Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ОТГОВОРНОСТ

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... щества, тъй като съществуващите в момента международни правни разпоредби се оказват безсилни да се справят с подобна ситуация (т.е. със случая „Косово”). Касес подсказва, че би трябвало да има начини за преодоляване на дилемата, свързана с безизходицата в Съвета за сигурност. Той намеква, че евентуалното въвеждане на изключения – при определени строги условия – за прибягване до въоръжен конфликт биха могли да бъдат постепенно оправдани при липсата на санкция от страна на Съвета за сигурност. 25 За целта той предлага шест условия, две от които са следните: • „(IV) В случай че, за да сложи край на зверствата, Съветът за сигурност не може да предприеме никакви насилствени действия заради несъгласие сред своите постоянни членове или поради факта, че един или повече от тези членове е упражнил правото си на вето. Следователно, Съветът за сигурност би трябвало да се въздържа от каквото и да е действие или само да потвърди, че не одобрява или осъжда зверствата, като може даже да определи ситуацията като заплаха за мира”. 26 • „(V) Ако група държави (а не една единствена държава хегемон, независимо от нейната военна или политическа мощ, нито пък подобна държава с подкрепата на държава клиент или съюзник) решат да се опитат да сложат край на жертвите – с подкрепата, или поне с липсата на опозиция от страна на мнозинството от държавите членки на ООН”. 27 Предложенията на Касес не са решение за преодоляване на безизходицата в Съвета за сигурност. Те по-скоро са начин за нарушаване на закона, вместо да променят този закон така, че на държавите да не се налага да го нарушават повече. И вместо да се правят изключения, чрез които да се нарушава закона, има два начина, по които международната общност може да се справи с безизходицата в Съвета за сигурност. Най-лесният начин, но в същото време и най-суровият, е да се направи промяна във функцията на Съвета за сигурност, като при определени ситуации се премахне и правото на вето при използването на сила. Това може да се постигне в рамките на самата система на Обединените нации, както и с актове от страна на отделните държави. В крайна сметка не трябва да се забравя, че това са държавите, които дават легитимност на организации като Обединените нации, както и на международното право като цяло. Вторият начин е да се прехвърли отговорността за определяне на легитимността на използването на сила от Съвета за сигурност на Генералната асамблея на ООН, като за съгласието на държавите членки се постави изискване за мнозинство от 2/3. И въпреки това, което предлага Касес, не смe съгласнr, че „липсата на опозиция отстрана на мнозинството” би била достатъчно силен аргумент за предоставянето на подобни пълномощия. Това ще направи решението по-демократично и по-малко хегемонно. Липсата на морал При интервенцията в Косово генералният секретар на НАТО заяви: „Ние трябва да сложим край на насилието и на хуманитарната катастрофа, която се случва в Косово. Защото имаме моралното задължение да направим това”. 28 И мнението 25 Пак там, стр. 27. 26 Пак там. 27 Пак там. 28 Виж бележка 16. стр. 160. DIPLOMACY 18/2016 113

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩИТА: ПРОДЪЛЖАВАЩАТА ПОСТ-КОЛОНИАЛНА... на Касес е подобно: „Отговорът ми е, че от етична гледна точка употребата на военна сила бе напълно оправдана” 29 Аргументацията за бездействието на Съвета за сигурност при подобни обстоятелства, обаче, може да се окаже доста трудна. Защото, когато съществува разграничение между закона и морала или, казано по друг начин, когато има трагични обстоятелства, при които човек е изправен пред ужасна дилема и належащите политически и морални съображения не предлагат друг избор, освен да се действа извън закона, хората започват да губят вяра в легитимността на самия закон. Защото санкцията няма да бъде вече легитимна. И точно това се случи след инвазията в Косово и Ирак от страна на САЩ и Великобритания през 2003 г. Цитираните по-горе аргументи на международните юристи 30 в подкрепа на интервенцията са еднакво убедителни по отношение на морала, етиката и хуманитарните императиви, които оправдават военните действия. В повечето от тях обаче изцяло липсва законосъобразността на тези действия. Доктрината R2P прави първите стъпки за легитимиране на военната подкрепа на други държави – тогава, когато тя е необходима, но не я прави законосъобразна. Така пропастта между легитимността и законосъобразността не е преодоляна, нито пък към законите за употребата на сила се прибавя някакъв морал. Доктрината R2P в практиката Оставяйки настрани научните дебати и самата литература, много е важно да разгледаме в този контекст практиката на отделните държави от 2005 г. насам, както и начините, по които доктрината R2P помага на международната общност по време на конфликти. Либия се счита за първия случай, в който е била използвана и цитирана в резолюция на Съвета за сигурност от 1973 г. доктрината R2P, разрешаваща военна интервенция. 31 По това време тогавашният президент на Либия, Муамар Кадафи, извършва „сериозни и систематични нарушения на човешките права” 32 срещу мирното цивилно население на своята страна. Резолюция 1970 от 26 февруари е приета единодушно. В нея се настоява за незабавно прекратяване на огъня в Либия и въвеждане на забрана за всякакви полети във въздушното пространство на тази страна. 33 Това води до промяна на режима в Либия. Предприетите от НАТО действия усложняват нещата на бойното поле. Насочването към бягащи войски, които не представляват заплаха за мирното население; насочването към граждански обекти, както и откритата подкрепа на опозицията са факти, с които обаче се замъглява линията между защитата на мирни либийски граждани в Бенгази, от една страна, и целта за сваляне на режима, от друга. 34 Днес има държави, които твърдят, че доктрината R2P в този случай е била нещо като димна завеса пред смяната на режима, изразявайки в същото време и своето несъгласие със селективното използване на R2P от страна на Съвета за сигурност, т.е кога- 114 29 Виж бележка 29. стр. 25. 30 Виж бележка 23. 31 Резолюция на Съвета за Сигурност 1973. Либия, (17 март 2011 г.), на интернет адрес: http://www.nato. int/nato_static/assets/pdf/pdf_2011_03/20110927_110311-UNSCR-1973.pdf 32 Пак там,стр. 1. 33 “Mission Statement”. United Nations: Office of the special adviser on the prevention of genocide. От интернет: на 07.11.2015. 34 Nasser-Eddine, Minerva. "How R2P failed Syria." Flinders Journal of History and Politics 28 (2012): 16. ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
август 2009 - Евразийский Банк Развития
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
VOICE
A WEALTH OF NATIONS
Керівництво з методології інновацій - I3E
Ελληνικός Τουρισμός
العربية
сводный отчет: переход к применению новых вакцин в странах с ...
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
대북정책의 대국민 확산방안 - 통일연구원