Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ от ръцете на по-слабите страни. В Азия обаче проблемите от този род най-често се концентрират в Пакистан. Те се изострят допълнително от действията на пакистанските военни, които са насочени към по-малките системи от тактически ядрени оръжия, при които често бойните глави се съхраняват близо до техните средства за доставка , където има по-голяма вероятност да бъдат разположени на предни позиции, вместо за бъдат държани в бункери по време на кризи. Както и по-голяма вероятност тези средства за доставка да бъдат командвани и контролирани от по-нископоставени военни, вместо решенията за тяхното използване да се вземат на стратегическо ниво.. Трябва обаче да се признае на Пакистан, че от години Исламабад работи за подобряване на безопасността на своите ядрени технологии и оръжейни системи. Кер и Никитин твърдят, че този стремеж към осигуряване на по-голяма безопасност датира някъде от началото на този век, когато една серия от събития, включващи кризата в Каргил от 1999 г., реакцията на САЩ на атаките от 11 септември, конфликтът на „контролната линия” с Индия през 2002 г. и разкритията за разпространяване на ядрени оръжия от страна на А.К. Хан и неговата мрежа, кара пакистанското ръководство да обърне по-голямо внимание на този проблем. 35 И въпреки че е сравнително лесно да се предвидят сценариите, които биха довели до прекрачване на ядрения праг в отношенията между Индия и Пакистан, много по-трудно би било да се предвидят конкретните проблеми, които биха предизвикали ядрен сблъсък между Индия и Китай. И в този момент между двете големи сили съществуват конкретни проблеми, но, както вече отбелязахме по-горе, техните взаимоотношения остават по-скоро в кръга на „умереното съперничество”. Според Горав Кампани, основното предизвикателство пред Китай по отношение на Индия, е най-вече свързано със следните въпроси: „В крайна сметка това, което притеснява най-много индийските политици, се свежда до китайския потенциал да „приковат” Индия към Южна Азия, като отрекат нейната роля на велика сила, заедно със статута, който самата Индия е свикнала да си приписва на една от най-великите световни цивилизации.” 36 Абсолютно вярно. Но биха ли могли ядрените оръжия да се противопоставят на всичко това? Те биха могли да имат някаква роля, но една Индия, която се стреми към собствен статут на велика сила, би трябвало да се „цели” малко по-високо от нивото на оперативния ядрен арсенал. V. Северна Корея и нейната ядрена програма Напоследък ядрената програма на Северна Корея става все по-шумна и по-креслива. Свидетелство за това са: все по-честите изпитания на ядрени оръжия и ракети; официалното включване в Конституцията на Северна Корея на статута на тази страна като „ядрена страна”; все по-голямата очебийност на нейния ядрения арсенал по време на официалните паради; разширените мощности за производство на разпадащи се материали ; както и последните предварителни разчети за скоростта на експанзия на ядрения й арсенал. Всичко това може да се види още по-ясно по време на честите появи на Ким Чен Ун по време на основните ядрени изпитания, което показва, че съвсем явно тази програма е предмет на политическо одобрение. Макар и не чак толкова силно изявено, това може да бъде забелязано и от реакциите на останалите: от растящата международна загриженост по отношение на самата програма; от желанието да се наложат по-строги санкции на Северна Корея; от по-големия интерес от страна на Южна Корея към противора- DIPLOMACY 18/2016 63

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ кетната отбрана на Северна Корея, както и от това, дали останалите страни в Североизточна Азия биха могли да тръгнат по ядрения път на тази държава. С все по-голямата популярност, която придобива тази програма благодарение на подкрепата на правителството и на стратегическата необходимост, намаляват вероятността да бъде постигната целта на международната общност за все по-пълно, проверимо и необратимо разоръжаване (CVID – complete, verifiable, irreversible dismantlement , бел. пр.). Връщането към реалните равнища на CVID изглежда все по-малко вероятно, въпреки и все по-често използваната подобна лексика в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН още от 2006 г. Има ли някакви смислени междинни стъпки, които биха могли да бъдат предприети за ограничаване на количествените и качествените подобрения или нещата вече са станали почти необратими? Има ли конкретни доктринални ограничения, които бихме могли да наложим върху севернокорейския ядрен арсенал? И ако да, какви точно? Със сигурност непосредствен приоритет трябва да бъде намирането на начини за ограничаване на непрекъснатото разрастване и подобряване на севернокорейския ядрен арсенал. Как може обаче международната общност да наложи подобни ограничения, без да признае поне имплицитно Северна Корея като ядрена държава? Даже и да се стигне до подобно имплицитно признаване, съществува ли някаква формула, която би могла да бъде приета от Пхенян? От няколко години насам Зигфрид Хекър предлага поне временно да оставим настрани CVID и наложим това, което той нарича трите „не” – не на повече бомби; не на по-добрите бомби и не на всякакъв износ. Целта на тези три „не” не е да бъдат ограничени основните аспекти на севернокорейския арсенал: размери, ниво на усъвършенстване и разпространение. Хекър предлага трите „не” да бъдат „изтъргувани” за три „да”, визирайки загрижеността на Северна Корея за собствената й сигурност, енергийни изисквания и икономика. До момента обаче никой не е проявил интерес към подобна сделка. А през последните години от 2010 насам, когато Хекър за първо път предложи подобна „сделка” Северна Корея проведе още три ядрени теста, значително увеличи боя на ядрените си бойни глави и вероятно е постигнала напредък в намаляването на техния размер (миниатюризация). Севернокорейският арсенал продължи да нараства „на пресекулки”. Все още знаем шокиращо малко за него, включително за степента на използване на на плутоний и високо обогатен уран като разпадащи се материали, и до колко успешна е програма за намаляване на размерите на бойните глави Като цяло, петте ядрени опита на Северна Корея са по-скоро неубедителни, но и колко убедителни трябва да бъдат по принцип? Би било прекалено претенциозно да съдим за арсенала на Северна Корея по стандартите за ефикасност и ефективност, които бихме приложим при нормални обстоятелства по отношение на една страна с по-съвременни ядрени оръжия. Защото само една експлозия – като тази по време на последното севернокорейско ядрено изпитание, би могла да предизвика огромен хаос в центъра на Сеул или на Лос Анджелис. Разрастването на ядрения арсенал би трябва да бъде разгледано и на фона на един друг фактор: влошаването на конвенционалните сили на Северна Корея. И както заявява генерал Скапароти пред американския Конгрес през април 2015 г., 37 военните позиции на Северна Корея по продължение на демилитаризираната зона (DMZ – demilitarized zone , бел. пр.) са все още големи, реални и опасни. Но вече не са така ресурсно осигурени както преди.. А това е показателно за влошаването 64 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016

Журнал KAZENERGY № 3 - 2006 Часть 1
ﺍﻟﺘﻐﻠﺐ ﻋﻠﻰ ﺍﻟﻬﺸﺎﺷﺔ ﻓﻲ ﺃﻓﺮﻳﻘﻴﺎ
«Нова Стратегічна Концепція для ... - NATO Watch
Swansea Bay City Region A City Deal 2016-2035
AID BUDGET SUMMARY 2016–17
RDA
август 2009 - Евразийский Банк Развития
Korea-China FTA: Antidumping - 대외경제정책연구원
سبتمبر
RADNI DOKUMENT
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕСТАБИЛНОСТТА В АФРИКА
октябрь 2008 - Евразийский Банк Развития
Завантажити документ [pdf, 1.87 Mb] - Українська енергетика UA ...