14.02.2017 Views

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

2kGfdFv

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ...<br />

Балтийско и Черно море също се разглежда като сериозно влошена, вследствие на<br />

нарастващите руски военни способности.<br />

Във Варшава страните членки на НАТО взеха решение за разполагане на ротационен<br />

принцип на четири многонационални батальонни бойни групи в Естония,<br />

Латвия, Литва и Полша. Участието на САЩ, Германия, Великобритания и Канада<br />

като рамкови страни в изнесеното предно присъствие се очаква да изпрати ясен<br />

сигнал за запазване на силната трансатлантическа връзка.<br />

По отношение на югоизточния фланг на НАТО беше взето решение за разработване<br />

на адаптирано предно присъствие. Потвърдено беше стратегическото<br />

значение на Черно море, като беше отбелязана и необходимостта от засилване на<br />

диалога и сътрудничеството с Грузия и Украйна.<br />

Не би било пресилено да се каже, че политиката към Черно море представлява<br />

също лакмус тест за способността на НАТО да намери отговори на фундаментални<br />

въпроси като бъдещето на европейската и евроатлантическата архитектура<br />

за сигурност, бъдещето на европейския проект, отношенията с Русия и справянето<br />

с предизвикателствата на глобализацията и хибридните действия като<br />

подход в международните отношения. Като крайбрежна държава, извън всякакво<br />

съмнение, България има първостепенен интерес от устойчиво и предвидимо бъдеще<br />

на региона.<br />

Адаптирането на НАТО към новите предизвикателства пред сигурността изисква<br />

най-напред ясно дефиниране на заплахите в региона и съответно формулиране<br />

на мерки за тяхното преодоляване. Това би дало отговор на въпроса до каква<br />

степен страните членки на НАТО са се справили със задачата да положат основите<br />

на една нова, действително устойчива архитектура на сигурност в региона.<br />

В политически план, основните заплахи за сигурността в региона произтичат<br />

от пресичането на различни геополитически интереси на кръстопътя между Европа<br />

и Азия, в т.ч. между Централна Азия и Близкия изток. По времето на Студената<br />

война страните от региона, без Турция, бяха членове на Варшавския договор.<br />

След края на Студената война в региона се установи деликатен геополитически<br />

баланс. От една страна, България и Румъния станаха членове на НАТО и ЕС, а от<br />

друга, Русия, в качеството й на регионална сила и инициатор на Евразийския съюз,<br />

се стреми към разширяване на своето влияние в т.нар. „близка чужбина“ и особено<br />

в страните от постсъветското пространство. Държави като Украйна и Грузия<br />

станаха обект на засилен натиск от Русия, в опита си да изберат пътя на европейската<br />

и евроатлантическата интеграция.<br />

Този деликатен геополитически баланс бе значително променен през последните<br />

години вследствие на вече съществуващи и нови предизвикателства, но<br />

най-вече поради грубото нарушаване на основополагащи принципи на европейската<br />

система за сигурност и международния правов ред. Агресивните действия на<br />

Русия, включително нейните провокативни военни маневри по периферията на<br />

НАТО, придружени с желанието й за постигане на политически цели чрез заплахи<br />

и използване на сила, са източник на регионална нестабилност, представляват<br />

сериозно предизвикателство за Алианса и заплашват основната цел за единна,<br />

свободна и мирна Европа.<br />

Въпреки че анексирането на Крим се счита за основното събитие в сферата<br />

на сигурността през последните години в региона, то само илюстрира процеси,<br />

започнали преди години и показващи амбицията на Русия да се утвърди като гло-<br />

36<br />

<strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!