DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

Recommendations

Info

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ... бална геополитическа сила. На ниво стратегически документи това проличава в нейната Военна доктрина и в Доктрината за национална сигурност. Приетата през юли 2015 г. Морска доктрина на Русия отрежда централно значение на Черно море при осигуряване на достъп на Русия до Средиземно море, а оттук и към Атлантическия океан. В първото десетилетие след края на Студената война архитектурата на европейската и евроатлантическата сигурност предполагаше засилено сътрудничество между НАТО и Русия, като през 1997 г. бе подписан и Основополагащият акт за взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността между НАТО и Руската федерация. При отсъствието на видима заплаха от страна на Русия или сериозни предизвикателства пред европейската сигурност, съюзниците от НАТО постепенно намалиха равнището на амбиция в бюджетите си за отбрана. След събитията от 11 септември 2001 г., както и в контекста на все по-нарастващата през последното десетилетие увереност на Русия в ролята й на ключов фактор в международните отношения и на засиленото й чувство за „собственост” върху пост-съветското пространство и зоната на бившия Варшавски договор, страните членки на НАТО постепенно, но със завидно единство, пристъпиха към адаптиране на своята политика. Редица анализатори разглеждат „точката на пречупване” именно в действията на Русия в Украйна, незаконното анексиране на Крим, подкрепата за паравоенни формирования и директното военно присъствие в сепаратистки настроени области в Украйна. Връщайки лентата във времето на „стабилната” архитектура за сигурност, основана на принципите от Хелзинки, можем да открием първите предизвикателства пред нея още в началото на 21 век. През 1999 г. в Истанбул, държавните и правителствените ръководители на страните – участнички в ОССЕ, приеха редица важни решения, потвърждаващи значението на съществуващата архитектура за сигурност в пространството от Ванкувър до Владивосток. Сред тези решения се открояват приемането на адаптираната версия на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и т.нар. Истанбулски ангажименти, поети от Русия по отношение на Грузия и Молдова. Русия се задължава, не по-късно от 31 декември 2000 г., да намали числеността на контролираната по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) своя военна техника до 153 танка, 241 бойни бронирани машини и 140 артилерийски системи във военните бази във Вазияни и Гудаута (бел.: и двете в Грузия), както и в ремонтния завод в Тбилиси. В допълнение, руската страна се задължава да закрие базите във Вазияни и Гудаута не по-късно от 1 юли 2001 г. Тези ангажименти не само не бяха изпълнени, но и по отношение на териториалната цялост на Грузия практически бяха нарушени. По отношение на Република Молдова, Русия пое ангажимент да изтегли разположените в Република Молдова военни сили и техника до края на 2002 г. Тези ангажименти също останаха неизпълнени. На срещата в Истанбул Република Молдова излиза с декларация, в която заявява, че присъствието на чужди войски на нейна територия е противоконституционно. В този смисъл, руските войски и военна техника, намиращи се на територията на Приднестровска област, нарушават основополагащ принцип на ДОВСЕ, а именно – съгласието на приемащата държава за временно разполагане на войска и военна техника на друга държава. Вместо да изпълни тези свои ангажименти, през 2007 г. Русия взе решение да прекрати участието си в ДОВСЕ, считано от 12 декември с.г. Това бе още едно действие, подкопаващо основите на <strong>DIPLOMACY</strong> 18/2016 37
СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ... съществуващата архитектура за сигурност в Европа. Наред с това, Русия отправи сериозни предизвикателства и в сферата на неконвенционалните въоръжения, разработвайки ракетни системи в нарушение на Договора за ракетите със среден обсег на действие (INF Treaty). Военната интервенция в Грузия през 2008 г., довела до създаването на две сепаратистки области, незаконното анексиране на Крим, подкрепата за сепаратистките сили в някои области на Украйна, както и употребата на хибридни методи на война, отправиха сериозно предизвикателство към изградената върху принципите от Хелзинки европейска и евроатлантическа архитектура за сигурност. Наред с това, по източния и южния фланг на НАТО възникнаха сериозни предизвикателства, които принудиха страните членки на НАТО да потърсят адекватен отговор. Не на последно място, все по-ясно се вижда и разграничаването на Русия от досегашните форми на сътрудничество с НАТО. През декември 2015 г. руският президент одобри нова Стратегия за национална сигурност, според която НАТО е основна заплаха за сигурността на Русия. От другата страна, в нито един свой стратегически документ НАТО не дава подобна дефиниция на Русия като противник. Основите на едно устойчиво бъдеще за Черноморския регион не могат да бъдат поставени без възстановяване на необходимия минимум доверие. Поведението на Русия предполага изводи за бъдещето. Не НАТО е причината за сегашната стагнация в отношенията с Русия – съюзниците не желаят и не търсят конфронтация с Русия. Същевременно, страните-членки на НАТО не могат да допуснат компромиси с принципите и ценностите, върху които е изградена не само архитектурата за сигурност, но и които са в основата на общността на демократичните и правовите държави. На езика на реалната политика това звучи така – голямото предизвикателство днес е как да се постигне сигурност заедно с Русия или как заедно с Русия да се намерят пътищата към едно устойчиво бъдеще. Продължаващата нестабилност в Афганистан, гражданската война в Сирия, т.нар Ислямска държава, чуждестранните бойци, тероризмът, замразените конфликти, миграцията са допълнителни рискове за сигурността, които онагледяват необходимостта от сътрудничество с Русия. Съществен момент от срещата на върха на НАТО във Варшава бяха решенията, свързани с отношенията НАТО-Русия. В продължение на повече от две десетилетия НАТО се стремеше да изгради партньорство с Русия, включително чрез механизма на Съвета НАТО-Русия (СНР). С действията си в Украйна Русия наруши международните си ангажименти, ценностите и принципите, които са в основата на Основополагащия акт НАТО-Русия. Нарушено бе доверието, без което сътрудничество е немислимо. Нарушени бяха основни принципи на европейската и евроатлантическата архитектура за сигурност. В отговор, НАТО взе решение да прекрати практическото гражданско и военно сътрудничество с Русия, при запазване на политическия диалог на ниво постоянни представители в Брюксел, и да укрепи своя възпиращ и отбранителен потенциал. Във Варшава съюзниците приеха, че диалогът с Русия трябва да продължи, тъй като това позволява позициите им да бъде комуникирани ясно пред руската страна. Алиансът остана отворен за фокусиран и съдържателен диалог с Русия, като паралелно с това продължат действията по укрепване на колективната от- 38 <strong>ДИПЛОМАЦИЯ</strong> 18/2016
Page 1 and 2: 18/2016 Октомври-Декем
Page 3 and 4: Дипломатическият и
Page 5 and 6: CONTENTS Contents INTERVIEW The Eur
Page 7 and 8: ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Page 9 and 10: СТРАТЕГИИ ЗА СЪЗДА
Page 23 and 24: СЛОВАШКОТО ПРЕДСЕД
Page 31 and 32: РОЛЯТА НА МЕЖДУНАР
Page 37: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 41 and 42: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 43 and 44: СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БА
Page 45 and 46: ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДР
Page 85 and 86: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 87 and 88: САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 89 and 90:
САЩ КАТО ВЪЗХОДЯЩА
Page 91 and 92:
Page 93 and 94:
Page 95 and 96:
Page 97 and 98:
Page 99 and 100:
Page 101 and 102:
Page 103 and 104:
РЕГИОНАЛИЗМИТЕ В Е
Page 105 and 106:
Page 107 and 108:
Page 109 and 110:
ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАЩ
Page 111 and 112:
Page 113 and 114:
Page 115 and 116:
Page 117 and 118:
Page 120 and 121:
18/2016 October/December DOCENDO DI
Page 122 and 123:
THE EUROPEAN UNION IS A WEALTH THAT
Page 124 and 125:
NATION BRANDING EFFORTS OF POST-SOC
Page 126 and 127:
Page 128 and 129:
Page 130 and 131:
Page 132 and 133:
Page 134 and 135:
Page 136 and 137:
THE SLOVAK PRESIDENCY OF THE COUNCI
Page 138 and 139:
Page 140 and 141:
Page 142 and 143:
Page 144 and 145:
STRATEGIC EQUILIBRIUM IN THE BLACK
Page 146 and 147:
Page 148 and 149:
Page 150 and 151:
Page 152 and 153:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER A sh
Page 154 and 155:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER prom
Page 156 and 157:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER depl
Page 158 and 159:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER migh
Page 160 and 161:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER to h
Page 162 and 163:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 164 and 165:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER Both
Page 166 and 167:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER stra
Page 168 and 169:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER in m
Page 170 and 171:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER thin
Page 172 and 173:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER give
Page 174 and 175:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER nucl
Page 176 and 177:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER What
Page 178 and 179:
A SHIFTING ASIAN NUCLEAR ORDER of t
Page 180 and 181:
THE UNITED STATES AS A RISING POWER
Page 182 and 183:
Page 184 and 185:
Page 186 and 187:
Page 188 and 189:
Page 190 and 191:
Page 192 and 193:
Page 194 and 195:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 196 and 197:
THE ROLE OF INTERNATIONAL ACTORS IN
Page 198 and 199:
COMPETING REGIONALISM IN EUROPE AND
Page 200 and 201:
Page 202 and 203:
Page 204 and 205:
RESPONSIBILITY TO PROTECT: THE CONT
Page 206 and 207:
Page 208 and 209:
Page 210 and 211:
Page 212:
ИНТЕРВЮ ЕВРОПЕЙСКИ
show all

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?