Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ инициира една по-всеобхватна серия от дискусии със Съединените щати за начините по които може да бъде укрепен Съюза между Австралия, Нова Зеландия и САЩ в областта на сигурността (ANZUS – the Australia, New Zealand and United States Security Alliance, бел. пр.) Днес, през 2016 г., ние австралийците все още не сме свикнали да гледаме на този алианс като на ядрен съюз, но той съществува като такъв най-малко от 60-те години на миналия век. А в процеса на разгръщане на стратегическата трансформация на азиатския континент е много важно да можем да гарантираме, че ядреният аспект на този съюз ще остане релевантен. Това може да наложи да бъдат въведени договорености за споделяне на ядрените ангажименти, подобни на тези, които вече съществуват в Европа. И накрая независимо от подобни бъдещи усилия, трябва също да приемем, че ядрените оръжия в Азия могат да бъдат разпространени изключително бързо. Загрижеността на съюзниците на Съединените щати, свързана с желанието на САЩ да продължат да предоставят трайни ядрени гаранции – нещо, което доскоро се приемаше за даденост, но в което вече не сме чак толкова сигурни – може да се окаже особено важна движеща сила за разпространението на ядрени оръжия в региона в краткосрочен план. Подобен развой на събитията би изправил Канбера пред непривлекателната възможност да избира измежду няколко сложни алтернативи – не само да реши как да реагира на разпространението на оръжия от страна на съюзниците на САЩ в Североизточна Азия, но така също да се замисли за това, каква радикална промяна в регионалния ред на континента би определила собствената ядрена идентичност на Австралия. II. Увод В продължение на десетилетия Азия се характеризира с бавно темпо на нуклеаризация и с относително скромни ядрени способности.. Това показва, че ролята на ядрените оръжия за поддържането на сигурността в региона е подценена.Дори великите сили вземат скромно участие при установяването и поддържането на този ред. . По време на Студената война Съединените щати и СССР разполагат по-малко ядрени сили в Азия, отколкото в Европа, тъй като гледат на азиатския регион като на второстепенен театър за своето стратегическо съревнование; Вероятността САЩ или СССР да прекрачат прага на използването на ядрена сила е малка поради специфичното развитие на региона. След края на Студената война, президентът Буш инициира изтеглянето от Азия на американските ядрени оръжия със среден и малък обсег на действие, което започва през сепетември 1991 г. . Това включва и изтеглянето на ядрените оръжия от американските кораби и подводници. Постепенно Съединените щати установяват на азиатския континент модела на разширено възпиране, при който ядрените бойни глави са разположени на американска територия, вместо да бъдат разгърнати на преден план върху военноморски плавателни съдове или на териториите на техните съюзници. На фона на това ограничено ядрено съперничество между двете суперсили, в региона се забелязва началото на постепенно разпространение на ядрени оръжия сред малък брой развиващи се страни. В хронологичен ред това са Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея. Но дори Китай – най-голямата сред тях, която е ядрена държава по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT – Nuclear Non-Proliferation Treaty, бел. пр.), дълго време подценява използването на ядрената DIPLOMACY 18/2016 45

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ си мощ. След ядрения тест от 1964 г., Китай започва бавно да изгражда ядрен арсенал, който наброява едва няколко стотин бойни глави. Страната отказва да бъде въвлечена в надпреварата между двете суперсили за ядрено въоръжаване, като структурата на силите й и целевата й доктрината поставят висок праг пред употребата на ядрено оръжие. Индия и Пакистан, които разполагат с ядрени оръжия далеч преди да осъществят ядрените си тестове през 1998 г., също поддържат малки арсенали. Някои твърдят, че в стратегическите им взаимоотношения – разбирай постоянното военно противопоставяне – се наблюдава известно „успокояване” в следствие на разполагането на ядрените оръжия. 2 Вярно е, че взаимоотношенията между двете страни остават крехки, а в самото начало ядрените им арсенали – особено този на Пакистан, изглеждат уязвими към неочаквани нападения. Но с течение на времето в това съперничество все по-отчетливо се забелязва елемент на предпазливост, който остава и днес. Северна Корея винаги е била „ужасното дете” (l’enfant terrible) на ядрения ред в Азия. Това е най-слабата и най-бавнотазиваща се азиатска страна по отношение на разпространението на ядрено оръжие, ядрената й програма по-скоро куца, отколкото бяга, а самото правителство гледа на тази програма като на механизъм за оцеляване на режима и за изнудване на съседите. Изглежда малкият брой ядрени устройства все още не е направил достатъчно, за да вдъхне поне малко самоувереност на Северна Корея. Този по-ранен ядрен ред в Азия трудно би могъл да се определи като „управляема система за възпиране” – един от основните стълбове в концепцията на Уилям Уолкър за ядрения ред, тъй като отделните географски елементи в него никога не се свързват помежду си в една цялостна система. Постижение, обаче, е появата на редица договорености за ядрено сдържане, които успяват да стабилизират отделните азиатски подрегиони, Подобно наблюдение може да се направи и по отношение на „управляемата система за въздържане” – вторият стълб на ядрения ред. Политиките на въздържане в отделните подрегиони, обаче, се различават помежду си, а връзките им на регионално равнище са сравнително слаби. Тези политики се основават главно на принципа на доброволно въздържане, а не са резултат от управленски структури. . Вярно е, че регионът се възползва от все по-успешно прилагания модел на контрол върху въоръженията на Съединените щати и на СССР, въпреки че почти през цялото време Азия остава нещо като „на втори план”. По-важното в случая е, че и четирите азиатски държави, разпространяващи ядрени оръжия, са развиващи се страни, изправени пред много по-неотложни проблеми от създаването на големи ядрени арсенали. Политиката на доброволно въздържане от страна на ядрените държави е допълвана и от серия важни мерки за задържане на по-нататъшното разпространение. Както Япония, така и Южна Корея – двете държави, които флиртуват с програмите за разработване на ядрено оръжие, са доволни да останат неядрени страни – бенефициенти по линия на ядрения чадър на Съединените щати, но не и автономни ядрени сили. Тайван също се въздържа от подобен курс, осъзнавайки напълно как Пекин (и Вашингтон) би изтълкувал подобен ход от негова страна. А Югоизточна Азия, намираща се между двата под-региона – Североизточна и Южна Азия, които са най-тясно обвързани с договореностите за ядрено възпиране, ос- 46 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
A ‘remain’ vote the dangerous choice for prosperity security and democracy
ICIB 2015 & 2016
август 2009 - Евразийский Банк Развития
ноябрь 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
VOICE