DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ
2kGfdFv
2kGfdFv
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ...<br />
Балтийско и Черно море също се разглежда като сериозно влошена, вследствие на<br />
нарастващите руски военни способности.<br />
Във Варшава страните членки на НАТО взеха решение за разполагане на ротационен<br />
принцип на четири многонационални батальонни бойни групи в Естония,<br />
Латвия, Литва и Полша. Участието на САЩ, Германия, Великобритания и Канада<br />
като рамкови страни в изнесеното предно присъствие се очаква да изпрати ясен<br />
сигнал за запазване на силната трансатлантическа връзка.<br />
По отношение на югоизточния фланг на НАТО беше взето решение за разработване<br />
на адаптирано предно присъствие. Потвърдено беше стратегическото<br />
значение на Черно море, като беше отбелязана и необходимостта от засилване на<br />
диалога и сътрудничеството с Грузия и Украйна.<br />
Не би било пресилено да се каже, че политиката към Черно море представлява<br />
също лакмус тест за способността на НАТО да намери отговори на фундаментални<br />
въпроси като бъдещето на европейската и евроатлантическата архитектура<br />
за сигурност, бъдещето на европейския проект, отношенията с Русия и справянето<br />
с предизвикателствата на глобализацията и хибридните действия като<br />
подход в международните отношения. Като крайбрежна държава, извън всякакво<br />
съмнение, България има първостепенен интерес от устойчиво и предвидимо бъдеще<br />
на региона.<br />
Адаптирането на НАТО към новите предизвикателства пред сигурността изисква<br />
най-напред ясно дефиниране на заплахите в региона и съответно формулиране<br />
на мерки за тяхното преодоляване. Това би дало отговор на въпроса до каква<br />
степен страните членки на НАТО са се справили със задачата да положат основите<br />
на една нова, действително устойчива архитектура на сигурност в региона.<br />
В политически план, основните заплахи за сигурността в региона произтичат<br />
от пресичането на различни геополитически интереси на кръстопътя между Европа<br />
и Азия, в т.ч. между Централна Азия и Близкия изток. По времето на Студената<br />
война страните от региона, без Турция, бяха членове на Варшавския договор.<br />
След края на Студената война в региона се установи деликатен геополитически<br />
баланс. От една страна, България и Румъния станаха членове на НАТО и ЕС, а от<br />
друга, Русия, в качеството й на регионална сила и инициатор на Евразийския съюз,<br />
се стреми към разширяване на своето влияние в т.нар. „близка чужбина“ и особено<br />
в страните от постсъветското пространство. Държави като Украйна и Грузия<br />
станаха обект на засилен натиск от Русия, в опита си да изберат пътя на европейската<br />
и евроатлантическата интеграция.<br />
Този деликатен геополитически баланс бе значително променен през последните<br />
години вследствие на вече съществуващи и нови предизвикателства, но<br />
най-вече поради грубото нарушаване на основополагащи принципи на европейската<br />
система за сигурност и международния правов ред. Агресивните действия на<br />
Русия, включително нейните провокативни военни маневри по периферията на<br />
НАТО, придружени с желанието й за постигане на политически цели чрез заплахи<br />
и използване на сила, са източник на регионална нестабилност, представляват<br />
сериозно предизвикателство за Алианса и заплашват основната цел за единна,<br />
свободна и мирна Европа.<br />
Въпреки че анексирането на Крим се счита за основното събитие в сферата<br />
на сигурността през последните години в региона, то само илюстрира процеси,<br />
започнали преди години и показващи амбицията на Русия да се утвърди като гло-<br />
36<br />
<strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016