Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ОТГОВОРНОСТ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... Отговорност за защита: продължаващата пост-колониална западна хегемония Хасан Дотаги Хелийе Дотаги През 2005 г. държавите членки на ООН създават доктрината „Отговорност за защита” (R2P), като се споразумяват не само да носят основна отговорност за защита на своето гражданско население от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване, но така също да бъдат отговорни за мирното население на онези държави, за които е станало ясно, че не правят това. 1 В тази статия ще направим оценка на доктрината R2P, като приведем доводи за това, че както при хуманитарните интервенции, така и при тази доктрина също липсват юридическа основа и политическа воля за нейното изпълнение на практика. Или, с други думи, че тя се ползва от доминиращите държави селективно за преследване на своите собствени политически цели. В процеса на развиването на тази теза ще се спрем както на произхода, така и на развитието на самата доктрина. Освен това ще докажем и че до момента доктрината не е успяла да постигне своите цели поради все още нерешената безизходица в рамките на Съвета за сигурност. Накрая ще разгледаме конкретни случаи от 2005 г. насам, свързани със залегналата в тази доктрина концепция за правен морал, както и приложението на тази концепция в реалния живот. Кратка история За да можем обаче да разберем докъде сме стигнали и колко път имаме още да извървим, трябва първо да изясним как международната общност е защитавала света преди появата на доктрината R2P. За този анализ са важни така също появата и целите на самата доктрина. След края на Втората световна война и неуспеха на Лигата на нациите светът, или по-точно, победителите във войната, се събират, за да създадат международна организация – Организацията на обединените нации (ООН), с надеждата, че така ще могат да предотвратят нов световен конфликт, запазвайки мира и сигурността в целия свят. Създателите на ООН са особено загрижени за онези държави, които използват военна сила една срещу друга. По тази причина те включват в Хартата на Обединените нации ясни принципи, за да могат да се справят с този проблем. И така, включвайки в тази харта принципа на ненамеса и забраната за използване на сила, те всъщност отнемат на Обединените нации възможността да се намесват в случаите, които попадат във вътрешната юрисдикция на отделните държави 2 (с изключение на геноцида.) В Член 2(4) на Хартата те залагат принципа на неупотреба на сила, който гласи следното: „В своите международни отношения държа- 1 „Резултати от Световната среща на най-високо равнище, 2005 г.” (PDF). 60-та сесия, точки 48 и 121 от предварителния дневен ред. A/60/L.1 (Генерална асамблея на Обединените нации). 15 септември, 2005 г. На интернет адрес: http://www.who.int/hiv/universalaccess2010/worldsummit.pdf 2 Харта на Обединените нации, Член 2, алинея 7. 1 UNTS XVI. DIPLOMACY 18/2016 107

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... вите членки се въздържат от заплахата за употреба на сила, или от употребата на такава сила, срещу териториалната цялост или политическата независимост на отделните държави, или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации”. 3 Тук обаче съществуват две изключения: самоотбраната и санкцията от страна на Съвета за сигурност. И въпреки наличието на всички тези принципи и на международното право, международната общност все още не е успяла да сложи край на трагичните инциденти, военните престъпления и зверствата, извършвани от отделните държави. Затова Иванс твърди съвсем основателно, че даже и в случаите, в които държавите просто са реагирали или в които използването на сила е било разрешено от ООН, „това е било най-често погрешно, непълно или контра продуктивно”. 4 През 1993 г. подобни действия доведоха до интервенцията в Сомалия, през 1994 г. – до провалената и неадекватна реакция на случая „Руанда”, а през 1995 г. – до невъзможността да бъде спряно етническото прочистване на Балканите и Косово, където ситуацията бе в крайна сметка овладяна посредством легитимната, но не и законосъобразна намеса от страна на НАТО без санкция от страна на Съвета за сигурност (СС). 5 Малко покъсно тези действия започнаха да бъдат наричани „хуманитарна интервенция”, а някои даже въведоха и термина „право на намеса”. 6 При хуманитарните интервенции в Косово, например, международната общност трябваше да въведе по-ясен кодекс на поведение, като в същото време се обяви и за по-голямо разчитане на не-военните мерки, за да може да реагира с най-подходящите действия при подобни обстоятелства. И точно тогава – през 2000 г., Генералният секретар на ООН, Кофи Анан, привлече вниманието на международната общност към този проблем. Заедно с Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет (ICISS), спонсорирана от канадското правителство, в края на 2001 г. Кофи Анан представи пред Генералната асамблея на ООН доклад, озаглавен „Отговорността за защита”. 7 По-късно самата комисия се включи в последвалия международен дебат с четири основни послания. Първото послание, за което се твърдеше донякъде, че е най-важното, настояваше да бъде приет нов начин на интерпретация на „хуманитарните интервенции”. Комисията предложи понятието „право на намеса/интервенция” да бъде заменено с „отговорност” 8 за защита на световното население, което се намира в състояние на сериозна опасност. Така това „право” се превърна в „отговорност”. Второто послание бе всъщност призив за въвеждане на нов начин на разглеждане на понятието „суверенитет”. Според първоначалното предложение на Кофи Анан „националният суверенитет би трябвало да се претегля и балансира спрямо индивидуалния суверенитет”. 9 Така в контекста на новия акцент върху човешките права и сигурността суверенитетът престана да бъде абсолютен. По същия начин и суверенитетът направи държавите отговорни за защитата на своите собствени граждани, както и на световното население – в случай че друга държава не успее да 108 3 Пак там, алинея 4. 4 Evans, Gareth. "From humanitarian intervention to the responsibility to protect."Wis. Int'l LJ 24 (2006): 703. 5 Пак там. 6 Verdirame, Guglielmo. "The Law and Strategy of Humanitarian Intervention." The Law and Strategy of Humanitarian Intervention, Ejil: Talk 30 (2013). 7 Пак там, стр. 708. 8 Пак там. 9 Пак там, стр. 709. ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA