Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ОТГОВОРНОСТ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... вен избор), а не задължителен. Спенсър Зифчак подчертава как тази доктрина е била отхвърлена още по време на нейното формулиране от страна на държавите членки, които заявяват „ние признаваме нашата споделена отговорност да предприемаме съвместни действия” 19 , отказвайки да приемем каквато и да е правнообвързваща формулировка, внушаваща реална отговорност. Съществуват и сериозни проблеми, предизвикани от липсата на каквато и да е яснота на формулировките в цялата доктрина R2P – тоест, кой точно трябва да се намеси и на кого точно се пада тази отговорност. Освен това от международната общност се очаква да носи тази отговорност, но в R2P няма никакви конкретни указания как това може да бъде осъществено. Какво ще стане, например, ако дадена държава не желае да се намеси, за да помага на гражданите на друга страна, в която трета страна извършва военни престъпления? И може ли този акт на нежелание да се счита за нарушение на доктрината R2P? И в крайна сметка ще наложи ли международната общност някакви санкции за това, че една държава не желае да помогне на друга държава? Защото, когато бъде нарушен един закон (независимо дали е национален и/или международен), за това трябва по принцип да има някакви последици или някакво наказание. В този случай обаче в R2P няма каквито и да било ясни юридически указания. С други думи, доктрината R2P не вменява по никакъв начин на държавите каквото и да е абсолютно задължение да предприемат каквито и да е действия на международно равнище; а бездействието на която и да е държава в този контекст не означава неизпълнение на нейните международни задължения. Затова не може да се твърди, че в R2P съществува подобно юридическо задължение. Безизходицата в Съвета за сигурност остава нерешена След изчитането на редица научни анализи в полза на доктрината R2P 20 ни се струва, че огромният акцент, поставен върху вторичната отговорност, вменена да държавите да се намесват с невоенни средства, т.е. чрез доброволна помощ, санкции или други дипломатически средства, е просто фрапиращ. От тези анализи остава впечатлението, че, фокусирайки се върху всякакви видове средства, освен военна интервенция, съответните учени са се опитали да пренебрегнат факта, че, ако (да кажем) въпросните средства не успеят да накарат една държава да престане да извършва варварски зверства, единствената оставаща възможност е да се намесят с военни средства и с употребата на сила, което пък трябва да се разгледа в Съвета за сигурност, в рамките на който петте постоянни държави членки биха могли да наложат вето. Доктрината R2P, която се появи на бял свят след интервенцията в Косово, все още не успява да намери решение за настъпилата в Съвета за сигурност безизходица – и то когато има отчаяна нужда да се сложи край на тежките нарушения на човешките права и престъпленията срещу човечеството, които се извършват в една страна. Затова ние твърдим, както и преди, че доктрината R2P не успява 19 Zifcak, Spencer M. "United Nations reform: Heading north or south?." Global Change, Peace & Security 18.3 (2006): стр. 116. 20 Stahn, Carsten. "Responsibility to protect: Political rhetoric or emerging legal norm?." American Journal of International Law (2007): 99-120. Evans, Gareth. "The responsibility to protect: ending mass atrocity crimes once and for all." Irish Studies in International Affairs 20.1 (2009): 7-13. DIPLOMACY 18/2016 111

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... да гарантира действия от страна на държавите, когато тези действия са необходими. Погрешно е да се смята, че при ситуация, подобна на тази в Косово, сме оставени само пред два вида избор: или да „уважим” пълната липса на функционализъм от страна на Света за сигурност за това, че не е в състояние да разреши употребата на сила поради правото на вето от страна на една или две свои постоянни държави членки (някои наричат това „в ущърб на международния ред”), или да спасим човешки животи, пренебрегвайки закона, както и решението на Съвета за сигурност. Би трябвало да има и трети начин, по който да може да бъде спасен животът на хората – както по легитимен, така и по законосъобразен път. В това отношение аргументът на Орфорд за инструментализма е непреодолим. Орфорд твърди, че задачата на международното право не е да трансформира конкретна текстова информация в действие. Тази информация трябва да бъде ориентирана към човешките нужди – така, както е ориентиран и всеки друг закон. Без да може да посрещне конкретна нужда или необходимост, всеки закон остава изпразнен от смисъл. Според Хартата на ООН, целта на международното право е да поддържа международния мир и сигурност и да защитава човешките права в целия свят. Тази харта не е ценена заради нейните разпоредби; тази харта се уважава и почита затова, че смятаме, че тя ни води към осигуряването на един по-мирен свят и на едно по-добро място за живеене. А ако по някаква причина тя не успее да изпълни тези свои функции, представа да бъде ценена високо. 21 И ако самите думи не могат да подтикнат към действие, за какво трябва да бъдат ценени? В допълнение, Сима Бруно твърди, че в случая с Косово е била престъпена само една „тънка линия”. След това тя добавя, че не би трябвало подобен подход да стане в бъдеще неразделна част от тази стратегическа програма, тъй като би подкопал универсалната система на колективна сигурност. 22 Бруно смята също, че прибягването до незаконосъобразност като решаващ аргумент по толкова убедителни причини, както в случая с Косово, е едно, но да превърнеш подобно изключение в „генерална линия” на своята политика, е съвсем друго нещо. 23 Това, което всъщност иска да каже, е, че станалото в Косово – макар и незаконосъобразно, може да се счита за изключение; както и това, че действията на НАТО в Косово не създават прецедент. Явно е, че щом започнат да се търсят оправдания за нарушаването на законите – или, с други думи, да се правят изключения от това, дали е разрешено да се прегазват тези закони или не, въпросният закон не е успял да изпълни своята цел. От всичко това следва, че Антонио Касес 24 има пълно право да не се съгласи със Сима Бруно, която нарича нарушаването на международното право от страна на НАТО „незначително”. Но и нашето съгласие с това, което казва той, приключва дотук. Защото не трябва да бъдат премълчавани и убийствата на други човешки съ- 112 21 Orford, Anne. "Muscular humanitarianism: reading the narratives of the new interventionism." European Journal of International Law 10.4 (1999): 679-711. Стр. 164 22 Simma, Bruno. "NATO, the UN and the Use of Force: Legal Aspects." European Journal of international law 10.1 (1999): 1-22. Стр. 1 23 Пак там. 24 Cassese, Antonio. "Ex iniuria ius oritur: are we moving towards international legitimation of forcible humanitarian countermeasures in the world community?." European Journal of International Law 10.1 (1999): 23-30. ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA