Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ОТГОВОРНОСТ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... изпълни своята отговорност да защити населението в рамките на собствената си територия поради нежелание или невъзможност да направи това. Естествено тази втора отговорност може да се реализира единствено чрез процедури на ООН. 10 Третото послание имаше за цел да направи ясно за държавите членки, че „отговорността за защита” не се свеждаше вече само до военната интервенция. Тя по-скоро включваше следните три специфични отговорности: A. Отговорността да предотвратяваш: тоест, да се заемаш и да се справяш с основните и преки причини за вътрешните конфликти, както и за всякакви други, предизвикани от човека кризи, които излагат хората на опасност. 11 Б. Отговорността да реагираш: тоест, да отговаряш с подходящите мерки на ситуации с непреодолими човешки нужди, като това може да включва принудителни мерки от рода на санкции и международно преследване, а в краен случай – и военна интервенция. 12 В. Отговорността да възстановяваш: тоест, да осигуряваш – най-вече след военна интервенция – пълна подкрепа, свързана с възобновяването, реконструкцията и помирението, поставяйки акцент върху причините за щетите, които самата интервенция е имала за цел да предотврати. 13 Често се казва, че най-важният принцип е превенцията, докато най-спорна остава реакцията или, с други думи, използването на военна сила. Четвъртото послание бе призив за въвеждане на принципи за адекватно поведение при използването на сила в рамките на доктрината R2P. Тук обаче изникна въпросът, свързан с огромната пропаст между легитимността и законосъобразността. В отговор на това Светът за сигурност определи за легитимността пет критерия, които трябва да бъдат съблюдавани от международната общност и от самия Съвет за сигурност при вземане на решения за всеки отделен случай на хуманитарна интервенция. 14 Петте критерия включват: 1. Справедлива кауза 2. Правилно намерение 3. В краен случай 4. Пропорционални средства 5. Разумна перспектива Що се отнася до законосъобразността, Комисията реши, че след като веднъж Съветът за сигурност вземе под внимание и петте критерия по отношение на легитимността, принудителната намеса престава да бъде вече под въпрос. Ние обаче твърдим, че тук доктрината R2P няма как да издържи поради изложените по-долу четири причини: • Неяснота на самата доктрина и липсата на ясни юридически указания; • Безизходицата в Съвета за сигурност, която остава нерешена; • Липсата на морал; • Провал на доктрината R2P в практиката. 10 Пак там. 11 Доклад на Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет. „Отговорност за защита.”(2001): 155-75. Pg. XI 12 Пак там. 13 Пак там. 14 Заедно с техните обяснения, които не могат да бъдат включени тук поради липса на достатъчно място. DIPLOMACY 18/2016 109

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... Неяснота на доктрината и липсата на ясни юридически указания Някои учени твърдят, че отговорността за защита може – донякъде спорно – да бъде причислена към обичайното международно право. 15 Според Рейчъл Елизабет, например, само поради факта, че прилагането на доктрината R2P на практика изисква политически изчисления от страна на националните държави, това по никакъв начин не отрича статута на тази доктрина като част от обичайно международно право. 16 По-нататък тя се аргументира така: „Ако доктрината R2P не представлява право, тъй като включва в себе си политика, тогава нищо от това, което се включва в международното право, не може да бъде наречено право”. Тя твърди също, че обичайното международно право се основава на това как действат държавите (включително и на казаното от тях), както и защо действат по такъв начин. Рейчъл Елизабет вярва, че доктрината R2P отговаря и на двете условия. Преди обаче да се противопоставим на този неин аргумент, би било добре да припомним, че по време на Световната среща на най-високо равнище през 2005 г. държавите се съгласиха единодушно, че всяка една от тях носи отговорност за защитата на собственото си население от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническо прочистване – заедно с международната отговорност, посредством ООН, чрез която да може да използва подходящи мерки, в случай че даже една единствена държава не защити своето население. Освен това има редица резолюции, които задължават отделните държави да носят отговорността за защитата на своето собствено население. 17 Казано накратко, Документът за резултатите от Световната среща на най-високо равнище през 2005 г., препотвърден няколкократно от страна на Генералната асамблея и Съвета за сигурност на ООН, може да бъде добавен към целия набор от резолюции, приети от отделните държави и разясняващи конкретните отговорности на тези държави, както и цитиращи важни примери от практиката на тези държави, с което искат да покажат, че вече имат общо-обвързващо юридическо задължение да предотвратяват или осуетяват (т.е. да защитават от) престъпления срещу човечеството, геноцид, етническо прочистване и военни престъпления в рамките на своите граници. 18 Докато от една страна бихме могли да приемем аргументите на Рейчъл, че доктрината R2P е обвързваща за държавите (което не е нещо ново, тъй като съществуват редица национални и международни закони [нормите на jus cogens], които изискват от тях да защитават своите граждани от военни престъпления, геноцид и етническо прочистване), от друга страна нейният аргумент, че R2P вменява на международната общност отговорност и задължение да се намесва в други държави, за да спира конкретни военни престъпления, извършвани от същите тези държави, не е убедителен. Самите формулировки в доктрината R2P правят един такъв ангажимент на чужда държава по-скоро доброволен (по собст- 110 15 Arbour, Louise. "The responsibility to protect as a duty of care in international law and practice." Review of International Studies 34.03 (2008): 447-448. 16 Van Landingham, Rachel Elizabeth. "Politics or Law? The Dual Nature of the Responsibility to Protect." Denver Journal of International Law and Policy 41.1 (2012): 2013-3. Стр. 67. 17 Пак там, стр. 79. 18 Пак там. ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA