Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ Корея, е достатъчно показателна за китайското безпокойство Не е ясно обаче какво би могло да компенсира нейните притеснения. През последните години Съединените щати се опитват да уверят Китай, че китайските стратегически ракети с далечен обхват на действие не са целта на системите за противоракетна отбрана.л. Американците се опитват да наложат виждането, че тяхна цел е ядреният потенциал на Северна Корея. Предвид ограничения брой на съществуващите системи за противоракетна отбрана (BMD – ballistic missile defense , бел. пр.), това най-вероятно е така. Но китайските конвенционални ракети с малък и среден обхват на действие вече застрашават съюзниците и военните сили на САЩ, , като усъвършенстването на тази заплаха продължава. Пекин би трябвало да е наясно, че нарастването на способностите на китайските ракети притеснява също и Вашингтон. В тзои смисъл преценката, чеСеверна Корея е само една от причините за разполагането на американски BMD системи в азиатския регион най-вероятно е правилна. Казано накратко, съвсем правдоподобно е, че американските BMD системи биха имали непрекъснато нарастващи способности, ако тези способности бъдат сравнени с една част от китайския арсенал. Това обаче не означава, че в близко бъдеще те биха могли да постигнат ефективни отбранителни способности спрямо китайските стратегически активи. Противоракетната отбрана работи най-добре срещу ракетите с по-малък обсег на действие, изстрелвани на малки бройки и изпълняващи само елементарни или никакви контрамерки. Ако се промени само един от тези фактори, прихващането би станало много по-трудно. А ако се променят и трите, ефективната отбрана става невъзможна. Притесненията на Китай не произтичат единствено от възможностите на базираните в региона системи за прихващане. Разположените в този регион ракети „Пейтриът” могат да защитават само малък периметър, а даже многобройните THAAD не могат да достигнат разстояние от повече от няколко стотин километра. По-притеснителни за тях са системите за наблюдение и най-вече преносимият Х-бандов радар AN/TPY-2. Пекин се страхува, че подобни радари, разположени в предна, вместо в крайна отбранителна позиция, биха могли да осигуряват данни за ранното проследяване за други части на глобалната BMD система на Съединените щати, като по такъв начин увеличат за успешна отбрана срещу малкия брой китайски ICBM през следващите години В близко бъдеще обаче подобни притеснения звучат преувеличено. Със сигурност обаче радарите AN/TPY-2 ще имат възможност да осигуряват данни за ранното проследяване на някои китайски изстрелвания, както и ще могат да прехвърлят тези данни към други части на системата. В крайна сметка една от задачите на Южна Корея е да следи и контролира изстрелванията на ракети с дълъг обхват на действие и сателити от страна на Северна Корея. Сами по себе си тези данни обаче не могат да бъдат решаващ фактор за успешното прихващане на ICBM. А Китай разполага с многобройни решения как да повиши своите възможности за успешно проникване, включващо и разполагането на по-модерни помощни устройства за проникване на върха на своите стратегически ракети, както и да инсталира полезния товар на балистични ракети, носещи множество глави с индивидуално насочване. Част от всичко това е вече в процес на подготовка, което подсказва, че Китай се стреми да осигури през следващите няколко десетилетия трайна ефективност на своя стратегически ядрен арсенал. DIPLOMACY 18/2016 55

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ Освен това е малко вероятно Съединените щати да се откажат напълно от подобряване на своята отбрана срещу ракетите с малък и среден обсег на действие, само и само за да направят реверанс на Китай. А по всичко изглежда, че и Пекин е стигнал до подобно заключение, тъй като Китай прави всичко възможно да се увери, че страните-домакини в този регион, като например Северна Корея, няма да се съгласят на никакво разполагане от страна на Съединените щати на каквото и да е. Всяко усилие обаче си има своята цена. А тези конкретни усилия със сигурност помогат за влошаване на отношенията между Пекин и Сеул, които през последните няколко години се били затоплени. Стабилизирането на стратегическите отношения между САЩ и Китай не се свежда единствено до намирането на приемливи решения за различните виждания на двете страни по отношение на противоракетната отбрана. (А истината е, че това не се отнася единствено до разрешаване на по-широките ядрени противоречия.) През юни 2013 г. Ву Рикианг твърди, че основните проблеми в ядрените взаимоотношения между САЩ и Китай могат да бъдат сведени само до три: оцеляване, принуда и ескалация. 16 Ву твърди също, че китайската програма за модернизация на силите най-често се разглежда от китайските анализатори като увеличаване на възможностите за тяхното оцеляване, което е добре за стратегическата стабилност, но от не-китайските специалисти се разглежда като увеличаване на възможностите за ескалация на конфликта, което пък не е в полза наа същата тази стратегическа стабилност. Със сигурност оцеляването е проблем за Китай, но не чак толкова голям проблем за Съединените щати. По принцип американският ядрен арсенал не е застрашен от този на Китай.. Но САЩ се притесняват от насилието и напрежението, точно толкова, колкото и китайците. Редица сценарии биха могли да прогнозират отделни етапи в ескалацията, но малко от тях биха могли да прогнозират реално прекрачване на ядрения праг. Някои от тези сценарии, включващи мощна въздушна атака срещу континентален Китай, биха накарали китайското ръководство да са замисли сериозно дали да не използва ядрено оръжие. Но даже и такъв вид ескалация не би се отключила автоматично, така както Съединените щати не биха прибягнали автоматично до употреба на ядрено оръжие в случай на евентуална конвенционална атака срещу тях. Някои коментатори даже допускат възможността Китай съвсем умишлено да „ескалира конфликта до степен на де-ескалация”, т.е. да прекрачи ядрения праг, само и само за да даде на Вашингтон някакъв стимул да намери общ път за де-ескалация на конфликта. Това обаче е много рискова стратегия, която би оставила стратегическата съдба на Китай в ръцете на по-могъщата ядрена сила. Ву Рикианг отбелязва също, че всичко това зависи до голяма степен от начина, по който Вашингтон и Пекин гледат на така спорния въпрос за ескалацията. Той цитира аргументите на Шелинг и Джервис, според които, ако и двете страни имат възможност за ответен удар, резултатът от съответната криза би бил повече въпрос на решение, отколкото на баланс на силите. Всъщност ответната реакция е състезание, при което и двете страни втвърдяват автоматично своите позиции. И въпреки всичко Ву твърди, че подобен подход не отразява обективно китайската стратегия. А ако наистина го прави, то реалният тест на взаимоотношенията би бил управленски, а не просто състезание на желанията. В този контекст би било уместно да разгледаме някои от последните изслед- 56 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
август 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
سبتمبر
ICIB 2015 & 2016
A ‘remain’ vote the dangerous choice for prosperity security and democracy
RADNI DOKUMENT
ноябрь 2009 - Евразийский Банк Развития
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016