мъдростта, а тя е вътрешно познание. Този копнеж е двигател за успеха.

– Мисля, че за да успеем, по-важна е нагласата ни към живота. Като имат негативна нагласа, хората стават

свои собствени врагове и сами възпрепятстват развитието и изцелението си.

– Да! Нагласата е оня импулс на ума, който определя реализирането на мисълта. Нагласата към себе си

първо трябва да променим... трябва да имаме благо, приятелско отношение към самите себе си. И после

нагласата към другите...

– Мисля, че нагласата към делата си първо трябва да осмислим. Да имаме съзнанието да поправяме

грешките си, да се стремим да ставаме по-добри във всичко, което правим...

– Ех, Майк, делата са понякога прикритието на Егото. То прави едно, но цели друго. Човек непрекъснато

трябва да води битка със себе си (с Егото си), за да постигне мир с душата си.

– Ооо, да! Животът е една борба. Значи първо трябва да се научим как да се бием, винаги казваше баща

ми. Според него, успехът не е в резултат от постоянното нападение, а в непоклатимостта на отбраната. От

40


него имам убедеността, че трябва да се боря със себе си, с другите и с обстоятелствата, но не агресивно, а

търпеливо и без да се предавам.

– Майк, колко хубаво го каза, в правилната последователност. Първо – със себе си.

– А, случайно... – Майк се разсмя, но сериозно добави – Аня, не е ли по-правилно първо да се защитим

от другите и от непредвидените обстоятелства?

– Ако ние сме отслабени от неразбиране на целите си, от непознаване на способностите си, от колебания

и противоречия, няма да имаме кураж за борба, ще загубим надежда за успех и ще се откажем от борбата

с другите и с обстоятелствата.

– Но значи не трябва да се борим със себе си, а да се окуражаваме.

– Като се борим с Егото си именно окуражаваме духа си. Когато мислите, думите и действията ни отговарят

на идеала ни и на желанията и подбудите, естествени за същността ни, тогава няма вътрешен конфликт

в нас, а хармония. Тогава сме силни и можем гъвкаво да се приспособим към другите, да ги допуснем

в живота и даже в сърцето си без страх.

– Но, Аня, мисля, че ти си прекалено отворена и всеки може да те нарани. Замисли се, нямаме ли ние

право да определим до какава степен другите да се възползват от нашето време, енергия, работа и търпение,

т.е. да поставим границите си.

– Така е Майк, но мисля, че трябва да се съобразяваме със стандартите и представите на различните

личности, с които общуване, защото всеки е на различен етап на развитие. Едни вече са тръгнали по пътя

на самоосъзнаването, а други дори не усещат копнежа на душата си.

– Да, във всяка комуникация са нужни разбиране и търпение, но в борбата с неблагоприятните обстоятелства,

по-важни са силата, оптимизмът и вярата, иначе ще претърпяваме по-често загуба, отколкото

победа. – наблегна той.

– Като се има пред вид, че борбата е неизбежна и непрекъсната, не трябва да фокусираме вниманието

си главно върху нея и върху възможните загуби, а върху хармонията, към която се стремим. Нищо не се

губи. Направеното добро дава добри плодове. Себеосъзналият се човек превръща всеки миг от живота си

в плодоносен. – завърши Аня в обобщение.

– Но какво точно имаш предвид като говориш за себеосъзнаване?

– Постига се промяна в идентифициране на душата, копнееща за покой. Вече не с Егото, а опознавайки

божествената си природа, с Божия план.

– Но ти вярваш ли в Съдбата, т.е. Божия план? Нали беше ентусиазирана вчера за свободната човешка

воля? – изненадан попита Майк.

– Да! В същност свободната воля и съдбата (Божият план) са едно и също. Разликата е само в съзнанието.

Човек осъзнава или не „ПРОЕКТЪТ“ на своя живот. Чрез себеосъзнаването човек разбира копнежа на

душата си и намира върховната цел на живота си.

Майк мълчеше и потъваше в очите й, забравил за времето. „Проектът“... иска да осъзнае „проекта“ на

живота си. Дали ще намерят допирателни точки „проектите“ им?

Джимбо, плод на мимолетна

астрална среща между недотам

популярната му майка и някакъв

заблуден аватар на баща му,

витаещ из Пер ла Шез, превърнала

се в буйна лсд оргия, в която

освен родителите му участваха

още Тануки, Зейфод и няколко

превъзходни превъплащения на

Кибела, беше странно дете. На

пръв поглед в него нямаше нищо

необичайно, изключая дълбоките

му очи, в които още преди да

навърши десет се бяха удавили

ДЖИМБО

неколцина представителки на

семейство котки, имащи неблагоразумието

да се гмурнат в тях

подмамени от неустоимото ухание

на валериан, което се стелеше

около него в началото на август.

Израстнал нейде из Югоизточна

Азия, където майка му се препитаваше

като жрица на Сребърната

лисица в малък бутиков храм,

предлагащ спа процедури за напреднали

психонавти, Джимбо

рано усвои левитацията, придоби

известен опит в приготвянето

Автор: cinichedonist





на свещена храна и

още преди да навър-

ши седемнадесет вече

беше главно действа-

що лице в мащабния проект на

поднебесната опозиция с кодово

име „Под шарената сянка“, имащ

за цел да превърне Носителя на

светлината в Създателя на сенки.

Някъде в осмия етап на метаморфозата

обаче Джимбо се дематериализира

и всичко отиде по дяволите


41

Автор: deathmetalverses

Категория: Видео




Подарък за ПРИЯТЕЛИ:

DARK MOOR – „SWAN LAKE“


Dark Moor– Swan Lake

Autumnal(2009)

Spanish Neo-Classical /

Power Metal band from Madrid.

Превод: Здравко Б. Спасов (11.05.2012 г.)

... Ще бъде лебед белоснежен

Нейната душа,

Докато чувства Любовта

На благородника,

Завинаги ще бъде лебед

Белоснежен

Нейната душа –

Докато я обича той...

И в лебедово езеро,

И в лебедово езеро –

Ще танцува тя ...

От дълга, изнурителна езда съсипан,

По времето на този славен, кралски лов,

Да слушам аз красивите лъжи съм свикнал:

Че принц съм аз - багрянороден

И бъдещ крал велик! - От майчиния глас

Ме заболя главата: “Жена вземи си, сине!“

–

Сякаш съм свободен – да избирам! –

О, съдба жестока! - Как мразят този миг

Сърцето и душата мои!...

За да забравя всичко,

Избягах във гората гъста,

Уж търсейки обилен улов;

И тогава Езерото аз съзрях –

Покрито от дървета стари,

И мелодия чудата чух

Водите злачни да шептят,

Като Същество едно:

Плуваха във здрач настъпващ бавно

Лебедите бели със пера прекрасни,

Като нагръдника на Първожрец–левит,

Прехласнати от танца хармоничен;

Но не съм ли аз ловец? –

Лъкът ми е насочен към целта!...

Нейната красота ме порази отдалече,

Изригвайки, тихомълком, от езерото -

Нейният болезнен, белоснежен вид

Роди ей този тъжен стих:

За изгубените Влюбени души, отвлечени

В леговището на магьосника – с измама,

Сред сенките и коренища гнили – в блато...

Когато нощният прилив настъпи,

Ние се сляхме и зашептяхме –

И нашите устни запечатаха тайната;

Стопиха се всички мои съмнения;

Но моята мечта потъна бързо

Сред тези мътни езерни води –

Веднага, щом се зазори...

Сълзите на моята принцеса капят

Върху лунната поляна;

Езерото е уплашено -

Нощта показа същността на прокобата;

И ето, усетих сърцето си да препуска в гърдите,

И разгадах свойто призвание –

Във вихрите адски на предстоящата буря

Аз мога да разруша нейната лебедова форма;

И така, под вълните заровени,

Ний ще открием своята гробница;

Но проклятието на магьосника зъл

Ще бъде отхвърлено -

Магията на Червенобрадия

Ще бъде развалена;

Магията на Червенобрадия

Ще бъде развалена...

Нашите духове

Освободени

Ще летят

Из небето,

Над зелените езерни дървеса -

Нашите духове,

Освободени за вечността,

Ще летят

Из небето,

Над зелените езерни дървеса –

И ний ще се слеем

С магичната светлина на звездите,

И ний ще сияем за вас – сред звездите;

Не забравяйте нашите имена!

42


Насмешливо за речника и...

любовта

Повечето от нас обичат да

слушат, четат и пишат за любов.

Дори когато се опитваме да убедим

себе си, че вече не вярваме в

нея. Дори тогава е възможно да

изгледаме с глупава усмивка на

лицето от начало до край (факт,

който след това упорито ще отричаме)

едно красиво филмче

за първата любов. Въпреки че

напоследък мислех обратното,

в крайна сметка май ще излезе,

че един романтик трудно се превръща

в бивш романтик.

Филмът се казва „Flipped“ и

на български заглавието е преведено

като „Насмешливо“, въпреки

че не знам защо. Може би

нещо се губи при превода, може

би се има предвид някое от другите

значения на тази дума или

на английски има някакъв особен

смисъл, който не може да се

предаде точно. Това е история

за едно момиче и едно момче,

за едно дърво, за някои от чудесата

на детството и за някои

от ужасиите на порастването,

за смисъла на семейството и за

първата любов. Най-главното определение

за този филм не е оригиналност,

но за сметка на това

е красота и нежност. Чувството,

което ме накара да изпитам напомня

усещането, което началото

на лятото събуждаше у мен, когато

бях дете – един чуден, странен

гъдел несравним с нищо друго,

предчувствие за река, велосипеди

и слънчеви, потопени в сепия

следобеди.

Ще се върна отново на превода

на заглавието. Може би все пак

има нещо вярно в избора на значението

„насмешлив“. Понякога

начинът, по който мислим, че ни

възприемат околните или по-точно

един определен човек е меко

казано комичен. Виждаме фактите

така, както би ни се искало. Нагласяме

си случки и уловени погледи,

доизмисляме си неизказани

думи, монтираме несъществуващи

кадри в спомените си и ВО-

АЛА! – човекът отсреща е влюбен

в нас точно както ние в него – до

уши. За някой страничен наблюдател

обаче, каквато е ролята на

режисьора в този случай, който

ни дава възможност да надникнем

в гледната точка и на другия

в това уравнение, цялата ситуация

си е направо смешна. Освен

това всички знаем, че любовта е

сляпа. Много често тя пречи да

видим целостта, избутвайки пред

погледа ни само примамливи,

прекрасни парченца, които обаче

Автор: giminibilibob





щом се съединят предизвикват

или смях или плач. Но понякога

в доверчивото, сляпо влюбване

живее и частица интуиция, която

ни помага да видим нещо невидимо

на пръв поглед и да сме

сигурни без да имаме логични и

смислени доказателства, че ако

ни се даде възможност ще обичаме

този човек до самия край.

Едно друго значение на думата

flip е подхвърлям (монета) с

палеца и показалеца, запращам

с лек удар. Нима, когато двама

души се срещат, Съдбата не си

играе на ези-тура и със задоволство

не наблюдава какво ще се

случи? Ще имат ли И ДВАМАТА

вярата и интуицията да заложат

един на друг? Или смелостта да

се впуснат през глава напред и

да захвърлят с лек удар страховете

си?

Как се чувствате, когато се

влюбвате? Възторжени, запалени,

загубили всякакво самообладание?

Според компютърния ми

речник и това са значения на същата

думичка. Изведнъж и найдребните

прашинки ни впечатляват.

Всяка мила дума ни кара да

тържествуваме. Пейзажите пламтят

пред погледа ни, запалват

сърцето ни. Гравитацията изчезва.

Ние сме космонавти и можем

да си направим лунна разходка,

за какво ни е самообладание?! И

всичко това в едно flip, което се

оказва има много различни значения…

също като любовта.

картината е на: http://sunn.blog.bg/


43

Да целунеш слънчогледи...

Най-после се съобразиха с желанието ми! Kолата спря до блеснали в яркожълто ниви.

Слънчогледите ни бяха обърнали гръб и се занимаваха с обичайнoто – да гледат слънцето.

За да видим „лицата“ им, навлязохме навътре и тогава усетихме сладкия свеж

аромат... (Добре, че не сме алергични. ;))


1. Нежните листенца на слънчогледовите

пити потрепваха, а върху тях се

посипваше финият прашец от тичинките

– брашънце от юлско слънце.

2. Колкото по-навътре навлизахме,

толкова по-плътен и омайващ ставаше

ароматът... Сладко, медено, слънчогледено!

:))

Попадахме в опасния натоварен трафик

на жужащия пчелопоток... Дали

защото доловиха нашето прехласване,

или защото не им беше до слънчогледовата

ни романтика, пчелите

се държат миролюбиво и снизходително,

продължавайки да си вършат

работата. Току-виж, пак заваляло...

Автор: an200





5. Красиво, нали? Слънцевлюбено! :))

6. А да сте целували слънчоглед? :)

Има Световен ден на целувката! :)

Опитайте! ;)

3. Виждате ли? Пчеличката продължаваше

да трупа прашец, без да ни

обръща особено внимание. :)) Ако работехме

така и ние, като в един пчелен

кошер, където всеки си знае мястото...

7. Вдишвате дълбоко свежестта на

медения аромат и... се усмихвате с повече

слънце в очите и златен прашец

по носа! :))

4. Ники се опита да усети аромата отблизо...

:))

8. В деня за избори успяхме да направим

и тази слънчева разходка.

„Слънцегледащи“ да бъдем... какъв

по-добър избор от това?! ;)

44


Какво можем да си наберем на Еньовден

През нощта срещу Еньовден билките придобиват вълшебна сила. Еньовските китки и венци се

правят преди изгрев, наричанията и желанията се сбъдват. Вярва се, че набраните в утринта на

Еньовден билки са лечебни – те трябва да са 77 и половина – за всички болести и за болеста „без

име“. Сигурно вече някои от вас си задават въпроса, какви билки могат да се наберат на този ден.

Миналата седмица бях на Макоцево за да проверя, кои билки вече са цъфнали и стават за бране.

Напълних си кошницата с мащерка, бъз, невен, бял равнец и салвия. Направих и снимки, за да ви ги

покажа. На първата снимка се вижда цъфнал жасмин, от цветчетата на който става ароматен

укрепващ чай.

Мащерка.

Бял равнец.

Дяволска уста – намерих само няколко стръка

около реката.

Полска лайка – има я навсякъде около реката.

Полска салвия.

Градско омайниче.

Автор: kasnaprolet9999






Невен-може да си го наберете от двора на

добър съсед или в покрайнините на селцето.

Черен бъз – най-силната българска билка –

среща се покрай реката и оградите на цялото

село.

Слез – дребните лилави цветенца.

Бяло еньовче (лепка), жълтото още не беше Очеболец, наречен още почудиче.

нацъфтяло.

На този ден се срещат още следните билки: змийско мляко, овчарска торбичка, обикновен и кръвен здравец, жълта комунига,

очанка, петопръстник, жълт кантарион, живовлек, червена детелина, медицинска ружа и маточина. Приготвила съм вече

кошницата и метлата, сигурно се досещате къде ще ходя тази нощ и утре по росата :)))))

45


Автор: savremennik

Категория: Технологии




Астрологията и хороскопите

са способни да ни дадат не само

знания, но и да ни ориентират в

характерите на хората, в техните

склонности и постъпки, както и

да опишат тяхното бъдеще. И за

целта не е необходима кой знае

каква информация – достатъчно

е да се знае годината, месецът,

времето и понякога мястото на

раждане.

Съществуват, разбира се, различия

и понякога груби несъответствия

между хороскопите (в

Китай например смятат, че зараждането

на новия живот става не в

момента на появата на детето на

бял свят, а в момента на самото

зачеване, където бъдещият човек

получава всичко, в това число и

душа). Но смисълът на заложената

в тях информация работи и определено

ние я усвояваме. Можем и

да отхвърлим това древно знание

с насмешка, без да възприемаме

сериозно подобни прогнози. Но

е невъзможно да не се съгласим

с това, че тези знания създават

пространствена спирала на множественото

връщане на човека в

точката на раждането, в момента,

когато с него се случват тайнствени

неосъзнати обновления.

Как става това?

Всичко е много просто. Тялото

на всеки човек целогодишно

поглъща от пространството огромно

количество тънка енергия,

идентична с неговата собствена

енергетика, но все пак с чужд

произход, която понякога дори

му пречи. И само завършеният

цикъл във времето и пространството

е способен не само да

преобърне оста на планетата или

звездите, но и да изземе цялата

Спиралата на Времето

енергетика на човека и отново

да я попълни в същия миг, коригирана

и заложена в същия онзи

момент на възникването му като

живо същество. Как става това?

Всички са чували за т. нар.

дежа вю, за спиралното развитие

на историята, когато събитията,

случили се в миналото, се повтарят

понякога дори в детайлите си.

Същото става с всеки обособен

предмет, с всяка еднородност или

жив организъм. Самото движение

на материята във Вселената,

полетата и енергетиката формират

предпоставки за създаването

на момент на въртене на веществото

около своята ос и по орбитите.

Самите ние не вършим

това, ние сме само неволни спътници

и съучастници на планетарния

сценарий, когато планетата

преминава по съществуващата

орбита и за всекиго от нас се осъществява

поредното ниво, точка

в пространството и времето, когато

космическата енергия нахлува

у всеки от нас за корекция на

съществуването ни.

Има и друг подход, при който

всеки индивид (във всеки момент)

при желание може да оцени

метода на индийските йоги (въртящите

се дервиши). Изпълнявайки

всеки ден упражнението на

въртене около своята ос (при това

задължително от ляво на дясно),

човек може да постигне интересни

резултати. Освен че биополето

му се изравнява и дори нараства,

настъпват и други промени – организмът

се стабилизира. Разбира

се, това не става моментално.

Благодарение на този метод болестите,

които преди началото на

заниманията прогресират, след

това изчезват. И това не е всичко:

след известно време настъпват

и забележими други превъплъщения:

тялото ви се подмладява,

изчезват бръчките по лицето, намаляват

и дори напълно изчезват

белите коси, целият организъм се

възражда.

Излиза, че когато повтарящите

се нелепости, съвпадения,

случайни на пръв поглед и необясними

от науката факти станат

прекалено много, това вече

не е дреболия, а закономерност,

макар и не докрай осъзната. Как

става преходът от неопределеното

към непонятното? Ако засега

е все още невъзможно да бъдат

разбрани структурите на пространството

с помощта на логиката,

то е необходимо към такива

проблеми да се подхожда с помощта

на опита.

Гравитация, полета, енергия,

материя, а и самото време – всичко

това са атрибути на Вселената,

които ние, в желанието си да

опознаем, сме разделили. В действителност

това е кълбо от същности

в безброй пропорции, които

все още не сме изучили.

Времето е изкуствено създаден

елемент, но зависимостта му от

материята, енергията и полетата

все пак се проследява. Всяко ниво

на планетата или звездата оставя

в пространството отпечатък от

информация, която всъщност се

отразява в полетата. А силовите

магнитни полета, които имат

слоеста структура, притежават и

„външно далечно действие“, което

се проявява практически мигновено

на безумно далечни разстояния

и превишава скоростта

на светлината няколко пъти...

46


Автор: taidzi





Tибетско коремно-ключово

упражнение

Хората на Изток твърдят, че

ако на старост започнеш за изпълняваш

това упражнение, то

ще те подмлади. Ако го изпълняваш

млад, то ще отдалечи от теб

старостта.

Заемете позицията.

Почувствайте се удобно.

това възстановете дишането си.

Правете комплекса толкова пъти,

колкото искате.

Никога не се насилвайте при

изпълнение на упражнението; не

се претоварвайте.

Тайната е в постепенността и

постоянството.

Автор: aqwaris.blog.bg

Издишайте и свийте мускулите

на корема, като повдигнете вътрешните

органи, докато усетите

силния натиск на диафрагмата.

В образувалата се вдлъбнатина

трябва да се поберат 2 юмрука.

Задръжте, докато преброите до 10.

Внезапно отпуснете и вдишайте.

Това е цялото упражнение.

Изпълнете го 3 пъти и след

Достатъчни са 1-2 минути на

ден, за да енергетизирате тялото си.

Превърнете упражнението в

ритуал, за който мислите с радост.

ТИБЕТСКОТО КОРЕМНО-

КЛЮЧОВО УПРАЖНЕНИЕ е

представено от Джоузеф Корво

в българския превод на неговата

„Природосъобразна козметика“.

Актуално

47


Автор: malchaniaotnadejda7





МАЛКА

ПЛАСТИКА

на Таня - Stela50

Човек е свободен

в съня си –

допира крака

като Христос

на кръста.

Един върху друг

събрани –

като двете му длани,

които докосват

неонатално

главата му.

И се буди

от топлината.

Човек е

малка пластика

на свободата,

въпреки раните

с чистотата

на светлината

в стигмите

скрита.

Никога не се пита,

защо обича

толкова.

48


Автор: valben





Аз вярвам

Аз вярвам в невъзможните неща.

А туй, което е възможно, постепенно

бледнее, губи свойта чистота,

макар че се повтаря ежедневно.

Аз вярвам в непостигнати неща

и знам, че стават постижими,

когато се опиташ с доброта

да ги постигнеш с любов неповторима.

Аз вярвам в светлите неща,

за които трябва да се боря,

които дават право във света

да дишам, да обичам и да споря.

На щастието вярвам аз във мен,

а то ме все вълнува, упоява, възвисява.

Нищо че постигнатото всеки ден

все още непостигнато остава...

Автор: mt46





Колко е нужно

Колко малко е нужно, за да бъдем щастливи!

Колко малко е нужно, за да бъдем добри! -

Бяло цвете надежда, хляб от черните ниви...

И за дните ни черни - шепа бели пари...



Вдъхновената песен на щурците звънливи...

И гласчетата детски от безгрижните дни...



Топла слънчева ласка... И очи обичливи...

И сърце на приятел - с доброта да гори!...

Но изгаря ни злоба... Завистта ни убива...

Но живеем без обич - затова ни боли...

Колко много е нужно, за да бъдем щастливи!...

Колко много е нужно, за да бъдем добри!...

МАЛКАТА

ми ЛЮБОВ

Тя не е част от голямата,

нито на нея прилича.

Тя не каца на рамото

като Синята птица...

Нея я има и няма я,

тя никому не е нужна.

Всички търсим голямата,

малката ни е чужда.

Но пък и тя е любов!

И тя като слънце изгрява,

ала на друг небосвод,

който запазва я цяла,

сливайки своето синьо

с нейното кадифе.

С очи я гали. Отпива я

с нещо, приличащо

на сърце.

Автор: henzelski





Автор: stela50





Просто

живях...

В края на поредния ден

правя ли планове нови,

ясно е вече за мен –

Живяла съм днес без условия.

Видяла съм цвете самичко,

скрито в зелена трева,

трошичка съм дала на птичка,

до приятел съм свела глава.

В сърцето съм скътала спомен,

разведрила съм тъжни очи...

Разделила съм обеда скромен...

Значи жива била съм, нали?...

И заспивайки... зная денят ми

е преминал добре и без страх.

Оглежда се в него светът ми...

Днес – казвам си – просто живях.

Автор: svetaemoi





Определения

Искам да знаеш каква е душата:

независима сила,свобода и копнеж.

Полет, далеч в самотата,

на разум от догми облечен.

Искам да знаеш какво е сърцето:

въглени живи, залез пламтящ.

Изворът нежен на страсти обречени,

приемащ-предаващ, и никога спящ.

Искам да знаеш каква е Съдбата:

безкрайно изкачване, връх покорен –

тя е следата кървяща в душата ти,

тя е сърцето на свят обновен.

Автор: andreshko





Да си

свободен ...

Да си свободен не значи да чакаш,

да си свободен не значи да мразиш,

да си свободен значи да търсиш,

да си свободен значи да се бориш.

Автор: pevetsa

Категория: Музика




Обич

Телефонът звъни – ти си отсреща

Здравей ми казваш, моя надежда.

Седя и слушам, гласа ти нежен –

в нощта, когато звездите поглеждам.

И виждам в тях, твоя мил образ.

Посягаш към мен, докосваш ме нежно.

Очите ти топли, устните страстни –

в небето летя, в тази безбрежност.

С тебе щастлив съм, моя принцесо.

Казваш за мене, че хубав съм, сладък

и готин съм сутрин, щом се събудя –

сърцето топи се, в тази минута.

И нищо не спира, когато затвориш.

Оставаш приятелка, но не като спомен.

До мене си вече, аз те усещам –

искам те, мила, моя да си ВЕЧНО!

На Ива – 16.01.2000г.


Чакаш ли, губиш живота си,

мразиш ли, губиш душата си,

не търсиш ли, губиш надеждите си,

не се ли бориш, губиш свободата си.

Загубиш ли свободата си, ти си

мъртъв приживе !

снимките на Картините са на

художника Динко Господинов

http://kostadinovd.blog.bg/

49


Автор: mikino





Аз и Антарктида

Човек никога не знае кога съдбата

ще му предостави изненади.

Те винаги идват в момент, когато

не очакваш... Когато дойде предложението

да замина за Антарктида,

като фотограф на експедицията,

реших да се заема сериозно

с идеята и да науча повече за

мястото където отивам.

Като член на 20-тата юбилейна

експедиция и фотограф, бях

длъжна да се запозная подробно

и с нещата, с които се занимават

нашите учени и с текущите проблеми

на базата ни. Разбрах, че

всичко се планира още след приключването

предната експедиция,

т.е. поне шест месеца преди

заминаването на първата група в

края на октомври или през ноември

(всичко зависи и от планираните

места в корабите, с които се

стига до острова).

В тазгодишната експедиция

участваха 22-ма души – осем

жени и 14 мъже, от които познавах

само 4-ма души – колегата

оператор, още двама от групата

и проф. Христо Пимпирев. Като

държава с традиции в експедициите

до Антарктида, за пореден

път организацията и разпределението

на задачите на всеки един

участник бяха строго определени

и това повлия положително за

осъществяване на целите, поставени

тази година – изпълнение

на 7 научни проекта, от които 4

с чуждестранно участие – работа

с учени от Великобритания,

Испания, Аржентина, Япония

(заснемане на о-в Дисебшън, от

българската база от 4 безпилотни

самолета, снабдени с геофизична

аппаратура и извършване на

първия безпилотен полет там на

разстояние 270 км. от база „Св.

Климент Охридски“), Франция и

Португалия.

Една от основните задачи бе и

построяването нов православен

параклис „Свети Иван Рилски“ –

проект, финансиран от Дирекцията

по вероизповеданията. Още

една от задачите тази година беше

и монтирането 4 ветрогенератора,

с които да се осигури енергийната

независимост на българската

база на остров Ливингстън,

както и да се намали употребата

на горива, с оглед запазване на

екологичното равновесие и чистотата

на въздуха. България имаше

и свой уникален проект, финансиран

от Националният фонд

за научни изследвания, който от

три години изследва как глобалното

затопляне влияе на почвата,

тюлените и пингвините. Той е

първият по рода си в тази част на

Антарктика. Сега България може

да се похвали със своя нов храм

и със нови научни постижения,

които са от значение за цял свят.

Взаимодействието на нашите и

чуждестранни учени прерасна

в приятелство, което ще способства

за по-нататъшна работа

и добри взаимоотношения със

страните – партньори в научните

проекти.

При подбора на антарктиците,

се взима под внимание, ако сте

планинари.

От важно значение е екипировката

– здрави и топли обувки

за катерене, екипировка като за

Еверест. Условията по време на

престоя ми не бяха страшни, но

екипировката си свърши работата.

Имаше моменти, в които наистина

бе необходимо да си добре

облечен и обут, вързан с въже и

готов да рискуваш.

Денят бе като по строг график

– на задължителната закуска се

определят задачите. Зависим от

метеорологичната прогноза за

деня и ако времето е хубаво се работеше

усилено, колкото се може

повече, за да се компенсират дните,

когато е невъзможно да се излезе

навън. Обядът, при хубаво

време, не беше задължителен, но

за хората около базата е в 13 ч.

Вечерята бе също фиксирана в

21 ч. и задължителна – прави се

разбор на свършеното до момента

и се маркират задачи за следващият

ден. Съвети и идеи никога

не бяха излишни. Не се приемат

с насмешка, дори напротив – ако

идеята е наистина добра и може

да се приложи спрямо екстремните

условия биваше обсъдена.

Това, което на мен ми хареса

бяха отношенията между хората

– както на самата база, така и със

50


съседите испанци от база „Хуан

Карлос Примиеро“ (намира се на

о-в Ливинстън, на около 20 мин.

път с шейна или лодка от нашата

база). Конфликтите там са табу!

Интригите и лошото поведение

съвсем... Веднага се разбират!

Ръководителят взима отношение

винаги и не оставя конфликтът

да се разрасне – всички сядат на

масата и се говори, докато не се

изяснят проблемите.

Още преди тръгване проф.

Христо Пимпирев запознава хората

с предстоящите трудности,

рискове и отговорности. Изборът

остава в ръцете на бъдещия антарктик

– ако е готов да приеме

тези условия, ги приема и важат

до завръщането му в София. Приех

рисковете и имах възможността

да се докосна до най-чистото

място на Планетата – Антарктида.

Нормално е човек да се зачуди,

как се чувства една жена сред

ледовете и как понася строгата

организация? Уменията, които

ще изброя по-долу важат за всеки

член на експедицията. Ако сте

любителка на лукса, поспиването

сутрин и огледалото, ще срещнете

трудности. Пригответе се да

бъдете едно мъжко момиче. Необходимите

умения, освен да сте

организирани, са:

- кулинарни умения и справяне

с домакинската работа. Те важат

за абсолютно всички.

- бъдете психолог – в това малко

общество, трябва да знаете как

да избягвате конфликти и да разведрявате

обстановката. Трябва

да бъдете лоялни и да се опитате

да разбирате всички.

- готовност да вършите и мъжка

работа – повечето дейности са

свързани с усилия и те трябва да

са разпределени по равно. Като

пример ще дам строежа на параклиса,

в който участваха абсолютно

всички.

- Антарктида е място, което

не позволява надценяване. Когато

не можете да свършите нещо,

просто кажете – ще се намери някой

да го свърши.

- Едно от най-важните условия

– откритост. В антрактическото

„семейство“ трудно човек може

да скрие емоция или отношение

към някого.

- Чувство за хумор. В напрегнати

моменти, когато целия екип

е впрегнат на работа – е твърде

възможно да се появяват нерви,

бързане и доста често метеорологичните

условия изненадват и задачите

изостават. Вашата работа

е, особено ако сте дежурни, да посрещнете

групата с усмивка и ако

е време за храна с подредена маса

и готова топла супа. Шегувайте се

и дори предложете нещо за пиене.

На всеки ще му бъде приятно да

седне в чистото общо помещение,

да се стопли, да хапне, да пийне

нещо и да се посмее преди лягане.

Ако не се сещате за нещо весело,

на малката библиотека ще откриете

доста весели четива, като

сборник от вицове например.

- Уравновесеност. Това ще го

опиша с личен пример. Работили

сте цял ден и имате нужда от душ.

Лекарят Ви преследва за да направи

поредната проба на кожата

Ви. Имат нужда от Вас в кухнята

– няма кой да нареже лука. Бързате,

влизате в банята и като за

капак се оказва, че топлата вода е

свършила, защото преди Вас са се

изкъпали 4-ма. В такава ситуация

един неуравновесен човек ще се

скара с останалите, защо не са му

оставили вода, защо не го оставят

да си почине и т.н. Направете си

план – първо режа лука, отделям

две минути на лекаря, сядаме на

вечеря и накрая отивам в банята

– през времето, в което сте помогнали

и хапнали, водата ще се е

стоплила и ще компенсирате факта,

че сте се намръзнали…

Както проф. Пимпирев казва

„Жените са цветята на базата“.

Къщата, в която живеят дамите

също наричаха така – „Къщата на

цветята“. Всяка дама трябва да се

постарае както да бъде мъжкото

момиче, така и да бъде дама. Повярвайте

ми, ще намерите време

дори за маникюр, ако не Ви е

жал, когато чупите нокът при поредното

чистене или помагане в

строителните работи. Като всяко

цвете, всяка дама е красива – забравете

за всякакви комплекси и

дори не ги споменавайте.

Всеки член на експедицията,

без значение дали е мъж или жена

бива уважаван. Отношенията

между антарктиците сравнявам

с отношенията в едно голямо семейство

с тази разлика, че всяка

задача е обща и няма разделение

на мъжка и женска работа...


51


Автор: sestra





Човек

Намереното не опитвай.

Постигнатото не носи

със себе си на нови битки.

Оазисите са безбройни,

а техните блага – безкрай,

пред замъгления ти поглед

от сипкав глад

и стари митове.

Но службата ти е такава –

вървиш, вървиш, вървиш,

вървиш.

Търсач си, мекотело в броня,

не можеш да се изявиш,

приютите са за душите,

за отлетелите души.

Автор: timmyd





Да

прегърнеш...

Толкова е странно, когато споменът

дойде изведнъж и те остави

без дъх, а сълзите се стичат, без да

можеш да ги спреш.

Исках да бъда до теб...

Спомних си за теб, сякаш някой

вдигна наметалото на забравата от

мислите ми... в този миг...

Исках да те намеря там...

където остана...

отново...

Исках да изсуша сълзите ти...

Исках да прогоня самотата ти...

Исках да ти дам топлината си...

Исках да те сгуша на топло в сърцето

си...

Взирах се в мрака на миналото...

Исках да пречистя мислите ти, да

ти покажа светлината...

Исках да ти подам ръката си...

Исках да усетиш прегръдката ми...

Обичта ми...

Страхувах се да не е прекалено

късно,

да не е останала купчинка пепел,

напоена със спомени и сълзи... разнесена

от въздишката на вятъра...

Исках да те открия отново...

Исках да знаеш, че не съм си отишъл...

Исках да знаеш, че не съм те забравял...

Никога.

Исках да мина от другата страна на

огледалото на времето и да прегърна

себе си от някога...

Автор: tantri





Къде

завършвам в

тишината си...

Къде завършвам в тишината си,

когато думите ме съзерцават,

а пръстите за свое възприятие

на допира придават цялост?

С болезнена прецизност времето

сълзите ми превръщаше във поглед –

не мъдростта римувах с болка,

а като дом за чувството се разпознавах.

Посрещах изгреви, изтлявах в заник,

отглеждах се в съня на мисълта –

любима бях, в немилост се събуждах

и дълго се сбогувах със страха.

От непокорство в мен растеше тишината

като сюжет на оцеляла приказност –

светът във своя недостатък

стреми се към завършеност.

52


Автор: karaiany





Защо няма

Радост в

любовта ни?

Защото искаме от нея това, което

тя няма – притежание...

Защото не даваме всичко на всеки...

Защото не даваме любов, а нещо

друго...

Защото ужасно се страхуваме...

Защото съдим и сравняваме,

защото мразим...

Защото не познаваме себе си...

Защото тя не е борба, а единство...

Защото тя не е мъка, а екстаз...

Защото тя не е (само) Еros, а

Philia и най-вече Аgape...

Защото не обичаме достатъчно

себе си...

Любовта никога не влиза в сърце,

спотаило страх, завист, омраза

и ненавист !

Любовта е дело, тя е всичко !

Автор: mercutio





Любовта на

небето

Моя обична планета,

през сините вопли на срещи

нагазвам с дреха бездумна

в тишината гореща с дълбоки кънтежи

през орбита млечна продумвам.

Моя обична пътека!

Седнал без ъгъл във сфера

захвърлям последно и себе си,

в сърцето, пак теб да намеря!

В твой лик ме съдбата отново беляза

с годините в миг сън да копнея,

от който съм птица с полет нелека,

закичил с морета мъглявини от пера

на мисъл за теб от луна безконечна,

връхлита ме с копие нежно сребро

на поета.

Огнени символи скитат се вечно

из мене,

пространства редят се в палати,

издигнали мъдрост на Божия Зид.

Любовта на небето копнея.

Любовта на небето милувам.

Любовта на небето живея!

Мой път е, с който в огън сърцето

светлея!

***

Автор: esen





За мъничко

щастие

Когато си захвърлен в океана

и в хоризонта няма го брега,

а твоята душа е рана,

прокървила от страха.

И стискаш в шепите си пясък,

не спира в нищото викът.

Вълните те захвърлят с трясък,

а чайки вятъра браздят.

Вземи си въздух, потопи се,

от дъното се оттласни.

Със себе си ти разбери се

и себе си до край бъди.

Защото жребият е твоя –

дошъл си миг да покориш,

да забравиш за покоя,

душата си да изцериш.

Да преплуваш океана,

да захвърлиш там страха

и преборил го да стане

малко по-щастлив света.


Картини: http://monna.blog.bg/

53


54

Автор: letopisec

Категория: История




Още късно-античните и средновековните

автори са търсели древния

произход на народите и са знаели, че

историята на един етнос се е развивала

и под други етноними. Едно от

названията на българите в гръкоезичните

летописи от VІ в. на Прокопий,

Агатий и Менандър, е „утигури“.

Същият Прокопий дава ясното сведение

през VІ в., че утигурите произхождат

от кимерийците и дори разказва

легенда за този произход.

Но кои са кимерийците?

За тях преди откриването на асирийските

клинописи през ХІХ в. се

знаеше много малко и то на основата

на античните автори като Омир, Херодот,

Страбон и др. Независимо от

това все пак се е знаело, че те се казват

Κιμμέριοι.

Но с откриването на асирийските

клинописи кимерийската история

придоби по-точни контури и

най-вече стана ясно, че названието

им е всъщност „гамир“. „Акадското

„KURGamir (ra)“ (А. И. Иванчик).

Когато се търсят свидетелства

за древния произход на българите,

обикновено по темата за кимерийския

произход на същите, се цитира

едно сведение в книгата от 1865 г.

„Българска старина“ на Г. С. Раковски

и още едно сведение, дадено на

първия ред на Зографската история.


Важно свидетелство за кимерийския

произход на българите

Тези две сведения

са близки, но

не са идентични.

Раковски съобщава,

че през 1856

година в Белград

известнияn български

книжар

„Хаджи Найдана

книгопродавца“ му

дал ръкопис, който

донесъл от Атон. През 1865 г. в Букурещ

Раковски в книгата си „Българска

старина“ публикува около 40 реда фототипно

от тази история-ръкопис.

По всяка вероятност Раковски не е

притежавал ръкопис от Зографската

история, а препис от „Хаджи Найдана

книгопродавца“ на оригинал, който

е зает и доработен и от Зографската

история.

В случая нас ни интересува какъв

произход може да има това сведение,

че българите преди са се наричали

„Гимери и Кимери“?

Задавам този въпрос, защото съхраненото

в асирийските клинописи название

„Гамира“ едва ли е било известно

в Атон, а цялата гръкоезична традиция

нарича народа „кимерийци“...

В края на ХХ в. бяха издадени

волжко-български средновековни летописи

„Джагфар тарихы“, от които

особен интерес предизвика компилатичния

труд от ХІІІ в. „Барадж тарих“.

По този въпрос може много да се

говори, но аз ще насоча вниманието

ви само към едно изречение от „Барадж

тарих“: „преселниците, които

нарекли „кимерци“ - неправилно

произнасяне на думата „камирци“.

(Джагфар тарихи., С., 2005, с.18).

Когато аз

прочетох

г о р н о т о

изречение

бях обхванат

от

съмнение,

че „автентичния

му автор“

Из книгата на Г. С. Раковски „Българска

старина“, Букурещ, 1865 г.

едва

може

знае

ли

да

ис-

Началото на Зографската история, от около 1860 г.

тинското име „гамири“ и че вероятно

това изречение е плод на познания от

20 в., които разпознават гръкоезичното

„кимерийци“ и названието им

в асирийските акадски клинописи -

„гамири“.

Дори и в късно-античните арменски

летописи на Агатангелос и Тавтос

Бузанд от V в. се говори не за област

„Кападокия“, а за „Гамирка“...

И така, ако върху данните в „Барадж

тарих“ може да има съмнение,

поради естеството на появата на

тези волжко-български ръкописи

в края на ХХ в., то откъде-накъде в

Зографския манастир в Атон се знае

за разликата между „гимери и кимери“,

при условие, че асирологията е

едва проходила като наука към 1856

г. и все още не е стигнала до такива

уточнения???

Първите асирологични публикации

в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в.

На запад пък едва през 1889 г. е

издадена първата граматика на акадски

език, а през 1896 излиза първия

речник...

Разбирате ли за какво става дума?

Именно стари български автори,

както от Волжка България, така и от

Дунавска България, много преди да

се изясни в науката, че „кимерийци“

е гръцкото название на „гамири“,

както те са представени в акадските

асирийски клинописи, са знаели за

тази разлика.

Можем да допуснем много неща за

атонския автор, дал разликата между

„гимери и кимери“, но не и че някъде

в гръкоезичните летописи я е видял.

А щом я е знаел, значи това идва

от древно-българската памет за произхода

на българите.

Фън Шуй на българския лев

От мой познат, след разговор

за валути, акции, стоки и икономика,

чух колкото забавното толкова

и интересно тълкуване на

лева и кризата в България

Помните ли банкнотата от

един лев пусната в обръщение от

1999 г.? На нея е изобразен Свети

Иван Рилски от икона от 1789 година.

Монетата от един лев е въведена

в 2002 година. Постепенно

банкнотите бяха изместени от

металните монети. Какво имаме

като изображение на най-почетните

български пари, често срещаната

монета от левче подрънкваща

в джоба и портмонето на

българина? Какво знаем за този

свят човек? Живял в хралупа и

пещера, отказал се от всичко земно

в живота си, отричал златото,

богатството и търговията, живял

в пост и молитва, хранил се веднъж

седмично с треви и билки,

без топлина зимата и без хлад лятото,

винаги облечен в разпадаща

се с годините кожена дреха. Какво

ни казва Паисий за него:

„Защото той дори самата онази

пустинна трева не ядеше до насита,

но твърде малко и оскъдно и

след залез слънце; така и водата

– само колкото да разхлади вътрешностите

си. Кой ще разкрие

достойно неговия поток от сълзи,

а също и всенощните бдения

и коленопреклонения? Когато

измина немалко време, той преминава

оттук в друго място, където

намери пещера, твърде тъмна

и мрачна... Аз съм като глух,

нечуващ и като ням, устата си

не-отварящ!... А твоето злато си

задръж сам, защото такива неща

вредят много на иночествуващите,

а най-вече – на пребиваващите

в пустинни и безутешни места.

Пък и за какво ще потрябват те

на оня, който никога не вкусва

хляб до насита, нито самата вода

– та да угаси жаждата си? Защото

за нас животът е Христос, а смъртта

е придобивка.“

Автор: borsi

Категория: Бизнес




Странен символ за парите ни

наистина? Най-големият безсребърник

и отрицател на материалното

в българската история.

Дали кризата в България ще

свърши когато подобно на свети

Иван Рилски народът без пари

като него, чрез глад, пост и молитва,

в студ и пек, стигне до просветление

и духовно извисяване?

Или когато левът на чиито образ

е един аскет стоял вечно гладен

и борил се с демони, изчезне и се

появи еврото?


Иван Рилски в хралупата на дъба

55

„Този, който не цени живота, не го заслужава.“

Леонардо да Винчи

Актуално

Автор: dobromirdimitrov

Категория: Тя и той




СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

(Импресия)

Животът е като еднопосочен

билет... От раждането към

смъртта. Няма връщане назад.

Каквото и да правиш движението

е единствено напред.

Няма връщане на парите за билета.

Не можеш и да го смениш.

Можеш или да го използваш

или да вървиш по дяволите. И

в двата случая, обаче, изборът

е твой.

Представи си живота като

влак. Можеш да пътуваш в първа

класа, можеш да пътуваш

във втора, можеш да висиш

като изтърсак на коридора... а

може и да изтървеш влака. Зависи

що за човек си. Или колко

ти е акъла..., или въображението.

Или пък парите. Изобщо,

варианти много. И различни.

Защото ние сме различни.

Някои хора пътуват с влака без да се притесняват от никой и от нищо. Настаняват се където им хрумне

и правят каквото им хрумне. Поне до известно време. Има други, които си купуват билети за втора класа, а

пътуват в първа. Правят го с идеята да получат повече отколкото са платили. Но всъщност плащат повече,

отколкото им се струва. Защото през целия път се оглеждат като престъпници... каквито по същество и са.

Има хора, които си купуват билети до една гара, а пътуват до друга, по-крайна гара. А има и такива, които,

чрез билета за първа класа, си купуват не просто място в първа класа, а правото да ходят където им скимне.

Или поне така си мислят. Това, което обединява всички нас е, че в крайна сметка се оказва, че никой не

иска да пътува натам, накъдето първоначално си е мислил, че иска. По едно или друго време ни се прищява

да сменим я посоката, я класата на вагона... или пък направо целия влак...

Има и друго, което ни обединява: по всички възможни влакове и пътища, като пътници, мястото ни е

във вагоните, а не в локомотива. Тоест, винаги някой друг кара влака. Не – нямам пред вид Господ, за когото

се твърди, че контролира всичко и всички (обикновено от хора, които не са в състояние да контролират

собствения си живот). Нищо подобно. Тази част на метафората е доста по-елементарна. Влаковете се карат

от машинисти. Но не те определят посоката. Не те определят скоростта. Не те решават дали ще се качим на

даден влак или не. Не те решават и кога да слезем. Те са просто изпълнители. И затова, в нашият случай и

в нашата метафора те не са определящи, а незначителни фонови елементи. Определящите сме ние. Винаги.

На външен вид всички влакове повече или по-малко си приличат – но всъщност и те са различни. В

някои посоки влаковете са директни, а в други за да стигнеш до целта, трябва да смениш влака. Един или

няколко пъти. На пръв поглед всяка смяна е просто формално неудобство, но всъщност всеки реагира

различно на това неудобство. Някои хора лесно се адаптират към промените и смяната на влака не им

56


прави особено впечатление. Други, до такава степен се стресират, че се случва да изтърват връзката си... и

понякога минават години преди да успеят да се прикачат. Трети, остават на гарата, която би трябвало да е

просто място за прикачване. Зациклят там..., защото за разлика от влаковата метафора, в живота, минаващите

влакове за прикачване далеч не са толкова много... и с толкова точно разписание като истинските

влакове. Всъщност, изобщо не съм убеден, че житейските „влакове“ следват някакво разписание.

В живота има и кондуктори. Също както във влаковете. Някои от тях си вършат добре работата: проверяват

ти билета, пожелават ти приятно пътуване и ако имаш нужда от професионалната им помощ, ти

помагат доколкото могат. Други са злобни и заядливи... може би защото влака, на който са, не е влакът, на

който биха искали да бъдат. Кой знае... На трети им е все тая какво се случва покрай тях... Има пътници,

които се влияят повече или по-малко от личността и настроението на кондуктора. Има и такива пътници,

на които не им пука. А има и пътници, които могат да набият кондуктора. Всъщност, във влака на живота

има всякакви пътници и кондуктори. Нещо като Ноев ковчег на релси.

Влакът на живота се движи именно по релси. Донякъде звучи обезкуражаващо, тъй като релсите са

доста консервативен и непроменлив път. Но това е само на пръв поглед. Защото има релси във всякакви

посоки. Тоест, винаги имаш избор, кой път да хванеш.

Нечии животи са като околосветско пътешествие с влак. А други са като пътуване от едно малко градче

до друго. Това не винаги зависи от парите. По-скоро зависи от широтата на мирогледа и въображението. За

човек с въображение липсата на пари не определя дължината или пък качеството на пътуването. Истината

е, че за влака на живота, цените на билетите винаги са били и ще бъдат по джоба на всички пътници. Но

не всички виждат нещата по този начин. За някои е важно влака да е луксозен, а за други е по-важно с кого

ще пътуват. Лично на мен ми се струва, че е по-важно, с кого ще пътувам, а не как. Но това съм просто аз

и моят избор. Твоят би могъл да бъде друг. Аз обичам да се наслаждавам на пътуването. Обичам да гледам

местата, през които минава влака. Обичам да се отдам на успокояващата песен на колелата. Да докосвам

и вдишвам същността на жената, с която пътувам. Да благоговея пред енергията, която не разрешава на

детето ми да стои и за миг на едно място по време на пътуването. Да се възхищавам на ентусиазмът, с който

се отдава на началото на своето пътуване... Да се уча от този ентусиазъм.

Подобно пътуване би могло да бъде прекрасно. А би могло да е и ужасно. Както би могло и да покрива

пълният спектър на преживявания от прекрасното до ужасното. Номерът е да се наслаждаваш и да преживяваш

всичко на пълни обороти. Защото това е твоето пътуване. Единственото пътуване, което някога ще

имаш. Е да, има хора, които твърдят, че и друг път сме пътували... и пак ще пътуваме. Но аз си мисля: „дори

и да е вярно, какво значение има това, щом не помня миналите пътувания и не знам нищо за бъдещите?“.

Затова ми се струва, че е по-смислено да се пътува така, сякаш никога не е имало други пътувания и никога

не ще има други. В противен случай има опасност да изтърва много неща, надявайки се, че ще ги преживея

в бъдещите пътувания. А това ми изглежда твърде глупаво.

Някои пътища водят към прекрасни места. Някои водят към Ада (за справка: пътят към Ада ще го разпознаеш

по това, че е павиран с добри намерения)... Други пътища те въртят в кръг, но тях някак си трудно

ги разпознаваме. Все ни се струва, че са различни пътища и нещата, които ни поднасят като пейзаж са нови

и невидени от нас. Но не са. Подобни пътища са илюстрация на житейската истина, че човек НЕ се учи от

грешките си. Не защото не може. А защото не желае да помни грешките си. Затова – не обръщай гръб на

грешките си – те са твои приятели. Може би най-добрите приятели, които някога ще имаш.

Времето на пътуването ни е винаги ограничено. И на нас не ни е дадено да знаем колко точно е то. Това

го прави изключително ценно. Нямаме по-ценно притежание от нашето време. И не бива да го прахосваме

в колебания, съмнения и надежди. Трябва да го употребяваме. Защото вярвам, че когато в края на пътя си

направим равносметка, ще установим жестоката правота на онзи, който е казал, че в живота съжаляваме

не за онова, което сме направили, а за онова, което не ни е стигнал куражът да направим...

Затова, действай. По-добре да опиташ и да сгрешиш, отколкото до края на живота си да се будиш посред

нощ от въпроса: „А какво ли би било, ако ми стискаше?...“.

Актуално

57

ЕЗИКЪТ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Нов прочит на руните по бронзовата седмолъчна розета от Плиска.


Автор: dalida





В сп. „Авитохол“, 2008, бр. 28,

се предлага нов прочит на рунните

знаци върху розетата от Плиска

от който се получават достоверни

названия на планетите-богове

в езика на прабългарите. Това са

АНИШЪР (Юпитер), УОН (Венера),

САН (Сатурн), ТЕ (Марс),

СОН (Слънце), ВЕШ (Месец) и

КХЕ (Меркурий). Названията

АНИШЪР и УОН почти съвпадат

с известните имена от българския

фолклор, Янкул за Юпитер и Яна

за Венера. Прабългарското название

на Слънцето, СОН е близко до

това в повечето древни европейски

езици (Сонце, Sun, Sonne). Предлага

се и нов прочит на раннохристиянския

български надпис от с. Басараб

– Северна Добруджа, в който

се откриват същите прабългарски

названия. Надписът се чете: УОН-

ЧУ (Месеца), СОН (Слънцето),

АНСИР (Юпитер), УОН (Венера) и

т.н. се управляват от Исус Христос.

Намереният през 1961 г. в Плиска

и публикуван от Ст. Ваклинов седемлъчев

бронзов медалион продължава

да привлича вниманието

на много изследователи. Пред вид

на мястото на неговото намиране

и поради наличието на голям брой

чисто древно или прабългарски

знаци по него, неговият прабългарски

произход не буди съмнение

у никого. Броят на лъчите на розетата

са равни на седем, колкото е

броят на небесните светила – планети,

извесни на Стария свят, който

ги е почитал като богове. Първоначално

В. Бешевлиев допуска, че

знаците и лъчите са свързани със

седемте планети, Юпитер, Сатурн,

Марс, Венера и Меркурий, към

които традиционно са добавяни

Слънцето и Месеца (месечината).

Знаците върху звездата от Плиска

са превъзходно изографисани,

като краищата на всяка отсечка по

тях е отбелязана с перпендикулярни

черти.

Руните, изписани по лъчите

на розетата съвпадат с тези, използвани

широко от аланите и

касогите, при които те са имали

значение на буквена писменост.

При древните българи това е

още повече подчертано чрез структурата

на техния цикличен календар,

в който най-голямата единица

за време е една юпитерова година,

съдържаща 12 слънчеви години,

всяка от които има по 12 месеца.

Това обяснява защо наименованието

на Юпитер като главна планета

е изписано с три руни и три

лигатури, с което се предава вероятно

пълната форма на неговото

наименование АНИШЪР.

Прабългарското название на

бога на гръмотевиците, АНИ-

ШЪР – Юпитер буквално съвпада

и с акадското и асирийско название

на бога на гръмотевиците

Аншар. В митологията на акадците,

едни от главните богове са

Аншар – богът на гръмотевиците

и Кишар. Те са бащата и майката

на бога на небето Ану (при шумерите

Ан).

Венера. Пълната форма за

„бялата планета“ Венера може да

е била УОН. Формата Уон е близка

до наименованията на Венера

при древните иранци и арменци

(Анахит), латини (Venus) и шумери

(Инанна). При китайците

Венера се е наричала „Ян“, което

на китайски означава „бяла“.

Уон е близко до наименованието

ЯНА (Янка) с което в българския

фолклор се нарича планетата

Венера. Марс. Прабългарското

название на Марс, започващо с

ТЕ стои близо до думите с които

древните германци са наричали

тази планета (Tiu, Tiw, Tiwas).

Същевременно, върховният езически

бог при адигите, древен народ

съседен на кавказките българи,

се е наричал Тха, което е близко

до горното название. Меркурий.

Прабългарското название на

Меркурий – Кхе, няма аналози в

езиците на древните народи и засега

е трудно да се етимологизира.

Възможно е то да има връзка с

чечено-ингушката дума „кхаьра“

– сряда, трети ден, която произлиза

от думата кхоъ –три (кхаьра

значи трети). Това е основателно,

защото Меркурий – Кхе управлява

срядата, третия ден от прабългарската

неделя.

Сатурн. Прабългарското наименование

на Сатурн, започващо

със САН или САМ стои близо до

древноиндийското название на

Сатурн, САНИ и до названието

на Сатурн при древните германци,

SAM. От названието SAM-

Сатурн днес се образува думите

Samstag – събота при немците и

Samdi при французите и другите

латино-говорящи народи.

В статията е представено изследване

върху прабългарските

назнания на подвижните небесни

светила-богове, съгласно рунните

надписи върху бронзовата розета

от Плиска и един от раннохристиянските

надписи в солните

рудници в с. Басараб – Северна

Добруджа.

58


„Народе????“ или как четем

Васил Левски повърхностно!

Знаете ли, че с всяка изминаваща

година документите останали

ни от Васил Левски избледняват и

този процес е необратим? Сякаш

ни е дадено време да се докоснем до

мислите на Левски! В написаното

се оглежда душата на човек, емоциите

даже и характера. Смея да твърдя,

че губим това време и познатото

ни днес са извадени от контекста

мисли на Левски и къде правилно,

къде неправилно интерпретирани.

Най-неправилното тълкуване за

мен е написаното на стр.115 от тефтерче

на Левски – „народе????.“

Това „Народе????.“ някак не се

вписва в цялостната картина! Или

по-скоро то си е на място, но преобладаващите

разсъждения върху

него определено не са! Лошото в

случая е, че четем, попиваме и не

мислим. Васил Левски е най-последователният,

методичен и прецизен

в предначертаното изпълнение

на поставена си цел български революционер.

В достигналите до нас

автентични документи, в личното

му тефтерче – никъде не може да се

обособи разпиляна мисъл, несвързана

с предходен текст. Защо тогава

хора, запознати с прецизността му,

акцентират върху конкретна дума

и буквално я вадят от контекста?

Колко от вас знаят какво друго

съдържа тази 115 страница? „Народе????“

приковава вниманието и

отпушва няколко любими български

начинания – да се очерняме;

първосигнално да виждаме негативното;

да забравяме основното.

Да се разсъждава по написаното

от Левски „Народе????“ е трудно и

непосилно начинание. Много автори

обаче са го правили и е абсолютно

сигурно, че опитите ще продължат.

Коректността тук задължава,

когато разсъждаваме по това „Народе????“,

поне да сме запознати с

документите, останали ни от Левски.

Те не са много. При залавянето

на Левски, конят му остава до

Къкринското ханче, а в самара му

са зашити множество документи и

неговото тефтерче. Те са запазени

от Мария Сиркова, доверена негова

укривателка и от двамата й съпрузи:

Никола Сирков (умрял към

1873 г.) и Никола Цветков (омъжена

за него през 1876 г.). По-късно са

предадени на Захари Стоянов.

Използването на въпросителния

знак при Левски не е еднозначно и

в много случаи не отговаря на правописните

норми в тогавашния,

пък и в днешния български език.

Не отговаря на правилата за характерната

употреба на този знак!

До този извод достигнах след като

разгледах внимателно седем негови

писма. Именно тук ще приложа и

първия пример. Той не е случайно

подбран от мен. Ще видите, макар

и разпръснати, четири въпросителни.

Оставям на вас да прецените на

място ли са.

След проучените от мен примери

от различни писма на Левски,

стигам до извода, че нееднозначната

употреба на въпросителната

от Апостола не е инцидентна,

а повтаряща се и преминаваща в

определен негов стил. Все пак ще

изкажа мнението си, че на почти

всички места, където е налице въпросителната,

можем да усетим

емоционална приповдигнатост и то

с положителен знак. Акцентиране

на обвързаност, съзната принцип-

Автор: jorosavov





на натовареност, акцентиране на

личностно разбиране.

Като извод обаче е ясно едно –

нямаме право еднозначно да тълкуваме

това „Народе????.“ Още помалко

имаме право повърхностно

да разчитаме в него отчаянието на

Васил Левски от нас – неговия народ!

Левски е и ще си остане найвярващият

в собствените ни сили

българин! Най-вярващият в народа

ни човек, който с всеки свой ход

или мисъл показва това по категоричен

начин!

Избрахме Васил Левски за найвеликия

българин. Неговите портрети

висят по стените на кабинетите

на различни наши институции.

Над сто са паметниците му в България

и чужбина. Голям е и броя на

училища и улици, носещи неговото

име. Всичко е прекрасно, но идва и

тъжната констатация – в по-голяма

степен сме запознати с героичния

край на Левски! Но как Левски е

живял? Какво е правил? Как е мислил?

Това са въпроси, на които

малцина могат да дадат отговор.

Получава се нелепата ситуация да

знаем как е умрял най-великият

българин, а да не знаем как е живял!?!

Един от начините е именно

като се запознаваме с документалното

му наследство. Надявам се с

този текст да провокирам това!


* из писмото на Левски до Филип Тотю от 1 март 1871 г.

** из писмо до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле 5 февр. 1871 г.

59


Автор: gmihov





НАКРАТКО ЗА СЪЩНОСТТА

НА ГРАВИТАЦИЯТА В

СВЕТЛИНАТА НА ОБЩАТА

ТЕОРИЯ ЗА БАЗОВА

СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ.

През 1960 г. при изчисления

на базата на системи с гравитационно

обоснован променлив

обем и маса и на базата на реални

опти и реални резултати стигнах

до откритието НАЛИЧИЕ

НА УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО

ГРАВИТАЦИОННТО ПОЛЕ НЕ

Е КОНСЕРВАТИВНО и до ДИ-

РЕКТНИТЕ ГРАВИТАЦИОННИ

ДВИГАТЕЛИ, гарантиращи неограничен,

икономически изгоден

и безапасен добив на енергия на

базата на гравитационнто поле на

земята и други небесни тела, като

естествен и неизчерпаем източник

на енергия.

Нека дам необходимите теоритични

обяснения на тези фундаментални

достижения в сферата

на нуката и техниката.

Създадох, въз основа на относителността

на движението и

вечните и ненарушими природни

закони, моите теории:

– За безкрайност на енергията

във времето, за която получих лично

от академик Г. Наджаков препоръка

непремено да я публикувам.

– Общата (единната) теория за

енергийните потоци (полета).

На базата на обективната същност

на тези мои достижения и

на базата на твърдението в религията,

че всичико е от Бога, в Бога

и Бог е във всичико си зададох

следния въпрос:

Има ли такава обективна същност

от която, в която да произтича

всичко и тя да е във всичко?

В отговор на този въпрос създадох

моята Обща теория за базалната

същност на Вечността, от

която и в която произтича всичко

и която е налице във всичко, което

реално го има във Всемира.

Тази същност е неделимото и

съхранимо (вечно) триединство от

пространство–матеря–движение.

Тя накратко се храктеризира

със следното:

– Вечност – няма начало, няма

и край.

– Не са създава и не се унищожава,

на базата на което от нея

произтичат вечните ненарушими

природни закони за съхранение.

– С пространството, като неделима

част от същността й тя побира

всичко в себе си и се намира

във всичко.

– С материята, като неделима

част от същността й, която съществува

в безкраен брой преходни

структури с размери между две

недостижими граници: нулата и

безкрайността тя осигурява необходимият

инертен строителен

материал, от който се изгражда и

разгражда всичико, което го има

като реалност във Всемира.

– С движението, като неделма

част от същноста й тя осигурява

всеобщият и единствен творец

във Всемира на всичко, което го

има, като реалност с еден единствен

механизъм на творчество

и строителство, като сблъква

структурите на материята една с

дуга, при което едни от тях разгражда

а други изгражда. Този

процес на изграждане и разграждане

(на раждане, съществуване и

смърт) е вечен, като самата същност

на Вечността.

Гравитацията, като всяка друга

реалност, също е от същността на

Вечността.

Произтича от същността на

Вечноста, без която не може да я

има и е подчинена на вечните и ненарушими

природни закони, които

произтичат от тази същност.

Налице е в пространсвото и

извън него я няма.

Без материята и двигението я

няма и не може да я има, като същност,

импулсна сила и енергия.

Като същност представлява

корпускулярно излъчване от

структурите на материята (на Вечността),

продукт на движението.

Като импулсна сила и енергия

преставлява прозведение от материя,

измерима, като маса и движение,

измеримо като път.

Гравитацонните радиални корпускуларни

излъчвания от телата

формират гравитационните им

енергийни полета, които на всяко

тяло в тях упражняват импулсно

силово въздействие, като им придават

или отнемат енергия.

В резултат на импулното сисилово

въздействие върху тулата в

тях гравитационните енергийни

полета са естествени неизчерпаеми

източници на енергия, при това

най–мощните такива от известните

ни до сага енергоизточници.

60


Тетралектика, материя и дух

Най-дългият спор, воден от

човечеството, е спорът за изясняване

същността на материята

и духа, който ражда двете основни

противоположни течения във

философията: материализъм, атеизъм

и идеализъм, теизъм и поражда

нейния основен въпрос за

първичността на битието, материята

или съзнанието, духът. Така

започва най-дългата борба за изясняване,

какво е битие, материя

и какво е съзнание, дух. Това е

една велика борба на развитието,

потопила човечеството в море от

пот, кръв и сълзи без да изясни

напълно, какво е материя и какво

е дух, и кое е първично от тях.

Хилядолетия разумния човек

е бил роб, столетия е бил крепостен

селянин, за да се превърне в

свободен работник днес, който

донякъде е задоволил физическите

си потребности за оцеляване,

но все още е далеч от пълното

им задоволяване и много далеч

от задоволяване и развитие на

духовните си потребности. За да

получим физическата си свобода

трябва да задоволим цялото човечество

с всичко необходимо за

ежедневните му нужди като развием

така обществото, че човека

да не изразходва времето си за

принудителен труд срещу заплащане,

за да обезпечи тези нужди.

Изводът, е че без битие няма дух,

а без дух няма ново осъзнато битие.

Човекът не се е променил физически

през своето противоречиво

развитие след пещерата, за

да може да развива и променя обществото

чрез познанието и то да

достигне до необходимото равновесно

социално битие, след което

ще започне развитието на човека

в посока към духовното чрез усъвършенстване

на мисленето и метаморфоза

на физическото тяло и

мозък.

Следователно човек е духовно

същество, плод на материалното

еволюционно развитие, а Тетралектиката

е неразумен механизъма

на еволюцията.

За да разберем и определим

добре, какво е материя и какво е

дух, е необходимо да ги потърсим

във фундаменталното първично

ниво или в началото на всички

начала, за да видим има ли там

разум, притежаващ дух и съзнание

или всичко започва от една

най-проста неразумна материална

субстанция с неразумен потенциал

за развитие.

Първото необходимо условие, е

съществуването на качествена характеристика

съдържаща необходимите

субстанционални атрибути

да съществува, да се развива и

да бъде управляема материята, за

да бъде познаваема. Всички тези

атрибути предполагат и подлежат

на доказателство за вярност като

съществуване и развитие.

Атрибутивните категории са:

качество, количество, форма и

посока, а фундаменталните физически

същности са: маса, спин

½, елементарен електричен заряд

и елементарен магнитен заряд /

монопола на Дирак/. Следователно

тези основни същности не се

предлагат случайно или като необоснована

фантазия, а се предлагат,

защото ги има във всички

материални нива на съществуването,

развитието и управлението

на света: физично – елементарни

Автор: begetron426





частици; химично – атоми и химични

съединения; биологично

– ДНК, белтъци, ензими и всички

живи системи и разумно ниво –

човек и неговото общество.

Субстанционалните частици

са две /частица и античастица/:

неделими, безструктурни, неразумни,

подвластни на Антисиметрията

с потенциал за развитие.

Така при тези фундаментални

частица и античастица липсва

формата, но съществува количеството,

поради което не са идеални,

както са идеални субективните

противоположности, с

които оперира човешкото мислене.

Субективните противоположности

са идеални, защото

при тях няма не само формата,

но липсва и количество, което

обяснява идеалността на мисълта

родена от материалното.

Ето че на това фундаментално

ниво липсва разум, който да бъде

носител на първично съзнание,

дух и идеалността на мисълта,

а съществува най-проста материална,

неделима, безформена

и точковидна субстанция с неразумен

потенциал за развитие.

При това положение на фундаменталната

субстанция отпада

нуждата от сътворението й, и

сътворението на света. Защото

сътворението на света се извършва

от неразумния тетралектичен

потенциал чрез еволюция, а невъзможността

за сътворението

на – Субстанционалните частици

и античастици.


61

Автор: sarcezlatna






Моята среща с

Ги Гофет

Има автори, които ненаситно

препрочиташ, а жаждата ти към

думите им расте с броя на повторенията,

мелодията на стиха

им е трансов ритъм, към който

се пристрастяваш. Ги Гофет,

лауреат на „Гонкур“ и „Маларме“,

за мен е от тези автори. Той е от

истински големите! Срещата с

него в София за мен беше

истинска радост, която

сега споделям с вас

чрез мои снимки от

Ги Гофет - пленителен, естествен,искрено усмихнат и забавен.

събитието,

негови

стихове

от книгата

„Възхвала на една провинциална

кухня“ и малка част от текста

биография на художника

Пиер Бонар - „Завинаги гола“, в

превод на Аксиния Михайлова.

Благодарение на нея аз открих

този автор и светът ми се окръгли,

изпълнен с повече

светлина и думи, които

обикнах.

„Цветът е жена, която се завоюва

бавно, по-

глед след поглед,

ласка след лас-

ка“. Веднага осъзнаваш,

че това ще продължи

дълго, една не-

престанно подновявана

битка

със светлината.

И че ще трябва

често да си даваш

вид на побе-

ден, да напускаш

бойното поле и

да се оттегляш в

сянката, тишината

и мълчанието.

Защото сега е важно да се дадат

гласни на цветовете

и светлината да запее

по една партитура без

фалшиви ноти за окото,

което слуша и мълчи. И

плътта най-сетне да заговори

от щастие, че е жива, и

ние да потръпнем от нейния

смях, сякаш хвърлили се в пре-

гръдките й, сме се покрили за

един миг с някакъв наш необикновен листак във всички цветове. ...

...В края на очакването изненадата удвоява емоцията, която екзалтира цвета. И ходожникът

визира, визира,без да опира приклад в рамото си, и стреля наизуст, премигвайки с клепач.

И няма значение, че жената, конят, малкото розово момиченце са отлетели като ято врабчета, когато той

започва да нахвърля скицата си: вече е друг акт от пиесата и ловецът не гледа вече. Той щеше да стане, за

един миг, колкото трае светкавица и за цели два века, онзи слепец, който ни учи да гледаме.“

(Из „Завинаги гола“ – Биография на художника Пиер Бонар)

62


Автор: romanov


Жената, която го обичаше Прочетен: 407844



Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет

или петдесет… И този прекрасен есенен ден погален от слънцето

вместо голямо „благодаря“ за избора на дата. Днес всичко е

бизнес.

И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя

сватба на ВИП персони. Или на погребение на Пер Лашез. Но не в Орландовци… Нито в Чародейка… Ах,

колко цветя!

И жени! Боже, колко жени и все хубави. По аромат превъзхождат цветята и са малко по-трайни.

Тоя, в черния редингот, дето чете, го познавам. И надгробното слово знам наизуст. Колко добър съпруг,

баща и гражданин е бил покойният… Тая, дето разхожда луксозните обувки на Долче и Габана е любовница.

Бивша. Оная, зад нея, с вид на манастирска послушница е настоящата. За нея още никой не знае и затова

не я обсъждат…. Тоя, дето сакото му виси като току-що изпрано, е счетоводителят. Крадец без класа…

Мъжът с очилата му е сътрудник. Диоптрите крият очи на акула зад матовата си повърхност. Блондинката

до него е … Просто блондинка с дълбока пазва и нула скрупули….

Тая лелка, пълната, е първият служител във фирмата още от основаването. Преди дванайсет години не

бе такава. Тежеше едва петдесет кила. Влюби се до уши в шефа, който дори не я забелязваше, депресира се,

започна да се тъпче със сладкиши… Сега е омъжена за ливански предприемач от бизнеса със сладкарски

изделия и яде по трийсет гофрети на закуска…

Двеста и десет, преброих ги… Тъмни костюми и официални рокли… Черни ръкавици сто и осемдесет

броя, кърпичките малко над тях… Вижте как си говорят… Любовници и кандидатки, измамени съпрузи и

случайни опечалени, вижте как заедно похапват и пийват за Бог да прости… Чуйте как бъбрят като първи

приятели, макар мнозина да се виждат тук за пръв, вероятно и за последен път…

„Беше толкова благороден… И добър… И щедър… Строг, но справедлив… Изумителен… Душа на всяка

компания… Такъв любовник!.... Сладур!“...

Тълпата трие омазнени пръсти в салфетки, разпръсва се. Изнася се на групички и по двойки. Кой казва,

че на гробището е тъжно? Доста запознанства станаха днес, предвещават романтично продължение малко

по-надолу, в заведението до изхода. Бизнесът мисли за всичко.

Жената, която най-много го обича остава до ковчега… Ридае… Не иска да идва утре, иска да се върне

вчера, когато все още е имало надежда… Скръбта й е велика. Дори не е забелязала колко е сама. Това й

предстои – самота под кестена, който ще надживее и нея… Жената, която го обича…

Гробарят за сетен път я подсеща, но тя е прегърнала ковчега. Мъжът проявява разбиране, затова се

отдръпва почтително и прикляква до съседния гроб. Там е струпана пръстта, там е и шишето с вино. Телефонът

в джоба му иззвънява. Той вдига. Слушалката радостно крещи в ухото му:

… три кила и сто грама… Момченце… Честито и да ти е живо и здраво!…

Хуква с възторжени викове надолу по алеята.

Жената , която най-много го обича се изправя и поглежда залеза. Слънцето съпричастно се спряло

на хоризонта, кестенът се опитва да я прегърне с рехава сянка. Капят прясно боядисани листа, обагрят

ямата.

Дървеният капак не е отвърнал на нито една от целувките й, но нещо й подсказва, че това не е краят…

О, не!

Жената вдървено изминава няколкото метра до асфалта, спира. Заслушана в нещо застива за миг… Но

не се обръща, продължава… Някъде примамливо зове музика – нежна, романтична, обещаваща.


Сандъкът остава сам. Трябва да се свиква.

- Хей!... Хей, няма ли поне да ме спуснете в гроба, мамка му… Хей, не ме ли чува никой?....

63


продължение от страница 5

използвани по-късно от Ботевите

четници в Априлското въстание

до Вечен Календар, нарисуван над

вратата на Михалското читалище.

И още заради:

Тодор Хаджирадонов – създал

цяла тъкачна работилница със

собствени изобретени машини,

Часовника на Банската църква „Св.

Троица“, на Зографския манастир,

металообработващ струг и др.

Джон Атанасов – бащата на

компютъра /1939/, винаги горд с

българския си произход;

Асен Йорданов, написал настолната

книга на летците в САЩ

– 9 труда признати от най-големите

авторитети в Аеронавтиката.

Конструктор и изобретател на

първия бълг. самолет „Аероплан“,

първият в света многоцелеви самолет

„Дъглас ДС“, летящите крепости

„Боинг Фортес“, тежкия изтребител

„Лайтинг Р-38“ и др.

Акад. Георги Наджаков – откривател

на Фотоелектретното

състояние на веществата, което е

основа на безвакуумната телевизонна

техника, на рентгеновите

дозиметри, на фотокопирната техника,

на запаметяващите устройства

и на снимките от спътник;

Проф. д-р Кръстьо Кръстев,

укротил ядрената надпревара с

„Ефекта Кръстев“ чрез откриването

на ЕМП – Електромагнитната

пулсация. Днес САЩ могат да засичат

всяка ядрена реакция навсякъде

по света чрез „Ефекта Кръстев“;

Инж. Иван Стефанов Ночев

от Карлово, чийто успешен проект

приЛунил Армстронг, Колинс и Олдридж,

както и обратното им скачване

с „Аполо 11“. Инженерната му

фирма прави Аерокосмически програми

и е избрана с личните протекции

на Роналд Рейгън /по онова

време губернатор на Калифорния/;

Акад. Димитър Мишев – български

колос в аеронавтиката. На

почти всички Изкуствени спътници

има негови изобретения и уреди.

Тихият харизматичен гений на

всеможенето!

В България през 1981 г. е изведен

в орбита ИК „България 1300“

изцяло оборудван с българска

техника, който изследва 3 години

Йоносферата. По-късно бълг. уреди

изследват облачната покривка

на Венера, опашката на Халеевата

комета, а 9 уникални български

устройства са монтирани в орбиталната

станция „Мир“. В междупланетната

станция „Фобос“ е

качен нашият телевизионен комплекс

„Фрегат“. А единствената

космическа Оранжерия „Свет

2“, превърнала се в най-вкусната

за космонавтите храна ни прави

3-тата в света страна /след Русия

и САЩ/, създала космическа храна

/1979 г./ Български е и уреда

„Невролаб - Б“, който отчита 24

показателя в състоянието в космонавтите.

Български са и дозиметрите

на „Мир“ и „Дискавъри“.

Проф. Димитър Съселов открил

метода Транзитно търсене и

чрез него най-отдалечената планета

от Земята.

Петър Петров /р. 1920 г. в

Брестовица/, открил електронния

часовник, изобретил безжичния

сърдечен монитор и компютърно

оборудване за откриване на замърсявания

на околната среда;

Румен Атанасов, открил 6-степенна

скоростна кутия , закупена

през 2002 г. от Хонда, работещ по

различни проекти на „Дженерал моторс“,

„Опел“ “Фиат“, „Тойота“ и др.;

Инж. Йордан Колев – изобретил

нов интегрален двигател, който

прави безпредметни съединителя,

стартера, скоростната кутия,

диференциала и още 800 части от

познатите ни мотори;

Инж. Стоян Люцканов – регистрирал

над 25 свои изобретения.

Едно от тях е нова термична

изолационна смес, която спестява

80 % от загряващата енергия.

Изобретението се казва

„Любизол“ и е

закупено

от „Форд мотор корпорейшън“,

„Толидо“ и др.

Проф.д-р Дим. Чернев – изобретява

слънчевия хладилник и

магнетофонната лента. Има над

60 уникални патента.

Откриването на 6-я тон на сърцето

през 1982 г., считано за епохалното

откритие на XX век е дело

на проф. д-р Иван Митев.

Над 200 доказано-ценни български

изобретения са в процес

на реализация.

120 научни продукта вече са

внедрени. Български учени работят

над 390 проекта с чуждестранни

институти.

Безкрайна е редицата от българи,

чиито имена ще останат в

съкровищницата на човешкия

гений: д-р Веселин Павлов, проф.

д-р Емил Наков, д-р Борислав Георгиев,

Георги Гълъбов, Панчо

Накашев, д-р Стамен Григоров,

инж. Бранко Бранков, арх. Г. Чакалов,

Николай Миндов, инж.

Михаил Йорданов, д-р Иван Миланов,

акад. Дим. Иванов / „Реакцията

Иванов“ в органичната

химия/, Лъчезар Цветанов / изобретил

на 23 г. Говореща книга

за слепи /, Румен Антонов с невероятния

автомобил „Румен“ и

още много, много други даровити

българи.

И нека никога не забравяме

светите думи на великия българин

Никола Димков /чиито идеи

са използвани и заложени в Устава

на ООН/, че всеки трябва да

има за Свята цел мира и разбирателството

между нациите, религиите

и хората. Всеки трябва да я

постига с Възвишени средства. И

тогава ще има Сигурен резултат –

Всеобща

Хармония и

Благополучие.

64


lubima

lunar

madhatter1

magicktarot

maistorica

malkiatprintz

mamas

mariniki

mariposatracionera

marrio

marsi13

martito

mediatiaunika

meiia

mercutio

meteff

metoovch

miaa

mihala

mirogankov

mitkaloto

mobbidik

monaliza121

monna1

moreto66

motherboard

mrgreen

nadagr

nadita

naidobriq

natali60

nav

nellka

neslanchice

nestinar

nikita6864

ninaantonova

nkf

nostalgia

novitejivotni

ognena71

oross

palisandar

panazea

parasol

paravankofivan1

pegas08

petergunn

pisatelkata

planinitenabulgaria

ploudinperper

portishead

priqtel12

puk

radalia

raders

raykov

raylight

razkazvachka

reffina

ren

reporter

ri4ivul

rrafi

rumen75

rumqnadikova

rumqnadikova

rumst

rustam

rustocks

sahaj

sahajayoga

santiment

sarcezlatna

sarcezlatna

sav11

savremennik

sensation

serjo

sestra

sever

shaffi

silvaantonydon

silwiqna

skribezium

sladyr4eto87

slavei

slunchevchovek

smani

smilodont

soueerouseliteratura

sowhat

spasunger

ssstto

stefanasenov

stefbelchev

stix

stoian11

sunflower

sunn

svetaemoi

svoboda64

tae

tanelia

tantri

tanyaivanova

tanyarisemova

teddybear

templar

tera

tiia

tikoev

tili

timmyd

tink

tit

tota

totkaivanovaa

transformer

transver

traychev

trjufelihayver

tsanynka

tsvetanandreev

tsvetankov

universalnite000

valiordanov

valsodar

vanya70

varg1

vayaleta

vencislavomtatsat

veninski

veselinvalev

vestavestalka

victoriavselena

vihra13

vihrogonka

virginblack

vmir

waterway

whitecat

whitepigeon

worldissue

yanichka92

yotovava

yuliya2006

zabavnata

zabylgarite

zaw12929

zelas

zvezdichka

Pravo na svoboden izbor_broi3_prеview

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?