Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

СТРАТЕГИИ ЗА

СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН БРАНД НА ... традиционната публична дипломация, провеждана едностранно от правителство към друго правителство или нация, към новия подход към публичността в дипломацията – чрез диалогично ангажиране на аудиториите и създаване на мрежовост между публичните и частни структури и гражданите, участващи в процеса на вземане на решения. Различните правителствени стратегии за публична дипломация могат да бъдат описани в четири основни категории спрямо задвижващата ги сила (правителствена или публична), или насочеността на действията им (Zaharna, 2015). Инициираните от правителството действия могат да бъдат ориентирани към нуждите на правителството или към публичните потребности и по правителствен проект включват представители на правителствения, неправителствения, академичния, научния и бизнес сектори в конструктивен (в идеалната му цел) диалог, обсъждащ теми от обществено значение. Съществуват и публично инициирани – правителствено-центрични и публично-центрични – инициативи, в които публиките играят важната роля на катализатор за дадена инициатива и участват наравно в създаването на нейната концепция, смисъл и съдържание. Този последен формат е познат и под термина дигитална дипломация, в която всеки гражданин с достъп до Интернет и Интернет грамотност може да представлява страната си чрез собствените си позиции относно държавните дела, и в този смисъл всеки гражданин може да бъде разглеждан като представител на една репрезентационна извадка за имиджа на собствената си страна. Според Захарна (Zaharna, 2011) стратегиите за публична дипломация могат да варират спрямо ангажираността на участниците в процеса и изграждането на диалог между тях – от едностранното информационно разпространяване на информация до по-комплексни начини за достигане и ангажиране на публичния интерес и създаване на многостранна мрежа от участници. Примери за първите тактики са медийните информациони кампании в пресата, телевизията, радиото и в Интернет, инициирани от държавни структури, докато втората парадигма е характерна за кампании за построяване на устойчиви взаимоотношения с различни структури и широката общественост. Отвъд теоретичните, историческите и стратегическите си измерения, понятието публична дипломация може да бъде анализирано и през социо-лингвистични инструменти – публичната дипломация всъщност представлява и споделеният дискурс на една нация; наратив, построен върху общи социални норми. Националният наратив е предпоставка за съставянето на дискурсивна идентичност на нацията и обединява около себе си всички участници в процеса на построяване, поддържане и комуникирането на националния образ и бранд. Основна цел на този процес е подобряването на международната позиция и влияние на страната, икономическите придобивки, сигурност и разпространение на културните й ценности в чужбина (David-Cross, 2013). Наративът пряко зависи от особеностите на националната идентичност – колкото по-автентично той пресъздава националните характеристики “вътре” в нацията, толкова по-правдоподобен ще изглежда за чуждестранните аудитории “навън”. И Захарна, и Дейвид Крос подчертават в теоретичните си разработки, че публичната дипломация не се ограничава единствено до разпращането на информация, тоест до еднопосочното създаване на наратив, а съдържа в себе си и интерпретативен потенциал на аудиториите, участващи в изграждането на общия смисъл. С DIPLOMACY 18/2016 9

СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН БРАНД НА ... други думи – чуждестранните аудитории участват също в процеса на построяване и представяне на националната идентичност, или на езика на психологията – на националния Аз. Именно аудиториите извън националния бранд представляват външният коректив на наратива, ограничавайки го спрямо правдоподобността му, демонстрирайки (или не) международна съпричастност към него. Публичната дипломация, както вече обсъдихме, е мултидисциплинарна наука и може да бъде анализирана през теоретичната призма на международните отношения, медиите и комуникациите, културологията и социологията. Маркетингът като дисциплина също има пресечна точка с публичната дипломация и тя е в така наречения брандинг на нацията. Ако публичната дипломация гледа на образа и идентичността на една страна като на резултат от комплексно построяване на мрежи чрез преговорен процес между актьори с различни значимост и влияние в процеса на вземане на решения, то националният брандинг се основава на метафората, че всяка страна може да бъде превърната в продукт, подходящ за продажба към клиенти в чужбина – индивиди, структури и организации (Аnholt, 2007). Според Келър (Keller, 2008) основните компоненти на брандовата идентичност са името, логото, слоганът, домейните, символите, шрифтът, героите, говорителите, музиката, опаковките и подписите. Анхолт разширява теоретичната рамка, сравнявайки изграждането на национална идентичност със стол на три крака, направен от стратегия, съдържание и символни действия. Стратегията представлява проучване и анализ на това коя и каква е всъщност нацията под въпрос (какви са нейните национални черти); а съдържанието е същинското изпълнение на стратегията посредством реални иновации, реформи и инвестиции в политическия, икономическия, правораздавателния, социалния и образователния сектор на страната с цел реално постигане на заложените резултати. Символните действия също могат да бъдат част от съдържанието, но имат отделно значение – те са особено сугестивни, забележителни, запомнящи се, характерни, поетични, вълнуващи, изненадващи или драматични, и в същото време са част от националния наратив и начин за изразяването му. Новият, а и вероятно най-важният елемент, който маркетингът внася в процеса на формулиране и комуникиране на националните идентичност и бранд, е, че този процес може да бъде не само планиран, но и измерван. Според Анхолт, чрез продуктовото си позициониране, една страна формира своя собствена състезателна идентичност въз основа на шест елемента – туризъм, търговски марки, политика, инвестиции, култура и хора (Anholt, 2008). Чрез това концептуално разделение на категории, състезателната идентичност на една държава може да бъде измервана чрез релевантни критерии за всяка категория. Така нареченият “Индекс за национални брандове” е списък с 50 страни, степенувани спрямо възприятията на близо 20 000 участници в анкета от 40 въпроса, проведена в 20 страни. През 2014 г. страните с най-голям рейтинг са Германия, САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Япония, Италия, Швейцария, Австралия и Швеция, като за пръв път от пет последователни години Съединените щати отстъпват първото място на Германия – промяна, предполагаемо дължаща се на променящата им се роля в световните политики за сигурност и мир: ролята на САЩ е оценена на 19-о място от 50 държави в изследването (Kulikowski, 2015). През 2015 г. САЩ отново се завръщат на първото място в класацията. 10 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

  • Page 1 and 2: 18/2016 Октомври-Декем
  • Page 3 and 4: Дипломатическият и
  • Page 5 and 6: CONTENTS Contents INTERVIEW The Eur
  • Page 7 and 8: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
  • Page 9: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 13 and 14: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 15 and 16: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 17 and 18: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 19 and 20: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 21 and 22: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
  • Page 23 and 24: СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
  • Page 25 and 26: СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
  • Page 27 and 28: СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
  • Page 29 and 30: СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
  • Page 31 and 32: РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
  • Page 33 and 34: РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
  • Page 35 and 36: РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
  • Page 37 and 38: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
  • Page 39 and 40: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
  • Page 41 and 42: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
  • Page 43 and 44: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
  • Page 45 and 46: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 47 and 48: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 49 and 50: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 51 and 52: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 53 and 54: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 55 and 56: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 57 and 58: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 59 and 60: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
  • Page 61 and 62:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 63 and 64:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 65 and 66:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 67 and 68:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 69 and 70:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 71 and 72:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 73 and 74:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 75 and 76:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 77 and 78:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 79 and 80:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 81 and 82:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 83 and 84:

    ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР

  • Page 85 and 86:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 87 and 88:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 89 and 90:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 91 and 92:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 93 and 94:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 95 and 96:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 97 and 98:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 99 and 100:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 101 and 102:

    САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА

  • Page 103 and 104:

    РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е

  • Page 105 and 106:

    РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е

  • Page 107 and 108:

    РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е

  • Page 109 and 110:

    ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ

  • Page 111 and 112:

    ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ

  • Page 113 and 114:

    ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ

  • Page 115 and 116:

    ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ

  • Page 117 and 118:

    ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ

  • Page 120 and 121:

    18/2016 October/December DOCENDO DI

  • Page 122 and 123:

    THE EUROPEAN UNION IS A WEALTH THAT

  • Page 124 and 125:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 126 and 127:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 128 and 129:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 130 and 131:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 132 and 133:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 134 and 135:

    NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC

  • Page 136 and 137:

    THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI

  • Page 138 and 139:

    THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI

  • Page 140 and 141:

    THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI

  • Page 142 and 143:

    THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI

  • Page 144 and 145:

    STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK

  • Page 146 and 147:

    STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK

  • Page 148 and 149:

    STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK

  • Page 150 and 151:

    STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK

  • Page 152 and 153:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER A sh

  • Page 154 and 155:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER prom

  • Page 156 and 157:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER depl

  • Page 158 and 159:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER migh

  • Page 160 and 161:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER to h

  • Page 162 and 163:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl

  • Page 164 and 165:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER Both

  • Page 166 and 167:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER stra

  • Page 168 and 169:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER in m

  • Page 170 and 171:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER thin

  • Page 172 and 173:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER give

  • Page 174 and 175:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl

  • Page 176 and 177:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER What

  • Page 178 and 179:

    A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER of t

  • Page 180 and 181:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 182 and 183:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 184 and 185:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 186 and 187:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 188 and 189:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 190 and 191:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 192 and 193:

    THE UNITED STATES AS A RISING POWER

  • Page 194 and 195:

    THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN

  • Page 196 and 197:

    THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN

  • Page 198 and 199:

    COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND

  • Page 200 and 201:

    COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND

  • Page 202 and 203:

    COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND

  • Page 204 and 205:

    RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT

  • Page 206 and 207:

    RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT

  • Page 208 and 209:

    RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT

  • Page 210 and 211:

    RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT

  • Page 212:

    ИНТЕРВЮ ЕВРОПЕЙСКИ

Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
август 2009 - Евразийский Банк Развития
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
RDA
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
سبتمبر
VOICE
RADNI DOKUMENT
A WEALTH OF NATIONS
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...