Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

РОЛЯТА НА

РОЛЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ АКТЬОРИ НА БАЛКАНИТЕ Ролята на международните актьори на Балканите Мартин Соколов В края на 90-те години на миналия век и през първите пет години на новото хилядолетие ролята на международните играчи на Балканите беше огромна, след което бе приет подходът на регионалната собственост, който отрази тяхната променяща се роля. Само по себе си това подчертава факта, че значението на конкретен международен играч в дадена държава или регион не е постоянна величина. Защото това значение се определя по-скоро от контекста на деня, или по-точно – от непосредствените предизвикателства . Днес най-актуалните проблеми на Балканите, както и в почти цяла Европа, включват тероризма, радикализацията и миграционната криза. И така, играчите, на които ще бъде отделено тук най-голямо внимание, са Европейският съюз, НАТО, Съединените щати, Русия, Турция и донякъде Китай. Това са играчите, които имат най-голям потенциал да оформят днешната международна среда, а оттам и начина, по който Балканите биха могли да отговорят на предизвикателствата, пред които са изправени в момента, както и да се справят с тези предизвикателства. Европейският съюз е играчът с най-силно влияние в този регион, тъй като европейското членство предлага както финансов и икономически просперитет, така и политическо развитие. Същността на това твърдение се заключава във факта, че възможностите на ЕС да привлича и да обещава членство са неговият най-мощен инструмент за оказване на влияние върху отделните държави, както и върху региона като цяло. За съжаление обаче поне в обозримо бъдеще процесът на разширяване на ЕС ще остане в застой, като по такъв начин и реформите в някои балкански страни ще останат „на трупчета”. Тук се забелязва влиянието на няколко фактора. Някои от тях са свързани с вътрешни за Европейския съюз процеси – например, продължаващата криза с идентичността, т.е. дали ЕС представлява наднационална държава, дали е само единен пазар или федерация, или всъщност е нещо друго. Всичко това, заедно с факта, че Европейският съюз винаги е имал трудности при вземането на общи решения, доведе до първите признаци на ре-национализация. Още повече че финансовите и икономически проблеми на ЕС, както и „Брекзит”, не допринесоха с нищо положително за промяната на тази ситуация. А ако добавим и „стоперите” пред присъединяването на самите балкански държави, перспективите за по-нататъшното разширяване на ЕС започват да изглеждат още по-мрачни. Независимо от това обаче, както и от членството, когато говорим за справяне с предизвикателствата на радикализацията, тероризма и миграционната криза на Балканите, трябва да подчертаем, че именно Европейският съюз притежава найголям потенциал, както и възможности, за да се справи със сегашната ситуация. А това е изключително важно, имайки предвид и факта, че всъщност Балканите са тези, които изпитват на гърба си най-тежките последици от мигрантската криза. DIPLOMACY 18/2016 29

РОЛЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ АКТЬОРИ НА БАЛКАНИТЕ Защото балканските държави са изправени не само пред финансовите, икономически и политически последствия на тази криза. Тъй като за тях съществува и риск от влошаване на отношенията помежду им. Затова е изключително важно този регион да настоява пред ЕС за намиране на всеобхватен подход, който да не позволи капсулирането на Балканите и превръщането им в буферна зона между Европа и източниците на миграцията. Защото това би било не само пагубно за региона, но би се превърнало и в бомба със закъснител по отношение на самия Европейски съюз. Също така е изключително важно Европейският съюз да поеме водеща роля в контекста на предизвикателствата, пред които са изправени европейските държави, но най-вече балканските страни. Би трябвало миграционната криза да се разглежда като дългосрочен проблем както за Европейския съюз, така и за целия континент. Затова е важно решението да дойде въз основа на споделените от всички държави членки европейски политики, които да бъдат подкрепени и от нечленуващите в ЕС балкански страни. Защото би било нищо повече от самозалъгване, ако продължава да се смята, че при така създалата се ситуация тези страни биха могли да се защитят сами. Добър пример за „споделена политика” е създадената наскоро Европейска служба за гранична и брегова охрана. Нейна задача е да контролира, а ако е възможно – и да намалява „обема” на прииждащите към Европа мигрантски потоци. И въпреки това, спирането на тези потоци само по границите не е решение на проблема. На първо място е невъзможно броят на мигрантите да бъде сведен до нула; защото независимо от времето и ситуацията, някои от тях могат винаги да си намерят причина или начин да влязат нелегално в Европейския съюз. Второ, самото им спиране по границите не разрешава въпроса с мигрантската криза. Защото в Европа вече са влезли мнозина, а техният брой – рано или късно – ще продължава да се увеличава. Затова е изключително важно Европейският съюз да извърши (пре) разпределяне на мигрантите на квотен принцип във всички държави членки, като същевременно следи и контролира този процес, за да може да предотврати каквото и да е „гетоизиране” на мигрантските общности. Ако ще трябва ЕС да се справи с тази криза по ефективен начин, той трябва да осигури успешната интеграция на тези мигранти. Във връзка с радикализацията на чуждестранните бойци, има разузнавателна информация, според която най-големият брой такива бойци на глава от населението, биещи се на страната на ДАЕШ, е всъщност от Балканите. Много е важно да бъдат анализирани и разбрани правилно факторите, които са накарали тези хора да застанат на страната на ИДИЛ. Тези фактори могат да бъдат както икономически и социални, но могат така също да включват и радикализацията на Исляма, а след това – и ислямизация на радикализираните. Всички държави членки на ЕС са светски страни, тъй като в тях религията е отделена от политиката. Това обаче доведе и до ситуация, при която не се обръща внимание на проповядваното от имамите. Което пък от своя страна даде възможност на тези имами да проповядват яростен радикализъм, както и да наемат бойци от името на ДАЕШ. Отделните страни трябва да си сътрудничат с мюсюлманските общности, за да могат така да предотвратяват радикализацията. И въпреки всичко съществуват хора, които, търсейки отдушник за своя екстремизъм, решават че е 30 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA