Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

СТРАТЕГИИ ЗА

СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН БРАНД НА ... на връзките с комунистическото минало и промотиране на модерен образ. Брандирането е видяно като средство за модернизация и привличане на медийното внимание; за съжаление, обаче, брандингът на България, макар стартиращ едновременно в състезанието с други страни като Словения, Полша и Естония, не успява да догони техните успехи и се загубва в бюрокрация, безучастно отношение и спорадични стратегии (Kaneva, 2011). През 2001 г. брандът “България” прави първи и несигурни стъпки пред медиите по време на Европалия – международен фестивал на изкуствата. Поради политическа нестабилност и промени в управлението на страната проектът не успява да развие потенциала си и да ангажира в себе си важни стратегически участници от различните сектори, като така резултатът остава фокусиран единствено върху българските изкуство и култура, без участието на бизнес организации и инвеститори. Оттогава са осъществени две по-мащабни инициативи за създаване на национален бранд – Brand Bulgaria и Promote Bulgaria, които въпреки близкото наименование нямат общо. Първата е инициирана от Британския съвет с основна цел да промотира Великобритания в България. По-късно тази цел се разширява и залага на двупосочния обмен между двете нации. Проектът включва различни работни групи, съставени от представители на правителствата на двете държави, бизнес лидери, неправителствени организации, специалисти от академичните среди, медии, дизайнери, професионалисти от сферата на рекламата и ПР, както и водещи брандинг консултанти. Проведени са изследвания, свързани с възприятието на българите за тяхната собствена страна и култура, както и на западноевропейците – за България. Като резултат са създадени картички със слоган “Where on Earth is Bulgaria?” (“Къде е България на картата?”), раздавани в британски училища и университети, целящи да позиционират България като желана дестинация за неорганизирани туристически дейности. Поради малък бюджет, обаче, кампанията е краткотрайна и с малък обхват. Втората кампания е администрирана през 2004 г. и 2005 г. от Министерството на икономиката с участието на други държавни институции. Българската роза е избрана за национален символ и изобразена в лого. Надя Кънева, преподавател в катедрата по медийни, филмови и журналистически науки в университета в Денвър и специалист в областта на брандинга на пост-комунистически страни, предполага, че процесът на национално брандиране на България е прекъснат поради интерпретативното колебание между елитарната му същност и правото на всеки българин да участва в него. Оттогава националният брандинг на България е вторичен приоритет. Въпреки че официалните усилия за изработване на общ национален образ на България са спорадични и не съвсем ефективни, няколко публично-инициирани и публично-центрични инициативи предлагат визия за българския бранд, използвайки разпространени комуникационни канали. Групата Like.Bulgaria във Фейсбук разполага с 40 000 харесвания (докато официалната страница на България, управлявана от Министерството на туризма, има 18 300 харесвания), таргетира основно чуждестранни аудитории, но привлича и български потребители във Фейсбук. Слоганът на страницата е “Our brand is a story. A story about you, not the brand.” (“Брандът ни е история. История за теб, а не за бранда.”), а самият наратив, артикулиран от създателите й, дава нова гледна точка върху българските история, култура, изкуство и природа, изобразени с минималистични модерни визии и хващащо окото лого. DIPLOMACY 18/2016 19

СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН БРАНД НА ... Like.Bulgaria Има още две активни групи във Фейсбук, които таргетират по-скоро българските граждани с цел да създадат чувство за принадлежност към културата и характеристиките на нацията. Първата е “Българѝя” (40 000 харесвания), която се фокусира върху езиковите особености на българския език с чувство за хумор и ирония; втората е България/@Bulgarian.people (278 000 харесвания), обединяваща чрез по-популистки наратив послания и визии, правещи препратки към българския фолклор и традиции и събуждащи чувството за национална гордост. Тези инициативи за национален брандинг, идващи от българи към българи (или в случая на Like.Bulgaria – към чужденци) покриват спектъра на усилията за създаване на бранд идентичност и заместват липсващите или по-непродуктивните такива на държавно ниво. В заключение е важно да подчертаем, че стратегиите за създаване на национални образ, бранд идентичност са дългосрочни и резултатите от тях са налице едва след няколко години или дори десетилетия. Многостепенното участие на всички заинтересовани страни (включително и на самия народ) в тези процеси е предпоставка за успешното им протичане и прави възможно подплатяването на стратегическите планове с истинско съдържание и символни действия. Библиография 1. Anholt, S. (2007). Competitive identity. Basingstoke [England]: Palgrave Macmillan. 2. Anholt, S. (2008) Places: Identity, Image and Reputation, Palgrave Macmillan. 3. Bobinski, K. (2004), Poland’s nervous ‘return’ to Europe, Open Democracy April 2004, Налична на: https://www. opendemocracy.net/democracy-europefuture/article_1878.jsp 4. Brand Estonia (2016), Налична на: http://brand.estonia.eu/ 5. Brand Finance Journal (2012), Налична на: http://www.brandfinance.com/images/upload/bfj_nation_ brands_100_2012_dp.pdf 6. David Cross, M.K. (2013), Conceptualizing European Public Diplomacy, European Public Diplomacy. Soft Power at Work, Palgrave Macmillan: 1-13 7. Estonian Development Fund (2015), Налична на: http://www.arengufond.ee/en/ 8. Goffman, E. (1959). The presentation of self in everyday life. Garden City, N.Y. 9. Doubleday.Gregory, B. (2011). American Public Diplomacy: Enduring Characteristics, Elusive Transformation. The Hague Journal of Diplomacy, 6(3), стр.351-372. 10. Goffman, E. (1963) Stigma: notes on the management of spoiled identity, Englewood Cliffs, N.J. : Prentice-Hall 11. Kaneva, N. (2011). Who can play this game? The rise of nation branding in Bulgaria, 2001-2005, Branding Post- Communist Nation: Marketizing National Identities in the ”New” Europe, Routeledge 12. Marini, A. (2011), Poland: the transition is over and is successful, EuInside, Налична на: http://www.euinside.eu/ en/news/poland-the-transition-has-been-completed-successfully 13. Melissen, J. (2011). Beyond the New Public Diplomacy. The Hague: Netherlands Institute of International Relations ‘Clingendael’. 14. Ociepka, B (2013). New members’ public diplomacy. European Public Diplomacy. Soft Power at Work, Palgrave 20 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА В АФРИКА
октябрь 2008 - Евразийский Банк Развития
International Defence Engagement Strategy
Anti-terrorism pact
The EU your questions answered
INTERNATIONAL TAX COMPETITION
Горизонт N21/850
ръководство - Отворено общество
UAS4EUROPE Smart Partnerships for Regional Impact
Скачать архив номера «Июнь 2010 - Губерния
[+]The best book of the month Strategic Management in the Asia Pacific: Harnessing Regional and Organizational Change for Competitive Advantage [PDF]