Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ че ядрените оръжия имат конкретна, ограничена и специфична полза. За Индия те представляват символ на нейния статут на велика сила, гарант за нейната стратегическа автономия, както и „лост” в търговските й отношения с Исламабад и Пекин. 24 През последните десет години Индия работи за операционализиране на своята ядрена сила, най-вероятно „ужилена” от бруталното описание през 2001 г. от страна на Ашли Телис на индийския ядрен арсенал като „стратегически активен, но оперативно заспал”. И все пак според трите школи на индийското ядрено мислене на Канти Баджпай – опозиционери, прагматици и максималисти 25 – само от броя на оръжията става ясно, че максималистите не са тези, които определят дневния ред. Индия все още разполага само със скромен ядрен арсенал, тоест с около 300–400 оръжия, за което настояваха максималистите преди 20 години. Ограничителните сили, които Телис идентифицира в своята магистърска дисертация на тема ядрената програма на Индия, озаглавена „Оформящата се официална ядрена позиция на Индия”, изиграха своята роля в процеса на вземане на решения: Израстването на Индия като реална ядрена сила ще бъде най-вероятно бавен, постепенен и отличителен процес, дължащ се на няколко фактора, които включват: традиционните и широко разпространявани в публичното пространство индийски ангажименти към разоръжаването; продължаващите и в този момент икономически и свързани с развитието на тази страна ограничения; податливостта й на натиск, оказван както от съществуващите в момента ядрени държави, така и от глобалния режим на неразпространение на ядрените оръжия; странното й виждане, че ядрените оръжия са „чисто възпиращи инструменти”, а не инструменти на военните действия; уникалната й гражданско-военна система, която почти няма паралел в „третия свят”; както и фактът, че значителните й възможности за оказване на принуда по отношение на своите противници могат за бъдат контрирани с минимални, макар и не „знакови” възпиращи средства. 26 Пакистанските политици са откровени по отношение на ядрената доктрина, която лежи в основата на собствената им програма. И както казва през октомври 2015 г. министърът на външните работи, Азис Чодхри, във Вашингтон: „Нашата ядрена програма има само едно измерение: да възпира индийската агресия, преди тя да се е превърнала във факт. Целта на нашата програма не е да подклажда война. Нейна цел е възпирането.” 27 Това може и да е така, но на практика ядрената програма на Пакистан – за разлика от тази на Индия – носи клеймото на военните приоритети, които отразяват както очебийната намеса на военните при ръководството и оформянето на основните решения, така и още по-належащата стратегическа необходимост от настройване на ядреното възпиране срещу един традиционно превъзхождащ опонент. Според пакистанските стратези нарастването на конвенционалната мощ на Индия дава възможност на Ню Делхи да види в това перспектива за водене на ограничена война под ядрения чадър. 28 Новото поколение пакистански бойни ядрени оръжия има най-вече за цел да възпира Индия от преследване на посочения по-горе ред, като се противопоставя на доктрината, озаглавена „Студен старт”. Която всъщност представлява индийския план за бързо разполагане на конвенционална индийска военна сила в случай на евентуален конфликт с Пакистан. В следствие на това пакистанската доктрина претърпя известни изменения, т.е. премина от „минимално възпиране” към „възпиране в целия спектър”, което бе абсолютно осъзнат опит от страна на Пакистан да накара Индия да не разглежда „пространството” под ядрения праг като възможност за DIPLOMACY 18/2016 59

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ раздухване на конвенционални конфликти. За съжаление обаче стратегическият ефект от нарастващия пакистански арсенал, както и по-готовият в оперативно отношение индийски арсенал, не винаги са били доброкачествени. Тъй като непрекъснато се появяват нови ядрени оръжия като отчетливи и релевантни възможности за водене на война в рамките на двустранните взаимоотношения, които остават доста деликатни. И е странно, че безпокойството, което изпитва Пакистан по отношение на Индия – т.е. че може да се опита да води конвенционална война под ядрения чадър – е много подобно на безпокойството, което изпитва Индия по отношение на Пакистан. Ню Делхи се притеснява, че един разполагащ с ядрен арсенал Пакистан, с който арсенал би могъл да се защити, може да се окаже много по-голям авантюрист, отколкото не. В най-добрия случай се оформя следният притеснителен модел: Индия, която се страхува от екстремистки атаки срещу самата себе си, заплашва, че ще разположи своите по-добри конвенционални сили срещу Пакистан; а Пакистан, който се страхува от конвенционална война, заплашва с тактическа ядрена ескалация. И както обявиха наскоро Тоби Далтон и Джордж Перкович, подобно развитие на събитията би оставило на Индия няколко трудни стъпала, които трябва да изкачи по стълбицата, водеща към ескалация. 29 И така, какви са днес приликите и разликите между арсеналите на двете държави? Трябва да се отбележи още в самото начало, че Пакистан не е единствената определяща ядрения на арсенал на Индия страна, тъй като най-големите стратегически притеснения на Ню Делхи се пораждат от Китай, а не от Пакистан. На тази основа може също да се каже, че дълготрайното сътрудничество между Индия и Пакистан означава, че има съвсем естествена тенденция да се правят сравнения и посочват разликите между индийския и пакистанския ядрен арсенал. По данни на последния доклад на Института за наука и международна сигурност относно индийските разпадащи се материали, в ядрения арсенал на тази страна се съдържат най-вероятно между 75 и 125 ядрени оръжия, като средния им брой е определен на около 100. 30 Голяма част от приблизителни оценки обаче подсказват, че този брой е малко по-голям и най-вероятно броят на бойните глави е около 110–130. Съвсем наскоро изследователската служба на американския Конгрес публикува добре една балансирана преценка на пакистанската програма за ядрени оръжия. 31 Авторите оценяват пакистанския арсенал приблизително на около 110–130 бойни глави, като определят силно обогатения уран и плутония като разпадащи се материали. Те определят също стабилния ръст на арсенала, разработването на нови ядрени оръжия, както и въвеждането в доктрината на фразата „възпиране в целия спектър” като фактори, лежащи в основата на все по-нарастващата загриженост за бъдещето на стратегическата стабилност на този под-континент. В момента за своите системи за доставка Пакистан разчита както на авиацията, така и на ракетите. А за въздушния компонент на своя арсенал тази страна използва както модифицирани самолети F-16, така и една гама от балистични ракети „Хатф” и „Шахийн”, която да й осигури целеви възможности в обхват до около 2 000 километра. Пакистан работи както за разширяването на тази гама балистични ракети, с която да бъде в състояние да държи под заплаха по-отдалечените индийски острови, така и за подобряване на ядрените си възможности по отношение на „бойните” системи с малък обхват на действие. 60 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

RDA