Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ Ракетата „Наср” – ракета, монтирана върху подвижна пускова установка с обхват на действие от около 60 километра, лежи в основата на тези „усилия с малък обхват на действие”. В момента Пакистан разработва ракети с наземно и въздушно базиране базиране, като вероятно вече обмисля и създаването на морски бази за своите ядрени сили. И точно нарастването на броя на ракетните системи с малък обхват на действие тревожи най-много анализаторите. Защото система от рода на тази с ракетите „Наср” може да се окаже проблематична по време на кризи. А ракетите, разработени за „притъпяване” на индийските конвенционални сили по време на конвенционален конфликт между Индия и Пакистан, рискуват да бъдат буквално пометени. И даже това да не се случи, Индия би била силно мотивирана да ги неутрализира, като атакува първа, компенсирайки по такъв начин доста притеснителните възможности от ескалация. Разполагането на ракети „Наср” представлява определено „заплаха, която все пак оставя нещо на случайността”, като по тази причина цели както усложняване на стратегическото планиране в Индия, така и информиране на по-широката публика относно опасността от нестабилност на субконтинента. Като разполагат мобилни ракети и SSBN, и Индия, и Пакистан работят за по-голяма устойчивост на своя ядрен арсенал. А с постепенното въвеждане на интерконтинентални балистични ракети Agni-V в арсенала си, Индия си осигурява първите реални възможности на своите междуконтинентални балистични ракети, които ще могат да бъдат насочвани към Европа и Китай, въпреки че би било малко вероятно тази държава да започне да насочва ядрени оръжия към когото и да е било друг, освен Китай и Пакистан. В някой бъдещ момент е много вероятно Agni-V или някои нейни наследници да бъдат оборудвани с множество глави с индивидуално насочване. Индия работи в тази посока, за да остане реален и достоен конкурент на Китай. Тази държава полага също големи усилия да диверсифицира способностите на своите средства за доставка. Индийската програма за SSBN е поставена в центъра на усилията за диверсификация,, въпреки че самата система все още не може да предложи истински оперативни способности. И все пак изглежда, че подовдниците от клас „Arihant” са технологична демонстрация на разработените от Индия SSBN, въпреки че тяхното оперативно разполагане може да се очаква най-рано след десет години. С водоизместимост от около 6 600 тона подводницата „Arihant” е сравнително малка за целта, за която е била създадена. ( за сравнение американските SSBN, клас „Охайо”, са с подводна водоизместимост от почти 19,000 тона, а подводната водоизместимост на руските SSBN, клас „Тайфун”, е 48 000 тона.) Пакистан и Китай са оперативният фокус на индийския арсенал. Индия има вече осигурени възможности за втори удар срещу Пакистан, но все още е далече от подобни възможности по отношение на Китай. При усилената модернизация, която се извършва в момента по отношение на китайския арсенал, пропастта между възможностите на тези две сили най-вероятно ще се разширява, а няма да се стеснява. По отношение на съществуващите на азиатския субконтинент „управляема система за възпиране” и „управляема система за пълно въздържане” изниква ключовият въпрос, до каква степен биха могли външни сили да накарат двете южноазиатски ядрени държави да станат част от един по-широк регионален ред, DIPLOMACY 18/2016 61

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ с по-убедителни доказателства за ядрено въздържане. Съединените щати вече насърчават Пакистан да започне да упражнява подобно въздържане в областта на ядрените си въоръжения. Явно следващата стъпка би трябвало да бъде по отношение на Индия с нейните 123 споразумения със Съединените щати. 32 В рамките на установения ред с подобно въздържане могат да бъдат ангажирани и двете страни, като започнат да управляват по-добре своите системи за възпиране заради новите трудности, произтичащи от разширяването на своя арсенал и неговите възможности, както и да започнат да управляват по-добре системите си за пълно въздържане чрез серия от дълбоко осъзнати мерки.. Ще може ли и Пакистан да бъде убеден да тръгне по този път? Защото енергията, която влага в усилията си за въоръжаване през последните няколко години издава неприкрит опит да задмине докрай Индия в ядрената сфера. Пакистанските изявления, направени в ООН относно ядреното разоръжаване, показват, че Пакистан все ощеняма желание да направи първата крачка към пълно ядрено въздържане, а в същото това време балансът при конвенционалните сили остава силно наклонен в полза на Индия. Възможно е Пакистан да бъде привлечен към някаква форма на въздържане, но това ще зависи най-вече от „захарчето”, което му е приготвено като награда за подобна стъпка. Докладът „Карнеги” на Тоби Далтон и Майкъл Крепон от 2015 г. разкрива проблемите, които би имал един „нормален” ядрен Пакистан. 33 Авторите предлагат на Пакистан да избира между ролята на неформална възпираща сила „в сянка” и участие в ядрения мейнстрийм, от една страна, или възпиране в целия спектър и нестабилност, от друга страна. Съвсем естествено е, че в известен смисъл Пакистан вече е направил своя избор, като е избрал „възпиране в целия спектър”. Далтон и Крепон обаче гледат на този избор като на крайно незадоволителен за бъдещето на тази страна. Да, Пакистан вече показа известен потенциал да изгражда по-голям и по-разнообразен ядрен арсенал от този на Индия. Тази „победа” обаче предполага продължително въздържане от страна на Индия, като това въздържане може да бъде заличено съвсем бързо, ако тази страна реши да отдели повече ресурси и да прояви по-голяма решителност по отношение на собствения си ядрен арсенал. Освен това подобно превъзходство на Пакистан на ядрения фронт не би могло да бъде лесно трансформирано в крайния резултат, към който така усилено се стреми Исламабад: по-силна икономика и по-широко международно признание. И въпреки това нищо не подсказва, че в Исламабад може да възтържествува логиката на „нормалността”. Да, Пакистан би искал да има това, с което вече разполага Индия – международно признание като легитимна ядрена сила, както и достъп до ядрените технологии и ядрените материали. Но в същото време липсват доказателства за това, че за да може да постигне тези си цели, Пакистан би се примирил с доктрината за сдържане . По-скоро неговите лидери най-вероятно се надяват, че ще бъдат възнаградени за усилията, които полагат в областта на подобряване на ядрената сигурност. Имайки предвид силата на екстремистките групи в самия Пакистан, както и около него, горният въпрос изниква най-често във връзка с ядрения арсенал на тази държава. Нарастващата заплаха от страна на някои не-държавни групи е това, което Уолкър нарича „експанзия на пространството на разпространение на ядреното оръжие”. 34 Такива групи съществуват най-вече в Близкият изток, където някои от тях вече успяха да изтръгнал контрола върху географското пространство 62 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
A ‘remain’ vote the dangerous choice for prosperity security and democracy
ICIB 2015 & 2016
август 2009 - Евразийский Банк Развития
ноябрь 2009 - Евразийский Банк Развития
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
OECD-action-plan-on-the-sustainable-development-goals-2016
ЛАнДшАфтное рАзнообрАзие и СиСтемА оСобо охрАняемых ...
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
VOICE