Views
1 year ago

DIPLOMACY ДИПЛОМАЦИЯ

2kGfdFv

ПРОМЕНЯЩИЯТ

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ програма за ядрена модернизация е явно знакът, който очакват техните съюзници в Азия. Вашингтон се представя добре в това отношение. Когато обаче се стигне до самата структура на силите, има много по-малко неща, които Вашингтон взема насериозно по отношение на своите ангажименти за трайни гаранции. Найчесто използваният от САЩ аргумент, свързан с бойните оръжия , е, че техните съюзници са защитени от цялата гама от американски стратегически ядрени оръжия. Това е така, но съвсем типично е от страна на съюзниците да смятат, че размерът и структурата на американския стратегически арсенал са много подобре пригодени да поддържат равноправни взаимоотношения с Русия, отколкото да защитават своите съюзници. Всъщност, ако Съединените щати нямаха поети някакви ангажименти за трайни ядрени гаранции, техният стратегически ядрен арсенал би изглеждал точно така, както изглежда и днес. Освен това е много трудно за съюзниците на САЩ в Азия да видят конкретния принос на американските ICBM и SLBM към разширеното ядрено възпиране и трайните ядрени гаранции. Една междуконтинентална балистична ракета (ICBM) може наистина да бъде използвана за защита на даден американски съюзник, но най-вероятните целеви зони биха наложили тази ракета да прелети над Русия с ядрена бойна глава – нещо, което един американски президент би премислял наймалко два пъти на ден всеки ден от седмицата. Също така една изстреляна от подводница балистична ракета (SLBM) би била също толкова непривлекателна, но по съвсем други причини: типичните американски SLBM имат много повече глави с индивидуално насочване от ракетите ICBM – най-вероятно заради предварително определените цели. Освен ако Вашингтон не реши да сведе съвсем преднамерено техния брой до само няколко бойни глави с малка разрушителна мощ. Това обаче означава, че бомбардировачът в триадата би останал най-подходящ за изпълнение на мисиите по разширено възпиране. Такива бомбардировачи се използват найчесто по време на кризи, заедно с тяхната платформа за изстрелване за бомби B-61. Освен това те са и много по-видими от ICBM и SLBM, които са обикновено по-невидими и доста отдалечени. Затова тези бомбардировачи могат да бъдат използвани редовно в случай на най-належаща необходимост. От друга страна в Съединените щати все още няма постигнато пълно единодушие за необходимостта от разполагане на нови тактически ядрени оръжия в Азия. А дебатът по този въпрос, поне в публичната му форма, се води предимно от мозъчните тръстове и анализаторите. През май 2015 г. обаче в доклада си „Проект „Атом” Центърът за стратегически и международни изследвания подсказва, че има необходимост от разполагането на нови такива оръжия. 47 Кларк Мърдок, ръководител на изследването, наречено „Проект „Атом”, се обявява за подновяване на ядрената стратегия и официалната ядрена позиция на Съединените щати за периода 2025–2050 г. Той заявява, че ако не се направи това, най-вероятно ядрените оръжия ще продължат да се разпространяват, а правдоподобността на американското разширено ядрено възпиране, както и гаранциите по отношение на съюзниците на САЩ, ще загубят голяма част от своята стойност. Мърдок се застъпва и за една стратегия, наречена „Добре премерена реакция”, която би довела до по-добър набор от отчетливи ядрени решения от страна на Съединените щати (възпиране на противниците от прекрачване на ядрения праг, целящо да преодолее американското превъзходство при конвенционалните оръжия), както и до по-солиден набор от разположени на предна позиция ядрени оръжия в подкрепа DIPLOMACY 18/2016 71

ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ЯДРЕН РЕД В АЗИЯ на тези решения. От гледна точка на съюзниците, предимствата на направените от „Проект „Атом” предложения предвиждат две отчетливи структури на американските ядрени сили: стратегически сили за възпиране, основани на традиционната триада, състояща се от ICBM, SLBM и бомбардировачи с далечен обсег на действие, както и сили за разширено ядрено възпиране, основани на разположени на предна и наземна позиция ядрени оръжия, както и авиация с малък обхват на действие, базирана на самолетоносачи. Този подход опровергава твърдението, че „разширеното ядрено възпиране” и „трайните ядрени гаранции” са били добавени допълнително към една ядрена стратегия на Съединените щати, съсредоточена едва ли не единствено върху стратегическия арсенал. Има обаче и такива, които не са съгласни с това. Ван Джаксън например в статията си, публикувана в списание „Дипломат” в началото на 2015 г., обобщава мотивите за неохотата на Съединените щати да приемат предложеното от „Проект „Атом” по следния начин. 48 Той твърди, че американските тактически ядрени оръжия имат свои собствени проблеми с надеждността, с което иска да каже, че на тях не трябва да се гледа като на магическо решение при все по-силното намаляване на правдоподобността на предложеното от САЩ разширено ядрено възпиране. Освен това, продължава той, има опасност тези оръжия да засилят напрежението в Азия. След като снижават прага за употреба на ядрено оръжие от страна на САЩ, те ще политизират и съюзите в Азия по почти същия начин, по който направиха това в средата на 80-те години на миналия век с разположените в Европа ядрени сили със среден обсег на действие и ще излязат извън рамките на изискванията, имайки предвид съществуващия вече капацитет на стратегическата ядрена триада на Съединените щати. В своя критичен материал Джаксън отбелязва също, че не е против разширеното ядрено възпиране, тъй като го разглежда като „необходимото зло”, имащо за цел да предотвратява разпространението на ядрени оръжия от страна на съюзниците на Съединените щати. И двете изложени по-горе мнения имат своите достойнства. Както разширеното ядрено възпиране, така и трайните ядрени гаранции ще изискват винаги балансирано поемане на ангажименти, балансирана стратегия и официална ядрена позиция на Съединените щати. Вашингтон обаче ще трябва да излъчи нови ясни сигнали за своите ангажименти в Азия, и то не само заради новите предизвикателства, които се появяват в структурната среда. Това обаче не означава, че САЩ ще трябва да разположат на предна позиция в Азия, и то съвсем неочаквано, 7000-те тактически ядрени оръжия, както направиха в Европа в разгара на Студената война. Може би обаче ще трябва да разположат около стотина такива оръжия – и то чрез военноморските си сили, за да бъдат след това в състояние да разместват тези оръжия из различните си съюзнически структури, с които разполагат в Азия. И все пак засилването на трайните ядрени гаранции от страна на Съединените щати в Азия ще изисква най-вероятно нещо повече от декларативни потвърждения и подходяща структура на силите. Наистина изглежда, че вече е време Съединените щати и техните азиатски съюзници да помислят за нови начини, чрез които да излъчват нови сигнали за своята решителност в областта на ядрените взаимоотношения. Азиатските съюзници на САЩ все повече обмислят, дали техните договорености с НАТО в областта на ядрената сигурност не биха могли да 72 ДИПЛОМАЦИЯ 18/2016