Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ тава нещо като terra nullius по отношение на ядрените въоръжения. Както Договорът за зона свободна от ядрено оръжие в южната част на Тихия океан (бел. пр. Договорът от Раротонга), така и Договорът за зона свободна от ядрено оръжие в Югоизточна Азия (бел пр. Договорът от Банкок), продължават да надграждат над този статут, опитвайки се да го запазят. Казано накратко, докато отделните елементи на „ядрения ред на Уилям Уолкър” – една управляема система за възпиране, допълвана от друга управляема система за въздържане – изглеждат „прекалено голяма лъжица” за Азия, регионът показва редица характеристики, които бихме могли да наречем „пред-управленски” и „предсистемни”. Въпросът в момента обаче е дали тази ситуация се променя.Не става дума за това, че в Азия внезапно се е появила една напълно развита ядрена „система”. Взаимоотношенията, обаче, между отделните ядрените играчи в областта на възпирането се разгръщат в по-сложни модели, които отразяват промените, настъпващи във вътрешно-регионалните взаимоотношения. Това поставя под въпрос устойчивостта и гъвкавостта на настоящите политики на въздържане. Казано малко по-просто, трансформациите на стратегическия ред в Азия повдигат нови въпроси относно ефикасността на съществуващите политики на възпиране, както и относно стратегическите заслуги на въздържането. „Дългата сянка” на Мутия Алагапа си остава класическото изследване в областта на ядрения ред в Азия. В своята книга Алагапа описва ядрената епоха като коренно различна от епохата на Студената война. С други думи – една епоха, характеризираща се с по-голяма асиметрия, с по-голяма роля на противоракетната отбрана, с постепенно размиване на разликите между „ядрен” и „конвенционален”, с нарастване на броя на ядрените държави, с по-голяма загриженост, свързана с възможностите за ядрен тероризъм, както и с възобновен интерес към ядрената енергия. 3 Много е вероятно този международен ядрен ред, който е по-малко „оцветен” от биполярните взаимоотношения между двете суперсили, но много пораздвижен от многополярните взаимоотношения в рамките на една смесена група от сили, да бъде сам по себе си както по-сложен, така и по-малко монохроматичен. Обаче до момента, до който новите характеристики на Алагапа се впишат в този ред, пред очите ни се разкрива един много по-сложен ядрен свят. Програмите за ядрена модернизация, които се развиват в момента усилено в цяла Азия, не показват някаква по-голяма тежест на ядрените въоръжения в официалните стратегически позиции на отделните страни; понякога модернизацията не е нищо повече от възможността да можеш да направиш утре това, което си можел да направиш вчера. Тези програми обаче не се разгръщат в някакъв геополитически или технологичен вакуум. Те се развиват в една среда на иновации и непрекъснати промени в баланса на силите. В момента със сигурност сме свидетели на една по-изявена високопарност от страна на Русия по отношение на ядрените оръжия. Означава ли това обаче, че руското ръководство вижда някаква по-изявена бъдеща роля за тези оръжия в Азия? Отчасти - да. Руската „ядрена принуда” – такава, каквато беше по време на Студената война, все още е насочена предимно към Европа, което се потвърждава изявления за правото на Москва да разполага ядрени оръжия в Крим или в Калининград. Явно обаче Русия е изнервена от възхода на Китай – и то не само за това, което може да означава този възход за сигурността на руския Далечен изток. Една от основните причини Русия да наруши или даже да се оттегли от – DIPLOMACY 18/2016 47

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ Договора за ядрените сили със среден обхват на действие (ограничаващ ракетите с наземно базиране със среден обхват на действие) е нейната загриженост, свързана с разрастването на китайската мощ в Азия. Освен това възобновяването на нарушенията от руска страна на японското въздушното пространство, както и облитането на Япония от два руски стратегически бомбардировача в края на януари 2016 г., подсказват, че Пекин не е единствената азиатска столица, в която Москва би искала да се усеща нейната ядрена мощ. И все пак, вероятно Русия не е най-добрият индикатор за настъпващите промени в азиатския ядрен ред, тъй като в своето мислене и в своята стратегическа ориентация е все още прекалено концентрирана върху Европа. Случаят с Русия обаче показва значението на по-съществените промени в баланса на силите като фактор, който би довел до по-голяма видимост на ядрените оръжия в Азия. Ядрените взаимоотношения между Съединените щати и Китай са много по-добър барометър за промените в този регион. Тези взаимоотношения са прекалено сложни, за да могат да бъдат обсъждани – и то не само поради факта, че са много по-различни от взаимоотношенията между САЩ и СССР по време на Студената война. И както казва Ашли Телис, взаимоотношенията между САЩ и Китай не са взаимоотношения между две много преситени сили. 4 Ако към усещането на Китай за историческа виктимизация, се прибави новото усещане на тази страна през 21-ви век, че едва ли не има право на всичко и с неохотата обсъжда собствения си арсенал и настройките на своята политика, ситуацията става още по-непроницаема. В по-широк план, стратегическите взаимоотношения между САЩ и Китай не са конфронтационни, а по-скоро се оформят като все по-конкурентни. А на този фон китайският ядрен потенциал става все по-усъвършенстван и по-сложен. През последните няколко десетилетия военната мощ на Китай се развива с бързи темпове. А китайските конвенционални способности – включително конвенционалните балистични ракети, представляват вече заплаха за източната периферия на Евразия, което от своя страна прави съюзниците на Съединените щати неспокойни. А с действията, които могат да предприемат за да гарантират по-добра защита на съюзниците, САЩ рискуват да засилят още повече двустранното съперничество с Пекин. И тъй като естествено ядреният ред в Азия не представлява единна и стройна система, би трябвало да хвърлим поглед и извън рамките на тези доминиращи двустранни ядрени отношения, за да можем да добием представа за основните характеристики на този ред. Затова си заслужава да се върнем отново на взаимоотношенията в Южна Азия, тъй като Пакистан прави опити да се включи в ядрения мейнстриим. 5 В идеалния случай Пакистан би искал да има това, с което вече разполага Индия, т.е. споразумение, което й осигурява поне ядрена „почтеност”и което не я поставя в по-ниско положение от Индиявъпреки че не я признава официално за ядрена сила по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, Преди години Индия осъзнава, че ядреният клуб се състои от две ясно очертани групи страни: петте постоянни държави-членки на Съвета за сигурност на ООН (Групата на 5-те) и „останалите”. В групата на „останалите” влизат самата Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Оттогава насам Индия работи сериозно за своето „ребрандиране”, за да може да излезе от групата на „останалите” и, въз основата на своето „гравитационно тегло”, да се включи в Групата на 5-те и да си осигури достатъчно пространство като една от големите ядрени сили, която 48 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
август 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
VOICE
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
A WEALTH OF NATIONS
Керівництво з методології інновацій - I3E