Питат ли ме де зората... - Bolgarok.hu

bolgarok.hu

Питат ли ме де зората... - Bolgarok.hu

8 mi bolgárok • ние a nagyvilágban • българите по светаbolgárok a nagyvilágban • българите mi по света • ние 9„Зорница” в Бърно Новини от МишколцМрачно ноемврийско утро. Градътсънливо се пробужда след тежкаработна седмица. В паркинга напл. „Надварад” обаче се чува веселаглъчка: танцьорките от „Зорница”и техните фенове-придружители сеготвят да отпътуват със специалнонаетия за целта автобус за гр. Бърно,Чехия, където ще вземат участие вконцерт по случай 10 годишнинатаот основаването на танцов състав„Пирин”.Пътуването протича неусетно, изпълненос шеги и песни. Едва пристигнали,танцьорките незабавно севключват в танцовата къща, организиранаот домакините, които саприготвили и донесли и вкусни българскигозби.След кратка почивка в елегантнияхотел с живописен изглед към езерото,„Зорница” се отправя бодрокъм Културния дом, където ще сепроведе празничният концерт. Затози концерт са пристигнали и танцовсъстав „Китка” от Виена, състaв„Българи” от Прага, а изненадата наконцерта ще бъде новосъздадениятмладежки състав „Китка” от Бърно,чиито танцьори очароват публикатасъс своето въодушевление и младежкиплам.Салонът бавно се препълва от почитателина българската народна музикаи танци, а не на последно мястои на българската кухня. Концертаоткриват домакините, посрещнатиот публиката с буйни овации.След официалната част любезнитедомакини гощават гостите сис вкусни български ястия: сарми,мусака, бюрек с патладжан (!) и неизменнитекюфтетa и кебапчета.Какво по-хубаво мезе за леещата сечешка бира?!Следващият ден протича също построго предначертана програма: домакинитеса се погрижили и са ниосигурили екскурзовод – прелестнататанцьорка Ася, която ни показванай-важните забележителности наБърно.Два незабравими дни отлитат бързои ние се отправяме за Будапеща, където– изпълнени с весели емоциии преживявания и освежени с новисили – ще се завърнем към ежедневиетодо следващото ни излизане насцена.До нови срещи с българската народнамузика!Василка Дьоменисъстав „Зорница”С нетърпение чакам „Българскивести” и ги прочитам от край докрай. Мъча се да прочета и междуредовете, но нищо не намирамза Мишколц. Затова реших, че екрайно време да драсна няколкореда.На 8 май, в художествената галерияна името на Ади Ендре се откриизложбата на Капка Кънева,художничка от София. Тя работи вобластта на илюстрацията, книжнияи графичен дизайн, хартийнапластика и колаж. Активни участвав конкурси, общи и самостоятелниизложби. Постига високиоценки:2001 г. – „Отворено общество” задипломна рабопта2005 г. – За изкуството на българскатакнига2006 г. – Награда на млад автор, 1месец да работи в Париж2008 г. – защитава докторантура2009 г. –награда за съвременно изкуствона М Тел2010 г. – „Бронзов лъв” – награда наАВК за най-добър издателски проект.Същата година самостоятелнаизложба в Българската националнагалерия в София. Преподавателв СУ: „Илюстрации и оформянена книгата”.Идвала е на няколко пъти в Унгарияи при роднини в Мишколц.По тяхна инициатива получи поканаза тази изложба. На откриването,внукът на Бела Данчо декламирабългарско стихотворениена наш език. Самоуправлениетони взе участие в организиране накоктейла след официалната част.Имаше унгарски и български гости,пенсионирания директор наградския музей и почетен гражданинна Мишколц, художественикритици и музеулози. За първипът тук беше и г-н Пламен Пейков,директор на Българския културенинститут. По негова поканана 6 октомври същият материалбе представен и в института в Будапеща.И тук донесохме баница исладки. На откриването говори ипредставител на окръжния музейот град Мишколц.24 май: Положихме венци на плочатана училището, в което някогаса учили на български нашите родители,братя и сестри. Също и наплочата пред къщата в която е живяли творил художникът МиклошМаджаров. С нас бяха и представителиот Фелшожолца. Ниеучастваме също на празненстватав Будапеща, Дебрецен, Фелшожолца,на тукашните малцинственисамоуправления, както и на тези вград Мишколц.Отчетохме и градинарския празникс венец на плочата на ГеоргиСтанев, на училището, което е построенона неговата земя. И днесноси името „Болгар” училище, аквартала се пише „Болгарфьолд”.Между многото хубави новини искамда споделя с всички и скръбнатавест, че на 15. август т.г. на 88годишна възраст загубихме ощеедна българска – Дочка АврамоваКолева. Бог да я прости!Наближава и фестивала Булфест,Микулаш, Коледа, Нова година ит.н.От името на Българското малцинственосамоуправлението в Мишколцпожелавам от сърце на всичкичитатели на нашия вестникмного здраве и сили през очакващитени напрегнати дни и години.4. ноември 2011 годинаМишколцМария НиколаеваZornica BrnobanHírek MiskolcrólBorongós novemberi reggel van.A város álmosan ébred a sok munkávaltelt, nehéz hét után. A Nagyváradtéren viszont vidámlármázást hallani: a Zornicatáncosai és az ô rajongóik éskísérôik éppen arra készülnek,hogy elbuszozzanak Brnovárosába, ahol részt fognakvenni a Pirin táncegyüttes alapításának10. évfordulóján.Az utazás észrevétlenül telt el,sok viccelôdéssel és énekléssel.Alighogy megérkezteka táncosok, rögtön beálltak a helyiszervezôk álltal rendezett táncházba,akik még bolgár ételekkel is kedveskedteknekik.Erre a mûsorra eljött a Kitka táncegyüttesBécsbôl és a Bulgária együttesPrágából is. Az est meglepetés vendégepedig az újonnan alakult brnóiifi táncegyüttes, a Kitka. A táncosokelbûvôlték a nézôket a lelkesedésükkelés a fiatalos tûzzel, ami bennük lobog.A terem lassan megtelt a bolgárnépzene, néptánc és persze abolgár konyha kedvelôivel.A következô nap szintén szigorúprogram szerint zajlottle: a házigazdák biztosítottakszámunkra egy idegenvezetôt,aki megmutatta nekünka város nevezetességeit.A két felejthetetlen nap nagyongyorsan elrepült ésmáris Budapest felé vettükaz irányt, ahol visszatértünka mindennapok körforgásához egészena következô színpadra lépésünkig.A viszontlátásra!Türelmetlenül várom már a Bolgár Hírekcímû újságot, hogy végigolvashassam.Próbálok a sorok között is olvasni, desemmit sem találok Miskolcról. Ezértúgy döntöttem, hogy ideje néhány sortírnom.Május 8-án az Ady EndreMûvészgalériában megnyílt KapkaKaneva szófiai képzômûvész kiállítása. Amûvésznô aktívan vesz részt pályázatokon,valamint közös és egyéni kiállításokon.2001. − „Nyílt társadalom” címû diplomamunka2005. – A bolgár könyv mûvészetérôl2006 – Díj ifjú alkotónak, 1 havi munkaPárizsban2008 – a doktori fokozat megvédése2009 – az M Tel modern mûvészeti díja2010 – „Bronz oroszlán” – az AVK díja,a legjobb kiadói tervért. Ugyanabbanaz évben a Szófiai Nemzeti Galériábanegy magán kiállítás. A Szófai Egyetemtanára. Néhányszor már járt Magyarországon,a miskolci rokonainál is. Általukkapott meghívást erre a kiállításra.A megnyitón Dancsó Béla unokája szavaltel egy verset bolgárul. A vendégekközött voltak magyarok és bolgárok is.A megynyitón részt vett a városi múzeumnyugdíjas igazgatója, aki Miskolc díszpolgárais egyben, illetve voltak még mûvészkritikusok és múzeumi dolgozók is. Elsôalkalommal jött el itt Plamen Pejkov, aBolgár Kulturális Intézet igazgatója. Azô felkérésére október 6-án ugyanaz azanyag Budapesten is bemutatásra került.Május 24-e: Koszorút helyeztünk el az iskolaemléktáblájánál, ott, ahol a mi szüleink,testvéreink tanultak egykoron bolgárul.A felsôzsolcai képviselôk is velünkvoltak. Mi is részt veszünk a budapesti, adebreceni és a felsôzsolcai ünnepségeken.A kertészek ünnepén koszorút helyeztünkel Georgi Sztanev emléktáblájánál,az iskolánál, ami az ô földjén épült.A mai napig az iskola neve Bolgár Iskola,a kerületet pedig Bolgárföldnek hívják.A sok örömteli hír között egy szomorúhírt is közölnöm kell. Augusztus 15-én,88 évesen elhunyt Docska AvramovaKoleva. Áldja meg az Isten!2011. november 4., MiskolcMaria Nikolaeva


10 iskola • училищеünnep • празник 11Дядо ряпа вадиДядо Микулаш ли е това?Театър в училищеБългарското училище за роден езиксе посещава от повече от 50 деца навъзраст от 6 до 18 години. Делницитепреминават в двете класни стаина ул. „Байза”, обучението се водипочти през всички дни на седмицата:понеделник, вторник, четвъртък,а в петък и събота има по две групи.Въпреки че изисква допълнителнонапрежение от деца и родители, броятна децата расте. Преподаването сеосъществява основно от учителкитеМария Стоилова и Камелия Делионова(І и ІІ клас). Всяка година материалнатабаза се подобрява. Училищеторазполага с компютърен кабинет,библиотека и видеотека с българскикниги и филми. Към тях интереспроявяват не само деца, а и родители.Целта е да се възпроизвеждабългарското слово по колкото моженачини и да се събуди интерес къмнего. Затова наред с напрегнатотоежедневие, идва ред и на празниците– не само календарните, а онези, предизвиканиот срещата с изкуството.Празник за всички беше гостуванетона „Илкова театър” на 3 декемврив училището. Всеки знае приказката„Дядо и ряпа”, но Актрисата КатяИлкова предложи на децата да участватв нея. Дори и по-свитичките севключиха в увлекателния разказ, анякои показаха истинска артистичнафантазия. Роли имаше за всички:така освен дядото, ряпата, бабата, сепоявиха две внучки, три кучета, четирикотки, мишки и прочие. Всекитрябваше да научи и репликите, нотова не представляваше трудност. Виграта беше включена и публикатазаедно с родителите.Унесени в играта, времето изтече неусетно.Катя Илкова не само забавлява,а и учи: как да се държим в театър,как там нещата се правят наужким,как да накараме другите да ни слушат.Такива дни сякаш ни уверяват:заслужава си да ходим на училище.Празниците винаги се заслужават сдълги-дълги делници.Тази година Микулаш пристигначак от България и – право в българскотоучилище и българскатадетска градина, още на 4 декемврисъбра децата. Докато го чакахадеца и родители гледаха изпълненатас фантазия и невероятниидеи „Мокра приказка”, разказанаот куклената актриса Катя Илкова.С подръчни предмети, водни боии много талант тя пресъздаде заминути в класната стая шума наградската улица, реката, морето,бащата и детето, за да ни научи нанещо добро, както всяка приказка.Едва свършила приказката и сечуха звънчетата на дядо Мраз (из-глежда точно като дядо Микулаш,затова го наричат и така), койтобеше пристигнал чак от България.Той носеше пълна торба с подаръции беше много търпелив. Поискаот всяко дете да му каже стихотворениеили да му изпее песничка.Но децата от българската детскаградина и българското училище сесправиха блестящо и не се посрамиха.Така всички получиха подаръци.А когато дядо Мраз (Микулаш)раздаде подаръците, останавреме и за малка почерпка: за даможе празникът да е пълен, защотоистинският празник е да бъдемзаедно.Színház az iskolábanA Bolgár Nyelvoktató KisebbségiIskolába több mint 50 diák jár, 6-18éves korig. Hétköznaponként a Bajzautcai épület két osztálytermébenfolyik a tanítás. A hét szinte mindennapján van oktatás: hétfôn, kedden,csütörtökön. Pénteken és szombatonpedig két-két csoport van. Annak ellenére,hogy plusz erôfeszítés a gyermekeknekés a szülôknek is bejárni,a diákok száma egyre csak nô.Az órákat Maria Sztoilova és KameliaDelinova (I. és II. osztály) tartja. Az iskolábanvan informatikaterem, könyvtárés videótár. A bolgár könyvek ésfilmek iránt nem csak a gyermekek,hanem a felnôttek is érdeklôdnek.A fô cél a bolgár nyelvû közeg meg-teremtése, amilyen módon csak lehet ,és az érdeklôdés fokozása.Ünnepnek számított az Ilkova Színházlátogatása az iskolába, december 4-én.Mindenki ismeri az Öregapó és a répameséjét. Katja Ilkova szinésznô a gyermekeketis bevette a darabba. Méga legfélénkebbek is beálltak szerepelniebbe a lebilincselô elbeszélésbe.Mindenki számára volt szerep: így hátaz öregapón, a répán és az öreganyónkívül volt két unoka, három kutyus,négy cica, egérkék, stb. Mindenkinekmeg kellett tanulnia a szövegét, de eznem jelentett gondot. Az elôadásba aközönséget és a szülôket is bevonták.Észrevétlenül telt el az idô. Katja Ilkovanem csak szórakoztat, hanem arra ismegtanít, hogy hogyan viselkedjünka színházban, hogyan kell szinészkedniés hogy hogyan vegyük rá a töbiekket,hogy meghallgassanak bennünket.Az ilyen napok tanúsítják, hogy megériiskolába járni. Az ünnepeket ki hosszúhosszúhétköznapokkal lehet kiérdemelni.Ez a Mikulás bácsi?A Mikulás december 4-én egyenesenBulgáriából érkezett a gyermekekheza bolgár iskolába és óvodába.A gyermekek és a szülôk együtt vártáka Mikulást. Várakozás közben KatjaIlkova Vizes mese címû bábelôadásátnézték, aki az éppen a keze ügyébeakadó tárgyakkal, vízfestékkel ésrendkívül nagy tehetséggel percekalatt életre keltette az utca, a folyó ésa tenger zaját, illetve egy apukát és agyermekét. Ez a mese is, mint ahogyminden mese, valami jóra tanít megbennünket.Épp hogy véget ért a mese, márlehettet is hallani a Mikulás csengettyûjét.Egy csomó ajándékot hozotta puttonnyában és nagyon türelmesvolt. Minden gyermeket megkért,hogy mondjon el neki egy versikét vagyénekeljen el egy dalocskát. A bolgáróvoda és iskola gyermekei ragyogóanszerepeltek, egyáltalán nem jöttekzavarba. Végül mindenki kapott ajándékot.Miután a Mikulás kiosztotta azajándékokat, maradt még idô egy kisáldomásra is: mivel az igazi ünnep az,ha mind együtt vagyunk.


12 hagyomány • традицииhagyomány • традиции 13Васильовден (Суроваки, Сурва) - 1 ЯнуариАнтоновден и Атанасовден (17-18 Януари)На 1 януари е Васильовден, Васильовден,Василица, Василия, Сурваки,Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зименпразник, познат в цялата етническатеритория на българите. Отличава сес богата празнична обредност. За обреднататрапеза се приготвят блажниястия - свинско месо; баница (илипита с пара), в която се слагат дряновиклончета, наречени на домашнитеживотни, здравето, къщата, богатството;кокошка (пуйка); торта с мед,жито, орехи, ошав.Първият залък от погачата момите иергените слагат под възглавницата си,вярвайки, че когото сънуват, той ще ебъдещият им съпруг (съпруга). Околоогъня или трапезата се гадае за предстоящисполуки през Новата година.Преди разсъмване започва обичаятсурвакане. На този ден дружини смаскирани лица сурвакат по къщите.На 1 януари църквата чества и големияхристиянски мислител, философи писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска(Мала Азия) воюва успешно сшироко разпространената през IV в.арианска ерес (учение, което отричабожествената природа на Христос) иуспява да наложи принципите на ортодоксалнотохристиянство в голямачаст на източните територии на Римскатаимперия. На Василий Великипринадлежи и идеята за активнотомилосърдие и активното добротворствокато израз и реализация на Христовиязакон на любовта и прошката.Той организира и първия благотворителенмонашески център в Кесария, вкойто негови възпитаници дават безвъзмезднапомощ на болни и страдащи.Още приживе Василий е наречен отсъвременниците си “Велик”. На погребениетому се стича цяла Кесария.Оплакват го вярващи и неверници.След смъртта му църквата го канонизираза светец и го чествува в деня нанеговата смърт.ТрапезаПразничната трапеза задължителносе прикадява с тамян.Това е втората от трите кадени вечерив българския бит. Първата е на Бъднивечер, а последната е срещу Богоявление(Йордановден).Вярва се, че тамянът не само освещаваблюдата, но и предпазва къщатаот уроки, зли орисници, вещери имагьосници. Затова нощта срещу Васильовденсе нарича още втора Бъднивечер. Но за разлика от предколеднатана нея вече се блажи.Традицията повелява на новогодишнататрапеза да има свинска пача, приготвенаот главата на прасето, и ястиеот птица - червен петел или пуйка.Въпреки изобилието от месни хранив центъра на васильовденската софрае баницата с късметите, в която се слагатдрянови клончета-късмети.Главата на семейството завърта тавататри пъти в чест на Светата Троица- Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.Парчето, което се падне срещу него,се отделя за Богородица и се поставяпод иконата й. След това всеки сам сиизбира парчето от баницата. Това егаранцията, че късметът си е негов ипредопределеното от Господа не се епаднало на друг.СурваканеНай-характерният за Нова Годинаобичай, известен в цялата страна. Посмисъл е пожелание и обредно осигуряванена здраве чрез докосване съссурова (най-често дрянова) пръчка,и то именно в началото на годината.Сурвакарите са деца на възраст от 4-5до 10-12г. (някъде само момченца).Събрани на групички от по няколкодеца, те обхождат домовете на своитеблизки и съседи, като започват от своядом. В чиста премяна и с торбичка,всяко дете носи свежо откършена иукрасена пръчка, която има специалноназвание - сурвакница, сурвачка,суровакница, василичарка и др. Нейнатаукраса, свързана често с основнияза даден район поминък, е твърдеразнообразна - преплетени клонки,нанизи от пуканки, разнообразнивълнени конци, малки кравайчета.Най-напред децата удрят с пръчкавсеки член от семейството, като започватот най-възрастния, и честитят:"Сурва, сурва година,весела година,зелен клас на нива,голям грозд на лозе,жълт мамул на леса,червена ябълка в градина,пълна къща с коприна,живо-здраво догодина,догодина, до амина."Сурвакарската благословия (блаженка,слава, молитва, сорвакия) не сепее, а се изрича. Тя представлява вербалнамагия, чието действие подсилваосигуряването на здраве и изобилиевъв всичко. Често се сурвакат и домашнитеживотни. При обхожданетосурвакарите се провикват от първатаврата: "Сурва, сурва година", а вътресурвакат всички наред с думите: "Сурвагодина, весела година, живо здраводогодина, догодина до амина". В някоисела децата пеят и песни. Навсякъде теполучават от домакините кравайчета,плодове, орехи, сланина, дребни парии по-малки подаръци. Някъде дряновитепъпки от сурвакницата се пускатв полозите на кокошките, за да се мътятпилета. Среща се и вярването, чемладите жени, за да им растат дългии лъскави косите, трябва да ги измиватс вода, в която пускат откъснатитескришом пъпки. На връщане вкъщидецата в Пловдивско хвърлят пръчкитев някой двор или в реката - "да неносят у дома бълхи".Сурвакарите са наследници на древнижреци. В този смисъл сурваканетое инициация (посвещение) напреминаването от детска в юношескавъзраст. От началото на миналия векобаче тази функция на обичая окончателное забравена и в сурваканетомасово започват да участват и момичетата.Някои учени извеждат обичая отримския празник луперкалии, посветенна основателите на града Ромул иРем и на отгледалата ги според легендатавълчица. В този ден жреците саобикаляли улиците на Вечния град сремъци от вълча кожа и са удряли подланите младите жени и девойките заженене като магия против безплодие.Според трети доколкото сурвачката сеправи от дрян, обичаят произхождаот прабългарите. За тях дрянът е билсвещено и магическо дърво. Затова ив редица райони сурвачката се наричапросто дряновица. Нейната украсасъщо има магически смисъл - нанизитепуканки, парички, панделки,кравайчета и т. н. излъчват защитнасила против различните уроки и болести.Децата сурвакат първо своитеродители и близки в семейството,започвайки от най-възрастния. Сурвакарскатаблагословия се нарича блажанка,сурвакия, слава или молитва.източници:Dir.bg - Календарgotvarstvo.georgievi.netmargaritta.dir.bgПразниците, посветени на светцитеАнтоний и Атанасий, са част от зимниябългарски календарен цикъл.Православната църква е посветилатези дни на тяхната памет. КактоАнтоний, така и Атанасий, не спадаткъм групата на българските светци,но народът ги е възприел като своислед приемането на хрристиянството.И двамата светци са родени в ДревенЕгипет.Антоний Велики е роден около 251 г.след Христа в Египет в семействотона заможни и благочестиви родители.Светецът прекарва 20 годинипри пълно усамотение в една изоставенапостройка в пустинята, спореджитиеписеца му Атанасий Александрийски.При Антоний идват болнии страдащи хора, с които беседва счасове.На 104 години Антоний излиза в откритдиспут с привържениците наарианското учение и ги побеждава.Успехът му е наречен тържество нахристиянството. Антоний Велики еимал дар за чудотворство и прозорливост.Той е успял да убеди многоезичници да приемат християнството.Починал е на 105 години на 17януари 356 г., погребан е на тайномясто. По-късно мощите му са откритии тържествено пренесени въвВиена.Духовен наследник и продължителна неговото дело е друг светец, същопроизлизащ от Египет. Става думаза Свети Атанасий. За разлика от Св.Антоний, Свети Атанасий е роден вбедно християнско семейство. Още отмалък се увличал по християнскитеидеи.На празника на Св. Антоний не се работи.Жените не трябва нито да плетат,нито да тъкат. Забраната важи иза другите женски занаяти. Това сеправи с цел предпазване от болести.На този ден не трябва да се готви лещаи боб. Това се свързва с предствавитена хората и тяхното предпазване отболестта едра шарка.За Антоновден задължително на трапезататрябва да има печено свинскомесо, свински ребра със зеле, луканкаи обредните ястия: варено жито, баница,орехи, мед и други.Атанасовден се почита, както и Антоновден,като патронен празник отковачи, железари, ножари и налбанти,а заедно с това и като празник в честна чумата и шарката. За омилостивяванена болестта се пекат питки, коитосе надупчват с вилица, за да не се "надупчат"децата от шарка.На следващия ден е денят на Св. Атанасий.Старите хора са вярвали, четой не е български светец. Те честоса го свързали с турците и циганите.Пак според народните поверия той есветецът покровител на зимата, снегаи студа. Вярва се също, че зимният Св.Атанас си съблича кожуха, за да дойделятото, а летният Св. Атанас го облича,за да дойде зимата. Не случайно еизмислена поговорката: "Атанас гялдии яз гилди".Българският народ вярва, че Антоновдене един от лошите, тежки празници.На този ден светецът гони лудостта,но често не успява да я хванеи се сърди. Денят е определен за предпазванеот болести. На този ден женитене трябва да предат, да плетат, даварят боб или леща, за да не разсърдятчумата, шарката или синята пъпка. Теправят само содени питки, намазанис мед или маджун и ги раздават наблизки и съседи за здраве. Една от питкитесе оставя на тавана за „белята,за лелята", т.е. за чумата. От там и тозиден се нарича още Лелинден.На Атанасовден се заколва черно пилеили кокошка, което се приготвя сориз и се раздава на съседи и близкипротив болести. Перата се запазват,защото се вярва, че притежават лечебнасила.


16 múltunk • миналоhírek • новини 17ЖИВОТ В СЛУЖБА НА НАРОДА Открит ден Отиде си актьорът Велко Кънев„Аз съм всякога бил българин и щебъда не само до гроб такъв, но още ипосле смъртта!» Г. С. РаковскиКой е Съби Стойков Попович?Навярно малцина си спомнят,или въобще не са чували, че товае рожденото име на българскияреволюционер и възрожденецГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ ( роденпрез 1821 г. в Котел, т.е. преди 190години).Раковски сменя първо малкото сииме, като взема името на вуйчоси, името на капитана от рускатаармия Георги Мамарчев, койтос революционната си дейностнавярно е бил идеал на младежа.Фамилното име е заимствано отимето на село Раково, от къдетопроизхожда рода на баща му. Защобъдещият революционер променяимето си? Има няколко версии.Най-вероятно е, за да се спасиот преследването на турскитевласти...Раковски не загива в бой, катоБотев, не увисва на въжето катоЛевски. Макар, че животът муминава непрекъснато под сянкатана смъртта, съдбата му отреждадруга значима роля в борбата заосвобождение на отечеството:да бъде родоначалник и идеологна организираното националнореволюционно движение. Катопублицист, журналист, историки етнограф оставя след себе сизначително книжовно творчество,събрано в 4 тома.Младежките му години минаватбурно, авантюристично. Участвав подготовка на бунтове,получава за това смъртна присъда.Благодарение на гръцкото сиподанство се спасява. Попадавъв Франция, в Марсилия. Следгодина и половина отново е вродния си град, където обвинениот котленските чорбаджии предтурските власти, той и баща муса хвърлени в турски затвор загодини. Освобождението им водидо пълен материален крах насемейството и до смъртта на бащаму. Благодарение на знанията си погръцки и турски език и връзкитеси с подкупни турски чиновнициРаковски открива адвокатскобюро в Цариград и значителнозабогатява. Това му дававъзможност да подкрепи борбатана българите за самостоятелнацърква. Неговите действия и силив борбата за освобождението набългарския народ се променят ив зависимост от политическитесъбития по това време. Кримскатавойна, например, открива съвсемнови перспективи и дава новинадежди в борбата за независимостна българския народ. Но поставяи нови въпроси пред революционера. Самостоятелноизвоюване на свободата или счужда помощ? Раковски вярва всилата на печата, като средствоза подготовка за борба на народа.Разсъжденията и плановете му заосвобождението на родината ситой публикува перманентно въввестници, основани и издавани отнего.В Нови сад издава в. «Българскадневница» (1857 г.), с койтопоставя началото на българскатареволюционна журналистика, но и скоето дава повод на турските властида го арестуват и съдят отново.Непрестанно преследван, гонен, тойвечно е на път- от Одеса до Белград- от Атина до Букурещ. Издава в.«Дунавски лебед», в. «Будущност»,в. «Бранител», подпомагапреминаването на хайдушки чети вБългария, в които той единственновярва. Неуморен, до последнияси дъх работи върху материалипо българската история, езика ифолклора на българския народ. В1867 г. Раковски изработва «Закон занародните горски чети», последнияму труд преди смъртта му.На 9 октомври на 46 годишнавъзраст умира от туберкулоза воколностите на Букурещ.Пазете светла паметта натози «мечтател безумен, образневъзможен, на тъмна епоха синбодър...»(Ив. Вазов: Епопея назабравените)Будапеща, ноември 2011 г.Материала е събран и написан отРайна СимеоноваГодишният открит денна Столичното българскосамоуправление ще се състои на 7декември, сряда, от 15 до 16 часа вБългарския културен дом.Годишният открит ден наБългарско самоуправление въвФеренцварош ще се състои на 7декември, сряда, от 14 до 15 часа вБългарския културен дом.Българското малцинственосамоуправление в Сигетхаломще проведе своя открит ден на15 декември от 18.30 до 19.30в Градския център за отдих вСигетхалом.Българското самоеправление в ХVр. на Будапеща организира откритден на 18 декември от 17 часа вКултурния дом на площад Козак.Българското самоуправление вЗугло организира открит ден на19 декември, понеделник, от 15 до16 часа в Дома на малцинствата вЗугло (1148 Будапеща, пл. Пакозди13.)KözmeghallgatásokA Fôvárosi Bolgár Önkormányzat ezévi közmeghallgatását 2011. december7-én, szerdán 15-16 óra között tartja aBolgár Mûvelôdési Házban.A Ferencvárosi Bolgár Önkormányzatez évi közmeghallgatását 2011. december7-én, 14-15 óra között tartja a BolgárMûvelôdési Házban.A Szigethalmi Bolgár Kisebbségi Önkormányzatközmeghallgatást tart 2011.12.15-én 18.30-19.30 óra között a SzigethalmiVárosi Szabadidôközpontban.A XV. ker. Bolgár Kisebbségi Önkormányzatközmeghallgatást tart dec.18-an17 órától a Kozak téri Közösségi Házban.A Zuglói Bolgár Önkormányzat ez éviközmeghallgatását 2011. december19-én, hétfôn 15.00 és 16.00 óra közötttartja a Zuglói Kisebbségek Házában(1148 Budapest, Pákozdi tér 13.)На 63-годишна възраст,след тежко боледуване,на 11 декември починаедин от най-обичанитебългарски актьориВелко Кънев. ВелкоХристов Кънев е роденв Елхово през 1948 г.Завършва ВИТИЗ през1973 г. В творческата сибиография има десеткифилми, между които„Оркестър без име“, „Бойпоследен“, „Матриархат“,„Мъжки времена“, „Боншанс, инспекторе!“,„Да обичаш на инат“.През по-голямата частот кариерата си ВелкоКънев беше част отНародния театър, начиято сцена изиградесетки запомнящи сероли. Заедно с ГеоргиМамалев и ПавелПоппандов създават игрупата НЛО, която еедин от изразителнитесатирици на социализма.Издават няколко плочи,които се ползват сголям успех. Проектътим по-късно прераствав телевизионнотопредаване клуб НЛО.ÖsztöndijakA Bolgár Országos Önkormányzat és a FôvárosiBolgár Önkormányzat által a 2011/2012-es tanévremeghirdetett ösztöndíjpályázat nyerteseiKözépiskolások:?Bálint Sándor TamásChan Hoe IrinaIvancsik LászlóIvancsik NikolaPolyóka MariannaSas JózsefTanyi SzvetlinEgyetemisták és fôiskolások:Bebrevszky BeátaBebrevszky JordánConov FilipDóczi ViolettGrigorov GergôJordanov MátéKalicov TeodóraKalmár NóraNagy KirilSumova AnnaTanev ViktóriaTyutyunkov Marina


január 2012• януари 2012MÛSOR • ПРОГРАМАТА4, сряда Български културен дом 12.00 Пенсионерски клубszerda Bolgár Művelődési Ház Nyugdíjas klub7, събота Български културен дом 19.00 Новогодишна вечеринкаszombat Bolgár Művelődési Ház Újévi bál15, неделя Байза 44 11.00 Балканско гласчеvasárnap Bajza 44. Balkán hangocska22, неделя Български културен дом 15.00 Бабинденvasárnap Bolgár Művelődési Ház BábanapBULFEST TÁMOGATÓKFôtámogatók:Bolgár Országos ÖnkormányzatMagyarországi Bolgárok EgyesületeKözigazgatási és Igazságügyi MinisztériumBelváros-Lipótváros V. kerületi BolgárÖnkormányzatFôvárosi Bolgár ÖnkormányzatSoroksári Bolgár ÖnkormányzatXIII. kerületi Bolgár ÖnkormányzatSzigetszentmiklósi Bolgár ÖnkormányzatZuglói Bolgár ÖnkormányzatÚjpesti Bolgár ÖnkormányzatII. kerületi Bolgár ÖnkormányzatÉrdi Bolgár ÖnkormányzatXV. kerületi Bolgár ÖnkormányzatSoproni Bolgár ÖnkormányzatXVI. kerületi Bolgár ÖnkormányzatPest Megyei Bolgár ÖnkormányzatCsepeli Bolgár ÖnkormányzatFerencvárosi Bolgár ÖnkormányzatPécsi Bolgár ÖnkormányzatFelsôzsolcai Bolgár ÖnkormányzatJózsefvárosi Bolgár ÖnkormányzatTerézvárosi Bolgár ÖnkormányzatLórévi Bolgár ÖnkormányzatRáckevei Bolgár ÖnkormányzatMiskolci Bolgár ÖnkormányzatXVII. kerületi Bolgár ÖnkormányzatHalásztelki Bolgár ÖnkormányzatDunakeszi Bolgár ÖnkormányzatSzigethalmi Bolgár ÖnkormányzatÚjbudai Bolgár ÖnkormányzatDebreceni Bolgár ÖnkormányzatA rendezôk a mûsorváltozás jogát fenntartják. Az aktuális programról tájékozódjon a www.bolgarok.hu weboldalonОрганизаторите си запазват правото за промени в програмата. За актуалните събития можете да се информирате на www.bolgarok.huЦена: 150 форинта • Ára: 150 Ft

More magazines by this user
Similar magazines