Uni 1 се сблъсква с характерните за своятараса проблеми – батериите добавят 200 кг къмтеглото, напрежението от 284 волта не етрансформирано, а както е известно, правиятток е доста опасен.въртящия момент на ДВГ да се предава къмколелата по механичен път, а останалата дасе трансформира в електрическа енергия,впоследствие отново в механична и на финаласъщо да се отправи към колелата. Главнотопредаване е в пряка връзка с тяговия електродвигател,който съчетава функциите намотор и генератор за оползотворяване наенергията при спиране. Поради голямата мутяга не са нужни ниски предавли за потегляне.Към третия елемент на планетарния механизъмсъщо е включен генератор, а в разработкатасе предвиждат оловни и никел-кадмиевиакумулатори. За съжаление първитеопити за патентоване на системата удрят накамък, тъй като практиката на американскотопатентно ведомство изисква изработванетона действащ прототип.Идва време теорията да бъде претворенав практика. За основа на разработката е използван1,6-литров двигател от VW „костенурка“,към който са добавени 10-киловатов синхроненвисокообротен генератор (способен да постигне10 000 об/мин) на Westinghouse и постояннотоковелектромотор с 27 к. с. на General Electric.Самият планетарен механизъм е заимстван отавтоматична трансмисия Torqueflite на Chrysler,а за връзката между всички елементи е използванамалка скоростна кутия.По време на разработката специалиститеекспериментират с различни комбинации с напреженияот около 300 В и съответните доста сериознитокове. По онова време възможноститена електронен контрол са повече от скромни иинженерите се задоволяват с обикновени мощнитиристори за пренасочване на големите електрическипотоци. Въпреки примитивните си инструменти,конструкторите успяват да пресъздадатразлични пътни ситуации, при което основнитефункции на акумулаторите, високооборотниягенератор и мотора се променят посредствомсмяната на посоката на енергийните потоциот и към тях с помощта на проста, но ефикаснаконтролна система.Проектанската дейност по функциониращиястационарен прототип трае почти две години,но патентното ведомство не се задоволява снего и изисква изработването на годен за експлоатацияавтомобил. За целта конструкторитевграждат цялата система в един Pontiac Tempestот 1962 година, като двигателната установка епоставена отпред, а батериите отзад. Машинатадоказва на практика, че е в състояние даизпълнява функциите, за които претендира, патентнотоведомство признава и регистира изобретението,а инженерите продължават работатаси по усъвършенстването на системата на лабораторнитестендове.Межувременно гласовете за намаляване нанивото на емисиите в отработилите газове вАмерика все повече се усилват и конструкторитеот TRW скоро са посетени от експертите нановосъздадената агенция за защита на околнатасреда ЕРА. Резултатът от посещението е крайноположителен и скоро в касата на проекта се вливатсвежи средства, предназначени най-вече заразработка на акумулаторни технологии.Въпреки че практическата полза от хибриднатаидея е повече от очевидна (дори при тогавашнотоелементарно ниво на управляващитетехнологиии оборудваният с усъвършестванаЕМТ Dodge Dart постига 30% икономия на горивов условията на градско движение), сложносттаи високата цена на проекта отблъскват автомобилнитекомпании. Петролната криза от 1973г. бързо отшумява, а проектът на TRW е изоставени постепенно потъва в забвение поради липсатана адекватно финансиране.И така, докато находчивите японци от<strong>Toyota</strong> не го изравят от прахта и не оползотворяватпълния му потенциал с помощта на8
стигналите далеч напред в развитието си електроннитехнологии. Давността на патентитена TRW отдавна е изтекла, но никой не можеда отрече, че именно разработката на Бергман,Гелб и Ричардсън стои в основата наднешния Power Split Device на <strong>Toyota</strong>. Всъщото време самият Гелб признава изключителнияпринос на японците в довежданетона разработката до нивото на едросерийнотоавтомобилно производство и забележителнитеим успехи в създаването и прилагането намножество нововъведения като сложнотоелектронно управление.В разказите на Гелб се среща и един твърдеинтригуващ момент – според инженера, през 90-те години хора от Тоyota са провели срещи спредставители на американска автомобилнакомпания. Единствена цел на разговорите ебила японците да се уверят, че развойните звенана въпросната компания не работят върхуусъвършенстване на технологията на TRW, а залагатна паралелна хибридна система. Днессъщата тази компания плаща лиценз на <strong>Toyota</strong>за производство на модифицирана версия на хибриднатаim система, която използва в свой компактенSUV-модел...Електромеханичната трансмисия наTRW има пет работни режима, единпланетарен механизъм и двеелектрически машини.Режим 1: Бавно ускорение, когатомощността на ДВГ надхвърлянеобходимата за движение,излишната мощност се използва зазареждане на акумулаторите,като MG1 и MG2 се използват катогенератори. Когато въртящиятмомент на ДВГ не достига, тяговиятелектромотор добавя мощност къмколелата, разреждайки батериитеРежим 2: Ниска скорост и потегляне.Генераторът осигуряваелектричество за тяговиямотор чрез електрическия път напренос на мощността.Излишната енергия може да бъдеотправена към батериите.Режим 3: Голямо натоварванеНеобходимата мощност надхвърля възможностите на ДВГ, включва се акумулаторъти подава напрежение и към двете електрически машини, които преминават вмоторен режим.Режим 4: Висока скорост на движениеДВГ преминава в режим на максимално натоварване. Тяговият електромоторсе включва в режим на мотор или генератор в зависмост от нуждите,симулирайки високи предавки в планетарния механизъм.Режим 5: Намаляване на скоростта и спиранеИ двете електрически машини се включват в генераторен режим и рекуперираткинетичната енергия в акумулаторните батерии.9