Божествено откровение за АДА

Завет, преди Аз да дам живота си на кръста, Рая беше разположен близо до Ада.
Преди, тези килии бяха в Рая, сега – Сатана ги използва за своите зли цели и
направи още.
О, читателю, ще се покаеш ли за греховете си преди да е станало късно за
вечността? Защото всички ще дойдат пред Мен за съд. Раят беше преместен,
когато Аз умрях и възкръснах отново чрез силата на Бог, Моя Баща.
Отново ще ти кажа, че тези килии, високи 27,36 км, служат като затвор за
тези, които някога са били работници на тъмнината, за тези, които са били
въвлечени във всякакъв вид грях, свързан с демонични сили, окулта или
поклонение на Сатана.
Исус каза:
- Ела, искам да ти покажа нещо.
Веднага ние се издигнахме 0,80 км във въздуха, в центъра на стомаха на Ада и в
средата на високия 27,36 км блок от килии. Почувствах се като че ли съм в кладенец,
където поради тъмнината не се виждаше нито дъното, нито изхода. Жълта светлина
започна да изпълва мястото. Аз здраво се държах за ръката на Исус.
- Скъпи Господи, - попитах аз, - защо сме тук?
Изведнъж се появи вятър със силата на ураган и мощен връхлитащ звук. Огромни
вълни от огън започнаха да се надигат по стените на килиите, изгаряйки всичко по пътя
си. Пламъците достигаха вътрешността на всяка килия и донасяше жалки викове от
болка и страдание. Въпреки, че Исус и аз не бяхме докоснати от пламъците, страх ме
изпълни, като гледах душите на изгубените, бягащи из малките килии, опитвайки се да
намерят безопасно място.
Един зъл звук започна да се чува, усилвайки се, в ляво от нас. Аз погледнах и
Сатана стоеше прав, с гръб към нас и целият беше в пламъци. Но той не изгаряше,
защото самият той бе причината за огъня. Сега той стоеше погълнат в пламъци,
наслаждавайки се на виковете на тези бедни изгубени души. Когато Сатана си мръдна
ръката, големи огнени топки се изстреляха от него.
Сърцераздирателни писъци и силни крясъци от болка дойдоха от килиите. Душите
вътре изгаряха живи, чрез този огън, по-горещ от огненото езеро и все пак не можеха да
умрат. Демоните се присъединиха към Сатана, докато обикаляше килиите, измъчвайки
душите и заедно се смееха.
Исус каза:
- Сатана се храни със зло. Той се прославя в болката и страданието и добива
сила от това.
Аз гледах Сатана, който изглеждаше като червено-жълт пламък с кафяв оттенък
накрая. Див и бурен вятър духаше неговите дрехи, които не изгаряха. Миризмата от
горяща плът изпълни въздуха и аз осъзнах отново, че ужасите на ада са реални. Сатана
вървеше през пламъците и те не го изгаряха. Въпреки, че видях само неговия гръб, аз
можех да чуя зловещия му смях навсякъде.
Гледах как Сатана се възнасяше в облак от дим, издигайки струята огън нагоре до
тавана на стомаха на Ада. Аз чух как той се обърна и с висок глас заяви, че докато
всички тези души не му се поклонят, той ще ги води в забавния център.
- Не, молим те, Сатана, ще ти се покланяме, - викаха те в единство като
започнаха да се покланят на дявола. И колкото повече му се покланяха, толкова
повече се увеличаваше тяхното желание за поклонение. По-силни и по-силни
ставаха звуците на хвала, докато подпорите на Ада се изпълниха с шума.
Исус каза:
- Всички, които са в килиите са чули истинското евангелие, докато са били
живи на земята. Много пъти Моето спасение им е било предлагано. Много пъти
Моя Дух ги е привличал, но те не чуваха, нито идваха при Мен, за да се спасят.
Докато Исус говореше, Сатана казваше на своите субекти: