Екипен Ð´ÑƒÑ - Toyota

Той потегля тихо и някак странно за лек автомобил.Плъзга се в мъглата от изгореливъглеводороди и с мълчалива надменност преминавакрай боботещите мотори на събратятаси. Леко ускорение – и тишината внезапно сенарушава от характерното бръмчене на бензиновиядвигател. Сякаш за да демострира зависимосттана човечеството от петролните горива,класическия двигател с вътрешно горене декларираскромно, но недвусмислено своето присъствиев модерната хибридна система. Звукът намалката високотехнологична бутална машина енищожен, но самата му поява е ярко свидетелствоза това, че удостоеният с престижни наградихибриден пионер Prius все пак не е електромобили си остава дълбоко привързан към бензиновиярезервоар...В същото време ролята на бензиновия двигателпри японския модел е сведена до минимум, аелектрическата система взема активно участие взадвижването както пряко, така и косвено, спомагайкиза оптимизирането на работата на ДВГ.През последните години инженерите на Toyota иLexus развиха първоначалната си идея за съчетаванена качествата на паралелния и последователнияхибрид, добавяйки някои допълнителни елементи,но останаха верни на два принципа – използванена планетарен механизъм за комбиниранена мощностите на две електрически машини иДВГ и eлектротрансформация на част от енергиятана ДВГ преди същата да бъде насочена към колелата.За мнозина хибридната идея на японскитеинженери и днес продължава да изглежда фантастична,но корените й могат да бъдат открити достаназад във времето. Същинският принос наToyota е в смелостта на решението за създаванена хибриден автомобил във времена, в които тойне бе нужен на никого, а модерните технологиипозволиха адекватно управление на процесите спомощта на интелигентен алгоритъм и бързодействащаелектроника. Благодарение на далновиднотоизграждане на научна и развойна база,творческата интерпретация на съществуващиуспешни идеи и вече доста продължителния опитв областта на хибридните разработки, японскиятгигант продължава да бъде доайен в тази областнезависимо от амбициите на новосъздадените хибридниконсорциуми.Електрическите и бензиновите автомобилисе появяват почти едновременно в края на XIXвек и в началото наистина изглеждат като сериознии равностойни конкуренти. Много скорообаче двигателят с вътрешно горене взима решителенпревес над своя съперник. Победатана автомобила с ДВГ и окончателно муутвърждаване като водещ елемент в мобилизиранетона човечеството става възможна не напоследно място и благодарение на първото автомобилносъстезание, организирано от френскотосписание „Льо Пти Журнал“ през 1893година. В него участват 102 автомобила, от които38 бензинови, 39 парни и 25 електрически.От петнайсетте машини, пресекли финалнаталиния, тринайсет използват двигатели свътрешно горене, а две се задвижват с парнатяга. Изводите се ясни, а триумфът на бензиновиямотор слага край на споровете кой ще доминираоттук нататък. Въпреки високия коефициентна полезно действие на електромотора,до ден-днешен никой не е успял да създадедостатъчно ефикасна акумулаторна технология,която да върне електромобила на сцената.В същото време идеята за обединяванетона най-доброто от двата свята никога не еизоставяна – няма изкушен от автомобилитеинженерен ум, който да не се е поблазнил отсложната, но перспективна мисъл за съчетаванена качествата на ДВГ и електромотора. В прашнитеанали на автомобилната история е записано,че Фердинанд Порше създава напълно функционалнихибридни возила още през 1902 година,а малко по-късно конструира и тежки военнимашини, задвижвани от вградени в главинитена колелата на влекача и ремаркето електромотори,черпещи енергия от задвижван от ДВГ генератор.Впоследствие тази схема е използванауспешно в дизеловите локомотиви и някои тежкикариерни самосвали, където способността наелектромоторите да създават огромна тяга приниски обороти е изключително предимство, аизползването на задвижващи модули в колелатаелиминира необходимостта от тежки, скъпи иненадеждни предавателни механизми.Още през 30-те години на ХХ век се правятспорадични опити за производство на хибридниавтомобили без пряка механична връзка между3