Ракът на маточната шийка е предотвратим и лечим

tumori.net

Ракът на маточната шийка е предотвратим и лечим

Ракът на маточната

шийка е предотвратим

и лечим

Тогава защо близо 340 жени в България

умират всяка година от това заболяване

Това ръководство за медиите няма да ви даде отговора

Затова пък може да ви помогне да задавате точните въпроси


Твърде висока смъртност

Всяка година близо 340 жени в България умират от форма на

рак, която може да бъде предотвратена. Ракът на маточната

шийка е една от най-разпространените форми на рак при

жените и ако бъде оставен да се развива без наблюдение и

лечение, води до фатален край.

Жените могат да бъдат предпазени от него, тъй като е възможно да се

уловят „ранни предупредителни сигнали” в клетките на маточната

шийка много преди те да се превърнат в ракови. Успешно лечение в

възможно дори и след развиване на рак, стига заболяването да бъде открито в

ранен стадий

Много от жените, които умират от рак на маточната шийка, са на възраст

около четиридесет или петдесет години или дори по-млади. Смъртта им може

да лиши малки деца от тяхната майка, семейства от източник на доход и

родители от грижата на дъщеря им.

Тогава защо тези безсмислени смъртни случаи продължават да бъдат факт

Това ръководство за медии е създадено, за да помогне на журналисти като вас

да открият причината

2 У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O


От какво се причинява ракът на

маточната шийка

Ракът на маточната шийка се развива в тъканта на тесния

канал между горната част на влагалището и матката или

утробата, наричан още маточна шийка.

Почти всички видове рак на маточната шийка се причиняват от

инфекция с определени типове човешки папиломен вирус (HPV). Както

се случва с повечето вируси, в болшинството от случаите инфекцията

с човешки папиломен вирус (HPV) продължава не повече от няколко седмици

или месеци преди да се изчисти от тялото – тя не предизвиква симптоми и не

причинява увреждания. Когато обаче инфекциите не се изчистят, заразените

с човешкия папиломен вирус (HPV) клетки могат да се превърнат в

„предракови”. Обикновено този процес отнема много години и дори

десетилетия. Макар че някои предракови клетки могат да се излекуват от

само себе си, съществува риск те да се превърнат в инвазивни карциноми, в

случай че не бъдат открити и лекувани в ранен стадий.

Човешкият папиломен вирус (HPV) се пренася при полов контакт с вече

заразено лице. Макар че контактът с многобройни сексуални партньори

увеличава риска, за предаването на вируса е достатъчен един-единствен

партньор.

У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O 3


Как може да се предотврати ракът

на маточната шийка

Междинният период от настъпването на изменения в клетките

до развиването на раково заболяване, вследствие на инфекцията

с човешки папиломен вирус (HPV), е дълъг.

Проверка за предупредителни

сигнали

През този период предраковите

изменения в клетките могат да се

наблюдават ясно под микроскоп,

стига пробите да се вземат и

анализират съгласно утвърдените

методи и да се провеждат

регулярни проверки за качествен

контрол, както е записано

в Европейските указания за

осигуряване на качество на

скрининга и диагностиката на рака

на маточната шийка и други

международни стандарти.

Традиционно провежданото

изследване за рак на маточната

шийка и предракови аномалии се

нарича ПАП тест (по името на

неговия създател – професор

Папаниколау). Макар че

съществуват и други варианти, като

например изследване на ДНК на

клетките на маточната шийка за

наличие на човешки папиломен

вирус (HPV), те все още нямат

широко приложение.

Всички изследвания включват

вземането на цитонамазка –

остъргване на известен брой клетки

от стената на маточната шийка.

Тази процедура може да бъде

извършена от почти всеки добре

обучен здравен работник при почти

всякакви условия. Клетъчните

проби се изпращат в

лаборатория за изследване от

специалисти по патоанатомия и

цитология (цитопатолози).

Ако са налице предупредителни

сигнали за изменения в клетките на

маточната шийка, на пациентката се

назначават изследвания за

потвърждаване на диагнозата, а в

случай че резултатите са

положителни, следва лечение.

Рисковата тъкан се отстранява

преди ракът да има достатъчно

време да се развие, а на пациентката

се назначава внимателно

проследяване на състоянието за

период до пет години.

Данните сочат, че при

изследването с ПАП тест

(цитонамазка) на всеки три до пет

години за вскички жени в

определен възрастов диапазон (на

възраст 30-60 г) , се предотвратяват

80% от случаите на потенциално

развитие на раково заболяване на

Science Photo Library

4 У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O


„Не е изпълнена с

достойнство и не е

особено приятна, но

може да спаси

стотици животи”

маточната шийка, на

етап, когато клетките все

още не са се превърнали

в ракови. При условие че

лечението и

проследяването се

извършват според

указанията, в над 99% от

случаите е възможно да

се предотврати

превръщането на

предраковите клетки в

карциноми. Не всички

видове рак могат да

бъдат диагностицирани

по време на предраковата

фаза, но дори и клетките

да са вече ракови (или

злокачествени),

успешното лечение на

заболяването е

възможно, стига то да

бъде открито в ранен

стадий

Ваксини

Ваксинирането срещу

човешкия папиломен

вирус (HPV) също помага

за предотвратяването на

рака на маточната

шийка. Към момента са

налични две ваксини с

доказана ефективност за

предпазване от инфекции с типове

16 и 18 на човешкия папиломен

вирус (HPV) – двата вирусни щама,

които причиняват приблизително

70% от случаите на рак на

маточната шийка. Въпреки това те

са неефективни срещу почти една

трета от щамовете на

причиняващия рак човешки

папиломен вирус (HPV) и не могат

да предотвратят развитието на рака

на маточната шийка при вече

заразени с вируса жени. Поради

това европейската препоръка е

ваксинирането срещу човешкия

папиломен вирус (HPV) да се

третира като допълнение към ПАП

тестовете, а не като заместител на

регулярния скрининг.

И двете ваксини се прилагат на

три дози в рамките на общо шест

месеца. Както всички програми за

ваксиниране, и тези имат найголям

ефект при високо ниво на

покритие. В момента много

европейски държави въвеждат

успешно програми за ваксиниране

срещу човешкия папиломен вирус

(HPV). В някои държави

полемиката относно

ваксинирането на деца или

младежи в ранна възраст срещу

заболяване, което се предава по

полов път, оказва влияние на

приемането му в обществото.

Много държави са взели решение

да не въвеждат програма за

ваксиниране срещу човешкия

папиломен вирус (HPV),

изтъквайки като причина

съотношението цена-полза.

Gardasil се произвежда

от американската фармацевтична

компания Merck & co и е ефективна

срещу типове 6, 11, 16 и 18 на

човешкия папиломен вирус (HPV).

Cervarix се произвежда от Glaxo-

SmithKline и е ефективна срещу

типове 16 и 18 на човешкия

папиломен вирус (HPV).

У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O 5


Как България може да намали

смъртността при рак на

маточната шийка

Налице е много широк консенсус, базиран на данни от

дългогодишния опит в много европейски държави, който показва,

че най-добрият начин за намаляване на броя на случаите на рак на

маточната шийка и броя на смъртните случаи е прилагането на

национална скринингова програма за рак на маточната шийка.

Националните скринингови

програми за рак на маточната

шийка:

● Разпращат покани до здрави

жени да се явят на регулярни

скринингови прегледи за ПАП

тест (цитонамазка) .

● Се организират на регионално

или национално ниво и обхващат

всички жени от определена

възрастова група (обикновено

поне от 30 г. до 60 г.), които са

поканени да се явят на скрининг

през определени интервали от

време (препоръчителният

интервал е веднъж на всеки три

до пет години).

● Систематично отправят покана

за допълнителни изследвания и

при необходимост – лечение, в

случай че клетките са с аномалии

или пораждат съмнение.

● Имат изградена система за

осигуряване на качество, целяща

да гарантира, че всички аспекти

на програмата функционират в


съответствие с високи стандарти –

нивото на посещаемост да е

високо, изследването с

цитонамазка да се провежда

правилно, лабораторният анализ

да е акуратен, резултатите да се

докладват навреме, пациентката

да се покани за повторно явяване

за допълнителни изследвания и

да е насочена за лечение в

подходящото заведение и

лечението да се провежда на

високо ниво.

Стимулират високо ниво на

посещаемост чрез кампании за

обществено осведомяване,

ефективна комуникация и

осигуряване на лесен достъп до

скрининг. Вероятността жените да

откликнат на поканите е поголяма,

ако те са отправени лично

и съдържат ясна и достоверна

информация (вижте полето) и ако

скрининговият тест е безплатен

или евтин и може да бъде направен

на удобно за тях място и време.

Science Photo Library

6 У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O


Много по-вероятно е

жените да се явят на

скрининг, ако поканата:







Е адресирана лично и

разяснява, че скринингът за рак

на маточната шийка е преглед,

предназначен за жени като тях

Разяснява ясно риска от

развитие на рак на маточната

шийка и доколко ефективно

скринингът ги предпазва от

този риск

Информира как се провежда

ПАП тестът (цитонамазката):

колко време трае, има ли болка,

кой го извършва и какво ще се

изисква от тяхна страна

Информира какво ще се случи с

тяхната проба, кога могат да

очакват резултатите си и кой ще

има достъп до тях

Разяснява, че е възможно да

бъдат извикани отново за

допълнителни изследвания и

какво може да означава това

(обикновено това се случва,

когато изследванията са

нечетливи или неокончателни;

дори когато са открити

аномалии, те може да не

представляват опасност от рак)

Уточнява къде могат да получат

допълнителна информация

Добрата комуникация е важна за

успеха на скриниговата програма

У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O 7


Установено е, че такъв вид

организирани, систематични

национални програми са много поефективни

от това да се разчита на

„опортюнистичен скрининг”, при

който е възможно ПАП тестовете да

са достъпни дори безплатно, но се

разчита на пациента или лекаря да

поеме инициатива. При провеждане

на опортюнистичен скрининг липсва

контрол върху качеството на

вземането на проби, анализа,

лечението и проследяването,

какъвто контрол е вграден в добре

организираните програми за

скрининг. Опортюнистичният

скрининг е също така много

неефективно средство за използване

на здравните ресурси, тъй като при

него има голям брой жени, които

никога не са били изследвани за рак

на маточната шийка, докато други

може да са били изследвани много

по-често от необходимото.

Данните от Финландия

Опитът на държави, като Финландия

– първата държава, провела

програма за скрининг за рак на

маточната шийка, показва колко

ефективни могат да бъдат тези

национални програми. Финландия е

пионер в скрининга за рак на

маточната шийка от 1962 г. През

1976 г., 14 години по-късно,

Финландия успява да покаже, че

вероятността за развиване на рак на

маточната шийка при жените, които

са изследвани редовно, е пет пъти

по-ниска от тази за останалото

население. Данните от 2008 г.

(globocan.iarc.fr) показват, че

вероятността за смърт при на рак на

маточната шийка при жените в

България е почти пет пъти по-висока

от тази при жените във Финландия и

почти два пъти по-висока от

средната за Европейския съюз.

Скрининг за рак на маточната

шийка в България

България провежда организирана

програма за популационен скрининг

през 70-те и началото на 80-те

години на миналия век, но през 1985

г. е спряна под натиска на

социалните и икономическите

изменения. През периода, в който се

провежда организираната програма,

смъртността от рак на маточната

шийка е сравнима с показателите на

много страни от Европейския съюз.

Но между 1984 г. и 2004 г. броят на

смъртните случаи сред жените на

възраст 30-49 г. се удвоява.

Националната стратегия за

профилактичен онкологичен

скрининг (2001-2006 г.) прави опит

да разреши проблема, като въвежда

политика за скрининг, при която

общопрактикуващите лекари следва

да издирват и организират

провеждането на скринингови

тестове за пациентките от своите

листи. Тази програма никога не е

приложена напълно, а е заместена с

опртюнистичен скрининг, основан

на инициативата на жените и

техните лекари, осигурявайки около

20% покритие на подлежащите на

скрининг жени.

През 2009 г. е одобрена нова

програма, включваща скринингови

прегледи за рак на маточната шийка,

8 У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O


млечната жлеза и дебелото черво.

„СПРИ и се прегледай”:

Националната кампания за ранна

диагностика на онкологични

заболявания (2009-2013 г.) има за

цел да положи основата на

национална програма за скрининг,

която ще използва централизирана

система за изпращане на покани до

жените за явяване на скрининг и

покани за повторно явяване, в

случай че резултатите от тяхната

цитонамазка са неясни или показват

изменения.

Работата по проекта включва:

● Повишаване на информираността

на обществото за рисковите

фактори за поява на рак и

повишаване на личната

отговорност към собственото

здраве;

● Създаване на национален

скринингов регистър и

подобряване на

инфраструктурата за провеждане

на скрининг;

● Повишаване капацитета на

медицинските специалисти за

прилагане на превантивна

политика и ранно

диагностициране на онкологични

заболявания.

През 2012 г. Министерството на

здравеопазването ще осигури 2 млн.

лв. в бюджета на НЗОК за

ваксиниране срещу рак на маточната

шийка на 12-годишни момичета.

Проведените от Научен център

„Психология и здраве” в София

проучвания сред медицински

специалисти и жени показват, че

липсата на доверие, мотивация и

ангажираност продължава да

представлява проблем.

Проучванията показват, че

отношението Проучванията

показват, че отношението

на лекарите се характеризира с:

● Ниска мотивация за участие

в програма за скрининг

● Несъгласие относно

организацията и някои основни

точки на бъдещата програма

● Несъгласие относно ролята

на общопрактикуващите лекари

● Подкрепа по отношение на

прилагането на санкции срещу

жените, неотговорили на

поканите за явяване на скрининг

Мнението на анкетираните жени е,

че:

● Лекарите често реагират с

неохота, когато бъдат помолени

да направят профилактични

прегледи

● Лекарите не са им предлагали да

бъдат изследвани

● Тестовете с цитонамазка са

неприятни

● За тези тестове се чака на твърде

дълги опашки

Тестовете са твърде скъпи

Намирането на начин за справяне с

всички тези проблеми ще бъде

важно за ефективността на

националната програма за скрининг.

У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O 9


Безсмислени смъртни случаи в резултат на

рак на маточната шийка – отразяване

на историята

Ако България не подобри

досегашните резултати в

превенцията на рака на маточната

шийка, броят на жените, които умират

безсмислено, ще продължава да расте.

Като журналист, вие играете

изключително важна роля за

разпространяване на информацията за

тези ненужни смъртни случаи и

повишаване на обществената

осведоменост относно рисковете от рак

на маточната шийка и начините

жените да се предпазят от него.

Журналистите също така носят

отговорност за критичния поглед

върху начините на прилагане

на настоящата политика и на

програмите за предотвратяване на

рака на маточната шийка. Освен това

те следва да проучат възможностите за

тяхното подобряване.

Инвестирането в превантивни

мерки може да не бъде основен

приоритет на политическата власт, тъй

като правителствата желаят да

демонстрират бързи резултати, а

ползите от превенцията, под формата

на спасени човешки животи, ще бъдат

видни след 10 години. Като повишават

обществената осведоменост относно

плащаната от нас цена, следствие от

липсата на инвестиции в

превантивните мерки срещу рака на

Paul Doyle / Alamy

маточната шийка, журналистите могат

да помогнат този въпрос да привлече

нужното от страна на обществото и

политиците внимание.

Ако България успее да повтори

постижението на Финландия, с

времето броят на жените, които

умират всяка година от рак на

маточната шийка, ще спадне от

приблизително 350 на около 70.

Широкото медийно отразяване, което

изтъква проблема и проучва неговите

възможни решения, има огромно

значение за постигане на такъв успех.

10 У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O


Контакти и допълнителна

информация

Министерство на здравеопазването,

площад „Света Неделя” № 5, София 1000

Проект BG051РО001-5.3.02-001-С0001 “СПРИ и се прегледай”

(Национална

кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания)

г-жа Елена Ламбрева, координатор

телефон: +359 885 739 867

електронна поща: elambreva@afrit.eu

У К А З А Н И Я З А М Е Д И И Т Е Н А E S O 11


Това ръководство за медии е изготвено от Анна Уагстаф

и Питър Макинтайър от името на Европейския

институт по онкология (www.eso.net) в рамките на

проекта EUROCHIP-3, финансиран от Генералната

дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите”

към Европейската комисия (DG SANCO) и провеждан от

Фондация IRCCS на Istituto Nazionale dei Tumori

(Националния онкологичен институт) – Милано, в

сътрудничество с Европейския институт по онкология.

Експертно мнение на: Ахти Антила – директор

проучвания във Финландския скринингов

регистър”, (Ahti.Anttila@cancer.fi) и Юлия Панайотова –

Научен център „Психология и здраве”, София

Превод: Interpreti e Traduttori di Lisa Nitti

(www.lisanitti.com)

Дизайн: агенция „Harris DPI”, www.harrisdpi.co.uk

More magazines by this user
Similar magazines