Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ... бална геополитическа сила. На ниво стратегически документи това проличава в нейната Военна доктрина и в Доктрината за национална сигурност. Приетата през юли 2015 г. Морска доктрина на Русия отрежда централно значение на Черно море при осигуряване на достъп на Русия до Средиземно море, а оттук и към Атлантическия океан. В първото десетилетие след края на Студената война архитектурата на европейската и евроатлантическата сигурност предполагаше засилено сътрудничество между НАТО и Русия, като през 1997 г. бе подписан и Основополагащият акт за взаимоотношенията, сътрудничеството и сигурността между НАТО и Руската федерация. При отсъствието на видима заплаха от страна на Русия или сериозни предизвикателства пред европейската сигурност, съюзниците от НАТО постепенно намалиха равнището на амбиция в бюджетите си за отбрана. След събитията от 11 септември 2001 г., както и в контекста на все по-нарастващата през последното десетилетие увереност на Русия в ролята й на ключов фактор в международните отношения и на засиленото й чувство за „собственост” върху пост-съветското пространство и зоната на бившия Варшавски договор, страните членки на НАТО постепенно, но със завидно единство, пристъпиха към адаптиране на своята политика. Редица анализатори разглеждат „точката на пречупване” именно в действията на Русия в Украйна, незаконното анексиране на Крим, подкрепата за паравоенни формирования и директното военно присъствие в сепаратистки настроени области в Украйна. Връщайки лентата във времето на „стабилната” архитектура за сигурност, основана на принципите от Хелзинки, можем да открием първите предизвикателства пред нея още в началото на 21 век. През 1999 г. в Истанбул, държавните и правителствените ръководители на страните – участнички в ОССЕ, приеха редица важни решения, потвърждаващи значението на съществуващата архитектура за сигурност в пространството от Ванкувър до Владивосток. Сред тези решения се открояват приемането на адаптираната версия на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и т.нар. Истанбулски ангажименти, поети от Русия по отношение на Грузия и Молдова. Русия се задължава, не по-късно от 31 декември 2000 г., да намали числеността на контролираната по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) своя военна техника до 153 танка, 241 бойни бронирани машини и 140 артилерийски системи във военните бази във Вазияни и Гудаута (бел.: и двете в Грузия), както и в ремонтния завод в Тбилиси. В допълнение, руската страна се задължава да закрие базите във Вазияни и Гудаута не по-късно от 1 юли 2001 г. Тези ангажименти не само не бяха изпълнени, но и по отношение на териториалната цялост на Грузия практически бяха нарушени. По отношение на Република Молдова, Русия пое ангажимент да изтегли разположените в Република Молдова военни сили и техника до края на 2002 г. Тези ангажименти също останаха неизпълнени. На срещата в Истанбул Република Молдова излиза с декларация, в която заявява, че присъствието на чужди войски на нейна територия е противоконституционно. В този смисъл, руските войски и военна техника, намиращи се на територията на Приднестровска област, нарушават основополагащ принцип на ДОВСЕ, а именно – съгласието на приемащата държава за временно разполагане на войска и военна техника на друга държава. Вместо да изпълни тези свои ангажименти, през 2007 г. Русия взе решение да прекрати участието си в ДОВСЕ, считано от 12 декември с.г. Това бе още едно действие, подкопаващо основите на DIPLOMACY 18/2016 37

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ БАЛАНС В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН ... съществуващата архитектура за сигурност в Европа. Наред с това, Русия отправи сериозни предизвикателства и в сферата на неконвенционалните въоръжения, разработвайки ракетни системи в нарушение на Договора за ракетите със среден обсег на действие (INF Treaty). Военната интервенция в Грузия през 2008 г., довела до създаването на две сепаратистки области, незаконното анексиране на Крим, подкрепата за сепаратистките сили в някои области на Украйна, както и употребата на хибридни методи на война, отправиха сериозно предизвикателство към изградената върху принципите от Хелзинки европейска и евроатлантическа архитектура за сигурност. Наред с това, по източния и южния фланг на НАТО възникнаха сериозни предизвикателства, които принудиха страните членки на НАТО да потърсят адекватен отговор. Не на последно място, все по-ясно се вижда и разграничаването на Русия от досегашните форми на сътрудничество с НАТО. През декември 2015 г. руският президент одобри нова Стратегия за национална сигурност, според която НАТО е основна заплаха за сигурността на Русия. От другата страна, в нито един свой стратегически документ НАТО не дава подобна дефиниция на Русия като противник. Основите на едно устойчиво бъдеще за Черноморския регион не могат да бъдат поставени без възстановяване на необходимия минимум доверие. Поведението на Русия предполага изводи за бъдещето. Не НАТО е причината за сегашната стагнация в отношенията с Русия – съюзниците не желаят и не търсят конфронтация с Русия. Същевременно, страните-членки на НАТО не могат да допуснат компромиси с принципите и ценностите, върху които е изградена не само архитектурата за сигурност, но и които са в основата на общността на демократичните и правовите държави. На езика на реалната политика това звучи така – голямото предизвикателство днес е как да се постигне сигурност заедно с Русия или как заедно с Русия да се намерят пътищата към едно устойчиво бъдеще. Продължаващата нестабилност в Афганистан, гражданската война в Сирия, т.нар Ислямска държава, чуждестранните бойци, тероризмът, замразените конфликти, миграцията са допълнителни рискове за сигурността, които онагледяват необходимостта от сътрудничество с Русия. Съществен момент от срещата на върха на НАТО във Варшава бяха решенията, свързани с отношенията НАТО-Русия. В продължение на повече от две десетилетия НАТО се стремеше да изгради партньорство с Русия, включително чрез механизма на Съвета НАТО-Русия (СНР). С действията си в Украйна Русия наруши международните си ангажименти, ценностите и принципите, които са в основата на Основополагащия акт НАТО-Русия. Нарушено бе доверието, без което сътрудничество е немислимо. Нарушени бяха основни принципи на европейската и евроатлантическата архитектура за сигурност. В отговор, НАТО взе решение да прекрати практическото гражданско и военно сътрудничество с Русия, при запазване на политическия диалог на ниво постоянни представители в Брюксел, и да укрепи своя възпиращ и отбранителен потенциал. Във Варшава съюзниците приеха, че диалогът с Русия трябва да продължи, тъй като това позволява позициите им да бъде комуникирани ясно пред руската страна. Алиансът остана отворен за фокусиран и съдържателен диалог с Русия, като паралелно с това продължат действията по укрепване на колективната от- 38 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
август 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
سبتمبر
ICIB 2015 & 2016
A ‘remain’ vote the dangerous choice for prosperity security and democracy
ноябрь 2009 - Евразийский Банк Развития
RADNI DOKUMENT
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016