abductor(muscle).

Медицински термини с буквата А 

абазия -неспособност за ходене. на латински език: abasia. на английски език: abasia. 

абдоминален -отнасящ се до корема, коремен. на латински език: abdominalis. на английски 

език: abdominal. 

абдуктор -отвеждач (мускул). на латински език: abductor. на английски език: 

abductor(muscle). 

абдукция -отвеждане, отдалечаване от средната линия на тялото. на латински език: abductio. 

на английски език: abduction. 

аблефария -липса на клепачи. на латински език: ablepharia. на английски език: ablepharia, 

ablepharon, ablephary. 

абнормен -ненормален, неправилен, отклоняващ се от правилото. на латински език: 

abnormalis на английски език: abnormal. 

аборт -прекъсване на бременността преди жизнеспособността на плода, т.е. преди 20 г.с. 

(под 500 g). Преди тази граница е била до края на 28 г.с. (под 1000 g). на латински език: 

abortus. на английски език: abortion, miscarriage, abort. заплашващ аборт -има признаци на 

преждевременно изхвърляне на плода: оскъдно вагинално кръвотечение, слаби болки ниско 

в корема и кръста. на латински език: a. imminens. на английски език: threatened abortion. 

започващ аборт – шийката се скъсява, вътрешният отвор на цервикалния канал се разширява 

и пропуска върха на пръста, кръвотечението и болките ниско в корема и кръста са по- 

изразени. на латински език: a. incipiens. на английски език: incipient abortion. изкуствен 

аборт – бива: аборт по желание (до 12 г.с.); аборт по медицински показания до 20 г.с. и след 

този срок по изключение при застрашаващи живота на жената състояния и генетични 

увреждания на плода; криминален аборт -извършен извън болнично заведение. на латински 

език: a. artificialis. на английски език: induced abortion, artificial abortion. непълен аборт – 

непълно изхвърляне на всички плодни части от маточната кухина. на латински език: 

a.incompletus. на английски език: incomplete abortion. пълен аборт -плодът е изхвърлен 

напълно заедно с обвивките му. на латински език: a. completus. на английски език: complete 

abortion. спонтанен аборт – бива: ранен (напр. заплашващ, започващ, непълен, пълен 

аборт); късен – аборт тип раждане, аборт тип цервикална недостатъчност; задържан аборт – 

плодът е загинал, но се задържа изхвърлянето му; хабитуален аборт; септичен аборт – аборт, 

усложнен с възпалителен процес. на латински език: a. spontaneous. на английски език: 

spontaneous abortion, natural abortion. хабитуален аборт – представлява спонтанен аборт, 

обикновено повтарящ се през същия период от време при всяка бременност. За хабитуален

аборт се говори при наличие на повече от три последователни аборта. на латински език: a. 

habitualis. на английски език: habitual abortion. 

абразия -изстъргване (на матката, на тъкани и др.) с кюрета, кюртиране, кюртаж. на 

латински език: abrasio. на английски език: abrasion, scraping off, curettage, curettement. 

абразия на матката, кюртаж -изстъргване (кюртиране) на лигавицата на матката. на латински 

език: a. cavi uteri. на английски език: uterine curettage. зъбна абразия -изтриване на твърди 

зъбни тъкани. на латински език: a. dentis. на английски език: tooth abrasion. 

абсанс -внезапно краткотрайно помрачаване на съзнанието (при epilepsia). на латински език: 

absentia. на английски език: absentia. 

абсцес -гнойник: кухина, изпълнена с гной и ограничена с фиброзна капсула (пиогенна 

мембрана). на латински език: abscesus. на английски език: abscess, gathering. 

перитонзилареи абсцес -развива се в перитонзиларното пространство. на латински език: a. 

peritonsillaris. на английски език: peritonsillar abscess, circumtonsillar abscess, quinsy. 

подкожен абсцес -развива се в подкожните тъкани. на латински език: a. subcutaneous. на 

английски език: subcutaneous abscess. ретрофарингеален абсцес: абсцес на съединителната 

тъкан в ретрофарингеалното пространство или на лимфните възли в него. на латински език: 

a. retropharyngealis. на английски език: retropharyngeal abscess. субфреннчен: 

поддиафрагмален абсцес. на латински език: a. subphrenicus, а. subdiaphragmaticus. на 

английски език: subphrenic or subdiaphragmatic abscess. 

абулия -безволие, слабоволие: болестна липса или изразено намаляване на волята. на 

латински език: abulia. на английски език: abulia, aboulia. 

авирулентен -патогенен микроорганизъм, който не може да причини заболяване. на латински 

език: avirulentus. на английски език: avirulent. 

автоантигени -нормални антигени на организма, както и променени антигени (под 

въздействието на различни фактори), които предизвикват образуването на автоантитела 

срещу тях. на латински език: autoantigena. на английски език: autoantigens. 

автоантитела -антитела, образуващи се срещу автоантигени. на латински език: 

autoanticorpora. на английски език: autoantibodies. 

автопластика -присаждане на собствени тъкани от една част на тялото на друга. на латински 

език: autoplatsica. на английски език: autoplasty. 

автосугестия -самовнушение. на латински език: autosuggestio. на английски език: 

autosuggestion.

агалактия -липса на млечна секреция у родилката, липса на кърма. на латински език: 

agalactia. на английски език: agalactia. 

агамаглобулинемия -имуноглабулините в серума липсват. на латински език: 

agammaglobulinaemia. на английски език: agammaglobulinaemia. 

агенезия -вродена липса на орган или на част от орган. на латински език: agenesia. на 

английски език: agenesia, agenesis. 

аглутинация -струпване на купчинки на бактерии, еритроцити и други клетъчни елементи. на 

латински език: agglutinatio. на английски език: agglutination. 

агнозия -разпознаването е невъзможно поради увреждане на кората на главния мозък. 

Различават се: зрителна, слухова, тактилна (стереоагнозия), вкусова агнозия. на латински 

език: agnosia. на английски език: agnosia. 

агорафобия -страх при преминаване през открити големи пространства, напр. площади. на 

латински език: agoraphobia. на английски език: agoraphobia. 

агравация -1. преувеличаване на субективни болестни явления; 2. влошаване (на болест). на 

латински език: aggravatio. на английски език: 1.exaggeration; 2. aggravation. 

агранулоцитоза -силно намаляване или пълна липса на нутрофилни гранулоцити в 

периферната кръв. на латински език: agranulocytosis. на английски език: agranulocytosis. 

аграфия -загуба на способността за писане. на латински език: agraphia. на английски език: 

agraphia. 

адамова ябълка -изпъкналост на шията, образувана от щитовидния хрущял; по-изразена е 

при мъжете. на латински език: prominentia laryngea. на английски език: laryngeal prominence, 

Adam’s apple. 

адвентиция -външният съединителнотъканен слой на стената на (по-големите) кръвоносни 

съдове или на други тръбести органи. на латински език: adventitia. на английски език: 

adventitia. 

аддуктор -мускул привеждач. на латински език: adductor. на английски език: adductor. 

аддукция -привеждане, прибиране на част от тялото или на крайник към среднната линия. на 

латински език: adductio. на английски език: adduction. 

аденовирус -група вируси, които причиняват остри респираторни заболявания, 

конюнктивити, гастроентероколити и др. на латински език: adenovirus. на английски език:

adenovirus. 

аденокарцином -рак, развиващ се от жлезистия епител. на латински език: adenocarcinoma. на 

английски език: adenocarcinoma. 

аденом -доброкачествен тумор, произхождащ от жлезистия епител. на латински език: 

adenoma. на английски език: adenoma. 

аденопатия -заболяване на лимфните възли. на латински език: аdenopathia. на английски 

език: аdenopathia. 

адиадохокинеза -неспособност да се извършват бързо едно след друго противоположни 

движения, напр.свиване и изправяне на пръстите). на латински език: adiadochokinesis. на 

английски език: adiadochocinesia. 

адинамия -безсилие; силно понижена двигателната активност. на латински език: adynamia. 

на английски език: adynamia, weakness. 

адипозитас -затлъстяване. на латински език: adipositas. на английски език: adiposis, 

adiposity, obesity. 

аднекси -двустранните придатъци на матката -яйчници и тръби. на латински език: adnexa. на 

английски език: adnexa, adnexa uteri, uterine appendages. 

аднексит -възпаление на придатъците на матката -яйчници и тръби. на латински език: 

adnexitis. на английски език: adnexitis, annexitis. 

адреналектомия -оперативно отстраняване на надбъбречната жлеза. на латински език: 

adrenalectomia. на английски език: adrenalectomy. 

адренален -отнасящ се до надбъбрека, надбъбречен. на латински език: adrenalis. на 

английски език: adrenal, suprarenal. 

адренолитици -симпатиколитици, симпатолитици -вещества, които потискат ефектите на 

възбудения симпатикус или на въведени екзогенни адреномиметици. Биват: адреноблокери 

(блокират адренергичните рецептори и не позволяват на норадреналина или други 

симпатомиметици да осъществяват ефекта си; биват ?1-, ?2-, ?1-, ?2-адреноблокери) и 

пресинаптични симпатолитици (вещества, които блокират синтеза и освобождаването на 

норадреналин). на латински език: adrenolytica. на английски език: adrenolytics, adrenergic 

blocking agents. 

адреномиметици -симпатикомиметици,симпатомиметици – вещества, които стимулират 

адренергичните рецептори (?1-, ?2-, ?1-, ?2-адренергични рецептори), възбуждат

симпатикуса. Напр. адреналин, норадреналин. на латински език: adrenomimetica, 

sympathicomimetica. на английски език: adrenomimetics, sympathomimetics, 

sympathicomimetics. 

адстрингентен -стипчив, стягащ, свиващ. на латински език: adstringens. на английски език: 

astringent. 

адхезивен -прилепващ, слепващ, водещ към срастване (при възпаление). на латински език: 

adhaesivus. на английски език: adhesive. 

адхезия -прилепване, слепване, срастване. на латински език: adhaesio. на английски език: 

adhesion. 

аероби -аеробни бактерии или организми, които за развитието си се нуждаят от кислород. на 

латински език: aerobia. на английски език: aerobia, aerobes. 

аеройонотерапия -метод на лечение чрез вдишване на аеройони. Аеройоните се получават 

при естествени условия (при водопади, реки, морски вълни) или от специални генератори – 

аеройонизатори. Въздушните молекули се разцепват на положителни и отрицателни 

аеройони. Прилага се за лечение на заболявания на дихателните пътища, бронхиална астма, 

алергични заболявания, екземи, хипертонична болест и др. на латински език: 

aeroionotherapia. на английски език: aeroionotherapy. 

аерофагия -гълтане на въздух, който попада в стомаха и става причина за оригване. на 

латински език: aerophagia. на английски език: aerophagy. 

аерофобия -награплив страх от въздуха, особено от течение. на латински език: aerophobia. 

на английски език: aerophobia. 

азбестоза -пневмокониоза – професионално заболяване на белия дроб, причинено от 

продължително вдишване на азбестов прах. на латински език: asbestosis. на английски език: 

asbestosis. 

азооспермия -липса на сперматозоиди в спермата. на латински език: azoospermia. на 

английски език: azoospermia. 

акантоза -задебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетките в stratum spinosum на 

епидермиса. Съпътства често хроничните възпалителни процеси на кожата и лигавиците. на 

латински език: acanthosis. на английски език: acanthosis. 

акантозис нигриканс -характеризира се със сивкавочерни брадавицовидниобразувания в 

аксилите, ингвиналните гънки, около гърдите, по лактите и колената, рядко по лигавицата на 

устната кухина. Среща се при рак на вътрешните органи (стомах, бял дроб, матка). на

латински език: acanthosis nigricans. на английски език: acanthosis nigricans, keratosis 

nigricans. 

акаталазия -болест на Takahara – рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с 

вродена липса на ензима каталаза в кръвта. Унаследява се по автозомно-рецесивен начин. 

Проявява се в детска възраст с понижена резистентност към инфекции. Възникват улцеро- 

некротични изменения по лигавицата на устата и тонзилите. на латински език: acatalasia. на 

английски език: acatalasia. 

акинезия -неподвижност, липса на способност за активни движения, парализа. на латински 

език: akinesia. на английски език: akinesia, akinesis. 

акме -връх: най-високата точка в развитието на болест, температурна крива и др. на 

латински език: acme. на английски език: acme. 

акне -полиетиологично заболяване на мастните жлези в резултат на повишена мастна 

секреция и нарушена кератинизация на инфундибулума на космения фоликул. Образуват се 

комедони, папули, пустули и др по лицето, гърдите и гърба. на латински език: acne. на 

английски език: acne. 

акомодация -процес на усилване на прецупвателната способност на окото, чрез който окото 

се приспособява да вижда ясно близко разположени предмети. на латински език: 

accomodatio. на английски език: accommodation. 

акория -1. вродена липса на зеница; 2. форма на полифагия поради загуба на чувството за 

насищане след ядене. на латински език: acoria. на английски език: 1. acorea; 2. acoria. 

акродерматит -кожни заболявания, при които се засяга главно кожата иа крайниците.Такива 

са: acrodermatitis atrophicans chronica, acrodermatitis suppurativa sive continua и acrodermatitis 

enteropathica. на латински език: acrodermatitis. на английски език: acrodermatitis. 

акромегалия -ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на соматотропен 

хормон (СТХ) от хипофизен аденом, от хиперплазия на соматотрофните клетки на 

аденохипофизата или от ектопични тумори, секретиращи СТХ или RH на СТХ. на латински 

език: acromegalia. на английски език: acromegaly. 

акромион -лопатков връх: външният край на гребена на лопатката. на латински език: 

acromion. на английски език: acromion. 

акропарестезия -парестезия (изтръпване, мравучкане) на китките и пръстите на ръцете, 

порядко на ходилата. на латински език: acroparaesthesia. на английски език: 

acropar(a)esthesia.

акрофобия -натраплив страх от високи места. на латински език: acrophobia. на английски 

език: acrophobia. 

акроцефалия -вродена аномалия на черепа, при която главата придобива конична форма, с 

продълговат череп и изпъкнало чело. Дължи се на на ранно срастване на sutura coronalis. на 

латински език: acrocephalia. на английски език: acrocephaly. 

акроцианоза -синкавочервен цвят на крайните части на тялото – пръстите на ръцете и 

краката, уши, нос, устни. Възниква под влияние на ниски температури, при нарушения на 

кръвообращението или на съдовия тонус. на латински език: acrocyanosis. на английски език: 

acrocyanosis. 

аксила -подмишница, подмишнична ямичка. на латински език: axilla. на английски език: 

axilla, armpit, axillary fossa. 

актиномикоза -хронична инфекция, причинена от Actinomyces Israeli. Характеризира се с 

образуване на плътни инфилтрати, абсцеси, фистули. Различават се три форми: шийно- 

лицева, торакална и абдоминална. на латински език: actinomycosis. на английски език: 

actinomycosis. 

актиномицети -лъчистите гъби са неспороносни Грам-положителни пръчици. Родствени са на 

бактериите от род Corynebacterium, род Mycobacterium и на гъбните видове. Причиняват 

актиномикоза. на латински език: Actinomyces. на английски език: Actinomyces, ray fungus. 

АКТХ -адренокортикотропен хормон, продуцира се в предния дял на хипофизата; стимулира 

функциите на кората на надбъбречните жлези. на латински език: ACTH, hormonum 

adrenocorticotropicum. на английски език: ACTH, adrenocorticotrop(h)ic hormone. 

акузма, акоазма -слухова халюцинация за прости шумове (звънене, шумене). на латински 

език: acusma. на английски език: acousma. 

акупунктура -иглотерапия – метод на лечение чрез убождане със специални игли в 

определени биологично активни точки. на латински език: acupunctura. на английски език: 

acupuncture. 

акутен -остър, внезапно започващ и бързо протичащ болестен процес. на латински език: 

acutus. на английски език: acute. 

акцелерация -ускоряване. на латински език: acceleratio. на английски език: acceleration. 

акцидентен -акцидентален -случаен, второстепенен, несъществен. на латински език: 

accidens. на английски език: accidental, casual.

алалия -пълна или частична липса на способност за членоразделна реч у деца поради 

недоразвитие или поражение на областите на речта в лявото полукълбо на главния мозък. на 

латински език: alalia. на английски език: alalia. 

алантоис -извънзародишна обвивка, прадставляваща тясна тръбичка, израснала от задния 

край на първичното черво. Алантоисът се притиска от амниона и заедно с атрофиралата 

жълтъчна торбичка се включва в зачатъка на пъпната връв. на латински език: allantois. на 

английски език: allantois. 

албинизъм -вродена липса на пигмент (меланин) в кожата, космите и очите. Различават се 

две форми: тотален албинизъм – детето се ражда с много бяла кожа, бели коси и светли 

ириси; частичен албинизъм – проявява се с бял кичур коса и депигментации по челото, 

гръдния кош, около лакътните и коленни стави. на латински език: albinismus. на английски 

език: albinism, albinoism. 

албугинея -белезникава фиброзна обвивка на някои органи – тестиси, яйчници. на латински 

език: albuginea. на английски език: albuginea. 

албумин -белтък, който се синтезира в черния дроб. Представлява над 50 % от серумните 

протеини. Поддържа колоидоосмотичното налягане на вътресъдовата течност (задържа 

течностите в съдовете) и при понижаването му се получават отоци. на латински език: 

albuminum. на английски език: albumin. 

албуминурия -отделяне на албумин с урината. на латински език: albuminuria. на английски 

език: albuminuria. 

алвеола -килийка, мехурче, напр. зъбна алвеола, белодробна алвеола. на латински език: 

alveolus. на английски език: alveolus. белодробни алвеоли: малките мехурчета, с които 

завършват многобройните разклонения на бронхите. на латински език: alveoli pulmonis. на 

английски език: pulmonary alveoli, air cells, air vesicles. зъбни алвеоли: килийките на горната 

и долната челюст, в които са поместени корените на зъбите. на латински език: alveoli 

dentales. на английски език: tooth sockets. 

алвеолен -алвеоларен -отнасящ се до алвеолите, мехурчест. на латински език: alveolaris. на 

английски език: alveolar. 

алвеолит -възпаление на белодробните алвеоли или възпаление не зъбна алвеола 

(обикновено след екстракция). на латински език: alveolitis. на английски език: alveolitis. 

алдостерон -стероиден хормон, продуциран от zona glomerulosa на надбъбречната кора. Има 

минералкортикоидна активност -регулира електролитната обмяна. При повишена секреция

на алдостерон (хипералдостеронизъм) настъпва загуба на калий с урината, последвано от 

хипокалиемия. на латински език: aldosteronum. на английски език: aldosterone. 

алевкемия -алевкемична левкоза -левкемия без увеличение на количеството на левкоцитите 

в периферната кръв, но с наличие на незрели левкоцити в нея. на латински език: aleukaemia. 

на английски език: aleuk(a)emic leuk(a)emia. 

алексия -загуба на способността за четене, обикновено поради черепно-мозъчна травма. на 

латински език: alexia. на английски език: alexia. 

алерген -вещество, което предизвиква алергична реакция в организма на предразположени 

(сенсибилизирани) лица. Алергените биват респираторни (домашен прах, треви, плевели, 

плесени), хранителни (мляко, яйца, ягоди), лекарствени, вирусни, бактериални и др. на 

латински език: allergenum. на английски език: allergen. 

алергичен ринит -IgE медиирано алергично възпаление на носната лигавица. Характеризира 

се със сърбеж в носа, а често и очите, гърлото, многократно кихане, повишена секреция, 

запушване на носа. на латински език: rhinitis allergica. на английски език: allergic rhinitis. 

алергия -имунно обусловена свръхчувствителност на организма към различни вещества 

(алергени), които при предишен контакт са предизвикали сенсибилизация. на латински език: 

allergia. на английски език: allergy. 

алиментарен -хранителен, отнасящ се до храната или храненето. на латински език: 

alimentarius. на английски език: alimentary. 

алкалоза -състояние, при което концентрация на основните катиони в кръвта е увеличена за 

сметка на киселинните аниони. рН на кръвта се повишава. Различават се дихателна и 

метаболитна алкалоза. на латински език: alkalosis. на английски език: alkalosis. 

алопеция -опадане на космите, най-често на главата (оплешивяване), на брадата, веждите, 

по-рядко по другите части на тялото. Може да бъде: вродена (а. congenital), преждевременна 

(а. prematura) и симптоматична, придобита (след инфекциозни заболявания, ендокринни 

нарушения, химиотерапия и др.). на латински език: alopecia. на английски език: alopecia, 

baldness. кръговидна алопеция: спонтанно опадане на космите под формата на кръгли 

полета. Кръговидните обезкосмени полета се локализират предимно по капилициума, по- 

рядко по брадата у мъжете или по други окосмени области. Могат да разрастнат, конфлуират 

и да доведат до тотално обезкосмяване. на латински език: аlopecia areata. на английски език: 

аlopecia areata, patchy baldness. 

алтерация -изменение: изменение на структурата на клетки, тъкани и органи. на латински 

език: alteratio. на английски език: alteration, change.

алтерниращ -променлив, редуващ се. на латински език: alternans. на английски език: 

alternating. 

амавроза -пълна слепота, особено когато няма патологични промени в окото. на латински 

език: amaurosis. на английски език: amaurosis, blindness. 

амблиопия -“мързеливо око” – видимо непромененото око е с отслабено зрение. Развива се 

често при деца с монокуларен страбизъм. на латински език: amblyopia. на английски език: 

amblyopia, dimness of vision. 

амебиаза -протозойно заболяване, причинено от Entamoeba histolytica. Най-честата клинична 

форма е острата амебна дизентерия. Като усложнение може да възникне: амебен хепатит, 

чернодробен амебен абсцес, амебен абсцес в белия дроб, слезката, мозъка и др. на латински 

език: amoebiasis. на английски език: amoebiasis, am(o)abic dysentery. 

аменорея -липса на менструация за период по-голям от 6 месеца. Бива физиологична, 

временна и патологична. на латински език: amenorrhoea. на английски език: amenorrh(o)ea. 

аметропия -рефракционна аномалия. Има неправилно съотношение между пречупващата 

сила на окото и дължината на предно-задната му ос. Възможни са две състояния: миопия 

(късогледство) и хиперметропия (далекогледство). на латински език: ametropia. на 

английски език: ametropia. 

амилаза -ензим, катализиращ хидролитичното разпадане на гликогена и скорбялата на 

глгокоза, малтоза и декстрин. на латински език: amylase. на английски език: amylase. 

амилоид -хетерогенен белтък. Има различни типове амилоид: АL-амилоид (съставен е от цели 

леки вериги на имуноглобулини или техни фрагменти), АА-амилоид (образува се от белтъчен 

прекурсор, наречен SAA -серумен амилоидосвързан протеин, който се синтезира в черния 

дроб и се намира нормално с серума) и др. При различни заболявания се натрупва амилоид в 

интерстициума на различни органи (черен дроб, бъбреци). Това състояние се нарича 

амилоидоза. на латински език: amyloidum. на английски език: amyloid. 

амилоидоза -нарушение в белтъчната обмяна, изразяващо се в отлагане и натрупване на 

амилоид в интерстициума на различни органи. Различават се: генерализирана амилоидоза 

(първична, вторична и наследствена фамилна амилоидоза) и локализирана амилоидоза 

(амилоидоза на бъбреците, на слезката и др.). на латински език: amyloidosis. на английски 

език: amyloidosis. 

амимия -липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, при 

заболявания на таламуса и екстрапирамидиата система (паркинсонизъм) и др. на латински 

език: amimia. на английски език: amimia.

амнезия -частична или пълна загуба на паметта. Различават се: антероградна амнезия – 

обхваща събития, станали след заболяването, ретроградна амнезия -обхваща събития, 

предшестващи началото на заболяването. на латински език: amnesia. на английски език: 

amnesia, loss of memory. 

амнион -амниален мехур -най-вътрешната обвивка от извънзародишните обвивки. Кухината 

му е изпълнена с течност (околоплодните води), която е среда за нормално развитие на 

зародиша. на латински език: amnion. на английски език: amnion. 

амфиартроза -слабо подвижна става, полуподвижна става, напр. кръстно-хьлбочната става. 

на латински език: amphiarthrosis. на английски език: amphiarthrosis, half-joint. 

амфорофония -амфорично дишане – бронхиално дишане с известен музикален оттенък. Чува 

се върху по-големи каверни, при отворен пневмоторакс. на латински език: amphorophonia. на 

английски език: amphorophony, amphoric voice sound. 

анабиоза -временно и обратимо, почти пълно прекратяване на жизнените процеси на 

организма. на латински език: anabiosis. на английски език: anabiosis. 

анаероби -микроорганизми, които се развиват при липса на кислород от въздуха. на латински 

език: anaerobia. на английски език: anaerobes. 

аназарка -водянка на кожата -дифузен оток на подкожната тъкан на цялото тяло. на латински 

език: anasarca. на английски език: anasarca, hyposarca, general dropsy. 

аналгезия -липса на чувство за болка. на латински език: analgesia. на английски език: 

analgesia, analgia. 

аналгетици -средства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени 

средства, напр. нестероидни противовъзпалителни средства (аналгин, индометацин), 

наркотични аналгетици (морфин). на латински език: analgetica. на английски език: 

analgetics. 

аналептици -лекарствени средства, които оказват активиращ ефект върху потиснати жизнено 

важни области на ЦНС. Различават се: корови аналептици (имат стимулиращ ефект върху 

мозъчната кора, наричат се още психостимуланти), булбарни аналептици (стимулират 

дихателния и сърдечно-съдовия център в продълговатия мозък), спинални аналептици (имат 

стимулиращ ефект върху гръбначния мозък). на латински език: analeptica. на английски 

език: analeptics, stimulants, excitants. 

анамнеза -разпит на болния – включва: anamnesis morbi (разпит за сегашното заболяване), 

anamnesis vitae (разпит за минали заболявания, вредни навици, семейно положение,

социално-икономически условия), anamnesis familiae (разпит за здравето и заболяванията на 

родствениците на болния). на латински език: anamnesis. на английски език: anamnesis. 

анаплазия -понижаване на клетъчната диференциация и отслабване на връзката между 

клетките, вследствие на което те се размножават бързо. Анаплазията е характерна за 

туморния процес, където високо диференцираните клетки на тъканта, от която туморът 

разраства, търпят дедиференциация, т.е. връщане към по-ниско диференцирани техни 

форми. на латински език: anaplasia. на английски език: anaplasia. 

анартрия -загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч поради парализа или 

пареза на мускулите, необходими за артикулацията. на латински език: anarthria. на 

английски език: anarthria. 

анастомоза -съединение между два кръвоносни или лимфни съда, два нерва, два кухи 

вътрешни органа. на латински език: anastomosis. на английски език: anastomosis. 

анатоксин -бактериален токсин, загубил токсичността си чрез специална обработка, но 

запазил антигенните и имуногенните си свойства. на латински език: anatoxinum. на 

английски език: anatoxin, toxoid. 

анафилаксия -свръхчувствителност -алергична реакция от бърз тип. Осъществява се от IgE 

антитела. Развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и 

хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок. Проявява се 

с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на 

гладката мускулатура, шок. на латински език: anaphylaxia. на английски език: anaphylaxis. 

анацидитет -липса на солна киселина в стомашния сок. на латински език: anaciditas. на 

английски език: anacidity. 

ангиит -възпаление на кръвоносен съд. на латински език: angiitis. на английски език: angiitis, 

angitis. 

ангина -тонзилит, гърлобол – остро или хронично неспецифично възпаление на небните 

сливици. Най-често ангините са първични (самостоятелни заболявания), но могат да бъдат и 

вторични – при инфекциозни заболявания, напр. при скарлатина, инфекциозна 

мононуклеоза. на латински език: angina. на английски език: acute tonsillitis, tonsillar angina, 

sore throat. ангина на Лудвиг: флегмонозно възпаление на съединителната тъкан в пода на 

устната кухина. на латински език: angina Ludovici. на английски език: Ludwig’s angina. 

катарална ангина: лигавицата на тонзилите и устната кухина е зачервена, сливиците са 

увеличени, сочни, набъбнали. При притискане от лакуните изтича мътен секрет. на латински 

език: angina catarrhalis. на английски език: catarrhal angina. лакунарна ангина: сливиците са 

увеличени, зачервени, има гноевидни налепи в тонзиларните лакуни. на латински език:

angina lacunaris. на английски език: lacunar angina. улцеромембранозна ангина: ангина на 

Plaut-Vincent – най-често се засяга едната сливица, образуват се некрози и язви, покрити с 

псевдомембранозни налепи. на латински език: a. ulceromembranacea. на английски език: 

Vincent’s angina, ulceromambranous angina, trench mouth. фоликуларна ангина: доминира 

хиперплазията на лимфните фоликули в сливиците. Тонзилите са уголемени и зачервени, има 

белезникави точковидни налепи върху лимфните фоликули. на латински език: angina 

follicularis. на английски език: follicular angina. ангина пекторис: гръдна жаба, стенокардия – 

форма на исхемична болест на сърцето. Протича с пристъпи от болки зад гръдната кост, из- 

лъчващи се към лявото рамо, улнарната част на лявата ръка, към шията, долната челюст. на 

латински език: angina pectoris. на английски език: angina pectoris, breast pang, stenocardia. 

ангиокардиография -рентгенография на кухините на сърцето и на главните кръвоносни съдо- 

ве след вкарване на контрастно вещество в кръвообращението. на латински език: 

angiocardiographia. на английски език: angiocardiographia. 

ангиом -съдов тумор: доброкачествен тумор, състоящ се от новообразувани и разширени 

кръвоносни (хемангиом) или лимфни съдове(лимфангиом). на латински език: angioma. на 

английски език: angioma. 

ангиопатия -всяко заболяване на кръвоносните съдове. на латински език: angiopathia. на 

английски език: angiopathy. 

ангиорексис -разкъсване на кръвоносен или на лимфен съд. на латински език: angiorrhexis. 

на английски език: angiorrhexis. 

ангиосарком -злокачествен тумор, произхождащ от стените на кръвоносни или лимфни 

съдове. на латински език: angiosarcoma. на английски език: angiosarcoma. 

ангиоспазъм -спазъм на малките артерии, артериоли и капиляри. на латински език: 

angiospasmus. на английски език: angiospasm. 

ангиотензин -в черния дроб се продуцира ангиотензиноген, който под действието на ренин се 

превръща в ангиотензин І. Последният под действието на конвертиращия ензим се превръща 

в ангиотензин ІІ. Той предизвиква вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) и 

повишаване на кръвното налягане (хипертония). на латински език: angiotensinum. на 

английски език: angiotensin. 

ангор -чувство на силен страх. на латински език: angor. на английски език: angor, extreme 

distress.

андроген -мъжки полови хормони – андростерон, дехидроепиандростерон и тестостерон. 

Тестостеронът е главният мъжки полов хормон, синтезиращ се в Лайдиговите клетки на 

тестисите. на латински език: аndrogenum. на английски език: androgen. 

аневризма -ограничено разширение на кръвоносен съд или на кухина на сърцето. Различават 

се вродени аневризми (най-често в артериите на главния мозък) и придобити аневризми – 

развиват се при силно отслабване на стената на даден кръвоносен съд, напр. при травми, 

локални инфекции, системни съдови заболявания. Могат да бъдат фузиформени 

(вретеновидно разширение, засягащо цялата обиколка на съда) и торбовидни (обикновено в 

аортната дъга). на латински език: aneurysma. на английски език: aneurysm. дисекираща 

аневризма – възниква при внезапно разкъсване на интимата, при което кръв от лумена 

нахлува и се събира в медията на стената на аортата или на друга голяма артерия. Среща се 

най-често при мъже на 60 години. Протича със силна болка в гръдния кош. на латински език: 

a. dissecans. на английски език: dissecting aneurysm. 

анемия -малокръвие – намалението на хемоглобина и/или броя на еритроцитите под 

референтните стойности. В едни случаи анемията представлява самостоянелна нозологична 

единица, а в други е само един от симптомите на друго основно заболяване. Анемията може 

да бъде вродена или придобита, остра или хронична, нормохромна, хипохромна или 

хиперхромна. на латински език: anaemia. на английски език: an(a)emia. апластична анемия: 

анемия, дължаща се на увреждане на кръвотворната функция на костния мозък. Протича с 

намаляване на всички кръвни клетки, с повишена температура, язвено-некротични промени 

по венците, устната лигавица и др. на латински език: a. aplastica. на английски език: aplastic 

ana(a)emia. витамин В12-дефицитна анемия: пернициозна, мегалобластна, хиперхромна 

анемия, дължаща се на нарушение в обмяната на витамин В12 и в синтеза на нуклеиновите 

киселини. на латински език: a. perniciosa (Addison-Biermer). на английски език: pernicious 

an(a)emia, Addison-Biermer disease. желязодефицитна анемия: микроцитна, хипохромна 

анемия, дължаща се на дефицит на желязо в организма. на латински език: a. sideropriva. на 

английски език: hypoferric an(a)emia, iron-deficiency an(a)emia. микросфероцитна анемия: 

болест на Minkowski-Chauffard – наследствена хемолитична анемия. Протича с анемия с 

микросфероцитоза, жълтеница, увеличена слезка и др. на латински език: 

a.microsphaerocytica (Minkowski-Chauffard). на английски език: microapherocytic an(a)emia. 

средиземноморска анемия: болест на Кулей, хомозиготна бета-таласемия -вродена 

хемолитична анемия у деца. Протича с тежка хемолитична анемия, значителна 

спленомегалия, жълтеница, монголоидно лице, “куловиден череп” и др. на латински език: a. 

Cooley’. на английски език: Cooley’s an(a)emia, primary erythroblastic an(a)emia, 

thalass(a)emia. постхеморагична анемия: следкръвоизливна анемия: хипохромна анемия 

след голяма, кръвозагуба или след по-малки, но повтарящи се кръвоизливи. на латински 

език: a. posthaemorrhagica. на английски език: posth(a)emorrhagic an(a)emia. хемолитична 

анемия: голяма група заболявания с различна етиология и патогенеза, но при всички е

налице усилен разпад на еритроцити (хемолиза). Биват наследствени (вродени ензимни 

дефекти, дефекти на еритроцитната мембрана и хемоглобинопатии) и придобити (имунни, 

травматични, токсични и др.). на латински език: a. haemolytica. на английски език: 

h(a)emolytic an(a)emia. 

анергия -1. липса на реакция на организма към дразнители; 2. липса на енергия, отпуснатост. 

на латински език: anergia. на английски език: anergy. 

анестезия -упойка, обезболяване – временно и обратимо състояние на изключване на 

сетивността (на част или на целия организъм), без или със загуба на съзнанието, 

предизвикано от анестетици. Различават се обща анестезия (инхалаторна, венозна) и местна 

анестезия (спинална, епидурална, сакрална). на латински език: anaesthesia. на английски 

език: an(a)esthesia. венозна анестезия: предизвиква се чрез инжектиране на упойващи ле- 

карства по венозен път. на латински език: a.intravenosa. на английски език: intravenous 

an(a)estesia. инхалационна анестезия: предизвиква се чрез вдишване на анестезионни или 

дихателни газове (въздух, кислород), съдържащи пари на течен, изпаряем анестетик. на 

латински език: a. inhalatoria. на английски език: inhalation an(a)esthesia. 

анестетици -обезчувствяващи, обезболяващи лекарствени средства. на латински език: 

anaesthetica. на английски език: an(a)esthetics. 

анизокория -състояние, при което има разлика в ширината на двете зеници по-голяма от 0,5 

mm. на латински език: anisocoria. на английски език: anisocoria. 

анизометропия -състояние, при което има значителна разлика (повече от 1 dpt) в 

рефракцията (пречупвателната способност) на двете очи. на латински език: anisometropia. 

на английски език: anisometropia. 

анизорефлексия -разлика в рефлексите между дясната и лявата страна. на латински език: 

anisoreflexia. на английски език: anisoreflexia. 

анизоцитоза -наличие на еритроцити с различна големина. на латински език: anisocytosis. на 

английски език: anisocytosis. 

аниридия -липса на ирис. на латински език: aniridia. на английски език: aniridia. 

анкилоза -неподвижност на една става поради патологично срастване на ставните 

повърхности. Може да бъде фиброзна (а.fibrosa) или костна (а. ossea). на латински език: 

ankylosis. на английски език: ankylosis, joint-stiffening. 

анонихия -липса на нокти на пръстите на ръцете и краката. на латински език: anonychia. на 

английски език: anonychia, anonychosis.

анорхия -анорхидия -вредена липса на един от двата тестиса. на латински език: anorchia, 

anorchidia. на английски език: anorchidism. 

анофталмия -липса на едното или на двете очи. на латински език: anophthalmia. на английски 

език: anophthalmia. 

антебрахиум -предмишница, частта на горния крайник от лакътя до китката. на латински 

език: antebrachium. на английски език: forearm. 

антеверзия -наклоняване напред. на латински език: anteversio. на английски език: 

anteversion. 

антепозиция -преместване напред. на латински език: antepositio. на английски език: 

anteposition. 

антефлексия -прегъване напред. на латински език: anteflexio. на английски език: anteflexion. 

антиацидни -противокиселинни лекарствени средства, намаляващи киселинността на 

стомашния сок, напр. алкални соли (алмагел), Н2-блокери (ранитидин, квамател) и др. на 

латински език: antiacida. на английски език: antacids, antiacids. 

антибиотици -антибиотиците са продукти от метаболизма на различни гъбички и бактерии 

или представляват полусинтетични и синтетични аналози на тези продукти. Те спират 

размножаването на микроорганизмите (бактериостатичен ефект) или ги разрушават 

(бактерициден ефект). Антибиотиците се разделят на няколко основни групи: пеницилини, 

цефалоспорини, карбапенеми, монобактами, аминогликозиди, тетрациклини, макролиди, 

линкозамиди (линкозамини), гликопептиди, амфениколи, полимиксини, рифамицини. на 

латински език: antibiotica. на английски език: antibiotics. 

антидоти -противоотрови – средства, които се свързват и неутрализират отровата или чрез 

различни механизми й пречат да прояви действието си върху организма. Различават се 

физични антидоти (медицински въглен, каолин), химични антидоти (яйчен и млечен белтък), 

антидоти, действащи чрез биохимични метаболитни процеси и др. на латински език: antidota. 

на английски език: antidotes, counter-poisons. 

антикоагуланти -противосъсирващи лекарствени средства -потискат процесите на 

кръвосъсирване, напр. хепарин. на латински език: anticoagulantia. на английски език: 

anticoagulants. 

антиперисталтика -обратна перисталтика. на латински език: antiperistaltica. на английски 

език: antiperistalsis, reversed peristalsis.

антипиретици -лекарствени средства, понижаващи температурата. на латински език: 

antipyretica. на английски език: antipyretics. 

антисептичен -обеззаразяващ, унищожаващ микроорганизмите. на латински език: 

antisepticus. на английски език: antiseptic, bactericidal. 

антитела -глобулини, продуцирани от плазматичните клетки, в отговор на антигенен стимул. 

Поради това, че те осигуряват хуморалната имунна защита на организма, се наричат 

имуноглобулини. В зависимост от строежа им биват 5 класа: IgG, IgM, IgA, IgE, IgD. на 

латински език: anticorpora. на английски език: antibodies. 

антифлогистици -противовъзпалителни лекарствени средства. на латински език: 

antiphlogistica. на английски език: antiphlogistics. 

антихистамини -лекарствени средства, потискащи действието на хистамина. Прилагат се при 

алергични заболявания. на латински език: antihistaminica. на английски език: antihistaminеs, 

antihistamine drugs. 

антракоза -пневмокониоза – заболяване на белите дробове, причинено от отлагане на 

въглищен прах в тях. на латински език: anthracosis. на английски език: anthracosis. 

антракс -синя пъпка, сибирска язва, въглен, злокачествен оток: инфекциозно заболяване, 

което у човека се проявява с хеморагично-некротични кожни лезии, предимно по ръцете. 

Рядко процесът може да се локализира в червата, белия дроб или да се развие сепсис. 

Източник на заразата са домашни и диви животни, които боледуват често от антракс. на 

латински език: anthrax. на английски език: anthrax, malignant pustule, malignant oedema, 

woolsorters’ disease. 

антрум -кухина, пещера, особено в костите. на латински език: antrum. на английски език: 

antrum. 

анурия -липса на урина – състояние, при което количеството на отделената урина е под 150 

ml за 24h. на латински език: anuria. на английски език: anuria. 

анхидроза -липса на потоотделяне. на латински език: anhidrosis. на английски език: 

anhidrosis, anidrosis. 

аорта -главният артериален съд на големия кръг на кръвообращението. Нейните разклонения 

стигат до всички части на тялото. на латински език: aorta. на английски език: aorta. 

абдоминална аорта: коремна аорта -крайната част на аортата, започва от hiatus aorticus на 

диафрагмата на нивото на ХІІ гръден прешлен и завършва на нивото на ІV поясен прешлен, 

където се разклонява на двете общи хълбочни артерии. на латински език: a. abdominalis. на

английски език: abdominalj aorta. възходяща аорта: началната част на аортата, започва от 

лявата сърдечна камера, върви нагоре до ІІ ребрен хрущял на гръдната кост, където 

преминава в аортната дъга. Дълга е около 5-6 сm. на латински език: a. ascendens. на 

английски език: ascending aorta. торакална аорта: гръдна аорта – започва от нивото на ІV 

гръден прешлен, преминава през hiatus aorticus на диафрагмата и се продължава от 

коремната аорта. на латински език: a. thoracica. на английски език: thoracic aorta. 

аортит -възпаление на стената на аортата. на латински език: aortitis. на английски език: 

aortitis. 

апендектомия -оперативно отстраняване на апендикса. на латински език: appendectomia. на 

английски език: appendectomy, appendicectomy. 

апендикс -придатък, висулка, придатъчен орган. на латински език: appendix. на английски 

език: appendix, appendage. 

апендикс -рудиментарен орган, представлява червеобразният израстък на сляпото черво. 

Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm. на латински език: a. vermiformis. на 

английски език: vermifoem appendix, vermiform appendage. 

апендицит -възпаление на апендикса. на латински език: appendicitis. на английски език: 

appendicitis. 

апертура -отвор, отвърстие. на латински език: aperturа. на английски език: aperture, opening. 

апирексия -липса на повишена температура, период на спаднала температура до нормата при 

трескави състояния. на латински език: apyrexia. на английски език: apyrexia. 

апиретичен -афебрилен, нетрескав, без повишена температура. на латински език: apyreticus. 

на английски език: apyretic, afebrile, non-febrile. 

аплазия -вродена липса на орган (agenesia). на латински език: aplasia. на английски език: 

aplasia. 

апнея, апное -спиране на дишането, липса на дишане. на латински език: apnoea. на 

английски език: apn(o)ea. 

апоневроза -сухожилна разтеглица -плоско широко сухожилие, напр. сухожилията на 

широките коремни мускули. на латински език: aponeurosis. на английски език: aponeurosis. 

апоплексая -1. арорlехiа cerebri -мозъчен удар, мозъчен инсулт: внезапно настъпващо 

увреждане на главния мозък в резултат на кръвоизлив; 2. по-рядко означава внезапно

прекъсване на функцията на някой орган поради масивен кръвоизлив. на латински език: 

apoplexia. на английски език: apoplexy. 

апраксия -невъзможност за извършване на целенасочени движения. Крайниците, особено 

ръцете, могат да извършват отделни движения, но не и с по-сложна цел, като обличане, 

действие с уреди и др. на латински език: apraxia. на английски език: apraxia. 

апрозексия -липса на активно внимание, невъзможност да се съсредоточи вниманието. на 

латински език: aprosexia. на английски език: aprosexia. 

аптиализъм -преустановяване на секрецията на слюнка. на латински език: aptyalismus. на 

английски език: aptyalia, asialism. 

арахнодактилия -ненормално дълги и тънки пръсти. Наблюдават се при болни със синдром на 

Марфан. на латински език: arachnodactylia. на английски език: arachnodactyly. 

арахноидея -паяжиновидната обвивка на главния и на гръбначния мозък. Разполага се между 

твърдата (dura mater) и меката (pia mater) мозъчни обвивки. на латински език: arachnoidea. 

на английски език: arachnoid membrane, arachnoid. 

арахноидит, арахнит -възпаление на паяжиновидната мозъчна обвивка на главния или на 

гръбначния мозък. на латински език: arachnoiditis. на английски език: arachnoiditis, 

arachnitis. 

аргироза -тъмносива пигментация на кожата, лигавиците и различни органи при 

продължителна употребява на сребърни препарати. на латински език: argyrosis. на 

английски език: argyrosis, argyria, argyrism. 

ареола -кръгче, малко кръгло поле, малък венец. на латински език: areola. на английски 

език: areola. гръдна ареола: пигментираната кожа около зърното на гръдната жлеза. на 

латински език: a. mammae. на английски език: a. mammae. 

ареолит -възпаление на гръдната ареола. на латински език: areolitis. на английски език: 

areolitis. 

арефлексия -изчезване на един или няколко рефлекса, липса на рефлекси. на латински език: 

areflexia. на английски език: areflexia. 

аритмия -нарушение на сърдечния ритъм. на латински език: arrhythmia. на английски език: 

arrhythmia. 

артериално налягане -1. лентовиден червей – състои се от главичка (сколекс), шийка и 

членчета. 2. лента, ивица. на латински език: taenia. на английски език: 1. t(a)enia, tapeworm.

2. bandlike structure. 

артериит, артерит -възпалително заболяване на стената на артерия. на латински език: 

arteriitis, arteritis. на английски език: arteritis. 

артериола -крайната част на артериите, която преминава в капилярната мрежа. на латински 

език: arteriola. на английски език: arteriole. 

артериолосклероза -склеротично увреждане на артериолите. на латински език: 

arteriolosclerosis. на английски език: arteriolosclerosis. 

артериорафия -шев на артерия. на латински език: arteriorrhaphia. на английски език: 

arteriorrhaphy. 

артериосклероза -уплътняване и втвърдяване на стените на артериите, при което те загубват 

еластичността си. на латински език: arteriosclerosis. на английски език: arteriosclerosis, 

arterial sclerosis. 

артериотомия -оперативно отваряне на артерия. на латински език: arteriotomia. на английски 

език: arteriotomy. 

артерия -кръвоносен съд, по който кръвта тече от сърцето към периферията. С отдалечаване 

от сърцето намалява калибъра на артериите. Стената на артериите е съставена от три слоя: 

вътрешен (интима), среден (медиа) и външен (адвентиция). на латински език: arteria. на 

английски език: artery. 

артикуларeн -ставен, отнасящ се до ставата. на латински език: articularis. на английски език: 

articular, joint-. 

артикулация -1. членоразделнoст на речта; 2. съединение чрез става. на латински език: 

articulatio. на английски език: 1. articulation, enunciation; 2. articulation, joint. 

артифициален -неестествен, изкуствен, лъжлив. на латински език: artificialis. на английски 

език: artificial. 

артралгия -болка в ставата, ставна болка. на латински език: arthralgia. на английски език: 

arthralgia, arthrodynia. 

артрит -възпалително заболяване на ставите. на латински език: arthritis. на английски език: 

arthritis. 

артрогрaфия -рентгеново изследване на ставата след вкарване на контрастно вещество. на 

латински език: arthrographia. на английски език: arthrography.

артрогрипоза -рядко вродено заболяване, характеризира се с контрактури и деформации на 

ставите на крайниците поради недоразвитиe на мускулите. на латински език: arthrogriposis. 

на английски език: arthrogriposis. 

артродеза -оперативно фиксиране на ставата в дадено положение. Изкуствено обездвижване 

на дадена става. на латински език: arthrodesis. на английски език: arthrodesis. 

артроза -хронично дистрофично заболяване на ставата. Характеризира се с прогресираща 

загуба на ставния хрущял, промени в подлежащата кост, образуване на остеофити (шипове) 

по ръбовете на ставната повърхност. на латински език: arthrosis. на английски език: 

arthrosis. 

артролиза -оперативно възстановяване на подвижността на анкилозирана става. на латински 

език: arthrolysis. на английски език: arthrolysis. 

артропатия -заболяване на ставите. на латински език: arthropathia. на английски език: 

arthropathy. 

артропластика -оперативно възстановяване на една става чрез заместване на повредените й 

елементи. Различават се: хомоартропластика (присаждане на цяла става или ставни краища 

от консервирани тъкани), алоартропластика (присаждане на метални или пластмасови 

изкуствени стави), оформяне на ставните краища чрез използване на фасция, дура матер, 

кожа. на латински език: arthroplastica. на английски език: arthroplasty. 

артротомия -оперативно отваряне на ставата с цел отстраняване на чужди тела, ставни 

мишки, биопсия и др. Артротомията може да бъде пробна – за уточняване на диагнозата. на 

латински език: arthrotomia. на английски език: arthrotomy. 

Артюс, феномен на -локална хиперергична възпалителна реакция, предизвикана от 

антигенантитяло комплекси. Възникват некротични кожни лезии в мястото на инжектиране 

на антигена. Наблюдава се след имунотерапия с алергени, след имунизация за тетанус, 

дифтерия и др. на латински език: Arthusi phaenomenum. на английски език: Arthus 

phenomenon, Arthus reaction. 

асептика -метод за унищожаване на микроорганизмите чрез физични средства извън 

човешкото тяло. Използват се различни стерилизационни апарати. на латински език: asepsis. 

на английски език: asepsis. 

асистолия -спиране на сърдечната дейност с липса на биоелектрическа активност. на 

латински език: asystolia. на английски език: asystole.

аскаридоза -глистно заболяване, причинено от Аscaris lumbricoides. Протича с белодробни и 

диспептични прояви. Среща се най-често у деца. на латински език: ascaridosi, ascaridiasis. на 

английски език: ascariasis. 

аскарис лумбрикоидес -детски глист -жълторозов, вретенообразен нематод. Причинява 

аскаридоза. на латински език: Ascaris lumbricoides. на английски език: Ascaris lumbricoides, 

roundworm, mawworm. 

аспергилоза -заболявания, причинени от паразитни гъбички от рода Aspergillus. Засягат се 

кожата, лигавиците, белите дробове, очите и др. на латински език: aspergilosis. на английски 

език: aspergillosis. 

асперматизъм -липса на еякулат. на латински език: aspermatismus. на английски език: 

aspermatism, aspermia. 

аспермия -липса в еякулата на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата. на латински 

език: aspermia. на английски език: aspermatism, aspermia. 

аспириране -1. проникване на течни или твърди вещества в трахеята или белите дробове при 

вдишванe, особено при новородени и болни в безсъзнание; 2. изсмукване, отстраняване на 

съдържимо от телесните кухини. на латински език: aspiratio. на английски език: 1. aspiration, 

inhalation; 2. suction. 

астазия -неспособност за стоене прав поради двигателна некоординираност. на латински 

език: astasia. на английски език: astasia. 

астения -безсилие, обща слабост. на латински език: asthenia. на английски език: asthenia, 

weakness. 

астенопия -зрителна умора -изморяване на окото при продължително близко гледане. на 

латински език: asthenopia. на английски език: asthenopia, eye strain. 

астигматизъм -аномалия в рефракцията, при която в различните меридиани кривините на 

роговичната повърхност са различни и пречупват с нееднаква сила, поради което образът в 

ретината е неясен, тъй като не се получава само един фокус. Различават се прав, обратен, 

кос, прост, сложен и смесен астигматизъм. на латински език: astigmatismus. на английски 

език: astigmatism, astigma. 

астма -внезапен пристъпен задух. на латински език: asthma. на английски език: asthma. 

бронхиална астма: алергично заболяване, протичащо с пристъпи на експираторен задух 

поради нарушена бронхиална проходимост. на латински език: a. bronchiale. на английски 

език: bronchial asthma. карднална астма: пристъпи на задух съпроводени с повърхностно и

учестено дишане. Най-често възникват през нощта. Болните сядат в леглото, но задухът не се 

успокоява. Дължи се на белодробен застой при сърдечни заболявания с недостатъчност на 

лявата камера. на латински език: a. cardiale. на английски език: cardiac asthma. 

асфиксия -задушаване. на латински език: asphyxia. на английски език: asphyxia. 

асцит -събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина. Наблюдава се при 

чернодробна цироза, нефрозен синдром, десностранна сърдечна недостатъчност и др. на 

латински език: ascites. на английски език: ascites, hydroperitoneum, abdominal dropsy. 

атавизъм -поява на белези в потомството, отсъстващи у близките му прадеди, но 

съществуващи у неговите по-далечни прадеди. на латински език: atavismus. на английски 

език: atavism. 

атаксия -некоординирани движения, неустойчива, залитаща походка. на латински език: 

ataxia. на английски език: ataxia, ataxy. 

ателектаза -състояние на белия дроб или на част от него, при което белодробните алвеоли не 

съдържат или съдържат намалено количество въздух и стените им слепват. Може да се дължи 

на притискане на белите дробове, запушване на бронхи, неразгъване на белите дробове при 

увреждане на ЦНС и др. Ателектазата бива вродена и придобита. на латински език: 

atelectasis. на английски език: atelectasis, apneumatosis. 

атенюиране -отслабване -изкуствено намаляване на вирулентността на патогенните 

микроорганизми. на латински език: attenuatio. на английски език: attenuation, diminution of 

virulence. 

атером -киста на мастна жлеза. Възниква при запушване на изходния й канал. Кистата е 

изпълнена с рогова материя, има големина от 3-4 mm до 3-4 сm. на латински език: atheroma. 

на английски език: sebaceous cyst. 

атеросклероза -дегенеративен процес, засягащ големите и средни артерии, характеризира се 

с липидна инфилтрация на интимата на съдовете, гладкомускулна клетъчна пролиферация, 

повишено образуване на съединителна тъкан с последваща фибросклероза, калциеви 

отлагания. Образуват се атеросклеротични плаки, които стесняват лумена на засегнатата 

артерия. на латински език: atherosclerosis. на английски език: atherosclerosis. 

атетоза -бавни, непрекъснати, неволеви движения, главно на горните крайници. Наблюдават 

се при поражения на стрио-палидарната система. на латински език: athetosis. на английски 

език: athetosis. 

атония -отпуснатост, вялост, понижен до липсващ мускулен тонус. на латински език: atonia. 

на английски език: atony.

атрезия -вродена липса на естествен отвор, напр. на хранопровода, на тънки или дебели 

черва, анус, на жлъчните пътища и др. на латински език: atresia. на английски език: atresia. 

атрихоза, атрихия -вродена или придобита липса на косми. на латински език: atrichosis. на 

английски език: atrichosis, atrichia. 

атрофия -намаляване на обема на органите, при което се понижава тяхната функция. 

Различават се проста атрофия (намаляват размерите на паринхимните клетки на органа) и 

нумерична атрофия (намалява броя на паренхимните клетки на органа). Атрофията може да 

бъде физиологична (напр. атрофия на тимуса, старческа атрофия) и патологична – при 

недоимъчно хранене, ендокринни нарушения, заболявания на нервната система и др. на 

латински език: atrophia. на английски език: atrophy. 

аура -предвестник -явления, предшестващи настъпването на епилептичен припадък. на 

латински език: aura. на английски език: aura. 

аурикула -ушна мида, има форма на приплесната фуния. Основната част от нея се изгражда 

от еластиченохрущялна плочка, към която сраства плътно покриващата я кожа. Долната част 

на ушната мида, която виси свободно, не съдържа хрущял, а мастна тъкан. на латински език: 

auricular. на английски език: auricle, pinna. 

афагия -невъзможност да се гълта. на латински език: aphagia. на английски език: aphagia. 

афазия -загуба на способността за говорене или за разбиране на речта. Различават се 

моторна афазия (нарушена е способността за говорене при запазена способност за разбиране 

на чуждата реч), сензорна афазия (загуба на способността да се разбира значението на 

думите при запазен слух), синтаксична афазия (неспособност да се подреждат думите в 

последователности). на латински език: aphasia. на английски език: aphasia. 

афакия -състояние на окото след оперативно или травматично отстраняване на лещата му. на 

латински език: aphakia. на английски език: aphakia. 

афебрилен -без треска, без повишена температура. на латински език: afebrilis. на английски 

език: afebrile, nonfebrile. 

афект -силна и бурна емоционална възбуда -физиологичен афект. При патологичният афект 

съзнанието е помрачено. на латински език: affectus. на английски език: affect. 

афибриногенемия -липса на фибриноген в кръвната плазма, при което кръвта не се съсирва 

и се получават тежки кръвоизливи. на латински език: afibrinogenaemia. на английски език: 

afibrinogenemia.

афония -липса на глас. на латински език: aphonia. на английски език: aphonia. 

афта -малка, кръгла, болезнена ерозия или улцерация по лигавицата на устната кухина, 

покрита с жълтеникавобял налеп и обкръжена с червена ивица. на латински език: aphtha. на 

английски език: aphtha. 

ахалазия -липса на отпускане, особено на гладките мускули на гастроинтестиналния тракт 

(езофагеален сфинктер, кардия, пилор). на латински език: achalasia. на английски език: 

achalasia. 

ахейлия -вродена липса на устни. на латински език: acheilia. на английски език: acheilia. 

ахилесов рефлекс -съкращение на m. triceps surae и плантарна флексия на стъпалото при 

почукване върху Ахилесовото сухожилие. на латински език: reflexus tendinis Achillis. на 

английски език: Achilles reflex, ankle jerk reflex. 

ахилия -липса на стомашен сок (солна киселина, пепсин и др.) или на други храносмилателни 

ензими, напр. панкреатични ензими. на латински език: achylia. на английски език: achylia. 

ахлорхидрия -липса на свободна солна киселина в стомашния сок. на латински език: 

achlorhydria. на английски език: achlorhydria. 

ахолия -липса или понижение на жлъчната секреция. на латински език: acholia. на английски 

език: acholia. 

ахроматопсия -невъзможност за различаване на цветовете, тотална цветна слепота. на 

латински език: achromatopsia. на английски език: achromatopsia, achromatopsy, colour 

blindness. 

ахромия -липса на нормална пигментация, напр. липса на кожния пигмент (албинизъм, 

витилиго), на пигмента на ириса и др. на латински език: achromatosis. на английски език: 

achromia. 

ацетабулум -ацетабуларна ямка -вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на 

бедрената кост. на латински език: acetabulum. на английски език: acetabulum, cotyloid cavity. 

ацетонемия, кетонемия -повишаване на кетотелата в кръвта (бетаоксимаслена киселина, 

ацетоцетна киселина и ацетон), напр. при захарен диабет. на латински език: acetonaemia. на 

английски език: aceton(a)emia, keton(a)emia. 

ацетонурия, кетонурия -повишено отделяне на кетотела (ацетон, бетаоксимаслена киселина, 

ацетоцетна киселина) с урината, напр. при захарен диабет, гладуване и др. на латински език:

acetonuria. на английски език: acetonuria, ketonuria. ацидитет -киселинност. на латински 

език: aciditas. на английски език: acidity. 

аденоидни вегетации -хипертрофия на третата сливица (фарингеална или носна сливица), 

която запълва назофаринкса, затруднява носното дишане, намалява слуха и др. на латински 

език: vegetations adenoideae. на английски език: adenoid vegetations. 

Медицински термини с буквата Б 

бронхиална астма -лергично заболяване, протичащо с пристъпи на експираторен задух 

поради нарушена бронхиална проходимост. на латински език: a. bronchiale. на английски 

език: bronchial asthma. 

Бабински, рефлекс на -дорзална флексия на палеца на крака и разперване на останалите 

четири пръста при одраскване по външната плантарна повърхност на ходилото с игла. 

Наблюдава се при увреждане на пирамидния път. Среща се нормално при деца под 2 годишна 

възраст. на латински език: Babinski’ reflexus. на английски език: Babinski’s phenomenon or 

reflex. 

базален -разположен на основата; отнасящ се до основата. на латински език: basalis, 

basilaris. на английски език: basal, basilar. 

базедова болест -автоимунен хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза). 

По-често боледуват жени на възраст между 30 и 50 години. Характеризира се с гуша, 

екзофталм, тахикардия и др. на латински език: Basedowi morbus. на английски език: 

exophthalmic goiter, Graves disease. 

базофилия -1. оцветяване на клетките и тъканите с основни бои; 2. повишаване на 

базофилните левкоцити в кръвта. на латински език: basophillia. на английски език: 

basophillia, basophilism. 

бактериемия -наличие на бактерии в циркулиращата кръв. Установява се чрез хемокултура. 

на латински език: bacteriaemia. на английски език: bacter(a)emia. 

бактериолиза -разрушаване на бактерии. на латински език: bacteriolysis. на английски език: 

bacteriolysis. 

бактериостаза -спиране на размножаването на бактериите. на латински език: bacteriostasis. 

на английски език: bacteriostasis. 

бактериостатици -лекарствени средства, предизвикващи временна загуба на способността на 

бактериите да се размножават. на латински език: bacteriostatica. на английски език: 

bacteriostatics.

бактериофаг -вирус, който прониква в бактериална клетка, размножава се в нея, след което 

клетката се лизира. Новообразуваните вириони се освобождават и инфектират други клетки. 

В други случаи не се образуват зрели вириони и бактериалните клетките не се лизират. на 

латински език: bacteriophagum. на английски език: bacteriоphage. 

бактериурия -наличие на бактерии в урината. на латински език: bacteriuria. на английски 

език: bacteriuria. 

бактерицидни вещества -лекарства, дезинфекционни средства и др., които унищожават 

бактериите. на латински език: bactericida. на английски език: bactericides. 

бактерия -микроорганизми с прокариотна структура. По форма биват: коки, пръчици, 

спираловидни. на латински език: bacterium. на английски език: bacterium. 

баланапостит -възпаление на главичката на пениса, sulcus coronaries и препуциума. на 

латински език: balanoposthitis. на английски език: balanoposthitis. 

баланит -възпаление на кожата на главичката на пениса. на латински език: balanitis. на 

английски език: balanitis. 

балантидиоза -протозойна зооантропоноза, причинена от Balantidium coli – предизвиква 

улцерозни изменения в лигавицата на дебелото черво. Протича с гадене, повръщане, диария. 

на латински език: balantidiоsis. на английски език: balantidiasis, balantidiosis. 

балнеотерапия -прилагане на минерални води с лечебна цел. на латински език: 

balneotherapia. на английски език: balneotherapy. 

бартолинит -възпаление на бартолиновите жлези, разположени в големите срамни устни. на 

латински език: bartholinitis. на английски език: bartholinitis. 

Бауен, болест на -интраепидермален карцином на кожата, представлява плоска червеникава 

плака, покрита с жълтеникави сквами. Счита се за преканцероза, но често преминава в 

ннвазивен рак. на латински език: Boweni morbus. на английски език: Bowen’s disease. 

бацил -пръчковидни бактерии, образуващи спори, главно род Clostridium и Baciilus. на 

латински език: Bacillus. на английски език: Bacillus. 

бедрен -феморален -отнасящ се до бедрото. на латински език: femoralis. на английски език: 

femoral. 

бедрена кост -най-дългата кост в скелета на човека. на латински език: femur. на английски 

език: femur, thigh-bone.

бенигнен -доброкачествен (не се разпространява в други органи), протичащ благоприятно. 

на латински език: benignus. на английски език: benign, benignant. 

бенка -лентиго – доброкачествено пигментно петно на кожата с големина на лещено зърно. 

Дължи се на увеличен брой на меланоцитите в базалния слой на епидермиса. на латински 

език: lentigo. на английски език: lentigo. 

берибери -авитамноза В1 – дължи се на дефицит на витамин В1 в храната. Характеризира се 

с полиневрит, парализи, отоци, сърдечни увреждания. на латински език: beriberi. на 

английски език: beriberi, endemic neuritis. 

бехчет -хронично заболяване с неясна етиология. Засяга по-често мъже в млада възраст. 

Протича с иридоциклит, улцерации и афти по лигавиците на устата, гениталиите, по кожата, 

със засягане на ставите, стомашно-чревния тракт, бъбреците, ЦНС. на латински език: Behceti 

syndromum sive morbus. на английски език: Behcet’s disease. 

бикуспидален -двукрилен, двуплатнен, напр. бикуспидална или митрална клапа -valvula 

bicuspidalis sive mitralis. на латински език: bicuspidalis. на английски език: bicuspid, bicuspidal. 

билатерален -двустранен, от двете страни. на латински език: bilateralis. на английски език: 

bilateral. 

билиарен -жлъчен, отнасящ се до жлъчката. на латински език: biliaris. на английски език: 

biliary. 

биливердин -първият жлъчен пигмент -образува се при разпада на хемоглобина. Редуцира се 

до билирубин. на латински език: biliverdinum. на английски език: biliverdin. 

бимануален -двуръчен, отнасящ се до двете ръце. на латински език: bimanualis. на английски 

език: bimanual. 

бинаурален -двуушен, отнасящ се до двете уши. на латински език: binauralis. на английски 

език: binaural. 

бинокуларен -двуочен, отнасящ се до двете очи. на латински език: binocularis. на английски 

език: binocular. 

Био, дишане на -патологично дишане, характеризира се с внезапно започващи и свършващи 

фази на апнея, с продължителност до 1 минута. Среща се при тумори и кръвоизливи в мозъка, 

интоксикации и др. на латински език: Biot’ respiratio. на английски език: Biot’s respiration, 

Biot’s breathing.

биопсия -вземане на късче от орган или тъкан, което след обработка се изследва 

микроскопски. Биопсията има диагностична цел. Различават се: хирургическа, пункционна, 

тънкоиглена, аспирационна и щипкова биопсия. на латински език: biopsia. на английски 

език: biopsy. 

бифуркация -раздвояване, вилообразно разклоняване, напр. бифуркация на трахеята 

(разклоняване на трахеята на два главни бронха). на латински език: bifurctio. на английски 

език: bifurcation, forking. 

бицепс -двуглав муску, напр. мишничен мускул (m. biceps brachii), бедрен мускул (m. biceps 

femoris). на латински език: biceps. на английски език: biceps. 

бластомикоза -микотично заболяване, причинено от бластомицети. Засягат се кожата, белия 

дроб, кости, вътрешни органи, стави. на латински език: blastomycosis. на английски език: 

blastomycosis. 

бластомицети -дрождеви гъбички, причиняващи бластомикоза. на латински език: 

Blastomycetes. на английски език: Blastomycetes. 

блефарит -възпаление на клепачния ръб. Възниква при некоригирани рефракционни 

аномалии, при дерматози, обменни нарушения, алергия към козметични средства и др. 

Различават се две форми: прост и язвен блефарит. на латински език: blepharitis. на английски 

език: blepharitis. 

блефаропластика -пластична операция, при която се възстановяват клепачите. на латински 

език: blepharoplastica. на английски език: blepharoplasty. 

блефарофимоза -скъсяване и стесняване на очната цепка, която достига едва до 10 mm 

дължина и 4 mm ширина. на латински език: blepharophimosis. на английски език: 

blepharophimosis. 

борборигми -къркорене в корема поради наличие на газове и течност в червата. на латински 

език: borborygmus. на английски език: borborygmus. 

ботулизъм -остро инфекциозно заболяване, предизвикано от екзотоксина на Clostridium 

botulinum. Възниква след консумация на храна, съдържаща токсина. на латински език: 

botulismus. на английски език: botulism, allantiasis. 

брадавица -доброкачествено новообразувание, причинено от човешки папиломни вируси. 

Различават се обикновени, плоски, старчески брадавици. на латински език: verruca. на 

английски език: wart. обикновена брадавица: плътни туморчета с неравна повърхност, с цвят 

на нормалната кожа или сивожълтеникав до кафяв. Най-често се локализират по пръстите на 

ръцете и краката. на латински език: v. vulgaris. на английски език: common wart.

брадикардия -забавяне на сърдечната честота под 60 удара в минута. Наблюдава се при 

хипотиреоидизъм, при повишено вътречерепно налягане, синдром на слабия синусов възел и 

др. Може да бъде физиологична при спортисти, при физиологичен сън. на латински език: 

bradycardia. на английски език: bradycardia. 

брадикинезия -забавени движения. Наблюдава се при увреждане на екстрапирамидната 

система. на латински език: bradykinesia. на английски език: bradykinesia. 

брадилалия -забавена реч. на латински език: bradylalia. на английски език: bradylalia. 

брадипнея -забавено дишане -под 12 вдишвания в минута. Наблюдава се при диабетна, 

уремична, чернодробна кома, отравяне с опиати, мозъчни тумори и др. Намалена е 

възбудимостта на дихателния център. на латински език: bradypnoea. на английски език: 

bradypnea. 

брахиалгия -болки в горната част на ръката -мишницата. на латински език: brachialgia. на 

английски език: brachialgia. 

брахиален -мишничен, отнасящ се до горната част на ръката -мишницата. на латински език: 

brachialis. на английски език: brachial. 

бромизъм -отравяне при продължителна употреба на бром. Проявява се с паметови 

нарушения, тремор, атаксия, обриви и др. на латински език: bromismus. на английски език: 

bromism, brominism. 

бромхидроза -отделяне на миризлива пот. на латински език: bromidrosis, bromhidrosis. на 

английски език: bromidrosis, bromhidrosis. 

бронзов диабет -първична хемохроматоза, болест на Реклинхаузен – наследствено 

заболяване, характеризиращо се с натрупване на хемосидерин в тъканите и органите на 

организма. Протича със захарен диабет, бронзова пигментация на кожата, пигментна цироза. 

Съществува и вторична хемохроматоза при болни от чернодробна цироза, при хроничен 

алкохолизъм и др. на латински език: haemochromatosis. на английски език: 

h(a)еmochromatosis, bronzed diabetes. Н 

бронх(о)аденит -възпаление на лимфните възли около големите бронхи, трахеята и 

средостението. на латински език: bronchoadenitis. на английски език: bronchadenitis. 

бронхиектазия -разширение на ограничен участък от бронхите. Различават се вродени 

(поради липса или слабо развити структурни елементи на бронхите) и придобити (при 

бронхиална обструкция, хронични възпалителни процеси, деформация на бронхите от 

склеротични процеси) бронхиектазии. на латински език: bronchiectasia. на английски език: 

bronchiectasis, bronchiectasia.

бронхиолит -остър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. 

Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване 

се среща при деца под 2 години, най-често във възрастта от 2 до 8 месеца. на латински език: 

bronchiolitis. на английски език: bronchiolitis. 

бронхит -възпаление на лигавицата на бронхите. на латински език: bronchitis. на английски 

език: bronchitis. 

бронхография -рентгенография на бронхите след въвеждане на контрастно вещество. на 

латински език: bronchographia. на английски език: bronchography. 

бронхопневмония -огнищна, лобуларна пневмония -възпалителният процес започва от 

бронхиолите и се разпространява към алвеолите, като засяга само отделни делчета на 

белодробния паренхим. Най-често възниква вторично: след бронхит, бронхиектазии, тумори, 

метастази, ателектази, след грип, коклюш, морбили, след аспирация на чужди тела и др. Най- 

честите причинители са стафилококи, стрептококи, Klebsiella Pneumoniae и др. на латински 

език: bronchopneumonia. на английски език: bronchopneumonia, bronchial pneumonia, lobular 

pneumonie. 

бронхорея -обилно отделяне на течни, слузести храчки, напр. при хроничен бронхит. на 

латински език: bronchorrhoea. на английски език: bronchorrhea. 

бронхоскопия -ендоскопски метод за директно наблюдение и вземане на биопсичен материал 

от бронхиалното дърво за микробиологично и цитологично изследване. Използват се два вида 

бронхоскопи: ригиден и фибробронхоскоп. на латински език: bronchoscopia. на английски 

език: bronchoscopy. 

бронхоспазъм -спазъм на бронхиалната мускулатура, при което се стеснява просвета на 

малките бронхи и бронхиоли, напр. при бронхиална астма. на латински език: 

bronchospasmus. на английски език: bronchospasm. 

бронхостенoза -стеснение на бронх. на латински език: bronchostenosis. на английски език: 

bronchostenosis. 

бронхофония -при аускултация на гръдния кош, когато пациента говори гласът се чува 

усилен (при здрав бял дроб гласът се провежда слабо). Наблюдава се при пневмония, 

каверна и др. на латински език: bronchophonia. на английски език: bronchophonia. 

брусница -морбили, дребна шарка – остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. 

Протича с токсиинфекциозен синдром и макуло-папулозен обрив. Среща се предимно в 

детска възраст. на латински език: morbilli. на английски език: morbilli, measles.

бруцелоза -инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род Brucella. Човек се 

заразява при контакт с болни животни или консумация на сурово мляко и месо. Протича с 

фебрилитет, увеличени лимфни възли, хепатоспленомегалия и др. на латински език: 

brucellosis. на английски език: brucellosis, undulant fever. 

букален -отнасящ се до бузата. на латински език: buccalis. на английски език: buccal. 

булбарен -отнасящ се до продълговатия мозък. на латински език: bulbaris. на английски език: 

bulbar. 

булимия -повтарящи се пристъпи на поемане на големи количества храна, последвано от 

самопредизвикано повръщане или прием на лаксативни средства, на диуретици. Боледуват 

млади жени. на латински език: bulimia. на английски език: bulimia, boulimia. 

Медицински термини с буквата В 

вагинa -влагалище – свързва матката с външните полови органи. на латински език: vagina. на 

английски език: vagina. 

вагинален -влагалищен, отнасящ се до влагалището. на латински език: vaginalis. на 

английски език: vaginal. 

вагинизъм -състояние, при което половото сношение е невъзможно или силно болезнено 

поради спазъм на мускулите на входа на влагалището. на латински език: vaginismus. на 

английски език: vaginismus. 

вагинит -колпит -възпаление на лигавицата на влагалището. Най-честите причинители са: 

дрождеподобни гъби (Candida albicans), Trichomonas vaginalis, бактерии -Gardnerella 

vaginalis, вируси -HSV, HPV и др. на латински език: colpitis. на английски език: colpitis, 

vaginitis. 

ваготомия -оперативно прерязване на nervus vagus (блуждаещият нерв) в дисталната част на 

хранопровода. Прилага се при язвена болест, за да се намали киселинната секреция. 

Различават се: стволова, селективна и суперселективна ваготомия. на латински език: 

vagotomia. на английски език: vagotomy. 

вагус -nervus vagus -блуждаещ нерв, най-дългият черепномозъчен нерв. Има три ядра - 

моторно, сетивно и парасимпатиково, които се разполагат в продълговатия мозък. Инервира 

респираторния тракт (ларинкс, трахея,бронхи), гастроинтестиналния тракт, сърцето, черния 

дроб, слезката, панкреаса, бъбреците, щитовидната и паращитовидните жлези и др. на 

латински език: vagus. на английски език: vagus, vagus nerve.

вазектомия -хирургична процедура, при която се прекъсва семепровода (ductus deferens) с 

цел стерилизиране на мъжа. на латински език: vasectomia. на английски език: vasectomy. 

вазодилатативен -съдоразширяващ, предизвикващ разширяване на кръвоносните съдове. на 

латински език: vasodilatativus. на английски език: vasodilator. 

вазодилататор -нерв или медикамент, който предизвиква релаксация на гладката 

мускулатура на съдовата стена и води до разширяване на кръвоносните съдове, напр. 

нитроглицерин, АСЕ инхибиторите и др. на латински език: vasodilatator. на английски език: 

vasodilator. 

вазодилатация -съдоразширяване, разширяване на кръвоносните съдове. на латински език: 

vasodilatatio. на английски език: vasodilatation. 

вазоконстриктивен -съдосвиващ, предизвикващ свиване на кръвоносните съдове. на 

латински език: vasoconstrictivus. на английски език: vasoconstrictivus. 

вазоконстриктор -нерв или медикамент, който предизвиква констрикция на гладката 

мускулатура на съдовата стена и води до свиване на кръвоносните съдове, напр. адреналин, 

норадреналин и др. на латински език: vasoconstrictor. на английски език: vasoconstrictor. 

вазоконстрикция -съдосвиване, свиване на кръвоносните съдове. на латински език: 

vasoconstrictio. на английски език: vasoconstriction. 

вазомоторен -съдодвигателен, предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните 

съдове. на латински език: vasomotorius. на английски език: vasomotor. 

ваксина -препарат, получен от живи атенюирани или убити микроорганизми, техните токсини 

или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет. на 

латински език: vaccinum. на английски език: vaccine. 

ваксинация -метод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести чрез 

въвеждане на ваксини в организма на човека. на латински език: vaccinatio. на английски 

език: vaccination. 

валвулопластика -операция за възстановяване на функцията на клапа на сърцето. на 

латински език: valvuloplastica. на английски език: valvuloplasty. 

валвулотомия -разширяване на стеснено отвърстие на сърдечна клапа, напр. при вродена 

клапна аортна стеноза. на латински език: valvulotomia. на английски език: valvulotomy, 

valvotomy.

валгус -изкривяване на част от крайник навън от срединната линия на тялото, напр. валгусна 

деформация на тазобедрената става (coax valga), на коляното (genu valgum), на палеца на 

ходилото (hallux valgus). на латински език: valgus. на английски език: valgus. 

варикоза -варикозна болест – разширение, удължаване и нагъване на повърхностните вени. 

на латински език: varicosis. на английски език: varicosis, varicosity. 

варикоцеле -варикозно разширение на вените на тестисите -plexus pampiniformis. на 

латински език: varicocele. на английски език: varicocele. 

вариола -едра шарка – силно заразна вирусна инфекция, която благодарение на 

противовариолната ваксина днес не се среща. на латински език: variola. на английски език: 

variola, smallpox. 

варицела -лещенка – остро инфекциозно заболяване, причинено от Varicella-Zoster Virus. 

Протича с характерен обрив – червени петънца (макули), които се превръщат 

последователно в папули, везикули, пустули, образуват се крусти, които отпадат. на 

латински език: varicella. на английски език: varicella, chickenpox. 

варици -варикозно разширение на вените – разширение, удължаване и нагъване на вените 

(главно на долните крайници), свързано със загуба на функцията на клапния им апарат. на 

латински език: varices. на английски език: varices, varicosis, varicosity. 

варус -изкривяване на част от крайник навътре от срединната линия на тялото, напр. варусна 

деформация на тазобедрената става (coax vara), на коляното (genu varum), вродено 

еквино-варусно ходило (pes equino-varus congenitus). на латински език: varus. на английски 

език: varus. 

васкуларен -съдов, отнасящ се до или съдържащ съдове. на латински език: vascularis. на 

английски език: vascular. 

васкуларизация -снабдяване с кръвоносни съдове на отделни органи или области на тялото. 

на латински език: vascularisatio. на английски език: vascularization. 

васкулит -възпаление на стената на кръвоносен съд. на латински език: vasculitis. на 

английски език: vasculitis. 

вегетация -разрастване на кожата или на лигавицата. на латински език: vegetatio. на 

английски език: vegetation. аденоидни вегетации: хипертрофия на третата сливица 

(фарингеална или носна сливица), която запълва назофаринкса, затруднява носното дишане, 

намалява слуха и др. на латински език: vegetations adenoideae. на английски език: adenoid 

vegetations.

везикален -мехурен, отнасящ се до пикочния мехур. на латински език: vesicalis. на английски 

език: vesical. 

везико-вагинален -отнасящ се до пикочния мехур и влагалището, напр. везико-вагинална 

фистула. на латински език: vesicovaginalis. на английски език: vesicovaginal. 

везико-ректален -отнасящ се до пикочния мехур и правото черво, напр. везико-ректална 

фистула. на латински език: vesicorectalis. на английски език: vesicorectal. 

везикула -малко мехурче с размер до 0,5 сm, изпълнено със светло серозно съдържимо, в 

резултат на възпалителен процес от вирусна инфекция, алергична реакция и др. на латински 

език: vesicula. на английски език: vesicle. 

везикуларен -мехурчест, отнасящ се до везикула, подобен на мехурчета. на латински език: 

vesicularis. на английски език: vesicular. 

везикулозен -съдържащ много мехурчета, покрит с мехурчета. на латински език: vesiculosus. 

на английски език: vesiculose. 

вена -кръвоносен съд, който провежда бедна на кислород кръв от различни части на тялото 

към сърцето, с изключение на белодробните вени. на латински език: vena. на английски 

език: vein. 

венепункция -пунктиране на вена с игла за вземане на кръв, за прилагане на медикаменти, за 

венозни вливания. на латински език: venaepunctio. на английски език: venipuncture. 

венозно налягане -има плоско лентовидно тяло, достига на дължина 4-12 m, има около 1000 

членчета. Полово зрелите паразити се локализират в тънките черва на крайния 

гостоприемник – човекът и причиняват тениаринхоза. Ларвните форми се локализират в 

мускулатурата на междинния гостоприемник – едър рогат добитък. на латински език: T. 

saginatus. на английски език: Taenia saginata, Beef tapeworm. 

вентрален -разположен на предната или обърнат към предната повърхност на тялото. на 

латински език: ventralis. на английски език: ventral. 

вентрикул -1. стомах; 2. камера (сърдечна камера), стомахче (мозъчно стомахче). на 

латински език: ventriculus. на английски език: 1. stomach; 2. ventricle. 

вентрикуларен -отнасящ се до някой вентрикул (мозъчно стомахче или камера на сърцето и 

др.). на латински език: ventricularis. на английски език: ventricular. 

вентрикулография -рентгенография на сърдечните кухини след впръскване на контрастно 

вещество в тях. на латински език: ventriculographia. на английски език: ventriculography.

вербигерация -многократно повтаряне на едни и същи безсмислени думи или фрази. на 

латински език: verbigeratio. на английски език: verbigeration. 

верзио -верзия -завъртане на плода в матката с цел да се коригира неблагоприятно 

положение на плода (напр. седалищно предлежание) в благоприятно главично предлежание. 

Различават се: външна верзия, класическа комбинирана верзия, комбинирана двупръстна 

верзия. на латински език: versio. на английски език: version. 

верникс казеоза -сивкавобяла субстанция, съдържаща епидермални клетки и мазнини. 

Започва да се отлага по кожата на плода още от 5 лунарен месец и предпазва плода от 

мацерация по време на вътреутробното развитие. След раждането се установява главно по 

гърба и в гънките (аксиларни и ингвинални). Отстранява се при първия тоалет на 

новороденото. на латински език: vernix caseosa. на английски език: vernix caseosa. 

вертебрален -прешленен, отнасящ се до прешлените. на латински език: vertebralis. на 

английски език: vertebral. 

вертиго -световъртеж, виене на свят. на латински език: vertigo. на английски език: vertigo. 

вестибуларен -отнасящ се до вестибуларния апарат, който се разполага във вътрешността на 

слепоочната кост. на латински език: vestibularis. на английски език: vestibular. 

вестибулум -предверие – кухина или пространство, което води към друга кухина или канал, 

напр. предверието на костния лабиринт на вътрешното ухо. на латински език: vestibulum. на 

английски език: vestibule. 

вивификация -освежаване на краищата на една рана чрез изсичането им, с цел стимулиране 

на зарастването. на латински език: vivification. на английски език: vivification. 

визус -зрителна острота. на латински език: visus. на английски език: visual acuity. 

викарен -заместващ, заместителен. на латински език: vicarious. на английски език: vicarious. 

вирилизъм -наличие на мъжки вторични полови признаци у жени. Дължи се на 

хиперандрогенемия. Наблюдава се повишено окосмяване, задебелен глас, малки гърди, 

увеличен клитор, аменорея и др. на латински език: virilismus. на английски език: virilism. 

вирулентен -болестотворен, способен да предизвика заболяване. на латински език: 

virulentus. на английски език: virulent. 

вирулентност -болестотворната сила на даден микроорганиъм, способноста на бактерии, 

вируси и др. да предизвикват заболяване. на латински език: virulentia. на английски език: 

virulence.

вирус -инфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно. Състои се от централно 

разположена нуклеинова киселина (РНК или ДНК) и белтъчна обвивка. Много вируси имат и 

допълнителна външна обвивка (липопротеинова мембрана). на латински език: virus. на 

английски език: virus. 

висцерален -отнасящ се до или принадлежащ на вътрешните органи. на латински език: 

visceralis. на английски език: visceral. 

витилиго -идиопатична дисхромия на кожата, която се характеризира с появата на бели 

(депигментирани) петна по кожата. Най-често се локализират по откритите части на тялото – 

лице и ръце. Много рядко депигментацията може да обхване цялата кожа. на латински език: 

vitiligo. на английски език: vitiligo. 

вициум -порок, дефект. на латински език: vitium. на английски език: vice. 

власинка -косъмче, влакънце. на латински език: villus. на английски език: villus. чревни 

власинки: малки въси по лигавицата на тънкото черво, осъществяващи резорбцията на 

хранителните вещества. на латински език: villi intestinales. на английски език: intestinal villi. 

волвулус -форма на странгулационен илеус -завъртане на черво (най-често тънко черво или 

сигма) около оста си, при което се нарушава пасажа на стомашно-чревния тракт и настъпва 

остра чревна непроходимост. на латински език: volvulus. на английски език: volvulus. 

вомик -обилно изхрачване сутрин с “пълна уста” на голямо количество гнойна материя, напр. 

при бронхиектазии. на латински език: vomica. на английски език: vomica. 

връх -заострената част на орган с конусовидна форма, напр. белодробен връх – apex 

pulmonis. на латински език: apex. на английски език: apex. 

вулвит -възпалителни заболявания на външните полови органи у жената. Биват: 

инфекциозни, причинени от гъби, стрептококи, стафилококи, вируси (човешки папиломен 

вирус, херпесни вируси), паразити и неинфекциозни вулвити – от физични и химични 

фактори. на латински език: vilvitis. на английски език: vilvitis. 

вулвовагинит -едновременно възпаление на външните женски полови органи и влагалището. 

на латински език: vulvovaginitis. на английски език: vulvovaginitis. 

възпаление -сложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и 

тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се 

ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до 

нормалното й състояние. на латински език: inflammation. на английски език: inflammation.

въшка -безкрили насекоми. По човека паразитират три вида въшки: главова, дрешна и 

полова въшка. на латински език: pediculus. на английски език: louse, lice. 

въшливост -педикулоза – паразитоза, причинена от въшки. на латински език: pediculosis. на 

английски език: pediculosis, phthiriasis, lousiness. 

везикуларно дишане -образува се в алвеолите. Чува се у здрав човек над по-голямата част от 

белия дроб. При патологични процеси може да настъпи изостряне или отслабване на 

везикуларното дишане. на латински език: respiratio vesicularis. на английски език: vesicular 

respiration. 

вазомоторен ринит -целогодишен ринит, който не е алергичен, но притежава много от 

характерните за алергичен ринит симптоми. За възникването му роля играят вредни газове, 

остри миризми, цигарен дим, емоции, температурни колебания и др. на латински език: rhinitis 

vasomotoria. на английски език: vasomotor rhinitis. 

Медицински термини с буквата Г 

гръдна ареола -пигментираната кожа около зърното на гръдната жлеза. на латински език: a. 

mammae. на английски език: a. mammae. 

гадене -неприятно усещане в стомаха, което може да бъде последвано от повръщане. на 

латински език: nausea. на английски език: nausea. 

галакторея -спонтанно изтичане на мляко от гръдните жлези, което не е свързано с раждане 

и кърмене. Дължи се на хиперпролактинемия, на прием на някои медикаменти и др. на 

латински език: galactorrhoea. на английски език: galactorrh(o)ea. 

галактоцеле -киста на гръдната жлеза, изпълнена с течно млекоподобно съдържимо. 

Възниква в резултат на запушване иа млечен канал, обикновено в периода на кърмене. на 

латински език: galactocele. на английски език: galactocele. 

гамета -зрели мъжки и женски полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), които се сливат 

при оплождане и образуват зигота. на латински език: gamete. на английски език: gamete, sex 

cell, germ cell. 

ганглий -1. нервен възел – група от неврони, ограничени от съединителнотъканна капсула. 

Разполага се извън главния и гръбначния мозък. Получава предвъзлови нервни влакна и 

изпраща следвъзлови нервни влакна към различни органи. 2. ганглион, „мъртва кост" - 

кистозно образувание с пихтиесто съдържание, което произхожда от сухожилните влагалища 

или ставните капсули. Често възниква по гърба на китката. на латински език: ganglion. на 

английски език: 1. ganglion; 2. ganglion, thecal cyst.

ганглиом -тумор на периферната нервна система, произхожда от ганглийни нервни клетки. на 

латински език: ganglioma. на английски език: ganglioma, ganglioneuroma. 

гангрена -некроза, при която настъпва умъртвяване на всички тъкани в дадена област. 

Гангрената може да обхване отделни пръсти или цял крайник, всички слоеве на стените на 

коремни органи (напр. гангренозен апендицит). Различават се суха и влажна гангрена. на 

латински език: gangraena. на английски език: gangrene. 

гастралгия -стомашна болка, болка, локализирана в стомаха. на латински език: gastralgia. на 

английски език: gastralgia, gastrodynia, stomachache. 

гастректомия -оперативно отстраняване на целия стомах. на латински език: gastrectomia. на 

английски език: gastrectomy. 

гастрит -заболяване на стомашната лигавица, което протича в две основни форми – остър 

гастрит и хроничен гастрит. на латински език: gastritis. на английски език: gastritis. 

гастродуоденит -възпаление на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. на латински 

език: gastroduodenitis. на английски език: gastroduodenitis. 

гастродуоденостомия -оперативно създаване на ново съединение (анастомоза) между 

стомаха и дуоденума. на латински език: gastroduodenostomia. на английски език: 

gastroduodenostomy. 

гастроентероколит -възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт. на латински език: 

gastroenterocolitis. на английски език: gastroenterocolitis. 

гастроентеростомия -оперативно създаване на съединение между стомаха и тънките черва. 

на латински език: gastroenterostomia. на английски език: gastroenterostomy. 

гастроколичен -отнасящ се до стомаха и дебелото черво. на латински език: gastrocolicus. на 

английски език: gastrocolic. 

гастроптоза -смъкване, спадане на стомаха, по-ниско разположение на стомаха, напр. при 

значително отслабване и др. на латински език: gastroptosis. на английски език: gastroptosis. 

гастрорафия -шев на стомаха, напр. оперативно затваряне на перфорирала язва. на латински 

език: gastrorrhaphia. на английски език: gastrorrhaphy. 

гастроскопия -ендоскопско изследване, при което се визуализира вътрешността на стомаха с 

помощта на гастроскоп. По време на гастроскопията може да се вземе биопсия, да се 

извършат хирургични манипулации, напр. спиране на кръвоизлив, полипектомия и др. на 

латински език: gastroscopia. на английски език: gastroscopy.

гастроспазъм -спастично съкращение на мускулатурата на стомаха. на латински език: 

gastrospasmus. на английски език: gastrospasm. 

гастростомия -оперативно създаване на стомашна фистула за изкуствено хранене. на 

латински език: gastrostomia. на английски език: gastrostomy. 

гастротомия -оперативно разрязване на стомаха. на латински език: gastrotomia. на английски 

език: gastrotomy. 

гастроцеле -херния на стомаха -изпъкване на част от стомашната стена при дефект в 

мускулния й слой. на латински език: gastrocele. на английски език: gastrocele. 

гаструла -стадий в развитието на зародиша – двуслоен зародиш, произлязъл от бластулата 

(еднослоен зародиш). Има външен слой (ектодерма), вътрешен слой (ендодерма) и празнина 

– гастроцел. на латински език: gastrula. на английски език: gastrula. 

генотип -съвкупност от всички гени в организма. на латински език: genotypus. на английски 

език: genotype. 

гериатрия -дял от медицината, занимаващ се със заболяванията на старческата възраст. на 

латински език: geriatria. на английски език: geriatrics. 

герминативен -зародишен. на латински език: germinativus. на английски език: germinative. 

гибус -гърбица -деформация на гръдния отдел на гръбначния стълб. на латински език: 

gibbus. на английски език: gibbus, hump. 

гингива -венец на зъбите – околозъбни лигавични участъци, които покриват алвеоларните 

израстъци на челюстите. на латински език: gingival. на английски език: gum. 

гингивектомия -изрязване на част от венеца, напр. при хипертрофирали венци и др. на 

латински език: gingivectomia. на английски език: gingivectomy. 

гингивит -възпаление на венците. на латински език: gingivitis. на английски език: gingivitis. 

гинекомастия -увеличение на млечната жлеза у мъжа, което може да бъде едностранно или 

двустранно. Настъпва хиперплазия на жлезните делчета. Развива се при лечение с 

естрогенни препарати и други медикаменти, при хронични чернодробни заболявания и др. на 

латински език: gynaecomastia. на английски език: gynaecomastia, gyn(a)ecomasty. 

глабела -неокосменото място между веждите. на латински език: glabella. на английски език: 

glabella.

гландула -орган, който произвежда хормони, различни секрети или екскрети. Различават се 

ендокринни жлези (хипофизна жлеза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза и др.) и 

екзокринни жлези (потни жлези, млечна жлеза, слюнчени жлези, стомашни жлези, черен 

дроб и др). на латински език: glandula. на английски език: gland. 

гландуларен -жлезен, жлезист, отнасящ се до жлезите. на латински език: glandularis. на 

английски език: glandular. 

глаукома -двуочно заболяване, при което се повишава вътреочното налягане, настъпва 

атрофия на папилата, отпада част от зрителното поле до пълна загуба на зрението. на 

латински език: glaucoma. на английски език: glaucoma. 

глезен -малеол – вътрешен глезен (malleolus medialis, намиращ се в дисталния край на 

големия пищял) и външен глезен(malleolus lateralis, намиращ се в дисталния край на малкия 

пищял). на латински език: malleolus. на английски език: malleolus, ankle. 

гликемия -съдържание на глюкоза в кръвта, измерва се в mmol/l или в mg/dl. на латински 

език: glykaemia. на английски език: glyc(a)emia. 

гликоген -полизахарид със силно разклонена молекула, съставена от глюкозни остатъци. 

Представлява запасен енергетичен материал, съдържащ се във всички клетки, особено в 

клетките на черния дроб и мускулите. Синтезира се в черния дроб. на латински език: 

glycogenum. на английски език: glycogen. 

гликогенеза -синтез на гликоген от глюкоза, извършва се главно в черния дроб. на латински 

език: glycogenesis. на английски език: glycogenesis. 

гликогеноза -група наследствени заболявания, при които са нарушени синтезата или 

разграждането на гликогена поради дефект на ензимите, участващи в тези два процеса. В 

резултат настъпва обилно натрупване на гликоген в различните органи. на латински език: 

glycogenosis. на английски език: glycogenosis, glycogen storage disease. 

гликогенолиза -разграждане на гликогена до глюкоза. на латински език: glycogenolysis. на 

английски език: glycogenolysis. 

гликолиза -серия от последователни реакции, водещи до разграждането на глюкозата до 

лактат. на латински език: glycolysis. на английски език: glycolysis. 

гликонеогенеза -синтез на глюкоза от лактат, глицерол и аминокиселини. на латински език: 

glyconeogenesis. на английски език: glyconeogenesis. 

глиом -общ термин за тумори на централната нервна система, произхождащи от клетките на 

невроглията. на латински език: glioma. на английски език: glioma.

гломерул -структура на нефрона, представлява клъбце от капиляри, които произлизат от 

една артериола, наречена внасящ съд (vas afferens), и се оттичат към друга артериола, 

наречена изнасящ съд (vas efferens). Гломерулите се разполагат в кoровата част на бъбрека. 

на латински език: glomerulus. на английски език: glomerulus. 

гломерулонефрит -двустранно дифузно възпаление на бъбреците със засягане предимно на 

гломерулите. на латински език: glomerulonephritis. на английски език: glomerulonephritis 

гломус -клъбце, съдово клъбце. на латински език: glomus. на английски език: glomus. 

глосалгия -болка в езика. на латински език: glossalgia. на английски език: glossalgia, 

glossodynia. 

глосит -възпаление на езика. на латински език: glossitis. на английски език: glossitis. 

глосоплегия -парализа на мускулите на езика. на латински език: glossoplegia. на английски 

език: glossoplegia. 

глотис -гласна цепка – ограничава се от двете истински гласни гънки (рlicae vocalis). на 

латински език: glottis, rima glottides. на английски език: glottis. 

глутеален -седалищен, отнасящ се до седалищната област. на латински език: glutealis. на 

английски език: gluteal. 

глухота -пълна или частична загуба на слуха. на латински език: surditas. на английски език: 

deafness, surdity. 

глюкозурия -отделяне на глюкоза в урината поради повишаване на кръвната захар и 

превишаване на бъбречния праг за глюкоза (10 mmol/l). Основен симптом е при захарен 

диабет. на латински език: glucosuria. на английски език: glucosuria, glycosuria. 

гнатосхизис -вродено разцепване на горната челюст, често с цепка на устната и на небцето. 

на латински език: gnathoschisis. на английски език: gnathoschisis. 

гной -възпалителен ексудат с жълто-зелен цвят, състоящ се от левкоцити, бактерии и 

умъртвени клетки и тъканни елементи. на латински език: pus. на английски език: pus, matter. 

гонадотропен -въздействащ на половите жлези, напр. гонадотропни хормони 

(фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон), продуцирани от предния дял на 

хипофизата, които влияят на половите жлези. на латински език: gonadotropicus. на английски 

език: gonadotrop(h)ic.

гонартротомия -оперативно отваряне на колянната става. на латински език: gonarthrotomia. 

на английски език: gonarthrotomy. 

гонит, гонартрит -възпаление на колянната става. на латински език: gonitis. на английски 

език: gonitis, gonarthritis. 

гонорея -гонококция, трипер – полово предавано заболяване, което се проявява с уретрит 

при мъжете и с уретрит и ендоцервицит при жените. Причинява се от Neisseria gonorrhoeae. 

на латински език: gonorrhoea. на английски език: gonorrh(o)ea. 

гранулации -гранулационна тъкан -незряла съединителна тъкан със зърнист сроеж, лесно 

кърви при допир. Образува се при зарастване на рани, язви и др. По-късно се замества от 

ръбцова тъкан, образува се ръбец (цикатрикс). на латински език: granulations. на английски 

език: granulations. 

гранулозен -зърнест. на латински език: granulosus. на английски език: granulous, granulated, 

granular. 

гранулом -огнищни клетъчни струпвания, характерни за хроничните грануломатозни 

възпалителни процеси. Различават се гранулом тип “чуждо тяло”, липогранулом, 

туберкулозен гранулом (туберкул) и др. на латински език: granuloma. на английски език: 

granuloma. 

грануломатози -заболявания, при които се образуват грануломи, напр. туберкулоза, луес, 

саркоидоза, туларемия, коремен тиф и др. на латински език: granulomatoses. на английски 

език: granulomatosis. 

гранулоцити -неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити. на латински език: 

granulocytus. на английски език: granulocyte. 

гранулоцитопения -понижаване на гранулоцитите в кръвта. на латински език: 

granulocytopenia. на английски език: granulocytopenia. 

гръдно зърно -мамила – разполага се в центъра на areola mammae. Върху повърхността й има 

малки отвърстия, в които завършват изходните канали на жлезата. на латински език: papilla 

mammae. на английски език: nipple, mam(m)illa, papilla mammae, mammary papilla. 

гръдно зърно -мамила – разполага се в центъра на areola mammae. Върху повърхността й има 


mammae. на английски език: nipple, mam(m)illa, papilla mammae, mammary papilla. 

говежда тения -има плоско лентовидно тяло, достига на дължина 4-12 m, има около 1000 

членчета. Полово зрелите паразити се локализират в тънките черва на крайния



saginatus. на английски език: Taenia saginata, Beef tapeworm. 

Медицински термини с буквата Д 

дaлтонизъм -цветна слепота, вроден дефект във възприемането на червения и зеления цвят. 

на латински език: daltonismus. на английски език: daltonism, colour-blindness, red-green- 

blindness. 

дакриоаденит -възпаление на слъзната жлеза. Протича остро и хронично. Характеризира се с 

оточен и болезнен горен клепач, увисване надолу на темпоралната му част, оточна и 

увеличена слъзна жлеза и др. на латински език: dacryoadenitis. на английски език: 

dacryoadenitis. 

дакриопс -ретенционна киста, развиваща се в слъзната жлеза или в изходните й канали. 

Дължи се на обструкция на слъзните пътища. на латински език: dacryops. на английски език: 

dacryoma. 

дакриоцистит -възпаление на слъзната торбичка. Дължи се на запушване на слъзните пътища 

при хронично възпаление на носната лигавица или конюнктивата. Дакриоцистит на 

новороденото възниква поради затваряне на носо-слъзния канал от мембрана, която 

съществува по време на вътреутробното развитие, но по време на раждането е вече отворена. 

Рядко тя персистира и причинява дакриоцистит. на латински език: dacryocystitis. на 

английски език: dacryocystitis. 

дактилалгия, дактилодиния -болки в пръстите. на латински език: dactylalgia. на английски 

език: dactylalgia, dactylodynia. 

дактилогрипоза -изкривяване на пръстите. на латински език: dactylogryposis. на английски 

език: dactylogryposis. 

дактилоспазъм -спазъм на един или повече пръсти. на латински език: dactylospasmus. на 

английски език: dactylospasm. 

далак -слезка -най-големият лимфоиден орган. Изпълнява редица функции -произвежда 

лимфоцити, играе роля в изработване на имунитета, представлява кръвно депо и др. на 

латински език: lien. на английски език: spleen. 

дарсонвализация -прилагане на променливи високочестотни токове с лечебна цел – 

подобряване на кръвооросяването, стимулиране на обменните процеси в тъканите, 

подобряване на трофиката, противосърбежен ефект и др. Различават се абща и локална 

дарсонвализация. на латински език: darsonvalisatio. на английски език: darsonvalization.

девиация -отклонение от нормалното положение. на латински език: deviation. на английски 

език: deviation. 

девитализация -лишаване от жизнеспособност. на латински език: devitalisatio. на английски 

език: devitalization. 

дегенерация -промяна в структурата на клетки, тъкани и органи, при което тяхната 

жизнеспособност се понижава. на латински език: degeneratio. на английски език: 

degeneration. 

дезинсекция -унищожаване на насекоми. на латински език: desinsectio. на английски език: 

disinsection. 

дезинфекция -унищожаване на патогенни микроорганизми (бактерии, вируси и др.) във 

външната среда или върху повърхности на човешкото тяло (кожа, лигавици). на латински 

език: desinfectio. на английски език: disinfection. 

декапитация -обезглавяване. на латински език: decapitatio. на английски език: decapitation. 

декокт -отвара -метод на извличане на активните вещества на една дрога чрез изваряване 

във вода. на латински език: decoctum. на английски език: decoction. 

декортикация -оперативно премахване на кората на даден орган. на латински език: 

decorticatio. на английски език: decortication. 

декстрокардия -вродена аномалия, при която сърцето се намира в дясната половина на 

гръдната кухина. Наблюдава се по-често като елемент на обратно разположение на 

вътрешните органи и по-рядко като изолиран порок. на латински език: dextrocardia. на 

английски език: dextrocardia. 

декубитус -некроза на тъкан, развиваща се в участъци, които са подложени на натиск. 

Найчесто се локализира по гърба, сакралната област и петите при лежане по гръб. на 

латински език: decubitus. на английски език: decubitus. 

декурзус -ход, протичане, развитие, напр. протичане на болест. на латински език: decursus. 

на английски език: course. 

делир -силна възбуда -наличие на зрителни и слухови илюзии и халюцинации. Болните са 

ориентирани за собствената си личност, но са дезориентирани за време и място, могат да 

виждат познати, малки животни (насекоми, мишки), да участват в сражения, да хващат 

несъществуващи предмети и др. Делир може да възникне при висока температура, остра 

интоксикация с медикаменти, алкохол и др. Продължава от няколко часа до няколко дни. на 

латински език: delirium. на английски език: delirium.

демаркация -ограничаване, разграничаване на жива тъкан от мъртва. на латински език: 

demarcatio. на английски език: demarcation. 

деменция -синдром, дължащ се на органично заболяване на мозъка. Настъпва понижаване на 

интелекта, който преди е достигнал някакво равнище на развитие. Различават се частична 

деменция, напр. при мозъчна атеросклероза и глобална деменция. на латински език: 

dementia. на английски език: dementia. 

дендрит -дървовидно разклонен цитоплазмен израстък на нервната клетка. Провежда 

нервните импулси към тялото на клетката. на латински език: dendritum. на английски език: 

dendrite, dendron. 

денервация -прекъсване на инервацията на дадена тъкан или орган, напр. при прерязване на 

нервите, които ги инервират, при увреждане на нервите от заболявания, травми, химични 

вещества и др. на латински език: denervatio. на английски език: denervation. 

дентален -зъбен, отнасящ се до зъбите. на латински език: dentalis. на английски език: dental. 

дентура -съзъбие -всичките зъби на горната и долната челюст. на латински език: denturа. на 

английски език: denture. 

денутриция -липса на хранене, лошо хранене. на латински език: denutritio. на английски 

език: denutrition. 

депигментация -частично или пълно изчезване на нормалната пигментация на кожата. на 

латински език: depigmentatio. на английски език: depigmentation. 

дератизация -унищожаване на вредни гризачи (мишки, плъхове и др.). на латински език: 

derattisatio. на английски език: deratization. 

дерматит -екзема -възпаление на кожата, протичащо със зачервяване, оток, поява на обрив, 

сърбеж и др. Различават се: контактен дерматит, атопичен дерматит, себореен дерматит и др. 

на латински език: dermatitis. на английски език: dermatitis. 

дерматомикоза, дерматофития -микотично заболяване на кожата, причинено от дерматофити 

от три рода: Microsporon, Trichophyton и Epidermophyton. Биват повърхностни и дълбоки 

(системни). на латински език: dermatomycosis. на английски език: dermatomycosis, 

dermatophytosis. 

дермографизъм -появяване на бели или на червени ивици по кожата при механичното й 

дразнене. на латински език: dermographismus. на английски език: dermographism, 

dermography.

дермоидна киста -доброкачествен зрял кистичен тератом, съставен от ектодермални 

структури. Кистата има плътна капсула, покрита отвътре с многослоен плосък епител. 

Празнината й е изпълнена с кашава бледожълта материя, може да има косми, мастни жлези, 

кости, зъби и др. Среща се по цялото тяло, напр. в яйчниците, шията и др. на латински език: 

dermoidum. на английски език: dermoid cyst, dermoid. 

десенсибилизация -намаляване чувствителността на организма към даден алерген. Чрез 

подкожно инжектиране на алергена в постепенно повишаващи се дози се създава имунен 

толеранс към него. на латински език: desensibilisatio. на английски език: desensitization. 

десикация -изсушаване, изсъхване, обезводняване. на латински език: desiccatio. на 

английски език: desiccation, exsiccation. 

десквамация -лющене -отпадане на най-горния рогов слой на кожата. на латински език: 

desquamatio. на английски език: desquamation. 

десцензус -спускане, смъкване, спадане на орган, напр. на матката. на латински език: 

descensus. на английски език: descensus. 

детрит -кашеобразни остатъци от разрушени тъкани. на латински език: detritus. на английски 

език: detritus. 

дефекация -ходене по голяма нужда. на латински език: defaecatio. на английски език: 

def(a)ecation. 

деферентит -възпаление на семепровода (ductus deferens). на латински език: deferentitis. на 

английски език: deferentitis. 

дефлорация -норушаване целостта на девствената ципа. на латински език: defloratio. на 

английски език: defloration. 

децидуа -маточната лигавица по време на бременността. Различават се: базална децидуа 

(лежи между зародиша и миометриума), капсулна децидуа (намира се между зародиша и 

просвета на матката) и пристенна децидуа – цялата останала част от лигавицата, покриваща 

тялото и дъното на матката. на латински език: decidua. на английски език: decidua. 

диапедеза -преминаване на кръвни клетки през неповредените стени на капилярите в 

околната тъкан. на латински език: diapedesis. на английски език: diapedesis. 

диастаза -раздалечаване един от друг, напр. на правите коремни мускули. на латински език: 

diastasis. на английски език: diastasis.

диастема -разстояние, празнина между два съседни зъба, напр. между средните резци на 

горната зъбна редица. на латински език: diastema. на английски език: diastema. 

диастола -фаза на сърдечния цикъл, през която настъпва отпускане на мускулатурата на 

стените на съответните сърдечни кухини (предсърдия или камери), при което те се напълват 

с кръв. на латински език: diastole. на английски език: diastole. 

диатермия -прилагане на диатермични токове (високочестотни променливи токове) с лечебна 

цел –образува се ендогенна топлина, подобрява се кръвообращението, стимулира се 

лимфооттичането, обменните процеси и др. на латински език: diathermia. на английски език: 

diathermy. 

диафаноскопия -метод за изследване на органите чрез просветляването им с тесен сноп 

светлина. Използва се напр. при диагностиката на хидроцеле, за откриване на вътреочни 

тумори и др. на латински език: diaphanoscopia. на английски език: diaphanoscopy. 

диафиза -средната част на дългите тръбести кости, разположена между двете епифизи. 

Изградена е от дебел слой компактно вещество и във вътрешността си съдържа канал, 

изпълнен с костен мозък. на латински език: diaphysis. на английски език: diaphysis. 

диафореза -силно потене, обилно изпотяване. на латински език: diaphoresis. на английски 

език: diaphoresis. 

дивергенция -раздалечаване, напр. дивергентен страбизъм. на латински език: divergentia. на 

английски език: divergence. 

дивертикул -издуване като торбичка в стенатa на кухи органи, напр. дивертикул на 

хранопровода, на тънките червата (Мекелов дивертикул), на дебелото черво, на пикочния 

мехур. на латински език: diverticulum. на английски език: diverticulum. 

дигестивен -храносмилателен, отнасящ се до храносмилането. на латински език: digestivus. 

на английски език: digestive. 

дигестия -храносмилане. на латински език: digestio. на английски език: digestion. 

дигитален -отнасящ се до или принадлежащ на пръстите. на латински език: digitalis. на 

английски език: digital. 

диенцефалон -междинен мозък – разполага се между базалните части на крайномозъчните 

полукълба. Състои се от таламов мозък (таламус, метаталамус и епиталамус) и хипоталамус. 

на латински език: diencephhalon. на английски език: diencephhalon.

дизакузис -поява на дискомфорт или болка в ухото при възприемане на някои звуци. на 

латински език: dysacusis. на английски език: dysacousia. 

дизартрия -затруднен говор -нарушава се произнасянето на звуковете. Дължи се на огнищни 

увреди на централната или на периферната нервна система. Нарушена е инервацията на 

мускулите, участващи в артикулацията. на латински език: dysarthria. на английски език: 

dysarthria. 

дизосмия -разстройство на обонянието, изопачено възприемане на миризмите. на латински 

език: dysosmia. на английски език: dysosmia. 

дизурия -затруднено и болезнено уриниране. на латински език: dysuria. на английски език: 

dysuria. 

дикротичен -двоен, раздвоен, напр. дикротичен пулс (pulsus dicrotus). на латински език: 

dicrotus. на английски език: dicrotic. 

дилатация -разширение, напр. на сърдечните кухини, на стомаха. на латински език: dilatatio. 

на английски език: dilatation. 

диплегия -двустранна парализа -парализа, засягаща двете страни на тялото. на латински 

език: diplegia. на английски език: diplegia. 

диплопия -двойно виждане – зрително нарушение, при което болния вижда предметите 

двойни. на латински език: diplopia. на английски език: diplopia, double vision. 

дипсомания -форма на алкохолизъм – характеризира се с пристъпи от неудържимо желание 

за пиене на алкохол. Възникват през различни интервали и могат да продължат дни и 

седмици. на латински език: dipsomania. на английски език: dipsomania. 

дисбазия -разстройство на ходенето, затруднено ходене. на латински език: dysbasia. на 

английски език: dysbasia. 

дисгермином -злокачествен герминативноклетъчен тумор – произхожда от недиференцирани 

зародишни клетки на яйчника или на тестиса. на латински език: dysgerminoma. на английски 

език: dysgerminoma. 

дисгеузия -извращение на вкуса, среща се напр. при психично болни. на латински език: 

dysgeusia. на английски език: dysgeusia. 

дисеминация -разпространение, разсейване. на латински език: disseminatio. на английски 

език: dissemination.

дискератоза -неправилно вроговяване на кожата, нарушена кератинизация. на латински 

език: dyskeratosis. на английски език: dyskeratosis. 

дискория -неправилна форма на зениците. на латински език: dyscoria. на английски език: 

dyscoria. 

дислалия -разстройство на говора -неправилно произнасяне или заменяне на един звук или 

група звукове с други. на латински език: dyslalia. на английски език: dyslalia. 

дислокация -разместване, напр. разместване на фрагментите при фрактури. на латински 

език: dislocatio. на английски език: dislocation. 

дисменорея -болезнена менструация. Бива първична и вторична. на латински език: 

dysmenorrhoea. на английски език: dysmenorrh(o)ea, paintful menstruation. 

диспареуния -болезнен или затруднен полов акт. на латински език: dyspareunia. на 

английски език: dyspareunia. 

диспепсия -нарушение на храносмилането. на латински език: dyspepsia. на английски език: 

dyspepsia. 

дисплазия -неправилно развитие на органите и тъканите, напр. дисплазия на бъбреците – 

нарушена диференциация на бъбречните структури, персистиране на ембрионални 

елементи, наличие на незрели каналчета и гломерули, кисти и др. на латински език: 

dysplasia. на английски език: dysplasia. 

диспнея -задух, затруднено дишане. Различават се: инспираторна, експираторна и смесена 

диспнея. на латински език: dyspnoea. на английски език: dyspn(o)ea. 

диспротеинемия -нарушение на нормалното количествено съотношение между белтъчните 

фракции на кръвта. на латински език: dysproteinaemia. на английски език: dysproteinemia. 

диссимулация -умишлено прикриване на болестни симптоми. на латински език: dissimulatio. 

на английски език: dissimulation. 

дистален -периферен, намиращ се по-отдалечено от срединната линия или от друга точка на 

тялото. на латински език: distаlis. на английски език: distal. 

дистензия -разтягане, разширяване, напр. разтягане на ставна капсула (от събиране на 

течност в ставата), абдоминална дистензия (от събиране на газове и течности в стомах, черва 

или в перитонеалната кухина). на латински език: distensio. на английски език: distension.

дистимия -разстройство на емоциите, при което болестно се засилват астеничните емоции – 

тъга, мъка. Типична е за депресивния синдром. Обикновено се съчетава с налудности за вина 

и малоценност, с хипохондрични налудности и др. на латински език: dysthymia. на английски 

език: dysthymia. 

дистония -състояние на ненормален (понижен или повишен) тонус на мускули, съдове или 

тъкани. на латински език: dystonia. на английски език: dystonia. 

дистопия -ненормално разположение на тъкани или органи, напр. дистопия на бъбрека – 

намира се на необичайно място. на латински език: dystopia. на английски език: dystopia, 

malposition. 

дисторзия -навяхване – временно преминаване на границите на нормалната подвижност на 

една става след травма. Ставната капсула и връзките са преразтегнати, но анатомичната им 

цялост не е нарушена. на латински език: distorsio. на английски език: sprain. 

дистрофия -нарушено храненето на тъканите и органите. на латински език: dystrophia. на 

английски език: dystrophy. 

дисфагия -затруднено гълтане, болния има чувството, че хапката засяда. Различават се две 

форми: орофарингеална и езофагеална дисфагия. на латински език: dysphagia. на английски 

език: dysphagia, dysphagy. 

дисфазия -нарушение на говора. на латински език: dysphasia. на английски език: dysphasia. 

дисфония -разстройство в образуването на гласа, дрезгав или пресипнал глас. на латински 

език: dysphonia. на английски език: dysphonia. 

диуреза -пикочоотделяне, процес на образуване и отделяне на урина. Бъбреците продуцират 

около 180 l първична урина за 24 h, но след реабсорбция като крайна урина се отделят 

8001500 ml за денонощие. на латински език: diuresis. на английски език: diuresis. 

дишане -дишане обмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) 

или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане). на латински 

език: respiratio. на английски език: respiration. амфорично дишане: бронхиално дишане с 

известен музикален оттенък. Чува се върху по-големи каверни. на латински език: resporatio 

amphorica. на английски език: amphoric breathing. бронхиално дишане: образува се в 

ларинкса, трахеята и големите бронхите, при триене на въздуха в дихателните пътища и 

трептенето на стените им. Бива нормално (чува се при здрав човек върху ларинкса, трахеята 

и отзад на VІІ шиен прешлен) и патологично (чува се при патологични процеси в белите 

дробове – пневмония, туберкулоза, компресионна ателектаза и др). на латински език: 

respiration bronchialis. на английски език: bronchial respiration. везикуларно дишане:

образува се в алвеолите. Чува се у здрав човек над по-голямата част от белия дроб. При 

патологични процеси може да настъпи изостряне или отслабване на везикуларното дишане. 

на латински език: respiratio vesicularis. на английски език: vesicular respiration. изкуствено 

дишане: изкуствена вентилация на белите дробове при липсващо дишане. на латински език: 

respiratio artificialis. на английски език: artificial respiration. коремно или диафрагмално 

дишане: извършва се главно чрез съкращение на диафрагмата и коремните мускули, 

характерно е за мъжете. на латински език: respiratio abdominalis sive diaphragmatica. на 

английски език: abdominal respiration, diaphragmatic respiration. ребрено (костално) или 

гръдно (торакално) дишане: извършва се главно чрез съкращение на междуребрените 

мускули, характерно е за жените. на латински език: respiratio costalis sive thoracalis. на 

английски език: costal respiration, thoracic respiration. 

доминантен -преобладаващ, главен белег. на латински език: dominans. на английски език: 

dominant. 

дорзален -отнасящ се до гърба, разположен откъм гърба. на латински език: dorsalis. на 

английски език: dorsal, posterior. 

дромотропен -променящ скоростта на провеждане на възбуждението. Различават се 

отрицателен (намаляващ) и положителен (увеличаващ скоростта на провеждане 

навъзбуждението) дромотропен ефект. на латински език: dromotroopus. на английски език: 

dromotropic. 

дубликатура -удвояване, напр. гънка, получена от удвояване на части от перитонеума. на 

латински език: duplicatura. на английски език: duplicature, duplication. 

дуоденум -дванадесетопръстник: началната част на тънкото черво. Има форма на подкова, 

която обхваща главата на панкреаса. Дължина му е 25-30 сm. на латински език: duodenum. 

на английски език: duodenum. 

дивергентен страбизъм -екзотропия -едното око се отклонява навън. Среща се рядко в детска 

възраст, етиологията е неизяснена. По-често настъпва при миопия. на латински език: 

strabismus divergens, exotropia. на английски език: divergent squint, exotropia. 

доброкачествен тумор -характеризира се с бавен растеж, добре диференцирани клетки, 

добре отграничен от околната тъкан чрез капсула, не метастазира. на латински език: tumor 

benignus. на английски език: benign tumo(u)r. 

Медицински термини с буквата Е

евентрация -излизане в подкожието на коремни органи или части от тях, покрити с 

париетален перитонеум, след оперативен разрез или травматично увреждане на коремната 

стена. на латински език: eventratio. на английски език: eventration. 

евнухоидизъм -непълно развити половите органи и вторичните полови белези, съчетано с 

диспропорционално телосложение (дълги долни крайници и къс труп). Дължи се на 

хипогонадизъм -хипофункция на половите жлези (тестисите) у мъжа. на латински език: 

eunuchoidismus. на английски език: eunuchoidism, male hypogonadism. 

едем -оток -подуване на тъкан поради ненормално натрупване на течност. В зависимост от 

механизма на възникване се различават застойни, онкотични, лимфогенни, мембраногенни 

отоци. на латински език: oedema. на английски език: (o)edema. 

едематозен -оточен, подпухнал, характеризиращ се с оток. на латински език: oedematosus. 

на английски език: (o)edematous. 

език -мускулест орган, който участва в храносмилането и в говорната функция. на латински 

език: lingua. на английски език: tongue. 

езофагеален -хранопроводен, отнасящ се до хранопровода. на латински език: oesophageus. 

на английски език: (o)esophageal. 

езофагит -възпаление на хранопровода. на латински език: oesophagitis. на английски език: 

(o)esophagitis. 

езофагодиния -болка в хранопровода. на латински език: oesophagodynia. на английски език: 

esophagodynia, esophagalgia. 

езофагоскопия -ендоскопско изследване, при което се оглеждане вътрешността на хра- 

нопровода с помощта на езофагоскоп. на латински език: oesophagoscopia. на английски език: 

(o)esophagoscopy. 

езофагоспазъм -спазъм на хранопровода. на латински език: oesophagospasmus. на английски 

език: esophagospasm. 

езофагостеноза -стеноза ма хранопровода: стриктура или общо стеснение на хранопровода. 

на латински език: oesophagostenosis. на английски език: esophagostenosis. 

екзантем -кожен обрив. на латински език: exanthema. на английски език: exanthema, rash. 

екзацербация -изостряне, влошаване на заболяването. на латински език: exacerbatio. на 

английски език: exacerbation.

екзема -дерматит -възпаление на кожата, протичащо със зачервяване, оток, поява на обрив, 

сърбеж и др. Различават се: контактна, атопична, себороична екзема и др. на латински език: 

eczema. на английски език: eczema. 

екзогенен -произхождащ отвън, външен за организма. на латински език: exogenes. на 

английски език: exogenous, exogenic. 

екзостоза -костен израстък – абнормен костен растеж от повърхността на кост. на латински 

език: exostosis. на английски език: exostosis. 

екзофталм -изпъкване напред на очната ябълка. Може да бъде едностранен, двустранен, 

постоянен, непостоянен и др. Възниква в резултат на увеличаване на съдържимото на 

орбитата при кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, хипертиреоидизъм и др. на латински 

език: exophthalmus. на английски език: exophthalmos. 

еклампсия -тежка форма на предизвикана от бременността хипертония. Протича с пристъпи 

от гърчове (отначало тонични, а след това клонични), безсъзнание, хипертония, отоци. 

Наблюдава се през втората половина на бременността. на латински език: eclampsia. на 

английски език: eclampsia. 

ексикоза -силно обезводняване на организма, напр. при профузни диарии. на латински език: 

exsiccosis. на английски език: exsiccation, exsiccosis. 

екскориация -одраскване – механично нарушение целостта на епидермиса с линеарен 

характер. на латински език: excoriation. на английски език: excoriation, scratch. 

екскреция -отделяне, изхвърляне на отпадни продукти от организма. на латински език: 

excretio. на английски език: excretion. 

експекторация -отхрачване, отделяне на храчки. на латински език: expectoratio. на 

английски език: expectoration, spiting. 

експирация -издишване. на латински език: expiratio. на английски език: expiration. 

екстензор -pазгъвач (мускул), напр. мускули разгъвачи на палеца на ръката са: m. extensor 

pollicis brevis, m. extensor pollicis longus. на латински език: extensor. на английски език: 

extensor. 

екстирпация -изкореняване, изтръгване, отстраняване. на латински език: exstirpatio. на 

английски език: extirpation. 

екстрамурален -извънстенен, разположен извън стената на даден орган. на латински език: 

extramuralis. на английски език: extramural.

екстраутеринен -извънматочен, намиращ се извън матката. на латински език: extrauterinus. 

на английски език: extrauterine. 

екстрофия -вродена аномалия, при която част от вътрешен орган се намира извън тялото, 

напр. екстрофия на пикочния мехур. на латински език: exstrophia. на английски език: 

exstrophy. 

ексудат -възпалителен излив -излязлата при възпаление от стените на малките съдове 

течност. Ексудатът е богата на белтъци, може да съдържа левкоцити, еритроцити, 

микроорганизми. Бива: серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен. на латински език: 

exudatum. на английски език: exudates. 

ексудация -излизане на течност от кръвоносните и лимфните съдове при възпаление. на 

латински език: exudatio. на английски език: exudation. 

ексфолиация -отслояване, отстраняване на мъртви клетки. на латински език: exfoliatio. на 

английски език: exfoliation. 

ексцизия -изрязване, отстраняване на част от тъкан или орган. на латински език: excisio. на 

английски език: excision. 

ектазия -разширяване, разтягане на кух орган, напр. бронхиектазии. на латински език: 

ectasia. на английски език: ectasia, ectasis. 

ектима -пиодермия, причинена най-често от Str. рyogenes, смесена стрепто-стафилококова 

инфекция. Протича с появята на фликтени (хлабави мехури), изпълнени с гнойно- 

хеморагично съдържимо. Те се разкъсват, образуват се язви, които се покриват с кафяви до 

черни крусти. Преминават с или без образуване на белег. на латински език: ecthyma. на 

английски език: ecthyma. 

ектодерма, ектобласт -външен зародишен лист, от който се развиват епидермисът, нервната 

система и сетивните органи. на латински език: ectoderma. на английски език: ectoderm, 

ectoblast. 

ектопичен -намиращ се на необичайно място, разположен извън обичайната си анатомична 

област, напр. ектопичен бъбрек – бъбрек, намиращ се в таза. на латински език: ectopicus. на 

английски език: ectopic. 

ектопия -аномалия, при която органите са разположени извън обичайната се анатомична 

област, напр. тазова ектопия на бъбрек. на латински език: ectopia. на английски език: 

ectopia.

ектропиум, ектропион -обръщане на клепача навън. на латински език: ectropium. на 

английски език: ectropion, ectropium. 

екхимоза -кръвоизливно петно -излизане на кръв от съдовете в подкожието, най-често при 

травми. Различават се от петехиите (точковидни кръвоизливи) само по това, че са с поголеми 

размери. на латински език: ecchymosis. на английски език: ecchymosis. 

електроенцефалография -изследване, при което се записва електрическата активност на 

мозъка. на латински език: electroencephalographia. на английски език: 

electroencephalography. 

елефантиаза -слоновост – задебеляване на кожата и подкожието поради хроничен лимфен 

застой. Настъпва уголемяване нa засегнатите части, най-често долните крайници и 

гениталиите. на латински език: elephantiasis. на английски език: elephantiasis. 

елонгация -удължаване. на латински език: elongatio. на английски език: elongation. 

емeтропия -нормално зрение, нормално рефракционно състояние – при атпусната 

акомодация успоредните лъчи, преминали през окото се пресичат върху ретината и се 

получава ясен образ. на латински език: emmetropia. на английски език: emmetropia. 

ембoл -пренасяната с кръвния (лимфния) ток чужда частица, която предизвиква запушване 

на артериален, венозен или лимфен съд. Емболи могат да бъдат, напр. откъснат тромб, 

мастни капки, въздушни мехурчета, туморни клетки и др. на латински език: embolus. на 

английски език: embolus. 

емболия -процес на пренасяне чрез кръвни (лимфния) ток на емболи, които водят до 

запушване на кръвоносни или лимфни съдове. Различават се: тромботична, мастна, 

въздушна, газова, тъканна емболия и др. на латински език: embolia. на английски език: 

embolism. 

ембриотомия -плодораздробяваща операция -разсичане тялото на мъртъв плод, застанал в 

неправилно положение, при което раждането по вагинален път невъзможно. на латински 

език: embryotomoia. на английски език: embryotomy. 

емезис -повръщане. на латински език: emesis. на английски език: vomiting. 

емпием -събиране на гной в естествена телесна кухина, главно в плевралната кухина. на 

латински език: empyema. на английски език: empyema.

емфизем -патологично състояние, при което е налице повишено съдържание на въздух в 

даден орган или тъкан, напр. белодробен емфизем, медиастинален емфизем, подкожен 

емфизем. на латински език: emphysema. на английски език: emphysema. 

енантем -обрив по лигавиците. на латински език: enanthema. на английски език: enanthema, 

enanthem. 

ендартериит -възпаление на интимата на артериите. на латински език: endarteritis. на 

английски език: endarteritis. 

ендогенен -произхождащ, образуващ се в организма, напр. инсулина, произведен в 

панкреаса е ендогенен. на латински език: endogens. на английски език: endogenous, 

endogenic. 

ендодерма, ендобласт -вътрешен зародишен лист, от който се развива епителът на 

храносмилателната и респираторната система и др. на латински език: entoderma. на 

английски език: endoderm, entoderm, endoblast, entoblast. 

ендокард -тънка ципа, която покрива цялата вътрешна повърхност на мускулния слой на 

сърцето. на латински език: endocardium. на английски език: endocardium. 

ендокардит -възпаление на ендокарда на сърдечните клапите или на париеталния ендокард. 

Бива инфекциозен и неинфекциозен. на латински език: endocarditis. на английски език: 

endocarditis. 

ендолимфа -лимфоподобна течност, която изпълва ципестия лабиринт на вътрешното ухо. на 

латински език: endolympha. на английски език: endolympha, endolymph. 

ендометриоза -наличие на ендометриум (маточна лигавица) на ектопично място, напр. в 

яйчниците, пикочния мехур и др. на латински език: endometriosis. на английски език: 

endometriosis. 

ендометрит -възпаление на лигавицата на матката -ендометриума. на латински език: 

endometritis. на английски език: endometritis. 

ендометриум -лигавица на матката, покрита е от еднореден цилиндричен епител. на латински 

език: endometrium. на английски език: endometrium. 

ендомиокардит -възпаление на ендокарда и миокарда. на латински език: endomyocarditis. на 

английски език: endomyocarditis.

ендоскопия -изследване, при което се оглежда вътрешността на кухи органи с помощта на 

ендоскоп, напр. гастроскопия, колоноскопия и др. на латински език: endoscopia. на 

английски език: endoscopy. 

ендотел -слой от плоски ендотелни клетки, който постила вътрешната повърхност на 

кръвоносните и лимфните съдове, на серозните кухини (плеврална, перитонеална и др.). на 

латински език: endothelium. на английски език: endothelium. 

ендотелиом -всеки тумор, произхождащ от ендотела. на латински език: endothelioma. на 

английски език: endothelioma. 

ендотоксин -токсини, които се освобождават при разрушаването на Грам отрицателни 

микроорганизми, напр. холерен вибрион, шигели и др. Представляват липополизахариди. 

Предизвикват повишаване на температурата, хипотония и др. на латински език: endotoxinum. 

на английски език: endotoxin. 

енофталм -хлътване на очната ябълка в орбитата. Възниква при фрактури на орбитата, 

парализа на симпатиковата инервация (синдром на Клод Бернар-Хорнер), силна кахексия и 

др. на латински език: enophthalmus. на английски език: enophthalmos. 

ентерит -възпаление на лигавицата на тънките черва. на латински език: enteritis. на 

английски език: enteritis. 

ентероанастомоза -оперативно създаване на връзка между два сегмента на тънките чарва 

след резекция на част от тънките черва. на латински език: enteroanastomosis. на английски 

език: enteroanastomosis, intestinal anastomosis, enteroenterostomy. 

ентероколит -възпаление на лигавицата на тънките и дебелите черва. на латински език: 

enterocolitis. на английски език: enterocolitis, coloenteritis. 

ентеропексия -оперативна фиксация на сегмент от черво към коремната стена. на латински 

език: enteropexia. на английски език: enteropexy. 

ентероптоза -смъкване, спадане на червата, по-ниско разположение на червата в коремната 

кухина. на латински език: enteroptosis. на английски език: enteroptosis. 

ентерорагия -кръвотечение от червата. на латински език: enterorrhagia. на английски език: 

enterorrhagia. 

ентерорафия -хирургичен шев на черво. на латински език: enterorrhaphia. на английски език: 

enterorrhaphy.

ентропиум -състояние, при което мигленият ръб, а при тежки случаи и кожата на клепачите е 

обърната навътре. Получава се триене на миглите и кожата върху роговицата и конюнктивата 

и настъпва травматичен кератоконюнктивит. на латински език: entropium. на английски език: 

entropion. 

енуклеация -олющване, обелване, оперативно отстраняване, напр. на очна ябълка, на кисти, 

на ограничени с капсула тумори и др. на латински език: enucleatio. на английски език: 

enucleation. 

енурезис, енуреза -напикаване след 3-4 годишна възраст при липса на данни за увреждане 

на отделителната система. Различават се нощна -enuresis nocturna, дневна -enuresis diurnal и 

комбинирана енуреза. на латински език: enuresis. на английски език: enuresis. 

енхондром -доброкачествен тумор, произхождащ от зародишни хрущялни клетки. Засяга 

метафизата или диафизата на късите тръбести кости на ръката и ходилото. Дълго време 

протича безсимптомно, появява се подутина, няма болка, получават се патологични 

фрактури. на латински език: enchondroma. на английски език: enchondroma. 

енцефалит -възпаление на главния мозък. на латински език: encephalitis. на английски език: 

encephalitis. 

енцефаломалация -огнищно размекване на главния мозък поради исхемия, хеморагия и др. 

на латински език: encephalomalacia. на английски език: encephalomalacia. 

енцефаломенингоцеле -херния на мозъчните обвивки и на мозъчното вещество, които 

излизат през отвори (дефекти) на черепните кости. В херниалния сак има част от мозъчното 

вещество и ликвор. на латински език: encephalomeningocele, meningoencephalocele. на 

английски език: encephalomeningocele, meningoencephalocele. 

енцефаломиелит -енцефаломиелит възпаление на главния и гръбначния мозък. на латински 

език: encephalomyelitis. на английски език: encephalomyelitis. 

енцефалон -главен мозък, разполага се в черепната кухина. Състои се от: продълговат мозък, 

мост, малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен мозък. на латински език: 

encephalon. на английски език: encephalon. 

енцефалопатия -общ термин за заболявания на главния мозък – метаболитни, дегенеративни 

и др. на латински език: encephalopathia. на английски език: encephalopathy. 

еозинофилия -увеличен брой еозинофилни гранулоцити в кръвта, напр. при паразитни 

инфекции, алергични заболявания и др. на латински език: eosinophilia. на английски език: 

eosinophilia.

епендима -еднослоен епител, който постила централния канал на гръбначния мозък и 

мозъчните вентрикули (стомахчета). на латински език: ependyma. на английски език: 

ependyma. 

епигастрален -отнасящ се до епигастриума. на латински език: epigastricus. на английски 

език: epigastric. 

епигастриум -подлъжична област – отгоре се ограничава от мечовидния израстък на гръдната 

кост и от ребрените дъги, а отдолу от хоризонталната линия (linea bicostalis), съединяваща 

най-ниските точки на десетите ребра. на латински език: epigastrium. на английски език: 

epigastrium. 

епиглотис -надгръклянник – еластичен хрущял с форма на листо, който затваря входа на 

гръкляна при гълтане. на латински език: epiglottis. на английски език: epiglottis. 

епидермис -външен слой на кожата. Представлява многослоен плосък вроговяващ епител, 

който съдържа кератиноцити, меланоцити, Лангерхансови клетки и клетки на Merkel. на 

латински език: epidermis. на английски език: epidermis. 

епидермофития -микотично заболяване на епидермиса, причинено от гъбички от род 

Epidermophyton. Различават се епидермофития на стъпалата, на ингвиналните гънки и др. на 

латински език: epidermophytia. на английски език: epidermophytosis. 

епидидим -надсеменник, придатък на семенника. Има червеобразна форма и се разполага 

върху задния ръб на тестиса. Състои се от: горна, разширена част – глава на епедедема, от 

тяло и опашка. на латински език: epididymis. на английски език: epididymis. 

епидидимит -възпалително заболяване на епидидима, протичащо остро или хронично. В 

зависимост от причинителя се различават неспецифичен и специфичен епидидимит. на 

латински език: epididymitis. на английски език: epididymitis. 

епидурален -разположен над твърдата мозъчна обвивка -dura mater. на латински език: 

epiduralis. на английски език: epidural. 

епизиотомия -операция за разширяване на входа на влагалището през време на раждане, с 

цел предпазване от големи разкъсвания на перинеума и др. Прилагат се медиална 

(перинеумът се прерязва по средната линия до външния сфинктер на ануса, но без да се 

засегне) и латерална епизиотомия. на латински език: episiotomia. на английски език: 

episiotomy. 

епикантус -монголоидна гънка -вертикална кожна гънка на клепачите, разположена във 

вътрешния клепачен ъгъл симетрично на двете очи. Често се съчетава с други

орбитофациални аномалии. Нормална находка е при хората от монголоидната раса. на 

латински език: epicanthus. на английски език: epicanthus. 

епикард -външен слой на сърдечната стена -гладка и тънка ципа, която се прикрепва към 

външната повърхност на миокарда. Представлява висцералният лист на перикарда. на 

латински език: epicardium. на английски език: epicardium. 

епикондил -надкокдил – къси грапави израстъци по медиалната и латералната страна на 

дисталния край на раменната и бедрената кост. Служат за залавяне на мускули и връзки. на 

латински език: epicondylus. на английски език: epicondyle. 

еписпадия -вродена аномалия, при която уретрата се отваря по дорзалната (горната) страна 

на пениса. Различават се: гландуларна еписпадия (външният отвор на уретрата се 

локализира по гърба на главичката), корпорална еписпадия (по тялото на пениса) и 

пенопубична еписпадия. на латински език: epispadia. на английски език: epispadias. 

епистаксис -кръвотечение от носа. на латински език: epistaxis. на английски език: epistaxis. 

епител -епителна тъкан -разполага се по външната повърхност на тялото и покрива 

вътрешната повърхност на кухите вътрешни органи. Състои се от клетки, подредени в 

няколко слоя. Епителът бива: повърхностен – еднослоен (плосък, кубичен, цилиндричен), 

многослоен и др., и жлезист – изгражда жлезите. на латински език: epithelium. на английски 

език: epithelium, epithelial tissue. 

епителиом -тумори, произхождащи от епителната тъкан. на латински език: epithelioma. на 

английски език: epithelioma. 

епифиза -1. ставният край на дългите кости, изгражда се от спонгиозно вещество, покрито 

отвън от тънък кортикален слой. 2. ендокринна жлеза -представлява част от т.нар. надхълмие 

– epithalamus, което се отнася към междинния мозък. на латински език: 1. epiphysis. 2. corpus 

pineale. на английски език: 1. epiphysis. 2. pineal gland, corpus pineale, pineal body. 

епифизиолиза -отделяне, отлепване на епифизата от метафизата на костта, напр. 

епифизиолиза на лъчевата кост. на латински език: epiphysiolysis. на английски език: 

epiphysiolysis. 

епифора -сълзотечение -изтичане на сълзи поради увеличено слъзообразуване или 

нарушена проходимост на слъзните пътища. на латински език: epiphora. на английски език: 

epiphora. 

епонихиум -тънка ивица в задния край на нокътя, която се спуска върху нокътната плочка. 

Състои се от гранулозния и роговия слой на епидермиса. на латински език: eponychium. на 

английски език: eponychium.

епулис -тумор или тумороподобно образувание на венците. на латински език: epulis. на 

английски език: epulis. 

еретизъм -абнормно повишена раздразнителност, чувствителност, възбудимост. на латински 

език: erethismus. на английски език: erethism. 

еризипел -червен вятър – стрептококова инфекция, протичаща с токси-инфекциозен синдром 

(висока температура, втрисане, тахикардия, хипотония) и локални промени – зачервени, 

оточни, добре очертани плаки, може да има и хеморагии, були, некроза. на латински език: 

erysipelas. на английски език: erysipelas. 

еритема, еритем -дифузно или ограничено зачервяване на кожата поради хипeремия. на 

латински език: erythema. на английски език: erythema. 

еритремия -полицитемия вера -хронично миелопролиферативно заболяване. Налице е 

неконтролируема, клонална пролиферация на клетки от еритробластната редица. 

Характеризира се с повишен обем на кръвта, повишен хемоглобин, хематокрит, еритроцити и 

др. на латински език: erythraemia. на английски език: polycyth(a)emia rubra vera, 

erythr(a)emia. 

еритробластоза -наличие на еритробласти в периферната кръвта. на латински език: 

erythroblastosis. на английски език: erythroblastosis. 

еритродермия -кожни заболявания, при които е налице абнормно зачервяване на кожата. на 

латински език: erythrodermia. на английски език: erythroderma. 

еритропоеза -образуване на еритроцити от миелоидната стволова клетка, нормално в костния 

мозък. на латински език: erythropoesis. на английски език: erythropoiesis. 

еритроцит -червена крьвна клетка -безядрена клетка с форма на двойно вдлъбнат диск, с 

диаметър около 7 ?m, съдържа хемоглобин. на латински език: erythrocytus. на английски 

език: erythrocyte, red blood cell. 

еритроцитоза -повишаване на еритроцитите в периферната кръв. на латински език: 

erythrocytosis. на английски език: erythrocytosis. 

ерозия -охлузване – нарушена цялост на епидермиса. Възниква след разкъсване на везикули 

и були, след повърхностни травми. Заздравява без цикатрикс (ръбец). на латински език: 

erosion. на английски език: abrasion, erosion. 

ерупция -1. обриване – поява на обрив по кожата. 2. никнене на зъб. на латински език: 

eruptio. на английски език: 1. eruption, rash, exanthema; 2. eruption, tooth eruption.

есхара -ескара, струпей – ограничена суха некроза на кожата в резултат на циркулаторни 

нарушения, изгаряне и др. на латински език: eschara. на английски език: eschar. 

етмоидит -възпаление на лигавицата на клетките на решетъчната кост (os ethmoidale). на 

латински език: ethmoiditis. на английски език: ethmoiditis. 

ефелиди -лунички – малки жьлтокафяви до тъмнокафяви петна, локализирани предимно по 

кожата на лицето. Наблюдават се по-често при блондини и лица с червеникава коса. на 

латински език: ephelides. на английски език: ephelides, freckles. 

ефервесцентен -шумящ, бурно отделящ газ. на латински език: effervescens. на английски 

език: effervescent. 

Медицински термини с буквата Ж 

жлеза -орган, който произвежда хормони, различни секрети или екскрети. Различават се 

ендокринни жлези (хипофизна жлеза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза и др.) и 

екзокринни жлези (потни жлези, млечна жлеза, слюнчени жлези, стомашни жлези, черен 

дроб и др). на латински език: glandula. на английски език: gland. млечна жлеза: състои се от 

15-20 сложни тубуло-алвеоларни жлези, които се смятат за видоизменени потни жлези. В 

края на бременността и през време на лактацията жлезните клетки отделят секрет – майчино 

мляко. на латински език: g. mammaria. на английски език: breast, mammary gland. 

жлезен, жлезист -отнасящ се до жлезите. на латински език: glandularis. на английски език: 

glandular. 

жълта треска -остро инфекциозно заболяване, причинено от Yellow fever virus. Протича с 

токсиинфекциозен синдром, двувълнова температура, хеморагии, жълтеница и увреждане на 

бъбреците. Среща се в Южна Америка и Африка. на латински език: Febris flava. на английски 

език: Yellow fever. 

жълтеница -иктер -жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие 

повишаване нивото на серумния билирубин над 35 ?mol/l и отлагането му в тъканите. на 

латински език: icterus. на английски език: jaundice. 

жълтък -яйчен жълтък – съдържа главно липиди, особено холестерол. на латински език: 

vitellus. на английски език: yolk. 

Медицински термини с буквата З 

заден -намиращ се по-назад или откъм гърба (тила). на латински език: posterior. на 

английски език: posterior.

заекване -разстройство в плавността на протичане на речта. Ритмичната последователност в 

изговарянето на звуци, срички или думи се нарушава чрез удължаване на определени звуци, 

повторение на срички, паузи. на латински език: balbuties. на английски език: stammering, 

stuttering. 

заешки -напр, заешка устна -labium leporinum. на латински език: leporinus. на английски 

език: leporine. 

затлъстяване -увеличение на телесната маса в резултат на нарушен енергиен баланс, 

изразен в намален разход на енергия при повишен прием на храна. на латински език: 

obesitas. на английски език: obesity. 

заушка -епидемичен паротит -остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с 

оток на слюнчените жлези. Често се засягат други органи -ЦНС, тестиси, панкреас. на 

латински език: Parotitis epidemica. на английски език: Epidemic parotitis, Mumps. 

зеница -пупила -кръгъл отвор в центъра на ириса, през който светлината навлиза в окото. на 

латински език: pupilla. на английски език: pupil. 

зооноза, зооантропоноза -инфекциозни заболявания по животните, които се предават и на 

xората, напр. антракс, бяс, бруцелоза, туларемия и др. на латински език: zoonosis. на 

английски език: zoonosis, zooanthroponosis. 

зоофобия -натраплив страх от определен вид животни. на латински език: zoophobia. на 

английски език: zoophobia. 

зрение -способност за виждане. Зрението бива едноочно (монокуларно) и двуочно 

(бинокуларно). на латински език: visio. на английски език: vision, sight. 

злокачествен тумор -характеризира се с бърз растеж, недиференцирани клетки, инфилтрира 

и разрушава околните тъкани, дава метастази в далечни органи. на латински език: tumor 

malignus. на английски език: malignant tumo(u)r. 

Медицински термини с буквата И 

изкуствено дишане -изкуствена вентилация на белите дробове при липсващо дишане. на 

латински език: respiratio artificialis. на английски език: artificial respiration. 

идиопатичен -с неизвестен произход, есенциален. на латински език: idiopathicus. на 

английски език: idiopathic, essential.

идиотизъм, идиотия -слабоумие, умствена изостаналост, непълно развитие на интелекта. 

Най-тежка форма на олигофрения, след дебилност и имбецилност. на латински език: idiotia. 

на английски език: idiocy. 

изокория -еднаква форма и големина на двете зеници. на латински език: isocoria. на 

английски език: isocoria. 

изометропия -еднаква рефракционна способност на двете очи. на латински език: isometropia. 

на английски език: isometropia. 

изостенурия -отделяне на урина с относително тегло 1010 поради ограничена 

концентрационна способност. Бъбреците не концентрират и не разреждат, а урината става 

изотонична с кръвната плазма. на латински език: isosthenuria. на английски език: 

isosthenuria. 

иктер -жълтеница -жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие 

повишаване нивото на серумния билирубин над 35 ?mol/l и отлагането му в тъканите. на 

латински език: icterus. на английски език: jaundice. 

иктеричен -отнасящ се до жълтеница. на латински език: icterus. на английски език: icteric. 

илеит -възпаление на хълбочното черво (илеум). на латински език: ileitis. на английски език: 

ileitis. 

илеостомия -оперативно създаване на отвор (фистула) на тънкото черво в коремната стена за 

отвеждане на чревното съдържание навън. на латински език: ileostomia. на английски език: 

ileostomy. 

илеоцекален -отнасящ се до хълбочното и сляпото черво. на латински език: ileocaecalis. на 

английски език: ileoc(a)ecal. 

илеум -хълбочно черво -дисталната част на тънкото черво. на латински език: ileum. на 

английски език: ileum. 

илеус -чревна непроходимост, нарушение в пасажа на стомашно-чревния тракт. Различават 

се механичен илеус (обтурационен, странгулационен) и динамичен илеус (паралитичен, 

спастичен). на латински език: ileus. на английски език: ileus. 

илиачен -хълбочен, отнасящ се до хълбочната кост. на латински език: iliacus. на английски 

език: iliac. 

имбецилен -слабоумен. на латински език: imbecillis. на английски език: imbecile.

имбецилност -слабоумие, форма на олигофрения, при която умственото изоставане е потежко 

от деболност, но по-леко от идиотия. на латински език: imbecillitas. на английски език: 

imbecility. 

импетигинозен -отнасящ се до импетиго, подобен на импетиго. на латински език: 

impetiginosus. на английски език: impetiginous. 

импетиго -контагиозна повърхностна пиодермия, протичаща в две форми – небулозно и 

булозно импетиго. Причинява се от стрептококи и стафилококи. Среща се често в детска 

възраст. на латински език: impetigo. на английски език: impetigo. 

импресия -хлътване, отпечатък, причинен от натиска на един орган върху друг, напр. по 

висцералната повърхност на черния дроб има отпечатъци от органите, до които той се допира 

– impression gastrica, impression duodenalis и др. на латински език: impressio. на английски 

език: impression, mark. 

имунитет -защита на организма от микроорганизми или вещества, носещи чужда генетична 

информация. Имунитетът бива: вроден и придобит, клетъчен и хуморален, неспецифичен и 

специфичен. на латински език: immunitas. на английски език: immunity. 

инвагинация -вмъкване, вгъване. на латински език: invaginatio. на английски език: 

invagination. 

ингвинален -слабинен, отнасящ се до слабинната област. на латински език: inguinalis. на 

английски език: inguinal. 

индигестия -нарушено храносмилане, протича с дискомфорт, гадене, оригване, подуване на 

корема и др. на латински език: indigestio. на английски език: indigestion. 

индолентен -неболезнен. на латински език: indolens. на английски език: indolent, painless. 

индурация -уплътняване и втвърдяване на тъкани, напр. induratio penis plastica – 

уплътняване на кавернозните тела на пениса поради абнормна продукция на фиброзна 

тъкан. на латински език: induratio. на английски език: induration. 

инкарцерация -заклещване, напр. заклещване на херния. на латински език: incarceratio. на 

английски език: incarceration. 

инклинация -наклоняване, отклоняване. на латински език: inclinatio. на английски език: 

inclination.

инконтиненция -неволно изпускане на урината, неспособност за волево задържане на 

урината. Дължи се на недостатъчност на сфинктерите на пикочния мехур. Различават се 

непълна и пълна, чиста и комбинирана инконтиненция. на латински език: incontinentia. на 

английски език: incontinence. 

инкреторен -вътрешносекреторен, отнасящ се до вътрешната секреция, ендокринен. на 

латински език: incretorius. на английски език: incretory, endocrine. 

инкубационен период -латентен период -времето от момента на заразяване до появата на 

първите болестни признаци. на латински език: incubatio. на английски език: incubation, 

period of incubation. 

инокулация -вкарване на патогенни микроорганизми в тялото на човек. на латински език: 

inoculatio. на английски език: inoculation. 

иноперабилен -състояние, което не може да бъде лекувано чрез операция, неподходящ за 

оперативно лечение. на латински език: inoperabilis. на английски език: inoperable. 

инсектициди -вещества, използвани за унищожаване на насекоми. на латински език: 

insecticida. на английски език: insecticides. 

инсерция -1.прикрепване, залавяне, залавно място, напр. мястото на закрепване на 

скелетните мускули към кост. 2. генна мутация – вмъкване на нуклеотидна двойка в даден 

ген, при което се променя неговата структура. на латински език: insertio. на английски език: 

insertion. 

инсолация -1. слънчево облъчване, слънчеви бани; 2. слънчасване, слънчев удар. на 

латински език: insolatio. на английски език: insolation: 1. sun bath; 2. sunstroke. 

инспирация -вдишване -първата фаза в процеса на дишане. на латински език: inspiratio. на 

английски език: inspiration, inhalation. 

инстилация -капване, накапване, вливане на лекарствени средства капка по капка. на 

латински език: instillatio. на английски език: instillation. 

инсулином -аденом на панкреаса, произхождащ от бета-клетките на Лангерхансовите 

острови. Продуцира инсулин и протича с хипогликемия. на латински език: insuloma. на 

английски език: insulinoma. 

инсуфициенция -недостатъчност, функционална слабост, непълно затваряне на сърдечна 

клапа, напр. митрална инсуфициенция. на латински език: insufficientia. на английски език: 

insufficiency.

интактен -неповреден, незасегнат, цялостен. на латински език: intactus. на английски език: 

intact, whole. 

интерартикуларен -междуставен, разположен между две стави. на латински език: 

interarticularis. на английски език: interarticular. 

интервертебрален -междупрешленен, разположен между прешлените. на латински език: 

intervertebralis. на английски език: intervertebral. 

интеркостален -междуребрен, намиращ се между ребрата. на латински език: intercostalis. на 

английски език: intercostals. 

интеркурентен -прибавящ се, добавъчен; интеркурентно заболяване – заболяване, което 

възниква през време на боледуване от друга болест. на латински език: intercurrens. на 

английски език: intercurrent. 

интерлобарен -разположен между лобовете на даден орган. на латински език: interlobaris. на 

английски език: interlobar. 

интерлобуларен -разположен между лобулите на даден орган. на латински език: 

interlobularis. на английски език: interlobular. 

интермедиерен -междинен, среден, намиращ се по средата. на латински език: intermedius. на 

английски език: intermediary, intermediate. 

интерменструален -между две последователни менструации. на латински език: 

intermenstrualis. на английски език: intermenstrual. 

интермисия -временно прекъсване; интервал между два пристъпа на болест, напр. малария. 

на латински език: intermissio. на английски език: intermission, intermittence. 

интермитентен -периодичен, протичащ с прекъсвания, с интервали. на латински език: 

intermittens. на английски език: intermittent. 

интерорецептор -рецептори, специализирани да възприемат информация от вътрешните 

органи. на латински език: interoreceptor. на английски език: interoceptor. 

интерскапуларен -междулопатков, намиращ се между лопатките. на латински език: 

interscapularis. на английски език: interscapular. 

интерстициален -отнасящ се до интерстициума. на латински език: interstitialis. на английски 

език: interstitial.

интерстициум -малки тесни пространства, намиращи се между паренхима на даден орган. 

Неспецифична тъкан, напр. съединителна. на латински език: interstitium. на английски език: 

interstice. 

интертриго -възпаление на кожата, причинено от триене на две допиращи се кожни по- 

върхности, напр. под гърдите у жени, между бедрата, в ингвиналните гънки и др. на латински 

език: intertrigo. на английски език: intertrigo, skin chafing. 

интерцелуларен -междуклетъчен, разположен между клетките. на латински език: 

intercellularis. на английски език: intercellular. 

интестинален -чревен, отнасящ се до червата. на латински език: intestinalis. на английски 

език: intestinal, enteric. 

интима -вътрешна обвивка (tunica intima) -най-вътрешният слой на стената на кръвоносните 

и лимфните съдове. Състои се от ендотелен слой, субендотелен слой (липсва в малките 

артерии) и еластична мембрана. на латински език: intima. на английски език: intima. 

интраабдоминален -вътрекоремен, намиращ се в коремната кухина. на латински език: 

intraabdominalis. на английски език: intraabdominal. 

интраартикуларен -вътреставен, намиращ се в ставната кухина. на латински език: 

intraarticularis. на английски език: intraarticular. 

интраваскуларен -вътресъдов, намиращ се вътре в кръвоносните или лимфните съдове. на 

латински език: intravascularis. на английски език: intravascular. 

интрадермален -вътрекожен. на латински език: intracutaneus. на английски език: 

intracutaneous, intradermal. 

интракраниален -вътречерепен, намиращ се вътре в черепа. на латински език: intracranialis. 

на английски език: intracranial. 

интрамурален -вътрестенен, намиращ се в стената на кухина или на кух орган. на латински 

език: intramuralis. на английски език: intramural. 

интраперитонеален -разположен в перитонеалната кухина. на латински език: 

intraperitonealis. на английски език: intraperitoneal. 

интраспинален -вътре в гръбначния канал. на латински език: intraspinalis. на английски език: 

intraspinal.

интратекален -вътре в обвивките на гръбначния мозък. на латински език: intrathecalis. на 

английски език: intrathecal. 

интраторакален -вътрегръден, вътре в гръдната кухина. на латински език: intrathoracalis. на 

английски език: intrathoracic. 

интраутеринен -вътрематочен, вътре в матката. на латински език: intrauterinus. на английски 

език: intrauterine. 

интрацелуларен -вътреклетъчен, вътре в клетката. на латински език: intracellularis. на 

английски език: intracellular. 

интубация -въвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята. на латински език: 

intubatio. на английски език: intubation. 

инфаркт -огнище на исхемична некроза в част от орган или тъкан. Дължи се на внезапно 

нарушение в кръвообращението му, напр. тромбоза, емболия. на латински език: infarctus. на 

английски език: infarct, infarction. 

инфракция -ъглово деформиране на костта при деца след огъване на костните пластове, 

които се вбиват един в друг. на латински език: infractio. на английски език: infraction. 

инфуз -запарка – извлек на съставките на дрога. на латински език: infusum. на английски 

език: infusion. 

инфузия -1. вливане на течности в организма, напр. физиологичен разтвор, кръв, плазма и 

др.; 2. запарване -заливане на дрога с вряла вода, за да се извлекат съставките й. на 

латински език: infusio. на английски език: infusion. 

инфундибулум -фуния, подобно на фуния вдлъбване. Напр. инфундибулум на маточната 

тръба – фуниевидно разширение на латералния край на тръбата, завършващо с ресни. на 

латински език: infundibulum. на английски език: funnel, funnel-shaped structure. 

инхибитор -вещество, което потиска или спира различни процеси в организма. на латински 

език: inhibitor. на английски език: inhibitor. 

инцизия -разрез, разрязване, срязване на тъкан. на латински език: incisio. на английски 

език: incision, cut. 

инцизура -изрезка, врязване, напр. incisura cardiaca на стомаха – дълбоко вдлъбване между 

левия ръб на хранопровода и началната част на голямата кривина. на латински език: incisura. 

на английски език: incisure, notch.

ирадиация -излъчване, разпространение, облъчване. на латински език: irradiatio. на 

английски език: radiation, irradiation. 

иригация -промиване на кухина или рана с вода или друга течност чрез иригатор. на латински 

език: irrigatio. на английски език: irrigation. 

иригоскопия -рентгеноскопия на дебелото черво след очистителна клизма и вкарване на 

контрастна материя. на латински език: irrigoscopia. на английски език: irrigoscopy. 

иридектомия -оперативно изрязване на част от ириса на окото, напр. с цел понижаване 

вътреочното налягане при глаукома и др. на латински език: iridectomia. на английски език: 

iridectomy, corectomy. 

иридодиализа -откъсване на ириса от неговия корен при контузия. на латински език: 

iridodialysis. на английски език: iridodialysis. 

иридоплегия -парализа на сфинктера на ириса. на латински език: iridoplegia. на английски 

език: iridoplegia, iridoparalysis. 

иридотомия -разрез на ириса чрез лазер. на латински език: iridotomia. на английски език: 

iridotomy, corоtomy. 

иридохориоидит -възпаление на ириса и хориоидеята. на латински език: iridochorioiditis. на 

английски език: iridochoroiditis. 

иридоцеле -изпадане на част от ириса през дефект на роговицата. на латински език: iridocele. 

на английски език: iridocele, iris prolapse. 

иридоциклит -възпаление на ириса и цилиарното тяло. на латински език: iridocyclitis. на 

английски език: iridocyclitis. 

ирис -отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата -зеница. Представлява най- 

предната част на увеята. Цветът на ириса зависи от количеството на пигмент в клетките на 

пигментния слой. на латински език: iris. на английски език: iris. 

Медицински термини с буквата Й 

йерсиниози -остри чревни инфекциозни заболявания, причинени от Yersinia enterocolica. 

Протичат с токсиинфекциозен синдром, прояви на гастроентерит, ентероколит или 

хемоколит. Имат склонност към генерализиране и развитие на артрит, холецистит, менингит 

и др. на латински език: yersiniosis. на английски език: yersiniosis.

йеюнален -отнасящ се до празното черво (йеюнум). на латински език: jejunalis. на английски 

език: jejunal. 

йеюностомия -оперативно създаване на фистула на йеюнума (празното черво) -съобщение 

между лумена на йеюнума и кожната повърхност на предната коремна стена. на латински 

език: jejunostomia. на английски език: jejunostomy. 

йеюнум -празно черво – съставя 2/3 от тънкото черво, разполага се между дуоденума и 

илеума (хълбочното черво). на латински език: jejunum. на английски език: jejunum. 

йонофореза -въвеждане на лекарствени вещества в тъканите през здрава кожа или лигавици 

с помощта на галваничен ток. на латински език: ionophoresis. на английски език: 

ionophoresis, ion(o)therapy. 

Медицински термини с буквата К 

ксантоматоза -патологично състояние, което се характеризира с наличие на множество 

ксантоми. на латински език: xanthomatosis. на английски език: xanthomatosis. 

карднална астма -пристъпи на задух съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най- 

често възникват през нощта. Болните сядат в леглото, но задухът не се успокоява. Дължи се 

на белодробен застой при сърдечни заболявания с недостатъчност на лявата камера. на 

латински език: a. cardiale. на английски език: cardiac asthma. 

коремно или диафрагмално дишане -извършва се главно чрез съкращение на диафрагмата и 

коремните мускули, характерно е за мъжете. на латински език: respiratio abdominalis sive 

diaphragmatica. на английски език: abdominal respiration, diaphragmatic respiration. 

кaвернит -възпаление на пещеристите тела на полoвия член – corpora cavernosa penis. на 

латински език: cavernitis. на английски език: cavernitis. 

каверна -кухина в орган, образувана при разпад на тъканите, напр. при туберкулоза на белия 

дроб, на костите и др. на латински език: caverna. на английски език: cavern. 

кавум -кухина, напр. устна кухина (cavum oris), носна кухина (cavum nasi). на латински език: 

cavum. на английски език: cavity. 

казеозен -сиренест, наподобяващ извара, казеозна некроза – некротичното огнище има вид 

на пихтиесто сирене. на латински език: caseosus. на английски език: caseous. 

калкулус -камък, конкремент, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. Имат 

различен химичен състав -холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, 

пикочнокиселинни и др. на латински език: calculus. на английски език: calculus.

калциноза -патологично състояние, при което в тъканите на организма се отлагат калциеви 

соли. на латински език: calcinosis. на английски език: calcinosis. 

калцификация -процес на отлагане на неразтворими калциеви соли в тъканите, при което те 

се втвърдяват. на латински език: calcificatio. на английски език: calcification. 

кандидоза -монилиаза -инфекция на кожата и лигавиците, предизвикана от 

дрождеподобните гъби от род Candida, главно от Candida albicans. на латински език: 

candidosis. на английски език: candidiasis, moniliasis. 

канюла -тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. 

венозна канюла, трахеостомна канюла и др. на латински език: cannula. на английски език: 

cannula. 

капилициум -окосмената част на главата. на латински език: capillitium. на английски език: 

hair of the head. 

карбункул -гнойно-възпалителен процес на няколко разположени в съседство космени 

фоликули и техните мастни жлези. Най-често в окосмената тилна част на шията се формира 

плътен, болезнен инфилтрат, около космите се формират белезникави петънца, от които след 

3-5 дни изтича гноен секрет. на латински език: carbunculus. на английски език: carbuncle. 

кардиоваскуларен -сърдечносъдов, отнасящ се до сърцето и кръвоносните съдове. на 

латински език: cardiovascularis. на английски език: cardiovascular. 

кардиорексис -руптура на сърдечната стена. на латински език: cardiorrhexis. на английски 

език: cardiorrhexis. 

кардиосклероза -разрастване на съединителна тъкан в миокарда. на латински език: 

cardiosclerosis. на английски език: cardiosclerosis. 

кардиотоници -лекарствени средства, подобряващи помпената фенкция на сърцето, напр. 

сърдечни гликозиди, симпатикомиметици. на латински език: cardiotonica. на английски език: 

cardiotonics. 

кардиоцентеза -пункция на сърдечната стена. на латински език: cardiocentesis. на английски 

език: cardiocentesis, cardiopuncture. 

кардия -вход на стомаха -частта от стомаха, която е свързана с хранопровода. на латински 

език: cardia. на английски език: cardia. 

карнификация -патологично изменение в белодробната тъкан, при което тя придобива 

консистенция и вид на месо. на латински език: carnificatio. на английски език: carnification.

каротиден -отнасящ се до сънната артерия. на латински език: caroticus. на английски език: 

carotid. 

каротин -провитамин А -оранжевожълт пигмент, който се съдържа в много зеленчуци и 

плодове (моркови, домати, червени пиперки и др.). В организма се превръща във витамин А 

(ретинол). Различават се ?-, ?-, ?-каротини. на латински език: carotinum. на английски език: 

carotene, carotin. 

карпален -отнасящ се до китката на ръката, напр. китков канал – canalis carpi. на латински 

език: carpalis. на английски език: carpal. 

карфология -тих делир, при който болните правят движения за хващане на несъществуващи 

предмети. на латински език: carphologia. на английски език: carphologia, carphology. 

карциноза -състояние, при което злокачествения тумор е широко разпространен в тялото с 

наличие на метастази в много органи. на латински език: carcinosis. на английски език: 

carcinosis. 

карциноид -доброкачествен или злокачествен тумор, произхождащ от клетките на APUD- 

системата, които продуцират серотонин, каликреин, кинини и простагландини. Най-често се 

локализира в апендикса и илеума, рядко в ректума, бронхите и др. Протича с диария, 

зачервяване на лицето, сърцебиене и др. на латински език: carcinoidum. на английски език: 

carcinoid. 

карцином -злокачествен тумор, произхождащ от епителната тъкан на органите. на латински 

език: carcinoma. на английски език: carcinoma, cancer. 

карциноматозен -раков, отнасящ се до карцином. на латински език: carcinomatosus. на 

английски език: carcinomatous. 

кастрация -оперативно отстраняване на половите жлези (тестиси или яйчници), главно на 

тестисите. на латински език: castratio. на английски език: castration. 

катаплексия -патологично състояние, което се характеризира с кратки епизоди на загуба на 

мускулния тонус, при което болния се сгромолясва, но не загубва съзнание. Често тези 

епизоди се провокират от силна емоционална възбуда. на латински език: cataplexia. на 

английски език: cataplexy. 

катар, катарално възпаление -възпаление на лигавиците с образуване на серозен ексудат, 

особено на тези на респираторния тракт. на латински език: catarrhus. на английски език: 

catarrh.

катаракта -помътняване на лещата, сиво перде. Различават се придобити катаракти 

(старческа, травматична и др.) и вродени катаракти. на латински език: cataracta. на 

английски език: cataract. 

кататония -разновидност на шизофренията, протичаща с кататонен ступор (продължителна 

застиналост на тялото в една поза при липса на словесен контакт) и кататонна хиперкинеза ( 

двигателна и словесна възбуда – болните са в непрекъснато безцелно движение и изведнъж 

могат да застинат в една поза). на латински език: catatonia. на английски език: catatonia. 

каузалгия -силна пареща болка, възникваща при увреждане на периферен нерв. на латински 

език: causalgia. на английски език: causalgia. 

каутеризация -процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или 

лъчево обгаряне. на латински език: cauterisatio. на английски език: cauterization. 

кахексия -крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване. Наблюдава се 

при тежки хронични заболявания, особено при злокачествени тумори, като се съчетава с 

изразена дехидратация, анемия, мускулна атрофия. на латински език: cachexia. на английски 

език: cachexia, cachexy. 

кашлица -рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изкарва бързо, с 

характерен шум. Бива: суха, влажна, остра, хронична, пристъпна или постоянна. на латински 

език: tussis. на английски език: cough. 

квадрицепс -четириглав, имащ четири глави, напр. четириглав мускул на бедрото (m. 

quadriceps femoris). на латински език: quadriceps. на английски език: quadriceps. 

кверулант -човек с разстройство в поведението, който постоянно е недоволен, подозрителен, 

лесно раздразнителен, постоянно се оплаква. на латински език: querulens. на английски 

език: querulent. 

келоид -хипертрофирал цикатрикс – плътно образувание на кожата, в резултат на абнормно 

разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др. на 

латински език: keloidum. на английски език: keloid, cheloid. 

кератин -фибриларен протеин, който влиза в състава на космите, ноктите, епидермиса. 

Различават се ?-и ?-кератин. на латински език: keratinum. на английски език: keratin. 

кератинизация -вроговяване -процес на образуване на кератин в тъканите, главно в 

епидермиса, в който клетките от базалния слой се придвижват до роговия слой, при което 

узряват и се диференцират до вроговени клетки, съдържащи кератин. на латински език: 

keratinisatio. на английски език: keratinization.

кератит -възпаление на роговицата на окото. Според причинителя се различават 

бактериални, вирусни, микотични, токсо-алергични кератити. на латински език: keratitis. на 

английски език: keratitis. 

кератодермия -кератоза – група кожни заболявания, при които е налице дифузна или 

огнищна хиперкератоза, напр. палмо-плантарна кератодермия, keratoderma blenorrhagica 

при синдром на Райтер и др. на латински език: keratodermia. на английски език: 

keratodermia, keratoderma. 

кератоза -група кожни заболявания, характеризиращи се с прекомерно вроговяване на 

епидермиса, при което той задебелява, напр. фоликуларна кератоза, актинична кератоза и 

др. на латински език: keratosis. на английски език: keratosis, keratodermia, keratodermia. 

кератоконус -конично изпъкнала роговица -деформация на роговицата, която се проявява 

около пубертета, по-често при момичета, обикновено се засягат и двете очи. Среща се при 

синдрома на Down, на Marfan и др. Започва като миопия (късогледство), която прогресира, 

развива се неправилен астигматизъм. на латински език: keratoconus. на английски език: 

keratoconus. 

кератопластика -присаждане на роговица. Различават се перфоративна кератопластика - 

прилага се, когато роговицата е помътняла във всичките си слоеве и ламеларна 

кератопластика, когато мътнината е само в предните слоеве на корнеята. на латински език: 

keratoplastica. на английски език: keratoplasty. 

кератотомия -оперативен разрез на роговицата. на латински език: keratotomia. на английски 

език: keratotomy. 

кетоацидоза -повишаване на кетотелата (?-окси-маслена киселина, ацетоцетна киселина и 

ацетон) в кръвта и отделянето им с урината и издишвания въздух, напр. при захарен диабет. 

на латински език: ketoacidosis. на английски език: ketoacidosis. 

кефалхематом -подутина на главата на новороденото, дължаща се на субпериостален 

кръвоизлив. Локализира се в границите на една кост, най-често париеталната или 

окципиталната кости. на латински език: cephalhaematoma. на английски език: 

cephalh(a)ematoma. 

кинезитерапия -лечение чрез движение. Различават се активна кинезитерапия (болният 

извършва сам движенията, напр. гимнастически упражнения) и пасивна кинезитерапия 

(болният не участва активно, а се прилага движение върху него, напр. лечебен масаж). на 

латински език: kinesitherapia. на английски език: kinesitherapy, cinesitherapy.

киста -кухина, ограничена с капсула и изпълнена с течност или полутечна субстанция. 

Повечето кисти са доброкачествени, но може да настъпи малигнизация. на латински език: 

cystis. на английски език: cyst. 

кистаденом, цистаденом -аденом, характеризиращ се с образуване на една или повече кисти. 

Среща се в яйчниците, панкреаса, щитовидната жлеза и др. на латински език: cystadenoma. 

на английски език: cystadenoma. 

кифоза -гърбица -изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост назад, надвишаващо 

нормалните граници. Физиологична лека кифоза има в гръдната и сакралната област. 

Патологичната кифоза бива вродена и придобита, напр. при рахит, болест на Бехтерев и др. 

на латински език: kyphosis. на английски език: kyphosis. 

кифосколиоза -кифоза комбинирана със сколиоза. на латински език: kyphoscoliosis. на 

английски език: kyphoscoliosis. 

клавикула -ключица – дълга, тънка, извита под формата на буквата S кост, разположена 

почти хоринзотално. Медиалният й край се съчленява с гръдната кост, а латералният с 

лопатката. на латински език: clavicula. на английски език: clavicle, collarbone. 

клаустрофобия -натраплив страх от оставане в затворено помещение. на латински език: 

claustrophobia. на английски език: claustrophobia. 

клепач -горен и долен клепач, които покриват очната ябълка отпред и я предпазват от 

изсушаване и попадане на чужди тела. на латински език: palpebra. на английски език: eyelid. 

клептомания -патологично състояние, което се характеризира с импулсивно възникващо и 

непреодолимо желание за кражба. на латински език: cleptomania. на английски език: 

kleptomania, cleptomania. 

коагулация -съсирване, напр. на кръвта. на латински език: coagulatio. на английски език: 

coagulation. 

коагулум -съсирек, напр. кръвен съсирек. на латински език: coagulum. на английски език: 

coagulum, clot. 

коарктация -стриктура, стеноза -вродено стеснение на кръвоносен съд, напр. коарктация на 

аортата. на латински език: coarctatio. на английски език: coarctation. 

коитус -полов акт. на латински език: coitus. на английски език: coitus, coition.

койлонихия -деформация на ноктите, характеризираща се с централно хлътване на ноктите 

като лъжица, напр. при желязодефицитна анемия. на латински език: coilonychia. на 

английски език: coilonychia, koilonychias, spoon nails. 

коксалгия -болка в тазобедрената става. на латински език: coxalgia. на английски език: 

coxalgia. 

коксартроза -хронично дистрофично заболяване на тазо-бедрената става, при което 

настъпва прогресираща загуба на ставния хрущял, промени в подлежащата кост, образуване 

на остеофити и др. Протича с болка, ограничени движения, куцане и др. на латински език: 

coxarthrosis. на английски език: coxarthrosis. 

коксит -възпалителен процес в тазобедрената става. на латински език: coxitis. на английски 

език: coxitis, coxarthritis. 

колаген -протеин, изграждащ съединителната тъкан. на латински език: collagenum. на 

английски език: collagen. 

колагеноза -група системни заболявания на съединителната тъкан, напр. лупус 

еритематодес, ревматоиден артрит, склеродермия и др. на латински език: collagenosis. на 

английски език: collagenosis, collagen disease. 

колапс -остра съдова недостатъчност -понижаване на съдовия тонус и рязко спадане на 

артериалното и венозното налягане. Има тахипнея, тахикардия, бледа кожа, покрита със 

студена пот, замъглено съзнание и др. Възниква при голям кръвоизлив, интоксикации и др. 

на латински език: collapses. на английски език: collapse. 

колика -силна спастична коремна болка, изхождаща от червата. на латински език: colica. на 

английски език: colic, enteralgia. 

колит -възпаление на лигавицата на дебелото черво. на латински език: colitis. на английски 

език: colitis. 

колостомия -създаване на изход на дебелото черво на коремната стена, напр. при рак на 

дебелото черво. След изрязване на част от дебелото черво, дисталната част се зашива на 

глухо, а проксималната се извежда на коремната стена. на латински език: colostoma. на 

английски език: colostomy. 

колпит -вагинит -възпаление на лигавицата на влагалището. на латински език: colpitis. на 

английски език: colpitis, vaginitis. 

колпоптоза -патологично състояние, при което влагалището се смъква надолу от нормалното 

си положение. на латински език: colpoptosis. на английски език: colpoptosis.

колпоскопия -изследване, при което се оглеждат влагалищните стени и маточната шийката с 

помощта на колпоскоп. Използва се за диагностика на възпалителни заболявания на 

влагалището и за ранна диагноза на предракови заболявания на шийката на матката. на 

латински език: colposcopia. на английски език: colposcopy. 

комбустио -изгаряне – съвкупност от локални (зачервяване, мехури, некроза) и общи (шок, 

инфекция) изменения в организма, възникващи под действието на висока температура. 

Причинява се от термични агенти (пламък, горещи течности, газове или твърди тела), 

химични вещества (киселини, основи) и др. на латински език: combustio. на английски език: 

combustion, burning. 

комисура -съединение, връзка. на латински език: commissura. на английски език: 

commissure. 

комоция -сътресение на отделни органи, при което се нарушава функцията им, но липсват 

морфологични промени, напр. commotio retinae (оток на ретината при контузия на очната 

ябълка), commotio cerebri (сътресение на мозъка – преходно нарушение на съзнанието, има 

главоболие, повръщане и др.). на латински език: commotio. на английски език: commotion. 

конвулсия -внезапни неволеви контракции на група мускули. на латински език: convulsio. на 

английски език: convulsion. 

конгелация -измръзване -съвкупност от локални (бледа, сенкава кожа, мехури, некроза) и 

общи (адинамия, брадикардия, брадипнея, замъглено съзнание) изменения в организма, 

възникващи под действието на ниска температура. на латински език: congelatio. на английски 

език: congelation, freezing. 

конгенитален -вроден, съществуващ при раждането. на латински език: congenitus. на 

английски език: congenital. 

кондилом -разрастване на лигавицата на външните полови органи. Различават се: плоски 

кондиломи (леко надигнати плаки) и остри кондиломи. на латински език: condyloma. на 

английски език: condyloma. остри кондиломи: венерическа брадавица – инфекция от 

папиломни вируси (най-често Human papilloma virus (HPV) тип 6 и 11), предава се по полов 

път. Появяват се розовочервени възелчета, които нарастват и повърхността им придобива 

вид на цветно зеле. Локализират се при жените по големите и малки лабии, влагалищното 

преддверие, а при мъжете – препуциума, главичката на половия член, перианалната област. 

на латински език: condylomata acuminata. на английски език: condyloma acuminata, venereal 

wart, genital wart. 

конквасация -смачкване – тежка травма, която се получава от въздействието на голяма 

тежест главно върху крайниците, при което кожата не се разкъсва, но в дълбочина се

размачкват големи мускулни маси, съдове, нерви, а понякога и кости. на латински език: 

conquassatio. на английски език: crushing. 

конкремент -камък, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. По химичен състав 

биват: холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др. на 

латински език: calculus. на английски език: calculus. 

констипация -запек -затруднена дефекация през интервал по-голям от три дни. на латински 

език: constipatio. на английски език: constipation. 

констрикция -свиване, стесняване. на латински език: constrictio. на английски език: 

constriction. 

контагиозен -заразителен, заразен. на латински език: contagiosus. на английски език: 

contagious. 

контаминация -замърсяване, заразяване с микроорганизми, химични, радиоактивни 

вещества и др. на латински език: contaminatio. на английски език: contamination. 

контрактура -ограничена подвижност на дадена става, напр. в резултат на травма, 

продължителна гипсова имобилизация и др. на латински език: contracturа. на английски 

език: contracture. 

контракция -свиване, съкращаване на мускул. на латински език: contractio. на английски 

език: contraction. 

контрацепция -предпазване от забременяване. на латински език: contraceptio. на английски 

език: contraception. 

контузия -натъртване -механична травма на меките тъкани, или заедно с тях и на вътрешните 

органи. Получава се при удар с тъп предмет, при което не настъпва разкъсване на кожата. на 

латински език: contusio. на английски език: contusion, bruise. 

конфабулация -при наличие на празнини в паметта (напр. при антероградна амнезия), те се 

“запълват” с паметово съдържание, което е или измислено (фантастни конфабулации), или 

реално, но отнасящо се за друго време (заместващи конфабулации). Наблюдават се при 

органично разстройство на мозъка, но и при шизофрения. на латински език: confabulatio. на 

английски език: confabulation. 

конюнктива -прозрачна мукозна обвивка, която покрива предната част на склерата и 

вътрешната повърхност на клепачите. Различават се булбова (склерена), преходна 

(форниксова) и клепачна конюнктива. на латински език: conjunctiva. на английски език: 

conjunctiva.

конюнктивит -възпалително заболяване на конюнктивата. Различават се бактериални, 

вирусни, хламидийни, алергични и автоимунни конюнктивити. на латински език: 

conjunctivitis. на английски език: conjunctivitis. 

копремезис -повръщане на фекaлии, напр. при чревна непроходимост (илеус). на латински 

език: copremesis. на английски език: copremesis, stercoraceous vomiting, f(a)ecal vomiting. 

копролалия -болестно желание за изричане на цинични, вулгарни думи. Наблюдава се при 

някои форми на шизофрения, при синдрома на Турет. на латински език: coprolalia. на 

английски език: coprolalia. 

корнея -роговица – прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност. 

Заема предната 1/6 от външната фиброзна обвивка на очната ябълка. на латински език: 

cornea. на английски език: cornea. 

коронарит -възпаление на коронарните (венечните) артерии на сърцето. на латински език: 

coronaritis. на английски език: coronaritis. 

костален -ребрен, отнасящ се до ребрата. на латински език: costalis. на английски език: 

costal. 

краниален -1. черепен, отнасящ се до черепа; 2. разположен откъм главата, по посока на 

главата. на латински език: cranialis. на английски език: cranial. 

краниопаг -близнаци, които са свързани в областта на главата. на латински език: 

craniopagus. на английски език: craniopagus. 

краниотабес -омекване на тилната и париеталните кости поради нарушена остеогенеза и 

минерализация на костите. Представлява ранен признак на рахит у малките деца, но не е 

специфичен белег, защото може да се срещне и при здрави кърмачета. на латински език: 

craniotabes. на английски език: craniotabes. 

кремастер -мускул, който съдържа мускулни влакна, изтлачени от напречния и вътрешния 

кос коремен мускул. Намира се между външната и вътрешната семенна обвивка. Играе роля 

в регулацията на температурата на семенника (тестиса) като отдалечава или приближава 

скротума до тялото. на латински език: cremaster. на английски език: cremaster muscle. 

крепитация -допълнителен дихателен шум, който се образува в алвеолите. Представлява 

нежен пукот, наподобяващ шума, образуван при триене на косми близо до ухото. Чува се при 

аускултация на белите дробове при крупозна пневмония, белодробен оток, белодробен 

инфаркт и др. на латински език: crepitatio. на английски език: crepitus.

кретенизъм -изоставане в умственото и физическото развитие при тежък вроден 

хипотиреоидизъм. на латински език: cretinismus. на английски език: cretinism. 

криалгезия -болка, причинена от излагане на студ. на латински език: cryalgesia. на английски 

език: cryalgesia, crymodynia. 

криотерапия -метод на лечение, при който се прилага локално студово въздействие. 

Използва се леденостудена вода, ледени блокчета, впръскване на хлоретил, 

електрокриотерапия, криолазертерапия. на латински език: cryotherapia. на английски език: 

cryotherapy, crymotherapy. 

крипта -малка вдлъбнатина, кухина, хлътналост. на латински език: crypta. на английски 

език: crypt.. 

криптогенен -с неизвестен произход. на латински език: cryptogenes. на английски език: 

cryptogenic. 

крипторхизъм -тестисът се задържа някъде по естествения му път на спускане в скротума, т.е. 

тестисът е разположен извън скротума. В зависимост от нивото на задържане се различават 

абдоминален и ингвинален крипторхизъм. Може да бъде едностранен и двустранен. на 

латински език: cryptorchismus. на английски език: cryptorchidism, 

cryptorchism, cryptorchidy. 

круста -кора, струпей – засъхнал ексудат на кожната повърхност, примесен с излющени 

рогови клетки, левкоцити, фибрин и др. на латински език: crusta. на английски език: crust, 

scab. 

кръв -течна тъкан, която циркулира в артериите, капилярите и вените. Представлява 1/14 от 

телесната маса. Състои се от кръвна плазма и формени елементи. на латински език: sanguis. 

на английски език: blood. 

ксантелазма -плоски, леко надигнати жълтооранжеви плаки по кожата (най-често по 

клепачите). Наблюдават се при болни от чернодробна цироза, захарен диабет и др. Дължат се 

на нарушения в холестероловия метаболизъм. на латински език: xanthelasma. на английски 

език: xanthelasma. 

ксантодермия -жълтооранжево оцветяване на кожата, напр. при отлагане на каротин поради 

повишена консумация на моркови. на латински език: xanthodermia. на английски език: 

xanthoderma. 

ксантом -жълтооранжево образувание на кожата и някои други тъкани, което се дължи на 

нарушение в липидната обмяна. Ксантомите биват плоски, папулозни и възлести. Най-често

се локализират около стави, сухожилия, колене, лакти, ръце и др. Наблюдават се при 

хиперхолестеролемия, билиарна цироза, захарен диабет и др. на латински език: xanthoma. 

на английски език: xanthoma. 

ксантопсия -патологично състояние, при което всички предмети изглеждат жълти. Наблюдава 

се при жълтеница, отравяне с пикринова киселина и др. на латински език: xanthopsia. на 

английски език: xanthopsia. 

ксантохромия -жълтеникаво оцветяване на кожа, тъкани или течности, напр. на ликвора. на 

латински език: xanthochromia. на английски език: xanthochromia. 

ксеродерма -лека форма на ихтиоза, която се характеризира със суха, груба кожа. на 

латински език: xeroderma. на английски език: xeroderma. пигментна ксеродерма: 

наследствено заболяване, при което кожата е изключително чувствителна към 

ултравиолетовите лъчи. Характеризира се с появата на еритемни и пигментни петна по 

откритите части на тялото, може да възникне фотофобия, конюнктивит, има повишен риск от 

развитие на базално клетъчен карцином, меланом и др. на латински език: xeroderma 

pigmentosum. на английски език: xeroderma pigmentosum. 

ксероза -патологична сухота на кожата, лигавиците, напр. при дехидратация, 

хиповитаминоза А и др. на латински език: xerosis. на английски език: xerosis. 

ксеростомия -сухота в устата, дължаща се на намаляване на слюнчена секреция. Наблюдава 

се при синдром на Сьогрен, захарен диабет, дехидратация, фебрилно състояние, употреба на 

атропин и др. на латински език: xerostomia. на английски език: xerostomia. 

ксерофталмия -абнормна сухота на конюнктивата и на роговицата на окото, напр. при 

дефицит на витамин А и др. на латински език: xerophthalmia. на английски език: 

xerophthalmia, xerophthalmus, xeroma. 

ксифоиден -подобен на меч, мечoвиден, напр. мечовиден израстък на гръдната кост. на 

латински език: xiphoideus. на английски език: xiphoid, sword-shaped. 

ксифопаг -близнаци, които са срастнали в областта на мечовидния израстък на гръдната кост. 

на латински език: xiphopagus. на английски език: xiphopagus. 

кубитален -лакътен, отнасящ се до лакътната област. на латински език: cubitalis. на 

английски език: cubital. 

кутанен -кожен, отнасящ се до кожата. на латински език: cutaneus. на английски език: 

cutaneous.

контузна рана -рана от удар с твърд, тъп предмет. Има неправилна форма, разкъсани и 

неравни ръбове, кърви по-слабо, защото стените на кръвоносните съдове са размачкани и 

затварят лумена им. на латински език: vulnus contusum. на английски език: contused wound. 

корнеален, корнеен рефлекс -затваряне на клепача при докосване на роговицата на едното 

око с тънко фитилче от памук поради съкращение на m. orbicularis oculi. на латински език: 

reflexus cornealis. на английски език: corneal reflex. 

Медицински термини с буквата Л 

лабиален -устен, отнасящ се до устните. на латински език: labialis. на английски език: labial. 

лагофталм -невъзможност да се затвори клепачната цепка напълно, напр. при парализа на 

лицевия нерв, увреждане на орбикуларния мускул и др. на латински език: lagophthalmus. на 

английски език: lagophthalmos. 

ладиевиден -лодковиден, подобен на лодка, напр. ладиевидна кост на китката. на латински 

език: scaphoideus. на английски език: scaphoid, navicular. 

Лаймска болест -трансмисивно инфекциозно заболяване, при което се засягат кожата, 

ставите, нервната система, сърцето и други органи. Причинява се от Borrelia burgdorferi от 

род Borrelia, семейство Spirochaetaceae. Преносител на инфекцията са кърлежите от род 

Ixodes. Човек се заразява от Лаймска болест при ухапване от заразен кърлеж. на латински 

език: Lyme borreliosis, Borreliosis. на английски език: Lyme disease. 

лайшманиоза -група протозойни заболявания, причинени от лейшмании. Преносители на 

заболяването са малки двукрили насекоми. Различават се: висцерална (индийски тип – 

kalaazar, средиземноморски тип и др.), кожна и кожно-лигавична лейшманиоза. на латински 

език: lеishmaniosis. на английски език: leishmaniosis. 

лакримален -слъзен, отнасящ се до сълзите. на латински език: lacrimalis. на английски език: 

lacrimal, lachrymal. 

лакримация -сълзотечене – продукция и секреция на сълзи. на латински език: lacrimatio. на 

английски език: lacrimation. 

лактация -отделяне на мляко от гръдните жлези. на латински език: lactatio. на английски 

език: lactation. 

лактозурия -наличие на лактоза в урината. Може да се наблюдава се по време на бременност, 

кърмене и др. на латински език: lactosuria. на английски език: lactosuria.

лакуна -малка вдлъбнатина, кухина, хлътналост. на латински език: lacuna. на английски 

език: lacuna, small depression. 

лакунарен -отнасящ се до лакуна, съдържащ лакуни. на латински език: lacunaris. на 

английски език: lacunar. 

лалация -произнасяне на звука “л” вместо “р”. на латински език: lallatio. на английски език: 

lallation. 

лалофобия -страх от говорене, особено у заекващи. на латински език: lalophobia. на 

английски език: lalophobia. 

ламблиаза -протозойно заболяване, причинено от Lamblia intestinalis. Протича като 

безсимптомно паразитоносителство или с болки в епигастриума, гадене, диария, болки в 

дясното подребрие и др. на латински език: lambliаsis. на английски език: giardiasis, lambliasis. 

ламела -пластинка, тънък слой от тъкан, напр. костна пластинка. на латински език: lamella. 

на английски език: lamella. 

ламина -тънък лист, пластинка, плочка, тънък пласт, напр. хоризонталната пластинка (lamina 

horizontalis) на небцовата кост. на латински език: lamina. на английски език: lamina. 

ламинектомия -оперативно отваряне на гръбначния канал чрез отстраняване на дъгата на 

прешлена. на латински език: laminectomia. на английски език: laminectomy. 

лануго -нежните косми по тялото на новороденото. на латински език: lanugo. на английски 

език: lanugo. 

лапароскопия -ендоскопско изследване на коремната кухина – въвеждане на ендоскоп през 

малка инцизия на коремната стена и оглеждане на коремните органи. на латински език: 

laparascopia. на английски език: laparoscopy, peritoneoscopy, celioscopy. 

лапаротомия -оперативно отваряне на коремната кухина. на латински език: laparotomia. на 

английски език: laparotomy, celiotomy. 

ларингит -възпаление на гръкляна. на латински език: laryngitis. на английски език: laryngitis. 

ларингоскопия -оглеждане на вътрешността на гръкляна. Бива: индиректна ларингоскопия – 

оглед на гръкляна чрез огледало и директна ларингоскопия – извършва се чрез ларингоскоп. 

на латински език: laryngoscopia. на английски език: laryngoscopy.

ларингоспазъм -спазъм на мускулатурата на ларинкса, при което гласната цепка се затваря 

плътно и се блокира преминаването на въздух към белите дробове. на латински език: 

laryngospasmus. на английски език: laryngospasm. 

ларингостеноза -трайно стеснение на гръкляна. на латински език: laryngostenosis. на 

английски език: laryngostenosis. 

ларингостомия -оперативно създаване на постоянен отвор на гръкляна към шията. на 

латински език: laryngostomia. на английски език: laryngostomy. 

ларинготомия -оперативно отваряне на ларинкса. на латински език: laryngotomia. на 

английски език: laryngotomy. 

ларинготрахеит -възпаление на гръкляна и трахеята. на латински език: laryngotracheitis. на 

английски език: laryngotracheitis. 

ларингофарингит -възпаление на ларинкса и фаринкса. на латински език: 

laryngopharyingitis. на английски език: laryngopharyingitis. 

ларинкс -гръклян – въздухоносен и гласов орган. Разполага се в предния срединен участък на 

шията, под подезичната кост. Надолу преминава в трахеята. на латински език: larynx. на 

английски език: larynx. 

латентен -скрит, безсимптомен. на латински език: latens. на английски език: latent. 

латерален -страничен, разположен по-далеч от срединната линия, намиращ се отстрани. на 

латински език: lateralis. на английски език: lateral. 

латерофлексия -странично прегъване, свиване встрани. на латински език: lateroflexio. на 

английски език: lateroflexion, lateroflection. 

левкемия -група малигнени кръвни заболявания, при които има неконтролируемо 

разрастване на неопластично трансформирани кръвни клетки в кръвотворните органи и 

извън тях, и излизане на тези клетки в периферната кръв. на латински език: leucaemia. на 

английски език: leuk(a)emia. 

левкограма -диференциално броене на левкоцитите – пръчкоядрени, сегментоядрени, 

еозинофили, базофили, лимфоцити, моноцити, плазмоцити. на латински език: leucogramma. 

на английски език: leukogram, leukocytogram. 

левкодерма -нарушена пигментация на кожата – намаляване (хипохромия) или изчезване 

(ахромия) на пигмента меланин на кожата, напр. албинизъм, витилиго и др. на латински език: 

leucoderma. на английски език: leucoderma, leukoderma.

левкома -цикатрикс на роговицата, който води до побеляването й, появява се бяло петно. 

Различават се: проста левкома (ръбеца няма кръвоносни съдове), кръвоснабдена левкома 

(ръбеца има кръвоносни съдове) и левкома, към която е сраснал ирис, т.е. има предна 

синехия. на латински език: leucoma. на английски език: leukoma. 

левконихия -поява на бели точки или петна по ноктите. на латински език: leuconychia. на 

английски език: leuconychia, leukonychia. 

левкопения -понижаване на броя на левкоцитите в периферната кръв. на латински език: 

leucopenia. на английски език: leucopenia, leucopenia, leukocytopenia. 

левкоплакия -нарушение на лигавичната кератинизация. Появяват се бели петна по 

лигавицата на бузите, езика, устните, венците. Може да настъпи карциноматозна 

трансформация. на латински език: leucoplakia. на английски език: leukoplakia, leucoplakia. 

левкопоеза -образуване на левкоцити в костния мозък. на латински език: leucopoesis. на 

английски език: leucopoiesis, leukopoiesis. 

левкотрихия -побеляване на косата. на латински език: leucotrichia. на английски език: 

leukotrichia. 

левкоцит -бели кръвни клетки. Биват: гранулоцити (неутрофилни, еозинофилни и 

базофилни), лимфоцити (В-лимфоцити и Т-лимфоцити) и моноцити. на латински език: 

leucocytus. на английски език: leukocyte, white blood cell. 

левкоцитоза -повишаване на левкоцитите в периферната кръв, напр. при възпалителен 

процес. на латински език: leucocytosis. на английски език: leukocytosis, leucocytosis. 

левкоцитолиза -разрушаване (лизиране) на левкоцитите. на латински език: leucocytolysis. на 

английски език: leukocytolysis. 

лезия -увреждане, нарушение на тъкан. на латински език: laesio. на английски език: lesion. 

лейомиом -доброкачествен тумор, произхождащ от гладка мускулна тъкан. Често се 

локализира в тялото на матката. на латински език: leiomyoma. на английски език: leiomyoma. 

лентиго -бенка – доброкачествено пигментно петно по кожата. Дължи се на увеличен брой на 

меланоцитите в епидермиса. на латински език: lentigo. на английски език: lentigo. 

лепра -проказа -хронична заразна болест, причинена от Mycobacterium leprae, при която се 

уврежда основно кожата и периферните нерви. Различават се четири типа лепра: 

туберкулоиден, лепроматозен, междинен и неопределен. на латински език: lepra. на 

английски език: leprosy, lepra.

лептоменинги -меката мозъчна обвивка (pia mater) и паяжиновидната обвивка (arachnoidea). 

на латински език: leptomeninges. на английски език: leptomeninges. 

лептоменингит -възпаление на лептоменингите. на латински език: leptomeningitis. на 

английски език: leptomeningitis. 

мускулни болки и др.), период на органни поражения (кръвоизливи, жълтеница, олигурия и 

др.) и реконвалесцентен период. на латински език: leptospirosis. на английски език: 

leptospirosis. 

леща -двойно изпъкнало прозрачно тяло, разположено във вдлъбнатина на стъкловидното 

тяло, зад зеницата и ириса. Тя пропуска и пречупва светлинните лъчи. на латински език: lens. 

на английски език: lens. 

ливедо -синкавовиолетови петна по кожата, най-често по долните крайници. на латински 

език: livedo. на английски език: livedo. 

ливиден -бледосинкав, сивосинкав. на латински език: lividus. на английски език: livid. 

лигамент -връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други, 

напр. ligamentum hepatogastricum – връзка между черния дроб и стомаха. на латински език: 

ligamentum. на английски език: ligament. 

лигаментен, лигаментозен -отнасящ се до лигамент; със структура подобна на лигамент. на 

латински език: ligamentosus. на английски език: ligamentous. 

лиенален -слезков, далачен, отнасящ се до слезката. на латински език: lienalis. на английски 

език: splenic. 

лизиране -разрушаване на кръвни клетки, бактерии и др. под действието на антитела, 

ензими. на латински език: lysis. на английски език: lysis. 

ликвор -гръбначномозъчна течност -серозна течност, която циркулира в мозъчните 

стомахчета и субарахноидните пространства на главния и гръбначния мозък. на латински 

език: liquor cerebrospinalis. на английски език: cerebrospinal fluid. 

ликворея -изтичане на ликвор през дефект на твърдата мозъчна обвивка. на латински език: 

liquorrhoea. на английски език: liquorrh(o)ea. 

лимб -ръб, кант, ивица, край. на латински език: limbus. на английски език: edge, border, 

fringe.

лимфа -течност, циркулираща в лимфната система. на латински език: lympha. на английски 

език: lymph. 

лимфаденектомия -оперативно отстраняване на лимфен възел. на латински език: 

lymphadenectomia. на английски език: lymphadenectomy. 

лимфаденит -възпаление на лимфните възли. Най-честите причинители са стафилококи и 

стрептококи. на латински език: lymphadenitis. на английски език: lymphadenitis. 

лимфангиектазия -разширение на лимфните съдове. на латински език: lymphangiectasia. на 

английски език: lymphangiectasia, lymphangiectasis. 

лимфангиом -доброкачествен тумор, произхождащ от лимфните съдове. на латински език: 

lymphangioma. на английски език: lymphangioma. 

лимфангит -възпаление на лимфните съдове. Причинява се от всички гноеродни 

микроорганизми. на латински език: lymphangitis. на английски език: lymphangitis. 

лимфатичен, лимфен -отнасящ се до лимфата, до лимфните съдове или до лимфните възли. 

на латински език: lymphaticus. на английски език: lymphatic. 

лимфогрануломатоза -болест на Ходжкин – злокачествен лимфом, характеризиращ се с 

образуване на клетъчни струпвания (грануломи) в лимфните възли, а по-късно в цялото тяло, 

като се засягат и нелимфни органи. на латински език: lymphogranulomatosis. на английски 

език: Hodgkin’s disease, Hodgkin’s lymphoma, malignant lymphoma. 

лимфоепителиом -недиференциран карцином, богат на лимфоидна тъкан. Локализира се в 

назофаринкса. на латински език: lymphoepithelioma. на английски език: lymphoepithelioma. 

лимфом -тумор на лимфната система. Различават се два типа лимфоми -Ходжкинов и 

неходжкинов тип. на латински език: lymphoma. на английски език: lymphoma. 

лимфопения -понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв. на латински език: 

lymphopenia. на английски език: lymphopenia. 

лимфоцит, лимфоцити -бели кръвни клетки -съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. 

Биват: В-лимфоцити и Т-лимфоцити. Участват в имунните процеси. на латински език: 

lymphocytus. на английски език: lymphocyte. 

лимфоцитоза -повишаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв. на латински език: 

lymphocytosis. на английски език: lymphocytosis.

лингвален -езичен, отнасящ се до езика или до структура, подобна на език. на латински език: 

lingualis. на английски език: lingual, glossal. 

липаза -ензим, който разгражда триглицеридите до глицерол и мастни киселини. Секретира 

се главно от панкреаса. на латински език: lipasa. на английски език: lipase. 

липемия (хиперлипемия) -повишено съдържание на липиди в кръвта. на латински език: 

lipaemia. на английски език: lip(a)emia. 

липодистрофия -състояние, характеризиращо се с намаляване и/или увеличаване на 

подкожната мастна тъкан в различни части на тялото. на латински език: lipodystrophia. на 

английски език: lipodystrophy. 

липом -доброкачествен тумор, съставен от мастна тъкан. Най-често се локализира в 

подкожната мастна тъкан в областта на врата, раменете, крайниците и др. на латински език: 

lipoma. на английски език: lipoma. 

липоцеле -мастна тъкан, преминаваща през цепки на бялата линия на корема и изпъкваща 

под кожата. на латински език: lipocele. на английски език: lipocele, adipocele. 

листериоза -инфекциозно заболяване, причинено от Listeria monocytogenes. Среща се най- 

често при новородени, възрастни хора, при хора с понижена имунна система. на латински 

език: listeriosis. на английски език: listeriosis. 

литиаза -образуване на конкременти в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур. на латински 

език: lithiasis. на английски език: lithiasis. 

литотрипсия -метод за раздробяване на конкременти в пикочоотделителния тракт чрез 

литотриптер. на латински език: lithotripsia. на английски език: lithotripsy, lithotrity. 

лихен, лишей -група хронични сърбящи дерматози с характерен папулозен обрив (възелчета) 

по кожата и промени по видимите лигавици. на латински език: lichen. на английски език: 

lichen. 

лобарен -отнасящ се до лоб, засягащ един лоб, напр. лобарна пневмония. на латински език: 

lobaris. на английски език: lobar. 

лобектомия -оперативно отстраняване на лоб на даден орган, напр. на бял дроб, черен дроб. 

на латински език: lobectomia. на английски език: lobectomy. 

лобул -делче, малък лоб. на латински език: lobulus. на английски език: lobule.

локуларен -гнезден, разделен на малки кухини, на гнезда. на латински език: locularis. на 

английски език: locular. 

лонгитудинален -надлъжен. на латински език: longitudinalis. на английски език: longitudinal. 

лордоза -изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост напред, надвишаващо нормалните 

граници. Физиологична лека лордоза има в шийната и поясната част на гръбначния стълб. 

Различават се: пълна лордоза (обхваща се целия гръбначен стълб) и частична лордоза 

(найчесто в поясната част на гръбначния стълб). на латински език: lordosis. на английски 

език: lordosis, hollow back, saddle back, swayback. 

Медицински термини с буквата М 

млечна жлеза -състои се от 15-20 сложни тубулоалвеоларни жлези, които се смятат за 

видоизменени потни жлези. В края на бременността и през време на лактацията жлезните 

клетки отделят секрет – майчино мляко. на латински език: g. mammaria. на английски език: 

breast, mammary gland. 

миозит -възпаление на скелетните мускули. Дължи се на много причини – травми, инфекции, 

медикаменти и др. Протича с болки, мускулна слабост и др. на латински език: myositis. на 

английски език: myositis. 

макара -образувание, имащо вид на макара или действащо като макара, напр. макара на 

скочната кост (trochlea tali), която участва в образуването на горната скочна става. на 

латински език: trochlea. на английски език: trochlea. 

макроглосия -уголемяване на езика, напр. при синдром на Даун, вроден хипотиреоидизъм, 

акромегалия и др. на латински език: macroglossia. на английски език: macroglossia. 

макропсия -зрително нарушение, при което обектите се виждат по-големи, отколкото са в 

действителност. на латински език: macropsia. на английски език: macropsia. 

макрофаг -голяма клетка, извършваща фагоцитоза. Различават се кръвни макрофаги 

(моноцити) и тъканни макрофаги (Купферови клетки, алвеоларни макрофаги, хистиоцити и 

др.). на латински език: macrophagus. на английски език: macrophagеs. 

макрохейлия -уголемени устни. на латински език: macrocheilia. на английски език: 

macrocheilia, macrochilia. 

макроцефалия -абнормно голяма глава. на латински език: macrocephalia. на английски език: 

macrocephaly.

максила -горна челюст – симетрична, чифтна кост. В нея се намира горночелюстна кухина 

(sinus maxillaries). на латински език: maxilla. на английски език: maxilla, upper jaw. 

макула -петно -вид обривен елемент, който се различава по цвят от околната кожа, но без 

промяна на кожния релеф и без инфилтрация. Различават се хиперемично (червено) петно, 

анемична макула (белезникаво петно), телеангиектатично петно и хеморагично петно 

(петехии, екхимози и др.). на латински език: macula. на английски език: macule. 

малария -инфекциозно заболяване, причинявано от четири вида маларийни плазмодии. 

Пренася се от комари. Протича с периодични температурни пристъпи, хепатоспленомегалия, 

анемия и др. на латински език: malaria. на английски език: malaria. 

малеол -глезен – различават се вътрешен глезен (malleolus medialis, намиращ се в дисталния 

край на големия пищял) и външен глезен(malleolus lateralis, намиращ се в дисталния край на 

малкия пищял). на латински език: malleolus. на английски език: malleolus, ankle. 

малигнен -злокачествен -тежка прогресираща форма на заболяване, злокачествен туморен 

растеж. на латински език: malignus. на английски език: malignant. 

мамиларен -отнасящ се до гръдното зърно, подобен на гръдно зърно. на латински език: 

mamillaris. на английски език: mammillary. 

мандибула -долна челюст – нечифтна кост. Състои се от тяло и два израстъка, наречени 

клонове. на латински език: mandibula. на английски език: mandibula, lower jaw. 

маразъм -белтъчно-енергийно недохранване при деца. Представлява ІІІ степен на 

хипотрофия – подкожната мастна тъкан е изчезнала по цялото тяло, телесната маса е с 

повече от 40% под нормата за ръста, коремът е балониран, очите са хлътнали. на латински 

език: marasmus. на английски език: marasmus. 

маргинален -краен, намиращ се на края, на ръба. на латински език: marginalis. на английски 

език: marginal. 

мастит -възпаление на млечната жлеза. на латински език: mastitis. на английски език: 

mastitis. 

мастодиния -болки в гръдната жлеза. на латински език: mastodynia. на английски език: 

mastodynia, mastalgia. 

мастоидит -възпаление на брадавицовидния израстък (procesus mastoideus) на слепоочната 

кост, намиращ се зад външния слухов отвор. Обикновено възниква като усложнение на остър 

отит. на латински език: mastoiditis. на английски език: mastoiditis.

мацерация -размекване на тъкани поради продължително въздействие на течности. на 

латински език: maceratio. на английски език: maceration. 

мегаколон -разширяване на стената на цялото дебело черво или на част от него, напр. при 

хронична констипация, при болест на Хиршпрунг и др. на латински език: megacolon. на 

английски език: megacolon. 

мегалоцит -голям еритроцит -с диаметър над 11 ?m, напр. при мегалобластни анемии. на 

латински език: megalocytus. на английски език: megalocyte. 

медиален -срединен, отнасящ се до средата. на латински език: medialis. на английски език: 

medial. 

медиастинален -средостенен, отнасящ се до средостението. на латински език: mediastinalis. 

на английски език: mediastinal. 

медиастинит -възпаление на средoстнието (медиастинума). на латински език: mediastinitis. 

на английски език: mediastinitis. 

медиастинум -средостение -средната част на гръдната кухина. Представлява пространството, 

което се ограничава отпред от гръдната кост, отзад от гръдните прешлени, странично от 

медиастиналните плеври на десния и левия бял дроб. на латински език: mediastinum. на 

английски език: mediastinum. 

мезангиум -пространството между капилярите на бъбречния гломерул. на латински език: 

mesangium. на английски език: mesangium. 

мезаортит -възпаление на средния слой на стената на аортата. на латински език: mesaortitis. 

на английски език: mesaortitis. 

мезартериит -възпаление на средния слой на стената на артериите. на латински език: 

mesarteriitis. на английски език: mesarteritis. 

мезентериум -опорак – дубликатура на перитонеума, която е прикрепена към коремната 

стена и обгръща част или цял коремен орган, напр. мезентериум на тънките черва, на 

напречното ободно черво. на латински език: mesenterium. на английски език: mesentery. 

мезенхим -мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена 

между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и 

др. на латински език: mesenchyma. на английски език: mesenchyme. 

мезенцефалит -възпалително заболяване на средния мозък. на латински език: 

mesencephalitis. на английски език: mesencephalitis.

мезенцефалон -среден мозък -разположен е между междинния мозък и моста. на латински 

език: mesencephalon. на английски език: mesencephalon, midbrain. 

мезовариум -мезентериум (опорак) на яйчника. Представлява дубликатура на перитонеума, 

изхождаща от задния лист на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri). на латински 

език: mesovarium. на английски език: mesovarium. 

мезодерма, мезобласт -средният зародишен лист, разположен между външния (ектодерма) и 

вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, 

дермата на кожата и др. на латински език: mesoderma. на английски език: mesoderm, 

mesoblast. 

мезоколон -мезентериум (опорак) на дебелото черво. на латински език: mesocolon. на 

английски език: mesocolon. 

мезосалпинкс -мезентериум (опорак) на маточната тръба. на латински език: mesosalpinx. на 

английски език: mesosalpinx. 

мекониум -тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след 

раждането. на латински език: meconium. на английски език: meconium. 

мелазма -тъмни петна по кожата на лицето. Среща се по-често у жени брюнетки. на латински 

език: melasma. на английски език: melasma. 

меланоза -състояние, характеризиращо се с тъмно оцветяване на кожата или на лигавиците 

поради натрупване на меланин. на латински език: melanosis. на английски език: melanosis, 

melanism. 

меланом -злокачествен тумор, произхождащ от меланоцитите на епидермиса. на латински 

език: melanoma. на английски език: melanoma. 

мелена -изхождането на черни, лъскави като катран изпражнения при кръвоизлив от 

храносмилателния тракт. на латински език: melaena. на английски език: mel(a)ena. 

мембранозен -ципест, с много мембрани. на латински език: membranosus. на английски език: 

membranous. 

менархе -настъпване на първата менструация към 12-14 годишна възраст. на латински език: 

menarche. на английски език: menarche. 

менинги -мозъчни обвивки, обвивки на главния и гръбначния мозък – твърда (dura mater), 

паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater). на латински език: meninges. на английски 

език: meninges.

менингизъм -наличие на симптоми, характерни за менингит (вратна ригидност, главоболие, 

фотофобия, гадене, повръщане, и др.), но няма възпаление на менингите. на латински език: 

meningismus. на английски език: meningismus, meningism. 

менингит -възпаление на мозъчните обвивки. Различават се гнойни менингити 

(менингококов, пневмококов и др.) и серозни менингити (причинени от вируси, рикетсии, 

лептоспири и др.). на латински език: meningitis. на английски език: meningitis. 

менингоенцефалит -възпаление на главния мозък и на обвивките му. на латински език: 

meningoencephalitis. на английски език: meningoencephalitis. 

менингоенцефалоцеле -херния на мозъчните обвивки и на мозъчното вещество, които 

излизат през отвори (дефекти) на черепните кости. В херниалния сак има част от мозъчното 

вещество и ликвор. на латински език: meningoencephalocele, encephalomeningocele. на 

английски език: meningoencephalocele, encephalomeningocele. 

менингомиелит -възпаление на гръбначния мозък и на обвивките му. на латински език: 

meningomyelitis. на английски език: meningomyelitis. 

менингоцеле -херния на мозъчните обвивки – излизане на менинги през отвори (дефекти) на 

черепните кости или на гръбначния стълб. Херниалният сак се състои от твърдата мозъчна 

обвивка и кожата, а съдържимото е ликворна течност. на латински език: meningocele. на 

английски език: meningocele. 

менискус -междуставен хрущял -влакнестохрущялна пластинка с форма на полумесец. 

Между кондилите на бедрената кост и тибията се разполагат медиален и латерален менискус. 

Те намаляват несъответствието между двете ставни повърхности на колянната става. на 

латински език: meniscus. на английски език: meniscus. 

менорагия -обилна и продължителна менструация. на латински език: menorrhagia. на 

английски език: menorrhagia. 

менструация -месечно кръвотечение – кръвенисто течение от матката, възникващо 

периодично през около 28 дни през времето от пубертета до менопаузата. на латински език: 

menstruatio. на английски език: menstruation, menses. 

метакарпален -отнасящ се до предкитката. напр. метакарпални кости. на латински език: 

metacarpalis. на английски език: metacarpal. 

метакарпус -предкитка, образувана от пет метакарпални кости. на латински език: 

metacarpus. на английски език: metacarpus.

метамиелоцит -незрял гранулоцит -клетка в костния мозък, която е предшественик на 

гранулоцитите. на латински език: metamyelocytus. на английски език: metamyelocyte. 

метаплазия -процес на превръщане на една тъкан в друга, сродна на първата. на латински 

език: metaplasia. на английски език: metaplasia. 

метастаза -разпространяване на туморни клетки по кръвен или лимфен път от едно място в 

организма на друго. на латински език: metastasis. на английски език: metastasis. 

метатарз -предно ходило -частта от ходилото, намираща се между задноходилните кости и 

фалангите на пръстите. Състои се от 5 тънки дълги кости (метатарзални кости). на латински 

език: metatarsus. на английски език: metatarsus. 

метатарзален -предноходилен. на латински език: metatarsalis. на английски език: 

metatarsalis. 

метенцефалон -заден мозък – включва малкия мозък и моста. на латински език: 

metencephalon. на английски език: metencephalon. 

метеоризъм -подуване на корема от събиране на газове в храносмилателния тракт. на 

латински език: meteorismus. на английски език: meteorism, tympanites. 

метрит -възпаление на мускулния слой на матката, обикновено като последствие на 

ендометрит. на латински език: metritis. на английски език: metritis. 

метрорагия -кръвотечение от матката извън менструацията. на латински език: metrorrhagia. 

на английски език: metrorrhagia. 

миалгия -мускулна болка, болка в мускулите. на латински език: myalgia. на английски език: 

myalgia, myodynia. 

миастения -мускулна слабост. на латински език: myasthenia. на английски език: myasthenia, 

muscular weakness. 

мидриаза -широка зеница, разширение на зеницата. на латински език: mydriasis. на 

английски език: mydriasis. 

миелит -възпаление на гръбначния мозък. на латински език: myelitis. на английски език: 

myelitis. 

миелобласт -първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Произхожда от миелоидната 

стволова клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и

гранулоцит. Миелобласти в периферната кръв се откриват при тежки заболявания на костния 

мозък, напр. остра левкемия. на латински език: myeloblastus. на английски език: myeloblast. 

миелогенен -произлязъл от костния мозък. на латински език: myelogenes. на английски език: 

myelogenous. 

миелография -рентгенография на гръбначния мозък след лумбална или шийна пункция и 

въвеждане в субарахноидното пространство на контрастно вещество. на латински език: 

myelographia. на английски език: myelography. 

миелоиден -костномозъчен, отнасящ се до костния мозък, подобен на костен мозък. на 

латински език: myeloides. на английски език: myeloid. 

миелом -плазмоцитом – злокачествен тумор, характеризиращ се с малигнена пролиферация 

на плазматични клетки. Различават се мултиплена, дифузна, солитарна и екстрамедуларна 

форма. на латински език: myeloma. на английски език: myeloma. 

миеломалация -размекване на гръбначния мозък. на латински език: myelomalacia. на 

английски език: myelomalacia. 

миелоцеле -херния на гръбначния мозък. на латински език: myelocele. на английски език: 

myelocele. 

миелоцит -незрял гранулоцит -клетка в костния мозък, която е предшественик на 

метамиелоцитите и гранулоцитите. В периферната кръв се откриват миелоцити при заболя- 

вания на костния мозък, напр. при хронична миелогенна левкемия. на латински език: 

myelocytus. на английски език: myelocyte. 

микоза -заболявания, причинени от патогенни гъби. на латински език: mycosis. на английски 

език: mycosis. 

микромелия -абнормно къси крайници. на латински език: micromelia. на английски език: 

micromelia, nanomelia. 

микропсия -зрително нарушение, при което обектите се виждат по-малки, отколкото са в 

действителност. на латински език: micropsia. на английски език: micropsia. 

микростомия -абнормно малка уста. на латински език: microstomia. на английски език: 

microstomia. 

микрофталмия -абнормно малка очна ябълка, засяга се едното или и двете очи. на латински 

език: microphthalmia. на английски език: microphthalmia.

микроцефалия -състояние, при което обиколката на главата е по-малка от нормалната, 

защото главния мозък е недоразвит. на латински език: microcephalia. на английски език: 

microcephaly, microcephalia. 

микседем -1. плътен, твърд оток на кожата и подкожието поради инфилтрация с 

муциноподобни вещества. 2. хипотиреоидизъм -заболяване, дължащо се на намалена до 

липсваща функция на щитовидната жлеза. на латински език: myxoedema. на английски език: 

myx(o)edema. 

миксом -доброкачествен тумор, съставен от миксоидна тъкан, която има звездовидни клетки 

и мукополизахариди. Туморът е с мека консистенция. Най-често се локализира в лявото 

предсърдие на сърцето. на латински език: myxoma. на английски език: myxoma. 

миксоматозен -слузест. на латински език: myxomatosus. на английски език: myxomatous. 

милиарен -с големина на просено зърно. на латински език: miliaris. на английски език: 

military. 

милиария -кожно заболяване, характеризиращо се с милиарни везикули (мехурчета с 

големина на просено зърно) с бистро до мътножълтеникаво съдържимо. Дължи са на 

запушване на изходните канали на потните жлези. Среща се във всички възрасти, но най- 

често у кърмачета и малки деца. на латински език: miliaria. на английски език: miliaria. 

милиум -малка субепидермална кератинна киста. Дължи се на събиране на рогови маси в 

космените фоликули и мастните жлези. Представлява малко жълтеникаво възелче. Среща се 

най-често по лицето. на латински език: milium. на английски език: milium. 

миоза -тясна зеницата, свиване на зеницата. на латински език: miosis. на английски език: 

miosis. 

миозин -белтък, който влиза в състава на миофибрилите и участва в мускулното съкращение. 

на латински език: myosinum. на английски език: myosin. 

миокард -сърдечен мускул -мускулният слой на стената на сърцето. Изгражда се от специален 

вид напречнонабраздена мускулатура, която се съкращава ритмично независимо от волята. 

на латински език: myocardium. на английски език: myocardium. 

миокардит -възпаление на миокарда (сърдечния мускул). на латински език: myocarditis. на 

английски език: myocarditis. 

миоклония -бързи клонични свивания на отделни мускули или мускулна групи, главно на 

крайниците. на латински език: myoclonia. на английски език: myoclonia.

миом -доброкачествен тумор на мускулната тъкан. Различават се лейомиом (произхожда от 

гладката мускулна тъкан) и рабдомиом (произхожда от напречнонабраздена мускулатура). 

Лейомиомът най-често се локализира в тялото на матката. на латински език: myoma. на 

английски език: myoma. 

миометриум -мускулният слой на стената на матката. Представлява масивен пласт от 

гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока и разпределени в три слоя: 

външен (състои се от циркулярни и надлъжни мускулни влакна), среден (от циркулярни 

мускулни влакна) и вътрешен (от надлъжни мускулни влакна). на латински език: 

myometrium. на английски език: myometrium. 

миопатия -общ термин за заболявания на мускулите. на латински език: myopathia. на 

английски език: myopathy. 

миопия -късогледство – успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат пред 

ретината, т.е. окото е по-силно пречупващо. Образът на предмети, разположени на 

разстояние 5 m и повече, се виждат неясно. на латински език: myopia. на английски език: 

myopia, nearsightedness, short-sightedness. 

миорексис -разкъсване (руптура) на мускул. на латински език: myorrhexis. на английски 

език: myorrhexis. 

миотомия -оперативно прерязваяе на мускул. на латински език: myotomia. на английски 

език: myotomy. 

миотония -затруднено отпускане на мускулите след тяхното съкращение. на латински език: 

myotonia. на английски език: myotonia. 

миофибрила -мускулно влакно – съкратителна структура на мускулната тъкан. на латински 

език: myofibrilla. на английски език: myofibrilla. 

митрален -отнасящ се до митралната клапа на сърцето. на латински език: mitralis. на 

английски език: mitral. 

могилалия -разновидност на заекването, при което е затруднено произнасянето на 

определени срички. на латински език: mogilalia. на английски език: mogilalia, molilalia. 

монартрит -възпаление само на една става. на латински език: monarthritis. на английски 

език: monarthritis.

монорхизъм -1. вродена липса на един тестис; 2. едностранен крипторхизъм – единия тестис 

не се е спуснал в скротума. на латински език: monorchismus. на английски език: 

monorchidism. 

моноцит -сравнително големи клетки с фагоцитарна функция. Съставят 2-8% от общия брой 

на левкоцитите. на латински език: monocytus. на английски език: monocyte. 

моноцитоза -увеличаване на моноцитите в периферната кръв. на латински език: monocytosis. 

на английски език: monocytosis. 

морбили -брусница, дребна шарка -остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. 

Протича с характерен макуло-папулозен обрив. на латински език: morbilli. на английски 

език: morbilli, measles. 

Медицински термини с буквата Н 

надпубисен -намиращ се над срамната кост (os pubis). на латински език: suprapubicus. на 

английски език: suprapubic. 

назален -носен, отнасящ се до носа. на латински език: nasalis. на английски език: nasal, 

rhinal. 

назъбен -зъбчат, със зъбци, напр. musculus serratus. на латински език: serratus. на английски 

език: serrate, serrated, toothed, dentate, notched. 

нанизъм -микросомия -ненормално нисък ръст, изоставане в растежа (под 130 сm за мъжа и 

под 120 сm за жената). Различават се първичен нанизъм (при скелетни дисплазии, 

хромозомни аномалии, дородови увреждания и др.) и вторичен нанизъм (при ендокринни 

заболявания, недоимъчно хранене и др.). на латински език: nanismus. на английски език: 

nanism, dwarfishness, dwarfism. 

нарколепсия -внезапно възникващи пристъпи на неудържима нужда за спане. Явяват се през 

неравни интервали. на латински език: narcolepsia. на английски език: narcolepsy. 

небце -покривът, сводестата част на устната кухина. на латински език: palatum. на английски 

език: palate. 

невралгия -силна болка, разпространяваща се по хода на ствола на нерв. на латински език: 

neuralgia. на английски език: neuralgia, nerve pain. 

неврастения -формa на невроза, предизвикана от преумора или стрес. на латински език: 

neurasthenia. на английски език: neurasthenia, nervous exhaustion.

неврином -шваном -доброкачествен тумор, произхождащ от миелоидната обвивка на 

нервните влакна, която се състои от Шванови клетки. на латински език: neurinoma. на 

английски език: neurinoma. 

неврит -възпалително или дегенеративно увреждане на нерв. Характеризира се с болка, 

загуба на рефлекси, атрофия на мускулите, инервирани от засегнатия нерв и др. на латински 

език: neuritis. на английски език: neuritis. 

невробластом -злокачествен тумор, произхождащ от ембрионални нервни клетки. Среща се в 

ранна детска възраст (до 5-та година). Най-често се локализира в надбъбреците, по-рядко в 

шийната област, малкия таз, задния медиастинум и др. на латински език: neuroblastoma. на 

английски език: neuroblastoma. 

невроглиом -доброкачествен тумор на централната нервна система, произхождащ от 

невроглията. на латински език: neuroglioma. на английски език: neuroglioma. 

невроглия -съвкупност от нервни клетки (глиоцити), които за разлика от невроните не 

генерират електропотенциали. Глиоцитите се делят на централни (астроцити, 

олигодендроцити, епендимоцити и микроглиоцити) и периферни (шванови клетки). на 

латински език: neuroglia. на английски език: neuroglia. 

невродерматоза -кожни заболявания, дължащи се на нарушения във функцията на нервната 

система. на латински език: neurodermatosis. на английски език: dermatoneurosis. 

невродермит -невродерматоза, характеризираща се с обрив и сърбеж, напр. neurodermitis 

circumscripta (обикновен лишей). на латински език: neurodermitis. на английски език: 

neurodermatitis. 

неврон -нервна клетка, притежаваща тяло и различен брой израстъци, от които единият е 

аксон, а останалите са дендрити. Невроните са възбудими клетки, които приемат, запазват, 

възпроизвеждат и предават кодирана информация на други неврони и клетки. Нервната 

клетка с всичките й израстъци. на латински език: neuronum. на английски език: neurone, 

neuron. 

невропапилит -възпалителен процес в ретробулбарната част на зрителния нерв и в неговата 

папила. на латински език: neuropapillitis. на английски език: neuropapillitis. 

невропатия -заболявания, характеризиращи се с дисторфични увреждания на периферните 

нерви. на латински език: neuropathia. на английски език: neuropathy. 

неврорафия -съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан нерв. на латински 

език: neurorrhaphia. на английски език: neurorrhapy.

невротомия -оперативно прерязване на нерв, напр. при невралгия. на латински език: 

neurotomia. на английски език: neurotomy. 

невротропен -имащ избирателно действие върху нервната тъкан. на латински език: 

neurotropus. на английски език: neutropic. 

неврофибром -доброкачествен тумор, произхождащ от обвивките на периферните нерви. 

Представлява плътен възел, свързан най-често с нервните стволове в кожата и подкожието. 

Множествена неврофиброматоза се наблюдава при болестта на Реклинхаузен. на латински 

език: neurofibroma. на английски език: neurofibroma. 

невус -ограничени кожни малформации от ембрионален произход. Дължат се на дефекти в 

развитието на различни структурни елементи на кожата. Различават се: меланоцитни невуси 

(бенки – образуват се от невусни клетки, съдържащи меланин) и органоидни невуси 

(произхождат от епидермиса, космени фоликули, мастни и потни жлези, кръвоносни и 

лимфни съдове и др.). на латински език: naevus. на английски език: n(a)evus, birthmark, 

congenital mark. 

недохранване -състояние, причинено от прием на недостатъчно храна, от нарушения в 

храносмилането или нарушена резорбция на хранителните вещества. на латински език: 

malnutritio. на английски език: malnutrition. 

некроза -локална смърт на тъкани в живия организъм, при което техните функции се 

прекратяват напълно. Различават се следните форми: коагулационна некроза (казеозна 

некроза, гангрена, декубитус, секвестър) и коликвационна некроза. на латински език: 

necrosis. на английски език: necrosis. 

некроспермия -наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Бива обратима 

(лъжлива) и необратима (истинска). на латински език: necrospermia. на английски език: 

necrospermia. 

некротичен, нскротизирал -отнасящ се до или засегнат от некроза, умъртвен. на латински 

език: necroticus. на английски език: necrotic. 

некротомия -оперативно отстраняване на некротизирала тъкан. на латински език: 

necrotomia. на английски език: necrotomy. 

нематоди -кръгли червеи от клас Nematoda. Най-разпространените заболявания, които 

причиняват са: аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидози, трихинелоза, ентеробиоза и 

др. на латински език: Nematoda. на английски език: Nematoda, roundworms. 

неонатален -напр. неонатален период – период на новороденото (от раждането до края на 1- 

ия месец). на латински език: neonatalis. на английски език: neonatal.

неоплазия -образуване на нова тъкан или на тумор. на латински език: neoplasia. на английски 

език: neoplasia. 

неоплазма -новообразувание, тумор. на латински език: neoplasma. на английски език: 

neoplasm, new growth, tumo(u)r. 

непалпируем -неопипващ се, който не може да се палпира (опипа). на латински език: 

impalpabilis. на английски език: impalpable. 

нерв -изграден е от снопчета нервни влакна, провежда нервното възбуждение. Различават 

се: анимални нерви (черепномозъчни и гръбначномозъчни, сетивни и моторни) и вегетативни 

нерви (симпатикови и парасимпатикови). на латински език: nervus. на английски език: nerve. 

неутропения -понижаване на неутрофилните левкоцити в периферната кръв. на латински 

език: neutropenia. на английски език: neutropenia. 

нефректомия -оперативно отстраняване на бъбрек. на латински език: nephrectomia. на 

английски език: nephrectomy. 

нефрит -възпаление на бъбреците. на латински език: nephritis. на английски език: nephritis. 

нефроза -общ термин за увреждания на бъбреците (предимно на бъбречните тубули), 

проявяващи се с нефрозен синдром. на латински език: nephrosis. на английски език: 

nephrosis. 

нефрокалциноза -калциноза на бъбреците -отлагане на калциеви соли, водещо до нарушение 

на бъбречната функция. на латински език: nephrocalcinosis. на английски език: 

nephrocalcinosis. 

нефролитиаза -бъбречнокаменна болест -образуване на конкременти (пясък или камъни) в 

бъбреците (чашки и легенче). на латински език: nephrolithiasis. на английски език: 

nephrolithiasis. 

нефролитотомия -оперативно отстраняване на бъбречен камък чрез разрязване на 

паренхима на бъбрека. на латински език: nephrolithotomia. на английски език: 

nephrolithotomy. 

нефром -тумор на бъбрека. на латински език: nephroma. на английски език: nephroma. 

нефропатия -общ термин за някои невъзпалителни заболявания на бъбреците, напр. 

балканска ендемична нефропатия, диабетна нефропатия и др. на латински език: 

nephropathia. на английски език: nephropathy.

нефропексия -оперативно фиксиране на спаднал или подвижен бъбрек. на латински език: 

nephropexia. на английски език: nephropexy. 

нефроптоза -спадане, смъкване на бъбрека, подвижен бъбрек. Бъбрекът се намира на по- 

ниско от нормалното си място и е с подвижност, превишаваща нормалната. на латински език: 

nephroptosis. на английски език: nephroptosis, nephroptosia. 

нефрорагия -кръвотечение от бъбрека. на латински език: nephrorrhagia. на английски език: 

nephrorrhagia. 

нефросклероза -сбръчкване на бъбреците – краен стадий на хронични бъбречни заболявания 

(пиелонефрит, гломерулонефрити, след туберкулоза, при диабет, подагра и др.). Настъпва 

дифузно разрастване на съединителна тъкан с уплътняване и деформация на бъбреците. 

Развива се хронична бъбречна недостатъчност. на латински език: nephrosclerosis. на 

английски език: nephrosclerosis. 

нефротомия -разрязване на бъбречния паренхим до бъбречното легенче, напр. за 

отстраняване на големи конкременти. на латински език: nephrotomia. на английски език: 

nephrotomy. 

никталопия -дневна слепота – по-слабо дневно зрение и по-добро нощно. Дължи се на 

дегенерация на макулата. Среща се при хронична алкохолно-никотинова интоксикация, при 

която се уврежда макулата. на латински език: nyctalopia. на английски език: night-blindness. 

никтурия -нощно уриниране, нормално човек не уринира през нощта. Наблюдава се при 

сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, цистит, хипертрофия на 

простатата и др. на латински език: nycturia. на английски език: nycturia. 

нистагъм -състояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения 

(хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни), които не могат да се овладеят волево. 

Различават се: махаловиден нистагъм -двете фази на движение (отиване и връщане) са 

еднакво бързи, и пружиновиден, при който едната фаза е по-бърза. на латински език: 

nystagmus. на английски език: nystagmus. 

нодален -възлов, отнасящ се до възел. на латински език: nodalis. на английски език: nodal. 

нодозен -възловат, възлест. на латински език: nodosus. на английски език: nodose, nodular. 

нодозен периартериит -възлест полиартериит -заболяване с неизвестна етиология, 

характеризира се с възпаление на малките и средни артерии на кожата, мускулите, ставите, 

вътрешните органи. Протича с фебрилитет, отпадналост, мускулни болки, възловидни 

изменения по хода на артериите, кожни прояви (пурпура, улцерации, livedo reticularis),

гломерулонефрит, периферна невропатия и др. По-често боледуват мъже в млада и средна 

възраст. на латински език: pеriarteriitis nodosa, polyarteriitis nodosa. на английски език: 

periarteritis nodosa, polyarteritis nodosa. 

нодуларен -възлов, възлест, възловат. на латински език: nodularis. на английски език: 

nodular. 

нокът -нокътни плочки – плътни, конвексни, елипсовидно-правоъгълни, полупрозрачни 

епидермални образувания, разположени върху дорзалната повърхност на крайните фаланги 

на пръстите на ръцете и краката. на латински език: unguis. на английски език: nail. 

нома -обширни некрози и разрушаване на тъкани, най-често в устната кухина (stomatitis 

gangrenosa) и по-рядко на половите органи. на латински език: noma. на английски език: 

noma, gangrenous stomatitis, stomatonoma. 

нормобласт -предшественик на еритроцита в еритропоезата -еритроцит, съдържащ ядро. на 

латински език: normoblast. на английски език: normoblast. 

нормоцит -нормален, безядрен еритроцит. на латински език: normocytus. на английски език: 

normocyte. 

нос -дихателен и обонятелен орган. Носът има отношение и към говора. Състои се от външен 

нос и носна кухина. на латински език: nasus. на английски език: nose. 

Медицински термини с буквата О 

остри кондиломи -венерическа брадавица – инфекция от папиломни вируси (най-често 

Human papilloma virus (HPV) тип 6 и 11), предава се по полов път. Появяват се розовочервени 

възелчета, които нарастват и повърхността им придобива вид на цветно зеле. Локализират се 

при жените по големите и малки лабии, влагалищното преддверие, а при мъжете – 

препуциума, главичката на половия член, перианалната област. на латински език: 

condylomata acuminata. на английски език: condyloma acuminata, venereal wart, genital wart. 

облитерация -закриване, зарастване, запушване на канал, кръвоносен съд, кух орган. на 

латински език: obliteratio. на английски език: obliteration. 

обнубилация -замъгляване на съзнанието -най-лека степен на разстройство на съзнанието. 

Характеризира се със силно отслабване на активното внимание, брадипсихия. на латински 

език: obnubilatio. на английски език: obnubilation. 

обсервация -наблюдение, наблюдаване на болен. на латински език: observatio. на английски 

език: observation.

обтурационен -затварящ, запушващ, заприщващ. на латински език: obturatorius. на 

английски език: obturating. 

обтурация -затваряне, закриване, запушване (на съдове, канали, кухи органи, кухини). на 

латински език: obturatio. на английски език: obturation. 

овариалгия -болки в яйчника. на латински език: ovarialgia. на английски език: ovarialgia, 

oophoralgia. 

овариален -яйчников, отнасящ се до яйчника. на латински език: ovarialis. на английски език: 

ovarian. 

овариектомия -оперативно отстраняване на единия или на двата яйчника. на латински език: 

ovarectomia. на английски език: ovariectomy, oophorectomy. 

овариотомия -оперативно разрязване на яйчника. на латински език: ovariotomia. на 

английски език: ovariotomy. 

овариум -яйчник, женска полова жлеза. Чифтен орган, разположен върху страничната стена 

на малкия таз. В него става образуването и узряването на яйцеклетката. на латински език: 

ovarium. на английски език: ovary, oophoron. 

овулация -процес на пукване на узрелия граафов фоликул и освобождаване на яйцеклетката 

от яйчника. Обикновено овулацията настъпва на 14-ия ден при цикъл от 28 дни. на латински 

език: ovulation. на английски език: ovulation. 

одинакузис -повишена чувствителност на органа на слуха, като шумът и звукът причиняват 

болка. на латински език: odynacusis. на английски език: odynacusis. 

одинофагия -болезнено гълтане, болки при поглъщане на храна или течности. на латински 

език: odynophagia. на английски език: odynophagia. 

озена -хроничен атрофичен зловонен ринит. Среща се най-често при жени. Характеризира се 

с отделяне на секрет със зловонна миризма, който постепенно намалява и засъхва, като се 

образуват жълто-кафяви кори, настъпва атрофия на носните структури, понижава се 

обонянието и др. на латински език: ozaena. на английски език: oz(a)ena. 

оклузивен -запушващ, затварящ, закриващ. на латински език: occlusivus. на английски език: 

occlusive. 

оклузия -затваряне, запушване. на латински език: occlusio. на английски език: occlusion.

оксалурия -повишено отделяне на оксалова киселина или оксалати (главно калциев оксалат) 

с урината, напр. при нефролитиаза (бъбречнокаменна болест). на латински език: oxaluria. на 

английски език: oxaluria. 

окципитален -тилен, отнасящ се до тила. на латински език: occipitalis. на английски език: 

occipital. 

олекранон -лакътен израстък – задният израстък на горния край на лакътната кост. на 

латински език: olecranon. на английски език: olecranon. 

олеогранулом -липогранулом, резултат от подкожно инжектиране на маслени разтвори на 

лекарствени вещества. на латински език: oleogranuloma. на английски език: oleogranuloma. 

олигакиурия -ненормално рядко уриниране. на латински език: oligakiuria. на английски език: 

oligakiuria. 

олигемия -състояние, при което общото количество на кръвта в организма е понижено. на 

латински език: oligaemia. на английски език: olig(a)emia. 

олигозооспермия -намалено количество на сперматозоиди в еякулата. Нормално в 1 ml 

сперма се съдържат 60-150 млн сперматозоиди. на латински език: oligozoospermia. на 

английски език: oligozoospermia. 

олигоменорея -рядко настъпваща менструация. Интервалите между менструациите са 

увеличени -над 35 дни. на латински език: oligomenorrhoea. на английски език: 

oligomenorrh(o)ea. 

олигосиалия -намалено отделяне на слюнка. на латински език: oligosialia. на английски език: 

oligosialia. 

олигохидрамнион -маловодие -състояние, характеризиращо се с абнормно малко количество 

на околоплодна течност – под 500 ml. на латински език: oligohydramnion. на английски език: 

oligohydramnios. 

олигурия -състояние, при което количеството на отделената урина е под 500 ml/24h. на 

латински език: oliguria. на английски език: oliguria. 

омалгия -болка в рамото – в раменната става или делтовидния мускул. на латински език: 

omalgia. на английски език: omalgia, omodynia. 

омартрит -възпаление на раменната става, напр. туберкулозен омартрит. на латински език: 

omarthritis. на английски език: omarthritis.

оментит -възпаление на булото (оментум). на латински език: omentit. на английски език: 

omentit. 

оментум -було, дубликатура на перитонеума. Различават се малко було (omentum minus) и 

голямо було (omentum majus) – покрива отпред напречното ободно черво и тънкочревните 

примки. на латински език: omentum. на английски език: omentum, epiploon. 

омфалит -възпаление на кожата и подкожната тъкан в областта на пъта. Най-често се среща 

у новородени. на латински език: omphalitis. на английски език: omphalitis. 

омфалорагия -кръвотечение от пъпа. на латински език: omphalorrhagia. на английски език: 

omphalorrhagia. 

омфалотомия -прерязване на пъпната връв. на латински език: omphalotomia. на английски 

език: omphalotomy. 

омфалофлебит -възпаление на вените на пъпа. на латински език: omphalophlebitis. на 

английски език: omphalophlebitis. 

онихауксис -задебеляване на ноктите, хипертрофия на ноктите без деформация. на латински 

език: onychauxis. на английски език: onychauxis. 

онихогрипоза, онихогрифоза -задебелени, увеличени и изкривени нокти като на граблива 

птица. Най-често се среща на палеца на крака. Наблюдава се при микози, сифилис и др. на 

латински език: onychogryposis, omichogryphosis. на английски език: onychogryposis, 

onychogryphosis. 

онихолиза -отлепване на нокътя от нокътното ложе. на латински език: onycholysis. на 

английски език: onycholysis. 

онихомикоза -микотично заболяване на ноктите. Най-често се причинява от Trichophyton 

rubrum. Характеризира се с поява на жълтеникаво петно върху нокътната плочка, която 

задебелява, става чуплива и се разрушава. на латински език: onychomycosis. на английски 

език: onychomycosis. 

онихорексис -повишена чупливост на ноктите, напр. при чернодробни заболявания, 

ендокринни нарушения, смущения в минералната обмяна (желязо и др.), химични 

въздействия и др. на латински език: onychorrhexis. на английски език: onychorrhexis. 

онихосхиза -разслояване на нокътните пластинки, хоризонтално или надлъжно нацепване на 

ноктите. на латински език: onychoschisis. на английски език: schizonychia, splitting of the nails.

оофорит -възпаление на яйчника. на латински език: oophoritis. на английски език: oophoritis, 

ovaritis. 

операбилен -състояние, което може да бъде лекувано чрез хирургична операция. на латински 

език: operabilis. на английски език: operable. 

опистотонус -тоничен гърч на екстензорните мускули на гърба, поради което тялото е извито 

като дъга и се опира само на тила и петите. Наблюдава се при тетанус, отравяне със стрихнин 

и др. на латински език: opisthotonus. на английски език: opisthotonos. 

оплождане -процес на сливане на две хаплоидни клетки – яйцеклетка и сперматозиод и 

образуване на диплоидна клетка – зигота. на латински език: fecundatio. на английски език: 

fecundation, fertilization. 

опсонини -субстанции, които се свързват с чуждите частици и улесняват фагоцитозата им. 

Пример за опсонини са антителата и компонентите от системата на комплемента. на латински 

език: opsonina. на английски език: opsonins. 

орален -устен, отнасящ се до устата. на латински език: oralis. на английски език: oral. 

оригване -неволно шумно изкарване на газ от стомаха. на латински език: eructatio. на 

английски език: eructation, belching. 

орнитоза, пситакоза -остро инфекциозно заболяване, причинено от Chlamydia psitaci. 

Източник на зараза са птиците, като най-голямо значение имат папагалите. Протича с висока 

температура, бронхит, атипична пневмония и др. на латински език: ornithosis. на английски 

език: ornithosis, psittacosis. 

ортопнея -задух, който се появява в легнало положение и намалява или изчезва 3 до 5 

минути, след като болният заеме седнало или изправено положение. на латински език: 

orthopnoea. на английски език: orthopn(o)ea. 

ортостатнчен -свързан с изправеното положение на тялото. на латински език: orthostaticus. 

на английски език: orthostatic. 

орхиепидидимит -възпаление на тестиса и епидидима (надсеменника). на латински език: 

orchiepididymitis. на английски език: orchiepididymitis. 

орхит -възпаление на тестиса. Най-често се причинява от стафилококи, стрептококи, E. coli, 

Proteus и др. Орхит може да възникне при някои инфекциозни заболявания – епидемичен 

паротит, бруцелоза и др. на латински език: orchitis. на английски език: orchitis.

осификация -1. процес на формиране на костна тъкан; 2. вкостяване, превръщане в костна 

тъкан, напр. на хрущял. на латински език: ossificatio. на английски език: ossification. 

осифициращ -вкостяващ. на латински език: ossificans. на английски език: ossifying. 

остеоартроза -дегенеративно-дистрофични изменения в ставния хрущял и костите. на 

латински език: osteoarthrosis. на английски език: osteoarthrosis. 

остеобласт -клетка, която изработва органичния матрикс на костната тъкан. Когато престане 

да синтезира матркс са превръща в остеоцит. на латински език: osteoblastus. на английски 

език: osteoblast. 

остеогенеза -процес на формиране на костна тъкан. на латински език: osteogenesis. на 

английски език: osteogenesis. 

остеодистрофия -промяна в структурата на костите поради нарушение в калциево- 

фосфорната обмяна, напр. бъбречна остеодисрофия при хронична бъбречна недостатъчност. 

на латински език: osteodystrophia. на английски език: osteodystrophy. 

остеоектомия -оперативно отстраняване на кост или на част от кост. на латински език: 

osteoectomia. на английски език: ostectomy. 

остеоиден -подобен на кост. на латински език: osteoideus. на английски език: osteoid. 

остеокласт -гигантска многоядрена клетка, произхождаща от кръвните моноцити. 

Остеокластите разрушават и резорбират костната тъкан. на латински език: osteoclastus. на 

английски език: osteoclast. 

остеом -доброкачествен костен тумор, съставен от зряла костна тъкан. Най-често се 

локализира в черепните кости. на латински език: osteoma. на английски език: osteoma. 

остеомалация -размекване на костите -обезкалцяване на костите в резултат на дефицит на 

витамин Д, водещ до нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Получават се деформации 

на скелета, фрактури. на латински език: osteomalacia. на английски език: osteomalacia. 

остеомиелит -остро гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява върху 

костното вещество и периоста, а по-късно може да обхване и съседните мускули и сухожилия. 

Среща се по-често при деца. Най-често се засяга бедрената кост. на латински език: 

osteomyelitis. на английски език: osteomyelitis. 

остеопетроза -мраморна болест – рядко наследствено заболяване. Характеризира се с 

неправилно вкостяване – увеличава се компактното костно вещество за сметка на костно-

мозъчния канал, който се стеснява. Установява се повишена костна плътност, получават се 

фрактури, може да има анемия. на латински език: osteopetrosis. на английски език: 

osteopetrosis, marble bones disease, Albers-Schoenberg disease. 

остеопластика -оперативна интервенция, която цели да се възстанови дефект на костта. 

Различават се автопластика (използва се собствена кост, взета от друга кост) и хомопластика 

(използва се консервирана, трупна костна тъкан). на латински език: osteoplastica. на 

английски език: osteoplasty. 

остеопороза -намаляване на масата на костното вещество, което води до повишен риск от 

фрактури. Дължи се на повишена остеокластна костна резорбция или на понижен синтез на 

костно вещество. Различават се: първична остеопороза (сенилна, постменопаузна), вторична 

остеопороза (при бъбречни, ендокринни и други заболявания) и идиопатична остеопороза. 

на латински език: osteoporosis. на английски език: osteoporosis. 

остеосарком -злокачествен костен тумор. Среща се в млада възраст – 10-20 години. Засягат 

се всички кости, но по-често бедрената и раменната. на латински език: osteosarcoma. на 

английски език: osteosarcoma. 

остеосинтеза -оперативна интервенция, при която се свързват краищата на костни фрагменти 

при фрактури. Използват се различни пирони, винтове, тел, външни фиксатори и др. на 

латински език: osteosynthesis. на английски език: osteosynthesis. 

остеосклероза -увеличаване на костното вещество и абнормно повишаване на костната 

плътност, напр. при остеопетроза, миелофиброза, хроничен остеомиелит и др. на латински 

език: osteosclerosis. на английски език: osteosclerosis. 

остеотомия -прерязване на кост. В зависимост от целта се различават: коригираща 

остеотомия, деротативна остеотомия, удължаваща остеотомия и др. на латински език: 

osteotomia. на английски език: osteotomy. 

остеофибром -доброкачествен тумор от костна и съединителна тъкан. на латински език: 

osteofibroma. на английски език: osteofibroma. 

остеофит -абнормен костен израстък, напр. на ръба на прешлените. на латински език: 

osteophyton. на английски език: osteophyte. 

остеохондрит -възпаление на хрущяла и на костта. на латински език: osteochondritis. на 

английски език: osteochondritis. 

остеохондроза -дистрофичен процес в костната и хрушялната тъкан. на латински език: 

osteochondrosis. на английски език: osteochondrosis.

остеохондром -доброкачествен тумор, произхождащ от костна и хрущялна тъкан. на латински 

език: osteochondroma. на английски език: osteochondroma. 

остеоцит -зряла клетка на костната тъкан, разположена в лакуна (кухина), намираща се 

между костните пластинки. Представлява остеобласт, престанал да синтезира органичен 

матрикс. на латински език: osteocytus. на английски език: osteocyte. 

остит, остеит -възпаление на костта. на латински език: ostitis. на английски език: osteitis, 

ostitis. 

оталгия -болка в ухото. на латински език: otalgia. на английски език: otalgia, earache, 

otodynia. 

отит -възпаление на ухото. на латински език: otitis. на английски език: otitis. 

отолитиаза -образуване на калциеви конкременти във външния слухов канал, най-често 

около чуждо тяло. на латински език: otolithiasis. на английски език: otolithiasis. 

оторагия -кръвотечение от ухото. на латински език: otorrhagia. на английски език: otorrhagia. 

оторея -изтичане на секрет от ухото. на латински език: otorrhoea. на английски език: 

otorrh(o)ea. 

отосклероза -невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула. Налице е 

дистрофичен процес и се получава анкилоза на прочката на стремето. Протича с шум в ушите 

и намаляване на слуха. на латински език: otosclerosis. на английски език: otosclerosis. 

отоскопия -оглеждане на ушния канал и особено на тъпанчето с помощта на отоскоп. на 

латински език: otoscopia. на английски език: otoscopy. 

офталмоплегия -парализа на един или повече очни мускули. на латински език: 

ophthalmoplegia. на английски език: ophthalmoplegia. 

офталморагия -кръвотечение от очната ябълка. на латински език: ophthalmorrhagia. на 

английски език: ophthalmorrhagia. 

офталморексис -разкъсване, руптура на очната ябълка. на латински език: ophthalmorrhexis. 

на английски език: ophthalmorrhexis. 

Медицински термини с буквата П 

пигментна ксеродерма -наследствено заболяване, при което кожата е изключително 

чувствителна към ултравиолетовите лъчи. Характеризира се с появата на еритемни и 

пигментни петна по откритите части на тялото, може да възникне фотофобия, конюнктивит,

има повишен риск от развитие на базално клетъчен карцином, меланом и др. на латински 

език: xeroderma pigmentosum. на английски език: xeroderma pigmentosum. 

палиативен -облекчаващ -понижаващ тежестта на симптомите на заболяването, но не води до 

излекуване. на латински език: palliative. на английски език: palliative. 

палмарен -дланен, отнасящ се до дланта. на латински език: palmaris. на английски език: 

palmar. 

палпация, палпиране -опипване – метод на физикално изследване, който се основава на 

тактилното чувство при допир със структурите на човешкото тяло. Извършва се с дланта на 

ръката и с върха на пръстите. Получава се информация за формата, повърхността, 

консистенцията, подвижността на изследваната структура, за наличието на болезненост, на 

пулсации и др. на латински език: palpatio. на английски език: palpation. 

палпебрален -клепачен, отнасящ се до клепача. на латински език: palpebralis. на английски 

език: palpebral. 

палпитация -сърцебиене -силно биене на сърцето, което се усеща от болния. на латински 

език: palpitatio. на английски език: palpitation. 

панарициум -гнойно възпаление в областта на крайните фаланги на пръстите на ръката или 

крака, причинено от стафилококи, стрептококи, протеус, клебсиела и др. Най-често възниква 

след микротравми на пръстите. Различават се кожен, подкожен, нокътен, сухожилен, костен, 

ставен и тотален панарициум. на латински език: panaritium. на английски език: felon, whitlow. 

паникулит -група заболявания, характеризиращи се с възпаление на подкожната мастна 

тъкан. Най-честият паникулит е Erythema nodosum. Наблюдават се бледочервени до ливидни 

възли и плаки по предната повърхност на долните крайници. на латински език: panniculitis. 

на английски език: panniculitis. 

папила -пъпка, малка издатина, зърно. на латински език: papilla. на английски език: papilla. 

гръдно зърно: мамила – разполага се в центъра на areola mammae. Върху повърхността й има 


mammae. на английски език: nipple, mam(m)illa, papilla mammae, mammary papilla. папила 

на езика: малки възвишения в лигавицата на езика. Биват: нишковидни, гъбовидни, 

жлебовидни и листовидни. Съдържат вкусови луковици, с изключение на нишковидните 

папили. на латински език: papilla lingualis. на английски език: lingual papilla. папила (диск) на 

зрителния нерв: кръгло, бледорозово поленце с диаметър около 1,6 mm, в чийто център има 

хлътване. В това поленце се събират снопчетата от аксони на ганглийните клетки на ретината 

и се формира зрителният нерв, който напуска очната ябълка през решетъчната пластинка на

склерата. на латински език: papilla nervi optici. на английски език: optic disk, optic papilla, 

blind spot. 

папила на езика -малки възвишения в лигавицата на езика. Биват: нишковидни, гъбовидни, 

жлебовидни и листовидни. Съдържат вкусови луковици, с изключение на нишковидните 

папили. на латински език: papilla lingualis. на английски език: lingual papilla. 

папила (диск) на зрителния нерв -кръгло, бледорозово поленце с диаметър около 1,6 mm, в 

чийто център има хлътване. В това поленце се събират снопчетата от аксони на ганглийните 

клетки на ретината и се формира зрителният нерв, който напуска очната ябълка през 

решетъчната пластинка на склерата. на латински език: papilla nervi optici. на английски език: 

optic disk, optic papilla, blind spot. 

папилом -доброкачествен тумор, произхождащ от покривния епител на кожата и лигавиците 

на органите. на латински език: papilloma. на английски език: papilloma. 

папиломатоза -образуване на множество папиломи. на латински език: papillomatosis. на 

английски език: papillomatosis. 

папула -възелче -обривна единица, която представлява малко, плътно, леко надигнато над 

нивото на кожата възелче, с големина до лещено зърно. на латински език: pарula. на 

английски език: papule, pimple. 

папулозен -характеризиращ се с папули (възелчета). на латински език: papulosus. на 

английски език: popular. 

паравертебрален -окологръбначен, разположен покрай гръбначния стълб. на латински език: 

paravertebralis. на английски език: paravertebral. 

парализа -плегия -пълна липса на активни движения поради нарушена инервация на отделни 

мускули или мускулни групи, напр. моноплегия (засегнат е един крайник), квадриплегия 

(четирите крайника), хемиплегия (двата крайника от едната страна), параплегия (двата 

долни или горни крайника). на латински език: paralysis. на английски език: paralysis, palsy. 

параметрит -възпаление на параметриума. на латински език: parametritis. на английски език: 

parametritis. 

параметриум -пространството между двата листа на широката маточна връзка (ligamentum 

latum uteri), встрани от ръбовете на матката, което съдържа съединителна тъкан, съдове, 

нерви, фиброзни или мускулно-фиброзни връзки. на латински език: parametrium. на 

английски език: parametrium.

парамнезия -лъжливи спомени – разстройство на паметта, при което възникват лъжливи 

спомени за събития, които никога не са се случвали. на латински език: paramnesia. на 

английски език: paramnesia. 

параплегия -парализа на двата долни или на двата горни крайника. на латински език: 

paraplegia. на английски език: paraplegia. 

парасимпатикус -парасимпатиков дял на вегетативната нервна система, който забавя 

сърдечната дейност, свива бронхите и затруднява дишането, стимулира моторната и 

секреторната функция на храносмилателния тракт, релаксира сфинктера и контрахира 

детрузора на пикочния мехур, свива зеницата, понижава вътреочното налягане и др. на 

латински език: parasympathicus. на английски език: parasympathetic nervous system. 

парастернален -разположен около гръдната кост. на латински език: parasternalis. на 

английски език: parasternal. 

параумбиликален -разположен около пъпа. на латински език: paraumbilicalis. на английски 

език: paraumbilical. 

парауретрален -разположен около уретрата. на латински език: paraurethralis. на английски 

език: paraurethral. 

парафимоза -стеснение на препуциума, който е издърпан зад главичката на пениса и не може 

да се върне върху нея. Получава се оток на главичката, силни болки, затруднено уриниране. 

на латински език: paraphimosis. на английски език: paraphimosis. 

парацентеза -пробождане, пунктиране на кухина с троакар или друг инструмент за 

отсраняване на течност. на латински език: paracentesis. на английски език: paracentesis. 

пареза -непълна парализа -отслабване на волевите движения поради нарушена инервация 

на отделни мускули или мускулни групи. на латински език: paresis. на английски език: 

paresis, partial paralysis. 

парентерален -не през храносмилателния тракт. Всички пътища, различни от 

храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства в организма, 

напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален, инхалационен път и 

др. на латински език: parenteralis. на английски език: parenteral. 

паренхим -съвкупността от основните функциониращи елементи на един вътрешен орган, 

напр. нефроните на бъбрека, алвеолите на белия дроб. на латински език: parenchyma. на 

английски език: parenchyma.

паренхимен, паренхиматозен -отнасящ се до паренхима, богат на паренхим. на латински 

език: parenchymatosus. на английски език: parenchymal, parenchymatous. 

парестезия -изтръпване, мравучкане по кожата, дължащо се на засягане на периферни 

нерви, проводни пътища или сетивни зони в мозъчната кора. Подобни усещания може да има 

всеки индивид под формата на акропарестезии при компресия на артерии и нарушаване на 

кръвоснабдяването на някой от крайниците. на латински език: paraesthesia. на английски 

език: par(a)esthesia. 

париетален -1. пристенен -отнасящ се до стената на телесна кухина, напр. париетален 

перитонеум – частта от перитонеума, която покрива стените на коремната кухина. 2. теменен, 

отнасящ се до теменната кост. на латински език: parietalis. на английски език: parietal. 

пароксизмален -пристъпен, възникващ на пристъпи, напр. пароксизмална тахикардия. на 

латински език: paroxysmalis. на английски език: paroxysmal. 

пароксизмална тахикардия -пристъпно ускоряване на сърдечната дейност с правилен ритъм, 

обикновено над 160 до 250 удара в минута, с внезапно начало и край в резултат на импулси, 

изхождащи извън синусовия възел. на латински език: tachycardia paroxysmalis. на английски 

език: paroxysmal tachycardia. 

пароксизъм -внезапен пристъп – внезапна поява или засилване на болестни симптоми. на 

латински език: paroxysmus. на английски език: paroxysm. 

паронихия -околонокьтен панарициум -възпаление на кожния ръб, лежащ непосредствено 

върху нокътя. на латински език: paronychia, panaritium paraunguale. на английски език: 

paronychia. 

парорексия -извратен апетит, желание за ядене на необичайни храни. Може да се наблюдава 

у бременни жени. на латински език: paroraxia. на английски език: parorexia. 

паротит -възпаление на околоушната жлеза (glandula parotis). на латински език: parotitis. на 

английски език: parotitis. 

патела -капаче на коляното – сезамовидна кост, включена в сухожилието на четириглавия 

мускул на бедрото. на латински език: patella. на английски език: patella, kneecap. 

пателарен -отнасящ се до пателата (колянното капаче). на латински език: patellaris. на 

английски език: patellar. 

патогенеза -процес на развитие на дадено заболяване, механизмът, по който един 

етиологичния фактор причинява заболяване. на латински език: pathogenesis. на английски 

език: pathogenesis.

патогенен -болестотворен, способен да причини заболяване. на латински език: pathogens. на 

английски език: pathogenic. 

патогномоничен -специфичен признак за дадена болест. на латински език: pathognomonicus. 

на английски език: pathognomonic. 

пахидермия -хипертрофия и хиперплазия на кожата, при което тя става задебелена и груба, 

напр. при елефантиаза. на латински език: pachydermia. на английски език: pachyderma. 

пахименингит -възпаление на твърдата обвивка (dura mater) на главния и/или на гръбначния 

мозък. на латински език: pachymeningitis. на английски език: pachymeningitis. 

педикулоза -въшливост – паразитоза, причинена от въшки (безкрили насекоми). По човека 

паразитират три вида въшки от семейство Pediculidae: главова (Pediculus capitis), дрешна 

(Pediculus vestimenti) и полова въшка (Pediculus pubis). на латински език: pediculosis. на 

английски език: pediculosis, lousiness, phthiriasis. 

пекторален -гръден, отнасящ се до гърдите, напр. пекторален мускул. на латински език: 

pectoralis. на английски език: pectoral. 

пекторилоквия -гръден говор – рязко усилена бронхофония. на латински език: pectoriloquia. 

на английски език: pectoriloquy. 

пелагра -хронична РР хиповитаминоза, характеризира се с дерматит, диария, деменция. 

Възниква главно при хранене с царевица, тъй като тя е бедна не само на никотинова 

киселина (готов вит. РР), но и на триптофан – изходен материал за ендогенен синтез на вит. 

РР. на латински език: pellagra. на английски език: pellagra, maidism. 

пемфигус -автоимунно заболяване, характеризиращо се с поява на хлабави мехури по кожата 

и лигавиците, които лесно се разкъсват и образуват болезнени ерозии. Има няколко 

клинични форми, но най-често се среща Pemhpigus vulgaris. на латински език: pemphigus. на 

английски език: pemphigus. 

пенетрация -проникване, напр. пенетрация на дуоденална язва към задстомашната жлеза, 

по-рядко към черния дроб, жлъчните пътища. на латински език: penetratio. на английски 

език: penetration. 

пепсин -група ензими, които катализират хидролизата на протеините. Образуват се в 

стомашния сок от пепсиноген, който се продуцира от главните клетки на стомашната 

лигавица. на латински език: pepsinum. на английски език: pepsin.

пептичен -отнасящ се до или подпомагащ храносмилането, свързан с действието на 

стомашния сок, напр. пептична язва на стомаха. на латински език: pepticus. на английски 

език: peptic. 

периаденит -възпаление на тъканта, обкръжаваща една жлеза или лимфен възел. на 

латински език: periadenitis. на английски език: periadenitis. 

перианален -разположен около ануса, напр. перианални фистули. на латински език: 

perianalis. на английски език: perianal. 

периартериит -възпаление на външния слой (адвентиция) на една артерия. на латински език: 

periarteriitis. на английски език: periarteritis. нодозен периартериит: възлест полиартериит 

-заболяване с неизвестна етиология, характеризира се с възпаление на малките и средни 

артерии на кожата, мускулите, ставите, вътрешните органи. Протича с фебрилитет, 

отпадналост, мускулни болки, възловидни изменения по хода на артериите, кожни прояви 

(пурпура, улцерации, livedo reticularis), гломерулонефрит, периферна невропатия и др. 

По-често боледуват мъже в млада и средна възраст. на латински език: pеriarteriitis nodosa, 

polyarteriitis nodosa. на английски език: periarteritis nodosa, polyarteritis nodosa. 

периартрит -възпаление на меките тъкани, заобикалящи една става. на латински език: 

periarthritis. на английски език: periarthritis. 

перибронхит -възпаление на тъканите около бронхите. на латински език: peribronchitis. на 

английски език: peribronchitis. 

периваскуларен -околосъдов, намиращ се около кръвоносен съд. на латински език: 

perivascularis. на английски език: perivascular. 

перикард -околосърдечна торбичка – затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато 

сърцето. Състои се от два листа: вътрешен (висцерален), залегнал върху повърхността на 

сърцето и образуващ неговия външен слой (епикард) и външен (париетален) лист, който 

отделя околосърдечната кухина от гръдната. на латински език: pericardium. на английски 

език: pericardium. 

перикардит -остро, подостро или хронично възпаление на перикарда, което може да бъде с 

инфекциозна или неинфекциозна етиология. на латински език: pericarditis. на английски 

език: pericarditis. 

перинеален -отнасящ се до перинеума. на латински език: perinealis. на английски език: 

perineal. 

перинеум -междинница -меките тъкани (мускули и фасции), които затварят отдолу кухината 

на малкия таз. на латински език: perineum. на английски език: perineum.

перинефрит -възпаление на околобъбречната мастна тъкан. на латински език: perinephritis. 

на английски език: perinephritis. 

периост -надкостница -плътна влакнеста съединителнотъканна ципа, която покрива 

външната повърхност на костите с изключение на полетата, покрити от ставен хрущял, 

местата на прикрепване на връзки и сухожилия, както и повърхността на сезамовидните 

кости. на латински език: periosteum. на английски език: periosteum. 

перитонеален -отнасящ се до перитонеума. на латински език: peritonealis. на английски език: 

peritoneal. 

перитонеум -коремница -серозна ципа, която покрива стените на коремната кухина, като на 

определени места се прехвърля върху вътрешните органи и ги обвива. Тази част от 

коремницата, която покрива коремните стени, се нарича париетален перитонеум, а частта, 

която обвива изцяло или частично вътрешните органи се нарича висцерален перитонеум. на 

латински език: peritoneum. на английски език: peritoneum. 

перитонзилит -възпалеине на рехавата съединителна тъкан около сливицата. на латински 

език: peritonsillitis. на английски език: peritonsillitis. 

перитонит -възпаление на перитонеума (коремницата). Причинява се от гноеродни 

микроорганизми (стафилококи, стрептококи, гонококи, ентерококи и др.). Най-честите 

причини са: остри възпалителни процеси на коремни органи, перфорация на коремни органи 

и др. на латински език: peritonitis. на английски език: peritonitis. 

перихолецистит -възпаление на на тъканите около жлъчния мехур. на латински език: 

pericholecystitis. на английски език: pericholecystitis. 

пермеабилитет -пропускливост, напр. пермеабилитет на съдовата стена. на латински език: 

permeabilitas. на английски език: permeability. 

перниони -червено-ливидни възловидни изменения по кожата на пръстите на ръцете, 

китките, стъпалата, ушите и др. Има парене и болка. Боледуват предимно млади жени. 

Заболяването рецидивира през студените и влажни месеци на годината. на латински език: 

perniones. на английски език: chilblains, erythema pernio. 

перорален -приеман през устата. на латински език: peroralis. на английски език: orally, by 

mouth, through the mouth. 

перспирация -изпотяване -отделяне на течности чрез кожата. на латински език: рerspiratio. 

на английски език: perspiration.

пертубация -процедура, при която през маточната шийка се вкарва въздух под налягане с цел 

разкъсване на микросраствания в маточните тръби и възстановяване на проходимостта им. на 

латински език: pertubatio. на английски език: tubal insufflation. 

пертусис -коклюш, магарешка кашлица -остро инфекциозно заболяване, причинено от 

Bordetella pertussis. Заразяването става по въздушнокапков път. Протича с кашлични 

пристъпи. Кашлянето и поемането на въздух между пристъпите е шумно и наподобява 

стържене с трион. на латински език: pertussis. на английски език: pertussis, whooping cough. 

петехия -точковидни кръвоизливи -хеморагични петна на кожата или лигавиците с диаметър 

1-2 mm поради капилярни кръвоизливи. на латински език: petechia. на английски език: 

petechia(е). 

петрификация -вкаменяване, калциноза -отлагане на калциеви соли в дистрофичио 

изменени меки тъкани. на латински език: petrificatio. на английски език: petrification. 

пиелит -възпаление на бъбречното легенче. на латински език: pyelitis. на английски език: 

pyelitis. 

пиелография -рентгеново изследване, при което се визуализират бъбречното легенче и 

уретера след изпълването им с контрастно вещество. Различават се: ретроградна 

пиелография (контрастното вещество се вкарва чрез уретерален катетър) и антеградна 

пиелография (под ехографски контрол се пунктира с игла кухинната система на бъбрека, 

вкарва се контрастната материя и се прави рентгенография). на латински език: pyelographia. 

на английски език: pyelography. 

пиелолитотомия -хирургично отстраняване на бъбречен конкремент чрез разрязване на 

бъбречното легенче. на латински език: pyelolithotomia. на английски език: pyelolithotomy. 

пиелонефрит -възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче. Най-честите 

причинители са: E. coli, Proteus, Klebsiella и др. Инфектирането става по асцендентен път (от 

огнище в пикочно-отделителната система) или по хематогенен път (инфекцията прониква в 

бъбреците по кръвен път от огнище извън пикочно-отделителната система). на латински 

език: pyelonephritis. на английски език: pyelonephritis. 

пиелоцистит -възпаление на бъбречното легенче и на пикочния мехур. на латински език: 

pyelocystitis. на английски език: pyelocystitis. 

пилефлебит -възпаление на порталната вена (vena pоrtаe) и разклоненията й. на латински 

език: pylephlebitis. на английски език: pylephlebitis. 

пилор -изход на стомаха – мястото, където стомахът преминава в дванадесетопръстника 

(дуоденума). на латински език: pylorus. на английски език: pylorus, pyloric orifice.

пилороспазъм -спазъм на пилора -спастично свиване на мускулатурата на пилора. на 

латински език: pylorospasmus. на английски език: pylorospasm. 

пилоростеноза -стеноза на пилора: 1. стесняване на пилора до пълната му непроходимост 

поради ръбцово свиване при язва или тумор. 2. вродена пилорна стеноза – дължи се на 

вродена хипертрофия на пилорния мускул поради нарушена мускулна инервация. на 

латински език: pylorostenosis. на английски език: pylorostenosis, pyloristenosis. 

пиогенен -гноероден, образуващ гной. на латински език: pyogenes. на английски език: 

pyogenic. 

пиодермия -гнойно-възпалителни процеси на кожата и нейните придатъци, причинени от 

гноеродни бактерии, предимно стафилококи и стрептококи. Различават се стафилодермии на 

космените фоликули, на потните жлези, на кожата и стрептодермии (небулозно импетиго, 

червен вятър, ектима). на латински език: pyodermia. на английски език: pyoderma, 

pyodermia. 

пиоколпус -събиране на гной във влагалището. на латински език: pyocolpus. на английски 

език: pyocolpos. 

пионефроза -крайният стадий на гнойно-деструктивен възпалителен процес на бъбрека, 

чиято структура е разрушена и кухините са изпълнени с гной, урина и тъканен разпад. Може 

да се наблюдава при калкулозен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза и др. на латински език: 

pyonephrosis. на английски език: pyonephrosis. 

пиопневмоторакс -наличие на гной и въздух или газ в плевралното пространство. на латински 

език: pyopneumothorax. на английски език: pyopneumothorax. 

пиоптиза -отделяне на гнойни храчки, изхрачване на гной. на латински език: pyoptysis. на 

английски език: pyoptysis. 

пиорея -гноетечение, отделяне на гной. на латински език: pyorrhea. на английски език: 

pyorrh(o)ea. 

пирексия -повишена телесна температура, трескаво или фебрилно състояние. на латински 

език: pyrexia. на английски език: pyrexia, fever. 

пирогенен -повишаващ телесната температура, предизвикващ треска. на латински език: 

pyrogenes. на английски език: pyrogenic, pyrogenous. 

пирозис -чувство на парене и болка зад гръдната кост с кисело оригване. Дължи се на 

гастро-езофагеален рефлукс – връщане на стомашно съдържимо в хранопровода. на 

латински език: pyrosis. на английски език: pyrosis, heartburn.

питириазис, питириаза -група кожни заболявания, характеризиращи се с трицевидно лющене 

на кожата. на латински език: pityriasis. на английски език: pityriasis. 

пиурия -наличие на гной в урината, напр. при уретрит, цистит и др. на латински език: pyuria. 

на английски език: pyuria. 

плазма (кръвна) -течната съставка на кръвта, съдържаща над 90% вода. Останалите съставки 

са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната 

(урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). на латински език: plasma sanguinis. на 

английски език: blood plasma. 

плазмоцит -плазматична клетка – под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се 

трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела. на латински език: 

plasmocytus. на английски език: plasmacyte, plasma cell. c 

плантарен -стъпален. на латински език: plantaris. на английски език: plantar. 

плевра -серозната ципа, съставена от два листа: висцерален, който обвива белите дробове и 

париетален, който покрива отвътре гръдната стена, горната повърхност на диафрагмата и 

ограничава отстрани средостението (медиастинума). Между двата листа на плеврата се 

загражда плеврална кухина. на латински език: pleura. на английски език: pleura. 

плеврален -отнасящ се до плеврата. на латински език: pleuralis. на английски език: pleural. 

плеврит -възпаление на плеврата. на латински език: pleuritis. на английски език: pleuritis, 

pleurisy. ексудатнвен плеврит: воден плеврит – има излив на ексудат в плевралната кухина. 

на латински език: pleuritis exudativa. на английски език: pleurisy with effusion, wet pleurisy. 

сух плеврит, фибринозен плеврит: по повърхността на плеврата се отлага фибрин, при което 

тя става неравна, има незначително количество ексудат. на латински език: p. sicca sive 

fibrinosa. на английски език: dry pleurisy, fibrinous pleurisy. 

плевродиния, плевралгия -болка, бодежи в гърдите, дължащи се на дразнене на нервните 

окончания в плеврата. на латински език: pleurodynia. на английски език: pleurodynia, 

pleuraalgia. 

плевроперикардит -възпаление на плеврата и външния лист на перикарда. на латински език: 

pleuropericarditis. на английски език: pleuropericarditis. 

плевропневмония -пневмония и възпаление на плеврата. на латински език: pleuropneumonia. 

на английски език: pleuropneumonia, pleural pneumonia. 

плевротомия -оперативно разрязване на плеврата. на латински език: pleurotomia. на 

английски език: pleurotomy.

плексит -възпаление на нервен плексус, характеризира се с двигателни, сетивни и трофични 

нарушения. на латински език: plexitis. на английски език: plexitis. 

плексус -сплит, сплетение на нерви. на латински език: plexus. на английски език: plexus. 

брахиален плексус: мишничен сплит – образува се от предните клонове на четирите долни 

шийни гръбначномозъчни нерви (С5-С8) и по-голямата част от първия гръден 

гръбначномозъчен нерв (Тh1). на латински език: plexus brachialis. на английски език: brachial 

plexus. слънчев сплит: симпатиков сплит, съставен от двата ganglia celiaca, а понякога и 

ganglion mesentericum superius. Намира се от предната страна на коремната аорта и зад 

задстомашната жлеза на равнището на първи поясен прешлен. Инервира коремните органи. 

на латински език: plexus celiacus, plexus solaris. на английски език: celiac plexus, solar plexus. 

цервикален плексус: шийно сплетение – образува се от предните клонове на първите четири 

шийни нерва (С1-С4). на латински език: plexus cervicalis. на английски език: cervical plexus. 

плеоцитоза -наличие на повишен брой клетки в ликвора (гръбначномозъчната течност). на 

латински език: pleocytosis. на английски език: pleocytosis. 

плетора -пълнокръвие -увеличаване на общия обем кръв (нормално около 5 1), напр. при 

полицитемия вера. на латински език: plethora. на английски език: plethora. 

пневмокок -пневмококите са Грам-положителни диплококи. Причиняват бронхит, пневмония, 

отит, синуит, язва на роговицата и др. на латински език: Streptococcus pneumoniae 

(Pneumococcus). на английски език: Streptococcus pneumoniae (Pneumococcus). 

пневмокониоза -професионални заболявания на белите дробове, които се предизвикват от 

инхалиране на неорганичен прах, напр. силикоза (при инхалиране на кварцов прах), 

азбестоза (азбестов прах) и др. на латински език: pneumoconiosis. на английски език: 

pneumoconiosis. 

пневмонектомия -оперативно отстраняване на цял бял дроб. на латински език: 

pneumonectomia. на английски език: pneumonectomy, pneumectomy. 

пневмония -остро или хронично възпалителение на белите дробове, при което са засегнати 

алвеолити и/или интерстициума. на латински език: pneumonia. на английски език: 

pneumonia. 

пневмоперитонеум -наличие на въздух или газове в коремната кухина. на латински език: 

pneumoperitoneum. на английски език: pneumoperitoneum. 

пневмоторакс -навлизане на въздух или газ в плевралната кухина. Различават се външен 

пневмоторакс (въздухът постъпва отвън при увреждане на гръдната стена) и вътрешен 

пневмоторакс (въздухът постъпва отвътре при увреждане на белия дроб или бронхи и

създаване на комуникация между тях и плевралната кухина). Пневмотораксът може да бъде 

още открит, закрит и клапен. Рядко се среща спонтанен пневмоторакс. на латински език: 

pneumothorax. на английски език: pneumothorax. 

пневмохемоторакс -наличие на въздух или газ и кръв в плевралната кухина. на латински 

език: pneumohaemothorax. на английски език: pneumohaemothorax. 

подагра -заболяване, което се проявява с остри ставни кризи и е резултат от отлагане на 

кристали от мононатриев урат в околоставните меки тъкани и др. Предшества се от 

повишение на пикочната киселина в кръвта. на латински език: podagra. на английски език: 

gout, podagra. 

подбедрица -частта на крака между коляното и глезена. Състои се от две кости: тибия (голям 

пищял) и фибула (малък пищял). на латински език: crus. на английски език: shank. 

пойкилоцит -еритроцит с неправилна, некръгла форма, напр. с форма на круша, сърп и др. на 

латински език: poikilocytus. на английски език: poikilocyte. 

пойкилоцитоза -наличие на пойкилоцити (еритроцити с неправилна форма) в периферната 

кръв. на латински език: poikilocytosis. на английски език: poikilocytosis. 

полакиурия -често уриниране на малки количества урина. на латински език: pollakiuria. на 

английски език: pollakiuria. 

полиартрит -възпаление на няколко стави. на латински език: polyarthritis. на английски език: 

polyarthritis. 

полигалактия -повишена секреция на мляко у кърмачки. на латински език: polygalactia. на 

английски език: polygalactia. 

полиглобулия -еритроцитоза -увеличен брой ернтроцитите в кръвта, напр. при полицитемия 

вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест и др. на латински 

език: polyglobulia. на английски език: polyglobulia, erythrocytosis. 

полидактилия, хипердактилия -наличност на повече от пет пръста на ръката или на крака. на 

латински език: polydactylia. на английски език: polydactylism, polydactyly, hyperdactylia. 

полидипсия -абнормно повишена жажда, напр. при захарен диабет. на латински език: 

polydipsia. на английски език: polydipsia, excessive thirst. 

полименорея -менструален цикъл по-кратък от 21 дни, по-честа менструация. на латински 

език: polymenorrhoea. на английски език: polymenorrhoea.

полиневрит -възпаление на няколко периферни нерви. на латински език: polyneuritis. на 

английски език: polyneuritis, multiple neuritis. 

полиоенцефалит -остро инфекциозно възпаление на сивото вещество на главния мозък. на 

латински език: polioencephalitis. на английски език: polioencephalitis. 

полиомиелит -детски паралич -остро инфекциозно заболяване, причинено от Poliovirus 

hominis. Засяга се сивото вещество на нервната система, главно на предните рога на 

гръбначния мозък, ядрата на двигателните черепномозъчни нерви и др. Протича с вяли 

мускулни парализи. на латински език: poliomyelitis. на английски език: poliomyelitis. 

полип -туморна формация, която се разраства от лигавицата на органите, напр. ректум, 

дебело черво, матка, пикочен мехур, нос и др. Расте на широка основа или на краче. на 

латински език: polypus. на английски език: polyp, polypus. 

полипоза -наличие на множество полипи. на латински език: polyposis. на английски език: 

polyposis. 

полипрагмазия -изписване на много медикаменти. на латински език: polypragmasia. на 

английски език: polypragmasy. 

полисерозит -възпаление на серозните ципи на няколко телесни кухини, напр. плеврална, 

перитонеална, перикардна. на латински език: polyserositis. на английски език: polyserositis. 

полиспермия -1. проникване на повече от един сперматозоид в яйцеклетката. 2. трайно 

отделяне на увеличено количество еякулат. на латински език: polyspermia. на английски 

език: polyspermia, polyspermy, polyspermism. 

полиурия -отделяне на голямо количесво урина -над 2 l за 24h, напр. при прием на голямо 

количество течности, безвкусен диабет, захарен диабет и др. на латински език: polyuria. на 

английски език: polyuria. 

полифагия -прекомерен глад и прием на голямо количество храна. на латински език: 

polyphagia. на английски език: polyphagia. 

полицитемия -увеличен брой еритроцити в кръвта. на латински език: poltcythaemia. на 

английски език: polycyth(a)emia. 

постит -възпаление на препуциума, обикновено се съчетава с баланит – възпаление на 

главичката на пениса. на латински език: posthitis. на английски език: posthitis. 

постнатален -следродилен, възникващ след раждането. на латински език: postnatalis. на 

английски език: postnatal.

пот -секрецията на потните жлези. на латински език: sudor. на английски език: sweat, 

perspiration. 

прееклампсия -хипертензивно заболяване през бременността, характеризира се с наличие на 

хипертония и протеинурия след 20 г.с. Различават се лека и тежка форма. При тежката форма 

има хемолиза, повишена активност на чернодробните ензими, тромбоцитопения, гадене, 

повръщане и др. на латински език: praeeclampsia. на английски език: preeclampsia. 

преканцерозен -предраков – патологичен процес, който благоприятства развитието на 

злокачествените тумори. Различават се: облигатна преканцероза (заболяване, което 

задължително преминава в рак, напр. фамилна полипоза на дебелото черво и др.) и 

факултативна преканцероза (патологично състояние, на фона на което би могъл да се развие 

злокачествен тумор, напр. язва на стомаха, полипи и др). на латински език: praecancerosus. 

на английски език: precancerous. 

прекордиален -предсърдечен, отнасящ се до областта пред сърцето и епигастриума. на 

латински език: praecordilis. на английски език: precordial. 

премедикация -даване на медикаменти (седативни средства, аналгетици) преди операция. 

Различават се: ранна премедикация (прилага се вечерта преди операцията) и 

непосредствена премедикация (преди началото на анестезията). на латински език: 

praemedicatio. на английски език: premedication. 

пренатален -преди раждането – възникващ, извършващ се преди раждането, напр. 

пренатална диагностика. на латински език: praenatalis. на английски език: prenatal. 

препуциум -кожна гънка около главичката на половия член или на клитора, която не е 

срастнала с подлежащата тъкан. на латински език: praeputium. на английски език: prepuce, 

foreskin. 

пресбиакузис -старческа глухота – постепенно понижаване на слуха в старческа възраст. на 

латински език: presbyacusis. на английски език: presby(a)cusis, presbyac(o)usia. 

пресбиопия -старческо зрение – физиологично намаляване обема на акомодацията и 

невъзможност за ясно виждане наблизо, най-вече поради намаляване способността на 

лещата да променя формата си с напредване на възрастта. на латински език: presbyopia. на 

английски език: presbyopia. 

приапизъм -патологично състояние, характеризиращо се с продължителна, болезнена 

ерекция на половия член, напр. при хронична миелогенна левкемия. на латински език: 

priapismus. на английски език: priapism.

примипара -първескиня -жена, която ражда за първи път. на латински език: primipara. на 

английски език: primipara. 

прогения -силно издаване напред на долната челюст. на латински език: progenia. на 

английски език: mandibular prognathism, progenism. 

прогнатия -силно издаване напред на горната челюст. на латински език: prognathia. на 

английски език: maxillary prognathism. 

продром -предвестник, ранни симптоми, които предшестват основните прояви на една 

болест. на латински език: prodromus. на английски език: prodrome. 

проксимален -разположен по-близо до срединната линия на тялото или до начална точка. на 

латински език: proximalis. на английски език: proximal. 

прокталгия -болки в областта на ректума (правото черво). на латински език: proctalgia. на 

английски език: proctalgia, proctodynia, rectalgia. 

проктит -възпаление на ректума (правото черво). на латински език: proctitis. на английски 

език: proctitis, rectitis. 

пролапс -изпадане на част или на цял орган през естествен или изкуствен отвор, напр. 

пролапс на ректума, на влагалището и/или на матката и др. на латински език: prolapsus. на 

английски език: prolapse. 

пропагация,пропагиране -разпространяване. на латински език: propagatio. на английски 

език: propagation. 

простата -простатна жлеза – плътно тяло с форма на кестен, което се разполага под пикочния 

мехур, обхващайки началната част на уретрата. Секретът й влиза в състава на спермата. на 

латински език: prostata. на английски език: prostate, prostate gland. 

простатит -остро или хронично възпаление на простатната жлеза. на латински език: 

prostatitis. на английски език: prostatitis. 

простаторея -изтичане на простатен секрет при уриниране или дефекация, напр. при 

простатит. на латински език: prostatorrhoea. на английски език: prostatorrhea. 

прострация -изтощение, изнемощялост, немощ. на латински език: prostratio. на английски 

език: prostration.

протанопия -вродено разстройство на цветоусещането, при което зрителната система 

възприема непълноценно червения цвят. на латински език: protаnopia. на английски език: 

protаnopia, red-blindness. 

протрахиран -удължен, продължителен. на латински език: protractus. на английски език: 

protracted. 

пуерпериум -следродилен период – започва от момента на излизане на плацентата и 

продължава до възвръщането на органите и системите на женския организъм близо до 

състоянието им преди забременяване. Средната му продължителност е 6-8 седмици. на 

латински език: puerperium. на английски език: puerperium. 

пулмонален -белодробен, отнасящ се до белите дробове. на латински език: pulmonalis. на 

английски език: pulmonary. 

пункция -манипулация, при която се прониква в съдове, в нормални телесни кухини 

(плеврална, перитонеална и др.) и в кухини, образувани от болестен процес (абсцес, 

хематом). на латински език: punctio. на английски език: puncture, paracentesis. 

пупила -зеница -кръгъл отвор в центъра на ириса, през който светлината навлиза в окото. на 

латински език: pupilla. на английски език: pupil. 

пурпура -заболявания, протичащи с множество малки кръвоизливи по кожата и лигавиците, 

напр. сенилна пурпура, тромбоцитопенична пурпура и др. на латински език: purpura. на 

английски език: purpura. 

пурулентен -гноен, съдържащ гной. на латински език: purulentus. на английски език: 

purulent. 

пустула -гнойно мехурче, гнойна пъпка – ограничена лезия, проминираща над нивото на 

кожата с жълтеникав цвят, съдържаща гной. на латински език: pustulа. на английски език: 

pustule. 

путриден -гнилостен, напр. гнилостна инфекция. на латински език: putridus. на английски 

език: putrid. 

порезна рана -рана, причинена от остър режещ предмет. Има линейна форма, остри и гладки 

ръбове, остри ъгли и различна дълбочина. Кърви обилно, тъй като кръвоносните съдове зеят. 

на латински език: vulnus incisum. на английски език: incised wound, cut. 

прободна рана -рана, получена при пробождане с тънак, остър предмет. Има малка площ, но 

може да има значителна дълбочина. Различават се проникващи (механичният агент е

проникнал в телесна кухина) и слепи прободни рани. на латински език: vulnus punctum. на 

английски език: punctured wound. 

Медицински термини с буквата Р 

ребрено (костално) или гръдно (торакално) дишане -извършва се главно чрез съкращение на 

междуребрените мускули, характерно е за жените. на латински език: respiratio costalis sive 

thoracalis. на английски език: costal respiration, thoracic respiration. 

рабдомиом -доброкачествен тумор от напречнонабраздена мускулатура. на латински език: 

rhabdomyoma. на английски език: rhabdomyoma. 

рагади -цепнатини, пукнатини -линейни нарушения на целостта на кожата и лигавиците, 

особено по ъглите на устата, ануса, и др. на латински език: rhagades. на английски език: 

rhagades. 

радиален -лъчист, лъчеобразен, отнасящ се до лъчевата кост (радиус). на латински език: 

radialis. на английски език: radial, radiate. 

радикуларен -коренчев, отнасящ се до коренче. на латински език: radicularis. на английски 

език: radicular. 

радикулит -възпаление на коренчетата на гръбначномозъчните нерви, напр. лумбосакрален 

радикулит. на латински език: radiculitis. на английски език: radiculitis. 

радиус -лъчева кост – дълга кост на предмишницата, разположена откъм страната на големия 

пръст. Състои се от тяло и две епифизи. на латински език: radius. на английски език: radius. 

Райтер, синдром на -асиметричен олигоартрит или полиартрит, който се развива след 

прекаран уретрит, цервицит, причинен от Chlamidia trachomatis или гастро-интестинална 

инфекция със Salmonella, Shigella и др. Съпровожда се от очни увреждания (конюнктивит, 

увеит), кератодерма, баланит, простатит, цистит и др. на латински език: Syndroma Reiteri. на 

английски език: Reiter’s syndrome. 

рана -увреждане на тъканите с нарушаване целостта на кожата и лигавиците. на латински 

език: vulnus. на английски език: wound, injury. контузна рана: рана от удар с твърд, тъп 

предмет. Има неправилна форма, разкъсани и неравни ръбове, кърви по-слабо, защото 

стените на кръвоносните съдове са размачкани и затварят лумена им. на латински език: 

vulnus contusum. на английски език: contused wound. огнестрелна рана: рана, причинена от 

куршуми, малки шрапнели. Биват пробивни (имат входно и изходно отвърстие) и слепи 

(нямат изходно отвърстие). на латински език: vulnus sclopetarium. на английски език: 

gunshot wound, bullet injery. порезна рана: рана, причинена от остър режещ предмет. Има 

линейна форма, остри и гладки ръбове, остри ъгли и различна дълбочина. Кърви обилно, тъй

като кръвоносните съдове зеят. на латински език: vulnus incisum. на английски език: incised 

wound, cut. прободна рана: рана, получена при пробождане с тънак, остър предмет. Има 

малка площ, но може да има значителна дълбочина. Различават се проникващи (механичният 

агент е проникнал в телесна кухина) и слепи прободни рани. на латински език: vulnus 

punctum. на английски език: punctured wound. разкъсана рана: получава се, когато 

увреждащият агент действа тангенциално на телесната ос, при което кожата и останалите 

меките тъкани се разкъсват. Ръбовете на раната са неравни, слабо кървящи. на латински 

език: vulnus laceratum. на английски език: lacerated wound. рана от смачкване: възниква при 

транспортни злополуки, при срутване на стен и др. Най-често се увреждат долните крайници. 

Налице е смачкване на кожата, подкожието, мускули, съдове, нерви, кости. Има силна болка, 

кървенето е необилно. на латински език: vulnus conquassatum. на английски език: crushed 

wound. 

разкъсана рана -получава се, когато увреждащият агент действа тангенциално на телесната 

ос, при което кожата и останалите меките тъкани се разкъсват. Ръбовете на раната са 

неравни, слабо кървящи. на латински език: vulnus laceratum. на английски език: lacerated 

wound. 

рана от смачкване -възниква при транспортни злополуки, при срутване на стен и др. Най- 

често се увреждат долните крайници. Налице е смачкване на кожата, подкожието, мускули, 

съдове, нерви, кости. Има силна болка, кървенето е необилно. на латински език: vulnus 

conquassatum. на английски език: crushed wound. 

ранула -подезична ретенционна киста. Най-често се дължи на обструкция на изходния канал 

на подезичната жлеза. на латински език: ranula. на английски език: ranula. 

рахиалгия -болка в гръбначния стълб. на латински език: r(h)achialgia. на английски език: 

r(h)achialgia. 

рахиотомия -спондилотомия – оперативен разрез на прешлен или на гръбначния стълб. на 

латински език: r(h)achiotomia. на английски език: rachiotomy, spondylotomy. 

рахисхизис -тежка форма на spina bifida. на латински език: r(h)achischisis. на английски език: 

rachischisis. 

рахит -заболяване, дължащо се на дефицит на витамин Д. Настъпват нарушения в 

калциевофосфорната обмяна и в минерализацията на костите. Боледуват кърмачета и деца 

до 2 годишна възраст. на латински език: rachitis. на английски език: r(h)achitis, rickets. 

рахитичен -страдащ от или отнасящ се до рахит, напр. рахитични гривни. на латински език: 

rachiticus. на английски език: rachitic, rickety.

реанимация -възвръщане към живот, съживяване -съвкупност от специфични мероприятия за 

поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри 

нарушения. Различават се дихателна, циркулаторна, комплексна реанимация. на латински 

език: reanimation. на английски език: resuscitation. 

регенерация -възраждане – процес, при който увредените и загинали клетки и тъкани, се 

заместват от нови клетки и тъкани. на латински език: regeneratio. на английски език: 

regeneration. 

резекция -отрязване или изрязване на част от орган. Целта е радикално отстраняване на 

заболялата част при максимално запазване на останалата здрава част на органа. на латински 

език: resectio. на английски език: resection. 

резидуален -остатъчен, останал. на латински език: residualis. на английски език: residual, 

remaining. 

резус фактор -Rh-фактор – антиген в еритроцитите. Около 85% от хората притежават този 

антиген и са Rh(+), останалите 15% не го притежават, те са Rh(–). на латински език: 

Rhesus-factor. на английски език: Rh factor, Rhesus-factor. 

реконвалесцентен -оздравяващ, възстановяващ се. на латински език: reconvalescens. на 

английски език: convalescent. 

реконвалесценция -оздравяване, период на пълно възстановяване след прекарано 

заболяване. на латински език: reconvalescentia. на английски език: convalescence, recovery. 

рекрудесценция -влошаване на състоянието след период на подобрение на латински език: 

recrudescentia. на английски език: recrudescence. 

рексис -разкъсване на кръвоносен съд или орган. на латински език: rhexis. на английски 

език: rhexis, rupture. 

ректален -отнасящ се до правото черво. на латински език: rectalis. на английски език: rectal. 

ректо-утеринен -отнасящ се до правото черво и матката. на латински език: rectouterinus. на 

английски език: rectouterine, uterorectal. 

ректоскопия -ендоскопско изследване, при което се оглежда лумена на правото черво с 

помощта на ректоскоп. на латински език: rectoscopia. на английски език: proctoscopy, 

rectoscopy.

ректум -право черво – крайната част на дебелото черво. Разполага се в малкия таз и 

перинеума. Състои се от две части: тазова (надампуларна част и разширена част -ampulla 

recti) и анална, която завършва с анус. на латински език: rectum. на английски език: rectum. 

рекурентен -възвръщащ се, повтарящ се, появяващ се отново. на латински език: recurrens. на 

английски език: recurrent. 

релапаротомия -повторно отваряне на коремната кухина. на латински език: relaparotomia. на 

английски език: relaparotomy. 

релапс -възвръщане – поява отново на симптомите на дадено заболяване след период на 

подобрение, напр. възвратен тиф, малария, депресия. на латински език: relapsus. на 

английски език: relapse. 

релативен -относителен. на латински език: relativus. на английски език: relative. 

ремисия -временно намаляване или изчезване на симптомите на дадено заболяване. на 

латински език: remissio. на английски език: remission. 

ремитентен, ремитиращ -временно затихващ, характеризиращ се с периоди на отслабване и 

усилване на симптомите на болестта, напр. ремитиращо трескаво състояние -febris remittens. 

на латински език: remittens. на английски език: remittent. 

репонибелен -наместващ се, поддаващ се на наместване, напр. херния. на латински език: 

reponibilis. на английски език: reducible. 

ретенция -задържане, напр. ретенция на урина. на латински език: retentio. на английски 

език: retention. 

ретикуларен -мрежовиден, мрежест, отнасящ се до ретикулума. на латински език: reticularis. 

на английски език: reticular. 

ретикулоцит -незрял еритроцит, който в периферната кръв доузрява и се превръща в 

еритроцит. Референтните стойности са 4-14 ‰. на латински език: reticulocytus. на английски 

език: reticulocyte. 

ретикулум -фина мрежа, образувана от ретикуларните влакна и израстъците на 

ретикуларните клетки. на латински език: reticulum. на английски език: reticulum. 

ретина -мрежовица – най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Състои се от две части, 

разделени от зъбчатата линия: оптична част (има 10 слоя – пигментен, слой на пръчици и 

колбички и др) и сляпа част (изградена от двуслоен епител). на латински език: retina. на 

английски език: retina.

ретинит -възпаление на ретината. на латински език: retinitis. на английски език: retinitis. 

ретинопатия -общ термин за заболявания на ретината, напр. диабетна ретинопатия, 

централна серозна ретинопатия и др. на латински език: retinopathia. на английски език: 

retinopathy. 

ретракция -свиване, сбръчкване, отдръпване. на латински език: retractio. на английски език: 

retraction. 

ретроаурикуларен -задушен, разположен зад ухото. на латински език: retroauricularis. на 

английски език: retroauricular. 

ретробулбарен -разположен зад очната ябълка. на латински език: retrobulbaris. на английски 

език: retrobulbar. 

ретроверзия -наклоняване назад, напр. ретроверзия на матката. на латински език: 

retroversio. на английски език: retroversion. 

ретрогнатия -зъбно-челюстна деформация – изместване на горната или долната челюст по- 

назад от нормалното положение. на латински език: retrognathia. на английски език: 

retrognathia. 

ретрокардиален -намиращ се зад сърцето. на латински език: retrocardialis. на английски 

език: retrocardial. 

ретромандибуларен -намиращ се зад долната челюст. на латински език: retromandibularis. на 

английски език: retromandibular. 

ретроперитонеален -разположен в ретроперитонеалното пространство, т.е. между 

париеталния перитонеум и задната коремна стена. на латински език: retroperitonealis. на 

английски език: retroperitoneal. 

ретропозиция -изместване назад от нормалното положение на орган, напр. матка, без 

ретроверзия или ретрофлексия. на латински език: retropositio. на английски език: 

retroposition. 

ретростернален -разположен зад гръдната кост, напр. ретростернална болка. на латински 

език: retrosternalis. на английски език: retrosternal. 

ретроутеринен -намиращ се зад матката. на латински език: retrouterinus. на английски език: 

retrouterine.

ретрофарингеален -разположен зад фаринкса, напр. ретрофарингеален абсцес. на латински 

език: retropharyngealis. на английски език: retropharyngeal. 

ретроцекален -разположен зад сляпото черво (цекум), напр. ретроцекален апендикс. на 

латински език: retrocaecalis. на английски език: retroc(a)ecal. 

рефлекс -неволева двигателна или секреторна реакция на организма в отговор на сетивно 

дразнене. Различават се повърхностни и дълбоки рефлекси, нормални и патологични и др. на 

латински език: reflexus. на английски език: reflex. ахилесов рефлекс: съкращение на m. 

triceps surae и плантарна флексия на стъпалото при почукване върху Ахилесовото сухожилие. 

на латински език: reflexus tendinis Achillis. на английски език: Achilles reflex, ankle jerk reflex. 

безусловен рефлекс: вроден, наследствен, постоянен рефлекс. на латински език: reflexus 

inconditionalis. на английски език: unconditioned reflex, inborn reflex, innate reflex. корнеален, 

корнеен рефлекс: затваряне на клепача при докосване на роговицата на едното око с тънко 

фитилче от памук поради съкращение на m. orbicularis oculi. на латински език: reflexus 

cornealis. на английски език: corneal reflex. коремен рефлекс: съкращаване на мускулите на 

коремната стена при дразнене на кожата на три нива: успоредно на ребрената дъга (горен 

коремен рефлекс), на нивото на пъпа (среден коремен рефлекс) и успоредно на 

ингвиналната гънка (долен коремен рефлекс). на латински език: reflexus abdominalis. на 

английски език: abdominal reflex. пателарен рефлекс, коленен рефлекс: рязко съкращаване 

на четириглавия мускул на бедрото (m. quadriceps femoris) и разгъване на подбедрицата при 

почукване под капачето (пателата) върху ligamentum patellae. на латински език: reflexus 

patellaris. на английски език: patellar reflex, patellаr tendon reflex, knee-jerk. плантарен 

рефлекс: свиване на всички пръсти и възможно отдръпване на целия крайник при дразнене с 

остър предмет по външната страна на ходилото от петата към пръстите. на латински език: 

reflexus plantaris. на английски език: plantar reflex. условен рефлекс: придобит, временен, 

променлив рефлекс. на латински език: reflexus conditionalis. на английски език: conditioned 

reflex, behaviour reflex, acquired reflex. 

рефлекторен, рефлексен -1. неволев, неволен; 2. рефлекторен, възввръщащ се , отразен. на 

латински език: reflexus. на английски език: reflex, reflected. 

рефлукс -обратно течение, връщане обратно, напр. на кръв през митралната клапа при 

митрална инсуфициенция, на стомашен сок в хранопровода и др. на латински език: refluxus. 

на английски език: reflux, regurgitation. 

рефрактерен -1. упорит (за болест), неподатлив, тредно лечим. 2. невъзприемчив. на 

латински език: refractarius. на английски език: 1. refractory, obstinate. 2. non-susceptible.

рефракция -пречупване на светлинните лъчи при преминаване от една оптична среда в 

друга, пречупвателна сила на окото. на латински език: refractio. на английски език: 

refraction. 

рехабилитация -комплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на 

застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, 

професионалните и социалните възможности на болния. на латински език: rehabilitatio. на 

английски език: rehabilitation. 

рецептор -1. крайни образувания на сетивните нерви, които възприемат дразненията от 

околната среда и ги преобразуват в нервни импулси. Разполагат се в кожата, лигавиците 

(екстерорецептори), в сухожилия, периост, мускули (проприорецептори), във вътрешни 

органи (интерорецептори). 2. структура на клетъчната мембрана, която посредничи при 

взаимодействието на хормони, антигени, медикаменти и други частици с клетките. на 

латински език: receptor. на английски език: receptor. 

рецесивен -отстъпващ, отдръпващ се, напр. рецесивен белег – признак, който се появява в 

потомството само когато се предаде от двамата родители. на латински език: recessivus. на 

английски език: recessive. 

рецесус -вдлъбнатина, ямка, джоб, улей, напр. субдиафрагмален, субхепатален, 

ретроцекален рецесус и др. на латински език: recessus. на английски език: recess, small 

hollow, niche. 

реципиент -приемател на клетки, тъкани или органи от донор при трансплантация, на кръв 

при кръвопреливане. на латински език: recipiens. на английски език: recipient. 

ригиден -твърд, вкочанен, неподвижен, неогъваем. на латински език: rigidus. на английски 

език: rigid. 

ригидност -скованост, вдървеност. на латински език: rigiditas. на английски език: rigidity. 

ринит -хрема – възпаление на носната лигавица. на латински език: rhinitis. на английски 

език: rhinitis. алергичен ринит: IgE медиирано алергично възпаление на носната лигавица. 

Характеризира се със сърбеж в носа, а често и очите, гърлото, многократно кихане, повишена 

секреция, запушване на носа. на латински език: rhinitis allergica. на английски език: allergic 

rhinitis. вазомоторен ринит: целогодишен ринит, който не е алергичен, но притежава много от 

характерните за алергичен ринит симптоми. За възникването му роля играят вредни газове, 

остри миризми, цигарен дим, емоции, температурни колебания и др. на латински език: rhinitis 

vasomotoria. на английски език: vasomotor rhinitis.

риногенен -произхождащ от носа, възникващ в носа. на латински език: rhinogenes. на 

английски език: rhinogenous. 

ринолалия -носово говорене, гъгнив глас – промяна в тембъра на гласа и неправилно 

произнасяне на звуковете поради анатомо-физиологични дефекти на говорния апарат, напр. 

при вродени цепнатини на устната и небцето. Различават се открита и закрита ринолалия. на 

латински език: rhinolalia. на английски език: rhinolalia, rhnism, rhinophonia. 

ринолит -конкремент в носната кухина, най-често възниква около чуждо тяло. на латински 

език: rhinolithus. на английски език: rginolith. 

ринорагия -обилно кръвотечение от носа. на латински език: rhinorrhagia. на английски език: 

rhinorrhagia. 

риносклером -хронично грануломатозно заболяване на лигавицата на дихателните пътища, 

най-често носната лигавица. Характеризира се с образуване на твърди възловидни 

инфилтрати, които водят до стенозиране на отделни участъци. на латински език: 

rhinoscleroma. на английски език: rhinoscleroma. 

риноскопия -метод за изследване на носната кухина. Различават се предна (през носния 

отвор чрез спекулум) и задна (през фаринкса чрез огледало) риноскопия. на латински език: 

rhinoscopia. на английски език: rhinoscopy. 

ринофима -задебеляване на кожата на носа поради хиперплазия на мастните жлези и 

съединителната тъкан Среща се у мъже в напреднала възраст. Наблюдава се при болни от 

розацеа, при алкохолици. на латински език: rhinophyma. на английски език: rhinophyma. 

розацея -хронично кожно заболяване, характеризиращо се с еритем, телеангиектазии, 

папуло-пустули предимно по носа и бузите. Среща се по-често при жени в климактерична 

възраст. на латински език: rosacea. на английски език: rosacea, acne rosacea. 

розеола -обривен елемен – малки, кръгли, розови петна на кожата, напр. при вторичен 

сифилис, при тиф, при exanthema subitum (внезапна екзантема, шеста болест, 

псевдорубеола) – инфекциозно заболяване у малки деца, характеризиращо се с висока 

температура и розеолен обрив. на латински език: roseola. на английски език: roseola, 

rose-rash. 

ромбенцефалон -ромбичен мозък – състои се metencephalon (мостът и малкият мозък) и 

продълговатия мозък. на латински език: rhombencephalon. на английски език: 

rhombencephalon, hindbrain. 

Медицински термини с буквата С

сух плеврит, фибринозен плеврит -по повърхността на плеврата се отлага фибрин, при което 

тя става неравна, има незначително количество ексудат. на латински език: p. sicca sive 

fibrinosa. на английски език: dry pleurisy, fibrinous pleurisy. 

слънчев сплит -симпатиков сплит, съставен от двата ganglia celiaca, а понякога и ganglion 

mesentericum superius. Намира се от предната страна на коремната аорта и зад 

задстомашната жлеза на равнището на първи поясен прешлен. Инервира коремните органи. 

на латински език: plexus celiacus, plexus solaris. на английски език: celiac plexus, solar plexus. 

сaкродиния -болка в областта на кръстцовата кост (os sacrum). на латински език: sacrodynia. 

на английски език: sacrodynia. 

сагитален -разположен във вентрално-дорзална (предно-задна) посока и разделящ тялото на 

лява и дясна половина, напр. сагитален шев на теменната кост. на латински език: sagittal. на 

английски език: sagittal. 

сакрален -кръстцов, отнасящ се до кръстцовата кост (оs sacrum). на латински език: sacralis. 

на английски език: sacral. 

сакрализация -частично или пьлно сливане на петия лумбален (поясен) прешлен с 

кръстцовата кост. на латински език: sacralisatio. на английски език: sacralization. 

сакро-лумбален -отнасящ се до кръстцовата кост и поясната област. на латински език: 

sacrolumbalis. на английски език: sacrolumbar. 

сакроилиит -възпаление на сакро-илиачната става. на латински език: sacroiliitis. на 

английски език: sacroiliitis. 

сакрококцигеален -отнасящ се до кръстцовата и до опашната кост. на латински език: 

sacrococcygeus. на английски език: -sacrococcygeal. 

салпингектомия -операция, при която се отстранява маточната тръба. на латински език: 

salpingectomia. на английски език: salpingectomy. 

салпингит -възпаление на маточната тръба. на латински език: salpingitis. на английски език: 

salpingitis. 

салпингография -съкратено означение за хистеросалпингография -рентгеново изследване, 

при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти 

цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, 

което се въвежда през цервикалния канал. на латински език: salpingographia. на английски 

език: salpingography.

салпингооофоректомия -операция, при която се отстраняват маточната тръба и яйчника. на 

латински език: salpingooophorectomia. на английски език: salpingo-oophorectomy. 

салпингооофорит -възпаление на маточната тръба и яйчника. на латински език: 

salpingooophoritis. на английски език: salpingo-oophoritis. 

сардоничен -злобно присмехулен, напр. сардоничен смях (risus sardonicus) при тетанус и др. 

на латински език: sardonicus. на английски език: sardonic. 

сарком -злокачествени тумори, произхождащи от тъкани с мезенхимен произход – хрущяли, 

кости, мускули, съдове и др. Различават се: хондросарком, остеосарком, лейомиосарком, 

рабдомиосарком, фибросарком, миксосарком, ангиосарком и др. на латински език: sarcoma. 

на английски език: sarcoma. 

саркоматоза -наличие на множество саркоми. на латински език: sarcomatosis. на английски 

език: sarcomatosis. 

сарториус (мускул) -дълъг лентовиден мускул, който прекосява предната повърхност на 

бедрото отгоре и латерално надолу и медиално. на латински език: m. sartorius. на английски 

език: sartorius (muscle). 

себолит -конкремент в мастна жлеза. на латински език: sebolithus. на английски език: 

sebolith. 

седативен -успокояващ, успокоителен. на латински език: sedativus. на английски език: 

sedative. 

седимент -утайка, напр. уринен седимент. на латински език: sedimentum. на английски език: 

sediment. 

секвестрация -отделяне на некротична тъкан от здрава, при което се образува секвестър. на 

латински език: sequestratio. на английски език: sequestration. 

секвестректомия -оперативно отстраняване на секвестър. на латински език: sequestrectomia. 

на английски език: sequestrectomy. 

секвестър -некротична зона, която се разполага сред здрава тъкан. Най-често се наблюдава 

в костите, напр. при остеомиелит. на латински език: sequestrum. на английски език: 

sequestrum. 

секундарен -вторичен, второстепенен. на латински език: secundarius. на английски език: 

secondary.

секундипара -жена, която ражда за втори път. на латински език: secundipara. на английски 

език: secundiparа. 

семенно мехурче -чифтен жлезен орган, разположен по задно-долната повърхност на 

пикочния мехур. Секретира вискозна течност с алкална реакция, богата на фруктоза, която 

влиза в състава на семенната течност (спермата). на латински език: vesicula seminalis. на 

английски език: seminal vesicle. 

семилунарен -полулунен, напр. полулунни клапи. на латински език: semilunaris. на 

английски език: semilunar. 

семином -злокачествен тумор на тестиса, произхождащ от герминативния епител на 

семенните каналчета. Развива се едностранно, по-често в десния тестис. на латински език: 

seminoma. на английски език: seminoma. 

сенесценция -стареене, остаряване. на латински език: senescentia. на английски език: 

senescence. 

сензорен -сетивен, отнасящ се до сетивността, до усещането. на латински език: sensorius. на 

английски език: sensory. 

сенилен -старчески, отнасящ се до старостта. на латински език: senilis. на английски език: 

senile. 

сенсибилен -сетивен, чувствителен, доловим чрез сетивата, осезаем. на латински език: 

sensibilis. на английски език: sensible, sensitive. 

сепарация -отделяне, разделяне. на латински език: separatio. на английски език: separation. 

сепсис -обща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. 

Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. 

фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен 

дроб и слезка, левкоцитоза и др. Различават се обща гнойна инфекция без метастази 

(септицемия) и обща гнойна инфекция с метастази (септикопиемия). на латински език: 

sepsis. на английски език: sepsis. 

септикопиемия -обща гнойна инфекция (сепсис) с метастази. Навлезлите в 

кръвообращението микроорганизми достигат капилярната мрежа на черния дроб, белите 

дробове, слезката и други органи, в които предизвикват вторични гнойни огнища. на 

латински език: septicopyaemia. на английски език: septicopyemia.

септицемия -обща гнойна инфекция (сепсис) без метастази. Постъпване в кръвния ток на 

микроорганизми от първично гнойно огнище (бактериемия) или на техните токсини 

(токсинемия). на латински език: septicaemia. на английски език: septic(a)emia. 

септичен -отнасящ се до или причинен от сепсис. на латински език: septicus. на английски 

език: septic. 

септум -преграда – тънка стена, разделяща две кухини, напр. носна преграда, междукамерна 

преграда. на латински език: septum. на английски език: septum. 

серодиагностика -базира се на специфични антиген-антитяло реакции в кръвния серум. 

Използват се различни серологични реакции, напр. реакция аглутинация, реакция за 

свързване на комплемента (РСК) и др. на латински език: serodiagnosis. на английски език: 

serodiagnosis. 

сероза -серозна ципа, която постила стените на телесните кухини (плеврална, перикардна, 

перитонеална). Изградена е от мезотел, базална мембрана и съединително-тъканна основа. 

на латински език: serosa. на английски език: serosa, serous membrane. 

серозит -възпаление на серозна ципа – перитонит, перикардит, плеврит. на латински език: 

serositis. на английски език: serositis. 

серологична реакция -реакция за доказване на специфичен антиген или антитяло в кръвния 

серум, напр. реакция аглутинация, реакция за задържане на хемаглутинацията, реакция за 

свързване на комплемента (РСК) и др. на латински език: seroreactio. на английски език: 

seroreaction, serological reaction. 

серотерапия -лечение със серуми, при което в организма се вкарват готови антитела, които 

неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични 

(противотетаничен, противодифтериен и др.), антибактериални (противоантраксен и 

противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми. на латински език: 

serotherapia. на английски език: serotherapy, serum therapy. 

серофибринозен -съставен от кръвен серум и фибрин, напр. серофибринозен ексудат. на 

латински език: serofibrinosus. на английски език: serofibrinous. 

серум -1. кръвен серум – бистра течност, която се отделя след съсирването на кръвта. Не 

съдържа фибриноген и кръвни клетки. 2. имунен серум -серум, съдържащ специфични 

антитела. Използва се с лечебна или профилактична цел. на латински език: serum. на 

английски език: serum. физиологичен серум: 0,9 % воден разтвор на NaCl. Прилага се във 

венозни инфузии при загуба на вода и електролити, кръвозагуба, шок, интоксикации и др. на

латински език: serum physiologicum. на английски език: saline solution, physiological salt 

solution. 

сиаладенит -възпаление на слюнчена жлеза. на латински език: sialadenitis. на английски 

език: sialadenitis. 

сиалолитиаза -образуване на конкременти в слюнчените жлези. на латински език: 

sialolithiasis. на английски език: sialolithiasis. 

сиалорея -обилно отделяне на слюнка. на латински език: sialorrhoea. на английски език: 

sialism, ptyalism, hypersalivation, sialorrh(o)ea. 

сигмоидит -възпаление на сигмовидното ободно черво -colon sigmoideum. на латински език: 

sigmoiditis. на английски език: sigmoiditis. 

сикоза -гноен фоликулит (възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза 

и околната тъкан) по брадата. Областта се зачервява, подува, става силно болезнена. на 

латински език: sycosis. на английски език: sycosis, mentagra. 

силикоза -пневмокониоза вследствие инхалиране на кварцов прах. Среща се сред 

работещите в каменоделното производство, стъкларската, порцелановата и керамичната 

промишленост. на латински език: silicosis. на английски език: silicosis. 

силикотуберкулоза -силикоза асоциирана с туберкулозна инфекция на белите дробове. на 

латински език: silicotuberculosis. на английски език: silicotuberculosis. 

симблефарон -срастване между клепачната и булбовата конюнктива, напр. при изгаряне, 

травми и др. на латински език: symblepharon. на английски език: symblepharon. 

симпатиков -отнасящ се до симпатиковата нервна система. на латински език: sympathicus. на 

английски език: sympathetic. 

симпатиколитици -вещества, които потискат или премахват ефектите на възбудения 

симпатикус. Според локализацията на действието им биват: адреноблокери α ( -и β - 

адреноблокери – блокират адренергичните рецептори) и пресинаптични симпатиколитици. 

на латински език: sympethicolytica. на английски език: sympatholytics. 

симпатикомиметици -вещества, които стимулират симпатикуса. на латински език: 

sympathicomimetica. на английски език: sympathomimetics. 

симпатикотония -състояние, при което е повишен тонуса на симпатикуса. Има съдови спазми, 

артериална хипертония, тахикардия и др. на латински език: sympathicotonia. на английски 

език: sympathicotonia.

симпатикус -симпатиков дял на вегетативната нервна система, който учестява сърдечната 

дейност, разширява бронхите и улеснява дишането, потиска моторната и секреторната 

функция на храносмилателния тракт, води до задръжка на урина чрез съкращение на 

сфинктера на пикочния мехур и дилатация на детрузора, разширява зеницата, повишава 

вътреочното налягане и др. 

симптом -болестен признак. Различават се субективни (усещани от болния) и обективни 

(установени от лекаря при преглед) симптоми. на латински език: symptoma. на английски 

език: symptom. 

симптоматичен -отнасящ се до симптом, напр. симптоматично лечение – лечение на 

симптомите на болестта, а не на причината. на латински език: symptomaticus. на английски 

език: symptomatic. 

симфиза -свързване на две кости чрез влакнест хрущял, напр. лонна симфиза (symphysis 

pubica), образувана от масивна влакнестохрущялна плочка, която е срастнала със ставните 

повърхности на двете срамни кости на таза. на латински език: symphysis. на английски език: 

symphysis. 

синапс -специализирани мембранни контакти между две клетки, от които поне едната е 

нервна, чрез които се предава нервното възбуждение. Различават се електрични и химични 

синапси. на латински език: synapsis. на английски език: synapse. 

синдактилия -вродена аномалия, при която пръстите на ръцете или краката са срастнали. на 

латински език: syndactylia. на английски език: syndactylia, syndactyly, syndactylism. 

синдесмоза -съединение между кости чрез влакнеста съединителна тъкан, която е под 

формата на междукостни мембрани (напр. между костите на предмишницата), междукостни 

връзки (напр. lig. stylohyoideum) или участва в изграждането на шевовете на черепа. на 

латински език: syndesmosis. на английски език: syndesmosis. 

синдром -сбор от симпоми, които се дължат на една и съща причина и които се наблюдават 

едновременно или последователно. на латински език: syndromum. на английски език: 

syndrome. 

синергичен -действащ съвместно. на латински език: synergicus. на английски език: 

synergetic. 

синехия -срастване между задната повърхност на ириса и лещата (стромални синехии) или 

между корена на ириса и роговицата в областта на камерния ъгъл (периферни синехии). на 

латински език: synechia. на английски език: synechia.

синкоп -припадък -краткотрайна загуба на съзнанието. на латински език: syncopa. на 

английски език: syncope, fainting. 

синовиален -отнасящ се до синовията. на латински език: synovialis. на английски език: 

synovial. 

синовиална мембрана -вътрешен слой на ставната капсула. Изградена е от хлабава 

съединителна тъкан, богата на кръвоносни и лимфни съдове. Секретира синовиална течност. 

на латински език: membrane synovialis. на английски език: synovial membrane. 

синовит -възпаление на синовиалната мембрана. на латински език: synovitis. на английски 

език: synovitis. 

синовия -синовиална течност – течността, която изпълва ставната кухина. Представлява 

кръвен диализат, към който се прибавя муцин, секретиран от синовиоцитите. Облекчава 

триенето между ставните хрущяли и ги изхранва. на латински език: synovia. на английски 

език: synovia. 

синузит, синуит -възпаление на околоносна кухина. на латински език: sinusitis. на английски 

език: sinusitis. 

синус -кухина, кухо пространство, напр. околоносни синуси (челен, максиларен и др.), 

синусите на твърдата мозъчна обвивка (sinus durae matris) – венозни пространства, 

заградени между листовете на твърдата мозъчна обвивка. на латински език: sinus. на 

английски език: sinus. 

синхондроза -свързване на кости чрез хиалинен или влакнест хрущял. Различават се 

постоянни синхондрози (напр. свързването на ребрата чрез хиалинен хрущял с гръдната 

кост, свързванията между прешлените и др.) и временни синхондрози, при които хрущялът се 

замества от костно вещество преди завършване на растежа на тялото, напр. между трите 

части на тазовата кост и др. на латински език: synchondrosa. на английски език: 

synchondrosis. 

синцитиум, синцитий -многоядрена клетъчна структура, формирана от съединяването на 

много клетки. на латински език: syncytium. на английски език: syncytium. 

сирингомиелия -формиране на кухини, обикновено в шийната област на гръбначния мозък. 

Стените на тези кухини са образувани от глиална тъкан. Различават се вродена и придобита 

сирингомиелия, в резултат от травми, възпалителни процеси и др. Протича със загуба на 

усета за болка и температура, парестезии, парези и др. на латински език: syringomyelia. на 

английски език: syringomyelia.

система -съвкупност от органи, осъществяващи общи функции, напр. храносмилателна 

система, дихателна система и др. на латински език: systema. на английски език: system. 

лимфна система: система от лимфни съдове и лимфоидни органи -лимфни възли, слезка и 

тимус, които произвеждат лимфоцити и играят съществена роля в осъществяването на 

имунните процеси в организма. на латински език: systema lymphaticum. на английски език: 

lymphatic system. нервна система: дели се на централна (главен н гръбначен мозък) и 

периферна (нерви, ганглии и рецептори) нервна система. Периферната нервна система се 

разделя на соматична (осъществява сетивните и двигателни функции) и вегетативна 

(автономна), която има симпатиков и парасимпатиков дял, и инервира вътрешните органи, 

регулира функции като дишане, кръвообращение, обмяна на веществата и др. на латински 

език: systema nervosum. на английски език: nervous system. ретикулоендотелна система: 

дифузна система, съставена от макрофаги, които имат способността да поглъщат и 

разрушават чужди частици, бактерии и други клетки. Намира се в слезката, черния дроб, 

лимфните възли и др. Този термин се замени от термина моноцито-макрофагеална система. 

на латински език: systeme reticuloendotheliale. на английски език: reticuloendothelial system, 

RES, mononuclear phagocyte system. 

систола -фаза на сърдечния цикъл, през която мускулатурата на сърцето (на предсърдията 

или на камерите) е контрахирана. При систола на камерите кръвта от лявата камера се 

изтласква в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия. на латински език: systole. 

на английски език: systole. 

систолен, систоличен -отнасящ се до систолата. на латински език: systoliticus. на английски 

език: systolic. 

сифилис -луес – хронично системно заболяване с цикличен ход и редуващи се активни и 

латентни периоди. Причинява се от Тreponema pallidum. Инфекцията може да бъде вродена 

или придобита, главно по полов път, рядко чрез целувка, прибори за хранене, тоалетни 

принадлежности и др. Протича в три стадия: първичен (твърд шанкър, увеличени лимфни 

възли), вторичен (кожни обриви) и третичен сифилис (засяга се кожа, лигавици, кости, 

вътрешни органи, ЦНС). на латински език: syphilis. на английски език: syphilis, luess. 

конгенитален сифилис: вроден сифилис – инфекцията се предава от болната майка на плода 

след 4-ия лунарен месец. Различават се: ранен вроден сифилис (сифилис на плода, на 

кърмачето, на ранната детска възраст от 1-4 години), късен вроден сифилис (проявява се 

след 4-ата година) и латентен вроден сифилис. на латински език: syphilis congenital. на 

английски език: congenital syphilis. 

сифилом -сифилитичен гранулом, гума – състои се от централна зона на коагулационна 

некриза, около която има слой от епителоидни клетки, лимфоцити, плазмоцити, гигантски 

клетки тип Лангханс. Следва широк вал от фибробласти. Гумите се формират в третичния

стадий на сифилиса, най-често в черния дроб, тестисите, съдовата стена, кожата и др. на 

латински език: syphiloma. на английски език: gumma, syphiloma. 

скабиес -краста – паразитно заболяване, характеризиращо се със силен сърбеж и обрив по 

кожата между пръстите на ръцете и краката, по лактите, корема и др. Причинява се от Acarus 

scabiei. на латински език: scabies. на английски език: scabies. 

скапула -лопатка – плоска триъгълна кост, разположена между мускулите на гърба на ниво от 

ІІ до VІІІ ребро. на латински език: scapula. на английски език: scapula, shoulder blade. 

скапуларен -лопатков, отнасящ се до лопатката. на латински език: scapularis. на английски 

език: scapular. 

скарификация -извършване на повърхностни разрези на кожата, напр. при ваксиниране, при 

кожно-алергични тестове. на латински език: scarificatio. на английски език: scarification. 

скарлатина -остро инфекциозно заболяване, причинено от β -хемолитичен стрептокок от 

група А – Streptococcus pyogenes. Протича с ангина, дребно-петнист обрив, висока 

температура и повръщане. Може да възникнат усложнения от страна на сърцето, ставите, 

бъбреците. на латински език: scarlatina. на английски език: scarlet fever, scarlatina. 

сквама -1. люспа – излющени рогови клетки под формата на люспи. 2. пластинка, подобна на 

люспа кост, напр. squama frontalis – люспа на челната кост. на латински език: squama. на 

английски език: 1. squama, scale. 2. squama, plate like bone. 

сквамозен -люспест, покрит с люспи. на латински език: squamosus. на английски език: 

squamous, scaly. 

скиаскопия -метод за изследване на рефракцията на окото чрез наблюдаване на сенките, 

които се появяват в зеницата при придвижване на огледалцето или скиаскопа. на латински 

език: skiascopia. на английски език: retinoscopy, skiascopy, shadow test. 

склера -бяла и непрозрачна външна фиброзна обвивка на очната ябълка. Състои се от 

колагенни и еластични влакна. Има защитна роля. на латински език: sclera. на английски 

език: sclera, sclerotic coat. 

склеректомия -изрязване на част от склерата. на латински език: sclerectomia. на английски 

език: sclerectomy. 

склерит -възпаление на склерата. на латински език: scleritis. на английски език: scleritis.

склеродермия -системна склероза – генерализирано заболяване на съединителната тъкан с 

неизвестна етиология. Характеризира се с натрупване на колаген и фиброзиране на кожата и 

вътрешните органи, съпроводено с наличие на специфични антинуклеарни антитела и съдови 

промени. на латински език: sclerodermia. на английски език: scleroderma, systemic sclerosis, 

progressive systemic scleroderma. 

склероза -патологичен процес, при който настъпва уплътняване и втвърдяване на тъканите 

поради повишено разрастване на зряла съединителна тъкан. на латински език: sclerosis. на 

английски език: sclerosis. 

склеротичен -уплътнен, втвърден, отнасящ се до или засегнат от склероза. на латински език: 

scleroticus. на английски език: sclerotic. 

склеротомия -хирургичен разрез в склерата. на латински език: sclerotomia. на английски 

език: sclerotomy. 

сколекс -главичка на тениите. Сколексът е снабден със специални органи (смукала, ботрии), 

чрез които хелминтът се прикрепя за чревната стена. на латински език: scolex. на английски 

език: scolex. 

сколиоза -изкривяване на гръбначния стълб встрани заедно с торзионна деформация на 

прешлените в засегнатата област. Сколиозата бива вродена и придобита (при рахит, 

парализи и др.). Според ъгъла на изкривяването се различават 4 степени: І степен -до 10º, ІІ 

степен – 10º-25º, ІІІ степен – 25º-50º, ІV степен над 50º. на латински език: scoliosis. на 

английски език: scoliosis. 

скорбут -авитаминоза С – възниква при продължително консумиране на храни, несъдържащи 

витамин С. Характеризира се със силна умора, кървене от венците, подкожни и вътрешни 

кръвоизливи, подуване и разязвяване на венците, изпадане на зъбите и др. на латински език: 

scorbutus. на английски език: scorbutus, scurvy. 

скотом -островни отпадания на зрителното поле. Според локализацията биват: централни 

(напр. при ретробулбарен неврит), парацентрален (скотом на Бжерум при глаукома) и 

периферен. Освен това се делят на положителни (осъзнават се от пациента) и отрицателни 

(не се осъзнават). на латински език: scotoma. на английски език: scotoma. светещ скотом: 

временна поява в зрителното поле на тъмно петно, заобиколено със светла, зигзагообразна 

ивица, напр. при мигрена, при преумора на очите и др. на латински език: scotoma scintillans. 

на английски език: scintillating scotoma, flittering scotoma. 

светещ скотом -временна поява в зрителното поле на тъмно петно, заобиколено със светла, 

зигзагообразна ивица, напр. при мигрена, при преумора на очите и др. на латински език: 

scotoma scintillans. на английски език: scintillating scotoma, flittering scotoma.

скротален -отнасящ се до скротума. на латински език: scrotalis. на английски език: scrotal. 

скротум -мъдница – кожно-мускулна торбичка, в която се намират тестисите. на латински 

език: scrotum. на английски език: scrotum. 

скрофулодерма -коликвативна туберкулоза на кожата. Засягат се подкожните лимфни възли, 

коита се размекват, фистулизират и разязвяват. на латински език: scrofuloderma. на 

английски език: scrofuloderma. 

слезка -далак -най-големият лимфоиден орган. Има форма на кафеено зърно, разполага се в 

лявото подребрие. Произвежда лимфоцити и играе роля в изработване на имунитета. В нея 

може да се задържи значително количество кръв -играе роля на кръвно депо. Изпълнява и 

функция на филтър -чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити и фрагменти 

от еритроцити се улавят oт фагоцитиращите й клетки. на латински език: lien. на английски 

език: spleen. 

слухова немота -глухонемота -невъзможност за говорене (афазия) поради глухота. на 

латински език: audimutitas. на английски език: deaf-mutism. 

слюнка -секрет на слюнчените жлези на устната кухина, който подпомага формирането на 

хранителната хапка и осигурява първичната химична преработка на някои хранителни 

вещества. на латински език: saliva. на английски език: saliva. 

смегма -миризлив секрет, отделян от жлезите, разположени по вътрешната повърхност на 

препуциума, примесен с излющени епителни клетки. на латински език: smegma. на 

английски език: smegma. 

соланизъм -отравяне при консумация на значително количество покълнали, позеленели 

картофи, които съдържат алкалоида соланин. Настъпва гадене, повръщане, диария. на 

латински език: solanismus. на английски език: solanism. 

солитарен -сам, усамотен, отделен, единствен. на латински език: solitarius. на английски 

език: solitary. 

сома -тяло. на латински език: soma. на английски език: body. 

соматичен -телесен, отнасящ се до тялото. на латински език: somaticus. на английски език: 

somatic. 

сомнамбулизъм -ходене на сън – спящото до този момент лице става, отваря очи и започва да 

се движи из стаята, като може и да я напусне. Не се блъска в предмети, дори понякога може 

да отговори на въпрос. Има риск от извършване на опасни за здравето и живота действия, 

напр. скачане от прозорец. Сомнамбулният епизод трае обикновено до 15 минути и завършва

със завръщане в леглото и продължаване на съня, по-рядко със спонтанно събуждане. на 

латински език: somnambulismus. на английски език: somnambulism, sleepwalking. 

сомнилоквия -говорене на сън. на латински език: somniloquia. на английски език: 

somniloquism, somniloquence. 

сомнолентност -сънливост – лека степен на нарушение на съзнанието. Болният е дълбоко 

унесен, но чрез по-усилено дразнене (повикване на висок глас, убождане) реагира с 

отваряне на очи, насочване на поглед, дори може да отговори на елементарни въпроси с 

отделни думи. на латински език: somnolentia. на английски език: somnolence. 

сонорен -звънлив, звучен, напр. звънливи хрипове (rhonchi sonori), сонорен тон – силен, 

плътен звук при перкусия. на латински език: sonorus. на английски език: sonorous. 

сопор -унесеност -по-силна степен на нарушение на съзнанието от сомнолентност и послаба 

от кома. Болният изглежда дълбоко заспал, но реагира при болкови дразнения с мимика, 

звуци или неясни думи. Запазени са сухожилните, надкостните, кожните и лигавичните 

рефлекси. Зениците реагират на светлина. на латински език: spoor. на английски език: spoor. 

сопорозен -отнасящ се до или причиняващ сопор. на латински език: soporosus. на английски 

език: soporous, soporose. 

спазмогенен -причиняващ спазми, гърчове. на латински език: spasmogenes. на английски 

език: spasmogenic, causing spasms. 

спазмолиза -успокояване, премахване на спазми. на латински език: spasmolysis. на 

английски език: spasmolysis. 

спазмолитици -лекарствени средства, премахващи болезнени спазми на гладката 

мускулатура, напр. на червата, на жлъчния мехур, на пикочните пътища и др. на латински 

език: spasmolytica. на английски език: spasmolytics. 

спазмолитичен -премахващ спазмите на гладката мускулатура. на латински език: 

spasmolyticus. на английски език: spasmolytic, antispasmodic. 

спазмофилия -рахитогенна тетания -патологично състояние, възникващо у болни от рахит 

деца. Характеризира се с повишена нервно-мускулна възбудимост и склонност към гърчове 

поради хипокалциемия. Наблюдават се признаци на Труссо, на Хвостек, на Ерб, 

карпопедални спазми, ларингоспазъм и др. на латински език: spasmophilia. на английски 

език: spasmophilia. 

спазъм -неволева мускулна контракция. на латински език: spasmus. на английски език: 

spasm.

спекулум -метален инструмент, който служи за разширяване на тесни отвори или кухини 

(влагалище, ректум, нос и др.), за да може да се огледа вътрешността им. на латински език: 

speculum. на английски език: speculum. 

сперма -семенна течност, еякулат – белезникаво-жълтеникава течност, отделяна от уретрата 

на мъжа при еякулация. Състои се от сперматозоиди и секрет от половите жлези (простата, 

семенни мехурчета). Има специфична миризма, средна гъстота, алкална реакция. 

Нормалното количество е между 2 и 8 ml. на латински език: sperma. на английски език: 

semen. 

сперматорея -неволно отделяне на сперма без ерекция и оргазъм. Може да се наблюдава при 

запек, уретрит, при заболявания на ЦНС (парези, травми) и др. на латински език: 

spermatorrhoea. на английски език: spermatorrh(o)ea. 

сперматоцеле -ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма. на 

латински език: spermatocele. на английски език: spermatocele. 

сперматурия -наличие на сперма в урината. на латински език: spermaturia. на английски 

език: spermaturia, semenuria, seminuria. 

спиналгия -болка при натиск върху ІІІ-VІІ гръдни прешлени. на латински език: spinalgia. на 

английски език: spinalgia. 

спинален -гръбначен, гръбначномозъчен, отнасящ се до гръбначния стълб или до гръбначния 

мозък. на латински език: spinalis. на английски език: spinal, rachidial. 

спирохета -спирохетите са Грам-отрицателни, спираловидни, много подвижни 

микроорганизми от семейство Spirochaetaceae. Пример за патогенни за човека спирохети са: 

Treponema pallidum от род Treponema (причинява сифилис), Borrelia burgdorferi от род 

Borrelia (причинява Лаймска болест) и др. на латински език: spirochaeta. на английски език: 

spiroch(a)ete. 

спленектомия -оперативно отстраняване на слезката. на латински език: splenectomia. на 

английски език: splenectomy. 

спленит -възпаление на слезката. на латински език: splenitis. на английски език: splenitis. 

спленомегалия -увеличаване на размерите на слезката, напр. при хронична миелогенна 

левкемия, наследствена микросфероцитоза, инфекциозна мононуклеоза и др. на латински 

език: splenomegalia. на английски език: splenomegaly.

спленоптоза -смъкване, спадане на слезката. на латински език: splenoptosis. на английски 

език: splenoptosis. 

спленотомия -оперативен разрез на слезката. на латински език: splenotomia. на английски 

език: splenotomy. 

спонгиозен -гъбест, порест, шуплест. на латински език: spongiosus. на английски език: 

spongy. 

спондилартрит -възпаление на междупрешленните стави. на латински език: spondylarthritis. 

на английски език: spondylarthritis. 

спондилартроза -дегенеративен процес на междупрешленните стави. Най-често се засяга 

шийния и дисталния лумбален сегмент. на латински език: spondylarthrosis. на английски 

език: spondylarthrosis. 

спондилит -възпаление на прешлени на гръбначния стълб, напр. туберкулозен спондилит. на 

латински език: spondylitis. на английски език: spondylitis. 

спондилоза -хроничен дистрофичен процес на гръбначния стълб, който довежда до 

неподвижност в засегнатите междупрешленни стави. Формират се остеофити с форма на 

“човка на папагал”. на латински език: spondylosis. на английски език: spondylosis. 

спорадичен -единичен, отделен, случаен. на латински език: sporadicus. на английски език: 

sporadic. 

спру -заболяване, характеризиращо се с нарушена чревна резорбция на хранителните 

вещества. Протича с хронична диария, стеаторея, редукция на тегло, анемия и др. 

Различават се две форми: тропично спру (среща се в тропическите страни, етиологията е 

неизвестна, налице е възпаление на чревната лигавица) и нетропично спру – стар термин за 

означаване на целиакия (непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните 

храни). на латински език: sprue. на английски език: sprue. 

стаза -застой, напр. застой на кръв в кръвоносните съдове. на латински език: stasis. на 

английски език: stasis. 

стафилит -увулит – възпаление на увулата (мъжеца). на латински език: staphylitis. на 

английски език: staphylitis, uvulitis. 

стафилодермия -пиодермия – повърхностно или дълбоко гнойно възпалително заболяване на 

кожата, причинено от стафилококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, 

на потните жлези и на гладката кожа (напр. impetigo bullosa). на латински език: 

staphylodermia. на английски език: staphylodermatitis.

стафилокок -стафилококите са Грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на 

гроздове. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица 

токсини и ензими, напр. хемолизини, левкоцидин, плазмокоагулаза, хиалуронидаза, 

стафилокиназа, β -лактамаза и др. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, 

фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни 

отравяния и др. на латински език: Staphylococcus. на английски език: Staphylococcus. 

стафилома -изпъкване, издуване напред на роговицата или на склерата. Най-често възниква 

след прекаран кератит или склерит и формиран цикатрикс, който се разтяга и издува. на 

латински език: staphyloma. на английски език: staphyloma. 

стеатоза -мастна дегенерация – натрупване на липиди в клетките на черния дроб, миокарда 

и др. на латински език: steatosis. на английски език: steatosis, fatty degeneration. 

стеатом -мастна киста. на латински език: steatoma. на английски език: steatoma. 

стеаторея -наличие в изпражненията на неразградени триглицериди под формата на мастни 

капки, напр. при панкреатит, при спру и др. на латински език: steatorrhoea. на английски 

език: steatorrh(o)ea. 

стеноза -абнормно стеснение на канал или отвърстие, напр. стеноза на пилора, на 

бъбречните артерии, на сърдечните клапи и др. на латински език: stenosis. на английски 

език: stenosis. 

стереоагнозия -астереогнозия, тактилна агнозия – невъзможност за разпознаване на 

предметите чрез опипването им при затворени очи. на латински език: stereoagnosia. на 

английски език: astereoagnosis, tactile agnosia, stereoagnosia. 

стерилитет -безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство. на латински 

език: sterilitas. на английски език: sterility, barrenness, infertility. 

стеркобилин -продукт от разграждането на билирубина. В дебелото черво основната част от 

уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя 

във фекалиите, като им придава кафяв цвят. на латински език: stercobilinum. на английски 

език: stercobilin. 

стерналгия -болка в гръдната кост или в областта на гръдната кост, напр. при стенокардия. на 

латински език: sternalgia. на английски език: sternalgia, sternodynia. 

стернален -отнасящ се до гръдната кост. на латински език: sternalis. на английски език: 

sternal.

стернум -гръдна кост – плоска, продълговата кост, разположена на предната стена на 

гръдния кош. Състои се от три части – дръжка, тяло и мечовиден израстък. на латински език: 

sternum. на английски език: sternum, breastbone. 

стерторозен -хриптящ, хъркащ звук при дишане. на латински език: stertorosus. на английски 

език: stertorous. 

стетоскоп -слушалка – медицински инструмент, служещ за преслушване на болния. на 

латински език: stethoscopium. на английски език: stethoscopе. 

стигма -характерен белег. на латински език: stigma. на английски език: stigma. 

стома -1. устие, изкествен отвор между два кухи органа или между кух орган и повърхността 

на тялото; 2. малък отвор, пора. на латински език: stoma. на английски език: stoma: 1. 

artificial opening. 2. small opening, pore. 

стоматит -възпаление на лигавицата на устната кухина. на латински език: stomatitis. на 

английски език: stomatitis. 

стоматорагия -кръвотечение от устната кухина. на латински език: stomatorrhagia. на 

английски език: stomatorrhagia. 

страбизъм -кривогледство – отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не 

се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху некореспондиращи 

точки на ретините. на латински език: strabismus. на английски език: strabismus, squint. 

вроден страбизъм: конвергентен страбизъм, често комбиниран с вертикално отклонение. 

Появява се около шестия месец. Дължи се на недостатъчност в дейността на един или повече 

очнодвигателни мускули поради непълноценност в инервацията им или в развитието на 

самите мускули. на латински език: strabismus congenitus. на английски език: congenital 

strabismus. дивергентен страбизъм: екзотропия -едното око се отклонява навън. Среща се 

рядко в детска възраст, етиологията е неизяснена. По-често настъпва при миопия. на 

латински език: strabismus divergens, exotropia. на английски език: divergent squint, exotropia. 

конвергентен страбизъм: езотропия – едното око се отклонява навътре (назално). Среща се 

по-често и се дължи на хиперметропия. на латински език: strabismus convergens, esotropia. 

на английски език: convergent squint, esotropia, convergent strabismus, cross-eye. 

странгулация -1. механични асфиксии от притискане на шията отвън. Различават се три вида 

странгулации – обесване, загърляне и удушаване. 2. вътрешно заклещване, притискане, 

напр. странгулационен илеус. на латински език: strangulatio. на английски език: 

strangulation.

стрептодермия -пиодермия – гнойно-възпалителни процеси на кожата, причинени от 

стрептококи, напр. небулозно импетиго, червен вятър и др. на латински език: streptodermia. 

на английски език: streptodermatitis. 

стрептокок -стрептококите са Грам-положителни, кълбовидни микроорганизми, подредени 

във верижка. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори, имат капсула. 

Притежават редица токсини и ензими, напр. стрептолизини, хиалуронидаза, стрептокиназа, 

левкоцидин и др. Причиняват кожни инфекции (небулозно импетиго, червен вятър), 

респираторни заболявания (ангини, пневмонии), миокардит, ревматизъм, гломерулонефрит и 

др. на латински език: Streptococcus. на английски език: Streptococcus. 

стриктура -ограничено стеснение на кух орган, напр. стриктура на хранопровода след 

изгаряне. на латински език: strictura. на английски език: stricture. 

стрия -ивица, черта, линия, бразда, напр. стрии при хиперкортицизъм, бременност и др. на 

латински език: stria. на английски език: stria. 

строма -опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, 

лимфни съдове и нерви. на латински език: stroma. на английски език: stroma. 

строфулус -кожно заболяване в детската възраст, което се характеризира със сърбящ 

папуло-уртикариален обрив, като често в центъра на лезията се формира мехурче, 

засъхващо 

в круста. на латински език: strophulus. на английски език: strophulus, gum rash, red gum. 

струма -гуша – увеличаване на размерите на щитовидната жлеза поради йоден дефицит. 

Различават се дифузна, нодозна и смесена струма. на латински език: struma. на английски 

език: struma, goiter. 

струмектомия -оперативно отстраняване на част или на цялата увеличена щитовидна жлеза. 

на латински език: strumectomia. на английски език: strumectomy. 

струмит -възпаление на струмозно увеличена щитовидна жлеза. на латински език: strumitis. 

на английски език: strumitis. 

струмозен -гушав, отнасящ се до гуша. на латински език: strumosus. на английски език: 

strumous, goitrous. 

ступор -двигателна вцепененост, обездвижване при запазено съзнание, напр. кататонен, 

депресивен, психогенен ступор. на латински език: stupor. на английски език: stupor. 

субакутен -подостър. на латински език: subacutus. на английски език: subacutе.

субдурален -разположен под твърдата мозъчна обвивка (dura mater), между нея и 

паяжиновидната обвивка (arachnoidea). на латински език: subduralis. на английски език: 

subdural. 

субиктер -едва доловима жълтеница. на латински език: subicterus. на английски език: 

subicterus. 

субинволюция на матката -недостатъчно обратно развитие на матката след раждане. на 

латински език: subinvulutio uteri. на английски език: subinvolution of the uterus. 

субкутанен -подкожен. на латински език: subcutaneous. на английски език: subcutaneous. 

сублингвален -подезичен, разположен под езика, напр. подезична жлеза. на латински език: 

sublingualis. на английски език: sublingual. 

сублуксация -непълно разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи 

дадена става. на латински език: subluxatio. на английски език: subluxation, partial dislocation. 

субмандибуларен -подчелюстен, разположен под долната челюст, напр. подчелюстна 

слюнчена жлеза (gl. submandibularis). на латински език: submandibularis. на английски език: 

submandibular. 

субментален -разположен под брадичката. на латински език: submentalis. на английски език: 

submental. 

субмукозен -подлигавичен, намиращ се под лигавицата. на латински език: submucosus. на 

английски език: submucous. 

субокципитален -намиращ се под тилната кост. на латински език: suboccipitalis. на английски 

език: suboccipital. 

субскапуларен -подлопатков, намиращ се под лопатката. на латински език: subscapularis. на 

английски език: subscapular. 

субунгвален -поднокътен, разположен под нокътя. на латински език: subungualis. на 

английски език: subungual. 

субфебрилен -леко повишена телесна температура, субфебрилна температура -от 37 до 38 

°С. на латински език: subfebrilis. на английски език: subfebrilе. 

субфреничен -поддиафрагмален, разположен под диафрагмата, напр. субфреничен абсцес. 

суперинфекция -настъпва, когато при неоздравял болен настъпи повторно заразяване със 

същия причинител. на латински език: superinfectio. на английски език: superinfection.

суперфекундация -последователно оплождане на две или повече яйцеклетки от един и същ 

овулационен цикъл при полови сношения през кратък интервал, особено с различни мъже. на 

латински език: superfecundatio. на английски език: superfecundation. 

суперфетация -забременяване при съществуваща вече бременност. на латински език: 

superfetatio. на английски език: superf(o)etation. 

суперфициален -повърхностен, недълбок. на латински език: superficialis. на английски език: 

superficial. 

супраклавикуларен -надключичен, разположен над ключицата. на латински език: 

supraclavicularis. на английски език: supraclavicular. 

супрамалеоларен -надглезенен, намиращ се над глезена. на латински език: supramalleolaris. 

на английски език: supramalleolar. 

супресия -потискане, задържане, спиране. на латински език: suppressio. на английски език: 

suppression. 

супуративен -гноен, образуващ, отделящ гной. на латински език: suppurativus. на английски 

език: suppurative. 

супурация -нагнояване, гноене, образуване на гной. на латински език: suppuratio. на 

английски език: suppuration. 

сутура -1. хирургичен шев. 2. шев -свързване на костите на свода на черепа и лицето. 

Осъществява се от къси повлекла от влакнеста съединителна тъкан между ръбовете на 

съседни кости. С възрастта влакнестата съединителна тъкан се замества с костна, настъпва 

вкостяване на шевовете. на латински език: sutura. на английски език: 1. surgical stitch. 2. 

suture. 

суфузия -кръвонасядане – кръвоизливи с насяданe на кръв в подкожието и в по-дълбоките 

меки части. на латински език: suffusio. на английски език: suffusion. 

сфероцитоза -наличие в кръвта на сферични еритроцити, напр. при наследствена 

микросфероцитоза. на латински език: sphaerocytosis. на английски език: sphaerocytosis. 

сфигмограма -записаната чрез сфигмограф пулсова крива. Състои се от възходяща 

(анакрота) и низходяща (катакрота) част. на латински език: sphygmogramma. на английски 

език: sphygmogram. 

сфигмография -записване на артериалния пулс с помощта на сфигмограф. на латински език: 

sphygmographia. на английски език: sphygmography.

сфигмоманометър -апарат за измерване на артериалното кръвно налягане. на латински език: 

sphygmomanometrum. на английски език: sphygmomanometеr. 

Медицински термини с буквата Т 

табакоза -пневмокониоза, причинена от продължително вдишване на тютюнев прах. на 

латински език: tabacosis. на английски език: tabacosis. 

табес, табес дорзалис -късен невросифилис – дължи се на увреждане на задните коренчета и 

задните стълбци на гръбначния мозък и зрителните нерви. Характеризира се с атаксия, 

анестезия, мускулна хипотония, сухожилна арефлексия, зрителни нарушения и др. на 

латински език: tabes dorsalis. на английски език: tabes dorsalis, locomotor ataxia. 

таксис -1. наместване, напр. на счупени кости, на херния и др. 2. придвижване, миграция на 

клетки (напр. еозинофилни гранулоцити, лимфоцити, моноцити и др.) под действието на 

стимулиращи фактори. Различават се положителен таксис -движение към източника на 

стимулация и отрицателен таксис – движение обратно на източника на стимулация. на 

латински език: taxis. на английски език: 1.taxis. 2. tropism. 

тактилен -отнасящ се до чувството на допир. на латински език: tactilis. на английски език: 

tactile. 

талалгия -болка в петата. на латински език: talalgia. на английски език: talalgia. 

таламус -структура от междинния мозък, съставена от две заоблени тела (ляв и десен 

таламус), които заграждат тротото мозъчно стомахче. Състои се от сиво вещество и играе 

роля в изразяването на емоции, във възприемането на болка, допир и др. на латински език: 

thalamus. на английски език: thalamus. 

таласотерапия -морелечение -използване на морския климат и морските къпания с лечебна 

цел. на латински език: thalassotherapia. на английски език: thalassotherapy. 

талус -скочна кост -кост на ходилото, която се свързва с костите на подбедрицата (тибия и 

фибула) и образуват глезенната става. Състои се от три части – тяло, шийка и глава. 

тампониране, тампонада -запълване на рани или кухини с тампони, напр. носна тампонада за 

спиране на кръвоизлив. на латински език: tamponatio. на английски език: tamponade, 

tamponage. 

танатофобия -натраплив страх от смъртта. на латински език: thanatophobia. на английски 

език: thanatophobia.

тарз -тарзална пластинка, съставена от плътна колагенна тъкан с хрущялна консистенция. 

Изгражда фиброзния скелет на клепача и поддържа формата му. на латински език: tarsus. на 

английски език: tarsus, tarsal plate, tarsal cartilage. 

тарзалгия -болка в задната част на ходилото – тарзус. на латински език: tarsalgia. на 

английски език: tarsalgia, podalgia. 

тарзален -1. отнасящ се до тарза на клепача. 2. задноходилен, отнасящ се до задната част на 

ходилото. на латински език: tarsalis. на английски език: tarsal. 

тарзит -възпаление на тарза на клепача. на латински език: tarsitis. на английски език: 

tarsitis. 

тарзус -задната част на ходилото, съставена от задноходилни кости, разположени в два реда. 

Към проксималния ред се отнасят скочната и петната кост, а към дисталния – ладиевидната, 

кубовидната и трите клиновидни кости. на латински език: tarsus. на английски език: tarsus. 

тахикардия -ускоряване на сърдечната дейност над 100 удара в минута, с правилен ритъм от 

синусовия възел, напр. при тиреотоксикоза, шок, фебрилитет, стрес и др. на латински език: 

tachycardia. на английски език: tachycardia. пароксизмална тахикардия: пристъпно 

ускоряване на сърдечната дейност с правилен ритъм, обикновено над 160 до 250 удара в 

минута, с внезапно начало и край в резултат на импулси, изхождащи извън синусовия възел. 

на латински език: tachycardia paroxysmalis. на английски език: paroxysmal tachycardia. 

тахипнея -учестено дишане – над 20 в минута, нормалната честота е 16-20 дишания за една 

минута в покой. Тахипнея е налице при фебрилни състояния, белодробна и сърдечна 

недостатъчност, анемия и др. на латински език: tachypnoea. на английски език: tachypn(o)ea. 

тезауризмоза -ензимопатия -група наследствени заболявания, дължащи се на дефект или 

пълна липса на определен ензим (най-често от лизозомен произход). Липсата на ензим води 

нарушаване на обменните процеси и натрупване в клетките и тъканите на непълно 

разградени междинни продукти. Различават се: гликогенози, липидози, мукополизахаридози 

и др. на латински език: thesaurismosis. на английски език: thesaurismosis. 

телеангиектазия -трайно разширение на малки кръвоносни съдове, причиняващо малко 

червено петно по кожата или лигавиците. на латински език: teleangiectasia. на английски 

език: telangiectasia, telangiectasis. 

телит -възпаление на гръдното зърно. на латински език: thelitis. на английски език: thelitis, 

mammillitis.

телорагия -кръвотечение от гръдното зърно. на латински език: thelorrhagia. на английски 

език: thelorrhagia. 

темпорален -слепоочен, отнасящ се до слепоочната (темпоралната) област. на латински 

език: temporalis. на английски език: temporal. 

теналгия -болка в сухожилие. на латински език: tenalgia. на английски език: tenalgia, 

tenodynia. 

тенар -латерално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на 

палеца. на латински език: thenar. на английски език: thenar, thenar eminence. 

тендинит -възпаление на сухожилие. на латински език: tendinitis. на английски език: 

tendinitis. 

тендовагинит -възпаление на сухожилно влагалище. на латински език: tendovaginitis. на 

английски език: tendovaginitis, tenovaginitis, tenosynovitis. 

тенезъм -мъчителен, болезнен позив за уриниране или дефекация, но без ефект. на латински 

език: tenesmus. на английски език: tenesmus, paintful straining. 

тензия -налягане, напрежение. на латински език: tensio. на английски език: tension. 

артериално налягане: налягането, което оказва кръвта върху стените на артериите. Бива 

систолично (налягането в периода на систола) и диастолично (налягането по време на 

диастола). Нормалните стойности са: за систоличното – до 140 mmHg, а за диастоличното – 

до 90 mmHg. на латински език: tensio arterialis. на английски език: arterial tension, arterial 

blood pressure. венозно налягане: налягането, което кръвта оказва върху стените на вените. 

на латински език: tensio venosa. на английски език: venous pressure. интракраниално 

(вътречерепно) налягане: налягането в черепната кухина и мозъчните вентрикули. на 

латински език: tensio intracranialis. на английски език: intracranial pressure, intracranial 

tension. 

тения -1. лентовиден червей – състои се от главичка (сколекс), шийка и членчета. 2. лента, 

ивица. на латински език: taenia. на английски език: 1. t(a)enia, tapeworm. 2. bandlike 

structure. говежда тения: има плоско лентовидно тяло, достига на дължина 4-12 m, има около 

1000 членчета. Полово зрелите паразити се локализират в тънките черва на крайния 



saginatus. на английски език: Taenia saginata, Beef tapeworm. кучешка тения: има размери 3- 

5,5 mm, състои се от глава (сколекс), шийка и 3-4 членчета. Полово зрелият стадий на 

ехинокока се развива в тънкото черво на крайния гостоприемник -куче, вълци, чакали, 

лисица. Ларвният стадий на ехинокока се развива в междинния гостоприемник -човек, овце,

свине, кози, коне. на латински език: Echinococcus granulosus. на английски език: 

Echinococcus granulosus, Hydatid tapeworm. свинска тения: достига на дължина 2-8 m. Полово 

зрелите паразити се развиват в тънкото черво на крайния гостоприемник – човек и 

причиняват тениоза. Ларвната форма се развива в мускулите на междинния гостоприемник – 

свиня. Човек може да бъде и междинен гостоприемник на свинската тения и да заболее от 

цистицеркоза. на латински език: Taenia solium. на английски език: Taenia solium, pork 

tapeworm. 

тенонит -възпаление на Теноновата капсула. Протича с оток и хиперемия на клепачите и 

конюнктивата, силна болка при движение на очната ябълка и др. на латински език: tenonitis. 

на английски език: tenonitis. 

тенорафия, тендорафия -шев на сухожилие, зашиване на сухожилие. на латински език: 

tenorrhaphia. на английски език: tenorrhaphy. 

тенотомия -оперативно прерязване на сухожилие с цел корекция на деформация. на латински 

език: tenotomia. на английски език: tenotomy. 

тератом -тумор, произхождащ от герминативните клетки. Съдържа елементи на трите 

зародишеви листа (ектодерма, мезодерма, ендодерма). Среща се най-често в яйчниците при 

жените, в тестисите при мъжете и в сакрума при децата. на латински език: teratoma. на 

английски език: teratoma. 

терманестезия -липса на способност за разпознаване на топло и студено. на латински език: 

thermanaesthesia. на английски език: thermoan(a)esthesia, thermanesthesia, thermoanalgesia, 

termanalgesia. 

термолабилен -неустойчив на топлина, разрушаващ се от топлина. на латински език: 

thermolabilis. на английски език: thermolabile. 

термотерапия -топлолечение – използване на екзогенне топлина, получена от нагрети среди 

– парафин, пясък, кал, въздух и др. с лечебна цел. на латински език: thermotherapia. на 

английски език: thermotherapy. 

тестикул, тестис -мъжка полова жлеза, семенник – чифтен орган с овална, леко удължена 

форма, разположен в кожна гънка – скротум. В него се образуват сперматозоиди и мъжки 

полови хормони. на латински език: testis. на английски език: testicle, testis. 

тестостерон -главният мъжки полов хормон, продуциран основно в тестисите. на латински 

език: testosteronum. на английски език: testosterone.

тетания -патологично състояние, дължащо се на хипокалциемия. Характеризира се с 

пристъпи на болезнени гърчове – карпопедални гърчове, тризмус, опистотонус и др. 

Наблюдава се при хипопаратиреоидизъм, дефицит на витамин Д и др. на латински език: 

tetania. на английски език: tetany. 

тетанус -1. тежка ранева инфекция, причинена от Clostridium tetani. Протича с ригидност на 

дъвкателните мускули (trismus), спазъм на мимичните мускули (risus sardonicus), 

опистотонус, внезапни тонични гърчове на всички мускули, температура над 40 ºС и др. 2. 

продължителен тоничен гърч на мускул, продължителна мускулна контракция. на латински 

език: tetanus. на английски език: 1. tetanus. 2. tetanus, titanic contraction, tonic contraction. 

тетраплегия -парализа на четирите крайника, квадриплегия. на латински език: tetraplegia. на 

английски език: tetraplegia, quadriplegia. 

тибия -глям пищял – по-голямата от двете кости на подбедрицата. на латински език: tibia. на 

английски език: tibia, shinbone. 

тимпанит -възпаление на тъпанчевата кухина. на латински език: tympanitis. на английски 

език: tympanitis. 

тимус -ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се 

за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма. 

на латински език: thymus. на английски език: thymus. 

тинктура -течна лекарствена форма, представляваща алкохолен разтвор или извлек на 

активните съставки на дрогите. на латински език: tinctura. на английски език: tincture. 

тиреоидектомия -оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. Различават се тотална и 

парциална тиреоидектомия. на латински език: thyreoidectomia. на английски език: 

thyroidectomy. 

тиреоиден -щитовиден, принадлежащ на щитовидната жлеза или на щитовидния хрущял, 

напр. тиреоидна артерия. на латински език: thyreoideus. на английски език: thyroid. 

тиреоидит -възпаление на щитовидната жлеза. на латински език: thyreoiditis. на английски 

език: thyroiditis. 

тиреостатици -лекарствени средства, потискащи функцията на щитовидната жлеза. Те 

блокират ензимите, участващи в синтеза на тиреоидни хормони. на латински език: 

thyreostatica. на английски език: antithyroid drug. 

тиреотоксикоза -общ термин, с който се означават всички състояния на наднормено 

повишение на тиреоидните хормони в кръвта и тъканите, напр. Базедова болест, токсичен

аденом, тумори, продуциращи ТТХ и др. на латински език: thyreotoxicosis. на английски език: 

thyrotoxicosis. 

тиреотоксичен -отнасящ се до повишената функция на на щитовидната жлеза или 

предизвикан от хиперфункция на щитовидната жлезата. на латински език: thyreotoxicus. на 

английски език: thyrotoxic. 

тиреотропен -стимулиращ или регулиращ дейността на щитовидната жлеза, напр. 

тиреотропен хормон, произвеждан от предния дял на хипофизата. на латински език: 

thyreotropicus. на английски език: thyrotropic. 

тироксин -тетрайодтиронин -хормон, продуциран от щитовидната жлеза. на латински език: 

thyroxinum. на английски език: thyroxine. 

токсикоза -заболяване, причинено от ендогенни или екзогенни отрови. на латински език: 

toxicosis. на английски език: toxipathy. 

токсин -отровно вещество, продуцирано от микроорганизми, някои животни и растения. 

токсинемия -наличност на токсини в кръвта. на латински език: toxinaemia. на английски 

език: toxin(a)emia. 

токсоплазмоза -протозойно заболяване, причинено от Toxoplasma gondii. Различават се 

вродена токсоплазмоза (протича с иктер, отоци, хепатоспленомегалия и др.) и придобита 

токсоплазмоза (наблюдават се увеличени лимфни възли, хориоретинит, увеит и др., но 

найчесто протича безсимптомно). на латински език: toxoplasmosis. на английски език: 

toxoplasmosis. 

тонзила -сливица – овално образувание от лимфоидна тъкан, напр. небни сливици, 

фарингеална сливица, езична сливица. Играят роля на защитна бариера срещу 

микроорганизмите. на латински език: tonsilla. на английски език: tonsil. 

тонзиларен -отнасящ се до сливиците. на латински език: tonsillaris. на английски език: 

tonsillar. 

тонзилектомия -оперативно отстраняване на сливици. на латински език: tonsillectomia. на 

английски език: tonsillectomy. 

тонзилит -възпаление на сливиците, особено на небните сливици. на латински език: 

tonsillitis. на английски език: tonsillitis. 

торакален -гръден, отнасящ се до или принадлежащ на гръдния кош. на латински език: 

thoracicus. на английски език: thoracic.

торакодиния -болка в гръдния кош. на латински език: thoracodynia. на английски език: 

thoracodynia, thoracalgia. 

торакомиодиния -болка в мускулите на гръдната стена. на латински език: thoracomyodynia. 

на английски език: thoracomyodynia. 

торакопаг -близнаци, срастнали в областта на гръдния кош. на латински език: thoracopagus. 

на английски език: thoracopagus. 

торакопластика -хирургична операция, при която се изрязва част от няколко ребра. на 

латински език: thoracoplastica. на английски език: thoracoplasty. 

торакоскопия -изследване на плевралното пространство с помощта на торакоскоп. Има 

значение за доказване на тумори на плеврата, метастази на плеврата, туберкулозни 

изменения. на латински език: thoracoscopia. на английски език: thoracoscopy. 

торакотомия -оперативно отваряне на гръдната кухина. на латински език: thoracotomia. на 

английски език: thoracotomy. 

торакс -гръден кош – изграден е от гръдния дял на гръбначния стълб, от 12 чифта ребра и от 

гръдната кост. Той обгражда гръдната кухина. на латински език: thorax. на английски език: 

thorax, chest. 

торзия -завъртанe на орган около оста му, напр. торзия на семенната връв. на латински език: 

torsio. на английски език: torsion. 

тракт -1. канал, път, напр. храносмилателен тракт – обхваща пътя от устата, през фаринкса, 

хранопровода, стомаха и червата до ануса. 2. път, сноп, напр. зрителен път – от ретината 

през chiasma opticum до подкоровия център на зрението. на латински език: tractus. на 

английски език: 1. tract, canal. 2. tract, path, fasciculus. 

тракция -издърпване, изтегляне, напр. на крайник за корекция на разместени фрактури. на 

латински език: tractio. на английски език: traction. 

трансвезикален -през пикочния мехур. на латински език: transvesicalis. на английски език: 

transvesical. 

трансплантация -присаждане на тъкан или орган. Индивидът, от който се взема тъканта или 

органът, се нарича донор, а индивидът, на който се присаждат – реципиент. Различават се: 

автотрансплантация, изотрансплантация, алотрансплантация, ксенотрансплантация. на 

латински език: transplantatio. на английски език: transplantation.

трансудат -невъзпалителен излив в интерстициума или в телесни кухини. Представлява 

бистра течност, бедна на белтъци и клетки, няма микроорганизми, за разлика от ексудата. 

Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза и др. на латински език: 

transsudatum. на английски език: transudate. 

трансудация -процес на излизане на течната съставка на кръвта от капилярите в тъканните 

пространства и телесните кухини. на латински език: transsudatio. на английски език: 

tensudation. 

трансуретрален -през уретрата, напр. трансуретрална резекция при простатен аденом и др. 

на латински език: transurethralis. на английски език: transurethral. 

трансфузия -1. кръвопреливане – преливане на кръв и кръвни продукти. 2. венозно вливане 

на разтвор, напр. въглехидратни, електролитни, аминокиселинни разтвори и др. на латински 

език: transfusio. на английски език: transfusion. 

трахеит -възпаление на трахеята. на латински език: tracheitis. на английски език: tracheitis. 

трахеобронхит -възпаление на трахеята и бронхите. на латински език: tracheobronchitis. на 

английски език: tracheobronchitis. 

трахеотомия -операция, при която се прави малък разрез на трахеята и през него се вкарва 

специална тръбичка с цел облекчаване на дишането. на латински език: tracheotomia. на 

английски език: tracheotomy. 

трахея -дихателна тръба – провежда вдишания въздух от гръкляна до двата главни бронха. 

Има дължина 11-13 сm. Състои се от 15-20 хрущялни пръстени. Разполага се пред 

хранопровода. на латински език: trachea. на английски език: trachea, windpipe. 

трахома -конюнктивит, причинен от Chlamydia trachomatis. Характеризира се с появата на 

фоликули под формата на жълтеникави дребни зърна, които нарастват, пукат се и се 

образува цикатрикс. на латински език: trachoma. на английски език: trachoma. 

тремор -треперене-неволеви бързи свивания и отпускания на група мускули. Получават се 

ритмични движения с малка амплитуда на цялото тяло или на отделни части, напр. на 

главата, ръцете, езика и др. Наблюдава се при алкохолизъм, старост, Базедова болест, 

паркинсонизъм и др. на латински език: tremor. на английски език: tremor. 

трепанация -хирургична операция, при която се отваря костна кухина. Най-често се прилага 

за отваряне на черепната кухина, за медуларния канал на костите, за костните синуси. на 

латински език: trepanatio. на английски език: trepanation, trepanning, trephinning.

треска -трескаво (фебрилно) състояние – повишаване на телесната температура над 

нормалната (37 ºС), обикновено над 38 ºС. на латински език: febris. трескаво (фебрилно) 

състояние – повишаване на телесната температура над нормалната (37 ºС), обикновено над 

38 ºС. на латински език: febris. на английски език: fever, pyrexia. хеморагична треска: общо 

наименование на група oстри инфекциозни вирусни заболявания, протичащи с 

токсиинфекциозен синдром, хеморагична диатеза и различни органни прояви. Такива са 

напр. Кримската, Омската, Марбургската хеморагична треска и др. на латински език: febris 

haemorrhagiaca. на английски език: h(a)emorrhagic fever. 

тризмус -затруднено отваряне на устата поради тоничен гърч на дъвкателните мускули. 

Наблюдава се при тетанус, тетания, менингит и др. на латински език: trismus. на английски 

език: trismus. 

трикуспидален -трикрилен, напр. трикуспидална клапа. на латински език: tricuspidalis. на 

английски език: tricuspid. 

трипсин -протеолитичен ензим на панкреаса, който катализира хидролизата на протеините. 

на латински език: trypsinum. на английски език: trypsin. 

тританoпия -цветна слепота за виолетовия цвят. на латински език: tritanopia. на английски 

език: tritanopia. 

трихиаза -ненормално положение на миглите – обърнати са навътре към конюнктивата и 

роговицата, при което причиняват разязвяването им. Наблюдава се след възпалителни 

заболявания и наранявания в областта на мигления ръб. на латински език: trichiasis. на 

английски език: trichiasis. 

трихинелоза -заболяване, причинено от Trichinella spiralis. Възниква при консумиране на 

трихинелозно месо (най-често свинско). Протича с фебрилитет, оток на клепачите и лицето, 

мускулни болки, еозинофилия, повръщане, диария и др. на латински език: trichinellosis. на 

английски език: trichinellosis, trichinosis, trichiniasis. 

трихоза -общ термин за заболявания на космите. на латински език: trichosis. на английски 

език: trichosis. 

трихомикоза -микотично заболяване на космите. на латински език: trichomycosis. на 

английски език: trichomycosis. 

трихомониаза -полово предаващо се заболяване, което протича при мъжете предимно като 

хроничен уретрит, а при жените като подостър или хроничен колпит (вагинит). Причинителят 

е Trichomonas vaginalis. на латински език: trichomoniasis. на английски език: trichomoniasis.

трихоптилоза -разцепване на свободния край на космите под формата на перо или метличка. 

на латински език: trichoptilosis. на английски език: trichoptilosis. 

трихофития -заболяване на кожата, космите или ноктите, причинено от гъби от род 

Trichophyton. на латински език: trichophytia. на английски език: trichophytosis, ringworm. 

трицепс -триглав мускул, напр. триглав мускул на мишницата (m. triceps brachii). на латински 

език: triceps. на английски език: triceps. 

тромб -кръвна запушалка, съсирек – клетъчна маса, съставена от тромбоцити, левкоцити и 

еритроцити, включени във фибринова мрежа. Образува се в резултат на тромбоцитна 

агрегация и кръвосъсирване. Различават се бял тромб (съставен е само от тромбоцити, 

заловен е за съдовата стена), червен тромб (съставен е главно от еритроцити, разполага се 

обикновено в големите вени и често се откъсва от съдовата стена), смесен тромб. на латински 

език: thrombus. на английски език: thrombus. 

тромбангиит -възпалителен процес в интимата на кръвоносен съд с образуване на тромб. на 

латински език: thrombangiitis. на английски език: thromboangiitis. облитериращ тромбангиит: 

болест на Бюргер – възпаление на артериите на стъпалото и подбедрицата с образуване на 

тромби и запушване на съдовете. Възпалителният процес обхваща и съпътсващите вени. 

Протича с болки в ходилото и прасците, отоци, а в напреднал стадий настъпват улцерации, 

некроза и гангрена на пръстите и стъпалото. на латински език: thrombangiitis obliterans. на 

английски език: thromboangiitis obliterans, Buerger’s disease. 

тромбартериит -възпаление на артерия, съпровождано с тромбоза. на латински език: 

thromarteriitis. на английски език: thromboarteritis. 

тромбастения -наследствена хеморагична диaтеза, дължаща се на морфологични и 

функционални нарушения на тромбоцитите при нормален брой. Протича с кръвоизливи по 

кожата и лигавиците. на латински език: thrombasthenia. на английски език: thrombasthenia. 

тромбин -ензим, който се съдържа в кръвната плазма и превръща фибриногена във фибрин в 

процеса на кръвосъсирване. на латински език: thrombinum. на английски език: thrombin. 

тромбоемболия -ембол, който се е откъснал от тромб (най-често на дълбоките вени на 

долните крайници) и се движи в кръвоносните съдове, като може да предизвика запушване 

на артериите на белия дроб, сърцето, мозъка, бъбреците и др. на латински език: 

thromboembolia. на английски език: thromboembolism. 

тромбоза -1. процес на образуване на тромб. 2. наличие на тромб в кръвоносен съд. на 

латински език: thrombosis. на английски език: thrombosis.

тромбофлебит -тромбоза на вена с вторично възникнало възпаление на стената на вената. на 

латински език: thrombophlebitis. на английски език: thrombophlebitis. 

тромбоцит -кръвна клетка, представляваща фрагмент от цитоплазмата на зрял мегакариоцит. 

Притежава мембрана, цитоплазмени органели, специални образувания (алфа-гранули и 

плътни телца), няма ядро. Броят на тромбоцитите възлиза на 130-360 х 109/l клетки. Участват 

в процеса на кръвосъсирване. на латински език: thrombocytus. на английски език: 

thrombocytes, platelet. 

тромбоцитоза -абнормно повишаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при есенциална 

тромбоцитемия, полицитемия вера и др. на латински език: thrombocytosis. на английски език: 

thrombocytosis. 

тромбоцитопения -абнормно понижаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при болестта на 

Верлхоф, хипо-и аплазия на костния мозък, инфекциозни заболявания и др. на латински 

език: thrombocytopenia. на английски език: thrombocytopenia, thrombopenia. 

трофичен -хранещ, отнасящ се до храненето, до кръвоснабдяването. на латински език: 

trophicus. на английски език: trophic. 

трохантер -въртел – грапава костна издатина на горния край на бедрената кост. Различават 

се: голям и малък въртел, за тях се залавят редица мускули. на латински език: trochanter. на 

английски език: trochanter. 

труп -мъртво тяло. на латински език: cadaver. на английски език: cadaver, corpse. 

туберкул -1. туберкулозен гранулом – образувание с големина от маково до просено зърно, а 

при сливане на отделни тубелкули може да достигнат до големина на орех. В центъра на 

туберкула се образува казеозна некроза, а около нея има епителоидни клетки, гигантски 

клетки тип Лангханс, следва вал от лимфоцити, единични плазматични клетки и макрофаги. 

2. малко възвишение, малък възел, напр. малко и голямо възвишение в проксималния край на 

раменната кост – tuberculum majus et tuberculum minus. на латински език: tuberculum. на 

английски език: 1. tubercle. 2. tubercle, nodule. 

туберкулоза -инфекциозно заболяване, причинено от туберкулозният бактерий, 

характеризира се с образуване на туберкули. Най-често се засягат белите дробове, след това 

лимфните възли, костите и ставите, пикочно-половата система, кожата и др. на латински 

език: tuberculosis. на английски език: tuberculosis. 

туберкулом -инкапсулирано казеозно огнище с размери 2-8 сm. на латински език: 

tuberculoma. на английски език: tuberculoma.

тубуларен -тръбест, тръбовиден. на латински език: tubularis. на английски език: tubular. 

туларемия -инфекциозно заболяване, причинено от Francisella tularensis. Източник на зараза 

са гризачите. Човек се заразява при ухапване от членестоноги, паразитиращи върху 

гризачите, чрез контаминирани вода, храна и др. Образуват се специфични туларемийни 

грануломи в лимфните възли и вътрешните органи. на латински език: tularaemia. на 

английски език: tular(a)emia. 

тумор -1. новообразувание, неоплазма – абнормно маса от атипични клетки, които се 

характеризират с неконтролируема автономна пролиферация. 2. подутина, напр. при 

възпаление. на латински език: tumor. на английски език: 1. tumo(u)r, neoplasm. 2. tumor, 

swelling. доброкачествен тумор: характеризира се с бавен растеж, добре диференцирани 

клетки, добре отграничен от околната тъкан чрез капсула, не метастазира. на латински език: 

tumor benignus. на английски език: benign tumo(u)r. злокачествен тумор: характеризира се с 

бърз растеж, недиференцирани клетки, инфилтрира и разрушава околните тъкани, дава 

метастази в далечни органи. на латински език: tumor malignus. на английски език: malignant 

tumo(u)r. 

тургор -палпаторна представа за виталността на кожата – напрегнатост, сочност, 

еластичност. Изследва се чрез защипване на кожна гънка, най-често в коремната област, по 

разгъвната повърхност на предмишницата или по вътрешната страна на бедрото. При 

нормален тургор кожната гънка при отпускане се изглажда бързо, а при намален тургор - 

бавно. Намален тургор се наблюдава при дехидратация, гладуване. на латински език: turgor. 

на английски език: turgor. 

твърд шанкър -първична сифилистична язва, възникваща на мястото на внедряване на 

инфекцията. Локализира се главно в гениталната област, по-рядко перигенитално и най- 

рядко екстрагенитално (устни, език, лице, гърди, пръсти). на латински език: ulcus durum. на 

английски език: hard chancre, syphilitic score. 

Медицински термини с буквата У 

условен рефлекс -придобит, временен, променлив рефлекс. на латински език: reflexus 

conditionalis. на английски език: conditioned reflex, behaviour reflex, acquired reflex. 

увула -мъжец -висулката по средата на задния край на мекото небце. на латински език: 

uvula. на английски език: uvula. 

увулотомия -оперативно отстраняване на част или на цялата увула. на латински език: 

uvulotomia. на английски език: uvulotomy, staphylotomy.

улкус -язва – ограничена лезия на кожата или на лигавиците. на латински език: ulcus. на 

английски език: ulcer, sore. варикозна язва: обикновено на подбедрицата, възниква като 

усложнение на варикозно разширените вени на долните крайници. на латински език: ulcus 

varicosum. на английски език: varicose ulcer. венерична язва: мек шанкър -болезнени язви по 

половите органи. на латински език: ulcus molle. на английски език: chancroid, soft chancre, 

veneral sore. дуоденална язва: язва на лигавицата на дванадесетопръстника. Най-често се 

локализира по предната стена на bulbus duodeni. Обикновено е единична, но понякога има 

две разположени една срещу друга язви – т.нар. “целуващи се язви”. на латински език: ulcus 

duodeni. на английски език: duodenal ulcer. пенетрираща язва: проникваща язва -язва на 

стомаха или дуоденума, която прониква през всички слоеве на стената и дъното й се формира 

в някой съседен орган (панкреас, черен дроб). на латински език: ulcus penetrans. на 

английски език: penetrating ulcer. пептична язва: язва на хранопровода, стомаха или 

дуоденума, причинена от действието на хиперациден стомашния сок, инфекция с Helicobacter 

pylori, продължителна употреба на нестероидни противовъзпалителни средства. на латински 

език: ulcus pepticus. на английски език: peptic ulcer. перфорирала язва: прободна язва -язва 

на стомаха или на дванадесетопръстника, пробила в свободната коремна кухина. на латински 

език: ulcus perforans. на английски език: perforating ulcer. пълзяща язва на роговицата: 

хипопион-кератит – малка язва на роговицата, която се придружава с поява на гной 

(hypopion) в предната камера. Възниква при попадане на чуждо тяло или одраскване на 

роговицата и последващо инфектиране с пневмококи, стафилококи и др. на латински език: 

ulcus serpens corneae. на английски език: creeping ulcer of the cornea, serpent ulcer of the 

cornea. стомашна язва: язва на лигавицата на стомаха. Най-често се локализира по малката 

кривина. на латински език: ulcus ventriculi. на английски език: gastric ulcer. твърд шанкър: 

първична сифилистична язва, възникваща на мястото на внедряване на инфекцията. 

Локализира се главно в гениталната област, по-рядко перигенитално и най-рядко 

екстрагенитално (устни, език, лице, гърди, пръсти). на латински език: ulcus durum. на 

английски език: hard chancre, syphilitic score. трофична язва: язва, дължаща се на нарушено 

кръвоснабдяване на тъканите, напр. варикозната язва. на латински език: u. trophicum. на 

английски език: trophic ulcer. 

улна -лакътна кост – една от двете кости на предмишницата, разположената откъм страната 

на малкия пръст. на латински език: ulna. на английски език: ulna. 

улнарен -лакътен, отнасящ се до лакътната кост. на латински език: ulnaris. на английски 

език: ulnar. 

улцерация, улцериране -разязвяване, образуване на язва. на латински език: ulceratio. на 

английски език: ulceration. 

улцерозен -язвен, причиняващ разязвяване. на латински език: ulcerosus. на английски език: 

ulcerous, ulcerative

умбиликален -пъпен, отнасящ се до пъпа. на латински език: umbilicalis. на английски език: 

umbilical. 

унгвент -мехлем, мазило -лекарствена форма за външно приложение. Представлява 

мазилкова основа (вехикулум), в която са разтворени едно или повече лекарствени 

вещества. 

Различават се хидрофобни, абсорбционни и хидрофилни унгвенти. на латински език: 

unguentum. на английски език: unguent, ointment, salve. 

ундулиращ -вълнообразен, вълнист. на латински език: undulans. на английски език: undulate. 

унилатерален -едностранен. на латински език: unilateralis. на английски език: unilateral. 

уремичен -отнасящ се до или причинен от уремия. на латински език: uraemicus. на английски 

език: ur(a)emic. 

уремия -състояние, възникващо при отпадане на над 90 % от нефронната маса на бъбреците. 

В кръвта се повишават значително креатинина, уреята, пикочната киселина, има 

хиперкалиемия, хипонатриемия. Развива се уремична кардиомиопатия, която води до 

сърдечна недостатъчност, уремичен гастроентероколит, гърчове, уремична кома. на латински 

език: uraemia. на английски език: ur(a)emia.. 

уретер -пикочопровод – тръбест орган с дължина около 30 cm. Започва от областта на 

бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур. на латински език: ureter. на английски език: 

ureter. 

уретерен -отнасящ се до уретера. на латински език: uretericus. на английски език: ureteric, 

ureteral. 

уретерит -възпаление на пикочопровода. на латински език: ureteritis. на английски език: 

ureteritis. 

уретеролитиаза -камъни в пикочопровода. на латински език: ureterolithiasis. на английски 

език: ureterolithiasis. 

уретеролитотомия -оперативно отстраняване на камък от уретера. на латински език: 

ureterolithotomia. на английски език: ureterolithotomy. 

уретеротомия -оперативно отваряне на уретера. на латински език: ureterotomia. на 

английски език: ureterotomy.

уретра -пикочен канал с дължина у мъжа -20-22 cm., а у жената – 3-5 сm. на латински език: 

urethra. на английски език: urethra. 

уретрален -отнасящ се до пикочния канал. на латински език: urethralis. на латински език: 

urethral. 

уретрит -възпаление на пикочния канал. на латински език: urethritis. на английски език: 

urethritis. 

уретрорагия -кръвотечение от пикочния канал. на латински език: urethrorrhagia. на 

английски език: urethrorrhagia. 

уретроскопия -оглеждане на пикочния канал с уретроскоп. на латински език: urethroscopia. 

на английски език: urethroscopy. 

уретротомия -оперативно срязване на стриктура на уретрата. на латински език: urethrotomia. 

на английски език: urethrotomy. 

уретроцистит -възпаление на уретрата и на пикочния мехур. на латински език: urethrocystitis. 

на английски език: urethrocystitis. 

урея -предсавлява 50% от небелтъчните азотсъдържащи вещества. Синтезира се единствено 

в черния дроб. По-голямата част от уреята се отделя с урината. Малки количества се 

екскретират през гастроинтестиналния тракт и кожата. на латински език: urea. на английски 

език: urea, carbamide. 

урикемия -увеличение на пикочната киселина в кръвта. Наблюдава се при подагра, 

левкемия, бъбречни заболявания. на латински език: uricaemia. на английски език: 

uric(a)emia, uricacidemia. 

урин(ар)ен -пикочен, отнасящ се до урината. на латински език: urinarius. на английски език: 

urinary. 

урина -пикоч – светла, прозрачна течност, образувана в бъбреците и отделяна от организма 

по пикочните пътища. Количеството на 24-часовата урина варира от 800 до 1500 ml. на 

латински език: urina. на английски език: urine. резидуална урина: остатъчна урина - 

останалата в пикочния мехур урина след уриниране, напр. при аденом на простатата. на 

латински език: urina residualis. на английски език: residual urine. 

уринозен -пикочен, подобен на урина. на латински език: urinosus. на английски език: 

urinous, urinose, urine-like.

уробилин -жлъчен пигмент в урината, получен от уробилиногена чрез окисляване при стоене 

на урината на въздуха. на латински език: urobilinum. на английски език: urobilin. 

уробилиноген -образува се в червата чрез деконюгиране и редукция на билирубина от 

чревната бактериална флора. Незначителна част от уробилиногена попада в 

кръвообръщението и се отделя в урината. на латински език: urobilinogenum. на английски 

език: urobilinogen. 

урогенитален -пикочнополов, отнасящ се до пикочните и половите органи. на латински език: 

urogenitalis. на английски език: urogenital, genitourinary. 

урография -рентгеново изследване на пикочните пътища. Раличават се: обзорна 

рентгенография (урография) на бъбреци, уретери, пикочен мехур, венозна (екскреторна) 

урография, инфузионна урография и др. на латински език: urographia. на английски 

език: urography. 

уролитиаза -образуване и наличие на камъни в пикочните пътища – бъбреци, уретери, 

пикочен мехур, уретрата. на латински език: urolithiasis. на английски език: urolithiasis. 

уросепсис -сепсис в резултат на инфекция на уринарния тракт. на латински език: urosepsis. 

на английски език: urosepsis. 

урохром -основен жълт пигмент на урината, образуван от урохромогена чрез окисление. на 

латински език: urochromum. на английски език: urochrome. 

уртика -кабар – бързопреходна, сърбяща еритемна обривна единица, леко надигната над 

нивото на кожата, с различна форма и размери. Наблюдава се при уртикария. на латински 

език: urtica. на английски език: wheal. 

Медицински термини с буквата Ф 

физиологичен серум -0,9 % воден разтвор на NaCl. Прилага се във венозни инфузии при 

загуба на вода и електролити, кръвозагуба, шок, интоксикации и др. на латински език: serum 

physiologicum. на английски език: saline solution, physiological salt solution. 

фавизъм -хемолитична анемия, дължаща се на дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. 

Настъпва след консумация на бакла или при инхалация на цветовете й. на латински език: 

fabismus. на английски език: favism. 

фагоцит, фагоцити -клетки, способни да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и 

други клетки. Различават се два типа фагоцити: полиморфонуклеарни левкоцити 

(неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити) и макрофаги. на латински език: 

phagocytus. на английски език: phagocyte.

фагоцитоза -процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки 

и други от фагоцитите. на латински език: phagocytosis. на английски език: phagocytosis. 

фаланга -кост на пръстите на ръцете и краката. Всяка фаланга има тяло и две епифизи. 

Първият пръст има две фаланги (проксимална и дистална), а останалите пръсти имат по три 

фаланги (проксимална, средна и дистална). на латински език: phalanx. на английски език: 

phalanx. 

фарингит -възпаление на лигавицата на гълтача. на латински език: pharyngitis. на английски 

език: pharyngitis. 

фаринкс -гълтач -храносмилателен и въздухоносен орган – провежда храната от устната 

кухина към хранопровода, а въздуха – от носната кухина към гръкляна. на латински език: 

pharynx. на английски език: pharynx, throat. 

фациес -1. лице -предната част на главата; 2. изражение; 3. повърхност. на латински език: 

facies. на английски език: 1. face; 2. facies, facial expression; 3. surface. 

фебрилен -трескав, с повишена температура. на латински език: febrilis. на английски език: 

febrile, feverish. 

фекален -отнасящ се до изпражненията. на латински език: faecalis. на английски език: 

f(a)ecal, stercoral. 

фекалии -изпражнения, екскременти. на латински език: faeces. на английски език: f(a)eces, 

stools, excrement. 

феминизация, феминизиране -придобиване на женски черти, развитие на женски вторични 

полови признаци у мъжа. на латински език: feminization. на английски език: feminization. 

феморален -бедрен, отнасящ се до бедрото. на латински език: femoralis. на английски език: 

femoral. 

фемур -бедрена кост – най-дългата кост в скелета на човека. на латински език: femur. на 

английски език: femur. 

фертилен -1. способен за зачеване и раждане; 2. оплоден. на латински език: fertilis. на 

английски език: 1. fertile; 2. fertilized. 

фетален -отнасящ се до плода. на латински език: fetalis. на английски език: f(o)etal. 

фетор -лоша миризма, смраден, зловонен, напр. лош дъх от устата -fetor ex ore. на латински 

език: foetor. на английски език: f(o)etor, stench.

фетус -плодът в утробата от 8-та седмица до раждането. на латински език: fetus. на 

английски език: f(o)etus. 

фибра -влакно, нишка. на латински език: fibra. на английски език: fibre, fiber, filament. 

фибрилация -мъждене, трептене -бързи съкращения на мускулни влакна, напр. предсърдно 

мъждене (фибрилацио атриорум) – неправилни и некоординирани съкращения на отделни 

части на предсърдната мускулатура. на латински език: fibrillatio. на английски език: 

fibrillation. 

фибрин -белтъчно вещество, получено от фибриногена на кръвната плазма под действието на 

тромбина в процеса на кръвосъсирване. Фибринът се разгражда до серия от продукти под 

действието на плазмина в процеса на фибринолиза. на латински език: fibrinum. на английски 

език: fibrin. 

фибриноген -β2-глобулин на кръвната плазма, основен фактор на кръвосъсирването. Под 

действието на тромбина се превръща във фибрин. на латински език: fibrinogenum. на 

английски език: fibrinogen. 

фиброаденом -доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти 

елементи и съединителна тъкан, напр. фиброаденом на млечната жлеза. на латински език: 

fibroadenoma. на английски език: fibroadenoma. 

фиброза -склероза – патологичен процес, който се характеризира с повишено разрастване на 

съединителна тъкан, която нарушава структурата на органите и тъканите. на латински език: 

fibrosis. на английски език: fibrosis. 

фибром -доброкачествен тумор от влакнеста съединителна тъкан. Изграден е основно от 

фибробласти и фиброцити, разположени между колагенни влакна.Различават се твърд 

фибром (преобладават колагенните влакна) и мек фибром (преобладават клетъчните 

елементи). на латински език: fibroma. на английски език: fibroma, fibroid tumor. 

фиброматоза -1. дифузно или възлесто разрастване на съединителната тъкан в даден орган, 

напр. палмарна фиброматоза (болест на Дюпюитрен), фиброматоза на половия член (болест 

на Пейрон) и др.; 2. състояние, при което се развиват множество фиброми. на латински език: 

fibromatosis. на английски език: fibromatosis. 

фибромиом -доброкачествен тумор, съставен от мускулна и съединителна тъкан. на латински 

език: fibromyoma. на английски език: fibromyoma. 

фибросарком -злокачествен тумор, произхождащ от влакнеста съединителна тъкан. Среща се 

в подкожната съединителна тъкан, фасции, апоневрози, периоста на костта и др. на латински 

език: fibrosarcoma. на английски език: fibrosarcoma.

фибула -малък пищял – тънка дълга кост на подбедрицата. на латински език: fibula. на 

английски език: fibula. 

физиологичен серум -0,9 % воден разтвор на NaCl. Прилага се във венозни инфузии при 

загуба на вода и електролити, кръвозагуба, шок, интоксикации и др. на латински език: serum 

physiologicum. на английски език: saline solution, physiological salt solution. 

филариоза, филариаза -паразитно заболяване, причинено от различни нематоди – филарии 

(Wuchereria bancrofti, Brugia malayi). Източник на инвазията е опаразитеният човек, 

преносители са кръвосмучещи насекоми. Протича с алергични прояви (сърбеж, обрив), 

лимфостаза, лимфангит, лимфаденит, хилурия, постепенно се развива елефантиаза. на 

латински език: filariosis, filariasis. на английски език: filariasis. 

филиформен -нишковиден. на латински език: filiformis. на английски език: filiform, hair-like. 

фима -туморовидно или възловидно образувание на кожата с различна големина. на 

латински език: phyma. на английски език: phyma. 

фимоза -стеснение на крайната част на препуциума, което не позволява откриване на 

главичката на пениса. Бива вродена и придобита. В първите 2-3 години от живота на детето 

може да бъде физиологично състояние. на латински език: phimosis. на английски език: 

phimosis. 

фистула -патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни 

кухини с повърхността на тялото или помежду им. Фистулите биват: вродени и придобити; 

външни и вътрешни; пълни и непълни. 

фисура -цепка, цепнатина. на латински език: fissurа. на английски език: fissure, cleft, crack. 

флатуленция -1. наличие на повишено количество газове в стомаха или червата; 2. 

изпускане на газове. на латински език: flatulentia. на английски език: flatulence. 

флебектазия -разширение на вени. на латински език: plebectasia. на английски език: 

phlebectasia, venectasia. 

флебит -възпаление на вена. на латински език: phlebitis. на английски език: phlebitis. 

флебография, венография -1. рентгеново изследване на вените след вкарване на контрастни 

средства. Бива: директна флебография (контрастната материя се въвежда директно в 

изследвания съд) и индиректна флебография (контрастната материя се въвежда 

интраартериално и се проследява контрастирането на венозната система).; 2. процес на 

записване на венозния пулс. на латински език: phlebographia. на английски език:

phlebography, venography. 

флеборексис -пукване на вена. на латински език: phleborrhexis. на английски език: 

phleborrhexis. 

флеботомия -срязване на вена за пускане на кръв. на латински език: phlebotomia. на 

английски език: phlebotomy, venotomy. 

флеботромбоза -първична венозна тромбоза, при която няма възпаление на венозната стена. 

Най-често се наблюдава в дълбоките вени на долните крайници. на латински език: 

phlebothrombosis. на английски език: phlebothrombosis. 

флегмон -дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се 

причинява от ?-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в 

подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др. на латински 

език: phlegmone. на английски език: phlegmon. 

флексор -сгъвач (мускул). на латински език: flexor. на английски език: flexor. 

флексура -извивка, кривина. на латински език: flexura. на английски език: flexura, flexure, 

bend. 

флуктуация -вълнообразно раздвижване на течност, затворена в мекостенна кухина, което 

възниква при перкусия. на латински език: fluctuatio. на английски език: fluctuation. 

флуор -течение. на латински език: fluor. на английски език: flux. 

флуороза -патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор, напр. при 

продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор или при хронична 

инхалация на въздух с повишена концентрация на флуор. Протича с поява на бели или 

кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза), уврежда се и 

костната система (скелетна флуороза). на латински език: fluorosis. на английски език: 

fluorosis. 

фокален -огнищен. на латински език: focalis. на английски език: focal. 

фоликул -малка анатомична кухина или торбичка, сферична структура от клетки, често 

съдържаща кухина, напр. космен фоликул, лимфен фоликул, граафов фоликул. на латински 

език: folliculus. на английски език: follicle. 

фоликуларен -отнасящ се до фоликул. на латински език: follicularis. на английски език: 

follicular.

фоликулит -гнойно възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и 

околната тъкан. Около косъма се появява лека надигнатост със зачервяване, която бързо се 

превръща в бяло мехурче, изпълнено с гноевидна течност. на латински език: folliculitis. на 

английски език: folliculitis. 

фонтанела -вирче -място на черепа у новороденото, където все още не е настъпило 

заместване на хрущяла с костна тъкан. На черепа но новороденото има 6 фонтанели: две 

чифтни (клиновидна и сисовидна) и две нечифтни (предна и задна). на латински език: 

fonticulus. на английски език: fontanelle, fontanel. 

форамен -отвор, отвърстие, дупка. на латински език: foramen. на английски език: foramen, 

hole, opening. 

форникс -свод, дъговидно образувание. на латински език: fornix. на английски език: fornix, 

vault, arch. 

форцепс -акушерски щипци -хирургичен инструмент за хващане на главата и изтегляне на 

детето при затруднено раждане. Всеки форцепс се състои от две лъжици, които се съчленяват 

в основата. на латински език: forceps. на английски език: obstetrical forceps. 

фотофобия -страх от светлина, светлобоязън -повишена чувствителност на окото към 

светлина. на латински език: photophobia. на английски език: photophobia. 

фремитус -гласен фремитус -вибрации, които се усещат при поставяне на ръката върху 

гръдния кош на пациента, докато той говори. на латински език: fremitus. на английски език: 

fremitus. 

френулум -юздичка, гънка от тъкан, която ограничава движението на даден орган, напр. 

езикова юздичка (frenulum linguae). 

фтизиатрия -дял от медицината, изучаващ туберкулозата -главно на белите дробове. на 

латински език: phthisiatria. на английски език: phthisiology. 

фтириаза -въшливост – паразитоза, причинена от въшки. По човека паразитират три вида 

въшки: главова, дрешна и полова въшка. на латински език: phthiriasis. на английски език: 

phthiriasis. 

фузиформен -вретеновиден. на латински език: fusiformis. на английски език: fusiform, 

spindle-shaped. 

фулминантен -мълниеносен, внезапен и силен. на латински език: fulminans. на английски 

език: fulminant.

фунгиформен -гъбовиден, с форма на гъба. на латински език: fungiformis. на английски език: 

fungiform. 

фунгозен -гъбен, гъбест, отнасящ се до гъба. на латински език: fungosus. на английски език: 

fungous. 

фундус -дъно, напр. дъно на жлъчния мехур, на стомаха, на матката и др. на латински език: 

fundus. на английски език: fundus. 

Медицински термини с буквата Х 

хеморагична треска -общо наименование на група oстри инфекциозни вирусни заболявания, 

протичащи с токсиинфекциозен синдром, хеморагична диатеза и различни органни прояви. 

Такива са напр. Кримската, Омската, Марбургската хеморагична треска и др. на латински 

език: febris haemorrhagiaca. на английски език: h(a)emorrhagic fever. 

хабитуален -обичаен, привичен. на латински език: habitualis. на английски език: habitual. 

хабитус -телосложение на човека -съвкупност от външни признаци (ръст, телесна маса, 

развитие на скелета и мускулатурата, цвят на кожата и др.), които предразполагат към 

развитието на определени заболявания. на латински език: habitus. на английски език: 

habitus. 

хамартом -доброкачествено тумороподобно разрастване, което възниква в резултат на 

неправилно съотношение и разместване на тъкани, напр. наличие на островче от фиброзна 

или мускулна тъкан в бъбречната кора. на латински език: hamartoma. на английски език: 

hamartoma. 

хейлит -възпаление на устните. на латински език: cheilitis. на английски език: cheilitis. 

хейлоза -напукване и рагади на устните. на латински език: cheilosis. на английски език: 

cheilosis. 

хелиоза -слънчев удар, сльнчасване. на латински език: heliosis. на английски език: heliosis, 

sunstroke, insolation. 

хелминти -паразитни червеи. Разделят се на три класа: Nematodes – кръгли червеи (напр. 

Ascaris, Trichinella), Cestodes – плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и 

Trematodes – плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др). на латински език: 

Helminthes. на английски език: helminths.

хелминтоза -заболявания, причинени от хелминти, напр. аскаридоза, трихинелоза, 

ехинококоза, цистецеркоза и др. на латински език: helminthosis. на английски език: 

helminthiasis. 

хемангиом -доброкачествен тумор, който разраства от кръвоносни съдове. Различават се 

капилярен, кавернозен и смесен хемангиом. на латински език: haemangioma. на английски 

език: h(a)emangioma. 

фасцикул -малък сноп, особено от мускулни или нервни влакна. на латински език: fasciculus. 

на английски език: fasciculus, fascicle, small band. 

фасция -сьединителнотъканна ципа, която обвива мускули и други органи. на латински език: 

fascia. на английски език: fascia. 

фациален -лицев, отнасящ се до лицето. на латински език: facialis. на английски език: facial. 

хемартроза -кръвоизлив в ставната кухина, напр. при хемофилия, травма и др. 

хематемеза -повръщане на кръв. Дължи се на кръвоизлив от горните отдели на 

храносмилателния тракт – хранопровод, стомах, дуоденум. на латински език: haematemesis. 

на английски език: hematemesis. 

хематогенен -1. произхождащ от кръвта, разпространяващ се чрез кръвта. 2. 

кръвообразуващ, кръвотвореи, хемопоетичен. на латински език: haematogenes. на английски 

език: 1. h(a)ematogenous. 2. h(a)ematopoietic, h(a)ematogenic. 

хематом -ограничено натрупване на кръв в тъканите поради кръвоизлив. на латински език: 

haematoma. на английски език: h(a)ematoma. 

хематомиелия -кръвоизлив в гръбначния мозък. на латински език: haematomyelia. на 

английски език: h(a)ematomyelia. 

хематопоеза, хемопоеза -кръвообразуване – процес на образуване на кръвни клетки 

(еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити), нормално в костния мозък. 

на латински език: haematopoiesis, haemopoiesis. на английски език: h(a)ematopoiesis, 

sanguification. 

хематопоетнчен -кръвообразуващ, кръвотворен, отнасящ се до кръвообразуването. на 

латински език: haematopoieticus, haemopoieticus. на английски език: h(a)ematopoietic, 

h(a)ematogenic. 

хематорахис -кръвоизлив в гръбначномозъчния канал. на латински език: haematorrhachis. на 

английски език: h(a)ematorrhachis.

хематорея -обилно кръвотечение. на латински език: haematorrhoea. на английски език: 

h(a)ematorrh(o)ea.. 

хематосалпинкс -събиране на кръв в маточната тръба. на латински език: haematosalpinx. на 

английски език: h(a)ematosalpinx. 

хематоцеле -събиране на кръв в ограничено пространство, напр. между париеталния и 

висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса. на латински език: haematocele. на английски 

език: h(a)ematocele. 

хематурия -наличие на кръв в урината. Различават се микроскопска (доказва се чрез 

микроскопско изследване) и макроскопска (видима) хематурия. Наблюдава се при: 

нефролитиаза, бъбречна туберкулоза, тумори на бъбреците, травми, хемофилия, лечение с 

антикоагуланти, сулфонамиди, салицилати и др. на латински език: haematuria. на английски 

език: h(a)ematuria. 

хемералопия -нощна слепота, “кокоша” слепота – нарушена зрителна адаптация към тъмно. 

Характеризира се с нормално дневно и намалено нощно зрение. Различават се функционална 

(при недоимъчно хранене – липса на протеини, на вит. А, витамини от група В) и органична 

(при редица очни и общи заболявания – атрофия на хороидеята, отлепване на ретината и др.) 

хемералопия. на латински език: hemeralopia. на английски език: hemeralopia, day blindness. 

хемианестезия -загуба на сетивността на едната страна на тялото. на латински език: 

hemianaesthesia. на английски език: hemian(a)esthesia. 

хемианопсия -отпадане на половината зрително поле на едното или на двете очи. на латински 

език: hemianopsia. на английски език: hemianopsia. 

хемипареза -пареза на едната половина на тялото. на латински език: hemiparesis. на 

английски език: hemiparesis. 

хемиплегия -парализа на едната половина на тялото, напр. при мозъчен кръвоизлив. на 

латински език: hemiplegia. на английски език: hemiplegia. 

хемиспазъм -спазъм на един или повече мускули на едната половина на лицето или тялото. на 

латински език: hemispasmus. на английски език: hemispasm. 

хемозис -оток на конюнктивата. Наблюдава се при възпалителни заболявания на окото, при 

травми, нарушено оттичане на венозната кръв или лимфата и др. на латински език: chemosis. 

на английски език: chemosis. 

хемолиза -разрушаване (лизиране) на еритроцитите, при което се освобождава хемоглобин. 

на латински език: haemolysis. на английски език: h(a)emolysis, h(a)ematolysis.

хемолизини -вещества, които предизвикват разрушаване (лизиране) на еритроцитите. на 

латински език: haemolysina. на английски език: h(a)emolysins. 

хемолитичен -предизвикващ хемолиза, дължащ се на хемолиза, напр. хемолитична анемия. 

на латински език: haemolyticus. на английски език: h(a)emolytic. 

хемоперикард -наличие на кръв в перикардната торбичка. на латински език: 

haemopericardium. на английски език: h(a)emopericardium. 

хемопневмоторакс -наличие на въздух и кръв в плевралното пространство. на латински език: 

haemopneumothorax. на английски език: h(a)emopneumothorax. 

хемоптиза -кръвохрачене – наличие на малко количество кръв в храчките, във вид на жилки. 

на латински език: haemoptysis. на английски език: hemoptysis. 

хемоптое -кръвохрак – наличие на кръв в храчките. на латински език: haemopto ë. на 

английски език: spitting blood. 

хеморагичен -1. кървав, свързан с кръвоизлив. 2. предизвикващ кръвотечение. на латински 

език: haemorrhagicus. на английски език: 1. hemorrhagic. 2. hemorrhagenic. 

хеморагия -кръвоизлив, кръвотечение – излизане на кръв извън кръвоносните съдове при 

нарушаване на целостта им. Различават се вътрешни кръвоизливи (в тъканите, органите) и 

външни кръвоизливи (във външната среда). на латински език: haemorrhagia. на английски 

език: hemorrhage. 

хемороиди -хемороидални възли – хиперплазирали кавернозни съдови тела. Различават се 

вътрешни хемороиди (произхождат от кавернозните тела в дисталния край на ректума) и 

външни хемороиди (произхождат от кавернозни сплетения около входа на ануса). на 

латински език: haemorrhoides. на английски език: hemorrhoids. 

хемосидероза -натрупване на абнормни количества хемосидерин в органите и тъканите. 

Различават се локална хемосидероза (има извънсъдова хемолиза на еритроцитите) и 

генерализирана хемосидероза (има вътресъдова хемолиза на еритроцитите, напр. при 

хемолитични анемии, интоксикация с хемолитични отрови – олово и др.). на латински език: 

haemosiderosis. на английски език: h(a)emosiderosis. 

хемоспермия -наличие на кръв в спермата. Може да се наблюдава при епидидимит, 

простатит, везикулит и др. на латински език: haemospermia. на английски език: 

h(a)emospermia. 

хемостаза -спиране на кръвотечение, кръвоспиране. Различават се спонтанно и изкуствено 

кръвоспиране. на латински език: haemostasis, h(a)emostasia. на английски език:

h(a)emostasis. 

хемостатици -кръвоспиращи лекарствени средства. Биват: локални и общи коагуланти, 

антифибринолитици и др. на латински език: haemostatica. на английски език: h(a)emostatics. 

хемоторакс -събиране на кръв в плевралната кухина. на латински език: haemothorax. на 

английски език: h(a)emothorax. 

хемофилия -наследствена коагулопатия. Протича с кръвоизливи поради нарушение на 

плазмената фаза на кръвосъсирването. Боледуват основно мъжете, а жените са 

хетерозиготни носители на рецесивния ген. на латински език: haemophilia. на английски 

език: h(a)emophilia. 

хемофталм, хемофталмия -кръвоизлив в очната ябълка. на латински език: haemophthalmus. 

на английски език: hemophthalmia, hemophthalmus. 

хемохроматоза -заболяване, характеризиращо се с натрупване на хемосидерин в тъканите и 

органите на организма. Различават се първична хемосидероза (болест на Реклинхаузен, 

бронзов диабет) и вторична хемохроматоза (среща се при чернодробна цироза, хроничен 

алкохолизъм и др.). на латински език: haemochromatosis. на английски език: 

h(a)mochromatosis, bronzed diabetes, pigmentary cirrhosis. 

хепар -черен дроб -храносмилателна жлеза, която секретира жлъчка. Разполага се в дясното 

подребрие. Когато е пълен с кръв тежи около 2400g, а в обезкървено състояние – 1500g. 

Участва в обмяната на въглехидратите, липидите, белтъците, в обезвреждането на токсични 

вещества и др. на латински език: hepar. на английски език: liver. 

хепаталгия -болка в областта на черния дроб. на латински език: hepatalgia. на английски 

език: hepatalgia. 

хепатален -чернодробен, отнасящ се до черния дроб. на латински език: hepaticus. на 

английски език: hepatic. 

хепатизация -уплътняване на паренхимен орган, главно на белия дроб при крупозна 

пневмония. на латински език: hepatisatio. на английски език: hepatization. 

хепатит -възпалително заболяване на черния дроб. По протичане се различават остри и 

хронични хепатити – вирусни, автоимунни, токсични, при метаболитни заболявания и др. на 

латински език: hepatitis. на английски език: hepatitis.

хепатомегалия -увеличаване на размерите на черния дроб, напр. при тумори, кисти на 

черния дроб, левкемия и лимфоми, инфекциозна мононуклеоза и др. на латински език: 

hepatomegalia. на английски език: hepatomegaly. 

хепатопексия -оперативно фиксиране на черния дроб към коремната стена при хепатоптоза. 

на латински език: hepatopexia. на английски език: hepatopexy. 

хепатоптоза -спадане, смъкване на черния дроб. на латински език: hepatoptosis. на 

английски език: hepatoptosis. 

хепаторенален -чернодробно-бъбречен, отнасящ се до черния дроб и бъбреците, напр. 

хепаторенален синдром. на латински език: hepatorenalis. на английски език: hepatonephric, 

hepatorenal. 

хепатоспленомегалия -увеличаване на размерите на черния дроб и слезката. на латински 

език: hepatosplenomegalia. на английски език: hepatosplenomegaly. 

хередитарен -наследствен, унаследен. на латински език: hereditarius. на английски език: 

hereditary. 

хермафродитизъм -вродено състояние, при което в един организъм има наличие 

едновременно на признаци от двата пола. на латински език: hermaphroditismus. на английски 

език: hermaphroditism, hermaphrodism. 

херниотомия -оперативно отваряне на херниалния сак и премахване на хернията. на 

латински език: herniotomia. на английски език: herniotomy, celotomy, kelotomy. 

херния -кила, изсипване – излизане на орган или на част от него през нормално 

съществуващи или придобити отвори в подкожието, в междумускулни пространства или във 

вътрешни джобове и пространства. на латински език: hernia. на английски език: hernia. 

херпангина -остър тонзилит, причинен от коксаки вирус. Характеризира се с наличието на 

малки везикули по сливиците и небните дъги. на латински език: herpangina. на английски 

език: herpangina. 

херпес -кожни заболявания, които се причиняват от херпес вируси. Характеризират се с 

появата на везикули (мехурчета) по кожата или лигавиците. Herpes simplex virus -1 е основен 

причинител на херпес по устните. Herpes simplex virus -2 е причинител на гениталния херпес 

(баланит, вулвовагинит). Varicella zoster virus причинява варицела и херпес зостер. на 

латински език: herpes. на английски език: herpes. 

хетерогенен -разнороден, нееднакъв, различен по произход. на латински език: heterogenes. 

на английски език: heterogenеous, dissimilar.

хетерометропия -състояние, при което степента на рефракция в двете очи е различна. на 

латински език: heterometropia. на английски език: heterometropia. 

хиалиноза -натрупване на хиалин в стените на кръвоносните съдове и в междуклетъчното 

вещество на различни органи. на латински език: hyalinosis. на английски език: hyalinosis. 

хиатус -отвор, отвърстие. на латински език: hiatus. на английски език: hiatus. 

хидраденит -гнойно възпаление на потните жлези, най-често се предизвиква от златистия 

стафилокок. Локализира се в аксиларните ямки, гениталната и перианалната област и др. на 

латински език: hidradenitis. на английски език: hidradenitis. 

хидрамнион -многоводие -наличие на повишено количество околоплодни води. на латински 

език: hydramnion. на английски език: hydramnios. 

хидраргиризъм -отравяне с живак. на латински език: hydrargyrismus. на английски език: 

hydrargyria, hydrargyrism, mercury poisoning. 

хидрартроза -водянка на ставата -събиране на серозна течност в ставната кухина. на 

латински език: hydrarthrosis. на английски език: hydrarthrosis. 

хидремия -увеличено съдържание на вода в кръвта. на латински език: hydraemia. на 

английски език: hydr(a)emia. 

хидроаденом -доброкачествен тумор, произхождащ от жлезистия епител на потните жлези. 

на латински език: hidradenoma. на английски език: hidradenoma. 

хидронефроза -разширяване на бъбречното легенче и чашки поради нарушено оттичане на 

урината, напр. при обструкция на уретера от тумор, конкремент и др. на латински език: 

hydronephrosis. на английски език: hydronephrosis. 

хидроперикард -натрупване на трансудат в перикардната торбичка. на латински език: 

hydropericardium. на английски език: hydropericardium. 

хидропионефроза -инфектирана хидронефроза – събиране на гнойна урина в бъбречното 

легенче и чашки. Най-често е резултат от бактериална инфекция, възникнала след 

обструкция на уретер. на латински език: hydropyonephrosis. на английски език: 

hydropyonephrosis. 

хидропневмоторакс -събиране на газ (въздух) и серозна течност в плевралното пространство. 

на латински език: hydropneumothorax. на английски език: hydropneumothorax.

хидропс -събиране на серозна течност (трансудат) в тъканите (особено в подкожната тъкан) 

и в телесните кухини. на латински език: hydrops. на английски език: hydrops. 

хидросалпинкс -изпълнена със серозна течност (трансудат) и разширена маточната тръба 

поради стеснение на абдоминалния й край, напр. след прекаран салпингит. на латински език: 

hydrosalpinx. на английски език: hydrosalpinx. 

хидроторакс -събиране на серозна течност (трансудат) в плевралното пространство. на 

латински език: hydrothorax. на английски език: hydrothorax. 

хидроцеле -събиране на серозна течност между париеталния и висцералния лист на tunica 

vaginalis на тестиса. на латински език: hydrocele. на английски език: hydrocele. 

хидроцефалия -увеличаване на ликвора в мозъчните стомахчета, в субарахноидното 

пространство. Най-честата причина е блокиране на ликворните пътища от малформации, 

тумори, абсцеси и др. По-рядко се дължи на нарушена абсорбция на ликвор, хиперпродукция 

на ликвор и др. Различават се некомуницираща (обтурационна) и комуницираща 

хидроцефалия. на латински език: hydrocephalus. на английски език: hydrocephalus. 

хидроцистом -киста на потна жлеза, кистозно разширение на изходния канал на потна жлеза. 

на латински език: hidrocystoma. на английски език: hidrocystoma. 

хилус -хлътнала част на даден орган, където влизат и излизат съдове (кръвоносни и лимфни) 

и нерви, напр. хилус на белия дроб, на бъбрека и др. на латински език: hilus. на английски 

език: hilum, hilus. 

химен -девствена ципа -лигавична гънка, която частично закрива входа на влагалището. Има 

различна форма – полулунна, пръстеновидна, решетъчна и др. на латински език: hymen. на 

английски език: hymen. 

хименорафия -хирургичен шев на разкъсан химен. на латински език: hymenorrhaphia. на 

английски език: hymenorrhaphy. 

хипалгезия -понижена чувствителност за болка. на латински език: hypalgesia. на английски 

език: hypalgesia, hypalgia. 

хиперакузис -абнормна острота на слуха – състояние, при коено нормални звукове се 

възприемат необикновено силно. на латински език: hyperacusis. на английски език: 

hyperacusis, hyperacusia. 

хипералгезия -повишена чувствителност за болка. на латински език: hyperalgesia. на 

английски език: hyperalgesia, hyperalgia.

хиперацидитет -повишена киселинност на стомашния сок. на латински език: hyperaciditas. на 

английски език: hyperchlorhydria, hyperhydrochloria. 

хипервентилация -повишена вентилация на белите дробове поради учестено и задълбочено 

дишане. на латински език: hyperventilatio. на английски език: hyperventilation. 

хипервитаминоза -патологично състояние, причинено от прием на много високи дози 

витамини, напр. на витамин А (хипервитаминоза А), на витамин Д (хипервитаминоза Д). на 

латински език: hypervitaminosis. на английски език: hypervitaminosis. 

хипергия -понижена реактивност на организма. на латински език: hypergia. на английски 

език: hypoergia. 

хипергликемия -повишени стойности на глюкозата в кръвта. на латински език: 

hyperglykaemia. на английски език: hyperglyc(a)emia. 

хиперекстензия -разгъване (екстензия) в дадена ставата, но над нормалната граница. на 

латински език: hyperextensio. на английски език: hyperextension. 

хиперемезис -силно, изключително тежко, непрекъснато повръщане. на латински език: 

hyperemesis. на английски език: hyperemesis. 

хиперемичен -кръвонапълнен, съдържащ повишено количество кръв. на латински език: 

hyperaemicus. на английски език: hyper(a)emic. 

хиперемия -повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради 

увеличен артериален приток на кръв – артериална хиперемия. При венозна хиперемия е 

налице венозен застой поради затруднено оттичане на кръвта от определена област. на 

латински език: hyperaemia. на английски език: hyper(a)emia. 

хиперергия -повишена реактивност на организма. на латински език: hyperergia. на английски 

език: hyperergia. 

хиперестезия -повишена чувствителност към различни видове дразнения, напр. допир, болка 

и др. на латински език: hyperaesthesia. на английски език: hyper(a)esthesia. 

хиперкапния -повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта. на латински език: 

hypercapnia. на английски език: hypercapnia. 

хиперкератоза -прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява. Образува 

се по-голямо количество рогово вещество в отделни части на тялото, напр. длани, ходила и 

др. на латински език: hyperkeratosis. на английски език: hyperkeratosis.

хиперметропия -далекогледство -успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат зад 

ретината, т.е. окото е по-слабо пречупващо. на латински език: hypermetropia. на английски 

език: hypermetropia, hyperopia, farsightedness, longsightedness. 

хипернефром -тумор на Гравиц -аденокарцином на бъбрека, изхождащ от епитела на 

проксималните извити каналчета. Най-чест е светлоклетъчния вариант. Характеризира се с 

макроскопска хематурия, болка, палпираща се туморна маса в корема и др. на латински език: 

hypernephroma. на английски език: hypernephroma, Grawitz tumor, renal cell cancer. 

хиперосмия -изострено обоняние. на латински език: hyperosmia. на английски език: 

hyperosmia, hyperosphresia. 

хиперостоза -патологично разрастване на кост. на латински език: hyperostosis. на английски 

език: hyperostosis. 

хиперпирексия -повишаване на телесната температурата над 41 ºС. на латински език: 

hyperpyrexia. на английски език: hyperpyrexia. 

хиперпитуитаризъм -хиперфункция на аденохипофизата. на латински език: 

hyperpituitarismus. на английски език: hyperpituitarism. 

хиперплазия -процес, при който се увеличава обема на даден орган в резултат на 

увеличаване на броя на паренхимните клетки. Различават се физиологична хиперплазия 

(напр. нарастване на млечните жлези през пубертета) и патологична хиперплазия (напр. в 

простатната жлеза, в надбъбречните жлези и др.). на латински език: hyperplasia. 

хиперпнея -учестено и подълбоко дишане от нормалното. на латински език: hyperpnoea. на 

английски език: hyperpnea. 

хиперрефлексия -болестно усилени рефлекси, напр. при тиреотоксикоза, тетанус, при 

увреждане на пирамидния път и др. на латински език: hyperreflexia. на английски език: 

hyperreflexia. 

хиперсаливация -повишено слюноотделяне, повишена секреция на слюнчените жлези. на 

латински език: hypersalivatio. на английски език: hypersalivation. 

хипертелоризъм -абнормно повишено разстояние между двете очи (нормално е 30-33 mm). 

на латински език: hypertelorismus. на английски език: hypertelorism. 

хипертензия -повишено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. 

артериална хипертензия (повишено кръвно налягане), интраабдоминална хипертензия и др. 

на латински език: hypertensio. на английски език: hypertension.

хипертимия -болестно повишена емоционална реактивност – силна радост, веселост или 

гняв. Наблюдава се при манийния синдром. на латински език: hyperthymia. на английски 

език: hyperthymia. 

хипертония -1. повишено кръвно налягане, артериална хипертония. 2. повишен мускулен 

тонус. на латински език: hypertonia. на английски език: hypertonia. 

хипертрихоза -патологично състояние, при което космите по тялото се увеличават, 

удължават, задебеляват и пигментират. Може да се дължи на ендокринни заболявания, 

тумори, медикаменти (кортикостероиди, АСТН, андрогени и др.). на латински език: 

hypertrichosis. на английски език: hypertrichosis, polytrichosis. 

хипертрофия -процес, при който се увеличава обемът и теглото на даден орган в резултат на 

увеличаване на обема на отделните клетки. Различават се истинска хипертрофия (увеличава 

се обема на паренхимните клетки на органа) и лъжлива хипертрофия (увеличава се обема на 

клетките на съединителната тъкан или мастната тъкан). на латински език: hypertrophia. на 

английски език: hypertrophy. 

хиперхидроза -повишено потоотделяне. на латински език: hyperhidrosis. на английски език: 

hyperhidrosis, exсessive sweating. 

хиперхолестеролемия -повишено съдържание на холестерол в кръвта. на латински език: 

hypercholesterolaemia. на английски език: hypercholesterolemia. 

хипестезия -понижена чувствителност към различни видове дразнения, особено към допир. 

на латински език: hypaesthesia. на английски език: hypesthesia, hypoesthesia. 

хиповитаминоза -витаминен дефицит -патологично състояние, дължащо се на недостатъчен 

прием на витамини. на латински език: hypovitaminosis. на английски език: hypovitaminosis. 

хипогалактия -понижена млечна секреция в периода на лактация. на латински език: 

hypogalactia. на английски език: oligogalactia. 

хипогликемия -понижени стойности на глюкозата в кръвта. на латински език: hypoglykaemia. 

на английски език: hypoglyc(a)emia. 

хипокапния -понижени стойности на въглероден диоксид в кръвта, напр. поради 

хипервентилация. на латински език: hypocapnia. на английски език: hypocapnia, acapnia. 

хипоксемия -понижено съдържание на кислород в кръвта. на латински език: hypoxaemia. на 

английски език: hypoxemia.

хипоксия -понижено съдържание на кислород в тъканите. на латински език: hypoxia. на 

английски език: hypoxia. 

хипоменорея -много слаба, оскъдна менструация, продължаваща не повече от 2-3 дни. на 

латински език: hypomenorrhoea. на английски език: hypomenorrh(o)ea. 

хипомнезия -отслабване на паметта. на латински език: hypomnesia. на английски език: 

hypomnesia. 

хипопитуитаризъм -аденохипофизна недостатъчност – намаляване до пълно 

преустановяване на секрецията на един, два или всички аденохипофизни хормони 

вследствие на частично до пълно унищожаване на хипофизата или липса на хипоталамична 

стимулация. на латински език: hypopituitarismus. на английски език: hypopituitarism. 

хипоплазия -недоразвитие на тъкан или орган, напр. хипоплазия на бъбрека. на латински 

език: hypoplasia. на английски език: hypoplasia. 

хипопрoтеинемия -понижено съдържание на протеини в кръвта, напр. при недоимъчно 

хранене, заболявания на черния дроб, нефрозен синдром, обширни изгаряния и др. на 

латински език: hypoproteinaemia. на английски език: hypoprotein(a)emia. 

хипопротромбинемия -понижено съдържание на протромбин в кръвта. на латински език: 

hypoprothrombinaemia. на английски език: hypoprothrombin(a)emia. 

хипосаливация -понижено слюноотделяне, понижена секреция на слюнчените жлези. на 

латински език: hyposalivatio. на английски език: hyposalivation. 

хипосмия -понижено обоняние. на латински език: hyposmia. на английски език: 

hyposmia.хипоспадия 

хипоспадия -вродена аномалия, при която уретрата е недоразвита и външният уретрален 

отвор се разполага на различни места по вентралната (долната) страна на пениса. Различават 

се: гландуларна, коронарна, корпорална, пеноскротална и перинеална хипоспадия. на 

латински език: hypospadia. на английски език: hypospadias, hypospadia. 

хипостенурия -ограничена концентрационна способност на бъбреците, с относително тегло 

на урината до 1015. на латински език: hyposthenuria. на английски език: hyposthenuria. 

хипоталамус -структура от междинния мозък, съставена от кръстовището на зрителните 

нерви (chiasma opticum), сивата върга (tuber cinereum), нейното долно продължение 

(infundibulum) и пъпчестите тела (corpora mamillaria). Хипоталамусът регулира редица 

функции на организма, напр. регулира телесната температура, обмяната на веществата, в

неговите ядра се образуват хормоните окситоцин и вазопресин и др. на латински език: 

hypothalamus. на английски език: hypothalamus. 

хипотенар -медиално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите 

на малкия пръст. на латински език: hypothenar. на английски език: hypothenar, hypothenar 

eminence. 

хипотензия -понижено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. 

артериална хипотензия (понижено кръвно налягане). на латински език: hypotensio. на 

английски език: hypotension. 

хипотермия -понижаване на телесна температура под 35 ºС. на латински език: hypothermia. 

на английски език: hypothermia, hypothermy. 

хипотимия -болестно понижено настроение, отслабена емоционална реактивност, напр. при 

кататонна форма на шизофрения. на латински език: hypothymia. на английски език: 

hypothymia. 

хипотония -1. понижен мускулен тонус. 2. понижено кръвно налягане, артериална 

хипотония. на латински език: hypotonia. на английски език: hypotonia. 

хипофиза -хипофизна жлеза – ендокринна жлеза, разположена в хипофизната ямка на sella 

turcica. Има овална форма и малки размери. Прикрепена е към хипоталамуса чрез 

инфендибулум. Състои се от аденохипофиза и неврохипофиза. на латински език: hypophysis. 

на английски език: hypophysis, pituitary gland. 

хипохидроза -понижено потоотделяне. на латински език: hypohidrosis. на английски език: 

hypohidrosis. 

хипохолестеролемия -понижено съдържание на холестерол в кръвта. на латински език: 

hypocholesterolaemia. на английски език: hypocholesterol(a)emia. 

хипохондрия -неоснователна убеденост в съществуването на тежко заболяване. на латински 

език: hypochondria. на английски език: hypochondria, hypochondriasis. 

хирзутизъм -повишено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-често се дължи на 

ендокринни заболявания -овариални, адренални (болест на Кушинг), хипофизарни и др. на 

латински език: hirsutismus. на английски език: hirsutism. 

хиропраксис -мануална терапия, при която се лекуват различни заболявания чрез 

манипулации върху гръбначния стълб и други структури на тялото. на латински език: 

chiropraxis. на английски език: chiropractic.

хистеректомия -оперативно отстраняване на матката. на латински език: hysterectomia. на 

английски език: hysterectomy. 

хистерография -рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната 

кухина. За целта тази кухина се изпълва с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда 

през цервикалния канал. на латински език: hysterographia. на английски език: hysterography. 

хистеропексия -оперативно фиксиране на изместената или патологично подвижна матка за 

предната коремна стена. на латински език: hysteropexia. на английски език: hysteropexy. 

хистероптоза -смъкване, спадане на матката. на латински език: hysteroptosis. на английски 

език: hysteroptosis, hysteroptosia. 

хистеросалпингография -рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на 

маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се 

изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал. на 

латински език: hysterosalpingographia. на английски език: hysterosalpingography. 

хистеротомия -оперативен разрез на матката. на латински език: hysterotomia. на английски 

език: hysterotomy, uterotomy. 

хистиоцит -макрофаг на съединителната тъкан. Произхожда от кръвните моноцити и 

представлява основна структурна единица на моноцитно-макрофагиалната система. на 

латински език: histiocytus. на английски език: histiocytes. 

хлоазма -кафяви петна по кожата на лицето, напр. при бременни (chloasma gravidarum), 

прием на перорални контрацептивни средства, ендокринни заболявания, чернодробни 

заболявания, тумори, медикаменти и др. на латински език: chloasma, melasma. на английски 

език: chloasma, melasma. 

холангит -възпалително заболяване на жлъчните пътища. на латински език: cholangitis. на 

английски език: cholangitis. 

холелитиаза -жлъчнокаменна болест -образуване на конкременти (холестеролови, 

пигментни, смесени) в жлъчния мехур. на латински език: cholelithiasis. на английски език: 

cholelithiasis. 

холеретици -холеретични лекарствени средства, които стимулират образуването на жлъчка в 

чернодробните клетки. на латински език: choleretica. на английски език: choleretics. 

холестаза -застой на жлъчка – патологично състояние, при което преминаването на жлъчка в 

храносмилателния тракт е блокирано. Различават се интрахепатална холестаза (има 

обструкция на интрахепаталните жлъчни пътища) и екстрахепатална холестаза (има

обструкция на екстрахепаталните жлъчни пътища). на латински език: cholestasis. на 

английски език: cholestasis. 

холецистектомия -оперативно отстраняване на жлъчния мехур. на латински език: 

cholecystectomia. на английски език: cholecystectomy. 

холецистит -възпаление на жлъчния мехур. на латински език: cholecystitis. на английски 

език: cholecystitis. 

холецистография -рентгенография на жлъчния мехур -рентгеново изследване, при което се 

визуализира луменът на жлъчния мехур след перорален прием или интравенозно 

инжектиране на контрастно вещество. на латински език: cholecystographia. на английски 

език: cholecystography. 

холецистопексия -оперативно фиксиране на жлъчния мехур за предната коремна стена. на 

латински език: cholecystopexia. на английски език: cholecystopexy. 

холецистотомия -инцизия (разрез) на жлъчния мехур -оперативно отваряне на жлъчния 

мехур за отстраняване на конкременти. на латински език: cholecystotomia. на английски 

език: cholecystotomy. 

хомолатерален -намиращ се на същата страна, отнасящ се до същата половина на тялото. на 

латински език: homolateralis. на английски език: homolateral. 

хондрит -възпаление на хрущяла. на латински език: chondritis. на английски език: chondritis. 

хондром -хондром доброкачествен тумор, съставен от хиалинен хрущял. Най-често се среща 

в края на дългите кости и произлиза от епифизарния хрущял, но може да разрастне и от 

костите на китката и др. Различават се: енхондром (тумора разраства навън от костта) и 

енхондром (тумора прораства към костта и я разрушава). на латински език: chondroma. на 

английски език: chondroma. 

хондросарком -злокачествен тумор, произхождащ от хрущялна тъкан. Най-често се 

локализира в областта на тазовите кости, в дисталната епиметафиза на бедрената кост и 

проксималната на раменната кост. Бива първичен или вторичен – развива се от предшестващ 

хондром. на латински език: chondrosarcoma. на английски език: chondrosarcoma. 

Медицински термини с буквата Ц 

цекум -сляпо черво -началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща 

торба, към която е придаден апендикса. Разполага в дясната халбочна яма. Започва от илео- 

цекалната клапа. на латински език: caecum. на английски език: c(a)ecum, blind gut.

целуларен -клетъчен, отнасящ се до клетка. на латински език: cellularis. на английски език: 

cellular. 

целулит -възпаление на хлабавата съединителна тъкан на кожата. на латински език: 

cellulites. на английски език: cellulites. 

цепка -цепнатина. на латински език: rima. на английски език: rima, slit, fissure, cleft. 

цервикален -шиен, отнасящ се до шията. на латински език: cervicalis. на английски език: 

cervical. 

церебеларен -малкомозъчен, отнасящ се до малкия мозък. на латински език: cerebellaris. на 

английски език: cerebellar. 

церебелум -малък мозък – разполага се в задната част на черепната кухина, зад моста и 

продълговатия мозък. 

церебрален -отнасящ се до главния мозък. на латински език: cerebralis. на английски език: 

cerebral. 

церебро-спинален -отнасящ се до главния и гръбначния мозък. на латински език: 

cerebrospinalis. на английски език: cerebrospinal. 

церумен -ушна кал – жълто лепкаво вещество, продуцирано от церуменните жлези, 

намиращи се във външния слухов проход. на латински език: cerumen. на английски език: 

cerumen, ear wax. 

цианоза -синкаво оцветяване на кожата и видимите лигавици с различен оттенък. Различават 

се: централна цианоза (възниква при понижено кислородно насищане на артериалната кръв, 

напр. при ХОББ, бронхиална астма, белодробен карцином и др.) и периферна цианоза 

(обуславя се от забавяне на кръвния ток, при което се увеличава извличането на кислород от 

тъканите и от недостатъчното оросяване на тъканите, напр. при застойна сърдечна 

недостатъчност, шок и др.). на латински език: cyanosis. на английски език: cyanosis. 

цикатрикс -белег от заздравяла рана; ръбец, образуван при зарастване на рана. Отначало 

цикатриксът има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят. на 

латински език: cicatrix. на английски език: cicatrix, scar, cicatrice. 

циклоплегия -парализа на цилиарния мускул, при което настъпва загуба на акомодацията. на 

латински език: cycloplegia. на английски език: cycloplegia.

циклотимия -афективно разстройство, характеризиращо се с многобройни периоди на лека 

депресия и лека приповдигнатост. на латински език: cyclothymia. на английски език: 

cyclothymia. 

цилиум -мигла. на латински език: cilium. на английски език: cilium, eyelash. 

циркумцизия -обрязване. на латински език: circumcisio. на английски език: circumcision. 

цироза -дифузно разрастване на съединителна тъкан при некроза на паренхима, напр. 

цироза на черния дроб. 

цистит -възпалително заболяване на пикочния мехур. Според етиология циститите биват: 

инфекциозни (бактериални, вирусни, микотични и др.) и неинфекциозни (радиационни, 

лекарствени). Според протичането се различават остри и хронични цистити. на латински 

език: cystitis. на английски език: cystitis. 

цистицеркоза -хелминтно заболяване, причинено от ларвната форма на свинската тения. 

Засягат се различни органи – очи, нервна система, мускули, сърце, пикочен мехур и др. на 

латински език: cysticercosis. на английски език: cysticercosis. 

цистолитиаза -наличие или образуване на камъни в пикочния мехур. на латински език: 

cystolithiasis. на английски език: cystolithiasis. 

Медицински термини с буквата Ч 

чревни власинки -малки въси по лигавицата на тънкото черво, осъществяващи резорбцията 

на хранителните вещества. на латински език: villi intestinales. на английски език: intestinal 

villi. 

червен вятър -еризипел -стрептококова инфекция, протичаща с токсиинфекциозен синдром 

(висока температура, втрисане, тахикардия, хипотония) и локални промени – зачервени, 

оточни, добре очертани плаки, може да има и хеморагии, були, некроза. на латински език: 

erysipelas. на английски език: erysipelas. 

червенина -зачервяване на кожата или лигавиците вследствие на вазодилатация и 

хиперемия. Представлява един от петте основни симптома на възпалението (rubor, tumor, 

calor, dolor, function laesa). на латински език: rubor. на английски език: redness. 

черво -кух тръбест орган, част от храносмилателния тракт. Тънкото черво започва от пилора 

на стомаха и завършва при илео-цекалната клапа. От нея започва дебелото черво, което 

завършва с анус. на латински език: intestinum. на английски език: intestine, bowel, gut.

чревна непроходимост -илеус -нарушение в пасажа на стомашно-чревния тракт. Различават 

се механичен илеус (обтурационен, странгулационен) и динамичен илеус (паралитичен, 

спастичен). на латински език: ileus. на английски език: ileus. 

чукче -една от трите слуховите костици – чукче, наковалня и стреме. Разполагат се в 

тъпанчевата кухина и са подвижно свързани една с друга. Чукчето има глава, шийка и 

дръжка. Главата се свързва ставно с наковалнята, а дръжката сраства с тъпанчевата 

мембрана. на латински език: malleus. на английски език: hammer. 

чума -особено опасна инфекция, причинена от Yersinia pestis. Източник на заразата са болни 

плъхове, а преносител са бълхите. Човек се заразява главно при ухапване от бълхи. 

Различават се кожна форма, бубонна форма, белодробна чума, септична чума, чревна форма 

и др. на латински език: pestis. на английски език: plague, blаck death. 

Медицински термини с буквата Ш 

шап -инфекциозно заболяване, причинено от Virus aphthosae, от която боледуват животните 

(говеда, овце, кози, свени). Човек може да се зарази при консумиране на мляко и месо от 

болни животни или по контактно-битов път (чрез замърсени предмети при грижа за 

животните). При хората заболяването протича с температура, поява на афти в устната кухина 

и везикули по кожата. на латински език: Stomatitia aphthosa epizootica. на английски език: 

Footh-and-Mouth disease, Aphthous fever. 

шигелоза -дизентерия – остро инфекциозно заболяване, причинено от бактерии от род 

Shigella. Протича с висока температура, болки в корема, диария, дехидратация и др. на 

латински език: Shigellosis, Dysenteria. на английски език: Shigellosis, Dysentery. 

шизофрения -психично заболяване, характеризиращо се с разнообразна симптоматика: 

раздвояване на личността, налудни идеи, халюцинации, фобии, кататонен ступор и др. 

Обикновено възниква между 15 -35 г. Съществуват различни форми: параноидна, 

хебефренна, кататонна, недиференцирана и др. на латински език: schizophrenia. на 

английски език: schizophrenia. 

шизоцити -фрагментирани еритроцити, напр. при хемолитично-уремичен синдром, синдром 

на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи. на латински език: schizocyti. на английски 

език: schizocytes. 

шистозоматоза -хелминтоза, причинена от разделнополови трематоди, паразитиращи във 

венозните съдове на порталната система. По човека паразитират пет вида шистозоми, които 

причиняват пикочно-полова, чревна, японска и други редки видове шистозоматози.

шум -при аускултация на сърцето, кръвоносните съдове може да се чуят различни шумове. 

Различават се сърдечни шумове -клапни, миокардни, неорганични и др., съдови шумове – от 

аортата, белодробната артерия, от коронарните съдове. на латински език: murmur. на 

английски език: murmur, bruit. 

Медицински термини с буквата Щ 

Щелваг, симптом на -рядко мигане, наблюдава се при Базедова болест. на латински език: 

Stellwagi symptoma. на английски език: Stellwag’s sign. 

щитовиден -тиреоиден, отнасящ се до щитовидната жлеза или до щитовидния хрущял. на 

латински език: thyreoideus. на английски език: thyroid. 

щитовидна жлеза -тиреоидна жлеза -ендокринна жлеза, съставена от два дяла, които са 

свързани с провлак. Провлакът покрива отпред трахеята на нивото на ІІ до ІV хрущялен 

пръстен, а страничните дялове на жлезата покриват трахеята и част от щитовидния хрущял. 

Щитовидната жлеза продуцира хормоните трийодтиронин и тетрайодтиронин. При повишена 

функция на жлезата настъпва тиреотоксикоза, а при понижена – микседем. на латински език: 

glandula thyreoidea. на английски език: thyroid gland. 

Медицински термини с буквата Ю 

ювенилен -юношески, младежки, напр. ювенилен диабет (захарен диабет тип 1 – възниква в 

детска възраст), ювенилен хроничен артрит (хроничен артрит у деца). на латински език: 

juvenilis. на английски език: juvenile. Югулум 

югулум -яремната ямка над стернума -fossa jugularis. на латински език: jugulum, fossa 

jugularis. на английски език: jugular fossa. 

Медицински термини с буквата Я 

ябълчна кост -чифтна кост с неправилна четириъгълна форма, разположена в страничната 

част на лицевия череп. Влиза в състава на външната и долната стена на очницата. Свързва се 

с ябълчните израстъци на горната челюст, челната и слепоочната кост. на латински език: os 

zygomaticum. на английски език: zygomatic bone, cheekbone. 

язва -улкус -ограничена лезия на кожата или на лигавиците. на латински език: ulcus. на 

английски език: ulcer, sore. 

яйцеклетка -женска зряла полова клетка, съдържаща се в един Граафов фоликул. на 

латински език: ovulum, ovum. на английски език: ovum, egg cell.

яйчник -овариум -женска полова жлеза. Чифтен орган, разположен върху страничната стена 

на малкия таз. В него става образуването и узряването на яйцеклетката. на латински език: 

ovarium. на английски език: ovary, oophoron. 

яма -вдлъбнатина, напр. задколянна ямка, подмишнична ямка (аксила) и др. на латински 

език: fossa. на английски език: fossa, hollow, pit. 

яремен -югуларен, намиращ се на шията, напр. яремна ямка, яремна вена. на латински език: 

jugularis. на английски език: jugular. 

ятрогения -ятрогенна болест -заболяване, предизвикано от лекарски действия, от 

провеждано лечение. на латински език: iatrogenia. на английски език: iatrogeny.

abductor(muscle).

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?