ÐÀÇÊÎÂÍÈ×Ã

ÐÀÇÊÎÂÍÈ×Å150 годиниот рождението напроф. д-р Иван Шишманов40 годиниНационално етнопедагогическо сдружение„Проф. д-р Иван Шишманов”

Моята девиза беше – чрез просвета към свобода.Който иска истинска поезия, да накара народа да му пее!Фолклорните изследвания имат важно значение за нас.Те са почти едничките средства за опреде ление етног рафическитеграници на разните балкански народи.Проф. д-р Иван Шишманов

КАК СЕ РОДИ НАЦИОНАЛНОТОЕТНОПЕДАГОГИЧЕСКОСДРУЖЕНИЕ„ПРОФ. Д-Р ИВАН ШИШМАНОВ”Лозинка ЙорадноваОт върха на 40-годишния юбилей наНационалното етнопедагогическо сдружение„Проф. д-р Иван Шишманов” ще насоча обективакъм онези дейности, които фокусират обобщения му образ –организация, която е радетел за изучаване, съхраняване имаксимално оползотворяване на народните ценности в съвременияживот на децата и младежите, т.е. в съвременното образование.Стъкмихме юбилейното издание на списание Разковниче за вас,уважаеми учители и художествени ръководители, които сеете зърнотона красотата в детските души!Сдружението ни дойде на бял свят преди 40 години, подсказано именноот вас. То се роди тогава, когато пред педагозите на България остростоеше проблемът дали народното изкуство е достъпно за децата, далиимаме право да ги занимаваме с народно изкуство и дали то притежаваобразователна и възпитателна стойност във времето на космическитеполети и технически откривателства?Националното етнопедагогическо сдружение “Проф. д-р ИванШишманов” сплете ръцете ни, за да изследваме задружно наследствотои красотата на българското народно творчество във всичките мудялове и за да търсим заедно разковничето на творческия успехс децата по нелекия път на богатата народна традиция. Нашитеконкурси, изложби, семинари, ревюта, пленери, квалификационникурсове, дискусии, празници и съвместни експедиции, посветенина народната култура, на културно-историческото наследствои на детското творчество, продължават да дават богати плодове.

40-годишната ни дейност утвърждава каузата ни, че децата имат силида изледват и да творят, щом ги водят запленени към родното вещипедагози.При всички международни участия българските ученици предизвикватвъзторзи и получават високи оценки от световни учени етнографии изкуствоведи. Уредниците на световното изложение на детскотоизобразително творчество в рамките на UNESCO през 1976 г.в Лайпциг заявяват: Вашето творчество е перлата на изложението!Силен е възторгът на Д. Гарнстон, етнолог от Лондонския музей“Бетнал Грийн”: Какви са тези деца, постигнали такова съвършенствов изпълнението? Българчета, отговаряме му ние. Те умеят достойнода носят щафетата на народната памет и да пренасят в съвременнияживот нейния пламък. Те искрено вярват в живеца на родната никултура и в енергията на заобикалящата ни природа! Всяко детеоткрива себе си като творец в комплекса от художественотворческипрояви, организирани от сдружението „Проф. д-р Иван Шишманов”.Благодаря ви, скъпи сърцати учители и ръководители! Задружниятни труд е нашата най-голяма награда и упование, че трудътни е посветен изцяло на полза роду!В това се корени и смисълът на идеите на проф. д-р Ив. Шишманов –дръзновено да пастрим тънката нишка между миналото и бъдещето,да издирваме и развиваме изконно българското.2

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТОНА ПРОФ. Д-Р ИВАН ШИШМАНОВПроф. д-р Иван Шишманов22.06.1862 г. – 23.06.1928 г.Статиите за проф. д-р Иван Шишманов, публикувани тук, саоткъси от доклади, изнесени на юбилейни конференции на НЕПС“Проф. д-р Иван Шишманов”:26.05.1992 г. – Детето и народната култура;10.04.2002 г. – Народната традиционна култура и образованието3

Иван Вазов и проф. д-р Иван Шишмановпроф. д-р Иван Шишманови съпругата му ЛидияДимитър Шишманов, белетристи драматург, единственият син напроф. Иван Шишманов, екзекутиранот Народния съд като Министърна външните работи4

ПРОФ. Д-Р ИВАН ШИШМАНОВЛИЧНОСТ И ИДЕИАтанас ЦанковДа се пише за личност като проф. д-р Иван Шишманов е, разбирасе, много вълнуващо и интересно, но в същото време това е труднаи отговорна задача. Твърде многостранна и разнолика е дейността му,сложна и нестандартна е неговата крупна фигура, за да бъде вместенав координатната система, позната ни от толкова биографични очерци.Знайно е, че Иван Шишманов е бил министър и професор,че е проявявал държавно меценатство по отношение на някои младидейци на изкуствата и литературата, че е бил в дружески връзкис Иван Вазов, че е създател на “Сборник за народни умотворения,наука и книжнина”...Получил образование в известни западни университети, пребродилс жадния си ум лавиците на десетки световноизвестни библиотеки,владеещ няколко чужди езика, той използва своите предимства неза да парадира с ученост или да се прави на европеец, а за да бъдемаксимално полезен на своя народ. Заслужава да се отбележи неговаталюбов и пристрастие към българското, родното, при това без ненужнаидеализация. С каква естественост и лекота той умее да прокарвамостове между нашата и чуждите културни истории, да приобщавабългарското към европейското, да заличава обидните за странатани граници между Изтока и Запада!Ето някои мнения и оценки, в чиято добронамереност и обективностне бихме могли да се съмняваме:“Основна черта в характера му бе нестихващата и никога неутоленакултурна жажда. Редом с нея, той имаше непознатата за българинадарба – възторжеността. Шишманов бе възторжена природа”Асен Златаров“Той работеше, като че ще живее шестстотин години”Лидия Шишманова 5

6“Наред с големия учен пред мен се откроява и образът на Шишмановкато човек: винаги любезен както с колегите си, тъй и със студентите– готов да се отзове на всяка молба за научна помощ. Неговото лицеизлъчваше приветлива и покровителствена усмивка” проф. Тома Томов“Цялата му огромна и разностранна дейност го направиу нас личност много известна, едва ли не най-известната следИван Вазов.” Стефан ПопвасилевЛичностната характеристика на проф. Шишманов не би моглада бъде цялостна, ако не обърнем достатъчно внимание на неговатамисионерско-будителска дейност, на неговото особено мястосред първостроителите на нова България, макар че е приетоимената на будителите да се отбелязват в просветния календарна предосвобожденската епоха. В негово лице новата българскадържавност намира пламенен радетел, който се издига високо надпо-голямата част от домораслата интелигенция и особено над ония,чието европейско образование ги превръща в проводници на чуждиморални и естетически ценности.Но кой точно е Иван Шишманов? Откъде тръгва пътеката на неговиянеспокоен и богат живот? Жизненият му път започва през 1862 г.от гр. Свищов, един от най-будните центрове на българщината презВъзраждането, отворена врата на нашите земи към Европа. Родът наШишманови се смята за издънка от последната царска династия предизаробването. Бащата Димитър Шишманов е бил учител, а Иван след катозавършва педагогическо училище в Прага, едва 20-годишен, учителствав Свищовското класно училище, като едновременно е директорна основните училища в града. Скоро обаче интелигентният младеж епривлечен на служба в столицата – става подначалник в Министерствотона просвещението. Жаждата за по-високо образование го отвеждапоследователно в университетите на Йена, Лайпциг и Женева.В тях изучава философия, педагогика, древноизточни литератури,езикознание. Науките го привличат до такава степен, че той посещавалекции дори по санскритски и персийски езици. Понякога в тия часовестудентът Шишманов е единственият слушател.

В Женева започва приятелството му с украинския учен емигрантпроф. Михаил Драгоманов, който му оказва изключителноблаготворно въздействие и го насочва планомерно и целеустремено попътя, който той си е избрал. Тази чудесна творческа дружба е трайнаи плодоносна. Тя се превръща в особено важен фактор, след катоШишманов се оженва за дъщерята на Драгоманов и тримата заживяватпод един покрив. Защитил блестящо докторска дисертация в Лайпциг,през 1888 г. Шишманов се връща в България и веднага е назначен нависша длъжност в Министерството на народното просвещение.С много активно негово участие се слагат основите на българскотовисше училище. Датата е 1 януари 1889 г. Иван Шишманов влиза вчислото на първите преподаватели и чете лекции по културна история.Впоследствие той променя курса на обучение и нарича своята основнадисциплина “Сравнителна литературна история”.През 1903 г. приема предложението да стане министър напросвещението. Той е убеден, но иска да убеди и другите факторив управлението на страната, че училището трябва да подготвя знаещии можещи хора, с ясна професионална ориентация и добра общакултура. Иван Шишманов поставя в основата на тази сложна концепцияучителя. Не „даскали”, а водещи в науката и изкуствата хора трябва давлизат в класните стаи. Нека сега мислено се пренесем в създаденатаи покровителствана от Шишманов Образцова мъжка гимназия вСофия. В нейните коридори по онова време ще срещнем учителитеМихаил Арнаудов, Добри Христов, Стефан Младенов, Боян Пенев,Ст. Л. Костов и др.За около три и половина години, колкото трае неговотоминистерстване, той създава Народния театър, Рисувалнотоучилище, Музикалното училище, Народния етнографски музей,Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата Детсказабавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическотодружество, Българската секция на ПЕН-клуба, “Сборника за народниумотворения, наука и книжнина”... Нека спрем до тук и да се замислимза мащабите на делото, извършено от тая едро скроена личност.7

Проф. д-р Иван Шишманов с български художници и културни дейци, сред които е ИванМърквичка (втора редица, седнали – третият е Шишманов, до него вляво е Мърквичка)Проф. д-р Иван Шишмаонв със сем. Краеви край вилата му в Чамкория8

Със своите студии, монографии, статии, анкети и с неповторимитеси лекции проф. Иван Шишманов разширява кръгозора на цялачетяща България. Същински феномен в тогавашната, пък и въобщев българската културна практика, са междуличностните отношениямежду него и Иван Вазов. Последният труд, над който работипроф. Шишманов, е книгата му за Иван Вазов и неговото творческодело. Когато през юни 1928 г. Шишманов се отправя на последното сипътуване, за да вземе участие в конгреса на европейските ПЕН-клубовев столицата на Норвегия, гр. Осло, ученият оставя недовършенияръкопис на книгата си, както и десетки бележки и материали върху нея.Красноречив факт е също така покровителственото му отношение къмредица млади български поети и белетристи като Елин Пелин, ПейоЯворов, Кирил Христов, Антон Страшимиров... Командированетоим в чужбина, за да учат езици и да се запознаят с европейскатакултура и литература, е толкова необходимо в онези години...С гражданско мъжество и непоколебима твърдост министър Шишманове отстоявал своята културна политика. През целия си живот се грижис въодушевление за творците, за училището, за читалището, замузеите, за библиотеките – неговата голяма слабост. И всичко това,съчетано с един безкористен идеа лизъм, без помисъл за себеизт ъкванеи кариеризъм.Проф. Шишманов основава и дълги години редактира знаменития“Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. В началотому е статията “Значение и задачи на българската етнография”.Всичко, изложено в този капитален труд на Шишманов, е дълбокопромислено, научно издържано и целеустремено към утвърждаване наедна позитивна методика за проучване, събиране и систематизиранена материалните и духовните ценности, създадени от нашия народ презвековното му присъствие на Балканите. Това в много голяма степенима отношение към работата на Националното етнопедагогическосдружение, носещо името на големия учен проф. д-р Иван Шишманов.Нека, прочее, си пожелаем да следваме примера и заветите на нашияпатрон, който заслужено може да бъде наречен “най-големиятпрофесор по българознание в Софийския университет”. 9

Честване на 50-годишнината от дейността на Хр. Г. Данов в гр. Пловдив, 1905 г.(В центъра са Христо Данов и проф. д-р Иван Шишманов)Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отделза ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеятсе нарича Народен музей и включва три сбирки: Старовековна, Нумизматичнаи Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намираи до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от князФердинанд I и Министъра на народното просвещение проф. д-р Иван Шишманов10

КНИЖОВНИЯТ ПОДВИГ НА ИВАН ШИШМАНОВРумен СпасовОсобено е усещането да говориш за Иван Димитров Шишмановслед университетски дейци като Иван Георгов, Васил Златарски,Константин Гълъбов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков и десеткиднешни титулувани съвременници.Университетските приятели и последователи на Иван Шишмановсъставляват ядрото на българската университетска хуманитаристикаот възникването на Висшето училище през 1888 г. до ден-днешен.Всеки, който поне малко се е докоснал до делото и личността на тозилитературен работник, би трябвало да е наясно колко неадекватен бибил закъснелият патос, прокрадващ се впрочем и в зададената темана този мой текст. Но как, ако не книжовен подвиг, трябва да наречемдори само първите дванадесет годишнини на „Сборника за народниумотворения”? А известно е, че освен тях Шишмановият авторски иредакторски почерк носят и „Българска сбирка“, и „Училищен преглед“,„Летописи“, „Читалище“, „Гражданин“, „Обществена обнова“...По време на знаменитото министерстване на Шишманов (от 7 май1903 г. до 3 януари 1907 г.) Висшето училище започва да се наричаУниверситет, Рисувателното училище все повече заприличвана Академия, създава се първото Музикално училище, от коетоводят началото си Консерваторията и системата на музикалните ихудожествените училища в страната. Откриват се Националният музейи Националният театър. Подрежда се по европейски Националнатабиблиотека, обновяват се читалища... Мисля, че е справедливо данаречем Иван Шишманов и пръв министър на културата – повреме, когато подобна длъжност българският министерски съветвсе още не е довиждал. Книжовните занимания като че формират иутвърждават дълбинната стратегия на предприетите действия. От другастрана, законодателната облеченост конституира новите за странатани институции и легитимира България като пространство заравнопоставено европейско развитие.Действеността на Шишманов в книжовното поле сякаш многократнонадминава личното му творчество. Суетата на оригинален,професионален писател като че остава някъде в юношеството с първитему печатани стихотворни творби или в афоризмите и саркастичнитестихове, които е съчинявал и колекционирал през целия си живот, 11

12но които са издадени едва десетилетие след смъртта му от прочутиякнижар Чипев. Навярно ще прозвучи странно някому, но литературниятподвиг на Шишманов е и в това, че е един от най-внимателнитечитатели и редактори в българската култура. Може да се каже, чецялото творчество на Иван Вазов от ХХ век (а и отпреди това) носиШишмановия редакторски почерк.Според изложената стратегия на Шишманов до Фердинанд I културатани, която има незаменимата длъжност да облагородява българскитеследосвобожденски нрави, би намерила опората си само извънзатвореността, патриотарството, нафталинения национализъм, за койтоговори и Константин Гълъбов по-късно. И вероятно ще прозвучи малкоеретично, но всъщност Шишманов, бидейки последователен патриотна книгата и действието, е изключителен за времето си новатор икосмополит. Днес най-после трябва да си дадем сметка за това, следдесетилетията, в които родното, българското, бе противопоставяно начуждото и особено на западноевропейското. Нека отворим дори самоедно от най-консервативно-български-звучащите негови произведения– „Принос към българската народна етимология“. И съвременниятизследовател ще бъде озадачен от множество позовавания на философи,филолози и културисторици – италианци, германци, руснаци, французи,британци и американци, които са цитирани. „Песента за мъртвиябрат в поезията на балканските народи“ е свидетелство за интересана Шишманов и познанията му по гръцки, сръбски, румънски,албански език и култура, но и пример за добронамерена, зачитащасъседа българистика и балканистика. Това, че е сродéн с украинскатаемигрантска фамилия Драгоманови, че има проникновени странициза руското влияние върху българските възрожденски процеси, не мупречи да осмисля и „Ролята на Америка в българското образование“и конкретното му влияние върху родоначалника на съвременнатабългарска журналистика Константин Фотинов. В изброяванетона книжовните трудове на Иван Шишманов не бива да пропуснеми законодателните текстове, които носят отпечатъка на неговия„просветен ентусиазъм“. Наблюденията върху тяхната учителнаяснота, на фона на десетилетните натрупани неантропоцентричниюридически текстове, днес биха били не по-малко интересни от анализана лирическа творба, например. Няколко десетилетия мисловен иписмовен труд, който остава завинаги в Музея на благородните усилия...Но дали не бива да бъде и отпечатък върху нашите днешни усилия?

проф. д-р Иван Шишманов Снимка с негови близки, 1899 г.ЗА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВГеорги МишевВ основата на модерната българска литература е вградена сянката напроф. д-р Иван Шишманов. Човекът, който пръв след Освобождениетопосочи вярната посока на родното художествено слово – пътят къмсамопознаването и самоосъзнаването ни като индивиди, личностии нация. Тази посока се оказа най-плодотворната в десетилетиятанататък, благодарение на нея се появиха новите таланти и технитетворби, които днес наричаме наша класика.Проф. д-р Шишманов и неговият приятелски кръг създадохаблагоприятния климат за поява и развитие на творческите дарбина нацията, за духовното освестяване на обществото, тези хора санашите първи духовни строители на България, може би по-стойностниот политическите дейци, за които пише Симеон Радев...Уроците на проф. д-р Шишманов са ценни и днес, за днешнитепоколения българи и техният преговор по всяко време, продължава дае полезен за духовното ни здраве.13

худ. Иван Мърквичка – портрети на проф. д-р Иван Шишманов и съпругата му ЛидияПисмо на проф. д-р Иван Шишманов до Доростоло – Червенския митрополит Василийза създаване на Българско археологическо дружество, архив гр. Русе14

МИСЛИ НА ПРОФ. Д-Р ИВАН ШИШМАНОВ“Който иска истинска поезия, да накара народа да му пее!”“Фолклорните изследвания имат важно значение за нас. Те са почтиедничките средства за определение етнографическите границина разните балкански народи.”“Има ли страна, да е претърпяла по-големи променения в етнографическоотношение и по-ужасни катастрофи в историческо, от земите междуАдрия и Черно море? Каква смесица от племена: трако-илирийци,гърци, келти, римляни, готи, хуни, славяни, турци и пр. Кой ще определиелементите на всеки един от тия народи у техните потомци?Историята ли ще ни даде най-здравите критерии за извършванетона тая задача? Навярно не. Историята е в тоя случай опасени пристрастен адвокат, който не забравя и най-малката обидаи постоянно подклажда страстите на клиента си. Всичките междуособнипроцеси на славянските племена се дължат най-главно нему. Затоване може и да се мис ли, че са мо на основание на историческото мина лоще могат да се решат политическите въпроси, от които всичкибалкански държавици страдат хронически.”“Трябва да се заловим с трескава бързина за прибирането на всичкиоще неизвестни фолклорни материали. За тая цел ние съветвамеда се основат колкото е възможно по-скоро и у нас фолклорнидружества по примера на английските, французките и италианските(във всеки окръжен център по едно), които да си поставят заединствена задача изучаването на народа във всяко отношение. Тиядружества могат да се нарекат „народоучни дружества”. Нуждатаот народоучни дружества, програмите на които да не обема нищодруго, освен изследването на българския фолклор…”“За изучаването на народа трябва да поеме на себе си учителскотосъсловие като най-годно за тая работа. Държавни и народни учители15

Проф. Иван Шишманов с цар Борис ІІІ и принц Кирил като деца(професорът е облакътеният с шапката на чердака)Обнародвани трудове на проф. д-р Иван Шишманов16

и учителки, по каквато и да е специалност, всички до един могатда помогнат на нашето дело и сами и посредствено, чрез своитеученици, като им дават нужните упътвания и им показват методитена събирането, записването на етнографическите материали. Учителятпо история не трябва да пропуска никога случая да разправи в горнитекласове за важността на археологическите паметници. Филологът некапокаже на учениците как се записват словесни материали, като им дадев ръка и най-сгодното фонетическо правописание за тая цел и им разправиза важността на материалите за езика и книжнината. Преподавателятпо естествена история добре ще стори да подканя учениците презваканциите да записват простонародни названия на растения, животни,камене, даже и да ги упътва да събират материали по народнатамедицина и пр. Учителят по рисуване нека обърне вниманието на младитевърху значението на народната орнаментика и върху богатствата,които се крият още в манастирите, в старите ръкописи, в костюмите.”“Три реда, написани на наш, селски език, ще се ценят след времесто пъти повече от петдесет страници надути слова и дрънкания.Езикът расте и се развива заедно с нашето развитие. Езикът –това сме ние. Лъжете се, ако мислите, че нашият език е беден;той е по-богат, отколкото и най- големият шовинист може да сипредстави, само че той не се нуждае от богоровци, а от миладиновци.”“Така, значи, всички вие сте синове на бедни родители, но учи ли ви тована нещо, млади господа?Както златният пясък се намира на дъното на реките, така и дарбитена народа трябва да се дирят в неговите низини. Вие сте най-добродоказателство за това. Повече няма какво да ви приказвам. Вас вечеви е нау чи л животът да работите, да се надявате и да страдате…Само едно: недейте забравя народа, от който сте произлезли.Хайде сега, на добър ви път и бляскави успехи за благото на България,която днес е решила да жертвува от оскъдните си средства за вашетоповдигане в живота. Занесете във високите народни среди, междукоито с достойнство ще се вредите, от чистотата на златоноснияпясък из дъното!”17

Димитър Маринов и Мария ВелеваСреща на членове на Сдружението с видни учени етнографи и фолклористи.От ляво на дясно: Лозинка Йорданова и Нешка Туртанска, Димитър Осинин,Филип Кутев, Елена Стоин и Иван Бурин18

ИМА ЛИ НАРОДНА ПЕДАГОГИКА?Лозинка ЙордановаВъпросът е широко спектърен, динамичен и в исторически план –винаги актуален. Той опира до възпитанието на децата. Щом стане думаза това, се връщаме назад и търсим корените на понятието възпитание.В основата стои традицията, разбирана не като повторение в буквалниясмисъл на думата. Тя е иновационен процес, изящно шлифован отвремето, и върви по неизменна възходяща спирала. Тогава? Откъдеда започнем и как да гледаме на този тъй важен въпрос – народнатапедагогика?Убедена съм, че и етнолозите, и педагозите професионалисти и научнидейци са категорични, че народната педагогика има суверенни правада бъде редом с посестримата си – научната педагогика. Иначе как даси обясним педагогическите възгледи днес, ако те нямат органическавръзка с народната култура?Щом търсим корените, нека да обърнем взор към онези исконни,непреходни ценности, които водят нишката на възпитанието отдревността до наши дни. Приемствеността и обновлението – тозинай-велик закон на обществeно-историческото развитие – е спасилнародните ценности на трите етнически съставки на българскатанародност: траки, славяни и прабългари.Възпитанието на детето от раждането до съзряването и задомяването мувключва ценностна система, която е неделима от живота на възрастните.Тя започва от люлката, от първите срички и впечатления на детето зазаобикалящата го дийствителност. Тази система ни очертава предивсичко характеристиката на българина като добър педагог, който е ваялнравствено-етичните норми на поведение на подрастващите и учениетоим на труд и прилежание.Спецификата на народната култура способства за комплексно усвояванена народните ценности, които се предават по посока, обратна навъзрастовото развитие, тоест от старите към младите. Там са и чертитена етнопсихологическата характеристика на българите, в която секорени народната педагогика – предаването на емпиричните19

20знания за труда и природата, за народния морал и обичайнотоправо, за обредността – календарна и семейна, за обреднотои приложно изкуство и неговата символика, за вярванията инародните приказки, за народните песни и танци, за цялостнатадуховна и материална култура. В този процес реалистичното имитологичното начало вървят ръка за ръка.Старата максима Дърво се вие дорде е младо ни уверява,че социално-нормативната народна педагогика подема своятаобразователна и възпитателна похватност още при раждането на детето.Тя изгражда специфичното му чувство за етническа и националнапринадлежност, далеч преди това да стори училището. В този смисълбългарската народна традиционна култура като част от световнатакултура допринася за преодоляване на етноцентризма, за възпитаванена децата в етническа толерантност.Първият наш учен, който има принос за извисяването и приобщаванетона българския народ към модерната цивилизация, е проф. д-р ИванШишманов. В създадения от него Сборник за народни умотворения,наука и книжнина той ни е оставил знаменателна мисъл, че Детскитепеснички (приспивалки и залъгалки), скоропоговорки, формулетки,игри и забавления, отдавна вече престанаха да бъдат предмет налюбопитство. И тях науката прибра в кръга на своите изследваниякато важни паметници на едно далечно минало, като преживелициот първобитната или по-стара култура на народите. Товазаключение на проф. д-р Шишманов ни дава основание да кажем, чевсяка дума, всяко наричане, всяка песен, заклинание или детска играпривличат детето към света на възрастните, към който то по естественначин се стреми. Това му носи радост и му дава сигурност, а за насе залог за продължаването на традицията.Народната педагогика, както вече се убедихме, е основна съставкана социално-нормативната култура и то, най-динамичната. В неясе оглеждат чертите на етнопсихологическата характеристика набългарина и преди всичко неговият нравствен кодекс. Тя е свързанас непреходни ценности в социалното общуване и личните човешкиотношения, в обичайното право и неговите регулативни функции.

А що е етнопедагогика?В областта на етнографската наука се появиха нови направления,между които е и етнопедагогиката. То бързо се разшири до степенна самостоятелна наука, като получи и своето общоприето име –етнопедагогика. Това научно обяснение официално обявиха през1973 г. проф. д-р Христо Гандев, тогава директор на ЕИМ при БАН,и ст.н.с. Петър Петров, които от 1964 г. бяха непосредственинаблюдатели и партньори на Школата по етнография и фолклоркъм Двореца на пионерите, която ръководех по своя авторскапрограма. Тази програма обслужваше дейността на детскитекръжоци и състави по етнография и фолклор в цяла България.Какво окачестви етнопедагогиката като научно направлениев етнографската наука?Това е системна, дългосрочна програма за изучаване на етнографскотоявление народна педагогика, която тръгва от общите идеи и вървикъм фактическия материал последователно и комплексно. Това внасясистематика и свързва генетично всички раздели на етнографскатанаука. В дейността на Националното етнопедагогическо сдружение„Проф. д-р Иван Шишманов” това е научно-събирателска,изследователска дейност, която е съчетана с интерпретативнихудожествено-творчески изяви на децата от всички възрасти в изложби,конкурси, научна документация и откривателство в полза на науката.В направлението етнографите бяха съзрели разковничето запедагогически ползотворна работа, която няма аналог в другите страни,с които нашата наука общува. Националното етнопедагогическосдружение „Проф. д-р Иван Шишманов” даде нов път за научнои педагогическо откривателство. Учителите и ръководителите наформации по етнография и фолклор намираха опора, методическапомощ и увереност в НЕПС, която им даваше сила да посягатбезпрепятствено към народните ценности.Мисията на етнопедагогическото сдружение „Проф. д-р ИванШишманов” тогава и днес е:Да прилага научен подход при усвояването на народнататрадиционна култура чрез квалификация на учителите и чрез21

Лозинка Йорданова, Райна Кацарова и Иван Желязков на конференция в гр. ЕлховоЧленове на Сдружението на конференция в гр. Елхово. В центъра е Райна Кацарова22

подходяща научна, научно-популярна и художествена литературавъв всички сфери на народното познание – обичаи, обреди иобредно изкуство., разработка на народни празници, включенив училищния календар;Да способства за укрепване на етнокултурното единство итолерантност между децата на всички етнически и конфесионалниобщности в отечеството ни чрез организиране на конкурси,изложби, концерти, съвместно празнуване на народни обичаи и др.За насочване творческото развитие на децата в слово, изобразителноизкуство, музика и танци;Да издава списание „Разковниче” като трибуна на учителии ученици, христоматийно помагало, което да се вписва вобщоевропейските насоки на междуетническа толерантност;Да стимулира научно-художествените педагогически приносив образованието и възпитанието на децата, изпълнени в дух народолюбие, чрез специално учредената награда на иметона патрона – „Проф. д-р Иван Шишманов”, която редовносе присъжда на учител/ръководител на годината.Като говорим за етнопедагогика, трябва да отбележим и това, ченаченките й съзираме още при създаването на първите българскиучилища. И днес, ако прекрачим прага на Котленското училище, ще нипосрещне надписът: „Помогни ми да те возвися!” – една достолепнамъдрост, която народът ни е изказал и по друг начин: „Помогни си сам,за да ти помогне и Бог!”В днешния ден онова богатство, което е укрепило корена ни повечеот 1300 години и в което е заложена нашата мъдрост и житейски опит,ни е нужно повече от всякога. Нека да се връщаме към българскитенародни ценности в образованието, към корена си и да опознаем ощепо-добре идеите на проф. Шишманов – първия, който показа Българияи нейното богато наследство пред Европа.Нужна ли е етнопедагогиката днес?Пъртината към народното творчество е прокарана, от другатастрана чака бъдещето!23

Кадри отекспедициина младитеетнографис ръководителЛозинкаЙордановаГайдар отсело Българе,СтранджаКукер от село Пъдарево, СливенскоИзложба, стъкмена от жените на мегдана в село Мандрица, Странджа105-годишната баба Мария Марковаот Горно Райково, Смолян24

НА ПОКОЛЕНИЯТА, КОИТО СЪХРАНИХА БЪЛГАРИЯпроф. д-р Иваничка ГеоргиеваИнтересът към народната митология особено през последните годинипоказва, че нашият съвременник все по-силно чувства потребносттада общува с поетичния свят от миналото на своя народ, да се докосвадо душевността и светоусещането на своите предци, до технитевъжделения и мечти, независимо от своеобразните форми и начини,в които са били излети. Всичко това е неразделно от културатана българската нация в нашата съвременност. Духовният животна съвременния българин, неговото съпричастие към естетическитеценности, с които народът е живял и с които е обогатявали оплодородявал човешката култура, предлага редом с всичкои запознаването му с вълшебството на българската народна митология.Научният интерес към българските митологични вярвания се свързвас имената на личности като Захари Княжевски, Петко Р. Славейков,Любен Каравелов и братя Миладаинови, а в духа на възрожденскияромантизъм Георги С. Раковски търси в митологичните представиотглас и от старобългарската душевност.Целенасоченото събиране на етнографски материали за народнитемитологични представи и вярвания, започнало след Освобождението,се свързва и с името и делото на проф. д-р Иван Шишманов. Особеназаслуга в събирането на народни вярвания за свръхестественисъщества, на народните представи за природните явления имат идесетки народоведи като Йордан Ковачев, Кузман Шапкарев, МаркоЦепенков, Петър Любенов, Стою Шишков, Цани Гинчев. Извънредноголям е приносът на Димитър Маринов, чийто труд “Народна вяраи религиозни народни вярвания”, публикуван през 1914 г., е истинскаенциклопедия на народните вярвания. Народната демонология намирамясто и в почти всички поселищни изследвания, започнали в началотона века – Йордан Захариев, Иван Кепов, Христо Вакарелски и т.н.Първите изследователи се стремят да разкрият общите елементи,характерни за други балкански и славянски народи! Една страна, коятоняма легенди, казва поетът Ж. Дюмезил, е осъдена да умре. Възможно е.Но един народ, който не е имал митове, би бил вече мъртъв.На поколенията, които съхраниха България през вековете –с преклонене и синовна обич!25

проф. МарияВелеваЛозинка Йорданова и проф. Александър Божиновпроф. ИваничкаГеоргиеваРайна Кацарова и информаторкаот село Три кладенци по време на конференцияна Сдружението в гр. ВрацаГости в кабинета на Лозинка ЙордановаДжани РодариНиколай ХайтовНиколай ХайтовГеорги Мишев26

ДРУГИТЕ ЗА НАСЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА – кмет на София“За мен е удоволствие да бъда патрон на Шестия националенученически конкурс “Българската народна носия – древна и модерна”,организирана от Националното етнопедагогическо сдружение“Проф. д-р Иван Шишманов” и лично от г-жа Лозинка Йорданова!Убедена съм, че дългосрочната програма на Сдружението и специално наконкурса за деца и младежи под общ наслов “Народното изкуство – моярадост и вдъхновение” са много съдържателни и стойностни дейностив съвременната българска култура и образование.Щастлива съм, като наблюдавам всички тези талантливо разработениконкурсни работи! Те ми дават вяра, че народната традиционна култураднес е в сигурни ръце!”Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ – министър на културата„Да оценим по достойнство големия принос на Националнотоетнопедагогическо сдружение “Проф. д-р Иван Шишманов” за съхраняванена културното ни наследство и за усилията му да го прави достояниена най-жизнената част от обществото – децата и младежите!Неоспоримият професионализъм на ръководителите държи високоидеите на патрона – проф. д-р Ив. Шишманов, радетелят за националнаидентичност в литературата, музиката, театъра, изобразителнотоизкуство, науката – ученият, който показа на Европа древнатакултура на България и който отдаде живота си за приобщаванетой към модерната цивилизация.За мен е голямо удоволствие и радост да поздравя Сдружението за това,че за пореден път доказва, че е ревностен бранител на художественитедостойнства на българската народна култура!”27

ЕЛКА АНДРЕЕВА – музиколог, Министерство на образованието,младежта и науката“С основаването на Националното етнопедагогическо сдружение„Проф. д-р Иван Шишманов” деца, учители и родители все по-дълбоконавлизат в безкрайната съкровищница от фолклорни бисери. Онези,които проходиха в света на народното творчество, поведени отЛозинка Йорданова, сега учат децата ни на любов и възхищение къмнеподправеното майсторство на народния творец.Много са учителите, които посещават квалификационни курсове,ръководени от Лозинка Йорданова. Те са най-ревностните познавачии носители на народната традиция и култура.Сигурно е хубаво да намериш своето „Разковниче”,за да даряваш хората с любов!”Акад. ВЕСЕЛИН ХАДЖИНИКОЛОВ – директор на ЕИМ, БАН“Не само мое мнение е, но и мнение на целия научен колектив е,че етнопедагогическото сдружение върши голяма дейност, много полезнаработа за развитието на етнографската наука в страната ни. Товасдружение е уникално! Когато съм се намирал в чужбина, наши колегиетнографи са ме разпитвали за него и са се удивлявали, че сме създалине от вчера такава институция, и то младежка, коятовърши толковаполезна работа. Тази уникалност го задължава да популяризира свояопит и в чужбина!”28Акад. АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ – художник“Същата радост, с която рисувах моята “Златна книга за нашитедеца”, изпитах и оня ден, когато разгледах великолепната изложбаот творческата дейност на децата.Изложбата блести и радва с отличното си подреждане и с удивителнотоси разнообразие и красота. Уредниците са отразили своя верен усетза художествена красота и за творчеството на нашия народ, ръководилиса децата в най-правилната насока за работа.От тая изложба посетителят излиза с учудване не само за сръчните ръцена малките и поотрасналите деца, а за нашето невръстно поколениекато продължител на богатото национално приложно изкуство.Ръководител е Лозинка Йорданова, която с весела усмивка посреща

и изпраща посетителите. Своята ръководна служба тя изпълнявас гол ямо разбиране и особена обич към народното творчество,което е отразено във всеки един предмет.Ние се учудваме, че от тая толкова красива изложба няма издаденалбум, от който всеки посетител би си взел за спомен и украшениев библиотеката си!”Доц. ДРАГАН НЕМЦОВ – художник, СУ „Св. Климент Охридски”“Етнопедагогическото сдружение под ръководството на ЛозинкаЙорданова има изключителна заслуга към обучението по изобразителноизкуство в общообразователното училище у нас.Учениците от всички класове имат възможност да се докоснат докрасотата на народното творчество в областта на художественитезанаяти. Шарените черги, изящните костюми, писаните стомни,кованото желязо, резбованото дърво и каменната пластика очароватпогледа още от най-ранно детство и облагородяват душата схармонията от форми и цветове и с дълбокото нравствено съдържание наобразите от народните приказки и легендиДелото на етнопедагогическото сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов”е признато не само у нас, но и в чужбина. Изложбите от ученическипроизведения на народностна основа предизвикват възхищението на всекичуждестранен зрител и той възприема България и българите в нова,непозната дотогава светлина.Много усилия и обич е нужна, за да се превърне народното творчествов част от живота на днешните учители и ученици!”Н.с. д-р ПЕТКО ХРИСТОВ – ЕИМ при БАН“Не само със своите книги, но и с активната си педагогическа дейностЛозинка Йорданова вече десетилетия наред успява да съчетае и дветепозиции – и на изследовател на народната педагогика, и на учен, изучаващсоциализацията на подрастващите в българската народна култура, ина педагог, успешно предаващ своите знания, умения и безграничната сиобич към българската традиция на младите поколения в столичния град.Двете й социални роли са неделими – научният анализ и конкретнатапедагогическа (или научно-популяризаторска) работа вървят паралелнов нейното творчество и взаимно се допълват, а не се отричат.”29

ПЕТЪР СЛАВИНСКИ – писател“Пътуват по света куклите – тия “български бисери”, както ги наричачуждата преса; тия “малки дипломати”, понесли “магията на красотатана особеното художествено виждане”. И дават нагледно доказателствокак децата на един талантлив народ могат да изследват и творят,стига да се намери най-късият и верен път до техните възможности исърца, да се даде простор на въображението им и подтик за въодушевлениеот хубавото. Ето, прочее, в какво се заключава начинанието на ЛозинкаЙорданова – тя първа намира пътищата за приобщаване на децата къмтази голяма задача на общонационалната ни култура!”НИКОЛАЙ ХАЙТОВ – писател“Радостен е фактът, че кръжоците по фолклор и етнография вЦентралния дворец на пионерите са дали начало на един роеж на подобникръжоци в окръжните пионерски домове, където хиляди деца влизат вдосег с фолклора и етнографията на България и попълват една очевидналипса в своето образование, обогатяват своята култура, развиват своитезаложби и стават по-добри българи.На срещата видях едни деца, които бяха събирали народни песнии приказки от разни краища на България, бяха ги пяли, преписвали, бяхаги изучавали в тънкости и явно не само знаеха много неща за народнототворчество, но ги обичаха и живееха с неговите прелести.Още по-приятно и силно впечатление ми направиха, че се занимавахас народните традиции, обичаи и изкуства!”Лозинка Йорданова в Индияс деца от ХималаитеДар в начало на конференция, София30

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТна НЕПС “Проф. д-р Иван Шишманов”Лозинка Йорданова, писател, етнолог, педагог, председател наНЕПС “Проф. д-р. Иван Шишманов” – В голямото “Защо” на децатасе крие разковничето на педагогическото майсторство!Проф. д-р Иваничка Георгиева, етнолог, СУ “Св. Климент Охридски”– На поколенита, които съхраниха България през вековете спреклонение и синовна обич! Да предадем на нашите деца щафетатана обич към Отечеството!Проф. д-р. Иван Черноземски – Националното етнопедагогическосдружение “Проф. д-р. Иван Шишманов” събира енергията и добрата воляна всеки учител, за да се насочва работата към народната култура –духовното здраве за нашите деца!Катя Воденичарова, писател, журналист – “Глупакът не носи звънец –отсече дядото. – Ех, дядо, дай малко от твоите златни мъдроста и намен! – Как не! Да е калпак, да ти купя, ама ум – не мога!”Ст. н.с. д-р Михаил Букурещлиев, главен художествен ръководителна ДЮФА “Изворче” НДД – Детският народен глас е наше голямонационално богатство. Трябва да го използваме правилно, да го развивамеи популяризираме!Михаил Йорданов, диригент, композитор, педагог по народниинструменти, член на Управителния съвет. – Когато се поставятревожният въпрос има ли бъдеще народната музика, ще оцелее литя сред пълния с предизвикателства модерен музикален океан,аз отговарям: Изпълнен съм с оптимизъм!доц. д-р Пенка Ил. Балтова, социолингвист – Благодаряна г-жа Лозинка Йорданова, която ни събра и по чийто пример и ученици,и учители се стремят да дадат най-доброто от себе си!Славчо Славчев, инженер – Духовното възраждане на Българияе невъзможно без съхранението и развитието на народните ценности.Обществото е длъжник на тези, които всеотдайно работят за това!Тодорка Шопова, историк-педагог – Длъжни сме да възпитавамеродолюбци със самочувстие и умение да ценят българското и да гопоказват с гордост пред външния свят. То ни е съхранило във времето!31

Георги Мишев, писател – Уроците на проф. Шишманов са ценнии днес, за днешните поколения българи и техния преговор по всяко времепродължава да е полезен за духовното ни здраве.Рахила Авиотова, биолог, педагог, член на Управиетлни съвет – Децатаса следовници и съзидатели на родовата култура, на материалнитеценности. Ние искаме нашите деца да пеят народните ни песни, даиграят българските хора, да съживяват художествените занаятина старите майстори!Жулиета Борисова, педагог – 20 години съм част от голямотосемейство на НЕПС “Проф. д-р Иван Шишманов”. За мен участиетоми в дейността му е школа за нови знания и практически умения,за личностно израстване. Благодарна съм за това!Каталина Йосифова, педагог предучилищно възпитание – Обичамнародното творчество. Щастлива съм че съм част от Сдружението!Румяна Натова, инженер, финансист – Десет години съм дишала въздухана школата по Етнография и фолклор на г-жа Лозинка Йорданова.Станах лауреат и златен медалист. Щастлива съм.Румяна Христова, инженер – Един живот, отдаден в служене надругите, на доброто и красотата в живота ми. Това е моята ЛозинкаЙорданова – учителка, приятелка, вдъхновителка!Писмо на Христо Вакарелски до Лозинка Йорданова32

ÐÀÇÊÎÂÍÈ×ÅИздание на Национално етнопедагогическосдружение „Проф. д-р Иван Шишманов”Съставител: Лозинка ЙордановаГл. редактор: Благовеста КасабоваРедактор: Юлия Йорданова-ПанчеваГрафичен дизайн: худ. Ружа КънчеваРА Ave Vox ООДКоординати: neps@abv.bgРазпространява се безплатно